15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/57

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя предложението на Европейската комисия за Регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (УЕФ), което ще даде възможност за създаване на европейска фондация (Fundatio Europaea). ЕИСК вече отправи призив за приемането на такъв устав (1) с цел улесняване на трансграничните дейности и сътрудничеството на фондациите с общественополезна цел в Европейския съюз, а оттам и принос за насърчаване на икономическото и социалното сближаване в ЕС.

1.2

Сега ЕИСК препоръчва Европейският парламент и Съветът да приемат предложението без отлагане. Действително повече от всякога фондациите се занимават с въпроси, които надхвърлят националните граници и изискват ефективна организационна форма. Фондациите на европейско равнище, които работят в сферата на науката, изследванията и обществените въпроси, се нуждаят от правна форма, която да се признава във всяка държава членка на ЕС.

1.3

Самият сектор на фондациите и представителните им организации и мрежи на национално равнище и на равнище ЕС отправи многократни призиви за УЕФ като най-разходоефективното решение за справяне с трансграничните бариери, а оттам и стимулиране на дейностите на фондациите в цяла Европа.

1.4

Европейската фондация (ЕФ) или Fundatio Europaea ще е незадължителна и няма да заменя местното и националното законодателство. Тя обаче ще даде възможност на фондациите, които изберат този статут, да работят във всяка държава в ЕС, без да е необходимо да създават местни структури, стига фондацията да е призната в страната на произход, в която е създадена.

1.5

ЕИСК изразява съгласие, че предложеното действие е в пълно съответствие с принципа на субсидиарност. Необходими са мерки на ЕС за премахване на националните бариери и настоящите ограничения, с които се сблъскват фондациите, когато работят в няколко държави членки. Настоящата ситуация показва, че проблемът не е обхванат добре от национални мерки, а транснационалният характер на въпроса изисква европейска рамка с оглед на развитието на фондации, чиято мисия е да работят в европейски мащаб. За да се постигне тази цел, мярка, предприета самостоятелно от една държава членка, не би могла да гарантира оптимални резултати по отношение на принципа на единния пазар.

1.6

Обосновката на предложението е да се създаде новаторска законодателна рамка, допълваща съществуващите национални закони, които няма да претърпят промени на формата и обхвата си. Държавите членки ще запазят възможността и избора да поддържат и развиват национални форми на фондации.

1.7

ЕИСК изразява съгласие с избора на регламент за предложението. Това е най-подходящият правен инструмент за постигане на последователност в устава във всички държави членки и за повишаване на доверието, тъй като изисква пряко и единно прилагане на правилата. Това се засилва още повече от членове 47 и 48 относно сътрудничеството между надзорните органи и съответно с данъчните власти.

1.8

ЕИСК изразява съгласие с основните характеристики на предложението на ЕК относно УЕФ, което цели да постигне баланс между лесния достъп до устава по отношение на учредяване и надеждността му по отношение на прозрачност и отчетност.

1.9

Предложението включва данъчни елементи, които не създават нов режим, а поставят автоматично ЕФ на равна основа с националните организации с общественополезна цел. Този раздел от предложението трябва да се преразгледа внимателно, тъй като не бива да застрашава така необходимото приемане на предложения регламент.

2.1

На равнището на Съюза няма възможен начин за хармонизиране на правните рамки, в които организациите с общественополезна цел извършват дейностите си в ЕС. Според някои оценки над 50 закона регулират учредяването и функционирането на фондациите в целия ЕС. Разликите в гражданскоправните и данъчните закони сред държавите членки оскъпяват и затрудняват трансграничните дейности на тези организации. Освен това данъчните и административните пречки възпрепятстват трансграничната дейност на фондациите. В резултат на това трансграничното насочване на средства и подкрепа за общественополезни цели остава до голяма степен неизползвано.

2.2

За да намери решение на тези проблеми, Комисията внесе предложение за регламент, който определя нова европейска правна форма, предназначена да улеснява учредяването и функционирането на фондациите на единния пазар. Тази правна форма ще позволи на фондациите да насочват по-ефективно частни средства за общественополезни цели на трансгранично равнище в ЕС. На свой ред това следва да доведе до по-голямо финансиране за общественополезни дейности и следователно да окаже благоприятно въздействие за добруването на европейските граждани и икономиката на ЕС като цяло.

2.3

В предложението се определят основните характеристики на ЕФ, начините на учредяване и правилата във връзка с организацията на ЕФ. Освен това при определени условия се предвижда преобразуване на ЕФ обратно в организация с общественополезна цел или ликвидация.

2.4

Регламентът определя минимални надзорни правомощия за надзорните органи във всяка държава членка, така че те да могат ефективно да упражняват надзор върху дейностите на ЕФ, регистрирани в тази държава членка. В него е заложено автоматично прилагане на същите данъчни облекчения по отношение на ЕФ и нейните дарители, каквито са предоставени на местните организации с общественополезна цел.

3.1

ЕИСК отдаде признание в предходното си становище на съществения принос на фондациите в многобройни области като правата на човека, закрилата на малцинствата, заетостта и социалния напредък, опазването на околната среда и европейското наследство, както и насърчаването на научния и технологичния напредък. Те имат и ключова роля за приноса към постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в стратегията „Европа 2020“.

3.2

В рамките на ЕС хора, стоки, услуги и капитал по принцип могат да се движат свободно през границите – нещо, което не важи за действия и ресурси, предназначени за общественополезни цели. Това е целта на създаването на ЕФ, ново незадължително юридическо лице, което да съществува редом с вече установените правни форми в страните от ЕС.

3.3

ЕИСК счита, че с устава на европейска фондация фондациите ще могат да се възползват от по-единни условия в целия ЕС, като използват един правен инструмент и ръководна структура, които ще бъдат сравними във всички държави членки и които ще осигурят по-голяма правна сигурност и по-ниски разходи по привеждане в съответствие.

3.4

Уставът ще улесни обединяването и разрастването на опита и ресурсите на фондациите. Наличието на ясно различима европейска форма за фондациите ще стимулира и трансграничните инициативи и дарения. Икономиките на държавите членки вероятно ще се сдобият с повече средства за важни области като научни изследвания и образование, социални и здравни услуги, култура или опазване на околната среда.

3.5

ЕИСК приветства факта, че предложението на ЕК е насочено единствено към фондациите с общественополезна цел. Той отбелязва, че определението за общественополезни цели, посочено в член 5, се основава на затворен списък с най-често срещаните цели, които могат да бъдат открити в повечето държави членки. Това осигурява повишена правна сигурност по въпроса какво е в обществена полза, но може да се окаже много трудно за актуализиране, тъй като е възможно да се направи единствено с единодушно решение на Съвета и със съгласието на Европейския парламент по повод на първото преразглеждане на регламента седем години след неговото влизане в сила.

3.6

ЕИСК отбелязва, че идеята ЕФ да „служи на обществения интерес като цяло“ би могла да бъде уточнена в регламента и да се изтъкне, че ЕФ трябва да има ясно посочена общественополезна цел/цели и да служи на обществения интерес като цяло и/или на отделна прослойка от обществото. Освен това ЕИСК би препоръчал да бъдат разгледани следните елементи при определяне дали дадена организация предоставя или възнамерява да предостави обществена полза:

3.7

ЕИСК приветства другите основни характеристики на УЕФ, изложени в предложения регламент, които той беше препоръчал в предходно свое становище, в това число:

3.8

ЕИСК отбелязва, че регламентът цели да улесни изпълнението на неотдавнашните решения на Съда на ЕС (2), с които беше дадена възможност за трансгранични дарения на ЕФ, както и ЕФ да бъде третирана като фондация с общественополезна цел съгласно законодателството за местните данъци. ЕИСК счита, че за данъчни цели ЕФ следва да получи стандартен статут на организация с нестопанска цел при пълно зачитане на компетенциите и практиките на данъчните власти на държавата членка, в която ЕФ е данъчно задължена, за определяне на данъчния ѝ режим в съответствие с приложимите данъчни разпоредби на национално равнище. Макар че държавите членки не могат да дискриминират ЕФ спрямо националните фондации с общественополезна цел, което би било в разрез с договора за ЕС и практиката на Съда на ЕС, те разполагат с известна свобода да избират кой данъчен режим да бъде прилаган. Държавите членки би трябвало да посочат също така кой данъчен режим ще се прилага за ЕФ, когато в тяхната юрисдикция съществуват няколко режима за нестопански организации.

3.9

Накрая, в предложения регламент следва изцяло да се вземат предвид препоръките, направени от сектора на фондациите, за да се гарантира, че окончателният инструмент, от една страна, има истински европейско измерение без ненужни препратки към националните разпоредби, а от друга – че е едновременно всеобхватен и недвусмислен, което ще оптимизира бъдещото му използване.

4.1

Както беше подчертано в горепосоченото становище на ЕИСК, съществените предимства и ползи от УЕФ са в четири посоки: ефективност и опростяване, отчетност, икономически ползи и политически и граждански ползи. ЕИСК е убеден, че в предложения регламент е намерен добър баланс между тези елементи, докато някои предложения биха могли да бъдат усъвършенствани, както е обяснено по-долу.

4.2

ЕИСК желае да обърне внимание на превода на конкретни термини в предложението, и по-специално на понятието за обществена полза, което в някои езици може да се преведе като обществена изгода или общ интерес и да се отнася до много конкретен вид съществуваща правна форма с набор от взаимосвързани права и изисквания. По-конкретно това би могло да доведе до известно объркване по въпроса кои национални организации с общественополезна цел биха имали право да се преобразуват в ЕФ, освен ако това не бъде ясно посочено от държавите членки.

4.3

ЕИСК счита, че държавите членки определят кои организации и фондации с общественополезна цел биха могли да се преобразуват в ЕФ или да се слеят, за да образуват ЕФ. Това по дефиниция би изключило неперсонифицираните дружества като тръстове, но би обхванало фондациите с общественополезна цел, които в някои държави членки на ЕС включват неавтономни фондове, както и целеви фондове с общественополезна цел.

4.4

ЕИСК е убеден, че като се има предвид техният общественополезен характер и данъчният им статут, създадените безсрочно европейски фондации би следвало да изразходват годишния си приход в разумен срок (например в рамките на 4-годишен период), като същевременно имат възможност да заделят част от ресурсите си (напр. една трета) за поддържане и/или повишаване на стойността на своя капиталов фонд. Последното не се отнася до ЕФ, които са създадени за ограничен период от време, или за фондации, създадени с цел използване на дадени активи за определен срок.

4.5

ЕИСК желае да изтъкне, че изискванията в предложението на ЕК във връзка с прозрачността, по-специално що се отнася до външния одит, са по-завишени за ЕФ според размера на изискваните от тях активи, отколкото съществуващите изисквания за националните фондации в целия ЕС. Това може да е препятствие пред бъдещото използване на ЕФ. Изискванията за одита би трябвало да се прилагат само над определен(и) праг(ове) – например 150 000 евро – и/или среден личен състав от най-малко 50 служители. За ЕФ с активи под предложения праг от 150 000 евро може да се използва независим проверител вместо одитор. Действително настоящите практики показват, че 8 държави членки не изискват външен одит, а ако изискват, праговете варират от над 15 000 евро (Естония) до над 2,5 милиона евро (Полша) и наличие на личен състав от над 50 души (3). Този пропорционален подход спрямо одита не освобождава ЕФ от задължението да изпълнява други разпоредби за прозрачност и отчетност, посочени в Регламента, и по-специално относно редовното (годишно) публично отчитане.

4.6

Докато ЕФ би трябвало да може да извършва „свързани“ стопански дейности, т.е. свързани с нейната общественополезна цел, идеята за несвързани стопански дейности е по-трудна за определяне. Може да се постигне по-голяма яснота, ако се позволи на ЕФ да извършват непреки несвързани стопански дейности само чрез друго юридическо лице.

4.7

ЕИСК счита, че в регламента трябва да се предвидят разпоредби относно правото на служителите на ЕФ да бъдат информирани и да се провеждат консултации с тях на подходящо транснационално равнище в ситуации, в които ЕФ разполага със значителен брой служители в различни държави членки, както следва:

4.8

ЕИСК е убеден, че в сегашния си вид регламентът създава де факто някои изцяло нови разпоредби за доброволци, макар че няма европейски статут/правно определение за доброволци или за техните права и задължения. В отсъствие на такива основни елементи ЕИСК счита, че информацията и консултациите с доброволци на ЕФ следва да се провеждат в съответствие с приложимите национални закони. Що се отнася до практическите аспекти за транснационално информиране и консултации с доброволците, те би трябвало да се определят преди всичко чрез споразумение между страните в ЕФ. Замисълът е да не се заобикалят приложимите закони и статут на доброволците, а използването на ЕФ да не бъде прекалено сложно и тромаво, като се добавят изисквания, които не се срещат в реални ситуации. ЕИСК е убеден също така, че правото на доброволците на информация и консултация с тях не може да се сравни с това на служителите; това би създало безпрецедентни права и правна сложност.

4.9

ЕИСК приветства факта, че предложеният регламент следва първоначалните препоръки надзорът над ЕФ да се делегира на определени компетентни органи в държавите членки въз основа на общоприети стандарти за УЕФ по отношение на изискванията за регистрация, отчитане и надзор, посочени в регламента за УЕФ. Там, където такива органи още не са създадени, ЕИСК смята, че органите за регистрация на дружества могат да играят такава роля. ЕИСК счита, че държавите членки трябва да решат дали да определят един или повече органа в зависимост от потребностите и практиките.

4.10

Ако законодателите на ЕС желаят да запазят данъчните елементи в окончателния регламент, съветът на ЕИСК е те да отчетат подобаващо подхода, който биха препоръчали работещите в сферата на фондациите. Това би могло да включва, например, съчетание от инструменти на гражданското право (регламент на ЕК) и изисквания на данъчното право, които държавите членки биха счели за жизненоважни (например изразходване на годишния приход в разумен период от време).