EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011AE0801

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на сезонната заетост“ COM(2010) 379 окончателен — 2010/0210 (COD)

OJ C 218, 23.7.2011, p. 97–100 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/97


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на сезонната заетост“

COM(2010) 379 окончателен — 2010/0210 (COD)

2011/C 218/18

Докладчик: Christa SCHWENG

На 29 септември 2010 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на сезонната заетост

COM(2010) 379 окончателен — 2010/0210 (COD).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 24 март 2011 г.

На 471-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 4 май 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 165 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът приветства предложението за директива като част от европейските усилия да бъде разработен всеобхватен подход към законната миграция. Предложението за директива може да допринесе за задоволяване на повишеното търсене на работна ръка през определени сезони, което не може да се задоволи от наличния в ЕС потенциал от работна ръка. Същевременно това предложение допринася значително за борбата с незаконната миграция.

1.2

Комитетът приветства по-специално опростените и ускорени процедури за приемане, тъй като при сезонната работа, поради нейното естество, става дума за ограничени във времето дейности и точно в тези периоди предприятията са изправени пред недостиг на работна ръка.

1.3

Комитетът подкрепя също и разпоредбата, съгласно която провеждането на всяко проучване на пазара на труда следва да остане правомощие на държавите-членки. В връзка с това Комитетът препоръчва при провеждането на всички мерки, свързани с приемането на граждани на трети страни като сезонни работници, да бъдат привлечени и социалните партньори.

1.4

Комитетът призовава Съвета, Комисията и Европейския парламент да преразгледат разпоредбата относно максималния срок на пребиваване, тъй като шест месеца в рамките на една календарна година не отговарят на потребностите на предприятията, например в държавите с два сезона. Затова Комитетът предлага в обосновани случаи националните изключения за максималната продължителност на престоя винаги да може да се определят при тясно координиране със социалните партньори. Във връзка с това трябва да се гарантира, че няма да се заобикалят сезонният характер на договора за работа и съответните възможности за упражняване на контрол.

1.5

Комитетът настоява в директивата да се приемат ясни разпоредби в кои икономически сектори могат да се извършват сезонни дейности. Изключенията от тях би трябвало да могат да се определят при тясно координиране със социалните партньори на национално равнище.

1.6

Комитетът подчертава, че сезонните работници получават ограничен във времето достъп до пазара на труда на съответната държава-членка. Поради това в съответствие с прилагането на принципа на „lex loci laboris“ (прилагане на правото на държавата, в която се полага трудът) те следва да бъдат равнопоставени по отношение на трудовото право с работниците на държавата, която ги приема, независимо дали трудовите права са регламентирани в закони, общоприложими или регионални колективни трудови договори. Въпреки това равнопоставеността в социалното осигуряване би следвало да зависи от наличието на двустранни споразумения.

2.   Въведение и съдържание на предложението за директива

2.1

В рамките на съобщението на Комисията „План за политика относно законната миграция“ (1) Европейската комисия предвиди в периода между 2007 и 2009 г. приемането на общо пет законодателни предложения за трудовата миграция, включително предложение за директива относно условията за влизане и пребиваване на сезонни работници. В Програмата от Стокхолм, приета от Съвета на 10-11 декември 2009 г., се потвърди ангажимента на Комисията и на Съвета за прилагане на Плана за политика относно законната миграция.

2.2

Комисията представи своето предложение (2) на 13 юли 2010 г. и го обоснова с необходимостта на държавите-членки от сезонна работа, за която са на разположение все по-малко граждани на ЕС. Въпреки увеличаващото се търсене на висококвалифицирани работници в ЕС, традиционните сектори и за в бъдеще ще се характеризират с повишаващо се структурно търсене на слабо квалифицирани работници. Освен това според Комисията опитът показва, че сезонните работници от определени трети държави биват експлоатирани и им се налага да работят при недостойни условия с възможни рискове за здравето и безопасността.

2.3

В хода на консултациите за подготовка на предложението за директива стана ясно, че съществува необходимост от единни правила на ЕС, регламентиращи условията за приемане на някои ключови категории икономически мигранти (по-специално висококвалифицирани работници при вътрешнокорпоративни трансфери и сезонни работници). Тези условия за приемане би следвало да бъдат максимално опростени, небюрократични и гъвкави.

2.4

В предложението на Комисията се предвижда опростена процедура за приемане на сезонни работници от трети държави въз основа на общи определения и критерии. Сезонните работници получават при наличието на определени условия комбинирано разрешение за работа и пребиваване, което им дава право да пребивават за срок от шест месеца в една календарна година. Държавите-членки получават възможност да предвидят и многократно разрешение за сезонни работници за максимален период от три години или опростена процедура за повторното влизане на сезонен работник за няколко последователни сезона. Условията на труд за сезонните работници са ясно определени и предвиждат сезонните работници да бъдат третирани равнопоставено местните работници по отношение на определени права.

3.   Общи бележки

3.1

Съгласно оценката на въздействието на Комисията броят на сезонните работници от трети страни варира значително в рамките на Европейския съюз: от 919 в Унгария през 3 860 във Франция и 7 552 в Швеция до 24 838 сезонни работници в Испания, получили разрешение за работа (всички данни са от 2008 г.). В много държави-членки сезонните работници приемат работа с ниски изисквания за квалификация, например в селското стопанство (60 % от сезонните работници в Италия, 20 % от сезонните работници в Гърция) и туризма (в Испания разрешенията за работа в сектор хотелиерство и ресторантьорство представляват 13 % от всички разрешения за работа, издадени през 2003 г.) Определени региони на Австрия разчитат на сезонни работници, затова квотата за зимния сезон 2008/2009 г. беше определена на 8 000.

3.2

Комитетът вече разгледа в многобройни предходни становища въпроса за единните условия да достъп за граждани на трети държави. В хода на консултациите относно Зелената книга за икономическата миграция (3) Комитетът изрази позиция в полза на регламентирането на специфични разпоредби за сезонните работници, като при това поиска да се въведе изискване за представянето на договор за работа.

3.3

Комисията е посочила като правно основание член 79, параграф 2, букви а) и б). Според Комитета би могло да се обмисли дали като правно основание за предложението за директива да не се добави и член 153, тъй като в него също се регламентират и условията за труд и заетост. Затова трябваше да се проведат консултации и със социалните партньори. Комитетът, обаче, си дава сметка, че съгласно съдебната практика на Съда на ЕС едно предложение за директива, с което се преследват две цели, от които едната може да се определи като първостепенна или главна, трябва да се основава на правното основание, което се отнася към първостепенната или главната цел.

3.4

Една общовалидна в рамките на Общността процедура за издаване на разрешение за пребиваване и за работа на граждани на трети държави за сезонна работа ще допринесе в значителна степен за хармонизиране на повишеното търсене на работна сила през определени сезони и предлагането ѝ. Предприятията се нуждаят понастоящем и за в бъдеще както от слабо, така и от високо квалифицирани работници. Въпреки увеличената вследствие на кризата безработица, в някои държави, сектори и професии се намират твърде малко работници от ЕС, които да задоволят сезонното търсене.

3.5

Комитетът припомня, че европейските работници, независимо от това дали работят в друга страна, различна от родината си, като мобилни или сезонни работници, се подчиняват на разпоредбите на европейското и на съответното национално право. Директивата за сезонните работници от трети държави не би трябвало да доведе до създаването на специална категория работници. Трудовото право, приложимо в държавата, в която се полага трудът, трябва да бъде цялостно прилагано.

3.6

Комитетът споделя схващането, че една общовалидна в рамките на Общността процедура освен това може да допринесе за законното наемане на сезонни работници и да предотврати съществуващата в някои региони експлоатация. В връзка с това следва да се вземе под внимание и известната като Директивата за санкциите (2009/52/ЕО) (4), която задължава работодателите да се уверят в законността на пребиваването на работниците и предвижда санкции за нарушенията. Възможността сезонните работници от трети държави да останат незаконно след изтичането на разрешението им за пребиваване е забранена от директивата, известна като „Директива за връщането“ №2008/115: тя предвижда незаконното пребиваване на граждани на трети държави да бъде прекратявано по пътя на честна и прозрачна процедура, при което се дава предимство на доброволното връщане пред репатрирането.

3.7

Именно настоящото предложение за директива доведе до редица задълбочени проверки по въпроса за спазването на субсидиарността и пропорционалността от страна на седемте национални парламента (5), при което се чуха критични гласове, наред с другото, и във връзка с продължителността на правото на пребиваване, както и във връзка с въпроса за настаняването.

3.8

За да се отговори на загрижеността на националните парламенти за спазването на принципа на субсидиарност, Комитетът предлага продължителността на разрешението за пребиваване да се определя на национално равнище в зависимост от националните дадености. Това би позволило на държавите-членки, в които търсенето на сезонни работници е високо и през зимата, и през лятото, да запазят съществуващите режими.

4.   Специфични забележки

4.1

Комитетът подчертава, че избраните определения за „сезонен работник“ и „дейност, която зависи от смяната на сезоните“ допускат широко тълкуване и следователно позволяват на държавите-членки сами да определят кои сектори зависят от смяната на сезоните. Това е в известно противоречие със съображение 10, в което се посочва ясно, че дейностите, които са зависими от смяната на сезоните, обикновено са свързани със сектори като селското стопанство – през периода на засаждане или събиране на реколтата, или туризма – през ваканционния период. Поради това в директивата би следвало да се включи ясна разпоредба, за да се определят секторите, в които могат да се извършват сезонни дейности. Изключенията от тях на национално равнище би трябвало да се определят при тясно координиране със социалните партньори.

4.2

Изискването при дейности, които зависят от смяната на сезоните, търсенето на работна ръка да бъде по-голяма, отколкото при обикновени текущи дейности, води до необходимост от тълкуване и с това до правна несигурност. Комитетът застъпва позицията, че би трябвало да се акцентира върху „ повишено“ или „повишено“ търсене на работна ръка. Дали е налице такова „(значително) повишено“ търсене на работна ръка следва да бъде определено от съответния орган съвместно с националните социални партньори.

4.3

Комитетът приветства изрично изискването наличието на валиден срочен договор за работа или обвързващо предложение за работа, в които се определя размера на заплащането и работното време, да бъде предпоставка за издаване на комбинирано разрешение за сезонните работници. Така органът, който издава разрешението за пребиваване, може да проверява договорните основания за наемане на граждани на трети държави. Същевременно с това се гарантира, че са спазени съответните национални условия за заетост.

4.4

Сред причините за отхвърляне на заявлението за приемане е и основанието „налагане на санкция на работодателя за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа“. Комитетът осъжда най-остро недекларирания труд, но подчертава, че това основание за отказ позволява тълкуване, въз основа на което незначителни нарушения могат да доведат до трайно отхвърляне на заявления. В името на правната сигурност би трябвало ясно да се посочи, по аналогия с Директивата за санкциите, че това основание за отхвърляне може да важи само за определен период от време след налагането на санкцията, който трябва да бъде пропорционален на сериозността на нарушението.

4.5

Комитетът приветства идеята държавите-членки, които желаят, да могат да продължат да правят проучвания на пазара на труда. Комитетът има положително отношение и към възможността да се отхвърлят заявления на основание на квотата за приемане, но както проучванията на пазара на труда, така и определянето на квоти за приемане би следвало да се предприемат с участие на съответните национални социални партньори, както и на службите по заетостта. Определянето на квотите следва да се извършва по начин, който не удължава прекомерно процедурата за издаване на отделното разрешително.

4.6

Според Комитета определената в член 11 продължителност на пребиваването за сезонни работници за максимален срок от шест месеца в календарна година е прекалено негъвкава и може да бъде в противоречие на принципа за субсидиарност: за да се даде на предприятия в държавите-членки с два сезона възможността по време и на двата сезона да ползват работна ръка от трети държави, би следвало на държавите-членки да се предостави възможност да определят изключения за максималната продължителност на разрешението за пребиваване и работа на сезонните работници в рамките на определен период от време. Това би трябвало да се прави при тясно координиране с националните социални партньори. Във връзка с това трябва да се гарантира, че няма да се заобикалят сезонният характер на договора за работа и съответните възможности за упражняване на контрол.

4.7

Съобразяването с календарната година е чуждо на практиката и не взима под внимание туристическите райони със зимен и летен сезон. По този начин работодателят и съответно работникът би бил принуден да подава ново заявление по време на текущото трудово правоотношение.

4.8

Също така член 11, параграф 2, в който се казва, че „в рамките на периода, посочен в параграф 1, […] на сезонните работници се разрешава да удължат договора си или да бъдат наети като сезонни работници от друг работодател“, от гледна точка на Комитета също е формулиран неясно и повдига други въпроси: дали под „периода, посочен в параграф 1“ се има предвид календарната година, или се визират шестте месеца? Дали един сезонен работник може например да удължи своето разрешение за пребиваване на 11 месеца за календарна година?

4.9

Комитетът предлага възможността за смяна на работодателя да се допуска единствено при определени условия и при спазване на съответното национално законодателство: сезонните работници обикновено се наемат, за да покрият необходимостта от работна ръка на конкретен работодател. Освен това тази необходимост съвпада с продължителността на разрешението им за пребиваване. Във всички случаи смяната на работодателя би трябвало да се регистрира пред компетентния орган, за да се осъществява контрол.

4.10

Улесняването на повторното влизане се оценява от Комитета принципно положително, още повече че тази разпоредба дава възможност на работодателя да наема сезонни работници, с които е имал добър опит. Съгласно предложението се отнема възможността на работодатели, които не са спазили задълженията си по трудовия договор и затова са били санкционирани, да кандидатстват за сезонни работници. За да се избегне опасността и най-малките нарушения да водят до отнемане на правото за кандидатстване за сезонни работници, би следвало да се вземе под внимание дали санкциите са наложени поради нарушаване на .

4.11

Под заглавието „Процесуални гаранции“ директивата предвижда в срок от 30 дни държавите-членки да приемат решение по заявлението и да уведомят кандидата за това решение. Комитетът принципно приветства определянето на срок за взимане на решение, но подчертава, че при всички случаи органът следва да има възможност в рамките на този срок да провери предоставените данни.

4.12

Разпоредбата на член 14, съгласно която работодателят трябва да докаже, че на сезонния работник ще бъде предоставено настаняване, което да му осигури подходящ жизнен стандарт, повдига въпроса, дали това включва и задължение на работодателя да предостави това настаняване. Ако настоящото тълкуване е вярно, според Комитета това би било чуждо на практиката. В случаи, когато работодателят предоставя настаняване, то трябва все пак да може да бъде проверено от съответния орган.

4.13

Комитетът подчертава, че сезонните работници получават ограничен във времето достъп до пазара на труда на съответната държава-членка. Поради това в съответствие с прилагането на принципа на „lex loci laboris“ (прилагане на правото на държавата, в която се полага трудът ) те следва да бъдат равнопоставени по отношение на трудовото право с работниците на държавата, която ги приема, независимо дали трудовите права са регламентирани в закони, общоприложими или регионални колективни трудови договори. Поради това Комитетът счита, че следва да отпадне акцентът върху общоприложимите колективни трудови договори, както и определението на последните в член 16, параграф 1 алинея 2.

4.14

Разпоредбата, съгласно която сезонните работници следва да се третират по отношение на клоновете на социалното осигуряване по същия начин като местните работници, би следвало принципно да бъде приложима – поне що се отнася до пенсиите, обезщетенията за ранно пенсиониране, пенсиите за наследници, обезщетенията за безработица и семейните надбавки – единствено при условие че съществуват определени двустранни споразумения. Въпреки това задължението да се плащат вноски за тази група лица в съответната национална система би следвало да е обвързано с права за съответни обезщетения.

4.15

Освен това държавите-членки следва да бъдат насърчавани да обезпечават с нужните средства съответните контролни органи (напр. Инспекцията по труда) и да ги обучават, за да могат те да изпълняват задълженията си при спазване на основните права.

4.16

Националните социални партньори, заедно с органите, са важни участници на съответния национален пазар на труда. Следователно решенията относно определянето на секторите, в които е разрешена сезонна работа, проучванията на пазара на труда, както и проверките дали се спазват разпоредбите на трудовите правоотношения, следва да се осъществяват при тясно съгласуване с тях.

Брюксел, 4 май 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2005) 669 окончателен.

(2)  COM(2010) 379 окончателен.

(3)  ОВ C 286/20, 17.11.2005 г.

(4)  Директива 2009/52/ЕО, ОВ L 168/2009, 30.6.2009 г., стр. 24.

(5)  http://www.ipex.eu/ipex/cms/home/Documents/dossier_COD20100210.


Top