EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document DD_2007_08_005_BG

Официален вестникна Европейския съюз
Специално издание 2007 г.
08.Политика на конкуренция
TOM 05

  The HTML format is unavailable in your User interface language.

Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

08.   Политика на конкуренция

TOM 005

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2006

C 298

17

 

 

52006XC1208(04)

 

 

 

Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (2006/С 298/11) (1)

3

2006

C 323

1

 

 

52006XC1230(01)

 

 

 

Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (2006/С 323/01)

9

2006

L 302

10

 

 

32006R1627

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1627/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 по отношение на стандартните формуляри за уведомление за помощи

35

2006

L 302

29

 

 

32006R1628

 

 

 

Регламент (ЕO) № 1628/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ (1)

54

2006

L 318

17

 

 

32006L0111

 

 

 

Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (кодифициран вариaнт) (1)

66

2006

L 358

3

 

 

32006R1857

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001

75

2006

L 368

85

 

 

32006R1976

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1976/2006 на Комисията от 20 декември 2006 година за изменение на Регламенти (ЕО) № 2204/2002, (ЕО) № 70/2001 и (ЕО) № 68/2001 във връзка с удължаване на сроковете за прилагането им (1)

94

2006

L 379

5

 

 

32006R1998

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ

96

2006

L 407

1

 

 

32006R1935

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1935/2006 на Комисията от 20 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност

102

2007

L 032

180

 

 

32007D0072

 

 

 

Решение на Комисията от 20 декември 2006 година за удължаване на срока на някои решения за държавни помощи (нотифицирано под номер С(2006) 6927) (1)

162

 


 

 

(1)   Текст от значение за ЕИП.


08/ 005

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


52006XC1208(04)


C 298/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели

(текст от значение за ЕИП)

(2006/С 298/11)

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

(1)

Настоящото известие определя рамката за възнаграждаване на сътрудничеството, оказвано при разследването на Комисията от предприятия, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Общността. Картелите са споразумения и/или съгласувани практики между двама или повече конкуренти, насочени към координиране на тяхното конкурентно поведение на пазара и/или оказване на влияние върху съответните параметри на конкуренцията чрез такива практики като определяне на покупни или продажни цени и други търговски условия, разпределяне на квоти за производство и продажби, разпределяне на пазарите, включително чрез манипулиране на търгове (bid-rigging), ограничения на вноса или износа и/или антиконкурентни действия срещу други конкуренти. Тези практики са сред най-сериозните нарушения на член 81 от Договора за ЕО (1).

(2)

Като ограничават изкуствено конкуренцията, която нормално би трябвало да съществува между тях, предприятията избягват точно тези прояви на натиск, които ги тласкат към иновации както в развитието на продуктите, така и във въвеждането на по-ефективни производствени методи. Тези практики водят и до по-скъпи суровини и компоненти, които дружествата в Общността закупуват от тези производители. В крайна сметка те водят до изкуствени цени и ограничен избор за потребителите. В дългосрочен план, те водят до загуба на конкурентоспособност и намалени възможности за заетост.

(3)

Поради самата си същност тайните картели често са трудни за разкриване и разследване без сътрудничеството на замесените в тях предприятия или физически лица. Следователно Комисията счита, че е в интерес на Общността да се възнаградят предприятията, участници в този вид незаконни практики, които желаят да преустановяват участието си и сътрудничат при разследването на Комисията, независимо от останалите участващи в картела предприятия. Интересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на глоби на тези предприятия, които дават възможности на Комисията да разкрие и забрани такива практики.

(4)

Комисията счита, че сътрудничеството на дадено предприятие за разкриването на съществуването на картел има съществена стойност. Един решаващ принос за започване на разследване или за установяване на нарушение може да оправдае предоставянето на освобождаване от всякакви глоби на съответното предприятие, при условие че са изпълнени определени допълнителни изисквания.

(5)

Освен това сътрудничеството от страна на едно или повече предприятия може да оправдае намаляването на глобите от страна на Комисията. Всяко намаляване на глобата трябва да отразява действителния принос на предприятието от гледна точка на качеството и времето за доказване на нарушението от Комисията. Намаляването трябва да е ограничено до предприятията, които предоставят на Комисията доказателства, добавящи съществена стойност към тези, с които Комисията вече разполага.

(6)

Освен вече съществуващи документи предприятията могат да предоставят на Комисията доброволни изложения на тяхното знание за съществуването на даден картел и ролята им в него, изготвени специално, за да бъдат подадени в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Тези инициативи са доказали своята полезност за ефективното разследване и прекратяване на картелни нарушения и не следва да бъдат обезсърчавани от разпореждания за предоставяне на доказателства, издавани в гражданско производство. Потенциалните заявители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер могат да се разубедят да сътрудничат на Комисията по настоящото известие, ако това би влошило позициите им при един граждански процес в сравнение с дружествата, които не сътрудничат. Такъв нежелателен ефект значително би увредил обществения интерес от осигуряване на ефективно публично прилагане на член 81 от Договора за ЕО по делата за картели и по такъв начин и неговото ефективно последващо или паралелно прилагане по граждански искове.

(7)

Задачата за упражняване на надзор, която Договорът възлага на Комисията по въпросите на конкуренцията, не включва само задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, а включва също и задължението за провеждане на обща политика. Защитата на изявленията на предприятията в името на обществения интерес не е пречка за разкриването им пред другите адресати на изложението на възраженията с оглед гарантиране на правата им на защита в производството пред Комисията до степента, в която е технически възможно съчетаването на двата интереса чрез предоставяне достъп до изявленията на предприятията единствено в помещенията на Комисията и обикновено еднократно след официалното обявяване на възраженията. Освен това Комисията ще обработва личните данни в контекста на настоящото известие в съответствие със задълженията си по Регламент (ЕО) № 45/2001 (2).

II.   ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ГЛОБИ

А.   Изисквания за освобождаване от глоби

(8)

Комисията ще предостави освобождаване от глобите, които в противен случай биха били наложени на предприятие, разкрило участието си в твърдян картел, засягащ Общността, ако това предприятие е първото, което предоставя информация и доказателства, които, по мнение на Комисията, ѝ дават възможност да:

а)

извърши целенасочена проверка във връзка с твърдения картел (3); или

б)

установи нарушение на член 81 от Договора за ЕО във връзка с твърдения картел.

(9)

За да може Комисията да извърши целенасочена проверка по смисъла на точка 8, буква а), предприятието трябва да предостави на Комисията посочените по-долу информация и доказателства до степента, в която това, по мнение на Комисията, няма да изложи на опасност проверките:

а)

изявление на предприятието (4), което включва, доколкото е известно на заявителя към момента на предоставянето:

подробно описание на твърдяното картелно споразумение, включително например неговите цели, дейности и начин на функциониране; съответния продукт или услуга, географския обхват, продължителността и оценка на пазарните обеми, засегнати от твърдения картел; конкретните дати, места, съдържание на твърдения картел и участници в контактите по линия на този картел, както и всички съответни обяснения по отделните доказателства, представени в подкрепа на заявлението;

наименованието и адреса на юридическото образувание, което подава заявлението за освобождаване от глоби, а също и наименованията и адресите на всички останали предприятия, които участват (са участвали) в твърдения картел;

имената, длъжностите, служебните адреси и, когато е необходимо, домашните адреси на всички физически лица, които, доколкото е известно на заявителя, са или са били замесени в твърдения картел, включително физическите лица, които са били замесени от страна на заявителя;

информация за това към кои други органи по конкуренция в рамките и извън рамките на ЕС се е обърнало предприятието или се предвижда да се обърне във връзка с твърдения картел; и

б)

други доказателства, свързани с твърдения картел, които заявителят притежава или са достъпни за него към момента на подаване, включващи по-специално всякакви доказателства, датиращи от времето на нарушението.

(10)

Освобождаването по точка 8, буква а) не се предоставя, ако по времето на подаването Комисията вече разполага с достатъчно доказателства, за да приеме решение да извърши проверка във връзка с твърдения картел или ако вече е извършила такава проверка.

(11)

Освобождаването по точка 8, буква б) се предоставя само при изпълнение на следните кумулативни условия — към датата на подаване Комисията да не разполага с достатъчно доказателства за установяване на нарушение на член 81 от Договора за ЕО във връзка с твърдения картел и на нито едно предприятие да не е предоставено условно освобождаване от глоби по точка 8, буква а) във връзка с твърдения картел. За да отговаря на изискванията, предприятието трябва да е първото, предоставило, датиращи от времето на картела, уличаващи доказателства за твърдения картел, а също и изявление на предприятието, съдържащо вида информация, посочен в точка 8, буква а), предоставящи на Комисията възможност да установи нарушение на член 81 от Договора за ЕО.

(12)

В допълнение към условията, определени в точка 8, буква а), точки 9 и 10 или в точка 8, буква б) и точка 11, всички посочени по-долу условия трябва да бъдат изпълнени във всички случаи за всяко освобождаване от глоби:

а)

предприятието да сътрудничи истински (5), пълно, непрекъснато и експедитивно от момента на подаване на заявлението и в течение на административното производство на Комисията. Това включва:

незабавно да предоставя на Комисията цялата съответна информация и доказателства относно твърдения картел, които постъпят в негово притежание или са достъпни за него;

да остане на разположение на Комисията, за да отговаря незабавно на всякакви искания, които могат да допринесат за доказване на фактите;

да осигури настоящи (и по възможност бивши) служители и директори за интервюиране от Комисията;

да не унищожава, фалшифицира или укрива съответна информация или доказателства, отнасящи се до твърдения картел; и

да не разкрива факта, че е подало заявление или каквото и да е от съдържанието на заявлението, преди Комисията да е издала изложение на възраженията по този случай, освен ако е уговорено друго;

б)

предприятието да е преустановило участието си в твърдения картел незабавно след подаване на заявлението, с изключение на това, което по мнение на Комисията е разумно необходимо за запазване интегритета на проверките.

в)

по време на обмисляне на подаването на заявление до Комисията предприятието не трябва да е унищожило, фалшифицирало или укрило доказателства за твърдения картел, нито да е разкрило както факта, че възнамерява да подаде заявление, така и каквото и да е от съдържанието на заявлението освен на други органи по конкуренция.

(13)

Предприятие, което е предприело стъпки за принуждаване на други предприятия да се присъединят към картела или да останат в него, не подлежи на освобождаване от глоби. То все пак може да получи намаляване на глобите, ако изпълни съответните изисквания и отговори на всички условия за това.

Б.   Процедура

(14)

Предприятие, което желае да подаде заявление за освобождаване от глоби, следва да се обърне към Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията. Предприятието може първоначално да поиска пореден номер (т.н. маркер) или веднага да пристъпи към подаване на официално заявление в Комисията за освобождаване от глоби, за да изпълни условията по точка 8, буква а) или точка 8, буква б), според случая. Комисията има право да остави без разглеждане заявлението за освобождаване от глоби въз основа на обстоятелството, че заявлението е подадено след изпращане на изложението на възраженията.

(15)

Службите на Комисията могат да предоставят пореден номер, който запазва на заявителя за освобождаване от глоби място в редицата за срок, определян индивидуално във всеки отделен случай, с цел осигуряване на възможност за събиране на необходимата информация и доказателства. За да отговаря на условията за получаване на пореден номер, заявителят трябва да предостави на Комисията информация за неговото наименование и адрес, участниците в твърдения картел, съответните продукт(и) и територия(и), приблизителната продължителност на твърдения картел и естеството на поведението, осъществявано от твърдения картел. Освен това заявителят трябва да уведоми Комисията за други предишни или евентуални бъдещи заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер във връзка с твърдения картел и да обоснове искането си за получаване на пореден номер. При предоставяне на пореден номер службите на Комисията определят срок, в който заявителят е длъжен да реализира заявлението си, като предостави сведения и доказателства, необходими за достигане на съответния праг за освобождаване. Предприятия, на които е предоставен пореден номер, не могат да отговорят на това условие чрез подаване на официално заявление в хипотетичен вид. В случай че заявителят подаде официално заявление в срока, определен от службите на Комисията, предоставените сведения и доказателства ще се считат за подадени на датата, когато е бил предоставен поредният номер.

(16)

Предприятие, което подава официално заявление за освобождаване от глоби до Комисията, е длъжно:

а)

да предостави на Комисията всички сведения и доказателства относно твърдения картел, с които разполага, съгласно посоченото в точки 8 и 9, включително изявления на предприятия; или

б)

първоначално да представи тези сведения и доказателства в хипотетичен вид, като в този случай предприятието е длъжно да предаде подробен описателен списък на доказателствата, които възнамерява да разкрие до определена по-късна дата. Списъкът трябва точно да отразява естеството и съдържанието на доказателствата, като едновременно с това запазва хипотетичния характер на разкриването им. Копия на документи, от които е отстранена чувствителната информация, могат да се използват за посочване на естеството и съдържанието на доказателствата. Не е необходимо да се разкриват до представяне на описаните в заявлението му доказателства наименованията на предприятието заявител и на други предприятия, участващи в твърдения картел. Трябва обаче ясно да се идентифицира продуктът или услугата, засегнати от твърдения картел, географският обхват на твърдения картел и приблизителната му продължителност.

(17)

При поискване Генерална дирекция „Конкуренция“ издава потвърждение на получаването на заявлението за освобождаване от глоби на предприятието, с което се удостоверява датата и, ако случаят го изисква, часът на заявлението.

(18)

След като Комисията получи информацията и доказателствата, предадени от предприятието по точка 16, буква а) и установи, че същите отговарят на условията по точка 8, буква а) или точка 8, буква б) в зависимост от случая, тя предоставя на предприятието условно освобождаване от глоби в писмена форма.

(19)

Ако предприятието е представило информация и доказателства в хипотетичен вид, Комисията проверява дали естеството и съдържанието на доказателствата, описани в описателния списък по точка 16, буква б), могат да изпълнят условията по точка 8, буква а) или точка 8, буква б) според случая и съответно уведомява предприятието. След получаване на доказателствата, не по-късно от определения срок и установяване на съответствието им с посоченото в описателния списък, Комисията предоставя на предприятието условно освобождаване от глоби в писмена форма.

(20)

Ако се установи, че освобождаване от глоби не може да бъде предоставено или че предприятието не е изпълнило условията по точка 8, буква а) или точка 8, буква б) според случая, Комисията уведомява предприятието в писмена форма. В този случай предприятието може да оттегли доказателствата, предадени за целите на заявлението му за освобождаване от глоби или да поиска от Комисията същите да бъдат разгледани по реда на раздел III от настоящото известие. Това не е пречка Комисията да използва своите обичайни правомощия за разследване, за да получи информацията.

(21)

Комисията няма да разглежда други заявления за освобождаване от глоби, преди да е взела становище по съществуващо заявление за същото твърдяно нарушение, независимо дали заявлението за освобождаване е представено официално или чрез поискване на пореден номер.

(22)

Ако в края на административното производство предприятието е изпълнило условията по точка 12, Комисията му предоставя освобождаване от глоби в съответното решение. Ако в края на административното производство предприятието не е изпълнило условията по точка 12, предприятието не може да се ползва от благоприятно третиране по настоящото известие. Ако след предоставяне на условно освобождаване Комисията в крайна сметка установи, че заявителят за освобождаване е осъществявал действия на принуда, тя оттегля освобождаването.

III.   НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗМЕРА НА ГЛОБИ

А.   Изисквания за намаляване на размера на глоби

(23)

Предприятия, разкрили своето участие в твърдян картел, засягащ Общността, които не отговарят на условията по раздел II по-горе, могат да се възползват от възможността за намаляване на глобите, които иначе следва да бъдат наложени.

(24)

За да бъде допуснато до тази възможност, предприятието трябва да предостави на Комисията доказателства за твърдяното нарушение, които представляват съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, както и да изпълни кумулативните условия, определени в точка 12, от буква а) до буква в) по-горе.

(25)

Понятието „добавена стойност“ се отнася за степента, в която предоставените доказателства поради самата си същност и/или степен на подробност засилват способността на Комисията да докаже твърдения картел. При оценката си Комисията по принцип ще счита, че писмени доказателства, произхождащи от времето, за което се отнасят фактите, имат по-голяма стойност от доказателствата, създадени впоследствие. Уличаващите доказателства, които са пряко относими към разглежданите факти, по принцип ще се считат за по-ценни от тези, които имат само косвена относимост. Подобно на това степента, в която е необходимо дадени доказателства да бъдат потвърдени от други източници, за да бъдат използвани срещу други предприятия, участници в производството, има значение за стойността на тези доказателства и съответно безспорните доказателства ще се считат за по-ценни в сравнение с доказателства като изявления, които трябва да бъдат потвърждавани, ако бъдат оспорени.

(26)

Във всяко окончателно решение, прието в края на административното производство, Комисията определя размера на намалението за съответното предприятие спрямо глобата, която следва иначе да бъде наложена. За:

първото предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 30—50 %,

второто предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 20—30 %,

всяко следващо предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер до 20 %.

При определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид времето, по което са предоставени доказателствата, отговарящи на условието по точка 24, както и степента, в която те представляват добавена стойност.

Ако заявителят за намаляване на глоба е първият, предоставил безспорни доказателства по смисъла на точка 25, които Комисията използва за установяване на допълнителни факти, увеличаващи тежестта или продължителността на нарушението, Комисията не взема предвид тези допълнителни факти при определяне размера на глобата на предприятието, предоставило доказателствата.

Б.   Процедура

(27)

Предприятие, което желае да се възползва от намаляване на глобата, трябва да подаде официално заявление до Комисията и да ѝ предостави достатъчно доказателства за твърдения картел, за да изпълни изискванията за намаляване на глобата по точка 24 от настоящото известие. Всяко доброволно предоставяне на доказателства на Комисията, което предоставящото предприятие желае да бъде взето предвид с цел благоприятно третиране по раздел III от настоящото известие, трябва в момента на предоставянето да бъде ясно обозначено като част от официално заявление за намаляване на глобата.

(28)

При поискване Генерална дирекция „Конкуренция“ издава потвърждение за получаването на заявление за намаляване на глобата от предприятието и за евентуалните последващи предоставяния на доказателства, с които се удостоверява датата и, ако случаят го изисква, часа на всеки отделен акт на предоставяне. Комисията не взема становище по заявления за намаляване на глобата, преди да е взела становище по всички подадени заявления за условно освобождаване във връзка със същия твърдян картел.

(29)

Ако Комисията стигне до предварителното заключение, че предоставените от предприятието доказателства представляват съществена добавена стойност по смисъла на точки 24 и 25 и че предприятието е изпълнило условията по точки 12 и 27, тя уведомява предприятието писмено, не по-късно от датата на уведомяване за изложението на възраженията, за намерението си да приложи намаление на глобата в рамките на определен диапазон измежду посочените в точка 26. Комисията също така уведомява предприятието писмено в същия срок, ако стигне до предварителното заключение, че предприятието не отговаря на изискванията за намаляване на глобата. Комисията има право да остави без разглеждане заявление за намаляване на глобата въз основа на обстоятелството, че заявлението е подадено след изложението на възраженията.

(30)

В решението, прието след приключване на административното производство, Комисията оценява окончателната позиция на всяко предприятие, подало заявление за намаляване на размера на глобата. В окончателното си решение Комисията определя:

а)

дали предоставените от предприятието доказателства представляват съществена добавена стойност спрямо доказателствата, притежавани от Комисията към същия момент;

б)

дали са изпълнени условията, определени в точки 12, букви от а) до в) по-горе;

в)

точния размер на намалението за конкретното предприятие в рамките на диапазоните, посочени в точка 26.

Ако Комисията установи, че предприятието не е изпълнило условията по точка 12, предприятието не може да се ползва от благоприятно третиране по настоящото известие.

IV.   ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, НАПРАВЕНИ С ЦЕЛ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ПО НАСТОЯЩОТО ИЗВЕСТИЕ

(31)

Изявлението на предприятието е доброволно представяне от предприятието или от негово име на Комисията на това, което му е известно за даден картел и за ролята му в този картел, и е изготвено специално за подаване по реда на настоящото известие. Всяко изявление пред Комисията във връзка с настоящото известие става част от преписката на Комисията и следователно може да бъде използвано като доказателство.

(32)

По искане на заявителя Комисията може да допусне изявлението на предприятието да бъде направено устно, освен ако заявителят вече е разкрил съдържанието на изявлението пред трети лица. Устните изявления на предприятията се записват и възпроизвеждат в писмена форма в помещенията на Комисията. В съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (6) на Съвета и членове 3 и 17 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (7) на Комисията на предприятията, направили устни изявления, се предоставя възможност да проверят техническата точност на записа, който е на разположение в помещенията на Комисията, както и да внесат корекции в съдържанието на устните си изявления в определен срок. Предприятията могат да се откажат от тези права в посочения по-горе срок, като от този момент записът се счита за одобрен. След изричното или мълчаливото одобряване на записа или след направата на евентуални корекции по него в определен срок предприятието прослушва записа в помещенията на Комисията и проверява точността на възпроизведените в писмена форма изявления. Неспазването на последното изискване може да доведе до отнемане на възможността за благоприятно третиране по настоящото известие.

(33)

Достъпът до изявления на предприятията се предоставя само на страните, до които е адресирано изложението на възражения, при условие че те се задължат — както и юридическите съветници, получаващи достъп от тяхно име — да не правят каквито и да било копия с механични или електронни средства на информацията в изявленията, до които им е предоставен достъп, и да направят необходимото с оглед получената от тези изявления информация да се използва единствено за посочените по-долу цели. Достъп до изявления на предприятия не се предоставя на други лица като например на жалбоподатели. Комисията счита, че тази специална защита на изявлението на предприятието не е основателна от момента, в който заявителят разкрие съдържанието му пред трети лица.

(34)

В съответствие с Известието на Комисията относно правилата за достъп до преписките на Комисията (8), достъп до преписката се предоставя единствено на страните, до които е адресирано изложението на възраженията, при условие че получената по този начин информация може да се използва единствено за целите на съдебно или административно производство по прилагане на общностните правила по конкуренция, които са предмет на съответното административно производство. Използването на тази информация за друга цел по време на производството може да бъде считано за липса на сътрудничество по смисъла на точки 12 и 27 от настоящото известие. Освен това, ако използването е станало, след като Комисията е приела решение за забрана в производството, при едно евентуално съдебно производство пред съдилищата на Общността Комисията може да поиска от съда увеличаване на размера на глобата за отговорното за това предприятие. В случай че в който и да било момент информацията бъде използвана за друга цел с участието на външен юридически съветник, Комисията може да уведоми за случая колегията на този съветник с оглед налагане на дисциплинарни мерки.

(35)

Изявленията на предприятията, направени съгласно настоящото известие, се предават на органите по конкуренция на държавите-членки в съответствие с член 12 от Регламент № 1/2003, при условие че са спазени условията по Известието за сътрудничество в рамките на мрежата от органите по конкуренция (9) и ако степента на защита срещу разкриване, осигурявана от получаващия орган по конкуренция, е равностойна на тази, която предоставя Комисията.

V.   ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(36)

Комисията не приема позиция относно това дали ще предостави или не условно освобождаване или относно уважаването на дадено заявление, ако бъде установено, че заявлението се отнася до нарушения, извършени извън петгодишния давностен срок за налагане на санкции, определен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент 1/2003, тъй като тези заявления биха били недопустими.

(37)

Считано от датата на публикуването му в Официален вестник настоящото известие отменя Известието на Комисията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели от 2002 г. за всички производства, в които нито едно предприятие не е подало заявление в Комисията за възползване от благоприятното третиране по посоченото известие. Независимо от това точки 31—35 от настоящото известие се прилагат от момента на публикуването му по отношение на всички висящи и нови заявления за освобождаване от глоби или за намаляване на глобите.

(38)

Комисията отчита, че настоящото известие ще създаде легитимни очаквания, на които предприятията биха могли да се позоват, когато разкриват съществуването на картел пред Комисията.

(39)

В съответствие с практиката на Комисията фактът, че дадено предприятие е сътрудничило на Комисията по време на административното производство, ще бъде посочено в решението, за да се обоснове освобождаването от глоба или намаляването на глобата. Фактът, че заявлението за освобождаване от глоба или намаляване на глобата е уважено, не може да защити предприятието от гражданскоправните последици от участието му в нарушение на член 81 от Договора за ЕО.

(40)

Комисията счита, че в общия случай публичното разкриване на документи и изявления в писмена форма или записани изявления, получени съгласно настоящото известие, би могло да увреди определени публични или частни интереси, например защита на целесъобразността на проверки и разследвания по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (10), дори след приемане на решението.


(1)  Позоваването в този текст на член 81 от Договора за ЕО включва и член 53 от Споразумението за ЕИП, когато същият бива прилаган от Комисията в съответствие с правилата, установени с член 56 от Споразумението за ЕИП.

(2)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(3)  Оценката на прага ще трябва да се извършва ex ante, т.е. без да се взема предвид дали определена проверка е успешна или неуспешна, или дали проверка изобщо е провеждана или не. Оценката ще се извършва изключително въз основа на вида и качеството на предоставената от заявителя информация.

(4)  Изявленията на предприятия могат да са под формата на писмени документи, подписани от предприятието или от негово име, или да се правят устно.

(5)  Това изисква, по-специално, заявителят да предоставя точна, неподвеждаща и пълна информация. Виж решение на Съда на Европейските общности от 29 юни 2006 г. по дело С-301/04 Р, Commission срещу SGL Carbon AG a.o., параграфи 68—70, както и решения на Съда на Европейските общности от 28 юни 2005 г. по дела С-189/02 Р, С-202/02 Р, С 205/02 Р, С-208/02 Р и С-213/02 Р, Dansk Rørindustri A/S a.o.срещу Commission, параграфи 395—399.

(6)  ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 18.

(8)  ОВ С 325, 22.12.2005 г., стр. 7.

(9)  Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, ОВ С 101, 27.4.2004 г., стр. 43.

(10)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

9


52006XC1230(01)


C 323/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РАМКА НА ОБЩНОСТТА ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, РАЗВИТИЕ И ИНОВАЦИИ

(2006/С 323/01)

1.

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

Цели на държавната помощ за научни изследвания, развитие и иновации

1.2.

Политиката на държавни помощи и НИРИ

1.3.

Балансовият тест и прилагането му към помощта за научни изследвания, развитие и иновации

1.3.1.

План за действие за държавните помощи: по-малко и по-целенасочена помощ, балансов тест при оценката на помощта

1.3.2.

Целта от общ интерес, визирана в рамката

1.3.3.

Подходящ инструмент

1.3.4.

Стимулиращ ефект и необходимост от помощта

1.3.5.

Пропорционалност на помощта

1.3.6.

Отрицателните ефекти от помощта за НИРИ трябва да са ограничени, така че общият баланс да е положителен

1.4.

Прилагане на балансовия тест: юридически презумпции и необходимост от по-специфична оценка

1.5.

Обосновка на конкретни мерки, обхванати от настоящата рамка

2.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ДЕФИНИЦИИ

2.1.

Приложно поле на рамката

2.2.

Дефиниции

3.

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

3.1.

Научноизследователските организации и иновационните посредници като получатели на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО

3.1.1.

Публично финансиране на нестопански дейности

3.1.2.

Публично финансиране на стопански дейности

3.2.

Косвена държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО за предприятия чрез публично финансирани научноизследователски организации

3.2.1.

Научни изследвания за сметка на предприятия (научни изследвания по договор или научноизследователски услуги)

3.2.2.

Съвместна дейност между предприятия и научноизследователски организации

4.

СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

5.

СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

5.1.

Подпомагане на проекти за НИРД

5.1.1.

Категории научни изследвания

5.1.2.

Базисни интензитети на помощта

5.1.3.

Надбавки

5.1.4.

Приемливи разходи

5.1.5.

Възстановяем аванс

5.1.6.

Фискални мерки

5.1.7.

Изравнителна клауза

5.2.

Помощ за проучвания на техническите възможности

5.3.

Помощ за разходите на МСП във връзка с права на индустриална собственост

5.4.

Помощ за млади иновационни предприятия

5.5.

Помощ за процесни и организационни иновации в сферата на услугите

5.6.

Помощ за консултантски услуги по иновации, помощ за поддържащи услуги по иновации

5.7.

Помощ за заемане на висококвалифициран персонал

5.8.

Помощ за иновационни клъстери

6.

СТИМУЛИРАЩ ЕФЕКТ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОМОЩТА

7.

СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПОДРОБНА ОЦЕНКА

7.1.

Мерки, подлежащи на подробна оценка

7.2.

Методология на подробната оценка: критерии за НИРИ при икономическата оценка на някои индивидуални случаи

7.3.

Положителни ефекти на помощта

7.3.1.

Наличие на пазарни несъвършенства

7.3.2.

Подходящ инструмент

7.3.3.

Стимулиращ ефект и необходимост от помощта

7.3.4.

Пропорционалност на помощта

7.4.

Анализ на нарушаването на конкуренцията и търговията

7.4.1.

Нарушаване на динамичните стимули

7.4.2.

Създаване на пазарна мощ

7.4.3.

Поддържане на неефективни пазарни структури

7.5.

Баланс и решение

8.

НАТРУПВАНЕ

9.

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И РИБАРСТВОТО

10.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

10.1.

Отчетност и мониторинг

10.1.1.

Годишни доклади

10.1.2.

Достъп до пълния текст на схемите

10.1.3.

Информационни фишове

10.2.

Подходящи мерки

10.3.

Влизане в сила, валидност и преразглеждане

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.   Цели на държавната помощ за научни изследвания, развитие и иновации

Насърчаването на научните изследвания, развитието и иновациите (наричано по-долу: НИРИ) е важна цел от общ интерес. В член 163 от Договора за ЕО е посочено, че „Общността има за цел да укрепва научния и технологичен потенциал на промишлеността в Общността и да съдейства за нейната по-голяма конкурентоспособност на международно ниво, като в същото време насърчава всички научни изследвания в други области, които се считат за необходими…“. Членове 164—173 от Договора за ЕО определят дейностите, които следва да се осъществяват в тази връзка, обхвата на многогодишната рамкова програма и начина за изпълнението ѝ.

На срещата си в Барселона през м. март 2002 г., Европейският съвет постави ясна цел по отношение бъдещото развитие на разходите за научни изследвания. Той прие, че общите разходи за научноизследователска и развойна дейност (по-долу: НИРД) и иновации в Общността трябва да се увеличават с цел да приближават 3 % от брутния вътрешен продукт към 2010 г. Освен това Съветът поясни, че две трети от тези нови инвестиции трябва да идват от частния сектор. За да бъде постигната тази цел, инвестициите за научни изследвания следва да нарастват средногодишно с 8 %, която означава 6 % ръст на публичните разходи (1) и 9 % годишен ръст на частните инвестиции (2).

Целта е чрез държавната помощ да са увеличава икономическата ефективност (3) и по този начин да допринася за устойчив растеж и заетост. Следователно, държавната помощ за НИРИ е съвместима, ако може да се очаква, че помощта ще доведе до допълнителни НИРИ, и ако може да се счете, че нарушаването на условията за конкуренция няма да противоречи на общия интерес, който за целите на тази рамка Комисията приема за тъждествен с икономическата ефективност. Целта на рамката е да осигури постигането тази цел и по-специално да улесни държавите-членки в усилията им за по-прецизно насочване на помощта към съответните несъвършенства на пазара (4).

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО установява принципа за забрана на държавната помощ. Но в определени случаи тази помощ може да бъде съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграфи 2 и 3. Помощта за НИРИ може да бъде оправдана на първо място въз основа на член 87, параграф 3, букви б) и в). В тази рамка, Комисията установява правила, които ще прилага при оценката на помощите, за които е получила уведомление, упражнявайки по този начин дискреционните си правомощия и увеличавайки правната сигурност и прозрачността на процеса, по който стига до едно или друго решение.

1.2.   Политиката на държавни помощи и НИРИ

В контекста на Лисабонската стратегия се счита, че нивото на НИРИ не е оптимално за икономиката на Общността, което предполага, че увеличаването на НИРИ би довело до по-голям растеж в Общността. Комисията счита, че съществуващата уредба на държавните помощи за НИР трябва да бъде модернизирана и усъвършенствана, за да посрещне това предизвикателство.

На първо място, с настоящата рамка Комисията разширява съществуващите възможности за подпомагане на НИР с нови дейности, предназначени за развитие на иновациите. Иновацията е процес, който свързва знанията и технологиите с използването на пазарните възможности за нови или по-добри продукти, услуги и бизнес процеси в сравнение с наличните на общия пазар, и включва определена степен на риск. Но в контекста на правилата за държавните помощи Комисията счита, че държавната помощ за иновации следва да бъде одобрявана не въз основа на абстрактна дефиниция за иновации, а само доколкото иновациите са свързани с конкретни дейности, който са ясно насочени към възпрепятстващите иновациите несъвършенства на пазара, и за които ползите от държавната помощ могат да натежат над евентуалните вреди за конкуренцията и търговията.

На второ място, Комисията се стреми към по-добро администриране на държавната помощ за НИРИ. Тя възнамерява да разшири обхвата на груповото освобождаване за НИР, което понастоящем е ограничено до помощта за малки и средни предприятия (по-долу: МСП) (5). В бъдеще се предвижда издаването на общ регламент за групово освобождаване (по-долу: РГО), който ще обхване по-малко проблематичните мерки за помощ в областта на НИРИ. Настоящата рамка ще продължи да се прилага към всички мерки, за които Комисията е уведомена, поради това, че не са обхванати от РГО или уведомяването за тях е задължително по РГО, или поради това, че държавата-членка е решила да уведоми за мярка, която по принцип може да бъде освободена по РГО, а също и при оценката на помощи, за които не са подадени уведомления.

На трето място, с цел по-добро фокусиране на упражнявания от Комисията контрол, тази рамка предвижда, по отношение оценката на попадащите в приложното ѝ поле мерки, не само правила за съвместимост на конкретната мярка за помощ (глава 5 по-долу), но също така, предвид увеличения риск някои мерки за помощ да нарушат условията за конкуренция и търговия, допълнителни елементи във връзка с анализа на стимулиращия ефект и необходимостта от помощта (глава 6 по-долу) и допълнителна методика за случаите на подробни оценки (глава 7 по-долу).

В този контекст Комисията подчертава, че конкурентните пазари по принцип следва сами да доведат до най-ефективния резултат по отношение на НИРИ. Въпреки това, в областта на НИРИ не винаги се получава така и резултатът би могъл да се подобри чрез интервенция от страна на правителството. Предприятията ще инвестират в научни изследвания само доколкото могат да извлекат конкретни търговски ползи от резултатите и са наясно с възможностите за това. Много са причините за ниските нива на НИРИ – една част се отнасят до структурни препятствия, а друга част – до пазарни несъвършенства. За предпочитане е структурните препятствия да се преодоляват със структурни мерки (6), докато държавната помощ може да се използва като противотежест на неефективността, предизвикана от пазарните несъвършенства. Освен това, има емпирични доказателства, че за да бъде ефективна държавната помощ, тя трябва да бъде съпътствана от благоприятни рамкови условия, като адекватни системи от права на интелектуална собственост, конкурентна среда с привлекателна уредба на научните изследвания и иновациите, и поддръжка от финансовите пазари.

Въпреки това държавната помощ нарушава конкуренцията, а силната конкуренция в същото време е съществен фактор за пазарно стимулиране на инвестициите в НИРИ. Следователно, мерките за държавна помощ трябва да са внимателно структурирани, така че да ограничат нарушенията на конкуренцията. В противен случай държавната помощ може да има обратен ефект и да понижи общото ниво на НИРИ и икономически растеж.

Основната загриженост във връзка с подпомагането на предприятия за НИРИ се изразява в това, че динамичните стимули за инвестиции от конкурентните предприятия се изкривяват и евентуално намаляват. Когато дадено предприятие получава помощ, в общия случай тя укрепва пазарните му позиции и намалява възвръщаемостта на инвестициите, правени от останалите предприятия. Когато това намаляване е достатъчно значимо, възможно е конкурентните предприятия да ограничат своите дейности за научни изследвания и иновации. В допълнение, когато помощта води до „меки“ бюджетни ограничения за бенефициера, тя може и да редуцира стимулите за иновации на нивото на бенефициера. Освен това, има опасност помощта да подкрепи неефективни предприятия или да позволи на бенефициера да засили практиките си за изключване или пазарната си мощ.

1.3.   Балансовият тест и прилагането му към помощта за научни изследвания, развитие и иновации

1.3.1.   План за действие за държавните помощи: по-малко и по-целенасочена помощ, балансов тест при оценката на помощта

В Плана за действие по държавните помощи (7), Комисията съобщи, че „за да допринесе по-добре към подновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, когато е целесъобразно Комисията ще засилва своя икономически подход към анализа на държавните помощи. Икономическият подход е инструмент за по-добро фокусиране и насочване на някои държавни помощи към целите на подновената Лисабонска стратегия“.

При оценката дали дадена мярка за държавна помощ може да се счита за съвместима с общия пазар, Комисията поставя от едната страна на везните положителния ефект от мярката за помощ по отношение постигането на цел от общ интерес, а от другата – потенциалните отрицателни странични ефекти, предизвикани от нарушенията на търговията и конкуренцията. Надграждайки върху съществуващата практика, Планът за действие по държавните помощи формализира това претегляне в така наречения „балансов тест“ (8). Тестът се изпълнява на три стъпки, водещи до решение относно одобряването на държавната помощ; при първите две стъпки се разглеждат положителните ефекти от държавната помощ, а при третата – отрицателните ефекти и така получения баланс между положителните и отрицателните ефекти.

1.

Мярката за помощ насочена ли е към добре дефинирана цел от общ интерес (например растеж, заетост, кохезия, околна среда)?

2.

Помощта структурирана ли е добре с оглед постигане на целта от общ интерес, т.е. планираната помощ насочена ли е към преодоляване на пазарното несъвършенство или към постигането на друга цел?

i)

Представлява ли държавната помощ подходящ политически инструмент?

ii)

Има ли помощта стимулиращ ефект, т.е. променя ли тя поведението на фирмите?

iii)

Пропорционална ли е мярката за помощ, т.е. може ли същата промяна в поведението да бъде получена с по-малко помощ?

3.

Нарушенията на конкуренцията и ефектът върху търговията ограничени ли са така че общият баланс да е положителен?

Балансовият тест е приложим, както към структурирането на правила за държавни помощи, така и към оценката на конкретни случаи.

От гледна точка на регламентите за групово освобождаване, държавната помощ е съвместима, ако са изпълнени заложените условия. Като цяло, това се отнася и за повечето случаи, визирани в тази рамка. Но в случаите с индивидуални мерки за помощ, които поради големия размер на помощта носят силен потенциал за нарушаване на условията за конкуренция, Комисията ще извършва цялостна оценка на положителните и отрицателни ефекти от помощта въз основа на принципа за пропорционалност.

1.3.2.   Целта от общ интерес, визирана в рамката

Целта от общ интерес, към която е насочена настоящата рамка, е насърчаване на научните изследвания, развитието и иновациите. Тя е предназначена да увеличи икономическата ефективност чрез преодоляване на добре дефинирани несъвършенства на пазара, които пречат на икономика на Общността да достигне оптимално ниво на НИРИ.

За установяване на правила, които гарантират постигането на тази цел с мерките за помощ, на първо място е необходимо да се идентифицират несъвършенствата на пазара, които възпрепятстват НИРИ. Научните изследвания, развитието и иновациите се осъществяват чрез редица дейности на нагоре по веригата на продуктови пазари, чрез които се експлоатират наличните способности за НИРИ с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти (9) и процеси за тези продуктови пазари, създавайки по този начин условия за икономически растеж. Но при наличните способности за НИРИ, несъвършенствата на пазара могат да попречат на достигането на оптимален резултат по пазарен път и да доведат до неефективен изход поради следните причини:

Положителни външни ефекти/разпространение на знания: НИРИ често генерират ползи за обществото под формата на разпространение на знания. Но ако бъдат оставени на пазара, редица проекти биха имали непривлекателна норма на възвръщаемост от частна гледна точка, дори самите те да са изгодни за обществото, тъй като ориентирани към печалбата, предприятията пренебрегват външните ефекти от действията си, когато преценяват какъв обем НИРИ да предприемат. По този начин, проекти от общ интерес биха останали нереализирани без правителствена интервенция;

Разпространение на обществени блага/знания: При създаването на знания от общ характер, както е при фундаменталните научни изследвания, не е възможно да се забрани на други да се възползват от тези знания (обществени блага), докато по-специалните, свързани с производството знания могат да бъдат защитени, примерни чрез патенти, осигуряващи на изобретателите по-висока възвръщаемост от изобретенията им. За намирането на най-подходяща политика за подпомагане на НИРИ, важно е да се направи разграничение между знанията от общ характер и знанията, които могат да бъдат защитени. Предприятията проявяват склонност да ползват безплатно знанията от общ характер, създадени от други, което обуславя нежеланието им да създават такива знания сами. Всъщност, понякога пазарът не само е недостатъчен, а изобщо липсва. Ако бъдат генерирани повече знания от общ характер, цялото общество би могло да се възползва от разпространението на тези знания в икономиката. За тази цел може да се наложи правителствата да подпомагат създаването на знания от предприятията. В случая с фундаменталните научни изследвания, може да им се наложи да поемат всички разходи на фирмите за извършваните от тях фундаментални научни изследвания.

Несъвършена и асиметрична информация: НИРИ се характеризират с високи нива на риск и несигурност. Поради несъвършената и/или асиметрична информация, частните инвеститори могат да откажат финансирането на ценни проекти; висококвалифицирани специалисти могат да не знаят какви възможности има за постъпване в иновационни предприятия. В резултат на това, човешките и финансови ресурси не винаги са разпределени адекватно на тези пазари и ценни за икономиката проекти могат да останат нереализирани.

Несъвършенства на координацията и мрежите: Способността на предприятията да осъществяват НИРИ чрез координация или поне взаимодействие помежду им може да бъде влошена. Проблеми могат да възникнат по различни причини, включително трудности при координирането на НИР или намирането на подходящи партньори.

1.3.3.   Подходящ инструмент

Важно е да се има предвид, че понякога съществуват други, по-подходящи инструменти за увеличаване нивото на НИРИ в икономиката, например чрез нормативни лостове, увеличено финансиране на университетите, общи данъчни мерки в полза на НИРИ (10). Въпросът доколко един политически инструмент е подходящ за дадена ситуация обикновено е свързан с основните причини за проблема. Редуцирането на бариерите на пазара може да се окаже по-подходящо от държавната помощ, ако касае преодоляването на трудности пред нов участник за придобиване на резултати от НИРИ. По-големите инвестиции в университетите могат да са по-подходящи за запълване липсата на квалифициран научноизследователски персонал в сравнение с държавното подпомагане на проекти за НИРИ. Следователно, държавите-членки трябва да прибягват до държавна помощ, само когато тя е подходящ инструмент за проблема, който опитват да решат. Това означава, че те трябва ясно идентифицират несъвършенствата на пазара, които възнамеряват да преодолеят чрез мярката.

1.3.4.   Стимулиращ ефект и необходимост от помощта

Държавната помощ за НИРИ трябва да води до промяна в поведението на получателя, изразяваща се в увеличено ниво на НИРИ и изпълнение на проекти или дейности за НИРИ, които без помощта не биха се реализирали или биха се реализирали в по-ограничен обем. Комисията счита, че помощта трябва да води до увеличаване на обема, обхвата, разходите или бързината на дейностите за НИРИ. Стимулиращият ефект се идентифицира чрез хипотетичен анализ на нивата на предлаганата дейност в случаите с помощ и без помощ. Държавите-членки трябва ясно да покажат как възнамеряват да осигурят наличието на стимулиращ ефект.

1.3.5.   Пропорционалност на помощта

Помощта се счита за пропорционална, само ако същият резултат не може да бъде постигнат с по-малко нарушаваща мярка за помощ. По-специално, размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до минимума, необходим за осъществяване на подпомаганите НИРИ.

1.3.6.   Отрицателните ефекти от помощта за НИРИ да са ограничени, така че общият баланс да е положителен

Възможните видове нарушавания на конкуренцията в резултат на държавната помощ за НИРИ могат да бъдат класифицирани, както следва:

нарушаване на динамичните стимули на предприятията и масово напускане;

подпомагане на неефективни производства;

практики за изключване и увеличаване на пазарната мощ;

отражения върху разполагането на икономически дейности в едни или други райони на държавите-членки;

отражения върху търговските потоци в рамките на вътрешния пазар.

Обикновено отрицателните ефекти на помощта са толкова по-големи, колкото по-голям е размерът на помощта и колкото повече дейностите, за които тя се предоставя, са по-близки до търговска реализация на продукта или услугата. Следователно, в общия случай интензитетите на помощта за дейности, свързани с развитие и иновации, трябва да са по-ниски в сравнение с тези за научноизследователски дейности. По-нататък, при определяне на приемливите разходи е важно да се гарантира, че разходите, които се считат за покриващи рутинните дейности на фирмата, не са приемливи за подпомагане. Освен това, характеристиките на бенефициера и на съответните пазари имат значение за степента, в която е нарушена конкуренцията. Тези аспекти трябва да бъдат взети предвид по-задълбочено в случаите, които ще бъдат подлагани на подробна оценка.

1.4.   Прилагане на балансовия тест: юридически презумпции и необходимост от по-специфична оценка

Тази рамка ще се използва при оценката на помощи за научни изследвания, развитие и иновации, за които Комисията е уведомена. Оценката на Комисията за съвместимост ще се извършва въз основа на балансовия тест, представен в глава 1. Съответно, дадена мярка може да бъде одобрена, само ако всички елементи на балансовия тест, взети в тяхната цялост, дават обща положителна оценка. При все това, оценките на Комисията може да се различават по начина на извършването им, тъй като различните мерки може да са свързани с различни рискове за конкуренцията и търговията. Без да се ограничава действието на членове 4—7 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (11), Комисията прилага различни юридически презумпции според вида на мярката за държавна помощ, за която е уведомена.

Всички помощи, за които е получено уведомление, ще се оценяват първо съгласно разпоредбите на глава 5. В тази глава Комисията посочва редица мерки, за които приема a priori, че държавната помощ за тези мерки е насочена към преодоляването на конкретни пазарни несъвършенства, възпрепятстващи НИРИ. Освен това Комисията е разработила набор от условия и параметри, чиято цел е да гарантират, че предвидената за тези мерки държавна помощ произвежда реален стимулиращ ефект, отговаря на изискването за пропорционалност и има ограничено отрицателно влияние върху конкуренцията и търговията. В този смисъл, глава 5 съдържа параметри по отношение на подпомаганата дейност, интензитетите на помощта и условията за съвместимост. По принцип, само мерките, които отговарят на критериите по глава 5, са съвместими с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО въз основа на тази рамка.

В глава 6 Комисията представя по-конкретно начина, по който ще оценява необходимостта и стимулиращия ефект на помощта.

В глава 7 Комисията обяснява по-конкретно в кои случаи и как ще извършва подробна оценка.

От това следва, че ще се прилагат различни нива на оценка, повече подробности за които са описани по-долу. На първо ниво Комисията приема, че по принцип е достатъчно мерките да съответстват на условията по глава 5, ако са изпълнени условията по глава 6 за презумпция на стимулиращ ефект. За всички останали мерки Комисията счита, че е необходима допълнителна проверка поради наличието на по-големи рискове за конкуренцията и търговията, произтичащи от характера на дейността, размера на помощта или вида на бенефициера. В общия случай допълнителната проверка ще се изразява в по-задълбочен и подробен фактически анализ на случая в съответствие с предвиденото в глава 6 за необходимостта и стимулиращия ефект на помощта, или в глава 7 за оценката на помощи над праговете, посочени в раздел 7.1 на настоящата рамка. В резултат на допълнителната проверка, Комисията може да одобри помощта, да я обяви за несъвместима с общия пазар или да обяви, че помощта е съвместима с общия пазар при определени условия.

На първо място Комисията приема, че за някои мерки за помощ, изпълнението на разпоредбите, установени в глави 5 и 6 в общия случай ще е достатъчно основание за съвместимост, тъй като е налице презумпция, че резултатът от прилагането на балансовия тест върху тези мерки ще е положителен. Дали мярката попада в тази категория зависи от вида на бенефициера, от подпомаганата дейност и от размера на предоставяната помощ. Комисията счита, че следните мерки ще бъдат обявявани за съвместими въз основа на глави 5 и 6, ако i) изпълняват условията и параметрите по глава 5 и ii) помощта се предоставя само след подаването на молба за помощ до националните органи:

помощи за проекти и проучвания на възможностите в случаите, когато бенефициер на помощта е МСП и размерът на помощта е под 7,5 милиона EUR на МСП за един проект (помощ за проекта плюс помощ за проучване на възможностите);

помощ за разходи на МСП във връзка с права върху индустриална собственост;

помощ за млади иновационни предприятия;

помощ за консултантски услуги по иновации, помощ за поддържащи услуги по иновации;

помощ за заемане на висококвалифициран персонал.

За горепосочените мерки, глава 6 изяснява, че наличието на стимулиращ ефект се приема по презумпция, ако е изпълнено условието по точка ii) по-горе.

На второ място, що се отнася до помощи, за които е получено уведомление, под праговете, посочени в раздел 7.1 на настоящата рамка, допълнителната внимателна проверка се изразява в доказване на стимулиращия ефект и необходимостта в съответствие с глава 6. Следователно, тези мерки ще се обявяват за съвместими въз основа на глава 5 и глава 6, само ако i) изпълняват условията и параметрите по глава 5 и ii) техният стимулиращ ефект и необходимост са доказани в съответствие с глава 6.

На трето място, що се отнася до помощи, за които е получено уведомление, над праговете, посочени в раздел 7.1 на тази рамка, допълнителната проверка ще се изразява в подробна оценка в съответствие с глава 7. Следователно, тези мерки ще се обявяват за съвместими въз основа на глави 5, 6 и 7, само ако i) изпълняват условията и параметрите по глава 5 и ii) балансовият тест по глава 7 води до обща положителна оценка.

1.5.   Обосновка на конкретни мерки, обхванати от настоящата рамка

Прилагайки тези критерии за НИРИ, Комисията е идентифицирала редица мерки, държавните помощи за които могат при определени условия да са съвместими с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

Помощта за проекти, включващи фундаментални и индустриални научни изследвания, и експериментално развитие, основно е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с положителните външни ефекти (разпространение на знания), включително обществените блага. Комисията счита за полезно да поддържа различни категории дейности за НИРИ независимо от обстоятелството, че дейностите могат да следват интерактивен модел на иновации вместо линеен модел. Различите интензитети на помощта отразяват различните размери на пазарните несъвършенства и близостта на дейността до търговска реализация. Освен това, в сравнение с предишни правила за държавни помощи в тази област, някои иновационни дейности са включени към експерименталните разработки. В допълнение, опростена е системата от надбавки. Поради очакваните по-големи последствия от пазарните несъвършенства и очакваните по-силни положителни външни ефекти, надбавките изглеждат оправдани за МСП, за сътрудничество от страна на МСП и съвместна дейност с МСП, за трансгранично сътрудничество, както и за публично-частни партньорства (сътрудничества между предприятия и публични организации за научни изследвания).

Помощта за проучвания на техническите възможности във връзка с проекти за НИРИ е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с несъвършената и асиметрична информация. В сравнение със самия проект, тези проучвания са по-отдалечени от пазара, така че могат да бъдат приемани сравнително високи интензитети на помощта.

Помощта за разходите на МСП по права върху индустриална собственост е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с положителните външни ефекти (разпространение на знания). Целта е да се увеличат възможностите на МСП да реализират достатъчно голяма възвръщаемост, създавайки им по този начин по-силни стимули за предприемане на НИРИ.

Помощта за млади иновационни предприятия е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с несъвършената и асиметрична информация, които особено остро засягат тези предприятия поради това, че ограничават възможностите им за получаване на подходящо финансиране за иновационни начинания.

Помощта за процесни и организационни иновации е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с несъвършената информация и положителните външни ефекти. Предназначението ѝ е да разреши проблема, че понякога иновациите на обслужващи дейности не се вместват в категориите за НИР. Иновациите на обслужващи дейности често произтичат от взаимодействия с клиентите и сблъскване с пазара, а не от експлоатацията и използването на съществуващи научни, технологични или бизнес знания. Освен това, иновациите на обслужващи дейности по-скоро се основават на нови процеси и организации, отколкото на технологично развитие. В тази степен, иновациите в областта на процесите и организацията на услугите не са добре обхванати от помощта за научноизследователски проекти и изискват допълнителни, специфични мерки за преодоляване на препятстващите ги несъвършенства на пазара.

Помощта за консултантски услуги и услуги за поддръжка на иновациите, оказвани от иновационни посредници, е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с недостатъчното разпространение на информация, с външните ефекти и с липсата на координация. Държавната помощ е подходящо решение за въздействие върху стимулите на МСП да ползват такива услуги и за увеличаване на търсенето и предлагането на услугите, предлагани от иновационни посредници.

Помощта за заемане на висококвалифициран персонал е насочена към несъвършенствата на пазара, свързани с несъвършената информация за трудовия пазар в Общността. По-вероятно е висококвалифицираните специалисти в Общността да бъдат наемани от големи предприятия, тъй като те предлагат по-добри условия на работа, наред с по-сигурни и по-атрактивни кариери. А от друга страна, МСП биха могли да спечелят от значителен трансфер на знания и от по-големи възможности за иновации, ако можеха да наемат висококвалифицирани специалисти за осъществяване на НИРИ. Създаването на мостове, свързващи големите предприятия и университетите с МСП, би могло да допринесе и за преодоляването на пазарните несъвършенства по линия на координацията, както и за образуването на клъстери.

Помощта за иновационни клъстери е насочена към несъвършенствата на пазара по линия на координацията, които възпрепятстват образуването на клъстери или ограничават взаимодействията и обмена на знания в рамките на клъстерите. Държавната помощ може да допринесе по два начина за решаването на този проблем: първо чрез подпомагане на инвестициите в отворени и общи инфраструктури за иновационни клъстери и второ чрез подпомагане оживяването на клъстерите с оглед засилване на взаимодействието, работата в мрежи и придобиването на знания.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ДЕФИНИЦИИ

2.1.   Приложно поле на рамката

Тази рамка е приложима към държавните помощи за научни изследвания, развитие и иновации. Тя ще се прилага в съответствие с другите политики на Общността в областта на държавните помощи, както и с другите разпоредби на Договорите за учредяване на Европейските общности и нормативните актове, приети въз основа на тези договори.

В съответствие с общите принципи на Договора, държавната помощ не може да бъде одобрена, ако мярката за помощ е дискриминираща в степен, която не е оправдана от характера ѝ на държавна помощ. По отношение на НИРИ трябва изрично да се подчертае, че Комисията няма да одобрява мерки за помощ, които изключват възможността за експлоатиране на резултатите от НИРИ в други държави-членки.

Публичните органи могат да възлагат НИР на предприятия или да закупуват от предприятията резултатите от НИР. Ако тези НИР не са възложени по пазарни цени, това обикновено означава, че е налице държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. От друга страна, ако тези договори се сключват при пазарни условия, индикатор за което може да бъде провеждането на тръжна процедура в съответствие с приложимите директиви за възлагане на обществени поръчки, и по-специално Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (12) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (13), в общия случай Комисията ще счита, че не е налице държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

Тази рамка е приложима към помощите за подпомагане на научни изследвания, развитие и иновации във всички сектори, които се регламентират от Договора за ЕО. Тя се прилага и за секторите, в които действат специални правила на Общността за държавни помощи, освен ако в тези правила не е предвидено друго (14).

Тази рамка е приложима към държавните помощи за НИРИ в областта на околната среда (15), тъй като могат да се оползотворят редица синергични взаимодействия между иновациите за качество и производителност, и иновациите за оптимизиране на енергийната ефективност, отпадъците и безопасността.

След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 364/2004 на Комисията от 25 февруари 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 относно разширяването на приложното му поле по отношение на помощта за научноизследователска и развойна дейност (16), предоставяната на МСП помощ за научни изследвания и развитие е освободена от задължението за уведомяване при условията, посочени в Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавната помощ за малките и средни предприятия (17). Независимо от това, запазена е възможността държавите-членки да уведомят за такава помощ. Ако решат да направят това, тази рамка ще продължи да се използва за оценка на помощта, за която е изпратено уведомление.

Независимо че разходите за персонал са приемливи по няколко мерки от тази рамка и освен това е въведена мярка за заемане на висококвалифицирани специалисти, общите помощи за заетост и обучение на научни работници продължават да са предмет на специалната уредба на държавната помощ за заетост и обучение – понастоящем Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение (18) и Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията от 12 декември 2002 г. относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за държавните помощи за заетост (19).

Помощта за научни изследвания, развитие и иновации, предназначена за предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (20), е изключена от приложното поле на тази рамка.

2.2.   Дефиниции

За целите на тази рамка важат следните дефиниции:

а)

„малки и средни предприятия“ или „МСП“, „малки предприятия“ и „средни предприятия“ означава предприятията по смисъла на Регламент (ЕК) № 70/2001 или на всеки заменил го регламент;

б)

„големи предприятия“ означава предприятия, които не попадат в дефиницията за малки и средни предприятия;

в)

„интензитет на помощта“ означава съотношението между брутния размер на помощта и приемливите разходи по проекта. Всички използвани цифри се вземат преди приспадане на данъци и други налози. Когато помощта се предоставя под форма, различна от субсидия, за размер на помощта се приема еквивалентът на помощта. Помощ, изплащана на няколко части, се сконтира до стойността ѝ в момента на предоставяне. За лихвен процент при сконтиране и изчисляване размера на помощта при заемите с облекчени условия се използва референтната ставка, действаща към момента на предоставяне. Интензитет на помощта се изчислява за всеки отделен бенефициер;

г)

„научноизследователска организация“ означава институция, като университет или научноизследователски институт, независимо от правния ѝ статут (учредена по публичното или частно право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да осъществява фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие и да разпространява резултатите от тях посредством преподавателска работа, публикуване или трансфер на технологии; всички печалби се реинвестират в тези дейности, в разпространението на резултатите или в преподавателската работа; предприятията, които могат да оказват влияние върху тези институции в качеството им, примерно, на акционери или членове, не могат да получават преференциален достъп научноизследователските възможности на съответната институция или до създадените от нея научноизследователски резултати;

д)

„фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване;

е)

„индустриални научни изследвания“ означава планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, насочени към придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги, или за съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Това включва създаването на компоненти от сложни системи, необходими за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидиране на генерични технологии, с изключение на прототипите по буква ж);

ж)

„експериментално развитие“ означава придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, стопански и други релевантни знания и умения с цел създаване на планове и условия или конструкции за нови, модифицирани или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. Това може да включва, например, други дейности за концептуално дефиниране, планиране и документиране на нови продукти, процеси и услуги. Дейностите могат да включват разработване на проектодокументи, чертежи, планове и друга документация, при условие че не са предназначени за търговска употреба.

Разработването на търговско използваеми прототипи и пилотни проекти също е включено, ако прототипът е необходим за крайния търговски продукт и производството му е твърде скъпо, за да бъде използван само за демонстрации и валидиране. В случаите на последващо комерсиално използване на демострационни или пилотни проекти, всички приходи от това използване трябва да се приспаднат от приемливите разходи.

Експерименталното производство и изпитване на продукти, процеси и услуги също е допустимо, ако същите не могат да бъдат използвани или трансформирани за използване в индустриални или търговски приложения.

Експерименталното развитие не включва рутинни или периодични промени на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други текущи операции, дори ако тези промени представляват подобрения.

з)

„възстановяем аванс“ означава заем за проект, който се предоставя на една или няколко части, като условията за възстановяване зависят от изхода на проекта за НИРИ;

и)

„процесна иновация“  (21) означава въвеждане на нов или съществено подобрен метод за производство или доставка (включително съществени промени на техники, оборудване и/или софтуер). Не се считат за иновации незначителните промени или подобрения, увеличаването на капацитета за производство или предоставяне на услуги чрез добавяне на производствени или логистични системи сходни с вече въведените в употреба, спирането от употреба на даден процес, обикновената подмяна или разширяване на капиталови средства, промените дължащи се единствено на промени в цените на обуславящите фактори, потребителските адаптации, редовните сезонни и други циклични промени, както и търговията с нови или значително подобрени продукти;

й)

„организационна иновация“  (22) означава въвеждане на нов организационен метод в бизнес практиките на предприятието, организацията на работните места или външните отношения. Не се считат за иновации промените в бизнес практиките, организацията на работните места или външните отношения, които са основани на вече въведени в предприятието организационни методи, промените в стратегията за управление, сливанията и придобиванията, спирането от употреба на даден процес, обикновената подмяна или разширяване на капиталови средства, промените дължащи се единствено на промени в цените на обуславящите фактори, потребителските адаптации, редовните сезонни и други циклични промени, както и търговията с нови или значително подобрени продукти;

к)

„висококвалифициран персонал“ означава научни работници, инженери, проектанти и мениджъри по маркетинг с висше образование и поне 5 години подходящ професионален стаж. Аспирантурата може да се счита за подходящ професионален стаж;

л)

„временно изпращане на друга работа“ означава временно наемане на специалисти от бенефициера за определен период от време, след който специалистите имат право да се върнат при предишния работодател;

м)

„иновационни клъстери“ означава групи от независими предприятия – млади иновационни предприятия, малки, средни и големи предприятия, както и научноизследователски организации – които функционират в определен сектор или регион и са предназначени да стимулират иновационната дейност чрез насърчаване на интензивни взаимодействия, съвместно ползване на съоръжения и обмен на знания и опит, и чрез активно допринасяне за трансфер на технологии, работа в мрежи и разпространение на информация между предприятията в клъстера. Препоръчително е държавите-членки да се стремят към създаването на подходящ баланс между МСП и големи предприятия в клъстера, към достигането на определена критична маса, особено чрез специализация в определена област на НИРИ и отчитане на съществуващите клъстери в държавата-членка или на нивото на Общността.

3.   ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

В общия случай, всяко финансиране, което отговаря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ще се счита за държавна помощ. С цел предоставяне на по-подробни насоки, по-долу са разгледани някои типични ситуации, които възникват в областта на дейностите за научни изследвания, развитие и иновации.

3.1.   Научноизследователските организации и иновационните посредници като получатели на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО

На въпроса дали научноизследователските организации са получатели на държавна помощ трябва да се отговори в съответствие с общите принципи на държавната помощ.

В съответствие с член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и съдебната практика, публичното финансиране на дейности за НИРИ осъществявани от научноизследователски организации ще се класифицира като държавна помощ, ако са изпълнени условията по член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. В съответствие с практиката, това изисква, inter alia, научноизследователската организация да отговаря на критериите за предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Това не зависи от нейния правен статут (учредена по публичното или частното право) или икономически характер (т.е. дали е организация със стопанска или нестопанска цел). Решаващо за класифицирането ѝ като предприятие е това, дали научноизследователската организация осъществява стопанска дейност, т.е. дейност, състояща се от предлагане на стоки и/или услуги на определен пазар (23). Съответно, всяко публично финансиране на стопански дейности попада в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ако всички останали условия са изпълнени.

3.1.1.   Публично финансиране на нестопански дейности

Ако една и съща институция извършва едновременно дейности със стопански и нестопански характер, за да се избегне кръстосаното субсидиране на стопанската дейност, публичното финансиране на нестопанските дейности няма да попада в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ако двата вида дейности, както и разходите и финансирането за тях, могат да бъдат ясно разграничени (24). Доказателства за коректното разпределение на разходите могат да се съдържат в годишните финансови отчети на университетите и научноизследователските организации.

Независимо от това, Комисията счита, че основните дейности на научноизследователските организации обикновено са от нестопански характер, по-специално:

обучение на повече и по-квалифицирани човешки ресурси;

провеждане на независими НИРД за повече знания и по-задълбочено опознаване, включително съвместни НИРД;

разпространение на научноизследователските резултати.

Освен това Комисията счита, че дейностите по трансфер на технологии (лицензиране, обособяване на самостоятелни единици и други форми за управление на знанията, създадени от научноизследователската организация), са нестопански, ако тези дейности са от вътрешен характер (25) и всички приходи от тези дейности се реинвестират в основните дейности на научноизследователската организация (26).

3.1.2.   Публично финансиране на стопански дейности

Ако научноизследователски организации и други иновационни посредници, работещи с нестопанска цел (например технологични центрове, инкубатори, търговски камари), осъществяват стопански дейности като отдаване под наем на инфраструктури, предоставяне на услуги за стопански предприятия или извършване на научни изследвания по договор, това трябва да се прави при пазарни условия, а публичното финансиране на тези дейности в общия случай ще представлява държавна помощ.

Въпреки това, ако научноизследователската организация или работещият с нестопанска цел иновационен посредник може да докаже, че цялото получено от нея/него държавно финансиране за изпълнението на определени услуги е прехвърлено на крайния получател и на посредника не е предоставено предимство, посредническата организация може да не е получател на държавна помощ.

По отношение на помощта за крайните получатели се прилага общата уредба на държавните помощи.

3.2.   Косвена държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО за предприятия чрез публично финансирани научноизследователски организации

Предназначението на този раздел е да разясни при какви условия предприятията биха получили предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в случаите, когато научни изследвания се възлагат по договор на научноизследователска организация или се осъществяват като съвместна дейност с научноизследователска организация. Спрямо останалите елементи на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО се прилага общата уредба на държавните помощи. По-специално, необходимо да се прецени, в съответствие с приложимата практика, дали поведението на научноизследователската организация може да бъде отдадено на поведението на държавата (27).

3.2.1.   Научни изследвания за сметка на предприятия (научни изследвания по договор или научноизследователски услуги)

Тази точка се отнася до хипотезата, когато научноизследователската организация осъществява даден проект за сметка на предприятие. Научноизследователската организация, действащата като изпълнител, предоставя услуги на предприятието, действащо като възложител, в случаите, когато i) изпълнителят получава адекватно възнаграждение за услугата си и ii) възложителят определя условията и сроковете за тази услуга. Обикновено възложителят става собственик на резултатите от проекта и носи риска за неуспех. Когато научноизследователската организация изпълнява такъв договор, в нормалния случай държавна помощ за предприятието не се прехвърля чрез научноизследователската организация, ако е изпълнено едно от следните условия:

1.

научноизследователската организация предоставя услугата си по пазарна цена; или

2.

при липса на пазарна цена, научноизследователската организация предоставя услугата си по цена, която отразява пълните ѝ разходи плюс разумна печалба.

3.2.2.   Съвместна дейност между предприятия и научноизследователски организации

При съвместния проект, поне двама партньори участват в планирането на проекта, допринасят за изпълнението му и си поделят рисковете по проекта и резултатите от него.

В случай на съвместни проекти изпълнявани от предприятия и научноизследователски организации, Комисията счита, че на промишления партньор не се предоставя косвена държавна помощ чрез научноизследователската организация поради по-благоприятни условия на съвместната дейност, ако е изпълнено едно от следните условия:

1.

Участващите предприятия поемат всички разходи по проекта.

2.

Резултатите, които не водят до възникването на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространявани, а евентуалните права на интелектуална собственост върху резултатите от НИРИ, които произтичат от дейността на научноизследователската организация, се предоставят изцяло (28) на научноизследователската организация.

3.

Научноизследователската организация получава от участващите предприятия възнаграждение, равно на пазарната цена на правата на интелектуална собственост (29), които възникват от дейността на научноизследователската организация в рамките на проекта и биват прехвърляни на участващите предприятия. От това възнаграждение се приспада евентуалния принос на участващите предприятия към разходите на научноизследователската организация.

Ако не е изпълнено нито едно от горепосочените условия, държавата-членка може да стъпи върху индивидуална оценка на проекта за съвместна дейност (30). Възможно е да няма държавна помощ и в случаите, когато оценката на договора между партньорите води до извода, че правата на интелектуална собственост върху резултатите от НИРИ, както и правата на достъп до резултатите, са разпределени между различни партньори в съвместната дейност и отразяват интересите, обемите работа, финансовите и други приноси към проекта на всеки от тях. Ако условия 1, 2 и 3 не са изпълнени и индивидуалната оценка на проекта за съвместна дейност не доведе до извод за липса на държавна помощ, Комисията ще счита пълната стойност на приноса на научноизследователската организация към проекта за помощ в полза на предприятията.

4.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

Помощ за НИРИ, предназначена за насърчаване на изпълнението на важен проект от общ европейски интерес, може да бъде да счетена за съвместима с общия пазар на основание член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО.

Комисията ще счита, че член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО е приложим, ако са изпълнени следните кумулативни условия:

1.

Предлаганата помощ се отнася за проект, който е ясно дефиниран по отношение условията на изпълнение, включително участниците и целите. Комисията може да приеме, че група проекти заедно съставляват един проект.

2.

Проектът трябва да бъде от общ европейски интерес: проектът трябва да допринася по конкретен, ясен и подлежащ на идентифициране начин за интересите на Общността. Предимството, постиганото чрез целта на проекта, не трябва да е ограничено до държавата-членка или държавите-членки, която (които) изпълнява(т) проекта, а да обхваща Общността като цяло. Проектът трябва да представлява съществен скок напред към целите на Общността, например като е от голямо значение за Европейското изследователско пространство или е водещ проект за европейската индустрия. Обстоятелството, че проектът се изпълнява от предприятия в различни страни, не е достатъчно. Положителните ефекти на помощта следва да бъдат доказани, примерно, с разпростирането на съществени въздействия върху обществото, с приноса на мярката за подобряване ситуацията с НИРИ в Общността от международна гледна точка, със създаването на нови пазари или разработването на нови технологии. Ползите от проекта не трябва да се свеждат единствено до пряко заинтересованите промишлености, вместо това резултатите му следва да имат по-широко значение и приложение в икономиката на Общността (възходящи или низходящи пазари, алтернативни приложения в други сектори и т.н.).

3.

Помощта трябва да е необходима за постигане на определената цел от общ интерес и да представлява стимул за изпълнението на проекта, който освен това трябва да включва и висока степен на риск. Това може да бъде доказано чрез разглеждане на рентабилността на проекта, размера на инвестициите и ситуирането на паричните потоци във времето, както и с проучванията на възможностите, оценки на риска и становища на експерти.

4.

Проектът трябва да е много значим като характер и обем: той трябва да бъде съдържателен като цел и значителен като размер.

Комисията ще разглежда в по-благоприятна светлина проекти, за които е изпратено уведомление, ако в тях влага съществен собствен принос и бенефициерът на проекта. Тя ще разглежда по-благоприятно и проектите, за които е изпратено уведомление, в които участват предприятия или научноизследователски институции от значителен брой държави-членки.

За да може Комисията правилно да оцени случая, общият европейски интерес трябва да бъде доказан в практически план: примерно, необходимо е да се покаже, че проектът създава условия за значителен напредък към постигането на конкретни цели на Общността.

5.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

Държавната помощ за научни изследвания, развитие и иновации е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако балансовият тест покаже, че тя увеличава дейности за НИРИ, без да засяга отрицателно условията за търговия в степен, противоречаща на общия интерес. Комисията ще разглежда благоприятно мерките за помощ, за които е получено уведомление, които са подкрепени с безкомпромисни оценки на предишни мерки за помощ, доказващи стимулиращия ефект на помощта. За следните мерки може да бъде допусната съвместимост с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

5.1.   Подпомагане на проекти за НИРД

Подпомагането на проекти за НИРД ще се счита за съвместимо с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени условията, посочени в тази точка.

5.1.1.   Категории научни изследвания

Подпомаганата част от изследователския проект трябва изцяло да попада в една или няколко от следните категории научни изследвания: фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания, експериментално развитие.

При класифициране на различните дейности, Комисията ще ползва като референтни източници случаи от своята практика, както и конкретни примери и обяснения, дадени в Наръчника от Фраскати за „Измерването на научните и технически дейности — предлагана стандартна практика за проучвания върху научните изследвания и експерименталното развитие“ (31).

Когато даден проект включва различни задачи, за всяка задача трябва да се оцени дали може да бъде класифицирана в категориите за фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие, или изобщо не попада в която и да било от тези категории.

При класификацията не е задължително да се следва хронологичен подход с придвижване последователно във времето от фундаментални научни изследвания към дейности, приближаващи се до пазара. Съответно, нищо на пречи на Комисията да класифицира задача, изпълнявана на по-късен етап от проекта, като промишлено научно изследване, макар да е констатирала, че дейност от по-ранен етап на проекта представлява експериментално развитие или изобщо не е научноизследователска дейност.

5.1.2.   Базисни интензитети на помощта

Интензитетът на помощта, изчислен въз основа на приемливите разходи за проекта, не може да превишава:

а)

100 % за фундаментални научни изследвания;

б)

50 % за промишлени научни изследвания;

в)

25 % за експериментално развитие.

Интензитетът на помощта се определя индивидуално за всеки бенефициер, включително при съвместни проекти.

В случая с държавно подпомагане на проекти за НИРД, изпълнявани съвместно от научноизследователски организации и предприятия, сумарната помощ от прякото правителствено подпомагане на конкретния научноизследователски проект и доколкото представлява помощ (виж съответния раздел) – приноса на научноизследователските организации за същия проект, не може да превишава приложимите интензитети на помощта за всяко предприятие бенефициер.

5.1.3.   Надбавки

Определените максимални нива в случаите на промишлени научни изследвания и експериментално развитие могат да бъдат увеличавани както следва:

а)

когато е предвидено помощта да се предоставя на МСП, интензитетът на помощта може да бъде увеличен с 10 процентни пункта за средни предприятия и с 20 процентни пункта за малки предприятия;

б)

до достигане на 80 % максимален интензитет на помощта, допуска се надбавка от 15 проценти пункта, ако (32):

i)

проектът включва ефективна съвместна дейност между минимум две независими едно от друго предприятия и са спазени следните условия:

нито едно предприятие не поема над 70 % от приемливите разходи по съвместния проект;

проектът трябва да включва съвместна дейност с поне едно МСП или е презграничен, т.е. научноизследователските и развойни дейности се извършват в поне две държави-членки.

ii)

проектът включва ефективна съвместна дейност между предприятие и научноизследователска организация, по-специално в контекста на координирането на националните политики за НИРД и са спазени следните условия:

научноизследователската организация поема поне 10 % от приемливите разходи по проекта;

научноизследователската организация има право да публикува резултатите от научноизследователския проект, доколкото те произтичат от научните изследвания, реализирани от тази организация.

iii)

само за промишлените научни изследвания, ако резултатите от проекта са широко разпространени чрез научни и технически конференции или чрез публикуване в научни или технически списания или в информационни масиви с открит достъп (бази данни, където сурови данни от научните изследвания са достъпни за всички), както и чрез безплатен софтуер или софтуер с отворен код.

За целите на точки i) и ii), привличането на подизпълнители не се счита за ефективна съвместна дейност. При съвместна дейност между предприятие и научноизследователска организация, максималните интензитети на помощта и надбавките по тази рамка не се отнасят за научноизследователската организация.

Таблица, илюстрираща интензитетите на помощта:

 

Малко предприятие

Средно предприятие

Голямо предприятие

Фундаментални научни изследвания

100 %

100 %

100 %

Промишлени научни изследвания

70 %

60 %

50 %

Промишлени научни изследвания

при следните условия:

съвместна дейност между предприятия;

за големи предприятия: презграничен проект или поне едно МСП

или

съвместна дейност между предприятие и научноизследователска организация

или

разпространение на резултатите

80 %

75 %

65 %

Експериментално развитие

45 %

35 %

25 %

Експериментално развитие

при следните условия:

съвместна дейност между предприятия;

за големи предприятия: презграничен проект или поне едно МСП

или

съвместна дейност между предприятие и научноизследователска организация

60 %

50 %

40 %

5.1.4.   Приемливи разходи

Интензитетът на помощта се изчислява на базата на разходите за научноизследователския проект, доколкото същите могат да бъдат счетени за приемливи. Всички приемливи разходи трябва да бъдат отнесени към конкретна категория НИРД.

Приемливи са следните разходи:

а)

разходи за персонал (научни работници, техници и друг помощен персонал, доколкото е зает в научноизследователския проект);

б)

разходи за инструменти и оборудване, доколкото се използват в научноизследователския проект, и за периода на това използване. Ако въпросните инструменти и оборудване не се използват в научноизследователския проект през целия им експлоатационен срок, за приемливи разходи се считат само амортизационните отчисления за срока на научноизследователския проект, изчислени въз основа на добра счетоводна практика;

в)

разходи за земя и сгради, доколкото се използват в научноизследователския проект, и за периода на това използване. По отношение на сградите, за приемливи разходи се считат само амортизационните отчисления за срока на научноизследователския проект, изчислени въз основа на добра счетоводна практика. По отношение на земята, за приемливи се считат разходите за прехвърляне при търговски условия или реално извършените капитални разходи;

г)

разходи по договори за възлагане на научни изследвания, за закупуване на технически знания или придобиване на патентни лицензии от външни източници по пазарни цени, ако сделката е осъществена при пазарни условия и няма елемент на неразрешено уговаряне, както и разходи за консултантски или равностойни на тях услуги, използвани изключително за научноизследователската дейност;

д)

допълнителни режийни разходи, възникващи като пряк резултат от научноизследователския проект;

е)

други оперативни разходи, включително разходи за материали, консумативи и подобни продукти, възникващи като пряк резултат от научноизследователската дейност.

5.1.5.   Възстановяем аванс

Ако държава-членка предостави възстановяем аванс, представляващ държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, се прилагат следните правила.

Ако държавата-членка може да докаже, въз основа на валидна методология с използване на достатъчно подлежащи на проверка данни, че има възможност да се изчисли брутния еквивалент на помощта за подпомагането, предоставено под формата на възстановяем аванс, и съответно да се конструира схема, при която този брутен еквивалент на помощта отговаря на изисквания максимален интензитет по този раздел, държавата-членка може да уведоми за схемата и свързаната с нея методика на Комисията. Ако Комисията приеме методиката и счете, че схемата е съвместима, помощта може да бъде предоставена на база брутния еквивалент на помощта за възстановяемия аванс, до размера на допустимите по този раздел интензитети на помощта.

Във всички останали случаи, възстановяемият аванс се изразява като процент от приемливите разходи; тогава той може да надвишава определените в този раздел нива при съблюдаване на посочените по-долу правила.

За да може Комисията да оцени мярката, тя трябва да предвижда подробни разпоредби относно възстановяването в случай на успех и ясно да определя кое се счита за успешен резултат от научноизследователските дейности. За всички тези елементи Комисията трябва да бъде уведомена. От своя страна Комисията ще проверява дали определението за успешен резултат е установено въз основа на обоснована и разумна хипотеза.

При успешен резултат мярката трябва да предвижда, че авансът се възстановява с лихва, поне равна на ставката, произтичаща от прилагането на Съобщението на Комисията относно метода за определяне на референтни и сконтови проценти (33).

Ако успехът надминава това, което е заложено за успешен резултат, съответната държава-членка следва да има правото да изиска плащане, надхвърлящо възстановяването на авансовата сума, включително лихва по референтната ставка, предвидена от Комисията.

Ако проектът завърши с неуспех, не е необходимо авансът да се възстановява в пълния му размер. При частичен успех обикновено Комисията ще изисква възстановената сума да е пропорционална на постигнатия успех.

Авансът може да покрива максимум 40 % от приемливите разходи за фазата на експериментално развитие на проекта и до 60 % за фазата на индустриални научни изследвания, които нива могат да се увеличават с надбавки.

5.1.6.   Фискални мерки

Въз основа на разчети (34) предоставени от държавите-членки в уведомленията, Комисията ще преценява дали схемите за фискално подпомагане на НИРИ имат стимулиращ ефект, като насърчават предприятията да извършват повече разходи за НИРИ.

Интензитетът на държавната помощ при фискални мерки за подпомагане на НИРИ може да бъде изчислен на база отделни проекти за НИРИ или, на нивото на отделното предприятие, като съотношение между общия размер на данъчните облекчения и сумата на всички приемливи разходи за НИРИ за период до три последователни фискални години. Във втория случай, фискалната мярка за държавно подпомагане на НИРИ може да се прилага без разлика към всички приемливи дейности за НИРИ; тогава не трябва да се превишава приложимия интензитет на помощта за експериментално развитие (35).

Държавата-членка трябва да посочи очаквания брой бенефициери към момента на уведомлението.

5.1.7.   Изравнителна клауза

Като мярка срещу нарушаването на условията за международна търговия, било то реално или потенциално, пряко или косвено, могат да бъдат разрешени интензитети на помощта по-високи от допустимите по общия ред на този раздел, ако – пряко или косвено – конкуренти извън Общността са получили (през последните три години) или предстои да получат помощ с еквивалентен интензитет за подобни проекти, програми, научни изследвания, развитие или технологии. Въпреки това, ако има вероятност нарушаването на условията за международна търговия да настъпи след повече от три години, предвид особения характер на конкретния сектор, референтният период може да бъде съответно удължен.

Ако изобщо е възможно, заинтересованата държава-членка следва да представи в Комисията достатъчно информация, за да може Комисията да оцени ситуацията, особено по отношение на необходимостта да се отчете конкурентното предимство на конкурента от третата страна. Ако Комисията не разполага с доказателства относно предоставената или планирана помощ, тя може да вземе решение и на база косвени доказателства.

5.2.   Помощ за проучвания на техническите възможности

Помощта за проучвания на техническите възможности, с които се подготвят дейности по промишлени научни изследвания или експериментално развитие, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако интензитетът на помощта, изчислен на база разходите за проучването, не превишава следните стойности:

а)

за МСП –75 % при подготвителни проучвания за промишлени научни изследвания и 50 % при подготвителни проучвания за експериментално развитие;

б)

за големи предприятия –65 % при подготвителни проучвания за индустриални научни изследвания и 40 % при подготвителни проучвания за експериментално развитие.

5.3.   Помощ за разходите на МСП във връзка с права на индустриална собственост

Помощта за разходите на МСП, свързани с получаването и валидирането на патентни и други права на индустриална собственост, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО до размера на помощта, която би могла да се класифицира като помощ за НИРД във връзка с научноизследователските дейности, непосредствено породили съответните права на индустриална собственост.

Приемливи разходи са:

а)

всички разходи, предшестващи предоставянето на правото в първата правна юрисдикция, включително разходите, свързани с подготовката, попълването и разглеждането на заявката, както и разходите по подновяване на заявката преди предоставяне на правото;

б)

разходи за превод и други разходи, извършени с цел получаване или валидиране на правото в други правни юрисдикции;

в)

разходи за защита валидността на правото по време на официалното разглеждане на заявката и евентуалните производства при направени възражения, дори ако тези разходи са възникнали след предоставяне на правото.

5.4.   Помощ за млади иновационни предприятия

Помощта за млади иновационни предприятия е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени следните условия (36):

а)

бенефициерът е малко предприятие, съществуващо в продължение на по-малко от 6 години към момента на предоставяне на помощта и

б)

бенефициерът е иновационно предприятие въз основа на това, че:

i)

държавата-членка може да докаже, посредством оценка извършена от външен експерт, особено на база бизнес план, че в обозримо бъдеще бенефициерът ще разработи продукти, услуги или процеси, които са технологично нови или съществено подобрени в сравнение с текущото състояние на отрасъла в Общността, и които носят риск за технологичен или индустриален неуспех; или

ii)

разходите на бенефициера за НИРД представляват поне 15 % от сумата на оперативните му разходи през поне една от трите години преди предоставянето на помощта или – в случаите на новообразувани предприятия без финансова история – на база одит за текущия му фискален период, заверен от външен одитор.

в)

помощта не надхвърля сумата от 1 милион EUR. Тази помощ може да е не повече от 1,5 милиона EUR в региони, допустими за освобождаване по член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО и 1,25 милиона EUR в региони, допустими за освобождаване по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

Бенефициерът може да получава помощта само веднъж през периода, в който отговаря на критериите за новосъздадено иновационно предприятие. Тази помощ може да се натрупва с други видове помощ по тази рамка, с помощ за научни изследвания, развитие и иновации, освободена по Регламент (ЕО) № 364/2004 или предшестващ регламент, както и с помощ, одобрена от Комисията в съответствие с насоките за рисков капитал.

Бенефициерът може да получава държавната помощ различна от помощ за НИРИ и помощ за рисков капитал едва 3 години след предоставянето на помощ за новосъздадено иновационно предприятие.

5.5.   Помощ за процесни и организационни иновации в сферата на услугите

Иновациите в сферата на услугите не всякога попадат в категориите научни изследвания по т. 5.1, но в типичния случай са по-несистематизирани и често възникват от взаимодействията с клиенти, пазарното търсене, възприемането на бизнес и организационни модели и практики от по-иновационни сектори или от други подобни източници.

Помощта за процесни и организационни иновации е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО до максимален интензитет на помощта 15 % за големи предприятия, 25 % за средни предприятия и 35 % за малки предприятия. Големите предприятия могат да получават такава помощ, само като взаимодействат с МСП в подпомаганата дейност, при което участващите във взаимодействието МСП трябва да поемат най-малко 30 % от общия размер на приемливите разходи.

Рутинните или периодични промени на продукти, производствени линии, производствени процеси и съществуващи услуги и други текущи дейности, дори промените да представляват подобрения, не са допустими за държавна помощ.

Необходимо е да бъдат изпълнени следните условия:

а)

организационните иновации трябва във всички случаи да се свързани с използването или експлоатацията на Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за промяна на организацията;

б)

иновацията трябва да бъде формулирана като проект с определен и квалифициран ръководител на проекта, както и с идентифицирани разходи за проекта;

в)

резултатът от подпомагания проект трябва да бъде разработване на стандарт, бизнес модел, методика или концепция, които могат да бъдат систематично възпроизвеждани, евентуално сертифицирани и евентуално патентовани;

г)

процесната или организационна иновация трябва да бъде нова или съществено подобрена в сравнение с текущото ниво на съответната промишленост в Общността. Новостта може да бъде доказана от държавите-членки примерно на база прецизно описание на иновацията, чрез сравняване на същата с използваните процеси или организационни техники в други предприятия от същата промишленост;

д)

процесната или организационна иновация трябва да е свързана с ясно определена степен на риск. Този риск може да бъде доказан от държавите-членки примерно въз основа на: разходите по проекта съпоставени с оборота на дружеството, необходимото време за разработване на нов процес, очакваните ефекти от процесната иновация съпоставени с разходите за проекта, вероятността за неуспех.

Приемливите разходи са същите, както при подпомагането на проекти за НИРД (виж раздел 5.1). Но при организационните иновации, разходите за инструменти и оборудване са приемливи, само ако тези инструменти и оборудване са за ИКТ.

5.6.   Помощ за консултантски услуги по иновации, помощ за поддържащи услуги по иновации

Помощта за консултантски услуги по иновации и за поддържащи услуги по иновации е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

1.

бенефициерът е МСП;

2.

размерът на помощта не надхвърля максималната сума от 200 000 EUR на бенефициер за всеки тригодишен период (37);

3.

доставчикът на услугата има национална или европейска сертификация. Ако доставчикът на услугата няма национална или европейска сертификация, помощта не може да покрива повече от 75 % от приемливите разходи;

4.

бенефициерът използва държавната помощ за закупуване на услуги по пазарни цени (или ако доставчикът на услугата е организация с нестопанска цел – по цена, която отразява всички разходи плюс разумен марж).

Приемливи са следните разходи:

разходи за консултантски услуги по иновации: управленски консултации; технологична помощ; услуги по трансфер на технологии; обучение; консултации за придобиване, защита и търговия с права на интелектуална собственост и за лицензионни споразумения; консултации във връзка с използването на стандарти;

разходи за поддържащи услуги по иновации: офис пространство; бази данни; технически библиотеки; пазарни проучвания; използване на лаборатории; етикети за качество; изпитване и сертификация.

Ако доставчикът на услугата е организация с нестопанска цел, помощта може да бъде предоставена под формата на намалена цена, т.е. като разлика между платената и пазарната цена (или цената, която отразява всички разходи плюс разумен марж). В този случай държавите-членки създават система за гарантиране прозрачност за пълните разходи на предоставените консултантски или поддържащи услуги по иновации, както и на платената от бенефициера цена, с цел да има възможност за измерване и мониторинг на получената помощ.

5.7.   Помощ за заемане на висококвалифициран персонал

Помощта за заемане на висококвалифициран персонал, временно изпратен от научноизследователска организация или голямо предприятие в МСП, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени следните условия:

Временно изпратения персонал не трябва да заместват други специалисти, а трябва да са назначени на новосъздадени длъжности в предприятието бенефициер, и трябва да са работили поне две години в научноизследователската организация или голямото предприятие, което ги изпраща временно на такава длъжност. Временно изпратените специалисти трябва да бъда заети по дейности за НИРИ в МСП, получаващо помощта.

Приемливи разходи са всички разходи за персонала във връзка с временното използване на персонал и назначаването на висококвалифициран персонал, включително разходите по използване на агенции за подбор на персонал, както и надбавки за мобилност на временно изпратените специалисти. Максималният интензитет на помощта е 50 % от приемливи разходи за максимум три години на едно предприятие и на временно наето лице.

Тази разпоредба не позволява покриването на същински консултантски разходи (заплащане на услуги, предоставени от експерт, без назначаване на експерта в предприятието), които са предмет на правилата за подпомагане на МСП (38).

5.8.   Помощ за иновационни клъстери

Инвестиционна помощ може да бъде предоставяна за създаване, разширяване и оживяване на иновационни клъстери единствено на юридическото лице, функциониращо като иновационен клъстер. Това лице трябва да отговаря за управлението на участието и за достъпа до помещенията, съоръженията и дейностите на клъстера. Достъпът до помещенията, съоръженията и дейностите на клъстера не трябва да бъде ограничен, а таксите за използване на съоръженията на клъстера и за участие в дейностите на клъстера трябва да отразяват съответните разходи.

Такава помощ може да бъде предоставяна за следните съоръжения:

учебни и научноизследователски центрове;

научноизследователски инфраструктури с отворен достъп: лаборатории, изпитателни съоръжения;

широколентови мрежови инфраструктури.

Максималният интензитет на помощта е 15 %.

За регионите по член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО, Комисията счита, че интензитетът на помощта не трябва да превишава:

30 % за региони с БВП на глава от населението под 75 % от средния показател за ЕС-25, за най-отдалечени региони с по-висок БВП на глава от населението и до 1 януари 2011 г. за регионите, засегнати от статистическия ефект (39);

40 % за региони с БВП на глава от населението под 60 % от средния показател за ЕС-25;

50 % за региони с БВП на глава от населението под 45 % от средния показател за ЕС-25.

Отчитайки специфичните затруднения на най-отдалечените региони, те могат да ползват допълнителна надбавка от 20 %, ако техният БВП на глава от населението е под 75 % от средния показател за ЕС-25, и 10 % във всички останали случаи. Регионите, засегнати от статистическия ефект, които попадат в обсега на дерогацията съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, след 1 януари 2011 г. ще могат да получават помощ с интензитет 20 %.

Максималният интензитет на помощта за МСП се увеличава с 20 процентни пункта, ако помощта се предоставя на малки предприятия и с 10 процентни пункта, ако помощта се предоставя на средни предприятия.

Приемливи разходи са тези, свързани с инвестиции в земя, сгради, машини и съоръжения.

Оперативна помощ за оживяване на клъстери може да се предоставя на юридическото лице, функциониращо като иновационен клъстер. Тази помощ трябва да е временна и – като общо правило – да бъде премахвана във времето с оглед цените да се ориентират към отразяване на разходите в разумно кратък срок.

Такава помощ може да бъде предоставяна за ограничен период от пет години, ако помощта е прогресивно намаляваща. Интензитетът ѝ може да възлиза на 100 % през първата година, но до края на петата година трябва да е сведен до нула по линейна зависимост. Ако помощта не е прогресивно намаляваща, нейната продължителност се ограничава до пет години, а интензитетът ѝ не трябва да превишава 50 % от приемливите разходи. В надлежно обосновани случаи и въз основа на убедителни доказателства представени от уведомяващата държава-членка, помощ за оживяване на клъстери може да се предоставя за по-дълъг срок, но не повече от 10 години.

Приемливи са разходите за персонал и административните разходи по следните дейности:

търгуване на клъстера за привличане на нови дружества в него;

управление на съоръженията на клъстера, които са с отворен достъп;

организиране на програми за обучение, семинари и конференции в подкрепа на обмена на знания и работата в мрежи между участниците в клъстера.

Когато уведомява за инвестиционна помощ или помощ за оживяване на клъстер, държавата-членка трябва да представи анализ на технологичната специализация на иновационния клъстер, съществуващия регионален потенциал, съществуващия научноизследователски капацитет, наличието на клъстери в Общността с подобни цели и потенциалните пазарни обеми на дейностите в клъстера.

Случаите, в които държавите-членки финансират иновационни инфраструктури за експлоатация на база отворен достъп в научноизследователски организации с нестопанска цел, следва да бъдат оценявани съгласно разпоредбите на раздел 3.1.

6.   СТИМУЛИРАЩ ЕФЕКТ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОМОЩТА

Държавната помощ трябва има стимулиращ ефект, т.е. да води до промяна в поведението на получателя, изразяваща се в увеличено ниво на дейностите за НИРИ. Помощта следва да има за резултат увеличаване на обема, обхвата, разходите или бързината на дейностите за НИРИ.

Комисията счита, че помощта не представлява стимул за бенефициера във всички случаи, когато дейността по НИРИ (40) е започнала преди бенефициерът да подаде молба за помощ до националните органи.

Ако подпомаганият проект за НИРИ не е започнал преди подаването на молбата, Комисията счита, че изискването за стимулиращ ефект е изпълнено автоматично за следните мерки:

помощ по проекти и проучвания на възможностите, когато бенефициерът е МСП и сумата на помощта е под 7,5 милиона EUR на проект за едно МСП;

помощ за разходите на МСП във връзка с права на интелектуална собственост;

помощ за млади иновационни предприятия;

помощ за консултантски услуги по иновации и поддържащи услуги по иновации;

помощ за заемане на висококвалифицирани специалисти.

За всички останали мерки (41) Комисията ще изисква техният стимулиращ ефект да бъде доказван от уведомяващите държави-членки.

За да потвърдят, че планираната помощ ще насърчи получателя да промени поведението си в посока засилване работата по НИРИ, държавите-членки представят оценка ex ante на засилената дейност по НИРИ за всички оценявани от Комисията индивидуални мерки чрез съпоставка между хипотезите без помощ и с предоставяне на помощ. Могат да се използват следните критерии, наред с други подходящи количествени и/или качествени фактори, представени от уведомяващата държава-членка:

увеличен обем на проекта: по-голям общ размер на разходите по проекта (без да намаляват разходите на бенефициера в сравнение с хипотезата без помощ); по-голям брой хора, включени в дейностите по НИРИ;

увеличен обхват: по-голям брой очаквани резултати от проекта; по-голяма амбиция на проекта, изразяваща се в по-голяма вероятност за научен или технологичен пробив или по-висок риск за неуспех (по-специално, свързан с по-голям риск на научноизследователския проект, дългосрочния характер на проекта и несигурността по отношение на резултатите му);

увеличена бързина: по-кратък срок за завършване на проекта в сравнение със срока, ако същият проект се осъществява без помощ;

увеличен общ размер на разходите за НИРИ: увеличаване на общия размер на разходите за НИРИ, извършвани от бенефициера на помощта; промени на заделения за проекта бюджет (без това да е за сметка на бюджетите на други проекти); увеличаване на разходите за НИРИ, извършвани от бенефициера на помощта като процент от общия оборот.

Ако бъде доказан значителен ефект за поне един от тези елементи, като се взема предвид нормалното поведение на предприятията в съответния сектор, в общия случай Комисията ще прави извод, че предлаганата помощ има стимулиращо действие.

Ако Комисията предприеме подробна оценка на индивидуална мярка, тези показатели понякога могат да не се приемат като достатъчни за доказване на стимулиращия ефект и Комисията може да поиска да ѝ бъдат предоставени допълнителни доказателства.

При оценката на схема за помощ, условията във връзка със стимулиращия ефект се считат за изпълнени, ако държавата-членка е поела ангажимент да предоставя индивидуални помощи по схемата, само след като е проверила за наличието на стимулиращ ефект, както и да представя годишни доклади относно изпълнението на одобрената схема за помощ. В годишните доклади държавата-членка трябва да показва как е оценявала стимулиращия ефект на помощта преди предоставянето ѝ, използвайки горепосочените количествени и качествени показатели.

7.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПОДРОБНА ОЦЕНКА

Комисията счита, че засилването на НИРИ в Общността е от общ интерес за Общността, тъй като може да се очаква, че ще има значителен принос за растежа, просперитета и устойчивото развитие. В този контекст, Комисията съзнава, че държавната помощ може да играе положителна роля, когато е добре насочена и създава необходимите стимули за предприятията да увеличават нивото на НИРИ. Независимо от това, държавната помощ може да доведе и до значителни нарушения на конкуренцията, които трябва да бъдат взети предвид.

7.1.   Мерки, подлежащи на подробна оценка

Предвид по-големия риск от нарушаване на условията за конкуренция, Комисията ще извършва по-подробна оценка на мерки посочените по-долу мерки.

За мерки, попадащи в приложното поле на РГО:

всички случаи, за които Комисията е уведомена в изпълнение на задължение за индивидуално уведомяване за помощи, въведено със съответния РГО.

За мерки, попадащи в приложното поле на тази рамка:

Помощите, чийто размер надхвърля:

помощи за проекти (42) и проучвания на възможностите:

ако проектът се отнася предимно за фундаментални научни изследвания (43)–20 милиона EUR на едно предприятие за един проект) проучване на възможностите;

ако проектът се отнася предимно за промишлени научни изследвания (44)–10 милиона EUR на едно предприятие за един проект) проучване на възможностите;

за всички останали проекти – 7,5 милиона EUR на едно предприятие за един проект) проучване на възможностите.

за процесни или организационни иновации в сферата на услугите –5 милиона EUR на едно предприятие за един проект;

за иновационни клъстери (на един клъстер) – 5 милиона EUR.

Целта на тази подробна оценка е да се гарантира, че големите суми на помощта за НИРИ няма да нарушат условията за конкуренция в степен, противоречаща на общия интерес, а действително ще допринесат за общия интерес. Това се случва, когато ползите от държавната помощ, изразяващи се в допълнителни НИРИ, натежават над вредите за конкуренцията и търговията.

Подробната оценка е пропорционална оценка, зависеща от потенциалните нарушения на конкуренцията в конкретния случай. В тази връзка обстоятелството, че ще се извършва подробна оценка, не означава задължително откриване на официална процедура за проучване, макар че това е възможно за някои мерки.

При условие, че държавата-членка гарантира пълно сътрудничество и предоставя своевременно необходимата информация, Комисията ще полага максимални усилия за своевременно провеждане на проучването.

7.2.   Методология на подробната оценка: критерии за НИРИ при икономическата оценка на някои индивидуални случаи

По-долу Комисията представя насоки относно видовете информация, която може да изисква и методиката, която ще следва по отношение на мерките, подлежащи на подробна оценка. Целта на упътванията е да направят решенията и мотивите на Комисията прозрачни и предвидими, за да се постигне предсказуемост и правна сигурност.

Подробната оценка ще се извършва въз основа на следните положителни и отрицателни елементи, които ще се прилагат допълнително към критериите, установени в глава 5. В някои случаи приложимостта и теглото на тези елементи ще зависи от формата и целите на помощта. Дълбочината на извършваната от Комисията оценка ще е пропорционална на риска от нарушаване на условията за конкуренция. Това означава, че обхватът на анализа ще зависи от естеството на случая. Следователно, държавната помощ за отдалечени от пазара дейности е по-малко вероятно да бъде подлагана на много обстойна проверка.

Държавите-членки се приканват да предоставят всички елементи, които считат за полезни във връзка с оценката на случая. По-специално, държавите-членки се приканват да се позовават на оценки от предишни схеми или мерки за държавна помощ, оценки на въздействията правени от предоставящите помощта органи, финансови отчети, вътрешни бизнес планове, които всяко предприятие трябва да изготвя за важни проекти, експертни становища и други свързани с НИРИ проучвания.

7.3.   Положителни ефекти на помощта

Обстоятелството, че помощта стимулира предприятията да извършват в Общността НИРИ, които не биха предприели без тази помощ, представлява основният положителен елемент, отчитан при оценка за съвместимост на помощта.

В този контекст, Комисията ще обръща внимание по-специално на следните елементи:

нетно увеличение на провежданите от предприятието НИРИ;

принос на мярката за общо подобряване нивото на НИРИ в конкретния сектор;

принос на мярката за подобряване положението с НИРИ в Общността от международна гледна точка.

7.3.1.   Наличие на пазарни несъвършенства

Както е посочено в глава 1, държавната помощ може да е необходима за увеличаване на НИРИ в икономиката, само доколкото пазарът сам по себе си не може да произведе оптимален резултат. Установено е, че някои несъвършенства на пазара ограничават общото ниво на НИРИ в Общността. При все това, не всички предприятия и сектори в икономиката се сблъскват в една и съща степен с тези пазарни несъвършенства. Следователно, във връзка с мерките, подлежащи на подробна оценка, държавите-членки следва да предоставят информация за това, дали помощта се отнася за пазарно несъвършенство от общ характер, засягащо НИРИ в Общността или за специфично пазарно несъвършенство.

В зависимост от визираното специфично пазарно несъвършенство, Комисията ще взема предвид следните елементи:

Разпространение на знания: предвиждано ниво на разпространяване на информация; специфичност на създаваните знания; възможности за закрила на правата върху интелектуална собственост.

Несъвършена и асиметрична информация: ниво на риск и сложност на научните изследвания; необходимост от външно финансиране; характеристики на бенефициера на помощта за получаване на външно финансиране.

Координационни несъвършенства: брой съвместно работещи предприятия; интензивност на съвместната дейност; разнопосочни интереси на партньорите по съвместната дейност; проблеми при съставянето на договорите; проблеми на трети страни във връзка с координацията на съвместната дейност.

По отношение на държавната помощ насочена към проекти или дейности за НИРИ в подпомагани региони, Комисията ще взема предвид: (i) трудностите, произтичащи от отдалечеността или от други специфични характеристики на региона; (ii) специфични данни за местната икономика, социални и/или исторически причини за ниското ниво на НИРИ в сравнение с релевантни осреднени данни и/или състояния на национално и/или на ниво Общността, според случая; и (iii) всякакви други релевантни показатели, доказващи по-големите пазарни несъвършенства.

7.3.2.   Подходящ инструмент

Държавна помощ за НИРИ може да бъде разрешавана въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, когато е необходима за постигане на цел от общ интерес, като изключение от общата забрана за държавна помощ. Важен елемент на балансовия тест е дали и доколко държавната помощ за НИРИ може да бъде разглеждана като подходящ инструмент за увеличаване дейностите по НИРИ, имайки предвид, че други, по-малко увреждащи конкуренцията инструменти могат да постигнат същите резултати.

В своя анализ за съвместимост Комисията ще се съобразява в голяма степен с евентуалната оценка на въздействията от предлаганата помощ, изготвена от държавата-членка. Мерки, за които държавата-членка е разгледала и други възможни политики, и за които предимствата от използването на селективен инструмент като държавната помощ са установени и представени на Комисията, ще се считат за подходящи инструменти.

7.3.3.   Стимулиращ ефект и необходимост на помощта

Анализирането на стимулиращия ефект на мярката за помощ е най-важното условие при анализа на държавната помощ за НИРИ. Идентифицирането на стимулиращия ефект означава да се оцени дали предлагана помощ ще накара предприятията да предприемат НИРИ, които не биха предприели без помощта.

В глава 6 са посочени редица показатели, които държавите-членки могат да използват за доказване на стимулиращия ефект. Но когато мярката е подложена на подробна оценка, Комисията ще изисква стимулиращият ефект на помощта да се обоснове по-точно с оглед да не се допусне ненужно нарушаване на условията за конкуренция.

В своя анализ, освен показателите по глава 6, Комисията ще взема предвид следните елементи:

Описание на планираната промяна: планираната промяна в поведението, към която е насочена държавната помощ в случая, за който е получено уведомление, трябва да бъде добре описана (започване на нов проект, увеличаване обема, обхвата или бързината на даден проект).

Хипотетичен анализ: промяната в поведението трябва да бъде идентифицирана чрез хипотетичен анализ: какво би било нивото на планираната дейност с помощ и без помощ? Разликата между двата сценария се приема за въздействие на мярката за помощ и описва стимулиращия ефект.

Ниво на рентабилност: ако сам по себе си проектът не е рентабилен, за да бъде осъществен от частно предприятие, но би генерирал съществени ползи за обществото, по-вероятно е помощта да има стимулиращ ефект. За оценка на общата рентабилност на проекта (или липсата на такава), могат да се използват методики в съответствие със стандартната практика в конкретния сектор (45).

Размер на инвестициите и ситуиране на паричните потоци във времето: големите първоначални инвестиции, ниските нива на възможните за реално усвояване парични потоци и обстоятелството, че значителна част от паричните потоци възниква в много далечно бъдеще, ще бъдат разглеждани като положителни елементи при оценката на стимулиращия ефект.

Ниво на риска при научноизследователския проект: въз основа, примерно, на проучвания на възможностите, оценки на риска и експертни становища, при оценката на риска трябва да се взема предвид, по-специално, необратимостта на инвестицията, вероятността от търговски неуспех, опасността проектът да се окаже по-малко продуктивен от очакваното, опасността осъществяването на проекта да засегне други дейности и опасността разходите по проекта да засегнат финансовата жизнеспособност на предприятието. По отношение на държавната помощ насочена към проекти или дейности за НИРИ в подпомагани региони, Комисията ще взема предвид трудностите, произтичащи от отдалечеността или от други специфични характеристики на региона, които се отразяват негативно на рисковаността на научноизследователския проект.

Постоянна оценка: мерките, за които са предвидени (малки) пилотни проекти или са заложени добре дефинирани контролни показатели за прекратяване на проекта в случай на неуспех, и за които са предвидени публично достъпни мерки за последващ мониторинг, ще бъдат разглеждани по-положително при оценката на стимулиращия ефект.

7.3.4.   Пропорционалност на помощта

Независимо от критериите, упоменати в глава 5, държавата-членка трябва да представи следната допълнителна информация:

Открит процес на селекция: При наличие на множество (потенциални) кандидати за осъществяване на проект за НИРИ в държавата-членка, изискването за пропорционалност е по-вероятно да бъде изпълнено, ако проектът е възложен въз основа на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии.

Свеждане на помощта до минимум: Държавите-членки следва да обяснят как е изчислена предлаганата сума с оглед помощта да е сведена до необходимия минимум.

7.4.   Анализ на нарушаването на конкуренцията и търговията

Държавната помощ за НИРИ може да засегне конкуренцията на две нива (i) конкуренция в иновационния процес, т.е. конкуренция в сферата на НИРИ, която се реализира на възходящите продуктови пазари и (ii) конкуренция на продуктовите пазари, където се експлоатират резултатите от дейностите за НИРИ.

Когато оценява отрицателните ефекти на мярката за помощ, Комисията ще фокусира анализа си на нарушенията на конкуренцията върху предвидимото въздействие, което помощта за НИРИ оказва на конкуренцията между предприятията на засегнатите продуктови пазари. Комисията ще придава по-голяма тежест на тези рискове за конкуренцията и търговията, които възникват в предсказуемо бъдеще и чието настъпване е особено вероятно.

Въздействието върху конкуренцията в сферата на иновационния процес ще има значение, доколкото оказва влияние върху резултата от конкуренцията на бъдещия продуктов пазар. В някои случаи резултатите от НИРИ, примерно под формата на права на интелектуална собственост, се търгуват самостоятелно на така наречените пазари за технологии, например чрез предоставяне на лицензии за патенти. В тези случаи Комисията може да разглежда и ефекта на помощта върху конкуренцията на пазарите за технологии.

Въздействието на НИРИ върху продуктовите пазари е твърде динамично и следователно анализът ще бъде ориентиран към бъдещето. Често пъти една и съща иновационна дейност се свързва с няколко бъдещи продуктови пазара. В тези случаи въздействието на държавната помощ ще бъде разглеждано цялостно за набора от засегнати пазари.

Съществуват три отделни начина, по които помощта за НИРИ може да наруши условията за конкуренция на продуктовите пазари:

1.

помощта за НИРИ може да изкриви динамичните стимули, които нормално карат участниците на пазара да инвестират (ефект на масово напускане);

2.

помощта за НИРИ може да създаде или подкрепи позиции на пазарна мощ;

3.

помощта за НИРИ може да поддържа неефективни пазарни структури.

Освен това, държавната помощ може да има отрицателен ефект за търговията в рамките на общия пазар. В частност, когато помощта за НИРИ води до масово напускане на конкуренти, мерките за помощ могат по същество да доведат до изместване на търговски потоци и преместване на икономически дейности.

7.4.1.   Нарушаване на динамичните стимули

Основният проблем при предоставянето на помощ за НИРИ в полза на предприятия се изразява в това, че се изкривяват динамичните стимули на конкурентите да инвестират. Когато едно предприятие получава помощ, това в общия случай увеличава вероятността за успешно извършване на НИРИ от това предприятие и съответно до засилено присъствие на продуктовия пазар (продуктовите пазари) в бъдеще. Това засилено присъствие може да накара конкурентите да редуцират обхвата на първоначалните си инвестиционни планове (ефект на масово напускане).

В анализа си Комисията ще разглежда следните елементи:

Размер на помощта. Мерките, които включват помощ в значителни размери, е по-вероятно да доведат до значителни ефекти на масово напускане. Значението на размера на помощта ще се извежда на база общия размер на частните разходи за НИРД в съответния сектор и на сумите, разходвани от основните участници.

Близост до пазара/категория на помощта. Колкото повече мярката за помощ е насочена към близки до пазара дейности за НИРИ, толкова по-вероятно е тя да предизвика значителни ефекти на масово напускане.

Открит процес на селекция. Когато субсидията се предоставя въз основа на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии, Комисията ще заема по-положителна позиция.

Бариери за излизане. Когато бариерите за излизане от иновационния процес са високи, тогава е по-вероятно конкурентите за запазят (или дори увеличат) инвестиционните си планове. Такъв може да случаят, когато значителна част от предишните инвестиции на конкурентите са блокирани в конкретна траектория на НИРИ.

Стимули за конкуриране на бъдещия пазар. Помощта за НИРИ може да доведе до ситуация, при която конкурентите на подпомагания бенефициер отказват да се конкурират на бъдещия пазар, тъй като предоставеното от помощта предимство (като степен на технологично или времево изпреварване) ограничават възможностите им за икономически изгодно навлизане в бъдещия пазар.

Диференциране на продуктите и интензивност на конкуренцията. Когато продуктовата иновация е свързана предимно с разработване на диференцирани продукти (например отнасящи се до различни търговки марки, стандарти, технологии, потребителски групи), вероятността от засягане на конкурентите е по-малка. Същото важи и когато на пазара има много ефективни конкуренти.

7.4.2.   Създаване на пазарна мощ

Подпомагането на НИРИ може да доведе до нарушаване на условията за конкуренция чрез увеличаване или поддържане на пазарната мощ в рамките на продуктовите пазари. Пазарната мощ е способност да се влияе върху пазарните цени, продукцията, разнообразието или качеството на стоките или услугите, или върху други параметри на пазарната конкуренция за значителен период от време, във вреда на потребителите. Комисията ще оценява пазарната мощ преди предоставяне на помощта, както и очакваната вследствие на помощта промяна на пазарната мощ.

Основната загриженост на Комисията е свързана с тези мерки за НИРИ, които позволяват на бенефициера на помощта да прехвърля или укрепва пазарната си мощ от съществуващи продуктови пазари на бъдещи продуктови пазари. В тази връзка, малко вероятно е Комисията да идентифицира проблеми за конкуренцията свързани с пазарната мощ на пазари, където делът на всеки един от бенефициерите на помощта е под 25 % и на пазари, за които концентрационният индекс на Херфиндал-Хиршман (ННІ) е под 2000.

В анализа си Комисията ще взема предвид следните елементи:

Пазарната мощ на бенефициера на помощта и структурата на пазара: Ако получателят вече има господстващото положение на продуктовия пазар, мярката за помощ може да засили това господстващо положение чрез още по-голямо отслабване на конкурентните задръжки, които конкурентите могат да упражняват върху предприятието получател. Подобно на това, мерките за държавна помощ могат да окажат значително влияние на олигополистичните пазари, където развиват дейност само няколко участника.

Ниво на бариерите за навлизане: В сферата на НИРИ може да съществуват значителни бариери за навлизане на нови участници. Това включва правни бариери за навлизане (особено права на интелектуална собственост), икономии от свръхпроизводство или обхвата, бариери за достъп до мрежи и инфраструктури, както и други стратегически бариери за навлизане или разширяване.

Пазарна мощ на купувачите: Пазарната мощ на дадено предприятие може да се ограничава и от пазарната позиция на купувачите. Присъствието на силни купувачи може да се разглежда като противовес на констатацията за силна пазарна позиция, ако има основания да се очаква, че продавачите ще се стремят да запазят достатъчна конкуренция на пазара.

Процес на селекция: Мерки за помощ, които позволяват на предприятия със силна пазарна позиция да влияят върху процеса на селекция, примерно чрез правото да препоръчват предприятия при процеса на селекция или да влияят върху насоката на научните изследвания по начин, който поставя алтернативните насоки в неблагоприятно положение без основателни причини, могат да предизвикат загриженост в Комисията.

7.4.3.   Поддържане на неефективни пазарни структури

Ако не е правилно насочена, помощта за НИРИ може да подкрепи неефективни предприятия и така да създаде пазарни структури, където много участници на пазара работят значително под прага на ефективността. В анализа си Комисията ще разглежда дали помощта се предоставя на пазари със свръхкапацитет, на западащи индустрии или в чувствителни сектори. Проблемите са по-малко вероятни, когато държавната помощ за НИРИ има за цел да промени динамиката на растежа в сектора, особено чрез въвеждане на нови технологии.

7.5.   Баланс и решение

В светлината на тези положителни и отрицателни елементи, Комисията прави баланс на резултатите от мярката и определя дали предизвиканите нарушения на конкуренцията засягат негативно търговията в степен, противоречаща на общия интерес. Във всеки отделен случай, анализът ще се основава върху цялостна оценка на предвидимите положителни и отрицателни въздействия на държавната помощ. За тази цел Комисията няма да използва критериите по раздел 7.3 и 7.4 механично, а ще извършва цялостна оценка в съответствие с принципа на пропорционалност.

Комисията може да не повдигне възражения срещу мярката за помощ, за която е получено уведомление, без да открива процедурата по официално производство за проучване или – след официално производство за проучване, както е установено в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 – да реши да закрие производството с решение по член 7 от същия регламент. Ако приеме условно решение по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999, тя може по-специално да разгледа възможността за налагане на следните условия, които трябва да намалят произтичащите нарушения на конкуренцията или ефекти върху търговията, и да са пропорционални:

по-ниски интензитети на помощта в сравнение с максимално допустимите интензитети по глава 5, включително механизми за възстановяване на помощта и различни условия за връщане на възстановяемите аванси;

разпространение на резултатите, съвместни дейности и други поведенчески ангажименти;

разделяне на сметки за недопускане на кръстосано субсидиране от един пазар за друг пазар, когато бенефициерът осъществява дейност на няколко пазара;

недопускане на дискриминация спрямо други потенциални бенефициери (намаляване на селективността).

8.   НАТРУПВАНЕ

По отношение на натрупването, определените с тази рамка максимални размери на помощта се прилагат независимо дали помощта за проекта се финансира единствено с държавни ресурси или се финансира частично от Общността, с изключение на специалния и ограничен контекст на условията, установени за финансиране от Общността с Рамковите програми за НТР, приети на основание съответно дял XVIII от Договора за ЕО и дял II от Договора за Евроатом.

Когато приемливи разходи за предоставянето на помощ за НИРИ, могат да получават и помощ за други цели, за общата част се прилага най-благоприятният максимално допустим размер по приложимите правила. Това ограничение не се отнася за помощта, предоставяна в съответствие с Насоките на Общността относно държавната помощ за насърчаване инвестициите на рисков капитал в МСП (46).

Помощ за НИРИ не може да се натрупва с помощ по правилото de minims за същите приемливи разходи с цел да се заобиколят максималните интензитети на помощта, установени в тази рамка.

9.   СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И РИБАРСТВОТО

Ако помощта за НИРД се отнася до продукти включени в приложение I към Договора за ЕО, и като изключение от ограниченията или надбавките за интензитетите на помощ, посочени на други места в тази рамка, Комисията ще продължи да допуска помощи с интензитет до 100 %, ако във всеки отделен случай са изпълнени следните четири условия:

помощта е от общ интерес за конкретния сектор или подсектор;

информация за предстоящите научни изследвания и за целта на тези научни изследвания е публикувана в Интернет преди започване на научните изследвания. Необходимо е да се посочи приблизителната дата и мястото в Интернет за публикуване на очакваните резултати, заедно с указание, че резултатите ще се предоставят безплатно;

резултатите от научните изследвания са налични в Интернет за срок от минимум 5 години. Тази информация в Интернет трябва да се публикува не по-късно от евентуалното ѝ предоставяне на членовете на която и да било конкретна организация;

помощта трябва да се предоставя директно на научноизследователската институция или орган и да не включва директно предоставяне на помощ несвързана с научни изследвания на предприятия, които произвеждат, преработват или реализират на пазара земеделски продукти, и да не предвижда ценово подпомагане на производители на такива продукти.

Комисията ще разрешава държавна помощ за сътрудничество по член 29 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (47), ако това сътрудничество е одобрено за съфинансиране от Общността по същия член и/или ако е предоставена държавна помощ за допълнително финансиране по член 89 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, при условия и интензитет еднакви с тези за съфинансирането.

Помощи за НИРД, отнасящи се до продукти включени в приложение I към Договора за ЕО, която не отговарят на условията по тази глава, следва да бъдат разглеждани по общите правила на тази рамка.

10.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

10.1.   Отчитане и мониторинг

10.1.1.   Годишни доклади

В съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 659/1999 и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (48), държавите-членки са длъжни да представят годишни доклади в Комисията.

В допълнение към изискванията по горепосочените разпоредби, годишните доклади относно мерките за подпомагане на НИРИ задължително съдържат следната информация за всяка отделна мярка, включително за помощите, предоставени по одобрени схеми:

име на бенефициера;

сума на помощта по бенефициери;

интензитет на помощта;

секторите на дейност, в които се осъществяват подпомаганите проекти.

По отношение на фискалните помощи, държавата-членка представя само списък на бенефициерите, получили годишни данъчни облекчения в размер над 200 000 EUR.

По отношение на клъстерите, докладът трябва да включва също така кратко описание на дейността на клъстера и ефективността му при привличане на дейности за НИРИ. Комисията може да поиска допълнителна информация относно предоставената помощ, за да провери дали са спазени условията, определени в решението на Комисията за одобряване на мярката за помощ.

Годишните доклади ще се публикуват в Интернет страницата на Комисията.

За всички помощи, предоставени по одобрени схеми на големи предприятия, в годишния доклад държавите-членки обясняват и как е спазено изискването предоставената на тези предприятия помощ да има стимулиращ ефект, като използват по-специално показателите и критериите по глава 6 по-горе.

10.1.2.   Достъп до пълния текст на схемите

Комисията счита, че са необходими допълнителни мерки за подобряване прозрачността на държавните помощи в Общността. По-специално, изглежда необходимо да се осигури лесен достъп на държавите-членки, икономическите оператори, заинтересованите страни и на самата Комисия до пълните текстове на всички приложими схеми за подпомагане на НИРИ.

Това може да се постигне лесно чрез създаване на свързани сайтове в Интернет. По тази причина, когато разглежда схеми за подпомагане на НИРИ, Комисията систематично ще изисква от съответната държава-членка да публикува пълния окончателен текст на всяка схема за помощ в Интернет и да съобщава на Комисията адреса на публикацията в Интернет. Схемата не трябва да се прилага преди публикуването на информацията в Интернет.

10.1.3.   Информационни фишове

Освен това, когато помощта за НИРИ се предоставя въз основа на схеми за помощ без да подлежи на индивидуално уведомяване и размерът ѝ надхвърля 3 милиона EUR, в срок до 20 работни дни след предоставяне на помощта от компетентния орган държавата-членка е длъжна да представи в Комисията информация съгласно стандартния формуляр, даден в приложението към тази рамка. Комисията ще прави тази обобщена информация публично достояние чрез своята Интернет страница (http:)/ec.europa.eu/comm/competition/index_en.html).

Държавите-членки гарантират воденето на подробна документация за предоставянето на помощи по всички мерки за НИРИ. Тази документация, която трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване дали са спазени изискванията по отношение на приемливите разходи и максимално допустимите интензитети на помощта, се съхранява в продължение на 10 години след датата на предоставяне на помощта.

Комисията ще изисква от държавите-членки тази информация, за да извърши оценка на въздействието на рамката три години след влизането ѝ в сила (49).

10.2.   Подходящи мерки

С настоящото Комисията предлага на държавите-членки, въз основа на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО, следните подходящи мерки спрямо съществуващите схеми за подпомагане на научни изследвания и развитие:

За да изпълнят разпоредбите на тази рамка, където е необходимо държавите-членки да изменят тези схеми така че същите да бъдат приведени в съответствие с настоящата рамка в срок до дванадесет месеца след влизането ѝ в сила, със следните изключения:

държавите-членки разполагат с двадесет и четири месеца за въвеждане изменения, свързани с предвиденото в точка 3.1.1 от настоящата рамка;

новият праг за големи индивидуални проекти ще се прилага от датата, на която тази рамка влиза в сила;

задълженията за представяне на по-подробни годишни доклади по точка 10.1.1. и за представяне на информационни фишове по точка 10.1.3. ще се прилагат към съществуващите схеми за помощ шест месеца след датата, на която тази рамка влиза в сила.

Държавите-членки се приканват да дадат своето изрично и безусловно съгласие с така предложените подходящи мерки до два месеца след публикуването на тази рамка. При липса на отговор, Комисията ще приема, че съответната държава-членка не е съгласна с предлаганите мерки.

10.3.   Влизане в сила, валидност и преразглеждане

Настоящата рамка ще влезе в сила на 1 януари 2007 г. или, в случай че не е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз преди тази дата – на първия ден след публикуването ѝ там, и ще замести Рамката на Общността за държавната помощ за научни изследвания и развитие.

Тази рамка ще се прилага до 31 декември 2013 г. След консултации с държавите-членки, Комисията може да измени рамката преди тази дата въз основа на важни съображения, свързани с политиката на конкуренция или политиката на научни изследвания, или за да бъдат отчетени други политики на Общността или международни ангажименти. Комисията възнамерява да извърши преглед на рамката 3 години след влизането ѝ в сила.

Комисията ще прилага тази рамка към всички проекти за помощ, за които е получено уведомление, по които тя ще е длъжна да се произнася след публикуването на рамката в Официален вестник, дори ако за проектите е получено уведомление преди публикуването ѝ. Това включва индивидуалните помощи, предоставяни по одобрени схеми за помощ и за които е изпратено уведомление на Комисията в изпълнение на задължението за индивидуално уведомяване за такива помощи.

В съответствие с Известието на Комисията относно определянето на приложимите правила за оценка на незаконосъобразна държавна помощ (50), по отношение на помощите, за които не са подадени уведомления, Комисията ще прилага:

тази рамка, ако помощта е предоставена след влизането ѝ в сила;

във всички останали случаи – рамката, която е била в сила към датата на предоставяне на помощта.


(1)  Трябва да се има предвид, че само част от публичните разходи за НИРД ще бъдат квалифицирани като държавни помощи.

(2)  Виж „Инвестиции в научни изследвания: Европейски план за действие“; Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален съвет и Комитета на регионите, СОМ (2003 г.) 226 окончателен, стр. 7.

(3)  В икономическата наука терминът „ефективност“ (или „икономическа ефективност“) се отнася до степента, в която общото богатство е оптимизирано в рамките на конкретен пазар или на икономиката в широк смисъл. Допълнителните НИРИ увеличават икономическата ефективност, като изместват пазарното търсене в посока към нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, което е равностойно на намаляване на съотношението между цената и качеството на тези стоки.

(4)  Счита се, че „несъвършенство на пазара“ е налице, когато пазарът, ако бъде оставен на собствените му механизми, не може да произведе икономически ефективен резултат. Именно при тези обстоятелства държавната интервенция, включително държавната помощ, може да подобри пазарния резултат по отношение на цени, продукция и използване на ресурсите.

(5)  План за действие по държавните помощи. По-малко и по-целенасочена държавна помощ: пътна карта за реформа на държавните помощи 2005—2009 г. СОМ (2005 г.) 107 окончателен – SEC(2005 г.) 795, приет на 7 юни 2005 г.

(6)  Включително: университетско образование, изследователски програми и публични изследователски съоръжения, благоприятна за иновациите уредба на правата върху интелектуалната собственост, привлекателни рамкови условия за предприятията, които ги насърчават да предприемат НИРИ.

(7)  План за действие по държавните помощи (бележка под линия 5), т. 21.

(8)  Виж План за действие по държавните помощи (бележка под линия 5), точки 11 и 20, вече развити по-подробно в Съобщението за иновациите СОМ (2005 г.) 436 окончателен от 21 септември 2005 г.

(9)  Това включва и услуги.

(10)  Виж Известието относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерките, свързани с прякото данъчно облагане на стопанската дейност; ОВ С 384, 10.12.1998 г., стр. 3.

(11)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(14)  Например член 3 от Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. относно отпускането на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт предвижда специални правила на съвместимост на държавната помощ за НИРД в сектора на железопътния и автомобилен транспорт, и на вътрешноводния транспорт.

(15)  Виж действащите Насоки на Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда, ОВ С 37, 3.2.2001 г., стр. 3, точка 7. Освен това, когато преразглежда екологичните насоки, Комисията ще разгледа възможността за включване на нови мерки, които да обхванат и екологичните иновации.

(16)  ОВ L 63, 28.2.2004 г., стр. 22.

(17)  ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 364/2004.

(18)  ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 20. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 363/2004 (ОВ L 63, 28.2.2004 г., стр. 20).

(19)  ОВ L 337, 13.12.2002 г., стр. 3.

(20)  Понастоящем ОВ С 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(21)  Виж дефиницията в Ръководството от Осло, Насоки за събиране и тълкуване на данни за иновации, трето издание, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2005 г., страница 49.

(22)  Виж дефиницията в Ръководството от Осло, страница 51.

(23)  Дело 118/85 Комисията с/у Италия [1987 г.] ECR 2599, параграф 7; Дело С-35/96 Комисията с/у Италия [1998 г.] ECR I-3851, CNSD, параграф 36; дело С-309/99 Wouters [2002] ECR I-1577, параграф 46.

(24)  Стопанските дейности включват, по-специално, осъществяване на научни изследвания по договор с индустриални предприятия, предоставяне под наем на научноизследователска инфраструктура и консултантска дейност.

(25)  Под вътрешен характер Комисията има предвид случая, когато знанията на научноизследователската организация се управляват от отдел или подразделение на научноизследователската организация, или съвместно с други научноизследователски организации. Сключването на договори с трети лица за предоставяне на специфични услуги чрез открити търгове не засяга вътрешния характер на тези дейности.

(26)  Що се отнася до останалите видове трансфер на технологии, за които се предоставя държавната помощ, Комисията не смята, че е в състояние, въз основа на сегашните знания, да се произнесе генерално за това, дали финансирането на тези дейности има характер на държавна помощ. Тя подчертава задължението на държавите-членки по член 88, параграф 3 от Договора за ЕО да оценяват характера на тези мерки във всеки отделен случай и да ги нотифицират на Комисията, ако считат, че същите представляват държавна помощ.

(27)  Виж дело С-482/99 Франция с/у Комисията [2002 г.] ECR I-4397 по въпроса за вменяването в отговорност на държавата.

(28)  „Предоставят изцяло“ означава, че научноизследователската организация придобива всички икономически облаги от тези права, като запазва всички права за разпореждане с тях, особено правото на собственост и правото за предоставяне на лицензи. Тези условия трябва да бъдат изпълнени и ако организацията реши да сключи последващи договори за тези права, включително при предоставяне лицензии за тези права на партньора, с който е осъществявала съвместната дейност.

(29)  „Компенсация, равна на пазарната цена на правата на интелектуална собственост“ отразява възнаграждението за всички икономически облаги от тези права. В съответствие с общите принципи за държавна помощ и предвид иманентната трудност за обективно определяне на пазарната цена на права на интелектуална собственост, Комисията ще счита това условие за изпълнено, ако в качеството ѝ на продавач научноизследователската организация преговаря с оглед да получи максимална изгода към момента на сключване на договора.

(30)  Тази разпоредба няма за цел да променя задължението на държавите-членки да нотифицират определени мерки въз основа на член 88, параграф 3 от Договора.

(31)  Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2002 г.

(32)  Проекти, финансирани от Рамковата програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, автоматично могат да получат надбавка за съвместна дейност поради минималните условия за участие в такива проекти.

(33)  ОВ С 273, 9.9.1997 г., стр. 3. Публикувано също така на адрес: http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/legislation/reference.html.

(34)  Дори това да не е възможно в предварителен порядък за нововъведени фискални мерки за държавна помощ, от държавите-членки ще се очаква да предоставят разчети на стимулиращия ефект за собствените им фискални мерки.

(35)  За разлика от това, когато фискалната мярка за държавно подпомагане е диференцирана по категории НИРИ, не трябва да се превишават съответните интензитети на помощта.

(36)  Без да се накърнява прилагането на насоките относно държавните помощи за регионите за периода 2007-2013 г., ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13, и по-специално предоставянето на помощи на новосъздадени малки предприятия до 2 милиона EUR за малко предприятие, разположено в региони, за които се допуска дерогацията, установена в член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО.

(37)  Без да се ограничава възможността за получаване помощ по правилото de minimis за други допустими разходи.

(38)  Понастоящем Регламент (ЕО) № 70/2001.

(39)  Виж Насоките за националната регионална помощ през периода 2007—2013 г., параграфи 18-20.

(40)  Ако предлаганата помощ се отнася до проект за НИРИ, това не изключва възможността потенциалният бенефициер вече да е осъществил проучвания на възможностите, които не са включени в молбата за държавна помощ.

(41)  Т.е. помощи за проекти, предоставяни на големи предприятия или на МСП в размер над 7,5 млн. EUR; помощ за процесни и организационни иновации в сферата на услугите и помощ за иновационни клъстери.

(42)  За проектите от програма ЕУРЕКА този максимално допустим размер се увеличава двукратно.

(43)  Приема се, че проектът се състои „предимно“ от фундаментални научни изследвания, ако над половината от допустимите разходи по проекта възникват от дейности, които попадат в категорията на фундаменталните научни изследвания.

(44)  Приема се, че проектът се състои „предимно“ от индустриални научни изследвания, ако над половината от допустимите разходи по проекта възникват от дейности, които попадат в категориите на индустриалните или фундаментални научни изследвания.

(45)  Това може да включва методи за оценка на нетната сегашна стойност на проекта (тоест сумата на сконтираните прогнозни парични потоци от инвестицията минус инвестиционните разходи), вътрешната норма на възвръщаемост (ВНВ) или възвръщаемостта на използвания капитал (ВИК). За доказателства могат да служат финансови отчети и вътрешни бизнес планове с прогнозни данни за търсенето; прогнози за разходите; финансови прогнози (например НСС, ВНВ, ВИК); документи представяни на инвестиционни комитети и третиращи различни сценарии, както и документи, представяни на финансовите пазари.

(46)  ОВ С 194, 18.8.2006 г., стр. 2.

(47)  ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1463/2006 (ОВ L 277, 9.10.2006 г., стр. 1).

(48)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1627/2006 (ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 10).

(49)  По свое желание държавите-членки биха могли да подпомогнат Комисията в този процес, като предоставят свои последващи оценки на схеми и индивидуални мерки.

(50)  ОВ С 119, 22.5.2002 г., стр. 22.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Формуляр за предоставяне на обобщена информация за помощите в съответствие с разширеното задължение за отчетност (раздел 10.1)

1.

Помощ в полза на (име на предприятието или предприятията получатели на помощта, посочете дали е/са МСП или не): …

2.

Идентификационни данни на схемата за помощ (присвоени от Комисията идентификационни данни на съществуващата схема или схеми, по която/които се предоставя помощта): …

3.

Публична институция (публични институции), предоставяща/и помощта (наименование и адрес на органа или органите, предоставящ/и помощта): …

4.

Държава-членка, в която се изпълнява подпомаганият проект или подпомаганата мярка: …

5.

Вид на проекта или мярката: …

6.

Кратко описание на проекта или мярката: …

7.

Където е приложимо, приемливи разходи (в EUR): …

8.

Сконтирана сума на помощта (в брутно изражение), в EUR: …

9.

Интензитет на помощта (% от брутния еквивалент на помощта): …

10.

Условия за изплащане на предлаганата помощ (ако има такива): …

11.

Планирана начална и крайна дата на проекта или мярката: …

12.

Дата на предоставяне на помощта: …


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35


32006R1627


L 302/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1627/2006 НА КОМИСИЯТА

от 24 октомври 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 по отношение на стандартните формуляри за уведомление за помощи

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), и по-специално член 27 от него,

след консултации с Консултативния комитет по държавните помощи,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета за определяне на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (2) бе въведен задължителен подробен формуляр за уведомление за държавни помощи.

(2)

Приемането от Комисията на нови насоки за националната регионална помощ за 2007—2013 г. (3) изисква да се изменят някои части на формуляра на уведомлението.

(3)

Регламент (ЕО) № 794/2004 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 794/2004 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 октомври 2006 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 2003 г.

(2)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

(3)  ОВ С 54, 4.3.2006 г. , стр. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Допълнителни информационни листове 4 и 5 от част III на приложение I към Регламент (ЕО) № 794/2004 се заменят със следните:

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

54


32006R1628


L 302/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕO) № 1628/2006 НА КОМИСИЯТА

от 24 октомври 2006 година

за прилагане на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. за прилагане на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои видове хоризонтална държавна помощ (1), и по-специално член 1, параграф 1, буква а), i) и буква б) от него,

след като публикува проект на настоящия регламент (2),

след консултации с Консултативния комитет по държавните помощи,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 994/98 се оправомощава Комисията да обявява, в съответствие с член 87 от Договора, че при определени обстоятелства помощи, които съответстват на картата, одобрена от Комисията за всяка държава-членка по отношение предоставянето на регионална помощ, е съвместима с общия пазар и не подлежи на уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

(2)

В редица решения Комисията прилага членове 87 и 88 от Договора спрямо схеми за регионална инвестиционна помощ в подпомагани райони и освен това е декларирала своята политика, по-специално в насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. (3), както и в Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО по отношение на държавната помощ за малките и средните предприятия (4). С оглед на значителния опит, натрупан от Комисията в прилагането на членове 87 и 88 от Договора към регионалната инвестиционна помощ, и с оглед на насоките за национална регионална помощ, издадени от Комисията на основание на споменатите разпоредби, е целесъобразно, за осигуряване на ефективен надзор и опростяване на администрирането, без да отслабва наблюдението от страна на Комисията, тя да се възползва от правомощията, предоставени ѝ от Регламент (ЕО) № 994/98.

(3)

Насочена към преодоляване на структурните недостатъци в необлагодетелстваните райони, националната регионална помощ работи за икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите-членки и на Общността като цяло. Националната регионална инвестиционна помощ е предназначена да подпомага развитието на най-необлагодетелстваните райони чрез подкрепяне на инвестиционната активност и създаване на работни места в устойчив контекст. Тя подкрепя разширяването, рационализацията, модернизацията и диверсификацията на икономическите дейности на предприятията, разположени в по-малко облагодетелстваните райони, особено като насърчава дружествата да откриват нови предприятия в тези райони.

(4)

За да се прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар по смисъла на настоящия регламент, необходимо е да се вземат предвид интензитетът и размерът на помощта, изразена чрез еквивалента на безвъзмездна помощ. При изчисляване на еквивалента на безвъзмездни помощи, които се изплащат на няколко части, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, действащи към момента на предоставяне. С оглед осигуряване на единно, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавни помощи, за пазарни лихви по смисъла на настоящия регламент следва да се приемат референтните лихвени проценти, които Комисията периодично определя на основата на обективни критерии и публикува в Официален вестник на Европейския съюз и в Интернет.

(5)

С оглед осигуряването на прозрачност и ефективно наблюдение, настоящият регламент следва да се прилага само към тези схеми за регионална инвестиционна помощ, които са прозрачни. Това са схеми за помощи, при които брутният еквивалент на помощта може точно да бъде изчислен предварително като процент от приемливите разходи, без необходимост от извършване на оценка на риска (например безвъзмездни помощи, субсидиране на лихви и лимитирани фискални мерки). Публичните заеми следва да се смятат прозрачни, ако са нормално обезпечени, не включват риск извън нормалния и следователно не се разглеждат като съдържащи елемент на държавна гаранция. По принцип схемите за помощ, при които има държавна гаранция, както и публичните заеми с елемент на държавна гаранция, следва да не бъдат приемани за прозрачни. Независимо от това тези схеми за помощ следва да се разглеждат като прозрачни, ако преди въвеждане на схемата методиката за изчисляване интензитета на помощта за съответната държавна гаранция е одобрена от Комисията, като за целта тази методика се изпраща уведомление на Комисията след приемането на настоящия регламент. Методиките ще бъдат оценявани от Комисията в съответствие с Известието относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО към държавната помощ под формата на гаранции (5). Публичното дялово участие и помощите, включени в мерки за рисково капиталово финансиране, следва да не бъдат разглеждани като прозрачна помощ. За схемите за регионална помощ, които не са прозрачни, във всички случаи следва да се подава уведомление до Комисията. Непрозрачните схеми за регионална помощ, за които е подадено уведомление, ще бъдат оценявани от Комисията преди всичко с оглед на критериите, постановени в Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г.

(6)

Настоящият регламент следва да се прилага и за eднократните помощи ad hoc, тоест индивидуалните помощи, които се предоставят въз основа на схеми за помощ, ако съответната еднократна помощ се използва за допълване на помощта, предоставяна по прозрачна схема за регионална инвестиционна помощ, и ако компонентът ad hoc не превишава 50 % от общия размер на помощта, предоставена за съответната инвестиция. Следва да се има предвид, че индивидуалните помощи за малки и средни предприятия, предоставяни извън схеми за помощ в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 70/2001, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и са освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора.

(7)

Помощите, които изпълняват всички изисквания на настоящия регламент, следва да бъдат освобождавани от изискването за уведомяване. Освободените по настоящия регламент регионални схеми за помощ следва изрично да се позовават на настоящия регламент.

(8)

Настоящият регламент не следва да се прилага към определени сектори, в които действат специални правила. Помощта за тези сектори и занапред ще подлежи на предварително уведомяване на Комисията в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора. Това се отнася за въгледобивната и стоманодобивната промишленост, за сектор „производство на синтетични влакна“, за корабостроенето, рибарството и аквакултурите. В селскостопанския сектор настоящият регламент не трябва да се прилага към дейностите, свързани с първичното производство на земеделските продукти, изброени в приложение I към Договора. Той следва да се прилага към преработката и реализацията на земеделски продукти, с изключение на производството и търговията с продукти, които наподобяват или заместват мляко и млечни продукти, съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета от 2 юли 1987 г. относно защитата на наименованията, използвани в търговията с мляко и млечни продукти (6). Дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготовката на продукта за първата му продажба, както и първата продажба на прекупвачи и преработватели не следва да се разглеждат като преработка и търговия в това отношение. Настоящият регламент следва да гарантира, че във всички случаи може да се достигне интензитетът на помощите за предприятия, които преработват и продават земеделски продукти, определени в член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагането за селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (7).

(9)

Комисията последователно поддържа все по-малко благоприятна позиция към помощта, насочена към конкретни сектори. В това отношение инвестиционните схеми за помощ, които са насочени към конкретни икономически сектори в сферата на производството или услугите, не следва да се включват в освобождаването от уведомяване, предвидено в настоящия регламент. Независимо от това схемите за регионална инвестиционна помощ, предназначени за дейности в областта на туризма, не следва се разглеждат като насочени към конкретен сектор и следва да бъдат освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако предоставената помощ съответства на всички изисквания на настоящия регламент.

(10)

Помощта, предоставяна на малките и средните предприятия за консултантски и други услуги в съответствие с член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 70/2001, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора. Следователно тази помощ не следва да попада в приложното поле на настоящия регламент.

(11)

В съответствие с установената практика на Комисията и с оглед по-добре да се гарантира, че помощта е пропорционална и се ограничава до необходимата сума, таваните следва да се изразяват в интензитети на помощта спрямо пакет от приемливи разходи, а не като максимални суми на помощта.

(12)

Целесъобразно е да се въведат допълнителни условия, на които следва да съответстват всички схеми за помощи и индивидуални помощи, освободени по настоящия регламент. С оглед член 87, параграф 3, буква в) от Договора, обикновено ефектът от тези помощи не следва да се свежда единствено до непрекъснато или периодично намаляване на разходите за дейността, които по принцип следва да се поемат от получателя, а следва помощите да бъдат пропорционални на структурните недостатъци, които трябва да бъдат преодолени за постигане на социално-икономическите ползи, за които се счита, че са в интерес на Общността. Следователно е целесъобразно приложното поле на настоящия регламент да се ограничи до регионалните помощи, предоставяни във връзка с първоначални инвестиции по смисъла на настоящия регламент. Регионални схеми за помощи, в които са предвидени оперативни помощи, продължават да подлежат на уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора. Помощта за новосъздадените малки предприятия, с изключение на помощта за инвестиции и консултации, също остава предмет на изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

(13)

Тъй като Комисията е задължена да гарантира, че разрешената помощ не променя условията на търговия в противоречие с общия интерес, инвестиционните помощи, предоставяни в полза на получател, спрямо когото има неизпълнено разпореждане за възстановяване на помощи вследствие на предходно решение на Комисията, с което помощите са обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Следователно за такива помощи ще останат изискванията за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

(14)

С цел да не се облагодетелства капиталовият фактор на инвестицията по отношение на трудовия фактор, необходимо е да се предвиди възможност за измерване на помощта за инвестицията на база инвестиционните разходи или на база разходите за създаване на нова заетост, директно свързана с изпълнението на инвестиционния проект.

(15)

Помощите в големи размери следва и занапред да подлежат на индивидуална оценка от Комисията, преди да бъдат приложени. Съответно помощите над определен таван, предоставяни на отделно предприятие или обект въз основа на съществуващи схеми за помощ, следва да бъдат извадени от обхвата на изключението, предвидено в настоящия регламент, и да останат предмет на изискванията за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора. За да не се допусне големи инвестиционни проекти да бъдат изкуствено разделяни на подпроекти, даден голям инвестиционен проект следва да се разглежда като цялостен инвестиционен проект, ако първоначалната инвестиция се осъществява в рамките на три години от едно и също предприятие или едни и същи предприятия и се състои от дълготрайни активи, съчетани по икономически неделим начин. Когато преценява дали дадена първоначална инвестиция е икономически неделима, Комисията ще взема предвид техническите, функционалните и стратегическите връзки, както и непосредствената географска близост. Икономическата неделимост ще бъде оценявана независимо от въпроса за собствеността. Това означава, че оценката дали даден голям инвестиционен проект представлява единен инвестиционен проект трябва да бъде една и съща, независимо дали проектът се осъществява от едно предприятие, от повече от едно предприятие с поделяне на инвестиционните разходи или от повече предприятия, всяко от които поема разходите по отделни инвестиции в рамките на един и същ инвестиционен проект (например в случая със съвместни предприятия).

(16)

Важно е да се гарантира, че регионалната помощ произвежда реален стимулиращ ефект и насърчава инвестиции, които не могат по друг начин да се реализират в подпомаганите региони, и действа като стимул за развиване на нови дейности. Следователно, преди да започне работата по подпомагания проект, отговорните органи следва да удостоверят писмено, че проектът по принцип отговаря на изискванията за приемливост. Удостоверяването по факс или електронна поща също се счита за писмено удостоверяване.

(17)

Предвид специфичните особености на регионалната помощ, съгласно настоящия регламент не следва да бъде освобождавана помощ, която е съчетана с други видове държавна помощ за същите приемливи разходи — включително помощ, предоставяна от национални, регионални или местни органи или със съдействието на Общността, когато натрупаната помощ превишава таваните, установени с настоящия регламент. Освободената по настоящия регламент регионална инвестиционна помощ не трябва да се натрупва с минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО към помощта de minimis  (8) за същите приемливи разходи, ако при това натрупване интензитетът на помощта превишава определения с настоящия регламент.

(18)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощ за дейности, свързани с износ за трети страни или други държави-членки, по-специално помощ, свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по износа, а също и към помощ, зависеща от използването на стоки, произведени в страната, а не на вносни стоки.

(19)

За гарантиране на прозрачност и ефективно наблюдение в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 994/98 е целесъобразно да се установи единна форма, с която държавите-членки да предоставят на Комисията обобщена информация във всички случаи, когато в съответствие с настоящия регламент дадена схема за помощ бива въвеждана или когато еднократна помощ ad hoc се предоставя с цел публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. По същите причини е целесъобразно да се установят правила относно документацията, която държавите-членки следва да водят за освободените по настоящия регламент схеми за помощ. За да се улесни административната обработка и с оглед широката достъпност на нужната технология, обобщената информация следва да бъде предоставяна в компютризиран вид. С цел осигуряване на по-голяма прозрачност на регионалната помощ в разширената Общност, държавите-членки следва да публикуват пълния текст на схемите за помощ и да съобщават на Комисията адреса на публикациите в Интернет.

(20)

Предвид опита на Комисията в тази област, и по-специално честотата, с която по правило се налага да се ревизира политиката по отношение на държавните помощи, целесъобразно е да се предвиди ограничение на периода, през който ще действа настоящият регламент.

(21)

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки да подават уведомление за индивидуално предоставяни помощи по силата на изисквания, въведени във връзка с други актове за регламентиране на държавните помощи, в частност задължението за уведомяване или съобщаване на Комисията за помощи, предназначени за предприятия, които получават помощ за оздравяване и преструктуриране по смисъла на Насоките на Общността относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (9),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага към прозрачните схеми за регионална инвестиционна помощ, които представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

Освен това той се прилага към еднократни помощи, които представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, ако съответната еднократна помощ се използва за допълване на помощ, предоставяна по прозрачна схема за регионална инвестиционна помощ, и ако еднократният компонент не превишава 50 % от общия размер на помощта, предвиждана за инвестицията.

2.   Настоящият регламент не се прилага към помощи в следните отрасли:

а)

рибарство и аквакултури;

б)

корабостроене;

в)

въгледобив;

г)

стоманодобив;

д)

синтетични влакна.

Регламентът не се прилага към дейности, свързани с първичното производство на земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора. Той се прилага към преработката и търговията със земеделски продукти, с изключение на производството и търговията с продукти, които наподобяват или са заместители на мляко и млечни продукти, съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87.

3.   Настоящият регламент не се прилага към следните видове помощ:

а)

помощ за дейности, свързани с износ за трети страни или други държави-членки, по-специално помощ, свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи, свързани с износната дейност;

б)

помощ, предоставена, при условие че се използват стоки, произведени в страната, а не вносни стоки.

Член 2

Дефиниции

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

а)

„помощ“ е всяка мярка, която изпълнява всички критерии, определени в член 87, параграф 1 от Договора;

б)

„малки и средни предприятия (МСП)“ означава малки и средни предприятия съгласно дефиницията в приложение I към Регламент (ЕО) № 70/2001;

в)

„първоначална инвестиция“ означава:

i)

инвестиция в материални или нематериални активи, свързана със създаване на ново предприятие, разширяване на съществуващо предприятие, диверсификация на производството в предприятието с допълнителни нови продукти или фундаментална промяна на цялостния производствен процес в съществуващо предприятие; или

ii)

придобиване на капиталови активи, пряко свързани с дадено предприятие, в случай че предприятието е закрито или е трябвало да бъде закрито, ако не е било изкупено и ако активите са изкупени от независим инвеститор.

Само по себе си придобиването на акциите на дадено предприятие не представлява първоначална инвестиция;

г)

„еднократна помощ“ означава индивидуална помощ, която не е предоставена въз основа на каквато и да било схема за помощ;

д)

„материални активи“ означава активи, отнасящи се до земя, сгради, машини и съоръжения;

е)

„нематериални активи“ означава активи, възникнали от трансфер на технологии чрез придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовано техническо познание;

ж)

„голям инвестиционен проект“ означава първоначална инвестиция в капиталови активи с приемливи разходи над 50 милиона EUR, изчислени по цени и валутни курсове към датата на предоставяне на помощта; един голям инвестиционен проект се приема за единичен инвестиционен проект в случаите, когато първоначалната инвестиция се осъществява в рамките на три години от едно и също предприятие или едни и същи предприятия и се състои от фиксирани дълготрайни активи, съчетани по икономически неделим начин;

з)

„интензитет на помощта, изразен в настоящ брутен еквивалент на помощта (БЕП)“ означава сконтираната стойност на помощта, изразена като процент от сконтираната стойност на приемливите разходи;

и)

„прозрачни схеми за регионална инвестиционна помощ“ означава схеми за регионална инвестиционна помощ, при които брутният еквивалент на помощта може да бъде точно изчислен предварително като процент от приемливите разходи и това може да стане предварително, без необходимост от извършване на оценка на риска (например схеми, при които се използват безвъзмездна помощ, субсидиране на лихвения процент и лимитирани фискални мерки);

й)

„започване на работа“ означава започване на строителните работи или поемане на първия ангажимент, който правно обвързва страните, за поръчване на оборудване, с изключение на предварителните проучвания за изпълнимост, в зависимост от реда на извършване;

к)

„разкриване на работни места“ означава нетно увеличение на пряко заетите в предприятието годишни трудови единици (ГТЕ) в сравнение със средната стойност за предходните 12 месеца; ГТЕ е броят лица, заети на пълен работен ден за една година, като заетите на непълен работен ден и сезонните работници се изразяват като части от ГТЕ;

л)

„разходи за трудови възнаграждения“ означава общата сума, реално дължима от получателя на помощта за съответната заетост, в това число брутната работна заплата преди данъчно облагане и задължителните вноски, например за социално осигуряване;

м)

„работни места, разкрити пряко от инвестиционен проект“ означава работни места, отнасящи се до дейността, с която е свързана инвестицията, и създадени до три години след приключване на инвестицията, включително работните места, създадени вследствие увеличената използваемост на мощностите, създадени от инвестицията;

н)

„земеделски продукт“ означава:

i)

продуктите, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите от рибарство и аквакултури по Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (10);

ii)

продуктите с кодове 4502, 4503 и 4504 от Комбинираната номенклатура (коркови изделия);

iii)

продукти, предназначени да наподобяват или заместват мляко и млечни продукти, съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87;

о)

„продукти, предназначени да наподобяват или заместват мляко и млечни продукти“ означава продукти, които могат погрешно да бъдат взети за мляко и/или млечни продукти, но чието съдържание се различава от последните, поради това че те съдържат мазнини и/или протеини, които не произхождат от мляко със или без извлечен от мляко протеин (в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 същите са посочени като „продукти, различни от млечни продукти“);

п)

„преработка на земеделски продукти“ означава всяка дейност по отношение на земеделски продукт, от която също се получава земеделски продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по подготовка на продукт с растителен или животински произход за първата му продажба;

р)

„пускане на пазара на земеделски продукт“ означава притежаване или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или всякакъв друг начин за пускане на пазара, с изключение на първата продажба от първоначалния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка една дейност по подготовка на продукта за тази първа продажба; продажба от земеделски производител на краен клиент се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел;

с)

„дейности в областта на туризма“ означава следните стопански дейности по класификацията NACE Rev. 1.1. (11):

i)

NACE 55: хотелиерство и ресторантьорство;

ii)

NACE 63.3: дейности на пътнически агенции и туроператори, спомагателни туристически дейности;

iii)

NACE 92: възстановителни, културни и спортни дейности.

2.   Схемите с използване на публични заеми се разглеждат като прозрачни схеми за регионална инвестиционна помощ по смисъла на параграф 1, i), ако са нормално обезпечени, не включват риск извън нормалния и следователно не се разглеждат като съдържащи елемент на държавна гаранция; схемите с използване на държавна гаранция и публичните заеми с елемент на държавна гаранция се разглеждат като прозрачни, ако преди въвеждане на схемата методиката за изчисляване интензитета на помощта за съответната държавна гаранция е одобрена от Комисията, като за целта за тази методика се подава уведомление до Комисията след приемането на настоящия регламент. Публичното дялово участие и помощите, включени в мерки за рисково капиталово финансиране, не се разглеждат като прозрачни помощи.

Член 3

Условия за освобождаване

1.   Прозрачните схеми за регионална инвестиционна помощ, които изпълняват всички условия на настоящия регламент, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и са освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора при следните условия:

а)

помощите, предоставяни по тези схеми, изпълняват всички условия на настоящия регламент;

б)

в схемите има изрично позоваване на настоящия регламент с цитиране на заглавието и данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Помощ до размера, определен в съответствие с член 7, буква д), предоставена въз основа на схеми по параграф 1 от настоящия член, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако предоставената помощ пряко изпълнява всички условия по настоящия регламент.

3.   Еднократна помощ, която се използва единствено за допълване на помощ, предоставена въз основа на прозрачни схеми за регионална инвестиционна помощ и не превишава 50 % от общата помощ, предвидена за инвестицията, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако предоставената еднократна помощ пряко изпълнява всички условия по настоящия регламент.

Член 4

Помощ за първоначална инвестиция

1.   Помощта за първоначална инвестиция е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора при следните условия:

а)

помощта се предоставя в райони, отговарящи на изискванията за регионална помощ, определени по одобрената за съответната държава-членка карта на регионалните помощи за периода 2007—2013 г.; и

б)

интензитетът на помощта, изразен в настоящ брутен еквивалент на помощта, не превишава тавана на регионалната помощ, действащ към момента на предоставянето ѝ, за района, в който се осъществява инвестицията, определен по одобрената за съответната държава-членка карта на регионалните помощи за периода 2007—2013 г.

С изключение на помощта, предоставяна в полза на големи инвестиционни проекти, и помощта за транспортния сектор, таваните по буква б) могат да бъдат увеличавани с 20 процентни пункта за помощите за първоначални инвестиции, предоставяни на малки предприятия, и с 10 проценти пункта за помощите, предоставяни на средни предприятия.

2.   Освен общите условия за освобождаване по настоящия регламент, помощта за първоначална инвестиция ще отговаря и на следните специални условия:

а)

инвестицията трябва да се поддържа в района получател за период минимум пет години — или три години за МСП — след осъществяване на цялата инвестиция;

б)

за да бъдат приемливи, нематериалните активи трябва да:

i)

се използват изключително в предприятието — получател на помощта;

ii)

се разглеждат като амортизационни активи;

iii)

са закупени от трети страни при пазарни условия;

iv)

бъдат включени в активите на дружеството и да останат в предприятието — получател на регионалната помощ, за срок минимум пет години или три години за МСП;

в)

когато помощта се изчислява на база разходите за материални или нематериални инвестиции или на база разходите за изкупуване при сливане на дружества, получателят трябва да осигури финансово участие в размер минимум 25 % от приемливите разходи, използвайки собствени средства или външно финансиране, в което не може да има публично подпомагане под каквато и да било форма. Независимо от това, ако максималният интензитет на помощта, одобрен по националната карта на регионалните помощи за съответната държава-членка и увеличен, ако случаят е такъв, в съответствие с параграф 1, втора алинея, надхвърля 75 %, финансовото участие на получателя следва да бъде съответно намалено.

Условието по първата алинея, буква а) не е пречка за подменянето на съоръжения и оборудване, които поради бързи технологични промени са остарели морално през периода по тази буква, при условие че икономическата дейност се запази в съответния район за минималния период.

3.   Определените горни граници по параграф 1 се отнасят до интензитетите на помощта, изчислени или като процент от приемливите материални и нематериални разходи по инвестицията, или като процент от прогнозните разходи за трудови възнаграждения на заетите лица, изчислени за период две години, по отношение на работните места, пряко създадени от инвестиционния проект, или като комбинация от двата метода на изчисляване, но при условие че помощта не превишава най-благоприятната сума, получена при отделното прилагане на всеки метод.

4.   Приемливите инвестиционни разходи се сконтират до стойността им към момента на предоставяне на помощта. Помощ, която се изплаща на няколко вноски, се сконтира към стойността ѝ в момента на предоставянето на тази помощ. За лихвен процент при сконтирането се използва референтният лихвен процент към момента на предоставяне. В случаите, когато помощта се предоставя посредством освобождаване от данъци или редуциране на бъдещи данъчни задължения, при съблюдаване на определен интензитет на помощта в БЕП, траншовете на помощта се сконтират на база референтните лихвени проценти, действащи към различните моменти, в които влизат в сила данъчните облекчения.

5.   При придобиване на предприятие се вземат предвид само разходите за закупуване на активи от трети страни, при условие че сделката е осъществена при пазарни условия. Когато придобиването е съпроводено с друга първоначална инвестиция, разходът по нея се прибавя към разхода за закупуване.

6.   Разходите по придобиване на активи при лизингови условия, с изключение на земя и сгради, се вземат предвид само при условие че лизингът е под формата на финансов лизинг и включва задължение за закупуване на активите при изтичане на лизинговия срок. По отношение на лизинга на земя и сгради лизинговото правоотношение трябва да продължава минимум пет години, или три години за МСП, след очакваната дата на приключване на инвестиционния проект.

7.   В транспортния сектор разходите за закупуване на транспортно оборудване (движимо имущество) не се включват в приемливите разходи за първоначална инвестиция.

8.   Освен в случаите с МСП и сливания на дружества, придобитите активи трябва да са нови. При поглъщане на фирма се приспадат активите, за чието придобиване е била предоставяна помощ още преди покупката. При МСП могат да се вземат предвид и всички разходи за инвестиции в нематериални активи. При големите предприятия тези разходи са приемливи само до 50 % от общия размер на приемливите инвестиционни разходи по проекта.

9.   В случаите, когато помощта се изчислява на база разходи за трудови възнаграждения, се спазват следните условия:

а)

работните места трябва да са създадени пряко от инвестиционния проект;

б)

работните места трябва да са създадени в рамките на три години след осъществяване на инвестицията и всяко едно работно място трябва да се запази за срок минимум пет години или три години за МСП.

10.   Чрез дерогация от параграф 1 максималните интензитети на помощта за инвестиции в преработката и реализацията на земеделски продукти могат да бъдат увеличавани до:

а)

50 % от приемливите инвестиции в райони, отговарящи на условията по член 87, параграф 3, буква а) от Договора и 40 % от приемливите разходи в други райони, отговарящи на изискванията за получаване на регионална помощ, определени по одобрената за съответната държава-членка карта на регионалните помощи за периода 2007—2013 г., ако получателят е малко или средно предприятие;

б)

25 % от приемливите инвестиции в райони, отговарящи на условията по член 87, параграф 3, буква а) от Договора, и 20 % от приемливите разходи в други райони, отговарящи на изискванията за получаване на регионална помощ, определени по одобрената за съответната държава-членка карта на регионалните помощи за периода 2007—2013 г., ако получателят има по-малко от 750 служители и работници и/или оборот под 200 милиона EUR, определен в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (12), и ако получателят изпълнява всички останали условия от споменатата препоръка.

Член 5

Необходимост от помощта

1.   Съгласно настоящия регламент се освобождават само помощи, предоставяни по схеми за регионална инвестиционна помощ, при условие че преди започване на работата по проекта получателят е подал заявление за помощ до националните или регионалните органи и относно заявленията, подадени след 1 януари 2007 г., органът, отговорен за администрирането на схемата, е удостоверил писмено, че освен ако резултатите от обстойната проверка не наложат друго решение, проектът отговаря на условията за приемливост по схемата. Горните две условия изрично се посочват в схемата за помощ. Ако работата започне, преди да са изпълнени условията от настоящия член, целият проект става неприемлив за регионална помощ.

2.   Параграф 1 не се прилага относно схеми за помощ, при които се предоставят автоматично освобождаване от данъчно облагане или данъчно намаление по отношение на приемливите разходи, без субективна преценка от страна на органите.

Член 6

Натрупване

1.   Определените в член 4 тавани на помощта се отнасят за общия размер на публичната подкрепа за подпомагания проект, независимо дали тази подкрепа се финансира от местни, регионални, национални източници или източници от Общността.

2.   Помощ, която е освободена съгласно настоящия регламент, не се натрупва с каквато и да било друга държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора или с друго финансиране от Общността или национално финансиране за едни и същи приемливи разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта превишава интензитета, определен с настоящия регламент.

3.   Регионална инвестиционна помощ, която е освободена по настоящия регламент, не се натрупва с помощата de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 69/2001 за едни и същи приемливи разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта превишава интензитета, определен с настоящия регламент.

Член 7

Помощи, които подлежат на предварително уведомяване на Комисията

Настоящият регламент не освобождава следните видове помощ от изискването за уведомяване и те подлежат на изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора:

а)

непрозрачни схеми за регионална инвестиционна помощ;

б)

схеми за регионална помощ, насочени към конкретни отрасли на икономическа дейност в сферата на производството и услугите. Схеми за регионална инвестиционна помощ, които са насочени към дейности в областта на туризма, не се считат за насочени към конкретни сектори;

в)

схеми за регионална помощ, които предвиждат предоставянето на оперативна помощ;

г)

схеми за регионална помощ, които предвиждат помощ, различна от инвестиционна или консултантска помощ за новосъздадени малки предприятия;

д)

регионална помощ, предоставена в полза на големи инвестиционни проекти на основата на съществуващи схеми за помощ, ако общият размер на помощта от всички източници надхвърля 75 % от максималния размер на помощта, която може да получи инвестиционен проект с приемливи разходи от 100 милиона EUR, прилагайки действащия стандартен таван на помощта за големи предприятия съгласно одобрената карта на регионалните помощи към датата, на която трябва да бъде предоставена помощта;

е)

еднократна регионална помощ, с изключение на тази, освободена по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 70/2001 и член 3, параграф 3 от настоящия регламент;

ж)

инвестиционна помощ, предоставяна в полза на получател, който не е изпълнил разпореждане за възстановяване на помощ по предходно решение на Комисията, с което въпросната помощ е обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар.

Член 8

Прозрачност и наблюдение

1.   В срок до 20 работни дни след въвеждането на схеми за помощ или предоставянето на еднократни помощи, освободени съгласно настоящия регламент, държавите-членки изпращат в Комисията, с оглед публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, обобщена информация за съответната помощ по формата, дадена в приложение I. Тази информация се предоставя по електронен път в компютризиран вид.

2.   Във всички случаи, когато регионална помощ бива предоставяна на основата на съществуваща схема за помощ в полза на големи инвестиционни проекти и тази помощ е под прага за индивидуално уведомяване съгласно член 7, буква д), в срок 20 работни дни от датата, на която компетентният орган е предоставил помощта, държавите-членки предоставят на Комисията информация съгласно стандартната форма, дадена в приложение II, като същата се изпраща по електронен път в компютризиран вид. Комисията ще прави тази резюмирана информация публично достояние чрез своята интернет страница (http://ec.europa.eu./comm/competition).

3.   Държавите-членки водят подробна документация за всички освободени по настоящия регламент схеми за помощ, както и за индивидуалните помощи, предоставени по тези схеми. Тази документация съдържа цялата информация, необходима за установяване дали са изпълнени условията за освобождаване по настоящия регламент, включително информация за статута на всяко предприятие, чието право да получава държавната помощ зависи от статута му на МСП. Държавите-членки съхраняват документацията за всяка схема в продължение на 10 години след датата, на която последната индивидуална помощ е била предоставена по тази схема. По писмено искане съответната държава-членка предоставя на Комисията в срок до 20 работни дни или в по-дълъг срок, ако такъв бъде определен с искането, цялата информация, която Комисията счита за необходима, за да прецени дали са спазени условията по настоящия регламент.

4.   Държавите-членки внасят в Комисията доклад относно прилагането на настоящия регламент за всяка цяла календарна година или част от календарна година, през която е в сила настоящият регламент, по образеца, даден в глава III от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (13).

5.   Държавите-членки публикуват пълния текст на схемите за помощ, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, и съобщават на Комисията адреса на публикацията в Интернет. Тази информация се включва и в годишния доклад съгласно параграф 4. Проекти, по които са правени разходи преди датата на публикуване на схемата за помощ, не са приемливи за регионална помощ.

Член 9

Влизане в сила и срок на действие

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага към всички схеми за помощ, които влизат в сила или са в действие след 31 декември 2006 г.

Той остава в сила до 31 декември 2013 г.

2.   Уведомленията, които са висящи към датата на влизане в сила на настоящия регламент, се разглеждат в съответствие с неговите разпоредби. Схемите за помощ, влезли в действие преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и помощите, предоставени по тези схеми, по отношение на които няма разрешение на Комисията и не е спазено изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и са освободени по настоящия регламент, ако изпълняват всички условия по настоящия регламент.

При изтичане срока на действие на настоящия регламент освобождаването на схемите за помощ, които са освободени въз основа на настоящия регламент, се прекратява на датата, на която изтича валидността на одобрените карти на регионалните помощи.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 октомври 2006 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 120, 20.5.2006 г., стр. 2.

(3)  ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(4)  ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1040/2006 (ОВ L 187, 8.7.2006 г., стр. 8).

(5)  ОВ С 71, 11.3.2000 г., стр. 14.

(6)  ОВ L 182, 3.7.1987 г., стр. 36. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(7)  ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 30.

(9)  ОВ С 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(10)  ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

(11)  Класификация на икономическите дейности в Европейската общност.

(12)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(13)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация от държавите-членки относно държавна помощ, предоставена по Регламент (ЕО) № 1628/2006 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към националната регионална инвестиционна помощ

(изпраща се в компютризиран вид, по електронна поща, на следния адрес: stateaidgreffe@ec.europa.eu)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Формуляр за предоставяне на обобщена информация относно помощи за големи инвестиционни проекти, които помощи не превишават таваните по член 7, буква д)

1.

Помощ в полза на (име на предприятието или предприятията, получаващо/получаващи помощта).

2.

Референтен номер на схемата за помощ (посочва се даденият от Комисията номер на схемата или схемите за помощ, по която/които се предоставя помощта).

3.

Публичен орган/публични органи, предоставящ(и) помощта (име и адрес на предоставящия публичен орган или предоставящите публични органи).

4.

Държава-членка, в която се осъществява инвестицията.

5.

Район (ниво NUTS 3), в който се осъществява инвестицията.

6.

Община (по-рано ниво NUTS 5, сега LAU 2), в която се осъществява инвестицията.

7.

Вид на проекта (създаване на нов обект, разширяване на съществуващ обект, диверсификация (разнообразяване) на производството в съществуващ обект с допълнителни нови продукти или фундаментална промяна на цялостния производствен процес в съществуващ обект).

8.

Произвеждани продукти или предоставяни услуги по инвестиционния проект (съгласно номенклатурата PRODCOM (Номенклатура на промишлената продукция)/NACE или номенклатурата СРА за проекти в сектора на услугите).

9.

Кратко описание на инвестиционния проект.

10.

Сконтирани приемливи разходи по инвестиционния проект (в EUR).

11.

Сконтирана сума на помощта (бруто) в EUR.

12.

Интензитет на помощта (%, в БЕП).

13.

Условия, от които зависи изплащането на предвижданата помощ (ако има такива).

14.

Планирани дати на започване и приключване на проекта.

15.

Дата на предоставяне на помощта.


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

66


32006L0111


L 318/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/111/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 16 ноември 2006 година

относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия

(текст от значение за ЕИП)

(кодифициран вариaнт)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 86, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия (1) е изменяна съществено няколко пъти (2). В интерес на яснотата и рационалността посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Публичните предприятия играят съществена роля в националната икономика на държавите-членки.

(3)

Държавите-членки понякога предоставят специални или изключителни права на конкретни предприятия или извършват плащания или предоставят компенсация от друг вид на конкретни предприятия, на които е възложено изпълнението на услуги от общ икономически интерес. Тези предприятия също така често са в конкуренция с други предприятия.

(4)

В член 295 от Договора се предвижда, че Договорът не засяга по никакъв начин правилата в държавите-членки, регулиращи режима на собственост. Не следва да има неоправдана дискриминация между публичните и частните предприятия при прилагането на правилата на конкуренцията. Настоящата директива следва да се прилага едновременно към публични и частни предприятия.

(5)

Договорът изисква от Комисията да осигури държавите-членки да не предоставят на предприятия, публични или частни, помощи, които са несъвместими с общия пазар.

(6)

Независимо от това сложността на финансовите отношения между националните публични органи и публичните предприятия води до възпрепятстването на това задължение.

(7)

Справедливо и ефективно прилагане на правилата за държавните помощи в Договора едновременно към публичните и частните предприятия ще бъде възможно само ако тези финансови отношения станат прозрачни.

(8)

Такава прозрачност, приложена към публичните предприятия, следва да позволи да се направи ясно разграничение между ролята на държавата като публичен орган и нейната роля като собственик.

(9)

В член 86, параграф 1 от Договора се налагат задължения на държавите-членки в случай на публични предприятия и предприятия, на които държавите-членки предоставят специални или изключителни права. Член 86, параграф 2 от Договора се прилага към предприятия, на които е поверено извършването на услуги от общ икономически интерес. В член 86, параграф 3 от Договора се изисква от Комисията да осигури прилагането на разпоредбите на посочения член и се предоставят необходимите за това начини. За да може да осигури прилагането на разпоредбите на член 86 от Договора, Комисията трябва да разполага с необходимата информация. Това налага определяне на условията за осигуряване на такава прозрачност.

(10)

Следва да бъде изяснено какво трябва да се разбира под понятията „публични органи“ и „публични предприятия“.

(11)

Държавите-членки имат различни административни териториални структури. Настоящата директива следва да обхване публичните органи на всички нива във всяка държава-членка.

(12)

Публичните органи могат да упражняват господстващо влияние върху поведението на публичните предприятия не само когато те са собственик или притежават мажоритарно участие, но също така по силата на правомощията, с които те разполагат в управителните или надзорните органи в резултат или на правила, регулиращи предприятието, или на начина, по който е разпределено дяловото участие.

(13)

Предоставянето на публични средства на публичните предприятия може да бъде пряко или косвено. Прозрачност трябва да бъде постигната независимо от начина, по който са предоставени тези публични средства. Може също така да се окаже необходимо да се осигури предоставянето на адекватна информация с оглед на основанията за предоставянето на такива публични средства и тяхното действително използване.

(14)

Сложните положения, свързани с различни форми на публични и частни предприятия, на които са предоставени специални или изключителни права или на които е поверено извършването на услуги от общ икономически интерес, както и обхватът на дейностите, които могат да бъдат извършвани в отделно предприятие, и различната степен на либерализация на пазара в различните държави-членки, могат да усложнят прилагането на правилата на конкуренцията, и по-специално член 86 от Договора. Поради това е необходимо държавите-членки и Комисията да разполагат с подробни данни за вътрешната, финансовата и организационната структура на такива предприятия, по-специално отделни и надеждни сметки, свързани с различните дейности, извършвани от едно и също предприятие.

(15)

Сметките следва да показват разликата между различните дейности, разходите и приходите, свързани с всяка отделна дейност, и методите за определяне и разпределение на разходите и приходите. Такива отделни сметки следва да бъдат налице по отношение на, от една страна, продуктите и услугите, по отношение на които държавата-членка е предоставила специално или изключително право или е поверила извършването на услуга от общ икономически интерес, както и, от друга страна, за всеки друг продукт или услуга, по отношение на които предприятието извършва дейности. Задължението за отделни сметки не следва да се прилага към предприятия, чиито дейности са ограничени до предоставянето на услуги от общ икономически интерес и които не извършват дейности извън обхвата на тези услуги от общ икономически интерес. Изглежда че не е необходимо да се изисква разделяне на сметки в рамките на услугите от общ икономически интерес или в рамките на сферата на специалните или изключителните права, доколкото това не е необходимо за разпределяне на разходите и приходите между тези услуги и продукти и тези извън услугите от общ икономически интерес или специалните и изключителните права.

(16)

Изискването държавите-членки да осигурят поддържането на такива отделни сметки от съответните предприятия е най-ефикасният начин за гарантиране на справедливото и ефективно прилагане на правилата на конкуренция към такива предприятия. През 1996 г. Комисията е приела Съобщение за услугите от общ интерес в Европа (3), което е допълнено с друго съобщение през 2001 г. (4), в което се подчертава важността на такива услуги. Необходимо е да се отчете важността на засегнатите сектори, които могат да включват услуги от общ интерес, силната пазарна позиция, която могат да имат съответните предприятия и уязвимостта на зараждащата се конкуренция в либерализиращите се сектори. В съответствие с принципа на пропорционалността, за постигането на основната цел на прозрачността е необходимо и уместно да се определят правила за такива отделни сметки. Настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на следваните цели, в съответствие с разпоредбите на член 5, трети параграф от Договора.

(17)

В някои сектори разпоредбите, приети от Общността, изискват държавите-членки и някои предприятия да поддържат отделни сметки. Необходимо е да се осигури равно третиране за всички икономически дейности в Общността и изискването за поддържане на отделни сметки да се приложи към всички съпоставими положения. Настоящата директива не следва да изменя конкретните правила, установени за същата цел в други разпоредби на Общността, и не следва да се прилага към дейности на предприятията, обхванати от такива разпоредби.

(18)

Някои предприятия следва да бъдат изключени от прилагането на настоящата директива поради размера на техния оборот. Това важи за такива публични предприятия, чиято стопанска дейност не се извършва в такъв размер, че да оправдае административното бреме на осигуряването на прозрачността. С оглед на ограничената възможност за въздействие върху търговията между държавите-членки, в настоящия момент не е необходимо да се изискват отделни сметки във връзка с предоставянето на някои категории услуги.

(19)

Настоящата директива не засяга другите разпоредби от Договора, а именно: член 86, параграф 2, членове 88 и 296, както и другите правила относно предоставянето на информация от страна на държавите-членки на Комисията.

(20)

В случаите, когато компенсирането за извършване на услуги от общ икономически интерес е било определено за подходящ период след открита, прозрачна и недискриминационна процедура, не изглежда необходимо да се изисква от такива предприятия да поддържат отделни сметки.

(21)

Тъй като въпросните предприятия са в конкуренция с други предприятия, получената информация следва да е обхваната от задължението за професионална тайна.

(22)

Система за отчитане, основана на ex post facto проверки на финансовите потоци между публичните органи и публичните предприятия, опериращи в производствения сектор, ще позволи на Комисията да изпълни своите задължения. Такава контролна система трябва да обхване специфична финансова информация.

(23)

С цел ограничаване на административното натоварване на държавите-членки системата за отчитане следва да използва едновременно публично достъпни данни и информацията, достъпна за мнозинството от акционерите. Следва да бъде позволено представянето на консолидираните отчети. Несъвместимите помощи за основни предприятия, опериращи в производствения сектор, ще имат най-голямо нарушаващо въздействие върху конкуренцията на общия пазар. Поради това понастоящем такава система може да бъде ограничена до предприятия с годишен оборот над 250 милиона EUR.

(24)

Настоящата директива не засяга задълженията, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Държавите-членки осигуряват прозрачността на финансовите отношения между публичните органи и публичните предприятия в съответствие с настоящата директива, така че ясно да проличи следното:

а)

публичните средства, които публичните органи предоставят пряко на съответните публични предприятия;

б)

публичните средства, които публичните органи предоставят чрез посредничеството на публични предприятия или финансови институции;

в)

целите, за които реално са използвани тези публични средства.

2.   Без да се засягат специфичните разпоредби, приети от Общността, държавите-членки осигуряват адекватното отразяване в отделните счетоводни документи на финансовата и организационната структура на всяко едно предприятие, от което се изисква воденето на отделно счетоводство, така че ясно да проличи следното:

а)

разходите и приходите, свързани с отделните дейности;

б)

подробни сведения за методите на определяне или разпределяне на разходите и приходите по отделните дейности.

Член 2

За целите на настоящата директива:

а)

„публични органи“ означава всички публични органи, включително държавните, регионалните, местните и всички други териториални органи;

б)

„публични предприятия“ означава всяко едно предприятие, върху което публичните органи могат да упражняват, пряко или косвено, господстващо влияние по силата на собствеността им върху предприятието, на финансовото им участие в него или на норми, регулиращи дейността му.

Приема се, че от страна на публичните органи съществува господстващо влияние по отношение на дадено предприятие, когато тези органи, пряко или косвено:

i)

притежават по-голямата част от записания капитал на предприятието; или

ii)

контролират мнозинството от гласовете по акциите, издадени от предприятието; или

iii)

могат да назначават повече от половината членове на административния, управителния или контролния орган на предприятието.

в)

„публични предприятия в производствения сектор“ означава всички предприятия, чиято основна дейност, изразяваща се в поне 50 % от общия годишен оборот, е в производството. Това са тези предприятия, чиято дейност попада в раздел D (подраздели DA—DN включително) по класификацията NACE (Rev. 1) (5);

г)

„предприятие, от което се изисква воденето на отделно счетоводство“ означава предприятие, което разполага със специални или изключителни права, предоставени му от държава-членка по силата на член 86, параграф 1 от Договора, или на което е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес по силата на член 86, параграф 2 от Договора, и което получава компенсация за публичната услуга под каквато и да е форма във връзка с тази услуга, и което осъществява други дейности;

д)

„различни дейности“ означава, от една страна, всички продукти или услуги, за които на предприятието е предоставено изключително право, или всички услуги от общ икономически интерес, възложени на предприятието, и, от друга страна, всички други продукти и услуги, по отношение на които предприятието развива дейност;

е)

„изключителни права“ означава правата, предоставени от държава-членка на дадено предприятие чрез закон, подзаконов нормативен или административен акт, който му запазва правото да предоставя дадена услуга или да извършва дадена дейност в определен географски регион;

ж)

„специални права“ означава правата, предоставени от държава-членка на ограничен брой предприятия чрез закон, подзаконов нормативен или административен акт, който в рамките на определен географски регион:

i)

ограничава до две или повече броя на предприятията, които имат правото да предоставят дадена услуга или да осъществяват дадена дейност, но не на основата на обективни, пропорционални и недискриминационни критерии, или

ii)

определя, но не на основата на такива критерии, няколко конкурентни предприятия като имащи право да предоставят дадена услуга или да извършват дадена дейност, или

iii)

предоставя на което и да е предприятие или предприятия, но не на основата на такива критерии, законови или регулативни преимущества, които съществено засягат възможността на други предприятия да предоставят същата услуга или да извършват същата дейност в същия географски регион при равностойни в значителна степен условия.

Член 3

Прозрачността, посочена в член 1, параграф 1, се прилага по-специално за следните аспекти на финансовите отношения между публичните органи и публичните предприятия:

а)

компенсиране на оперативни загуби;

б)

предоставяне на капитал;

в)

неподлежащи на връщане субсидии или заеми при привилегировани условия;

г)

предоставяне на финансови привилегии с отказ от печалбите или с възстановяване на дължимите суми;

д)

отказ от нормалната възвръщаемост върху използваните държавни средства;

е)

компенсация за финансови тежести, наложени от публичните органи.

Член 4

1.   За осигуряване на прозрачността, посочена в член 1, параграф 2, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че за всяко предприятие, от което се изисква воденето на отделно счетоводство:

а)

вътрешните сметки, отговарящи на отделните дейности, са обособени;

б)

всички разходи и приходи са обособени или са разпределени правилно на основата на последователно прилагани и обективно обосновани принципи за отчитане на разходите;

в)

принципите за осчетоводяване на разходите, на чиято основа се водят отделните сметки, са ясно установени.

2.   Параграф 1 се прилага само по отношение на дейностите, които не са предмет на специални разпоредби, приети от Общността, и не засягат задълженията на държави-членки или на предприятия, произтичащи от Договора или от такива специални разпоредби.

Член 5

1.   Доколкото това е свързано с прозрачността, посочена в член 1, параграф 1, настоящата директива не се прилага по отношение на финансовите отношения между публичните органи и:

а)

публичните предприятия, по отношение на услуги, чието предоставяне не може да се отрази значително върху търговията между държавите-членки;

б)

централните банки;

в)

публичните кредитни институции, по отношение на публичните средства, депозирани в тях от публичните органи при нормални търговски условия;

г)

публичните предприятия, чийто общ годишен нетен оборот през двете финансови години, предшестващи годината, в която средствата по член 1, параграф 1 са били предоставени или използвани, е бил по-малък от 40 милиона EUR. Независимо от това за публичните кредитни институции съответният праг е общ баланс в размер 800 милиона EUR.

2.   Доколкото това е свързано с прозрачността, посочена в член 1, параграф 2, настоящата директива не се прилага по отношение на:

а)

предприятия по отношение на услуги, чието предоставяне не може да се отрази значително върху търговията между държавите-членки;

б)

предприятия, чийто общ годишен нетен оборот през двете финансови години, предшестващи която и да е година, през която предприятието разполага с изключителни или специални права, предоставени му от дадена държава-членка в съответствие с член 86, параграф 1 от Договора, или през която му е възложено предоставянето на услуга от общ икономически интерес в съответствие с член 86, параграф 2 от Договора, е бил по-малък от 40 милиона EUR; независимо от това за публичните кредитни институции съответният праг е общ баланс в размер 800 милиона EUR;

в)

предприятия, на които е възложено предоставянето на услуги от общ икономически интерес в съответствие с член 86, параграф 2 от Договора, ако компенсацията, която получават под каквато и да е форма, е била определена за подходящ период след открита, прозрачна и недискриминационна процедура.

Член 6

1.   Държавите-членки гарантират, че информацията за финансовите отношения по член 1, параграф 1 ще бъде на разположение на Комисията в продължение на пет години след изтичането на финансовата година, през която публичните средства са били предоставени на съответното публично предприятие. Независимо от това, ако същите средства са използвани през по-късна финансова година, петгодишният срок започва да тече от края на посочената финансова година.

2.   Държавите-членки гарантират, че информацията за финансовите отношения по член 1, параграф 2 ще бъде на разположение на Комисията в продължение на пет години след изтичането на финансовата година, за която се отнася информацията.

3.   Когато Комисията сметне за необходимо и направи съответното искане, държавите-членки ѝ предоставят информацията по параграфи 1 и 2 заедно с необходимите разяснения, по-специално за преследваните цели.

Член 7

Комисията не разкрива информация, която ѝ е предоставена по силата на член 6, параграф 3, като информация, обхваната от задължение за професионална тайна.

Първият параграф не възпрепятства публикуването на обща информация или на изследвания, които не съдържат информация относно конкретни публични предприятия, по отношение на които настоящата директива се прилага.

Член 8

1.   Държавите-членки, чиито публични предприятия извършват дейността си в производствения сектор, предоставят информацията, посочена в параграфи 2 и 3, на Комисията ежегодно в рамките на графика, съдържащ се в параграф 5.

2.   Изискваната финансова информация за всяко публично предприятие, опериращо в производствения сектор, съгласно параграф 4 включва годишния доклад и годишните счетоводни отчети съгласно определението в Директива 78/660/ЕИО на Съвета (6). Годишните счетоводни отчети и годишният доклад включват счетоводния баланс, отчета за печалбите/загубите, обяснителен материал към него, заедно с прилаганата счетоводна практика, изявления на управителите, отчети по раздели и дейности. Освен това следва да бъдат предоставяни уведомления за събрания на съдружниците и всякаква друга съотносима информация.

Изискваните доклади трябва да бъдат предоставяни поотделно за всяко публично предприятие, включително за холдингови и дъщерни на холдинговите дружества, които консолидират няколко публични предприятия, доколкото консолидираните продажби на холдинговото или дъщерно на холдинговото дружество водят до класифицирането му като „производствено“.

3.   Следните подробни сведения, доколкото не са разкрити в годишния доклад и годишния счетоводен отчет на всяко публично предприятие, се предоставят в допълнение към информацията по параграф 2:

а)

предоставянето на какъвто и да е дялов капитал или квазикапиталови средства, подобни по своята същност на имуществени вноски, с уточнение относно условията на неговото или тяхното предоставяне (било то обикновени акции, привилегировани акции, акции с отложено плащане на дивидент или акции с право на превръщане, както и лихвени проценти, заедно с дивидентите или правата по превръщането);

б)

отпуснати суми, неподлежащи на възстановяване или подлежащи на възстановяване при определени условия;

в)

предоставяне на предприятието на каквито и да било заеми, включително овърдрафт или заемането на капиталови парични маси, с уточняване на лихвените проценти, условията на заема и неговото обезпечение, когато такова е предвидено, дадено на заемодателя от предприятието заемополучател;

г)

гаранции, предоставени на предприятието от публични органи по отношение финансовото осигуряване на заема (с уточняване на условията и други задължения, изплатени от предприятията за тези гаранции);

д)

изплатени дивиденти и запазена печалба;

е)

всякакви други форми на намеса от страна на държавата, и по-специално опрощаване на дължими на държавата суми от страна на публичните предприятия, включително, inter alia, възстановяване на суми по заеми, безвъзмездни суми, изплащане на корпоративни или социални данъци или други подобни такси.

Дяловият капитал по буква а) включва дяловия капитал, внесен пряко от държавата, както и всякакъв получен дялов капитал, внесен в дадено публично предприятие от публично холдингово дружество или друго публично предприятие, включително финансови институции, в рамките на една и съща група и извън една и съща група. Връзката между предоставящия финансирането и получателя се указва задължително.

4.   Изискваната по параграфи 2 и 3 информация се предоставя за всички публични предприятия, чийто оборот за последната финансова година е надвишавал 250 милиона EUR.

Изискваната по-горе информация се предоставя поотделно за всяко публично предприятие, включително за онези, които се намират в държавите-членки, и трябва да включва, при необходимост, подробности за всички сделки между различните публични предприятия в групата и между групите, както и за сделки, сключвани пряко между публичните предприятия и държавата.

Някои публични предприятия разделят дейностите си между няколко самостоятелни по закон предприятия. По отношение на такива предприятия Комисията е склонна да приеме един консолидиран доклад. Консолидирането трябва да отразява икономическото състояние на група предприятия, опериращи в един и същ или в тясно свързани сектори. Консолидираните доклади на разнообразни и изцяло финансови холдинги не са достатъчни.

5.   Изискваната по параграфи 2 и 3 информация се предоставя на Комисията ежегодно.

Информацията се предоставя в рамките на 15 работни дни от датата на публикуването на годишния доклад на съответното публично предприятие. Във всеки случай и особено по отношение на предприятията, които не публикуват годишен доклад, изискваната информация се предоставя не по-късно от девет месеца след края на финансовата година на предприятието.

6.   С цел оценяване на броя на предприятията, обхванати от настоящата система за отчитане, държавите-членки предоставят на Комисията списък с дружествата, обхванати от настоящия член, заедно с техния оборот. Списъкът се актуализира ежегодно до 31 март.

7.   Държавите-членки предоставят на Комисията всяка допълнителна информация, която тя прецени за необходима с оглед завършване на цялостната оценка на предоставените данни.

Член 9

Комисията информира редовно държавите-членки относно резултатите от действието на настоящата директива.

Член 10

Директива 80/723/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство, изложени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позоваване на настоящата директива и се разглеждат съгласно таблицата на съответствието B приложение II.

Член 11

Настоящата директива влиза в сила на 20 декември 2006 г.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2006 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 195, 29.7.1980 г., стр. 35. Директива, последно изменена с Директива 2005/81/ЕО (ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 47).

(2)  Виж приложение I, част А.

(3)  ОВ C 281, 26.9.1996 г., стр. 3.

(4)  ОВ C 17, 19.1.2001 г., стр. 4.

(5)  ОВ, L 83, 3.4.1993 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

ОТМЕНЕНАТА ДИРЕКТИВА И ПОСЛЕДВАЩИТЕ Ѝ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочени в член 10)

Директива 80/723/ЕИО на Комисията

(ОВ L 195, 29.7.1980 г., стр. 35)

Директива 85/413/ЕИО на Комисията

(ОВ L 229, 28.8.1985 г., стр. 20)

Директива 93/84/ЕИО на Комисията

(ОВ L 254, 12.10.1993 г., стр. 16)

Директива 2000/52/ЕО на Комисията

(ОВ L 193, 29.7.2000 г., стр. 75)

Директива 2005/81/ЕО на Комисията

(ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 47)


ЧАСТ Б

СПИСЪК НА СРОКОВЕТЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

(посочен в член 10)

Директива

Срок за транспониране

80/723/ЕИО

31 декември 1981 г.

85/413/ЕИО

1 януари 1986 г.

93/84/ЕИО

1 ноември 1993 г.

2000/52/ЕО

31 юли 2001 г.

2005/81/ЕО

19 декември 2006 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 80/723/ЕИО

Настоящата директива

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1, уводно изречение

Член 2, уводно изречение

Член 2, параграф 1, буква а)

Член 2, буква а)

Член 2, параграф 1, буква б)

Член 2, буква б), първа алинея

Член 2, параграф 1, букви в)—е)

Член 2, букви в)—е)

Член 2, параграф 1, буква ж), уводни думи

Член 2, буква ж), уводни думи

Член 2, параграф 1, буква ж), първо тире

Член 2, буква ж), i)

Член 2, параграф 1, буква ж), второ тире

Член 2, буква ж), ii)

Член 2, параграф 1, буква ж), трето тире

Член 2, буква ж), iii)

Член 2, параграф 2, уводно изречение

Член 2, буква б), втора алинея, уводно изречение

Член 2, параграф 2, буква а)

Член 2, буква б), втора алинея, i)

Член 2, параграф 2, буква б)

Член 2, буква б), втора алинея, ii)

Член 2, параграф 2, буква в)

Член 2, буква б), втора алинея, iii)

Член 3

Член 3

Член 3а

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 5а, параграф 1

Член 8, параграф 1

Член 5а, параграф 2, първа алинея, уводно изречение

Член 8, параграф 2, първа алинея

Член 5а, параграф 2, първа алинея, i)

Член 8, параграф 2, първа алинея

Член 5а, параграф 2, втора алинея, уводно изречение

Член 8, параграф 3, първа алинея, уводно изречение

Член 5а, параграф 2, втора алинея, ii)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква а)

Член 5а, параграф 2, втора алинея, iii)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква б)

Член 5а, параграф 2, втора алинея, iv)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква в)

Член 5а, параграф 2, втора алинея, v)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква г)

Член 5а, параграф 2, втора алинея, vi)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква д)

Член 5а, параграф 2, втора алинея, vii)

Член 8, параграф 3, първа алинея, буква е)

Член 5а, параграф 3, първа алинея

Член 8, параграф 4, първа алинея

Член 5а, параграф 3, втора алинея, първо изречение

Член 8, параграф 4, втора алинея

Член 5а, параграф 3, втора алинея, второ изречение

Член 8, параграф 3, втора алинея, първо изречение

Член 5а, параграф 3, втора алинея, трето изречение

Член 8, параграф 3, втора алинея, второ изречение

Член 5а, параграф 3, втора алинея, последно изречение

Член 8, параграф 2, втора алинея

Член 5а, параграф 3, трета алинея

Член 8, параграф 4, трета алинея

Член 5а, параграф 4, първа алинея

Член 8, параграф 5, първа алинея

Член 5а, параграф 4, втора алинея

Член 8, параграф 5, втора алинея

Член 5а, параграф 4, трета алинея

Член 8, параграф 6

Член 5а, параграф 5

Член 5а, параграф 6

Член 8, параграф 7

Член 6, параграф 1

Член 7, първи параграф

Член 6, параграф 2

Член 7, втори параграф

Член 7

Член 9

Член 8

Член 10

Член 11

Член 9

Член 12

Приложение I

Приложение II


08/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

75


32006R1857


L 358/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1857/2006 НА КОМИСИЯТА

от 15 декември 2006 година

за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (1), и по-специално член 1, параграф 1, буква а), i) от него,

след като публикува проект на настоящия регламент,

след консултации с Консултативния комитет по държавна помощ,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 994/98 упълномощава Комисията да обявява в съответствие с член 87 от Договора, че при определени обстоятелства помощта за малки и средни предприятия е съвместима с общия пазар и не подлежи на уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора.

(2)

Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавната помощ за малките и средните предприятия (2) не се прилага спрямо дейностите, свързани с производството, преработката или търговията с продукти, посочени в приложение I към Договора.

(3)

Комисията е прилагала членове 87 и 88 от Договора за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството, преработката и търговията със селскостопански продукти в редица решения, а също така е заявявала своята политика, най-скоро в насоките на Общността за държавната помощ в селскостопанския сектор (3). В светлината на значителния опит, който Комисията притежава в прилагането на тези членове към малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, е уместно, с оглед осъществяване на ефективен надзор и опростяване на администрирането, без да отслабва надзорът от страна на Комисията, последната да използва правомощията си по Регламент (ЕО) № 994/98 спрямо малките и средните предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, доколкото член 89 от Договора е обявен за приложим спрямо такива продукти.

(4)

През идващите години селското стопанство ще трябва да се приспособява към новите реалности и по-нататъшните промени, свързани с развитието на пазара, пазарната политика и правилата за търговия, потребителското търсене и предпочитания и разширяването на Общността. Тези промени ще засегнат не само селскостопанските пазари, но и местните икономики в селските райони като цяло. Политиката за развитие на селските райони следва да е насочена към възстановяване и повишаване конкурентоспособността на селските райони и следователно да допринася за поддържането и създаването на заетост в тези райони.

(5)

Малките и средните предприятия играят решаваща роля в създаването на работни места, а в по-общ план, са фактор за социална стабилност и икономически подем. Но тяхното развитие понякога бива ограничавано от несъвършенствата на пазара. Често те имат трудности с привличането на капитали или кредити предвид страх към риска на някои финансови пазари и ограничения размер на гаранциите, които биха могли да предоставят. Ограничените им ресурси биха могли също да ограничат достъпа им до информация, а именно що се отнася до нови технологии и потенциални пазари. Във връзка с тези съображения освободената по настоящия регламент помощ следва да е насочена към улесняване развитието на икономическите дейности на малките и средните предприятия, при условие че такава помощ не влияе отрицателно върху условията на търговия в степен, противоречаща на общия интерес. Тези развития следва да бъдат насърчени и подпомогнати чрез опростяване на съществуващите правила, доколкото те се отнасят към малките и средните предприятия.

(6)

Производството, преработката и търговията със селскостопански продукти в Общността са области, в които до голяма степен доминират малките и средните предприятия. Независимо от това съществуват съществени различия между структурата на първичното производство, от една страна, и преработката и търговията със селскостопански продукти, от друга страна. Преработката и търговията със селскостопански продукти често изглеждат подобни на тези при промишлените продукти. Следователно би било по-уместно да има различен подход към преработката и търговията със селскостопански продукти и тези дейности да бъдат включени към правилата за индустриални продукти. Следователно и противоположно на подхода, възприет в Регламент (ЕО) № 1/2004 на Комисията от 23 декември 2003 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавните помощи за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и извършват търговия със селскостопански продукти (4), изглежда полезно да се въведе регламент за освобождаване, насочен към специфичните потребности на първичното селскостопанско производство.

(7)

С Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (5), както и с Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (6), са въведени специфични правила относно държавните помощи при някои мерки за развитие на селските райони, които получават подпомагане от държавите-членки без никакво финансиране от Общността.

(8)

Настоящият регламент следва да освободи всяка помощ, която отговаря на всички поставени от него изисквания, както и всяка схема на помощ, при условие че предоставяните по такава схема помощи отговарят на всички изисквания на настоящия регламент. С оглед осъществяване на ефективен надзор и опростяване на администрирането, без да отслабва наблюдението от страна на Комисията, схемите за помощ и индивидуалните помощи извън всякаква схема за помощ, следва изрично да се позовават на настоящия регламент.

(9)

Предвид необходимостта да се намери подходящ баланс между минимизиране нарушаването на конкуренцията в подпомагания сектор и целите на настоящия регламент следва регламентът да не изключва индивидуалните помощи, които превишават определен максимален размер, независимо дали помощта се предоставя в рамките на или извън схемата за помощ, освободена с настоящия регламент.

(10)

Настоящият регламент следва да не освобождава помощ за износ или помощ, предоставяна в зависимост от употребата на местни пред вносни продукти. Такава помощ може да е несъвместима с международните задължения на Общността. Помощта за разходите по участие в търговски изложения или за проучвания или консултантски услуги, необходими за извеждането на нов или съществуващ продукт на нов пазар в нормалния случай не би следвало да представлява помощ за износ.

(11)

За да се премахнат различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, за да се улесни координацията между различните общностни и национални инициативи, отнасящи се до малките и средните предприятия, както и по съображения, свързани с административната яснота и правната сигурност, определението за „малки и средни предприятия“, използвано в настоящия регламент, следва да бъде това, установено в приложение I към Регламент (ЕО) 70/2001.

(12)

В съответствие с установената практика на Комисията и за да се гарантира, че помощта е пропорционална и сведена до необходимия размер, праговете по правило следва да бъдат изразени като интензитети на помощ спрямо набор от приемливи разходи, отколкото като максимални размери на помощта.

(13)

За да се прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар по смисъла на настоящия регламент, е необходимо да се вземе предвид интензитетът на помощта и оттук размерът на помощта, изразен като паричен еквивалент. Изчисляването на паричния еквивалент на помощта, която се изплаща на няколко части, изисква използването на пазарните лихви, действащи към момента на предоставяне на помощта. За осигуряване на единно, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавни помощи, за пазарни лихви по смисъла на настоящия регламент следва да се приемат референтните лихвени проценти, които Комисията периодически определя въз основа на обективни критерии и публикува в Официален вестник на Европейския съюз и в Интернет.

(14)

За да се осигури прозрачност и ефективно наблюдение, настоящият регламент следва да се прилага само към мерките за помощ, които са прозрачни. Това са мерки за помощ, при които брутният паричен еквивалент може да бъде изчислен прецизно като процент от приемливите разходи ex ante без необходимост от извършване на оценка на риска (например безвъзмездна помощ, субсидии за лихви и лимитирани фискални мерки). Публичните заеми следва да се разглеждат като прозрачни, ако са нормално обезпечени, не включват риск извън нормалния и следователно не се разглеждат като съдържащи елемент на държавна гаранция. По принцип мерките за помощ, които включват държавните гаранции или публичните заеми с елемент на държавна гаранция, не трябва да бъдат приемани за прозрачни. Независимо от това такива мерки за помощ следва да се разглеждат като прозрачни, ако преди въвеждане на мярката методиката за изчисляване интензитета на помощта на държавната гаранция е одобрена от Комисията, като за целта Комисията се уведомява за тази методика след приемането на настоящия регламент. Методиката ще бъде оценявана от Комисията в съответствие със Съобщение за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавната помощ под формата на гаранции (7). Публичното участие и помощта, заложени в мерки за рисков капитал, следва да не се разглеждат като прозрачна помощ. За мерките за помощ, които не са прозрачни, във всички случаи следва да се изпратят уведомления до Комисията. Уведомленията за непрозрачни мерки на помощ ще бъдат оценявани от Комисията, по-специално в светлината на критериите, установени в Насоки на Общността за държавна помощ за селскостопанския и горския сектор 2007—2013 г.

(15)

В съответствие с установената практика на Комисията за оценяване на държавна помощ в селскостопанския сектор не е необходимо да се прави разграничение между малки предприятия и средни предприятия. За някои видове помощ е уместно да се заложат максимални размери на помощта, която може да получава един получател.

(16)

В съответствие с опита на Комисията максималните тавани на помощта трябва да бъдат определяни на нива, при които се постига подходящ баланс между минимизиране нарушаването на конкуренцията в подпомагания сектор и целите за подпомагане развитието на икономическите дейности на малките и средни предприятия в селскостопанския сектор. В интерес на взаимното съответствие с финансираните от Общността мерки за подпомагане максималните тавани следва да бъдат съгласувани с тези, определени в Регламент (ЕО) № 1257/1999 и Регламент (ЕО) № 1698/2005.

(17)

Уместно е да се въведат допълнителни условия, на които следва да отговарят освободените с настоящия регламент схеми на помощ или индивидуални помощи. Всякакви ограничения върху производството или лимити на подпомагането от Общността в рамките на организацията на общия пазар следва да бъдат взети предвид. Предвид разпоредбите на член 87, параграф 3, буква в) от Договора помощта не следва да има за единствен резултат постоянното или периодичното намаляване на оперативните разходи, които нормално получателят трябва да понесе, и следва да е пропорционална на недостатъците, чието преодоляване е необходимо, за да се гарантират социалноикономическите ползи, за които се счита, че са в интерес на Общността. Едностранчивите мерки на държавна помощ, които имат за цел само да подобрят финансовото състояние на производителите, но по никакъв начин не подпомагат развитието на сектора, и по-специално помощите, предоставяни единствено на база цени, качество, единица продукция или единица производствени мощности, се считат за оперативни помощи, които са несъвместими с общия пазар. Освен това такива помощи могат да предизвикат смущения в механизмите за общата организация на пазарите. Следователно уместно е приложното поле на настоящия регламент да бъде ограничено до определени видове помощ.

(18)

Настоящият регламент следва да освободи помощта за малки и средни земеделски стопанства (ферми) независимо от местонахождението им. Инвестициите и създаването на работни места могат да допринесат за икономическото развитие на районите в по-неблагоприятно положение и районите, посочени в член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005. Малките и средните земеделски стопанства (ферми) в тези области страдат както от структурните недостатъци на района, така и от трудностите, произтичащи от размера на стопанствата. Следователно, уместно е малките и средните предприятия в такива райони да се възползват от по-високи тавани.

(19)

Поради рисковете от нарушаване, които произтичат от целевата инвестиционна помощ, и за да бъде предложена свобода на земеделските стопани да определят продуктите, в които да инвестират, освободената по настоящия регламент инвестиционна помощ следва да не е ограничена до определени продукти. Това условие следва да не е пречка за държавата-членка да изключва определени селскостопански продукти от такава помощ или схеми за помощ, по-специално в случаите, когато липсва нормален излаз на пазара. Освен това някои видове инвестиции сами по себе си следва да бъдат изключени от настоящия регламент.

(20)

Когато помощта се предоставя за адаптиране към нововъведени стандарти на общностно равнище, държавите-членки следва да не удължават адаптационния период за земеделските стопани чрез отлагане въвеждането на съответните правила. Следователно, ясно трябва да бъде определена датата, след която новото законодателство повече не може да се счита за ново.

(21)

Някои регламенти на Съвета в областта на земеделието предвиждат специални права за изплащане на помощи от държавите-членки, често в съчетание със или в допълнение на финансиране от Общността. Но тези разпоредби обикновено не предвиждат освобождаване от задължението за уведомяване по член 88 от Договора, доколкото съответната помощ изпълнява условията на член 87, параграф 1 от Договора. Тъй като условията за такива помощи са ясно определени в посочените по-горе регламенти и/или специалните разпоредби на тези регламенти изискват съответните мерки да бъдат съобщавани на Комисията, не е необходимо допълнително и отделно уведомяване по смисъла на член 88, параграф 3 от Договора, за да бъдат тези мерки оценени от Комисията. За осигуряване на правна сигурност настоящият регламент следва да се позове на посочените по-горе разпоредби и следователно не следва да се изисква уведомяване по член 88 от Договора, доколкото предварително може да бъде установено, че такава помощ се предоставя изключително на малки и средни предприятия.

(22)

За да се гарантира, че помощта е необходима и стимулира развитието на определени дейности, настоящият регламент следва да не освобождава помощ за дейности, които при пазарни условия получателят така или иначе би започнал да упражнява самостоятелно. Следва да не се предоставя помощ със задна дата за дейности, които вече са предприети от получателя.

(23)

Настоящият регламент следва да не освобождава помощ, натрупвана с друга държавна помощ, включително помощ, предоставяна от национални, регионални или местни органи, с публично подпомагане, предоставено в рамките на Регламент (ЕО) № 1698/2005 или с помощ от Общността, за същите приемливи разходи, ако с това натрупване се превишават праговете, определени с настоящия регламент. Освободената по настоящия регламент помощ следва да не бъде натрупвана с de minimis подкрепа по смисъла на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо минималните помощи в секторите земеделие и рибарството (8) за едни и същи приемливи разходи или инвестиционен проект, ако при това натрупване интензитетът на помощта превишава определения с настоящия регламент.

(24)

За да се гарантира прозрачност и ефективно наблюдение в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 994/98, уместно е да се установи стандартна форма, с която държавите-членки следва да предоставят на Комисията обобщена информация във всички случаи, когато в съответствие с настоящия регламент дадена схема за помощ е въведена или когато индивидуална помощ е предоставена извън такава схема, с цел публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. По същите причини е уместно да се установят правила относно документацията, която държавите-членки следва да водят за освободената по настоящия регламент помощ. Необходимо е Комисията да определи конкретните изисквания към годишните доклади, които държавите-членки представят в Комисията. Предвид широката достъпност на нужната технология обобщената информация и годишният доклад следва да бъдат в компютризиран вид.

(25)

Неизпълнението от държава-членка на задълженията за отчетност по настоящия регламент може да постави Комисията в невъзможност да изпълнява задачата си за наблюдение съгласно член 88, параграф 1 от Договора, и по-специално да оценява дали сумарният икономически ефект от освободените с настоящия регламент помощи е такъв, че влияе негативно върху условията на търговия в степен, противоречаща на общия интерес. Необходимостта за оценяване на сумарния ефект от държавната помощ е особено силна, когато един и същ получател може да получава помощ, предоставяна от няколко източника, както все по-често става в областта на земеделието. Ето защо е изключително важно държавата-членка бързо да предоставя необходимата информация, преди да реализира помощ по настоящия регламент.

(26)

Помощта за дружества, осъществяващи дейност в преработката и търговията със селскостопански продукти, следва да бъде предмет на правилата, регламентиращи помощта за малки и средни предприятия в други сектори, установени с Регламент (ЕО) № 70/2001. В тази връзка Регламент (ЕО) № 70/2001 следва да бъде съответно изменен.

(27)

Държавна помощ, освободена по Регламент (ЕО) № 1/2004, следва да остане освободена, ако изпълнява всички изисквания на настоящия регламент.

(28)

Уместно е да се установят преходни разпоредби за помощта, която е предоставена преди влизането в сила на настоящия регламент и за която не е постъпило уведомление в нарушение на задължението по член 88, параграф 3 от Договора.

(29)

Настоящият регламент не засяга възможността на държавите-членки да уведомяват за помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. Тези уведомления ще бъдат оценявани от Комисията в светлината на настоящия регламент и на база „Насоки на Общността за държавната помощ в селскостопанския и горския сектор 2007 —2013 г.“. Уведомленията, висящи към влизането в сила на настоящия регламент, следва да бъдат оценявани първо в светлината на настоящия регламент и ако установените с него условия не са изпълнени, оценката ще се извърши на база „Насоки на Общността за държавната помощ в селскостопанския и горския сектор 2007—2013 г.“.

(30)

В светлината на опита на Комисията в тази област, и по-специално честотата, с която обикновено е необходимо да се преразглежда политиката по държавните помощи, уместно е да се заложи ограничение на периода, през който ще се прилага настоящият регламент. Ако срокът на настоящия регламент изтече и не бъде удължен, освободените по него схеми за помощ следва да останат освободени за допълнителен период от шест месеца, за да се осигури на държавите-членки време за адаптиране,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УСЛОВИЯ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага към прозрачната помощ, предоставяна на малки и средни земеделски стопанства (ферми), осъществяващи дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Без да се засяга член 9, регламентът не се прилага към помощите, предоставяни за разходи, свързани с преработката или търговията със селскостопански продукти.

2.   Без да се засяга член 16, параграф 1, буква а), настоящият регламент не се прилага за:

а)

помощ за дейности, свързани с износ, по-конкретно помощ, директно свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи, свързани с дейността по износа;

б)

помощ, поставена в зависимост от използването на вътрешни стоки с предимство пред вносни стоки.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

1.

„помощ“ означава всяка мярка, която изпълнява всички критерии, установени в член 87, параграф 1 от Договора;

2.

„селскостопански продукт“ означава:

а)

продуктите, посочени в приложение I към Договора, с изключение на рибни продукти и продукти от аквакултури, обхванати от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (9);

б)

продуктите под кодове по КН 4502, 4503 и 4504 (коркови продукти);

в)

продукти, предназначени да имитират или заместват мляко и млечни продукти, посочени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета (10);

3.

„преработка на селскостопански продукти“ означава всяка операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;

4.

„търговия със селскостопански продукт“ означава държане или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо за пускане на пазара по какъвто и да било друг начин с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка дейност по приготвяне на продукта за тази първа продажба; продажба от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел;

5.

„малки и средни предприятия“ (МСП) означава малки и средни предприятия съгласно определението в приложение I към Регламент (ЕО) № 70/2001;

6.

„брутен интензитет на помощта“ е размерът на помощта, изразен като процент от приемливите разходи по проекта. Всички използвани данни се вземат преди приспадане на преките данъци. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездна помощ, за размер на помощта се приема паричният еквивалент на помощта. Помощ, предоставяна на няколко части, се сконтира към размера ѝ в момента на предоставяне. Лихвеният процент, използван за сконтиране и за изчисляване на размера на помощта в случаите на заеми при облекчени условия, е равен на референтния лихвен процент, приложим към момента на предоставяне;

7.

„качествен продукт“ е продукт, отговарящ на критериите, които трябва да бъдат определени съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 1698/2005;

8.

„неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие“ означава климатични условия като слана, градушка, заледяване, дъжд или суша, които унищожават над 30 % от средногодишната продукция на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател;

9.

„райони в по-неблагоприятно положение“ означава районите, определени от държавите-членки въз основа на член 17 от Регламент (ЕО) № 1257/1999;

10.

„инвестиция, направена за изпълнение на нововъведени минимални стандарти“ означава:

а)

за стандарти, които не предвиждат преходен период, инвестиции, реално започнати не по-късно от две години след датата, на която стандартът трябва да стане задължителен за операторите; или

б)

за стандарти, които предвиждат преходен период, инвестиции, реално започнати преди датата, на която стандартът трябва да стане задължителен за операторите;

11.

„млади земеделски стопани“ означава производители на селскостопански продукти, които отговарят на критериите, установени в член 22 от Регламент (ЕО) № 1698/2005;

12.

„група производители“ означава група, създадена с цел съвместно адаптиране, в рамките на целите на общата организация на пазара, на производството и продукцията на нейните членове към пазарните изисквания, и по-специално чрез съсредоточаване на предлагането;

13.

„сдружение на производители“ означава сдружение, което се състои от признати групи производители и преследва същите цели в по-голям мащаб;

14.

„мъртви животни“ означава животни, които са убити чрез евтаназия със или без установена диагноза, или са умрели (включително мъртвородени или неродени животни) в земеделското стопанство или в помещение, или при транспорт, но не са заклани за консумация от човека;

15.

„разходи за изследване на ТСЕ (трансмисивни спонгиформни енцефалопатии) и СЕГ (спонгиформна енцефалопатия по говедата)“ означава всички разходи, включително за аналитични комплекти, вземане, транспорт, анализ, съхраняване и унищожаване на проби, необходими за изследвания, осъществявани в съответствие с приложение Х, глава В от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11);

16.

„предприятия в затруднение“ означава предприятия, считани за такива в затруднено положение по смисъла на „Насоки на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (12);

17.

„заместваща инвестиция“ означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология. За заместващи инвестиции не се считат нито цялостното събаряне на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и замяната им със съвременни сгради, нито основното обновяване на селскостопански сгради. Обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда;

18.

„прозрачни помощи“ означава мерки за помощ, при които брутният еквивалент на помощта може да бъде изчислен прецизно като процент от приемливите разходи ex ante без необходимост от извършване на оценка на риска (например мерки, които използват безвъзмездни помощи, субсидии за лихви и лимитирани фискални мерки).

Член 3

Условия за освобождаване

1.   Прозрачните индивидуални помощи, които се предоставят извън схеми и изпълняват всички условия на настоящия регламент, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и са освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, при условие че е предоставена обобщена информация по член 20, параграф 1 и помощта изрично се позовава на настоящия регламент, като цитира наименованието на регламента и данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Прозрачните схеми за помощ, които изпълняват всички условия, изложени в настоящия регламент, са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и са освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора при следните условия:

а)

всяка помощ, предоставена по такава схема, изпълнява всички условия, изложени в настоящия регламент;

б)

схемата съдържа изрично позоваване на настоящия регламент с цитиране на заглавието и данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

в)

предоставена е обобщената информация, предвидена в член 20, параграф 1.

3.   Помощта, предоставена въз основа на схемите съгласно параграф 2, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако предоставената помощ пряко изпълнява всички условия по настоящия регламент.

4.   За помощта, която не попада в приложното поле на настоящия регламент или на други регламенти, приети съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или регламенти, посочени в член 17 от настоящия регламент, се изпраща уведомление до Комисията в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора. Тази помощ се оценява в съответствие с критериите, установени в „Насоки на Общността за държавната помощ в селскостопанския и горския сектор 2007—2013 г.“.

ГЛАВА 2

ВИДОВЕ ПОМОЩ

Член 4

Инвестиции в земеделски стопанства

1.   Помощ за инвестиции в земеделски стопанства, които се намират в рамките на Общността, за първично производство на селскостопански продукти, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява условията, определени в параграфи от 2 до10 на настоящия член.

2.   Брутният интензитет на помощта не трябва да надхвърля:

а)

50 % от приемливите инвестиции в районите в по-неблагоприятно положение или в районите съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки съгласно членове 50 и 94 от посочения регламент;

б)

40 % от приемливите инвестиции в останалите райони;

в)

60 % от приемливите инвестиции в районите в по-неблагоприятно положение или в районите, съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки съгласно членове 50 и 94 от посочения регламент, и 50 % в останалите региони, ако инвестициите са направени от млади земеделски стопани до пет години след започване на дейността;

г)

75 % от приемливите инвестиции в най-отдалечените региони и малките егейски острови по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета (13);

д)

75 % от приемливите инвестиции в районите съгласно буква а) и 60 % в останалите райони, ако от инвестициите възникват допълнителни разходи за опазване и подобряване на околната среда, подобряване на хигиенните условия в животновъдни предприятия или стандартите за хуманно отношение на животните, отглеждани в стопанства. Това увеличение може да бъде допуснато само по отношение на инвестиции, които преизпълняват действащите минимални изисквания в Общността или инвестиции, направени за изпълнение на нововъведени минимални стандарти. Увеличението трябва да бъде ограничено до необходимите допълнителни приемливи разходи и не се допуска за инвестиции, които водят до увеличаване на производствен капацитет.

3.   Инвестициите трябва да преследват по-специално следните цели:

а)

намаляване на производствените разходи;

б)

подобряване и пренасочване на производството;

в)

подобряване на качеството;

г)

съхраняване и подобряване на природната среда или подобряване на хигиенните условия или стандартите за хуманно отношение на животните, отглеждани в стопанства.

4.   Приемливите разходи могат да включват:

а)

изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот;

б)

закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива;

в)

общи разходи, свързани със средствата по букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, техникоикономически проучвания, придобиване на патенти и лицензии.

Разходите по договори за лизинг извън тези, посочени в първа алинея, буква б), като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н, не са приемливи разходи.

5.   Помощ може да бъде предоставяна само на земеделски стопанства, които не са предприятия в затруднение.

Помощ може да бъде предоставяна, за да се даде възможност на получателя да изпълни нововъведени минимални стандарти по отношение на околната среда, хигиената и хуманното отношение към животните.

6.   Помощта не може да се предоставя в нарушение на забрани или ограничения, установени в регламент на Съвета за създаване на обща организация на пазара, дори ако тези забрани и ограничения се отнасят само за подпомагане от Общността.

7.   Помощта не трябва да е ограничена до конкретни селскостопански продукти и следователно трябва да е отворена за всички селскостопански сектори, освен ако държавата-членка изключи определени продукти, поради свръхкапацитет или липса на пазарен излаз. Помощ не може да бъде предоставяна по отношение на следното:

а)

закупуване на права за производство, животни и едногодишни растения;

б)

засаждане на едногодишни растения;

в)

дренажни работи или напоително оборудване и напоителни работи, освен ако инвестицията води до намаляване на потреблението на вода с минимум 25 % в сравнение с предишното;

г)

обикновени заместващи инвестиции.

8.   Помощ може да бъде предоставяна за закупуване на земи с изключение на земи за строителни цели в размер на 10 % от приемливите разходи за инвестицията.

9.   Максималният размер на помощта, предоставена на едно отделно предприятие, не може да надвишава 400 000 EUR за всеки период от три фискални години или 500 000 EUR, ако предприятието е разположено в район с по-неблагоприятно положение или район, съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определен от държавите-членки, съгласно членове 50 и 94 от посочения регламент.

10.   Помощ не може да бъде предоставяна за производство на продукти, които имитират или заместват мляко и млечни продукти.

Член 5

Съхраняване на традиционен ландшафт и сгради

1.   Помощта за съхраняване на традиционен ландшафт и сгради е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.   Помощ може да бъде предоставяна за 100 % от реалните разходи за инвестиции или капитални работи, предназначени за съхраняване на непроизводителни наследствени ценности, намиращи се в земеделските стопанства, като археологични или исторически ценности. Тези разходи могат да включват разумна компенсация за работите, осъществявани от самия земеделски стопанин или от негови работници, в размер до 10 000 EUR годишно.

3.   Помощ може да бъде предоставяна в размер до 60 % или 75 % за райони в по-неблагоприятно положение или райони съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки, съгласно членове 50 и 94 от посочения регламент, от реалните разходи за инвестиции или капитални работи, предназначени за съхраняване на наследствени ценности, съставляващи част от производствените активи на стопанството като селскостопански сгради, при условие че инвестицията не води до каквото и да било увеличение на производствения капацитет на стопанството.

Когато има увеличение на производствения капацитет, спрямо приемливите разходи за съответните работи с използване на нормални съвременни материали се прилагат интензитетите, установени в член 4, параграф 2. Допуска се допълнителна помощ с интензитет до 100 % за покриване на допълнителните разходи, произтичащи от използването на традиционни материали, необходими за поддържане на наследствени ценности на сградата.

Член 6

Преместване на селскостопански сгради в името на обществения интерес

1.   Помощ за преместване на селскостопански сгради е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако е в името на обществен интерес и изпълнява условията, изложени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

Общественият интерес, с който се обосновава предоставянето на помощ по настоящия член, е определен в съответните разпоредби на държавата-членка.

2.   Помощ може да бъде предоставяна в размер до 100 % от реално осъществените разходи, ако преместването в името на обществения интерес се състои само от разглобяване, изнасяне и повторно изграждане на съществуващи съоръжения.

3.   Ако в резултат от преместването в името на обществения интерес земеделският стопанин бъде облагодетелстван с по-модерни съоръжения, земеделският стопанин трябва да участва с минимум 60 % или 50 % за райони в по-неблагоприятно положение или райони, съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки, в съответствие с членове 50 и 94 от посочения регламент, от увеличението в стойността на съответните съоръжения след преместването. Ако получателят е млад земеделски стопанин, това участие е съответно поне 55 % или 45 %.

4.   Ако преместването в името на обществения интерес води до увеличение на производствен капацитет, участието на получателя трябва да бъде минимум 60 % или 50 % за райони в по-неблагоприятно положение или райони съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки, в съответствие с членове 50 и 94 от този регламент, от разходите, свързани с това увеличение. Ако получателят е млад земеделски стопанин, това участие е най-малко 55 % или 45 %.

Член 7

Помощ за започване на дейност от млад земеделски стопанин

1. Помощта за започване на дейност от млад земеделски стопанин е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако са изпълнени критериите, изложени в член 22 от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

Член 8

Помощ за предсрочно пенсиониране

Помощ за предсрочно пенсиониране на земеделски стопани е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора при следните условия:

а)

да са изпълнени критериите, определени в член 23 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и всички правила, приети от Комисията за изпълнение на посочения член;

б)

преустановяването на търговската селскостопанска дейност да бъде постоянно и окончателно.

Член 9

Помощ за групи производители

1.   Началната помощ за създаване на групи производители или сдружения на производители е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява разпоредбите на параграфи 2—8 от настоящия член.

2.   Помощ съгласно параграф 1 се предоставя на следните лица, при условие че същите имат право на финансово подпомагане съгласно законодателството на съответната държава-членка:

а)

групи производители или сдружения на производители, осъществяващи производство на селскостопански продукти; и/или

б)

сдружения на производители, отговарящи за наблюдението върху използването на географски наименования и обозначения за произход или марки за качество в съответствие с правото на Общността.

Вътрешните правилници на групата или сдружението на производители трябва да задължават членовете да реализират продукцията си в съответствие с правилата за доставяне или пускане на пазара, съставени от групата или сдружението. Тези правила могат да допускат част от продукцията да се реализира директно от производителя. Те трябва да изискват от присъединяващите се към групата или сдружението производители да членуват в продължение на минимум три години и да напускат с минимум 12-месечно предизвестие. Освен това те трябва да предвиждат общи правила за производство, и по-специално по отношение качеството на продукта или използването на органични практики и други практики за опазване на околната среда, общи правила за пускане на стоки на пазари и правила относно информацията за продукта, особено по отношение събиране на реколтата и наличност. При все това производителите трябва да запазват отговорността за управлението на своите стопанства. Споразуменията, сключвани в рамките на групата или сдружението на производители, трябва да са в пълно съответствие с всички приложими разпоредби на правото на конкуренция, и по-специално на членове 81 и 82 от Договора.

3.   Приемливите разходи могат да включват наеми на подходящи помещения, придобиване на офис оборудване, включително компютърен хардуер и софтуер, разходи за административен персонал, административни разходи и такси за правни и административни услуги. При закупуване на помещения приемливите разходи за помещения трябва да са ограничени до разходите за наем по пазарни цени.

4.   Помощ не може да бъде изплащана за разходи, направени след петата година, или да бъде изплащана след седмата година от признаването на организацията на производителя. Това не ограничава предоставянето на помощ за приемливи разходи, ограничени до и възникващи от ежегодното увеличение на оборота на получателя с минимум 30 %, ако това се дължи на присъединяването на нови членове и/или включването на нови продукти.

5.   Помощ не може да се предоставя на производствени организации като дружества или кооперативи, които имат за свой предмет на дейност управление на едно или повече земеделски стопанства и по тази причина на практика представляват единични производители.

6.   Помощ не може да се предоставя на други земеделски сдружения, които изпълняват задачи на ниво селскостопанско производство, като взаимно подпомагане и облекчаване на земеделското стопанство и управление на селскостопанските услуги в стопанствата на членовете, без да участват в съвместното адаптиране на предлагането за пазара.

7.   Общият размер на помощта, предоставена на една група или сдружение на производители по настоящия член, не може да превишава 400 000 EUR.

8.   Помощ не може да се предоставя на групи или сдружения на производители, чиито цели са несъвместими с регламента на Съвета за създаване на обща организация на пазара.

Член 10

Помощ по отношение на болести по животни и растения и на нашествия от вредители

1.   Помощта, предоставена за компенсиране разходите на земеделски стопани по предотвратяване и унищожаване на болести по растения и животни или на нашествия от вредители, направени за медицински прегледи, изследвания и други скринингови мерки, закупуване и прилагане на ваксини, лекарства и средства за растителна защита, на разходите за клане и унищожаване на животни и на разходите за унищожаване на реколти, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява следните условия и условията, изложени в параграфи 4—8 от настоящия член:

а)

брутният интензитет на помощта не трябва да превишава 100 %;

б)

помощта се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не може да включва директни плащания на парични суми към производителите.

2.   Помощ, предназначена за компенсиране на земеделските стопани за загубите, причинени от болести по растения и животни или нашествия от вредители, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява следните условия и условията, изложени в параграфи 4—8 от настоящия член:

а)

компенсацията се изчислява само по отношение на:

i)

пазарната стойност на животните или растенията, убити или съответно унищожени от болестта или нашествието от вредители, или на животните или растенията, убити или съответно унищожени по разпореждане на публични органи като част от задължителна публична програма за предотвратяване или премахване на болестта или нашествието;

ii)

нереализираните приходи, свързани с изпълнение на карантинни задължения или с трудности по възстановяване на поголовието или пренасаждане на площите;

б)

брутният интензитет на помощта не трябва да превишава 100 %;

в)

помощта трябва да бъде ограничена до загубите, причинени от болести, за които има официално обявена епидемия от публичните власти.

3.   Максималният размер на разходите или загубите, приемливи за помощ, съгласно параграфи 1 и 2, трябва да се намали със:

а)

всички суми, получени по застрахователни схеми; и

б)

размера на разходите, които не са предизвикани от болестта и е трябвало да бъдат направени дори при липса на такава.

4.   Плащанията трябва да бъдат извършвани във връзка с болести или вредители, за които съществуват общностни или национални разпоредби, независимо дали установени със закон, подзаконов акт или административен акт. В този смисъл плащанията трябва да бъдат извършвани като част от публична програма на общностно, национално или регионално равнище за предотвратяване, контрол или унищожаване на съответната болест или съответния вредител. Болестите или нашествието от вредители трябва да бъдат ясно идентифицирани в програмата, която трябва да съдържа и описание на съответните мерки.

5.   Помощта не трябва да е свързана с болест, за която в законодателство на Общността са предвидени специални такси за контролни мерки.

6.   Помощта не трябва да е свързана с мерки, за които в законодателство на Общността е предвидено, че разходите по тези мерки са за сметка на стопанството, освен ако разходите по мерките за помощ изцяло се покриват от задължителни такси, наложени върху производителите.

7.   Доколкото се отнася до болести по животните, помощта трябва да е предоставена за болести, посочени в списъка на болестите по животните, съставен от Световната организация за здравето на животните и/или в приложението към Решение 90/424/ЕИО на Съвета (14).

8.   Схемите за помощ трябва да бъдат въведени до три години след възникване на разхода или загубата. Помощта трябва да бъде изплатена до четири години след възникването.

Член 11

Помощ за загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития

1.   Помощта, предоставена за компенсиране загубите на растения или животни и селскостопански сгради, понесени от земеделски стопани вследствие на неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява условията, изложени в параграфи 2—6, 9 и 10 от настоящия член, доколкото се отнася за растения или животни, и параграфи 3—8 и 10 от настоящия член, доколкото се отнася за селскостопански сгради.

2.   Брутният интензитет на помощта не трябва да превишава 80 % или 90 % за райони в по-неблагоприятно положение или райони съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки, в съответствие с членове 50 и 94 от посочения регламент, от намалението на приходите от продажби на продукция, дължащо се на неблагоприятното климатично събитие. Това намаление на приходите се изчислява чрез изваждане на:

а)

количеството продукция, произведено през годината на неблагоприятното климатично събитие, умножено по средната продажна цена, получена през същата година;

б)

средногодишното количество, произведено през предходния тригодишен период (или средното количество за три години на база предходния петгодишен период, изключвайки най-високия и най-ниския показател), умножено по получената средна продажна цена.

Така получената сума на приемливата помощ може да бъде увеличена с други разходи, понесени от земеделския стопанин конкретно заради несъбирането на реколтата, поради неблагоприятното климатично събитие.

3.   Максималният размер на разходите, приемливи за подпомагане съгласно параграф 1, трябва да се намали със:

а)

всички суми, получени по застрахователни схеми; и

б)

размера на разходите, които не са понесени заради неблагоприятното климатично събитие.

4.   Загубите се изчисляват на нивото на отделното стопанство.

5.   Помощта трябва да се изплаща директно на съответния земеделски стопанин или на организацията на производители, в която членува земеделският стопанин. Ако помощта се изплаща на организация на производители, размерът ѝ не трябва да превишава размера на помощта, която може да бъде предоставена на земеделския стопанин.

6.   Компенсацията за щети по селскостопански сгради или селскостопанско оборудване, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, трябва да е с брутен интензитет на помощта до 80 % и 90 % за райони в по-неблагоприятно положение или райони, съгласно член 36, буква a), i), ii) и iii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, определени от държавите-членки в съответствие с членове 50 и 94 от посочения регламент.

7.   Неблагоприятното климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, трябва да бъде признато за такова от публични власти.

8.   От 1 януари 2010 г. предлаганата компенсация трябва да бъде намалена с 50 %, освен ако се предоставя на земеделски стопани, които са сключили застраховки, покриващи минимум 50 % от тяхното средногодишно производство или свързаните с производството им доходи, и статистически най-честите климатични рискове в съответната държава-членка или регион.

9.   От 1 януари 2011 г. помощи за загуби от суша могат да се изплащат само от държава-членка, която е въвела изцяло член 9 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15) по отношение на земеделието и е уредила разходите за водни услуги, предоставяни на селскостопанския сектор, да бъдат възстановявани чрез адекватни вноски от този сектор.

10.   Схемите за помощ трябва да бъдат въведени до три години след възникване на разхода или загубата. Помощта трябва да бъде изплатена до четири години след възникването.

Член 12

Помощ за заплащане на застрахователни премии

1.   Помощта за застрахователни премии е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява условията, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.   Брутният интензитет на помощта не може да надхвърля:

а)

80 % от разходите за застрахователни премии, ако в полицата е посочено, че същата покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия;

б)

50 % от разходите за застрахователни премии, ако в полицата е посочено, че същата покрива:

i)

загубите, посочени в буква а), и други загуби, причинени от климатични събития; и/или

ii)

загуби, причинени от болести по животни и растения или нашествия от вредители.

3.   Помощта не трябва да възпрепятства функционирането на вътрешния пазар на застрахователни услуги. Помощта не трябва да е ограничена до застрахователните покрития, предоставяни от едно застрахователно дружество или една група дружества и не трябва да е обвързана с условие за сключване на застрахователния договор със застрахователно дружество, установено в съответната държава-членка.

Член 13

Помощ за препарцелиране на земи

Помощта за препарцелиране на земи е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако се предоставя за и е ограничена до правните и административни разходи, включително земемерните разходи, в размер до 100 % от реално направените разходи.

Член 14

Помощ за насърчаване производството на качествени селскостопански продукти

1.   Помощта за насърчаване производството на качествени селскостопански продукти е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако се предоставя за приемливите разходи, посочени в параграф 2 и изпълнява условията, определени в параграфи 3—6 от настоящия член.

2.   Помощта може да бъде предоставяна за покриване разходите по следните обслужващи дейности, доколкото са свързани с разработването на качествени селскостопански продукти:

а)

до 100 % от разходите за дейности по пазарни проучвания, разработване на концепция и технически проект за продукта, включително помощ за изготвяне на заявки за признаване на географски наименования и обозначения за произход или за издаване на специални удостоверения в съответствие с приложимите норми на Общността;

б)

до 100 % от разходите за въвеждане на схеми за осигуряване на качеството като сериите ISO 9000 или 14 000, системи базирани на анализ на опасностите и критичните контролни букви (HACCP), системи за проследяване, системи за гарантиране на автентичност и спазване на пазарните норми или системи за екологичен одит;

в)

до 100 % от разходите за обучение на персонала по прилагане на схемите и системите, посочени в буква б);

г)

до 100 % от разходите за такси, събирани от признати сертифициращи органи за първоначално сертифициране на системи за осигуряване на качеството или подобни системи;

д)

до 100 % от разходите по задължителни мерки за контрол, провеждани в изпълнение на общностното или национално законодателство от компетентни органи или от тяхно име, освен ако общностното законодателство изисква тези разходи да се поемат от предприятията;

е)

до размера на средствата, определен в приложението към Регламент (ЕО) № 1698/2005 за подпомагане на мерки, посочени в член 32 от посочения регламент.

3.   На подпомагане подлежат само разходите за услуги, предоставяни от трети лица и/или за действия по контрол, осъществявани от трети лица или от името на трети лица, например компетентни регулаторни органи и организации, действащи от тяхно име или независими организации, отговарящи за контрол и надзор върху използването на географски указания и наименования за произход, етикети за органични продукти или етикети за качество, при условие че тези наименования и етикети съответстват на общностното законодателство. Помощ не може да бъде предоставяна за покриване на разходи по инвестиции.

4.   Не подлежат на подпомагане разходите за контрола, осъществяван самостоятелно от фермера или производителя, а също и разходите за контрол, които общностното законодателство вменява на производителите, без да посочва реалния размер на таксите.

5.   С изключение на помощта по параграф 2, буква е) помощта трябва да се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не може да включва директни плащания на парични суми към производителите.

6.   Помощта трябва да бъде достъпна за всички, отговарящи на критериите за подпомагане в съответната област, въз основа на обективно определени условия. Ако услугите по параграф 2 се предоставят от групи производители или други земеделски организации за взаимно подпомагане, членството в тези групи или организации не трябва да е условие за достъп до услугата. Участието на нечленуващи лица в административните разходи на съответната група или организация трябва да бъде ограничено до приспадащите се разходи за предоставяне на услугата.

Член 15

Предоставяне на техническа помощ в селскостопанския сектор

1.   Помощта е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако се предоставя за приемливи разходи по дейности за техническа помощ, посочени в параграф 2, и изпълнява условията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член.

2.   Помощ може да бъде предоставяна за следните приемливи разходи:

а)

във връзка с образованието и обучението на земеделски стопани и селскостопански работници:

i)

разходи за организиране на учебната програма;

ii)

пътни и дневни разходи на участниците;

iii)

разходи за предоставяне на заместващи услуги през отсъствието на земеделския стопанин или селскостопанския работник;

б)

във връзка с услуги по заместване в стопанството — реалните разходи по заместване на земеделски стопанин, партньор на земеделски стопанин или селскостопански работник по време на заболяване или отпуска;

в)

във връзка с консултантски услуги, предоставяни от трети лица — таксите за услуги, които не представляват непрекъснати или периодични дейности и не са свързани с нормалните оперативни разходи на предприятието, като рутинни данъчни консултации, редовни правни услуги или рекламни дейности;

г)

във връзка с организацията и участието във форуми за обмен на знания между фирми, състезания, изложения и панаири:

i)

разходи за участие;

ii)

пътни разходи;

iii)

разходи за публикации;

iv)

наем на изложбени помещения;

v)

символични награди, връчвани в рамките на състезания, на стойност до 250 еуро за една награда на един награден;

д)

при условие че не се посочват конкретни дружества, марки или произходи:

i)

популяризация на научни знания;

ii)

фактическа информация относно системи за качество, които са отворени за продукти от други страни относно генерични продукти, хранителни предимства на генерични продукти и предлагани приложения на такива продукти.

Помощ може да бъде предоставяна за покриване на разходите по буква д) и в случаите, когато е посочен произходът на продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (16) и членове от 54 до 58 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (17), при условие че цитираните позовавания на произхода изцяло съответстват на позоваванията, които са регистрирани от Общността;

е)

публикации като каталози или електронни страници за представяне на фактическа информация относно производители от определен район или производители на определен продукт, при условие че информацията и представянето са неутрални и всички заинтересовани производители разполагат с еднакви възможности да бъдат представени в публикацията.

3.   Помощта може да покрива 100 % от разходите, посочени в параграф 2. Помощта трябва да се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не може да включва директни плащания на парични суми към производителите.

4.   Помощта трябва да бъде достъпна за всички, отговарящи на критериите за подпомагане в съответната област, въз основа на обективно определени условия. Ако техническата помощ се предоставя от групи производители или други организации, членството в тези групи или организации не трябва да е условие за достъп до услугата. Участието на нечленуващи лица в административните разходи на съответната група или организация трябва да бъде ограничено до разходите за предоставяне на услугата.

Член 16

Подпомагане на животновъдния сектор

1.   Следната помощ за предприятия в животновъдния сектор е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора:

а)

помощ с интензитет до 100 % за покриване на административните разходи по създаване и поддържане на регистри на стадата;

б)

помощ с интензитет до 70 % от разходите по изследвания, извършвани от трети лица или от името на трети лица, за определяне генетичното качество или продуктивността на животните, с изключение на мерките за контрол, осъществявани от собственика на животните и рутинния качествен контрол на млякото;

в)

до 31 декември 2011 г. — помощ с интензитет до 40 % за въвеждане в стопанството на нови животновъдни техники или практики, с изключение на разходите, свързани с въвеждане или осъществяване на изкуствено осеменяване;

г)

помощ с интензитет до 100 % от разходите по отстраняване на мъртви животни и до 75 % от разходите за унищожаване на трупове на такива животни; или, алтернативно, помощ до същата сума за премиите, заплащани от земеделски стопани по застраховки, които покриват разходи за отстраняване и унищожаване на мъртви животни;

д)

помощ с интензитет до 100 % от разходите за отстраняване и унищожаване на трупове, ако помощта се финансира от такси или задължителни вноски предназначени за финансиране унищожаването на такива трупове, при условие че тези такси или вноски са ограничени само до месния сектор и са наложени директно на този сектор;

е)

помощ до 100 % от разходите за отстраняване и унищожаване на умрели животни, когато умрелите животни задължително подлежат на изследване за ТСЕ;

ж)

помощ с интензитет до 100 % за разходите по изследвания за ТСЕ.

По отношение на задължителните изследвания за BSE на говеда, заклани за консумация от човека, общият размер на прякото и непрякото подпомагане, включително плащанията от Общността, не може да надхвърля 40 EUR за едно изследване. Тази сума се отнася за всички разходи по изследването, включително аналитични комплекти, вземане, транспорт, анализ, съхраняване и унищожаване на пробата. Задължението за провеждане на изследванията може да е установено в общностното или националното законодателство.

2.   Условие за освобождаване по реда на параграф 1, букви г), д), е) и ж) е наличието на последователна програма за наблюдение и осигуряване безопасното унищожаване на умрели животни в държавата-членка. За улесняване администрирането на тази държавна помощ сумите могат да бъдат изплащани на икономически оператори от технологичната верига след фермера, които предоставят услуги, свързани с отстраняване и/или унищожаване на умрели животни, ако надлежно може да бъде доказано, че изплатената държавна помощ се прехвърля на фермера в пълен размер.

3.   Помощта не може да включва директни плащания на парични средства към производителите.

Член 17

Помощ, предвидена в някои регламенти на Съвета

1. Следните помощи за малки и средни предприятия са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и са освободени от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора:

а)

помощи, предоставяни от държави-членки, които изпълняват всички условия по Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (18), и по-специално член 14, параграф 2 от него;

б)

помощи, предоставяни от държави-членки, които изпълняват всички условия по Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (19), и по-специално член 87, член 107, параграф 3 и член 125, параграф 5, първа алинея от него;

в)

помощи, предоставяни от държавите-членки в съответствие с член 15, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета (20).

ГЛАВА 3

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Етапи, предшестващи предоставянето на помощта

1.   За да бъде освободена по настоящия регламент, помощта може да се предоставя само по схеми за помощ, отнасящи се за дейности или услуги, които са осъществени или съответно получени след учредяване и публикуване на схемата в съответствие с настоящия регламент.

Ако схемата за помощ поражда автоматично правото за получаване на помощ, без да са необходими допълнителни действия на административно ниво, помощта като такава може да се предоставя само за дейности или услуги, които са осъществени или съответно получени след учредяване и публикуване на схемата в съответствие с настоящия регламент.

Ако схемата за помощ изисква подаването на молба до съответния компетентен орган, помощта като такава може да се предоставя само за дейности или услуги, които са осъществени или съответно получени след изпълнение на следните условия:

а)

схемата за помощ да е учредена и публикувана в съответствие с настоящия регламент;

б)

молбата за помощ да е надлежно подадена до съответния компетентен орган;

в)

съответният компетентен орган да е одобрил молбата за помощ по начин, който задължава този орган да предостави помощта, при ясно определен размер на предоставяната помощ или начин за изчисляване на този размер; компетентният орган може да приеме молбата само ако бюджетът на помощта или схемата за помощ не е изчерпан.

2.   За да бъдат освободени по настоящия регламент, индивидуални помощи, невключени в схеми за помощ, могат да се предоставят за дейности или услуги, които са осъществени или съответно получени след изпълнение на критериите по параграф 1, букви б) и в), трета алинея.

3.   Настоящият член не се прилага за помощта, попадаща в приложното поле на член 17.

Член 19

Натрупване

1.   Определените в членове 4—16 максимални размери на помощта се прилагат независимо от това дали подпомаганият проект или дейност се финансира изцяло със средства на държавата-членка или отчасти със средства на Общността.

2.   Помощ, която е освободена по настоящия регламент, не се натрупва с каквато и да било друга държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора или с финансово участие от държавите-членки, включително видовете участия по член 88, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1698/2005, или с финансово участие на Общността за едни и същи приемливи разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта превишава стойността, определена с настоящия регламент.

3.   Помощ, която е освободена по настоящия регламент, не се натрупва с минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1860/2004 за едни и същи приемливи разходи или инвестиционни проекти, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта превишава стойността, определена с настоящия регламент.

Член 20

Прозрачност и наблюдение

1.   Най-късно 10 работни дни преди влизането в сила на схеми за помощи, освободени по настоящия регламент или предоставянето на индивидуални помощи, освободени по настоящия регламент и невключени в схеми за помощи, държавите-членки изпращат в Комисията с оглед публикуване в Официален вестник на Европейския съюз обобщена информация за съответната схема за помощ или индивидуална помощ по форма, дадена в приложение I. Тази информация се предоставя електронно в компютризиран вид. До 10 работни дни след получаване на резюмето Комисията изпраща разписка за получаване с идентификационен номер и публикува резюмето в Интернет.

2.   Държавите-членки водят подробна документация за всички освободени по настоящия регламент схеми за помощ, за индивидуалните помощи, предоставени по тези схеми и за индивидуалните помощи, които са освободени по настоящия регламент и са предоставени извън съществуващи схеми за помощ. Тази документация следва да съдържа цялата информация, необходима за установяване дали са изпълнени условията за освобождаване по настоящия регламент, включително информация за статута на дружеството като МСП. Държавите-членки съхраняват документацията за всяка индивидуална помощ в продължение на 10 години от датата, на която помощта е предоставена, а за всяка схема за помощ — в продължение на 10 години след датата, на която последната индивидуална помощ е била предоставена по съответната схема. По писмено искане съответната държава-членка предоставя на Комисията в срок до 20 работни дни или в по-дълъг срок, ако такъв бъде определен с искането, цялата информация, която Комисията счита за необходима, за да прецени дали са спазени условията по настоящия регламент.

3.   Държавите-членки съставят доклад относно прилагането на настоящия регламент за всяка пълна календарна година или част от календарна година, през която е в сила настоящият регламент, по образеца, даден в приложение II. Този доклад може да бъде включен към годишния доклад, изискуем от държавите-членки по член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (21), и се представя до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се отнася докладът. До същата дата държавата-членка представя отделен доклад относно плащанията по членове 10 и 11 от настоящия регламент с данни за сумите, изплатени през календарната година, условията за плащане, съответните болести по член 10 и във връзка с член 11 подходящи метеорологични сведения за доказване на вида, времето, относителната сила и районите на климатичните събития, както и на последствията им за производството, обусловили предоставянето на компенсация.

4.   Незабавно след влизането в сила на схемата за помощ, която е освободена по настоящия регламент, или след предоставянето извън схема за помощ на индивидуална помощ, освободена по настоящия регламент, държавите-членки публикуват в Интернет пълния текст на схемата за помощ или съответно критериите и условията, при които е предоставена индивидуалната помощ.

Адресът на страниците в Интернет, включително директна връзка към текста на схемата, се предоставя на Комисията заедно с изискуемата по параграф 1 обобщена информация за помощта. Той се посочва и в годишния доклад, представян по параграф 3.

5.   Параграф 1 не се прилага за помощта, попадаща в приложното поле на член 17.

Член 21

Изменения на Регламент (ЕО) № 70/2001

Регламент (ЕО) № 70/2001 се изменя, както следва:

1.

В член 1, параграф 2, буква а) се заменя със следния текст:

„а)

за рибни и рибни продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (22) и за дейности, свързани с първично производство (отглеждане) на селскостопански продукти; за производството и реализацията на продукти, предназначени да имитират или заместват мляко и млечни продукти;

2.

Член 2 се изменя, както следва:

Добавят следните нови букви от к) до н):

„к)

„селскостопански продукт“ означава:

i)

продуктите, посочени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите на риболова и рибовъдството по Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета;

ii)

продуктите от код по КН 4502, 4503 и 4505 (коркови изделия);

iii)

продукти, предназначени да имитират или заместват мляко и млечни продукти, съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 (23);

л)

„продукти, предназначени да имитират или заместват мляко и млечни продукти“ означава продукти, които могат погрешно да бъдат счетени за мляко и/или млечни продукти, но чийто състав се различава от последните поради това, че те съдържат мазнини и/или протеини от немлечен произход със или без извлечен от мляко протеин (в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 същите са наречени „продукти, различни от млечни продукти“);

м)

„преработка на селскостопански продукти“ означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по подготвяне на животински или растителен продукт за първата му продажба;

н)

„търговия със селскостопански продукт“ означава държане или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо за пускане на пазара по какъвто и да било друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка една дейност по подготвяне на продукта за тази първа продажба; продажба от първичен производител на краен потребител се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

3.

В член 4 се добавя следният параграф 7:

„7.   В случаите, когато инвестицията е за преработка или реализация на селскостопански продукти, посочени в приложение I към Договора, брутният интензитет на помощта не може да превишава:

а)

75 % от приемливите инвестиции в най-отдалечените райони;

б)

65 % от приемливите инвестиции в по-малките егейски острови по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2019/93 на Съвета (24);