26.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 230/1

A.

като има предвид, че процесът на икономическо възстановяване все още завършен; като има предвид, че борбата с нарастващата безработица остава изключително важен и неотложен въпрос, особено с оглед на обстоятелството, че през юли процентът на безработица в Европейския съюз достигна през юли 2009 г. най-високата си от десет години насам стойност от 9,5 %, и като има предвид, че прогнозите предвиждат по-нататъшно повишаване;

Б.

като има предвид, че основното предизвикателство, което трябва да се преодолее с цел възвръщане на икономическия растеж, е да се възстанови частното търсене; като има предвид, че е от основно значение да се осъществи решителен напредък по отношение на структурните промени, с цел да се постигне силен, уравновесен и устойчив икономически растеж;

В.

като има предвид, че настоящите икономически затруднения следва да се използват като възможност за популяризиране на целите от Лисабон и Гьотеборг, за потвърждаване на ангажимента за борба срещу безработицата и изменението на климата, за намаляване на потреблението на енергия, както и за изработване на стратегия на ЕС, която осигурява прехода от спешно управление на възникналата криза към дългосрочно, устойчиво икономическо възстановяване;

Г.

като има предвид, че значителните пропуски при регулирането и надзора, в допълнение към безразсъдното и безотговорно поемане на рискове от някои финансови институции и прекомерното предлагане на ликвидност, дължащо се на недостатъчно стриктна парична политика в някои части на света, са допринесли значително за настоящата криза;

Д.

като има предвид, че подобряването на международната координация е от съществено значение за икономиката и че съществува необходимост от активно многостранно сътрудничество за избягване на всякакви протекционистки тенденции, както и че при липсата на действия на политическите фактори може да доведе до това финансовите институции да се върнат към предишните си практики;

Е.

като има предвид, че лидерите на Г-20 носят колективна отговорност за намаляване на социалното въздействие на кризата, особено в развиващите се страни, които бяха засегнати тежко от косвените ефекти на кризата;

Ж.

като има предвид, че офшорните зони възпрепятстват финансовото регулиране и представляват пречка за постигането на Целите на хилядолетието;

1.

Приветства споразуменията, постигнати на срещата на високо равнище на Г-20, включително ангажимента за избягване на преждевременното оттегляне на стимули; отбелязва със загриженост обаче бързото нарастване на публичния дълг и бюджетните дефицити; подчертава, че е важно да се създадат стабилни държавни финанси във възможно най-кратки срокове и да се гарантира дългосрочна фискална устойчивост, с цел да се избегне прекомерното обременяване на бъдещите поколения; приканва да се пристъпи незабавно към изготвянето на ефективни стратегии за излизане от кризата, с оглед на своевременното им прилагане, веднага след като възстановяването позволи това;

2.

Счита, че са необходими нови показатели и счетоводни рамки за устойчиво развитие, които да не се свеждат единствено към БВП, за да се измерват благополучието и въздействието върху околната среда от дейността на човека, като по този начин те се използват като насоки за ориентиране и оценка на глобалното възстановяване;

3.

Подчертава, че първият приоритет трябва да бъде постигането на силен растеж от реалната икономика, гарантирането на правилното функциониране на капиталовите пазари и на кредитирането, поддържането и насърчаването на заетостта, както и защитата на хората от неблагоприятното въздействие на кризата, като се обръща специално внимание на най-бедните и най-уязвимите;

4.

Приветства факта, че срещата на високо равнище на Г-20 постави фокус върху несъответствията на световно равнище, от които произтича финансовата криза; изтъква, че за да се предотвратят финансовите кризи в бъдеще, трябва да се предприемат мерки по отношение на предизвикалите ги причини (например прекомерни търговски дефицити или излишъци), чиито последици далеч надхвърлят сферата на банковото и финансовото регулиране и институционалното управление; счита, че ефективните многостранни действия в отговор на кризата трябва да включват предприемане на мерки по отношение на причините за дисбалансите на обменните курсове и нестабилността на цените на стоките в пределите на многостранните рамки;

5.

Изразява съжаление, че лидерите на Г-20 не обсъдиха основните недостатъци в регулацията и надзора, които предизвикаха финансовата криза, за да се избегне повтаряне на същите грешки, свързани с регулацията и надзора, и следователно - настъпването на друга подобна криза; изразява съжаление, че лидерите на Г-20 не постигнаха напредък по отношение на финансирането на световната борба срещу изменението на климата;

6.

Приветства потвърдения ангажимент за постигане на ЦХР и за изпълнение на обещанията за официална помощ за развитие (ОПР), включително и обещанията за помощ за търговия, облекчаване на дълговете и за ангажиментите от Гленийгълс;

7.

Приветства споразумението на лидерите на Г-20 да работят върху международна рамка за данъчно облагане на финансовите операции и призовава за бърз напредък, с цел да се гарантира, че финансовият сектор ще поеме справедлив дял от тежестта, свързана с постигането на икономическо възстановяване и развитие, тъй като до този момент тя се понася от данъкоплатците, другите граждани и публичните власти;

8.

Приветства решението на лидерите на страните от Г-20 да превърнат възможностите за достоен труд в приоритет на възстановяването и реформата, и особено приветства договорената роля за МОТ;

9.

Приветства ангажимента на лидерите на Г-20 за борба с кризата в областта на заетостта на международно равнище и за засилване на подкрепата за най-уязвимите, тъй като те са най-сериозно засегнати от кризата и се нуждаят в най-голяма степен от общи действия; във връзка с това приветства създаването на система за бързо предупреждение, чиято цел е да следи за въздействията и уязвимостта в световен мащаб (Global Impact Vulnerability Alert System);

10.

Изисква ангажиментът на международната общност да бъде превъплътен в конкретни действия и да бъде изпълнен, по-специално чрез подкрепа на програма за създаване на „екологични работни места“;

11.

Изразява съгласие за това, че е важно да се създаде ориентирана към заетостта рамка за бъдещ икономически растеж и в плановете за възстановяване да се отдаде приоритет на насърчаването на достойни условия на труд;

12.

Приветства Пакта за глобална заетост на МОТ и призовава за незабавното му прилагане, по-специално за създаването на международно равнище на антицикличен фонд за заетост и амбициозни пакети от фискални стимули, които да подкрепят създаването и запазването на работни места чрез ефективни услуги за заетост, както и силни социални политики за подпомагане на уязвимите групи и гарантиране на покупателната способност на лицата, получаващи минимални работни заплати;

13.

Настоява, че за тази цел ратификацията и прилагането на конвенциите на МОТ са от голямо значение и изисква включването им в търговските споразумения на СТО; също така призовава за по-нататъшно засилване на сътрудничеството между основните международни организации;

14.

Подкрепя инициативите за насърчаване на нови форми на финансови услуги, като например микрофинансирането, насочено към подобряване на достъпа до финансови услуги за най-бедните;

15.

Настоява върху това, че е важно да се подкрепя социалния диалог на всички равнища, за да се избегне дефлация на заплатите и да се гарантира, че нарастването на възнагражденията става в съответствие с увеличаването на производителността;

16.

Приветства призива към министрите на финансите от Г-20 и на управителите на централните банки за постигане на споразумение за международна рамка за реформи в следните критични области на финансовия сектор:

17.

Одобрява желанието за промяна на системата за глобална финансова регулация и изразява съгласие с това, че е постигнат значителен напредък, но счита, че голяма част от договорените промени все още не са напълно осъществени и че все още остава много работа, която трябва да се свърши;

18.

Отбелязва подкрепата на лидерите на Г-20 за цялостен надзор на всички структурно важни институции и финансови инструменти; счита, че е необходим по-централизиран подход спрямо надзора на финансовите пазари с оглед предотвратяване на бъдещи кризи, както и че е нужно Европейският съюз да се стреми към по-стабилна архитектура на финансовия надзор, като си постави за цел създаването на единен финансов надзорен орган;

19.

Счита, че координацията на международно равнище трябва да доведе до постепенно осъвременяване на правилата за ограничаване на риска с цел да се избегне регулаторния арбитраж; подчертава, че напредъкът, постигнат в по-широкия контекст на Г-20 се изразява в подход на „минимална хармонизация“, който не трябва да възпира Европейския Съюз да прилага по-високи стандарти; в тази връзка приветства факта, че Европейският съюз е по-амбициозен по отношение на обхвата и изискванията на регулирането и надзора, за което свидетелстват законодателните актове, приетите наскоро или намиращи се в процес на обсъждане;

20.

Приветства потвърдения ангажимент за определяне на по-строги правила за финансовите институции във връзка с поемането на риск и управлението, обвързващо възнагражденията с реализирането на дългосрочни резултати и постигането по-голяма обща прозрачност; топло приветства ангажимента за приемането на рамката Базел II до 2011 г. и за въвеждането на хармонизиран „коефициент на лоста“ на международно равнище; счита, че тези общи принципи и цели следва да се спазват от всички участници на пазара, когато става въпрос за защитата на инвеститорите, данъкоплатците или потребителите;

21.

Призовава Комисията да транспонира бързо ангажиментите относно бонусите, поети по време на срещата на високо равнище на Г-20, в законодателство на ЕО със задължителен характер; призовава лидерите на страните от Г-20 да засилят техните предложения относно формирането на капитала и реформирането на практиките за даване на възнаграждения и да гарантират съгласуван подход от страна на надзорните органи в международен мащаб при налагането на санкции;

22.

Счита, че е нужно спешно да бъдат приложени принципите за трансгранично сътрудничество в областта на управлението на кризи; призовава Съвета за финансова стабилност да се консултира с Европейския парламент преди да одобри предложенията, които трябва да бъдат приети в края на октомври 2010 г., относно финансови институции със структурно значение;

23.

Признава, че постиженията в борбата срещу юрисдикции, които не оказват съдействие (т.нар. „данъчни убежища“), са значителни, но все още недостатъчни; насърчава Световния форум за прозрачност и обмен на информация да подобри данъчната прозрачност и обмена на информация, така че държавите да могат да приложат изцяло своето данъчно законодателство с оглед защита на своята данъчна основа; подкрепя Г-20 относно прилагането на мерки срещу данъчните убежища, считано от март 2010 г., в случаите на отказ от сътрудничество;

24.

Приветства напредъка в областта на банковата тайна и по-специално разрастването на Глобалния форум на ОИСР за прозрачност и обмен на информация; отбелязва обаче, че някои юрисдикции, които са обещали да изпълнят стандартите, все още не са го направили; призовава към ефективна система за възпиране, идентифициране и проследяване на лицата, укриващи данъци; изтъква значението на това да се създаде стандартизирана система на докладване;

25.

Изразява съжаление поради факта, че лидерите на Г-20 не решиха въпроса за моралния риск и не разгледа въпроса за връзката между стандартите за финансово благоразумие, важащи за важните за системата финансови институции, и евентуалните разходи, произтичащи от евентуални грешки на тези финансови институции, беше отложено за октомври 2010 г.; призовава да бъдат представени предложения във връзка с преструктурирането и за преразглеждането на бизнес моделите във финансовия сектор, с цел обсъждане на въпроса, свързан с институциите, считани за „твърде големи, за да фалират“;

26.

Приветства плана на лидерите на Г-20 за реформиране на МВФ и на Световната банка и призовава тези реформи да започнат възможно най-скоро; призовава за широкообхватна реформа на световното икономическо и финансово управление; подкрепя подобряването на работата на МВФ и Световната банка като ключов елемент от усилието за подобряване на надеждността, легитимността и ефективността на тези институции; призовава развиващите се страни да бъдат по-добре представени в международните финансови институции; приветства ангажимента за промяна в дяловите квоти на страните с динамично нововъзникващи пазари и на развиващите се страни; припомня, че е важно да се избягват процикличните политики, за да се поеме по пътя на възстановяването;

27.

Призовава за създаване на механизъм за прехвърляне на част от средствата, предоставени на държавите-членки на МВФ по линия на специалните права на тираж (СПТ) на страните с ниски доходи, което би могло да удвои в средносрочен план капацитета на МВФ за отпускане на заеми;

28.

Приветства ангажимента на лидерите на Г-20 за открита световна икономика; счита, че подемът в световната икономика е от съществено значение за възстановяването на световния растеж; в тази връзка припомня отново своята позиция срещу всяка форма на протекционизъм и продължава да настоява за постигане на напредък при гарантирането на пазарен достъп, който не е в ущърб на развиващите се страни, чрез премахване на диспропорционални тарифни и нетарифни бариери, както и за спазването на правилата за свободна и лоялна търговия запазва решимостта си за постигане на глобален, амбициозен и уравновесен краен резултат на кръга от преговори за развитие от Доха, който да съответства на неговия мандат, и призовава държавните и правителствените ръководители да не забравят крайната цел за развитие на този кръг;

29.

Приветства факта, че лидерите на Г-20 признават значението на една по-устойчива световна икономика; изтъква, че е от ключово значение да се постигне споразумение с обвързващ характер на предстоящата конференция по Рамковата Конвенция на ООН за измененията на климата в Копенхаген (конференцията за РКИК); подчертава обаче, че лидерите на Г-20 следва да признаят широкия спектър от предизвикателства, свързани с устойчивото развитие в световен мащаб; призовава финансовите министри на държавите от Г-20 да мобилизират ресурси за подкрепа на краткосрочните действия в областта на климата в развиващите се страни, като ключов елемент от колективния отговор на глобалната икономическа криза;

30.

Подчертава, че всички поети ангажименти от лидерите на Г-20 трябва да бъдат спазени изцяло, своевременно осъществени и допълнени на национално и международно равнище, с оглед възстановяване на доверието и оптимално икономическо възстановяване;

31.

Счита, че представянето на ЕС на срещите на Г-20 следва да бъде предмет на задълбочени дискусии между трите основни институции на ЕС и държавите-членки; изразява убеденост, че Европейският съюз трябва да приема обща позиция за международните форуми, по-специално във връзка със срещите на Г-20, и настоява, че е необходимо Европейският съюз да бъде представен по-единно и съгласувано на международните преговори;

32.

Подчертава значимостта от постигането на споразумение относно фондовете, целящи да подпомогнат бедните страни да се адаптират към изменението на климата, по време на конференцията за РКИК, като и от осигуряването на силни и предвидими финансови механизми в допълнение към официалната помощ за развитие; отбелязва със съжаление, че разглеждането на този въпрос беше отложено за конференцията за РКИК и потвърждава, че Европейският съюз следва да допринесе по подходящ начин за допълнителното, ново финансиране за борбата с изменението на климата и адаптирането към него, съответстващо на заключенията от научните изследвания за сериозността на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;

33.

Привлича вниманието върху продължаващата продоволствена криза и приветства решението за подкрепа на инициативата на Световната банка за предоставяне на храни; призовава страните донори да осигурят прозрачност и отчетност във връзка с разпределението на хранителни помощи;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите от Г-20, както и на Международния валутен фонд.

26.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 230/7

1.

Подчертава, че развиващите се страни не са причинили глобалната финансова и икономическа криза, но са диспропорционално засегнати от нея, като се сблъскват с драматично забавяне на растежа и заетостта, отрицателно въздействие върху търговския и платежния баланс, рязко намаляване на нетния приток на частни капитали и преки чуждестранни инвестиции, намален достъп до кредитиране и търговско финансиране, спадащи парични преводи отвън, резки промени и нестабилност във валутните курсове, срив на резервите, увеличена нестабилност и спад в цените на основните стоки, както и намалени приходи от туризъм;

2.

Подкрепя становището на Ban Ki–moon, генерален секретар на ООН, че глобалната финансова криза е причинила извънредно положение по отношение на развитието, като подкопава, а в някои случаи унищожава, постигнатия с много труд напредък по отношение на намаляване на бедността, глада, майчината и детската смъртност, както и по отношение на основното образование, равенството между половете и достъпа до чиста вода и добри хигиенни условия, като по този начин застрашава постигането на ЦХР, в частност тези в областта на здравеопазването;

3.

Отбелязва с голяма загриженост, че кризата, която последва толкова скоро след кризите с цените на хранителните продукти и горивата, вече причинява големи поражения в човешки план и има съкрушителни последствия за уязвимите хора в най-бедните страни, като се очаква безработните да се увеличат с 23 милиона души, до 90 милиона души допълнително да изпаднат в крайна бедност само през 2009 г., животоспасяващото лекарствено лечение на 1,7 милиона ХИВ-позитивни лица да бъде изложено на риск, а детската смъртност да се увеличава със средно между 200 000 и 400 000 случаи годишно между 2009 и 2015 г., която е целевата година в рамките на ЦХР за развиващите се страни;

4.

Подчертава, че много развиващи се страни установяват, че всички техни източници на финансиране за развитие са засегнати от кризата и те няма да могат да запазят трудно извоюваните икономически постижения без значителна външна подкрепа;

5.

Призовава ЕС да предприеме действия за премахване на злоупотребите с данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитал от развиващи се страни; следователно призовава за ново обвързващо глобално финансово споразумение, което да принуди транснационалните корпорации автоматично да разкриват натрупаните печалби и платените данъци по отделни държави, за да се гарантира прозрачност на всички техни плащания във всяка развиваща се страна, където те извършват дейност;

6.

Отбелязва признаването от участниците в Г-20 на тяхната „колективна отговорност за намаляване на социалното въздействие на кризата за свеждане до минимум на дълготрайните вреди за глобалния потенциал“, потвърждаването от тяхна страна на обещаната до момента помощ и обещанията за нови средства, включително 50 млрд. щатски долара за подкрепа на социалната закрила, насърчаване на търговията и запазване на развитието в страните с ниски доходи, значително увеличение на кризисната подкрепа в развиващите се страни и повече средства за социална закрила за най-бедните страни;

7.

Приветства решението, взето от ръководителите на страните от Г-8 по време на срещата на високо равнище през юли 2009 г. в L'Aquila (Италия), за отпускане на 20 млрд. щатски долара за развитие на селските райони и продоволствена сигурност;

8.

Изразява опасения, че обещаните финансови средства не са достатъчни, не са съсредоточени върху най-бедните страни и групи от населението и не се предоставят по достатъчно бърз и гъвкав начин, за да донесат подобренията, от които развиващите се страни се нуждаят;

9.

Подкрепя искането на ръководителите на страните от Г-8 за извършване на международен преглед на политиките по отношение на ЦХР през 2010 г.;

10.

Отбелязва увеличението на средствата, предоставяни на МВФ и други международни финансови институции; приветства неотдавнашните реформи в МВФ, които включват засилване на ролята на страните с нововъзникващи пазари;

11.

Изразява сериозна загриженост от факта, че към юли 2009 г. 82 % от средствата по новоотпуснатите от МВФ заеми са отишли в европейски държави, а само 1,6 % са отишли в държави от Африка, което показва, че има вероятност повечето налични ресурси да бъдат отпуснати на високодоходни нововъзникващи пазари и страни със средни доходи, които е вероятно да могат да изплатят получените заеми; подчертава, че смущаването на процесите на развитие има по-разрушителни и трайни последици за най-слабо развитите страни в средносрочен план от тези, които най-развитите страни понасят в рамките на ограничен период на криза;

12.

Призовава за бързо използване на допълнителните 6 млрд. щатски долара, получени от продажбата на златните резерви на МВФ и предназначени за гъвкаво финансиране и финансиране при благоприятни условия за най-бедните страни; отбелязва с голяма загриженост предвижданията на МВФ, че може да обезпечи само около 2 % от (брутните) потребности от външно финансиране на страните с ниски доходи, което подчертава необходимостта други институции и донори да предоставят допълнителни средства при благоприятни условия и допълнителни безвъзмездни средства;

13.

Изразява съжаление, че въпреки че един ефективен отговор на кризата би изисквал ново и голямо инжектиране на средства и въпреки обещанията на Г-20 да „предоставят средства за социална закрила в най-бедните страни, включително чрез инвестиране в дългосрочна продоволствена сигурност и чрез доброволни двустранни вноски към Рамката за уязвимостта на Световната банка, включително Кризисния инфраструктурен инструмент и Фонда за бързо социално реагиране“, Световната банка беше оставена да действа в отговор на кризата предимно чрез собствените си налични ресурси и инструменти;

14.

Счита, че основният приоритет следва да бъде просто да се подкрепят политиките, които намаляват бедността и същевременно осигуряват максимална разходна ефективност на парите на данъкоплатците, с признаване на абсолютното човешко достойнство на всеки човек в развиващия се свят;

15.

Счита, че честната и взаимноизгодна търговия е крайъгълният камък за стабилността на международните финансови пазари; отбелязва, че ЕС трябва да даде своя принос, като намали нарушаващите търговията субсидии и търговските бариери, които причиняват толкова вреди на икономиките на развиващите се страни;

16.

Отбелязва вредата, която „изтичането на мозъци“ причинява върху капиталовата структура на всяка икономика; отбелязва още, че това представлява сериозен и постоянен проблем в много части на света, тъй като най-способните и интелигентни хора, които развиващите се страни трудно могат да си позволят да загубят, заминават за чужбина; поради това призовава за предприемане на действия за насърчаване на циркулярната миграция;

17.

Отбелязва с голяма загриженост, че това е довело до невъзможност от страна на Световната банка да откликва на определен брой държави, които са станали особено уязвими вследствие на кризата, но не покриват критериите за допустимост на Международната банка за възстановяване и развитие (МВБР) и на Международната асоциация за развитие (IDA) или не отговарят на моделите за отпускане на средства, които изискват кредитоспособност на получателя и история на „добри резултати“; счита, че това несъвпадение във финансирането показва основни проблеми в управлението на Световната банка, което намалява до минимум рисковете за институцията и за тези нейни членки, които не вземат кредити, за сметка на нуждаещите се развиващи се страни-членки;

18.

Подчертава, че неспособността на институциите от „Бретън Уудс“ да отговорят на потребностите на държавите с ниски доходи във връзка със справянето с кризата се дължи преди всичко на неспособността да бъдат проведени отдавна закъснели реформи в управлението на тези институции, които целят да увеличат тяхната значимост, легитимност и ефективност и тяхната чувствителност и отзивчивост към развиващите се страни; призовава такива реформи да бъдат извършени спешно;

19.

Отправя искане към ЕС и неговите държави-членки да поемат своята отговорност като основни международни фактори и да работят за бързо извършване на необходимите реформи на институциите от „Бретън Уудс“, като междувременно запълнят сериозните пропуски в антикризисните действия на Г-20, МВФ и Световната банка чрез бързо предоставяне на помощ на развиващите се страни и гарантиране на бързо изплащане на средствата към страни, чиито инвестиции за постигане на ЦХР сега са заплашени поради едно външно сътресение, а именно финансовата криза, която е изцяло извън обсега на тяхното планиране и контрол; при това ЕС и държавите-членки следва да спазват постоянно възможно най-високите стандарти на отчетност и ефективност на помощта, що се отнася до използването на публични средства от получателите;

20.

Изразява сериозна загриженост относно факта, че помощта от някои държави-членки на ЕС намаля реално през 2008 г.; призовава държавите-членки на ЕС да изпълнят спешно своите ангажименти по отношение на официалната помощ за развитие (ОПР) в срок до 2010 г., като вземат предвид факта, че повечето развиващи се страни бяха тежко засегнати от последиците от световната финансова криза;

21.

Приветства плановете на ЕС да изтегли по-рано изплащането на 8,8 млрд. евро помощи за развитие, бюджетна подкрепа и селскостопанско финансиране за непосредствено действие, както и предложените 500 млн. евро за подкрепа на социалните разходи в развиващите се страни чрез ad hoc механизма за защита срещу уязвимостта (FLEX) за страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ); препоръчва да се съсредоточи бюджетна подкрепа в сферите на здравеопазването, достойните условия на труд, образованието, социалните услуги и екологосъобразния растеж под формата на секторна бюджетна подкрепа; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да изпълнят своите финансови ангажименти, посочени в Плана за действие на ЕС относно ЦХР; признава принципа на ангажираност, като подчертава ролята на развиващите се страни в определянето на техните собствени политики, стратегии и програми за развитие, както и взаимната отчетност на ЕС и неговите партньори, за постигането на резултати в развитието;

22.

Обръща внимание също така на неколкократните призиви на Парламента Европейският фонд за развитие (ЕФР) да бъде включен в бюджета на Общността с цел да се гарантира демократичният контрол върху неговото използване;

23.

Въпреки това изразява съжаление, че с изключение на 100 млн. евро за доверителния фонд за инфраструктура ЕС–Африка, всички други разходи идват от предварително поети ангажименти, и призовава за по-голямо допълнително финансиране; изразява загриженост относно въпроса как Комисията ще запълни недостига във финансирането, който ще възникне през следващите години в резултат на изтеглянето по-рано на бюджетната подкрепа към настоящия момент;

24.

Подчертава, че размерът на ОПР не е достатъчен за неотложно посрещане, както се налага от мащаба на кризата, на неимоверно нарасналите потребности в развиващите се страни, и призовава Комисията и държавите-членки да спазват своите международни ангажименти и да продължават да допринасят за постигането на ЦХР; призовава Комисията да даде спешно нови предложения за новаторски механизми на финансиране;

25.

Подчертава необходимостта от по-голяма съгласуваност между политиките на ЕС в областта на търговията, бюджета, борбата с изменението на климата и развитието;

26.

Следователно препоръчва споразуменията за икономическо партньорство (СИП) да бъдат използвани като средство за удовлетворяване на потребностите, свързани с развитието, като се предоставя търговско предимство на държавите от АКТБ и се насърчава постигането на ЦХР, като същевременно се позволява на държавите от АКТБ да изключат чувствителните продукти и сектори, като например инвестиции и услуги, от процеса на преговори;

27.

По тази причина припомня, че СИП трябва да служат като средство за насърчаване на регионалната интеграция и стимулиране на икономиките на държавите от АКТБ, както и че обещанията за финансиране трябва да бъдат изпълнявани;

28.

Подчертава, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да участва далеч по-активно и прозрачно като лидер в разработването на нови механизми за финансиране;

29.

Настоятелно призовава Комисията да заеме водеща роля в бързото укрепване на тези механизми, включително микро- и мезокредитите, по-конкретно с цел да се осигури достъп до финансиране на уязвими групи като жените и земеделските стопани;

30.

Призовава ЕС да гарантира, че се приемат подходящи глобални регулаторни мерки, за да не се стига до по-нататъшна финансова криза;

31.

Призовава държавите-членки да спазват и изпълняват своите ангажименти по отношение на ОПР;

32.

Подчертава значението, от гледна точка на развитието, на съгласуваността на политиките в области като икономика, търговия, околна среда и селско стопанство, за предотвратяването на вероятността световната финансова и икономическа криза да има още по-сериозни последици в развиващите се страни;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, организациите на ООН, МВФ и Световната банка, управителите на МВФ и Световната банка от държавите-членки на ЕС, както и на държавите от Г-20.

26.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 230/11

1.

Реши да създаде Специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза, която ще разполага със следните правомощия:

2.

Реши, че правомощията на постоянните комисии на Парламента, компетентни по отношение на приемането, мониторинга и прилагането на законодателството на Общността в тази област, остават непроменени, като специалната комисия може да дава препоръки относно мерките или инициативите, които трябва да се предприемат, в тясно сътрудничество с постоянните комисии;

3.

Реши, че специалната комисия ще се състои от 45 члена;

4.

Реши, че срокът на действие на специалната комисия ще бъде 12 месеца, считано от 8 октомври 2009 г., като този срок може да бъде удължен; реши, че специалната комисия ще представи на Парламента един междинен и един окончателен доклад, съдържащи препоръки за действията или инициативите, които да бъдат предприети.

26.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 230/13

1.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

2.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

26.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 230/15

1.

Одобрява инициативата на Чешката република, Република Полша, Република Словения, Словашката република и Кралство Швеция във вида, в който е изменена;

2.

Приканва Съвета да промени съответно текста;

3.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в инициативата на Чешката република, Република Полша, Република Словения, Словашката република и Кралство Швеция;

5.

Призовава Съвета да не приема официално инициативата преди влизането в сила на Договора от Лисабон, с цел да се позволи приемането на акта в окончателен вид, като се осигури пълната роля и контрол на Съда на Европейския съюз, Комисията и Парламента (Протокол относно преходните разпоредби към Договора от Лисабон). В такъв случай поема ангажимент да разгледа всяко бъдещо предложение по неотложната процедура;

6.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на Чешката република, Република Полша, Република Словения, Словашката република и Кралство Швеция.