EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Разпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз

Разпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз

 

ОБОБЩЕНИЕ

Европейският съюз разполага само с правомощията, които са му дадени по силата на Договорите за ЕС (принцип за възлагане на правомощия). Съгласно този принцип ЕС може да действа единствено в рамките на правомощията, които са му дадени от държавите от ЕС в Договорите, за постигане на целите, заложени в тях. Правомощията, които не са му предоставени в Договорите, принадлежат на държавите от ЕС. Договорът от Лисабон разяснява разпределението на правомощия между ЕС и държавите от ЕС. Тези правомощия са разделени в 3 главни категории:

  • изключителни правомощия;
  • споделени правомощия; и
  • правомощия за подкрепа.

3 основни вида правомощия

  • 1.

    Изключителни правомощия (Член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз — ДФЕС): области, в които единствено ЕС може да законодателства и да приема обвързващи актове. Държавите от ЕС могат да правят това само ако са оправомощени от ЕС да прилагат тези актове. ЕС има изключителни правомощия в следните области:

  • 3.

    Правомощия за подкрепа (Член 6 от ДФЕС): ЕС може да се намесва само за да подкрепя, координира и допълва действията на държавите от ЕС. Правно обвързващите актове на ЕС не трябва да изискват хармонизирането на законовите и подзаконови разпоредби на държавите от ЕС. Правомощията за подкрепа се отнасят към следните области на политиката:

Специални правомощия

ЕС може да предприема мерки, за да гарантира, че държавите от ЕС координират икономическите, социалните и трудовите си политики на равнището на ЕС.

Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС се характеризират с конкретни институционални параметри, като например ограниченото участие на Европейската комисия и на Европейския парламентв процедурата за вземане на решения и изключването на законодателна дейност. Тази политика се определя и прилага от Европейския съвет (състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите от ЕС) и от Съвета (състоящ се от представители на всяка държава от ЕС на ниво министерство). Президентът на Европейския съвет и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представляват ЕС по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност.

Упражняване на правомощията

Упражняването на правомощията на ЕС е обект на два основни принципа, определени в Член 5 от Договора за Европейския съюз:

  • пропорционалност: съдържанието и обхватът на действията на ЕС не може да превишават необходимото за постигането на целите на Договорите;
  • субсидиарност: в областите извън изключителните си правомощия ЕС може да действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите от ЕС, но могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС.

последно актуализация 26.01.2016

Top