Дело C-218/09

SGS Belgium NV и др.

срещу

Belgisch Interventie- en Restitutiebureau и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕИО) № 3665/87 — Възстановявания при износ — Член 5, параграф 3 — Условия за предоставяне — Изключение — Понятие за непреодолима сила — Продукти, погинали по време на превоза“

Резюме на решението

Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Възстановявания при износ — Диференцирано възстановяване

(член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 на Комисията)

Член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на селскостопански продукти, изменен с Регламент № 1384/95, трябва да се тълкува в смисъл, че развалянето на товар с говеждо месо по време на превоза не представлява случай на непреодолима сила по смисъла на тази разпоредба.

Всъщност член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 представлява изключение от общия режим на възстановяванията при износ и следователно трябва да се тълкува стеснително. Тъй като съществуването на непреодолима сила е условие sine qua non, за да може да се иска изплащане на възстановявания за изнесени стоки, които не са били освободени за консумация в третата страна на износа, това понятие следователно трябва да се тълкува така, че броят на случаите, при които е възможно такова изплащане, да остане ограничен. Рискът от разваляне при износните операции на говеждо месо е особено голям най-вече поради товаренето и разтоварването при използването на различни превозни средства и поради превозването на дълги разстояния. Следователно настъпването на такава вреда може да се разглежда като част от присъщия за такива операции търговски риск, тоест като обстоятелство, което не може да се окачестви нито като извънредно в рамките на посочените търговски операции, нито като невероятно за предпазлив и полагащ дължимата грижа търговец.

(вж. точки 46, 48, 50 и 52 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

18 март 2010 година(*)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕИО) № 3665/87 — Възстановявания при износ — Член 5, параграф 3 — Условия за предоставяне — Изключение — Понятие за непреодолима сила — Продукти, погинали по време на превоза“

По дело C‑218/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Hof van beroep te Brussel (Белгия) с акт от 4 юни 2009 г., постъпил в Съда на 15 юни 2009 г., в рамките на производства по дела

SGS Belgium NV

срещу

Belgisch Interventie- en Restitutiebureau,

Firme Derwa NV,

Centraal Beheer Achmea NV

и

Firme Derwa NV,

Centraal Beheer Achmea NV

срещу

SGS Belgium NV,

Belgisch Interventie- en Restitutiebureau,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑жа C. Toader (докладчик), г‑н К. Schiemann, г‑н P. Kūris и г‑н L. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за SGS Belgium NV, от адв. M. Storme, avocat,

–        за Firme Derwa NV, от адв. L. Misson и адв. L. Wysen, avocats,

–        за белгийското правителство, от г‑н J.‑C. Halleux, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н B. Burggraaf, както и от г‑жа Z. Maluskova и г‑жа E. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на селскостопански продукти (ОВ L 351, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 1384/95 на Комисията от 19 юни 1995 г. (ОВ L 134, стр. 14, наричан по-нататък „Регламент № 3665/87“).

2        Запитването е отправено в рамките на спорове относно възстановяване при износ, изплатено за месо, пристигнало развалено в местоназначението си, които спорове са, първо, между SGS Belgium NV (наричано по-нататък „SGS Belgium“), дружество, специализирано в областта на контрола и надзора, от една страна, и Belgisch Interventie- en Restitutiebureau (белгийска служба за помощи и възстановявания, наричана по-нататък „BIRB“), Firme Derwa NV (наричано по-нататък „Firme Derwa“), експортно дружество, както и Centraal Beheer Achmea NV (наричано по-нататък „Centraal Beheer Achmea“), застрахователно дружество, от друга страна, и второ, между Firme Derwa и Centraal Beheer Achmea, от една страна, и SGS Belgium и BIRB, от друга страна.

 Правна уредба

3        Регламент № 3665/87 предвижда възможност за операторите, които изнасят говеждо месо извън територията на Европейската общност, да получават възстановявания при износ.

4        Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 3665/87 „[…] изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателство, че продуктите, за които е приета декларация за износ, са напуснали митническата територия на Общността в непроменено състояние, най-късно в срок от 60 дни от датата на това приемане.“ [неофициален превод]

5        Член 5 от Регламент № 3665/87 гласи:

„1.      Изплащането на диференцирано или на недиференцирано възстановяване зависи не само от това дали продуктът е напуснал митническата територия на Общността, но и от това дали — освен ако е погинал по време на превоза в резултат на непреодолима сила — продуктът е внесен в трета страна в срок от 12 месеца след датата на приемане на декларацията за износ:

[…]

Този срок обаче може да бъде удължен при условията на член 47.

[…]

Освен това компетентните органи на държавите членки могат да изискват допълнителни доказателства, които да покажат по задоволителен за тях начин, че продуктът е бил действително пуснат на пазара в третата страна вносител в непроменено състояние.

[…]

3.      Когато продуктът, след като е напуснал митническата територия на Общността, е погинал по време на превоза в резултат на непреодолима сила:

–        в случай на диференцирано възстановяване се изплаща част от възстановяването, определена съобразно член 20,

–        случай на недиференцирано възстановяване се изплаща пълният размер на възстановяването.“ [неофициален превод]

6        Член 13 от Регламент № 3665/87 предвижда, че „[н]е се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с добро и задоволително пазарно качество и когато, ако тези продукти са предназначени за консумация от човека, тяхното използване с тази цел е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние.“ [неофициален превод]

7        Съгласно член 17, параграф 3 от този регламент даден продукт се счита за внесен, когато са изпълнени митническите формалности за освобождаване за консумация в третата страна.

8        Член 18 от Регламент № 3665/87 гласи:

„1.      Изпълнението на митническите формалности за освобождаване за консумация се счита за доказано с представянето от страна на износителя по негов избор на един от следните документи:

а)      митнически документ или негово копие или фотокопие; […]

б)      сертификат за разтоварване и освобождаване за консумация, изготвен от специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държава членка. […]

2.      Ако износителят не може да получи избрания документ съобразно параграф 1, букви а) или б), след като е взел подходящи мерки, за да получи този документ, или ако съществува съмнение относно автентичността на представения документ, изпълнението на митническите формалности за освобождаване за консумация може да се приеме за доказано с представянето на един или повече от следните документи:

[…]

в)      сертификат за разтоварване, който е изготвен от специализирана международна агенция за контрол и надзор, одобрена от държава членка, и който допълнително удостоверява, че продуктът е напуснал пристанищната зона или най-малкото, че продуктът не е впоследствие натоварен за реекспорт;

[…]“ [неофициален превод]

9        Член 20 от Регламент № 3665/87 гласи:

„1.      Чрез дерогация от член 16 и без да се засяга член 5, част от възстановяването се изплаща, щом е представено доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността.

[…]

2.      Частта от възстановяването, посочена в параграф 1, е равна на възстановяването, което износителят би получил, в случай че продуктът му достигне местоназначение, за което е фиксиран най-ниският размер на възстановяване, като нефиксирането на размер се счита за най-нисък размер.

[…]“ [неофициален превод]

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

10      През 1996 г. Firme Derwa изнася товар с говеждо месо за Ливан. На 24 юни 1996 г. съответната декларация за износ е приета от митническите власти. На 19 юли 1996 г. BIRB изплаща предварително на Firme Derwa възстановяване при износ в размер на 1 301 696 BEF [белгийски франка] (или 32 268,20 EUR).

11      На 9 юли 1996 г. този товар с месо пристига в Бейрут, където в съответствие с митническата правна уредба ветеринарните служби вземат проби за проверка. Те откриват в месото бактерия. Тогава целият товар е обявен за негоден за консумация от човека, отказан е от неговия получател и впоследствие е унищожен.

12      За да стане окончателно правото му на полученото възстановяване, Firme Derwa е трябвало да представи в дванадесетмесечен срок след приемането на декларацията за износ доказателство за вноса на същия този товар в непроменено състояние в Ливан. На 3 юни 1997 г. Firme Derwa иска от BIRB допълнителен срок за представянето на удостоверителните документи.

13      Тъй като Firme Derwa не разполага с искания документ, на 14 април 1997 г. Centraal Beheer Achmea в качеството на застраховател на разглежданата по главното производство стока иска от SGS Belgium да се обърне към съответните служители на това дружество в Бейрут, за да се изготви сертификат в съответствие с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 3665/87. На 17 юни 1997 г. SGS Liban отговаря с факс на SGS Belgium, че за тази стока не е била изготвена декларация за освобождаване за консумация.

14      На 19 юли 1997 г. обаче SGS Belgium все пак потвърждава, че ливанската митница освобождава стоката за консумация.

15      Поради това на 8 октомври 1997 г. BIRB освобождава предоставеното от Firme Derwa обезпечение. Тъй като обаче последното представя късно доказателството за вноса на същата тази стока с цел нейното освобождаване за консумация в Ливан, то е трябвало да върне част от полученото възстановяване.

16      Вследствие на проведено през 1998 г. и 1999 г. разследване икономическата инспекция към белгийското Министерство на икономиката открива в помещенията на SGS Belgium изпратения на 17 юни 1997 г. от SGS Liban факс, който опровергава направеното потвърждение, че изнесеното месо е освободено за консумация.

17      На 21 април 1999 г. BIRB съобщава на SGS Belgium резултата от това разследване.

18      На 1 февруари 2001 г. BIRB уведомява SGS Belgium, че при тези обстоятелства в съответствие с член 13 от Регламент № 3665/87 липсва право на възстановяване, че погрешно платената сума се увеличава с 15 % поради предварителното изплащане на възстановяването, че се налага санкция от 200 % поради умишленото съобщаване на неверни данни и че лихва се начислява от 8 октомври 1997 г. — датата на освобождаването на банковото обезпечение. Поради това исканата от BIRB сума е в размер на 3 829 628 BEF (или 94 934 EUR).

19      На 11 април 2001 г. BIRB предявява иск срещу SGS Belgium за плащането на сумата от 3 829 628 BEF заедно с лихвите за забава, включително след предявяването на иска.

20      На 21 септември 2001 г. SGS Belgium Firme Derwa привлича в процеса Firme Derwa и Centraal Beheer Achmea и предявява срещу тях обратен иск.

21      На 8 август 2002 г. Firme Derwa и Centraal Beheer Achmea предявяват иск срещу BIRB.

22      На 11 април 2003 г. Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд, Антверпен) приема за установено по безспорен начин, че митническите формалности по освобождаването за консумация на месото, до което се отнася главното производство, не са изпълнени и че следователно условията за изплащане на диференцирано възстановяване също не са спазени. В резултат на това Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen осъжда SGS Belgium да плати на BIRB сумата от 3 829 628 BEF заедно с мораторните лихви, включително след предявяването на иска.

23      Със същото съдебно решение Firme Derwa и Centraal Beheer Achmea са осъдени солидарно да изплатят изцяло на SGS Belgium въпросната сума. Същевременно исковете на Firme Derwa и на Centraal Beheer Achmea са обявени за неоснователни.

24      Сезиран с въззивна жалба, Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд, Антверпен) постановява с решение от 21 декември 2004 г., че поведението на SGS Belgium не е неправомерно, тъй като декларацията от 19 юли 1997 г., направена на основание на член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 3665/87, действително съдържа техническа грешка, и че тази декларация може да бъде приравнена на сертификат за разтоварване по смисъла на член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 3665/87, поради което в полза на Firme Derwa възниква право на възстановяване при износ.

25      Според Hof van beroep te Antwerpen от това следва, че възстановяването при износ не е било изплатено неправомерно на Firme Derwa и че следователно SGS Belgium не е извършило или не е участвало в извършването на каквато и да е нередовност, която да е довела до вреда за общия бюджет на Европейските общности или за управляваните от тях бюджети.

26      BIRB подава касационна жалба срещу това решение.

27      На 16 март 2007 г. Hof van Cassatie (Касационен съд) приема, че сертификат за разтоварване по смисъла на член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 3665/87 без съмнение представлява оборимо доказателство, че стоките действително са достигнали пазара на страната по местоназначение и са били пуснати за продажба в нея. Hof van Cassatie постановява, че Hof van beroep te Antwerpen неправилно е приел, че след като е представен сертификат за разтоварване, условията за диференцирано възстановяване би трябвало да се считат за изпълнени, все едно че този сертификат представлява необоримо доказателство. Вследствие на това Hof van Cassatie отменя решението на Hof van beroep te Antwerpen от 21 декември 2004 г. и препраща делото на Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел).

28      Пред Hof van beroep te Brussel SGS Belgium твърди, че към момента на износните операции разглежданата в главното производство стока е с добро търговско качество и е годна за консумация от човека и че следователно тази стока трябва да се счита за погинала по време на превоза в резултат на непреодолима сила по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87.

29      BIRB възразява срещу тази промяна в позицията на SGS Belgium, което от началото на производството поддържа, че посочената стока действително е внесена в Ливан и е освободена за консумация. Във всеки случай BIRB твърди, че глаголът „погивам“, използван в тази разпоредба, не може да означава „развалям се“. За да може по отношение на износителя да се приложат разпоредбите на член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87, трябвало самата стока да е погинала, тоест износителят вече да не я владее, което означавало, че стоката не е могла да достигне местоназначението си.

30      Hof van beroep te Brussel признава, че промяната в позицията на SGS Belgium разкрива противоречие. Според тази юрисдикция това обстоятелство обаче не е пречка този износител да се позове на непреодолима сила.

31      Въз основа на представения от Centraal Beheer Achmea доклад на застрахователно дружество Lloyds посочената юрисдикция приема, че въпросното месо е превозено в хладилен контейнер и в подходяща опаковка и че такъв контейнер е използван именно за да се избегне развалянето на месото. Освен това по време на превоза температурата на тази стока е била правилно поддържана на 0°C. Накрая, от споменатия доклад е видно също, че посочената стока е била с добро търговско качество и годна за консумация от човека към момента на износа и че за сметка на това при пристигането ѝ в Бейрут вече е била развалена.

32      При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли изразът „непреодолима сила“, съдържащ се в член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 […], да се тълкува в смисъл, че по принцип развалянето на товар с говеждо месо по време на превозването, което е осъществено в подходяща опаковка и в хладилен контейнер, поддържащ непрекъснато изискваната температура, представлява случай на непреодолима сила?“

 По преюдициалния въпрос

 Становища, представени на Съда

33      SGS Belgium и Firme Derwa считат, че на поставения въпрос следва да се отговори утвърдително. Всъщност макар в текста на нидерландски език на член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 да се използва думата „verloren“, посоченото в тази разпоредба понятие „загуба“ обхващало също и „развалянето“, както това следвало от текстовете на посочената разпоредба на други езици. Така в текстовете на английски и френски език били употребени съответно думите „perished“ и „péri“, а не „lost“ или „perdues“. Освен това в член 114 от допълнение І към Конвенцията за общ транзитен режим, сключена на 20 май 1987 година между Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция, Конфедерация Швейцария и Европейската икономическа общност (ОВ L 226, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 210), изменена с Решение № 1/2000 на Съвместния комитет ЕО—ЕАСТ „Общ транзит“ от 20 декември 2000 година (ОВ L 9, 2001 г., стр. 1), се разяснявало в това отношение, че „безвъзвратно изгубена стока е всяка стока, чиято употреба е станала невъзможна“.

34      SGS Belgium поддържа, че за превозването на разглежданата в главното производство стока са били взети надхвърлящи нормативните изисквания предпазни мерки, по-специално що се отнася до охлаждането на месото при постоянна температура. Следователно появата на бактерия било непредвидимо събитие и в това отношение обстоятелството, че е възможно да се сключи застрахователна полица, покриваща този вид вреда, не можело да постави под съмнение такова твърдение.

35      Белгийското правителство и Комисията на Европейските общности предлагат на поставения въпрос да се отговори в смисъл, че такова разваляне на стоките по принцип не представлява случай на непреодолима сила по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87. Непреодолима сила е налице само когато причината за развалянето и обстоятелствата, при които то е настъпило, са известни и е ясно, че това разваляне представлява извънредно и непредвидимо обстоятелство, което е извън контрола на износителя и чиито последици са настъпили въпреки всички възможни предпазни мерки, взети от износителя.

36      Комисията допълва, че рискът от появата на бактериална инфекция е в известна степен типичен търговски риск при износа на бързоразвалящи се хранителни продукти. Следователно не би могло да се счита по принцип, че бактериалната инфекция представлява за износителя извънредно и непредвидимо събитие. Само при наличието на допълнителни и изключителни обстоятелства можело да се направи различен извод. В това отношение обаче тази институция разполагала с малко фактически данни, за да може да вземе становище по настоящото дело. По-специално, на първо място, тя изтъква липсата на данни относно подходящия характер и общото състояние на използвания за превоза контейнер. Комисията посочва също, че от приемането на декларацията за износ до откриването на бактерията са изминали шестнадесет дни, без да се знае какво действително се е случило през този период. Накрая, според посочената институция съществуването или липсата на застраховка или на договорна клауза относно риска от разваляне на месото би могло да се окаже полезно за целите на анализа.

37      Що се отнася до мерките, взети от износителя в главното производство, белгийското правителство отбелязва, че от изготвения в Бейрут от застрахователното дружество Lloyds доклад е видно, че установената бактериална инфекция може да е била причинена от прекъсване в студената верига при складирането на месото. В крайна сметка, доколкото действителната причина за развалянето на разглежданата в главното производство стока всъщност не е установена, не можело да се направи извод, че износителят е взел всички възможни предпазни мерки, за да предотврати развалянето. Според това правителство по време на превозването или след разтоварването в пристанището на Бейрут вероятно е настъпило прекъсване в охлаждането на въпросното говеждо месо. Такова събитие било обичайно и предвидимо, като износителят може да се застрахова срещу него и да опита да го предотврати, поради което същото не представлява случай на непреодолима сила.

 Отговор на Съда

38      Според постоянната съдебна практика системата на диференцирани възстановявания при износ е предназначена да се придобие или да се запази придобитият достъп за износа от Общността към пазари в съответните трети страни, като причината за диференцирането на възстановяванията при износ е желанието да се държи сметка за особеностите на вноса за всеки пазар, в който Общността желае да бъде участник (Решение от 9 август 1994 г. по дело Boterlux, C‑347/93, Recueil, стр. I‑3933, точка 18 и цитираната съдебна практика).

39      От тази съдебна практика следва, че ако за получаването на право на възстановяване е достатъчно изнесената стока в непроменено състояние просто да бъдат разтоварена в третата страна, то съществуването на системата за диференциране би се обезсмислило (вж. в този смисъл Решение по дело Boterlux, посочено по-горе, точка 19).

40      Ето защо член 5, параграф 1, първа алинея от Регламент № 3665/87 предвижда, че изплащането на възстановяването зависи не само от това дали продуктът е напуснал митническата територия на Европейския съюз, но и от това дали продуктът е внесен в третата страна на износа. В това отношение в член 17, параграф 3 от този регламент се уточнява, че продуктът се счита за внесен, когато са изпълнени митническите формалности за освобождаване за консумация в третата страна.

41      Освен това съгласно член 13 от Регламент № 3665/87 не се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с добро и задоволително пазарно качество и когато, ако тези продукти са предназначени за консумация от човека, тяхното използване с тази цел е изключено или значително засегнато поради характеристиките или състоянието им.

42      Така, що се отнася до диференцираното възстановяване, член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 3665/87 предвижда изплащане на основното възстановяване, изчислено съгласно най-ниския размер на приложимото възстановяване в деня на износа, щом износителят представи доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността. Що се отнася до изплащането на диференцираната част от възстановяването, то е обвързано с допълнителните условия, определени в членове 17 и 18 от този регламент. На практика износителят трябва да докаже в срок от дванадесет месеца от датата на приемане на декларацията за износ, че продуктът е внесен в третата страна или в една от третите страни, за които е предвидено възстановяване, като представи доказателство, че са изпълнени митническите формалности за освобождаване за консумация в тази страна (вж. Решение от 19 март 2009 г. по дело Dachsberger & Söhne, C‑77/08, все още непубликувано в Сборника, точка 28).

43      Като изключение обаче член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 предвижда, че все пак се изплаща възстановяване, когато продуктът, след като е напуснал митническата територия на Общността, е погинал по време на превоза в резултат на непреодолима сила, поради което не е могъл да бъде освободен за консумация в третата страна на износа.

44      От постоянната съдебна практика следва, че понятието за непреодолима сила трябва да се разбира общо в смисъл на извънредни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на позоваващото се на нея лице и чиито последици не са могли да бъдат избегнати въпреки положената дължима грижа (вж. по-специално Решение от 5 февруари 1987 г. по дело Denkavit België, Recueil, стр. 565, точка 11 и Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Комисия/Белгия, C‑377/03, Recueil, стр. I‑9733, точка 95).

45      Що се отнася до разпоредбите на Регламент № 3665/87 относно непреодолимата сила, от установената съдебната практика е видно също, че тъй като това понятие няма еднакво съдържание в различните области на приложение на правото на Съюза, неговото значение трябва да бъде определено в зависимост от правния контекст, в който то може да породи правни последици (вж. по-специално Решение от 7 декември 1993 г. по дело Huygen и др., C‑12/92, Recueil, стр. I‑6381, точка 30, както и Решение от 29 септември 1998 г. по дело First City Trading и др., C‑263/97, Recueil, стр. I‑5537, точка 41).

46      В това отношение следва да се констатира, че член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 представлява изключение от общия режим на възстановяванията при износ и че следователно тази разпоредба трябва да се тълкува стеснително. Тъй като съществуването на непреодолима сила е условие sine qua non, за да може да се иска изплащане на възстановявания за изнесени стоки, които не са били освободени за консумация в третата страна на износа, това понятие следователно трябва да се тълкува така, че броят на случаите, при които е възможно такова изплащане, да остане ограничен (вж. по аналогия Решение от 20 ноември 2008 г. по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading/Комисия, C‑38/07 P, Сборник, стр. I‑8599, точка 60).

47      Като цяло следва да се посочи, че появата на бактерии в партидите говеждо месо не е необичайно явление. Всъщност въпреки съществуването на строги санитарни изисквания, като превантивното медицинско лечение на говедата, охлаждането на месото и възможността за проследяване, както и прилагането на мерки за контрол и надзор от санитарните органи, случва се партиди месо, пуснати в продажба на територията на Съюза, да бъдат изтеглени от продажбените пунктове поради откриването на бактерия.

48      Такъв санитарен риск от бактериална инфекция е по-конкретно налице при износните операции на говеждо месо, тъй като преди да достигнат местоназначението си, партидите месо могат да бъдат многократно товарени и разтоварвани поради използването на различни превозни средства. Освен това превозването на дълги разстояния, по-специално по море, може да е свързано със значителни промени във външната температура и следователно с допълнителни технически изисквания за оборудването за охлаждане, необходимо за такова превозване.

49      Що се отнася до въпроса дали операторът е действал по подходящ начин, за да предотврати заразяване, националният съд следва да установи точните условия на превозване, складиране и разтоварване на разглежданата в главното производство стока и да провери дали въпреки направената проверка от санитарните органи в държавата членка износител, бактерията може да е била налице още при товаренето на тази стока. Следва да се отбележи обаче, че ако превозването на месото в подходяща опаковка и в хладилен контейнер, поддържащ непрекъснато изискваната температура, не е могло да предотврати появата и/или размножаването на бактерията, то е вероятно същата в действителност да се е намирала вече в натовареното месо към момента, в който то е напуснало територията на Съюза, тоест преди превозването му към третата страна, в количество, което не е или не е можело да бъде открито от санитарните органи на държавата членка износител.

50      Следователно настъпването на такава вреда може да се разглежда като част от присъщия за такива операции търговски риск, тоест като обстоятелство, което не може да се окачестви нито като „извънредно“ в рамките на посочените търговски операции, нито като „невероятно“ за предпазлив и полагащ дължимата грижа търговец (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1968 г. по дело Schwarzwaldmilch, 4/68, Recueil, стр. 549 и 563).

51      Освен това, както правилно посочват белгийско правителство и Комисията, обстоятелството, че настъпването на бактериална инфекция, която засяга изнасяните товари, може да бъде предмет на специфична застрахователна полица, както в преписката по главното производство, доказва, че такова обстоятелство не може да се разглежда като непредвидимо при износните операции.

52      Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 трябва да се тълкува в смисъл, че при описаните от запитващата юрисдикция обстоятелства развалянето на товар с говеждо месо не представлява случай на непреодолима сила по смисъла на тази разпоредба.

 По съдебните разноски

53      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на селскостопански продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 1384/95 на Комисията от 19 юни 1995 година, трябва да се тълкува в смисъл, че при описаните от запитващата юрисдикция обстоятелства развалянето на товар с говеждо месо не представлява случай на непреодолима сила по смисъла на тази разпоредба.

Подписи

---

* Език на производството: нидерландски.