EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32014R0481

Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество

OJ L 138, 13.5.2014, p. 45–50 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 07/05/2019

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2014/481/oj

13.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 138/45


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 481/2014 НА КОМИСИЯТА

от 4 март 2014 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество

ЕВРОПЕЙСКАТA КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (1), и по-специално член 18, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

По силата на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 е необходимо да се установят специални разпоредби относно допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество във връзка с разходите за персонала, разходите за офиси и административните разходи, пътните и квартирните разходи, разходите за външни експертни оценки и разходите за услуги и оборудване (наричани по-долу „категории разходи“).

(2)

За да се осигури гъвкавост при прилагането на разпоредбите за допустимостта по програмите за сътрудничество, на държавите членки, участващи в дадена програма за сътрудничество, следва да се позволи да решават, че дадена категория разходи не се прилага за определена приоритетна ос на дадена програма за сътрудничество.

(3)

Следва да се уточни как специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество, установени с настоящия регламент, се вписват в общата нормативна уредба за правилата за допустимост, приложими за всички европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по реда на членове 65 — 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(4)

За всяка категория разходи следва да се установи списък на различните елементи на разходите.

(5)

Следва да се разясни, че по правило даренията не представляват допустими разходи. Въпреки това разходите, свързани с раздаването на малки предмети в рамките на дейности по популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване, следва да бъдат допустими.

(6)

Следва да бъдат определени различните елементи на разходите за персонала заедно с правилата за изчисляването, счетоводното отчитане и възстановяването на разходите за персонала като цяло, както и по-специално на разходите за персонала по договори на непълно работно време или по договори за услуги на почасова основа.

(7)

Следва да се посочат различните елементи на разходите за офиси и административните разходи, както и правилата за изчисляването, счетоводното отчитане и възстановяването им като преки или непреки разходи, по-специално когато са съчетани с единните ставки по Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(8)

Следва да се посочат различните елементи на пътните и квартирните разходи, както и правилата за изчисляването, счетоводното отчитане и възстановяването им, независимо дали тези разходи се плащат от бенефициера или пряко от неговия персонал. Също така следва да се разяснят условията за отчитане на пътните и квартирните разходи, когато са извършени извън частта на програмния район в Съюза по смисъла на член 20 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

(9)

Следва да се посочат различните елементи на разходите за външни експертни оценки и за услуги.

(10)

Следва да се посочат различните елементи на разходите за оборудване, както и разпоредбите за допустимостта на разходите за оборудване втора употреба.

(11)

За да се създадат условия за своевременното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.   Без да се засягат разпоредбите за допустимостта, съдържащи се в членове 65 — 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или установени на основание на тези членове, с настоящия регламент се установяват специални разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество по отношение на следните категории разходи:

а)

разходи за персонала;

б)

разходи за офиси и административни разходи;

в)

пътни и квартирни разходи;

г)

разходи за външни експертни оценки и услуги; както и

д)

разходи за оборудване.

2.   Участващите държави членки в мониторинговия комитет на дадена програма за сътрудничество могат да се споразумеят, че разходите от една или няколко от категориите по параграф 1 не са допустими по една или няколко приоритетни оси.

Член 2

Общи разпоредби

1.   Всички допустими по силата на настоящия регламент разходи, платени от бенефициера или за негова сметка, са разходи за започване или за започване и изпълнение на операция или част от операция.

2.   Не са допустими следните разходи:

а)

глоби, финансови санкции и разходи за правни спорове и съдебни дела;

б)

разходи за дарения, с изключение на даренията с единична стойност до 50 евро, които са свързани с дейности по популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване;

в)

разходи, свързани с колебанията на валутния курс.

Член 3

Разходи за персонала

1.   Разходите за персонала представляват брутните разходи за труд за персонала, нает от бенефициера по един от следните начини:

а)

на пълно работно време;

б)

на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец;

в)

на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец; или

г)

почасово.

2.   Разходите за персонала се ограничават до:

а)

определените в трудов договор, решение за назначение (двете заедно наричани по-нататък „акт за наемане на работа“) или закон трудови възнаграждения, отнасящи се за дейностите, които организацията не би извършила, ако съответната операция не бе предприета, и свързани с отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на съответния член на персонала;

б)

други разходи, пряко свързани с трудовите възнаграждения, възникнали за сметка на работодателя и платени от него, например данъците върху труда и разходите за социалноосигурителни вноски, включително за пенсии, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3), при условие че тези разходи:

i)

са установени в акта за наемане на работа или закон;

ii)

съответстват на законодателните актове, посочени в акта за наемане на работа, и на обичайната практика в държавата и/или организацията, където съответният член на персонала действително работи; и

iii)

не се възстановяват от работодателя.

Във връзка с буква а) плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициера по договор, който не е трудов договор, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов договор.

3.   Разходите за персонала може да бъдат възстановени по един от следните начини:

i)

въз основа на действителните разходи (удостоверени с акта за наемане на работа и фишовете за заплатата); или

ii)

по вариантите за опростени разходи съгласно член 67, параграф 1, букви б) — г) от Регламент (ЕС) № 1303/2013; или

iii)

по единна ставка по силата на член 19 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

4.   Разходите за персонала, свързани с лица, които работят на непълно работно време по операцията, се изчисляват по един от следните начини:

а)

като постоянен процент от брутните разходи за труд в съответствие с определен постоянен процент часове работа по операцията, без задължение за създаване на отделна система за отчитане на работното време; или

б)

като променлив процент от брутните разходи за труд в съответствие с броя на отработените часове по операцията, който е различен за различните месеци, въз основа на система за отчитане на работното време, обхващаща 100 % от работното време на служителя.

5.   За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква а) работодателят издава документ за всеки служител, в който се посочва процентът от времето за отработване по операцията.

6.   За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква б) възстановяването на разходите за персонала се изчислява по почасова ставка, която се определя по един от следните начини:

i)

чрез разделяне на брутните месечни разходи за труд на месечното време за отработване, определено в акта за наемане на работа; или

ii)

чрез разделяне на последните документирани годишни брутни разходи за труд на 1 720 часа по реда на член 68, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Почасовата ставка се умножава по броя на действително отработените часове по операцията.

7.   Що се отнася до разходите за персонала, свързани с лица, които по силата на акта за наемане на работа се трудят почасово, тези разходи са допустими, като броят на действително отработените часове по операцията се приложи към предвидената в акта за наемане на работа почасова ставка въз основа на система за регистриране на работното време.

Член 4

Разходи за офиси и административни разходи

Разходите за офиси и административните разходи се ограничават до следните елементи:

а)

наеми за офиси;

б)

застраховки и данъци, свързани със сградите, в които се помещава персоналът, и с офисното оборудване (напр. застраховки срещу пожар и кражба);

в)

комунални услуги (напр. за електроенергия, отопление, вода);

г)

канцеларски материали;

д)

общо счетоводство в рамките на организацията бенефициер;

е)

архиви;

ж)

поддръжка, чистене и ремонти;

з)

сигурност;

и)

информационнотехнологични системи;

й)

комуникации (напр. телефон, факс, интернет, пощенски услуги, визитни картички);

к)

банкови такси за откриване и поддържане на сметката или сметките, когато изпълнението на дадена операция изисква откриването на отделна сметка;

л)

такси за транснационални финансови трансакции.

Член 5

Пътни и квартирни разходи

1.   Пътните и квартирните разходи се ограничават до следните елементи:

а)

пътни разходи (напр. за билети, застраховки на пътници и автомобили, гориво, разходи за изминато разстояние, такси за изминато разстояние, такси за паркиране);

б)

разходи за храна;

в)

квартирни разходи;

г)

разходи за визи;

д)

дневни разходи.

2.   Разходите по параграф 1, букви а) — г), които са покрити чрез дневни пари, не се възстановяват като допълнение към тези дневни пари.

3.   Пътните и квартирните разходи за външни експерти и доставчици на услуги попадат в категорията разходи за външни експертни оценки и услуги по член 6.

4.   Прякото плащане на разходи съгласно настоящия член, направени от служител на бенефициера, се потвърждава с доказателства за тяхното възстановяване на служителя от бенефициера.

5.   За операциите, свързани с техническа помощ или дейности за популяризиране и изграждане на капацитет, разходите, извършени извън частта на програмния район в Съюза, са допустими, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

6.   Управляващият орган може да приеме за допустими квартирните разходи и разходите за храна, които са извършени в заведения, разположени извън частта на програмния район в Съюза, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Това важи също за местните пътни разходи на мястото на събитие или операция извън частта на програмния район в Съюза.

7.   За персонала на бенефициерите, намиращ се извън частта на програмния район в Съюза, управляващият орган може да приеме за допустими разходите по параграф 1, в т.ч. разходите за пътя до и от мястото на дадено събитие или операция във или извън частта на програмния район в Съюза, ако са извършени в съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

8.   За персонала на бенефициерите, намиращ се в частта на програмния район в Съюза, разходите по параграф 1, в т.ч. разходите за пътя до и от мястото на дадено събитие или операция във или извън частта на програмния район в Съюза, се смятат за допустими по силата на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Член 6

Разходи за външни експертни оценки и услуги

Разходите за външни експертни оценки и услуги се ограничават до разходи за следните професионални услуги и експертни оценки, предоставени от публичноправна или частноправна организация или от физическо лице, различно от бенефициера по операцията:

а)

изследвания или проучвания (например оценки, стратегии, концептуални бележки, проектни планове, наръчници);

б)

обучение;

в)

писмени преводи;

г)

разработване на информационнотехнологични системи и интернет сайтове и тяхното изменение и актуализиране;

д)

дейности за популяризиране, комуникация, реклама или осведомяване, свързани с дадена операция или със самата програма за сътрудничество;

е)

финансово управление;

ж)

услуги, свързани с организирането и провеждането на събития или срещи (включително за наеми, кетъринг или устен превод);

з)

участие в събития (т.е. регистрационни такси);

и)

правни консултации и нотариални услуги, технически и финансови експертни оценки, други консултантски услуги, счетоводни услуги;

й)

права върху интелектуална собственост;

к)

проверки по член 125, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013;

л)

сертифициране и одитиране на равнище програма по членове 126 и 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

м)

гаранции, предоставени от банка или друга финансова институция, когато това се изисква от законодателството на Съюза или националното законодателство, или в програмен документ, приет от мониторинговия комитет;

н)

пътни и квартирни разходи за външни експерти, лектори, председатели на заседания и доставчици на услуги;

о)

други специални експертни оценки и услуги, необходими за операциите.

Член 7

Разходи за оборудване

1.   Разходите за закупуване, наемане или вземане на лизинг на оборудване от бенефициера по операцията, различни от разходите по член 4, се ограничават до следното:

а)

офисно оборудване;

б)

хардуер и софтуер за информационнотехнологични системи;

в)

мебели и обзавеждане;

г)

лабораторно оборудване;

д)

машини и инструменти;

е)

прибори или уреди;

ж)

превозни средства;

з)

друго специално оборудване, необходимо за операциите.

2.   Разходите за закупуване на употребявано оборудване са допустими при следните условия:

а)

за него не е получена друга подкрепа от ЕСИФ;

б)

цената му не превишава общоприетата цена на съответния пазар;

в)

то притежава техническите характеристики, които са необходими за операцията, и отговаря на приложимите норми и стандарти.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 4 март 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(2)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(3)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).


Top