Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32004R0600

Регламент (ЕО) № 600/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за определяне на някои технически мерки при риболовни дейности в зоната, обхваната от конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика

OJ L 97, 1.4.2004, p. 1–15 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Estonian: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Latvian: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Lithuanian: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Hungarian Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Maltese: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Polish: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Slovak: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Slovene: Chapter 04 Volume 007 P. 43 - 58
Special edition in Bulgarian: Chapter 04 Volume 007 P. 138 - 153
Special edition in Romanian: Chapter 04 Volume 007 P. 138 - 153
Special edition in Croatian: Chapter 04 Volume 011 P. 53 - 67

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/600/oj

04/ 7

BG

Официален вестник на Европейския съюз

138


32004R0600


L 097/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 600/2004 НА СЪВЕТА

от 22 март 2004 година

за определяне на някои технически мерки при риболовни дейности в зоната, обхваната от конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Конвенция за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (по-долу наричана „конвенцията“) бе ратифицирана от Общността с решение 81/691/ЕИО (2) и влезе в сила на 21 май 1982 г.

(2)

С конвенцията се въвежда рамка за регионално сътрудничество в областта на опазването и регулирането на морската флора и фауна в Антарктика чрез Комисия за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (наричана по-нататък „CCAMLR“) със задачата да разработи мерки по опазването, които стават задължителни за страните по конвенцията.

(3)

CCAMLR разработи някои технически мерки за опазване и регулиране на морските ресурси, включително и технически правила за упражняването на някои риболовни дейности в зоната на конвенцията. Тези мерки включват в частност препоръки за използването на някои риболовни съоръжения, забраната на някои уреди, считани за вредни за околната среда, и намаляването на вредните последици от риболова върху някои видове като морските птици и морските бозайници, както и предписания за осъществяването на научните наблюдения на борда на риболовните кораби с оглед събиране на данни. Тъй като тези мерки са задължителни за Общността, следва да бъдат приложени.

(4)

Някои технически мерки, приети от CCAMLR, бяха транспонирани с Регламент (ЕИО) № 3943/90 на Съвета от 19 декември 1990 г. относно прилагането на системата за наблюдение и контрол, въведена съгласно член XXIV на Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (3), както и с Регламент (ЕО) № 66/98 на Съвета от 18 декември 1997 г., определящ някои мерки за опазване и контрол, приложими към риболовната дейност в Антарктика (4).

(5)

Приемането на нови мерки от CCAMLR и мерките, влезли в сила след приемането на гореспоменатите регламенти, налагат те да бъдат изменени.

(6)

За по-голяма яснота в европейските подзаконови актове е необходимо мерките за контрол на риболовната дейност и техническите мерки да се транспонират поотделно. Поради това Регламенти (ЕИО) № 3943/90 и (ЕО) № 66/98 бяха отменени с Регламент (ЕО) № 601/2004 на Съвета от 22 март 2004 г., определящ някои контролни мерки, приложими към риболовната дейност в зоната, обхваната от Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (5) и европейското законодателство в тази област се допълва от настоящия регламент. Това не отменя включването на някои технически мерки, засягащи изследователския риболов, в ежегодните регламенти, с които ЕО определя възможностите и условията за риболов на корабите на Общността (годишни регламенти „TAC“ и квоти).

(7)

Необходимо е да се вземат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент и за адаптиране на приложенията в зависимост от периодичните промени, които CCAMLR внася в техническите мерки по силата на конвенцията, съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1.   Настоящият регламент определя технически мерки за дейността на риболовните кораби на Общността, които ловят и съхраняват на борда морски организми, произлизащи от живите морски ресурси в зоната по конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (по-долу „конвенцията“).

2.   Настоящият регламент се прилага без да се засягат разпоредбите на конвенцията и с цел да се осъществят нейните цели и принципи, както и на разпоредбите на заключителния акт от конвенцията.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„зона по конвенцията“ е зоната на приложение на конвенцията, определена в член I от нея;

б)

„антарктическа конвергенция“ е линията, свързваща следните точки по паралелите и меридианите: 50° Ю, 0 — 50° Ю, 30° И — 45° Ю, 30° И — 45° Ю, 80° И — 55° Ю, 80° И — 55° Ю, 150° И — 60° Ю, 150° И — 60° Ю, 50° З — 50° Ю, 50° З — 50° Ю, 0°;

в)

„риболовен кораб на Общността“ е риболовен кораб, плаващ под флага на една от държавите-членки и регистриран в Общността, който лови и съхранява на борда си морски организми, произлизащи от живите морски ресурси в зоната по конвенцията;

г)

„правоъгълник с точно определени координати“ е зоната от 0,5° ширина на 1° дължина от северозападния ъгъл на статистическия сегмент или подзона. Правоъгълникът се определя от географската ширина в най-северната му граница и географската дължина на границата, най-близка до Гринуичкия меридиан.

д)

„нов улов“ е уловът на екземпляри от даден вид по специфичен метод в статистическа подзона FAO Антарктика, за който CCAMLR дотогава не е получавала:

i)

информация за разпределението, броя, демографските данни, потенциалното възпроизводство и естество на запасите, предоставена след задълбочени изследвания и анкети или събрана по време на кампаниите изследователски риболов;

ii)

данни за улова и съответната дейност;

iii)

данни за уловите и риболовната дейност през последните две риболовни кампании;

е)

„изследователски риболов“ е риболов, при които няма нов улов и който запазва изследователския си характер, докато CCAMLR получи достатъчно информация, за да може:

i)

да прецени разпределението, наличностите и демографските данни за съответния вид, и да прецени евентуалния рандеман на риболова;

ii)

да прецени евентуалните последици от риболова върху зависимите от него и сходни с тях видове;

iii)

да позволи на научния комитет на CCAMLR да изчисли препоръчителните равнища на улова и риболовната дейност, както и подходящите риболовни съоръжения.

ГЛАВА II

РИБОЛОВНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Член 3

Риболовни съоръжения, разрешени за някои видове риболов

1.   Уловът на Dissostichus eleginoides в статистическа подзона FAO 48.3 се извършва от кораби, използващи само парагади и кошове.

2.   Уловът на Dissostichus eleginoides в статистическа единица FAO 58.5.2 се извършва от кораби, използващи само тралове и парагади.

3.   Уловът на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3 се извършва от кораби, използващи само тралове. Използването на дънни тралове за улов на Champsocephalus gunnari се забранява.

4.   Уловът на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 58.5.2 се извършва от кораби, използващи само тралове.

5.   За нуждите на риболова съгласно параграф 4 под „отворена за риболов зона“ се разбира частта от статистически сегмент FAO 58.5.2 между следните граници:

а)

от пресечната точка на меридиан 72°15′и.д. и границата, определена във споразумението между Франция и Австралия, след това на юг по меридиана до пресечната му точка с паралел на 53°25′ ю.ш.;

б)

после на изток по този паралел до пресечната му точка с меридиан 74° и.д.;

в)

след това на североизток по геодезичната линия до пресечната точка на паралел 52°40′ ю.ш. и меридиан 76° и.д.;

г)

после на север по меридиана до пресечната му точка с паралел 52° ю.д.;

д)

след това на северозапад по геодезичната линия до пресечната точка на паралел 51° ю.ш. и меридиан 74°30′ и.д.;

е)

накрая на югозапад по геодезичната линия до началната точка.

6.   Уловът на раци в статистическа подзона FAO 48.3 се извършва от кораби, използващи само винтери.

Член 4

Размер на отворите на мрежите

1.   Използването на тралове, датски грибове и подобни мрежи, които в някоя част имат мрежа с отвори, по-големи от минималните, предписани в приложение I, се забранява за всяка риболовна операция, насочени срещу един от следните видове или групи видове:

а)

Champsocephalus gunnari

б)

Dissostichus eleginoides

в)

Gobionotothen gibberifrons

г)

Lepidonotothen squamifrons

д)

Notothenia rossii

е)

Notothenia kempi.

2.   Забранява се използването на всякакви устройства за запушване и свиване на мрежените отвори.

Член 5

Контрол на размера на отворите

За видовете мрежи, визирани в член 4, минималният размер на отворите съгласно приложение I се определя по правилата от приложение II.

Член 6

Улов на раци в статистическа подзона FAO 48.3

1.   Уловът се разрешава само за мъжки раци, достигнали до полова зрялост, като всички женски и мъжките под регламентирания размер се освобождават непокътнати. При видовете Paralomis spinosissima и Paralomis formosa на борда могат да се съхраняват мъжките с ширина на черупката съответно 94 и 90 mm най-малко.

2.   Преработените в морето раци се съхраняват на сегменти, позволяващи да се определи минималния размер на рака.

Член 7

Използване и отстраняване на опаковъчни ремъци от пластмаса в риболовните кораби на Общността

1.   Забранява се използването на опаковъчни ремъци от пластмаса за запечатване на касите със стръв от риболовните кораби на Общността.

Забранява се използването на други опаковъчни ремъци от риболовните кораби на Общността, които не използват инсинератор (затворен кръг) на борда.

2.   Всеки ремък, свален от опаковка, се разрязва, за да се наруши целостта му и се изгаря в инсинератора на борда при първа възможност.

3.   Всички пластмасови отпадъци се съхраняват на борда до завръщане в пристанището и в никакъв случай не се изхвърлят в морето.

4.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата от член 20, параграф 2.

Член 8

Случайна смърт на морски птици по време на риболовни операции с парагади

1.   Риболовните операции с парагади се извършват така че куките със стръвта да потънат възможно най-бързо. Корабите, използващи испанския метод за риболов с парагади трябва да хвърлят тежестите, преди въдицата да се опъне, като използват тежести от минимум 8,5 kg маса на максимално разстояние 40 m или тежести под 6 kg маса на максимално разстояние 20 m. Използва се само размразена стръв.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 7, парагадите се залагат само през нощта (тоест, през часовете на тъмнина между залеза и изгрева).

Залагането на съоръженията приключва по възможност най-малко три часа преди изгрев слънце.

По време на нощния риболов с парагади запалени остават само необходимите за безопасността на кораба светлини.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 8 се забранява изхвърлянето в морето на отпадъци от риба по време на залагането на въдиците. Изхвърлянето на отпадъци по време на прибиране на въдиците се избягва максимално. Ако изхвърлянето на рибни отпадъци е неизбежно, то се извършва от противоположния борд на този, на които са заложени въдиците. Преди всяко изхвърляне в морето, от отпадъците и главите следва да се отделят кукичките.

Оборудването на корабите трябва да позволява преработката и съхранението на борда на рибните отпадъци или изхвърлянето им от противоположния борд.

4.   Прави се всичко възможно морските птици, уловени живи по време на риболовни операции с парагади, да бъдат пуснати на свобода и да бъдат освободени от кукичките без опасност за живота им.

5.   Корабът трябва да тегли въже със знаменца, които да предотвратяват кацането на птиците по стръвта по време на залагането на въдиците. Подробно описание на въжето със знаменца и начина на разполагане е дадено в приложение III. Подробностите за броя и разположението на знаменцата могат да варират, при условие че покритата от тях морска повърхност не е по-малка от тази от образеца в приложение III. Подробностите за съоръжението във водата, използвано за обтягане на въжето, също могат да варират.

6.   Могат да се използват и други варианти на въжета със знаменца на кораби, които имат на борда двама наблюдатели, от които поне единият е назначен съгласно международната система за научни наблюдения на CCAMLR и при спазване на условията от параграфи 1—5 и 7.

7.   Забраната за залагане на парагади през деня не се прилага за статистически подзони FAO 48.6, на юг от 60° ю.ш., 88.1, 88.2 и в участъка 58.4.2, ако са спазени следните условия:

а)

при издаване на разрешението за този риболов на компетентните органи се доказва, че съответният кораб:

i)

е напълно в състояние да прилага един от двата експериментални протокола за поставяне на тежести на парагадите, дадени в приложение IV. Държавите-членки докладват в CCAMLR резултатите от осъществените за тази цел технически проверки на всеки кораб на който е издадено разрешително;

ii)

е взел мерки за присъствието на борда на научни наблюдатели, които се изисква да приеме на борда, съгласно член 14, параграф 2.

б)

въпросният кораб доказва, че скоростта на потъване на въдицата е минимум 0,3 m/s по време на риболовните операции.

в)

въпросният кораб не улавя повече от две морски птици. Всеки кораб, който случайно залавя три морски птици, подновява нощния риболов.

8.   Чрез дерогация от параграф 3 изхвърлянето на рибни отпадъци е забранено за улова по параграф 7.

9.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

Член 9

Случайна смърт на морски птици и бозайници по време на риболовните операции с тралове

1.   По време на риболовните операции с тралове се забранява използването на контролен кабел за трала.

2.   През цялото времетраене на операциите, риболовните кораби на Общността използват осветление, което по местоположение и сила има слабо разпръскване извън кораба, като същевременно гарантира безопасността му.

3.   По време на поставянето и изтеглянето на траловете се забранява изхвърлянето на рибни отпадъци в морето.

4.   Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат съгласно процедурата от член 20, параграф 2.

ГЛАВА III

ПРОВЕЖДАНЕ НА РИБОЛОВНАТА ДЕЙНОСТ

Член 10

Движение на риболовните кораби в зависимост от равнището на допълнителния прилов

1.   За всеки улов, който не е нов или с изследователски характер, риболовните кораби на Общността се придвижват в зависимост от равнището на прилова съгласно разпоредбите на приложение V, точка А.

2.   При нов улов или изследователски риболов риболовните кораби на Общността се придвижват в зависимост от равнището на прилова съгласно разпоредбите на приложение V, точка Б.

Член 11

Специални мерки за изследователски риболов на Dissostichus spp.

1.   Риболовните кораби на Общността, извършващи изследователски риболов на Dissostichus spp. с тралове или парагади в зоната по конвенцията, с изключение на тези, извършващи риболов при специалните изключения на CCAMLR, действат съгласно предписанията на параграфи 3—6.

2.   За целите на този член под „хвърляне“ се разбира еднократно спускане на трала, а под „залагане“ разполагането на една или повече парагади на едно място на улов.

3.   Риболовът се извършва във възможно най-широката географска и батиметрична зона. За целта риболовът във всеки правоъгълник с точни координати се прекратява, когато уловът, деклариран съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 601/2004 достигне 100 тона; от този момент нататък правоъгълникът става затворен за риболов до края на сезона. Във всеки един момент в даден правоъгълник с точни координати се разрешава риболов само на един риболовен кораб.

4.   За целите на прилагането на параграф 3:

а)

точното географско разположение на хвърлянето при тралиране се определя от средната точка между точките в началото и края на хвърлянето върху траекторията на кораба;

б)

точното географско разположение на залагането на въдиците при риболов с тралове се определя от централната точка на парагадата/ите.

в)

правоъгълникът с точни координати, в който корабът извършва риболов, е този, в които се намира точното географско разположение на залагане на парагадите.

г)

счита се, че корабът извършва риболовни операции в правоъгълник с точно определени координати от началото на залагането до края на прибирането на всички парагади в този правоъгълник.

5.   При всяко залагане на парагади периодът на потапяне не трябва да надвишава 48 часа (освен при извънредни обстоятелства като лед и лошо време), измерен от края на залагането до началото на изтеглянето.

6.   Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат съгласно процедурата от член 20, параграф 2.

Член 12

Специални условия за улов на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3

1.   Уловът на Champsocephalus gunnari сe забранява в радиус от 12 морски мили от крайбрежието в южната част на пролива Южна Джорджия по време на размножителния сезон от 1 март до 31 май.

2.   Когато при дадено хвърляне уловът на Champsocephalus gunnari надвиши 100 kg и 10 % от броя на рибите са по-малки от 240 mm обща дължина, корабът се премества на друго място, отдалечено най-малко на 5 морски мили. Най-малко през пет дни той не се завръща в радиус от 5 морски мили от мястото, където уловът на Champsocephalus gunnari с малки размери е надвишил 10 %. Под мястото, където уловът на Champsocephalus gunnari с малки размери е надвишил 10 %, се разбира пътят на риболовния кораб от момента на залагането на риболовното съоръжение до момента на неговото прибиране.

3.   Когато кораб е уловил общо 20 морски птици, той прекратява риболовната си дейност и няма право да я подновява до изтичане на сезона.

4.   Всеки кораб, извършващ риболов през времето от 1 март до 31 май, трябва да извърши минимум 20 пъти изследователско тралиране по описания в приложение VI начин.

5.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

ГЛАВА IV

МЕРКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАУЧНИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ НА БОРДА НА КОРАБИТЕ, ОПЕРИРАЩИ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

Член 13

Предмет и поле на приложение

Системата за научни наблюдения, възприета от CCAMLR съгласно член XXIV от конвенцията се прилага съгласно настоящата глава към риболовните кораби на Общността, извършващи риболовни и изследователски операции в зоната по конвенцията.

Член 14

Дейности, подлежащи на научни наблюдения

1.   По време на всеки риболовен сезон риболовните кораби на Общността приемат на борда си поне един научен наблюдател и по възможност допълнителен научен наблюдател по време на риболов на:

а)

Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3 и в участък 58.5.2;

б)

Раци в статистическа подзона FAO 48.3;

в)

Dissostichus eleginoides в статистическа подзона FAO 48.3 и 48.4 и в участък 58.5.2; или

г)

Martialia hyadesi в статистическа подзона FAO 48.3.

2.   Риболовните кораби на Общността са длъжни да приемат на борда си поне двама научни наблюдатели, единият от които назначен от CCAMLR съгласно член 15, когато извършват изследователски риболов съгласно член 11 от настоящия регламент или друг изследователски риболов, разрешен съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 601/2004.

3.   Като случай на дерогиране от параграф 2 корабите, ловящи с научна цел Dissostichus spp. в статистическите сегменти FAO 43.3.а) и 48.3.б), приемат на борда си поне един научен наблюдател на CCAMLR и при възможност допълнителен научен наблюдател.

4.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

Член 15

Научни наблюдатели

1.   Държавите-членки посочват научните наблюдатели, оторизирани да осъществяват задачите, свързани с прилагането на системата за наблюдения на CCAMLR съгласно разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Функциите и задачите на научните наблюдатели на борда на корабите са определени в приложение VII.

3.   Научните наблюдатели трябва да бъдат граждани на държавата-членка, която ги назначава. Те се съобразяват с привичките и правилата на кораба, на който извършват своите наблюдения.

4.   Научните наблюдатели трябва да бъдат добре запознати с риболовната и научноизследователската дейност, за която следят, както и с разпоредбите на конвенцията и приетите в нейно приложение мерки, и да са получили адекватна подготовка за компетентното изпълнение на функциите им. Освен това те трябва да могат да общуват на езика на държавата, под чийто флаг плава корабът или корабите, на които упражняват дейността си.

5.   Научните наблюдатели притежават документ, издаден от назначилата ги държава-членка и съобразен с изискванията на CCAMLR, който удостоверява качеството им на научни наблюдатели на CCAMLR.

6.   Научните наблюдатели изпращат на CCAMLR чрез посочилата ги държава-членка и най-късно до месец след края на наблюдаваната кампания или след завръщането в посочилата ги държава, доклад за всяка изпълнена наблюдателска мисия на одобрените от научния комитет от CCAMLR формуляри. Копия от доклада се предават на държавата, под чийто флаг плава съответния кораб, и на Комисията.

7.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

Член 16

Споразумения за настаняването на наблюдатели на борда на корабите

1.   Настаняването на научни наблюдатели на борда на риболовните кораби на Общността, извършващи риболовна или изследователска дейност, става по двустранни споразумения, сключени за целта с друг член на CCAMLR.

2.   Двустранните споразумения по параграф 1 се основават на следните принципи:

а)

Научните наблюдатели получават статута на бордови офицери. Условията на настаняване и хранене на наблюдателите на борда отговарят на този статут.

б)

Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, следи ползвателите или собствениците на корабите под нейно знаме да сътрудничат всячески с наблюдателите на борда в изпълнение на поверените им задачи. Научните наблюдатели имат и свободен достъп до данните и операциите на кораба, за да изпълняват функциите си съгласно изискванията на CCAMLR.

в)

Държавата-членка, под чийто флаг плава съответният кораб, взема мерки за гарантиране на сигурността и доброто положение на научните наблюдатели на борда му при изпълнение на техните задачи, гарантира медицинското им обслужване и зачитането на тяхната свобода и достойнство.

г)

Вземат се мерки научният наблюдател да може да получава и изпраща съобщения чрез телекомуникационната система на кораба с помощта на радиста. Всички разходи в разумни граници за тези комуникации обикновено се поемат от страната-членка на CCAMLR, назначила научните наблюдатели (по-долу „назначаваща държава“);

д)

Мерките за транспорт и качване на борда на научните наблюдатели се вземат така че минимално да смущават проучвателната и изследователска дейност.

е)

Научните наблюдатели предават на капитана на съответния кораб копие от доклада си, ако той поиска това;

ж)

Назначаващата страна следи научните наблюдатели да притежават удостоверение, признато от съответните членове на CCAMLR.

з)

Назначаващата държава отговаря за транспорта отиване и връщане на научните наблюдатели от местата, където се качват на корабите.

и)

Освен ако няма изрично противоречащи на това разпоредби, екипировката, дрехите, заплатата и обезщетенията на научните наблюдатели се заплащат от назначаващата държава, докато настаняването и храната на борда се поемат от страната домакин.

3.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

Член 17

Съобщаване на информацията

1.   Държавите-членки, назначили научни наблюдатели, предават на CCAMLR подробности за наблюдателските програми в най-кратки срокове и най-късно при сключването на двустранното споразумение по член 11. За всеки наблюдател се предоставят следните данни:

а)

дата на подписване на споразумението;

б)

име и флаг на кораба, на който ще работи наблюдателят;

в)

държава, назначила наблюдателя;

г)

риболовен участък (зона, подзона, статистически сегмент на CCAMLR);

д)

тип данни, които се събират от наблюдателя и се предават в секретариата на CCAMLR (прилов, целеви вид, биологични данни и др.);

е)

предвидени дати за начало и край на програмата за наблюдение;

ж)

предвидена дата на завръщане на наблюдателя в изпратилата го държава.

2.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Изменение на приложенията

Приложения I—VII се изменят съгласно мерките за опазване, задължителни за Общността, съгласно процедурата по член 20, параграф 3.

Член 19

Прилагане

Мерките, необходими за прилагане на членове 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16 и 17 се определят съгласно процедурата по член 20, параграф 2.

Член 20

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, създаден съгласно член 30 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивото използване на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова (7).

2.   При всяко позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕИО, се определя на един месец.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕИО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕИО, се определя на един месец.

4.   Комитетът приема вътрешен правилник.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 март 2004 година.

За Съвета

Председател

J. WALSH


(1)  Становище от 16 декември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 252, 5.9.1981 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 379, 31.12.1990 г., стр. 45.

(4)  ОВ L 6, 10.1.1998 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2742/1999 (ОВ L 341, 31.12.1999 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 97, 1.4.2004 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

МИНИМАЛНИ ОТВОРИ НА МРЕЖАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1

Вид

Тип мрежа

Минимален размер

Notothenia rossii

Тралове, датски грибове и подобни

120 mm

Dissostichus eleginoides,

Тралове, датски грибове и подобни

120 mm

Gobionotothen gibberifrons,

Тралове, датски грибове и подобни

80 mm

Notothenia kempi,

Тралове, датски грибове и подобни

80 mm

Lepidonotothen squamifrons

Тралове, датски грибове и подобни

80 mm

Champsocephalus gunnari

Тралове, датски грибове и подобни

90 mm


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА ОТВОР НА МРЕЖАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5

А.   Описание на уредите за измерване

а)

Мрежата се измерва с плосък уред за измерване с 2 mm дебелина, изработен от устойчива и недеформираща се материя. Уредът за измерване трябва да има или успоредни ръбове, като от определена точка се заостря косо и симетрично в съотношение 1 към 8, или ръбове, конвергиращи в същото съотношение. В най-тясната му част трябва да има отвор.

б)

От едната страна на уреда за измерване е нанесена ширината в милиметри по правата и заострената част. В заострената част ширината в милиметри е обозначена на равни интервали.

Б.   Използване на уреда за измерване

1.

Мрежата се разпъва по най-дългия диагонал на отворите.

2.

Уредът за измерване, описан в параграф А, се вкарва откъм тесния си край в отвора на мрежата, перпендикулярно на площта на мрежата.

3.

Уредът за измерване се вкарва ръчно или с помощта на тежест или динамометър, докато съпротивата на мрежата спре придвижването на острата му част.

В.   Избор на мрежите за мерене

1.

Частта от мрежата, която се измерва, трябва да има най-малко двадесет квадратчета по надлъжната ос на мрежата.

2.

Отворите на по-малко от 50 cm от вървите, кордите и задната корда не се измерват. Това разстояние се измерва перпендикулярно на вървите, кордите и задната корда, като мрежата се разпъва в посоката на измерване. Кърпените и разкъсани мрежи, както и отворите, служещи за фиксиране на аксесоари към мрежата, също не се измерват.

3.

Чрез дерогация от точка 1 в приложение на точка 2 не се измерват последователно разположени отвори на мрежата.

4.

Мрежите се измерват мокри, но не заледени.

Г.   Измерване на всеки отвор

Размерът на всеки отвор се определя от указаната от уреда за измерване ширина, когато съгласно параграф Б придвижването му бъде спряно от мрежата.

Д.   Определяне на размера на отвора на мрежите

Калибъра на мрежите се определя със средното аритметично в милиметри на общия сбор измерени отвори по метода, описан в параграфи В и Г, като получената цифра се закръгля в милиметри до по-горното число.

Общият брой на измерваните отвори е даден в параграф Е.

Е.   Хронология на контролната процедура

1.   Инспекторът измерва поредица от 20 подбрани отвора от мрежата съгласно параграф В, като използва уреда за измерване ръчно, без тежест, нито динамометър.

След това изчислява калибъра съгласно параграф Д.

Ако при изчислението се получи калибър, който не отговаря на действащите правила, инспекторът измерва две други поредици от по 20 отвора, подбрани съгласно параграф В.

След което отново изчислява калибъра съгласно параграф Д, като включва всичките 60 измерени отвора. Без да се нарушава точка 2, така полученият резултат представлява калибъра на мрежата.

2.   Ако капитанът на кораба оспорва така получения калибър съгласно точка 1, мерките не се считат при определянето на калибъра и инспекторът извършва нови измервания, този път с използването на тежест или динамометър по негов избор. Тежестта се закачва с кука в отвора в тесния край на уреда за измерване. Динамометърът може да се закачи също в отвора в тесния край или да се прикрепи в най-широкия край на уреда за измерване. Точността на тежестта и на динамометъра се удостоверява от националния компетентен орган.

Когато размерът на отвора на мрежата, определен съгласно точка 1, е равен или по-малък от 35 mm, към мрежата се прилага сила от 19,61 нютона (N) (равносилна на маса от 2 kg), като силата, приложена към другите мрежи, е 49,03 нютона (равна на маса от 5 kg).

Когато инспекторът използва тежест или динамометър, използва се една серия от 20 отвора за определяне на калибъра съгласно параграф Д.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ВЪЖЕТО СЪС ЗНАМЕНЦА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 5 И МЕТОД НА РАЗПОЛАГАНЕ

1.

Въжето със знаменца се закрепва за кърмата в точка, разположена на 4,5 m над водата и директно над мястото на потапяне на стръвта.

2.

Въжето със знаменца трябва да е дебело най-малко 3 mm в диаметър, дълго минимум 150 m и да има тежест в края, за да остане опънато зад кораба дори при страничен вятър.

3.

По въжето, на 5 m разстояние от точката на прикачване на кораба се прикачват пет второстепенни двойни въжета с диаметър приблизително 3 mm. Дължината на знаменцата трябва да бъде между 3,5 m за най-близкия до 1,25 m за петия поред. При опъване на въжето кабелите трябва да стигат до водната повърхност и да потъват, когато корабът се издига. По въжето се закрепват халки на мястото на закачване, преди и след всеки кабел със знаменца и преди тежестта в края. Всяко второстепенно въже трябва да има халка на мястото на скачване на всеки кабел.

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПРОТОКЛИ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ ПО ПАРАГАДИТЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 7

ПРОТОКОЛ А

А1.   В присъствие на научния наблюдател корабът трябва:

а)

да заложи минимум пет парагади с минимум четири датчика за дълбочина/време (TDR) на парагада;

б)

да постави датчиците по парагадата произволно с еднократно произволно избрано поставяне;

в)

да изчисли скоростта на потапяне на всеки датчик

i)

като измери скоростта на потапяне при средно време на потапяне от 0 до 15 m дълбочина;

ii)

като определи минималната скорост на потапяне на 0,3 m/s.

г)

В случай, че минималната скорост на потапяне (0,3 m/s) не бъде достигната в 20-те пробни точки, опитът се повтаря, докато се регистрират общо 20 опита с минимална скорост на потапяне 0,3 m/s и

д)

Всички риболовни съоръжения и уреди, използвани при опитите, са същите, които ще се използват в зоната по конвенцията.

А2.   По време на риболова, за да запази корабът правото си на изключение от правилото за нощно залагане на парагадите, научният наблюдател на CCAMLR трябва непрекъснато да контролира потапянето на парагадите. Корабът сътрудничи на научният наблюдател на CCAMLR, който:

а)

се старае да постави датчик TDR на всяка парагада за периода, през който тя се използва;

б)

на всеки седем дни разполага всички налични TDR на една и съща линия, за да провери дали скоростта на потапяне варира по линията;

в)

поставя TDR произволно на парагадата с еднократно произволно избрано поставяне;

г)

изчислява скоростта на потапяне за всеки датчик, прибран от кораба;

д)

измерва скоростта на потапяне като средна стойност на времето за потъване от повърхността (0 m) до 15 m дълбочина.

А3.   Корабът:

а)

следи минималната скорост на потапяне да бъде 0,3 m/s;

б)

изпраща ежедневен отчет на отговарящия за риболова; и

в)

следи данните, събрани по време на опитите с потапяне на парагадата, да се регистрират в уговорения формат и да се предадат на отговорника за риболова на края на сезона.

ПРОТОКОЛ Б

Б1.   В присъствие на научният наблюдател корабът трябва:

а)

да заложи минимум пет парагади с максималната дължина, приета за зоната по конвенцията, и минимум четири тестови бутилки (виж параграфи Б5—Б9), разположени в централната трета на парагадата;

б)

да постави тестовите бутилки по парагадата произволно, с произволно избрани места на поставяне, като следи да са по средата между тежестите;

в)

да изчисли скоростта на потапяне на бутилката за всеки опит, като измери скоростта, с която парагадата потъва от повърхността (0 m) до дълбочина 10 m;

г)

минималната скорост на потапяне е 0,3 m/s;

д)

в случай, че минималната скорост на потапяне на бъде достигната в 20-те пробни точки (4 опита за пет линии), опитът се повтаря, докато се регистрират общо 20 опита с минимална скорост на потапяне 0,3 m/s и

е)

Всички риболовни съоръжения и уреди, използвани при опитите, са същите, които ще се използват в зоната по конвенцията.

Б2.   По време на риболова, за да запази корабът правото си на изключение, предвидено в член 7, параграф 8, научният наблюдател на CCAMLR трябва непрекъснато да контролира потапянето на парагадите. Корабът сътрудничи с научният наблюдател на CCAMLR, който:

а)

Има за цел да извърши по един опит с бутилка за всяка парагади през работния ѝ период, като се знае, че тестът се извършва в централната трета на линията;

б)

на всеки седем дни разполага минимум четири тестови бутилки на една и съща парагада, за да провери дали скоростта на потапяне варира по линията;

в)

поставя бутилките произволно на парагадата с еднократно произволно избрано поставяне, като внимава да са по средата между тежестите;

г)

изчислява скоростта на потапяне за всяка тестова бутилка;

д)

измерва скоростта на потапяне на линията, като измерва средното време за потъване на парагадата от повърхността (0 m) до 10 m дълбочина.

Б3.   По време на риболовната дейност в рамките на гореспоменатото изключение, корабът:

а)

следи всяка парагада да има достатъчно тежести, за да се постигне минимална скорост на потапяне от 0,3 m/s;

б)

изпраща ежедневен отчет на националната си агенцията за изпълнението на целта;

в)

следи данните, събрани по време на опитите с потапяне на парагадата, да се регистрират в уговорения формат и да се предадат на националната агенция на края на сезона.

Б4.   С бутилката се извършва един тест по описания по-долу начин:

Поставяне на бутилката.

Б5.   10 метра найлоново многофибрено влакно 2 mm или подобно се закача здраво за гърлото на пластмасова бутилка от 750 ml (1) (приблизителна плаваемост 0,7 kg), а на другия край се закачва кука от парагадата. Дължината се измерва от мястото на закачване (края на скобата) до гърлото на бутилката и се проверява от наблюдателя на всеки два-три дни.

Б6.   Бутилката се обвива с отразяваща самозалепваща се хартия, за да се наблюдава и през нощта. Вътре с нея се поставя лист непромокаема хартия, на която едро е написан идентификационният номер, за да може да се чете от няколко метра разстояние.

Тест

Б7.   Бутилката се изпразва от водата, маха се тапата и влакното се навива около бутилката. Бутилката с навитото влакно се закачва за парагадата (2) по средата между тежестите (място на закачване).

Б8.   Наблюдателят регистрира изтеклите секунди от момента, в който мястото на закачване стига до водата, t1, и момента, в който бутилката е напълно потопена, t2 (3). Резултатът от теста се изчислява по следната формула:

 

Скорост на потъване = 10/(t2 – t1)

Б9.   Резултатът трябва да бъде равен или по-голям от 0,3 m/s. Данните се регистрират в предвиденото за това място в електронния бордови дневник на наблюдателя.


(1)  Използва се твърда пластмасова бутилка с пластмасова капачка на винт. Капачката се маха, за да може бутилката да се напълни с вода при потапянето и да се използва отново, а да не бъде унищожена от водното налягане.

(2)  При автоматичните парагади се закачва на основната линия, в испанската система на предната корда.

(3)  Наблюдава се с бинокъл, особено при лошо време.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРАВИЛА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРИЛОВ ПРИ РИБОЛОВ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

А.   Регламентиран риболов

1.   Ако при риболов на Dissostichus eleginoides в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне или залагане от друг вид е равен или надвишава един тон, риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили. Не се връща по-рано от поне 5 дни в район от 5 морски мили от мястото, където приловът е надвишил 1 тон.

2.   Ако при риболов на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне или залагане на един от следните видове — Chaenocephalus aceratus, Gobionotothen gibberifrons, Lepidonotothen squamifrons, Notothenia rossii или Pseudochaenichthys georgianus

а)

надвишава 100 kg и 5 % от общото тегло на улова,

или

б)

е равен или надвишава 2 тона

риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили от мястото. В продължение поне на пет дни корабът не се влиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът на горните видове е надвишил 5 %.

3.   Ако по време на риболов на Dissostichus eleginoides или Champsocephalus gunnari в статистически сегмент FAO 58.5.2, приловът на едно хвърляне на видовете Channichthys rhinoceratus, Lepidonotothen squamifrons, Macrourus spp. или скат е равен или надвишава 2 тона, риболовният кораб не прилага този метод на риболов най-малко в продължение на пет дни в радиус от 5 морски мили от мястото, където приловът на горните видове е надвишил 2 тона.

Ако по време на гореупоменатия риболов приловът на едно хвърляне от всеки друг прилов на видове, за които са наложени ограничения съгласно правилата на Общността е един тон или повече, риболовният кораб не прилага този метод на риболов в която и да е точка в границите на пет морски мили от мястото, където приловът на горните видове е надвишил един тон за период от най-малко пет дни.

4.   Ако при риболов на Electrona carlsbergi в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне от друг вид

а)

надвишава 100 kg и 5 % от общото тегло на улова,

или

б)

е равен или надвишава 2 тона,

риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили от мястото. В продължение поне на пет дни корабът не се влиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът на горните видове е надвишил 5 %.

5.   Под мястото, където приловът надвишава количествата по точки 1—4, се разбира пътят на риболовния кораб от мястото, на което е заложено риболовното съоръжение до мястото, където то е прибрано от кораба.

Б.   Нов улов и изследователски риболов

1.   Ако приловът на едно хвърляне или залагане от даден вид е равен или надвишава един тон по време на една операция, риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили. В продължение поне на пет дни корабът не навлиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът е надвишил 1 тон. Под мястото, където приловът надвишава 1 тон, се разбира пътят на риболовния кораб от мястото, на което е заложено риболовното съоръжение до мястото, където то е прибрано от кораба.

2.   За целите на точка 1:

а)

„прилов“ е уловът на видове риба, различни от търсения вид;

б)

видът Macrourus spp. и скатът се смятат за уникални видове.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ТРАЛИРАНЕ ПРИ РИБОЛОВ НА CHAMPSOCEPHALUS GUNNARI В СТАТИСТИЧЕСКА ПОДЗОНА FAO 48.3 ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ

1.   В региона на островите Shag/Black Rocks, трябва да се извършат дванадесет изследователски тралирания, разпределени между секторите от илюстрацията на фигура 1: четири с северозападния сектор, четири в югоизточния, две в североизточния и две в югозападния. Освен това в шелфа на северозапад от южната част на пролива Джорджия във водите под 300 метра дълбочина се извършват осем тралирания, както е илюстрирано на фигура 1.

2.   Изследователските тралове отстоят най-малко на 5 морски мили един от друг. Станциите са раздалечени достатъчно, за да се обхванат двата региона и да се събере информация за състава, размерите, разпределението по полове, зрелостта и теглото на Champsocephalus gunnari.

3.   Ако по време на транзитното преминаване към южната част на пролива Джорджия бъдат локализирани рибни пасажи, те трябва да бъдат уловени между изследователските тралирания.

4.   Времетраенето на всяко тралиране е минимум 30 минути, през които тралът е на дълбочината, на която се спуска за риболов, което през деня означава близо до дъното.

5.   Научният наблюдател на международната система, който се намира на борда, подбира образци от улова от изследователското тралиране. Извадките трябва да съдържат по възможност най-малко 100 риби, които се избират произволно. Всички риби от извадката се преглеждат, за да се определи дължината им, пола, степента на зрялост и по възможност теглото. Ако уловът е значителен и времето е достатъчно, могат да се прегледат и повече и риби.

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 15, ПАРАГРАФ 2 НА НАУЧНИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ НА БОРДА НА КОРАБИТЕ, УЧАСТВАЩИ В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ЖИВИТЕ МОРСКИ РЕСУРСИ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

А.   Функцията на научните наблюдатели на борда на корабите, участващи в научните изследвания и експлоатацията на живите морски ресурси е да наблюдават риболовната дейност в зоната по конвенцията и да дават отчет за наблюденията си в духа на целите и принципите на конвенцията.

Б.   За целта научните наблюдатели изпълняват следните задачи, използвайки одобрени от научния комитет на CCAMLR формуляри:

а)

подробно описват операциите на кораба (например време, отделено за изследователска дейност, за риболов, за транзитно преминаване и пр. и подробности за тралирането);

б)

вземат проби от улова за описание на биологическите характеристики;

в)

записват биологичните данни за всеки уловен вид;

г)

регистрират прилова, количеството и биологичните данни за видовете;

д)

отбелязват случаите, в който морски птици или морски бозайници случайно се заплитат в мрежите и случайната смъртност в резултат на това;

е)

регистрират процедурата, по която се измерва декларираното тегло на улова, както и данните за фактора на превръщане на живото тегло в краен продукт, ако за регистрирането на улова се отчита теглото на преработения продукт;

ж)

изготвят отчети за наблюденията си с помощта на одобрените от научния комитет формуляри и ги придават на компетентните органи;

з)

предават копие от отчетите си на капитана на кораба;

и)

по молба на капитана на кораба го подпомагат в изпълнението на процедурите по регистриране и деклариране на улова;

й)

извършват и други задачи, евентуално договорени в двустранното споразумение между страните;

к)

събират и предават фактически данни за риболовните кораби, локализирани в зоната по конвенцията, като уточняват типа кораб, местоположението му и дейността му;

л)

събират информация за загубата на риболовни съоръжения и изхвърлянето на отпадъци в морето от риболовните кораби.


Top