EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014DC0287

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно прилагането на Директива 2009/50/ЕО относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Синя карта на ЕС“)

/* COM/2014/0287 final */

52014DC0287

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно прилагането на Директива 2009/50/ЕО относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Синя карта на ЕС“) /* COM/2014/0287 final */


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно прилагането на Директива 2009/50/ЕО относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост

(„Синя карта на ЕС“)

Добре управляваните миграционни политики, насочени към привличане на висококвалифицирани мигранти, могат да допринесат за засилването на икономическия растеж и конкурентоспособността, за справянето с недостига на работна ръка на пазара на труда и за компенсирането на разходите, свързани с демографското застаряване на населението.

Директивата на ЕС за синята карта[1] бе приета, за да се улеснят приемането и мобилността на висококвалифицирани мигранти[2] и членовете на техните семейства чрез хармонизиране на условията за влизане и пребиваване в ЕС и чрез предвиждане на правен статут и набор от права.

В условията на нарастващо световно съревнование за таланти със синята карта на ЕС се цели ЕС да стане по-привлекателно място за висококвалифицираните работници от целия свят и да се укрепи неговата икономика, основана на знанието. Директивата също така има за цел да сведе до минимум изтичането на мозъци в развиващите се страни и страните със среден доход и да се стимулират циркулярната и временната миграция.

Държавите членки („ДЧ“) разполагаха с време до 19 юни 2011 г. да транспонират директивата в националното си законодателство. Комисията започна процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 20 държави членки[3] за това, че не са транспонирали директивата навреме, като всички процедури вече са приключени.

Всички държави членки, обвързани с прилагането на директивата[4], вече са в състояние да издават сини карти на ЕС. Успоредно с това много държави членки разполагат с национални политики за привличане на висококвалифицирани мигранти[5]. Някои държави членки[6] са наложили капацитет за прием, с който се ограничава броят на висококвалифицираните мигранти, а други[7] са приели или запазили по-благоприятни разпоредби в сравнение с някои конкретни разпоредби на директивата.

Настоящото съобщение[8] е в отговор на задължението на Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на директивата за синята карта[9]. Първо, в него се прави оценка на основните аспекти, свързани с привлекателността на синята карта на ЕС, последвана от кратък преглед на начина, по който мерките са въведени в националните законодателства. Доколкото е възможно, е отделено особено внимание на въздействието на националните схеми за висококвалифицирани мигранти (член 3, параграф 4), на критериите за приемане (член 5), и по-специално на прага на заплатите, и на условията за пребиваване в други държави членки (член 18).

1. Привлекателност на синята карта на ЕС

1.1. Статистически данни

Поради забавеното транспониране, през 2012 г. в повечето държави членки схемата за синята карта беше в сила едва няколко месеца[10]. Въпреки закъсненията, през 2012 г. бяха издадени 3 664 сини карти и бяха приети 1 107 членове на семейства[11].

Таблица 1 показва, че през 2012 г. най-много сини карти са издадени от DE (2 584; 70,52%), ES (461; 12,58%) и LU (183; 4,99%). В другия край на класацията са PL, PT и FI, всяка от които е издала по 2 сини карти, NL и HU, които са издали по 1 карта, а BE, CY, EL и MT не са издали нито една[12]. CY е определил капацитет за прием, равен на нула.

През 2013 г. броят на издадените сини карти се е увеличил на най-малко 15 261[13]. Най-много сини карти са издадени от DE (14 197)[14], LU (306) и Франция (304).

Таблица 2 показва, че най-много сини карти през 2012 г. са били издадени на висококвалифицирани мигранти от Азия (1 886), следвани от Източна Европа (463), Северна Америка (380), Южна Америка (278), Южна Европа (227), Северна Африка (174) и Централна Америка (118). Само 78 висококвалифицирани работници идват от други части на Африка. Притежателите на синя карта от Океания са 38.

Основните държави на произход през 2012 г. са били Индия (699), Китай (324), Русия (271), САЩ (313) и Украйна (149) от общо 96 държави. Първите статистически данни за 2013 г. изглежда потвърждават това класиране.

Занятието на притежателите на синя карта през 2012 г. е известно само за 294 от 3 664 лица (8,02%)[15], което не е достатъчно, за да е представително.

През първите 6 месеца на 2013 г. в Германия са издадени сини карти на 6 131 мигранти, от които 4 442 (72,45%) са влезли преди 2013 г.[16], а новопристигнали са само 1 689 (27,55%)[17].

През първите 9 месеца на 2013 г. в DE са издадени 8 888 сини карти, от които 4 100 (46,13%) са за занятия, при които има недостиг на работна ръка[18], а 4 788 (53,87%) са за стандартни занятия[19]. През този период 6 971 (78,43%) от сините карти в DE са били предоставени на мъже и 1 914 (21,53%) на жени[20].

През същия период в DE са издадени сини карти на мигранти на възраст

0 – 25 години: 183 (2,06%) 25 – 35 години: 6 533 (73,50%) 35 – 45 години: 1 765 (19,86%) 45 – 55 години: 308 (3,47%) 55 – 65 години: 95 (1,07%) 65 и повече години: 4 (0,05%)

1.2. Национални схеми за висококвалифицирани мигранти (член 3, параграф 4)[21]

Наред със синята карта на ЕС, много държави членки разполагат с национални политики за привличане на висококвалифицирани мигранти[22].

Някои държави членки се фокусират върху определени групи лица[23] или върху точно определени сфери на дейност, в които националният пазар на труда има специфични нужди и е налице недостиг на работна ръка[24]. Повечето се рекламират като дестинации за висококвалифицирани работници и улесняват тяхното приемане и влизане, например чрез ускорени процедури за издаване на разрешения и визи, чрез освобождаване от общите имиграционни изисквания и проучвания на пазара на труда, чрез информационни кампании и други стимули. Действащите в тези ДЧ системи варират от точкови системи до системи, зависещи от работодателите и направлявани от търсенето.

При няколко държави членки, които имат подобни национални политики, се забелязва по-голям дял на висококвалифицираните мигранти[25] сред населението от мигранти, в сравнение с ДЧ, които не разполагат с такива политики[26].

Таблица 3 показва, че наличието на национални схеми за висококвалифицирани работници може да окаже въздействие върху сините карти на ЕС, издавани от някои ДЧ. През 2012 г. в Нидерландия са издадени 5 514 национални разрешения спрямо 1 синя карта на ЕС; във FR — 3 030 спрямо 77 сини карти; в AT — 1 158 спрямо 124 сини карти; в ES — 1 136 спрямо 461 сини карти; във FI — 748 спрямо 2 сини карти.

Сред важните изключения в обратната посока са DE с 210 национални разрешения спрямо 2 584 сини карти; LU — с 21 национални разрешения спрямо 183 сини карти; и RO — без издадени национални разрешения спрямо 46 сини карти.

1.3. Капацитет за прием (член 6)

Докато по-голямата част от ДЧ не са избрали варианта с определяне на капацитет за прием на висококвалифицирани мигранти, някои ДЧ[27] са предвидили такава възможност в съответствие с член 79, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС. Държавите членки, които реално са наложили капацитет за прием, имат различни подходи към определянето на този капацитет. ДЧ са задължени да съобщят дали са приведени в действие мерки за налагане на капацитет за прием[28].

В някои ДЧ[29] капацитетът за прием се изчислява като процент от националната работна сила или населението, или в зависимост от равнището на безработицата или изискванията на пазара на труда, понякога по региони и специализация. В няколко ДЧ[30] капацитетът за прием се определя на всеки 1 или 2 години от съответните министри.

С изключение на две ДЧ[31], няма други, които да са информирали Комисията за капацитет за прием.

1.4. Етично набиране на работна ръка (член 3, параграф 3 и член 8, параграф 4)

Няма ДЧ, които да са сключили споразумения с трети държави, в които се изброяват професиите, които следва да не попадат в приложното поле на директивата, за да се гарантира етично набиране на персонал в сектори, страдащи от недостиг на работна ръка в развиващите се държави.

BE, CY, DE[32], EL, LU и MT са транспонирали в националното си законодателство възможността да отхвърлят заявление за издаване на синя карта на ЕС, за да гарантират етично набиране на персонал в такива сектори. ДЧ, които се възползват от тази разпоредба, са задължени да уведомяват за решението си[33]. Не са докладвани случаи на отхвърляне на тези правни основания.

Предвид ниския брой на сини карти на ЕС, издадени понастоящем на висококвалифицирани мигранти от най-слабо развитите държави, рискът от изтичане на мозъци остава ограничен за тези държави. Развиващите се държави със среден доход обаче могат да бъдат изложени на по-висок риск. Някои ДЧ[34] се борят с изтичането и движението на мозъци чрез националните законодателства, чрез двустранни споразумения и/или сътрудничество с държавите на произход.

2. Транспониране от държавите членки

2.1. Определения (член 2)

Определенията за „висококвалифицирана трудова заетост“, „висока професионална квалификация“, „придобито висше образование“, „професионален опит“ и „регламентирана професия“ са въведени в повечето държави членки, макар да се наблюдават разлики в терминологията и приложното поле, както и вътре в държавите членки с федерални структури.

DE[35], EE, EL, ES, FR, LT, LU, MT, PL, PT, SE и SK са избрали да прилагат дерогацията, според която най-малко пет години съответен професионален опит на равнище, съизмеримо с придобито висше образование, предоставя достатъчно доказателства за високи професионални квалификации[36].

2.2. Критерии за приемане и праг на заплатата (член 5)

Всички ДЧ изискват валиден трудов договор или обвързващо предложение за работа, но DE и LV не изискват изрично минимална продължителност от една година[37].

Всички ДЧ изискват валидни документи за пътуване, но само CY, EL, FI, LT, MT, PT и SE са използвали възможността да изискат срокът на валидност на документите за пътуване да обхваща поне първоначалния срок на разрешението за пребиваване. Както е предвидено в директивата, всички ДЧ изискват здравна застраховка, с изключение на ES, където не съществува съответстваща разпоредба. Повечето ДЧ[38] изискват кандидатът да не представлява заплаха за обществения ред, сигурност или здраве.

Повечето ДЧ са използвали възможността по член 5, параграф 2 да изискват кандидатът да посочи своя адрес на територията на съответната ДЧ[39]. AT, BE и NL изискват да бъдат уведомявани за всяка промяна на адреса. IT и LU изискват доказателство за подходящо жилищно настаняване.

В съответствие с член 5, параграф 3 повечето ДЧ са определили номинален праг на заплатата, равен на 1,5 пъти средната брутна годишна заплата, но някои са се възползвали от предвидената в директивата възможност за по-високи прагове[40]. Повечето ДЧ са предвидили метода за изчисляване в законодателството си[41]. LV, EE, HU, SK и LT изчисляват прага, използвайки като основа средната брутна месечна заплата. Някои използват за изчисляване на този праг други формули или критерии, различни от средната брутна годишна заплата[42]. Повечето ДЧ изглежда използват национални данни, за да определят прага на заплатата. ДЧ се приканват да използват данните на Евростат[43], поне като база за сравнение[44].

ДЧ са задължени да определят и публикуват съответните прагове на заплатите. Въпреки това извършеният от Комисията преглед на наличната информация на портала на ЕС за имиграцията[45] и на националните уебсайтове показва, че в много държави членки праговете на заплатите не са публикувани или актуализирани, трудно е да се намерят или информацията е достъпна единствено на езика на съответната държава[46]. ДЧ не са уведомили Комисията за праговете на заплатите или за ежегодните актуализации. В директивата е отправен призив Комисията да прави оценка на уместността на прага на заплатите[47], което тя може да направи само ако е уведомявана ежегодно за праговете.

Сравнението на праговете на заплатите, за които има информация, с данните на Евростат и ОИСР за средните брутни годишни заплати показва, че в някои държави членки прагът може да не съответства на минимума от 1,5 пъти средната брутна годишна заплата (таблица 4).

CY, DE, EE, EL, ES, HU, LU, MT и PT са транспонирали възможността да прилагат праг на заплатите от поне 1,2 пъти средната брутна годишна заплата при заетост в професии, за които има особена нужда от работници мигранти и които принадлежат към основни групи 1 и 2 по ISCO. Само за DE, EE, HU и LU се знае, че са използвали реално възможността за дерогация и са определили по-ниски прагове на заплати, макар никоя от тях да не е предоставила на Комисията изисквания годишен списък на професиите, за които е взето решение за дерогация.

2.3. Срок на валидност на синята карта на ЕС (член 7, параграф 2)

ДЧ трябва да определят стандартен срок на валидност на синята карта на ЕС в своето законодателство, който да е с продължителност между една и четири години и който да се прилага по принцип по отношение на всички заявления за издаване и подновяване в съответната ДЧ.

По изключение, ако трудовият договор е за срок, по-кратък от стандартния срок, синята карта на ЕС се издава или подновява за продължителността на трудовия договор плюс три месеца. Минималната продължителност за синя карта на ЕС е една година, тъй като това е минималната продължителност на необходимия трудов договор или предложение за работа[48]. Възможността за подновяване на синя карта на ЕС се подразбира от директивата като няма ограничение за подновяването, стига да са изпълнени поставените условия[49].

Стандартният срок на валидност[50] на синята карта на ЕС е една година в BG, CY, ES, LT, MT и PT и 13 месеца в Белгия. AT, CZ, EL, FI, IT, LU, PL, RO, SE и SI са определили срока на две години, а EE — на две години и три месеца. FR и SK са го определили на три години, а DE, HU и NL — на четири години. LV го е определила на пет години.

В почти всички ДЧ[51], ако трудовият договор или обвързващото предложение за работа е за срок, по-кратък от стандартния срок на валидност, синята карта на ЕС се издава или подновява за продължителността на трудовия договор плюс три месеца. При подновяване, ако остатъкът от трудовия договор е по-кратък от една година, това би означавало, че синята карта на ЕС се издава със срок, по-малък от една година. Първоначален трудов договор или предложение за работа с продължителност, по-малка от една година, трябва да бъде отхвърлен/о[52]. IT прави разлика между безсрочните трудови договори, за които срокът на валидност е определен на две години, и всички други договори, за които срокът е продължителността на трудовия договор плюс три месеца.

Изглежда, че всички ДЧ позволяват подновяването, но някои ДЧ[53] са определили различен (по-дълъг) срок на валидност за подновената карта, в сравнение с първоначалната синя карта на ЕС, вместо да прилагат един и същ стандартен срок на валидност. SE е ограничила общата валидност на първоначалната синя карта плюс подновяванията на четири години.

2.4. Проучване на пазара на труда (член 8, параграф 2)[54]

AT, BE, BG, CY, ES, HU, IT, LU, MT, PL, SK и SI са транспонирали възможността за извършване на проучване на пазара на труда. Повечето ДЧ[55] са избрали да прилагат възможността да се проверява дали съответната свободна длъжност не може да бъде заета от техни граждани или от работната сила в ЕС.

2.5. Отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС (член 9)

Възможността[56] за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС поради съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, се прилага от почти всички ДЧ[57]; в AT, BE, ES, FI, FR и IT това е предвидено в общи разпоредби или в условията за влизане. AT, BE, BG, DE, EE, IT, NL, PL и SK са заменили използвания в английската версия термин „public policy“ с „public order“ (обществен ред), а AT, BE, BG, EL, FR, IT и PL не споменават термина „обществено здраве“.

Повечето ДЧ[58] са приложили възможността за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС, когато притежателят на такава карта не разполага с достатъчно средства, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната ДЧ[59].

BE, BG, CY, EE, ES, HU, MT и PL са приложили възможността за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС, ако заинтересованото лице не е съобщило адреса си[60]. CY, CZ, EE, EL, MT, RO и SK са избрали възможността да отнемат или да не подновят синя карта на ЕС, когато притежателят на синя карта на ЕС кандидатства за социално подпомагане, при условие че подходящата писмена информация е била предоставена предварително[61].

2.6. Заявления за приемане (член 10)

По-голямата част от ДЧ изискват заявлението за синя карта на ЕС да се подава от мигранта. CY, ES, FR, IT и MT изискват това да се прави от работодателя. В BE и LV заявленията трябва да се подават от мигранта и работодателя, а NL, AT, PT и SI дават възможност заявлението да се подава или от мигранта, или от работодателя. AT и NL позволяват заявленията да се подават от адвокат.

Повечето ДЧ[62] предвиждат, че заявленията може да се разглеждат и проучват, докато заявителят е извън държавата членка или вече пребивава в нея като притежател на валидно разрешение за пребиваване или национална виза за дългосрочно пребиваване[63]. Повечето ДЧ[64] са приложили дерогацията, че заявления могат да се подават, когато заявителят не притежава валидно разрешение за пребиваване, но се намира законно на територията на държавата членка (член 10, параграф 3). LU и SE са приложили специалната дерогация на член 10, параграф 4, че заявлението може да бъде подадено само от място извън територията на държавата, за която то се подава[65].

2.7. Процедурни гаранции (член 11)

Повечето ДЧ са определили 90-дневен срок за приемане на решението по пълно заявление и за изпращане на писмено уведомление до кандидата[66], но някои са определили по-кратки срокове: 60 дни (EE, LT и PT; SK и PL за сложни случаи), 56 дни (AT), 45 дни (ES), 30 дни (LV, RO и SI; SK и PL за несложни случаи) и 7 дни (BG). Повечето ДЧ са определили какви са последиците от липсата на решение при изтичането на този срок[67], въпреки че BE, EL, IT и PL са предвидили удължаване на крайния срок.

В случай на непълно заявление, повечето ДЧ са определили краен срок за предоставяне на допълнителна информация и срок за спиране на обработката. Всички ДЧ предвиждат писмено уведомяване в случай на отхвърляне, отказ за подновяване или отнемане и определят срокове за започване на процедури за обжалване.

2.8. Права

Достъп до пазара на труда (член 12)

Повечето ДЧ[68] са приложили варианта, при който след първите две години на ограничен достъп до пазара на труда се предоставя равно третиране с гражданите на съответната държава по отношение на достъпа до висококвалифицирана трудова заетост.

Почти всички ДЧ[69] изискват предоставяне на разрешение от компетентния орган в случай на промяна на работодателя през първите две години. Много ДЧ[70] изискват уведомяване или предварително разрешение за измененията, засягащи условията за приемане.

Временна безработица (член 13)

Тези разпоредби са транспонирани от повечето ДЧ. Някои ДЧ прилагат по-благоприятни законодателни разпоредби или ограничават прилагането на разпоредбите на директивата до принудителната безработица.

Равно третиране (член 14)

Разпоредбите за равното третиране се прилагат от повечето ДЧ, въпреки че има различия в приложното поле, в някои ДЧ липсва изрично транспониране на някои от разпоредбите и някои ДЧ прилагат по-благоприятни законодателни разпоредби[71].

CY, DE, EL, ES, FI, LU, MT, PL и RO са приложили възможността за евентуални ограничения по отношение на образованието и професионалното обучение и достъпа до стоки и услуги. AT, BE, CY, CZ, DE, EL, FI, LT, LU, MT, NL, PL и RO са приложили възможността да поставят конкретни предварителни условия за достъпа до висше образование и образование след завършено средно образование.

Повечето ДЧ[72] не са приложили възможността да ограничат равното третиране, когато притежателят на синя карта на ЕС се премести във втора държава членка и все още не е взето положително решение относно издаването на синя карта на ЕС.

Членове на семейството (член 15)

През 2012 г. са издадени 1 107 разрешения за членове на семействата на притежатели на синя карта. През 2013 г. в DE най-малко 1 421 съпрузи и 899 деца са се присъединили към притежатели на синя карта на ЕС[73]. Същевременно обаче голяма част от притежателите на синя карта са под 35 години и може все още да не са създали семейство[74]. Комисията допълнително ще анализира това.

Статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС (членове 16 и 17)

AT, BG, CY, DE, EE, ES, EL, LT, MT, LV, NL и RO са избрали да прилагат възможността по член 16, параграф 5 да ограничат дерогациите от Директива 2003/109/ЕО по отношение на периодите на отсъствие от територията на Общността.

2.9. Пребиваване в други ДЧ (членове 18 и 19)

Притежател на синя карта на ЕС, който желае да се премести в друга ДЧ след 18 месеца законно пребиваване в първата ДЧ, трябва да подаде заявление за друга синя карта на ЕС във втората ДЧ. На практика това означава нова оценка на това дали притежателят на синя карта на ЕС отговаря на условията, които важат във втората ДЧ.

В различните ДЧ съществуват известни различия в условията за приемане и значителни разлики в праговете на заплатите.

Все още не е възможно да се оцени въздействието на аспекта „мобилност в рамките на ЕС“ на синята карта на ЕС, тъй като изискваният период от 18 месеца все още не е приключил за значителен брой притежатели на синя карта на ЕС.

3. Заключения и следващи стъпки

Между ДЧ съществуват големи различия по отношение на броя на издадените сини карти. Макар че размерът на държавата членка и икономическото ѝ състояние могат да окажат въздействие върху привлекателността ѝ, това не обяснява напълно големите различия. Отговорът може да се търси и в избора на политики от ДЧ, като последните прилагат и популяризират синята карта по твърде различни начини.

Директивата за синята карта беше договорена и приета преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Съгласно предишната система беше необходимо единодушие в Съвета, вместо сегашното квалифицирано мнозинство, а Европейският парламент не беше съзаконодател. Това доведе до дълги и трудни преговори по предложението на Комисията. Произтичащата от него директива определя само минимални стандарти и оставя голяма свобода на държавите членки чрез много „пожелателни клаузи“ и препратки към националното законодателство.

Националните схеми за привличане на висококвалифицирани мигранти в много ДЧ се конкурират със синята карта на ЕС и една с друга. Въпреки това някои ДЧ са направили избор на политика в полза на синята карта на ЕС, което се отразява на броя на издадените сини карти. Други политики на ДЧ отдават предимство на политиките на националните схеми.

Макар броят на сините карти да се е увеличил в повечето държави членки между 2012 и 2013 г., е твърде рано да се правят заключения относно въздействието на синята карта на ЕС за привличането на висококвалифицирани мигранти в ЕС. Комисията изразява загриженост относно пропуските в транспонирането, ниското ниво на съгласуваност, ограничения набор от права и пречките пред мобилността в рамките на ЕС.

Настоящият доклад разкрива обща липса на уведомяване от страна на ДЧ за данни и мерки, взети в изпълнение на директивата, напр. относно капацитета за прием, проучванията на пазара на труда, етичното набиране на персонал, прага за заплатите[75]. Наличието на надеждни, подробни и актуални данни е от съществено значение за функционирането на системата за синя карта на ЕС, напр. с цел мобилност в рамките на ЕС, и за извършването на оценка на нейната привлекателност.

Открити са редица недостатъци в транспонирането на директивата. Комисията ще положи повече усилия, за да гарантира, че директивата се транспонира и прилага правилно в целия ЕС. Три години след изтичането на срока за транспониране на директивата е крайно време тя да бъде ползвана пълноценно. За да се постигне това, Комисията ще организира срещи с ДЧ и, когато е необходимо, ще използва правомощията си съгласно Договора.

Накрая, потенциалните висококвалифицирани мигранти и работодателите следва да бъдат по-добре информирани за синята карта на ЕС. Комисията ще използва в максимална степен съществуващите интернет сайтове, напр. портала на ЕС за имиграцията, и ще насърчава ДЧ да подобрят предоставянето на информация и повишаването на осведомеността чрез други подходящи канали.

Въз основа на наличната информация и с оглед на краткия период на прилагане понастоящем не се предлагат изменения.

Таблица 1: Сини карти на ЕС през 2012 г. и 2013 г.

Сини карти на ЕС според вида решение || || Приети членове на семейството на притежатели на сини карти на ЕС според вида решение

|| Издадени || Подновени || Отнети || || Издадени || Подновени || Отнети

|| 2012 г. || 2013 г. || 2012 г. || 2013 г. || 2012 г. || 2013 г. || || 2012 г. || 2013 г. || 2012 г. || 2013 г. || 2012 г. || 2013 г.

Общо || 3 664 || 15 261 || 146 || 170 || 1 || 0 || || 1 107 || 2 || 108 || 0 || 0 || 0

BE || 0 || 5 || : || || : || || || 0 || || 0 || || 0 ||

BG || 15 || 25 || 0 || || 0 || || || 5 || || 0 || || 0 ||

CZ || 62 || 74 || 1 || 25 || 0 || || || 35 || || 0 || || 0 ||

DE || 2 584 || 14 197 || 0 || || : || || || 270 || || 0 || || : ||

EE || 16 || 12 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 18 || 2 || 0 || 0 || 0 || 0

EL || 0 || 0 || || || || || || : || || : || || : ||

ES || 461 || n.y.a. || 91 || || 0 || || || 385 || || 82 || || 0 ||

FR || 126 || 304 || 49 || 133 || || || || : || || : || || : ||

IT || 6 || 112 || : || || : || || || : || || : || || : ||

CY || 0 || 0 || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

LV || 17 || 13 || 0 || 12 || 0 || || || 8 || || 0 || || 0 ||

LT || в сила: 2013 || 40 || || || || || || || || || || ||

LU || 183 || 306 || 0 || || 0 || || || 223 || || 0 || || 0 ||

HU || 1 || 3 || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

MT || 0 || n.y.a. || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

NL || 1 || n.y.a. || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

AT || 124 || n.y.a. || 5 || || 0 || || || 155 || || 25 || || 0 ||

PL || 2 || 27 || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

PT || 2 || n.y.a. || 0 || || 0 || || || 0 || || : || || : ||

RO || 46 || 119 || 0 || || 0 || || || : || || : || || : ||

SI || 9 || n.y.a. || 0 || || 1 || || || 3 || || 1 || || 0 ||

SK || 7 || 8 || 0 || || 0 || || || 5 || || 0 || || 0 ||

FI || 2 || 5 || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0 ||

SE || в сила: 2013 г. || 2 || || 0 || || 0 || || || 0 || || 0 || || 0

HR || в сила: 2013 г. || 9 || || || || || || || || || || ||

Източници:        

Евростат, Сини карти на ЕС според вида решение, занятие и гражданство [migr_resbc1]; Приети членове на семейството на притежатели на сини карти на ЕС според вида решение и гражданството [migr_resbc2], справка на 16.4.2014 г.

Данни за 2013 г.: Нарочно запитване на Европейската мрежа за миграцията (срок за отговор до 20.2.2014 г.); преки контакти с няколко ДЧ.

Бележки относно данните за 2013 г.:       

LT, RO: неокончателни данни

n.y.a.: данни все още не са налични          

Таблица 2: Сини карти на ЕС през 2012 г. според гражданството

Общо ||  3 664    || || ||

Азия ||  1 886    || || ||

|| || || Южна Азия[76] ||  869   

|| || || Източна Азия[77] ||  489   

|| || || Западна Азия[78] ||  410   

|| || || Югоизточна Азия[79] ||  99   

|| || || Централна Азия[80] ||  19   

Америка ||  783    || || ||

|| || || Северна Америка[81] ||  380   

|| || || Южна Америка[82] ||  278   

|| || || Централна Америка[83] ||  118   

|| || || Карибския басейн[84] ||  7   

Европа ||  690    || || ||

|| || || Източна Европа[85] ||  463   

|| || || Южна Европа[86] ||  227   

Африка ||  252    || || ||

|| || || Северна Африка[87] ||  174   

|| || || Централна Африка[88] ||  35   

|| || || Южна Африка[89] ||  18   

|| || || Западна Африка[90] ||  15   

|| || || Източна Африка[91] ||  10   

Океания[92] ||  38    || || ||

Други ||  15    || || ||

|| || || Няма данни ||  9   

|| || || Без гражданство ||  6   

Източник: Евростат, сини карти на ЕС според вида решение, занятието и гражданството [migr_resbc1].

Таблица 3: Сравнение с националните схеми за висококвалифицирана трудова заетост

|| Първоначални разрешения съгласно национални схеми || || Сини карти

|| 2008 г. || 2009 г. || 2010 г. || 2011 г. || 2012 г. || || 2012 г. || 2013 г.

Общо || 16 157 || 14 980 || 16 999 || 19 604 || 19 988 || || 3 664 || 15 261

BE || 3 577 || 1 202 || 106 || 119 || 98 || || 0 || 5

BG || || || || 0 || 0 || || 15 || 25

CZ || || 18 || 0 || 0 || 69 || || 62 || 74

DE || 96 || 119 || 122 || 177 || 210 || || 2 584 || 14 197

EE || || || 0 || 0 || 0 || || 16 || 12

EL || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 0 || 0

ES || 2 884 || 2 071 || 1 244 || 1 650 || 1 136 || || 461 || n.y.a.

FR || 1 681 || 2 366 || 2 554 || 3 148 || 3 030 || || 126 || 304

IT || || || 1 984 || 1 563 || 1 695 || || 6 || 112

CY || 393 || 436 || 634 || 551 || 600 || || 0 || 0

LV || || 85 || 114 || 97 || 106 || || 17 || 13

LT || || || 138 || 186 || 225 || || в сила: 2013 г. || 40

LU || || 96 || 74 || 102 || 21 || || 183 || 306

HU || || || || 0 || 0 || || 1 || 3

MT || 0 || 0 || || 0 || 0 || || 0 || n.y.a.

NL || 6 411 || 4 895 || 5 531 || 5 594 || 5 514 || || 1 || n.y.a.

AT || 827 || 575 || 668 || 868 || 1 158 || || 124 || n.y.a.

PL || || || 12 || || 314 || || 2 || 27

PT || 288 || 307 || 342 || 282 || 313 || || 2 || n.y.a.

RO || || || || 0 || 0 || || 46 || 119

SI || 0 || 0 || || 0 || 0 || || 9 || n.y.a.

SK || || 0 || || 0 || 0 || || 7 || 8

FI || || || || 861 || 748 || || 2 || 5

SE || || 2 810 || 3 476 || 4 406 || 4 751 || || в сила: 2013 г. || 2

HR || || || || || || || в сила: 2013 г. || 9

Източници:        

Евростат, Сини карти на ЕС според вида решение, занятието и гражданството [migr_resbc 1], справка на 16.4.2014 г.

Данни за 2013 г.: Нарочно запитване на Европейската мрежа за миграция (срок за отговор до 20.2.2014 г.); преки контакти с няколко ДЧ.

Данни за националните схеми: Евростат, Причини за платените дейности: висококвалифицирани работници, първоначални разрешения, издадени за платени дейности по причина, период на валидност и гражданство [migr_resocc], справка на 17.2.2014 г.; LT: Отдел за миграцията към Министерството на вътрешните работи на Република Литва.

Бележки относно данните за 2013 г.:

LT, RO: неокончателни данни

n.y.a.: данни все още не са налични          

Таблица 4: Прагове на заплатите (ако има данни на разположение) и съотношение към брутните годишни заплати по държави членки

[1] Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г., ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 17–29.

[2] Като се има предвид, че директивата не се прилага спрямо граждани на трети държави, които влизат в държава членка по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, улесняващо влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции (член 3, параграф 2, буква ж), нито една част от настоящия доклад не обхваща категориите висококвалифицирани доставчици на услуги, попадащи в режим 4.

[3] AT, BE, BG, DE, EL, FR, IT, CY, LV, LT, LU, HU, MT, PL, PT, RO, SI, SK, FI и SE.

[4] Всички държави членки, с изключение на DK, IE и UK. Все още предстои да бъде направена оценка на прилагането от страна на HR след присъединяването ѝ, но директивата влезе в сила навреме на 1 юли 2013 г.

[5] AT, BE, CZ, DE, EE, EL, ES, FI, FR, NL, LT, LU, SK, SI и SE.

[6] BG, CY, EE, EL и RO.

[7] AT, BE, CZ, DE, EL, FI, FR, HU, IT, LU, LV, NL, PT, SE и SI.

[8] Съобщението се основава на проучване, проведено по поръчка на Комисията.

[9] Член 21.

[10] 4 ДЧ транспонираха навреме, 5 ДЧ — до края на 2011 г., 8 ДЧ — през първото полугодие на 2012 г., 5 — през второто полугодие на 2012 г. и 2 ДЧ — едва през 2013 г.

[11] http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/population/data/database

[12] HR, LT, SE: влизане в сила през 2013 г.

[13] Временни и непълни статистически данни за 15 ДЧ от нарочно запитване на Европейската мрежа за миграцията (ЕММ) (срок за отговор до 20.2.2014 г.); преки контакти с миграционните органи на няколко ДЧ.

[14] Предварителни данни за DE.

[15] Информация е подадена само от BG, CZ, EE, FI, FR, HU, IT, LV, PL, RO и SI.

[16] Тези лица са учили или са били обучавани в Германия, или са променили статута си от друг вид разрешение за работа.

[17] Източник: Wanderungsmonitoring: Migration nach Deutschland, 1. Halbjahr 2013. http://www.bamf.de/SharedDocs/Anlagen/DE/Publikationen/Broschueren/wanderungsmonitoring-I-halbjahr-2013.html

[18] „Mangelberufe“: професии, за които в DE е установена специфична нужда.

[19] „Regelberufe“: всички останали професии.

[20] Полът на 3 лица не е посочен.

[21] За повече информация: Проучване на ЕММ „Attracting Highly Qualified and Qualified Third-Country Nationals“ (Привличане на висококвалифицирани и квалифицирани граждани на трети държави), обобщаващ доклад, 2013 г., стр. 16—21. http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/networks/european_migration_network/reports/docs/emn-studies/attracting/emnsr_attractinghqworkers_finalversion_23oct2013_publication.pdf

[22] BE, EE, FI, EL, IT, LT, LU, SK, SI и SE имат специфични разпоредби в по-широк кръг от политики в областта на миграцията; AT, CZ, DE, ES, FR, NL и PT разполагат с отделни политики, насочени към висококвалифицирани мигранти.

[23] Например: ръководен персонал и мениджъри, изследователи и учени, или лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.

[24] Например в областта на информационните и комуникационните технологии, здравеопазването, академичната дейност, финансовите услуги или инженерството.

[25] През 2012 г. 47% от мигрантите в SE са категоризирани в нива 5-6 (университетска степен и/или докторска степен) по Международната стандартна класификация на образованието на UNESCO (ISCED), а 35% са заемали работни места в групи 1-3 по ISCO (ръководители, специалисти, техници и младши специалисти). В LU 54% са били в нива 5-6 по ISCED, а 53% в групи 1-3 по ISCO.

[26] CY, IT, LV, MT, PL не привличат по-високи дялове висококвалифицирани мигранти, с изключение на CY, където 28% са категоризирани през 2012 г. в нива 5-6 по ISCED.

[27] BG, CY, EE, EL, HU, MT, RO и SI.

[28] Член 20, параграф 1.

[29] BG, EE, EL, HU, MT.

[30] EE, EL, HU, MT и RO. CY забранява приемането на висококвалифицирани работници, но Министерският съвет може в изключителни случаи да разреши приемането им по сектор, професия, специалност и/или държава на произход (с възможност за преразглеждане след 1 година).

[31] CY: капацитетът понастоящем е определен на нула; EL: поради липса на търсене EL все още не е задействала системата си за определяне с министерско решение на максималния брой работни места за целите на висококвалифицирана трудова заетост, предоставяни на граждани на трети държави.

[32] DE предвижда възможността да използва тази дерогация чрез наредба (понастоящем няма такава).

[33] Член 20, параграф 1 и член 8, параграф 4.

[34] Източник: Проучване на ЕММ „Attracting Highly Qualified and Qualified Third-Country Nationals“ (Привличане на висококвалифицирани и квалифицирани граждани на трети държави), обобщаващ доклад, 2013 г., стр. 23.

[35] DE предвижда възможността да използва тази дерогация чрез наредба (понастоящем няма такава).

[36] MT: най-малко 10 години професионален опит.

[37] IT изисква специалистите да попадат в нива 1, 2 и 3 от националната класификация на професиите ISTAT CP2011.

[38] С изключение на LU (да не е заплаха за международните отношения) и RO (да няма съдебно досие и да е здравословно годен за извършване на конкретната трудова дейност).

[39] С изключение на EL, FI, PT и SE.

[40] RO (4 пъти) и LT (2 пъти).

[41] С изключение на NL и PL: конкретна сума, която се индексира и публикува ежегодно.

[42] Например DE: равнището на заплатата възлиза на 2/3 от максималния размер за изчисляване на годишните осигурителни вноски в задължителния пенсионен фонд (който размер е свързан със средната брутна заплата); IT: 3 пъти минималното равнище за освобождаване от участие в разходите за здравеопазване; PT: 1,5 пъти националната средна годишна брутна заплата или 3 пъти Индексираната Социална Помощ (IAS).

[43] Данни за брутния годишен доход от заплати (по работодатели), публикувани от Евростат за предприятията с 10 или повече служители [earn_ses10_an]. Тези данни се събират на всеки четири години чрез проучването на структурата на заплатите (SES) и осигуряват източник на съпоставими данни за целия ЕС.

[44] Член 20, параграф 3 и съображение 11.

[45] http://ec.europa.eu/immigration/

[46] Проверки са извършени през февруари 2014 г.

[47] Член 21.

[48] Член 5, параграф 1, буква а).

[49] Член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграфи 1—3, член 11, параграф 3, член 14, параграф 3 и член 20, параграф 2.

[50] Няколко ДЧ обвързват срока на валидност на синята карта на ЕС с продължителността на трудовия договор плюс три месеца и са определили максимален срок (между 1 и 4 години; 5 години в LV) вместо стандартен срок. По този начин не се определя стандартен срок на валидност, както се изисква.

[51] Освен в BE, FR и ES.

[52] Условието за приемане по член 5, параграф 1, буква а) изисква минимална продължителност от една година. Изглежда, че AT, BG, CY, DE, HU, LT и LV не изискват в своето законодателство минимална продължителност на трудовия договор или предложението за работа.

[53] PT: 1 година за първоначалната карта + 2 години за подновените карти; ES: 1 година за първоначалната карта + 2 години за подновените карти; BE: 13 месеца за първоначалната карта + 3 години за подновените карти; EL: 2 години за първоначалната карта + 3 години за подновените карти; EE: 2 години и 3 месеца за първоначалната карта + 4 години и три месеца за подновените карти.

[54] За повече информация относно проучванията на пазара на труда: EMN Inform, Approaches and tools used by Member States to identify labour market needs, December 2013. http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/networks/european_migration_network/reports/docs/emn-studies/emn-informs/emn_inform_on_labour_market_tests_5dec2013_final.pdf; и проучване на ЕММ, „Intra-EU Mobility of third-country nationals“ (Мобилност на граждани на трети държави в рамките на ЕС), 2013 г., стр. 35—37. http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/networks/european_migration_network/reports/docs/emn-studies/intra-eu-mobility/emn-synthesis_report_intra_eu_mobility_final_august_2013.pdf

[55] С изключение на CZ, DE, ES, FI, FR, LV, NL и PT.

[56] Член 9, параграф 3, буква а).

[57] С изключение на LV и SI.

[58] BE, BG, CY, EE, EL, ES, FI, HU, IT, LT, LU, MT, NL, PT, RO и SI.

[59] Член 9, параграф 3, буква б).

[60] Член 9, параграф 3, буква в).

[61] Член 9, параграф 3, буква г).

[62] С изключение на България, където заявленията могат да бъдат направени само на нейна територия.

[63] Гърция изисква подаването на предварително заявление за виза от място извън територията ѝ и след това при наличието на виза — официално заявление на нейна територия за издаването на синя карта.

[64] С изключение на BG, EL, ES, FR, IT, LV, PL и RO.

[65] Изглежда, че съответна национална разпоредба е съществувала в LU и SE преди приемането на директивата.

[66] BE, CY, CZ, DE, EL, FI, FR, IT, HU, LU, MT, NL и SE.

[67] CY: възможно е само обжалване пред Върховния съд за недоглеждане от страна на компетентен орган, член 146 от Конституцията; HU: само общо административно право: надзорен орган разследва и разпорежда на по-низшестоящ орган да вземе решение в рамките на 8 дни, както и връщане на таксата, ако забавянето не се дължи на заявителя.

[68] С изключение на BE, BG, CY, CZ, EL, LV, MT, PL и SE.

[69] С изключение на FI и FR.

[70] С изключение на DE, EE, ES, FI, FR, HU, IT, LT и SK.

[71] Комисията прави задълбочен анализ и иска пояснения от ДЧ.

[72] С изключение на CY, EL, FR, MT и SK.

[73] Предварителни данни за първите 9 месеца на 2013 г. (нарочно запитване на Европейската мрежа за миграцията със срок за отговор до 20.2.2014 г.).

[74] DE през 2013 г.: 6 716 (75,56%) под 35 години.

[75] Член 5, параграф 5 и член 20, параграф 1 (по отношение на член 6, член 8, параграфи 2 и 4 и член 18, параграф 6) и член 22 (по отношение на членове 16, 18 и 20).

[76] Афганистан, Бангладеш, Индия, Иран, Непал, Пакистан, Шри Ланка.

[77] Китай (включително Хонконг), Монголия, Северна Корея, Тайван, Южна Корея, Япония.

[78] Азербайджан, Армения, Грузия, Израел, Ирак, Йемен, Йордания, Ливан, Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия, Сирия, Турция.

[79] Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Филипини.

[80] Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан.

[81] Канада, Съединените щати.

[82] Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гвиана, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай, Чили.

[83] Гватемала, Ел Салвадор, Коста Рика, Мексико, Панама.

[84] Доминиканската Република, Куба, Тринидад и Тобаго, Хаити.

[85] Беларус, Молдова, Русия, Украйна.

[86] Албания, Босна и Херцеговина, Косово (съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН), бившата югославска република Македония, Сърбия, Хърватия, Черна гора.

[87] Алжир, Египет, Либия, Мароко, Судан, Тунис.

[88] Ангола, Габон, Камерун.

[89] Южна Африка.

[90] Бенин, Буркина Фасо, Гана, Кот д'Ивоар, Мавритания, Нигерия, Сенегал.

[91] Етиопия, Замбия, Зимбабве, Мавриций, Мадагаскар, Танзания.

[92] Австралия, Нова Зеландия.

Top