EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32009R1170

Регламент (ЕО) № 1170/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъците с витамини и минерали и формите, под които те могат да се влагат в храни, включително и добавките към храните (Текст от значение за ЕИП)

OJ L 314, 1.12.2009, p. 36–42 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 13 Volume 038 P. 232 - 238

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1170/oj

1.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/36


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1170/2009 НА КОМИСИЯТА

от 30 ноември 2009 година

за изменение на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъците с витамини и минерали и формите, под които те могат да се влагат в храни, включително и добавките към храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (1), и по-специално член 4, параграф 5 от нея,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (2), и по-специално член 3, параграф 3 от него,

след консултации с Европейския орган за безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

В приложения I и II към Директива 2002/46/ЕО се установяват списъци с витамини и минерали, както и формите за всеки от тях, които могат да се използват при производството на добавки към храните. Измененията на посочените списъци могат да се приемат в съответствие с изискванията, изложени в член 4 от посочената директива, и в съответствие с процедурата, упомената в член 13, параграф 3 от нея.

(2)

В приложения I и II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 се установяват списъци с витамини и минерали, както и формите за всеки от тях, които могат да бъдат влагани в храни. Измененията на посочените списъци могат да се приемат в съответствие с изискванията, изложени в член 3 от посочения регламент, и в съответствие с процедурата, упомената в член 14, параграф 3 от него.

(3)

От Европейския орган за безопасност на храните са оценени нови форми на витамини и минерали. Веществата, за които е дадено положително научно становище и за които са спазени изискванията, упоменати в Директива 2002/46/ЕО и в Регламент (ЕО) № 1925/2006, следва да бъдат добавени в съответните списъци към посочените актове.

(4)

Бяха проведени консултации със заинтересованите страни и предоставените становища бяха взети предвид.

(5)

След получаването на научна оценка от Европейския орган за безопасност на храните е целесъобразно да се въведат спецификации за идентифицирането на някои витамини и минерални вещества.

(6)

Директива 2002/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 1925/2006 следва да бъдат съответно изменени.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения I и II към Директива 2002/46/ЕО се заменят съответно с текста на приложения I и II към настоящия регламент.

Член 2

Регламент (ЕО) № 1925/2006 се изменя, както следва:

1.

В приложение I думата „Бор“ се добавя в списъка в точка 2.

2.

Приложение II се заменя с текста от приложение III към настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(2)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храните

1.   Витамини

Витамин А (μg RE)

Витамин D (μg)

Витамин Е (mg α-ТЕ)

Витамин К (μg)

Витамин B1 (mg)

Витамин B2 (mg)

Ниацин (mg NE)

Пантотенова киселина (mg)

Витамин B6 (mg)

Фолиева киселина (μg) (1)

ВитаминВ12(μg)

Биотин(μg)

ВитаминC(mg)

2.   Минерали

Калций(mg)

Магнезий(mg)

Желязо(mg)

Мед(μg)

Йод(μg)

Цинк(mg)

Манган(mg)

Натрий(mg)

Калий(mg)

Селен(μg)

Хром(μg)

Молибден(μg)

Флуорид(mg)

Хлорид(mg)

Фосфор(mg)

Бор(mg)

Силиций(mg)


(1)  Фолиева киселина е терминът, включен в приложение I към Директива 2008/100/ЕО на Комисията от 28 октомври 2008 г. за изменение на Директива 90/496/ЕИО на Съвета относно етикетирането за питателност на храните по отношение на препоръчителния дневен прием, факторите за енергийна конверсия и някои определения, и обхваща всички форми на фолатите.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Витамини и минерални вещества, които могат да се използват при производството на добавки към храните

А.   Витамини

1.   ВИТАМИН А

а)

ретинол

б)

ретинил ацетат

в)

ретинил палмитат

г)

бета-каротин

2.   ВИТАМИН D

а)

холекалциферол

б)

ергокалциферол

3.   ВИТАМИН E

а)

D-алфа-токоферол

б)

DL-алфа-токоферол

в)

D-алфа-токоферил ацетат

г)

DL-алфа-токоферил ацетат

д)

D-алфа-токоферил киселинен сукцинат

е)

смесени токофероли (1)

ж)

токотриенол токоферол (2)

4.   ВИТАМИН К

а)

филохинон (фитоменадион)

б)

менахинон (3)

5.   ВИТАМИН В1

а)

тиамин хидрохлорид

б)

тиамин мононитрат

в)

тиамин монофосфат хлорид

г)

тиамин пирофосфат хлорид

6.   ВИТАМИН В2

а)

рибофлавин

б)

натриев рибофлавин 5′-фосфат

7.   НИАЦИН

а)

никотинова киселина

б)

никотинамид

в)

инозинол хексаникотинат (инозинол хексаниацинат)

8.   ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА

а)

калциев D-пантотенат

б)

натриев D-пантотенат

в)

декспантенол

г)

пантетин

9.   ВИТАМИН В6

а)

пиридоксин хидрохлорид

б)

пиридоксин 5′-фосфат

в)

пиридоксал 5′-фосфат

10.   ФОЛАТ

а)

птероилмоноглутаминова киселина

б)

калциев L-метилфолат

11.   ВИТАМИН В12

а)

цианокобаламин

б)

хидроксокобаламин

в)

5’-деоксиаденосилкобаламин

г)

метилкобаламин

12.   БИОТИН

а)

D-биотин

13.   ВИТАМИН С

а)

L-аскорбинова киселина

б)

натриев-L-аскорбат

в)

калциев-L-аскорбат (4)

г)

калиев-L-аскорбат

д)

L-аскорбил 6-палмитат

е)

магнезиев L-аскорбат

ж)

цинков L-аскорбат

Б.   Минерали

калциев ацетат

калциев L-аскорбат

калциев бисглицинат

калциев карбонат

калциев хлорид

калциев цитрат малат

калциеви соли на лимонената киселина

калциев глюконат

калциев глицерофосфат

калциев лактат

калциев пируват

калциеви соли на ортофосфорната киселина

калциев сукцинат

калциев хидроксид

калциев L-лизинат

калциев малат

калциев оксид

калциев L-пидолат

калциев L-треонат

калциев сулфат

магнезиев ацетат

магнезиев L-аскорбат

магнезиев бисглицинат

магнезиев карбонат

магнезиев хлорид

магнезиеви соли на лимонената киселина

магнезиев глюконат

магнезиев глицерофосфат

магнезиеви соли на ортофосфорната киселина

магнезиев лактат

магнезиев L-лизинат

магнезиев хидроксид

магнезиев малат

магнезиев оксид

магнезиев L-пидолат

магнезиево-калиев цитрат

магнезиев пируват

магнезиев сукцинат

магнезиев сулфат

магнезиев таурат

магнезиев ацетил таурат

железен карбонат

железен цитрат

железен амониев цитрат

железен глюконат

железен фумарат

натриево-железен дифосфат

железен лактат

железен сулфат

железен дифосфат (железен пирофосфат)

железен захарат

елементарно желязо (карбонилно + електролитно + редуциран водород)

железен бисглицинат

железен L-пидолат

железен фосфат

желязо (II) таурат

меден карбонат

меден цитрат

меден глюконат

меден сулфат

меден L-аспартат

меден бисглицинат

мед-лизинов комплекс

меден (II) оксид

натриев йодид

натриев йодат

калиев йодид

калиев йодат

цинков ацетат

цинков L-аскорбат

цинков L-аспартат

цинков бисглицинат

цинков хлорид

цинков цитрат

цинков глюконат

цинков лактат

цинков L-лизинат

цинков малат

цинков моно-L-метионин сулфат

цинков оксид

цинков карбонат

цинков L-пидолат

цинков пиколинат

цинков сулфат

манганов аскорбат

манганов L-аспартат

манганов бисглицинат

манганов карбонат

манганов хлорид

манганов цитрат

манганов глюконат

манганов глицерофосфат

манганов пидолат

манганов сулфат

натриев бикарбонат

натриев карбонат

натриев хлорид

натриев цитрат

натриев глюконат

натриев лактат

натриев хидроксид

натриеви соли на ортофосфорната киселина

калиев бикарбонат

калиев карбонат

калиев хлорид

калиев цитрат

калиев глюконат

калиев глицерофосфат

калиев лактат

калиев хидроксид

калиев L-пидолат

калиев малат

калиеви соли на ортофосфорната киселина

L-селенометионин

обогатени със селен дрожди (5)

селениста киселина

натриев селенат

натриев хидроген селенит

натриев селенит

хромен (III) хлорид

хромен (III) лактат хлорид

хромен нитрат

хромен пиколинат

хромен (III) сулфат

амониев молибдат (молибден (VI)

калиев молибдат (молибден (VI)

натриев молибдат (молибден (VI)

калциев флуорид

калиев флуорид

натриев флуорид

натриев монофлуорофосфат

борна киселина

натриев борат

ортосилициева киселина, стабилизирана с холин

силициев диоксид

силициева киселина (6)


(1)  Алфа-токоферол < 20 %, бета-токоферол < 10 %, гама-токоферол 50—70 % и делта-токоферол 10—30 %.

(2)  Обичайни нива на отделни количества токофероли и токотриеноли:

115 mg/g алфа-токоферол (101 mg/g минимум)

5 mg/g бета-токоферол (< 1 mg/g минимум)

45 mg/g гама-токоферол (25 mg/g минимум)

12 mg/g делта-токоферол (3 mg/g минимум)

67 mg/g алфа-токотриенол (30 mg/g минимум)

< 1 mg/g бета-токотриенол (< 1 mg/g минимум)

82 mg/g гама-токотриенол (45 mg/g минимум)

5 mg/g делта-токотриенол (< 1 mg/g минимум).

(3)  Обикновено менахинонът се среща под формата на менахинон-7 и по-рядко — на менахинон-6.

(4)  Може да съдържа максимум 2 % съдържание на треонат.

(5)  Обогатените със селен дрожди са получени чрез отглеждане в присъствието на натриев селенит като източник на селен и в предлаганата на пазара изсушена форма съдържат не повече от 2,5 mg Se/g. Преобладаващият в дрождите органичен селениев вид е селенометионинът (между 60 и 85 % от общото количество екстрахиран селен в продукта). Съдържанието на други селенови съединения, включително селеноцистеин, не трябва да надвишава 10 % от общото количество екстрахиран селен. По принцип равнището на неорганичен селен не трябва да надвишава 1 % от общото количество екстрахиран селен.

(6)  Под формата на гел.“


ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Витаминни форми и минерални вещества, които могат да бъдат влагани в храни

1.   Витаминни форми

ВИТАМИН А

ретинол

ретинил ацетат

ретинил палмитат

бета-каротин

ВИТАМИН D

холекалциферол

ергокалциферол

ВИТАМИН E

D-алфа-токоферол

DL-алфа-токоферол

D-алфа-токоферил ацетат

DL-алфа-токоферил ацетат

D-алфа-токоферил киселинен сукцинат

ВИТАМИН К

филохинон (фитоменадион)

менахинон (1)

ВИТАМИН В1

тиамин хидрохлорид

тиамин мононитрат

ВИТАМИН В2

рибофлавин

натриев рибофлавин 5′-фосфат

НИАЦИН

никотинова киселина

никотинамид

ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА

калциев D-пантотенат

натриев D-пантотенат

декспантенол

ВИТАМИН В6

пиридоксин хидрохлорид

пиридоксин 5′-фосфат

пиридоксин дипалмитат

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА

птероилмоноглутаминова киселина

калциев L-метилфолат

ВИТАМИН В12

цианокобаламин

хидроксокобаламин

БИОТИН

D-биотин

ВИТАМИН С

L-аскорбинова киселина

натриев-L-аскорбат

калциев-L-аскорбат

калиев-L-аскорбат

L-аскорбил 6-палмитат

2.   Минерални вещества

калциев карбонат

калциев хлорид

калциев цитрат малат

калциеви соли на лимонената киселина

калциев глюконат

калциев глицерофосфат

калциев лактат

калциеви соли на ортофосфорната киселина

калциев хидроксид

калциев малат

калциев оксид

калциев сулфат

магнезиев ацетат

магнезиев карбонат

магнезиев хлорид

магнезиеви соли на лимонената киселина

магнезиев глюконат

магнезиев глицерофосфат

магнезиеви соли на ортофосфорната киселина

магнезиев лактат

магнезиев хидроксид

магнезиев оксид

магнезиево-калиев цитрат

магнезиев сулфат

железен бисглицинат

железен карбонат

железен цитрат

железен амониев цитрат

железен глюконат

железен фумарат

натриево-железен дифосфат

железен лактат

железен сулфат

железен дифосфат (железен пирофосфат)

железен захарат

елементарно желязо (карбонилно + електролитно + редуциран водород)

меден карбонат

меден цитрат

меден глюконат

меден сулфат

мед-лизинов комплекс

натриев йодид

натриев йодат

калиев йодид

калиев йодат

цинков ацетат

цинков бисглицинат

цинков хлорид

цинков цитрат

цинков глюконат

цинков лактат

цинков оксид

цинков карбонат

цинков сулфат

манганов карбонат

манганов хлорид

манганов цитрат

манганов глюконат

манганов глицерофосфат

манганов сулфат

натриев бикарбонат

натриев карбонат

натриев цитрат

натриев глюконат

натриев лактат

натриев хидроксид

натриеви соли на ортофосфорната киселина

обогатени със селен дрожди (2)

натриев селенат

натриев хидроген селенит

натриев селенит

натриев флуорид

калиев флуорид

калиев бикарбонат

калиев карбонат

калиев хлорид

калиев цитрат

калиев глюконат

калиев глицерофосфат

калиев лактат

калиев хидроксид

калиеви соли на ортофосфорната киселина

хромен (III) хлорид и неговите хексахидрати

хромен (III) сулфат и неговите хексахидрати

амониев молибдат (молибден (VI)

натриев молибдат (молибден (VI)

борна киселина

натриев борат


(1)  Обикновено менахинонът се среща под формата на менахинон-7 и по-рядко — на менахинон-6.

(2)  Обогатените със селен дрожди са получени чрез отглеждане в присъствието на натриев селенит като източник на селен и в предлаганата на пазара изсушена форма съдържат не повече от 2,5 mg Se/g. Преобладаващият в дрождите органичен селениев вид е селенометионинът (между 60 и 85 % от общото количество екстрахиран селен в продукта). Съдържанието на други селенови съединения, включително селеноцистеин, не трябва да надвишава 10 % от общото количество екстрахиран селен. По принцип равнището на неорганичен селен не трябва да надвишава 1 % от общото количество екстрахиран селен.“


Top