Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31991L0271

Директива на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води

OJ L 135, 30.5.1991, p. 40–52 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT)
Special edition in Finnish: Chapter 15 Volume 010 P. 93 - 105
Special edition in Swedish: Chapter 15 Volume 010 P. 93 - 105
Special edition in Czech: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Estonian: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Latvian: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Lithuanian: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Hungarian Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Maltese: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Polish: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Slovak: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Slovene: Chapter 15 Volume 002 P. 26 - 38
Special edition in Bulgarian: Chapter 15 Volume 002 P. 43 - 55
Special edition in Romanian: Chapter 15 Volume 002 P. 43 - 55
Special edition in Croatian: Chapter 15 Volume 001 P. 5 - 17

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/271/oj

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

43


31991L0271


L 135/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 май 1991 година

за пречистването на градските отпадъчни води

(91/271/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1)

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че резолюцията на Съвета от 28 юни 1988 г. за защита на Северно море и другите води в Общността (4) призовава Комисията да представи предложения относно необходимите мерки на общностно равнище в областта на пречистването на градските отпадъчни води;

като има предвид, че замърсяването, причинено от недостатъчното пречистване на отпадъчните води в държава-членка, често влияе върху водите на други държави-членки и че в резултат, съгласно член 130с, се налага действие на общностно равнище;

като има предвид, че за да се избегнат вредните последици за околната среда поради заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, по принцип е необходимо същите води да се подложат на вторично пречистване;

като има предвид, че е необходимо да се изисква по-строго пречистване в чувствителните зони, докато първично пречистване може да се приеме за подходящо в по-слабо чувствителните зони;

като има предвид, че промишлените отпадъчни води, които проникват в канализационните системи, както и отвеждането на отпадъчните води и утайки, изхвърляни от станциите за пречистваве на градските отпадъчни води, трябва да станат предмет на общи правила, правилници и/или специални разрешителни;

като има предвид, че биоразложимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от някои промишлени отрасли, които не преминават през станциите за пречистване на градските отпадъчни води, преди да бъдат изхвърлени във водите в приемниците, трябва да са предмет на подходящи изисквания;

като има предвид, че рециклирането на утайките от пречистването на отпадъчните води трябва да се насърчава; като има предвид, че заустването на утайки в повърхностните води трябва постепенно да бъде премахнато;

като има предвид, че е необходимо да се наблюдават пречиствателните станции, водите в приемниците и заустването на утайки, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на отпадъчните води;

като има предвид значението от осигуряването на информация за обществото под формата на периодични доклади относно градски отпадъчни води и утайки;

като има предвид, че държавите-членки трябва да изготвят и представят на Комисията национални програми с оглед изпълнението на настоящата директива;

като има предвид, че следва да се учреди Комитет за подпомагане на Комисията по въпросите, свързани с изпълнението на настоящата директива и нейното привеждане в съответствие с техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли.

Настоящата директива има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

1.

„градски отпадъчни води“ са битовите отпадъчни води или смес от битови отпадъчни води и промишлени отпадъчни води и/или дъждовни води;

2.

„битови отпадъчни води“ са отпадъчните води, изпускани от жилищни помещения и учреждения и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности;

3.

„промишлени отпадъчни води“ са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води;

4.

„агломерация“ е зона, в която съсредоточаването на населението и/или стопанските дейности е достатъчно, за да е възможно да се събират градските отпадъчни води, да се отвеждат към пречиствателна станция или пункт за окончателно изливане;

5.

„канализационна система“ е система от канали, която събира и отвежда градските отпадъчни води;

6.

„еквивалент жители (ЕЖ)“ са биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно;

7.

„първично пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води с физически и/или химически методи, включващи утаяване на твърдите вещества в суспензия или други методи, чрез които БПК5 на входящите отпадъчни води се понижава най-малко с 20 % преди заустването, а общото количество твърди вещества в суспензия във входящите отпадъчни води — най-малко с 50 %;

8.

„вторично пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води чрез метод, който поначало включва биологична обработка с вторично утаяване, или чрез друг метод, който позволява да се спазват условията в таблица 1 от приложение I;

9.

„подходящо пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води чрез всеки метод и/или система за отвеждане, които позволяват на водите в приемниците на отпадъчните води да отговарят на възприетите цели за качество, както и да отговарят на съответните разпоредби на настоящата директива и на други общностни директиви;

10.

„утайки“ са отпадъчните утайки, пречистени или непречистени, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води;

11.

„еутрофизация“ е обогатяване на водата с допълнителни елементи, по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и растения от висши видове, което води до нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата;

12.

„устие“ е преходната зона в устието на воден път между сладките води и крайбрежните води. Държавите-членки установяват външните граници (морски) на устията за целите на настоящата директива, в рамките на програмата за прилагане, в съответствие с член 17, параграфи 1 и 2;

13.

„крайбрежни води“ са водите, разположени извън линията на отлив на морето или от външната граница на устие.

Член 3

1.   Държавите-членки следят за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

най-късно до 31 декември 2000 г. за тези, чийто еквивалент жители (ЕЖ) е над 15 000, и

най-късно до 31 декември 2005 г. за тези, чийто ЕЖ е между 2 000 и 15 000.

За заустването на градски отпадъчни води в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, държавите-членки следят за това, канализационните системи да бъдат инсталирани най-късно до 31 декември 1998 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10 000.

Когато инсталирането на канализационна система не е оправдано било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, се използват индивидуални системи или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда.

2.   Канализационните системи, описани в параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка А. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 4

1.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка при следните условия и ред:

най-късно до 31 декември 2000 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 15 000,

най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 15 000,

най-късно до 31 декември 2005 г. за зауствания в сладки води и устия, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000.

2.   Заустванията на градски отпадъчни води във високопланински води (с надморска височина над 1 500 метра), където е трудно да се приложи ефикасна биологическа обработка поради ниските температури, могат да бъдат подлагани на по-слабо пречистване от предписаното в параграф 1, при условие че задълбочени проучвания показват, че тези изливания не нарушават околната среда.

3.   Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на изискванията на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Притокът, изразена в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция през годината, с изключение на необичайните ситуации, като предизвиканите от силни дъждове.

Член 5

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки установяват до 31 декември 1993 г. чувствителните зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 10 000.

3.   Заустванията, произлизащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграф 2, отговарят на съответните изисквания от приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Въпреки това условията, предявявани към пречиствателна станция съгласно параграфи 2 и 3, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот.

5.   За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в съответните водосборни басейни на чувствителните зони и които допринасят за замърсяването на тези зони, се прилагат параграфи 2, 3 и 4.

Когато водосборните басейни, посочени в първа алинея, се намират изцяло или отчасти в друга държава-членка, се прилага член 9.

6.   Държавите-членки следят за това, списъкът на чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

7.   Държавите-членки следят за това, зоните, установени като чувствителни в резултат на преразглеждането по параграф 6, да отговорят на посочените по-горе изисквания в срок от седем години.

8.   Държава-членка не е длъжна да установи чувствителни зони по смисъла на настоящата директива, ако извършва върху цялата си територия пречистването, предвидено в параграфи 2, 3 и 4.

Член 6

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки могат да установят най-късно до 31 декември 1993 г. по-слабо чувствителни зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Заустванията на градски отпадъчни води, произхождащи от агломерации, чийто ЕЖ е между 10 000 и 150 000, в крайбрежни води, и между 2 000 и 10 000 — в устия (естуари), разположени в посочените в параграф 1 зони, могат да се подлагат на по-слабо пречистване от предвиденото в член 4 с уговорката, че:

тези зауствания са претърпели най-малкото първичното пречистване, определено в член 2, параграф 7, в съответствие с процедурите за контрол, установени в приложение I, точка Г,

задълбочени изследвания показват, че тези зауствания не вредят на околната среда.

Държавите-членки представят на Комисията цялата информация, необходима за тези проучвания.

3.   Ако Комисията прецени, че условията, установени в параграф 2, не са изпълнени, тя представя на Съвета подходящо предложение.

4.   Държавите-членки следят за това, списъкът на по-слабо чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

5.   Държавите-членки следят зоните, които отпадат от списъка на по-слабо чувствителните зони, да отговорят на необходимите изисквания по член 4 и 5 в срок седем години.

Член 7

Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2005 г. градските отпадъчни води, постъпващи в канализационната система, преди заустването да подлежат на подходяща обработка, както е определено в член 2, точка 9, в следните случаи:

зауствания в сладки води и в устия (естуари), произхождащи от агломерации с ЕЖ под 2 000,

зауствания в крайбрежни води, произхождащи от агломерации с ЕЖ под 10 000.

Член 8

1.   Държавите-членки могат в изключителни случаи, дължащи се на технически проблеми, и в интерес на групи от населението, определени по географски признак, да подадат специално искане до Комисията с оглед да получат по-дълъг срок за спазване на член 4.

2.   Това искане, което трябва да бъде надлежно мотивирано, излага срещаните технически проблеми и предлага програма за действия съгласно подходящ график за изпълнение с оглед постигане целта на настоящата директива. Този график се включва в посочената в член 17 програма за изпълнение.

3.   Могат да се приемат само технически мотиви, а по-дългият срок, посочен в параграф 1, не може да изтича след 31 декември 2005 г.

4.   Комисията разглежда това искане и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

5.   При извънредни обстоятелства, когато може да се докаже, че по-дълбоко пречистване няма положителен ефект върху околната среда, изливаните води в по-слабо чувствителни зони, произхождащи от агломерации с ЕЖ над 150 000, могат да бъдат подлагани на предвиденото в член 6 пречистване на отпадъчни води, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 150 000.

При подобни обстоятелства държавите-членки предварително предоставят на Комисията съответната документация. Комисията проучва положението и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

Член 9

Когато води, попадащи под юрисдикцията на държава-членка, са подложени на неблагоприятното въздействие на градски отпадъчни води, изхвърляни от друга държава-членка, държавата-членка, чиито води са засегнати, може да съобщи тези факти на другата държава-членка и на Комисията.

Заинтересованите държави-членки организират, по целесъобразност, заедно с Комисията необходимото съгласуване за установяване на съответните зауствания и за вземане на мерки при източника им с цел спазване на настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки следят за това, пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7, да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. При проектирането на тези инсталации следва да се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества.

Член 11

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1993 г. заустването на промишлени отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни от страна на компетентните власти или подходящи органи.

2.   Регламентирането и/или специалните разрешителни трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка В. Тези изисквания могат да се изменят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

3.   Регламентирането и специалните разрешителни редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 12

1.   Пречистените отпадъчни води се използват повторно, когато това се сметне за подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните органи или подходящи административни структури следят за това, заустването на отпадъчните води, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни.

3.   Предварителното регламентиране и/или специалните разрешителни, отнасящи се до заустването на води, произхождащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води и отнасящи се съгласно параграф 2 до агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000, в случая на изливане в сладки води и устия на реки, и с ЕЖ от 10 000 и повече, за всички останали случаи, трябва да осигуряват необходимите условия за съответствие с релевантните изисквания на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да се изменят и допълват съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Регламентирането и/или разрешителните редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 13

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2000 г. биоразградимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от инсталациите на изброените в приложение III промишлени отрасли, които преди заустване във водите в приемници не преминават през пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да съответстват преди заустването им на условията, определени в предварителното регламентиране и/или разрешителни на компетентните власти или подходящите органи, за всички води, изхвърляни от инсталации с проектен ЕЖ 4 000 или повече.

2.   Най-късно до 31 декември 1993 г. компетентните органи или подходящата административна структура на всяка държава-членка определят изискванията за заустване на тези отпадъчни води според естеството на съответния промишлен отрасъл.

3.   Комисията сравнява изискванията на държавите-членки най-късно до 31 декември 1994 г. Тя публикува заключенията си в доклад и при необходимост дава подходящо предложение.

Член 14

1.   Утайките от пречистването се използват повторно, когато това се окаже подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните власти или съответните административни структури следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, да бъде регламентирано или подложено на регистрационен или разрешителен режим.

3.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването в повърхностни води чрез изливане от кораби, отвеждане с тръби или по всякакъв друг начин да бъде преустановено.

4.   До прекратяването на методите за изливане, посочени в параграф 3, държавите-членки следят общото количество токсични, неотстраними или биоакумулиращи се вещества, съдържащи се в изливаните в повърхностните води утайки, да подлежи на разрешителен режим и на постепенно намаляване.

Член 15

1.   Компетентните органи или съответните институции наблюдават:

заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да проверят съответствието им с изискванията на приложение I, точка Б, съгласно процедурите за контрол, определени в приложение I, точка Г,

количеството и състава на утайки от пречистването, зауствани в повърхностни води.

2.   Компетентните органи или съответните административни структури наблюдават водите, приемащи излети води, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, и пряко изливани води, описани в член 13, когато има опасения за сериозни отрицателни въздействия върху околната среда на приемника.

3.   В случай на изливане на води съгласно разпоредбите на член 6 и в случай на изливане на утайки в повърхностни води държавите-членки установяват мониторинг и извършват евентуално необходимите изследвания, за да гарантират, че това заустване или отвеждане не вреди на околната среда.

4.   Данните, получени от компетентните органи или съответните административни структури съгласно параграфи 1, 2 и 3, се съхраняват от държавата-членка и се предоставят на разположение на Комисията в срок от шест месеца считано от получаването на искане по този повод.

5.   Ръководните принципи за посочения в параграфи 1, 2 и 3 мониторинг могат да се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 16

Без да се засяга прилагането на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация в областта на околната среда (5), държавите-членки следят съответните органи или административни структури да публикуват на всеки две години доклад за състоянието на отвеждането на градските отпадъчни води и утайки в техния отрасъл. Държавите-членки предават на Комисията тези доклади веднага след тяхното публикуване.

Член 17

1.   Държавите-членки изготвят най-късно до 31 декември 1993 г. програма за изпълнение на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до 30 юни 1994 г. информациите във връзка с програмата.

3.   При необходимост държавите-членки предават на Комисията на всеки две години, най-късно до 30 юни, осъвременените информации, посочени в параграф 2.

4.   Методите и моделите за представяне, подлежащи на утвърждаване, на докладите за националните програми се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18. Всяко изменение и допълнение на тези методи и модели на представяне се приема съгласно същата процедура.

5.   Комисията извършва на всеки две години преглед и оценка на информациите, които е получила съгласно параграфи 2 и 3 и публикува доклад на тази тема.

Член 18

1.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представителите на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за необходимите мерки. Комитетът изразява своето становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за приемането на решения, които Съветът е призован да взема по предложение на Комисията. По време на гласуването в комитета гласовете на представителите на държавите-членки се подлагат на претеглянето, определено в посочения по-горе член. Председателят не участва в гласуването.

3.

а)

Комисията взема решение по предложените мерки, когато те са в съответствие със становището на Комитета.

б)

Когато предлаганите мерки не съответстват на становището на Комитета или при липса на становище Комисията незабавно представя на Съвета предложение за вземане на мерки. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичане на срок от три месеца считано от сезирането на Съвета последният не се е произнесъл, предлаганите мерки се приемат от Комисията, освен в случая, когато Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство против същите мерки.

Член 19

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 юни 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 май 1991 година.

За Съвета

Председател

R. STEICHEN


(1)  ОВ С 1, 4.1.1990 г., стр. 20, и

ОВ С 287, 15.11.1990 г., стр. 11.

(2)  ОВ С 260, 15.10.1990 г., стр. 185.

(3)  ОВ С 168, 10.7.1990 г., стр. 36.

(4)  ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

А.   Канализационни системи (1)

Канализационните системи съблюдават изискванията относно пречистване на отпадъчните води.

Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-напредналите технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално що се отнася до:

обема и характеристиките на градските отпадъчни води,

предотвратяване на течовете,

ограничаване на замърсяването на водите в приемниците вследствие на прекомерното количество органични вещества от поройни дъждове.

Б.   Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците (1)

1.

Пречиствателните станции за отпадъчни води са проектирани и изменени така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водите в приемниците.

2.

Изливаните от пречиствателните станции градски отпадъчни води, пречистени съгласно членове 4 и 5 от настоящата директива, отговарят на изискванията в таблица 1.

3.

Градските отпадъчни води, изливани от пречиствателните станции в чувствителни зони, подложени на еутрофизация, като идентифицираните в приложение II, точка А, буква а), отговарят, освен това, на изискванията в таблица 2 от настоящето приложение.

4.

По-строги изисквания от посочените в таблици 1 и/или 2 при нужда се прилагат, за да се гарантира, че водите в приемниците отговарят на всяка друга директива в тази област.

5.

Пунктовете на изливане на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведе до минимум въздействието върху водите в приемниците.

В.   Промишлени отпадъчни води

Промишлените отпадъчни води, които попадат в канализационните системи и пречиствателните станции на градските отпадъчни води, се подлагат на предварителна обработка, необходима за:

опазване здравето на персонала, работещ по канализационните системи и в пречиствателните станции,

подсигуряване на канализационните системи, пречиствателните станции и свързаните с тях оборудвания срещу повреди,

да се гарантира безпрепятственото функциониране на пречиствателната станция за отпадъчни води и обработката на утайките,

да се съблюдава изливаните от пречиствателните станции води да не увреждат околната среда и да не водят до нарушаване на други директиви на общността по отношение на водите в приемниците,

осигуряване отвеждането на утайките при пълна безопасност и по начин, приемлив за околната среда.

Г.   Референтни методи за контрол и оценка на резултатите

1.   Държавите-членки следят за прилагането на методи на наблюдение, съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания.

Методи, различни от предвидените в точки 2, 3 и 4, могат да бъдат използвани, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати.

Държавите-членки представят на Комисията всички релевантни информации, отнасящи се до прилаганите методи. В случай че Комисията счете, че изложените в точки 2, 3 и 4 условия не са изпълнени, тя предлага на Съвета подходящо предложение.

2.   Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води.

Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа.

3.   Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция:

ЕЖ между 2 000 и 9 999:

12 проби през първата година.

4 проби през следващите години, ако може да се докаже, че водите отговарят на разпоредбите на настоящата директива през първата година; в случай че една от 4 те проби не отговаря на нормите, следващата година се вземат 12 проби.

ЕЖ между 10 000 и 49 999:

12 проби.

ЕЖ 50 000 или повече:

24 проби.

4.   Приема се, че пречистените отпадъчни води спазват определените за различните параметри стойности, ако проби показват спазването на стойностите за всеки отделен параметър, съобразно следните разпоредби:

а)

за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и в член 2, точка 7, максималният брой проби, които може да не съответстват на стойностите концентрация и/или процентите редукция, посочени в таблица 1 и в член 2, точка 7, е уточнен в таблица 3;

б)

за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и изразени в стойности концентрация, максималният брой проби, взети при условия на нормална експлоатация, не трябва да се отклонява с повече от 100 % от параметричните стойности. За стойностите в концентрация, отнасящи се до общото съдържание на твърда материя в суспензия, отклонението може да достигне до 150 %;

в)

за параметрите, фигуриращи в таблица 2, средната годишна стойност на пробите трябва за всеки отделен параметър да отговаря на съответните стойности.

5.   При оценка на качеството на съответната вода екстремните стойности не се взимат предвид, в случай че се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи.

Таблица 1:   Изисквания относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, предмет на разпоредбите на членове 4 и 5 от настоящата директива. Прилага се стойността на концентрацията или процента на редукция.

Параметри

Концентрация

Минимален процент на снижение (2)

Референтен метод на измерване

Биохимична потребност от кислород (БПК5 при 20 °C) без нитрификация (3)

25 mg/l O2

70 — 90

40 съгласно член 4, параграф 2

Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Установяване на разтворения кислород преди и след 5-дневна инкубация при 20 °C ± 1 °C, при пълна тъмнина. Добавя се инхибитор на нитрификация.

Химична потребност от кислород (ХПК)

125 mg/l O2

75

Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Калиев бихромат.

Общо твърди вещества в суспензия

35 mg/l (4)

35 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ)

60 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ)

90 (4)

90 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ)

70 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ)

Филтриране на представителна проба с мембрана 0,45 µm, изсушаване при 105 °C и претегляне

Центрофугиране на представителна проба (най-малко 5 минути при средно ускорение от 2 800 до 3 200 g), изсушаване при 105 °C и претегляне.

Изследванията на изхвърлени води, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби не трябва да превишава 150 mg/l.

Таблица 2:   Изисквания относно градските отпадъчни води, изхвърляни от пречиствателни станции в чувствителни зони, податливи на еутрофизация, идентифицирани според приложение II, точка А, буква а). В зависимост от местните условия се прилагат двата или единият от двата параметъра. Прилага се стойността на концентрацията или процентът на редукция.

Параметри

Концентрация

Минимален процент на редукция (5)

Референтен метод на измерване

Общо фосфор

2 mg/l Р

(ЕЖ между 10 000 и 100 000)

1 mg/l Р

(ЕЖ над 100 000)

80

Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция

Общо азот (6)

2 mg/l N

(ЕЖ между 10 000 и 100 000)

1 mg/l N

(ЕЖ над 100 000) (7)

70—80

Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция

Таблица 3

Брой проби, взети през определена година

Максимален брой проби, показващи отклонение

4—7

1

8—16

2

17—28

3

29—40

4

41—53

5

54—67

6

68—81

7

82—95

8

96—110

9

111—125

10

126—140

11

141—155

12

156—171

13

172—187

14

188—203

15

204—219

16

220—235

17

236—251

18

252—268

19

269—284

20

285—300

21

301—317

22

318—334

23

335—350

24

351—365

25


(1)  Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(2)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(3)  Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър.

(4)  Това изискване е избирателно.

(5)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(6)  Общо азот означава общата стойност на азота, получен по метода на Кжелдал (органичен азот + NH3), азота, съдържащ се в нитратите (NО3), и азота, съдържащ се в нитритите (NО2).

(7)  Друга възможност: средната дневна стойност не трябва да надхвърля 20 mg/l N. Това изискване се отнася за температура на водата най-малко 12 °C по време на функционирането на биологическия реактор на пречиствателната станция. Условието за температурата може да бъде заменено от ограничаване на времето на функциониране, като се държи сметка за регионалните климатични условия. Тази възможност се предлага само при условие че може да се докаже, че условията, посочени в точка Г, параграф 1 от настоящето приложение, са изпълнени.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

КРИТЕРИИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ И НА ПО-СЛАБО ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ

А.   Чувствителни зони

Маса вода трябва да бъде идентифицирана като чувствителна, в случай че принадлежи към една от следните групи:

а)

Естествени сладководни езера, други сладководни басейни, устия на реки и крайбрежни води, за които е установено, че са еутрофни или биха се превърнали в еутрофни в кратки срокове, ако не се вземат защитни мерки.

При оценка на неоходимостта от редуциране на допълнителни елементи чрез допълнителна обработка може да се имат предвид следните аспекти:

i)

езера и потоци, заустващи в езера (язовири), затворени заливи, за които е установено, че обменът на вода е слаб, което може да породи феномен на акумулация. В тези зони следва да се предвиди елиминиране на фосфор, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация. Следва също да се предвиди елиминиране на азота, в случай че изхвърляните води произлизат от големи агломерации;

ii)

устия на реки и други крайбрежни води, за които е установено, че обменът на вода е слаб или че получават големи количества допълнителни елементи. Изливаната вода от малки агломерации обикновено е от слабо значение за тези зони, но що се отнася до изхвърляните води от големи агломерации, трябва да се предвиди елиминирането на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация.

б)

Повърхностни сладки води, предназначени за каптиране на питейна вода, които, в случай че не бъдат взети мерки, биха могли да съдържат концентрация на нитрати, превишаваща предвидената в съответните разпоредби на Директива 75/440/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки (1).

в)

Зони, за които е необходима допълнителна обработка към обработката, предвидена в член 4 от настоящата директива, за задоволяване изискванията на директивите на Съвета.

Б.   По-малко чувствителни зони

Дадена маса или зона морска вода може да се идентифицира като по-малко чувствителна зона, в случай че заустването на отпадъчни води не уврежда околната среда, поради морфологията, хидрологията или специфичните хидроложки условия на съответната зона.

При идентифициране на по-малко чувствителните зони държавите-членки държат сметка за факта, че изливаните в тях количества органични вещества могат да бъдат прехвърлени към съседни зони, където биха увредили околната среда. Държавите-членки признават присъствието на чувствителни зони извън националната си юрисдикция.

По време на идентифицирането на по-слабо чувствителни зони се държи сметка за следните елементи:

отворени заливи, устия на реки и други крайбрежни води с добър обмен на вода и без риск от еутрофизация или загуба на кислорода или за които се смята малко вероятно да станат еутрофни или да понесат загуби на кислород вследствие изливане на градски отпадъчни води.


(1)  ОВ L 194, 25.7.1975, стр. 26. Директива, изменена с Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ

1.

Преработка на мляко.

2.

Производство на продукция на базата на плодове и зеленчуци.

3.

Производство и бутилиране на безалкохолни напитки.

4.

Преработка на картофи.

5.

Месна промишленост.

6.

Производство на бира.

7.

Производство на алкохол и алкохолни напитки.

8.

Производство на животински храни на базата на растителни продукти.

9.

Производство на желатин и лепило на базата на кожи и кости.

10.

Производство на малц.

11.

Рибна промишленост.


Top