EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02017L0541-20170331

Consolidated text: Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2017/541/2017-03-31

  The HTML format is unavailable in your User interface language.

02017L0541 — BG — 31.03.2017 — 000.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/541 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2017 година

относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета

(ОВ L 088, 31.3.2017 г., стp. 6)


Поправена със:

►C1

Поправка, ОВ L 091, 9.4.2018, стp.  30 (2017/541)




▼B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/541 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2017 година

относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета



ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват минимални правила по отношение на определението за престъпления и санкции в областта на терористичните престъпления, престъпленията, свързани с терористични групи, и престъпленията, свързани с терористични дейности, както и мерки за защита, подкрепа и помощ за жертвите на тероризъм.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „финансови средства“ означава активи от всякакъв вид, материални или нематериални, движими или недвижими, независимо от начина на придобиването им, а така също и правни документи или инструменти под каквато и да е форма, включително електронна или цифрова, удостоверяващи правото на собственост върху или участието в такива активи, включително банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, платежни нареждания, акции, ценни книжа, облигации, менителници и акредитиви, без това изброяване да се смята за изчерпателно;

2. „юридическо лице“ означава образувание, притежаващо правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации;

3. „терористична група“ означава структурирана трайна група на повече от две лица, които действат съгласувано за извършване на терористични престъпления; „структурирана група“ означава група, която не е възникнала случайно за незабавното извършване на дадено престъпление и в която не е необходимо да има формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.



ДЯЛ II

ТЕРОРИСТИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТЕРОРИСТИЧНИ ГРУПИ

Член 3

Терористични престъпления

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че следните умишлени деяния, определени за престъпления в националното право и които поради своя характер или обстоятелства могат да нанесат сериозна вреда на дадена държава или международна организация, се определят като терористични престъпления, когато са извършени с една от целите, изброени в параграфo2:

а) посегателства върху човешкия живот, които могат да предизвикат смърт;

б) посегателства върху физическата неприкосновеност на дадено лице;

в) отвличане или вземане на заложници;

г) причиняване на съществени разрушения на правителствени или обществени обекти, транспортни системи, инфраструктура, включително информационни системи, неподвижни платформи на континенталния шелф, обществени места или частна собственост, които могат да застрашат човешки живот или да причинят значителни икономически вреди;

д) отвличане на самолети, кораби или други средства за обществен транспорт или превоз на стоки;

▼C1

е) производство, притежаване, придобиване, превоз, доставяне или използване на взривни вещества или оръжия, включително химични, биологични, радиологични или ядрени оръжия, както и изследвания и разработване на химични, биологични, радиологични или ядрени оръжия;

▼B

ж) замърсяване с опасни вещества, предизвикване на пожари, наводнения или експлозии, които застрашават човешкия живот;

з) смущения или прекъсване на снабдяването с вода, електроенергия или други основни природни ресурси, вследствие от които може да възникне опасност за живота на хората;

и) незаконна намеса в система, както е посочено в член 4 от Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), в случаите, в които се прилага член 9, параграф 3 или член 9, параграф 4, буква б) или в) от посочената директива, и незаконна намеса в данни, както е посочено в член 5 от посочената Директива, в случаите, в които се прилага член 9, параграф 4, буква в) от посочената директива;

й) заплаха за извършване на някое от деянията, изброени в букви а)—и).

2.  Целите по смисъла на параграф 1 са:

а) сериозно сплашване на населението;

б) неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие;

в) сериозно дестабилизиране или разрушаване на основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена държава или международна организация.

Член 4

Престъпления, свързани с терористични групи

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че следните деяния, когато са извършени умишлено, се наказват като престъпления:

а) ръководене на терористична група;

б) участие в дейностите на терористична група, включително и чрез предоставяне на информация или материални средства, или чрез финансиране под всякаква форма на нейните дейности, при съзнаване на обстоятелството, че такова участие ще допринесе за осъществяване на престъпната дейност на терористичната група.



ДЯЛ III

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТЕРОРИСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ

Член 5

Публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че разпространението или предоставянето по друг начин на обществеността чрез всякакви средства, независимо дали са онлайн или офлайн, на послание с цел подбуждане към извършването на някое от престъпленията, изброени в член 3, параграф 1, букви а) — и), когато това поведение, пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, призовава към извършване на терористични престъпления, като по този начин създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

Член 6

Набиране с цел тероризъм

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че склоняването на друго лице да извърши или да допринесе за извършването на някое от престъпленията, изброени в член 3, параграф 1, букви а) — и) или в член 4, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

Член 7

Предоставяне на обучение с цел тероризъм

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставянето на указания за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или способи с цел извършване или допринасяне за извършването на някое от престъпленията, изброени в член 3, параграф 1, букви а) — и), със съзнанието, че предоставените познания са предназначени да бъдат използвани за тази цел, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

Член 8

Получаване на обучение с цел тероризъм

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че получаването на указания за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или способи с цел извършване или допринасяне за извършването на някое от престъпленията, изброени в член 3, параграф 1, букви а) — и), се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

Член 9

Пътуване с цел тероризъм

1.  Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че пътуването до държава, различна от посочената държава членка, с цел извършване или допринасяне за извършването на терористично престъпление, както е посочено в член 3, с цел участие в действията на терористична група при съзнаване на факта, че такова участие ще допринесе за осъществяване на престъпната дейност на терористичната група, както е посочено в член 4, или с цел предоставяне или получаване на обучение с цел тероризъм, както е посочено в членове 7 и 8, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

2.  Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че умишленото извършване на някое от следните деяния се наказва като престъпление:

а) пътуване до тази държава членка с цел извършване или допринасяне за извършването на терористично престъпление, както е посочено в член 3, с цел участие в действията на терористична група при съзнаване на факта, че такова участие ще допринесе за осъществяване на престъпната дейност на терористичната група, както е посочено в член 4, или с цел предоставяне или получаване на обучение с цел тероризъм, както е посочено в членове 7 и 8; или

б) подготвителни действия, предприети от лице, влизащо в тази държава членка с намерението да извърши или да допринесе за извършването на терористично престъпление, както е посочено в член 3.

Член 10

Организиране или подпомагане по друг начин на пътуване с цел тероризъм

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко действие, свързано с организиране или подпомагане на нечие пътуване с цел тероризъм, както е посочено в член 9, параграф 1 и член 9, параграф 2, буква а), със съзнанието, че предоставената помощ е с такава цел, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

Член 11

Финансиране на тероризма

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставянето или набирането на финансови средства по какъвто и да било начин, пряко или косвено, с намерението те да бъдат използвани или със съзнанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за да бъде извършено или да се допринесе за извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3—10, се наказва като престъпление, когато е извършено умишлено.

2.  Когато финансирането на тероризма, посочено в параграф 1 от настоящия член, се отнася до някое от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 9, не е необходимо финансовите средства да бъдат действително използвани, изцяло или частично, за да бъде извършено или да се допринесе за извършването на някое от тези престъпления, нито е необходимо извършителят да знае за кое конкретно престъпление или престъпления ще се използват финансовите средства.

Член 12

Други престъпления, свързани с терористични дейности

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, свързани с терористични дейности, включват следните умишлени деяния:

а) квалифицирана кражба с цел да се извърши някое от престъпленията, изброени в член 3;

б) изнудване с цел да се извърши някое от престъпленията, изброени в член 3;

в) изготвяне или използване на фалшиви административни документи с цел да се извърши някое от престъпленията, изброени в член 3, параграф 1, букви а)—и), член 4, буква б) и член 9.



ДЯЛ IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С ТЕРОРИСТИЧНИ ГРУПИ, И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С ТЕРОРИСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ

Член 13

Връзка с терористични престъпления

За да бъде наказуемо деянието, посочено в член 4 или в дял III, не е необходимо действително да е било извършено терористично престъпление, нито е необходимо, доколкото се отнася до престъпленията, посочени в членове 5—10 и член 12, да се установи връзка с друго конкретно престъпление, предвидено в настоящата директива.

Член 14

Помагачество, подбудителство и опит

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че помагачеството при престъпленията, посочени в членове 3—8, 11 и 12, е наказуемо.

2.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството към някое от престъпленията, посочени в членове 3—12, е наказуемо.

3.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3, 6, 7, член 9, параграф 1, член 9, параграф 2, буква а) и членове 11 и 12, с изключение на притежаването по член 3, параграф 1, буква е) и престъплението по член 3, параграф 1, буква й), е наказуем.

Член 15

Наказания за физически лица

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията по членове 3—12 и член 14 подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции, които могат да доведат до предаване или екстрадиция.

2.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че за терористичните престъпления по член 3 и престъпленията по член 14, доколкото те са свързани с терористични престъпления, е предвидено наказание лишаване от свобода, което е по-тежко от предвиденото в националното право за подобни престъпления, извършени при липса на специалната цел, която се изисква съгласно член 3, освен ако предвиденото наказание вече е максимално допустимото съгласно националното право.

3.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, изброени в член 4, е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален размер не по-малък от петнадесет години за престъплението по член 4, буква а) и не по-малък от осем години за престъпленията по член 4, буква б). Когато терористичното престъпление, посочено в член 3, параграф 1, буква й), е извършено от лице, което ръководи терористична група, както е посочено в член 4, буква а), максималният размер на наказанието е не по-малък от осем години.

4.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престъпление по член 6 или член 7 е насочено към дете, това може, в съответствие с националното право, да бъде взето предвид при определянето на наказанието.

Член 16

Смекчаващи обстоятелства

Държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в член 15 наказания може да бъдат намалени, ако извършителят:

а) се откаже от извършване на терористична дейност и

б) предостави на административните или съдебните органи информация, която при други обстоятелства те не биха могли да получат, като им помага:

i) да предотвратят или ограничат последиците от престъплението;

ii) да установят самоличността или да подведат под наказателна отговорност други извършители;

iii) открият доказателства; или

iv) да възпрепятстват извършването на други престъпления, посочени в членове 3—12 и в член 14.

Член 17

Отговорност на юридическите лица

1.  Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да носят отговорност за престъпленията, посочени в членове 3—12 и в член 14, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, и въз основа на:

а) право да представлява юридическото лице;

б) право да взема решения от името на юридическото лице;

в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.  Държавите членки вземат и необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да носят отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е направила възможно извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3—12 и в член 14, в полза на съответното юридическо лице от физическо лице на негово подчинение.

3.  Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва наказателно преследване срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи във връзка с престъпленията, посочени в членове 3—12 и в член 14.

Член 18

Санкции за юридическите лица

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на дадено юридическо лице, което носи отговорност съгласно член 17, се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, което включва глоби с наказателно-правен или друг характер, като могат да бъдат предвидени и други санкции, като:

а) лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;

б) временно или постоянно лишаване от правото да упражнява търговска дейност;

в) поставяне под съдебен надзор;

г) съдебна заповед за ликвидация;

д) временно или постоянно закриване на обекти, използвани за извършване на престъплението.

Член 19

Компетентност и наказателно преследване

1.  Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 — 12 и в член 14, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия;

б) престъплението е извършено на борда на плавателен съд под нейното знаме или на въздухоплавателно средство, регистрирано в същата държава;

в) извършителят е неин гражданин или пребивава постоянно на нейна територия;

г) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия;

д) престъплението е извършено срещу институциите или населението на въпросната държава членка или срещу институция, орган, служба или агенция на Съюза със седалище в тази държава членка.

Всяка държава членка може да разшири своята компетентност, ако престъплението е извършено на територията на друга държава членка.

2.  Всяка държава членка може да включи в обхвата на своята компетентност предоставянето на обучение с цел тероризъм, посочено в член 7, когато извършителят предоставя обучение на нейни граждани или на лица, постоянно пребиваващи на нейна територия, в случаите, когато параграф 1 от настоящия член не е приложим. Държавата членка уведомява Комисията за това.

3.  Когато дадено престъпление попада в компетентността на повече от една държава членка и всяка от заинтересованите държави членки може законосъобразно да започне наказателно преследване на основание на едни и същи факти, заинтересованите държави членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу извършителите на престъплението с цел, ако е възможно, наказателното производство да се проведе в една държава членка. За целта държавите членки могат да се обърнат към Евроюст, за да улеснят сътрудничеството между своите съдебни органи и координацията на техните действия.

Отчитат се следните обстоятелства:

а) държавата членка е тази, на чиято територия е извършено престъплението,

б) държавата членка е тази, чийто гражданин е извършителят или където извършителят пребивава постоянно,

в) държавата членка е държавата на произход на жертвите,

г) държавата членка е тази, на чиято територия е открит извършителят.

4.  Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност във връзка с престъпленията по членове 3 — 12 и член 14, в случай че откаже да предаде или да екстрадира в друга държава членка или трета държава лице, което е заподозряно или осъдено за някое от тези престъпления.

5.  Всяка държава членка гарантира, че нейната компетентност обхваща случаите, в които престъпленията по членове 4 и 14 са извършени изцяло или частично на нейна територия, без оглед на това къде терористичната група е установена териториално или осъществява своята престъпна дейност.

6.  Настоящият член не изключва упражняването на компетентността по наказателноправни въпроси, предвидена от държавата членка в съответствие с националното ѝ право.

Член 20

Способи за разследване и конфискация

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на лицата, структурите и службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 3 — 12, са предоставени ефективни способи за разследване, каквито се използват в случаи на организирана престъпност или други случаи на тежки престъпления.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи обезпечават или конфискуват, според случая, в съответствие с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), облагите, произтичащи от, или средствата на престъплението, използвани за или предназначени да бъдат използвани за извършване на или за съучастие в извършването на някое от престъпленията, посочени в настоящата директива.

Член 21

Мерки против онлайн съдържание, представляващо публично подстрекаване

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират бързото премахване на онлайн съдържание, за което е предоставен хостинг на тяхна територия и което представлява публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление, както е посочено в член 5. Те се стремят да постигнат и премахването на такова съдържание, за което е предоставен хостинг извън тяхната територия.

2.  Когато премахването на съдържанието, посочено в параграф 1, е невъзможно при източника, държавите членки могат да предприемат мерки за блокиране на достъпа от страна на ползващите интернет на тяхната територия до такова съдържание.

3.  Мерките за премахване и блокиране трябва да се установяват посредством прозрачни процедури и да осигуряват подходящи гаранции, по-специално за да се гарантира, че тези мерки са ограничени до това, което е необходимо и пропорционално, и потребителите се информират за причините за тези мерки. Гаранциите във връзка с премахването и блокирането трябва да включват и възможността за съдебна защита.

Член 22

Изменения на Решение 2005/671/ПВР

Решение 2005/671/ПВР се изменя, както следва:

1) В член 1 буква а) се заменя със следното:

„а) „терористични престъпления“: престъпленията, посочени в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 );

2) Член 2 се изменя, както следва:

а) параграф 6 се заменя със следното:

„6.  Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че имащата отношение информация, събрана от нейните компетентни органи в рамките на наказателни производства във връзка с терористични престъпления, се предоставя — както при поискване, така и спонтанно, и в съответствие с националното право и съответните международни правни инструменти — във възможно най-кратък срок на компетентните органи на друга държава членка, в която информацията може да се използва за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на посочените в Директива (ЕС) 2017/541 терористични престъпления във въпросната държава членка.“;

б) добавят се следните параграфи:

„7.  Параграф 6 не се прилага, когато обменът на информация би застрашил разследвания, които са в ход, или безопасността на дадено лице, нито пък когато това би било против основните интереси в областта на сигурността на засегнатата държава членка.

8.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при получаване на информацията, посочена в параграф 6, техните компетентни органи вземат по целесъобразност навременни мерки в съответствие с националното право.“

Член 23

Основни права и свободи

1.  Настоящата директива не води до изменение на задълженията за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от ДЕС.

2.  Държавите членки могат да определят условията, налагани от и съответстващи на основните принципи за свободата на пресата и другите средства за масово осведомяване, които уреждат правата и задълженията, както и процесуалните гаранции за печата и другите средства за масово осведомяване, когато тези условия се отнасят до определянето или ограничаването на отговорността.



ДЯЛ V

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАЩИТАТА, ПОДКРЕПАТА И ПРАВАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ТЕРОРИЗЪМ

Член 24

Помощ и подкрепа за жертвите на тероризъм

1.  Държавите членки гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията, попадащи в обхвата на настоящата директива, не зависят от изявление или обвинение, направено от жертва на тероризъм или друго лице, засегнато от престъплението, поне когато съответните действия са извършени на тяхна територия.

2.  Държавите членки гарантират наличието на услуги за подкрепа, насочени към специфичните нужди на жертвите на тероризъм, в съответствие с Директива 2012/29/ЕС, и достъп на жертвите на тероризъм до тях непосредствено след терористично нападение и докогато е необходимо. Такива услуги се предоставят в допълнение към или като неразделна част от общите услуги за подкрепа на жертвите, които могат да ползват съществуващите структури, предоставящи специализирана подкрепа.

3.  Службите за подкрепа разполагат с възможността да осигуряват помощ и подкрепа на жертвите на тероризъм в съответствие с техните специфични нужди. Услугите са поверителни, безплатни и лесно достъпни за всички жертви на тероризъм. Те включват по-специално:

а) емоционална и психологическа подкрепа, като например подкрепа при претърпяна травма и консултации;

б) предоставяне на съвети и информация по всички съответни правни, практически и финансови въпроси, включително съдействие за упражняване на правото на информация от страна на жертвите на тероризъм, както е установено в член 26;

в) оказване на помощ при искове относно обезщетения за жертвите на тероризъм, предвидени в националното право на съответната държава членка.

4.  Държавите членки гарантират, че съществуват механизми или протоколи, позволяващи привеждането в действие на услуги за подкрепа на жертвите на тероризъм в рамките на националните инфраструктури за реагиране при спешни ситуации. Тези механизми или протоколи предвиждат координация на съответните власти, агенции и органи с цел да се отговори по всеобхватен начин на нуждите на жертвите и членовете на техните семейства непосредствено след терористично нападение и докогато е необходимо, включително адекватни средства за улесняване на идентификацията и комуникацията с жертвите и техните семейства.

5.  Държавите членки осигуряват подходящо медицинско лечение на жертвите на тероризъм непосредствено след терористично нападение и докогато е необходимо. Държавите членки си запазват правото да организират предоставянето на медицински грижи на жертвите на тероризъм в съответствие с националните системи за здравеопазване.

6.  Държавите членки гарантират, че жертвите на тероризъм разполагат с достъп до правна помощ в съответствие с член 13 от Директива 2012/29/ЕС, когато имат статут на страна в наказателно производство. Държавите членки гарантират, че тежестта и обстоятелствата на престъплението са надлежно отразени в условията и процедурните правила, съгласно които жертвите на тероризъм имат достъп до правна помощ в съответствие с националното право.

7.  Настоящата директива се прилага в допълнение към и без да се засягат мерките, определени в Директива 2012/29/ЕС.

Член 25

Защита на жертвите на тероризъм

Държавите членки гарантират наличието на мерки за защита на жертвите на тероризъм и членовете на семействата им в съответствие с Директива 2012/29/ЕС. При определянето на това дали и до каква степен те следва да се ползват от мерки за защита в хода на наказателното производство, се обръща особено внимание на риска от сплашване и отмъщение и на необходимостта да се защитят достойнството и физическата неприкосновеност на жертвите на тероризъм, включително по време на разпит и при даване на показания.

Член 26

Права на жертвите на тероризъм, които пребивават постоянно в друга държава членка

1.  Държавите членки гарантират, че жертвите на тероризъм, които пребивават постоянно в държава членка, различна от тази, в която е извършено терористичното престъпление, имат достъп до информация относно своите права, наличните услуги за подкрепа и схеми за обезщетение в държавата членка, в която е извършено терористичното престъпление. Във връзка с това съответните държави членки предприемат подходящи действия за улесняване на сътрудничеството между своите компетентни органи или образувания, предоставящи специализирана подкрепа, за да гарантират реалния достъп на жертвите на тероризъм до тази информация.

2.  Държавите членки гарантират, че всички жертви на тероризъм имат достъп до услугите за помощ и подкрепа, както е установено в член 24, параграф 3, букви а) и б), на територията на държавата членка, в която пребивават постоянно, дори ако терористичното престъпление е извършено в друга държава членка.



ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР

Настоящата директива заменя Рамково решение 2002/475/ПВР по отношение на държавите членки, обвързаните от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на това рамково решение в националното право.

За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Рамково решение 2002/475/ПВР се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 28

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 8 септември 2018 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 29

Докладване

1.  До 8 март 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.

2.  До 8 септември 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на добавената стойност на настоящата директива по отношение на борбата с тероризма. Докладът обхваща също въздействието на настоящата директива върху основните права и свободи, включително върху принципа на недискриминация, принципите на правовата държава и равнището на оказваната защита и помощ на жертвите на тероризъм. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки съгласно Решение 2005/671/ПВР, както и всяка друга съответна информация относно упражняването на правомощията съгласно законите за борба с тероризма във връзка с транспонирането и прилагането на настоящата директива. Въз основа на тази оценка Комисията при необходимост взема решение относно подходящите последващи действия.

Член 30

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 31

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.



( 1 ) Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8).

( 2 ) Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39).

( *1 ) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).“;

Top