NAT/952

Изменение на Европейския закон за климата

СТАНОВИЩЕ

Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата

(COM(2025) 524 final)

Докладчик: Teppo SÄKKINEN

1.ПРЕПОРЪКИ

1.1Европейският икономически и социален комитет приветства очакваното изменение на Закона за климата, с което се предлага обвързваща цел в областта на климата за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90 % до 2040 г. в сравнение с 1990 г. ЕИСК потвърждава подкрепата си за цел в областта на климата за намаляване на нетните емисии с 90 % до 2040 г., тъй като това е в съответствие с научните данни за справедливия дял на Европа в усилията за постигане на целта за 1,5 градуса 1 . Решителните глобални действия в областта на климата са в интерес на самата Европа, тъй като тя е най-бързо затоплящият се континент.

1.2ЕИСК подкрепя избрания от Комисията подход в член 1 от изменението на Закона за климата да се включат насоки относно благоприятстващите политики, тъй като това е в съответствие с предишния призив на ЕИСК за благоприятстващи политики, които да гарантират конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли и справедлив преход, а също и рентабилното използване на всички технологии с нулеви и нисковъглеродни емисии като единствен начин за постигане на амбициозната цел за 90 %.

1.3За да се увеличи максимално дипломатическото влияние на Европа преди COP30 и да се избегне по-нататъшно подкопаване на доверието, ЕИСК призовава Съвета и Парламента да се споразумеят за целта в областта на климата, която трябва да бъде постигната до 2040 г., и съпътстващите я национално определени приноси съответно до септември и началото на октомври. Този график би позволил на ЕС да установи конструктивен диалог със своите международни партньори и други големи източници на емисии и да формира глобалните амбиции от позицията на лидер.

1.4ЕИСК счита, че намаляването на емисиите в ЕС следва да бъде основният приоритет на действията в областта на климата, отразяващ възможно най-високото равнище на амбиция. ЕИСК признава, че международните кредити биха могли да осигурят необходимата гъвкавост за постигане на целта за 2040 г. Използването им следва да бъде строго обусловено от високата степен на интегритет на кредитите и да се основава на правото на ЕС и на механизма за кредитиране на намаления на емисии по Парижкото споразумение, за да се вземат предвид основателните опасения относно интегритета и да не се допусне те да станат заместител на националните действия в областта на климата или да причинят социални или екологични вреди. Кредитите следва да са в съответствие и с останалите външни и вътрешни политики на ЕС. ЕИСК препоръчва създаването на общоевропейски орган, който да закупува кредити, да ги наблюдава и да гарантира тяхното качество. Международните кредити следва да бъдат изключени от употреба за целите на съответствието със СТЕ.

1.5ЕИСК отбелязва, че бъдещото разширяване на ЕС вероятно ще попадне в рамките на графика за постигане на целта за 2040 г. ЕИСК призовава Комисията да изясни въздействието на разширяването върху целта в областта на климата за 2040 г., включително как ще се изчисляват базовата 1990 г. и целта от 90 % в случай на по-голям ЕС. ЕИСК също така призовава Комисията да задълбочи подкрепата, предоставяна на държавите кандидатки, за да се адаптират предварително към политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката.

1.6ЕИСК предлага международните кредити, генерирани в държавите — кандидатки за ЕС, да бъдат приоритетни. Тъй като по всяка вероятност в бъдеще тези страни ще станат държави членки, участващите проекти вероятно ще допринесат пряко за постигане на целите на ЕС в областта на климата. За да се признае този потенциал и графикът за разширяване, ЕИСК предлага да се позволи от 2031 г. нататък международните кредити от държавите кандидатки да се отчитат към целта, която трябва да бъде постигната до 2040 г.

1.7За да подпомогне формирането на политическата рамка за периода до 2040 г. ЕИСК призовава Комисията да предостави обобщена оценка на въздействието, фокусирана върху целта от 90 %, включително върху въздействието от използването на международни кредити.

1.8За да се върви към целите в областта на климата, върху които се гради европейската конкурентоспособност и които осигуряват висококачествени работни места, ЕИСК препоръчва износът на чисти технологии да се включи в изменението на Закона за климата и да се създаде табло за чиста промишленост, с което да се проследяват заетостта, иновациите и растежът на износа в секторите с нулеви нетни емисии, за да се направляват проверките на конкурентоспособността на ЕС и да се дава приоритет на експортно ориентираните пътища за декарбонизация.

1.9Тъй като европейският сектор на хранително-вкусовата промишленост е засегнат от изменението на климата в особено голяма степен и същевременно е изправен пред предизвикателството на световната конкуренция с по-ниски екологични стандарти, ЕИСК предлага продоволствената сигурност да бъде включена в изменението на Закона за климата сред елементите, които трябва да бъдат разгледани в последващите законодателни предложения. ЕИСК подчертава, че земеделските стопани и собствениците на гори изпълняват уникална роля в качеството си на пазители на наземните поглътители на въглерод. Устойчивите практики в селското стопанство допринасят за намаляване на емисиите и укрепване на устойчивостта, като същевременно насърчават опазването на природните ресурси, биологичното разнообразие и здравите екосистеми и оказват положително въздействие както върху производството, така и върху качеството на живот на селските общности.

1.10Като признава неотложната необходимост от укрепване на европейската отбрана и сигурност, ЕИСК насърчава Комисията да идентифицира и насърчи технологични решения с двойно предназначение, които обслужват както целите в областта на отбраната, така и целите в областта на климата, включително чиста енергия за инфраструктура от критично значение, децентрализирана чиста енергия за военна логистика и нисковъглеродни материали за оборудване и строителство. Тези полезни взаимодействия следва да бъдат включени както в климатичните, така и в промишлените стратегии.

2.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

2.1Европейският икономически и социален комитет беше първият европейски орган, който още през 2024 г. прие позиция относно целта в областта на климата за 2040 г. ЕИСК потвърждава позициите, изразени в становището NAT/931 2 , включително подкрепата си за целта в областта на климата за намаляване с 90 % до 2040 г. Според препоръката на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC) стремежът към намаляване на нетните вътрешни емисии с 90—95 % до 2040 г. „поставя ЕС на осъществим и надежден път към неутралност по отношение на климата“ 3 .

2.2Както и в становището NAT/931, ЕИСК подчертава, че целта е амбициозна и може да бъде постигната единствено ако са налице благоприятстващи политики, които да гарантират конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли и справедлив преход и всички технологии с нулеви и ниски въглеродни емисии се използват по икономически ефективен начин. Освен това геополитическите сътресения през последната година засилиха необходимостта от укрепване на отбраната и сигурността на Европа. Постепенното премахване на зависимостта от внос на изкопаеми горива е също въпрос на сигурност за Европа.

2.3Амбициозната цел за 2040 г. се основава на постигането на най-малко 55 % намаление на нетните емисии до 2030 г. ЕИСК приветства неотдавнашната оценка 4 на Европейската комисия, че държавите членки почти са преодолели разликата по отношение на постигането на целите в областта на енергетика и климата до 2030 г. в националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). ЕИСК призовава за продължаващ фокус върху прилагането на законодателството по пакета „Подготвени за цел 55“ и да се предоставя подкрепа на европейските предприятия и домакинства при адаптирането им към новата регулаторна среда.

2.4В съобщението от 2024 г. Комисията предостави оценки на въздействието за целта в областта на климата до 2040 г. Предложената цел от 90 % попада между два незадължителни диапазона, обхванати в оценката: 85—90 % и 90—95 %. За да подпомогне формирането на политическата рамка за периода до 2040 г., ЕИСК призовава Комисията да предостави обобщена оценка, фокусирана върху целта от 90 %, включително върху въздействието от използването на международни кредити.

2.5В становището си NAT/931 ЕИСК очерта по-широки политически опасения и предложения във връзка с целта в областта на климата за 2040 г. Въз основа на това настоящото становище ще се съсредоточи върху предложеното изменение на Закона за климата и допълнителни съображения, възникнали след приемането на предишното становище.

Целта за 2040 г. и глобалната политика в областта на климата

2.6На пленарната си сесия през юли 2025 г. ЕИСК подчерта връзката между климата, мира и сигурността, като призова ЕС да се позиционира като надежден и устойчив лидер в световната дипломация в областта на климата (REX/599). Тъй като ЕС е отговорен само за 6 % от световните емисии, смекчаването на изменението на климата, при което повишаването на температурата се ограничава до 1,5 градуса, изисква ангажиране с други големи източници на емисии в допълнение към солидните действията в областта на климата, предприемани на национално равнище.

2.7Целта за 2040 г. формира основата за новия национално определен принос (НОП) на ЕС, който следва да бъде представен най-късно през септември, навреме за COP30 в Бразилия. ЕИСК настоятелно призовава Съвета и Парламента да пристъпят бързо към приемането на целта за 2040 г. и свързания с нея НОП, включително индикативна цел за 2035 г. Непредставянето на НОП вече навреди на позицията на Европа в световните преговори в областта на климата и намали способността ѝ да оказва натиск върху други големи икономики да приемат амбициозни НОП.

2.8Ситуацията със световната дипломация в областта на климата е все по-предизвикателна, особено с оттеглянето на Съединените щати от Парижкото споразумение за втори път. Въпреки това има и положителни развития. ЕИСК отбелязва по-специално знаковото споразумение на Международната морска организация (ИМО) за регулации за нетни нулеви емисии за глобалното корабоплаване, което на практика създава първата по рода си световна цена на въглеродните емисии 5 .

2.9Китай е най-големият източник на емисии в света, а кумулативните му исторически емисии изпревариха тези на ЕС през 2023 г. 6 Въпреки това емисиите на Китай може да са достигнали пик през 2025 г. поради значителното внедряване на чиста енергия 7 . Това би могло да предвещава и пика на глобалните емисии през 20-те години на настоящия век, както беше прогнозирано от Международната агенция по енергетика през 2023 г. 8 Нови фактори за потреблението на енергия, като например центровете за данни и изкуственият интелект, обаче също могат да възпрепятстват това развитие, ако се основават на производството на енергия от изкопаеми източници. Китай планира да представи НОП за цялата икономика, който включва всички парникови газове.

2.10Въпреки че Китай е икономически конкурент и системен съперник за ЕС, в областта на смекчаването на изменението на климата Китай е необходим партньор за сътрудничество. ЕС и Китай биха могли да действат като „два двигателя“ 9 на международното управление на климата и декарбонизацията, замествайки сътрудничеството между САЩ и Китай в областта на климата, което беше от решаващо значение за сключването на Парижкото споразумение. В същото време намаляването на риска от прекомерната зависимост от Китай за технологии, компоненти и суровини от критично значение остава стратегически приоритет за Европа. ЕС следва да използва установяването на силна цел в областта на климата за 2040 г. като лост за насърчаване на сравнима амбициозна цел от страна на Китай.

2.11Възможното използване на член 6 от Парижкото споразумение като ограничена част от целта на ЕС в областта на климата за 2040 г. би могло да осигури платформа за засилено сътрудничество между Севера и Юга в областта на климата в допълнение към финансирането в областта на климата. Оттеглянето на Съединените щати от многостранното и двустранното сътрудничество в областта на климата и енергетиката не бива да оставя Китай като единствен наличен партньор за развиващите се държави в прехода към чиста енергия.

Разширяването на ЕС и целта в областта на климата за 2040 г.

2.12ЕИСК отбелязва, че бъдещото разширяване на ЕС вероятно ще попадне в рамките на времевата рамка на целта за 2040 г. Включването на нови държави членки ще увеличи общите емисии на ЕС, но също така ще даде възможност за стимулиране на трансформацията на техните енергийни и промишлени сектори чрез включването им в архитектурата на политиката на ЕС в областта на климата. По този начин разширяването на ЕС може да служи като мощен инструмент за напредък в действията по отношение на климата. Новите държави членки могат също да допринесат за декарбонизацията на целия ЕС, като осигурят достъп до природни ресурси, промишлен капацитет и експертен опит в областта на енергетиката. Същевременно държавите кандидатки може да срещнат затруднения да се придържат към политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката, като например системата за търговия с емисии.

2.13Държавите кандидатки, които понастоящем водят преговори за асоцииране — Западните Балкани, Украйна и Молдова — съставляват 10—15 % от общите емисии на ЕС. Тъй като емисиите остават стабилни в много от държавите кандидатки, този дял може да се увеличи, докато емисиите на ЕС продължават да намаляват. Украйна е силно засегната от продължаващата брутална агресия от страна на Русия. ЕИСК подчертава, че липсата на напредък по отношение на емисиите в бъдещите държави членки ще се отрази и на способността на ЕС да постигне своите цели в областта на климата, по-специално до 2040 г. и 2050 г., и своите НОП. Следователно подкрепата за декарбонизацията на държавите кандидатки е в интерес на ЕС.

2.14ЕИСК призовава Комисията да изясни въздействието на разширяването върху целта в областта на климата за 2040 г., включително как ще се изчисляват базовата 1990 г. и целта от 90 % в случай на по-голям ЕС. ЕИСК също така призовава Комисията да задълбочи подкрепата за държавите кандидатки за предварителното им адаптиране към политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката. Евентуалното използване на международни кредити като част от целта в областта на климата за 2040 г. би могло да бъде ефективен начин за подкрепа на държавите кандидатки, като същевременно се допринася пряко за НОП и целите на ЕС в областта на климата.

Международните кредити като част от целта за 2040 г. и политиката на ЕС в областта на климата

2.15В изменението на Закона за климата Комисията предлага считано от 2036 г. евентуален ограничен принос от висококачествени международни въглеродни кредити по член 6 от Парижкото споразумение до 3 % от нетните емисии на ЕС от 1990 г. да може да се отчита към целта за 2040 г. С член 6 на страните по споразумението се дава възможност да си сътрудничат и да търгуват с намаления и поглъщания на емисии. Останалите правила и насоки по член 6 бяха окончателно приети през 2024 г. на COP29 в Баку.

2.16Докато до 2020 г. беше възможно международни кредити да се използват в рамките на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ), в настоящата рамка на политиката на ЕС в областта на климата не се позволява използването на международни кредити за постигане на целта на ЕС в областта на климата. Някои държави — членки на ЕС, обаче планират да използват член 6, за да постигнат своите национални цели в областта на климата, които надхвърлят задълженията на ЕС.

2.17Международното сътрудничество и член 6 могат да отворят вратата за засилване на действията и амбициите в областта на климата, като позволят на страните да подкрепят проекти за смекчаване на изменението на климата, при които може да се постигне най‑голямо въздействие върху климата с най-ниски разходи. Член 6 може също така да осигури платформа за засилено сътрудничество между Севера и Юга в областта на климата и подкрепа за целите за устойчиво развитие. Според Програмата на ООН за околната среда 60 държави вече са подписали двустранни споразумения, планиращи да използват член 6 или като финансиращи държави, или като приемащи резултатите от смекчаването на последиците 10 .

2.18ЕИСК признава, че ограничено използване на международни кредити би могло да осигури необходимата гъвкавост за постигане на амбициозната цел от 90 %. Съществуват обаче сериозни опасения относно интегритета на кредитите, издадени по член 6. Проектите, финансирани от въглеродни кредити, са критикувани за липсата на прозрачност, допълняемост и участие на местните хора. ЕИСК отбелязва, че Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC) е посъветвал 11 да не се използват международни кредити за постигане на целта за 2040 г., тъй като те рискуват да отклонят ресурси от местни инвестиции и биха могли да подкопаят екологичния интегритет.

2.19Поради това ЕИСК счита за необходимо Комисията да планира регламентирането в законодателството на ЕС на критериите за произход и качество, както и на други условия относно придобиването и използването на международни въглеродни кредити. От съществено значение е използването на международни въглеродни кредити да се следи отблизо, за да се гарантира, че установените правни предварителни условия са изпълнени. Използването на кредити следва да се основава на задълбочена оценка на въздействието.

2.20ЕИСК препоръчва всяко включване на международни кредити в климатичната архитектура на ЕС да бъде строго обвързано с високия интегритет на кредитите. Условията следва да бъдат разработени в сътрудничество с ESABCC и надзорния орган по член 6.4 въз основа на механизма за кредитиране на намаления на емисии по Парижкото споразумение (PACM). За да се повиши прозрачността и да се избегне подкопаването на вътрешните амбиции, тези кредити не трябва да заместват вътрешните усилия в сектори с икономически ефективни варианти за декарбонизация и следва да се приемат само от проекти с доказана допълняемост и социални и екологични гаранции.

2.21В допълнение към условията за интегритет използването на международни кредити следва да е в съответствие с други външни и вътрешни политически цели на ЕС, включително по отношение на вида и съдържанието на проектите и техните приемащи държави. Проекти, които биха финансирали пряко стратегически конкуренти на европейските промишлени отрасли, следва да се избягват. Проектите следва също така да са насочени към съпътстващи ползи в устойчивото развитие, като например премахване на енергийната бедност, и да се стремят да насърчават използването и износа на европейски чисти технологии и климатични решения.

2.22Изборът на приемащи държави за проекти по член 6 може да послужи за задълбочаване на външните партньорства на ЕС. За постигане на полезни взаимодействия на политиките и увеличаване на въздействието, на проектите в приемащите държави с връзки към инициативи като партньорствата за чиста търговия и инвестиции, партньорствата за справедлив енергиен преход, политиката на ЕС за съседство и подкрепата за най-слабо развитите държави може да бъде даван приоритет. Както отбелязва Комисията, използването на международни кредити следва да бъде свързано с повишаване на амбицията на НОП на приемащите държави.

2.23ЕИСК насърчава по-специално проучването на сътрудничество по член 6 с държавите кандидатки, тъй като това би подпомогнало пътя им към членство в ЕС и би имало вероятност да допринесе пряко за НОП и целите на ЕС в областта на климата. Следователно международните кредити, генерирани в държавите кандидатки, е по-малко вероятно да заместят вътрешните действия на ЕС в областта на климата. За да се признае този потенциал и графикът за разширяване, ЕИСК предлага да се позволи от 2031 г. нататък международните кредити, генерирани в държавите кандидатки, да се отчитат към целта за 2040 г. Тези кредити следва да имат същите високи стандарти за качество като другите разрешени кредити. За да се улесни системна трансформация и съгласуване с политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката, като опция следва да се разглежда кредитирането на политики 12 .

2.24Един орган или платформа, обхващащ целия ЕС, биха могли да обединят търсенето, да увеличат въздействието върху климата и съпътстващите ползи от проектите, както и да наблюдават и гарантират качеството на проектите в сравнение с проекти, възложени от отделни държави членки. ЕИСК препоръчва да се сравняват международни примери, като например съвместния механизъм за кредитиране (JCM) на Япония или швейцарската фондация Klik, и да се обмисли създаването на подобен орган на равнището на ЕС.

2.25Има няколко начина за включване на международното сътрудничество в рамката на политиката на ЕС в областта на климата, например по сектори (СТЕ, РРУ и ЗПЗГС) и по участници (Комисията, държавите членки или дружествата). ЕИСК е съгласен с предложението на Комисията, което гласи, че такива международни кредити не следва да се използват за целите на съответствието със СТЕ. Следователно международните кредити следва да се използват предимно от държавите членки с подкрепата на Комисията.

2.26Системата за търговия с емисии (СТЕ) е най-важният инструмент на ЕС за стимулиране на намаляването на емисиите и постигане на целите в областта на климата за 2030 г. и 2040 г. Предсказуемата цена на въглеродните емисии е от решаващо значение за обосноваване на инвестициите в декарбонизация. Поради това ЕИСК подчертава необходимостта от запазване на целостта на системата и предупреждава срещу повторното въвеждане на международни кредити в СТЕ, тъй като те биха могли да нарушат пазара. По-добър начин за подобряване на СТЕ би бил свързването на стабилните вътрешни поглъщания на въглерод със системата на СТЕ.

Роля на поглъщанията и гъвкавост

2.27ЕИСК набляга на действителните намаления на емисиите, постигнати чрез постепенно премахване на изкопаемите горива. Въпреки че поглъщането на въглерод играе все по‑голяма роля за постигането на целите на ЕС в областта на климата, с напредването на декарбонизацията прекомерното разчитане на поглътители в екосистеми и в промишлеността води до несигурност и рискове от запазване на зависимостта от изкопаеми горива или загуба на поглътители поради горски пожари, вредители и други опасности. Поглъщането има важна допълваща роля. Макар че гъвкавостта между секторите може да помогне за следване на икономически ефективен път към целите в областта на климата, тя следва да даде приоритет на намаляването на емисиите.

2.28В становището NAT/931 ЕИСК поиска от Комисията да направи научна и икономическа оценка на баланса между намаленията и поглъщанията. Неотдавнашно моделиране от ESABCC и JRC 13 предполага значителна несигурност в прогнозирания капацитет на наземните поглътители след 2030 г. поради нарастващата климатична уязвимост. Поради това ЕИСК предлага предпазен критерий за дела на поглъщането на въглерод от сушата в целта за 2040 г., например този дял да не надвишава 5 % от общите усилия. Това би гарантирало, че се дава приоритет на преките намаления на емисиите, като същевременно ще се подчертае необходимостта от поддържане и управление на поглътителите на въглерод.

2.29ЕИСК подчертава, че земеделските стопани и собствениците на гори имат уникална роля като пазители на наземните поглътители на въглерод, тъй като могат както да увеличат усвояването на въглерод от атмосферата, така и да осигурят биомаса за заместване на изкопаеми материали. Рамката за поглъщане на въглерод и въглеродно земеделие (CRCF) следва да се приложи спешно, за да се стимулират тези практики. Природосъобразните решения — от агролесовъдството до влажните зони и градската зеленина — могат също така да осигурят съпътстващи ползи по отношение както на адаптацията, така и на биологичното разнообразие.

2.30ЕИСК подчертава, че продоволствената сигурност трябва да остане в центъра на климатичната и селскостопанската политика, особено след като въздействието от изменението на климата застрашава производството на храни по целия свят. ЕИСК отново отправя призива си от NAT/931 за установяване на индикативна цел за намаляване на емисиите за хранително-вкусовия сектор в тесен диалог със земеделските стопани и други заинтересовани страни.

2.31ЕИСК подкрепя включването на стабилни промишлени поглъщания на въглерод в СТЕ, както е предложено от Комисията. ЕИСК отбелязва, че според оценката на въздействието остатъчните емисии остават в сектора на СТЕ дори и при най-амбициозните сценарии. Следователно включването на постоянни поглъщания, главно чрез технологиите BECCS и DACCS, може да помогне за управление на ликвидността на намаляващия пазар, да балансира трудните за намаляване емисии и да осигури стимули за увеличаване на улавянето на въглерод.

Политики, благоприятстващи постигането на целта в областта на климата за 2040 г.

2.32Една амбициозна цел в областта на климата трябва да бъде съчетана с благоприятстващи политики за гарантиране на европейската конкурентоспособност, справедлив преход и използване на всички технологии с нулеви и ниски въглеродни емисии по икономически ефективен начин. Поради това ЕИСК приветства подхода на Комисията да включи насоки за предстоящите законодателни предложения в изменението на Закона за климата. Като цяло тези насоки отразяват икономическите, социалните и екологичните съображения, необходими за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Те трябва да насочват подготовката на структурата на политиката в областта на климата за периода след 2030 г., включваща задълбочени оценки на въздействието, и да се съсредоточат върху изпълнението.

2.33ЕИСК приветства подновения фокус върху конкурентоспособността на Европа в рамките на Пакта за чиста промишленост. В становището си NAT/931 ЕИСК призова Комисията да разшири проверката на конкурентоспособността, за да обхване и други големи икономики, включително техните политики в областта на климата, енергетиката и промишлеността, както и икономическите им показатели. В светлината на последните събития в САЩ, включително премахването на субсидиите за чиста енергия и промишленост от IRA, ЕС би могъл да се позиционира като основна дестинация за инвестиции в производството на чисти технологии и материали. Европа следва също така да се стреми към систематично увеличаване на износа на своя сектор на чистите технологии, който расте по-бързо от износа на САЩ, но изостава от този на Китай, както е посочено в съобщението „Изпълнение на Пакта за чиста промишленост“ 14 . За проследяване на заетостта, иновациите и растежа на износа в секторите с нулеви нетни емисии може да бъде създадено Табло за чиста промишленост.

2.34Поддържането на динамична европейска промишлена база е ключова част от отворената стратегическа автономност и основа за производството на чисти технологии и материали. Според анализ на данните на Евростат 15 в периода от 2019 г. до 2023 г. държавите от ЕС са загубили над 850 000 работни места в промишлеността. ЕИСК подчертава необходимостта от защитни мерки срещу изместването на въглеродни емисии и насърчаване на еднакви условия на конкуренция чрез многостранни споразумения, търговски преговори и политики на ЕС.

2.35ЕИСК признава неотложната необходимост от укрепване на европейската отбрана, сигурност и готовност, като същевременно се стремим към постигане на нашите цели в областта на климата. Според Bruegel 16 могат да се открият няколко полезни взаимодействия между климата и отбраната, например в областта на чистата енергия, иновациите, справедливия преход и готовността. ЕИСК призовава Комисията активно да идентифицира и насърчава потенциални начини, по които необходимият фокус върху отбраната и отбранителната промишленост може да допринесе и за постигането на целите в областта на климата. Освен това решителните действия за смекчаване и адаптиране също са жизненоважна част от европейската сигурност и готовност. Според оценката на въздействието усилията за постигане на 90 % намаление на емисиите биха могли да намалят зависимостта на ЕС от внос на енергия от над 55 % на 25 %, допринасяйки за продължаващите усилия за постепенно премахване на вноса на енергия от Русия.

3.ПРЕДЛОЖЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАКОНОДАТЕЛНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Изменение 1

във връзка с препоръка 1.4

Изменение 2

във връзка с препоръка 1.4

Изменение 3

във връзка с препоръка 1.8

Изменение 4

във връзка с препоръка 1.9

Брюксел, 8 септември 2025 г.

Председателят на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Peter SCHMIDT

_____________

(1)      OВ C, C/2024/4667, 9.8.2024 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/C/2024/4667/oj .

(2)      OВ C, C/2024/4667, 9.8.2024 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/C/2024/4667/oj .

(3)      ESABCC, 2025 г., Staying the course on climate action essential to EU security and competitiveness (Запазване на курса към действията в областта на климата, които са от съществено значение за сигурността и конкурентоспособността на ЕС), https://climate-advisory-board.europa.eu/news/staying-the-course-on-climate-action-essential-to-eu-security-and-competitiveness .

(4)     https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_25_1337 .

(5)     https://www.imo.org/en/MediaCentre/PressBriefings/pages/IMO-approves-netzero-regulations.aspx .

(6)      Carbon Brief, 2024 г., Analysis: China’s emissions have now caused more global warming than EU (Анализ: Емисиите на Китай вече са причинили по-голяма глобално затопляне, отколкото емисиите на ЕС), https://www.carbonbrief.org/analysis-chinas-emissions-have-now-caused-more-global-warming-than-eu/ .

(7)      Carbon Brief, 2025 г., https://www.carbonbrief.org/analysis-clean-energy-just-put-chinas-co2-emissions-into-reverse-for-first-time/ .

(8)      Международна агенция по енергетика, 2023 г., World Energy Outlook 2023 (Световни енергийни перспективи за 2023 г.), https://www.iea.org/reports/world-energy-outlook-2023 .

(9)      IEEP, CGTN Europe, 2025 г., Powering the Twin Engines: Navigating China-EU Climate Cooperation (Задвижване на двата двигателя: ориентиране в сътрудничеството между Китай и ЕС в областта на климата), https://ieep.eu/wp-content/uploads/2025/06/Powering-the-Twin-Engines-Navigating-China-EU-Climate-Cooperation-2025.pdf .

(10)     https://unepccc.org/article-6-pipeline/ .

(11)     https://climate-advisory-board.europa.eu/news/staying-the-course-on-climate-action-essential-to-eu-security-and-competitiveness .

(12)    Perspectives Climate Group, 2025 г., Methodologies for policy crediting under the Paris Agreement Crediting Mechanism (Методики за кредитиране на политики съгласно механизма за кредитиране по Парижкото споразумение), https://perspectives.cc/publication/methodologies-for-policy-crediting-under-the-paris-agreement-crediting-mechanism/ .

(13)    Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), 2025 г. https://climate-advisory-board.europa.eu/reports-and-publications/2025-02-21-scaling-up-carbon-dioxide-removals-recommendations-for-navigating-opportunities-and-risks-in-the-eu.pdf/@@download/file ; JRC, 2025 г. https://joint-research-centre.ec.europa.eu/jrc-news-and-updates/european-forest-carbon-sink-declining-can-we-reverse-trend-2025-07-30_en .

(14)    Европейска комисия 2025 г., COM(2025) 378; [2025] https://commission.europa.eu/document/download/ae2ea9ea-d037-4c4a-bbf6-a4183b747e34_en?filename=COM_2025_378_1_EN_ACT_part1_v5.pdf

(15)    ETUC, 2024 г.: ЕС губи почти един милион работни места в производството само за 4 години https://www.etuc.org/en/pressrelease/eu-loses-almost-million-manufacturing-jobs-just-4-years .

(16)    Bruegel, 2025 г., https://www.bruegel.org/analysis/defence-and-climate-seven-points-common-agenda .