24.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/1

(1)

Солидарността е основна ценност на Съюза и съществува потенциал за по-нататъшното разработване на способи за изразяване на солидарността на гражданите на Съюза с хората в трети държави, уязвими по отношение на предизвикани от човека кризи или природни бедствия или засегнати от такива. В допълнение към това, Съюзът като цяло е най-големият донор на хуманитарна помощ, която представлява почти 50 % от хуманитарната помощ в световен мащаб.

(2)

Доброволчеството е конкретен и ясен израз на солидарност, който дава на хората възможност да посветят своите знания, умения и време в услуга на други човешки същества, без да са водени предимно от паричен интерес.

(3)

Съществува необходимост от доразвиване на солидарността с жертвите на кризи и бедствия в трети държави, както и от повишаване на степента на осведоменост и видимостта на хуманитарната помощ и като цяло на доброволческата дейност сред гражданите на Съюза.

(4)

Концепцията на Съюза за хуманитарна помощ, в това число обща цел, принципи и добри практики, както и обща рамка за предоставяне на хуманитарната помощ от Съюза, е изложена в съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“ (2). Европейският консенсус относно хуманитарната помощ подчертава твърдия ангажимент на Съюза, като се основава на подход, обоснован от конкретните нужди, да утвърждава и насърчава основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост. Действията на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“) следва да се ръководят от Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

(5)

Хуманитарната помощ от Съюза се предоставя в ситуации, в които могат да действат и други възможни инструменти, свързани със сътрудничеството за развитие, управлението на кризи и гражданската защита. При действието на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да се търси съгласуваност и взаимно допълване и да се избягва припокриване със съответните политики и инструменти на Съюза, по-специално с политиката на Съюза за хуманитарна помощ, политиката на сътрудничество за развитие и с Механизма за гражданска защита на Съюза, създаден с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, създаден със същото решение, както и с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и делегациите на ЕС, за да се координира реакцията на Съюза при хуманитарни кризи в трети държави

(6)

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да допринася за усилията за укрепване на капацитета на Съюза за осигуряване на свързаната с конкретните потребности хуманитарна помощ, както и за укрепване на капацитета и устойчивостта на уязвимите или засегнати от бедствия общности в трети държави. Освен това е важно да се насърчава сътрудничеството със съответните международни организации и други партньори в областта на хуманитаризма и местните и регионални участници. Това сътрудничество следва да се осъществява в съответствие с действията, предприемани от Организацията на обединените нации, за да се оказва подкрепа на централната координираща роля на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) като цяло.

(7)

Броят, мащабът и сложността на хуманитарните кризи по света, както природни, така и предизвикани от човека, и свързаните с тях усложнения се увеличиха значително през годините и тази тенденция вероятно ще продължи да води до растяща необходимост от незабавна, ефективна, резултатна и съгласувана реакция от страна на хуманитарните организации, както и от подкрепа от тяхна страна за местните общности в трети държави, за да се намали тяхната уязвимост и да се засили устойчивостта им при бедствия.

(8)

Доброволците могат да допринасят за засилването на капацитета на Съюза за предоставяне на свързана с конкретните потребности и основаваща се на принципи хуманитарна помощ и да допринасят за повишаването на ефективността на сектора на хуманитарна дейност, когато са подбрани, обучени и подготвени за изпращане на терен по подходящ начин, така че да се гарантира, че притежават необходимите умения и компетентност да помагат по най-ефективен начин на нуждаещите се, при условие че те могат да разчитат на достатъчна подкрепа и надзор на място.

(9)

В Европа и по света съществуват доброволчески схеми, съсредоточени върху изпращането на доброволци в трети държави. Това често са национални схеми, насочени основно или изцяло към проекти за развитие. Затова инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да носи добавена стойност, като предоставя на доброволците възможности за съвместен принос към операции за хуманитарна помощ, укрепвайки по този начин активното европейско гражданско участие. Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ може също така да носи добавена стойност, като насърчава транснационалното сътрудничество между организациите, участващи в осъществяването на действията по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, като по този начин подобрява международните отношения, представя положителен образ на Съюза по света и насърчава интереса към общоевропейски хуманитарни проекти.

(10)

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да бъде ефективна по отношение на разходите, следва да допълва съществуващите национални и международни доброволчески схеми, без да ги дублира, и следва да бъде съсредоточена върху решаването на проблемите на конкретни потребности и липси в хуманитарната сфера.

(11)

Както се подчертава в съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Доброволческата дейност като израз на солидарността на гражданите на ЕС: първи размисли за Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ“ в доброволческата дейност в областта на хуманитарната помощ понастоящем съществуват слабости, които могат да бъдат отстранени с инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, ако доброволците с подходящите профили бъдат изпратени на подходящите места в подходящия момент. Това може да се постигне по-специално чрез осигуряването на европейски стандарти и процедури за намирането и подбора на хуманитарни доброволци, съвместно определени показатели за обучението и подготовката на хуманитарните доброволци за изпращане на терен, база данни на потенциалните доброволци, които се набелязват въз основа на нуждите на място, както и възможности за доброволците да допринесат при хуманитарни операции не само чрез работа на терен, но и чрез административна подкрепа и доброволчески дейности, осъществявани по интернет.

(12)

Подходящото обучение, а също така и сигурността и безопасността на доброволците следва да продължат да бъдат от първостепенна важност и да подлежат на редовен обмен на информация, включително с държавите членки. Доброволците на ЕС за хуманитарна помощ не следва да бъдат изпращани за операции, провеждани в театъра на международни и местни въоръжени конфликти.

(13)

Съюзът провежда операциите си за хуманитарна помощ в партньорство с организации, които ги осъществяват, и въз основа на конкретни потребности. Тези организации следва да играят значителна роля в осъществяването на дейността на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, за да се гарантират ангажираност и отговорност от страна на участниците в процеса на място и да се постигнат максимални резултати по отношение на действията по инициативата. Съюзът следва да възложи на тези организации по-специално намирането, подбора, подготовката, изпращането на терен на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ, както и наблюдението по време на мисията и след нея в съответствие с определените от Комисията стандарти и процедури. Когато е уместно, Комисията следва да може да използва успешно обучени и подготвени доброволци за изпращане на терен в своите местни бюра за оказване на подкрепа.

(14)

Съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ посочва, че частните предприятия могат да играят важна роля и да допринесат за хуманитарните операции на Съюза по-специално чрез доброволческата дейност от страна на техни служители.

(15)

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да помага на европейците от всички възрасти да демонстрират активно европейско гражданско участие. Инициативата следва да допринася за популяризирането на доброволческата дейност в целия Съюз и за личностното развитие и междукултурната осведоменост на участващите доброволци, като по този начин подобрява техните компетентности и пригодността им за заетост в световната икономика.

(16)

Принципите на Съюза за предоставяне на равни възможности и недопускане на дискриминация предполагат, че гражданите на Съюза и дългосрочно пребиваващите в Съюза лица от всички възрасти и поприща следва да могат да се ангажират с активно гражданско участие. Предвид конкретните предизвикателства във връзка с предоставянето на хуманитарна помощ, доброволците на ЕС за хуманитарна помощ следва да са на възраст над 18 години и могат да представляват широк спектър от профили и поколения, включително експерти и квалифицирани пенсионери.

(17)

Ясният правен статут е изключително важно предварително условие за изпращането на доброволци в държави извън територията на Съюза. Конкретните условия за изпращането на доброволците на терен следва да са договорно установени, в това число стандартите за защита и безопасност на доброволците, отговорностите на изпращащите и приемащите организации, застрахователното покритие, покриването на дневните разходи, настаняването и други съответни разходи. Изпращането на доброволците в трети държави следва да бъде предмет на подходящи разпоредби за безопасност и сигурност.

(18)

Препоръките, съдържащи се в политическата програма за доброволчеството в Европа, и работата на европейски и международни доброволчески организации и програмата на ООН за доброволци следва, когато е уместно, да бъдат отчитани при действията по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

(19)

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да подкрепя основани на конкретни потребности действия, насочени към засилване на капацитета на приемащите организации за хуманитарна помощ в трети държави с цел да се засили готовността на местно равнище и реакциите при хуманитарни кризи и да се гарантира ефективното и устойчиво въздействие на работата на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ на място чрез управление на риска от бедствия, готовност и реагиране, наставничество, обучение за управление на доброволческата дейност и други съответни области.

(20)

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва, когато е уместно, да има за цел да допринася за засилване на равенството между половете в политиката за хуманитарна помощ на Съюза, като насърчава подходящи хуманитарни реакции в отговор на специфични нужди на жените и мъжете от всички възрасти. Специално внимание следва да се отделя на сътрудничеството с женски организации и мрежи с цел да се насърчава участието и ръководната роля на жените в хуманитарната помощ и да се използват техните способности и експертни знания за подпомагане на възстановяването, укрепването на мира, намаляването на риска от бедствия и изграждането на устойчивост на засегнатите общности.

(21)

С настоящия регламент се определя за целия финансов период финансов пакет, който в рамките на годишната бюджетна процедура представлява основната референтна сума за Европейския парламент и за Съвета по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (4).

(22)

Отпускането на финансова помощ следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5). Заради специфичния характер на действията по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ е уместно да се предвиди възможността за предоставяне на финансова помощ на физически лица и на юридически лица, които са частноправни или публичноправни субекти. Важно е също така да се гарантира спазването на разпоредбите на този регламент, по-специално по отношение на заложените в него принципи за икономичност, ефикасност и ефективност.

(23)

Подобряването на изпълнението и повишаването на качеството на разходите следва да представлява ръководен принцип за постигането на целите на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, като същевременно се гарантира най-доброто използване на финансовите средства.

(24)

Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават посредством пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, в това число чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, неправомерно изплатени или неправилно използвани средства, и в случаите, когато е необходимо — санкции. Следва да бъдат предприети подходящи мерки за предотвратяване на нередности и измами, както и необходимите стъпки за възстановяване на изгубени, неправомерно изплатени или неправилно използвани средства в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (6), Регламент (Евратом, EО) № 2185/96 на Съвета (7) и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(25)

Участието на трети държави, по-специално присъединяващи се държави, държави кандидатки, потенциални кандидатки, държави — партньори по линия на европейската политика за съседство и държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), следва да е възможно въз основа на споразумения за сътрудничество.

(26)

Участващите доброволци и организациите, изпълняващи действия по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, от сътрудничещите държави, следва да също да се придържат и застъпват за зачитане на принципите, залегнали в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, с акцент върху защитата на „хуманитарното пространство“.

(27)

За да се предостави възможност за непрекъсната обратна връзка и подобрения и за да се повиши гъвкавостта и ефикасността на тяхното приемане, на Комисията следва да се делегират правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора по отношение на разпоредбите, свързани със стандартите за подбор, управление и изпращане на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ, изменянето на показателите за резултати и тематичните приоритети и допълнителното определяне на процентите за разпределение на финансовия пакет за прилагане на настоящия регламент. От особена важност е Комисията да провежда подходящи консултации в хода на подготвителната си дейност, в това число на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(28)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9). Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на процедурите за подбора, управлението и изпращането на терен на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ, на механизма за сертифициране, програмата за обучение и годишната работна програма на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

(29)

В настоящия регламент се зачитат основните права и се съблюдават принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(30)

Обработването на лични данни, което се извършва в рамките на настоящия регламент, не надхвърля необходимото и пропорционалното за целите на осигуряването на гладкото функциониране на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“. Всяко обработване на лични данни от страна на Комисията ще се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10). Всяко обработване на лични данни от страна на организациите, изпълняващи действията по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, които са законно установени в Съюза, ще се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11).

(31)

Бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, който на 23 ноември 2012 г. е представил становище (12).

(32)

Целесъобразно е периода на прилагане на настоящия регламент да се хармонизира с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (13). Следователно настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г.,

1)

подбор, обучение и изпращане на терен на доброволци на ЕС за хуманитарна помощ за подкрепа и допълване на хуманитарна помощ в трети държави;

2)

действия, с които се подпомага, популяризира и подготвя изпращането на доброволци на ЕС за хуманитарна помощ за подпомагане и допълване на хуманитарна помощ в трети държави;

3)

действия на територията на Съюза и извън нея, насочени към изграждането на капацитет за хуманитарна помощ в приемащите организации в трети държави.

а)

„доброволец“ означава лице, което избира, свободно и без да е водено от паричен интерес, да участва в дейности, които са в полза на общността и в полза на обществото като цяло;

б)

„кандидат за доброволец“ означава лице, отговарящо на условията по член 11, параграф 3, което кандидатства за участие в дейностите по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“;

в)

„доброволец на ЕС за хуманитарна помощ“ означава кандидат за доброволец, който е бил избран, обучен в съответствие с конкретни стандарти, процедури и референтни критерии, и оценен като отговарящ на условията за допустимост и регистриран като лице, което е на разположение за изпращане за подпомагане и допълване на операции за хуманитарна помощ в трети държави;

г)

„хуманитарна помощ“ означава дейности и операции в трети държави, чиято цел е да се осигури спешно подпомагане въз основа на нуждите, насочено към запазването на човешки живот, предотвратяването и облекчаването на човешко страдание и запазването на човешкото достойнство при предизвикани от човека кризи или природни бедствия. Понятието обхваща операции за подпомагане, помощ и защита при хуманитарни кризи или непосредствено след тях, подкрепящи мерки за осигуряване на достъп до нуждаещите се и за улесняване на свободното движение на помощи, както и действия, целящи подобряването на подготвеността за бедствия и намаляването на риска от тях и допринасящи за укрепване на устойчивостта и за увеличаване на капацитета за справяне с кризи и възстановяване след тях;

д)

„трета държава“ означава държава извън Съюза, в която се осъществяват дейностите и операциите за хуманитарна помощ, посочени в буква г).

а)

Принос за увеличаване и подобряване на капацитета на Съюза за предоставяне на хуманитарна помощ.

Напредъкът по постигането на тази оперативна цел се оценява въз основа на показатели като:

б)

Подобряване на уменията, знанията и компетентностите на доброволците в областта на хуманитарната помощ и реда и условията за тяхното наемане.

Напредъкът по постигането на тази оперативна цел се оценява въз основа на показатели като:

в)

Изграждане на капацитета на приемащите организации и насърчаване на доброволчеството в трети държави.

Напредъкът по постигането на тази оперативна цел се оценява въз основа на показатели като:

г)

Комуникиране на принципите на хуманитарната помощ на Съюза, договорени в рамките на Европейският консенсус относно хуманитарната помощ.

Напредъкът по постигането на тази оперативна цел се оценява въз основа на показатели като:

д)

Постигане на по-голяма последователност и съгласуваност на доброволческата дейност в държавите членки с цел подобряване на възможностите за гражданите на Съюза за участие в дейности и операции за хуманитарна помощ.

Напредъкът по постигането на тази оперативна цел се оценява въз основа на показатели като:

—

разработване и поддържане на стандарти по отношение на кандидатите за доброволци и доброволците на ЕС за хуманитарна помощ,

—

разработване и поддържане на механизъм за сертифициране за изпращащите и приемащите организации,

—

намиране и подбор на кандидати за доброволци,

—

създаване на програма за обучение и подкрепа на обучението и стажуването,

—

създаване, поддръжка и актуализиране на база данни на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ,

—

изпращане на доброволци на ЕС за хуманитарна помощ за подпомагане и допълване на хуманитарната помощ в трети държави,

—

изграждане на капацитета на приемащите организации,

—

създаване и управление на Мрежа за инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“,

—

комуникация и повишаване на осведомеността,

—

помощна дейност, способстваща за отчетността, прозрачността и ефективността на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

—

рамка на компетентности, използвана за идентификация, подбор и подготовка на доброволците като младши или утвърдени специалисти,

—

разпоредби за осигуряване на равни възможности и недискриминация при установяването и процеса на подбор,

—

разпоредби за гарантиране на спазването от страна на изпращащите и приемащите организации на съответно национално законодателство и на правото на Съюза, както и на правото на приемащата държава,

—

стандарти, уреждащи партньорствата между изпращащите и приемащите организации,

—

разпоредби за признаване на уменията и компетентностите, придобити от доброволци на ЕС за хуманитарна помощ, в съответствие със съществуващите съответни инициативи на Съюза.

—

процедурите, които трябва да бъдат следвани при идентификацията, подбора и необходимата подготовка на кандидатите за доброволци преди изпращането на терен, включително за стаж, когато е уместно,

—

разпоредби за изпращане на терен и управление на доброволци на ЕС за хуманитарна помощ в трети държави, включително, наред с другото, наблюдение на място, продължаваща подкрепа чрез обучение, наставничество, допълнително обучение, необходими условия на труд, подкрепа след завръщането от терен,

—

осигуряването на застрахователно покритие и условия на живот на доброволци, включително осигуряването на дневни разходи, жилищно настаняване, пътуване и други съответни разходи,

—

процедурите, които трябва да бъдат следвани преди, по време на и след изпращане на терен, за да се гарантира задължение за полагане на грижа и подходящи мерки за безопасност и сигурност, включително протоколи за евакуация по медицински причини и планове за сигурност, които обхващат аварийна евакуация от трети държави, включително необходимите процедури за връзка с националните органи,

—

процедури за мониторинг и оценка на индивидуалните резултати от дейността на доброволци на ЕС за хуманитарна помощ.

а)

се придържат към стандартите и процедурите, посочени в член 9;

б)

осъществяват дейност в сферата на хуманитарната помощ съгласно определението в член 3, буква г); и

в)

принадлежат към някоя от следните категории:

а)

се придържат се към стандартите и процедурите, посочени в член 9;

б)

осъществяват дейност в сферата на хуманитарната помощ съгласно определението в член 3, буква г); и

в)

принадлежат към някоя от следните категории:

а)

граждани на Съюза;

б)

граждани на трети държави, дългосрочно пребиваващи в държава членка; и

в)

граждани на държавите, посочени в член 23, параграф 1, при условията, посочени в същия член.

а)

от сертифицирани изпращащи организации в приемащи организации в трети държави; или

б)

когато това е целесъобразно, от Комисията в местните ѝ бюра за хуманитарна помощ.

а)

управление на риска при бедствия, готовност и реагиране, обучения за управление на доброволци и други свързани области за персонала и доброволците от приемащите организации;

б)

обмен на най-добри практики, техническа помощ, туининг програми и обмен на персонал и доброволци, създаване на мрежи, както и други свързани действия.

а)

кандидати за доброволци и доброволците на ЕС за хуманитарна помощ, които участват или са участвали в инициативата;

б)

изпращащи и приемащи организации;

в)

представители на държавите членки и на Европейския парламент.

а)

улеснява взаимодействието и служи за платформа за обмен на знания, консултации и разпространение на информация, за обмен на най-добри практики, както и за целите на необходимата оценка, посочена в член 21, параграф 3;

б)

улеснява изграждането на партньорства и разработването на съвместни проекти за изпращане на терен и дейности за изграждане на капацитет, ангажиращи изпращащи организации в Съюза, както и приемащи организации от трети държави;

в)

осигурява база, на която да се основават действията по инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ с оглед гарантиране на непрестанно подобряване и ефективен мониторинг и оценка;

г)

осигурява възможности за онлайн доброволчески проекти, свързани с инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

а)

граждани и изпращащи организации от държави в процес на присъединяване, държави кандидатки и потенциални кандидатки и държави — партньори по линия на европейската политика за съседство, в съответствие с общите принципи и общия ред и условия за участие на тези държави в програмите на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни договорености;

б)

граждани и изпращащи организации от държави, членуващи в Европейската асоциация за свободна търговия, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

в)

граждани и изпращащи организации от други европейски държави, при условие че с тези държави са сключени двустранни споразумения;

а)

годишни доклади, в които се разглежда напредъкът, постигнат при прилагането на настоящия регламент, в това число резултатите и, в рамките на възможното, основните резултати;

б)

междинен доклад за оценка във връзка с постигнатите резултати и качествените и количествените аспекти на прилагането на настоящия регламент, включително относно въздействието на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ в областта на хуманитаризма и съотношението между разходи и ефикасност на програмата, през първите три години от неговото прилагане не по-късно от 31 декември 2017 г.;

в)

съобщение относно продължаващото прилагане на настоящия регламент, основаващо се на междинния доклад за оценка, посочен в буква б) от настоящия параграф, не по-късно от 31 декември 2018 г.;

г)

доклад за последваща оценка за седемгодишния финансов период на прилагане не по-късно от 31 декември 2021 г.

24.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/18

(1)

В областта на гражданското въздухоплаване в Съюза следва да се осигури високo общo ниво на безопасност и следва да се полагат всички усилия за намаляване на броя на произшествията и инцидентите с цел да се гарантира общественото доверие във въздушния транспорт.

(2)

През последното десетилетие остава сравнително постоянен процентът на произшествията в гражданското въздухоплаване, при които има смъртни случаи. Независимо от това броят на произшествията би могъл да се увеличи през следващите десетилетия в резултат на прогнозираното увеличение на въздушното движение, както и на нарастващата техническа усложненост на въздухоплавателните средства.

(3)

Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) цели предотвратяването на произшествия чрез улесняване на бързото провеждане на ефективни и качествени разследвания във връзка с безопасността. Настоящият регламент не следва да води до намеса в процедурите по разследване на произшествия и инциденти, ръководени от националните органи за разследване във връзка с безопасността по смисъла на Регламент (ЕС) № 996/2010. При произшествие или сериозен инцидент за уведомяването за събитието също се прилага Регламент (ЕС) № 996/2010.

(4)

В действащите законодателни актове на Съюза, по-специално в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4) и регламентите за неговото прилагане, по отношение на определени организации са наложени задължения за създаване на системи за докладване на събития в контекста на техните системи за управление на безопасността. Спазването на Регламент (ЕО) № 216/2008 и регламентите за неговото прилагане не освобождава организациите от спазването на настоящия регламент. По същия начин спазването на настоящия регламент не освобождава организациите от спазването на Регламент (ЕО) № 216/2008 и регламентите за неговото прилагане. Това обаче не следва да води до създаването на две успоредни системи за докладване, а Регламент (ЕО) № 216/2008, регламентите за неговото прилагане и настоящият регламент следва да се разглеждат като допълващи се.

(5)

Опитът показва, че настъпването на произшествие често се предшества от свързани с безопасността инциденти и пропуски, показващи наличието на рискове за безопасността. Ето защо информацията относно безопасността е важен ресурс за откриване на действителни или потенциални рискове за безопасността. Същевременно, въпреки че способността да се извличат поуки от произшествия е от решаващо значение, бе установено, че системите с чисто последващо действие имат ограничени ползи по отношение на внасянето на подобрения. Ето защо системите с чисто последващо действие следва да бъдат допълнени със системи с активни мерки, използващи други видове информация относно безопасността, за да се внесат реални подобрения в авиационната безопасност. Съюзът, неговите държави членки, Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „Агенцията“) и организациите следва да продължат да допринасят за повишаването на авиационната безопасност чрез въвеждането на по-активни и основани на доказателства системи за безопасност, които са насочени към предотвратяване на произшествия въз основа на анализ на цялата налична информация относно безопасността, включително на информацията за събития в гражданското въздухоплаване.

(6)

За целите на повишаването на авиационната безопасност приложимата информация относно безопасността на гражданското въздухоплаване следва да се докладва, събира, съхранява, защитава, обменя, разпространява и анализира и въз основа на събраната информация да се предприемат подходящи действия по отношение на безопасността. Този подход, основан на доказателства и активни мерки, следва да бъде прилаган от съответните органи за авиационна безопасност на държавите членки, от организациите в рамките на тяхната система за управление на безопасността и от Агенцията.

(7)

Наложените на организациите задължения по отношение на докладването на събития следва да са пропорционални на големината на съответната организация и обхвата на дейността ѝ. Следва да е възможно, по-специално при по-малките организации, да се вземе решение за обединяване или сливане на длъжности, свързани с обработването на събитията, в рамките на организацията, за съвместно изпълнение на задачите, свързани с докладването на събития, с други организации от същия вид или за възлагане на събирането, оценяването, обработването, анализирането и съхраняването на сведения за събития на специализирани образувания, одобрени от компетентните органи на държавите членки. Тези образувания следва да спазват принципите за защита и поверителност, установени с настоящия регламент. Възлагащата организация следва да запази подходящ контрол на задачите, възложени на външни изпълнители, и следва да носи крайната отговорност за прилагането на изискванията, предвидени в настоящия регламент.

(8)

Следва да се гарантира, че действащият на предна линия авиационен персонал систематично докладва събитията, които представляват значителен риск за авиационната безопасност. Системите за доброволно докладване следва да допълват системите за задължително докладване, като и двете следва да позволяват на физически лица да докладват сведения за събития, свързани с авиационната безопасност. Следва да бъдат създадени системи за задължително и доброволно докладване в рамките на организациите, Агенцията и компетентните органи на държавите членки. Събраната информация следва да се предава на органа, компетентен за извършването на подходящо наблюдение, с цел да се повиши авиационната безопасност. Организациите следва да анализират събитията, които биха могли да окажат въздействие върху безопасността, с цел набелязване на опасностите за безопасността и с цел предприемането на евентуални коригиращи или превантивни действия. Организациите следва да изпратят предварителните резултати от своите анализи на компетентния орган на своите държави членки или на Агенцията, като следва също така да им изпратят и окончателните резултати, ако те водят до откриването на действителен или потенциален риск, свързан с авиационната безопасност. Компетентните органи на държавите членки и Агенцията следва да създадат подобна процедура във връзка със събитията, за които са били непосредствено уведомени, и следва да наблюдават по подходящ начин оценката и евентуално предприетите коригиращи или превантивни действия на организацията.

(9)

Представителите на различни категории персонал, работещ или ангажиран по друг начин в гражданското въздухоплаване, стават свидетели на събития, които са от значение за предотвратяването на произшествия. Поради това те следва да разполагат със средства, които им позволяват да докладват за такива събития, и следва да се осигури тяхната защита. За да бъдат служителите насърчени да докладват за събития и да им се позволи по-добре да оценят положителното въздействие на докладването на събитията за авиационната безопасност, те следва да бъдат редовно уведомявани за предприетите действия в рамките на системите за докладване на събития.

(10)

Опасностите и рисковете, свързани с въздухоплавателните средства със сложна моторна тяга, са много различни от свързаните с други типове въздухоплавателни средства. По тази причина, въпреки че целият въздухоплавателен сектор следва да бъде включен в обхвата на настоящия регламент, наложените с него задължения следва да бъдат пропорционални на областта на дейност и на сложността на различните типове въздухоплавателни средства. Ето защо за събраната информация за събития с участието на въздухоплавателни средства, различни от тези със сложна моторна тяга, следва да се прилагат опростени задължения за докладване, които са по-добре пригодени към този сектор на въздухоплаването.

(11)

В допълнение към системите, изисквани съгласно настоящия регламент, следва да се насърчава разработването на други средства за събиране на информация относно безопасността с цел да се събере допълнителна информация, допринасяща за повишаването на авиационната безопасност. Когато организациите имат съществуващи добре работещи системи за събиране на информация относно безопасността, те следва да могат да продължат да използват тези системи успоредно със системите, които следва да се създадат за целите на настоящия регламент.

(12)

Органите за разследване във връзка с безопасността и образуванията, на които е поверено регулирането на безопасността на гражданското въздухоплаване в рамките на Съюза, следва да имат пълен достъп до сведенията за събития, които са събрани от техните държави членки, и до докладите за събития, съхранявани от техните държави членки, за да решат кои инциденти налагат разследване във връзка с безопасността, както и за да установят в кои случаи могат да се извлекат поуки за авиационната безопасност и за да изпълняват своите задължения по надзора.

(13)

Наличието на пълни и качествени данни е от решаващо значение, тъй като анализът и тенденциите, основани на неточни данни, могат да покажат подвеждащи резултати и да доведат до насочване на усилията към неподходящи действия. Освен това неточните данни могат да доведат до загуба на доверие в информацията, получена от схемите за докладване на събития. За да се гарантира качеството на докладите за събития и за да се улесни изготвянето на пълни доклади за събития, те следва да съдържат определена минимална информация, която може да се различава в зависимост от категорията на събитието. Освен това следва да се въведат процедури за проверка на качеството на информацията и за избягване на липсата на съгласуваност между доклада за събитие и първоначално събраните сведения за това събитие. С подкрепата на Комисията следва да се разработят също така подходящи указания, по-специално за да се гарантира качеството и да се улесни събирането на пълни данни, както и тяхното еднакво и съгласувано въвеждане в базите данни. Наред с това за предоставянето на необходимата подкрепа следва да се организират работни форуми, по-специално от страна на Комисията.

(14)

Комисията следва да разработи общоевропейска схема за класификация на риска, за да се осигури набелязването на всички незабавни действия, необходими в случай на отделни събития с висок риск за безопасността. Тази схема следва също така да позволява набелязването на ключовите рискови области въз основа на представена обобщена информация. Тази схема следва да подпомага съответните образувания при оценката им на събитията и при определянето на областите, в които е най-целесъобразно да съсредоточат своите усилия. Наличието на общоевропейска схема за класификация на риска следва да улесни прилагането на интегриран и хармонизиран подход към управлението на риска в цялата европейска система на въздухоплаване, като по този начин позволи на организациите, държавите членки, Комисията и Агенцията да съгласуват усилията си за повишаване на безопасността.

(15)

Общоевропейската схема за класификация на риска следва също така както да позволява набелязването на ключовите рискови области в рамките на Съюза въз основа на представена обобщена информация на европейско равнище, така и да подпомага дейността, провеждана в рамките на Европейската програма за авиационна безопасност и Европейския план за авиационна безопасност. Следва да бъде предоставена подходяща подкрепа от Комисията, за да се осигури наличието на еднаква и съгласувана класификация на риска във всички държави членки.

(16)

За да се улесни обменът на информация, докладите за събития следва да се съхраняват в бази данни, които са съвместими с Европейския координационен център за докладване на инциденти с въздухоплавателни средства (Eccairs) (софтуер, използван от всички държави членки и от Европейския централен регистър за съхраняване на доклади за събития) и с таксономията ADREP (таксономия на ИКАО, която също се използва в софтуера Eccairs). Агенцията и Комисията следва да предоставят техническа подкрепа по отношение на оперативната съвместимост на системите.

(17)

Организациите следва да съхраняват в една или повече бази данни докладите за събития, извлечени от сведенията за събитията, събрани чрез системите за задължително и, когато е приложимо, за доброволно докладване. Следва да е възможно сложността на базата данни да е пропорционална на големината на съответната организация и/или на нейната значимост по отношение на целите на настоящия регламент и следва да се състои най-малко от файл с данни, съдържащ общи задължителни полета и, когато е приложимо, специални задължителни полета.

(18)

Събитията с участието на въздухоплавателно средство, регистрирано в държава членка или експлоатирано от организация, установена в държава членка, следва да се докладват дори когато са настъпили извън територията на тази държава членка.

(19)

Информацията за събитията следва да бъде обменяна в рамките на Съюза с цел да се повиши разкриването на действителни или потенциални опасности. Обменът на информация следва също така да осигури на държавите членки достъп до цялата информация за събитията, настъпващи на тяхната територия или в тяхното въздушно пространство, но докладвани на друга държава членка. Това следва също така да осигури на Агенцията възможност да получава точна информация за събитията и достъп до всички доклади за събития, събрани в Съюза, с цел при необходимост предприемането на коригиращи мерки за противодействие на набелязан риск в рамките на Съюза. Този обмен на информация следва да даде възможност на компетентните органи на държавите членки да получават точна информация за събития в тяхното въздушно пространство и при необходимост да предприемат коригиращи мерки за противодействие на риск, открит на тяхната територия.

(20)

Обменът на информация относно събития следва да има за цел предотвратяването на произшествия и инциденти във въздухоплаването. Той не следва да бъде използван за търсенето на вина или отговорност, нито за установяването на стандарти за ефективност по отношение на безопасността.

(21)

Най-ефективният начин да се гарантира обменът на голямо количество информация относно безопасността между всички държави членки, Комисията и Агенцията е чрез Европейския централен регистър, при условие че държавите членки, Комисията и Агенцията имат пълен достъп до него.

(22)

Цялата свързана с безопасността информация, която е получена от доклади за събития, събрани в рамките на Съюза, следва да бъде своевременно изпращана в Европейския централен регистър. Това следва да включва събирането както на информация за инциденти, така и на информация за произшествия и сериозни инциденти, разследвани съгласно Регламент (ЕС) № 996/2010.

(23)

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на информацията относно събития, съхранявана в базите данни на организациите, държавите членки и Агенцията.

(24)

Цялата свързана с безопасността информация, съдържаща се в Европейския централен регистър, следва да бъде на разположение на образуванията, на които е поверено регулирането на безопасността на гражданското въздухоплаване в рамките на Съюза, включително Агенцията, както и на органите, отговорни за разследването на произшествия и инциденти в рамките на Съюза.

(25)

Заинтересованите страни следва да могат да поискат достъп до определена информация, съдържаща се в Европейския централен регистър, при зачитане на правилата относно поверителността на тази информация и на анонимността на засегнатите лица.

(26)

Всяко национално звено за контакт следва да обработва искания от заинтересованите страни, установени на територията на дадена държава членка, тъй като звената за контакт познават най-добре тези заинтересовани страни. Комисията следва да обработва исканията от заинтересованите страни от трети държави или от международни организации.

(27)

Информацията, която се съдържа в докладите за събития, следва да бъде анализирана, а рисковете за безопасността — набелязани. Следва своевременно да бъдат определени и изпълнени подходящи последващи действия за повишаване на авиационната безопасност. Информацията относно анализа и последващите действия във връзка със събитията следва да бъде разпространявана в рамките на организациите, компетентните органи на държавите членки и Агенцията, тъй като предоставянето на последваща информация за докладваните събития насърчава физическите лица да докладват за събития. Когато е приложимо и възможно, информацията относно анализа и последващите действия във връзка със събитията следва да бъде предоставяна и на физическите лица, които пряко са докладвали събития на компетентните органи на държавите членки или на Агенцията. Тази обратна връзка следва да съответства на правилата за поверителност и защита на докладващия и на лицата, посочени в доклади за събития съгласно настоящия регламент.

(28)

Настоящият регламент следва да е от полза на държавите членки, Агенцията и организациите при управлението на рисковете за авиационната безопасност. Системите за управление на безопасността на организациите се допълват от системите за управление на безопасността на държавите членки и Агенцията. Докато организациите управляват рискове за безопасността, свързани с техните конкретни дейности, компетентните органи на държавите членки и Агенцията управляват рискове за безопасността съответно на системите на въздухоплаване на държавите членки и на Съюза като цяло, като се занимават с общи рискове за авиационната безопасност в съответната държава членка или на равнището на Съюза. Отговорностите на Агенцията и на компетентните органи на държавите членки не следва да освобождават организациите от техните преки отговорности за управлението на безопасността, свързана с продуктите и услугите, които те предоставят. За тази цел организациите следва да събират и анализират информация за събитията, за да могат да набележат и смекчат опасностите, свързани с тяхната дейност.Те следва и да оценяват свързаните рискове за безопасността и да отделят ресурси, чрез които да се предприемат незабавни и подходящи мерки за смекчаване на рисковете за безопасността. Целият процес следва да бъде наблюдаван от съответния компетентен орган, който, когато е необходимо, следва да изисква предприемането на допълнителни действия, за да гарантира, че пропуските в безопасността са отстранени по подходящ начин. От друга страна, компетентните органи на държавите членки и Агенцията следва да допълват системите за управление на безопасността на организациите на равнището на държавите членки и съответно на европейско равнище.

(29)

При определяне на действията, които да бъдат включени в държавните програми за безопасност и държавните планове за безопасност, държавите членки следва да използват информацията, получена от събраните доклади за събития и техния анализ, за да гарантират, че тези действия са основани на доказателства. Държавните програми за безопасност и държавните планове за безопасност се допълват на европейско равнище от Европейската програма за авиационна безопасност и Европейския план за авиационна безопасност.

(30)

Тъй като целта за повишаване на авиационната безопасност не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, доколкото системите за докладване, които те използват поотделно, са по-малко ефективни от координирана мрежа с обмен на информация, позволяваща набелязване на възможни проблеми за безопасността и на ключови рискови области на равнището на Съюза, анализът на национално равнище следва да бъде допълнен от анализ и последващи действия на равнището на Съюза с цел да се гарантира по-успешно предотвратяване на произшествия и инциденти във въздухоплаването. Тази задача на равнището на Съюза следва да бъде изпълнявана от мрежа от анализатори на авиационната безопасност, координирано с Агенцията и Комисията. Тази мрежа следва да може да реши с консенсус да покани на заседанията си наблюдатели, включително служители или представители на сектора.

(31)

Работата на мрежата от анализатори на авиационната безопасност, целяща определянето на основаните на доказателства действия, които трябва да бъдат предприети на равнището на Съюза, следва да бъде от полза по-специално за Европейската програма за авиационна безопасност и Европейския план за авиационна безопасност.

(32)

На населението следва да се предоставя обобщена информация относно нивото на авиационна безопасност в държавите членки и в Съюза. Тази информация следва да обхваща по-специално тенденциите и анализа, произтичащи от прилагането на настоящия регламент от страна на държавите членки, както и обобщена информация за съдържанието на Европейския централен регистър и може да се предоставя чрез публикуването на показатели за ефективност по отношение на безопасността (ПЕБ).

(33)

Системата за безопасност на гражданското въздухоплаване се основава на последваща информация и изводи, формулирани в резултат на произшествия и инциденти. Докладването на събития и използването на свързана със събитията информация за повишаване на безопасността зависи от връзката на доверие между докладващия и образуванието, отговорно за събирането и оценяването на информацията. Това налага стриктното прилагане на правилата за поверителност. Целта на защитата на информацията относно безопасността срещу неподходящо използване и за ограничаване на достъпа до Европейския централен регистър само за заинтересованите страни, участващи в повишаването на безопасността на гражданското въздухоплаване, е да се осигури непрекъснато наличие на информация относно безопасността, което от своя страна позволява предприемането на подходящи и своевременни превантивни действия и повишаването на авиационната безопасност. Във връзка с това чувствителната информация относно безопасността следва да бъде защитена по подходящ начин и събирането ѝ следва да бъде осигурено чрез гарантирането на нейната поверителност, защитата на източниците и доверието на персонала, работещ в гражданското въздухоплаване, в системите за докладване на събития. Следва да се въведат подходящи мерки, за да се гарантира запазването на поверителността на информацията, събирана чрез схеми за докладване на събития, както и ограничаването на достъпа до Европейския централен регистър. Националните правила относно свободата на информацията следва да бъдат съобразени с необходимата поверителност на тази информация. Събраната информация следва да бъде защитена по подходящ начин от неразрешено използване или разкриване. Тя следва да се използва само за целите на поддържане или повишаване на авиационната безопасност и не следва да се използва за търсене на вина или отговорност.

(34)

За да се осигури доверието на служителите и договорно наетия персонал в системата за докладване на събития на дадена организация, информацията, съдържаща се в докладите за събития, следва да бъде защитена по подходящ начин и да не се използва за други цели освен за поддържането или повишаването на авиационната безопасност. Вътрешните правила на „културата на справедливост“, приети от организациите съгласно настоящия регламент, следва по-специално да допринасят за постигането на тази цел. Освен това ефикасен начин за постигането на тази цел може да бъде ограничаването на предаването на лични данни или информация, позволяваща да бъде идентифициран докладващият или други посочени в доклади за събития лица, чрез ясно разделяне на отделите, които се занимават с докладите за събития, от останалите структури на организацията.

(35)

Следва да се осигури подходяща защита за докладващия или лице, посочено в доклади за събития. Във връзка с това в докладите за събития следва да се заличат личните данни, а данните за докладващия и лицата, посочени в доклади за събития, следва да не се въвеждат в базите данни.

(36)

Освен това системата на гражданското въздухоплаване следва да насърчава „култура на безопасност“, която улеснява спонтанното докладване на събития и така спомага за утвърждаването на принципа на „културата на справедливост“. „Културата на справедливост“ е основен елемент на по-широкото понятие „култура на безопасност“, която е основата на надеждна система за управление на безопасността. Наличието на среда, съобразена с принципите на „културата на справедливост“, не следва да бъде пречка за предприемането на действия, необходими за поддържането или повишаването на нивото на авиационната безопасност.

(37)

„Културата на справедливост“ следва да насърчава физическите лица да докладват свързана с безопасността информация. Тя обаче не следва да ги освобождава от обичайните им отговорности. Във връзка с това служителите и договорно наетият персонал не следва да търпят неблагоприятни последици в резултат на предоставената съгласно настоящия регламент информация, освен в случай на умишлено нарушение или когато е налице явно, грубо и сериозно пренебрегване на очевиден риск и пълна липса на професионална отговорност за предприемане на мерки, очевидно необходими в дадените обстоятелства, които водят до предвидими вреди за лице или имущество или съществено намаляват нивото на авиационната безопасност.

(38)

За да се насърчи докладването на събития, следва да е целесъобразно да се защитават не само докладващите, но и лицата, посочени в съответните доклади за събития. Тази защита обаче не следва да освобождава тези лица от задълженията им за докладване съгласно настоящия регламент. По-специално когато дадено лице е посочено в доклад за събитие и същевременно е задължено да докладва за същото събитие и умишлено наруши задължението си за докладване, то следва да загуби правото си на защита и да подлежи на санкции съгласно настоящия регламент.

(39)

Без да се засяга действието на националното наказателно право и доброто правораздаване, е важно ясно да се определи границата на защитата на докладващия и на другите лица, посочени в доклади за събития, от неблагоприятни за тях последици или от наказателно преследване.

(40)

С цел да се повиши доверието на лицата в системата обработката на докладите за събития следва да се организира по начин, който осигурява надлежно запазване на поверителността на данните за самоличността на докладващия и другите лица, посочени в доклади за събития, с оглед да бъде насърчена „културата на справедливост“. Целта е, когато това е възможно, да се позволи създаването на независима система за обработка на събития.

(41)

Служителите на организациите, на компетентните органи на държавите членки и на Агенцията, участващи в оценката, обработката или анализа на събития, играят съществена роля за откриването на рисковете и пропуските в безопасността. Опитът показва, че когато събитията се анализират от дистанцията на времето, предвид предишно произшествие, анализът води до откриването на рискове и пропуски, които иначе не биха били открити. Следователно е възможно лицата, участващи в оценката, обработката или анализа на събития, да се страхуват от възможните последици под формата на наказателно преследване от страна на съдебните органи. Без да се засяга действието на националното наказателно право и доброто правораздаване, държавите членки не следва да образуват производство срещу лица, които в рамките на компетентните органи на държавите членки участват в оценката, обработката или анализа на събития, по отношение на решения, взети в рамките на техните задължения, които впоследствие, от дистанцията на времето, се оказват погрешни или неефективни, но към момента на приемането им и предвид наличната към този момент информация са били пропорционални и целесъобразни.

(42)

Служителите и договорно наетият персонал следва да имат възможността да докладват за нарушения на принципите, определящи границите на тяхната защита съгласно настоящия регламент, и не следва да подлежат на санкции за тези си действия. Държавите членки следва да определят последиците за лицата, нарушаващи принципите на защита на докладващия и на другите лица, посочени в доклади за събития, и когато е целесъобразно, да определят съответните правни средства за защита или да наложат санкции.

(43)

Възможно е физическите лица да се въздържат от докладване на събития поради страх от самоуличаване и от възможни последици под формата на наказателно преследване от страна на съдебните органи. Целите на настоящия регламент могат да бъдат постигнати без ненужна намеса в съдебните системи на държавите членки. Ето защо е целесъобразно да се предвиди, че непредумишлените или неволните нарушения, които са станали известни на органите на държавите членки единствено в резултат на докладване съгласно настоящия регламент, не следва да са предмет на дисциплинарни, административни или наказателни производства, освен ако в приложимото национално наказателно право не е предвидено друго. Правото за образуване на граждански производства от трети лица не следва обаче да се засяга от тази забрана и следва да се урежда единствено от националното право.

(44)

Независимо от това, в контекста на създаване на среда на „култура на справедливост“, държавите членки следва да запазят възможността да включат гражданските и наказателните производства в обхвата на забраната за използване на докладите за събития като доказателствен материал срещу докладващите при административните и дисциплинарните производства.

(45)

Сътрудничеството между органите по безопасността и съдебните органи следва също така да се засили и да придобие конкретна форма посредством предварителни договорености между тях, които следва да запазят баланса между различните засегнати обществени интереси и които следва по-специално да обхванат например достъпа до докладите за събития, съдържащи се в националните бази данни, и тяхното използване.

(46)

За да се подпомогне изпълнението на увеличените отговорности на Агенцията съгласно настоящия регламент, следва да ѝ се предоставят достатъчни ресурси, за да може да изпълнява допълнителните задачи, които са ѝ възложени.

(47)

С цел допълнение и изменение на настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(48)

При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира с Агенцията и мрежата от анализатори на авиационната безопасност, посочена в него.

(49)

С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(50)

При прилагането на настоящия регламент следва изцяло да се спазват правилата относно обработването на данни и защитата на физическите лица, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (7). Правилата относно достъпа до данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8), следва изцяло да се спазват при прилагането на настоящия регламент освен по отношение на разпространението на данни и информация, съдържащи се в Европейския централен регистър, които са защитени съгласно предвидените в настоящия регламент по-строги правила за достъп.

(51)

Санкциите следва по-специално да се прилагат по отношение на всяко лице или образувание, което, в нарушение на настоящия регламент, злоупотребява с информация, защитена съгласно настоящия регламент; предприема действия с неблагоприятни последици за докладващия или други лица, посочени в доклади за събития, освен в случаите, когато се прилагат предвидените в настоящия регламент изключения; не създава подходяща среда за събиране на сведения за събития; не анализира събраната информация; не предприема никакви действия за отстраняване на открити или потенциални пропуски по отношение на безопасността; или не споделя информацията, събрана съгласно настоящия регламент.

(52)

Тъй като целта на настоящия регламент — а именно установяването на общи правила в областта на докладването на събития в гражданското въздухоплаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват и последици за целия Съюз може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(53)

Ето защо Регламент (ЕС) № 996/2010 следва да бъде съответно изменен.

(54)

Във връзка с това Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Регламент (ЕО) № 1321/2007 на Комисията (10) и Регламент (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (11) следва да бъдат отменени.

(55)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 10 април 2013 г. (12),

а)

че когато е целесъобразно, въз основа на анализ на събраната информация се предприемат своевременни действия по отношение на безопасността;

б)

непрекъснатата наличност на информацията относно безопасността чрез въвеждане на правила относно поверителността и подходящото използване на информацията, както и чрез хармонизирана и засилена защита на докладващите и на посочените в доклади за събитията лица; и

в)

че рисковете за авиационната безопасност се вземат предвид и че се вземат мерки във връзка с тях както на равнището на Съюза, така и на национално равнище.

1)

„докладващ“ означава физическо лице, което докладва съгласно настоящия регламент събитие или друга свързана с безопасността информация;

2)

„въздухоплавателно средство“ означава всяка машина, която може да се поддържа в атмосферата от реакциите на въздуха, различни от реакциите на въздуха срещу земната повърхност;

3)

„инцидент“ означава инцидент по смисъла на Регламент (ЕС) № 996/2010;

4)

„сериозен инцидент“ означава сериозен инцидент по смисъла на Регламент (ЕС) № 996/2010;

5)

„произшествие“ означава произшествие по смисъла на Регламент (ЕС) № 996/2010;

6)

„несъдържаща лични данни информация“ означава информацията от доклади за събития, в която са заличени всички лични данни, като например имена и адреси на физически лица;

7)

„събитие“ означава всяко свързано с безопасността събитие, което застрашава или — ако не бъде отстранено или ако бъде пренебрегнато — би могло да застраши въздухоплавателно средство, лицата на борда му или други лица, и по-специално обхваща произшествие или сериозен инцидент;

8)

„организация“ означава всяка организация, която предоставя авиационни продукти и/или е работодател на лица, от които се изисква да докладват за събития в съответствие с член 4, параграф 6, наема такива лица на договорна основа или използва услугите на такива лица;

9)

„заличаване на лични данни“ означава заличаването от докладите за събития на всички лични данни, отнасящи се до докладващия и до посочените в доклади за събития лица, и всички данни, включително името на участващата(ите) в събитието организация(и), които биха могли да разкрият самоличността на докладващия или на трето лице, или да доведат до извличането на тази информация по дедуктивен път от доклада за събитието;

10)

„опасност“ означава ситуация или обект, който може да предизвика смърт или нараняване на лице, щети на оборудването или съоръженията, загуба на материал или намаляване на способността на определено лице да изпълнява възложена му функция;

11)

„орган за разследване във връзка с безопасността“ означава постоянния национален орган за разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване, който провежда или наблюдава провеждането на разследвания във връзка с безопасността, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕС) № 996/2010;

12)

„култура на справедливост“ означава култура, в която операторите или други лица, действащи на предна линия, не се наказват за действия, бездействия или взети от тях решения, съответстващи на техния опит и обучение, но не се проявява търпимост към грубата небрежност, умишлените нарушения и разрушителните действия;

13)

„звено за контакт“ означава:

14)

„заинтересована страна“ означава всяко физическо или юридическо лице или всеки официален орган, независимо дали има правосубектност или не, които са в състояние да участват в повишаването на авиационната безопасност, като имат достъп до информацията за събития, обменяна между държавите членки, и попадат в една от категориите заинтересовани страни, предвидени в приложение II;

15)

„държавна програма за безопасност“ означава интегриран набор от правни актове и дейности, насочени към управлението на безопасността на гражданското въздухоплаване в дадена държава членка;

16)

„Европейски план за авиационна безопасност“ означава оценка на въпросите, свързани с безопасността, и свързания с това план за действие на европейско равнище;

17)

„Европейска програма за авиационна безопасност“ означава интегрирания набор от правила на равнището на Съюза заедно с дейностите и процедурите, използвани за съвместно управление на безопасността на гражданското въздухоплаване на европейско равнище;

18)

„система за управление на безопасността“ означава систематичен подход за управление на авиационната безопасност, включително необходимите организационни структури, отговорности, политики и процедури и включва всяка система за управление, която самостоятелно или интегрирано с други системи за управление на организацията осигурява управлението на безопасността.

а)

докладване на събития, които застрашават или които — ако не бъдат отстранени или ако бъдат пренебрегнати — биха застрашили въздухоплавателно средство, лицата на борда му или други лица, оборудване или инсталация, от които зависи експлоатацията на въздухоплавателното средство, и докладване на друга свързана с безопасността информация от значение във връзка с това;

б)

анализ и последващи действия във връзка с докладваните събития и друга свързана с безопасността информация;

в)

защита на заетите във въздухоплаването;

г)

подходящо използване на събраната информация относно безопасността;

д)

въвеждането на събраната информация в Европейския централен регистър; и

е)

разпространението на тази несъдържаща лични данни информация сред заинтересованите страни с цел да им се предостави информацията, от която се нуждаят, за да повишат авиационната безопасност.

a)

събития, свързани с експлоатацията на въздухоплавателното средство, като например:

б)

събития, свързани с техническите условия, поддръжката и ремонта на въздухоплавателното средство, като например:

в)

събития, свързани с аеронавигационното обслужване и съоръжения, като например:

г)

събития, свързани с летищата и наземното обслужване, като например:

a)

командирът на въздухоплавателното средство или, в случай че той не е в състояние да докладва за събитието — всеки друг член на екипажа, който е след него по командната верига на въздухоплавателно средство, регистрирано в държава членка, или на въздухоплавателно средство, регистрирано извън Съюза, но използвано от оператор, за който държава членка осигурява надзор над експлоатацията, или от оператор, установен в Съюза;

б)

лице, което се занимава с проектиране, производство, контрол на летателната годност, контрол, техническо обслужване или модифициране на въздухоплавателни средства или оборудване, или части от тях, под надзора на държава членка или на Агенцията;

в)

лице, което подписва удостоверение за преглед на летателната годност или за пускане в експлоатация, свързано с въздухоплавателни средства или оборудване, или части от тях, под надзора на държава членка или на Агенцията;

г)

лице, изпълняващо функция, която изисква то да бъде оправомощено от държава членка като член на персонала на доставчик на въздухоплавателни услуги, на което са възложени отговорности, свързани с аеронавигационното обслужване, или като служител за полетна информация;

д)

лице, изпълняващо функция, свързана с управлението на безопасността на летище, за което се прилага Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (13);

е)

лице, изпълняващо функция, свързана с монтажа, модификацията, поддръжката, ремонта, основния ремонт, предполетната проверка или инспектирането на аеронавигационните съоръжения, надзорът върху които се осигурява от държава членка;

ж)

лице, изпълняващо функция, свързана с наземното обслужване на въздухоплавателните средства, включително зареждане с гориво, подготовка на сборна товарителница, товарене, обработка срещу обледеняване и влекачни работи на летище съгласно Регламент (ЕО) № 1008/2008.

а)

сведения за събития, които може да не се отчитат съгласно системата за задължително докладване;

б)

друга свързана с безопасността информация, която се счита от докладващия за признак за действителна или потенциална заплаха за авиационната безопасност.

а)

сведения за събития, които може да не се отчитат съгласно системата за задължително докладване;

б)

друга свързана с безопасността информация, която се счита от докладващия за признак за действителна или потенциална опасност за авиационната безопасност.

а)

сведения за събития, които може да не се отчитат съгласно системата за задължително докладване;

б)

друга свързана с безопасността информация, която се счита от докладващия за признак за действителна или потенциална опасност за авиационната безопасност.

а)

не подлежат на задължително докладване съгласно член 4, параграф 1; или

б)

се докладват от лица, които не са изброени в член 4, параграф 6.

а)

сектора на въздухоплаването;

б)

професионалните организации на авиационния персонал.

a)

националният орган за гражданско въздухоплаване; и/или

б)

органът за разследване във връзка с безопасността; и/или

в)

друг независим орган или независимо образувание, установен(о) в Съюза и натоварен(о) с тази функция.

а)

стандартизирани с цел улесняване на обмена на информация; и

б)

съвместими със софтуера Eccairs и таксономията ADREP.

а)

въвеждането на минималната информация, посочена в параграф 1;

б)

класификацията на събитията в зависимост от свързания с тях риск, посочена в параграф 2; и

в)

определянето на процедури за проверка на качеството на данните, посочени в параграф 3.

а)

указания;

б)

работни форуми; и

в)

подходящо обучение.

а)

в хода на разследването — предварителната фактическа информация относно произшествия и сериозни инциденти;

б)

след приключване на разследването:

a)

са от интерес за други държави членки или за Агенцията; или

б)

е възможно да налагат предприемането на действия във връзка с безопасността от страна на други държави членки или на Агенцията.

а)

дали искането е отправено от заинтересована страна;

б)

дали е компетентно да разгледа това искане.

а)

поисканата информация е свързана със собственото оборудване, операции или област на дейност на заинтересованата страна;

б)

с решението от общ характер не се предоставя достъп до цялото съдържание на базата данни;

в)

решението от общ характер се отнася единствено до достъпа до несъдържаща лични данни информация.

а)

заинтересованата страна използва информацията само за целта, посочена във формуляра за искането, която следва да е съвместима с целта на настоящия регламент, посочена в член 1; и

б)

заинтересованата страна не разкрива получената информация без писменото съгласие на предоставилия информацията и взема необходимите мерки, за да гарантира подходяща степен на поверителност на получената информация.

а)

своевременно изпълнява тези действия; и

б)

установява процедура за наблюдение на изпълнението и ефективността на действията.

а)

предварителните резултати от извършения в съответствие с параграф 1 анализ, ако има такъв; както и

б)

всяко действие, което трябва да бъде предприето съгласно параграф 2.

а)

предварителните резултати, ако има такива, от извършения съгласно параграф 1 анализ; както и

б)

всяко действие, което трябва да бъде предприето съгласно параграф 2.

а)

своевременно изпълнява тези действия; и

б)

установява процедура за наблюдение на изпълнението и ефективността на действията.

а)

съдържа обобщена и несъдържаща лични данни информация за видовете събития и друга свързана с безопасността информация, докладвана чрез нейните национални системи за задължително и доброволно докладване;

б)

отбелязва тенденциите;

в)

отбелязва предприетите действия.

а)

търсене на вина или отговорност; или

б)

друга цел, различна от поддържането или повишаването на авиационната безопасност.

а)

осигуряват поверителността на информацията; и

б)

ограничават използването на информацията до строго необходимото с цел изпълнение на своите задължения, свързани с безопасността, без да търсят вина или отговорност. Във връзка с това посочената информация се използва по-специално за управление на риска и за анализ на тенденциите в областта на безопасността, което може да доведе до препоръки относно безопасността или действия за отстраняване на действителни или потенциални пропуски по отношение на безопасността.

а)

докладващите; или

б)

посочените в доклади за събития лица.

а)

умишлено нарушение; или

б)

при наличие на явно, грубо и сериозно пренебрегване на очевиден риск и пълна липса на професионална отговорност за предприемане на мерки, очевидно необходими в съответните обстоятелства, които водят до предвидими вреди за лице или имущество или съществено намаляват нивото на авиационната безопасност.

a)

да актуализира списъка със задължителните полета с данни в докладите за събития, посочени в приложение I, когато вследствие на натрупания опит от прилагането на настоящия регламент се наложат промени с цел повишаване на авиационната безопасност;

б)

да актуализира формуляра за искане на информация от Европейския централен регистър, съдържащ се в приложение III, с оглед натрупания опит и новите обстоятелства;

в)

да привежда приложенията в съответствие със софтуера Eccairs и таксономията ADREP, както и с правни актове, приети от Съюза, и с международни споразумения.

24.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/44

(1)

Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) беше инициатива за мониторинг на Земята, осъществявана под ръководството на Съюза и реализирана в партньорство с държавите членки и Европейската космическа агенция (ЕКА). Началото на ГМОСС бе положено през май 1998 г., когато институциите, участващи в развитието на космическите дейности в Европа, изготвиха съвместна декларация, известна като „Манифест от Бавено“. В манифеста бе отправен призив да бъде поет дългосрочен ангажимент за разработване на базирани в Космоса услуги за мониторинг на околната среда чрез използване и допълнително развиване на европейски умения и технологии. През 2005 г. Съюзът направи стратегическия избор да развива, съвместно с ЕКА, независим европейски капацитет за наблюдение на Земята с оглед предоставянето на услуги в областта на околната среда и сигурността.

(2)

Въз основа на тази инициатива с Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше създадена европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и бяха установени правилата за изпълнението на нейните начални операции.

(3)

Макар че създадената съгласно Регламент (ЕС) № 911/2010 програма следва да продължи да се изпълнява при новата многогодишна финансова рамка 2014 — 2020, определена с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 (4) съкращението ГМОСС следва да се замени с името „Коперник“, за да се улесни комуникацията с широката общественост. Комисията регистрира търговската марка, така че тя да може да се използва от институциите на Съюза, а чрез лицензиране — и от други заинтересовани ползватели, и по-специално доставчиците на основни услуги.

(4)

Програмата „Коперник“ („Коперник“) се основава на партньорство между Съюза, ЕКА и държавите членки. Следователно тя следва да се основава на съществуващия европейски и национален капацитет и да го допълва с нови, съвместно разработени активи. За да приложи този подход, Комисията следва да се стреми да поддържа диалога с ЕКА и държавите членки, които притежават необходимите космически и in situ активи.

(5)

За да постигне своите цели „Коперник“ следва да гарантира самостоятелен капацитет на Съюза за извършване на космически наблюдения и за предоставяне на оперативни услуги в областта на околната среда, гражданската защита и гражданската сигурност, като напълно се съобразява с националните мандати относно официалните предупреждения. Тя следва да използва също достъпните допринасящи мисии и наличните in situ данни, предоставяни преди всичко от държавите членки. „Коперник“ следва да се възползва във възможно най-голяма степен от капацитета за извършване на космически наблюдения и за предоставяне на услуги на държавите членки. „Коперник“ следва също да се възползва от възможностите на търговските инициативи в Европа, което допринася и за развитието на жизнеспособен търговски космически сектор в Европа. Освен това следва да се насърчават системи за оптимизиране на предаването на данни, за да се увеличат допълнително възможностите за посрещане на нарастващото потребителско търсене за данни в почти реално време.

(6)

За насърчаване и улесняване на използването на технологии за наблюдение на Земята, както от местните органи, така и от малките и средни предприятия (МСП), следва да се насърчават специални мрежи за разпространение на данни по „Коперник“, включващи национални и регионални органи.

(7)

Целта на „Коперник“ следва да бъде предоставянето на точна и надеждна информация в областта на околната среда и сигурността, която да е съобразена с потребностите на ползвателите и да осигурява подкрепа за политиките на Съюза, по-специално във връзка с вътрешния пазар, транспорта, околната среда, енергетиката, гражданската защита и гражданската сигурност, сътрудничеството с трети държави и хуманитарната помощ.

(8)

„Коперник“ следва да се разглежда като европейски принос към изграждането на Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS), разработена в рамките на Групата за наблюдение на Земята (GEO).

(9)

„Коперник“ следва да се осъществява съгласувано с други свързани инструменти и действия на Съюза, по-специално с действията във връзка с околната среда и изменението на климата, както и с инструментите в областта на сигурността, защитата на личните данни, конкурентоспособността и иновациите, сближаването, научноизследователската дейност, транспорта, конкуренцията и международното сътрудничество, и с европейските навигационни спътникови системи („Галилео“ и EGNOS). Данните по „Коперник“ следва да са в съответствие с пространствените референтни данни на държавите членки, както и с правилата за прилагане и техническите насоки за инфраструктурата за пространствена информация в Съюза, установени с Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета (5). „Коперник“ следва да допълва и Общата информационна система за околната среда (SEIS), както е посочено в Съобщението на Комисията от 1 февруари 2008 г.„За Обща информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Съюза в областта на реакциите при извънредни ситуации“. „Коперник“ следва да се прилага в съответствие с целите на Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета (6) относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, по-специално прозрачност, създаване на условия, водещи към развитието на услугите и принос за икономическия растеж и създаването на заетост. Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“ следва да бъдат достъпни свободно и безплатно в подкрепа на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, съгласно посоченото в Съобщението на Комисията до от 26 август 2010 г.„Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“).

(10)

„Коперник“ е програма, която следва да се изпълнява в рамките на Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж („Европа 2020“). Тя следва да е от полза за широк набор от политики на Съюза и да допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално чрез разработването на ефективна космическа политика, която да предоставя инструментите за реагиране на някои от основните световни предизвикателства и да позволява постигането на целите, поставени във връзка с изменението на климата и енергийната устойчивост. Програмата „Коперник“ следва също да подкрепя изпълнението на европейската космическа политика и европейския пазар на получени с космически средства данни и услуги.

(11)

„Коперник“ следва също да се възползва от резултатите по „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), и по-специално от дейностите в областта на научните изследвания и иновациите във връзка с бъдещи технологии за наблюдение на Земята и приложения за дистанционни изследвания с използване на намиращи се на борда на летателни апарати или in situ технологии и данни, с цел да се преодоляват големите обществени предизвикателства. Комисията следва да осигури подходящо взаимодействие, прозрачност и яснота по отношение на различните аспекти на „Коперник“.

(12)

Развитието на космическия компонент на „Коперник“ следва да се основава на анализ на възможностите за задоволяване на променящите се потребности на ползвателите, включително възлагане на поръчки от национални/публични мисии и търговски доставчици в Европа, спецификации за нови специални мисии, международни споразумения, осигуряващи достъп до неевропейски мисии, както и на европейския пазар на наблюдение на Земята.

(13)

За по-голяма яснота и за улесняване на контрола върху разходите, максималната сума, разпределена от Съюза за изпълнение на дейностите по програмата „Коперник“ следва да бъде разбита по различни категории. Въпреки това, за осигуряване на гъвкавост и за да се гарантира нормалното изпълнение на „Коперник“, Комисията следва да може да преразпределя финансови средства от една категория в друга.

(14)

Предоставянето на оперативни услуги зависи от доброто функциониране, постоянната достъпност и безопасността на космическия компонент на „Коперник“. Нарастващият риск от сблъсък с други спътници и космически отпадъци е сериозна заплаха за космическия компонент на „Коперник“. Поради това дейностите по програмата „Коперник“ следва да обхващат и защитата на нейния космически компонент и нейното функциониране, включително при изстрелването на спътници. Във връзка с това от отпуснатия за „Коперник“ бюджет би могло да се финансира пропорционално участие в разходите за услуги, които могат да осигурят тази защита, в зависимост от наличните средства при стриктно управление на разходите и при пълно съблюдаване на максималния размер на средствата от 26,5 милиона евро по текущи цени, установен в настоящия регламент. Тези средства следва да се използват само за предоставянето на данни и услуги, а не за закупуването на инфраструктура.

(15)

С цел да се подобри изпълнението на програма „Коперник“ и да се планира дейността по програмата в дългосрочен план, Комисията следва да приеме годишна работна програма, включително план за изпълнение на дейностите, необходими за постигане на целите на „Коперник“. Планът за изпълнение следва да разглежда в перспектива и да описва дейностите, необходими за изпълнението на „Коперник“, като се вземат предвид променящите се потребности на ползвателите и развитието на технологиите.

(16)

Изпълнението на компонента на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, следва да се основава на технически спецификации предвид сложността и отпуснатите за „Коперник“ ресурси. Това ще улесни също общественото ползване на услугите, тъй като ползвателите ще са в състояние да предвидят наличието и развитието на услугите, както и сътрудничеството с държавите членки и други страни. Поради това Комисията следва да приеме и при необходимост да актуализира технически спецификации за всички услуги по „Коперник“, които се отнасят до аспекти като обхват, архитектура, портфолио на техническите услуги, индикативна разбивка и планиране на разходите, показатели за изпълнението, потребност от достъп до космически и in situ данни, развитие, стандарти, архивиране и разпространение на данни.

(17)

Изпълнението на космическия компонент на „Коперник“ следва да се основава на технически спецификации предвид сложността и отпуснатите за „Коперник“ ресурси. Поради това Комисията следва да приеме и при необходимост да актуализира технически спецификации, в които подробно се излагат всички дейности, подкрепяни по космическия компонент на „Коперник“, както и свързаната с тях индикативна разбивка и планиране на разходите. Тъй като „Коперник“ следва да разчита на инвестиции от Съюза, ЕКА и държавите членки в контекста на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността, в дейностите по космическия компонент на „Коперник“ следва по целесъобразност да се вземат под внимание елементи от дългосрочния сценарий на ЕКА, който е документ, изготвян и актуализиран от ЕКА, за установяване на обща рамка за космическия компонент на „Коперник“.

(18)

„Коперник“ следва да е ориентирана към ползвателите, което изисква постоянно и ефективно участие от тяхна страна, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите.

(19)

Международното измерение на „Коперник“ е особено изразено при обмена на данни, и информация, както и при достъпа до инфраструктурата за наблюдение. По отношение на разходите този обмен е по-ефективен в сравнение със схемите за закупуване на данни и засилва световното измерение на „Коперник“.

(20)

В споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и в рамковите споразумения с държави кандидатки и потенциални кандидатки се предвижда участието на тези държави в програмите на Съюза. Следва да се даде възможност за участие на други трети държави и международни организации чрез сключването на международни споразумения за тази цел.

(21)

Държавите членки, трети държави и международни организации следва да могат да дават своя принос към програмите въз основа на подходящи споразумения.

(22)

Комисията следва да носи цялостната отговорност за „Коперник“. Тя следва да определя приоритетите по „Коперник“ и да осигурява общата ѝ координация и надзор. Това следа да включва също и специални усилия за повишаване на обществената осведоменост относно значението на космическите програми за европейските граждани. Тя следва да предоставя своевременно на Европейския парламент и на Съвета цялата имаща отношение информация във връзка с „Коперник“.

(23)

При изпълнението на „Коперник“ Комисията следва да разчита, когато това е целесъобразно, на европейски междуправителствени организации, с които вече е установила сътрудничество, по-конкретно ЕКА за техническата координация на космическия компонент на „Коперник“, за определяне на структурата му, за развитие и доставка на космически средства, достъп до данни и изпълнение на специални мисии. Освен това Комисията следва също да разчита на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) за извършване на специални мисии в съответствие с нейния опит и мандат.

(24)

Като се има предвид, че в основата на „Коперник“ е залегнала идеята за партньорство, и за да се избегне дублиране на технически експертен опит, изпълнението на „Коперник“ следва да се делегира на образувания с подходящия технически и професионален капацитет. Тези образувания следва да бъдат насърчавани при изпълнението на тези задачи да допуснат конкуренция до подходящо равнище в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8) („Финансовия регламент“).

(25)

„Коперник“ следва да включва компонент, свързан с предоставянето на услуги, който да осигурява предоставяне на информация в следните области: мониторинг на атмосферата, мониторинг на морската среда, мониторинг на земната повърхност, изменение на климата, управление на извънредни ситуации и сигурност. По-конкретно „Коперник“ следва да предоставя информация за състоянието на атмосферата, включително в местен, национален, европейски и световен мащаб; информация за състоянието на океаните, включително чрез създаването на специална европейска група за мониторинг на морската среда; информация в подкрепа на мониторинга на земната повърхност, в помощ на изпълнението на местните, националните и европейските политики; информация в подкрепа на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; геопространствена информация в подкрепа на управлението на извънредни ситуации, включително чрез превантивни дейности и гражданска сигурност, включително подкрепа за външната дейност на Съюза. Комисията следва да определи подходящи договорни условия, които да насърчават устойчивото предоставяне на услугите.

(26)

За изпълнението на компонента на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, Комисията може да разчита, когато това е надлежно обосновано от особеното естество на действието и специфичния експертен опит на компетентни образувания като например Европейската агенция за околната среда, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN), Европейския център за средносрочна прогноза за времето (ECMWF), други имащи отношение европейски агенции, обединения или консорциуми на национални органи, или на всеки орган, който потенциално отговаря на критериите за делегиране в съответствие с Финансовия регламент. При избора на орган на Съюза следва да се взема надлежно предвид икономическата ефективност от възлагането на тези задачи и отражението върху управленската структура на образуванието, както и върху неговите финансови и човешки ресурси.

(27)

Съвместният изследователски център (СИЦ) на Комисията участва активно в инициативата ГМОСС и в изпълнението на началните операции на ГМОСС, посочени в Регламент (ЕС) № 911/2010. Комисията следва да продължи да разчита на научната и техническата помощ от СИЦ за изпълнението на „Коперник“.

(28)

Обществените поръчки на образуванията, натоварени с изпълнението на „Коперник“, следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза или равностойни на тях международни стандарти, доколкото това е позволено от разпоредбите за възлагане на обществени поръчки във Финансовия регламент. Необходимите специфични корекции на тези правила, както и споразуменията за продължаване на съществуващите договори следва да се определят в съответните споразумения за делегиране. Основната цел следва да бъде постигане на най-добро съотношение цена-качество, контрол върху разходите, смекчаване на рисковете, повишаване на ефективността и намаляване на зависимостта от само един доставчик. Следва да се осигури свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки, както и балансирано предлагане на възможности за участие на промишлеността в дейностите на всички равнища, включително, по-специално, на новите стопански субекти и на МСП. Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се смекчат рисковете, да се избегне зависимостта само от един източник на доставки и да се гарантира по-добър цялостен контрол на програмата „Коперник“, нейните разходи и график, следва по целесъобразност да бъдат търсени повече от един източник на доставки. Освен това развитието на европейската промишленост следва да бъде запазено и насърчено във всички области, свързани наблюдението на Земята, в съответствие с международните споразумения, по които Съюзът е страна.

(29)

Рискът от лошо изпълнение или от неизпълнение на договорите следва да се намали във възможно най-голяма степен. За тази цел изпълнителите следва да докажат устойчивостта на изпълнението на договорите от тяхна страна по отношение на поетите ангажименти и продължителността на договора. Следователно възлагащите органи следва по целесъобразност да определят изискванията, свързани с надеждността на доставките и предоставянето на услуги. Освен това при покупка на стоки и услуги от чувствителен характер възлагащите органи може да предявят към тези покупки специфични изисквания, по-конкретно с оглед осигуряване на сигурността на информацията. Европейските предприятия следва да имат възможност да използват източници извън Съюза за определени елементи и услуги при явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Трябва да се оползотворят инвестициите на публичния сектор, промишленият опит и компетентност, като същевременно се гарантира съблюдаването на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(30)

С цел да се подобри оценяването на общите разходи за даден продукт, услуга или работа, предмет на тръжната процедура, включително дългосрочните им оперативни разходи, по време на процедурата по възлагане следва да бъдат отчитани по целесъобразност общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на тръжната процедура, посредством използването на подход, основан на икономическата ефективност, напр. оценка на разходите за целия жизнен цикъл, когато се цели възлагане въз основа на критерии за икономически най-изгодната оферта. За целта възлагащият орган следва да направи необходимото методиката, предназначена за изчисляване на разходите за полезния жизнен цикъл на даден продукт, услуга или работа, да бъде изрично спомената в договорните документи или в обявлението за обществената поръчка и това да позволява проверка на точността на информацията, предоставена от участниците в тръжната процедура.

(31)

Възлагащият орган следва да може да възстанови условията за лоялна конкуренция, когато преди провеждането на дадена процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната поръчка. Следва да е възможно да се възложи договор под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за включване, при определени условия, на изменение към договор при неговото изпълнение или да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. Накрая, предвид технологичната несигурност, която характеризира „Коперник“, стойността на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това е желателно да се сключват договори със специфична форма, в които не се определя твърда и окончателна стойност и където се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(32)

С оглед запазване на максималния размер на средствата на „Коперник“ чрез намаляване във възможно най-голяма степен на техническите и свързаните с графика рискове и произтичащите от тях разходи и осигуряване на устойчива надеждност на доставките, „Коперник“ следва да използва максимално предходните инвестиции на публичния сектор, както и промишления опит и компетентност, придобити посредством такива инвестиции в ГМОСС. Това следва да се отнася особено за повтарящите се компоненти за космическо и наземно оборудване, разработени от ЕКА и държавите участнички в рамките на космическия компонент на незадължителната програма ГМОСС с финансово участие на Съюза. В последния случай прибягването до процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчка или равностоен документ следва да бъде надлежно разгледано от възлагащия орган.

(33)

За трайното постигане на целите на програма „Коперник“ е необходимо да се координират дейностите на различните партньори, участващи в програмата, и да се разработи, създаде и приведе в действие капацитет за предоставяне на услуги и извършване на наблюдения, който да отговаря на изискванията на ползвателите. Във връзка с това Комисията следва да бъде подпомагана от комитет (комитета „Коперник“), с цел да се осигури координацията на вноските от Съюза, държавите членки и междуправителствените организации, както и координацията с частния сектор по „Коперник“, като се използва възможно най-пълноценно съществуващият капацитет и се набелязват пропуските, които трябва да бъдат преодолени на равнището на Съюза. Комитетът следва също да подпомага Комисията при мониторинга на съгласуваното изпълнение на „Коперник“. Тъй като доброто публично управление изисква съгласувано управление на „Коперник“, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на образуванията, на които са възложени задачи по изпълнението на бюджета, следва да могат да участват като наблюдатели в работата на комитета „Коперник“. По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва са могат да участват в работата на този комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Тези представители не следва да имат право на участие при гласуването в комитета „Коперник“.

(34)

Работата на образуванията, на които Комисията е делегирала изпълнението на задачи, следва да бъде измервана и чрез показатели за изпълнението. По този начин Европейският парламент и Съветът ще разполагат с информация за напредъка по изпълнение на операциите по „Коперник“ и на самата програма.

(35)

Делегиран регламент (ЕС) № 1159/2013 на Комисията (9) определи условията за регистрация и лицензиране на ползвателите на ГМОСС и установи критериите за ограничаване на достъпа до специалните данни по ГМОСС и до информацията от услугите по ГМОСС.

(36)

Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“ следва да бъдат достъпни изцяло, свободно и безплатно при спазване на подходящи условия и ограничения, за да се насърчава тяхната употреба и обмен и да се укрепят европейските пазари за наблюдение на Земята, и по-специално секторът надолу по веригата, като по този начин се създадат условия за растеж и разкриване на работни места.

(37)

Комисията следва да работи с доставчици на данни с цел договаряне на условия за лицензиране на данни на трети страни и улесняване на тяхното използване в рамките на „Коперник“, в съответствие с настоящия регламент и приложимите права на трети страни.

(38)

Следва да се вземат предвид правата на достъп до данните от мисиите „Сентинел“ по програма „Коперник“, предоставени по космическия компонент на програма ГМОСС, така както са одобрени на 24 септември 2014 г. от програмния съвет на ЕКА за наблюдението на Земята.

(39)

Тъй като „Коперник“ е гражданска програма под граждански контрол, приоритет следва да бъде придобиването на данни и създаването на информация, включително изображения с висока резолюция, които не представляват риск или заплаха за сигурността на Съюза или неговите държави членки. Въпреки това, тъй като част от данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ може да изисква защита, за да се гарантира сигурното разпространение на такава информация, в обхвата на настоящия регламент, всички участници в „Коперник“ следва да осигурят степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на предвиденото в правилата за сигурност, изложени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом (10) на Комисията, и в правилата за сигурност на Съвета, изложени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС на Съвета (11).

(40)

Тъй като част от данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“, включително изображения с висока резолюция, може да засегне сигурността на Съюза или неговите държави членки, в надлежно обосновани случаи Съветът следва да има правомощия да приема мерки за противодействие на рискове и заплахи за сигурността на Съюза или неговите държави членки.

(41)

Съюзът следва да бъде собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени в рамките на „Коперник“. За да бъдат спазени напълно всички основни права във връзка със собствеността, следва да бъдат направени необходимите договорености със съществуващите собственици. Следва да се разбере, че разпоредбите относно собствеността върху нематериални активи, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за неимуществените права, които са непрехвърлими съгласно приложимото национално право. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това е целесъобразно с оглед всеки конкретен случай, да предоставя тези активи на трети страни или да се разпорежда с тях. По-конкретно Съюзът следва да може да прехвърля на трети страни права върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по „Коперник“, в интерес на широкото използване на услугите по програмата от ползвателите надолу по веригата.

(42)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени посредством пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и когато е уместно, с административни и финансови санкции в съответствие с Финансовия регламент.

(43)

Тъй като „Коперник“ е сложна програма, Комисията следва да бъде подпомагана от независими експерти от широк кръг заинтересовани участници, по-конкретно експерти, назначени от държавите членки по въпроси на сигурността, представители на съответните национални образувания, отговарящи за дейностите във връзка с космическото пространство и ползвателите на „Коперник“, като целта е предоставяне на необходимия технически и научен опит, гледни точки, обхващащи различни дисциплини и сектори, като се отчитат съществуващите инициативи в тази област на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище.

(44)

С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент във връзка с приемането на годишната работна програма, на техническите спецификации за космическия компонент и компонента, свързан с предоставянето на услуги, аспектите, свързани със сигурността и на мерките за насърчаване на унифициран подход на държавите членки при използването на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ и достъпа им до технологиите и развойната дейност във връзка с наблюдението на Земята, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(45)

Тъй като „Коперник“ е ориентирана към ползвателите, това изисква постоянно и ефективно участие от тяхна страна, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите. С цел повишаване на стойността за ползвателите, техният принос следва да се търси активно чрез провеждане на редовни консултации с крайните ползватели от публичния и частния сектор. За тази цел следва да се създаде работна група („Форум на ползвателите“), който да подпомага комитета „Коперник“ при определяне на нуждите на ползвателите, проверка на съответствието на услугите и координация на ползвателите от публичния сектор.

(46)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка със изискванията относно данните, необходими за развитието на оперативните услуги, условията и процедурите във връзка с достъпа до, регистрацията и ползването на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на непрекъснатостта на потока от данни и по „Коперник“ и информация по „Коперник“, и критериите за ограничаване придобиването или разпространението на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ поради противоречащи си права. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(47)

Действията, финансирани по настоящия регламент, следва да подлежат на мониторинг и оценка, за да се даде възможност за корекции и нови насоки в развитието. По-специално, предмет на оценката следва да е въздействието на политиката относно данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ върху заинтересованите участници, ползвателите надолу по веригата, влиянието ѝ върху бизнеса, както и върху националните и частните инвестиции в инфраструктури за наблюдение на Земята. Оценката следва също да обхване евентуалното участие на имащи отношение европейски агенции като например Европейската агенция за ГНСС. С цел оптимизиране на резултатите и извличане на ползи от знанията и експертния опит, натрупани през фазите на изпълнение на „Коперник“, следва да бъдат проучени нови организационни модели за бъдещо планиране, гарантиращи поемането на дългосрочен икономически ангажимент.

(48)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на „Коперник“, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, защото ще включва и общоевропейски капацитет и ще зависи от координираното предоставяне на услуги във всички държави членки, което е необходимо да бъде координирано на равнището на Съюза, а поради обхвата на действието може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(49)

С настоящия регламент се определя финансов пакет, който да съставлява основна референтна сума — по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (13) — за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(50)

Уместно е срокът на финансиране по настоящия регламент да се съобрази с този, предвиден в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г.

(51)

Необходимо е също Регламент (ЕС) № 911/2010 да се отмени, за да се създаде подходяща уредба за управление и финансиране и за да се осигури пълноценното функциониране на „Коперник“. Всяка мярка, приета въз основа на Регламент (ЕС) № 911/2010 следва да остане валидна с оглед гарантиране на непрекъснатост,

а)

компонент, свързан с предоставянето на услуги, който осигурява предоставяне на информация в следните области: мониторинг на атмосферата, мониторинг на морската среда, мониторинг на земната повърхност, мониторинг на изменението на климата, управление на извънредни ситуации и сигурност;

б)

космически компонент, гарантиращ устойчиво наблюдение от Космоса за областите на услугите, посочени в буква а);

в)

in situ компонент, гарантиращ координиран достъп до наблюдения посредством инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати, плавателни съдове и наземни инсталации за областите на услугите, посочени в буква а).

1)

„Специални мисии“ означава базирани в Космоса мисии за наблюдение на Земята, които ще бъдат използвани и осъществявани в рамките на програма „Коперник“, и по-специално мисиите „Сентинел“;

2)

„Допринасящи мисии“ означава базирани в Космоса мисии за наблюдение на Земята, които предоставят за „Коперник“ данни, допълващи данните, получавани от специалните мисии;

3)

„Данни от специални мисии“ означава космически данни за наблюдението на Земята от специални мисии, които ще бъдат използвани за програма „Коперник“;

4)

„Данни от допринасящи мисии“ означава космически данни за наблюдението на Земята от допринасящи мисии, които са лицензирани или предвидени за използване в „Коперник“;

5)

„In situ данни“ означава данни от наблюдения, получени от наземни датчици и датчици, намиращи се на борда на плавателни съдове и летателни апарати, както и референтни и допълнителни данни, които са лицензирани или предвидени за използване в „Коперник“;

6)

„Данни и информация от трети страни“ означава данни и информация, генерирани извън обхвата на „Коперник“ и необходими за изпълнението на целите на програмата;

7)

„Данни по Коперник“ означава данни от специални мисии, данни от допринасящи мисии и in situ данни;

8)

„Информация по Коперник“ означава информация чрез предоставяните по „Коперник“ услуги, посочени в член 5, параграф 1, след обработване или моделиране на данни по „Коперник“;

9)

„Ползватели на Коперник“ означава:

а)

мониторинг на Земята в подкрепа на опазването на околната среда и усилията в областта на гражданската защита и гражданската сигурност;

б)

максимално увеличаване на социално-икономическите ползи и насърчаване използването на наблюдението на Земята в приложения и услуги, като с това се подкрепя на стратегията „Европа 2020“ и нейните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се насърчава използването на наблюдението на Земята в приложения и услуги;

в)

стимулиране развитието на конкурентоспособен европейски сектор за космически дейности и свързани с тях услуги и увеличаване в максимална степен на възможностите на европейските предприятия да разработват и предоставят иновативни системи и услуги за наблюдение на Земята;

г)

осигуряване на самостоятелен достъп до познания в областта на околната среда и ключови технологии за наблюдение на Земята и геоинформационни услуги, като при това се осигурява възможност за Европа за постигане на самостоятелни решения и действия;

д)

подпомагане и допринасяне към европейските политики и стимулиране на инициативи в световен мащаб като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS).

а)

получаване на точни и надеждни данни и информация от ползвателите на „Коперник“, предоставяни на дългосрочна и устойчива основа, които позволяват да се извършват услугите, посочени в член 5, параграф 1, и отговарят на изискванията на основните ползватели на „Коперник“;

б)

осигуряване на устойчив и надежден достъп до космически данни и информация от независим капацитет на Съюза за наблюдение на Земята със съгласувани технически спецификации и надграждане върху съществуващите европейски и национални активи и капацитет, допълвайки ги при необходимост;

в)

предоставяне на устойчив и надежден достъп до in situ данни въз основа по-специално на съществуващия капацитет на европейско и национално равнище и на глобалните системи и мрежи за наблюдение.

а)

данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“, предоставени на разположение съгласно съответните изисквания за нивото на предоставяне на обслужване в областта на околната среда, гражданската защита и гражданската сигурност;

б)

повишено търсене на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, измерено чрез увеличението на броя на ползвателите, чрез обема на данните, до които е осъществен достъп, и на информацията с добавена стойност посредством увеличения брой услуги надолу по веригата и чрез по-широкото разпространение сред държавите членки и Съюза;

в)

използване на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ от институции и органи на Съюза, от международни организации и европейски, национални, регионални или местни власти, включително степента на използване от ползвателите и тяхната удовлетвореност, както и ползите, предоставяни на европейските общества;

г)

навлизане на пазара, включително разрастване на съществуващите пазари и създаване на нови пазари и конкурентоспособност на европейските оператори надолу по веригата;

д)

непрекъсната наличност на данни по „Коперник“, подпомагащи услугите по тази програма.

а)

услуга за мониторинг на атмосферата, която да предоставя информация за качеството на въздуха на европейско равнище и за химичния състав на атмосферата в световен мащаб. По-специално чрез нея се предоставя информация за системите за мониторинг на качеството на въздуха, управлявани в местен и национален мащаб, и се допринася за мониторинга на климатичните променливи, зависещи от химичния състав на атмосферата, включително, когато е възможно, взаимодействието с горското покритие;

б)

услуга за мониторинг на морската среда, която да предоставя информация за състоянието и динамиката от физическа гледна точка на океанските и морските екосистеми на равнището на световния океан и на европейските регионални морски области, в подкрепа на морската безопасност, принос към мониторинга на отпадъчните потоци, на морската среда, крайбрежните и полярните региони и на морските ресурси, както и метеорологичните прогнози и мониторинга на климата;

в)

услуга за мониторинг на земната повърхност, която да предоставя информация за земеползването и земната покривка, криосферата, изменението на климата и биогеофизичните променливи, включително тяхната динамика, в подкрепа на мониторинга на околната среда на световно и местно равнище по отношение на биологичното разнообразие, почвата, вътрешните водни басейни и крайбрежните води, горите и растителността и природните ресурси, както и в подкрепа на общото изпълнение на политиките в областта на околната среда, селското стопанство, развитието, енергетиката, градоустройството, инфраструктурата и транспорта;

г)

услуга в областта на изменението на климата, която да предоставя информация, насочена към увеличаване на базата от знания в подкрепа на политиките за адаптиране и смекчаване на последиците. Тя допринася по-специално за предоставянето на данни за съществени климатични променливи, анализи и прогнози за климата, както и показатели за климата във времеви и пространствен аспект, които са от значение за стратегиите за адаптиране и смекчаване на последиците в различните сектори и области от обществен интерес в рамките на Съюза;

д)

услуга за управление на извънредни ситуации, която да предоставя информация, необходима за предприемане на ответни действия при извънредни ситуации във връзка с различни бедствия, включително метеорологични рискове, геофизични рискове, умишлено или случайно предизвикани от човека бедствия и други хуманитарни бедствия, както и за дейности по предотвратяване, изграждане на готовност, реакция и възстановителни дейности;

е)

услуга за сигурност, която да предоставя информация в подкрепа на действията във връзка с предизвикателствата пред Европа в областта на гражданската сигурност, като по този начин повишава капацитета за предотвратяване на кризи, готовност и реакция, по-специално с оглед на граничното и морското наблюдение, но също така оказва подкрепа за външната дейност на Съюза, без да се засягат споразуменията за сътрудничество, които могат да бъдат сключени между Комисията и различни органи в областта на общата външна политика и политика на сигурност, по-специално Сателитния център на Европейския съюз.

а)

развойни дейности, насочени към подобряване на качеството и ефикасността на услугите, включително тяхното развитие и приспособяване, към предотвратяване или смекчаване на оперативните рискове, както и оползотворяване на полезните взаимодействия със свързани дейности, като по „Хоризонт 2020“;

б)

спомагателни дейности, включващи мерки за насърчаване използването и възприемането на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ от:

а)

осигуряване на космически наблюдения, включително:

б)

дейности в отговор на променящите се потребности на ползвателите, включително:

в)

защита на спътниците срещу риск от сблъсък като се взема предвид рамката за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване;

г)

безопасно извеждане от експлоатация на сателитите в края на жизнения им цикъл.

а)

предоставяне на in situ данни за оперативните услуги, включително in situ данни на трети страни на международно ниво въз основа на съществуващия капацитет;

б)

координиране и хармонизиране на събирането и предоставянето на in situ данни;

в)

оказване на техническа помощ на Комисията относно изискванията спрямо данните от in situ наблюдения за нуждите на услугите;

г)

сътрудничество с in situ оператори с цел насърчаване на последователността в развойните дейности, свързани с in situ наблюдателната инфраструктура и мрежи;

д)

установяване на пропуските в наблюденията in situ, които не могат да бъдат преодолени чрез съществуващата инфраструктура и мрежи, включително в глобален мащаб, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност.

а)

за дейностите по членове 5 и 7 — 897,415 милиона евро;

б)

за дейностите по член 6 — 3 394,065 милиона евро, включително максимален размер на средствата от 26,5 милиона евро за дейностите по член 6, параграф 2, буква в).

а)

техническите спецификации за посочения в член 5, параграф 1 компонент на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, по отношение на изпълнението му;

б)

техническите спецификации за посочения в член 6 космически компонент на „Коперник“ по отношение на неговото изпълнение и развитие въз основа на изискванията на ползвателите.

а)

да осигурява техническата координация на космическия компонент на „Коперник“;

б)

да определи цялостната системна архитектура на космическия компонент на „Коперник“ и неговото развитие въз основа на изискванията на ползвателите, съгласувани от Комисията;

в)

да управлява разпределените средства;

г)

да осигурява процедурите за мониторинг и контрол;

д)

да разработва нови специални мисии;

е)

да възлага обществени поръчки за повтарящи се специални мисии;

ж)

да управлява специалните мисии с изключение на управляваните от Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) по параграф 2 от настоящия член;

з)

да координира схема за достъп на услугите по „Коперник“ до данни от допринасящи мисии;

и)

да възлага обществени поръчки за право на достъп и да договаря условията за използване на сателитни данни за търговски цели, необходими за услугите по „Коперник“, посочени в член 5, параграф 1.

а)

Европейската агенция за околната среда;

б)

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex);

в)

Европейската агенция по морска безопасност;

г)

Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN);

д)

Европейския център за средносрочна прогноза за времето;

е)

други имащи отношение европейски агенции, обединения или консорциуми на национални органи.

а)

насърчаване в целия Съюз на възможно най-широко и най-отворено участие от страна на всички икономически оператори, и по-специално на нови стопански субекти и МСП, включително чрез стимулиране на договарянето с подизпълнители от страна на участниците в тръжните процедури;

б)

избягване на възможни злоупотреби с господстващо положение и на зависимостта от само един доставчик;

в)

използване на предходните инвестиции на публичния сектор и на извлечените поуки, както и на промишления опит и компетентности, като същевременно се гарантира, че се спазват правилата за конкурентно възлагане на обществени поръчки;

г)

търсене, по целесъобразност, на повече от един източник с оглед осигуряване на по-добър цялостен контрол върху „Коперник“ и свързаните с това разходи и график;

д)

отчитане по целесъобразност на общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугите или работата, предмет на тръжната процедура.

а)

може да предостави на дадения икономически оператор значителни предимства от гледна точка на информираността и поради това може да породи опасения относно равното третиране, или

б)

засяга обичайните условия на конкуренция или безпристрастността и обективността при възлагането на обществените поръчки или изпълнението на договорите.

а)

обществената поръчка има много сложни характеристики или характеристики, изискващи използването на нова технология, и поради това е свързана със значителен брой технически рискове, или

б)

дейностите, които са обект на договора за обществената поръчка, поради оперативни съображения трябва да започнат веднага, макар все още да не е възможно окончателно да се определи твърда стойност, понеже съществуват значителни рискове или изпълнението на договора зависи отчасти от изпълнението на други договори.

а)

видът обществена поръчка, т.е. дали е обществена поръчка със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в рамките на даден таван;

б)

при обществена поръчка със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение — елементите от договора, за които стойността се определя въз основа на действително направените разходи за изпълнение;

в)

общият размер на тавана;

г)

критериите за подбор, които трябва да дават възможност за оценка на достоверността на предвидения бюджет, възстановимите разходи, механизмите за определяне на тези разходи и печалбата, посочени в офертата;

д)

видът на добавената сума по параграф 1, която трябва да се прилага към преките разходи;

е)

правилата и процедурите за допустимостта на разходите, предвидени от участника в тръжната процедура за изпълнението на договора, при спазване на принципите по параграф 5;

ж)

счетоводните правила, които трябва да спазват участниците в тръжните процедури;

з)

при трансформиране на договор със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност — условията за трансформирането.

а)

са действително направени по време на срока на договора, с изключение на разходите за оборудване, инфраструктура и дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на договора, които могат да се считат за допустими за цялата им покупна цена;

б)

са посочени в общия проектобюджет, който може да бъде преразгледан чрез изменения на първоначалния договор;

в)

са необходими за изпълнението на договора;

г)

произтичат от изпълнението на договора и са направени във връзка с него;

д)

са установими, проверими и вписани в счетоводните документи на изпълнителя и са определени в съответствие със счетоводните стандарти, посочени в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и в договора;

е)

отговарят на изискванията на приложимото данъчно и социално законодателство;

ж)

не представляват дерогация от условията на договора;

з)

са приемливи, обосновани и отговарят на изискванията за добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

а)

определя възможно най-реалистичен таван, който да дава възможност за гъвкавост с оглед отчитане на техническите трудности;

б)

трансформира договор със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност веднага щом е възможно да се определи такава твърда и окончателна стойност при изпълнението на договора. За целта той определя условията за трансформиране на договор със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение в договор с твърда и окончателна стойност;

в)

прилага мерки за наблюдение и контрол, с които се установява по-конкретно система за прогнозиране на очакваните разходи;

г)

определя принципите, инструментите и процедурите, които са целесъобразни за изпълнението на договорите, по-конкретно за установяване и проверка на допустимостта на разходите, заявени от изпълнителя или неговите подизпълнители при изпълнението на договора, и за внасянето на изменения към договора;

д)

проверява дали изпълнителят и подизпълнителите му спазват счетоводните правила, посочени в договора, и задължението да представят счетоводни документи, които следва да дават вярна и точна представа за отчетите;

е)

прави необходимото за гарантиране ефективността на принципите, инструментите и процедурите по буква г) през целия срок на изпълнение на договора.

а)

не променя предмета на договора;

б)

не нарушава икономическото равновесие на договора;

в)

не добавя условия, които ако бяха съществували първоначално в документацията за обществената поръчка, биха дали възможност да се приемат участници, различни от тези, които са били допуснати, или да се приеме оферта, различна от първоначално приетата.

а)

стимулиране на използването и споделянето на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“;

б)

укрепване на европейските пазари за наблюдение на Земята, по-специално сектора надолу по веригата, с оглед създаването на възможности за растеж и разкриване на работни места;

в)

принос към устойчивото и непрекъснато предоставяне на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“;

г)

подкрепа на европейските научноизследователски, технологични и иновационни общности.

а)

лицензионните условия във връзка с данни и информация, принадлежащи на трети страни;

б)

форматите, характеристиките и средствата за разпространение;

в)

интересите в областта на сигурността и външните отношения на Съюза или на неговите държави членки;

г)

риска от нарушаване на дейността на системата за изготвяне на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ по причини, свързани с безопасността, или по технически причини.

д)

осигуряването на надежден достъп до данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ за европейските ползватели.

а)

условията и процедурите във връзка с достъпа до данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, тяхната регистрация и ползване, включително по отношение на средствата за разпространение;

б)

специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на непрекъснатостта на потока от данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, включително приоритета при достъп;

в)

критериите и процедурите за ограничаване придобиването или разпространението на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ поради противоречащи си права.

а)

техническите спецификации за предаването и използването на данни от специални мисии, предавани до приемателни станции или чрез специални широколентови връзки до станции, които не са част от „Коперник“;

б)

техническите спецификации за архивиране на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“.

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП;

б)

страните кандидатки, както и потенциални кандидатки, в съответствие с конкретните рамкови споразумения или протокол към споразумение за асоцииране за установяване на общите принципи и условия за участие на тези държави в програми на Съюза;

в)

Конфедерация Швейцария, други трети държави, различни от посочените в букви а) и б), и международни организации в съответствие със споразуменията, сключени от Съюза с такива трети държави или международни организации съгласно член 218 от ДФЕС, в които се определят условията и подробните правила за тяхното участие.

24.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/67

(1)

В Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) е предвидено държавите-членки да извършат изследвания на структурата на земеделските стопанства през 2010 г., 2013 г. и 2016 г. Те ще получат от Съюза финансова помощ в максимален размер на 75 % от разходите за провеждане на изследванията в рамките на определените максимални суми.

(2)

За провеждането на изследванията на структурата на земеделските стопанства и за да изпълнят изискванията на Съюза по отношение на информацията, е необходимо държавите-членки и Съюзът да заделят значителен по размер финансов ресурс.

(3)

Финансовият пакет за изпълнението на тази програма от изследвания е определен с Регламент (ЕО) № 1166/2008, включително за управлението, поддръжката и развитието на системите от бази данни, които се използват в Комисията за обработване на предоставените от държавите-членки данни, като е определена и сумата за периода 2008—2013 г.

(4)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1166/2008 сумата за периода 2014—2018 г. се определя от бюджетния и законодателен орган по предложение на Комисията въз основа на новата финансова рамка за периода, който започва през 2014 г.

(5)

С предложения финансов пакет следва да се финансира само провеждането на изследването на структурата на земеделските стопанства през 2016 г. и свързаните с него разходи за управление, поддръжка и развитие на системите от бази данни, които се използват в Комисията за обработване на предоставените от държавите-членки данни.

(6)

С оглед присъединяването на Хърватия и необходимостта и в тази държава-членка през 2016 г. да бъдат проведени изследвания на структурата на земеделските стопанства, следва да бъде определен максимален размер на финансовото участие на Съюза за всяко проучване, проведено в Хърватия, тъй като в Акта за присъединяване не е предвидено нито едно проучване.

(7)

Беше проведена консултация с Постоянния комитет за земеделска статистика.

(8)

Регламент (ЕО) № 1166/2008 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 13 се добавя следният параграф:

„4а.   Максималната сума за Хърватия за изследването на структурата на земеделските стопанства през 2016 г. е в размер на 500 000 EUR.“

2)

Член 14 се изменя, както следва:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 14а

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми, и когато е уместно, чрез налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по настоящата програма.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономическите оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране, в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (4), с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат първа и втора алинея, в споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, решенията за отпускане на безвъзмездни средства и договорите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

(4)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).“"