EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Договор от Ница

Договор от Ница

 

РЕЗЮМЕ НА:

Договор от Ница

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДОГОВОРА?

  • Договорът подготвя ЕС за най-голямото му разширяване едновременно с 10 нови държави членки (Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), които се присъединяват към ЕС през май 2004 г., и с още две държави (България и Румъния) през януари 2007 г.
  • Той изменя Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО).
  • По-конкретно, Договорът реформира институциите на ЕС, така че те да могат да функционират ефективно в един разширен ЕС от 27 държави членки — нещо, което се предвиждаше, но не успя да се реализира с Договора от Амстердам.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Подобряване на легитимността и ефективността на институциите на ЕС в перспективата на разширеното членство на ЕС

  • Методът за определяне на състава на Европейската комисия се променя:
    • съставът на Комисията се променя постепенно от двама комисари за по-големите държави (Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство (1)) и 1 за другите държавите до максимален брой от 27 комисари, като всяка държава членка на равни начала има право да назначи комисар на ротационен принцип;
    • председателят на ЕК и комисарите оттук нататък се назначават с квалифицирано мнозинство в Съвета;
    • председателят на ЕК получава увеличени правомощия над колегиума на комисарите, а именно да разпределя или реорганизира отговорностите на комисарите и — с одобрение на колегията с обикновено мнозинство — да освободи един от комисарите.
  • Системата за гласуване в Съвета на Европейския съюз се предефинира:
    • тежестта на гласовете се ребалансира, за да отразява по-добре относителното население на държавите членове;
    • условията за получаване на квалифицирано мнозинство се увеличават, като сега са необходими 73,9 % от гласовете (вместо 71,3 %) , както и мнозинството от държавите от ЕС, които представляват (ако тази проверка се изисква от държава членка) поне 62 % от населението на ЕС;
    • използването на гласуването с квалифицирано мнозинство се разширява в нови области.
  • Съставът на Европейския парламент се преразглежда и правомощията му се увеличават:
    • броят на местата е увеличен до 732 членове от 27 държави членки на ЕС;
    • процедурата за съвместно решение (днес обикновена законодателна процедура) се разширява почти във всички области, в които Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство;
    • Парламентът може сезира Съда на ЕС, също както дадена държава членка или Комисията.
  • Съдът на Европейския съюз се реформира основно:
    • той ще заседава в различни формации: в камари от 3 до 5 съдии, в голяма камара (11 съдии) или в пленарно заседание (по 1 съдия на държава от ЕС);
    • компетенциите на Първоинстанционния съд (понастоящем Общия съд) се разширяват, а именно по отношение на някои референтни категории за nреюдициални запитвания*;
    • с единодушие Съветът може да създава съдилища със специфична компетентност, които да се занимават на първа инстанция със случаи от специални области на правото, напр. патенти.
  • Въвеждат се нови правила за засилено сътрудничество:
    • то включва само минимум от 8 държави от ЕС (а не мнозинство, както по-рано);
    • в основния „стълб“ на Европейската общност държавите от ЕС вече нямат възможност да налага вето върху стартирането на засиленото сътрудничество. Освен това заедно с одобрението на Комисията (което винаги е необходимо) понастоящем се изисква одобрението (или към днешна дата съгласието) на Парламента, ако за съответната област на сътрудничество се изисква съвместно решение;
    • възможността за засилено сътрудничество се разширява до общата външна политика и политиката за сигурност, с изключение на отбраната и в тази област — с право на вето от държавите в ЕС;
    • по отношение на сътрудничеството в областта на правосъдие и вътрешни работи засиленото сътрудничество е особено гъвкаво: държавите от ЕС нямат право на вето и не се изисква нито одобрението на Комисията, нито на Парламента.

Основни други промени, произтичащи от Договора

  • Наред с възможността за санкции срещу държава от ЕС за нарушаване на основните права (въведени с Договора от Амстердам), в член 7 от ДЕС се добавя превантивен механизъм.
  • ДЕС се изменя, за да се вземе предвид развитието на европейската политика за сигурност и отбрана.
  • Признава се ролята на Евроюст за развитието на юридическото сътрудничество по наказателноправни въпроси.
  • Брюксел е определен като място за официални заседания на Европейския съвет.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДОГОВОРЪТ?

Подписан на 26 февруари 2001 г., Договорът влиза в сила на 1 април 2003 г. Някои от правилата му обаче започват да се прилагат на по-късна дата.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Преюдициално заключение: заключение от Съда на Европейския съюз в отговор на въпрос от национален съд относно тълкуването или валидността на европейското право, като по този начин се допринася за единното прилагане на правото на ЕС.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Договор от Ница за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани актове (OВ C 80, 10.3.2001 г., стр. 1—87)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Договор за Европейския съюз — консолидирана версия от 1992 г. (OВ C 191, 29.7.1992 г., стр. 1—112)

Договор за създаване на Европейската общност — консолидирана версия от 2002 г. (OВ C 325, 24.12.2002 г., стр. 33—184)

последно актуализация 21.03.2018



(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Top