EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност: компетентност, признаване и изпълнение (Брюксел IIa)

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (EО) № 2201/2003 - компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност

ОБОБЩЕНИЕ

Единен правен инструмент, който помага на международни двойки при разрешаването на спорове, свързани с повече от една държава, по отношение на техния развод и попечителството над техните деца.

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РЕГЛАМЕНТА?

Той определя:

  • правила, с които се определя кой съд отговаря за решаването на брачни въпроси и потенциалната отговорност при спорове, в които участва повече от една държава;
  • правила, които улесняват признаването и изпълнението на съдебни решения, издадени в една държава от ЕС, в друга държава от ЕС;
  • процедура за разрешаване на случаи, в които родител отвлича дете от държава от ЕС и го води в друга държава.

Той не се занимава с въпроси на материалното семейно право. Те попадат в отговорностите на отделните държави от ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламентът се прилага за граждански дела, в които участва повече от една държава, свързани с:

  • развод;
  • законна раздяла;
  • обявяване на нищожността на брак;
  • всеки аспект, свързан с родителска отговорност (например попечителство и право на лични отношения).

Една от основните му цели е да подпомага правото на децата на контакт и с двамата родители, дори ако те са разделени или живеят в различни държави от ЕС.

Регламентът не се прилага за:

  • основания за развод или приложимото законодателство за дела за развод;
  • въпроси, свързани с развод, като например издръжка;
  • установяване и оспорване на бащинство;
  • съдебни решения относно осиновяване и свързаните подготвителни мерки;
  • анулиране или отмяна на осиновяване;
  • малкото име и фамилното име на детето;
  • независимостта на децата от техните родители или настойници;
  • доверителство и наследство;
  • мерки, предприети в отговор на престъпни действия, извършени от деца.

Брачни въпроси

Не съществува общо правило относно компетенцията по брачни въпроси. Вместо това, за да се определи държавата от ЕС, в която съдилищата имат право да издават решения по даден случай, регламентът определя седем алтернативни основания за компетенция на основата на националността на съпрузите или на тяхното обичайно местожителство.

Родителска отговорност

Тя се прилага за:

  • правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
  • настойничество, попечителство и други сходни правни договорености;
  • определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
  • поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
  • мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.

Тези въпроси обикновено попадат под компетенцията на съдилищата в държавата от ЕС,в която детето обичайно живее . Ако не е възможно да се установи къде живее детето обичайно (например в случаите с бежанци), държавата от ЕС, в която детето се намира, автоматично поема компетенция.

Отвличане на дете

Регламентът определя също така правила за разрешаване на случаи, в които децата са премествани или държани незаконно.

Съдилищата в държавата от ЕС, където детето обичайно е живяло непосредствено преди отвличането, продължава да има компетенция докато детето живее основно в друга държава от ЕС.

Признаване

Съгласно регламента всяка държава от ЕС трябва автоматично да признае съдебните решения, издадени в друга държава от ЕС, по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителска отговорност. Признаването може да бъде отказано, ако например:

  • признаването е в очевидно противоречие с обществената политика;
  • исковата молба не е надлежно връчена на ответника своевременно и по такъв начин, че той да има възможност да организира защитата си (в случаите на издаване на решение в отсъствието на ответника);
  • решението е в противоречие с решение, постановено по дело между същите страни.

За решения относно родителска отговорност признаване може да бъде отказано:

  • ако детето не е получило възможност да бъде изслушано;
  • по искане на лице, което претендира, че решението нарушава родителската му отговорност, ако това решение е постановено без въпросното лице да получи възможност да бъде изслушано.

Изпълнение

Съдебно решение относно прилагането на родителска отговорност, изпълнима в държавата от ЕС, където то е било издадено, може да се изпълни в друга държава от ЕС, когато то е било обявено за изпълнимо там по искане на която и да е заинтересована страна. Не се изисква обявяване обаче за съдебни решения, които дават права на лични отношения или относно връщането на дете, които са били удостоверени от първия съдия в съответствие с регламента.

Сътрудничество между централните органи по дела за родителска отговорност

Всяка държава от ЕС определя централен орган (или повече от един), чиито задължения включват:

  • оказване на помощ на родители, които искат връщането на дете, отвлечено от другия родител и отведено в друга държава от ЕС;
  • насърчаване на обмена на информация относно национално законодателство и процедури;
  • подпомагане на комуникацията между съдилищата;
  • оказване на помощ на родители или настойници в опитите им за признаване и изпълняване на решения;
  • разрешаване на разногласия между родители или настойници чрез алтернативни средства като медиация.

Централните органи се срещат редовно като членове на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

Съществуващи споразумения

По принцип този регламент заменя съществуващите договорености по същите въпроси, включващи две или повече държави от ЕС. При взаимоотношенията между две държави от ЕС той има превес над определени многостранни конвенции:

  • Хагската конвенция от 1961 г. (законодателство относно защитата на непълнолетни лица);
  • Люксембургската конвенция от 1967 г. (признаване на решения относно браковете);
  • Хагската конвенция от 1970 г. (признаване на разводите);
  • Европейската конвенция от 1980 г. (задържане на деца);
  • Хагската конвенция от 1980 г. (граждански аспекти на международното отвличане на деца).

По отношение на Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата регламентът се прилага изцяло, ако детето обичайно живее в държава от ЕС.

Изключения и специални разпоредби

Дания не е страна по регламента и поради това не е обвързана с него.

Специални разпоредби се прилагат за:

  • връзките на Финландия и Швеция с Дания, Исландия и Норвегия по отношение на прилагането на Северната конвенция за браковете от 6 февруари 1931 г.;
  • връзки между Светия престол и Португалия, Италия, Испания и Малта.

За повече информация:

АКТ

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Регламент (ЕО) № 2201/2003

1.8.2004 г.

-

OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1-29

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Регламент (ЕО) № 2116/2004

3.1.2005 г.

-

OВ L 367, 14.12.2004 г., стр. 1-2

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 2010/405/EС на Съвета от 12 юли 2010 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (OВ L 189, 22.7.2010 г., стр. 12-13)

Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (OВ L 343, 29.12.2010 г., стр. 10-16)

Решение 2012/714/EС на Комисията от 21 ноември 2012 година за потвърждаване участието на Литва в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (OВ L 323, 22.11.2012 г., стр. 18-19)

Решение 2014/39/EС на Комисията от 27 януари 2014 година за потвърждаване участието на Гърция в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (OВ L 23, 28.1.2014 г., стр. 41-42)

последно актуализация 24.09.2015

Top