EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Защита на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите

This summary has been archived and will not be updated, because the summarised document is no longer in force or does not reflect the current situation.

Защита на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите

През 1995 г. бе приета конвенция, която има за цел осигуряване на наказателна защита на финансовите интереси на ЕС и на неговите данъкоплатци. През годините Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности бе допълнена с няколко протокола.

АКТ

Акт на Съвета от 26 юли 1995 година за съставяне на Конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности (OВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 48-57)

ОБОБЩЕНИЕ

През 1995 г. бе приета конвенция, която има за цел осигуряване на наказателна защита на финансовите интереси на ЕС и на неговите данъкоплатци. През годините Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности бе допълнена с няколко протокола.

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА?

Конвенцията и протоколите към нея:

  • дават хармонизирано правно определение за измама;
  • изискват от страните, които са ги подписали, да приемат наказания за измамите.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Държавите от ЕС трябва да въведат ефективни и пропорционални наказания с възпиращ ефект с цел справяне с измамите, които засягат финансовите интереси на ЕС.

В конвенцията се прави разграничение между измами по отношение на разходите и измами по отношение на приходите.

  • Примерите за измами по отношение на разходите включват всяко умишлено действие или бездействие, като:
    • използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба или нередно теглене на средства от бюджета на ЕС;
    • укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия резултат;
    • или използването на такива средства за различни цели от тези, за които те първоначално са били отпуснати.
  • Примерите за измами по отношение на приходите включват всяко умишлено действие или бездействие, като:
    • използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от бюджета на ЕС;
    • укриване на информация в нарушение на конкретно задължение със същия резултат;
    • или злоупотреба с правомерно получена облага със същия ефект (напр. злоупотреба с правомерно получени данъчни плащания).

В случай на сериозни измами тези наказания трябва да включват лишаване от свобода, което може да доведе до екстрадиция при определени обстоятелства.

В първия протокол към Конвенцията, приет през 1996 г., се прави разграничение между „активна“ * и „пасивна“ * корупция на държавни служители. С него се дава определение на „служител“ (на национално равнище и на равнище ЕС) и се хармонизират наказанията за престъпления, свързани с корупция.

Отговорност на юридически лица

Всяка държава от ЕС трябва да приеме законодателство, което дава право управителите на търговски дружества или лицата, оправомощени да вземат решения или да упражняват контрол в рамките на търговски дружества (т.е. юридически лица), да бъдат обявени за наказателно отговорни. Вторият протокол, приет през 1997 г., допълнително разяснява Конвенцията по отношение на въпроси, като отговорност на юридическите лица, конфискация и пране на пари.

Национални съдилища

През 1996 г. бе приет протокол, с който се предоставя тълкувателна компетентност на Съда на Европейските общности. С този протокол се дава право на националните съдилища, в случай на съмнение при тълкуването на Конвенцията и протоколите към нея, да отправят искане до Съда на Европейския съюз за преюдициални заключения.

Всяка държава от ЕС трябва да предприеме необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на престъпленията, които е разкрила, в съответствие със своите задължения, произтичащи от конвенцията.

Случаи на измама, включващи две или повече държави

Ако дадена измама съставлява престъпление и засяга най-малко две държави от ЕС, тези държави трябва да си сътрудничат ефективно по време на разследването, съдебното преследване и изпълнението на наложените наказания, например чрез взаимна правна помощ, екстрадиция, трансфер на съдебни производства или изпълнение на присъди, произнесени в друга държава от ЕС.

Спорове между държавите от ЕС

При възникване на спорове по отношение на тълкуването или прилагането на Конвенцията, случаят трябва да бъде разгледан първо от Съвета. Ако Съветът не достигне до решение в срок от 6 месеца, всяка страна по спора може да се обърне към Съда на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз има също така компетентност по отношение на спорове между държави от ЕС и Европейската комисия.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА КОНВЕНЦИЯТА?

Конвенцията влезе в сила на 17 октомври 2002 г., заедно с първия протокол към нея и протокола относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности. Вторият протокол влезе в сила на 19 май 2009 г.

Конвенцията и протоколите към нея могат да бъдат подписани от всяка държава, която се присъединява към ЕС.

За допълнителна информация, вж. Европейска служба за борба с измамите.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

* Активна корупция: престъпление, извършено от държавен служител, който дава или обещава да даде подкуп.

* Пасивна корупция: престъпление, извършено от служител, който получава подкуп.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Акт на Съвета от 27 септември 1996 година за съставянето на протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (OВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1-10)

Акт на Съвета от 29 ноември 1996 година за съставяне на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз на Протокол за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 1-14)

Акт на Съвета от 19 юни 1997 година за съставянето на втори протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (OВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 11-22)

Решение 2008/40/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 година за присъединяване на България и Румъния към Конвенцията, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, протоколът от 27 септември 1996 г., протоколът от 29 ноември 1996 г. и вторият протокол от 19 юни 1997 г.(OВ L 9, 12.1.2008 г., стр. 23-24)

последно актуализация 24.08.2015

Top