EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Данъчно облагане на доходи от спестявания

Европейският съюз (ЕС) планира да разреши лихвите от спестявания, получени в една страна от ЕС от физически лица с местожителство за данъчни цели в друга страна от ЕС, ефективно да се облагат с данък в съответствие със законите на тази последна страна.

АКТ

Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.

ОБОБЩЕНИЕ

В рамките на данъчния пакет за борба с вредната данъчна конкуренция през 2003 г. ЕС прие директива за преодоляване на съществуващите нарушения на ефективното данъчно облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.

Директивата има за цел да позволи тази лихва, изплатена в дадена страна от ЕС в полза на физически лица с местожителство за данъчни цели в друга страна (действителни бенефициери), да бъде ефективно облагана съобразно законите на страната.

Приложно поле

Директивата се ограничава до данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по дълг и изключва въпроси, свързани с данъчното облагане на пенсиите и доходите от застраховки. На териториално ниво директивата се прилага спрямо лихви, платени от агент по плащанията, т.е. икономически оператор (например финансова институция, банка или инвестиционен фонд), който плаща лихва или гарантира плащанията на бенефициерите, установени на територията на ЕС. Всеки един правен субект, установен в страна от ЕС, на който е била платена или гарантирана лихва в полза на бенефициера, се разглежда като агент по плащанията по смисъла на директивата. По този начин агентът по плащанията е последното звено на веригата от посредници, който плаща лихви пряко на бенефициера.

ОБЩА СХЕМА: ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Информация, докладвана от агента по плащанията

Когато действителният бенефициер на лихвите е местно лице на страна от ЕС, различна от тази, в която се намира агентът по плащания, директивата изисква от последния да докладва на компетентните органи в страната от ЕС, където е установен, минимална информация, например самоличност и местожителството на действителния бенефициер, име или наименование на агента по плащания, номер на сметката на действителния бенефициер или в случай че това е невъзможно, идентифициране на вземането по дълг, генериращо лихви, и информация за лихвеното плащане.

Минималната информация, която трябва да се докладва от агента по плащанията, трябва да прави разлика между видовете лихви, изброени в директивата. Въпреки това страните от ЕС могат да ограничат минималния размер на информацията, например до общата сума на лихвите или на доходите.

Автоматичен обмен на информация

Директивата изисква от компетентния орган на страната от ЕС на агента по плащанията да докладва поне веднъж годишно на компетентния орган на страната от ЕС по местоживеене на действителния бенефициер. Информацията трябва да се докладва в рамките на шест месеца след края на данъчната година на страната от ЕС на агента по плащанията.

НОВИ ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ОТ 1.1.2016 Г.

Оказва се, че някои финансови инструменти, които са равностойни на лихвоносни ценни книжа, както и някои непреки форми на притежаване на тези ценни книжа не са обхванати от Директива 2003/48/ЕО. В резултат на това бе приета нова директива - Директива 2014/48/ЕС, която ще трябва да се транспонира в страните от ЕС до 1.1.2016, за да се промени това положение.

Директивата има за цел:

  • да укрепи действащите правила по отношение на обмена на информация за доходите от спестявания с цел да се позволи на страните от ЕС да се борят по-добре с измамите и укриването на данъци;
  • да насърчи подход на прозрачност, основан на задължението за комплексна проверка на клиента, който да не позволява на физическите лица да заобикалят директивата като използват като посредник правен субект (например фондация) или правна договореност (например тръст), разположени в страна извън ЕС, която не гарантира ефективното данъчно облагане на този правен субект/договореност на всички негови/нейни приходи от финансови продукти, обхванати от директивата;
  • да подобри правилата, насочени към предотвратяване на заобикаляне на Директивата от физическите лица като използват като посредник правен субект (фондация) или договореност (тръст), установени в страна от ЕС. Тези правила предполагат известяване от страна на този правен субект или правна договореност;
  • да се разшири приложното поле на директивата с включването на финансови продукти, които имат характеристики, подобни на вземанията (например ценни книжа с фиксирана/гарантирана норма на възвръщаемост и някои животозастрахователни продукти), но които законно не са класифицирани като такива;
  • да се вземат предвид всички приходи от инвестиционни фондове, получени в рамките на ЕС и извън него, в допълнение към приходите от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, получили разрешение в съответствие с Директива 85/611/ЕИО (ПКИПЦК), които вече са в обхвата на текущата директива.

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2003/48/ЕО

16.7.2003 г.

31.12.2003 г.

ОВ L 157 от 26.6.2003 г., стр. 38-48

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2014/48/ЕС

15.4.2014 г.

1.1.2016 г.

ОВ L 111 от 15.4.2014 г., стр. 50-78

Измененията и последващите корекции на Директива 2003/48/ЕО са включени в основния текст. Настоящата консолидирана версия има само информативен характер.

Последна актуализация: 25.01.2015

Top