Обществен достъп до информация за околната среда

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2003/4/EО относно обществения достъп до информация за околната среда

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

• Тя адаптира изцяло националното законодателство на държавите от Европейския съюз (ЕС) към Орхуската конвенция от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
• Тя гарантира на обществеността достъп до информация* за околната среда*, съхранявана от или за обществени органи*, както при поискване, така и чрез активно разпространение.
• Тя определя основните термини, условия и практически договорености, които гражданите трябва да спазват, когато им бъде предоставен достъп до исканата информация за околната среда.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Достъп при поискване

• Обществените органи трябва да предоставят цялата информация за околната среда, с която разполагат, на всеки заявител, без да е необходимо той да посочва причина.
• Информацията следва да се предостави най-късно 1 месец след получаване на искането. Този срок може да се удължи на 2 месеца за обемни и сложни искания.
• Обществените органи трябва да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че информацията, с която разполагат, може да се възпроизвежда лесно и до нея има електронен достъп.
• Информацията следва да се предоставя във форма или формà т, посочен от заявителя, освен ако тя вече не е публично достъпна в друг формат.
• Държавите от ЕС трябва да гарантират, че държавните служители помагат на хората, които търсят достъп до информация, и водят списък на достъпни обществени органи.
• Практическите договорености за обработване на искания включват:
  • назначаване на държавни служителите, отговарящи за информацията;
  • средства за проучване на исканата информация;
  • регистри или списъци на информацията и данни за информационни пунктове.
• Искането може да получи отказ, ако:
  • е явно неоснователно;
  • е формулирано твърде общо;
  • се отнася за материали в процес на изготвяне; или
  • се отнася до вътрешни съобщения.
• Искането може да получи пълен или частичен отказ също така, ако разкриването може да се отрази неблагоприятно върху:
  • международни отношения;
  • ход на дело;
  • правата върху интелектуалната собственост; или
  • поверителността на търговска или индустриална информация.
• Достъпът до публични регистри или списъци следва да бъде безплатен. Обществените органи могат да събират такси за информация за околната среда, която предоставят при поискване, но сумите им следва да бъдат разумни.
• Заявители, които считат, че исканията им са игнорирани или неправомерно са получили отказ, могат да имат достъп до средства за защита, включващи процедура за преразглеждане пред обикновен съд или пред друг независим и безпристрастен орган.

Активно разпространяване

• Достъпната по електронен път информация за околната среда трябва да съдържа най-малко:
  • текстове от международни договори, конвенции или споразумения, както и от политики, планове и програми, отнасящи се до околната среда;
  • доклади за напредъка при изпълнението на горните текстове;
  • информация за състоянието на околната среда;
  • данни от мониторинга на дейностите, които вероятно да окажат въздействие върху околната среда;
  • разрешения със значително въздействие върху околната среда;
  • проучвания за въздействието и оценка на риска.
• За текстове, различни от горепосочените, активното разпространение може да се извършва продължително, като се вземат под внимание необходимите човешки, финансови и технически ресурси.
• Държавите от ЕС трябва да гарантират, че всяка информация, изготвена от тях или от тяхно име, е актуална, точна и сравнима.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Прилага се от 14 февруари 2003 г. Държавите от ЕС трябваше да я включат в националното си законодателство до 14 февруари 2005 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Орхуската конвенция е в сила от 2001 г. Тя се основава на предпоставката, че по-голямата информираност и участието на обществеността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда ще подобри опазването на околната среда. Тя има за цел да допринесе за защита на правото на всеки човек от сегашните и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние. За тази цел Конвенцията предвижда действия в 3 области:
  • осигуряване на достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за обществените органи;
  • насърчаване на участието на обществеността в процеса на вземането на решения, които засягат околната среда;
  • разширяване на условията за достъп до правосъдие по въпроси за околната среда.
• За допълнителна информация вж.:
  • „Орхуска конвенция“ на уебсайта на Европейската комисия.

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2003/4/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (OВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26—32)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43—48)

Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (OВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1—3)

Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13—19)

Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1—14)

последно актуализация 26.01.2017