EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Конвенция OSPAR

Конвенция OSPAR

 

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 98/249/ЕО — относно сключването на Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И НА КОНВЕНЦИЯТА?

  • С решението се сключва конвенцията OSPAR, от името на Европейския съюз (ЕС) — по онова време известен като Европейска общност.
  • Конвенцията OSPAR има за цел предотвратяването и отстраняването на замърсяването в моретата и по този начин да се защити Североизточната част на Атлантическия океан срещу вредните въздействия от човешките дейности.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

  • Европейската общност е договаряща страна по Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан, която е подписана в Париж на 22 септември 1992г.
  • Конвенцията определя различни определения, като например:
    • морско пространство*;
    • вътрешни води*;
    • замърсяване*.
  • Страните по конвенцията се ангажират да предприемат всички възможни стъпки:
    • за предотвратяване и отстраняване на замърсяването,
    • за прилагане на необходимите мерки за защита на Североизточния Атлантически океан от вредните въздействия от човешките дейности.
  • Тези мерки имат за цел да защитят здравето на човека, да съхранят морските екосистеми и, когато е възможно, да възстановят морските пространства, които са били увредени. За тази цел, страните (индивидуално и съвместно):
    • приемат програми и мерки,
    • хармонизират своите политики и стратегии.
  • За да изпълнят своите задължения, страните трябва да следват 2 принципа.
    • Принцип на предпазливостта: трябва да се вземат превантивни мерки, когато съществуват основателни причини за загриженост, че вещества или енергия, въведени пряко или косвено в морската среда, могат да причинят някое от следните неща, дори когато не съществува безспорно доказателство за причинна връзка между положените усилия и наблюдавания ефект;
      • Да причинят рискове за здравето на човека.
      • Да навредят на живите ресурси и морските екосистеми.
      • Да причинят щети на местата за отдих.
      • Да се намесят при другите форми на законно използване на морето.
    • Принципът „замърсителят плаща“:разходите, свързани с мерки за предотвратяване, контрол и намаляване на замърсяването се поемат от замърсителя.
  • Програмите, които страните изготвят, трябва да вземат предвид последните технологични развития и най-добрите практики в сферата на околната среда.
  • Предприетите мерки не трябва да увеличават замърсяването на морето извън морското пространство или в други части на околната среда.
  • Страните, индивидуално или съвместно, се съгласяват да предприемат всички възможни стъпки, за да предотвратят и премахнат:
    • замърсяването на морското пространство от наземни източници и дейности;
    • замърсяването от изхвърляне или изгаряне на отпадъци или други вещества в океана;
    • замърсяване от офшорни източници (офшорни инсталации и тръбопроводи, от които вещества или енергия достигат морското пространство).
  • Споразумение за сътрудничество може да се договори между страните за справяне с трансграничното замърсяване.

Комисия Ospar

  • Конвенцията създава комисия, която е органът за взимане на решения на конвенцията и се състои от представители на страните. Комисията обсъжда и приема различни решения и препоръки. Решенията стават задължителни за договарящите се страни след период от 200 дни, докато препоръките не са задължителни.
  • Нейните задължения са:
    • да наблюдава прилагането на конвенцията;
    • да преглежда състоянието на морското пространство;
    • да проверява ефективността на приетите мерки;
    • да изготвя програми и мерки за предотвратяване и отстраняване на морското замърсяване;
    • да определя работната си програма;
    • да създава инструментите, необходими за изпълнението на програмата.

Работата на OSPAR

  • Оценката на прогреса по отношение на стратегията на OSPAR за радиоактивните вещества показва, че страните са постигнали съществени намаления в изхвърляните от ядрения сектор отпадъци.
  • Страните също така приеха мерки за защита и запазване на допълнителни видове (атлантическата сьомга) и хабитати (приливни тинести зони) и двете определени от OSPAR като изключително уязвими в рамките на Североизточния Атлантически океан.
  • През 2016 г. OSPAR обяви новите защитени морски зони, които бяха добавени към неговата мрежа, като по този начин общият им брой достигна 423.
  • OSPAR подпомогна международните усилия за намаляване на морските отпадъци чрез създаване на мрежа за риболов на отпадъци в североизточната част на Атлантическия океан, която ще позволи на плавателните съдове да разтоварват отпадъците в над 40 пристанища. Страните по OSPAR също така се споразумяха за справяне със замърсяването на морската среда с микро пластмасови отпадъци.
  • OSPAR служи като форум за координирано прилагане на Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (MSFD) от държавите на ЕС и за междурегионално сътрудничество, основано на принципите и методите на Рамковата директива за морска стратегия (MSFD).

Изследвания

  • Конвенцията изисква създаването на допълнителни или съвместни програми за научни и технически изследвания, които да се предават на комисията.

Арбитражна процедура

  • Определена е арбитражна процедура за уреждането на спорове между договарящите се страни.

Приложения

Конвенцията OSPAR съдържа приложения, които се занимават със следните конкретни области

  • Приложение I: Предотвратяване и отстраняване на замърсяване от наземни източници
  • Приложение II: Предотвратяване и отстраняване на замърсяване от изхвърляне и изгаряне
  • Приложение III: Предотвратяване и отстраняване на замърсяването от офшорни източници
  • Приложение IV: Оценка на качеството на морската среда
  • Приложение V: Относно защитата и запазването на екосистемите и биологичното разнообразие на морската зона.

Арктическа стратегия на ЕС

Съвместно съобщение от 2016 г. препоръчва

  • продължително ангажиране на ЕС в многостранните екологични споразумения, като OSPAR, които също имат специално отношение към Арктика;
  • създаване на защитени морски зони в Арктика, за да се запази биологичното разнообразие;
  • Работа с арктическите страни и други международни партньори за развиване на инструмент съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право във връзка с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в зоните извън национална юрисдикция.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕШЕНИЕТО И КОНВЕНЦИЯТА?

  • Решението е в сила от 7 октомври 1997 г.
  • Конвенцията влезе в сила на 25 март 1998 г. Тя замества Конвенциите от Осло (1972 г.) и от Париж (1974 г.).
  • Конвенцията е подписана и ратифицирана от Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство ( 1 ), които заедно с ЕС сътрудничат за защитата на североизточната атлантическа морска среда.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Морско пространство:

всяко от следните неща:

Вътрешните води и териториалните морета на договарящите се страни.

Морето отвъд и в близост до териториалното море под юрисдикцията на крайбрежната държава до степента, която е призната от международното право.

В открито море, включително леглата на всички тези води и техните недра, разположени в следните граници:

  • тези части на Атлантическия и Арктическия океани и прилежащите им морета, които са разположени на север от 36° северна ширина и между 42° западна дължина и 51° източна дължина, с изключение на
    • Балтийско море и протоците Белт, разположени на юг и изток от линиите, прокарани от Hasenore Head до Gniben Point, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Head до Kullen, и
    • Средиземно море и неговите прилежащи морета до пресечната точка на паралел 36° северна ширина и меридиан 5° 36′ западна дължина.
  • тази част от Атлантическия океан северно от 59° северна ширина и между 44° западна дължина и 42° западна дължина.

Вътрешни води: водите откъм сушата на основните линии, от които се измерва ширината на териториалното море (простиращи се в случай на речно корито до сладководната граница (мястото в речното корито, където при отлив и по време на слаб приток на сладка вода съществува чувствително увеличение на солеността вследствие на наличието на морска вода)).
Замърсяване:

въвеждането от човека, пряко или косвено, на вещества или енергия в морското пространство, които водят или е вероятно да доведат до някое от следните неща:

  • рискове за здравето на човека,
  • вреда за живите ресурси и морските екосистеми,
  • щети за местата за отдих,
  • намеса при другите форми на законосъобразно използване на морето.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение на Съвета 98/249/ЕО от 7 октомври 1997 година относно сключването на Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1)

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 2—21)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19—40)

Последващите изменения на Директива 2008/56/ЕО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета — Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (JOIN(2016) 21 final, 27.4.2016 г.)

последно актуализация 26.11.2017



( 1 ) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Top