EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Задължителен одит — осигуряване на точни финансови отчети на дружествата

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/43/EО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

  • В първоначалната си форма тя обединява два съществуващи законодателни акта (Директива 78/660/EИО относно индивидуалните финансови отчети и Директива 83/349/EИО относно консолидираните финансови отчети) с цел да се повиши надеждността на финансовите отчети на дружествата.
  • В изменената си форма тя определя правилата на Европейския съюз (ЕС), включително минималните изисквания, за задължителния одит * на годишните и консолидираните счетоводни отчети и за гарантиране на достоверността на годишните и консолидираните отчети за устойчивост. В нея също така се определя ролята на задължителния одитор *.
  • Директивата има за цел да гарантира, че финансовите отчети на дружеството представят достоверно и честно бизнес активите, задълженията, финансовото състояние и печалбата или загубите. Тя също така се стреми да гарантира съответствието на доклада за управлението, включително достоверността на докладите за устойчивост, с приложимите правни изисквания.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Публичен регистър на одиторите

  • Задължителните одити могат да се извършват само от задължителни одитори или одиторски дружества, одобрени от компетентните органи на държавите — членки на ЕС.
  • Държавите членки трябва да водят публичен регистър на тези одитори или одиторски дружества.
  • В регистъра се записва също така дали задължителният одитор е одобрен и за извършване на гарантирането на достоверността на отчетите за устойчивост.

Признаване на одиторски дружества извън тяхната страна на произход

  • Дадено одиторско дружество, което желае да извършва задължителни одити в държава членка, различна от неговата държава членка, трябва да се регистрира при компетентния орган в приемащата държава.
  • Компетентният орган в приемащата държава трябва да регистрира одиторското дружество, ако то е било регистрирано от компетентния орган в неговата страна на произход.

Одобрение на задължителни одитори от друга държава членка

Одиторите от други държави членки може да е необходимо да преминат период на приспособяване (не повече от 3 години) и/или изпити. По този начин се гарантира, че те имат адекватни познания по въпроси, като фирмено право, данъчно право и социално право. След като бъдат одобрени, те трябва да бъдат вписани в публичния регистър.

Продължаващо обучение

  • От задължителните одитори се изисква да участват в продължаващо обучение, за да поддържат и актуализират своите теоретични познания, умения и ценности.
  • Ако те не изпълнят изискванията за продължаващо обучение, ще станат обект на санкции.

Независимост и обективност

  • Държавите членки трябва да гарантират, че при изпълнението на своите задължения задължителният одитор или одиторско дружество, и всяко физическо лице, което е в състояние пряко или непряко да повлияе на резултата от задължителния одит, е независимо от одитирания субект и не участва в процеса на вземане на решения в одитирания субект.
  • Изисква се независимост както по време на:
    • периода, обхванат от отчета, който ще се одитира; така и
    • по време на периода на извършване на задължителния одит.

Организация на работата

Държавите членки трябва да гарантират, че когато задължителният одит се извършва от одиторско дружество, това дружество определя поне един ключов одиторски партньор и че дружеството предоставя на ключовия(те) одиторски партньор(и) достатъчно ресурси и персонал, който има необходимата компетентност и възможности да изпълнява задълженията си по подходящ начин. Подобно правило се прилага, когато дадено дружество извършва гарантирането на достоверността на отчетите за устойчивост.

Поверителност и професионална тайна

  • Съществуват строги правила, които задължават одиторите да пазят поверителността на своите клиенти; тези правила обаче не следва да пречат на правилното прилагане на директивата.
  • Тези правила продължават да се прилагат за одиторски дружества, които са преустановили участието си в конкретна задача за одит.

Международни стандарти

Всички задължителни одити следва да се извършват въз основа на международните одиторски стандарти, ако и когато бъдат приети от Европейската комисия. Комисията има право на преценка за приемането на тези стандарти и може да ги приеме само ако те отговарят на определени условия. Ако Комисията не е приела никакви международни стандарти, държавите членки могат да прилагат национални стандарти.

Назначаване и уволняване

  • Задължителният одитор или одиторско дружество се назначава от общото събрание на акционерите или от членовете на одитирания субект, въпреки че държавите членки могат да разрешат алтернативи, при условие че е гарантирана независимостта на задължителния одитор или одиторско дружество от одитирания субект.
  • Одитори и одиторски дружества могат да се уволняват само ако съществуват основателни причини. Разминаването на становища по отношение на счетоводни процедури или на одитни процедури не е основателна причина за уволняване.

Одитиране на консолидирани счетоводни отчети

В случай на консолидирани отчети (т.е. на дружество майка и дъщерни дружества) има ясно определение на отговорностите между одиторите, които одитират компонентите на групата. Одиторът на групата (т.е. задължителният одитор или одиторското дружество, което извършва одита на консолидираните отчети) носи пълна отговорност за одиторския доклад.

Гарантиране на качеството

  • Държавите членки трябва да въведат система за гарантиране на качеството, която е независима от наблюдаваните одитори и е обект на обществен надзор.
  • Системата включва оценка на:
    • съответствието с приложимите стандарти за одит и на изискванията за независимост;
    • количеството и качеството на използваните ресурси;
    • начислените одиторски такси и, когато е приложимо, таксите, начислени за гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост;
    • вътрешните системи за контрол на качеството на одиторските дружества.
  • Финансирането на системата за гарантиране на качеството трябва да е надеждно и да не позволява каквото и да е незаконно въздействие от задължителните одитори или одиторски дружества.
  • Изборът на проверяващите лица за конкретни задачи за извършване на проверка за гарантиране на качеството се извършва в съответствие с обективна процедура, разработена по начин, който гарантира липсата на конфликт на интереси между проверяващите лица и проверявания задължителен одитор или одиторско дружество.

Стандарти за гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост

  • Държавите членки трябва да изискват от задължителните одитори и одиторските дружества да предоставят гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост в съответствие със стандартите за предоставяне на гаранции, които ще бъдат приети от Комисията.
  • Държавите членки обаче могат да прилагат национални стандарти, процедури или изисквания за даване на гаранции, стига Комисията да не е приела стандарт за даване на гаранции, обхващащ същия предмет.

Одитен доклад и доклад за гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост

В директивата се определят подробни специфични правила за това как задължителният одитор представя резултатите от задължителния одит и гарантирането на достоверността на отчетите за устойчивост. Освен това тези доклади трябва да бъдат изготвени в съответствие с изискванията на стандартите за даване на гаранция, приети от Комисията и/или държавите членки.

Държавите членки могат да разрешат на независим доставчик на удостоверителни услуги (НДУУ)* установени на тяхна територия, за да предоставят гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост, при условие че доставчикът е обект на изисквания, които са еквивалентни на тези, определени за одиторите в Директива 2006/43/ЕО.

Разследвания и санкции

  • Държавите членки трябва да въведат ефективни системи за разследвания и санкции, които да откриват, коригират и предотвратяват неправилното извършване на задължителния одит.
  • Предприетите мерки и наложените санкции на задължителни одитори и одиторски дружества трябва съответно да се оповестят пред обществеността. Санкциите трябва да включват възможността за оттегляне на одобрението.

Малки предприятия

  • Не съществува изискване на ЕС за извършване на задължителен одит на малки предприятия.
  • Когато държавите членки изискват задължителни одити на малки предприятия, те следва да се извършват, като се вземат под внимание мащабът и дейностите на въпросните предприятия.

Дружества, извършващи дейности от обществен интерес*

Задължителният одит на дружества, извършващи дейности от обществен интерес — поради необходимостта от надеждна информация и тяхното значение за обществеността и инвеститорите — е предмет на строги правила. Те включват:

  • по-подробен одитен доклад, който съдържа информация за провеждането на одита;
  • одиторите/одиторските дружества трябва да се сменят на ротационен принцип;
  • списък с неодитни услуги, които не могат да се предоставят от задължителния одитор или от одиторското дружество на одитирания субект, който трябва да се изготви от държавите членки;
  • трябва да се определят ограничения за таксите, удържани за неодитни услуги;
  • създава се одиторски комитет, който изпълнява ключова роля при назначаването на одитора и мониторинга на одита.

Регламент (EС) № 537/2014 съдържа по-подробни правила, приложими по-специално за дружества, извършващи дейности от обществен интерес.

Актове за изпълнение и делегирани актове

Директивата позволява на Комисията да приема актове за изпълнение и делегирани актове по отношение на международните аспекти на директивата. Те могат по-подробно да посочват как органите на държавите членки и различните участници на пазара трябва да спазват задълженията, определени в директивата в това отношение.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРАВИЛАТА?

Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 29 юни 2008 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Задължителен одит. Изискван по закон преглед на финансови отчети, който има за цел да предостави на акционерите становище относно точността на счетоводната отчетност на дружествата или на публичните субекти.
Задължителен одитор. Физическо лице, което е одобрено от компетентните органи на държава членка в съответствие с Директива 2006/43/EО за извършване на задължителни одити и, когато е приложимо, за гарантиране на достоверността на отчетите за устойчивост.
Независим доставчик на удостоверителни услуги (НДУУ). Орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 за извършване на проверка на информацията, свързана с устойчивостта, в съответствие с член 34, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС.
Дружества, извършващи дейности от обществен интерес. Те включват:

  • дружества, листвани на фондовата борса в която и да е държава членка;
  • кредитни институции;
  • застрахователни дружества;
  • дружества, които са определени от държавите членки като дружества, извършващи дейности от обществен интерес, поради естеството на тяхната дейност, техния размер или броя на техните служители.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/43/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87—107).

Последващите изменения на Директива 2006/43/EО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77—112).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 20.11.2023

Top