EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Споразумение за екстрадиране със Съединените щати

Споразумение за екстрадиране със Съединените щати

 

РЕЗЮМЕ НА:

Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените щати

Решение 2009/820/ОВППС за сключване на Споразумение за екстрадиция и Споразумение за правна взаимопомощ между ЕС и САЩ

Решение 2003/516/ЕО за подписване на споразуменията между Европейския съюз и Съединените американски щати за екстрадиция и правна взаимопомощ по наказателни дела

КАКВА Е ЦЕЛТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО И РЕШЕНИЕТО?

В споразумението се определят условията, свързани с екстрадицията на престъпници, между ЕС и САЩ с оглед подобряване на сътрудничеството в приложимите им отношения в областта на екстрадирането.

С решението от името на ЕС се сключва споразумението със САЩ за екстрадиране.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Споразумението допълва двустранните договори за екстрадиция между държавите от ЕС и САЩ и засилва сътрудничеството в контекста на приложимите отношения в областта на екстрадирането.

Престъпления, които могат да доведат до екстрадиране

Престъпленията, които могат да доведат до екстрадиране, се състоят от:

  • престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за максимален период (повече от 1 година) или с по-тежко наказание съгласно законите както на молещата, така и на замолената държава;
  • опит за извършване или участие в извършването на такова престъпление.

Ако замолената държава предостави екстрадиция за престъпление, което може да доведе до такава, тя трябва да предостави и екстрадиция за всяко друго престъпление, включено в искането, при условие че другото престъпление е наказуемо с лишаване от свобода до една година и са изпълнени всички останали изисквания за екстрадиране.

Искания за екстрадиране

  • Молещата държава предава своите искания за екстрадиране и всички свързани документи по дипломатически канал. Тези документи не трябва да бъдат удостоверявани допълнително, ако носят удостоверение или печат на Министерството на правосъдието на молещата държава или Министерството или Департамента, които отговарят за външните работи.
  • Молещата държава може да изпраща искания за временен арест чрез министерствата на правосъдието, вместо да използва дипломатическия канал. Тези искания могат да бъдат изпращани и чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Когато молещата държава, искаща екстрадицията на лице, което вече е под временен арест в замолената държава, тя може да подаде искането си директно до посолството на замолената държава, което се намира на нейната територия.
  • Ако замолената държава прецени, че информацията, предоставена в искането за екстрадиране, е недостатъчна за нейното осъществяване, тя може да изиска от държавата, изпратила искане, да представи допълнителна информация. Исканията за и предаването на допълнителна информация могат да се извършват директно между министерствата на правосъдието.

Процедури за екстрадиция

  • Замолената държава може временно да предаде лице, срещу което има наказателно преследване или което излежава присъда, на молещата държава за наказателно преследване.
  • Когато няколко държави поискат екстрадиране на едно и също лице за същите или различни престъпления, изпълнителният орган на замолената държава решава в коя държава ще бъде предаден този човек. По подобен начин, ако САЩ подадат искане за екстрадиране на лице, чието предаване е поискано и чрез европейска заповед за арест за същите или различни престъпления, компетентният орган на замолената държава от ЕС решава в коя държава ще бъде предадено лицето.
  • Когато обаче искането за екстрадиране от САЩ е адресирано до държава от ЕС, която има въведени правила за предоставяне на защита на собствените си граждани срещу екстрадиция и искането се отнася до гражданин на друга държава от ЕС, изпълняващият съдебен орган трябва да информира държавата от ЕС на коя страна е гражданин въпросното лице и, когато е приложимо, да предаде лицето на тази държава в съответствие с европейска заповед за арест съгласно решението на Съда по дело C-182/15, Petruhhin.
  • Член 18 от ДФЕС и член 21 от ДФЕС трябва да се тълкуват така, че когато държава от ЕС, в която се е преместил гражданин на ЕС, гражданин на друга държава от ЕС, получава искане за екстрадиция от трета страна, с която първата държава от ЕС има сключено споразумение за екстрадиция, тя трябва да информира държавата от ЕС, чийто гражданин е въпросното лице, и ако тази държава поиска това, да го предаде в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета, при условие че тази държава от ЕС има юрисдикция, съгласно своето национално законодателство, да преследва това лице за престъпления, извършени извън нейната национална територия.
  • Когато държава от ЕС получи искане от трета страна, която иска екстрадиция на гражданин на друга държава от ЕС, тази първа държава от ЕС трябва да провери дали екстрадицията няма да засяга правата, посочени в член 19 от Хартата на основните права на Европейският съюз. Следователно Съдът уточни в решението си по дело C-191/16, Pisciotti: „В случай че гражданин на ЕС, който е бил обект на искане за екстрадиция в САЩ съгласно споразумението за екстрадиране между ЕС и САЩ, е бил арестуван в държава от ЕС, различна от държавата, на която е гражданин, за целите на потенциалното присъединяване към това искане, член 18 и член 21 от ДФЕС трябва да се тълкуват така, че не пречат на замолената държава от ЕС въз основа на конституционноправна норма да направи разграничение между своите граждани и гражданите на други държави от ЕС и от предоставянето на тази екстрадиция, докато не позволява екстрадиция на нейните граждани, при условие че замолената държава от ЕС вече е поставила компетентните органи на държавата от ЕС, чийто гражданин е лицето, в състояние да поиска предаването му съгласно европейска заповед за арест и последната държава от ЕС не е предприела никакви действия в това отношение.“
  • Освен в решението си по дело C-247/17, Raugevicius Съдът постанови: „Членове 18 и 21 от ДФЕС трябва да се тълкуват така, че когато е отправено искане за екстрадиция от държава, която не е членка на ЕС, за гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение, не с цел преследване, а с цел налагане на наказание лишаване от свобода, замолената държава от ЕС, чието национално законодателство забранява екстрадирането на нейните собствени граждани извън ЕС с цел изпълнение на присъда и предвижда възможността такава присъда, произнесена в чужбина, да бъде изтърпяна на нейната територия, се изисква да гарантира, че гражданинът на ЕС, при условие че постоянно пребивава на нейна територия, получава същото третиране като това, предоставено на нейните собствени граждани във връзка с екстрадирането.“
  • Замолената държава може да използва опростени процедури за екстрадиция, т.е. да предаде лице без забавяне и по-нататъшни процедури, когато съответното лице се съгласи да бъде предадено.
  • Държавите от ЕС и САЩ могат да разрешат транзит през своите територии на лице, предадено на една или друга държава и трета страна. Исканията за транзит могат да бъдат отправяни по дипломатически канал, директно между Министерството на правосъдието на САЩ и Министерството на правосъдието на държавата от ЕС или чрез Интерпол. Не е необходимо разрешение за въздушен транспорт, при условие че не е планирано кацане на територията на транзитната страна. В случай на непланирано кацане въпросната държава може да изиска искане за транзит.
  • Замолената държава може да предостави екстрадиция за престъпление, което се наказва със смърт съгласно законите на молещата държава, но не и по нейните собствени закони, при условие че:
    • смъртното наказание няма да бъде наложено;
    • ако бъде наложено смъртното наказание, то няма да бъде изпълнено.
  • Решение 2009/933/ОВППС разширява териториалния обхват на споразумението за екстрадиция между ЕС и САЩ до Нидерландските Антили и Аруба.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Споразумението влезе в сила на 01 февруари 2010 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати (ОВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 27—33)

Решение 2009/820/ОВППС на Съвета от 23 октомври 2009 година за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумение за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати (OВ L 291, 7.11.2009 г., стр. 40—41)

Решение 2003/516/EО на Съвета от 6 юни 2003 година за подписване на споразуменията между Европейския съюз и Съединените американски щати за екстрадиция и правна взаимопомощ по наказателни дела (OВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 25—26)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2009/933/ОВППС на Съвета от 30 ноември 2009 година за разширяване, от името на Европейския съюз, на териториалния обхват на споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати (OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 4—5)

Информация относно датата на влизане в сила на споразуменията относно екстрадицията и относно правната взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати (OВ L 323, 10.12.2009 г., стр. 11)

Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки — Изявления на някои държави членки относно приемането на рамковото решение (OВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1—20)

Последващите изменения на Решение 2002/584/ПВР са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последно актуализация 05.12.2019

Top