EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Насоки относно вертикалните ограничения

 

РЕЗЮМЕ НА:

Съобщение на Комисията - Насоки относно вертикалните ограничения

КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАСОКИТЕ?

  • Те помагат на дружествата да проверяват дали вертикалните им споразумения (споразумения между дружества, които работят на различни нива на веригата на производство или разпространение, напр. производители и търговци на едро или търговци на дребно, за покупка и продажба на стоки или услуги) спазват правилата за конкуренцията на ЕС, определени в член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
  • Насоките допълват Регламент (ЕС) № 330/2010, Регламента за групово освобождаване (РГО) на ЕС, който прави забраната в член 101, параграф 1 от ДФЕС неприложима за вертикалните споразумения, отговарящи на определени изисквания, и предвижда такива споразумения с „правило за ограничаване на данъчни задължения“.
  • Те определят общите принципи за оценка на вертикалните ограничения и дават насоки за оценяването на най-често срещаните типове вертикални ограничения:
    • снабдяване с продукт от една марка (задължения за въздържане от конкуренция);
    • изключително разпространение;
    • изключителна клиентела;
    • селективно разпространение;
    • франчайзинг;
    • изключителни доставки;
    • авансови плащания за достъп;
    • споразумение за управление на категориите;
    • обвързване; и
    • ограничение на цените за препродажба.
  • Те описват общата рамка за анализ и политиката на правоприлагане, които Европейската комисия използва при отделни случаи, свързани с вертикални споразумения.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Член 101 от ДФЕС

  • Съгласно член 101, параграф 1 от ДФЕС са забранени споразуменията между дружества, които могат да засегнат търговията между държави от ЕС и които имат за цел или водят до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.
  • Член 101, параграф 2 от ДФЕС гласи, че споразуменията, съгласуваните практики и решенията на асоциации от предприятия, забранени съгласно член 101, параграф 1 от ДФЕС, са нищожни.
  • Член 101, параграф 3 от ДФЕС обаче позволява определени споразумения — ако те създават достатъчно ползи, които надвишават ефектите срещу конкуренцията – да бъдат изключени от забраната в член 101, параграф 1.

Главната цел на член 101 е да се гарантира, че дружествата не използват споразумения, включително вертикални такива, за да ограничават конкуренцията в ущърб на потребителите.

Вертикални споразумения, които като цяло попадат извън обхвата на член 101

Според насоките следните типове вертикални споразумения попадат извън обхвата на член 101:

  • споразумения с незначителен ефекти и споразумения между МСП, които не ограничават значително конкуренцията поради малкия пазарен дял на страните;
  • споразумения за представителство*, като определящият фактор по отношение на прилагането на член 101 е финансовият или търговският риск, понесен от представителя във връзка с дейностите, за които е назначен като такъв от принципала;
  • споразумения за подизпълнение* до степента, до която технологиите или оборудването, предоставени от изпълнителя, са необходими, за да може подизпълнителят да произведе продуктите. Въпреки това, ако изпълнителят налага ограничения на подизпълнителя, например, ако го задължава да не извършва или използва собствени научни изследвания и разработки или да не произвежда за трети страни като цяло, споразумението може да попадне в обхвата на член 101 от ДФЕС.

Прилагане на РГО

  • При повечето вертикални ограничения проблеми за конкуренцията възникват само ако няма достатъчно конкуренция на едно или повече нива на търговия. Това означава, че трябва да има известна пазарна сила на нивото на доставчика, на купувача или и на двете нива.
  • Пазарният дял на доставчика на пазара, на който продава договорните стоки или услуги и пазарният дял на купувача на пазара, на който той закупува договорни стоки или услуги, определят приложимостта на груповото освобождаване. За да се приложи груповото освобождаване, пазарният дял на доставчика и на купувача трябва да бъде 30% или по-малко за всеки от тях (при условия че споразумението не съдържа твърди ограничения и че съответната клауза не е изключено ограничение). Въпреки това превишаването на прага от 30% на пазарния дял не създава презумпция за незаконност. Този праг служи само за разграничаване на споразуменията, които се възползват от презумпция за законност, от тези, които изискват индивидуално разглеждане. Насоките подпомагат дружествата при извършването на такова разглеждане.
  • РГО (член 4) съдържа списък с твърди ограничения, които водят до изключването на вертикалното споразумение от обхвата на приложението на регламента. Това би означавало, че съществува презумпция, че споразумението попада в обхвата на член 101, параграф 1 от ДФЕС и е малко вероятно да изпълни условията на член 101, параграф 3 от ДФЕС.
  • РГО (член 5) съдържа също така и списък с изключени ограничения. Те не влизат в обхвата на РГО, дори ако не е превишен прагът на пазарния дял. РГО обаче продължава да се прилага за останалата част от вертикалното споразумение, ако тази част може да бъде изключена от неосвободеното ограничение.

Оттегляне на груповото освобождаване и неприлагане на РГО

  • Презумпцията за законност, предоставена от РГО, може да бъде оттеглена. Това се случва, когато дадено вертикално споразумение, разглеждано или изолирано, или заедно със сходни споразумения, прилагани от конкурентни доставчици или купувачи, попада в обхвата на член 101, параграф 1 и не изпълнява всички условия по член 101, параграф 3. Това може да възникне, например, когато на даден пазар определени доставчици практикуват изцяло качествено селективно разпространение, докато други доставчици практикуват количествено селективно разпространение.
  • Когато се прилага процедура по оттегляне, тежестта на доказване, че споразумението е в обхвата на член 101, параграф 1 и че не изпълнява едно или няколко условия по член 101, параграф 3, е върху Комисията.
  • Комисията разполага с изключителни правомощия да оттегли възползването от РГО по отношение на вертикални споразумения, които ограничават конкуренцията на съответен географски пазар, който излиза извън територията на една държава от ЕС.
  • Член 6 от РГО позволява на Комисията да изключи от обхвата на РГО паралелни мрежи от сходни вертикални ограничения, когато те обхващат повече от 50% на съответния пазар.

Определяне на пазара и изчисляване на пазарния дял

Съобщението на Комисията относно определянето на съответния пазар за целите на конкурентното право вече дава насоки за правилата, критериите и доказателствата, които тя използва при разглеждане на въпроси, свързани с определянето на пазара.

Един раздел от насоките е посветен на:

  • съответния пазар за изчисляването на прага от 30% на пазарния дял съгласно РГО — пазарният дял както на доставчика, така и на купувача е от решаващо значение при определянето дали се прилага групово освобождаване;
  • изчисляването на пазарните дялове съгласно РГО по принцип въз основа на цифровите стойности, но, когато няма налични такива, на обосновани прогнози.

Политика за правоприлагане в отделни случаи

  • При оценката на вертикални ограничения в ситуации, в които не се прилага РГО, се прилагат следните общи правила:
    • в случай на индивидуално разглеждане от страна на Комисията, тя носи тежестта на доказване, че съответното споразумение нарушава член 101, параграф 1 от ДФЕС. Дружествата, които искат да възползват от член 101, параграф 3 от ДФЕС, носят тежестта на доказване, че отговарят на условията;
    • за да прецени дали дадено вертикално споразумение води до ограничаване на конкуренцията, Комисията разглежда действителната или възможната бъдеща ситуация на съответния пазар с действащото вертикално ограничение и сравнява каква би била тя при липсата на такива вертикални ограничения;
    • когато поне една от страните разполага с или получи известна пазарна сила и споразумението допринася за създаване, поддържане или укрепване на тази пазарна сила или позволява на страните да се възползват от нея, има вероятност да възникнат значителни антиконкурентни последици.
  • Отрицателните последици може да произтичат от вертикални ограничения, които конкурентното право на ЕС се стреми да предотврати, включително:
    • антиконкурентно препятстване* на други доставчици или купувачи;
    • намаляване на конкуренцията и улесняване на тайните споразумения между доставчика и неговите конкуренти;
    • намаляване на конкуренцията между купувача и неговите конкуренти и/или улесняване на тайните споразумения между тях;
    • създаване на препятствия пред интеграцията на пазара.
  • На пазар, на който отделни дистрибутори разпространяват марката/марките само на един доставчик, по-малката конкуренция между дистрибуторите на една и съща марка ще доведе до по-малка конкуренция в рамките на една марка. Въпреки това, ако конкуренцията в рамките на една марка е силна, малко вероятно е нейното намаляване да има отрицателни последици върху потребителите.
  • Като цяло изключителните търговски споразумения са по-лоши за конкуренцията от неизключителните. Например, при задължение за въздържане от конкуренция купувачът купува само една марка. От друга страна, изискването за минимални покупки може да даде възможност на купува да закупи конкурентни стоки и следователно степента на препятстване може да бъде по-ниска.
  • Вертикалните ограничения, договорени за немаркови продукти, като цяло са по-малко вредни от ограниченията, които засягат разпространението на маркови продукти. Разграничението между немаркови и маркови продукти често съвпада с разграничението между междинни и крайни продукти.
  • Важно е да се отбележи, че вертикалните ограничения може да имат положителни ефекти, по-конкретно, чрез насърчаване на неценовата конкурентоспособност и подобрено качество на услугите. Ефективността като цяло е най-висока при вертикални ограничения с ограничена продължителност, помагащи за въвеждането на нови комплексни продукти, които защитават специфичните за взаимоотношенията инвестиции или улесняват прехвърлянето на ноу-хау.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Споразумение за представителство: представител е дружество или физическо лице, на което са предоставени правомощия да преговаря и/или да сключва договори от името на друго лице (принципал) или от името на представителя, или на принципала за: (i) закупуване на стоки или услуги от принципала или (ii) продажба на стоки или услуги, доставени от принципала.
Споразумение за подизпълнение: споразумение, при което даден изпълнител предоставя технологии или оборудване на подизпълнител, който се ангажира да произведе определени продукти на тяхна основа (изключително) за изпълнителя.
Препятстване: изключване на конкуренти от достъп до пазара чрез, например, придобиване на източници на суровини или сключване на дългосрочни договори с доставчици за закупуване на суровини, като по този начин се увеличават пречките пред навлизането на въпросния пазар.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Съобщение на Комисията — Насоки относно вертикалните ограничения (SEC(2010) 411 final, 10.5.2010 г.)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял VII — Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата — Глава 1 — Правила относно конкуренцията — Раздел 1 — Правила, приложими по отношение на предприятията — Член 101 (предишен член 81 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 88—89)

Съобщение на Комисията — Известие относно споразумения с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Известие „de minimis“ ) (ОВ С 291, 30.8.2014 r., стр. 1—4)

Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1—7)

Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ С 372, 9.12.1997 r., стр. 5—13)

последно актуализация 28.03.2019

Top