Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател

Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател

Директивата определя гаранции за възнаграждението на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Тя изисква от държавите от ЕС да създадат гарантиращи институции и определя процедури, които се прилагат в случай на неплатежоспособност на трансграничен работодател.

ОБОБЩЕНИЕ

Тази директива защитава работници и служители, които отправят иск за неизплатени възнаграждения срещу работодател, който е в състояние на неплатежоспособност.

Състоянието на неплатежоспособност се обявява след искане по съдебно производство, отнасящо се до частично или пълно отнемане на активите на работодателя и назначаването на ликвидатор, когато компетентният съдебен орган:

  • е решил да започне производство; или
  • е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратена и наличното му имущество е недостатъчно.

По изключение държавите от ЕС могат да изключат искове от определени категории работници и служители, ако други форми на гаранция им предлагат еквивалентна защита. Държавите от ЕС могат да изключат домашните прислужници, наети от физическо лице и рибарите от защитата, осигурявана от директивата.

Освен тези изключения обаче всички служители и работници могат да се възползват от тази директива независимо от продължителността на трудовия договор или от трудовото взаимоотношение. Следователно тя се отнася за работниците на непълно работно време, работниците на срочен трудов договор и работниците с временно трудово правоотношение.

Гарантиращи институции

Държавите от ЕС трябва да създадат гарантиращи институции, които гарантират изплащането на исковете на работниците и служителите, и където е уместно, обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения. Те могат да определят тавани на плащанията, извършвани от институцията, които трябва да бъдат достатъчно високи, за да спомогнат за социалната цел на директивата.

Минималният период на възнаграждението от гарантиращата институция трябва да се изчисли на базата на:

  • минимален референтен период от 6 месеца, пораждащ правото на плащане на искове за поне 3 месеца;
  • референтен период от най-малко 18 месеца, пораждащ правото на плащане на искове за поне осем седмици. В този случай за изчисляване следва да се използват онези периоди, които са най-благоприятни за работника или служителя.

Работодателите трябва да допринасят за финансирането на тези институции, освен ако то не се покрива напълно от публичните органи.

Социално осигуряване

Държавите от ЕС могат да посочат, че гаранцията за плащане не се отнася за:

  • вноски за социално осигуряване;
  • вноски по допълнителни фирмени или междуфирмени пенсионни схеми извън законовоустановените социалноосигурителни схеми.

Освен това ако работодателят не е платил задължителните социалноосигурителни вноски, но те са били приспаднати от изплатеното възнаграждение, работниците или служителите следва да се възползват от пълните си права за помощи по отношение на осигурителната институция.

Интересите на работниците и служителите са защитени по отношение на помощ за възраст, включително обезщетения за преживели лица от схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Тази защита се прилага също така за работници или служители, които са напуснали предприятието, преди настъпване на несъстоятелността.

Транснационални случаи

Ако работодателят в несъстоятелност е извършвал дейност на територията на най-малко две държави от ЕС, органът в държавата, на чиято територия са работили работниците и служителите, е отговорният орган за изплащане на исковете.

Също така обхватът на правата на работниците и служителите по отношение на гарантиращите институции се определя от националното законодателство, приложимо за гарантиращите институции.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя влезе в сила на 17 ноември 2008 г.

АКТ

Директива 2008/94/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (OВ L 283, 28.10.2008 г., стр. 36—42)

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението и прилагането на някои разпоредби на Директива 2008/94/EО относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (COM(2011) 84 окончателен, 28 февруари 2011 г.) — Системата за закрила на работници и служители, въведена от Директива 2008/94/EО, доказа своята ефективност и полза. Близо 3,4 млн. работници са се възползвали от намесата на гарантиращите институции през периода от 2008 г. до 2011 г., по-специално с оглед на глобалната икономическа криза

последно актуализация 11.12.2015

Top