EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Здравето и безопасността на работното място за временните работници

Здравето и безопасността на работното място за временните работници

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за подобряване на здравето и безопасността на работното място на временните работници

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя има за цел да гарантира, че държавите от ЕС ще приемат законодателство за подобряване на защитата на здравето и безопасността на работниците на срочно* трудово правоотношение или временно* трудово правоотношение, с оглед да я приведат в съответствие със защитата, от която се ползват другите работници.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директива 89/391/ЕИО на Съвета за здравето и безопасността на работниците е приложима в еднаква степен и към временните работници*. Настоящата директива допълва горната със следното:

Информация и обучение

  • Преди да започнат работа, временните работници трябва да са информирани за рисковете на работата и, по-специално, за всички специални професионални квалификации, умения или необходимото специално медицинско наблюдение.
  • Всеки работник трябва да получи достатъчно обучение, подходящо за съответната работа, като се взема предвид неговата квалификация и опит.

Специално медицинско наблюдение

Когато работата е особено опасна за безопасността или здравето на временните работници или изисква специално медицинско наблюдение, държавите от ЕС разполагат с възможността да забранят използването на такива работници за целта. Ако временните работници се използват за такъв вид работа, работодателят трябва да им предостави съответното специално медицинско наблюдение, което може да бъде удължено и след прекратяването на трудовото правоотношение, ако е необходимо.

Служби за здраве и безопасност

Службите за здраве и безопасност в рамките на организацията трябва да бъдат информирани за назначаването на временни работници.

Предприятия и агенции за заетост

  • Ако временните работници се предоставят от агенция или друго предприятие за заетост, агенцията трябва да е информирана за необходимите квалификации и специфичните характеристики на работата и тази информация трябва да бъде предадена на съответните работници. Информацията може да стане част от договора за назначаване.
  • Организацията, наемаща временните работници, обаче е отговорна за аспектите, свързани с безопасността, хигиената и здравето при работа.

Отговорност на държавите от ЕС

Държавите от ЕС трябва да докладват пред Европейската комисия на всеки пет години за приложението на настоящата директива, като включват гледните точки на работниците и работодателите.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 15 юли 1991 г. Държавите от ЕС трябваше да я включат в националното си законодателство до 31 декември 1992 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация, вж.:

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Временен договор: договор за заетост между временно предприятие за заетост (като агенция) и работник, за изпълнение на задача в дадена организация под негово наблюдение.

Договор за срочно трудово правоотношение: договор за заетост, сключен пряко между работодател и работник за конкретен период от време или за изпълнение на конкретна задача.

Временен работник: термин, използван за яснота в настоящото резюме, за обозначаване на лице, работещо по едно от двете временни трудови правоотношения, определени по-горе.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 година за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (ОВ L 206, 29.7.1991 г., стр. 19—21)

Последващите изменения на Директива 91/383/ЕИО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1—8)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 01.12.2016

Top