Насоки на ЕС за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Насоките са предназначени за публични участници (включително от институциите на ЕС) и недържавни участници (неправителствени организации и др.), действащи в ЕС.

Намаляване на последиците от въоръжен конфликт

Международното хуманитарно право (МХП) е познато още като право на въоръжените конфликти или право за водене на война. С него се регулират средствата и методите за водене на военни действия, за да се намали въздействието на въоръжен конфликт. Спазването на тези правни принципи следва да даде възможност за защита на лицата, които не участват или са престанали да участват в конфликти (като гражданското население и военнопленници).

МХП се прилага за:

• въоръжени конфликти, независимо дали те възникват между държави или в рамките на една отделна държава и независимо от причините за конфликта; за международните въоръжени конфликти и вътрешните въоръжени конфликти обаче се прилагат различни правни режими;
• окупация на територия, произтичаща от въоръжени конфликти.

Освен това международното право за закрила на правата на човека може да се прилага както в мирно време, така и по време на война. То допълва МХП.

Оперативни насоки

ЕС е ангажиран с ефективното изпълнение на МХП. Първо, ангажираните участници трябва да съберат подробна информация за конфликтите и да изготвят доклади, оценки и препоръки за действие. Това се отнася до:

• европейски институции, и по-специално работните групи на Съвета, които си сътрудничат със съответните международни организации, включително Международния комитет на Червения кръст, Организацията на обединените нации и Международната хуманитарна комисия за установяване на факти;
• ръководители на мисии на ЕС и подходящи представители на ЕС (ръководители на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС). По-специално те следва да установят случаи на сериозно нарушение на МХП;
• работната група на Съвета „Международно публично право“ и работната група на Съвета „Хуманитарна и продоволствена помощ“.

ЕС разполага с няколко средства за действие:

• политически диалог с държави извън ЕС както в случай на конфликт, така и при мирно време;
• общи изявления за обществеността, с които ЕС заема позиция в полза на спазването на хуманитарното право;
• инициативи и публични изявления, с които ЕС осъжда ситуации или конкретни действия;
• ограничителни мерки и санкции, които могат да се прилагат за държави или физически лица, участващи в конфликт. Тези мерки трябва да са целесъобразни и в съответствие с международното право;
• сътрудничество с международни органи;
• операции за управление на кризи, които могат да включват мисии за събиране на информация, която е важна за Международния наказателен съд (МНС) или за разследването на военни престъпления;
• преследване на физически лица, които са отговорни за нарушаване на международното хуманитарно право;
• обучение и подготовка на населението, военния персонал и служители по правоприлагането;
• контрол върху продажбата на оръжия в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС, съгласно която лицензиите за износ се предоставят, при условие че държавите, които внасят оръжия, спазват правата на човека;

индивидуална отговорност в случай на конфликт.

Определени тежки нарушения на международното хуманитарно право са определени като военни престъпления. Те могат да бъдат извършени при същите обстоятелства както геноцида и престъпленията против човечеството. Държавите от ЕС гарантират, че лицата, които са отговорни за военни престъпления, ще бъдат изправени пред техния национален съд, пред съд на друга държава или пред МНС.