EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Верига за доставки на селскостопански и хранителни продукти — нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти

Верига за доставки на селскостопански и хранителни продукти — нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива (EC) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

  • Тя определя минимален списък със забранени нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и определя минимални правила за прилагане.
  • Тя има за цел да спре по-големите предприятия да експлоатират средните и малки доставчици, заради по-слабата им позиция на договаряне, както и да се избегне прехвърлянето на разходите за подобни практики на първичните производители.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Правилата защитават малките и средни доставчици, както и по-големите доставчици с годишен оборот не надвишаващ 350 млн. евро. Защитата зависи от относителния размер на доставчика и на купувача по отношение на годишния оборот. Тези доставчици са разделени на 5 подкатегории по оборот:

  • до 2 млн. евро;
  • 2-10 млн. евро;
  • 10-50 млн. евро;
  • 50-150 млн. евро; и
  • 150-350 млн. евро.

Забрана за нелоялни търговски практики

Директивата забранява следните нелоялни търговски практики при всякакви обстоятелства:

  • плащане по-късно от 30 дни за нетрайни селскостопански и хранителни продукти;
  • плащане по-късно от 60 дни за други селскостопански и хранителни продукти;
  • кратки предизвестия за анулиране на селскостопански и хранителни продукти;
  • едностранни промени в условията на споразумението за доставка от купувача;
  • плащания, поискани от купувача, които не са свързани с продажбата на даден селскостопански и хранителен продукт;
  • плащания, поискани от купувача за похабяване или бракуване на селскостопански и земеделски продукти, когато такова похабяване или бракуване не е причинено от небрежност или по вина на доставчика;
  • отказ от купувача да предостави писмено потвърждение за споразумение за доставка, въпреки искането на доставчика;
  • злоупотреба с търговски тайни на доставчика на купувача;
  • ответни търговски действия от страна на купувача срещу доставчика, ако доставчикът упражнява своите договорни и законни права;
  • прехвърлянето на разходи за проучване на клиентски жалби за продукти на доставчика, въпреки липсата на небрежност или вина от страна на доставчика.

Директивата забранява следните нелоялни търговски практики, освен ако купувачът не се е договорил за тях с ясни и недвусмислени условия:

  • връщане от купувача на непродадени селскостопански и хранителни продукти на доставчика, без купувачът да е заплатил за тези непродадени продукти или без да е заплатил за изхвърлянето им, или и двете;
  • таксуване на доставчика с плащане като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови селскостопански и хранителни продукти или предоставянето на пазара на такива продукти;
  • искане от купувача за поемане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция;
  • искане от купувача за заплащане от доставчика за рекламирането от купувача на селскостопански и хранителни продукти;
  • таксуване на доставчика от купувача с плащане за оборудване на помещения, използвани за продажбата на продуктите на купувача.

Жалби и поверителност

Държавите от ЕС назначават национални правоприлагащи органи. Доставчиците могат да подават жалби до правоприлагащия орган в тяхната държава или в държавата на купувача, заподозрян в прилагане на забранени търговски практики.

Ако бъде попитан, правоприлагащият орган трябва да предприеме необходимите мерки, за да защити идентичността на жалбоподателя и всяка друга информация, считана за вредна за интересите на жалбоподателя или доставчиците.

Правомощия на компетентните органи

Правоприлагащите органи трябва да имат правомощията и експертизата да:

  • инициират и провеждат разследвания;
  • изискват информация от купувачите и доставчиците;
  • извършват внезапни проверки на място;
  • издадат заповед дадена забранена практика да спре, ако е целесъобразно;
  • налагат или инициират съдебни производства за налагането на глоби и други санкции, както и временни мерки, срещу предприятие, което е извършило нарушение;
  • публикуват решения.

Държавите от ЕС могат да насърчават ефективни алтернативни механизми за доброволно разрешаване на спорове.

Държавите от ЕС трябва да гарантират, че правоприлагащите органи си сътрудничат ефективно един с друг и с Комисията, и си помагат взаимно в случаите с трансгранично измерение.

Европейската комисия е подпомагана от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, определен съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 (вж. резюмето Обща организация на пазарите на селскостопански продукти в ЕС).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя трябва да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 01 май 2021 г. Държавите от ЕС трябва да прилагат мерките до 1 ноември 2021 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Вж. също:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива (EC) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59—72)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива (EC) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1—18)

Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671—854)

Последващите изменения на Регламент (ЕС) № 1308/2013 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1—10)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 29.08.2019

Top