Правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2013/48/ЕС — право на достъп до адвокат, да се свързваме с трети страни и консулски органи в случай на задържане

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя цели да гарантира, че заподозрените или обвиняемите в наказателно производство и издирваните по производство по европейска заповед за арест лица (наричани по-долу „граждани“) имат достъп до адвокат и имат право да осъществяват връзка, докато са лишени от свобода.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Право на достъп до адвокат

Гражданите трябва да имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне:

• преди да бъдат разпитани от правоохранителен орган (например от полицията) или от съдебен орган;
• при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства (например конфронтиране);
• от момента на лишаване от свобода;
• своевременно преди явяването им пред наказателен съд.

По-конкретно обхватът на законодателството включва:

• правото лицето да се среща насаме и да осъществява връзка с адвокат;
• правото на адвоката да участва ефективно по време на разпитите на лицето и да присъства на следствените действия или действията по събиране на доказателства;
• поверителност на всички форми на осъществяване на връзка (срещи, кореспонденция, телефонни разговори и т.н.).

По отношение на лицата, които са обект на европейска заповед за арест, директивата определя правото на достъп до адвокат в изпълняващата държава от ЕС и на назначаване на адвокат в издаващата държава.

Права в случай на лишаване от свобода

Гражданите, лишени от свобода, имат право без неоправдано забавяне:

• поне 1 избрано от тях лице да бъде информирано за тяхното лишаване от свобода. Ако арестуваното лице е дете, носителят на родителски права се информира възможно най-скоро;
• да осъществят връзка с поне 1 лице по техен избор.

Ако са лишени от свобода в държава от ЕС, различна от тяхната собствена държава, те имат право да уведомят своите консулски органи,, да бъдат посетени от тях, да осъществят връзка с тях и консулските органи да организират процесуалното им представителство.

Изключения

Директивата дава възможност за временно дерогиране от определени права при изключителни обстоятелства и при строго определени условия (напр. при неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице).

Правна помощ

Директива (ЕС) 2016/1919 определя общи минимални права на правна помощ за заподозрени, обвиняеми и искани за предаване лица, като гарантира ефективността на Директива (ЕС) 2013/48. Тя изисква от държавите от ЕС да гарантират, че заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, трябва да имат правото на правна помощ, когато интересът на правосъдието изисква това. Държавите от ЕС могат да извършват проверка на средствата (за да оцени дали на лицето му липсват достатъчно ресурси, за да плати за правна помощ), проверка на целесъобразността (за да се оцени дали предоставянето на правна помощ е в интерес на правосъдието), или двете, за да се определи дали може да се предостави правна помощ.

Директива (ЕС) 2016/1919 е последният правен текст, планиран като част от пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, приет от Съвета през ноември 2009 г.

Настоящата директива трябва да стане закон в държавите от ЕС до 5 май 2019 г.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 26 ноември 2013 г. и трябва да стане закон в държавите от ЕС до 27 ноември 2016 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Права на заподозрените лица и на обвиняемите (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1—12)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1—8)

Последващите изменения на Директива (ЕС) 2016/1919 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Препоръка на Комисията от 27 ноември 2013 година относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство (ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 8—10)

Препоръка на Комисията от 27 ноември 2013 година относно правото на правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство (ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 11—14)

Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1—10)

Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1—7).

Резолюция на Съвета от 30 ноември 2009 година относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ C 295, 4.12.2009 г., стр. 1—3)

последно актуализация 23.11.2017