EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Компетентност на съда по съдебни дела, включващи различни държави от ЕС

Компетентност на съда по съдебни дела, включващи различни държави от ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 1215/2012 - компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РЕГЛАМЕНТА?

Регламентът актуализира предходно законодателство на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (известно като „ Регламент Брюксел I “). Той има за цел да улесни и ускори циркулирането на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за взаимно признаване и насоките на Стокхолмската програма.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламентът се прилага за граждански и търговски дела. Обаче той не се прилага за семейно право, несъстоятелност, въпроси за наследяване и други специфични въпроси, посочени в регламента, като например социална сигурност и арбитраж.

С новото законодателство се забранява известната като процедура за екзекватура съгласно „Регламента Брюксел I“. Това означава, че дадено съдебно решение, взето в една държава от ЕС, се признава в други държави от ЕС, без да е необходима специална процедура. Ако е изпълнимо в държавата от ЕС на произход, то е изпълнимо и в останалите държави от ЕС, без да се изисква деклариране на привеждането в изпълнение.

Лицето, срещу което се иска изпълнение, трябва да се информира за това чрез „ удостоверение относно съдебно решение по граждански и търговски въпроси “. То се съставя по молба на заинтересована страна (образец е предоставен в наредбата). Удостоверението трябва да се придружава от съдебното решение (ако вече не е връчено) и трябва да се връчи на лицето в разумни срокове преди присъдата да влезе в сила.

В някои случаи лицето, срещу което се предявява изпълнение, може да кандидатства за отказ на признаването или изпълнението на съдебното решение. Това може да възникне, когато лицето счете, че е налично едно от основанията за отказ на признаване, посочени в регламента (напр. когато признаването на съдебно решение явно противоречи на обществения ред) Държавите от ЕС трябва да нотифицират Комисията за компетентните съдилища, до които трябва да се подаде заявлението.

Общи правила за юрисдикция

Трябва да има връзка между процедурите, попадащи в обхвата на това законодателство, и територията на държавите от ЕС. По принцип общите правила за юрисдикция се прилагат, когато ответникът е с постоянно местожителство в държавата от ЕС. Ответник, който не е с постоянно местожителство в държава от ЕС (напр. чието постоянно жилище не е в държава от ЕС) е обект на националните правила за юрисдикция, приложими на територията на държавата на сезирания съд (съдът, в който е образувано производството).

Все пак се прилагат определени правила за юрисдикция независимо от постоянното местожителство на ответника, с цел:

  • да се гарантира, че потребителите и служителите са защитени;
  • да се опази юрисдикцията на съдилищата на държавите от ЕС, когато имат изключителна юрисдикция; и
  • да се уважи автономността на страните.

Правилата за юрисдикция могат също така при определени условия да се прилагат за страни с постоянно местожителство извън ЕС. Това може да възникне, например, където тези страни са се споразумели съдилищата на дадена държава от ЕС да имат юрисдикция.

Подобряване на уважаването на споразумения за избор на съд

Законът подобрява ефективността на споразуменията за избор на съд, когато страните са определили конкретен съд или съдилища за решаване на техните спорове. То дава предимство на избрания съд да вземе решение за своята юрисдикция, независимо дали е първи или втори сезиран. Всеки друг съд трябва да спре процедурите, докато избраният съд не определи или - когато споразумението е невалидно - отхвърли юрисдикцията.

Обединеното кралство (1) и Ирландия участваха в приемането и прилагането на този регламент. Дания прилага регламента съгласно Споразумението от 19 октомври 2005 г. между Европейската общност и Дания за юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски въпроси.

Прилагане на правилата на Брюксел I от Единния патентен съд и Съда на Бенелюкс

Регламент (ЕС) № 542/2014 въвежда нови правила по отношение на връзката между производствата пред някои съдилища, които са общи за няколко държави от ЕС (например Единния патентен съд и Съда на Бенелюкс), от една страна, и от друга страна, съдилищата на държавите от ЕС съгласно Регламент Брюксел I. Това означава, че постановените от тези съдилища съдебни решения, следва да се признаят и да влязат в сила успоредно с Регламент (ЕС) № 1215/2012.

АКТ

Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Регламент (EО) № 1215/2012

9.1.2013 г. Формуляр за подаване на заявление 10.1.2015 г.

-

OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1-32

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник на Европейския съюз

Регламент (ЕС) № 542/2014

30.5.2014 г.

-

ОВ L 163, 29.5.2014 г., стр. 1-4

Регламент (ЕС) 2015/281

26.2.2015 г.

-

ОВ L 54, 25.2.2015 г., стр. 1-9

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Споразумение между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Официален вестник L 79, 21.3.2013 г., стр. 4)

последно актуализация 24.09.2015



(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Top