ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 26.11.2024

COM(2024) 705 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Европейски семестър за 2025 г.: привеждане в действие на новата рамка за икономическо управление

С днешния пакет се поставя началото на първия цикъл от прилагането на новата рамка за икономическо управление, която влезе в сила на 30 април 2024 г. 1 и представлява най-амбициозната и всеобхватна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление след икономическата и финансова криза. Основните цели на новата рамка са да се подсили устойчивостта на държавите членки да обслужват дълга и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез стимулиращи растежа реформи и приоритетни инвестиции. Рамката допринася за това ЕС да бъде по-конкурентоспособен и по-добре подготвен за бъдещите предизвикателства, като подпомогне напредъка към една екологична, цифрова, приобщаваща и устойчива икономика. Документите, които се публикуват днес, са важен етап от прилагането на тази нова рамка. След като бъдат одобрени от Съвета, те ще предложат съгласувана политическа основа за провеждането на икономическата и фискалната политика на държавите членки през следващите години.

Новата рамка за икономическо управление ще спомогне за осигуряването на ефективна координация на икономическите политики и многостранен бюджетен надзор. Тя гарантира висока степен на съгласуваност на политиките, в основата на която стоят фискалната устойчивост и устойчивият икономически растеж. Тя гарантира много по-тясна интеграция между фискалната стратегия на държавите членки и реформите и инвестициите, необходими за подкрепа на устойчивия и приобщаващ растеж в съответствие с европейските приоритети.

Реформите и инвестициите са от основно значение за справянето с новите и съществуващите предизвикателства и за подпомагане на надеждното намаляване на дълга. Сред приоритетите на ЕС са осигуряване на екологичния и цифровия преход, засилване на икономическата и социалната устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, производителност и конкурентоспособност, както и укрепване на капацитета на Европа в областта на сигурността. Новата рамка улеснява и насърчава държавите членки да осъществят необходимите реформи и инвестиции в тези области. За тази цел държавите членки определиха начина, по който ще провеждат реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и на общите приоритети на Съюза 2 . По-специално държавите членки могат да се възползват от по-постепенни фискални корекции, когато плановете им са подкрепени от набор от ангажименти за инвестиции и реформи, които допринасят за устойчив и приобщаващ растеж и издръжливост, подкрепят фискалната устойчивост и отговарят на общите приоритети на Съюза.

Фискалните цели следва да бъдат диференцирани и да съответстват на съображенията за фискалната устойчивост на държавите членки. Новата обща рамка на ЕС дава възможност държавите членки да бъдат диференцирани в зависимост от тяхното индивидуално фискално положение с оглед на специфичните за всяка държава съображения за фискална устойчивост. С тази рамка за надзор, основана на риска, ще е възможно публичният дълг да бъде надеждно и постепенно намален, когато е необходимо, и ще се гарантира, че бюджетните дефицити намаляват или се поддържат под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП по прозрачен начин, като се гарантира равно третиране между държавите членки.

Рамката ще насърчи спазването чрез своята средносрочна ориентация, по-голяма свобода на действие, дадена на държавите членки да определят своите цели на политиката, и засилено правоприлагане. Средносрочните фискално-структурни планове (наричани по-нататък „средносрочни планове“), които Комисията оцени днес, са в центъра на новата рамка. В тези планове се определят фискалните цели на държавите членки, както и реформите и инвестициите за изпълнение на общите приоритети на ЕС, както и специфичните за всяка държава препоръки. По този начин рамката заимства от основания на ангажименти подход на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) към координацията на политиките, със силна национална ангажираност по отношение на разработването на политиките и резултатите, въз основа на изискванията на новата рамка и предварителните насоки на Комисията за държавите членки. Както при МВУ, новата рамка насърчава положителното взаимодействие между реформите и инвестициите. Новата рамка съчетава по-голяма ангажираност с по-ефективно и съгласувано прилагане на фискалните правила на ЕС.

Възстановяването на икономиката в момента и усвояването на безвъзмездни средства по МВУ и други фондове на ЕС осигуряват благоприятна среда за подобряване на потенциала на ЕС за устойчив и приобщаващ растеж, за подкрепа на инвестициите и за справяне с предизвикателствата, свързани с фискалната устойчивост. Европейската икономика показа устойчивост и набира скорост, докато развитията в областта на публичния дълг и дефицита налагат по-силен акцент върху фискалната устойчивост. След продължителна и широкообхватна стагнация икономиката на ЕС възобнови растежа си през 2024 г. със стабилни резултати на пазара на труда, като едновременно инфлационният натиск допълнително намаля. Условията за леко ускоряване на вътрешното търсене изглеждат налице въпреки повишената несигурност. Очаква се икономическият растеж в ЕС да нарасне до 1,5 % през 2025 г., тъй като потреблението се ускорява, а инвестициите се очаква да се възстановят след свиването им през 2024 г., а след това да се увеличат до 1,8 % през 2026 г. Усвояването на средствата от ЕС (по-специално NextGenerationEU (МВУ) и политиката на сближаване) се очаква да се ускори през 2025 г. и 2026 г., с което допълнително да бъдат подкрепени инвестициите на държавите членки. Освен това държавите членки посочиха в своите средносрочни планове, че ще запазят или увеличат инвестициите през срока на плана. Този по-положителен контекст ще улесни мерките, необходими за справянето с предизвикателствата пред фискалната устойчивост в държавите членки с големи дефицити и/или дългове, както е посочено в новата рамка. Леко рестриктивната фискална позиция на еврозоната, предвидена за 2025 г., е съчетана с увеличаване на инвестициите, което показва, че новата фискална рамка ефективно гарантира, че корекцията е постепенна и не е за сметка на инвестициите.

Настоящото съобщение се състои от четири раздела. В раздел I е представена целта за интегриран фискален пакет за фискална устойчивост и икономически растеж. В раздел II е представен преглед на оценката на средносрочните фискално-структурни планове на държавите членки. В раздел III са обяснени стъпките в процедурата при прекомерен дефицит тази есен. Разделът обхваща предложените препоръки съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит, и заключението от последния доклад по член 126, параграф 3 за две държави членки. В раздел IV се прави преглед и оценка на тазгодишните проекти на бюджетни планове и се оценяват фискалната позиция и комбинацията от политики в еврозоната. В приложенията се съдържат допълнителни подробности за всеки от горните раздели.

I.Интегриран фискален пакет за фискална устойчивост и икономически растеж

Пакетът включва оценките на средносрочните планове и проектите на бюджетни планове за 2025 г., както и прилагането на процедурите при прекомерен дефицит. Сред публикуваните днес документи, отразяващи тези процеси, са: i) препоръки на Комисията за препоръки на Съвета относно средносрочните планове на 21 държави членки, ii) препоръки на Комисията за препоръки на Съвета съгласно член 126, параграф 7 за осем държави членки с оглед преодоляването на прекомерния дефицит и iii) доклад на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС за две държави членки, съдържащ оценка на спазването на критерия за дефицит от 3 % от БВП и iv) становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове на 17 държави членки от еврозоната (вж. приложение I).

Въпреки че тези процеси са правно обособени, те са неразривно свързани по същество. В средносрочните планове се определя фискалният план на държавата членка (определен въз основа на темповете на растеж на нетните разходи), както и приоритетните реформи и инвестиции за следващите четири години по принцип 3 . За държавите членки от еврозоната проектите на бюджетни планове очертават предложения от националното правителство проект на годишен бюджет, т.е. конкретните мерки по отношение на разходите и приходите за изпълнение на фискалния план, определен в средносрочния план за следващата година. И накрая, процедурата при прекомерен дефицит трябва да определи пътя за коригиране на прекомерния дефицит на държавата членка, при наличието на такъв.

С оглед на тези взаимовръзки Комисията уеднакви графика на тези процеси и извърши интегрирана оценка, за да гарантира съгласуваност в своя фискален надзор. Когато през пролетта Комисията направи своите предложения за решения на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит съгласно член 126, параграф 6 от ДФЕС за 7 държави членки, тя по изключение отложи препоръките си за препоръки на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за периода след представянето и оценката на средносрочните планове 4 . По този начин, при положителна оценка на средносрочния план, беше възможно коригиращият план в рамките на процедурата при прекомерен дефицит да отразява плана за нетните разходи на средносрочния план. Освен това графикът на оценката на първите средносрочни планове беше уеднаквен с този от процеса на проекта на бюджетен план, така че последният да може да бъде оценен спрямо фискалния план за 2025 г., включен в средносрочните планове 5 . Така проектите на бюджетни планове могат да представят първите стъпки към изпълнението на средносрочния план с конкретни мерки на политиката за първата година (2025 г.). В бъдеще спазването на изискванията по трите процеса ще се оценява единствено въз основа на растежа на нетните разходи — единния оперативен показател съгласно новата рамка, с който с гарантира последователност и прозрачност.

II.Преглед на средносрочните планове

Комисията оцени 21 от общо 22 представени средносрочни плана и предложи препоръки на Съвета за тях. След конструктивен технически диалог с държавите членки Комисията счита, че средносрочните планове за Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция отговарят на изискванията на Регламент 2024/1263 за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (наричан по-нататък „регламентът“) и определят надежден фискален план за гарантиране на фискална устойчивост в средносрочен план. В случая на Нидерландия Комисията предлага планът за нетните разходи да бъде одобрен в съответствие с техническата информация, която е предала през юни, докато за всички останали държави членки Комисията предлага да одобри фискалния план, изложен в съответните средносрочни планове. Планът на Унгария беше представен на 4 ноември 2024 г. и все още се оценява в 6-седмичния срок, както е предвидено в регламента. Представянето на плановете за Австрия, Белгия, България, Германия и Литва беше забавено поради парламентарните избори и сформирането на нови правителства.

За 5 от 21 средносрочни плана, оценени от Комисията, препоръчаният период на фискална корекция се удължава от 4 на 7 години (Финландия, Франция, Италия, Румъния и Испания). Удължаването на периода на корекция за тези пет държави членки се основава на набор от ангажименти за инвестиции и реформи, които допринасят за устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост, подкрепят фискалната устойчивост и преодоляват основните предизвикателства, посочени в европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки, и общите приоритети на Съюза. В съответствие с регламента държавите членки обосноваха удължаването на своя период на корекция със съответни мерки, включени в техните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), съчетани с по-подробни мерки по ПВУ и допълнителни мерки. Например Румъния включи в своя план пенсионната реформа и реформата на специалните пенсионни режими, включени в нейния ПВУ. Планът на Франция включва инвестиционна програма в подкрепа на трансформацията в стратегически сектори, която допълва или се прибавя към ангажиментите, поети в рамките на плана за възстановяване и устойчивост на Франция. Държавите членки предприеха също редица нови мерки в своите средносрочни планове. Това включва например цялостна реформа на социалната сигурност във Финландия, мерки за опростяване на данъчната система в Италия и реформа на системата за издаване на работни визи и визи за търсене на работа в Испания.

Държавите членки посочиха в своите средносрочни планове, че ще запазят или увеличат инвестициите през срока на плана. Отразявайки акцента на новата рамка върху инвестициите и реформите за постигане на устойчив и приобщаващ растеж в средносрочен и дългосрочен план, повечето държави членки планират да увеличат равнището на финансираните на национално равнище инвестиции до 2028 г. Сред тях са държавите членки, поискали удължаване на периода на фискална корекция, които са поели ангажимент поне да запазят предварителното си средносрочно равнище на финансираните на национално равнище публични инвестиции, както се изисква в регламента 6 .

Всички държави членки докладваха своите политически намерения за реформи и инвестиции, за да се справят с предизвикателствата, определени като част от европейския семестър, и общите приоритети на ЕС в своите планове. Държавите членки обясняват в своите планове как ще гарантират осъществяването на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, определени като част от европейския семестър, и по-специално специфичните за всяка държава препоръки. От държавите членки се изисква също така да докладват как ще се справят с общите приоритети на ЕС, сред които справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, енергийната сигурност и, когато е необходимо, изграждането на отбранителни способности. Държавите членки включиха в плановете си широкообхватна програма за реформи и инвестиции, която обхваща областите на политиката, свързани с общите приоритети на ЕС, и когато е уместно, предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, отправени към тях от Съвета. Мерките, предназначени за справедливия екологичен и цифров преход, например чрез подкрепа за енергийно ефективно саниране на сгради и инвестиции в енергийна инфраструктура, трябва да се разглеждат и в контекста на националните планове в областта на енергетиката и климата. Примерите за мерки, предприети в плановете за подкрепа на социалната и икономическата устойчивост, включват реформи на социалната закрила или на пенсионната система, мерки за подобряване на ефективността и ефикасността на здравеопазването или за подпомагане на уменията и ученето през целия живот, както и мерки, подобряващи предлагането на грижи за деца. Редица държави членки са включили също в плановете си мерки за укрепване на независимостта и ефикасността на правосъдната си система и на своите рамки за управление. Плановете включват ангажименти за реформи, както и инвестиции, които ще допринесат за посрещане на нуждите от инвестиции, свързани с общите приоритети на ЕС, включително по отношение на изграждането на отбранителни способности. Комисията анализира намеренията на държавите членки за реформи и инвестиции. Оценката на изпълнението на реформите и инвестициите ще бъде извършена през пролетта — още през 2025 г. — като част от пролетния пакет на европейския семестър, след като държавите членки представят първите годишни доклади за напредъка.

Изпълнението на средносрочните планове от страна на държавите членки ще бъде оценено през пролетта на 2025 г., а след това през пролетта и есента в последващите цикли на икономически и фискален надзор и координация. Като част от пролетния пакет на семестъра първата оценка ще се основава на годишните доклади за напредъка, които държавите членки ще представят през пролетта на 2025 г. Тези доклади ще позволят на Комисията да оцени през пролетта изпълнението на фискалния план, напредъка в изпълнението на реформите и инвестициите, които държавите членки се ангажираха да изпълнят в своите средносрочни планове, както и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. Държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит, ще трябва също да докладват за действията, предприети в отговор на препоръката съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС.

III.Процедури при прекомерен дефицит

Есенният пакет включва осем препоръки към Съвета за определяне на фискалния план за коригиране на прекомерния дефицит за държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит. Това се отнася за седемте държави членки, за които през юли 2024 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит (Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия), както и Румъния, която е в процедура при прекомерен дефицит от 2020 г. насам. Когато Комисията препоръчва на Съвета да одобри фискалния план, съдържащ се в средносрочния план, коригиращият план в препоръката за процедурата при прекомерен дефицит е съобразен с плана за нетните разходи в средносрочния план. При липсата на такава препоръка, както е за Белгия и Унгария, коригиращият план в препоръката за процедурата при прекомерен дефицит се основава на 4-годишната референтна траектория на Комисията, актуализирана въз основа на най-новите данни. Комисията е готова да препоръча преразгледана препоръка, след като средносрочните планове на тези държави членки са получили положителна оценка и Съветът ги е одобрил.

За две държави членки (Австрия и Финландия) Комисията направи оценка на спазването на критерия за дефицита, за да реши дали има основания да открие процедури при прекомерен дефицит. Въз основа на доклада по член 126, параграф 3 Комисията ще обмисли възможността да предложи откриването на основана на дефицита процедура при прекомерен дефицит за Австрия. Австрия е докладвала планиран дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП през 2024 г. и в прогнозата на Комисията не се предвижда той да намалее под референтната стойност от 3 % от БВП през 2025 г. или 2026 г. при допускане, че политиката остане непроменена 7 . Поради това Комисията ще обмисли да предложи на Съвета да установи наличието на прекомерен дефицит в Австрия. Австрийските власти изразиха намерението си да предприемат необходимите действия да намаляват дефицита под 3 % през 2025 г. Комисията е готова да оцени новите мерки веднага щом бъдат официално одобрени от правителството и достатъчно подробни. В случая на Финландия, която също е докладвала планиран дефицит над 3 % от БВП за 2024 г., Комисията не възнамерява да предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит, тъй като вече се очаква дефицитът да не надвишава референтната стойност още през 2025 г. без допълнителни мерки на политиката. Комисията също така направи преглед на състоянието на бюджета на онези държави членки, които бяха засегнати от доклада по член 126, параграф 3 през пролетта на 2024 г., но за които Комисията не препоръча да бъдат открити процедури при прекомерен дефицит (Чехия, Естония, Испания и Словения), и стигна до заключението, че пролетната оценка все още е валидна.

IV.Преглед на проектите на бюджетни планове и на фискалната позиция на еврозоната

Комисията направи оценка на бюджетните политики за 2025 г. за държавите членки от еврозоната и провери дали те представляват подходящи първи стъпки за изпълнение на техните средносрочни планове. Комисията публикува 17 отделни становища за оценка на проектите на бюджетни планове. Оценката на проектите на бюджетни планове е съсредоточена върху растежа на нетните разходи през периода 2024—2025 г., като се вземе предвид прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. Изразявайки в конкретни действия качествените специфични за всяка държава препоръки във фискалната област за 2024 г., в становищата се оценява дали нетните разходи са в рамките на таваните, определени в средносрочните планове на държавите членки, при условие че такива планове са налични и е препоръчано те да бъдат одобрени от Съвета. Ако това не е така, оценката се отнася до референтната траектория (за Германия) или техническата информация (за Нидерландия), предоставена на държавите членки на 21 юни 2024 г., или пряко до специфичната за държавата препоръка (за Литва).

Като цяло се счита, че осем държави членки от еврозоната са в съответствие с фискалните препоръки. Проектите на бюджетни планове за Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Словакия и Словения се оценяват като съответстващи на препоръките. Счита се, че проектите на бюджетни планове за Естония, Германия, Финландия, Люксембург, Малта и Португалия не са в пълно съответствие с препоръката. За Естония, Германия, Финландия и Ирландия 8 се очаква техният годишен и/или кумулативен растеж на нетните разходи да бъде над съответния таван; за Люксембург, Малта и Португалия не се очаква спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат постепенно премахнати до зимата на 2024—2025 г., докато растежът на нетните им разходи се очаква да бъде в рамките на тавана. За Нидерландия планът се оценява като несъответстващ, докато за Литва се оценява, че има риск той да не е в съответствие. За тези държави членки ще са необходими бдителност и евентуални действия, за да се гарантира, че тяхното изпълнение на бюджета е в съответствие с отправените им специфични препоръки и новата рамка. За държавите членки от еврозоната, които не са представили проект на бюджетен план за 2025 г. (Австрия, Белгия, Испания), на този етап Комисията не може да прецени дали фискалните политики на тези държави членки през 2025 г. са в съответствие с препоръките.

Оценката на Комисията на проектите на бюджетни планове показва леко рестриктивна фискална позиция през 2025 г., която е подходяща в съчетание с непрекъснат растеж на публичните инвестиции. Следователно новата рамка спазва предварителното условие фискалната консолидация да не се осъществява за сметка на инвестициите. Свиването на фискалната позиция през 2025 г. се дължи на намаляването на нетните текущи разходи, частично компенсирано от увеличаването на инвестициите. То е продължение на рестриктивната позиция през 2024 г. след дълъг период на експанзия, характеризиращ се също с високо или нарастващо равнище на публичния дълг. Прогнозната позиция през 2025 г. ще подкрепи и усилията на паричната политика, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целта.

Същевременно се очаква фискалната позиция да бъде разнородна в отделните държави членки през 2025 г., което отразява основания на риска подход на преразгледаната рамка. В съответствие с подхода на новата рамка държавите членки планират по-мащабно фискално усилие с по-големи фискални предизвикателства.

Очаква се публичните инвестиции да нараснат отново през 2025 г. в почти всички държави членки. Като цяло публичните инвестиции в еврозоната се очаква да достигнат 3,5 % от потенциалния БВП в сравнение с 3 % от потенциалния БВП през 2019 г. Това отразява продължаващите усилия на държавите членки да защитават и увеличават инвестициите в условията на множество кризи от 2019 г. насам въз основа на поуките, извлечени от финансовата криза, когато инвестициите бяха орязани. Приносът на националните бюджети се различават в отделните държави членки, докато в няколко държави членки има значително въздействие на МВУ и фондовете на ЕС (включително фондовете на политиката на сближаване). 

ПРИЛОЖЕНИЕ I: Обзорна таблица на есенния фискален пакет

Бележка: От държавите членки от еврозоната се изисква да представят проект на бюджетен план.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: Средносрочни фискално-структурни планове

(I)Новата рамка и новата процедура

Прилагането на новата рамка за икономическо управление, чийто крайъгълен камък са средносрочните фискално-структурни планове на държавите членки, започна през пролетта на 2024 г. Процедурата за средносрочните планове бе установена в Регламент (ЕО) № 2024/1263) 9 . Плановете следва също така да гарантират съгласуваност с корективните мерки (Регламент (ЕО) № 1467/97) за държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит. Първата стъпка в изготвянето на плановете се състоеше от технически обмен между държавите членки, които са го поискали, и Комисията, последван от технически диалог с всички държави членки, за да се гарантира, че техните планове ще бъдат в съответствие с регламента.

Референтни траектории бяха изпратени на държавите членки, за които прогнозният бюджетен дефицит е над 3 % от БВП или съотношение на дълга към БВП е над 60 % през 2024 г. Те бяха част от предварителните насоки, които Комисията предаде на държавите членки на 21 юни 2024 г. преди техническите диалози, които включваха и изисквания към информацията за плановете и годишните доклади за напредъка. Референтната траектория определя специфичен за всяка държава максимален темп на растеж на нетните разходи в съответствие с изискванията на новата рамка. Тя следва да гарантира, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва реалистично низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен и поддържан под 3 % от БВП в съответствие с членове 6, 7 и 8 от регламента. За девет държави членки е била изготвена референтна траектория (вж. таблица 2), а на останалите държави членки е била изпратена техническа информация, ако са я поискали. Техническата информация показва минималното равнище на структурното първично салдо, което би било необходимо до края на плана на държавата членка, за да се гарантира, че равнищата на дълга и дефицита продължават да спазват фискалните правила в средносрочен план 10 .

В срок от седем месеца след влизането в сила на новата рамка Комисията прие 21 препоръки за препоръка на Съвета относно средносрочните планове. Препоръките на Комисията за препоръка на Съвета съдържат и подробна оценка на средносрочните планове. Въз основа на тази оценка Комисията препоръчва на Съвета да приеме препоръка за одобряване на фискалното изискване за 20 от тези планове, тъй като те спазват изискванията на новата фискална рамка. Като цяло това показва ползата от процеса на технически диалог. Това бързо прилагане гарантира, че през 2025 г. може да бъде упражнен висококачествен фискален надзор.

Държавите членки представят своите средносрочни планове в договорените срокове. Средносрочните планове бяха представени поетапно, като два плана (Дания и Малта) бяха представени преди крайния срок 20 септември 2024 г. Повечето държави членки се съгласиха с Комисията да отложат представянето до около 15 октомври 2024 г., което да съвпадне с представянето на проектите на бюджетни планове за държавите членки от еврозоната. С това забавяне се гарантира, че държавите членки са разполагали с достатъчно време да спазят националните процедури, които е трябвало да се адаптират към нов процес, и че е имало съгласуваност с проектите на бюджетни планове.

Държавите членки докладваха в своите средносрочни планове за проведените консултации. Държавите членки бяха силно насърчавани да се консултират относно своите средносрочни планове със социалните партньори, регионалните органи, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни на национално равнище. Освен това участието на националните парламенти в изготвянето на плановете е важно, за да се допринесе за доверието в политическите ангажименти, поети в плановете. Като се имат предвид обаче времевите ограничения на тазгодишния процес и необходимостта да се избегне пропуск във фискалния надзор, това не беше изискване за първия кръг от планове, но ще бъде за всички бъдещи планове. Консултациите със заинтересованите страни на национално равнище бяха разнородни и неравни в отделните държави членки. Много държави членки се консултираха с националните парламенти и социалните партньори. Националните независими фискални институции изиграха роля в процеса на изготвяне на плановете в две трети от държавите членки, макар и в различна степен. Непрекъснатият диалог със заинтересованите страни на национално равнище и участието на националните парламенти ще бъде важно при изпълнението на плановете с цел повишаване на тяхната ефективност.

Пет средносрочни плана ще бъдат представени по-късно, поради което тяхната оценка не е включена в настоящия есенен пакет. Представянето на плановете за Австрия, Белгия, България, Германия и Литва беше забавено поради парламентарните избори и сформирането на нови правителства. Новите правителства следва да представят плановете си възможно най-скоро след встъпването си в длъжност, след което Комисията ще публикува своята оценка. 

Комисията оцени дали плановете за растеж на нетните разходи, определени от държавите членки, които също ще бъдат единственият показател, спрямо който ще се оценява бъдещото съответствие, гарантират фискална устойчивост в средносрочен план. Комисията проучи за всеки план дали предвиденият в него план за нетните разходи е в съответствие с изискванията на регламента, т.е. дали действително насочва консолидирания държавен дълг към правдоподобно низходяща тенденция до края на периода на корекция или го задържа на разумни равнища под 60 % от БВП, както и дали свежда и поддържа бюджетния дефицит под 3 % от БВП в средносрочен план. Комисията оцени също дали плановете за нетните разходи съответстват на механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, определени в регламента, когато е целесъобразно, а за държавите членки, които са в процедура при прекомерен дефицит — дали е спазен целевият показател за дефицита, както и необходимостта да се избегне отлагане на корекцията. Спазването на изискванията ще бъде оценявано през срока на средносрочните планове единствено въз основа на плана за растеж на нетните разходи, който ще гарантира прозрачност и ще улесни макроикономическото стабилизиране 11 . За държавите членки, които са поискали удължаване на периода на корекция, като са се ангажирали с набор от реформи и инвестиции, Комисията оцени дали са изпълнени критериите за това удължаване. За всички държави членки Комисията анализира намеренията им за реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени като част от европейския семестър, и общите приоритети на ЕС.

(II)Ангажименти по средносрочния план и оценка на Комисията

От 21 средносрочни плана, оценени от Комисията, тя стига до заключението, че в 20 се определя надежден фискален план. Беше установено, че всички държави членки спазват изискванията в регламента по отношение на плана на нетните разходи, с изключение на Нидерландия, за която се очаква предложеният растеж на нетните разходи да наруши референтните стойности по Договора в средносрочен план. С оглед на изявлението на Нидерландия, съдържащо се в нейния план, че се отказва от правото си да представи преработен план, Комисията предлага вместо това Съветът да препоръча план на нетните разходи в съответствие с техническата информация, която Комисията предаде на Нидерландия. За останалите държави членки Комисията предлага Съветът да препоръча плановете за нетните разходи, посочени от държавите членки в техните планове. В таблица 2 е показан растежът на нетните разходи, планиран от държавите членки в срока на средносрочните планове.

Комисията оцени темпа на растеж на нетните разходи в плановете спрямо изискванията, определени в регламента. Що се отнася до основните допускания, оценката се основава на два основни елемента. Първо, когато в своя план държавите членки са използвали макроикономически и фискални допускания, които се различават от предходните насоки, Комисията оцени дали разликата е обяснена и надлежно обоснована по прозрачен начин и въз основа на основани на данни и солидни икономически аргументи. Второ, Комисията оцени дали тези разлики в допусканията, разглеждани поотделно и съвместно, засягат средния растеж на нетните разходи, с който държавата членка се ангажира през периода на корекция. Като цяло Комисията установи, че когато в плана са предвидени повече нетни разходи, отколкото в предходните насоки, това е подкрепено от надлежно обосновани разлики в допусканията.

За пет държави членки препоръчаният период на фискална корекция се удължава на седем години въз основа на техния ангажимент за съответен набор от инвестиции и реформи. И в петте случая (Финландия, Франция, Италия, Румъния и Испания) наборът от реформи и инвестиции беше оценен като отговарящ на условията на регламента за удължаване на срока. Бе установено, че ангажиментите за реформи и инвестиции подобряват потенциала за растеж и издръжливост по устойчив начин и подкрепят фискалната устойчивост. Те са предназначени за общите приоритети на Съюза и съответните СДП и гарантират, че равнището на финансираните на национално равнище публични инвестиции се поддържа поне през целия срок на плана. Те също така са съгласувани и, когато е възможно, допълват ангажиментите, включени в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорено в рамките на МФР. Всеки от ангажиментите за реформи и инвестиции е достатъчно подробен, съсредоточен в началото на периода, обвързан със срокове и подлежащ на проверка. И петте държави членки са включили мерки по ПВУ, обосноваващи удължаването, които са насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на техните икономики. В много случаи държавите членки поеха ангажимент да продължат или да увеличат усилията за реформи, полагани в рамките на тези мерки, през целия период на плана. Примерите за мерки, които са част от ПВУ или се основават на съществуващи мерки по ПВУ, включват реформи на системата на публичните разходи, пенсионната система, данъчната система, гражданското правосъдие, бизнес климата и пазара на труда, както и инвестиции, свързани с професионалното обучение, здравеопазването, научноизследователската и развойната дейност и цифровия и екологичния преход. Ангажиментите за реформи и инвестиции, поети в допълнение към включените в ПВУ, включват например реформи в областта на социалното подпомагане и здравеопазването, пенсионна и данъчна реформа и мерки за достъп до финансиране за предприятията.

Таблица 2: Преглед на средния ръст на нетните разходи в средносрочните планове

Бележка: За държавите, които не са получили референтна траектория, тъй като дефицитът им по консолидирания държавен бюджет е под 3 % от БВП, а консолидираният държавен дълг е под 60 % от БВП, е показан очакваният растеж на нетните разходи въз основа на техническата им информация. Отправна точка за средната стойност е 2025 г.

Източник: Средносрочни планове на държавите членки, референтна траектория/техническа информация на Комисията, предадена на 21 юни 2024 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III: Процедури при прекомерен дефицит

Есенният пакет включва препоръки за определяне на фискалния план за коригиране на прекомерния дефицит за осем държави членки, които са в процедура при прекомерен дефицит 12 . Коригиращият план, включен в препоръката за процедурата при прекомерен дефицит, е в съответствие с плана за нетните разходи, препоръчан от Комисията като част от процеса на средносрочния план, ако планът получи положителна оценка, като един от елементите е наличие на съответствие с минималната годишна корекция от 0,5 % от БВП в структурно изражение 13 . За Белгия и Унгария Комисията предлага референтната траектория да бъде препоръчана като корективен план, актуализиран въз основа на по-нови данни, тъй като Белгия все още не е представила своя средносрочен план, a планът на Унгария все още се оценява. Тези планове биха могли да бъдат преразгледани, след като плановете на тези държави членки получат положителна оценка от Комисията и бъдат одобрени от Съвета. Румъния е в процедура при прекомерен дефицит от 2020 г. насам и след решението на Съвета от юли относно липсата на ефективни действия съгласно член 126, параграф 8 Комисията предлага преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 с корективен план, който също се основава на средносрочния план на Румъния. Крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит се определя, като се взема предвид датата за коригиране, посочена в плана (когато има такава), проверена с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. и средносрочната рамка на Комисията за прогнозиране на държавния дълг.

Комисията оцени дали в Австрия и Финландия е налице прекомерен дефицит. В контекста на уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит от есента Австрия и Финландия докладваха за планиран дефицит за 2024 г. над референтната стойност от 3 % от БВП. Както за Австрия, така и за Финландия прекомерният дефицит през 2024 г. е оценен като далече от референтната стойност. Въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. бюджетният дефицит на Австрия се очаква да надхвърли 3 % от БВП през прогнозния период до 2026 г. при допускане, че политиката остава непроменена, защото в прогнозата на Комисията не се разглежда бюджет за 2025 г., тъй като той се забави от изборния цикъл в Австрия. Това не е така за Финландия (където няма вероятност бюджетният дефицит да надхвърли референтната стойност през 2025 г. и 2026 г.). В резултат на това прекомерният дефицит беше оценен като невременен за Австрия и като временен за Финландия. Освен това планираните дефицити, надвишаващи референтната стойност както за Австрия, така и за Финландия, бяха повлияни от неблагоприятни макроикономически условия и поради това бяха оценени като изключителни. И за двете държави членки анализът, извършен в доклада по член 126, параграф 3, показва, че критерият за дефицита не е спазен, преди да бъдат взети предвид съответните фактори. Тъй като обаче и в двете държави членки не е изпълнено двойното условие, необходимо, за да вземат предвид Съветът и Комисията съответните фактори на етапите, водещи до вземане на решение за наличието на прекомерен дефицит, тези фактори не могат да бъдат взети предвид. С оглед на оценката си в доклада по член 126, параграф 3 и след като разгледа становището на Икономическия и финансов комитет, създаден съгласно член 126, параграф 4 от ДФЕС, Комисията ще обмисли да предложи на Съвета да установи наличието на прекомерен дефицит в Австрия. В обмена на информация, довел до този доклад, австрийските органи припомниха, че понастоящем се водят преговори за сформиране на правителство. Властите изразиха намерението си да предприемат необходимите действия да намалят дефицита под 3 % през 2025 г., без да е необходимо да се открива процедура при прекомерен дефицит. За това ще е необходимо навреме да бъде представен пакет от коригиращи мерки за заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси през януари 2025 г. Комисията е готова да оцени такъв пакет веднага щом съответните мерки бъдат официално одобрени от правителството и достатъчно подробни. За разлика от това, според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. се очаква дефицитът на Финландия да не надвишава референтната стойност от 2025 г. нататък, при това без допълнителни мерки. Поради това Комисията е на мнение, че откриването на процедура при прекомерен дефицит за Финландия не би било целесъобразно на този етап.

Комисията също така направи преглед на състоянието на бюджета на онези държави членки, които бяха засегнати от доклада по член 126, параграф 3 от ДФЕС през пролетта на 2024 г., но за които Комисията не препоръча да бъдат открити процедури при прекомерен дефицит. Това са Чехия, Естония, Испания и Словения. Предвид уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит от есента и прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. не се наблюдават съществени промени в състоянието на бюджета на Чехия и Испания в сравнение с пролетта, докато за Естония и Словения положението всъщност се е подобрило. Като цяло заключенията от доклада по член 126, параграф 3 през пролетта, а именно че процедурата при прекомерен дефицит не следва да бъде открита за тези държави, все още се считат за уместни и за четирите държави членки тази есен. По-подробна оценка е представена в приложение V.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV: Преглед на проектите на бюджетни планове и на фискалната позиция на еврозоната

В проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната за 2025 г. се определя изпълнението на бюджета за първата година от техните средносрочни планове. Проектите на бюджетни планове бяха представени на Комисията и Еврогрупата през октомври 2024 г., преди всички държави членки от еврозоната да ги представят на националните парламенти с изключение на Австрия, Белгия и Испания 14 . На фона на прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. Комисията прие становища относно съответствието на плановете с препоръките на Съвета от 21 октомври 2024 г., което на практика означава дали те са в съответствие с новата фискална рамка на ЕС. Подходът на Комисията към тази оценка и нейните становища са обяснени и обобщени в първата част на настоящото приложение. Проектите на бюджетни планове позволяват на Комисията да оцени фискалната позиция на еврозоната и цялостното състояние и перспективи на бюджета, което е направено във втората част на настоящото приложение.

(I)Обобщена оценка на проектите на бюджетни планове на държавите членки

По-долу е представено обобщение на оценката на Комисията на проектите на бюджетни планове за 2025 г. и обобщение на националните бюджетни политики. 15 Становищата се основават на прогнозата на Комисията от есента на 2024 г., както и на информацията в проектите на бюджетни планове.

Оценката на проектите на бюджетни планове е съсредоточена върху растежа на нетните разходи. Специфичните за всяка държава препоръки във фискалната област за 2024 г. са качествени. Основният им елемент е препоръка към всички държави членки: „да ограничат растежа на нетните разходи през 2025 г. до равнище, съобразено с поставяне (или поддържане) на консолидирания държавен дълг на правдоподобно низходяща тенденция в средносрочен план и намаляване (или поддържане) на дефицита по консолидирания държавен бюджет под 3 % от БВП“. По-конкретно това означава да се оцени дали нетните разходи са в рамките на таваните, определени в средносрочните планове на държавите членки, при условие че такъв план е наличен и таваните са в съответствие с изискванията на новата рамка. Ако няма такъв план, Комисията основа оценката си на предварителните насоки, предоставени на държавите членки на 21 юни 2024 г. От следващата година оценките на проекта на бюджетен план ще се ръководят от многогодишния план за нетните разходи за всяка държава членка, определен в препоръката на Съвета за одобряване на средносрочния план.

В оценката на растежа на нетните разходи се разглеждат годишните темпове на растеж за 2025 г. и кумулативните темпове на растеж за периода 2024—2025 г. Като първа стъпка Комисията разгледа годишния темп на растеж за 2025 г. (с праг от 0,3 % от БВП, с който се отбелязва разликата между „не е напълно в съответствие“ и „не е в съответствие“). Като втора стъпка тя разгледа кумулативния темп на растеж за периода 2024—2025 г. (с праг от 0,6 % от БВП между „не е напълно в съответствие“ и „не е в съответствие“ 16 ). Заключението в становището относно проекта на бюджетен план зависи от по-неблагоприятното от двете (годишен или кумулативен темп на растеж).

Източник: Прогноза на Европейската комисия от есента на 2024 г.

Бележка: Австрия, Белгия и Испания не са представили проекти на бюджетни планове. Показан е растежът на нетните разходи от средносрочния план на Франция, тъй като в проекта си на бюджетен план тя не е докладвала растеж на нетните разходи.

При оценката на проектите на бюджетни планове на Малта, Португалия и Люксембург беше взета предвид и препоръката на Съвета за постепенна отмяна на оставащите мерки за спешна подкрепа в областта на енергетиката. Люксембург, Малта и Португалия са единствените държави членки от еврозоната, които получиха специфична за всяка от тях препоръка постепенно да отменят спешните мерки за енергийна подкрепа до зимата на 2024/25 г. И за трите държави Комисията стига до заключението, че те не отменят постепенно тези мерки. В резултат на това общото заключение в проекта на становище относно бюджетния план се коригира от „в съответствие“ (т.е. оценката, основана на растежа на нетните разходи) на „не е напълно в съответствие“.

Като цяло се счита, че проектите на бюджетни планове на осем държави членки от еврозоната са в съответствие с фискалните препоръки, докато седем не са в пълно съответствие, един не е в съответствие, а за един има риск да не бъде в съответствие:

·За Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Словакия и Словения се счита, че са в съответствие с препоръките, тъй като се очаква нетните им разходи да бъдат в рамките на таваните. 

·Според оценката Естония, Германия и Финландия не са в пълно съответствие, тъй като техните годишни (Финландия) и/или кумулативни (Естония, Германия) нетни разходи се очаква да бъдат над съответните тавани за растеж на нетните разходи, но все още са в рамките на праговете за контролния отчет, предвидени в регламента. Кумулативните нетни разходи на Ирландия също се предвижда да бъдат над съответния таван.

·Според оценката Люксембург, Малта и Португалия не са в пълно съответствие с препоръката: тъй като те не отменят постепенно спешните мерки за енергийна подкрепа до зимата на 2024—2025 г., докато нетните им разходи се прогнозират в рамките на таваните за растеж на нетните разходи.

·Нидерландия се оценява като несъответстваща на препоръката, тъй като нетните разходи (както в годишно, така и в кумулативно изражение) се прогнозират над тавана.

·Счита се, че за Литва има риск да не е в съответствие с препоръката, тъй като нетните разходи (както в годишно, така и в кумулативно изражение) се очаква да надхвърлят процентите, които Комисията би счела за подходяща първа стъпка в прилагането на новото икономическо управление. Литва обаче все още не е представила своя средносрочен план.

За държавите членки от еврозоната, които не са представили проект на бюджетен план за 2025 г. (Австрия, Белгия, Испания), на този етап Комисията не може да прецени дали фискалните политики на тези държави членки през 2025 г. са в съответствие с препоръките.

(II)Общо фискално развитие в еврозоната, включително съвкупната фискална позиция

Фискалните политики на държавите членки ще спомогнат дефицитът на еврозоната да бъде сведен под 3 % от БВП през 2025 г. Темпът на намаляване на публичните дефицити се забави през 2023 г. въпреки постепенната отмяна на временните извънредни мерки във връзка с COVID-19, поради слабия икономически растеж и значителния спад на приходите. Въпреки това съвкупният дефицит на еврозоната се очаква отново да намалее през 2024 г., достигайки 3,0 % от БВП в прогнозата на Комисията от есента на 2024 г., което се дължи на намаляването на субсидиите за частни инвестиции (по-специално за саниране на жилища в Италия) и силното развитие на приходите 17 . След това се очаква дефицитът да намалее незначително до 2,9 % от БВП през 2025 г. благодарение на консолидационните усилия на държавите членки за осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, както е посочено в новата фискална рамка. Тази прогноза е до голяма степен в съответствие с прогнозите в проектите на бюджетни планове на държавите членки.  

Съотношението на публичния дълг към БВП в еврозоната се очаква да нарасне незначително през 2025 г., но остава значително под върховата си стойност от 2020 г. Както в проектите на бюджетни планове, така и в прогнозата на Комисията се предвижда леко увеличение на съотношението на дълга към БВП до 90 % през 2025 г. спрямо почти 99 % от БВП през 2020 г. Съотношението на публичния дълг към БВП нараства поради продължаващия голям първичен дефицит и нарастващите лихвени разходи, докато по-ниската инфлация означава, че растежът на номиналния БВП е по-слаб, което забавя увеличението на БВП.

Фискалната позиция на еврозоната се очаква да бъде рестриктивна през 2024 г. след дълъг период на експанзия 18 . Свиването с ½ % от БВП, предвидено в прогнозата на Комисията от есента, следва четири години на мащабна експанзия, свързана с кризата, възлизаща общо на около 3½ % от БВП 19 . Фискалната позиция на еврозоната през 2024 г. се дължи главно на намаляване на другите капиталови разходи, което е свързано с постепенното премахване на големите субсидии за частни инвестиции (особено саниране на жилища в Италия) (графика 3). Постепенната отмяна на оставащите енергийни мерки до голяма степен беше компенсирано от новите нетни текущи разходи, които биха могли да повлияят на усилията за фискална консолидация през следващите години.

Предвижда се фискалната позиция на еврозоната да бъде леко рестриктивна през 2025 г., като намалението на нетните текущи разходи частично се компенсира от увеличаването на инвестициите. Според есенната прогноза фискалната позиция се очаква да бъде леко рестриктивна — малко над ¼ % от БВП, което се дължи на намаляване на нетните текущи разходи, както и на леко допълнително свиване на държавните субсидии за частни инвестиции. Този рестриктивен ефект се компенсира отчасти от лекото нарастване на инвестициите, финансирани както от националните бюджети, така и от безвъзмездните средства по МВУ и други фондове на ЕС (графика 4). Това предполага, че новата фискална рамка е била ефективна от самото си начало и е гарантирала, че консолидацията няма да бъде за сметка на намаляването на необходимите инвестиции в екологичния и цифровия преход, производителността и конкурентоспособността.

Тази леко рестриктивна фискална позиция е подходяща през 2025 г. Първо, свиването на текущите разходи е в съответствие с необходимостта от постепенно подобряване на устойчивостта на публичните финанси в някои държави членки след периода 2020—2023 г., когато нормалното функциониране на фискалните правила на ЕС беше спряно чрез задействането на общата клауза за дерогация за справяне с въздействието на кризата с COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна и свързаната с нея енергийна криза. Второ, натискът върху дълга ще продължи да нараства, наред с другото, поради разходите, свързани със застаряването на населението, екологичния и цифровия преход и отбраната, както и поради по-неблагоприятната разлика между лихвите и растежа, като всичко това създава необходимост от допълнително фискално пространство в бъдеще. Трето, лекото нарастване на инвестициите през 2025 г., което продължава тенденцията след пандемията, е в съответствие с необходимостта да се гарантира устойчив и приобщаващ растеж в средносрочен и дългосрочен план и с акцента на новата рамка върху стимулирането на реформите и инвестициите. Като цяло леко рестриктивната фискална позиция, съчетана с продължаващ растеж на инвестициите, също би предотвратила значително отрицателно въздействие върху съвкупната икономическа активност в еврозоната в краткосрочен, а също и в дългосрочен план.

Леко рестриктивната фискална позиция, предвидена в еврозоната за 2025 г., ще подкрепи усилията на паричната политика, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целевата стойност. През юни 2024 г., благодарение на намаляващата инфлация, ЕЦБ започна да понижава лихвения процент по депозитното улеснение — процента, чрез който Управителният съвет на ЕЦБ направлява паричната политика — до 3,75 %, след като в продължение на девет месеца го държеше стабилно на 4 %. От тогава ЕЦБ допълнително намали лихвения процент по депозитното улеснение два пъти с 25 базисни пункта до сегашните 3,25 %. ЕЦБ заяви, че основните лихвени проценти ще останат достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно към средносрочната цел от 2 %. По този начин една леко рестриктивна фискална позиция на еврозоната през 2025 г. би допринесла за микс от политики, намаляващ инфлационния натиск, което потенциално би дало възможност на институциите, провеждащи парична политика, да намалят още повече лихвените проценти в бъдеще. Това би оказало положително въздействие върху фискалната устойчивост.

(III)Фискално положение на държавите членки

Дефицитът и дългът остават много разнообразни в еврозоната, по-специално по отношение на съответствието им с референтните стойности, основани на Договора. Четири държави членки от еврозоната планират бюджетен дефицит над 3 % от БВП през 2025 г. (Франция, Италия, Малта, Словакия), като Белгия и Австрия също се очаква да бъдат над 3 % в прогнозата на Комисията. Що се отнася до публичния дълг, единадесет държави членки от еврозоната се очаква да имат съотношение на дълга над 60 % от БВП през 2025 г. Динамиката се различава в отделните държави, като съотношението на дълга се увеличава в повече от половината от държавите членки от еврозоната, включително в три от петте държави членки с дълг над 100 % от БВП (Белгия, Франция и Италия).

Фискалната позиция все още се очаква да бъде много разнородна в отделните държави членки през 2025 г. Тази географска разнородност е очевидна и през 2024 г., когато се очаква половината от държавите членки от еврозоната да имат експанзионистична позиция въпреки общата рестриктивна позиция на еврозоната. През 2025 г. се очаква една трета от държавите членки от еврозоната да имат експанзионистична позиция в сравнение с рестриктивна позиция в шест държави членки, докато в останалата част от държавите членки тя ще бъде до голяма степен неутрална. Както се очакваше, в държавите членки с най-големи нужди от корекции съгласно новата рамка се очаква позицията да бъде рестриктивна. По този начин фискалната позиция ще варира от свиване с 1½ % до увеличение с 1¼ % от БВП (графика 5). Що се отнася до състава, текущите разходи, финансирани на национално равнище, се очаква да намалеят в повечето държави членки. Свиването се дължи на намаляването на разходите, които не са свързани с енергетиката, в повечето държави (и постепенната отмяна на оставащите енергийни мерки в някои държави членки).

Очаква се публичните инвестиции да нараснат през 2025 г. в почти всички държави членки, с различен принос от националните бюджети и значително въздействие на безвъзмездните средства по МВУ и фондовете на ЕС в няколко държави членки. Според прогнозата на Комисията общите инвестиции ще се увеличат във всички държави членки от еврозоната с изключение на три. Очаква се инвестициите, финансирани на национално равнище, да имат експанзионистичен принос в половината от държавите членки през 2025 г. В държавите, в които финансираните на национално равнище инвестиции са рестриктивни, усвояването на безвъзмездни средства по МВУ и други фондове на ЕС се увеличава. Очаква се усвояването на безвъзмездните средства по МВУ да се ускори допълнително през 2025 г. до 0,4 % от БВП, което ще има експанзионистичен принос в почти всички държави членки, а усвояването на други фондове на ЕС също се ускорява. Това ще позволи на ЕС да продължи да финансира инвестиционни проекти и реформи за повишаване на производителността, като същевременно гарантира, че държавите членки могат да подобрят фискалната устойчивост на национално равнище.

ПРИЛОЖЕНИЕ V: Повторна оценка на държавите членки, включени в доклада по член 126, параграф 3 от пакета на европейския семестър от пролетта на 2024 г., за които Комисията заключи, че не предлага да бъдат открити процедури при прекомерен дефицит

·Чехия: през пролетта беше съобщено за дефицит от 3,7 % от БВП за 2023 г. и за планиран дефицит за 2024 г., равен на 2,3 % от БВП. В резултат на това Чехия беше включена в доклада по член 126, параграф 3 през пролетта. Критерият за дефицита обаче беше оценен като изпълнен през 2023 г. поради смекчаващия характер на съответните фактори. Уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит през есента показва дефицит от 3,8 % от БВП през 2023 г. и 2,8 % от БВП през 2024 г., което означава незначително влошаване в сравнение с пролетта. Съответните фактори, разгледани през пролетта, изглежда остават приложими. Освен това според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. дефицитът се очаква да бъде 2,5 % от БВП през 2024 г., 2,3 % от БВП през 2025 г. и 1,9 % от БВП през 2026 г. Като цяло през есента не са установени съществени промени в положението на Чехия в сравнение с пролетта, а заключението на доклада по член 126, параграф 3 през пролетта (а именно да не се предлага откриване на процедура при прекомерен дефицит) все още важи за Чехия тази есен.

·Естония: уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит през пролетта показа дефицит от 3,4 % от БВП за 2023 г. и планиран дефицит от 2,9 % от БВП за 2024 г. В резултат на това Естония беше включена в доклада по член 126, параграф 3 през пролетта. Дефицитът през 2023 г. беше оценен като близък до референтната стойност, а превишението над референтната стойност от 3 % беше оценено като дължащо се на извънредни обстоятелства. Като цяло критерият за дефицита беше оценен като изпълнен поради смекчаващия характер на съответните фактори. Уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит през есента отразява съществено подобрение в сравнение с пролетта на 2023 г., като понастоящем дефицитът възлиза на 2,8 % от БВП, но е малко по-голям от планирания дефицит за 2024 г. — 3,0 % от БВП. В своето съобщение за медиите от 22 октомври 2024 г. Евростат изрази резерва относно качеството на данните, докладвани от Естония за 2023 г. Евростат обсъжда с естонските статистически органи подходящото време за отчитане на военните разходи, които оказват въздействие върху дефицита с около 0,4 % от БВП. Съответните фактори, разгледани през пролетта, изглежда остават приложими. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. дефицитът се очаква да остане 3 % от БВП през 2024, 2025 и 2026 г. Като цяло състоянието на бюджета се е подобрило в сравнение с пролетта, тъй като въз основа на уведомлението от есента през 2023 г. и 2024 г. не се наблюдава нарушение на съотношението на дефицита към БВП. Поради това заключението на доклада по член 126, параграф 3 през пролетта (а именно да не се предлага откриване на процедура при прекомерен дефицит) все още важи за Естония тази есен.

·Испания: в уведомлението през пролетта се посочва дефицит от 3,6 % от БВП за 2023 г. и планиран дефицит от 3,0 % от БВП за 2024 г. Тъй като в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се посочва дефицит от 3,0 % от БВП през 2024 г. и 2,8 % от БВП през 2025 г., в приетия през пролетта доклад по член 126, параграф 3 се стига до заключението, че откриването на процедура при прекомерен дефицит на този етап не би било полезно. Уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит през есента показва дефицит от 3,5 % от БВП през 2023 г. и планиран дефицит от 3,0 % от БВП през 2024 г., поради което не се наблюдава никакво влошаване в сравнение с данните, съобщени през пролетта. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. дефицитът се очаква да бъде 3,0 % от БВП през 2024 г., 2,6 % от БВП през 2025 г. и 2,7 % от БВП през 2026 г. Като цяло през есента не са установени съществени промени в положението на Испания в сравнение с пролетта, а заключението на доклада по член 126, параграф 3 през пролетта (а именно да не се предлага откриване на процедура при прекомерен дефицит) все още важи за Испания тази есен.

·Словения: През пролетта Словения уведоми за дефицит от 2,5 % от БВП през 2023 г. и планиран дефицит от 3,6 % от БВП за 2024 г. Въпреки това, поради несигурността по отношение на планираните данни и като се има предвид, че в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се посочва дефицит от 2,8 % от БВП през 2024 г., беше решено да не се открива процедура при прекомерен дефицит за Словения през пролетта. Уведомлението за процедурата при прекомерен дефицит през есента показва дефицит от 2,6 % от БВП през 2023 г. и подобрение на планирания дефицит през 2024 г. до 2,9 % от БВП, т.е. под референтната стойност. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. дефицитът се очаква да бъде 2,4 % от БВП през 2024 г. и 2,1 % от БВП през 2025 и 2026 г. Като цяло състоянието на бюджета се е подобрило в сравнение с пролетта, тъй като въз основа на уведомлението от есента през 2023 г. и 2024 г. не се наблюдава нарушение на съотношението на дефицита към БВП. В резултат на това заключението на доклада по член 126, параграф 3 през пролетта (а именно да не се предлага откриване на процедура при прекомерен дефицит) все още важи за Словения тази есен.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI: Анализ на устойчивостта на обслужването на дълга и анализ на чувствителността

В настоящото приложение е представен анализ на чувствителността на развитието на държавния дълг към евентуални макроикономически сътресения, както се изисква в член 7 от Регламент (ЕС) № 473/2013. Стохастичните прогнози за дълга се използват за оценка на възможното въздействие върху динамиката на държавния дълг от рисковете за растежа на номиналния БВП, развитието на финансовите пазари и фискалните сътресения, засягащи състоянието на държавния бюджет ( 20 ).

Стохастичните прогнози отчитат макроикономическата несигурност около един „основен“ прогнозен сценарий за дълга през периода 2025—2029 г.: сценария на прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. При този сценарий обичайното допускане за запазване на непроменена фискална политика важи и за времето извън прогнозния период ( 21 ). Този сценарий не включва ангажиментите за фискална консолидация в средносрочните структурни планове във фискалната област, представени от държавите членки.  

Прилагат се сътресения към макроикономическите условия, приети в централния сценарий, за да се получи разпределението на възможните посоки на развитие на дълга („конусът“ в диаграмите, показани в графика 6). Конусът съответства на множество възможни макроикономически условия и включва симулация на около 10 000 различни сътресения по отношение на растежа, краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти и първичното салдо. Размерът и корелацията на тези сътресения отразяват променливостта във времето и взаимовръзките между тези променливи ( 22 ). Поради това диаграмите представят вероятностна информация за динамиката на дълга за еврозоната, като се вземат предвид евентуалното настъпване на сътресения за растежа, лихвените проценти и първичното салдо, чиито мащаб и корелация са точно отражение на предишното развитие.

Всяка диаграма отчита прогнозирания път на развитие на дълга в рамките на централния сценарий като червена линия. Медианният резултат от симулациите е показан като прекъсната черна линия. Конусът покрива 80 % от всички възможни посоки на развитие на дълга, а посоките, получени от 20-те процента най-малко вероятни сътресения, не са показани Защрихованите по различен начин части от конуса представляват различни части на общото разпределение на възможните посоки на развитие на дълга.

Медианният дълг за 2029 г. се оценява на 90 % от БВП, т.е. има еднаква вероятност дългът да бъде по-голям или по-малък от това равнище. Освен това базовото равнище сочи леко увеличение на съотношението на дълга през следващите пет години и стохастичните прогнози сочат с 57 % вероятност дългът действително да бъде по-голям през 2029 г., отколкото през 2024 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII: Таблици на макроикономическите и фискалните показатели

Бележка: Австрия, Белгия и Испания не са представили проекти на бюджетни планове.

Източник: Прогнози на Европейската комисия от есента на 2024 г. (ПЕ2024)

(1)

Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение, заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление.

(2)

В регламента са определени следните общи приоритети: i) справедлив екологичен и цифров преход, включително цели за климата; ii) социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права; iii) енергийна сигурност; и iv) когато е необходимо, изграждането на отбранителни способности.

(3)

Точната продължителност на плана зависи от продължителността на националния законодателен цикъл. Във всеки случай периодът на фискална корекция следва да бъде максимум четири години (освен ако периодът на корекция не бъде удължен).

(4)

Същият подход беше следван и за Румъния, за която решението на Съвета от юли, с което се установява липса на ефективни действия, означава, че е необходима преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС.

(5)

От държавите членки се изискваше да представят своите средносрочни планове до 20 септември, но Комисията се съгласи те да бъдат предадени до 15 октомври с цел уеднаквяване с представянето на проектите на бюджетни планове.

(6)

Като част от преходните разпоредби, посочени в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, от тези държави членки се изисква също да запазят своите равнища на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани средно през периода, обхванат от плана за възстановяване и устойчивост (буква г).

(7)

За Австрия в прогнозата не се разглежда бюджет за 2025 г., тъй като последният се забави поради австрийския изборен цикъл.

(8)

Въпреки че растежът на нетните разходи на Ирландия също се очаква да бъде над тавана, тя не получи СДП във фискалната област и становището на Комисията не съдържа заключителна цялостна оценка на нейния проект на бюджетен план.

(9)

Съгласно преходните разпоредби на регламента графикът за първия набор от планове е различен от този при стабилизиран режим, когато държавите членки следва да представят плановете до 30 април на годината преди приключването на текущите планове.

(10)

От държавите членки, които отговарят на условията за техническа информация, шест все пак ще трябва да коригират фискалната си позиция, за да гарантират, че дефицитът и дългът им остават в средносрочен план под референтните стойности по Договора.

(11)

Показателят за нетните разходи не се влияе от действието на автоматичните стабилизатори и други колебания в разходите извън прекия контрол на държавата, като така се осигурява свобода на действие за антициклична макроикономическа стабилизация.

(12)

С оглед на средносрочните планове съгласно новата рамка, които включват приоритетите за реформи на държавите членки, в препоръките към държавите членки от еврозоната в рамките на процедура при прекомерен дефицит не се препоръчва представянето на програма за икономическо партньорство в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 473/2013.

(13)

В съответствие с преходните разпоредби, определени в Регламент (ЕС) 2024/1264, и на фона на значително променената среда на лихвените проценти, през преходен период, обхващащ 2025 г., 2026 г. и 2027 г., Комисията може да адаптира този референтен показател, за да вземе предвид увеличението на лихвените плащания, когато определя предложения план за корекции във връзка с първите средносрочни фискално-структурни планове.

(14)

Комисията не е изискала от държавите членки да представят проект на бюджетен план при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Такива проекти на бюджетни планове „без промяна на политиката“ бяха представени предишни години, когато например дадено правителство не внася проектобюджет в националния парламент. Тази есен държавите членки в такива ситуации — Белгия, Австрия и Испания — бяха приканени да отложат представянето, докато изготвят цялостен проект на бюджетен план. Във всеки случай Комисията непрекъснато следи състоянието на бюджета във всички държави членки въз основа на цялата налична информация, включително техническия обмен между националните органи и службите на Комисията.

(15)

Становищата са придружени от приложение със статистически данни, което включва информацията, необходима за оценяване на плановете на държавите членки.

(16)

Тези прагове от 0,3 % или 0,6 % са в съответствие с праговете от контролния отчет.

(17)

Допълнителни подробности относно фискалните перспективи на ЕС са представени в прогнозата на Комисията от есента на 2024 г.: https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/european-economic-forecast-autumn-2024_en

(18)

Приносът към фискалната позиция на общите нетни разходи, финансирани на национално равнище, се очаква да бъде рестриктивен (близо ½ % от БВП) както през 2024 г., така и през 2025 г.

(19)

Фискалната позиция измерва краткосрочния импулс за икономиката от дискреционната фискална политика. Тя се основава на увеличението на нетните разходи в сравнение с 10-годишния номинален потенциален растеж на БВП. Агрегираният размер на нетните разходи, използван за оценка на фискалната позиция, включва разходите, финансирани с безвъзмездни средства по МВУ и други фондове на ЕС.

(20)

Използваната тук методика за стохастични прогнози за държавния дълг е представена в Обзора на устойчивостта на дълга за 2019 г. на Европейската комисия, приложение А7, и в Berti K. (2013 г.), „Stochastic public debt projections using the historical variance-covariance matrix approach for EU countries“ (Стохастични прогнози за държавния дълг, при които се използва историческият подход на вариантна-ковариантна матрица за страните от ЕС), European Economy Economic Paper № 480.

(21)

Прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. включва мерки на фискалната политика, които са били приети или поне обявени по достоверен начин, и информация, която е била достъпна към 31 октомври 2024 г. След 2026 г. (последната прогнозна година) структурното първично салдо се променя единствено от прогнозираните (нетни) разходи, свързани със застаряването на населението.

(22)

Предполага се, че сътресенията следват общо нормално разпределение.