ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 18.12.2023
COM(2023) 796 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Оценка на проектите на актуализираните национални планове в областта на енергетиката и климата в целия ЕС
Важна стъпка към постигането на по-амбициозните цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата съгласно Европейския зелен пакт и плана REPowerEU
1ВЪВЕДЕНИЕ — АКТУАЛИЗИРАНИ ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА ВАЖНА СТЪПКА КЪМ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНИЯ ПАКТ И ПЛАН REPOWEREU
През последните години стана ясно, че е необходимо ЕС да продължава да следва поетия курс и да ускори напредъка си към климатична неутралност и към изграждане на устойчива енергийна система и на икономика, която е едновременно конкурентоспособна и устойчива. Новите температурни рекорди в световен мащаб и зачестилите екстремни климатични явления са доказателство за ускоряването на климатичната криза. В допълнение към пандемията завръщането на войната на европейския континент и най-тежката световна енергийна криза от десетилетия застрашиха енергийната сигурност и финансовата достъпност на енергията, както и икономическата стабилност в Европа. В отговор на тези заплахи ЕС предприе решителни действия, като ускори изпълнението на Европейския зелен пакт, въвеждайки в рекордно кратко време пакета „Подготвени за цел 55“ и плана REPowerEU. Сега е моментът Съюзът, заедно с държавите членки, да изпълни тези ангажименти, като същевременно оказва подкрепа на домакинствата и предприятията и подобрява устойчивостта и ориентираността към бъдещето на икономиката на ЕС.
От 2018 г. държавите членки на ЕС използват Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата
като основа за цялостна система за управление с оглед постигане на целите и задачите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и изграждане на устойчив Енергиен съюз, способен да посрещне бъдещите предизвикателства.
Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) са основният инструмент за стратегическо планиране на политиката за държавите членки, който служи да се опише как те ще постигнат целите и задачите, определени в рамките на Енергийния съюз, и ще продължат да напредват към постигане на климатична неутралност и устойчивост до 2050 г. Те дават възможност за краткосрочна, средносрочна и дългосрочна предвидимост на инвестициите и са основен инструмент за мобилизиране на огромните инвестиции, необходими за постигане на колективната цел за неутралност по отношение на климата. С тяхна помощ се гарантира, че преходът на ЕС е социално справедлив и осигурява енергийна сигурност и финансова достъпност на енергията.
В края на 2019 г. държавите членки представиха окончателните си НЕКП. През 2023 г. те за пръв път направиха преглед на своите НПЕК и ги актуализираха с оглед изпълнението на повишените цели и задачи в областта на енергетиката и климата съгласно Европейския зелен пакт, Европейския закон за климата, пакета „Подготвени за цел 55“ и плана REPowerEU от 2022 г. В актуализираните планове са отчетени по-големите предизвикателства, стоящи по пътя към по-устойчив Енергиен съюз, в това число последиците от войната в Украйна, и са отразени международните ангажименти на ЕС по Парижкото споразумение.
Освен това след множеството предизвикателства в световен мащаб, възникнали през последните години, Комисията създаде Механизма за възстановяване и устойчивост с цел изграждане на по-устойчиви и издръжливи икономики на ЕС. Съгласно 23 глави за REPowerEU, приети като част от плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на държавите членки, и 27 преразгледани ПВУ повече от 42 % (275 милиарда евро) от общия актуализиран размер на разпределените средства по ПВУ ще бъдат използвани за финансиране на инвестиции и реформи в подкрепа на прехода към зелена икономика и плана REPowerEU. Тези реформи допринасят пряко за постигането на целите по НПЕК. Полезните взаимодействия с ПВУ трябва да бъдат изцяло проучени в актуализираните НПЕК.
За държавите членки актуализираните НПЕК представляват правилната рамка за изпълнение на ангажиментите им и постигане на целите за 2030 г. за намаляване на нетните вътрешни емисии на парникови газове с поне 55 %; увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници до 42,5 % с цел той да достигне 45 %; и намаляване на крайното енергийно потребление на равнището на ЕС с 11,7 %.
При наличието на сериозни планове климатичният и енергийният преход може да се превърнат в стратегия за икономически растеж за континента ни, така че преходът да бъде съвместим със стабилно, иновативно и проспериращо икономическо бъдеще, в което се създават ориентирани към бъдещето и устойчиви работни места. Благодарение на постоянния диалог с държавите членки относно актуализираните им НПЕК Комисията ще постави нов засилен акцент върху конкурентоспособността, иновациите и инвестициите в рамките на Енергийния съюз, в това число опростена регулаторна среда.
Комисията вече оцени 21-те проекта на актуализирани планове, представени от държавите членки към средата на ноември
. Въпреки че повечето държави членки вече са представили проектите си на актуализирани планове, Комисията отбелязва със съжаление, че при някои от проектоплановете имаше значителното забавяне, което оказа сериозно отрицателно въздействие върху процеса, и призовава всички държави членки да спазят крайния срок за представяне на окончателните планове през юни 2024 г.
Съгласно оценката на Комисията държавите членки са на прав път, но продължава да има различията в степента на амбиция в политиките в областта на климата и енергетиката за постигане на наскоро договорените повишени цели и задачи за 2030 г. Предвид краткото време между финализирането на пакета „Подготвени за цел 55“ и подаването на проектите на актуализираните НПЕК това не беше изненада. Поуките, извлечени от постоянния конструктивен процес между държавите членки и Комисията при изготвянето на проектите на НПЕК, ще бъдат от полза при идентифицирането на най-добри практики, както и в случаите, при които са необходими допълнителни действия.
Заедно с настоящото съобщение Комисията публикува индивидуални оценки и препоръки
за 21 държави членки, съобразени с техните специфични особености. Тези препоръки са насочени към липсващите елементи, на които следва да бъде обърнато внимание в окончателните НПЕК, така че държавите членки да могат да постигнат най-новите цели в областта на климата и енергетиката, произтичащи от пакета „Подготвени за цел 55“ и плана REPowerEU.
Освен това в съответствие с Европейския закон за климата Комисията оцени колективната амбиция и напредъка на 27-те държави членки към целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и колективния напредък в адаптирането към изменението на климата. Оценката на Комисията на съгласуваността на националните мерки с тези цели стои в основата на набор от препоръки, отправени към държавите членки като част от този пакет от политики.
Каре 1. Основни констатации от оценката на проектите на актуализираните планове.
·Въпреки значителното им ограничаване през последните години се оценява, че нетните емисии на парникови газове през 2030 г. ще намалеят с 51 % спрямо 1990 г., което е 4 процентни пункта под целта от 55 %, заложена в Закона за климата. С действията си Съюзът подпомага държавите членки при постигането на тези цели, но все пак е необходимо държавите членки да предприемат благоприятни мерки за въвеждане на достатъчно политики и мерки в областта на транспорта, сградите и селскостопанските отпадъци, както и за подобряване на поглъщането на въглерод. Това допълнително усилие е нужно, за да се изравнят различията при постигането на целите съгласно регламентите за разпределяне на усилията и ЗПЗГС.
·Делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление може да достигне 38,6 %—39,3 % през 2030 г. на равнището на Съюза. Този дял е значително по-висок от заложения в преработената директива за енергията от възобновяеми източници (RED II) от 32 %, но все пак е по-нисък от задължителната цел от 42,5 % с колективен стремеж към постигане на 45 % съгласно RED II от 2023 г. Много малко държави членки са представили принос, който е в съответствие с очаквания им национален принос съгласно Регламента относно управлението и RED II.
·По отношение на енергийната ефективност крайното енергийно потребление през 2030 г. на равнището на Съюза може да достигне 814,3 млн. тона нефтен еквивалент, което съответства на намаление от 5,8 % спрямо прогнозите за 2030 г. Това е под равнището на крайно енергийно потребление от 956 млн. тона нефтен еквивалент, определено в Директивата за енергийната ефективност от 2018 г.; но все пак е над равнището от 763 млн. тона нефтен еквивалент, което съответства на намаление от 11,7 % спрямо прогнозите за 2030 г., заложени в преработената Директива за енергийната ефективност от 2023 г. Само няколко държави членки предлагат достатъчно високо равнище на амбиция по отношение на първичното потребление на енергия, крайното енергийно потребление или и двете.
·Енергийната сигурност се разглежда по много различен начин в проектоплановете. Вносът на енергия в ЕС от Русия е намалял значително, например делът на вноса на руски природен газ е намалял от около 45 % от вноса в ЕС през 2021 г. на 15 % през първите десет месеца на 2023 г. Само някои държави членки обаче представят подробни планове за диверсифициран достъп до газ или нисковъглеродни енергийни източници. Търсенето в електроенергетиката и съхранението на енергия в бъдеще не са достатъчно обхванати въпреки нарастващото значение на възможностите за гъвкавост. Малко държави членки са посочили как планират постепенно да намалят употребата на нефт и да ограничат последиците за енергийната сигурност и нефтената инфраструктура.
·Всички държави членки започнаха постепенно да намаляват употребата на изкопаеми горива, по-специално твърдите изкопаеми горива, за производство на енергия, но само някои от тях вече изобщо не използват въглища, а не всички имат такива планове преди 2030 г. Изглежда, че някои държави членки изостават спрямо предишно поетите ангажименти в териториалните планове за справедлив преход, одобрени от Комисията през 2022 г. По отношение на субсидиите за изкопаеми горива е необходимо колективно усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване.
·Повечето държави членки идентифицират възприемането на гъвкав подход и реакция на потреблението като ключова характеристика на вътрешния енергиен пазар с оглед осигуряване на бързо навлизане на енергията от възобновяеми източници, а някои държави членки са заложили ясни национални цели в подкрепа на въвеждането на такива услуги. Въпреки това в редица планове все още липсват ясни цели и всеобхватна регулаторна рамка за укрепване на електроенергийните мрежи с оглед интегрирането на възобновяеми енергийни източници и технологични иновации за насърчаване на въвеждането на активи за гъвкавост.
·За да се справят с енергийната бедност, огромното мнозинство от държавите членки все още трябва да формулират ясни цели и метод за определяне и оценка на уязвимите домакинства. Полезните взаимодействия със структурните енергийни политики, и по-специално мерки за енергийна ефективност и по-силна рамка за овластяване на потребителите с цел облекчаване на енергийната бедност, също не са достатъчно проучени.
·Като се имат предвид всички тези предизвикателства, Комисията ще постави нов засилен акцент върху научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, включително върху подготовката на квалифицирана работна сила. Комисията ще работи с държавите членки при подготовката на техните национални планове в областта на енергетиката и климата с насоченост към реформи, с които се цели да се поддържа финансовата достъпност на чистата енергия за гражданите и домакинствата. Необходимо е в тези планове да се наблегне допълнително върху конкурентоспособността и иновациите в опростена регулаторна среда, така че бизнесът в ЕС да може да създава, развива и разширява производствените мощности за чисти технологии и да гарантира доставките на компоненти и материали за цялата верига на стойността в съответствие със законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и законодателния акт за суровините от критично значение.
·Като цяло в плановете все още липсва стабилна оценка на инвестиционните нужди, подкрепена от конкретни мерки за привличане на частно финансиране, тъй като по-голямата част от инвестициите, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, трябва да идват от частни източници.
·За да подкрепят справедливия преход, държавите членки са представили само частична оценка на социално-икономическите въздействия на климатичния и енергийния преход върху хората, домакинствата и дружествата, а при съответните политики и мерки често няма стратегическа и далновидна визия.
·Освен това, за да се поддържат стълбовете на Енергийния съюз, е необходима устойчивост на физически климатични въздействия. При окончателните планове трябва да се положат повече усилия за анализиране на съответните уязвимости и рискове по отношение на климата и да се включат цели за адаптиране към изменението на климата във всички измерения на Енергийния съюз, които да бъдат подкрепени със солидни политики и мерки.
2ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИТЕ НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА
2.1Оценка на проектите на актуализираните НПЕК в целия ЕС по отношение на целите и задачите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. в петте измерения на Енергийния съюз
2.1.1Декарбонизация
Проектите на актуализираните НПЕК допринасят ЕС да се доближи до постигането на целта си за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 %. Ясно е обаче, че са необходими допълнителни усилия от страна на държавите членки, за да се допълнят действията на ЕС с подходящи политики, така че да бъдат преодолени оставащите различия. Въз основа на информацията, предоставена в проектите на актуализираните НПЕК, се оценява, че нетните емисии на парникови газове през 2030 г. ще намалеят с 51 % спрямо 1990 г., което е 4 процентни пункта под целта от 55 %, заложена в Закона за климата. Ако се вземе предвид приносът на цялото земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС) над ограничението от 225 млн тона CO2-еквивалент, намалението ще достигне -51,7 %. Очаква се заложената в проектите на актуализираните НПЕК пътека да не доведе до постигане на неутралност по отношение на климата през 2050 г. Въпреки че емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 32,5 % от 1990 г. насам, при анализа на прогнозните емисии на парникови газове в проектите на актуализираните НПЕК се подчертава необходимостта от промяна на темпото. Намаляването на емисиите до 2030 г. трябва да продължи, като се увеличи почти три пъти средното годишно намаление, постигнато през последното десетилетие.
Проектите на актуализираните НПЕК са стъпка в правилната посока за постигане на повишената амбиция съгласно Регламента за разпределяне на усилията (РРУ), но продължава да има значителна разлика, на която трябва да бъде обърнато внимание в окончателните НПЕК. Съгласно РРУ емисиите от вътрешния транспорт (с изключение на авиацията), сградите, селското стопанство, малките промишлени предприятия и отпадъците трябва да бъдат намалени с 40 % до 2030 г. спрямо 2005 г. При обобщаването на наличните прогнози стана ясно, че емисиите ще намалеят с 33,8 % през 2030 г. (спрямо равнището от 2005 г.), което е с 6,2 процентни пункта под целта на ЕС. Единствено Хърватия, Гърция, Унгария, Люксембург, Португалия, Словения, Испания и Швеция не очакват да изостанат от националните си цели по РРУ за 2030 г., без да се има предвид възможностите за гъвкавост, които биха могли да използват в рамките на РРУ. Същевременно само някои държави членки разглеждат новата система за търговия с емисии (ETS2) в своите планове и прогнозни сценарии (Кипър, Чехия, Естония, Франция, Унгария, Литва и Румъния). ETS2, обхващаща по-специално горивата, използвани за горене в секторите на сградите и автомобилния превоз, ще осигури допълнителен стимул за постигане на целите по РРУ.
Повечето проекти на актуализирани НПЕК не съдържат достатъчно високи амбиции и достатъчни действия на сушата. Много малко държави членки посочват конкретна пътека за постигане на националните си цели за нетни поглъщания или достатъчни действия за подпомагане на земеделските стопани, лесовъдите и други заинтересовани страни при изграждането на устойчиви бизнес модели в съответствие с тези цели. Обобщаването на прогнозите за ЗПЗГС показва, че дори след отчитане на общото нетно поглъщане ще липсват намаления от около 40—50 млн. тона CO2 еквивалент за постигането на целта за 2030 г. от -310 млн. тона CO2 еквивалент. Особено безпокойство продължават да будят Чехия, Естония, Финландия и Франция, където общата тенденция на намаляване на нетните поглъщания до 2025 г. може да повлияе на постигането на целите за 2030 г. както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. В плановете на други държави обаче се вижда подходяща амбиция по отношение на количественото определяне на въздействията за смекчаване на климата на различни политики и мерки (Литва), както и ценни политики като например определянето на цели за възстановяване на влажни зони или на екосистеми в торфищата (Дания, Испания, Нидерландия и Германия). Почти всички държави членки трябва да подобрят своя мониторинг, докладване и проверка, за да гарантират устойчивостта и засиленото интегриране на политиките, предвидени в преразгледаното законодателство. На последно място в плановете следва да има подобрено интегриране на биоразнообразието, възстановяването на природата и природосъобразните решения, за да се развият поглътителите на въглерод и устойчивостта. Ефективното прилагане на Регламента на ЕС относно несвързаните с обезлесяване продукти също ще допринесе да се противодейства на тази тенденция.
Липсата на намаляване на емисиите в областта на транспорта налага допълнителни целенасочени действия. Само в някои от плановете има обща цел за емисиите на парникови газове в транспортния сектор (Естония, Нидерландия и Швеция). Въпреки това повечето държави членки са включили широк набор от мерки, вариращи от електрификацията на транспорта до въвеждането на инфраструктура с нулеви емисии за автомобилните пътища, железопътния транспорт, пристанищата и летищата, както и мерки за насърчаване на пренасочването към други видове транспорт, в това число към обществения транспорт и меката мобилност. Чрез намаляване на емисиите на отработили газове тези мерки ще доведат и до преки ползи чрез подобряване на качеството на въздуха. Всички държави членки включиха мерки за въвеждането на електромобилност, а някои от тях (напр. Испания и Нидерландия) поставиха отделни цели за електрическите превозни средства до 2030 г. Въпреки това в някои държави членки (напр. Италия, Франция и Германия) все още съществуват схеми за подпомагане на превозни средства, които използват изкопаеми горива. Освен това в някои от плановете няма конкретни мерки в подкрепа на производството и внедряването на устойчиви авиационни горива (SAF), допринасящи за инициативата ReFuelEU — сектор „Авиация“. Главите за REPowerEU на държавите членки в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост също допринасят за устойчивата мобилност и окончателните НПЕК следва да са в съответствие с тези инвестиции и реформи.
Що се отнася до действията във връзка с емисиите, различни от CO2, възлизащи на 30 % от емисиите по РРУ през 2021 г., описаните в проектите на НПЕК усилия са смесени. Плановете на Хърватия, Дания, Франция, Германия, Литва и Нидерландия включват относително пълен набор от източници на емисии, различни от CO2. Литва пък определя ясни цели за емисиите, различни от CO2, при управлението на отпадъците и селскостопанските емисии. При други държави обаче, например Естония, Унгария, Словения и Румъния, ще са необходими допълнителни действия за намаляване на емисиите, различни от CO2.
На равнището на ЕС общите селскостопански емисии са в застой, въпреки че националните планове показват по-разнообразна картина. Дори когато в плановете има всеобхватен набор от политики и мерки, а в някои случаи и конкретни цели за намаляване на селскостопанските емисии, изглежда, че прогнозните емисии намаляват много бавно, като се има предвид и тяхната стагнация през последното десетилетие. Това налага допълнителни мерки за справяне със селскостопанските емисии и количествено определяне на тяхното очаквано въздействие. При финализирането на НПЕК държавите членки следва да опишат по-добре полезните взаимодействия със своите национални стратегически планове за обща селскостопанска политика и да обяснят интегрирания национален подход за увеличаване на усилията.
По-нататъшното проучване на ползите от политиките за околната среда може да укрепи окончателните НПЕК, по-специално по отношение на замърсяването на въздуха, водите и кръговата икономика. Над половината от проектоплановете не съдържат необходимата информация относно въздействието на политиките върху прогнозните емисии на основните замърсители на въздуха, регулирани съгласно Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите, нито относно привеждането в съответствие на Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха с програмите в областта на енергетиката и климата. Аналогично при повечето планове интегрирането на принципите и практиките на политиките за водите и кръговата икономика би било от полза предвид потенциала им да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове и насърчаване на стратегическата автономност и адаптирането към изменението на климата. В плановете следва да се вземат предвид и други практики на кръговата икономика, различни от управлението на отпадъците, в това число екопроектирането и кръговите бизнес модели, с оглед по-ефективно предотвратяване и намаляване на емисиите на парникови газове.
Въпреки че в плановете им е включен известен ангажимент за подкрепа на конкурентоспособността в промишлеността през целия процес на декарбонизация, държавите членки не се възползват напълно от рамката на НПЕК, за да изложат цялостна интегрирана стратегия. В приблизително половината от плановете обаче най-малко е очертана такава стратегия. Повечето държави членки включиха мерки за внедряване на водорода и за подобряване на енергийната ефективност на енергоемките промишлени отрасли, които в някои случаи са свързани с техните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Улавянето, използването и съхранението на въглерод (УСВ) непременно ще допринесе за постигане на неутралност по отношение на климата, особено при промишлените процеси, в които намаляването на емисиите е трудно, като по този начин може да се подпомогне конкурентоспособността в промишлеността. Осем държави членки представиха прогнози за обемите на CO2, които ще бъдат уловени (Белгия, Чехия, Дания, Франция, Гърция, Италия, Литва и Нидерландия), започвайки още от 2025 г. (общо 15,2 млн. тона CO2 годишно). Общо държавите членки планират да уловят 34,1 млн. тона CO2 годишно до 2030 г., от които 5,1 млн. тона CO2 от биогенни източници. Това може да бъде съпоставено с общия капацитет за инжектиране, оценен от държавите членки на 39,3 млн. тона годишно през 2030 г. В някои от актуализираните планове е отразена необходимостта от разработване на тръбопроводна мрежа за пренос на CO2.
С 28-ата Конференция на ООН по изменението на климата (COP28), която доразвива простинатото с Пакта за климата от Глазгоу, беше даден мощен тласък на прехода от изкопаеми горива към постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и беше одобрено решението за утрояване на мощностите за производство на енергия от възобновяеми източници и удвояване на средния годишен темп на повишаване на енергийната ефективност в световен мащаб до 2030 г. С проектите на актуализираните НПЕК се потвърждава, че всички държави членки са започнали постепенно да преустановяват използването на твърди изкопаеми горива, особено за производство на енергия. Някои държави членки вече не използват въглища изобщо, а други са се ангажирали постепенно да преустановят използването им до 2030 г. Трети държави членки (например Хърватия, Германия и Румъния) обаче планират да продължат да използват твърди изкопаеми горива доста след 2030 г.
Субсидиите за изкопаеми горива продължават да бъдат основна пречка пред прехода към чиста енергия и ограничават способността на ЕС да постигне целите си в областта на климата. Подобно на други субсидии, които вредят на околната среда, те противоречат на прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и водят до нарушаване на пазарните механизми. Въз основа на анализа на Комисията е необходимо колективно усилие от страна на всички държави членки, за да обяснят как планират постепенно да премахнат субсидиите за изкопаеми горива и да определят ясен и надежден график за бързото им премахване, като същевременно приемат допълнителни мерки, необходими за защита на уязвимите домакинства и за гарантиране на конкурентоспособността.
Нужни са допълнителни действия в окончателните планове, насочени към анализиране на съответните климатични уязвимости и рискове и към включване на цели за адаптиране в рамките на измеренията на Енергийния съюз, като те трябва да бъдат съчетани със солидни политики и мерки. Само Финландия, Люксембург и Испания направиха анализ на най-важните климатични уязвимости и рискове и предложиха съответни политики и мерки. Тези държави бяха и единствените, които правилно очертаха връзката между целите на Енергийния съюз и адаптирането към изменението на климата. Само пет държави членки (Финландия, Франция, Гърция, Люксембург и Португалия) очертаха политики и мерки за адаптиране, които са достатъчни, за да бъдат постигнати националните им стратегически цели. Повечето държави членки не са изложили достатъчно подробно своите политики и мерки, свързани с управлението на водите и с въздействието на сезонните жеги, недостиг на вода, суша или метеорологични явления върху производството на енергия и нарушаването на снабдяването.
Елементите за намаляване на риска от бедствия следва да бъдат засилени в окончателните планове. Повечето държави членки предоставиха някаква информация за връзките между НПЕК и техните рамки за управление на риска от бедствия, например по отношение на плановете за готовност за реагиране при рискове в електроенергетиката, отчитането на рисковете за киберсигурността и включването на рискове за сигурността на енергийните доставки. Кипър, Естония, Словакия и Нидерландия не са покрили този аспект.
2.1.2Енергия от възобновяеми източници
Съюзът разполага с всички необходими условия, за да гарантира, че продължава да бъде конкурентоспособен участник в световен мащаб, и вече е начело на световните усилия за внедряване на енергията от възобновяеми източници. Към момента той е поел ангажимент да увеличи общата си цел за енергията от възобновяеми източници до поне 42,5 %, като ще се опита да достигне 45 % до 2030 г.
Равнището на амбиция, предложено от държавите членки възлиза на дял от енергията от възобновяеми източници между 38,6 % и 39,3 % през 2030 г. на равнището на Съюза. Това значително надвишава целта от 32 %, заложена в Директивата за енергията от възобновяеми източници; но е под задължителния дял от 42,5 % съгласно преработената версия RED II. Усилията на някои държави членки, които надхвърлят необходимото равнище, не са достатъчни, за да компенсират приноса на други, които не са представили планове или които изостават от необходимото равнище на амбиция. Поради това амбициите за ЕС27 не са достатъчни и държавите членки трябва да увеличат своя принос в окончателните си актуализирани НПЕК, за да постигнат заедно задължителната цел на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници за 2030 г.
Съществуват големи разлики между подадения принос на държавите членки към целта на ЕС за ВЕИ и дела на ВЕИ, произтичащ от формулата в приложение II от Регламента относно управлението
. Само седем държави членки (Дания, Испания, Естония, Гърция, Италия, Литва и Люксембург) са подали принос, който е в съответствие с или над очаквания национален принос.
Почти всички държави членки са посочили пътеки за технологии за енергия от възобновяеми източници до 2030 г., а в някои случаи и до 2040 г. и 2050 г., като много от тях наблягат на засиленото въвеждане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, особено вятърна и слънчева енергия. Например Литва и Естония планират да достигнат дял от 100 % на енергията от възобновяеми източници в електроенергетиката през 2030 г., а Дания дори очаква да надхвърли това със 117 %. Много държави членки отчитат значението на слънчевата енергия и имат планове да насърчат нейното въвеждане предимно в жилищния сектор чрез стимули и опростени процедури за издаване на разрешителни. Това представлява важен принос за постигането на целите по стратегията на ЕС за слънчева енергия
. Единствено Португалия представя индикативна цел от 0,2 GW за развитието на океанската енергия, с което ще допринесе за целта от 1 GW за океанската енергия до 2030 г.
Държавите членки се насърчават да включат липсващите пътеки, както и задълбочено планиране и целеви инсталирани мощности за внедряване на технологии за възобновяема енергия за следващите 10 години, с прогноза до 2040 г., в окончателните си НПЕК. Това е от особено значение за вятърната енергия в контекста на целите на Плана за действие за вятърната енергия
.
В проектите си на актуализираните НПЕК държавите членки описват политиките и мерките в различна степен. Премахването на бариерите пред споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA) е от съществено значение, за да се гарантира пазарното внедряване на енергията от възобновяеми източници. Например Естония и Испания се стремят да насърчават частните инвестиции за внедряване на енергията от възобновяеми източници чрез такива споразумения.
Що се отнася до улесняването на издаването на разрешителни за възобновяеми енергийни източници, някои държави членки са включили мерки за рационализиране на процедурите за издаване на разрешителни чрез създаване на цифрова единна точка за контакт (напр. Кипър), обединяване на няколко отделни разрешителни в едно (напр. Нидерландия) и увеличаване на разпределените ресурси за органите, издаващи разрешителни (напр. Финландия). Освен това някои държави членки разполагат със силни проектопланове в подкрепа на определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (напр. Естония, Хърватия, Италия и Португалия). Други държави членки предоставиха също информация за картографирането на конкретни технологии (напр. Швеция за вятърната енергия).
Около половината от проектоплановете включват цели или прогнози
за увеличаване на дела на ВЕИ в отоплението и охлаждането, които ясно съответстват на задължителното увеличение
. Освен това само в шест от плановете има подходящи цели за районни отоплителни и охладителни системи, в други шест е посочена цел за сградите , а само в пет е поставена цел за дела на енергията от възобновяеми източници в промишлеността. В няколко от плановете се подчертава основният принос на термопомпите към дела на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане, но все пак е необходима повече информация относно възможностите за интеграция между електроенергийните и отоплителните и охладителните мрежи. Източниците на геотермална енергия се споменават в няколко проектоплана в различни раздели, по-специално за целите на отоплението и охлаждането (напр. Франция, Германия, Унгария и Словакия), но без съществени подробности относно мерките за тяхното внедряване.
Повечето държави членки включват пътеки за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта, но само някои от тях (напр. Чехия и Франция) предоставят информация за пътеката за намаляване на интензитета на емисиите на парникови газове в транспорта. Много малко държави членки (напр. Италия) са привели плановете си в съответствие с новите цели, заложени в RED II, и промените в структурата на целите.
Освен това все още има голям неизследван потенциал за допълнително насърчаване на мощностите от електролизьори за водород от възобновяеми източници и свързаните продукти в секторите, където има търсене, включително чрез международни партньорства за внос на водород в съответствие с целите на плана REPowerEU. Няколко държави членки обаче планират да предприемат допълнителни стъпки в тази посока. Например Германия вече е постигнала споразумение с Норвегия за разрешаване на дългосрочен внос на водород от възобновяеми източници. Отделно Дания, Германия, Нидерландия, Испания и Португалия се стремятда разработят електролизьори с обща мощност между 38и 40 GW, с цел насърчаване на производството на водород от възобновяеми източници.
Повечето държави членки не споменават изрично националните мерки за гарантиране на устойчивост на биоенергията, които покриват критериите за устойчивост на RED II. В прогнозите на повечето проектопланове са обхванати търсенето на биомаса по сектори до 2030 г. или дори до 2040 г.,, както и доставките на биомаса по суровини и произход. Много малко държави членки обаче посочват принципа на каскадно използване. Повечето от проектите на актуализираните НПЕК не включват националните доставки на горска биомаса за целите на енергетиката през 2021—2030 г., нито прогнозното използване на горска биомаса за производство на енергия съгласно преработения регламент за ЗПЗГС, по-специално за периода 2026—2030 г. Почти всички държави членки споменават биометана, но по-малко от половината от тях са поставили количествени национални цели за биометана за 2030 г., като те възлизат едва на приблизително 15 млрд. куб. метра
. Франция е най-бързо развиващият се пазар на биометан и представя добре развита рамка за развитие на този сектор. Както Италия, така и Дания са докладвали количества, възлизащи на повече от една трета от общото количество за ЕС, благодарение на което вносът на газ от изкопаеми източници може да бъде допълнително намален до 2030 г.
2.1.3Енергийна ефективност
Съгласно пакета „Подготвени за цел 55“ и плана REPowerEU, ЕС си постави за цел да намали потреблението на енергия с 11,7 % до 2030 г. спрямо прогнозите в референтния сценарий на ЕС за 2020 г., както е заложено в наскоро приетия преработен текст на Директивата за енергийната ефективност. На фона на това ново равнище на амбиция през 2021 г. потреблението на енергия в ЕС беше с 31,9 % по-високо от индикативната цел за 2030 г. за първичното енергийно потребление и с 26,9 % по-високо от задължителната цел за 2030 г. за крайното енергийно потребление.
В проектите си на актуализираните НПЕК повечето държави членки представят национален принос към целите на ЕС за енергийна ефективност до 2030 г., но малко от тях предлагат достатъчно високо равнище на амбиция по отношение на първичното енергийно потребление (напр. Германия и Нидерландия ), крайното енергийно потребление (напр. Естония и Румъния) или и двете (напр. Чехия, Франция, Италия и Литва) в съответствие с преработената Директива за енергийна ефективност.
Въз основа на представените от държавите членки национални приноси
се очаква ЕС да достигне крайно енергийно потребление от 814,3 млн. тона нефтен еквивалент през 2030 г., което е под равнището от 956 млн. тона нефтен еквивалент, заложено в Директивата за енергийна ефективност от 2018 г.; но е над равнището от 763 млн. тона нефтен еквивалент в преработения текст на същата директива. Това съответства на намаление с 5,8 % спрямо прогнозите за 2030 г., което е значително по-малко от намалението от 11,7 %, заложено в преработената Директива за енергийна ефективност. Това намаление е основно в резултат на усилията на държавите членки, които са се ангажирали с допълнително намаляване на енергопотреблението до 2030 г. Тези усилия обаче не са достатъчни, за да се компенсира приносът на държавите членки, които изостават в амбициите си или които не са представили национални приноси за енергийната ефективност в проектите си на актуализираните НПЕК.
Предварителната обобщена оценка показва значителни различия между амбициите и постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност до 2030 г. както за първичното, така и за крайното енергийно потребление. При първичното енергийно потребление има разлика от 75 млн. тона нефтен еквивалент спрямо индикативната цел на ЕС за 2030 г. За крайното енергийно потребление разликата възлиза на 53,1 млн. тона нефтен еквивалент спрямо задължителната цел на Съюза за 2030 г.
В окончателните актуализирани НПЕК ще трябва да бъдат включени по-амбициозни приноси за енергийната ефективност за 2030 г. и да бъдат посочени ясни пътеки за намаляване на енергопотреблението. Освен това е необходимо държавите членки да определят по-добре цялостните рамки на националните политики, на които се основават националните приноси, така че да заложат надежден план за постигане на предложеното от ЕС равнище на амбиция. Това се отнася по-специално за изпълнението на задължението за енергоспестяване, като ще трябва да се вземат предвид и преразгледаните икономии на енергия при крайното потребление, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., както и ролята на публичния сектор като пример, като за тази цел трябва да се опише подробно съответната информация относно планираните намаления на енергопотреблението от всички публични органи и санирането на обществени сгради.
Стратегията на Съюза за енергийна ефективност се основава на принципа „енергийната ефективност на първо място“
, , съгласно който енергийната ефективност е основен приоритет при всички политики. В окончателните актуализирани НПЕК е важно да има по-ясни подробни обяснения как държавите членки ще прилагат този принцип. Принципът за енергийната ефективност е отразен в няколко области на политиката в проекта на актуализирания НПЕК на Кипър, а Гърция, Испания, Литва, Люксембург и Румъния го включват поне в някои области на политиката в своите проектопланове. Същевременно в някои от проектоплановете принципът изобщо не се споменава.
В сектора на сградите визията за постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г.
е определена чрез плана на ЕС за целевите стойности в областта на климата и пакета „Подготвени за цел 55“. Настоящият цикъл за актуализиране на НПЕК представлява възможност за държавите членки да актуализират дългосрочните си стратегии за саниране до 2020 г.. Актуализираната амбиция следва да включва определяне на междинни цели за 2030 г. и 2040 г., като и индикатори като общото енергопотребление в строителния сектор, емисиите на парникови газове и процентите на саниране. Тази амбиция следва да бъде подкрепена с достатъчни политики, мерки и финансова подкрепа, като се имат предвид възможностите на сектора и основните бариери.
Към момента единствено Кипър, Гърция, Люксембург и Нидерландия са актуализирали равнището на амбиция в дългосрочните си стратегии за саниране. Освен това тези държави вземат предвид преработените текстове на Директивата за енергийната ефективност и Директивата за енергията от възобновяеми източници, както и бъдещата Директива относно енергийните характеристики на сградите по последователен и систематичен начин. Нидерландия повишава равнището на амбиция по отношение на междинните цели за декарбонизация на сградите до 2030 г. и 2050 г. Люксембург и Гърция представят преразгледани амбиции за енергоспестяване, а Кипър предлага нови и актуализирани мерки. Повечето държави членки обаче включват единствено основните аспекти на дългосрочните стратегии за саниране до 2020 г. Поради тази причина в окончателните си актуализирани НПЕК държавите членки трябва да дадат по-ясно описание и количествена оценка на свързаните със сградите политики и мерки по отношение на финансирането, разходите и въздействията върху енергоспестяването и намаляването на емисиите.
2.1.4Енергийна сигурност
През последните две години стана особено ясно колко важно е стратегическото планиране за измерението на енергийната сигурност на Енергийния съюз. Енергийната сигурност се разглежда по много различен начин в оценените проектопланове, което възпрепятства цялостния анализ на равнището на ЕС. При окончателните актуализирани НПЕК ще бъде от полза да се използват по-хармонизирани индикатори, както е посочено и в насоките, издадени от Комисията през декември 2022 г.
През 2021 г природният газ все още възлизаше на 24 % от микса на първична енергия на ЕС. Русия беше основният доставчик на газ за ЕС, като осигури около 45 % от вноса на ЕС през 2021 г. След нахлуването в Украйна Русия достави 15 % или 32 млрд. куб. метра от целия внос на газ в ЕС през първите десет месеца на 2023 г.. Въз основа на проектите на актуализираните планове националното производство на газ се очаква да се увеличи в Хърватия, Италия и Словакия. Наред с Румъния тези държави планират също да увеличат капацитета за подземно съхранение на газ или междусистемните газопроводни връзки, което ще укрепи сигурността на доставките на газ в ЕС.
Само някои държави членки (напр. Финландия, Италия и Португалия) предоставят достатъчно подробности в своите планове, така че да гарантират диверсифициран портфейл от доставчици на газ , макар че в други случаи те декларират големи амбиции за развитието на газове от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове (напр. Дания, Франция и Италия за биометана). Що се отнася до готовността за реагиране при рискове и кризи в газовия сектор, Европейската комисия отбелязва, че към момента на изготвяне на настоящото съобщение някои държави членки са закъснели с подаването на своите общи и национални оценки на риска, планове за превантивни мерки и аварийни планове, и ги насърчава да изпратят плановете си възможно най-скоро
.
Що се отнася до електроснабдяването, в окончателните актуализирани планове повечето държави членки трябва да уточнят и разгледат въздействието на постепенната замяна на електроцентрали, работещи с изкопаеми горива (най-вече въглища и газ) с възобновяеми енергийни източници (главно вятърна и слънчева енергия), особено по отношение на стабилността на електроенергийните им системи, включително въздействието върху взаимосвързаните държави членки. Освен това повечето държави членки обръщат внимание на производството на електроенергия, но малко от тях правят достатъчна оценка на търсенето. Решенията за гъвкавост като съхраняването на енергия и реакцията на потреблението имат основно значение за интегрирането на променливи възобновяеми източници в енергийната система. Положително е, че някои държави членки, напр. Испания, са изготвили ясни пътни карти и цели за съхраняването на енергия.
При някои държави членки ядрената енергия играе основна роля за постигането на целите за декарбонизация и гарантирането на енергийната сигурност. Към момента дванадесет държави членки използват ядрена енергия за производство на нисковъглеродна електроенергия с обща инсталирана мощност от 97 GWe. Съгласно проектите на актуализираните НПЕК девет от тях обмислят или планират да удължат живота на съществуващите мощности, а единадесет разглеждат възможността за внедряване на нови ядрени мощности. Освен това десет държави членки изразяват потенциален интерес към внедряването на технологии за малки модулни реактори с оглед поддържане на стабилността и финансовата достъпност на енергийния си микс.
Що се отнася до сигурността на енергийните доставки, за да се диверсифицира веригата на доставките на ядрена енергия, Чехия, Финландия и Словакия са осигурили доставки на алтернативно ядрено гориво и значително са намалили зависимостта си от Русия за доставки на ядрено гориво и услуги в рамките на ядрения горивен цикъл.
Нефтът продължава да бъде основният енергиен източник в ЕС, съответстващ на 34 % от микса на първична енергия през 2021 г. Делът на нефта в енергийния микс на ЕС се очаква да намалее умерено до 2030 г. и по-драстично до 2040 г. В малко от плановете (напр. Франция) има прогнози за националното потребление на нефт до 2030 г. и също в малко от тях се прави оценка на адекватността на нефтената инфраструктура след 2030 г. (пристанища, рафинерии, тръбопроводи и нефтени запаси) с оглед очакваната промяна в търсенето на нефт в резултат на декарбонизацията.
Въпреки че някои държави членки описват цифровизацията като стратегически инструмент за интегриране на възобновяеми енергийни източници в електроенергийната мрежа, киберсигурността ще бъде основно изискване за сигурна и стабилна енергийна система. Поради това е положително, че някои държави членки (напр. Испания) са включили адекватни препратки към Директива МИС 2 в проектите си на актуализирани планове или дори са разработили допълнителни мерки.
2.1.5Вътрешен енергиен пазар
Предвид повишената цел на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници и необходимостта да се даде възможност на потребителите бързо да усетят ползите от нея завършването на интегрирания енергиен пазар на ЕС ще представлява основен актив. Имайки предвид импулса за ускоряване на интегрирането на енергийната система и задълженията, залегнали в Директивата за електроенергията (ЕС) 2019/944 и наскоро приетата RED II, държавите членки ще трябва да въведат стабилни политики и да гарантират усвояването на източници на гъвкавост, като реакцията на потреблението и съхраняването на енергия. Наред с пълния и невъзпрепятстван достъп до пазара на тези услуги трябва да бъдат развити също проекти за внедряване и ясни благоприятни регулаторни рамки.
Някои проекти на актуализирани НПЕК включват стратегии за премахване на останалото изкривяване на цените и преодоляване на пазарните пречки за насърчаване на недискриминационното участие на нови участници на пазара и за осигуряване на различни източници на гъвкавост на енергийните пазари. По-специално в повечето проекти на актуализирани планове се набляга на основните мерки за увеличаване на гъвкавостта чрез внедряване на реакция на потреблението, интелигентни енергийни мрежи и доставчици на агрегирани услуги. Един такъв пример е Гърция, в чийто проектоплан е включено внедряването на съхраняването на енергия. В Дания и Португалия предложените мерки са насочени към насърчаване на интелигентното зареждане за електрически превозни средства. Швеция пък постави ясни национални цели за решения за гъвкавост. В проектоплановете на някои държави членки се споменава цифровизацията като средство за по-нататъшно интегриране на енергията от възобновяеми източници и разширяване на мрежата.
В актуализираните планове на повечето държави членки обаче все още липсват ясни национални цели за гъвкавост на енергийната система. Когато има включени национални цели, те варират по отношение на адаптивността и измеримостта. Като цяло, въпреки че много от държавите членки са определили мерки в плановете си за преодоляване на пазарните пречки, някои от тях все още не са поставили ясни задачи и срокове за целите си, по-специално времева рамка, в която пазарът на електроенергия да бъде напълно конкурентноспособен и либерализиран. Освен това са необходими конкретни мерки за внедряване на услуги за агрегиране и гъвкавост, осигурявани от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни мрежи.
За да се поставят европейските граждани в центъра на тези структурни промени, от съществено значение е да се овластят потребителите и да се укрепи тяхната роля в прехода към чиста енергия. По-специално операторите на разпределителни мрежи в Литва насърчават благоприятна рамка за активни клиенти, а в Люксембург се създава платформа за енергийни данни, която да подпомага участието на реалните потребители в енергийния пазар. Въпреки това в повечето проекти на актуализирани планове липсват достатъчно подробности (въздействия и количествени цели) относно мерките за насърчаване на собственото потребление и благоприятна рамка за развитието на общности за енергия от възобновяеми източници и споделяне на енергия, както и внедряване на технологични иновации, за да се подобри ефективността на използването на енергия.
Предвид неотдавнашната енергийна криза вътрешният енергиен пазар трябва да предложи достатъчна защита на уязвимите потребители и домакинства. Поради тази причина във всички окончателни актуализирани планове трябва да бъдат засилени действията по този аспект. Повечето държави членки все още нямат ясно определение за енергийна бедност или следва да извършат правилна оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност и при необходимост да определят цел за намаляване на този брой. Може да се подчертаят някои добри практики в проектоплановете като определението за енергийна бедност, записано в закон във Франция, или текущата работа в Словакия за разработване на метод за изготвяне на определение за енергийна бедност.
В повечето НПЕК все още липсват структурни политики и мерки за облекчаване на енергийната бедност, по-специално мерки за енергийна ефективност и декарбонизация в подкрепа на уязвими групи, както и източници на финансиране, в това число от Социалния фонд за климата.
Стабилните и достатъчни междусистемни връзки са предпоставка за укрепване на устойчивостта и интеграцията на европейската енергийна система. Европейската рамка е полезен инструмент за тази цел и държавите членки постигнаха добър напредък в увеличаването на трансграничния капацитет. В проектоплановете си всички държави членки признават колко важно е да се постигне или поддържа целта за междусистемна електроенергийна свързаност от 15 %.
По отношение на трансграничното регионално сътрудничество само осем от необходимите 40 двустранни споразумения за сигурност на доставките на газ между съседни държави членки са подписани и включени в оценените проектопланове, което е знак за структурна уязвимост в архитектурата на ЕС за сигурност на доставките
. В проектите на актуализираните планове липсват подробности относно актуалното състояние на тези споразумения и съответните държави членки се насърчават да продължат усилията си за придвижване на тези преговори.
В повечето проекти на актуализирани НПЕК се споменава напредък към завършване на някои проекти от общ интерес. Въпреки това все още са необходими значителни действия за постигане и поддържане на равнището на взаимосвързаност предвид целите за 2030 г. Някои държави членки (напр. Хърватия, Дания, Финландия, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Словакия и Словения) вече са изпълнили целта на ЕС или я надхвърлят. Други поемат ангажимент в проектоплановете си да развият междусистемни връзки със съседни държави, като инвестират в нови междусистемни връзки и преносен капацитет, особено в региони, които са исторически зависими от един доставчик и понастоящем имат за цел да подобрят диверсификацията. Освен това някои държави членки (напр. Естония, Финландия, Италия и Португалия) планират да разнообразят енергийния си микс, като осъществят съвместни проекти за инфраструктура за водород.
2.1.6Научни изследвания, иновации, конкурентоспособност и умения
Сега повече от всякога е от изключително значение да се засилят действията в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността във всички държави членки, за да се изпълнят целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и да се гарантира устойчива, кръгова и декарбонизирана европейска икономика. За тази цел са необходими привлекателни икономически възможности за промишлеността и предприятията в опростена регулаторна среда, както и създаване на работни места, ориентирани към бъдещето. Поради тази причина при окончателните актуализирани НПЕК ще е от полза да се постави засилен акцент върху това измерение на Енергийния съюз.
В проектите си на актуализирани НПЕК повечето държави членки посочват национални стратегии и мерки за подкрепа на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността. При повечето от тях обаче липсват цели и задачи за финансиране, очертаващи конкретни пътеки към 2030 г. и 2050 г. с оглед ускоряване на внедряването на специфични технологии за чиста енергия и насърчаване на прехода към кръгова икономика с нулеви нетни емисии. С изключение на Дания, Германия, Естония, Франция и Литва в проектите на актуализираните планове липсват конкретни действия, с помощта на които да се увеличи производството на технологии, оборудване и компоненти за чиста енергия и да се гарантира устойчивостта на веригите на доставките на държавите членки.
Освен това е наложително да се проучи как действията в областта на енергетиката и климата на национално равнище може да допринесат за развитието на опростена регулаторна среда за привличане на инвестиции в чисти технологии и за улесняване на разпространението им в целия вътрешен пазар. Важно е също Съюзът и държавите членки да работят заедно, за да гарантират, че при енергийния и климатичния преход, след постепенното премахване на енергията от изкопаеми източници, алтернативите за чиста енергия се предлагат на достъпни цени. Националните планове в областта на енергетиката и климата са важни инструменти, за да се гарантира, че предвид необходимостта от значителни инвестиции в електроенергийната мрежа преди 2030 г. например се провежда диалог относно реформи и други мерки за осигуряване на достъп на предприятията и домакинствата до чиста енергия на достъпни цени. Комисията възнамерява да използва постоянния процес на диалог с държавите членки във връзка с националните им планове в областта на енергетиката и климата, за да започне да работи по тези въпроси.
В повечето планове се докладва за регионално сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ и стратегическия план за енергийните технологии, но не се поставят измерими цели, които да бъдат постигнати чрез съвместни проекти. Като добри примери обаче може да бъдат посочени плановете на Дания да проучи сътрудничеството в областта на улавянето и съхранението на въглерод/улавянето и използването на въглерод със скандинавските държави, сътрудничеството между Испания и Португалия за съвместен изследователски център в областта на съхраняването на енергия и плана на Люксембург да си сътрудничи с останалите държави от БЕНЕЛЮКС за изследвания и иновации в областта на водорода.
Като цяло в проектите на актуализираните планове на държавите членки липсват мерки и финансиране за изпълнение на плана за действие на ЕС за цифровизиране на енергийната система
. Въпреки това са налице положителни примери, като например плановете на Италия за изследване на киберсигурността в електроенергийния сектор, проекта от общ интерес на Словакия и Чехия за цифровизация на разпределителната система (ACON Smart Grids) и мерките на Португалия за разпространяване на интелигентните измервателни уреди и за разработване на интелигентни енергийни мрежи.
Все по-важно е да се работи за справяне с недостига на висококвалифицирани работници за прехода към чиста енергия, както е отбелязано в няколко инициативи на Комисията, в това число Европейския пакт за уменията и предложението за законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, където са включени академии за развитие на умения. Някои държави членки като Дания, Испания, Естония, Португалия и Словакия ясно идентифицират секторите, в които ще съсредоточат действията си за преквалификация или повишаване на квалификацията. Повечето държави членки обаче не са заложили цели или мерки, подкрепени със специално финансиране, за справяне с недостига на висококвалифицирани работници, установен в стратегически сектори.
2.2Инвестиции за конкурентоспособен Европейски зелен пакт
За да бъдат постигнати амбициозните цели за 2030 г., инвестициите ще трябва да бъдат значително увеличени, а публичните ресурси се очаква да бъдат ограничени. В доклада си за стратегическо прогнозиране за 2023 г. Комисията изчисли, че са необходими допълнителни годишни инвестиции в размер на 620 млрд. евро за постигане на целите на Европейския зелен пакт и плана REPowerEU.
В проектите си на актуализирани НПЕК повечето държави членки не представят преглед на очакваните общи инвестиции, необходими за периода 2020—2030 г.. Девет държави членки (Кипър, Испания, Франция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия и Румъния) включват поне частична оценка на инвестиционните нужди. Нито една държава членка не представя оценка на разликата между тези нужди и наличните източници на финансиране. Въпреки това някои държави членки докладват инвестиционните нужди, свързани с енергетиката, в секторите на сградите, промишлеността и транспорта. Малко държави членки докладват очакваните инвестиционни нужди в селскостопанския сектор, насочени към подпомагане на земеделските производители за изграждането на устойчиви бизнес модели. Като цяло информацията, предоставена от държавите членки в проектите на актуализираните НПЕК, която понастоящем е включена в плановете, не дава възможност да се обобщят инвестиционните нужди на равнището на ЕС.
Стабилните оценки на инвестиционните нужди и на тяхното макроикономическо въздействие станаха още по-важни в контекста на предложената реформа на правилата на ЕС за икономическо управление, където съгласно предложението на Комисията националните средносрочни бюджетно-структурни планове ще трябва да бъдат в съответствие с актуализираните НПЕК.
НПЕК представляват възможност да се проучат различни начини за подобряване на регулаторната среда за привличане на частни инвестиции и да се обмисли как да се използват публичните средства (от национални и европейски източници на финансиране) за привличане на частни инвестиции. Това включва начините, по които държавите членки ще използват Механизма за възстановяване и устойчивост, политиката на сближаване (в това число Фонда за справедлив преход), общата селскостопанска политика и фондовете за иновации и модернизация в подкрепа на целите на НПЕК. Освен това чрез търг на квоти за емисии ще бъдат генерирани значителни приходи, които също следва да бъдат в подкрепа на климатичния преход.
В окончателните актуализирани планове информацията за източниците на финансиране трябва да бъде допълнена, тъй като само няколко държави членки предоставят информация за типа източници (публични или частни, европейски или национални). Освен това само някои държави членки изрично разглеждат въпроса за привличането на частни инвестиции. Като изключения може да бъдат посочени Естония и Италия, които включват мерки за подкрепа на развитието на рискови инвестиции, Люксембург, където се планира да се използват публични финанси за мобилизиране на частни инвестиции, и платформите за изпитване и иновационните екосистеми във Финландия.
От жизненоважно значение е в окончателните си актуализирани планове държавите членки напълно да отразят реформите и инвестициите в областта на енергетиката и климата, включени в други подходящи инструменти на ЕС за финансиране, по-специално националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в това число главите за REPowerEU. С 27-те преразгледани ПВУ и 23-те глави за REPowerEU ще се предостави подкрепа за инвестиции и реформи в измеренията на Енергийния съюз, например като се заделят повече от 46 млрд. евро за саниране на сгради с цел подобряване на енергийната ефективност, в допълнение към 66 млрд. евро, предвидени първоначалните ПВУ. Други примери включват обновяването на повече от 3000 km преносни и разпределителни линии на електроенергийната мрежа и инвестиции в размер на повече от 2,5 млрд. евро за производство на водород от възобновяеми източници.
Държавите членки следва да обмислят дали при финализирането и/или изпълнението на НПЕК може да се възползват и от Инструмента за техническа поддръжка, който може да осигури експертен опит и капацитет в съответствие със специфичните им потребности, за да се подпомогне изпълнението на политики и мерки, заложени в НЕКП, както и идентифицирането и мобилизирането на основните източници на финансиране.
2.3Справедлив преход
Справедливият климатичен и енергиен преход е от решаващо значение, за да се гарантира, че ползите от този процес се споделят по справедлив начин, като същевременно се смекчават отрицателните ефекти. Това е необходимо, за да се осигури трайна подкрепа от страна на обществото за осъществяването на амбициозните реформи, които ще засегнат всички сфери на икономиката.
Държавите членки досега са представили само частична оценка на социално-икономическите въздействия на климатичния и енергийния преход върху отделните лица, домакинствата и дружествата. В проектоплановете рядко се обсъждат ефектите от политиките и мерките на прехода върху разпределението на приходите, създаването, трансформацията и закриването на работни места и енергийната бедност. Като цяло те не съдържат подходящ количествен анализ, нито отчитат в достатъчна степен разпределението на въздействието върху различните групи от населението. Освен това в нито един от плановете няма достатъчна информация за изготвянето на бъдещите социални планове за климата и за това как ще се гарантира съгласуваност между двата плана.
Анализът на плановете разкрива, че в повечето от тях липсва всеобхватен набор от целенасочени политики за справяне със социалните въздействия и въздействията върху заетостта на прехода. Всъщност повечето от включените политики са разнородни и често се отнасят единствено до справянето с отрицателните ефекти от прехода в регионите с интензивно потребление на въглища и въглерод. В повечето планове само частично се подчертават полезните взаимодействия между различните инструменти и фондове в подкрепа на справедливия преход, в това число Фонда за справедлив преход (ФСП), който зависи от ефективното осъществяване на прехода.
В приетите териториални планове за справедлив преход седем държави членки (Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия и Словакия) отложиха ангажиментите си за постепенно премахване на изкопаемите горива, а други четири държави членки (Кипър, Естония, Финландия и Румъния) изобщо не посочват такива. В някои случаи не е ясно как това ще се отрази на планираните мерки.
Поради тази причина държавите членки се насърчават да подобрят разработването на цялостни национални стратегии за справедлив преход, подкрепени с факти, в окончателните си НПЕК. Освен това държавите членки следва да предоставят също допълнителна информация относно политиките за справедлив преход, в това число по-специално мерките, които вече са докладвани в контекста на първото наблюдение на препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата.
Изследванията показват, че климатичният и енергийният преход засягат жените по различен начин от мъжете: жените са представени в по-малка степен в сектори, в които ще има ползи от прехода („зелени“ работни места), и е по-вероятно да бъдат засегнати от транспортна и енергийна бедност. Те обаче може да бъдат движещата сила на прехода поради разликите в поведението по отношение на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. Ето защо е важно в НЕКП да бъде укрепен свързаният с пола аспект на справедливия преход. Само в четири от плановете се споменава равенството между половете при енергийната политика и са включени съответни ангажименти и мерки (Чехия, Испания, Малта и Португалия). Три от тях съдържат ангажименти (Чехия, Испания и Малта), а само Испания е включила конкретни политики.
2.4Участие на обществеността, местни и регионални участници и ролята на трансграничното регионално сътрудничество за всеобхватен план за всички
Регламентът за управление и задължението на държавите членки съгласно Орхуската конвенция изискват ранно и приобщаващо участие на обществеността в изготвянето на националните планове в областта на енергетиката и климата, в това число проектоплановете.
Повечето държави членки организираха обществени консултации относно проектоплановете, но качеството на процесите на консултация варира и много от тях не покриват всички горепосочени задължения. По-специално плановете съдържат малко подробности за каналите за комуникация, използвани за достигане до обществеността, както и за методите, използвани за включване на широк кръг от заинтересовани групи, в това число социалните партньори и други членове на обществеността. В много от плановете липсва подходяща времева рамка, в която обществеността има възможност да изрази мнението си.
Повечето проектопланове не включват обобщение на гледните точки на обществеността и начина, по който са били взети предвид. Освен това няма много подробности относно информацията, предоставена на обществеността, и начина, по който консултациите са допринесли за окончателното съдържание на проектоплановете. Няколко държави членки (Дания, Испания, Финландия, Франция, Словакия и Швеция) посочват, че са провели широки обществени консултации за основните национални политики, които са включени в проекта на актуализирания план, но не и за проектоплана като цяло. От друга страна Литва е добър пример за гарантиране на участието на обществеността по време на изготвянето на проекта за НЕКП.
Местните и регионалните власти играят важна роля при прилагането на политиките в областта на енергетиката и климата. Много малко държави членки обаче дават конкретни примери за това как ги включват в процеса на изготвяне на проекта на актуализиран НПЕК, а още по-малко държави членки използват установен многостепенен диалог в този процес.
Малко държави членки се позовават на ориентиращата роля и въздействието на регионалното сътрудничество и работата, извършвана в рамките на групите на високо равнище. Аналогично малко държави членки споменават възможността да използват механизмите за сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници, за да покрият националния си принос за ВЕИ. Добрите примери включват Люксембург с участието му в Механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници, съвместните проекти на Естония за вятърна енергия от източници в морето и на сушата, с които се кандидатства за подкрепа по Механизма за свързване на Европа, както и споразумението между Дания и Германия за разработване на енергийния остров Борнхолм като съвместен проект за енергия от възобновяеми източници по член 9 от RED II.
3ОЦЕНКА НА НАПРЕДЪКА ПО ЕВРОПЕЙСКИЯ ЗАКОН ЗА КЛИМАТА
В Доклада за напредъка на действията в областта на климата вече беше направена оценка на мерките на Съюза и националните мерки спрямо целите за 2050 г., както и на напредъка в адаптирането към изменението на климата на равнището на ЕС. Неутралността по отношение на климата е обсъдена накратко тук, както и в раздел 2 на настоящия документ въз основа на новата информация, представена в проектите на актуализираните НПЕК. Направен е анализ на напредъка в адаптирането към изменението на климата на национално равнище тук, както и в специален работен документ на службите на Комисията. Препоръките относно неутралността по отношение на климата и целите за адаптиране се основават на тези оценки.
Съгласно най-новите данни емисиите на парникови газове продължават стабилно да намаляват и има обнадеждаващи примери за действие на място. Оценката обаче показва, че напредъкът към целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата изглежда недостатъчен.
Оценката на напредъка на държавите членки по отношение на адаптирането към изменението на климата разкрива, че адаптирането и необходимостта от повишена устойчивост се придвижват напред в политическия дневен ред. Това обаче не означава, че е налице политическа готовност.
Продължават да съществуват значителни пропуски, поради които държавите членки са изложени на климатични рискове, надвишаващи капацитета им за адаптиране, увеличаващи уязвимостта и компрометиращи устойчивостта.
Повечето държави членки са направили оценки на климатичния риск: 14 от тях наскоро актуализираха оценките си на риска и се очаква други държави членки да го направят в бъдеще. Наличието на сериозни и всеобхватни оценки на климатичния риск в повече от пет сектора обаче е по-скоро изключение, отколкото правило. Всички държави членки са приели национални стратегии или планове за адаптиране, а много от тях наскоро бяха преразгледани или са в процес на преразглеждане. Структурите и механизмите на управление варират в различните държави членки, като до голяма степен се наблюдава разнообразие в институционалните договорености, както и някои видими пропуски в изричното привеждане в съответствие с механизмите за управление в областта на околната среда. Не са често срещани подходящи механизми за междуведомствена координация по отношение на адаптацията. Осем държави членки са включили елементи на политиката за адаптиране към изменението на климата в националните си правни рамки.
Постигнат е известен напредък в прилагането на мерки за адаптиране, но продължават да съществуват пропуски при оценката на инвестиционните нужди и държавите не разполагат със специални бюджети. Включването на природосъобразни решения в секторните стратегии и планове е ограничено, което възпрепятства тяхното системно използване. Оценката на въздействието на мерките за адаптиране върху намаляването на уязвимостите и рисковете е ограничена, тъй като тази задача продължава да бъде предизвикателна от концептуална и практическа гледна точка. В някои държави членки все още предстои да бъдат установени механизми за мониторинг, докладване и оценка. Общият напредък по отношение на капацитета за адаптиране остава неясен. При междусекторните отключващи условия има необходимост от засилване на финансовата подкрепа и изграждане на административни компетентности, включително с оглед избягване на неправилното адаптиране.
Сред държавите членки съществуват добри примери за всеки един елемент от цикъла на политиката за адаптиране, както и за конкретни структури, подходи и политики. Те следва да бъдат използвани, за да се ускори готовността за въздействия, свързани с климата. Териториалното устройство и планираните премествания може би са сред предизвикателствата, които се счита, че е най-трудно да бъдат преодолени от политическа гледна точка, а добрите индикатори са предизвикателни от техническа гледна точка, но дори и в тези случаи има инициативи, върху които може и трябва да се надгражда.
Тези констатации, наред с предстоящата Европейска оценка на климатичния риск, ще послужат за основа на съобщението на Комисията относно управлението на климатичните рискове в ЕС, което се планира да бъде прието през март 2024 г.
4ЗАКЛЮЧЕНИЕ И СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ — КЪМ ОКОНЧАТЕЛНИТЕ АКТУАЛИЗИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ
Като цяло обобщените оценка и анализ на проектите на актуализираните НЕКП са положителни. Проектите на актуализираните НПЕК са доказателство за неотменимия ангажимент на държавите членки да работят въз основа на стабилно планиране и мониторинг в областта на енергетиката и климата, както и тяхната решимост да засилят действията на национално и регионално равнище, необходими за постигане на договорените политически цели в дневния ред в областта на енергетиката и климата.
При оценката обаче бяха идентифицирани и някои пропуски както по отношение на поддържането на цялостната амбиция на ЕС, така и по отношение на изпълнението на специфичните изисквания, заложени в законодателството на ЕС. Това буди сериозно безпокойство и за много държави членки представлява проблем по отношение на доверието.
Поради тази причина Комисията очаква държавите членки надлежно да вземат предвид нейните препоръки, когато финализират актуализираните си интегрирани планове, и настоятелно призовава държавите членки, които все още не са представили проектите си на актуализирани планове, да го направят в най-кратък срок.
Комисията е готова да подкрепи държавите членки при прехода към неутралност по отношение на климата, за постигане на по-голяма енергийна автономност, за адаптиране към изменението на климата и за по-нататъшно ускоряване на внедряването на „вариантите, печеливши при всички обстоятелства“, по-специално енергийната ефективност и технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници. Тя е готова да подкрепи насърчаването и финансирането на чисти технологии и да подпомогне стимулирането на частни инвестиции, включително за квалифицирана работна сила. От решаващо значение ще бъде да се проведат навременни и добре организирани обществени консултации относно плановете, за да се гарантира, че те са приобщаващи, и да се изгради среда за приемане на последващите действия.
За да подпомогне финализирането на плановете и тяхното ефективно прилагане, Комисията ще засили контактите с отделните държави членки и ще използва съответните форуми за улесняване на обмена на най-добри практики, включително по междусекторни въпроси като инвестиции и мрежово планиране в продължение на наскоро приетия от Комисията план на ЕС за електроенергийните мрежи. Комисията ще продължи да бъде в близък диалог с Европейския парламент и Съвета относно напредъка, постигнат от Енергийния съюз във всички измерения на политиките в областта на енергетиката и климата.
