ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.10.2022

COM(2022) 542 final/2

2022/0347(COD)

This document corrects COM(2022) 542 final.
Concerns all languages versions.
Formatting adjustments which do not affect the substance of the text.
The text shall read as follows:

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

(преработен текст)

{SEC(2022) 542}
{SWD(2022) 345, 542, 545}

Обяснителен меморандум

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Чистият въздух е от основно значение за човешкото здраве и поддържането на жизнеспособна околната среда. През последните три десетилетия в Европейския съюз (ЕС) благодарение на съвместните усилия на ЕС и националните, регионалните и местните органи за намаляване на вредните последици от замърсяването на въздуха в държавите членки бе постигнато значително подобрение на качеството на въздуха 1 . Въпреки това, около 300 000 смъртни случая годишно (в сравнение с до 1 милион годишно в годините непосредствено след 1990 г.)и значителен брой незаразни болести като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белия дроб, все още се приписват на замърсяването на въздуха (и по-специално на праховите частици, азотния диоксид и озона) 2 3 . Замърсяването на въздуха продължава да е на първо място сред свързаните с околната среда причини за преждевременна смърт в ЕС. То засяга по непропорционален начин уязвими групи като деца, възрасни хора със заболявания, както и групи в неравностойно социално-икономическо положение 4 . Все повече данни сочат, че замърсяването на въздуха може да се свърже с промени в нервната система, напр. деменция 5 .

Освен това замърсяването на въздуха застрашава околната среда чрез подкиселяване, еутрофикация и висока концентрация на озон, които водят до увреждане на горите, екосистемите и културите. Еутрофикацията от отлагане на азот надвишава критичните нива в две трети от екосистемите в целия ЕС и има значително въздействие върху биоразнообразието 6 . Като замърсява водите, този натиск може да доведе до влошаване на ситуациите на азотен излишък.

През ноември 2019 г. Комисията даде публичност на извършената от нея проверка за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух (директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО) 7 . Бе направено заключението, че директивите са частично ефективни, що се касае до подобряването на качеството на въздуха и постигането на стандартите за качество на въздуха, но че към настоящия момент не всички техни цели са реализирани.

През декември 2019 г. в Европейския зелен пакт 8 , Европейската комисия се ангажира да продължи да работи за подобряването на качеството на въздуха и да доближи стандартите на ЕС за качеството на въздуха до препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Препоръките на СЗО, които бяха преразгледани за последен път през септември 2021 г. 9 , се подлагат на периодичен научен преглед, като правило на всеки 10 години. Целта за по-тясно съгласуване с най-новите научни открития бе потвърдена в плана за действие за нулево замърсяване 10 , като тя предполага наличието на виждане за 2050 г. за намаляване на замърсяването на въздуха (а също и на водата и почвата) до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето на човека и за естествените екосистеми и са съобразени с границите, с които нашата планета може да се справи, като по този начин се създава свободна от токсични вещества околна среда. Освен това бяха въведени целите за 2030 г., като две от тях касаят въздуха: да се намалят здравните последици от замърсяването на въздуха (случаи на преждевременна смърт) с повече от 55 % и делът на екосистемите в ЕС, където чистотата на въздуха застрашава биоразнообразието с 25 %. По-стриктните стандарти за качеството на въздуха ще помогнат и да се постигнат целите на Европейския план за борба с рака 11 . В Европейската зелена сделка Комисията обявява и че тя ще засили мониторинга на качеството на въздуха, моделирането и планирането.

Руската военна агресия срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г., накара лидерите на ЕС да се споразумеят спешно да ускорят прехода към производството на чиста енергия с оглед на намаляване на зависимостта на ЕС от газ и други изкопаеми горива, внасяни от Русия. На 18 май 2022 г. беше приет RePowerEU , амбициозен пакет от мерки, насочени наред с друго, да подпомогне държавите членки да ускорят въвеждането на производството на енергия от възобновяеми източници. Ако пакетът бъде приложен бързо, както е определено в Съобщението на Комисията 12 , това може да има значителни съпътстващи ползи от гледна точка на борбата със замърсяването на въздуха.

Директивите за качеството на атмосферния въздух са част от цялостна рамка на политиката за чистота на въздуха, която е построена върху три основни стълба. Първият са самите директиви за качеството на атмосферния въздух, които определят стандарти за качество за равнището на концентрация на 12 замърсителя на атмосферния въздух. Вторият е директивата за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (Директивата за НТЕ), с която на всяка държава членка се определят ангажименти за намаляване на емисиите на основни замърсители на атмосферния въздух и техните прекурсори, и с която се действа в рамките на ЕС с цел да се постигне съвместно намаляване на трансгранично замърсяване 13 . Към това се добавят и международните усилия, по-конкретно с помощта на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния на ИКЕ на ООН, за намаляване на трансграничните емисии с произход извън ЕС 14 . Третият стълб е законодателството, с което се определят стандарти за емисиите от основните източници на замърсяване на въздуха, например пътните превозни средства, битовите отоплителни инсталации и промишлените инсталации 15 .

Количеството емисии на замърсители от такива източници зависи също и от други политики, които оказват влияние върху ключови дейности и сектори в области като транспорт, промишленост, енергетика и климат, както и селското стопанство Много от тези политики са част от скорошни инициативи, предприети в рамките на Европейския зелен пакт , например планът за действие за нулево замърсяване , Европейският законодателен акт за климата 16 и пакетът Подготвени за цел 55 17 с инициативи за енергийна ефективност и възобновяема енергия, стратегията за метана 18 , стратегията за устойчива и интелигентна мобилност 19 , свързаната с тях рамка за нова градска мобилност 20 от 2021 г. , стратегията за биоразнообразието 21 и инициативата от фермата до трапезата 22 . В допълнение значително намаляване на емисиите на замърсители от автомобили, лекотоварни автомобили, камиони и автобуси се очаква от приемането и изпълнението на предстоящите предложения за Евро 7 (вж. PLAN/2020/6308).

Прегледът на директивите за качеството на атмосферния въздух ще обедини посочените директиви в един акт, и ще цели да:

·доближи стандартите на ЕС за качеството на въздуха до препоръките на Световната здравна организация (СЗО)

·допълнително да подобри законодателната рамка (напр. по отношение на санкциите и информацията за обществеността)

·по-силна подкрепа за местните власти в осигуряването на по-чист въздух чрез по-строг надзор на качеството на въздуха, моделиране и изработване на планове.

Оценката на въздействието показва, че ползите за обществото от предложеното преразглеждане значително надхвърлят разходите. Основните очаквани ползи са свързани със здравето (включително намалена смъртност и заболеваемост, по-ниски разходи за здравеопазване, по-малко отсъствия от работа поради болест и увеличена продуктивност на работното място) и околната среда (включително намаляване на свързани с озоновия слой загуби на селскостопанска продукция).

1.1.Съгласуваност с други политики на Съюза

Инициативата е част от работната програма на Комисията за 2022 г. и е ключово действие в Плана за действие за нулево замърсяване. Като при всички инициативи в рамките на Европейската зелена сделка, с нея се цели да се гарантира, че целите се реализират по най-ефективен и най-малко затрудняващ начин и че тя е съобразена с принципа за ненанасяне на значителни вреди. С предложението се допринася да се реализира амбицията за нулево замърсяване и да се постигнат целите за Плана за действие за нулево замърсяване по отношение на качеството на въздуха и защитата на здравето и околната среда. Много политики и приоритети от обхвата на Европейската зелена сделка  имат значение за успеха на изпълнението на предложението, и могат да се възползват от повишеното равнище на амбиция, предвидено в предложената директива. Те включват:

·Законодателния акт за климата и пакета „Подготвени за цел 55“, които чрез повишеното си равнище на амбиция ще стимулират въвеждането на технологии с ниски или нулеви емисии със съпътстващо положително въздействие върху качеството на въздуха (например възобновяеми негоривни източници на енергия, мерки за енергийна ефективност, електрическа мобилност). Предложенията във връзка с повишено равнище на амбиция предполагат увеличаване на амбицията на схемата за търговия с емисии на ЕС, увеличена амбиция на Регламента на ЕС за разпределяне на усилията и по-строги стандарти за емисиите на CO₂ от нови леки пътнически и нови лекотоварни автомобили, с които се изисква от 2035 г. всички новорегистрирани нови леки пътнически и нови лекотоварни автомобили да бъдат с нулеви емисии. По-строгите стандарти за качеството на въздуха, включени в настоящото предложение, ще донесат съпътстващи ползи за климата под формата на намалени емисии на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, по-специално на емисии на CO2, а също и намаляване на емисиите на сажди – атмосферен замърсител с кратък живот.

·В RePowerEU се предлагат действия за бързо намаляване на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива, включително общо намаляване на енергопотреблението, диверсификация на вноса на енергия, заместване на изкопаемите горива, а също и ускоряване на прехода към възобновяеми източници на енергия при производството на енергия, в промишлеността, строителството, транспорта и интелигентни инвестиции. Ускоряването на посочените действия може да донесе ползи и за качеството на въздуха.

·Увеличеното навлизане на негоривни възобновяеми енергийни източници ще намали зависимостта от изкопаеми горива, като по този начин ще съкрати емисиите на замърсители във въздуха, с което ще се увеличи неговото качеството. Инициативите за насърчаване на възобновяемите енергийни източници включват предложението от 2021 г. за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ II) 23 , в което се предлагат по-амбициозни цели за 2030 г., както и съобщението на Комисията от 2022 г. относно RePower EU с акцент върху съсредоточаването в началото на периода на инвестиции във възобновяеми енергийни източници, по-специално слънчева и вятърна енергия, и в термопомпи, като всички те са от полза и за качеството на въздуха.

·Повишените амбиции по отношение на енергийната ефективност и въвеждането на обвързваща цел на ЕС за енергийна ефективност чрез предложението за преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност 24 ще намалят общите енергийни нужди, включително от изкопаеми горива, и по този начин ще намалят емисиите на замърсители на въздуха, с което ще подобрят качеството на въздуха.

·Действията в рамките на Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и свързаната с нея нова рамка за градска мобилност от 2021 г. в подкрепа на преминаването към транспорт с по-ниски емисии и обществен транспорт ще донесат положителни съпътстващи ползи за качеството на въздуха. Някои действия от особено значение за качеството на въздуха включват по-строги стандарти за емисиите на замърсители на въздуха от превозните средства с двигатели с вътрешно горене (в предстоящото предложение за Евро 7) 25 ; предложението за регламент за инфраструктурата за алтернативни горива 26 : необходима е широкообхватна мрежа от инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, за да се улесни по-широкото използване на възобновяеми и нисковъглеродни горива, включително електромобилността, което би донесло значителни съпътстващи ползи за качеството на въздуха. предложенията за ReFuelEU Aviation и „ FuelEU Maritime“ включват мерки за насърчаване на по-чисти горива с потенциал за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха и за подобряване на качеството на въздуха в близост до пристанища и летища, чрез въвеждане на изискване да се използват електрозахранващи уредби, разположени на брега, или енергия с нулеви емисии на котвена стоянка за определени видове кораби, както и устойчиви авиационни горива във въздухоплавателните средства. От своя страна директивите за качеството на атмосферния въздух слагат началото на засилени действия в градовете с цел преминаване към мобилност с по-ниски емисии, въвеждане на зони с ниски емисии, засилено навлизане на обществения транспорт и активна мобилност за постигане на пределно допустимите стойности.

·Екологизирането на общата селскостопанска политика и стратегията „От фермата до трапезата“ могат да спомогнат за намаляване на емисиите на амоняк от селското стопанство, например чрез насърчаване на мерки за намаляване на амоняка чрез стратегически планове по ОСП или чрез подобряване на управлението на хранителните вещества.

·По-строгите стандарти за качество на въздуха съгласно настоящото предложение ще подпомогнат опазването на биологичното разнообразие в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие, докато политиките, които подобряват здравето на екосистемите, като предложения Закон за възстановяване на природата, също могат да допринесат за чистотата на въздуха.

1.2.Правно основание

Правното основание за действие на ЕС в областта на качеството на въздуха се съдържа в членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно околната среда. Тези членове оправомощават ЕС да предприема действия за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, опазване на човешкото здраве и насърчаване на мерки на международно равнище за справяне с регионални или световни екологични проблеми. Същото правно основание е в основата на настоящите директиви за качеството на атмосферния въздух. Като се има предвид, че това е област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки, действията на ЕС трябва да зачитат принципа на субсидиарност.

1.3.Субсидиарност и пропорционалност

Целите на настоящата инициатива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само на равнището на държавите членки. Това се дължи, на първо място, на трансграничния характер на замърсяването на въздуха: моделирането на атмосферата и измерванията на замърсяването на въздуха убедително доказват, че изпускането на замърсители в една държава членка оказва влияние на замърсяването, измерено в други държави членки 27 . След като замърсителите на въздуха бъдат изпуснати или образувани в атмосферата, те могат да бъдат пренесена на хиляди километри. Мащабът на разглеждания въпрос изисква действия на равнището на ЕС, за да се гарантира, че всички държави членки предприемат мерки за намаляване на рисковете за населението във всяка държава членка.

На второ място, ДФЕС изисква политики, насочени към високо равнище на защита, като се отчита разнообразието от ситуации в ЕС 28 . Със съществуващите директиви бяха определени минимални стандарти за качество на въздуха в целия ЕС, но изборът на мерки беше оставен на държавите членки, така че те да могат да адаптират тези мерки към специфичните национални, регионални и местни обстоятелства. Този принцип се запазва в предложената директива, която ще обедини в една двете съществуващи директиви за качеството на атмосферния въздух.

Трето, трябва да се гарантират справедливост и равенство по отношение на икономическите последици от мерките за контрол на замърсяването на въздуха и качеството на атмосферния въздух, с които се сблъскват хората в целия ЕС.

1.4.Принцип на пропорционалност

Предложението е съобразено с принципа на пропорционалност, тъй като:

·обединява две директиви, като консолидира в една и опростява разпоредбите на съществуващите директиви;

·оставя подробностите по изпълнението на държавите членки, които познават националните, регионалните и местните обстоятелства и следователно могат по-добре да изберат най-ефективните от гледна точка на разходите мерки за постигане на стандартите за качество на въздуха;

·осигурява значителни ползи за здравето и икономиката, които се очаква ясно да надхвърлят разходите за мерките, които трябва да бъдат предприети;

·изисква по-точна оценка на качеството на въздуха с помощта на специфични изисквания за мониторинг и моделиране, от които може да се очаква да насърчат по-целенасочени и икономически ефективни мерки за спазване на стандартите за качество на въздуха.

1.5.Избор на инструменти

Предложеният инструмент е директива, както и преди. Други средства не биха били подходящи, тъй като предложението е да се продължи определянето на цели на равнището на ЕС, но изборът на мерки за привеждане в съответствие да бъде оставен на държавите членки, които могат да адаптират тези мерки към различните национални, регионални и местни обстоятелства, т.е. като вземат предвид разнообразието и спецификата на ситуациите в ЕС. Приемствеността в избора на инструмент също така улеснява обединяването в един инструмент на двете съществуващи директиви и тяхното опростяване.

2.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1.Оценка/проверка за пригодност и свързани становища на Комитета за регулаторен контрол (КРК)

Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух 29 установи, че те са насочвали създаването на представителен висококачествен мониторинг на качеството на въздуха, определили са ясни стандарти за качество на въздуха и са улеснили обмена на надеждна, обективна, сравнима информация за качеството на въздуха, включително информация за широката общественост. С посочените директиви обаче бяха постигнати по-скромни резултати в предприемането на достатъчно действия за спазване на стандартите за качество на въздуха и за поддържане на възможно най-кратка продължителност на случаите на превишаване. Въпреки това наличните доказателства сочат, че директивите за качеството на атмосферния въздух са допринесли за низходяща тенденция в замърсяването на въздуха и са намалили броя и размера на превишенията. В контекста на посочените частични успехи беше направено заключението, че директивите за качеството на атмосферния въздух като цяло са пригодни за предназначението си, като същевременно бяха посочени възможности за подобрения в съществуващата рамка за постигане на добро качество на въздуха в целия ЕС. От проверката за пригодност стана ясно, че допълнителни насоки или по-ясни изисквания в самите директиви за качеството на атмосферния въздух биха могли да спомогнат за повишаване на ефективността и ефикасността на мониторинга, моделирането и разпоредбите за планове и мерки.

Беше установено, че стандартите за качество на въздуха са от основно значение за намаляване на концентрациите на замърсители и ограничаване на нивата на превишаване. Въпреки това стандартите на ЕС за качество на въздуха не са напълно приведени в съответствие с добре установените здравни препоръки 30 , като има и продължава да има значителни закъснения при предприемането на подходящи и ефективни мерки за спазване на стандартите за качество на въздуха.

Като цяло беше установено, че мрежата за мониторинг общо взето отговаря на разпоредбите на съществуващите директиви за качеството на атмосферния въздух и гарантира наличието на надеждни и представителни данни за качеството на въздуха. Въпреки това бяха отбелязани опасения, че критериите за мониторинг оставят твърде много свобода на действие и създават известна двусмисленост за съответните органи.

След препоръки от страна на Комитета за регулаторен контрол, проверката за пригодност предостави допълнителни разяснения в различни области, включително за различията между стандартите на ЕС за качество на въздуха и препоръките на СЗО, тенденциите и мониторинга в областта на качеството на въздуха, ефективността на законодателството за постигане на стандартите за качество на въздуха, отзивите на заинтересованите страни и общественото мнение за качеството на въздуха .

2.2.Консултации със заинтересованите страни

Консултацията със заинтересованите страни имаше за цел да събере подкрепяща информация, данни, знания и мнения от широк кръг заинтересовани страни, да предостави информация за различните варианти на политиката за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух и да спомогне за оценката на осъществимостта на тяхното прилагане.

Откритата обществена консултация се провеждаше в продължение на 12 седмици под формата на публикуван в инструмента EU Survey онлайн въпросник с 13 въвеждащи и 31 конкретни въпроса. Въпросникът включваше въпроси, които да бъдат обхванати в оценката на въздействието, и събра първоначални мнения относно равнището на амбиция и потенциалното въздействие на някои варианти за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух. Бяха получени общо 934 отговора и бяха представени 116 документа за изразяване на позиция. Отворените въпроси получиха между 11 и 406 индивидуални отговора — средно по 124. Бяха получени отговори от 23 различни държави членки.

Целевото проучване беше публикувано в EU Survey в две части (част 1 относно област на политиката 1 – „Стандарти за качество на въздуха“ на 13 декември 2021 г., а част 2 относно области на политиката 2 и 3 – „Управление; мониторинг, моделиране и планове за качеството на въздуха“ на 13 януари 2022 г.), като и двете части имаха краен срок за представяне на мнения 11 февруари 2022 г. В рамките на целевото проучване бяха потърсени агрументирани мнения от организации, които проявяват интерес към правилата на ЕС относно качеството на въздуха или които работят с тях. Съответно проучването беше изпратено до целеви заинтересовани страни, включително съответните органи на различни равнища на управление, организации от частния сектор, представители на академичните среди и организации на гражданското общество във всички държави — членки на ЕС. За част 1 от целевото проучване сред заинтересованите страни бяха получени общо 139 отговора от 24 държави членки. За част 2 от целевото проучване сред заинтересованите страни бяха получени общо 93 отговора от 22 държави членки.

Първата среща на заинтересованите страни се проведе на 23 септември 2021 г., като на нея присъстваха 315 външни участници, на място или онлайн, от 27 държави членки. Целта на първата среща на заинтересованите страни беше да се съберат мнения относно недостатъците, установени в настоящите директиви за качеството на атмосферния въздух, както и относно равнището на амбиция за преразгледаното законодателство.

Първата среща на заинтересованите страни се проведе на 04 април 2022 г., като на нея на място или онлайн присъстваха 257 външни участници от 23 държави членки. Целта на срещата беше да се получи обратна връзка от заинтересованите страни за приключването на оценката на въздействието.

Бяха проведеницелеви интервюта, за да се допълнят другите консултативни дейности, по-специално с представители на регионални и национални публични органи, гражданското общество, неправителствени организации, както и с представители на академичните и научните среди. Основната цел на интервютата беше да се запълнят оставащите пропуски в информацията, установени при оценката на целевото проучване сред заинтересованите страни. Вследствие на това интервютата бяха съсредоточени върху област на политиката 2, по-специално върху осъществимостта, средствата за изпълнение и въздействието на различните разгледани варианти.

Освен това в оценката на въздействието бяха взети предвид: 30 становища ad hoc ( документи за изразяване на позиция, научни изследвания и други документи), получени от 25 различни заинтересовани страни; обсъжданията на третия Европейския форум за чист въздух на 18 и 19 ноември 2021 г.; отзиви относно първоначалната оценка на въздействието от 63 заинтересовани страни от 12 държави членки; и становището на платформата „Готови за бъдещето“ относно законодателството за качеството на атмосферния въздух.

Освен това докладът относно окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа показа, че гражданите изискват действия за намаляване на замърсяването на въздуха 31 .

2.3.Използване на експертни мнения

При разработването на настоящото предложение бяха използвани следните области на експертен опит: (1) анализ на връзките между замърсяването на въздуха и човешкото здраве, (2) оценка на въздействието върху здравето, включително в парично изражение, (4) оценка на въздействието върху екосистемите, (5) макроикономическо моделиране и (6) експертен опит в областта на оценката на качеството и управлението на качеството на атмосферния въздух.

Този експертен опит беше събран главно чрез договори за услуги и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, наред с другото със СЗО, Европейската агенция за околна среда, Съвместния изследователски център и различни консултанти. Всички доклади от експерти и договори редовно се публикуват в интернет за разпространение сред обществеността.

2.4.Оценка на въздействието и становище на Комитета за регулаторен контрол

В оценката на въздействието бяха анализирани 19 варианта на политиката (включващи 69 мерки на политиката) за преодоляване на недостатъците, установени в настоящите директиви за качеството на атмосферния въздух по отношение на околната среда и здравето, управлението и правоприлагането, мониторинга и оценката, както и информацията и комуникацията.

Всеки от тези варианти на политиката беше оценен по отношение на екологичните, социалните и икономическите си последици, съгласуваността си с други приоритети на политиката и очакваното съотношение ползи/разходи.

Пакетът от предпочитани политики: е изложен по-долу.

1.Стандарти относно качеството на въздуха:

а. определяне на ясни стандарти на ЕС за качеството на въздуха, определени като пределно допустими стойности за 2030 г., въз основа на политически избор между варианти на политиката „пълно привеждане в съответствие „(I-1), „по-тясно привеждане в съответствие„(I-2) и „частично привеждане в съответствие“ (I-3), с ограничен брой временни изключения, когато те са ясно обосновани;

б. с оглед на перспективата за периода след 2030 г. за пълно привеждане в съответствие с насоките на СЗО за качество на въздуха от 2021 г., и наред с това ориентиране към съобразяване и с бъдещите насоки на СЗО, да се реализира визията за нулево замърсяване до 2050 г.;

в. механизъм за редовен преглед, за да се гарантира, че бъдещите решения се съобразяват с най-новите научни познания за качеството на въздуха.

2.Управление и правоприлагане

а. актуализиране на минималните изисквания за плановете за качество на въздуха;

б. въвеждане на пределни стойности за замърсителите на въздуха, за които понастоящем се прилагат целеви стойности, за да се даде възможност за по-ефективно намаляване на концентрацията на тези замърсители;

в. допълнително изясняване на начина, по който трябва да се разрешават случаите на превишаване на стандартите за качество на въздуха, как те да бъдат предварително предотвратявани и кога да се актуализират плановете за качество на въздуха;

г. допълнително определяне на вида мерки, които компетентните органи трябва да предприемат, за да поддържат периодите на превишаване възможно най-кратки, и разширяване на разпоредбите относно санкциите при нарушения на стандартите за качество на въздуха;

д. налагане на държавите членки на по-строги задължения за сътрудничество, когато трансграничното замърсяване води до нарушения на стандартите за качество на въздуха;

е. подобряване на приложимостта на директивите чрез нови разпоредби относно достъпа до правосъдие и обезщетение и засилена разпоредба относно санкциите.

3.Относно оценката на качеството на атмосферния въздух.

а. допълнително подобряване, опростяване и донякъде разширяване на мониторинга и оценката на качеството на въздуха, включително:

i. мониторинг на новите замърсители, които пораждат опасения;

ii. ограничаване на преместванията на пунктове за вземане на проби за качеството на въздуха до такива, при които пределно допустимите стойности са били спазвани в продължение на най-малко три години;

iii. допълнително изясняване и рационализиране на критериите за разполагане на пунктовете за вземане на проби;

iv. актуализиране на максимално допустимата неопределеност на измерването в съответствие с предложените по-строги стандарти за качество на въздуха.

б. по-добро използване на моделирането на качеството на въздуха

i. да се откриват нарушенията на стандартите за качество на въздуха, да се предоставя информация за плановете за качество на въздуха и разполагането на пунктове за вземане на проби;

ii. да се подобрява качеството на моделирането на качеството на въздуха и съпоставимостта на моделите.

4.Относно обществената информация за качеството на въздуха

а. почасово докладване на всички налични актуални измервания на качеството на въздуха за ключови замърсители и осигуряване на гражданите на достъп до информацията с индекс за качеството на въздуха;

б. информиране на обществеността относно възможните последици за здравето и препоръчване на поведение при нарушаване на стандартите за качество на въздуха.

Катоцяло основните ползи се очаква да бъдат под формата на намаляване на смъртността и заболеваемостта, намаляване на разходите за здравеопазване, намаляване на свързаните с озона загуби на реколта, намаляване на отсъствията от работа поради заболявания и повишена производителност на работното място.

Вариантите на политиката по отношение на различните равнища на привеждане в съответствие с насоките на СЗО за качество на въздуха имат екологични, икономически, социални и здравни последици. И трите варианта, т.е. „пълно привеждане в съответствие“ (I-1), „по-тясно привеждане в съответствие“ (I-2) и „частично привеждане в съответствие“ (I-3), биха донесли значителни ползи за здравето и околната среда, макар и в различна степен. Оценката на въздействието обаче показва, че и при трите варианта на политиката ползите за обществото далеч надхвърлят разходите.

Като основна оценка са изчислени годишните разходи и ползи за 2030 г., тъй като това е годината, през която за първи път ще трябва да се постигне съответствие с повечето от новите стандарти за качество на въздуха. Разходите за смекчаване ще се наложи да бъдат направени още през предходните години, за да се гарантира съответствие с новите стандарти през 2030 г., но след 2030 г. те вероятно ще намалеят, тъй като вече ще са направени еднократни инвестиции, необходими за постигане на целите.

Вариантът на политиката I-3 („частично привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2021 г. за качество на въздуха до 2030 г.“ ) е с най-високото съотношение полза/разходи (между 10: 1 и 28: 1). Може да се очаква повечето пунктове за вземане на проби за качеството на въздуха в ЕС с малко допълнителни усилия да покрият изискванията на съответните стандарти за качество на въздуха. Според основната оценка нетните ползи възлизат на повече от 29 милиарда евро, като съответните разходи за мерки за смекчаване възлизат на 3,3 милиарда евро през 2030 г.

За варианта на политиката I-2 („по-тясно привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2021 г. за качество на въздуха до 2030 г.“) съотношението полза/разходи се очаква да бъде малко по-ниско (между 7,5: 1 и 21: 1). Очаква около 6 % от пунктовете за вземане на проби да не отговарят на съответните стандарти за качество на въздуха без допълнителни усилия на местно равнище (или е възможно да се наложи удължаване на сроковете или въвеждане на изключения). Според основната оценка нетните ползи възлизат на повече от 36 милиарда евро, т.е. с 25 % повече от вариант на политика I-3. Съответните общи мерки за смекчаване на последиците и свързаните с тях административни разходи се оценяват на 5,7 милиарда евро през 2030 г.

При варианта на политиката I-1 („пълно привеждане в съответствие с насоките на СЗО от 2021 г. за качество на въздуха до 2030 г.“) отношението ползи/разходи също остава високо (между 6:1 и 18:1). Въпреки това може да се очаква, че 71 % от пунктовете за вземане на проби няма да отговарят на съответните стандарти за качество на въздуха без допълнителни усилия на местно равнище (и в много от тези случаи изобщо не биха били в състояние да покрият изискванията на стандартите с помощта само на технически осъществими намаления). Според основната оценка нетните ползи възлизат на повече от 38 милиарда евро, т.е. с 5 % повече от вариант на политиката I-2. Съответните общи мерки за смекчаване на последиците се оценяват на 7 милиарда евро през 2030 г.

Очакваните административни разходи са в обхвата 75 — 106 млн. EUR годишно през 2030 г. Това включва разходите за изготвяне на планове за качеството на въздуха, за оценки на качеството на въздуха и за допълнителни пунктове за вземане на проби. По-специално се очаква разходите за изготвяне на планове за качеството на въздуха да намалеят с течение на времето, тъй като плановете решават проблема със случите на превишаване, които влияят върху качеството на въздуха, и по този начин стават излишни. По подобен начин с подобряването на качеството на въздуха изискванията на режима за оценка на качеството на въздуха стават по-малко строги с, като се очаква намаляване на разходите, свързани с мониторинга на качеството на въздуха — въпреки това горепосочените оценки, включително еднократните инвестиции, са отчетени на годишна база в изчисленията. Трябва да се има предвид, че всички тези разходи се поемат от публичните органи.

Важно е да се отбележи, че директивите за качеството на атмосферния въздух не налагат преки административни разходи на потребителите и предприятията. Потенциалните разходи за тях произтичат главно от мерките, предприети от органите на държавите членки с оглед на постигането на стандартите за качество на въздуха, определени в директивите. Те са част от общите разходи за смекчаване/приспособяване, посочени по-горе.

Предложеното сливане на настоящите директиви 2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО относно качеството на атмосферния въздух в една директива се очаква да намали административната тежест за публичните органи, по-специално за съответните органи в държавите членки, чрез опростяване на правилата, подобряване на съгласуваността и яснотата и повишаване на ефективността на прилагането.

Оценката на въздействието също така провери съгласуваността с политиката в областта на климата, по-специално с  Европейския законодателен акт за климата . Като се има предвид, че емисиите на парникови газове и замърсители имат многобройни общи източници, предложеното преразглеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха ще подкрепи целите в областта на климата, тъй като мерките за постигане на чист въздух ще доведат и до намаляване на емисиите на парникови газове.

Оцененото въздействие на предложението върху качеството на въздуха е в съответствие и с плана за действие за нулево замърсяване, по-специално с неговата цел за намаляване до 2030 г. с повече от 55 % на последиците на замърсяването на въздуха върху здравето (случаи на преждевременна смърт), както и с визията за 2050 г. на плана за действие за намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето. Съществуват и примери за значимо полезно взаимодействие с политики, за справяне с емисиите на замърсители при източника, които също са част от плана за действие. Това се отнася например до неотдавнашното предложение за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността и предстоящото предложение за стандарти Евро 7 за емисиите от пътни превозни средства, което ще спомогне да се реализират по-строги стандарти за качество на въздуха.

След получаване на становището на Комитета за регулаторен контрол оценката на въздействието беше подобрена с допълнителен анализ и разяснения относно (1) взаимодействието на предложението с други инициативи, като например въздействието на предложеното преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността, (2) различните параметри, анализирани за различните варианти на политиката, включително съответната им осъществимост, и (3) причините за проблемите, установени при прилагането на настоящите директиви за качеството на атмосферния въздух.

Успоредно с оценката на въздействието, предприета с оглед на настоящото предложение, беше извършен по-широк анализ на контекста на мерките за чистотата на въздуха и бъдещите перспективи в областта, който ще бъде публикуван като редовен доклад за обзор на мерките за чистота на въздуха 32 и като част от доклада за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване, планиран за края на 2022 г. Третият обзор на мерките за чистота на въздуха ще допълни анализа, предприет във връзка с оценката на въздействието за преразглеждане на директивите, като хвърли светлина върху допълнителни елементи като: регионалното въздействие на мерките, предложени в пакета REPowerEU, върху чистотата на въздуха; положителната перспектива за постигане на целите за нулево замърсяване до 2030 г. в рамките на предпочитания пакет от политики за преразглеждане на директивите; и въздействието от включването на нетехнологични (напр. във връзка с хранителния режим) мерки върху прогнозите за чистота на въздуха за 2030 г. Посочените въздействия допълват възможните по-значителни дългосрочни положителни въздействия.

2.5.Пригодност и опростяване на законодателството (REFIT)

С оглед на програмата си за по-добро регулиране (и програмата REFIT) Комисията предлага Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО да се обединят в една директива, регулираща всички съответни замърсители на въздуха.

При приемането на Директива 2008/50/ЕО тя замени редица законодателни актове: Директива 96/62/ЕО на Съвета относно оценката и управлението на качеството на околния въздух, Директива 99/30/ЕО на Съвета относно пределно допустимите стойности за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух, Директива 2000/69/ЕО относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, Директива 2002/3/ЕО относно озона в атмосферния въздух и Решение 97/101/ЕО на Съвета за въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и от отделни станции, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки. Те бяха обединени в една директива в интерес на яснотата, опростяването и административната ефективност. По това време Европейският парламент и Съветът също така посочиха, че следва да се обмисли сливането на Директива 2004/107/ЕО с Директива 2008/50/ЕО, след като бъде натрупан достатъчно опит във връзка с прилагането на Директива 2004/107/ЕО.

След повече от десетилетие паралелно прилагане на Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО, преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух дава възможност за включване на най-новите научни познания и опита от прилагането чрез обединяването на двете директиви в една. Това ще консолидира законодателството в областта на качеството на въздуха, като същевременно ще опрости правилата, приложими за съответните органи, ще подобри цялостната съгласуваност и яснота и по този начин ще направи изпълнението по-ефективно.

В предложението също така се рационализират и опростяват редица разпоредби, по-специално във връзка с мониторинга на качеството на въздуха с оглед на различните замърсители на въздуха, видовете стандарти за качество на въздуха за тези замърсители и произтичащите от тях изисквания, като например разработването на планове за качеството на въздуха.

Предложенията в становището на платформата „Готови за бъдещето“ от 12 ноември 2021 г. относно „Законодателство за качеството на атмосферния въздух“ 33 бяха разгледани в хода на оценката на въздействието, включително например препоръките, свързани със стандартите за качество на въздуха, прилагането, мониторинга, обединяването на съществуващите директиви в една и съгласуваността с политиките, свързани с тях.

2.6.Основни права

Предложената директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на ЕС. Целта на настоящото предложение е да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. По този начин се прави опит в политиките на ЕС да се въведе стремеж към високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда съгласно принципа за устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата на основните права на ЕС. В предложението също така се конкретизира задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността, предвидено в членове 2 и 3 от Хартата.

Освен това, с предложението се допринася също така и за правото на ефективни правни средства за защита, установено в член 47 от Хартата, във връзка с опазването на здравето на човека с помощта на подробни разпоредби за достъп до правосъдие, обезщетение и санкции.

3.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Финансовата обосновка, свързана с отражението върху бюджета и човешките и административните ресурси, необходими за настоящото предложение, са включени в законодателната финансова обосновка за пакета за нулево замърсяване, която е представена като част от предложението за преразглеждане на списъците на замърсителите, засягащи повърхностните и подземните води.

Предложението ще има отражение върху бюджета за Комисията, Съвместния изследователски център (JRC) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) по отношение на необходимите човешки и административни ресурси.

Работното натоварване на Комисията във връзка с изпълнението и правоприлагането леко ще се увеличи поради включването на нови стандарти и повече вещества, които трябва да бъдат наблюдавани, поради необходимостта от преразглеждане и актуализиране на съществуващите насоки и решения за изпълнение и изготвяне на нови документи с насоки.

Освен това Комисията ще се нуждае в по-голяма степен от подкрепата на JRC за засилване на мониторинга и моделирането на качеството на въздуха. По-конкретно, това ще включва изготвяне на насоки, председателстване на две ключови експертни мрежи и изготвяне на стандарти, свързани с мониторинга и моделирането на качеството на въздуха, в сътрудничество с Европейския комитет по стандартизация (CEN). Тази научна подкрепа ще бъде получена чрез въвеждането на административни договорености.

ЕАОС ще има увеличено работно натоварване в резултат на: необходимостта от разширяване на инфраструктурата и подпомагане на непрекъснатото докладване, чийто обхват ще бъде разширен, така че да включва замърсители на въздуха, които пораждат нови опасения, както и задължения за намаляване на средната експозиция, обхващащи замърсителите PM2.5 и NO2; необходимостта от разширяване на инфраструктурата за докладване на актуална информация от допълнителни пунктове за вземане на проби, данни от моделиране и планове за качеството на въздуха; необходимостта от увеличаване на подкрепата за надеждни оценки на докладваните данни за качеството на въздуха; както и необходимостта от укрепване на връзките между анализа и подкрепата за политиките в областта на замърсяването на въздуха, изменението на климата, здравето на хората и екосистемите. Това ще изисква един нов допълнителен служител на пълно работно време и двама преразпределени служители в допълнение към настоящия екип от колеги от ЕАОС, които вече работят за подкрепата на политиката на ЕС за чист въздух.

4.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Настоящата рамка, установена съгласно директивите за качеството на атмосферния въздух, вече предлага висококачествен представителен мониторинг на качеството на въздуха, както се вижда от проверката за пригодност на директивите. В целия ЕС държавите членки са създали мрежа за мониторинг на качеството на въздуха с около 16 000 пункта за вземане на проби за определени замърсители (много от които са обект на групирано вземане на проби в повече от 4000 станции за мониторинг), като вземането на проби се прави въз основа на общи критерии, определени в директивите. Като цяло мрежата за мониторинг до голяма степен е в съответствие с директивите и гарантира наличието на надеждни и представителни данни за качеството на въздуха. Рамката за мониторинг ще бъде допълнително подобрена с настоящото предложение, както е обяснено по-подробно по-долу.

Съществуващите разпоредби относно докладването, съдържащи се в Решение 2011/850 на Комисията , насочваха разработването на ефективна и ефикасна цифрова система за електронно докладване, поддържана от ЕАОС 34 . Освен това настоящото предложение включва мониторинг на новите замърсители, които пораждат опасения. Това ще позволи да се наблюдават няколко замърсителя на въздуха, които все още не са обект на хармонизиран мониторинг на качеството на въздуха в целия ЕС.

Подобряването на режимите за мониторинг, моделиране и оценка на качеството на въздуха също е част от настоящото предложение. Те ще предоставят допълнителна сравнима и обективна информация, която ще даде възможност за редовно наблюдение и оценка на развитието на качеството на въздуха в ЕС. Наред с по-точните изисквания за включване на информация в плановете за качеството на въздуха, както е предвидено в настоящото предложение, това ще даде възможност за постоянно наблюдаване на ефективността на специфичните (често местни) мерки за качество на въздуха. По-ясните и конкретни изисквания относно публичната информация ще улеснят и ускорят достъпа на обществеността до резултатите от мониторинга и оценката на данните за качеството на въздуха и свързаните с това политически действия.

Всичко това ще бъде от полза за бъдещите оценки на преразгледаната Директива за качеството на атмосферния въздух.

5.ПОДРОБНО ОБЯСНЕНИЕ НА КОНКРЕТНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Измененията, направени чрез предложението за сливане на настоящите директиви за качеството на атмосферния въздух (2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО), имат за цел да консолидират и опростят законодателството.

Следните обяснения са съсредоточени върху промените спрямо настоящите директиви. Номерацията на цитираните членове съответства на тази в предложението.

С член 1 се въвежда целта за нулево замърсяване за качеството на въздуха до 2050 г., за да се гарантира, че до 2050 г. качеството на въздуха ще се подобри дотолкова, че вече да не се смята, че замърсяването е вредно за човешкото здраве и околната среда.

В член 3 се предвижда редовен преглед на научните доказателства, за да се провери дали действащите стандарти за качество на въздуха все още са достатъчни за опазване на човешкото здраве и околната среда, и дали следва да се регулират допълнителни замърсители на въздуха. Прегледът ще помогне да се изработят планове за привеждане в съответствие с насоките на СЗО за качество на въздуха до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, така че да се вземат предвид най-новите научни постижения.

Член 4 включва актуализации и добавяне на нови определения на елементи, които са променени или добавени в директивата.

В член 5 се изисква държавите членки да гарантират точността на приложенията, използващи модели, за да се даде възможност за по-широко използване на моделирането за оценка на качеството на въздуха и по-добро използване на моделирането.

С член 7 се опростяват правилата за оценъчните прагове. Праговете определят кои техники за оценка на качеството на въздуха следва да се прилагат на различни нива на замърсяване. Предложението заменя настоящите долен и горен оценъчен праг с единен оценъчен праг за всеки замърсител.

Член 8 гарантира, че качеството на атмосферния въздух трябва да бъде наблюдавано, като се използват фиксирани пунктове за вземане на проби, когато нивата на замърсяване на въздуха надвишават препоръките на СЗО. Когато пределно допустимите стойности или целевата стойност за озона, посочени в настоящата директива, са превишени, качеството на въздуха също трябва да бъде оценено с помощта на моделиращи приложения. Моделирането ще помогне също така да се открият възможни допълнителни местоположения, където пределно допустимите стойности или целевата стойност за озона са надвишени. Целта е да се използва напредъкът в приложенията, в които се използва моделиране, за да се прилагат ефективни, целенасочени и икономически ефективни мерки за качество на въздуха с цел възможно най-бързо прекратяване на нарушенията на стандартите за качество на въздуха.

С член 9 се актуализират и изясняват правилата за броя и местоположението на пунктовете за вземане на проби, включително по-строги правила за преместване на пунктовете за вземане на проби. С преразгледаните правила също така се обединяват и опростяват изискванията за пунктовете за вземане на проби за различните замърсители на въздуха и стандартите за качество на въздуха, които понастоящем са разхвърляни в директивите.

С член 10 се въвеждат изисквания за комплекси от пунктове за мониторинг и се регламентират техният брой и местоположение. Комплексите от пунктове за мониторинг обединяват множество пунктове за вземане на проби с цел събиране на дългосрочни данни за замърсителите на въздуха, обхванати от настоящата директива, както и за новите замърсители на въздуха, които пораждат опасения, и други значими показатели. В някои случаи може да спестят разходи, ако вместо да се разполагат поотделно, множество пунктове за вземане на проби се обединят в пункт от по-висок ранг. Въвеждането на допълнителни пунктове за вземане на проби за нерегулирани нови замърсители на въздуха, които пораждат опасения, като ултрафините частици (UFP), саждите (BC), амоняка (NH3) или окислителния потенциал на праховите частици, ще спомогне за научното разбиране на тяхното въздействие върху здравето и околната среда. Когато е приложимо, държавите членки могат да създадат общи планове за мониторинг, които могат да намалят разходите.

В член 11 се изясняват целите за качество на данните за измерването на качеството на въздуха и се въвеждат цели за качество при моделирането. Добавя се ново изискване, според което всички данни трябва да се докладват и да се използват за целите на оценката на съответствието, дори ако те не отговарят на целите за качество на данните.

Разпоредбите за оценка на озона са интегрирани с разпоредби за оценка на други замърсители, за да се опростят и рационализират разпоредбите.

С Член 12 се обединяват съществуващите изисквания за поддържане на нивата на замърсителите на въздуха под пределно допустимите стойности и въвеждат нови изисквания за средните концентрации на експозиция.

С Член 13 стандартите на ЕС за качество на въздуха се привеждат в по-тясно съответствие с препоръките на СЗО от 2021 г., като се вземат предвид осъществимостта и ефективността на разходите, анализирани в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение. Освен това за всички замърсители на въздуха с изключение на озона (O3), за които понастоящем се прилагат целеви стойности, се въвеждат пределно допустими стойности. Опитът с действащите директиви показва, че това ще повиши ефективността при намаляване на концентрациите на замърсители на въздуха. Озонът е освободен от тази промяна поради сложните характеристики на образуването му в атмосферата, което усложнява задачата за оценка на осъществимостта на спазването на строги пределно допустими стойности. Преразгледаните пределно допустими и целеви стойности ще влязат в сила през 2030 г., като така ще уравновесят необходимостта от бързо подобрение и тази от осигуряване на достатъчно време за подготовка и от координация с ключови свързани политики, които ще дадат резултати през 2030 г., като например пакета от политики за смекчаване на изменението на климата „Подготвени за цел 55“. За да може ЕС да се ориентира в посока, която ще му позволи да реализира визията за нулево замърсяване на въздуха през 2050 г., се въвежда нова разпоредба, изискваща намаляване на средната експозиция на населението на фини прахови частици (PM2,5) и азотен диоксид (NO2) на регионално равнище (териториални единици NUTS 1) до нивата, препоръчани от СЗО. Това допълва задължението за спазване на пределно допустимите и целевите стойности, приложими в зоните за качество на въздуха. За да се осигури информация за политиката за чист въздух на равнището на ЕС, от държавите членки се изисква бързо да уведомяват Комисията, ако въвеждат стандарти за качество на въздуха, по-строги от тези на ЕС.

Член 14 се съкращава, тъй като изискванията за пунктовете за вземане на проби са същите като тези по член 7.

Съдържанието на няколко члена (предишни членове 15—18 от Директива 2008/50/ЕО) относно стандартите за качество на въздуха и свързаните с тях изисквания за фини прахови частици (PM2.5) и озон (O3) е обединено със стандартите за други замърсители в членове 12, 13 и 23, а изискванията за пунктовете за вземане на проби са включени в член 7.

С член 15 се въвеждат алармени прагове за краткосрочни мерки по отношение на пиковото замърсяване с прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), се въвеждат алармени прагове за краткосрочни мерки по отношение на пиковото замърсяване с прахови частици (NO2) и серен диоксид (SO2), като се има предвид значителното въздействие на замърсяването с прахови частици върху здравето.

С член 16 обхватът на правилата за приспадане на емисиите от природни източници се разширява и върху превишаването на стандартите за качество на въздуха, за да се обхванат случаите на превишаване на задълженията за намаляване на средната експозиция. Замърсяването на въздуха от природни източници като прах от Сахара не може да бъде повлияно от управлението на качеството на въздуха. Ето защо членове 19 и 20 гарантират, че превишаванията на емисиите, предизвикани от тези източници, няма да се смятат за неспазване на стандартите за качество на въздуха, включително на задълженията за средно намаляване на експозицията, и няма да изискват планове за качеството на въздуха.

Член 17 относно приспадането на зимното опесъчаване и осоляването през зимата се разширява, за да включи фините прахови частици (ПЧ2,5). Зимното опесъчаване и зимното осоляване са важни за пътната безопасност, въпреки че повторното суспендиране на частиците от тези мерки също може да допринесе за замърсяването на въздуха с прахови частици с различни размери. Превишенията на стандартите за качеството на въздуха, дължащи се само на тези източници, няма да доведат до изискване за изготвяне на планове за качеството на въздуха съгласно член 19.

В член 18 относно отлагането на крайните срокове за постигане на пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и азотен диоксид (NO2) се определят допълнителни предпоставки за отлагане, за да се повиши ефективността на мерките за качество на въздуха, предприети за спазване на пределно допустимите стойности. Например в плановете за качество на въздуха трябва да се посочва как ще се търси допълнително финансиране за по-бързо постигане на съответствие и как обществеността ще бъде информирана за последиците от отлагането за човешкото здраве и околната среда. Освен това ще бъде възможно да се отложи постигането на дадена пределно допустима стойност само ако средното задължение за намаляване на експозицията за съответния замърсител на въздуха е било спазено най-малко 3 години преди началото на отлагането. Целта е да се гарантира, че отлагането се предоставя само в случаи на локално превишаване на пределно допустимите стойности поради специфични за обекта условия и няма да се използва за забавяне на местни, регионални или национални мерки за качество на въздуха, независимо дали става въпрос за мерки на местно, регионално или национално равнище.

С член 19 се повишава ефективността на плановете за качество на въздуха, за да се гарантира спазването на стандартите за качество на въздуха във възможно най-кратък срок. Това ще бъде постигнато чрез а) изискване за изготвяне на планове за качество на въздуха преди стандартите за качество на въздуха да влязат в сила в случаи на несъответствие преди 2030 г., б) уточняване, че плановете за качество на въздуха трябва да имат за цел периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и във всеки случай не по-дълъг от 3 години за пределно допустимите стойности, и в) да се изисква редовно актуализиране на плановете за качество на въздуха, ако с тяхна помощ не е постигнато съответствие.

Плановете за качество на въздуха стават задължителни, когато пределно допустимите стойности, целевата стойност за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция бъдат превишени. Плановете стават задължителни и когато се очаква, че тези стандарти ще бъдат надхвърлени. Това ще помогне да се гарантира, че периодите на превишаване са възможно най-кратки. Това ще насърчи и полезното взаимодействие между управлението на различните замърсители на въздуха, както и това между мерките за постигане на различни стандарти. Например мерките за постигане на задължението за намаляване на средната експозиция на фини прахови частици (ПЧ2,5) ще подпомогнат и постигането на пределно допустимата стойност на ПЧ2,5.

Съгласно крайното изменение ще се изисква в плановете за качество на въздуха да се анализира рискът от превишаване на алармените прагове. Това ще доведе до по-голямо интегриране на краткосрочните планове за действие, необходими за справяне с превишаването на алармените прагове, с по-дългосрочни планове за действие, като се спестяват ресурси и се подобряват предприетите мерки.

В член 20 от държавите членки се изисква да докажат защо даден краткосрочен план за действие не би бил ефективен, ако решат да не приемат такъв въпреки риска от надхвърляне на алармения праг за озона. Съгласно посочения член обществената консултация относно краткосрочните планове за действие става задължителна, за да се гарантира, че при изготвянето им се взема предвид цялата съответна информация.

В член 21 допълнително се изясняват и засилват разпоредбите за сътрудничество между държавите членки за справяне с нарушенията на стандартите за качество на въздуха, дължащи се на трансгранично замърсяване на въздуха, по-специално като се изисква бърз обмен на информация между държавите членки и с Комисията.

С член 22 се подобрява обществената осведоменост за замърсяването на въздуха, като се задължават държавите членки да създадат индекс за качеството на въздуха, предоставящ почасови актуализации на качеството на въздуха за най-вредните замърсители на въздуха.

В член 23 се посочва, че Комисията ще приема актове за изпълнение относно докладването на информация относно данните за качеството на въздуха и управлението. Тези актове за изпълнение ще бъдат приведени в съответствие с преразгледаната директива.

В член 27 се установяват подробни разпоредби за осигуряване на достъп до правосъдие за тези, които искат да оспорят прилагането на настоящата директива, например когато не е изготвен план за качеството на въздуха въпреки превишаването на съответните стандарти за качество на въздуха.

С член 28 се определя цел да се установи ефективно право на обезщетение на хората, когато вредите за здравето им са настъпили изцяло или частично в резултат на нарушение на правилата, предписани относно пределно допустимите стойности, плановете за качество на въздуха, краткосрочните планове за действие или във връзка с трансгранично замърсяване. Засегнатите лица имат право да поискат и получат обезщетение за тези вреди. Това включва възможността за колективни искове.

Член 29 се изменя, за да се изясни по-подробно как държавите членки трябва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за лицата, които нарушават мерките, приети в държавата членка за прилагане на настоящата директива, включително възпиращи финансови санкции, без да се засяга Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право 35 .

В Приложение I, във връзка с членове 13 и 15, се обединяват стандартите за качество на въздуха за различните замърсители, като се определят: а) нови пределно допустими стойности за опазване на здравето; б) актуализирани целеви стойности и дългосрочни цели за озона; в) нови алармени прагове за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5); и г) задължения за намаляване на средната експозиция на фини прахови частици (ПЧ2.5) и азотен диоксид (NO2) до задължителна средна концентрация на експозиция на равнището на препоръките на СЗО.

Вприложение II се определят оценъчните прагове за мониторинг и моделиране на качеството на въздуха.

С Приложение III, във връзка с член 9, се опростяват критериите за определяне на минималния брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване и се обединяват тези критерии за всички замърсители на въздуха, за които се прилагат различни стандарти за качество на въздуха (пределно допустими стойности, целева стойност за озона, средни задължения за намаляване на експозицията, алармени прагове и критични нива).

В Приложение IV се обединяват критериите за местоположението на пунктовете за вземане на проби за всички замърсители на въздуха, за които се прилагат различни стандарти за качество на въздуха.

В Приложение V се актуализират и засилват изискванията за качество на данните и за неопределеност при фиксирани и индикативни измервания, за моделиране и обективна оценка на качеството на въздуха, за да се гарантира точна оценка с оглед на предложените по-строги стандарти за качество на въздуха и техническия напредък след приемането на съществуващите директиви.

В Приложение VI актуализират правилата за методите, които трябва да се използват за оценка на концентрацията на различни замърсители в атмосферния въздух, както и за оценка на скоростта, с която някои замърсители навлизат в екосистемите.

В Приложение VII се въвежда мониторинг на ултрафините частици (УФЧ) на места или в близост до места, където са вероятни високи концентрации на ултрафини частициUFP, като например летища, пристанища, пътища, промишлени обекти или оборудване за битово отопление. Заедно с информацията от мониторинга на фоновите концентрации на УФЧ при мониторинга на комплексите от пунктове за вземане на проби, изисквана съгласно член 10, това ще помогне да се разбере приносът на различните източници към концентрациите на УФЧ. В Приложение VII също така се актуализира списъкът на летливите органични съединения (ЛОС), за които се препоръчва правенето на измервания, които имат за цел да подобрят разбирането за образуването на озона и управлението му.

В Приложение VIII, във връзка с член 19, се обединяват изискванията за плановете за качество на въздуха, които се отнасят до превишаването на пределно допустимите стойности, целевата стойност за озона и задълженията за средно намаляване на експозицията. Рационализирането на тези изисквания ще насърчи полезното взаимодействие между управлението на различните замърсители на въздуха и постигането на различни стандарти за качество на въздуха. В приложение VIII също така се изисква плановете за качество на въздуха да съдържат по-точен анализ на очакваните последици от мерките за качество на въздуха. Това ще спомогне за повишаване на ефективността на плановете за качество на въздуха.

Вприложение IX се засилват изискванията за предоставяне информация за качеството на въздуха, която трябва да се дава ма разположение на обществеността, включително задължителни почасови актуализации от постоянни измервания на ключови замърсители на въздуха, както и актуални резултати от моделирането, когато такива са налични.

🡻 2008/50 (адаптиран)

2022/0347 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

(преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора  ⌦ за функционирането на Европейския съюз, ⌫  за създаване на Европейската общност , и по-специално член ⌦ 192 ⌫  175  от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 36 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 37 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

⇩ нов

(1)Директива № 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на 38 Съвета и Директива № 2008/50/ЕО на Европейския парламент и 39 на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед на постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)През декември 2019 г. в съобщението си „Европейският зелен пакт“ Европейската комисия определи 40 амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. По-специално по отношение на чистия въздух с Европейския зелен пакт бе поет ангажимент за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха и за по-тясно привеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Комисията също така обяви засилване на разпоредбите относно мониторинга, моделирането и планирането на качеството на въздуха.

(3)През май 2021 г. Комисията прие съобщение за създаване на „План за действие за нулево замърсяване“ 41 , в което, наред с другото, се разглеждат аспектите на Европейския зелен пакт, свързани със замърсяването, и се поема допълнителен ангажимент до 2030 г. да се намали с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, както и да се намали въздействието на замърсяването на въздуха с 25 % в екосистемите в ЕС, в които замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие.

(4)В Плана за действие за нулево замърсяване също така се определя визия за 2050 г., при която замърсяването на въздуха се намалява до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. За целта е необходимо да се следва поетапен подход за определяне на настоящите и бъдещите стандарти на ЕС за качество на въздуха, като се установят междинни стандарти за качество на въздуха за 2030 г. и след това и се разработи перспектива за привеждане в съответствие с насоките на СЗО за качеството на въздуха най-късно до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, за да се вземат предвид най-новите научни познания. Като се имат предвид връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията, дългосрочната цел за постигане на амбицията за нулево замърсяване следва да се преследва успоредно с намаляването на емисиите на парникови газове, както е определено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета. 42  

(5)При предприемането на съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за нулево замърсяване на въздуха държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да се ръководят от „принципа на предпазните мерки“ и принципа „замърсителят плаща“, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и от принципа за ненанасяне на вреда на Европейския зелен пакт. Те следва, наред с другото, да вземат предвид: приноса на подобреното качество на въздуха за общественото здраве, качеството на околната среда, благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствена сигурност и финансова достъпност; разработването на устойчиви и интелигентни решения за мобилност и транспорт; въздействието на промените в поведението; справедливостта и солидарността в отношенията между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение; най-добрите налични и най-новите научни доказателства, по-специално констатациите, докладвани от СЗО; необходимостта от интегриране на рисковете, свързани със замърсяването на въздуха, в решенията за инвестиции и планиране; икономическата ефективност и технологичната неутралност за постигане на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха; и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(6)В осмата Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г., приета с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. 43 , се определя целта за постигане на нетоксична околна среда, защитаваща здравето и благосъстоянието на хората, животните и екосистемите от свързани с околната среда рискове и отрицателно въздействие, и за целта се посочва, че са необходими допълнителни подобрения на методите за мониторинг, по-добра информираност на обществеността и достъп до правосъдие. Това ръководи целите, определени в настоящата директива.

(7)Комисията следва редовно да прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда и технологичното развитие. Въз основа на прегледа Комисията следва да оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целите на настоящата директива. Първият преглед следва да се извърши до 31/12/2028 г., за да се прецени дали стандартите за качество на въздуха трябва да бъдат осъвременени въз основа на най-актуалната научна информация.

🡻 2008/50 съображение 5 (адаптиран)

(8) Следва да се възприеме общ подход при оценката на качеството на атмосферния въздух  съгласно  ⌦ като се прилагат ⌫ общи критерии за оценка. При оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се вземе предвид големината на населението и екосистемите, изложени на замърсяване на въздуха. Затова е уместно да се разделят териториите на всяка държава-членка на зони или агломерации, отразяващи гъстотата на населението.

🡻 2008/50 съображение 14 (адаптиран)

⇨ нов

(9)Постоянните измервания следва да бъдат задължителни в зоните  и агломерациите , където са превишени  дългосрочните цели за озона или  оценъчните прагове  за други замърсители . Информацията от постоянните измервания може да бъде допълнена от методи за моделиране и/или индикативни измервания,  ⌦ Приложенията за моделиране и индикативните измервания в добавка към информацията от постоянните измервания, ⌫  дават възможност за интерпретиране на данните от гледна точка на географското разпределение на концентрациите. Използването на ⌦ такива ⌫ допълнителни методи за оценка следва да направи възможно намаляването на изисквания минимален брой стационарни пунктове за вземане на проби⇨  в зони, в които оценъчните прагове не са надвишени. В зоните, където пределно допустимите стойности или целевите стойности са превишени, както постоянните измервания, така и използването на приложения за моделиране следва да бъдат задължителни. Следва също така да се извършва допълнителен мониторинг на фоновата концентрация и отлагането на замърсители в атмосферния въздух, за да се даде възможност за по-добро разбиране на нивата на замърсяване и дисперсия⇦.

🡻 2008/50 съображение 6 (адаптиран)

⇨ нов

(10)При възможност Сследва да се прилагат методи ⇨ приложения ⇦ за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите ⇨ , за да се подпомогне откриването на нарушаване на стандартите за качество на въздуха, и да се осигури информация за плановете за качество на въздуха и разполагането на пунктовете за вземане на проби ⇦ Това би могло да служи като основа за изчисляване на общата експозиция на населението, живеещо в района. ⇨ IВ допълнение към изискванията за мониторинг на качеството на въздуха, определени в настоящата директива, за целите на мониторинга държавите членки се насърчават да използват информационни продукти и допълнителни инструменти (напр. редовни доклади за оценка и оценка на качеството, онлайн приложения за политиката), предоставени от компонента за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС, по-специално услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS).  ⇦

⇩ нов

(11)Важно е новите замърсители, които пораждат безпокойство, като ултрафините частици, индустриалните сажди и елементарния въглерод, както и амонякът и окислителния потенциал на праховите частици, да бъдат наблюдавани, за да се подпомогне научното разбиране за тяхното въздействие върху здравето и околната среда, както се препоръчва от СЗО.

🡻 2008/50 съображение 8 (адаптиран)

⇨ нов

(12)Подробни измервания за фини прахови частици следва да се извършат в пунктове, разположени в селскостопански области, за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. ⌦ на Икономическата комисия за Европа на Организацията (ИКЕ на ООН) ⌫ , одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. 44  ⇨ г. и протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който беше преразгледан през 2012 г.⇦ .

🡻 2008/50 съображение 7 (адаптиран)

(13)За обезпечаване събирането на достатъчно представителни данни за замърсяването на въздуха, които да бъдат сравними ⌦ в Съюза ⌫  Общността  като цяло, е важно да се използват стандартизирани измервателни методи и общи критерии за броя и разположението на измервателните станции за оценка на качеството на атмосферния въздух. Освен измерванията могат да се използват и други методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и затова е необходимо да се определят критерии за прилагането на такива методи, както и изисквания за тяхната точност.

🡻 2004/107 съображение 12

⇨ нов

(14)Стандартизираните прецизни методи за измерване и общите критерии за разполагането на измервателните станции са важни елементи при оценяването на качеството на атмосферния въздух, за да може получената информация да е сравнима на територията на цялата Общност. Като важен въпрос в това отношение се признава осигуряването на референтни (сравнителни) методи за измерване. Комисията вече е възложила мандат за разработването на стандарти, съобразени с изискванията на Европейския комитет по стандартизация (CEN), за измерване на ⇨ полицикличните ароматни въглеводороди и за оценка на ефективността на системите с датчици за определяне на концентрациите на газообразни замърсители и прахови частици в атмосферния въздух⇦ , когато са определени целеви стойности (за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен), а също и за отлаганията на тежки метали с оглед на разработването на стандарти и тяхното приемане на по-ранен етап. При липса на стандартизирани методи CEN, следва да се допуска използването на референтни методи за измерване, посочени в международни или национални стандарти.

🡻 2008/50 съображение 2 (адаптиран)

⇨ нов

(15)За опазване на човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно и национално равнище и общностно  ⌦, на равнището на Съюза⌫ ⇨, по-специално когато се отнася до емисиите от селското стопанство, промишлеността, транспорта и производството на енергия ⇦ . Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се ⇨  въвеждат подходящи стандарти  ⇦   поставят подходящи цели  за качеството на атмосферния въздух, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки и програми на Световната здравна организация ⌦организация⌫.

🡻 2004/107 съображение 3 (адаптиран)

⇨ нов

(16)Научните доказателства сочат, че ⇨ серният диоксид, азотният диоксид, азотните оксиди, праховите частици, оловото, ⇦ арсенът, кадмият, никелът, и  някои полициклични ароматни въглеводороди ⇨  и озонът ⇦ са ⇨  причина за значителни вреди за човешкото здраве  ⇦   генотоксични вещества с канцерогенно въздействие върху човека, както и че не може да се определи праг, под който тези вещества да не представляват риск за здравето на хората . Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията на тези вещества. От гледна точка на съотношението разходи/ефективност, в определени райони не могат да бъдат постигнати концентрации на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, които да не представляват съществен риск за здравето на хората.

🡻 2004/107 съображение 11 (адаптиран)

⇨ нов

(17)Въздействията на ⇨ оловото, ⇦ арсена, кадмия, живака, никела и полицикличните ароматни въглеводороди върху здравето на хората, в т.ч. чрез хранителната верига, и върху околната среда като цяло, се проявяват ⌦ също и ⌫ посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията от тях; Трябва да се вземе под внимание и натрупването на тези вещества в почвите и опазването на подпочвените води. С цел да се улесни преразглеждането на настоящата директива през 2010 г., Комисията и държавите-членки следва да обмислят възможността за насърчаване на изследванията за въздействието на арсена, кадмия, живака, никела и полицикличните ароматни въглеводороди върху здравето на хората и околната среда, по-конкретно чрез отлаганията от тях.

⇩ нов

(18)Средната експозиция на населението на замърсителите с най-голямо документирано въздействие върху човешкото здраве — фините прахови частици (ПЧ2,5) и азотният диоксид (NO2) следва да бъде намалена въз основа на препоръките на СЗО. За целта в допълнение към пределно допустимите стойности за тези замърсители следва да се въведе задължение за намаляване на средната експозиция.

🡻 2004/107 съображение 4 (адаптиран)

⇨ нов

(19)⇨ Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух (Директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО) 45 показа, че пределно допустимите стойности са по-ефективни за намаляване на концентрациите на замърсители, отколкото целевите стойности ⇦ С цел да се минимизират вреднотоите въздействиея върху здравето на хората от пренасяните по въздуха арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди, и като се обръща специално внимание на ⇨ уязвимите и ⇦ чувствителните групи от населението, както и на околната среда като цяло, трябва да се установят целеви ⇨пределно допустими⇦ стойности ⇨ за концентрацията на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици, оловото, бензена, въглеродния оксид, арсена, кадмия, никела и полицикличните ароматни въглеводороди в атмосферния въздух ⇦   , които следва да се постигнат доколкото е възможно. Бензо(а)пиренът трябва да се използва като маркер за карценогенния риск от съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

⇩ нов

(20)За да се даде възможност на държавите членки да се подготвят за преразгледаните стандарти за качество на въздуха, определени с настоящата директива, и за да се гарантира правна приемственост, пределно допустимите стойности за преходен период следва да бъдат идентични с определените съгласно отменените директиви, докато започнат да се прилагат новите пределно допустими стойности.

🡻 2008/50 съображение 13 (адаптиран)

⇨ нов

(21)Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисии на първични замърсители, предмет на Директива 2016/2284/ЕС Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 46  от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители 47 . Напредъкът в постигане на целите за качеството на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и ⇨  ангажиментите за намаляване  ⇦ таваните, предвидени в  Директива 2016/2284/ЕС  Директива 2001/81/ЕО, а където е целесъобразно, посредством изпълнението на ⇨ разходно ефективни мерки и ⇦ плановете за качеството на въздуха, както се предвижда съгласно настоящата директива.

🡻 2008/50 съображение 12 (адаптиран)

⇨ нов

(22)Съществуващите Целевите стойности и дългосрочните цели за ⇨ озона ⇦ за осигуряване на ефикасна защита срещу вредното въздействие от експозицията на озон върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да останат непроменени ⇨ следва да се актуализират с оглед на най-новите препоръки на Световната здравна организация ⇦.

(23)Следва да се определят алармени прагове ⇨ за серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (PM10 и PM2.5) ⇦ за озона, както и информационен праг за озона, за защита съответно на населението като цяло⇨, на уязвимите⇦и чувствителните групи, от кратка експозиция на повишени концентрации на озон. Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно рисковете от експозиция и с вземането на краткосрочни мерки, ако това е целесъобразно, за намаляване на нивото на озона ⇨ замърсяването ⇦ в случай на превишаване на алармения праг.

🡻 2004/107 съображение 7 (адаптиран)

(24)В съответствие с член ⌦ 193 ⌫ 176 от Договора държавите-членки могат да продължат да прилагат, или могат да въвеждат по-строги предпазни мерки по отношение на арсена, кадмия, живака, никела и полицикличните ароматни въглеводороди, при условие че тези мерки са съвместими с Договора и Комисията е информирана за тях.

🡻 2008/50 съображение 9

⇨ нов

(25)Състоянието на качеството на въздуха следва да се запази, където то вече е добро, или да се подобрява. Когато не са постигнати ⇨ стандартите ⇦ целите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, ⇨ са застрашени от неспазване или не са били спазени, ⇦ държавите-членки следва да предприемат ⇨ незабавни ⇦ мерки за съобразяване с пределно допустимите стойности ⇨ , задълженията за намаляване на средната експозиция, ⇦ и критичните нива и по възможност да достигнат целевите стойности и дългосрочните цели ⇨ за озона ⇦ t.

🡻 2004/107 съображение 9

(26)Живакът е особено опасно вещество за здравето на хората и за околната среда. Той присъства навсякъде в околната среда, като под формата на метилживак има способността да се натрупва в организмите, и по-специално в организмите, разположени по-високо в хранителната верига. Изпусканият в атмосферата живак може да бъде транспортиран на далечни разстояния.

🡻 2004/107 съображение 10 (адаптиран)

⇨ нов

(27)Комисията възнамерява през 2005 г. да излезе с ясна и последователна стратегия, която да включва мерки за ⌦ С Регламент 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета 48 се цели ⌫ опазването на здравето на хората и околната среда от изпускането на живак, на основата на подхода за жизнения цикъл, като се вземат под внимание неговото производство, употреба, третиране на отпадъците и емисии в атмосферата. В тази връзка, Комисията следва да разгледа и обмисли всички подходящи мерки с оглед на ограничаването на количеството на живака в земните и водните екосистеми, и във връзка с това поглъщането на живак чрез храната, както и за избягване на употребата на живака при определени продукти. ⇨  Разпоредбите относно мониторинга на живака в настоящата директива допълват посочения регламент и осигуряват информация за него. ⇦

🡻 2008/50 съображение 10

⇨ нов

(28)Рискът от замърсяването на въздуха за растителността и естествените екосистеми е най-голям в места, отдалечени от градските зони. Затова оценката на такива рискове и съобразяването с критичните нива за опазване на растителността следва да се съсредоточат на местата извън застроените зони. ⇨ При тази оценка следва да се вземат предвид и да се допълнят изискванията по Директива (ЕС) 2016/2284 за наблюдение на въздействието на замърсяването на въздуха върху сухоземните и водните екосистеми и за докладване на тези въздействия.⇦

🡻 2008/50 съображение 15 (адаптиран)

⇨ нов

(29)Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани. Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха ⇨ и задълженията за намаляване на средната експозиция ⇦ . Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици ПЧ10 и приписвани на опесъчаването през зимата или посипването на пътищата със сол ⌦през зимата⌫, също могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха, при условие че са били взети достатъчни мерки за намаляване на концентрациите.

🡻 2008/50 съображение 16

(30)В зони и агломерации с особено тежки условия следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качеството на въздуха в случаите, при които в конкретни зони и агломерации, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона или агломерация следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в рамките на преразгледаните срокове. Наличието на необходимите общностни мерки, които отразяват установената цел в Тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха, за намаляване на емисиите от източника е важно за ефективното намаляване на емисиите до времевата рамка, определена в настоящата директива, за съответствие с пределно допустимите стойности, като това следва да се вземе предвид при оценяването на заявления за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие.

🡻 2008/50 съображение 18

⇨ нов

(31)Планове за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните и агломерациите, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните целеви стойности за качеството на въздуха или пределно допустими стойности за качеството на въздуха, ⇨ , целевите стойности за озона или задълженията за намаляване на средната експозиция  ⇦ увеличени с всякакви временни допустими отклонения, ако има такива. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качеството на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност и интегрирани с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2010/75/ЕС 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации 49 50 , Директива (ЕС) 2016/2284, Директива 2001/81/ЕО и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда 51 52 . При издаване на разрешителни за промишлени дейности съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването [15] изцяло ще се вземат под внимание и целите, свързани с качеството на атмосферния въздух, предвидени в настоящата директива 53 .

⇩ нов

(32)Планове за качеството на въздуха следва също така да бъдат изготвени преди 2030 г., когато съществува риск държавите членки да не постигнат пределно допустимите стойности или целевата стойност за озона до тази дата, за да се гарантира, че нивата на замърсителите ще бъдат съответно намалени.

🡻 2008/50 съображение 19

⇨ нов

(33)Следва да бъдат изготвени планове за действие, посочващи необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. Когато рискът касае една или повече пределно допустими стойности или целеви стойности, държавите-членки могат, когато това е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие. По отношение на озона такива краткосрочни планове за действие следва да вземат предвид разпоредбите на Решение 2004/279/ЕО на Комисията от 19 март 2004 г. относно насоките за изпълнение на Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно озона в атмосферния въздух [16].

🡻 2008/50 съображение 20

⇨ нов

(34)Държавите-членки следва да провеждат взаимни консултации, ⇨ си сътрудничат, ⇦ ако след значително замърсяване, произтекло в дадена държава-членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши съответните  ⇨ някоя пределна стойност, целева стойност за озона, задължение за намаляване на средната експозиция или ⇦, целеви нива за качество на въздуха, увеличени с допустимите отклонения, където има такива, или съответно алармения праг. Трансграничният характер на определени замърсители, като озона и праховите частици, може да наложи осъществяването на координация между съседни държави-членки за изготвяне и изпълнение на планове за качеството на въздуха и на краткосрочни планове за действие, както и за информиране на обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите-членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение. ⇨ Комисията следва да бъде своевременно информирана и поканена да съдейства за всяко такова сътрудничество.⇦

🡻 2008/50 съображение 21

⇨ нов

(35)Необходимо е държавите-членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна леснодостъпна актуална информация за концентрациатаите на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух ⇨ , както и планове за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие ⇦ .

🡻 2008/50 съображение 22

⇨ нов

(36)⇨ Необходимо е да се изпраща информация до Комисията за концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители, която да служи като основа за изготвянето на редовните доклади. ⇦ За да се улесни използването и сравняването на информация относно качеството на въздуха, данните трябва да се предават на Комисията в стандартизирана форма.

🡻 2008/50 съображение 23

(37)Необходимо е да се адаптират процедурите за предоставяне, оценка и докладване на данни за качеството на въздуха, за да се направи възможно използването на електронни средства и интернет като основни пътища за предоставяне на информация, така че тези процедури да съответстват на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Inspire) 54 .

🡻 2008/50 съображение 24

(38)Целесъобразно е да се предвиди възможността за адаптиране на използваните критерии и методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и на предоставяната информация към научния и техническия прогрес.

⇩ нов

(39)Както е пояснено в съдебната практика на Съда на ЕС 55 , държавите членки не могат да ограничават процесуалната легитимация във връзка с оспорването на решение на орган на публичната власт само до онези членове на заинтересованата общественост, които са участвали в предходната административна процедура по приемане на въпросното решение. Както също е пояснено в съдебната практика на Съда на ЕС 56 , ефективният достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и ефективните правни средства за защита изискват, наред с другото, членовете на заинтересованата общественост да имат право да поискат от съда или от компетентен независим и безпристрастен орган да разпореди временни мерки за предотвратяване на определен случай на замърсяване. Поради това следва да се уточни, че процесуалната легитимация не следва да зависи от ролята, която членът на заинтересованата общественост е имал по време на етапа на участие в процедурите по вземане на решения съгласно настоящата директива. В допълнение всяка процедура на обжалване следва да бъде справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа, както и да предоставя адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост разпореждания за преустановяване на нарушения .

🡻 2008/50 съображение 30

⇨ нов

(40)Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива се стреми да подпомогне включването в политиките на Съюза на високо равнище на опазване на околната среда и подобряването на качеството на околната среда съгласно принципа за устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ⇨ Когато е настъпила вреда за човешкото здраве в резултат на нарушение на членове 19, 20 и 21 от настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че лицата, засегнати от такива нарушения, могат да поискат и получат обезщетение за тези щети от съответния компетентен орган. Правилата за обезщетение, достъп до правосъдие и санкции, определени в настоящата директива, имат за цел да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. По този начин с тях се цели политиките на Съюза да интегрират в себе си високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата, и се конкретизират задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността, предвидено в членове 2 и 3 от Хартата. Тя допринася и за правото на ефективни правни средства за защита пред съд, предвидено в член 47 от Хартата, във връзка със защитата на човешкото здраве. ⇦ 

🡻 2008/50 съображение 28 (адаптиран)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до тези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с предходните директиви.

🡻 2008/50 съображение 29 (адаптиран)

Съгласно точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество 57 държавите-членки са насърчавани да изготвят, за самите тях и в интерес на Общността, техни собствени таблици, които илюстрират възможно най-добре съответствието между директивата и мерките по транспонирането, и да ги направят обществено достояние.

⇩ нов

(41)За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на изискванията на държавите членки за предаване на информация и докладване за качеството на въздуха съгласно настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на i) установяването на правила за информацията за качеството на атмосферния въздух, която трябва да се предоставя от държавите членки на Комисията, както и за сроковете, в които тази информация трябва да се съобщава, и ii) рационализирането на начина на докладване на данните и на взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните пунктове за вземане на проби, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 58 .

(42)За да се гарантира, че настоящата директива продължава да изпълнява целите си, по-специално за избягване, предотвратяване и намаляване на вредните последици от качеството на атмосферния въздух върху човешкото здраве и околната среда, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на приложенията към настоящата директива, за да се вземат предвид техническият и научният напредък, свързан със замърсителите на въздуха, тяхната оценка и управление, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда и подходящата информация за обществеността. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 59 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(43)Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(44)Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в част Б от приложение X.

🡻 2004/107 съображение 1 (адаптиран)

Въз основа на принципите, изложени в член 175, параграф 3 от Договора, Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 60 , определя като необходимо намаляването на замърсяването до нива, които ограничават до минимум вредните въздействия върху здравето на хората, като се обръща специално внимание на уязвимите групи от населението, а и на околната среда като цяло, подобряването на мониторинга и оценката на качеството на въздуха, включително отлаганията на замърсители, и предоставянето на информация на обществото.

🡻 2004/107 съображение 2 (адаптиран)

Член 4, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух 61 изисква от Комисията да представя предложения за регламентиране на замърсителите, включени в приложение I към настоящата директива, като се вземат под внимание разпоредбите, постановени в параграфи 3 и 4 на споменатия член.

🡻 2004/107 съображение 5

Целевите стойности няма да изискват въвеждането на мерки, които са свързани с прекомерни разходи. По отношение на промишлените инсталации не се предвижда въвеждането на други допълнителни мерки освен тези, свързани с прилагането на най-добрите съществуващи техники („BAT“), както се изисква от Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването 62 , и по-специално тези стойности няма да доведат до затваряне на инсталациите. Въпреки това, целевите стойности следва да изискват от държавите-членки да вземат всички икономични мерки по отношение на намаляване на концентрациите на споменатите вещества в съответните сектори.

🡻 2004/107 съображение 6

По-конкретно, целевите стойности, посочени в настоящата директива, не трябва да се считат за стандарти за качество на околната среда, определени в член 2, параграф 7 от Директива 96/61/ЕО и които, съгласно член 10 от споменатата директива, изискват по-строги условия от тези, които могат да се постигнат чрез използването на "BAT".

🡻 2004/107 съображение 8

Когато концентрациите превишават определени оценъчни прагове, мониторинга на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен следва да е задължителен. Използването на допълнителни средства за оценка може да намали необходимия брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания. Предвижда се и последващ мониторинг на фоновите концентрации и отлагания на вещества в атмосферния въздух.

🡻 2004/107 съображение 13

Необходимо е да се изпраща информация до Комисията за концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители, която да служи като основа за изготвянето на редовните доклади.

🡻 2004/107 съображение 14

Обществото трябва да може лесно да получава актуална информация за концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители в атмосферния въздух.

🡻 2004/107 съображение 15

Държавите-членки трябва да определят санкции, които да се прилагат при нарушения на разпоредбите на настоящата директива и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

🡻 2004/107 съображение 16

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията 63 .

🡻 2004/107 съображение 17

Измененията и допълненията, които са необходими за привеждането на настоящата директива към постиженията на научно-техническия прогрес, трябва да са свързани единствено с критерии и методи за оценка на концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители или с подробни разпоредби за изпращането на информация до Комисията. Те не трябва да оказват пряко или косвено въздействие по отношение на промяната на целевите стойности,

🡻 2008/50 съображение 1 (адаптиран)

Шестата програма за действие на Общността за околната среда, приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. 64 , предвижда, че е необходимо да се намали замърсяването до нива, които да сведат до минимум вредното му въздействие върху човешкото здраве, като обръща специално внимание на чувствителните райони и на околната среда като цяло, за да се подобрят наблюдението и оценката на качеството на въздуха, включително на отлагането на замърсители, както и да се предоставя информация на обществеността.

🡻 2008/50 съображение 2

За опазване човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно, национално и общностно равнище. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се поставят подходящи цели за качеството на атмосферния въздух, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки и програми на Световната здравна организация.

🡻 2008/50 съображение 3 (адаптиран)

Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух 65 , Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух 66 , Директива 2000/69/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух 67 , Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 г. относно озона в атмосферния въздух 68 и Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. за въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и от отделни станции, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите-членки 69 се нуждаят от основно преразглеждане, за да бъдат включени най-новите достижения в областта на здравеопазването и науката, както и опитът на държавите-членки. Затова е уместно, с оглед избягване на усложненията и постигане на яснота и административна ефективност, тези пет акта да бъдат заменени от една-единствена директива, придружена, където е целесъобразно, от мерки за изпълнението.

🡻 2008/50 съображение 4 (адаптиран)

След натрупване на достатъчен опит по прилагането на Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух 70 може да се обмисли възможността за обединяване на нейните разпоредби с тези на настоящата директива.

🡻 2008/50 съображение 11

Фините прахови частици (ПЧ2,5) имат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Освен това засега няма определим праг, под който ПЧ2,5 да не представляват риск. По тази причина към този замърсител не следва да се прилага същата правна уредба както към другите замърсители на въздуха. Целта следва да бъде общо намаляване на концентрациите в градска среда, за да се осигури възможност на голяма част от населението да се възползва от по-високо качество на въздуха. За да се осигури навсякъде минимална степен на опазване на здравето обаче, този подход следва да се съчетае с установяването на пределно допустима стойност, предшествана първоначално от целева стойност.

🡻 2008/50 съображение 17

Необходимите общностни мерки за намаляване на емисиите при източника, по-специално мерките за подобряване на ефективността на законодателството на Общността по отношение на емисиите от промишлени източници, за намаляване на емисиите от отработени газове от двигатели, монтирани на тежкотоварни превозни средства, за допълнително намаляване на разрешените от държавите-членки на национално равнище емисии на основни замърсители и на емисиите, свързани със зареждането на бензинови автомобили на бензиностанции, както и за справяне с проблема относно съдържанието на сяра в горивата, включително корабните горива, следва да бъдат надлежно разгледани от всички компетентни институции като въпрос от първостепенна важност.

🡻 2008/50 съображение 18

Планове за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните и агломерациите, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните целеви стойности за качеството на въздуха или пределно допустимите стойности, увеличени с всякакви временни допустими отклонения, ако има такива. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качеството на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност и интегрирани с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации 71 , Директива 2001/81/ЕО и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда 72 . При издаване на разрешителни за промишлени дейности съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването 73 изцяло ще се вземат под внимание и целите, свързани с качеството на атмосферния въздух, предвидени в настоящата директива.

🡻 2008/50 съображение 25 (адаптиран)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради трансграничния характер на замърсителите на въздуха и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

🡻 2008/50 съображение 26

Държавите-членки следва да предвидят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящата директива, и да обезпечат тяхното прилагане. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

🡻 2008/50 съображение 27 (адаптиран)

Определени разпоредби на отменените от настоящата директива актове следва да останат в сила, за да се осигури продължаване действието на съществуващите прагове на азотен диоксид във въздуха до тяхната замяна, считано от 1 януари 2010 г., продължаване действието на разпоредбите относно изготвяне на доклади за качеството на въздуха до приемането на нови мерки за изпълнение и продължаване действието на задълженията по предварителната оценка на качеството на въздуха, предвидена с Директива 2004/107/ЕО.

🡻 2008/50 съображение 31

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията 74 .

🡻 2008/50 recital 32

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да изменя приложения I—VI, приложения VIII—Х и приложение XV. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

🡻 2008/50 recital 33 (адаптиран)

Клаузата за транспониране изисква от държавите-членки да осигурят своевременното въвеждане на необходимите измервания в градска среда, така че да може да се определи "показателят за средна експозиция", за да се гарантира изпълнението на изискванията, свързани с оценката на националната цел за намаляване на експозицията и с изчисляване на показателя за средна експозиция,

🡻 2008/50

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

🡻 2004/107

Член 1

Цели

Настоящата директива има за цел да:

   а)    установи целева стойност за концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, за да се избегнат, предотвратят или намалят вредните въздействия на арсена, кадмия, никела и полицикличните ароматни въглеводороди върху здравето на хората и върху околната среда като цяло;

   б)    осигури, по отношение на арсена, кадмия, никела и полицикличните ароматни въглеводороди, поддържането на качеството на атмосферния въздух в районите с добри показатели, и подобряването му в останалите случаи;

   в)    определи общи методи и критерии за оценката на концентрациите на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, както и за отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди;

   г)    осигури предоставянето на съответно необходимата информация за концентрациите на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, както и за отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, а също така да осигури достъп на обществеността до нея.

⇩ new

Член 1

Цели

1.С настоящата директива се определя цел за нулево замърсяване по отношение на качеството на въздуха, така че в рамките на Съюза качеството на въздуха да се подобрява постепенно до нива, които вече не се смятат за вредни за човешкото здраве и природните екосистеми, както е определено с помощта на научни доказателства, като по този начин се допринася за нетоксична околна среда най-късно до 2050 г.

2.С настоящата директива се определят междинни пределно допустими стойности, целеви стойности, задължения за намаляване на средната експозиция, цели за средна концентрация на експозиция, критични нива, информационни прагове, алармени прагове и дългосрочни цели („стандарти за качество на въздуха“), които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г., и след това редовно да се преразглеждат в съответствие с член 3.

3.Освен това настоящата директива допринася за постигането на: целите на Съюза за намаляване на замърсяването, целите за биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие с 8-ата програма за действие за околната среда, определена в Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на 75 Съвета.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 2

⌦ Предмет ⌫

Настоящата директива установява ⌦ следните ⌫ мерки, целящи следното:

1.⌦ мерки за ⌫ определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;

2.⌦ мерки за определяне на общи методи и критерии за ⌫ оценяване оценка на качеството на атмосферния въздух в държавите членки въз основа на общи методи и критерии;

3.⇨ мерки за мониторинг на  ⇦  получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават, дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на  ⇨ въздействието на ⇦   националните и общностните ⌦мерките на Съюза и на националните ⌫ мерки ⇨ за качеството на атмосферния въздух ⇦ ;

4.⌦ мерки, с които се  ⌫ гарантира, че получаването от обществеността на такава информация⌦ та ⌫ за качеството на атмосферния въздух;

5.⌦ мерки за ⌫ запазване качеството на въздуха, когато то е добро, и подобряването му в други случаи;

6.⌦ мерки за ⌫ насърчаване на засиленото сътрудничество между държавите-членки за намаляване замърсяването на въздуха.

⇩ нов

Член 3

Редовен преглед

1.    До 31 декември 2028 г. и на всеки 5 години след това и по-често, ако нови съществени научни констатации сочат необходимостта от това, Комисията прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите на въздуха, които са от значение за постигането на определената в член 1 цел, и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с основните констатации.

2.    При прегледа се оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целта за избягване, предотвратяване или намаляване на вредните въздействия върху човешкото здраве и околната среда и дали следва да бъдат обхванати допълнителни замърсители на въздуха.

За да се постигнат целите, определени в член 1, при прегледа се оценява дали настоящата директива трябва да бъде преразгледана, за да се осигури съответствие с насоките за качество на въздуха на Световната здравна организация (СЗО) и с най-актуалната научна информация.

За целите на прегледа Комисията взема предвид, наред с другото, следното:

а)най-новите научни данни от СЗО и други съответни организации,

б)технологичното развитие, което оказва въздействие върху качеството на въздуха и неговата оценка,

в)ситуациите с оглед на качеството на въздуха и отражението им върху човешкото здраве и околната среда в държавите членки,

г)напредъкът в прилагането на националните мерки и мерките на Съюза за намаляване на замърсителите и в подобряването на качеството на въздуха.

3.    Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията при извършването на прегледа.

4.    Когато в резултат от прегледа Комисията приеме за целесъобразно, тя представя предложение за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха или за обхващане на други замърсители на въздуха.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 42 

Определения

За целите на настоящата директива ⌦се прилагат следните определения ⌫ :

(1)„атмосферен въздух“ означава въздухът на открито в тропосферата, с изключение на този на работните места, определени с ⌦ в член 2 от Директива 89/654/ЕИО  на Съвета ⌫  76 , за които се прилагат разпоредбите относно здравето и безопасността на работното място и до които членовете на обществеността нямат редовен достъп;

(2)„замърсител“ означава всяко вещество, налично в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло;

(3)„ниво“ означава концентрацията на някой замърсител в атмосферния въздух или отлагането му върху повърхности в определен период от време;

🡻 2004/107 (адаптиран)

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, дадени в член 2 от Директива 96/62/ЕО, с изключение на определението за „целева стойност“.

Настоящата директива има за цел да:

а) „целева стойност“ е ниво на концентрация в атмосферния въздух, установено с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на хората и околната среда като цяло, което ако е възможно следва да бъде постигнато в рамките на определен срок;

(4)б) „общао съдържание или маса на отлаганията“ е общата маса на замърсителите, която се пренася от атмосферата към повърхностните слоеве ⌦ , като ⌫ (т.е. почвата, растителността, водата, сградите и т.н.) в определен район за определено време;

🡻 2008/50

(5)18. „ПЧ10“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 µm;

(6)19. „ПЧ2,5“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ2,5, EN 14907, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 µm;

(7)24. „азотни оксиди“ означава сумарната концентрация в милиардни части (ppbv) на азотен оксид и азотен диоксид, изразена в единици масова концентрация на азотен диоксид (µg/m3);

🡻 2004/107 (адаптиран)

в) „горен оценъчен праг“ е ниво, определено в приложение II по-долу, по отношение на което, за да се оцени качеството на атмосферния въздух може да се използва съчетание от измервания и методи за моделиране, съгласно член 6, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО;

г) „долен оценъчен праг“ е ниво, определено в приложение II по-долу, по отношение на което е възможно да се оцени качеството на атмосферния въздух единствено чрез използването на методи за моделиране или методи за обективна оценка, съгласно член 6, параграф 4 от Директива 96/62/ЕО;

д) „постоянни измервания“ са измервания, които се правят в определени обекти непрекъснато или чрез вземане на проби на случайни интервали, съгласно член 6, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО;

(8)е) „арсен“, „кадмий“, „никел“ и „бензо(а)пирен“ е общото съдържание на тези елементи и съединения във фракцията PM10;

ж) „PM10“ са всички фини прахови частици, които са в състояние да преминат през размерно-селективен сепаратор, определен в стандарт EN 12341, с критичен размер 10 μm (аеродинамичен диаметър), при 50 %-на ефективност на задържане;

(9) з) „полициклични ароматни въглеводороди“ са онези органични съединения, съставени от не по-малко от две кондензирани ароматни ядра, образувани изцяло от въглерод и водород;

(10)и) „общо съдържание на живак в газообразно състояние“ са изпарения на елемента живак (Hg0) и химически активен живак в газообразно състояние, т.е. разтворими във вода разновидности на живака с достатъчно високо налягане на парите, така че да могат да съществуват в газообразно състояние;.

🡻 2008/50

(11)27. „летливи органични съединения“ (ЛОС) означава органични съединения от антропогенни и биогенни източници, различни от метана, които са в състояние да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотни оксиди при наличието на слънчева светлина;

(12)28. „прекурсори на озона“ означава вещества, които допринасят за образуване на приземния озон;, някои от които са изброени в приложение X.

⇩ new

(13)„индустриални сажди“ (BC) означава еквивалент на сажди (eBC), получен чрез оптични методи.

(14)„ултрафини частици“ (УФПЧ) означава бройната концентрация на частиците в cm³ при обхват на размера на частиците с долна граница ≤ 10 nm и без ограничение на горната граница.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

(15)16. „зона“ означава част от територията на някоя държава-членка, определена от последната за целите на оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух;

(16)17. „агломерация“ означава зона на голям град с по-малки селища около него с население, превишаващо 250 000 жители, или, ако жителите са 250 000 или по-малко ⌦ по-малко на брой ⌫ , с определена гъстота на населението на km2, която се установява от държавата-членка;

(17)4. „оценка“ означава всеки метод, използван за измерване, изчисляване, предвиждане или определяне на нивата;

(18)12. „горен оценъчен праг“ означава ниво ⌦ нивото ⌫ под което за оценяване качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани комбинация от методи за постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания ⇨ , което определя режима на оценяване ⇦ , който да се използва за оценяване на качеството на въздуха;

13.    "долен оценъчен праг" означава ниво, под което за оценка на качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани само методи на моделиране или методи за обективна оценка;

(19)25. „постоянни измервания“ означава измервания, които се извършват на ⇨ пунктове за вземане на проби ⇦ постоянни площадки, чрез непрекъснато или произволно вземане на проби ⇨ в постоянно местоположение за най-малко 1 календарна година ⇦ за определяне на нивата в съответствие с поставените цели за качество на данните;

(20)26. „индикативни измервания“ означава измервания, които си поставят по-малко строги цели по отношение качеството на данните в сравнение с постоянните измервания;

⇩ нов

(21)„обективна оценка“ означава метод за оценка за получаване на количествена или качествена информация за нивото на концентрация или отлагане на даден замърсител чрез експертна преценка, който може да включва използване на статистически инструменти, дистанционно наблюдение и in situ датчици;

(22)„пространствена представителност“ означава подход за оценка, при който показателите за качеството на въздуха, наблюдавани в пункт за вземане на проби, са представителни за изрично определен географски район, доколкото показателите за качеството на въздуха в този район не се различават от показателите, наблюдавани в точката за вземане на проби, с повече от предварително определено допустимо отклонение;

🡻 2008/50

(23)23. „градски фонови пунктове за мониторинг" означава места в градските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население;

⇩ new

(24)„фонови пунктове за мониторинг в селски райони“ означава места в селските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от населението в селските райони;

(25)„комплекс за мониторинг“ означава градска или извънградска фонова мониторингова станция, която обединява множество пунктове за вземане на проби с цел събиране на дългосрочни данни за няколко замърсителя;

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

(26)5. „пределно допустима стойност“ означава ниво, ⌦ което не трябва да бъде превишавано, и което е ⌫ определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано;

(27)9. „целева стойност ⇨ за озона ⇦ “ означава ниво, установено ⇨ въз основа на научни познания ⇦ с цел избягване, предотвратяване или намаляване на вредното въздействие ⇨ на озона ⇦ върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което следва да бъде ⌦ спазвано ⌫ постигнато, когато е възможно, в рамките на определен период;

(28)20. „показател за средна експозиция на населението“ е средното ниво, определено въз основа на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени на цялата територия на дадена държава-членка, което,  ⇨ в териториална единица на ниво 1 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003, или, ако в тази териториална единица няма градска зона, във фонови пунктове за мониторинг в селски райони, ⇦ което отразява експозицията на населението.  То се , използвана, за да се изчисли ⇨ провери дали ⇦ националната ⇨ задължението ⇦ цел за намаляване ⇨ средната ⇦ експозиция на населението и ⇨ целта за  средната ⇦ задължението във връзка с концентрация на експозицията ⇨ за тази териториална единица са били постигнати ⇦ ;

(29)22. „национална ⇨ задължение ⇦ цел за намаляване на ⇨ средната ⇦ експозиция“ означава процентното намаление на средната експозиция на населението ⇨ , изразено като показател за средна експозиция, ⇦ на ⇨ териториална единица на ниво 1 по NUTS съгласно описаното в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета 77 ⇦ дадена държава-членка, определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и което трябва да бъде постигнато, когато е възможно, за определен срок; 

(30)21. „задължение ⇨ цел ⇦във връзка със ⇨ средна ⇦ концентрация на експозицията“ означава ниво, определено въз основа на показателя за средна експозиция на населението, ⌦ което следва да бъде постигнато, ⌫ с цел да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, което следва да бъде постигнато за определен срок;

(31)6. „критично ниво“ означава ниво, определено на основата на научни познания, при превишаването на което могат да възникнат преки неблагоприятни последици върху някои обекти, като например дървета, други растения или природни екосистеми, но не и върху хората;

(32)11. „информационен праг“ означава всяко ниво, превишаването на което е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция за особено чувствителни групи от населението ⌦ лица и уязвими групи ⌫ , и за което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация;

(33)10. „алармен праг“ всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция на населението като цяло, и при превишаването на което държавите-членки следва да предприемат незабавни стъпки;

7.    „допустимо отклонение“ означава процент от пределно допустимата стойност, с който последната може да бъде превишена съгласно условията, определени в настоящата директива; 

(34)14. „дългосрочна цел“ означава ниво, което следва да бъде достигнато в дългосрочен план, освен когато не може да бъде достигнато чрез съразмерни мерки, с цел да се осигури ефективно опазване на човешкото здраве и околната среда;

(35)15. „емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;

(36)8. „планове за качество на въздуха“ означава планове, които определят мерки за постигане на ⌦ съобразяване с ⌫ допустимите стойности, или целевите стойности ⇨ за озона ⇦ ⇨ или задълженията за намаляване на средната експозиция; ⇦ ;

⇩ нов

(37)„краткосрочни планове за действие“ означава планове, в които се определят спешни мерки, които да бъдат предприети в краткосрочен план за намаляване на непосредствения риск или на продължителността на превишаването на алармените прагове;

(38) „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната от превишаването на стандартите за качество на въздуха или има интерес от процедурите за вземане на решения, свързани с изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително неправителствени организации, които насърчават опазването на човешкото здраве или околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право;

(39)„чувствителни лица и уязвими групи“ означава онези групи от населението, които са по-уязвими по отношение на излагането на замърсяване на въздуха от населението като цяло, тъй като имат по-висока чувствителност или по-нисък праг на въздействие върху здравето или имат намалена способност за защита.

🡻 2008/50

Член 53 

Отговорности

Държавите-членки определят компетентните органи и структури на съответните нива, които отговарят за следното:

а)оценка на качеството на атмосферния въздух;

б)одобряване на системи за измерване (методи, оборудване, мрежи и лаборатории);

в)гарантиране на точност на измерванията;

⇩ нов

г) гарантиране на точността на приложенията за моделиране; 

🡻 2008/50 (адаптиран)

(дг)анализ на методите за оценка;

(ед)координиране на тяхната територия, ако Комисията е организирала програми за осигуряване на качеството в рамките на Общността ⌦ Съюза ⌫ ;

же)сътрудничество с други държави-членки и с Комисията;.

⇩ new

з)изготвяне на планове за качеството на въздуха;

и)създаване на краткосрочни планове за действие.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Когато е целесъобразно, компетентните органи и структури следва да се придържат към разпоредбите, посочени в раздел В от приложение VI, точки Г и Е.

Член 64

Определяне на зони и агломерации

Държавите-членки определят на своята територия зони и агломерации ⇨ , включително, ако е целесъобразно за целите на оценката и управлението на качеството на въздуха, на нивото на агломерациите.⇦ Оценката и управлението на качеството на въздуха се осъществяват във всички зони и агломерации.

ГЛАВА II

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ⌦ И НОРМИТЕ НА ОТЛАГАНИЯТА ⌫

РАЗДЕЛ 1

Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид

Член 75

Режим на извършване на оценка

1.    Горните и долните Ооценъчните прагове, посочени в раздел А от приложение II, се прилагат към серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен, и въглероден оксид ⌦ , арсен, кадмий, никел, бензо(а)пирен и озон в атмосферния въздух ⌫ .

Всяка зона и агломерация се класифицира по отношение на тези оценъчни прагове.

2.    ⌦ Държавите членки преразглеждат ⌫ кКласификацията, посочена в параграф 1, се преразглежда на всеки ⌦ 5 ⌫ пет години в съответствие с процедурата, определена в ⌦ бастоящия параграф ⌫ раздел Б от приложение II. Въпреки това класификациите се преразглеждат по-често в случай на значителни промени в дейностите, свързани с концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид ⌦ и ⌫ или, когато е уместно, азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, и ПЧ2,5), олово, бензен, или въглероден оксид ⌦ , арсен, кадмий, никел, бензо(а)пирен или озон ⌫.

Б. Определяне на превишаванията на горния и долния оценъчен праг

Превишаванията на горния и долния оценъч⌦ните ⌫ прагове се определят въз основа на концентрациите през предходните ⌦ 5 ⌫ пет години, когато има налични достатъчно данни. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през ⌦ 3 ⌫ три отделни години от предходните ⌦ 5 ⌫ пет години.

Когато има налични данни за ⌦данните са налични за по-малко ⌫ по-малко от ⌦ 5 ⌫ пет години, държавите-членки могат да комбинират краткосрочни кампании за измервания в течение на годината и на места, които вероятно са типични за наличие на най-високи нива на замърсяване, съгласно резултатите, получени от информация за инвентаризация на емисиите и моделиране, за да се определят превишаванията на горния и долния оценъчен праг.

Член 86

Критерии за оценка

1.    Държавите-членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 75, във всички зони и агломерации, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 ⇨ до 6 ⇦от настоящия член, и в съответствие с критериите, посочени в приложение IVIII.

2.    Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, превишава горните оценъчните прагове, определени за тези замърсители, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с методи ⇨ приложения за ⇦ на моделиране и /или индикативни измервания ⇨ за оценяване на качеството на въздуха и ⇦за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на ⇨ замърсителите ⇦ качеството на атмосферния въздуха ⇨ и за пространствената представителност на постоянните измервания ⇦ .

3.    Във всички зони и агломерации,
където нивото на замърсителите,
посочени в параграф 1,
е по-ниско от горните оценъчни прагове,
⇨ надхвърля пределно допустимата стойност ⇦ 
определена за тези замърсители,
⇨ в таблица 1 от раздел 1 от приложение I или целевата стойност за озона, определена в Раздел 2 от приложение I ⇦
⇨ се ⇦ използва
комбинация от постоянни измервания
и методи ⇨ приложения ⇦на моделиране и/или
индикативни измервания за оценяване 
⇨ в допълнение към постоянните измервания ⇦ 
за оценка на качеството на атмосферния въздух.

⇩ нов

Тези приложения за моделиране също така предоставят информация за пространственото разпределение на замърсителите и за пространствената представителност на постоянните измервания.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

4.    Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите , посочени в параграф 1, е по-ниско от долния оценъчния праг, определен за тези замърсители, за извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух са достатъчни методите ⇨ приложенията на моделиране, индикативните измервания, ⇦ или обективната оценка, или ⇨ комбинация от тях ⇦ и двата метода .

⇩ нов

5. Ако моделирането показва превишаване на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност за озона в зона, която не е обхваната от постоянни измервания, се използват допълнителни постоянни или индикативни измервания в продължение на най-малко 1 календарна година след регистрирането на превишаването, за да се оцени нивото на концентрация на съответния замърсител.

🡻 2004/107

⇨ нов

Член 4

Оценка на концентрациите в атмосферния въздух и норми за отлагания

1.    По отношение на съдържанието на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен се прави оценка на качеството на въздуха на цялата територия на държавите-членки.

2.    В съответствие с критериите, посочени в параграф 7, е задължително измерването в следните зони:

   а)    зони и агломерации, в които нивата са съответно между горния и долния оценъчен праг; и

   б)    зони и агломерации, в които нивата превишават горния оценъчен праг.

Предвидените измервания могат да се допълнят от методи за моделиране с цел осигуряване на необходимото ниво от информация за качеството на атмосферния въздух.

3.    За оценка на качеството на атмосферния въздух в зони и агломерации, където в течение на представителен период от време нивата на замърсяване са между горния и долния оценъчен праг, които следва да се определят съгласно приложение II, раздел II, може да се използва комбинация от измервания, включително индикативни измервания, упоменати в приложение IV, раздел I, и методи за моделиране.

4.    В зони и агломерации, където нивата на замърсяване са под долния оценъчен праг, който следва да се определи съгласно приложение II, раздел II, е възможно да се използват единствено методи за моделиране или за оценка на целите, за да се оценят тези нива.

5.    Когато трябва да бъдат измерени нивата на замърсителите, измерванията се извършват в определени обекти, непрекъснато или чрез вземане на проби на случайни интервали. Броят на измерванията трябва да е достатъчен, за да позволява определяне на нивата на замърсяване.

6.     Максималните и минималните оценъчни прагове за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух са тези, определени в раздел I на приложение II.За целите на този член класификацията на всяка зона или агломерация се преразглежда не по-малко от един път на всеки пет години в съответствие с процедурата, определена в раздел II на приложение II. В случаи на настъпили значителни изменения на дейностите във връзка с концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, класификацията се преразглежда по-рано от предвидения срок.

7.    Критериите за определяне на местоположението на пробоотборните точки при измерването на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, с оглед на оценяване съответствието с целевите стойности, са изброени в раздел I и II на приложение III. Минималният брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания на концентрации от всеки замърсител е определен в раздел IV на приложение III, като в случаите когато извършваното постоянно измерване е единствен източник на данни за концентрациите в нея, те се инсталират във всяка зона или агломерация, в която е необходимо измерване.

68.    За да се оцени съдържанието на бензо(а)пирена в атмосферния въздух, всяка държава-членка наблюдава други съответни полициклични ароматни въглеводороди в ограничен брой обекти за измерване ⇨ пунктове за вземане на проби ⇦ . Тези съединения трябва да включват най-малко следните: бензо(а)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, индено(1,2,3-cd)пирен, и дибенз(а,h)антрацен. Пунктовете за мониторинг ⇨ Пунктовете за вземане на проби ⇦ на тези полициклични ароматни въглеводороди трябва да се разполагат заедно с ⇨ пунктовете ⇦ пунктовете за вземане на проби по отношение на бензо(а)пирен и се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции. Прилагат се раздели I, II и III от приложение III.

⇩ нов

7. В допълнение към мониторинга, изискван съгласно член 10, държавите членки наблюдават, когато е приложимо, нивата на ултрафини частици в съответствие с приложение III, буква Г и приложение VII, раздел 3.

🡻 2008/50

5.    Освен оценките, посочени в параграфи 2, 3 и 4, се извършват измервания в извънградски пунктове за мониторинг, далеч от значими източници на замърсяване на въздуха, с цел да се набави най-малкото информация за общата масова концентрация и за концентрациите на отделни химичeски компоненти на фините прахови частици (ПЧ,2,5) на средногодишна основа, като същите се извършват в съответствие със следните критерии:

а)един пункт за вземане на проби се разполага на всеки 100000 km2;

б)всяка държава-членка определя поне една измервателна станция или може, по силата на споразумение със съседна държава-членка, да определи една или няколко общи измервателни станции, които да покриват съответните съседни зони, за да се завърши необходимото пространствено разпределение;

в)когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР);

г)раздели А и В от приложение I се прилагат във връзка с целите за качество на данните за измерванията на масова концентрация на праховите частици, а приложение IV се прилага в неговата цялост.

Държавите-членки информират също така Комисията за методите, използвани за измерването на химичния състав на фините прахови частици (ПЧ2,5).

🡻 219/2009 Чл. 1 и приложение .3, параграф 8) (нов)

9. Независимо от нивата на концентрация се инсталира по един пункт за вземане на проби на всеки 100000 km2 за индикативните измервания в атмосферния въздух на арсен, кадмий, никел, общо съдържание на живак в газообразно състояние, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в параграф 8, и на общото съдържание на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в параграф 8. Всяка държава-членка изгражда не по-малко от една измервателна станция. Въпреки това, по споразумение и в съответствие с насоките, които трябва да се изготвят съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 6, параграф 2, държавите-членки могат да изградят една или няколко общи измервателни станции, които да обхващат съседни зони в граничещи държави-членки, за да се постигне необходимото пространствено покриване. Освен това се препоръчва и измерването на прахови частици и на живак в газообразно състояние, двувалентен. При необходимост, наблюдението се съгласува със стратегията за мониторинг и Европейската програма за продължителен мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух ("EMEP"). Пунктовете за вземане на проби по отношение на тези замърсители се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции. Прилагат се раздели I, II и III от приложение III.

🡻 2004/107

⇨ нов

8.10.    Когато ще се оценяват регионални модели на въздействието върху екосистеми, може да се обмисли ⇨ се обмисля ⇦ възможността за използване на биоиндикатори ⇨ , включително в съответствие с мониторинга, предприет съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 ⇦ ..

11.    За зоните и агломерациите, в които данните от станциите за постоянни измервания се допълват с информация от други източници, като например инвентаризация на емисиите, методи за индикативно измерване и методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух, броят на станциите за постоянни измервания, които следва да бъдат изградени, както и пространственото покриване от други методики трябва да е достатъчен за определяне на концентрациите на замърсители на въздуха, съгласно раздел I на приложение III и раздел I на приложение IV.

12.    Целите по отношение на данните за качеството на въздуха са определени в раздел I на приложение IV. Когато за оценката се използват модели за качеството на атмосферния въздух, се прилага раздел II на приложение IV.

13.    Референтните методи за вземане на проби и за анализ на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух са тези, посочени в раздел I, II и III на приложение V. Раздел IV на приложение V определя референтни методи за измерване на общите отлагания на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, а раздел V на приложение V се отнася за референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух, когато има разработени такива методи.

14.    Държавите-членки информират Комисията за използваните от тях методи за предварителна оценка на качеството на атмосферния въздух съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО до датата, упомената в член 10 от настоящата директива.

🡻 219/2009 Art. 1 and Annex .3(8)

15.    Всички изменения, които е необходимо да се направят с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на разпоредбите на настоящия член, на раздел II от приложение II и на приложения III, IV и V, се приемат от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 6, параграф 3. Те не могат да водят до никакви преки или косвени изменения на целевите стойности.

🡻 2008/50 (адаптиран)

 ⇨ нов

Член 97

Пунктове за вземане на проби

1.    Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен, и въглероден оксид ⌦ , арсен, кадмий, никел, бензо(а)пирен ⌫ в атмосферния въздух се определя ⌦ в съответствие с ⌫ посредством критериите, изброени в приложение IV III.

⌦ Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на озон се определя в съответствие с приложение IV. ⌫

2.    Във всяка зона или агломерация, където ⇨ нивото на замърсителите надвишава оценъчния праг, посочен в приложение II, ⇦ постоянните измервания са единствен източник на информация за оценка качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки съответен замърсител е не по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А таблици 3 и 4 от точки А и В, от приложение III V.

3.    За зоните и агломерациите, ⇨ където новото на замърсителите надвишава съответния оценъчен праг, посочен в приложение II, но не и съответните пределно допустими стойности, посочени в таблица 1 от раздел 1от приложение I, целевите стойности за озона, посочени в раздел 2 от приложение I, или критичните нива, посочени в раздел 3 от приложение I ⇦ информацията от постоянните измервания от пунктовете за вземане на проби се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативно измерване, общият ⇨ минималният ⇦ брой на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V, може да бъде намален с 50 % ⇨ в съответствие с точки А и В от приложение III ⇦ , при условие че са изпълнени следните условия:

а)допълващите методи ⇨ индикативните измервания и моделирането ⇦ предоставят достатъчна информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности ⇨ , целевите стойности за озона, критичните нива, информационните прагове и ⇦ или алармените прагове, както и адекватна информация за обществеността ⇨ , в допълнение към тази, която предоставят стационарните пунктове за вземане на проби  ⇦;

б)броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на други методите ⇨  за индикативно измерване и моделиране  ⇦ са достатъчни за установяване концентрацията на съответния замърсител, в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел точки А и Б от приложение VI, и позволяват резултатите от оценката да изпълнят ⌦ изискванията ⌫, определени в точка ГБ от приложение  V; I

⇩ нов

в) броят на индикативните измервания е същият като броя на постоянните измервания, които се заменят, а индикативните измервания са с минимална продължителност от 2 месеца за календарна година;

г) азотният диоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби освен във фонови станции в селски райони, както е посочено в точка Б от приложение IV.

4. На територията на държава членка се разполагат един или повече пунктове за вземане на проби, адаптирани към целта за мониторинг, посочена в раздел 2, точка А от приложение VII, за да се предоставят данни за концентрациите на прекурсорите на озона, изброени в буква Б от същия раздел, на места, определени в съответствие с буква В от същия раздел.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

5.4.    Всяка държава-членка гарантира, в съответствие с приложение IVIII, че разпределението и броят пунктове за вземане на проби, на чиито⌦  , използвано за изчисляването на  ⌫ измервания се  основава показателят ⌦ показателите ⌫за средна експозиция на ПЧ2,5 ⇨ и NO2, ⇦ , отразяват адекватно експозицията на населението. Броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от този, определен при прилагането на точкараздел Б от приложение IIIV.

6. Резултатите от ⇨ приложенията за ⇦ моделиране и/или представителните измерване  ⌦ измервания ⌫ се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности ⇨ и целевите стойности за озона ⇦ .

⇩ нов

7.    Пунктовете за вземане на проби, в които през предходните 3 години са регистрирани превишения на пределно допустимите стойности, посочени в раздел 1 от приложение I, не се преместват, освен ако не е необходимо преместване поради специални обстоятелства, включително пространствено развитие. Преместването на пунктовете за вземане на проби се извършва в рамките на тяхната пространствена представителност и се основава на резултатите от моделирането.

🡻 2008/50

4.    Прилагането в държавите-членки на критериите за избор на пунктове за вземане на проби се наблюдава от Комисията, така че да се улесни хармонизираното прилагане на тези критерии в целия Европейски съюз.

⇩ нов

Член 10

Мониторинг на комплексите за мониторинг

1.    Всяка държава членка изгражда поне един комплекс за мониторинг на 10 милиона жители в градски фонов пункт за мониторинг. Държавите членки, които имат по-малко от 10 милиона жители, изграждат поне един комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг.

Всяка държава членка изгражда поне един комплекс за мониторинг на 100 000 km2 във фонов пункт за мониторинг в селски райони. Държавите членки, чиято територия е под 100 000 km2, изграждат поне един комплекс за мониторинг във фонови пунктове за мониторинг в селски райони.

2.    Разположението на комплексите за мониторинг се определя за градски фонови пунктове и фонови пунктове за мониторинг в селски райони в съответствие с буква Б от приложение IV.

3.    Всички пунктове за вземане на проби, които отговарят на изискванията, определени в приложение IV, букви Б и В, и които са разположени в комплекси за мониторинг, могат да бъдат взети предвид с цел изпълнение на изискванията за минималния брой пунктове за вземане на проби за съответните замърсители, както е посочено в приложение III.

4.    Държава членка може да се споразумее с една или повече съседни държави членки, за да изгради един или повече съвместни комплекси за мониторинг, за да отговори на изискванията, посочени в параграф 1. Това не засяга задължението на всяка държава членка да изгради най-малко 1 комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг и 1 комплекс за мониторинг във фонов пункт за мониторинг в селски район.

5.    Измерванията във всички комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове за мониторинг включват постоянни или индикативни измервания на разпределението по размер на ултрафините частици и окислителния потенциал на праховите частици.

6.    Измерванията при всички комплекси за мониторинг в градски фонови фонови пунктове и във фонови пунктове в селски райони включват най-малко следното:

а) постоянни измервания на прахови частици (PM10 и PM2,5), азотен диоксид (NO2), озон (O3), индустриални сажди (BC), амоняк (NH3) и ултрафини частици (УФЧ).

б) постоянни или индикативни измервания на фини прахови частици (PM2,5) за целите на предоставянето като минимум на информация за тяхната обща масова концентрация и концентрациите на химичните видове на средногодишна база в съответствие с раздел 1 от приложение VII;

в) независимо от нивото на концентрация – постоянни или индикативни измервания на арсен, кадмий, никел, общо съдържание на живак в газообразно състояние, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6, както и общото съдържание на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6.

7. Измерванията на праховите частици и двувалентния живак в газообразно състояние могат също така да се извършват при мониторинг в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове и във фонови пунктове в селски райони.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

8.(c)    Когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР) ⇨  , научноизследователската инфраструктура за аерозоли, облаци и газове в малки количества (ACTRIS), както и с мониторинга на въздействията от замърсяването на въздуха, предприет съгласно Директива (ЕС) 2016/228 ⇦ .

Член 11 8

Референтни методи за измерване ⌦  и цели за качество на данните ⌫ 

1.    Държавите-членки прилагат референтните методи на измерване и критериите, определени в раздели А и В точки А и Вот приложение VI.

2.    ⌦ Независимо от това, ⌫ дДруги методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в точки раздел Б, В, Г и Д, от приложение VI.

⇩ нов

2.    Данните за качеството на въздуха трябва да отговарят на целите за качество на данните, определени в приложение V.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

РАЗДЕЛ 2

Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на озона

Член 9

Критерии за оценка

1.    Когато в дадена зона или агломерация концентрациите на озон са превишили дългосрочните цели, определени в раздел В от приложение VII, през някоя от предходните пет години на измерване, се предприемат постоянни измервания.

2.    Когато са налични данни за по-малко от пет години, държавата-членка може, за целите на определяне дали през тези пет години са превишени дългосрочните цели, посочени в параграф 1, да комбинира резултатите от краткосрочни кампании по измерване, осъществени където и когато е вероятно нивата да бъдат най-високи, с резултатите, получени от инвентаризация на емисиите и от моделиране.

Член 10

Пунктове за вземане проби

1.    Разполагането на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на озон се определя посредством критериите, посочени в приложение VIII.

2.    Пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания на нивата на озон във всяка зона или агломерация, в която измерването е единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, са не по-малко от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX.

3.    За зоните и агломерациите, където информацията от пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативни измервания, броят на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX, може да бъде намален, при условие че са изпълнени следните условия:

   а)    допълващите методи предоставят достатъчно информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности, дългосрочните цели, информационните и алармените прагове;

   б)    броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на други методи са достатъчни за установяване концентрацията на озона, в съответствие с целите за качество на данните, посочени в раздел А от приложение I, и позволяват резултатите от оценката да отговорят на критериите, посочени в раздел Б от приложение I;

   в)    броят на пунктовете за вземане на проби във всяка зона или агломерация възлиза поне на една пункт за вземане на проби на два милиона жители или един пункт за вземане на проби на 50000 km2, което от двете води до по-голям брой пунктове за вземане на проби, но броят не трябва да бъде по-малък от един пункт във всяка зона или агломерация;

   г)    азотният диоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби освен в извънградските фонови станции, както е посочено в раздел А от приложение VIII.

Резултатите от моделирането и/или индикативното измерване се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности.

5.    В зоните и агломерациите, където през всяка от предходните пет години на измерване концентрациите са били по-ниски от дългосрочните цели, броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се определя в съответствие с раздел Б от приложение IX.

6.    Всяка държава членка осигурява разполагането и експлоатацията на поне един пункт за вземане на проби на своята територия, която да предоставя данни за концентрацията на прекурсорите на озона, изброени в приложение Х. Всяка държава членка избира броя и разполагането на станциите, в които ще се измерват прекурсорите на озона, като взема предвид целите и методите, установени в приложение Х.

Член 11

Референтни методи за измерване

1.    Държавите-членки прилагат референтните методи за измерване на нивата на озона, посочени в раздел А, точка 8 от приложение VI. Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б от приложение VI.

2.    Всяка държава-членка информира Комисията за методите, които използва за вземане на проби и измерване на ЛОС, посочени в приложение X.

ГЛАВА III

УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Член 12

Изисквания, когато нивата са по-ниски от пределно допустимите стойности на експозиция, но над оценъчните прагове ⌦ , целевата стойност за озона и целите за средна концентрация на експозиция, но по-високи от оценъчните прагове  ⌫ 

1. В зоните и агломерациите, където нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ⌦ прахови частици ( ⌫ ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен, и въглероден оксид ⇨ , арсен, кадмий, никел и бензо(a)пирен ⇦ в атмосферния въздух са по-ниски от съответните пределно допустими стойности, определени в раздел 1 от приложение I  приложения XI и  XIV, държавите-членки поддържат нивата на тези замърсители под пределно допустимите стойности и се стремят да запазят най-добро качеството на атмосферния въздух, което да съответства на устойчивото развитие.

Член 18

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон отговарят на дългосрочните цели

2. В зони и агломерации, където нивата на озон ⇨ са по-ниски от целевите стойности   ⇦  отговарят на дългосрочните цели, държавите-членки ⇨ вземат необходимите мерки да поддържат тези нива по-ниски от целевите стойности за озона и се стремят да постигнат  дългосрочните цели, посочени в раздел 2 от приложение I ⇦ , доколкото фактори като трансграничното естество на озоновите замърсявания и метеорологичните условия позволяват ⌦ това ⌫ , ⇨ и при условие, че необходимите мерки не водят до непропорционални разходи.⇦ поддържат тези нива по-ниски от дългосрочните цели. 

⇩ нов

3. В териториалните единици от ниво 1 по NUTS съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003, където показателите за средна експозиция на ПЧ 2,5 и NO 2 са под съответната стойност на целите за средната концентрация на експозиция за тези замърсители, както е посочено в раздел 5 от приложение I, държавите членки поддържат нивата на тези замърсители под целите за средната концентрация на експозиция.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

4. и ⌦ Държавите членки ⌫ ⇨ се стремят да постигнат и ⇦ запазят посредством съразмерни мерки най-добро качество на атмосферния въздух , съвместимо с устойчивото развитие и високото ниво на опазване на околната среда и човешкото здраве ⇨ , в съответствие с насоките за качество на въздуха, публикувани от СЗО, и под оценъчните прагове, посочени в приложение II. ⇦ 

Член 13

Пределно допустими стойности  ⌦ целеви стойности за озона  ⌫ и ⌦ задължение за намаляване на средната експозиция ⌫ алармени прагове за опазване на човешкото здраве

1.    Държавите-членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ⇨ азотен диоксид, прахови частици (⇦ ПЧ10, ⇨ и ПЧ2,5), ⇦ олово, ⇨ бензен, ⇦и въглероден оксид ⇨ , арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен⇦ в атмосферния въздух, не превишават пределно допустимите стойности, посочени в раздел 1 от приложение IXI.

По отношение на азотния диоксид и бензена пределно допустимите стойности, определени в приложение XI, не могат да бъдат по-високи от стойностите, посочени в него. 

Член 17

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон превишават целевите стойности и дългосрочните цели

2.1.. ⇨ По отношение на озона, ⇦ Държавите-членки ⌦ гарантират, като вземат ⌫ предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират че ⌦ в цялата зона нивата не надвишават ⌫ целевите стойности ⇨ за озона ⇦ и дългосрочните цели ⌦, както е посочено в раздел 2, точка Б от приложение I ⌫ .

Член 15

Национална цел за намаляване експозицията на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

31.    Държавите-членки ⌦ гарантират, че ⌫ предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за намаляване експозицията на ПЧ2,5 с оглед достигането на  националната  цел ⇨ задълженията за намаляване на ⇨ средната ⇦ експозиция на ПЧ2,5 и NO2 ⇦, посочени в ⌦ раздел 5, точка Б от приложение I, ⌫  раздел Б от приложение XIV, ⇨ са изпълнени във всичките им териториални единици от ниво 1 по NUTS, когато те надвишават целта за средната концентрация на експозиция, определена в раздел 5, точка В отприложение I. ⇦ до годината, определена в него.

4. Съобразяването с тези изисквания ⌦ параграфи 1, 2 и 3 ⌫ се оценява в съответствие с приложение IVприложение III.

5. Показателят ⌦ Показателите ⌫ за средна експозиция на ПЧ2,5 се оценяват в съответствие с раздел 5, точка А от приложение IXIV.

6. ⇨ Крайният срок за постигане на пределно допустимите стойности  ⇦ допустимите отклонения, посочени в таблица 1 от раздел 1 от приложение IXI, се прилагат в ⇨ може да се отложи  ⇦ в съответствие с член 18(3) и член  23, параграф 1.

⇩ нов

7.    Държавите членки, които въвеждат по-строги стандарти за качество на въздуха в съответствие с член 193 от ДФЕС, уведомяват Комисията за тях в срок от 3 месеца след приемането им. Това уведомление се придружава от обяснение на процеса на определяне на тези стандарти за качество на въздуха и на използваната научна информация.

🡻 2008/50 (адаптиран)

Член 14

Критични нива ⌦ за защита на растителността и природните екосистеми ⌫ 

1. Държавите-членки осигуряват съобразяването с критичните нива, посочени в раздел 3 от приложение IXIII, оценени в съответствие сразделточка А от приложение IVIII.

2.    Когато постоянните измервания са единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от минималния брой, определен в раздел В от приложение V. Когато тази информация е допълнена от индикативни измервания или моделиране, минималният брой на пунктовете за вземане на проби може да бъде намален с 50 %, доколкото оценяваните концентрации на съответните замърсители могат да бъдат установени в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А от приложение I.

🡻 2004/107

Член 3

Целеви стойности

1.    Държавите-членки вземат всички необходими мерки, които не са свързани с неоправдано високи разходи, за да осигурят, че считано от 31 декември 2012 г., концентрациите в атмосферния въздух на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен, който се използва като маркер за карценогенния риск от полициклични ароматни въглеводороди, оценени съгласно член 4, не превишават целевите стойности, определени в приложение I.

2.    Държавите-членки изготвят списък на зоните и агломерациите, в които нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен са под съответните целеви стойности. Държавите-членки трябва да поддържат нивата на посочените замърсители в тези зони и агломерации под съответните установени целеви стойности, като трябва да полагат всички усилия, за да поддържат най-добри показатели за качеството на атмосферния въздух, което е в съответствие с устойчивото развитие.

3.    Държавите-членки изготвят списък на зоните и агломерациите, в които са превишени целевите стойности, определени в приложение I.

По отношение на тези зони и агломерации, държавите-членки определят районите на превишаване и източниците, които водят до това превишаване. Във въпросните зони държавите-членки демонстрират прилагането на всички необходими мерки, които не са свързани с неоправдано високи разходи, като тези мерки са насочени по-конкретно към преобладаващите източници на емисии с цел достигане на целевите стойности. Когато се касае за промишлени инсталации, които се включват в приложното поле на Директива 96/61/ЕО, това означава прилагането на "BAT", както са определени в член 2, параграф 11 от споменатата директива.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 16

Целева стойност и пределно допустима стойност на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

1.    Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават целевата стойност, установена в раздел Г от приложение XIV, считано от датата, посочена в него.

2.    Държавите-членки гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимата стойност, установена в раздел Д от приложение XIV, на територията на техните зони и агломерации, считано от датата, посочена в него. Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.

3.    Допустимото отклонение, посочено в раздел Д от приложение XIV, се прилага в съответствие с член 23, параграф 1.

Член 1519

Мерки, които се изискват в случай на превишаване на информационните или ⌦ Превишаване на  ⌫ алармените ⌦ или информационните  ⌫ прагове

12. Алармените прагове за концентрации на серен диоксид, и азотен диоксид ⇨  и прахови частици (PM10 и PM2.5) ⇦ в атмосферния въздух са тези, определени в раздел 4, точка А от проложение IXII.

⇩ нов

2. Аларменият праг и информационният праг за озона са определените в раздел 4, точка Б от приложение I.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

3. В случай на превишаване на информационен праг, определен в приложение XII, или на някой от алармените ⌦ или информационните прагове ⌫ прагове, посочени в ⌦ в раздел 4 от приложение I ⌫  същото приложение, държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността ⇨ в рамките най-много на няколко часа, като използват различни медии и комуникационни канали и осигуряват широк обществен достъп ⇦ посредством радио, телевизия, вестници или интернет.

⇩ нов

4. Държавите членки гарантират, че информацията за действително или прогнозирано превишаване на алармен праг или информационен праг се предоставя на обществеността във възможно най-кратък срок в съответствие с точки 2 и 3 от приложение IX.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 1620

Емисии от природни източници

1.    Държавите членки ⇨  могат, ⇦ изпращат на Комисията, за определена година, списък ⇨, да идентифицират ⇦ 

а)-- на зоните и агломерациите, където превишаванията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници;⌦ и ⌫

⇩ нов

б) териториални единици от ниво 1 по NUTS, при които случаите на превишаване на нивото, определено от задълженията за намаляване на средната експозиция, се дължат на природни източници.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

2. Държавите-членки предоставят ⇨   на Комисията списъци на всички такива зони и териториални единици от ниво 1 по NUTS, както и  ⇦ информация за концентрациите и източниците и доказателства, че превишаванията могат да се дължат на природни източници.

32.    Когато Комисията е била информирана за превишаване, което може да бъде отдадено на природни източници в съответствие с параграф 21, това превишаване не се смята за превишаване за целите на настоящата директива.

3.    Комисията публикува в срок до 11 юни 2010 г. насоки за доказване и приспадане на превишавания, които могат да се дължат на природни източници.

Член 1721

Превишавания, които могат да се отдадат на зимното опесъчаване или ⌦ ⌫ зимното осоляване на пътищата

1.    ⇨ , За дадена година ⇦ държавите-членки могат да посочат ⌦ определят ⌫ зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности за ПЧ10 са превишени в атмосферния въздух поради повторното суспендиране на частици при зимното опесъчаване или ⌦ зимното ⌫ осоляване на пътищата.

2.    Държавите членки ⌦ предоставят ⌫ изпращат на Комисията списъци на всички такива зони⇨, посочени в параграф 1,⇦ или агломерации, заедно с информация за концентрациите и източниците на ПЧ10 ⇨⇦ в тези зони. в него.

3.    Когато информират Комисията в съответствие с член 27, държавите-членки предоставят ⌦ също и ⌫ необходимите доказателства, за да посочат, ⌦ които показват, ⌫ че всякакви превишавания се дължат на такива повторно суспендирани частици и че са били предприети разумни мерки за понижаването на ⌦ подобни ⌫ концентрациите.

34.    Без да се засяга член  1620, в случаите на зони и агломерации, посочени в параграф 1 от настоящия член, е необходимо държавите-членки да приложат плана за качество на въздуха, предвиден в член 1923, само доколкото превишаванията могат да бъдат отдадени на източници на ПЧ10, различни от зимното опесъчаване или ⌦ зимното ⌫ осоляване на пътищата.

5.    Комисията публикува насоки за определяне на емисиите от повторно суспендиране на частици, причинено от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата, в срок до 11 юни 2010 г.

Член 1822

Удължаване на ⇨ крайните срокове  ⇦ за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности

1.    Когато в дадена зона или агломерация не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за ⇨ прахови частици (ПЧ10 ПЧ PM2.5) или  ⇦ азотен диоксид или бензен в рамките на посочения в таблица 1от раздел 1 приложение IXI ⌦ краен срок, ⌫ ⇨ поради специфичните за обекта характеристики на разсейване, орографските гранични условия, неблагоприятните климатични условия или трансграничния пренос на емисии, ⇦
съответната държава-членка може да удължи този краен срок -⇨ веднъж този краен срок ⇦ максимум с⌦ 5 ⌫ пет години за тази конкретна зона или агломерация, при условие,  ⌦, ако са спазени следните условия: ⌫

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

а) чесе състави се план за качеството на въздуха в съответствие с член 19, параграф 4  ⌦  и се изпълнят изискванията, посочени в член 19, параграфи 5—7 ⌫ член 23, за зоната или агломерацията, за която се отнася удължаването на срока;

б) този план  ⌦ планът ⌫ за качеството на въздуха ⌦, посочен в буква а),  ⌫се допълва от информацията, посочена в раздел Б от приложение VIIIXV , за съответните замърсители и посочва ⇨ как периодите на превишаване над пределно допустимите стойности ще бъдат сведени до минимум ⇦ как ще се постигне съответствие с пределно допустимите стойности преди новия краен срок;.

⇩ нов

а)в плана за качеството на въздуха, посочен в буква а), се посочва как обществеността, и по-специално чувствителните лица и уязвимите групи, ще бъдат информирани за последиците от отлагането за човешкото здраве и околната среда;

б)в плана за качеството на въздуха, посочен в буква а), се посочва как ще бъде мобилизирано допълнително финансиране, включително чрез съответните национални програми и програми на Съюза за финансиране, за да се ускори подобряването на качеството на въздуха в зоната, за която ще се прилага отлагането;

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

2.    Когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ПЧ10, посочени в приложение XI, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата-членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности в срок до 11 юни 2011 г., ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, и държавата-членка докаже, че на национално, регионално и местно равнище са взети всички необходими мерки за спазване на крайните срокове.

3.    Когато някоя държава-членка прилага параграф 1 или 2, тя гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максимално допустимото отклонение, определено в приложение XI за всеки от съответните замърсители.

24.    Държавите-членки нотифицират Комисията, когато смятат, че параграф 1 или 2 е приложим, и представят плана за качество на въздуха, посочен в параграф 1, ⌦ и ⌫ включително всякаква свързана с него информация, необходима на Комисията, за да прецени дали ⇨ цитираните причини за отлагането и ⇦ или не съответните условията ⌦, определени в посочения параграф, ⌫ са удовлетворени. В своята оценка Комисията взема предвид очакваното въздействие върху настоящото и бъдещото качество на атмосферния въздух в държавите-членки, произтичащо от мерките, които са били предприети от държавите-членки, както и очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух, произтичащо от настоящите мерки  на Общността ⌦ мерките на Съюза ⌫ и от планираните мерки на Общността, които се предлагат от Комисията.

Когато Комисията не е направила възражения в рамките на ⌦ 9 ⌫ девет месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграф 1 или 2 се смятат за удовлетворени.

Ако бъдат направени възражения, Комисията може да изиска държавата членка да коригира или да представи нови планове за качеството на въздуха.

ГЛАВА IV

ПЛАНОВЕ

Член 1923

Планове за качество на въздуха

1.    Когато в определени зони или агломерации нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност ⇨, посочена в раздел 1 от приложение I, ⇦ или целева стойност, увеличени с което и да е съответстващо допустимо отклонение за всеки от случаите, държавите членки ⌦ изработват ⌫ гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, ⇨колкото в бъзможно по-бързо, но не повече от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на която и да е пределно допустимите стойности. В тези планове за качеството на въздуха се определят подходящи мерки ⇦ за да  се постигне за постигане ⌦ на относимата ⌫ съответната пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложения XI и XIV. ⇨ и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и във всеки случай не по-дълъг от 3 години от края на календарната година, в която е докладвано първото превишаване.⇦

⇩ нов

Когато случаите на превишаване на която и да е пределно допустима стойност продължават през третата календарна година след създаването на плана за качество на въздуха, държавите членки актуализират плана за качеството на въздуха и предвидените в него мерки и предприемат допълнителни и по-ефективни мерки през следващата календарна година, за да съкратят до минимум периода на превишаване.

2. Когато в дадена териториална единица от ниво 1 по NUTS нивото на замърсителите в атмосферния въздух превишава целевата стойност за озона, определена в раздел 2 от приложение I, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези териториални единици от ниво 1 по NUTS във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на целевата стойност за озона. В тези планове за качество на въздуха се определят подходящи мерки, така че целевата стойност за озона да бъде постигната и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

Когато случаите на превишаване на пределно допустимата стойност за озона продължават през петата календарна година след създаването на плана за качество на въздуха в съответната териториална единица от ниво 1 по NUTS, държавите членки актуализират плана за качеството на въздуха и предвидените в него мерки и предприемат допълнителни и по-ефективни мерки през следващата календарна година, за да съкратят до минимум периода на превишаване.

За териториалните единици от ниво 1 по NUTS, където целевата стойност за озона е превишена, държавите членки гарантират, че съответната национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, изготвена съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2016/2284, включва мерки за справяне с превишаването.

3. Когато в дадена териториална единица от ниво 1 по NUTS задължението за намаляване на средната експозиция, посочено в раздел 5 от приложение I, е превишено, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези териториални единици от ниво 1 по NUTS във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на задължението за намаляване на средната експозиция. В тези планове за качество на въздуха се определят подходящи мерки, за да се изпълни задължението за намаляване на средната експозиция и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

Когато случаите на неспазване на задължението за намаляване на средната експозиция продължават през петата календарна година след създаването на плана за качество на въздуха, държавите членки актуализират плана за качеството на въздуха и предвидените в него мерки и предприемат допълнителни и по-ефективни мерки през следващата календарна година, за да съкратят до минимум периода на превишаване.

4. Когато от [да се въведе година, отговаряща на 2 години след влизането в сила на настоящата директива], до 31 декември 2029 г. в дадена зона или териториална единица по NUTS 1 нивото на замърсителите надвишава пределно допустимата стойност, която трябва да бъде постигната до 1 януари 2030 г., както е посочено в приложение I, раздел 1, таблица 1, държавите членки изготвят план за качеството на въздуха за съответния замърсител във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването, за да се постигнат съответните пределно допустими стойности или целевата стойност за озона до изтичането на крайния срок за постигане.

Когато за един и същ замърсител от държавите членки се изисква да изготвят план за качеството на въздуха в съответствие с настоящия параграф, както и план за качеството на въздуха в съответствие с член 19, параграф 1, те могат да изготвят комбиниран план за качеството на въздуха в съответствие с член 19, параграфи 5—7, и да предоставят информация за очакваното въздействие на мерките за постигане на съответствие за всяка пределно допустима стойност, за която се отнасят, както се изисква в приложение VIII, точки 5 и 6. Във всеки такъв план за качество на въздуха се определят подходящи мерки, за да свсички съответни пределно допустими стойности и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

5. Плановете за качество на въздуха съдържат най-малко следната информация:

а)информацията, посочена в буква А, точки 1—6 от приложение VIII;

б)Когато е приложимо, информацията, посочена в буква А, точки 7—8 от приложение VIII;

в)когато е целесъобразно, информация относно мерките за намаляване на емисиите, изброени в буква Б, точка 2 от приложение VIII.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

⇨ Държавите членки обмислят включването на мерките, посочени в член 20, параграф 2 и ⇦ Плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни лица ⇨ и уязвими ⇦ групи от населението, включително деца ⌦ , в своите планове за качеството на въздуха ⌫.

⇩ нов

По отношение на съответните замърсители, при изготвянето на планове за качеството на въздуха държавите членки оценяват риска от превишаване на съответните алармени прагове. Този анализ се използва за изготвяне на краткосрочни планове за действие, когато е приложимо.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Когато трябва ⌦ се изготвят ⌫ да се изготвят и изпълнят планове за качество на въздуха по отношение на няколко замърсители ⌦ или стандарти за качеството на въздуха ⌫, държавите членки изготвят и изпълняват ⌦ изработват ⌫ , по целесъобразност, интегрирани планове за качеството на въздуха, обхващащи всички съответни замърсители ⇨ и стандарти за качество на въздуха ⇦ .

2.    Държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, съответствието с другите планове, които ⇨ имат значително въздействие върху качеството на въздуха, включително ⇦ изискваните изискват съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 78 , Директива (EU) 2016/2284 2001/81/ЕО или ⌦ и ⌫ Директива 2002/49/ЕО ⇨ и законодателството в областта на климата, енергетиката, транспорта и селското стопанство ⇦ .

⇩ нов

6. Държавите членки се консултират с обществеността, в съответствие с Директива № 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на 79 Съвета, и с компетентните органи, които поради своите отговорности в областта на замърсяването на въздуха и качеството на въздуха е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на плановете за качеството на въздуха, относно проектите на планове за качеството на въздуха и всички съществени актуализации на плановете за качеството на въздуха преди тяхното финализиране.

При изготвянето на планове за качеството на въздуха държавите членки гарантират, че заинтересованите страни, чиито дейности допринасят за ситуацията на превишаване, са насърчени да предлагат мерки, които могат да предприемат, за да помогнат за прекратяване на ситуациите на превишаване, и че в тези консултации могат да участват неправителствени организации, като например екологични организации, организации на потребителите, организации, представляващи интересите на чувствителните лица и уязвимите групи, други съответни здравни органи и съответните промишлени федерации.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

7. Тези планове ⌦ Плановете за качество на въздуха ⌫ се съобщават на Комисията ⇨ в рамките на 2 месеца след ориемането им ⇦ без отлагане, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.

Член 2024

Краткосрочни планове за действие

1.    Когато в определена зона или агломерация има риск нивата на замърсителите да превишат един или повече от алармените прагове, посочени в раздел 4 от приложение IXII, държавите-членки изготвят ⌦ краткосрочни ⌫ планове за действие, съдържащи ⇨ спешните ⇦ мерките, които ще се предприемат в краткосрочен план, за да се намали рискът от превишаване или неговата продължителност Когато този риск се отнася до една или повече от пределно допустимите стойности или целевите стойности, посочени в приложения VII, ХI и ХIV, държавите-членки могат, когато е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие.

Все пак, когато има риск да бъде превишен аларменият праг за озона, държавите-членки разработват ⇨ могат да се въздържат от разработване на ⇦ такива краткосрочни планове за действие, само когато смятат, че ⇨ не ⇦ съществува значителна вероятност, като се вземат предвид националните географски, метеорологични и икономически условия, да се намали рискът, продължителността или сериозността на такова превишаване. При изготвянето на такива краткосрочни планове за действие държавите-членки вземат предвид Решение 2004/279/ЕО.

2.    ⌦ Когато разработват ⌫ Ккрактосрочните планове за действие, посочени в параграф 1,  ⌦ държавите членки ⌫ могат в зависимост от отделния случай да предвиждат ефективни мерки за контрол и, когато е необходимо, за ⇨ временно ⇦ спиране на дейности, които допринасят за риска от превишаване на съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, или алармени прагове Тези ⇨ В зависимост от дела на основните източници на замърсяване в ситуацията на превишаване, която трябва да се прекрати, в краткосрочните ⇦ планове за действие ⇨ се разглежда включването на  ⇦ могат да включват мерки, свързани с транспорта движението на моторни превозни средства, строителните дейности, кораби на котвена стоянка, както и с промишлените инсталации ⇨ и употребата на ⇦ или продукти и отопляването на сгради. В рамките на тези планове могат да се разглеждат и специфични действия с цел защитата на чувствителни ⇨ лица и  и уязвими ⇦ групи от населението, включително деца.

⇩ нов

3. Държавите членки се консултират с обществеността в съответствие с Директива № 2003/35/ЕО на Европейския парламент и наСъвета, и с компетентните органи, които поради своите отговорности в областта на замърсяването на въздуха и качеството на въздуха е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на краткосрочните планове за качеството на въздуха, относно проектите на краткосрочни планове за качеството на въздуха и всички съществени актуализации на плановете за качеството на въздуха преди тяхното финализиране.

🡻 2008/50

⇨ нов

43.    След като държавите-членки са изготвили краткосрочни планове за действие, те предоставят на обществеността и на подходящи организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни лица ⇨ и уязвими ⇦ групи от населението, други съответни органи в областта на здравеопазването и съответните сдружения на промишлени предприятия, резултатите от проучванията си за приложимостта и съдържанието на специфичните краткосрочни планове за действие, както и информация за осъществяването на тези планове.

⇩ нов

5. Държавите членки представят на Комисията краткосрочните планове за действие в срок от 2 месеца след приемането им.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

4.    За първи път преди 11 юни 2010 г., а след това на редовни интервали от време Комисията публикува примери за най-добри практики за изготвянето на краткосрочни планове за действие, включително примери за най-добри практики, свързани със защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.

Член 2125

Трансгранично замърсяване на въздуха

1.    Когато ⇨ трансгранично замърсяване на въздуха от една или повече държави членки допринася значително за превишаването на ⇦ алармен праг, пределно допустима стойност, или целева стойност за ⌦ озона ⌫ , увеличени със съответното допустимо отклонение, ⇨ задължение за намаляване на средната експозиция или ⇦ ⌦ алармен праг, ⌫ дългосрочна цел са превишени поради значителен трансграничен пренос на замърсители на въздуха или техните прекурсори, ⇨ в друга държава членка, последната уведомява за това държавите членки, от които произхожда замърсяването на въздуха, както и Комисията. ⇦

ззаинтересованите държави-членки си сътрудничат ⇨, за да идентифицират източниците на замърсяване на въздуха и мерките, които трябва да се предприемат за справяне с тези източници, ⇦ и , по целесъобразност, изготвят съвместни дейности, като например изготвяне на съвместни или съгласувани планове за качество на въздуха съгласно член 1923, за да се отстранят такива превишавания посредством прилагането на подходящи, но пропорционални мерки.

⇩ нов

Държавите членки изпращат отговор една на друга своевременно и не по-късно от 3 месеца, след като са били уведомени от друга държава членка в съответствие с първа алинея.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

2.    Комисията се ⇨ информира и се ⇦ приканва да участва и да подпомага всяко сътрудничество по смисъла на параграф 1 ⌦  от настоящия член ⌫. Когато е целесъобразно, като взема предвид докладите, изготвени съгласно член 119 от Директива (EU) 2016/2284 2001/81/EC, Комисията разглежда дали следва да се предприемат по-нататъшни действия на общностно равнището ⌦ на Съюза ⌫, за да се намалят емисиите на прекурсори, на които се дължи трансграничното замърсяване.

3.    Ако е уместно съгласно член  2024, държавите-членки изготвят и прилагат съвместни краткосрочни планове за действие, обхващащи съседните зони в други държави-членки Държавите-членки гарантират, че съседните зони в други държави-членки , които са разработили краткосрочни планове за действие, получават всяка подходяща информация ⇨ относно краткосрочните планове за действие без неоправдано забавяне ⇦ .

4.    Когато са превишени информационните или алармените прагове в зони или агломерации, разположени близо до национални граници, информацията ⌦ за ситуациите на превишаване  ⌫ се предоставя във възможно най-кратък срок на компетентните власти в засегнатите съседни държави-членки. Тази информация се предоставя също така на обществеността.

5.    При изготвянето на планове, предвидени в параграфи 1 и 3, и при информиране на обществеността съгласно параграф 4 държавите-членки се стремят, когато е уместно, да търсят сътрудничество с трети държави, и по-специално със страни кандидатки.

ГЛАВА V

ИНФОРМИРАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 2226

Информиране на обществеността

1.    Държавите-членки гарантират, че обществеността, както и съответните организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни лице и ⇨ уязвими групи ⇦ от населението, други съответни органи в областта на здравеопазването, както и съответните сдружения на промишлени предприятия, се информират, адекватно и своевременно за следното:

а)качество на атмосферния въздуха в съответствие с приложение IXXVI;

🡻 2008/50

⇨ нов

б)всички всяко решениея за удължаване на срокове съгласно член 18 22, параграф 1;;

в) всички решения за освобождаване от задължения съгласно член 22, параграф 2;

в)г) планове за качество на въздуха, предвидени в член 22, параграф 1 и 19;член 23, и програми, посочени в член 17, параграф 2.

⇩ нов

г) краткосрочни планове за действие, както е предвидено в член 20;

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

д)2. Държавите-членки предоставят на разположение на обществеността годишните доклади за всички замърсители, обхванати от настоящата директива.

Тези доклади обобщават нивата, превишаващи пределно допустимите стойности, целевите стойности, дългосрочните цели, информационните прагове и алармените прагове за съответните периоди на осредняване. Тази информация се комбинира с обобщена оценка на въздействията на въпросните превишаванията ⇨ на пределно допустимите стойности, целевите стойности за озона, задълженията за намаляване на средната експозиция, информационните прагове и алармените прагове в обобщената оценка ⇦ ;. Докладите ⇨ обобщената оценка ⇦ могат да включват, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за опазване на горите, както и информация за други замърсителите, ⇨ обхванати от член 10 и приложение VII. ⇦ за които са посочени разпоредби за мониторинг в настоящата директива, като например, inter alia, подбрани необхванати от законодателството прекурсори на озона, изброени в раздел Б от приложение X.

⇩ нов

2. Държавите членки установяват индекс за качество на въздуха, който обхваща серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (PM10 и PM2,5) и озона, и го предоставят с помощта на публичен източник, който предлага почасова актуализация. Индексът за качество на въздуха взема предвид препоръките на СЗО и се основава на индексите за качество на въздуха на европейско равнище, предоставени от Европейската агенция за околна среда.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

3. Държавите-членки информират обществеността за компетентните органи или структури, определени във връзка със задачите, посочени в член 53..

4. Информацията ⇨  , посочена в настоящия член, ⇦ се предоставя ⌦ на обществеността ⌫ безплатно посредством всички лесно достъпни средства за масово осведомяване ⇨ и комуникационни канали ⇦ , включително интернет или други подходящи средства за телекомуникация, и се вземат предвид разпоредбите, предвидени в ⌦ съответствие с  ⌫ Директива 2007/2/ЕО 80 ⇨ и Директива (ЕС) 2019/1024 81 на на Европейския парламент и наСъвета ⇦ .

🡻 2004/107

Член 7

Информиране на обществеността

1.    Държавите-членки осигуряват, че е достъпна ясна и разбираема информация, която се предоставя редовно на обществеността, както и на съответни организации, като например екологични организации, организации на потребителите, организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението и други свързани органи в областта на здравеопазването, относно концентрациите на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, упоменати в член 4, параграф 8, а също и за нивата на отлагания на арсен, кадмий, живак, никел и бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, упоменати в член 4, параграф 8.

2.    В тази информация следва да посочват също така и годишните стойности на превишавания на целевите стойности за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен, посочени в приложение I. В информацията трябва да се дадат причините за превишаването и района, за който то се отнася. Тя представя и кратка оценка по отношение на целевата стойност и необходима информация относно въздействията върху здравето и влиянието върху околната среда.

Информация за всички мерки, които са взети съгласно член 3 се представя на организациите, упоменати в параграф 1 от настоящия член.

3.    Информацията се предоставя например чрез интернет, периодичния печат и други леснодостъпни средства за масово осведомяване.

Член 5

Предаване на информация и докладване

1.    По отношение на зоните и агломерациите, в които са превишени някои от целевите стойности, определени в приложение I, държавите-членки изпращат на Комисията следната информация:

   а)    списъци на съответните зони и агломерации;

   б)    районите на превишаване;

   в)    стойностите на концентрациите, които са оценени;

   г)    причините за превишаването, и по-специално източниците, които водят до това превишаване;

   д)    населението, което е изложено на това превишаване.

Държавите-членки също така представят доклади за всички данни, които са оценени съгласно член 4, освен ако вече не са били представени доклади за тях съгласно Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. относно въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и от отделни станции, измерващи замърсяването на обкръжаващия въздух в рамките на държавите-членки 82 .

Информацията трябва да се предава за всяка календарна година, но не по-късно от 30 септември на следващата година, като за пръв път информацията трябва да се подаде за календарната година следваща 15 февруари 2007 г.

2.    В допълнение към изискванията, определени в параграф 1, държавите-членки трябва да докладват също за всички взети мерки съгласно член 3.

3.    Комисията осигурява, че цялата информация, представена съгласно параграф 1, се предоставя веднага на обществеността посредством съответни средства, като например интернет, печатните издания и други леснодостъпни средства за масово осведомяване.

4.    Комисията приема, съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 6, параграф 2, подробни разпоредби за изпращането на информацията, която следва да се предостави по параграф 1 от настоящия член.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 2327

Предаване на информация и докладване

1.    Държавите-членки гарантират, че информацията за качеството на атмосферния въздух се предоставя на Комисията в рамките на предвидените срокове ⇨ в съответствие с актовете за изпълнение, посочени в параграф 5, и независимо от съответствието с целите за качество на данните, посочени в проложение V⇦ , определени с мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2.

2.    Във всички случаи За специфичните цели на оценяване на съответствието с пределно допустимите стойности, ⇨ целевите стойности за озона, задълженията за намаляване на средната експозиция, ⇦ и критичните нива и постигането на целевите стойности информацията, ⇨ посочена в параграф 1, ⇦ се предоставя на Комисията не по-късно от ⇨ 4 ⇦ девет месеца след края на всяка година, която включва:

а)промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните и агломерациите, определени съгласно член 64  ⇨ или всяка териториална единица от ниво 1 по NUTS ⇦ ;

б)списък на зоните и агломерациите ⇨ и териториалните единица от ниво 1 по NUTS, както и нивото на оценените замърсители . За зоните ⇦ в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности плюс допустимото отклонение, където има такова, или са по-високи от целевите стойности ⇨ , както и за териториалните единици от ниво 1 по NUTS, където нивото на един или повече замърсители са по-високи от целевите стойности или задълженията за намаляване на средната експозиция: ⇦ ; а за тези зони и агломерации::

i)оценените нива и, при необходимост, датите и периодите, в които са наблюдавани тези нива;

ii)ако е уместно, оценка на дела от природни източници и от повторното суспендиране на частици вследствие на зимното опесъчаване или ⌦ зимното ⌫ осоляване на пътищата в измерените нива, които са декларирани пред Комисията съгласно членове 16 и 1720 и 21..

3.    Параграфи 1 и 2 се прилагат към информацията, събирана от началото на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2.

3. Държавите-членки също така предоставят ⇨ в съответствие с параграф 1 ⇦ ⌦ докладват ⌫ на Комисията предварителна информация относно регистрираните нива и продължителността на периодите, през които са били превишени аларменият или информационният праг.

⇩ нов

4. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, посочена в буква Г от приложение IV, в срок от 3 месеца от отправянето на искане за това.

5. Когато е целесъобразно, чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки:

а)    за определяне на допълнителната информация, която се предоставя от държавите-членки съгласно настоящия член, както и сроковете, в които следва да бъде предоставена такава информация.

б)    определяне на възможностите за рационализиране на начина, по който се докладват данните, и обмена на информация и данни от мрежи и отделни пунктове за вземане на проби, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

ГЛАВА VI

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

🡻 2008/50 (адаптиран)

Член 2428

Мерки за изпълнение ⌦ Изменения на приложенията ⌫

⇩ нов

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25 за изменение на приложения II—IX, за да се вземат предвид техническите и научните постижения по отношение на оценката на качеството на атмосферния въздух, информацията, която трябва да бъде включена в плановете за качеството на въздуха, и информацията за обществеността.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на настоящата директива, а именно приложения I—VI, приложения VIII—Х и приложение XV, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 3.

Въпреки това измененията могат да не водят до пряка или непряка промяна на някое от следните:

   а)    пределно допустими стойности, ⇨ целеви стойности за озона ⇦ ⌦ и дългосрочни цели ⌫ цели за намаляване на експозицията, критични нива, целеви стойности, информационни или алармени ⌦ и информационни ⌫ прагове ⇨  , задължения за намаляване на експозиция и цели за средна концентрация на експозицията ⇦ или дългосрочни цели, определени в приложение IVII и приложения XI — XIV;

   б)    сроковете за постигане на съответствие с всеки от параметрите, посочени в буква а).

2.    В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 2, Комисията определя допълнителната информация, която се предоставя от държавите-членки съгласно член 27, както и сроковете, в които следва да бъде предоставена такава информация.

В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 2, Комисията определя също така начини за рационализиране на докладването на данните и взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните станции, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в държавите-членки.

3.    Комисията изготвя насоки за споразуменията по въвеждане на общи измервателни станции съобразно член 6, параграф 5.

4.    Комисията публикува насоки за доказването на равностойност, посочена в раздел Б от приложение VI.

⇩ нов

Член 25

Упражняване на делегирането

1.    Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.    Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 24, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

3.    Делегирането на правомощия, посочено в член 24, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.    Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.    Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

Делегиран акт, приет съгласно член 24, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2 месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 2629

⌦ Процедура на ⌫ комитет 

1.    Комисията се подпомага от комитет, наричан „Комитет по качеството на атмосферния въздух“. ⇨  Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 ⇦

2.    При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ⇨ член 5 от Регламент (ЕС) 182/2011 ⇦ , като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, указан в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3.    При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

🡻 2004/107

Член 6

Комитет

1.    Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО.

2.    Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, указан в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3.    При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 

⇩ new

ГЛАВА VII

ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ, ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И САНКЦИИ

Член 27

Достъп до правосъдие

1.         Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална законова система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на всички решения, действия или бездействия във връзка с плановете за качество на въздуха, посочени в член 19, и краткосрочните планове за действие, посочени в член 20, на държавата членка, при условие че е изпълнено някое от следните условия:

а) членовете на обществеността, разбирани като едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи, имат достатъчен интерес;

б) когато приложимото право на държавата членка изисква това като предварително условие, представителите на обществеността твърдят, че дадено право е нарушено.

Държавите членки определят какво представлява достатъчен интерес и накърняване на право в съответствие с целта да се даде на заинтересованата общественост широк достъп до правосъдие.

За достатъчен за целите на параграф 1, буква а) за достатъчен се смята интересът на всяка неправителствена организация, която е член на заинтересованата общественост. За целите на параграф 1, буква б) за такива организации се приема също, че имат права, които могат да бъдат накърнени.

2. Процесуалната легитимация за участие в процедурата по преразглеждане не зависи от ролята, която съответният член на заинтересованата общественост е имал по време на етапа на участие в процедурите за вземане на решения, свързани с член 19 или 20.

3. Процедурата на преразглеждане следва да бъде справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа, както и да предоставя адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост разпореждания за преустановяване на нарушения .

4. Настоящият член не възпрепятства държавите членки да изискват предварителна процедура на преразглеждане пред административен орган и не засяга изискването за изчерпване на административните процедури на преразглеждане преди прибягването до съдебни процедури на преразглеждане, ако такова изискване съществува съгласно националното право.

5. Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя практическа информация относно достъпа до процедурите за административните и съдебните процедури на преразглеждане, посочени в настоящия член.

Член 28

Обезщетение за увреждане на човешкото здраве

1. Държавите членки гарантират, че физическите лица, които са претърпели вреди за човешкото здраве, причинени от нарушение от компетентните органи на член 19, параграфи 1—4, член 20, параграфи 1 и член 21, параграф 1, втора алинея, и член 21, параграф 3 от настоящата директива, имат право на обезщетение в съответствие с настоящия член.

2. Държавите членки гарантират, че неправителствените организации, които насърчават опазването на човешкото здраве или околната среда и които отговарят на всички изисквания на съответното национално законодателство, имат право да представляват физическите лица, посочени в параграф 1, и да предявяват колективни искове за обезщетение. Изискванията, посочени в член 10 и член 12, параграф 1 от Директива (ЕС) 2020/1828, се прилагат mutatis mutandis за такива колективни искове.

3. Държавите членки гарантират, че иск за обезщетение за нарушение може да бъде предявен само веднъж от физическото лице, посочено в параграф 1, и от неправителствените организации, представляващи лицето, посочено в параграф 2. Държавите членки установяват правила, за да гарантират, че засегнатите физически лица не получават повече от едно обезщетение за едно и също основание срещу един и същ компетентен орган.

4. Когато искът за обезщетение е подкрепен с доказателства, че нарушението, посочено в параграф 1, е най-правдоподобното обяснение за настъпването на вредата за това лице, се предполага причинно-следствената връзка между нарушението и настъпването на вредата.

Публичният орган ответник може да обори тази презумпция. По-специално ответникът има право да оспори значимостта на доказателствата, на които се позовава физическото лице, и правдоподобността на представеното обяснение.

5. Държавите членки гарантират, че националните правила и процедури, свързани с исковете за обезщетение, включително по отношение на тежестта на доказване, са разработени и се прилагат по такъв начин, че да не правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на обезщетение за вреди съгласно параграф 1.

6. Държавите членки гарантират, че давностните срокове за предявяване на искове за обезщетение, посочени в параграф 1, са не по-малко от 5 години. Тези срокове не започват да текат, преди нарушението да е преустановено и лицето, предявило иск за обезщетение, да знае или може основателно да се очаква да знае, че е претърпяло вреда вследствие на нарушение, посочено в параграф 1.

🡻 2004/107 (адаптиран)

Член 9

Санкции

Държавите-членки определят санкциите, които се прилагат за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 2930

Санкции

1.    ⇨ Без да се засягат задълженията на държавите членки съгласно Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 83 , ⇦ държавите-членки определят правилата за санкциите, които се налагат при нарушения ⇨ от физически и юридически лица ⇦ на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и ⌦ гарантират, че тези правила ⌫ предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане се прилагат. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. ⇨ Държавите членки уведомяват Комисията без ненужно забавяне за тези правила и за всяко тяхно изменение. ⇦

⇩ нов

2.    Санкциите, посочени в параграф 1, включват глоби, пропорционални на оборота на юридическото лице или на доходите на физическото лице, извършило нарушението. Размерът на глобите се изчислява по такъв начин, че да се гарантира, че с тях лицето, отговорно за нарушението, ефективно се лишава от произтеклите от него икономически изгоди. В случай на нарушение, извършено от юридическо лице, тези глоби са пропорционални на годишния оборот на юридическото лице в съответната държава членка, като се вземат предвид, inter alia, особеностите на малките и средните предприятия (МСП).

3.    Държавите членки гарантират, че санкциите, посочени в параграф 1, отчитат надлежно следните обстоятелства, според случая:

а)    естеството, тежестта, степента и продължителността на нарушението;

б)    дали нарушението е умишлено или е резултат от небрежност;

в)    населението, включително чувствителните лица и уязвимите групи, или околната среда, засегната от нарушението, като се взема предвид целта за постигане на високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

г)    дали нарушението е извършено еднократно, или многократно.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

ГЛАВА VIII

КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 3031

Отмяна и преходни разпоредби

1.    Директиви 96/62/ЕО, 1999/30/ЕО, 2000/69/ЕО и 2002/3/ЕО ⌦ 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО, изменени с директивите, изброени в част А от приложение X,  ⌫ се отменят считано от ⇨ [да се въведе дата 1 ден след края на крайния срок за транспониране] ⇦ 11 юни 2010 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране ⌦ в националното право  ⌫или прилагане на тези директивите, ⌦ посочени в част Б от приложение X ⌫.

Въпреки това, считано от 11 юни 2008 г., се прилага следното:

   а)    в Директива 96/62/ЕО член 12, параграф 1 се заменя със следното:

   1.    Подробните разпоредби за изпращане на информацията, която се предава съгласно член 11, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в параграф 3";

   б)    в Директива 1999/30/ЕО се заличават член 7, параграф 7, бележка под линия 1 в точка I от приложение VIII и точка VI от приложение IX;

   в)    в Директива 2000/69/ЕО се заличават член 5, параграф 7 и точка III от приложение VII;

   г)    в Директива 2002/3/ЕО се заличават член 9, параграф 5 и точка II от приложение VIII.

2.    Независимо от разпоредбите на параграф 1, първа алинея следните членове остават в сила:

   а)    член 5 от Директива 96/62/ЕО — до 31 декември 2010 г.;

   б)    член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2002/3/ЕО — до края на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива;

   в)    член 9, параграфи 3 и 4 от Директива 1999/30/ЕО — до 31 декември 2009 г.

23.    Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящата директива и следва да се разбират съгласно таблицата за съответствие в приложение XIXVII..

4.    Решение 97/101/ЕО се отменя считано от края на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива.

Въпреки това член 7, трето, четвърто и пето тире от Решение 97/101/ЕО се заличават считано от 11 юни 2008 г.

🡻 2004/107 (адаптиран)

Член 8

Докладване и преглед

1.    Не по-късно от 31 декември 2010 г. Комисията подава до Европейския парламент и до Съвета доклад на базата на:

   а)    придобития при прилагането на директивата опит;

   б)    по-конкретно, резултатите от най-последните научни изследвания относно въздействията върху здравето на хората, като обръща по-специално внимание на чувствителните групи от населението, и на околната среда като цяло, резултатите за експозицията на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди; и

   в)    техническите разработки, включително постигнатия напредък при методите за измерване и другите методи за оценка на концентрациите на тези замърсители в атмосферния въздух, както и техните отлагания.

2.    Докладът, упоменат в параграф 1 трябва да обръща внимание на:

   а)    качеството на атмосферния въздух в настоящия момент, тенденциите и перспективите до 2015 г. и след това;

   б)    обхватът на действие за по-нататъшно намаляване на емисиите на замърсители от всички съответни източници, и евентуалната полза от въвеждането на пределни стойности с цел ограничаване на риска за здравето на хората, за замърсителите, включени в приложение I, като се взема предвид техническата приложимост и ефективността на разходите, а и всяка важна допълнителна мярка за опазване на здравето и околната среда, която това ще осигури;

   в)    връзките между замърсителите и възможностите за комбинирани стратегии за подобряване на качеството на въздуха над Общността и целите, свързани с постигането на това качество;

   г)    съществуващи и бъдещи изисквания за информиране на обществеността и за обмяна на информация между държавите-членки и Комисията;

   д)    придобития опит при прилагането на директивата в държавите-членки, и по-специално условията при които е извършено измерване, както е определено в приложение III;

   е)    второстепенни икономически ползи за околната среда и здравето при ограничаване на емисиите на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди до степен, която позволява да бъдат оценени;

   ж)    необходимата фракция с определен размер на частиците, използвана за вземане на проби от гледна точка на общите изисквания за измерване на общото количество твърди примеси в атмосферата;

   з)    доколко е подходящо да се използва бензо(а)пиренът като маркер за общото канцерогенно действие на полицикличните ароматни въглеводороди, като се взема предвид преобладаващите газообразни форми на полицикличните ароматни въглеводороди, например флуорантен.

В светлината на най-новото развитие на науката и техниката Комисията трябва да изследва и въздействието на арсена, кадмия и никела върху здравето на хората, с цел намаляване на тяхната генотоксична канцерогенност. Като се вземат под внимание мерките, приети съгласно стратегията по отношение на живака, Комисията разглежда въпроса дали би имало полза от предприемането на по-нататъшни действия във връзка с живака, като отчита техническата приложимост и ефективността на разходите, а и всяка важна допълнителна мярка за опазване на здравето и околната среда, която това ще осигури.

3.    С цел да се постигнат нива на концентрациите в атмосферния въздух, които ще ограничат още вредните въздействия върху здравето на хората и ще доведат до висока степен на опазване на околната среда като цяло, като се отчита техническата приложимост и ефективността на разходите от по-нататъшни действия, докладът, упоменат в параграф 1 може да се придружава, ако е необходимо, от предложения за изменения и допълнения на настоящата директива, като се обръща по-специално внимание на постигнатите резултати съгласно параграф 2. В допълнение, Комисията трябва да разгледа въпроса, свързан с регламентиране на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел и определени полициклични ароматни въглеводороди.

🡻 2008/50 (адаптиран)

Член 32

Преразглеждане

1.    Комисията преразглежда през 2013 г. разпоредбите, отнасящи се до ПЧ2,5 и, по целесъобразност, до други замърсители, и представя предложение до Европейския парламент и до Съвета.

По отношение на ПЧ2,5 преразглеждането се предприема с оглед въвеждането на национално правно обвързващо задължение за намаляване на експозицията, за да се заменят националните цели за намаляване на експозицията и да се преразгледа задължението във връзка с концентрациите на експозицията, установени в член 15, като се вземат предвид, inter alia, следните елементи:

–най-нови научни данни от СЗО и други съответни организации,

–случаи, свързани с качеството на въздуха и възможности за намаляване на замърсяването в държавите-членки, 

–ревизия на Директива 2001/81/ЕО, 

–осъществен напредък в изпълнението на мерките на Общността за намаляване на замърсителите на въздуха. 

2.    Комисията взема предвид доколко е изпълнимо приемането на по-амбициозна пределно допустима стойност за ПЧ2,5, преразглежда индикативната пределно допустима стойност за ПЧ2,5 от втория етап и преценява дали да потвърди, или да измени тази стойност. 

–3    .    Като част от прегледа Комисията подготвя също така доклад за опита и необходимостта от мониторинга на ПЧ10 и ПЧ2,5, като взема предвид техническия напредък в методите за автоматично измерване. Ако е целесъобразно, се предлагат нови референтни методи за измерване на ПЧ10 и ПЧ2,5.

🡻 2004/107

Член 10

Въвеждане

1.    Държавите-членки следва да предвидят влизане в сила на необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива не по-късно от 15 февруари 2007 година. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те следва да бъдат съпътствани от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.    Държавите-членки предоставят на Комисията текста с разпоредбите на националната правна уредба, която приемат в областта на действие на настоящата Директива.

🡻 2008/50 (адаптиран)

⇨ нов

Член 3133

Транспониране

1.    Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива ⌦ членове 1, 2 и 3, член 4, параграфи 2, 13, 14, 16, 18, 19, 21, 22, параграфи 24—30, параграфи 36, 37, 38 и 39, членове 5—12, член 13, параграфи 1, 2, 3, 6 и 7, член 15, член 16, параграфи 1 и 2, членове 17—21, член 22, параграфи 1, 2 и 4, членове 23—29 и приложения I—IX ⌫ ⇨ до [да се въведе дата : Две години след влизане в сила ] най-късно на  ⇦преди 11 юни 2010 г..

Когато държавите-членки приемат тези ⌦ мерките ⌫, ⌦ посочени в настоящия параграф, ⌫ в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. ⌦ Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки. ⌫ Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.    Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните ⌦ мерки ⌫ разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 234

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила нав ⌦ двадесетия ⌫ денденя ⌦ след деня ⌫ на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

⇩ нов

Член 4, параграфи 1, 3— 2, член 4, параграфи 15, 17, 20, 23 и 31 —35, член 13, параграфи 4 и 5, член 14, член 16, параграф 3 и член 22, параграф 3 се прилагат от [деня след датата, посочена в член 31, параграф 1, първа алинея].

🡻 2008/50

Член 335

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Вж. например: ЕАОС (2018). Качество на въздуха в Европа — доклад за 2018 г. Средната прогноза от всички налични съвкупности от данни сочи 445 000 случая на преждевременна смърт в Европа годишно за 2015 г., в сравнение със ситуацията преди 25 години, когато през 1990 г. средната стойност е била 960 000 случая на преждевременна смърт годишно.

(2)    Както се уточнява от СЗО „незаразните болести, познати още като хронични заболявания, са с голяма продължителност и са резултат от съчетание от генетични и физиологични фактори, фактори, свързани с околната среда, и поведенчески фактори. Незаразните болести засягат непропорционално хората в държави с ниски и средни доходи, където се регистрират повече от три четвърти от случаите на смърт в резултат от незаразни болести (31,4 милиона)“.

(3)    Вж. например: ЕАОС (2021 г.), Качество на въздуха в Европа — доклад за 2021 г .

(4)    Вж., например, ЕАОС (2018 г.): „Неравномерно излагане и неравномерно въздействие: социална уязвимост по отношение на замърсяването на въздуха, шума и крайните температури в Европа“.

(5)    Агенция за защита на околната среда на Съединените щати (2019 г. и 2022 г.): Integrated Science Assessment for Particulate Matter (Обобщена научна оценка по отношение на праховите частици); Supplement to the 2019 Integrated Science Assessment for Particulate Matter (Допълнение към обобщената научна оценка по отношение на праховите частици за 2019 г.).

(6)    Вж. например, Втори обзор на мерките за чистота на въздуха, COM(2021) 3.

(7)    Директива 2004/107/ЕО относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух и Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, изменена с Директива на Комисията (ЕС) 2015/1480 .

(8)    COM(2019) 640.

(9)    СЗО (2021 г.) Глобални насоки за качеството на въздуха на СЗО

(10)    COM(2021) 400.

(11)    COM(2021) 44. В Плана за борба с рака се потвърждава необходимостта да се намали замърсяването на околния въздух, което причинява рак на белия дроб, както и други заболявания. В плана е включено и законодателно предложение от 2022 г. за по-нататъшно намаляване на експозицията на работниците на азбест (вж. COM(2022)489).

(12)    COM(2022)230

(13)    Вж. Директива 2016/2284/ЕС .

(14)    Трябва да се отбележи, че емисиите на замърсители на въздуха с произход извън ЕС също допринасят за фоновото замърсяване в ЕС. Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния на ИКЕ на ООН може да играе ключова роля за намаляване на посочените емисии, както и за изграждане на капацитет и друг вид подкрепа от страна на ЕС в контекста на процеса на присъединяване, по-специално за държавите от Западните балкани.

(15)    Включително директиви 2010/75/ЕС (относно емисиите от промишлеността), 2015/2193/ЕС (за средните горивни инсталации), 98/70/ЕО (за качеството на горивата), 2016/802/ЕС (за съдържанието на сяра в течните горива), 2009/125/ЕО (за екодизайна), както и регламенти (ЕО) № 443/2009 и № 510/2011 (стандарти за емисиите от превозните средства), регламенти (ЕС) 2016/427 , (ЕС) 2016/646 и (ЕС) 2017/1154 (за емисиите в реални условия на движение ) и Регламент (ЕС) 2016/1628 (за извънпътната подвижна техника).

(16)    Регламент (ЕС) 2021/1119.

(17)    COM(2021) 550.

(18)    COM(2020) 663.

(19)    COM(2020) 789, включващ ангажимент на Комисията да стартира специално проучване през 2023 г. което ще очертае и изясни кои цифрови и технически решения ще бъдат на разположение, за да се даде възможност за по-ефективни и лесни за ползване схеми за достъп до градски превозни средства, включващи зони с ниски емисии (ЗНЕ), като същевременно се спазва принципът на субсидиарност (вж. също COM(2021) 811).

(20)    COM(2021) 811.

(21)    COM(2020) 380.

(22)    COM(2020) 381.

(23)    COM (2021) 557 final

(24)    COM/2021/558 final

(25)    СОМ (2022), Европейски стандарти за емисиите от превозните средства — Евро 7 за леки автомобили, микробуси, камиони и автобуси (посетен на 4.8.2022 г.)

(26)    COM (2021) 559 final 

(27)    Вж. например Атласа Urban PM2.5 на JRC, в който се анализират източниците на замърсяване с фини прахови частици в 150 града в ЕС.

(28)    Член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(29)     SWD(2019)427

(30)    По-късно Насоките на СЗО за качеството на въздуха бяха преразгледани през 2021 г.

(31)    Конференция за бъдещето на Европа (2022 г.). Доклад за крайния резултат, https://europa.eu/!3k9WY6  

(32)    Предишни издания на обзора на мерките за чистота на въздуха са достъпни на адрес: https://europa.eu/!Q7XXWT .

(33)    COM (2022), референтен номер на становището на платформата „Готови за бъдещето“ : 2021/SBGR1/04

(34)    Вж. също проверката за пригодност на мониторинга и докладването в областта на политиката в областта на околната среда, SWD (2017) 230 final .

(35)    Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право; ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28-37. На 15 декември 2021 г. Комисията прие предложение за замяна на Директива 2008/99/ЕО: COM(2021) 851 final „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право и за замяна на Директива 2008/99/EО“.

(36)    ОВ C [...], [...], стр. [...].

(37)    ОВ C [...], [...], стр. [...].

(38)    Директива 2004/107/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 023, 26.1.2005 г., стр. 3)

(39)    Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).    

(40)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Европейският зелен пакт; COM(2019) 640 final.

(41)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Път към здравословна планета за всички План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM (2021) 400 final.

(42)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (OB L 243, 9.7.2021 г., стр. 1—17 )

(43)    Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (OB L 114, 12.4.2022 г., стр. 22—36 ).

(44)    Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. за сключване на Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11).

(45)    Проверка за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух от 28 ноември 2019 г. (SWD (2019) 427 final).

(46)    Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр.1).

(47)    ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

(48)    Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1–21).

(49)    ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

(50)    Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(51)    ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.

(52)    Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.)

(53)    ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(54)    Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(55)    Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2021 г. по дело C-826/18, LB и др./College van burgemeester en wethouders van de gemeente Echt-Susteren; параграфи 58 и 59.

(56)    Решение на Съда (голям състав) от 15 януари 2013 г. по дело C-416/10, Jozef Križan и др./Slovenská inšpekcia životného prostredia.Križan, параграф 109.

(57)    ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(58)    ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13–18

(59)    ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(60)    ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(61)    ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(62)    ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(63)    ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(64)    ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(65)    ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(66)    ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41. Директива, изменена с Решение 2001/744/ЕО на Комисията (ОВ L 278, 23.10.2001 г., стр. 35).

(67)    ОВ L 313, 13.12.2000 г., стр. 12.

(68)    ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 14.

(69)    ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стр. 69).

(70)    ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3.

(71)    ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

(72)    ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.

(73)    ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(74)    ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(75)    Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (OB L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).

(76)    Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (първа специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21).

(77)    Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1)

(78)    Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(79)    Директива 2003/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета

(80)    Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(81)    Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор OB L 172, 26.6.2019г., стр. 56).

(82)    ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стр. 69).

(83)    Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право (Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.10.2022

COM(2022) 542 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета

относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа (преработен текст)

{SEC(2022) 542 final} - {SWD(2022) 345 final} - {SWD(2022) 542 final} - {SWD(2022) 545 final}

⇩ нов

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Стандарти за качеството на въздуха

Раздел 1 – пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве

Таблица 1 – пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве, които трябва да се достигнат до 1 януари 2030 г.