52013PC0430

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО  

Настоящото законодателно предложение представлява насърчителна мярка по смисъла на член 149 от ДФЕС и има за цел укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ) на държавите членки. ПСЗ отговарят за прилагането на активни политики на пазара на труда и за предоставянето на услуги в областта на заетостта, които са от обществен интерес. Те са част от съответните министерства, публични органи или публичноправни организации (с нестопанска цел). Услугите, предлагани от ПСЗ на работниците и работодателите, включват предоставяне на информация за пазара на труда, оказване на подкрепа при търсене на работа, консултиране, професионално ориентиране, намиране на работа и предоставяне на помощ при трудова и географска мобилност. ПСЗ често отговарят и за системите за отпускане на обезщетения за безработица и на други социални помощи. Ефективността на ПСЗ е основен фактор за успеха на политиките в областта на заетостта.

Укрепването на сътрудничеството между ПСЗ в ЕС е без съмнение от ключово значение за постигането на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“[1], във връзка със заетостта. Комисията редовно призовава за модернизиране на предоставяните от ПСЗ услуги, за установяване на партньорства между ПСЗ и останалите служби по заетостта и за превръщане на ПСЗ в „агенции за управление на прехода“, като извършват нови „активни“ и „пасивни“ политики в областта на заетостта[2]. Наскоро Съветът призова за установяване на партньорства между публичните и частните служби по заетостта, работодателите, социалните партньори и представителите на младежта в контекста на схемите за гаранции за младежта[3]. Въпросът за ПСЗ е непосредствено засегнат и в действащите Европейски насоки за политиките по заетостта на държавите членки, наричани по-долу „насоките за заетост“[4].

Свиването на публичните бюджети и необходимостта от подобряване на икономическата ефективност на ПСЗ подтикнаха няколко държави членки да предприемат реформиране на ПСЗ посредством сливането им с доставчиците на обезщетения за безработица, възлагане на услуги на частни доставчици, поверяване на услугите в областта на заетостта на регионални и общински структури и подобряване на доставката на услуги с помощта на ИКТ и инструменти за самообслужване. В същото време разходите на ПСЗ (с изключение на разходите за обезщетенията за безработица) варират непрекъснато: според проучване, провеждано редовно сред ПСЗ[5], в периода между 2007 и 2010 г. разходите са се увеличили, докато през 2011 г. те като цяло са намалели. Според последните бюджетни прогнози повечето ПСЗ очакват увеличение на разходите през 2013 г. в сравнение с разходите през предходната година.  

Предвид разликите от гледна точка на бизнес моделите на ПСЗ, използваните инструменти, условията на пазара на труда и правния контекст ПСЗ в отделните държави членки се отличават с различна степен на ефективност на програмите в подкрепа на заетостта. Независимо от това, че държавите членки продължават да носят отговорност за начина, по който са организирани, кадровото обезпечение и управлението на техните ПСЗ, с настоящото законодателно предложение се създава Европейска мрежа на публичните служби по заетостта, която ще служи за платформа за сравнение на тяхната ефективност на европейско равнище, за открояване на добри практики и за насърчаване на обмена на знания с цел подобряване на капацитета и ефективността на обслужване. Опитът показва, че държавите членки не вземат достатъчно активно участие в процеса на обмен на знания и сравнителен анализ.        

Сътрудничеството между ПСЗ на равнището на Съюза датира от 1997 г., когато Комисията създаде неформална консултативна група по въпросите на ПСЗ с цел насърчаване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на знания между членуващите в нея организации[6] и с цел събиране на експертни становища по отношение на политическите инициативи в областта на заетостта. Въпреки постигнатия през годините напредък, настоящият модел на сътрудничество показва съществени недостатъци.          

Участието на националните ПСЗ в тези дейности продължава да е на доброволни начала, поради което ранното идентифициране на лошата ефективност на ПСЗ и на произтичащите от това евентуални структурни проблеми на пазара на труда е твърде затруднено. Освен това липсва механизъм за докладване, вследствие на което създателите на политики на национално равнище и на равнището на ЕС не получават редовно информация за резултатите от съществуващите практики за сравнителен анализ и обмен на знания.          

Усилията за подобряване на съпоставимостта на ПСЗ посредством групирането им в зависимост от бизнес моделите все още не са дали резултат. Връзките между дейностите по сравнителен анализ и обмен на знания са слаби и неясни, а дейностите в рамките на съществуващата програма за обмен на знания не са подкрепени със солидни научни доказателства. Участието в инициативи за обмен на знания е ограничено до малка група от ПСЗ, поради което ефектът не е достатъчно мащабен.

Необходимо е ПСЗ да адаптират организационните си модели, бизнес стратегиите си и процедурите си към бързите промени, ако желаят да се превърнат в „организации за обмен на знания“ и да допринасят за работата на Комитета по заетостта. В изготвения наскоро документ „Стратегия на ПСЗ за 2020 г.[7] мрежата на ПСЗ очерта пет ключови области, които се нуждаят от промяна, с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“: i) отчитане на потребностите на лицата, които се обръщат към тези служби; ii) поемане на водеща роля посредством сътрудничество/партньорства; iii) разработване на съсредоточени върху уменията действия; iv) постигане на устойчиви резултати от активизирането и v) подобряване на кариерното развитие.

Настоящото законодателно предложение има за цел да разшири, укрепи и стабилизира текущите инициативи в полза на всички ПСЗ. Евентуалното предложение за укрепване на сътрудничеството между ПСЗ представлява съгласувано действие за модернизирането на тези служби и за предоставянето им на възможност да предприемат успешни общи действия в контекста на настоящата икономическа криза.

Наличието на солидна правна основа ще даде възможност на Европейската мрежа на ПСЗ съществено да увеличи броя на координираните действия между отделните ПСЗ и ще придаде легитимност на действията на мрежата. Установяването на формализирана структура е необходимо условие, за да може мрежата да допринася по-пълноценно за разработването на иновативни и основани на факти мерки за прилагане на политиката в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Тя ще подпомогне и разгръщането на проекти на пазара на труда, които са финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ). Предложената инициатива би могла да допринесе и за подобряване на икономическата ефективност.        

Мрежата на ПСЗ, създадена с настоящото решение, ще провежда инициативи под формата на насърчителни мерки, имащи за цел подобряване на сътрудничеството между държавите членки в областта на заетостта. Тези инициативи са допълнение към сътрудничеството на ПСЗ в рамките на мрежата на европейските служби по заетостта (EURES) на основание членове 45 и 46 от Договора.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО          

В съответствие с по-голямото значение, което се отдава на разработването на основана на факти политика, настоящото предложение се основава на редица проучвания за оценка и на консултации със заинтересованите страни.

От особено значение са: проучванията на бизнес моделите на ПСЗ[8], на системите за измерване на ефективността на ПСЗ и географската мобилност на работната ръка[9], на ролята на ПСЗ в областта на „гъвкавостта и сигурността“[10], на ролята на ПСЗ за предвиждане на нужните умения за работната ръка и подготвяне на хората за новите работни места[11]. Взети са предвид резултатите от програмата за обмен на знания между ПСЗ[12] и резултатите от въпросника относно реакцията на ПСЗ при кризи за периода 2009—2013 г.[13], както и резултатите от текущия проект за сравнителен анализ на ПСЗ[14], съфинансиран от Комисията.

Бъдещето на инициативата за сравнителен анализ на ПСЗ бе обсъждано неколкократно с настоящата консултативна група на ПСЗ през 2012 и 2013 година. Консултацията с групата по основните елементи на настоящото предложение се състоя през март и май 2013 г.; членовете бяха поканени да изразят своето становище относно потенциалните цели, инициативите и вариантите на политиката на това предложение.

През януари 2013 г. групата публикува документ за обсъждане, озаглавен „По пътя към интегрирана инициатива за възприемане на добрия опит на европейските публични служби по заетостта“. Този документ бе обсъден от министрите по заетостта и социалната политика (на неформална среща на EPSCO) и Комитета по заетостта (EMCO). На неформалното заседание на EPSCO бе изтъкнато, че едно по-задълбочено и по-целенасочено сътрудничество между ПСЗ ще доведе до по-добро споделяне на най-добри практики и бе отправен призив за изготвянето на подробно предложение за инициативата за „възприемане на добрия опит “[15].

Горепосочените консултации и проучвания потвърждават, че е налице общо съгласие между заинтересованите страни относно необходимостта от засилено сътрудничество между ПСЗ. Всички ПСЗ следва да се превърнат в активни участници в мрежата. Разширяването на обхвата на механизма за сравнителен анализ и постигането на по-тясно обвързване на дейностите по сравнителен анализ с обмена на знания също срещна широка подкрепа.

ПСЗ бяха своевременно и по прозрачен начин привлечени за участие, преди обявяването на настоящото решение, в работната програма на Комисията за 2013—2014 г. и в по-задълбочената работа по изготвянето на настоящия текст. Техните становища бяха събрани както в писмена форма, така и на открити срещи за консултация, и бяха разгледани във връзка с ключови аспекти, които ги засягат пряко, а именно: инициативи/дейности на мрежата; структура за управление на мрежата; роля на Комисията; сътрудничество с други доставчици на услуги в областта на заетостта и сътрудничество със Съвета и, в частност, с Комитета по заетостта (EMCO).

Предвид факта, че законодателното предложение ще има основно непряко въздействие и че основните технически елементи на инициативата за сравнителен анализ и обмен на знания ще бъдат определени в делегиран акт, извършването на оценка на въздействието се счита за неуместно. Освен това не се очаква предложението да има отражение върху бюджета.          

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО        

Правото да се предприемат действия произтича от член 149 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „Европейският парламент и Съветът,......, могат да приемат насърчителни мерки, насочени към стимулиране сътрудничеството между държавите членки и към подкрепа на тяхната дейност в областта на заетостта посредством инициативи за развитие на обмена на информация и най-добри практики чрез предоставяне на сравнителни анализи и консултантски съвети, както и като се развиват новаторски подходи и се оценява опитът, по-специално чрез пилотни проекти. ...“.Действието на Съюза е оправдано и поради това, че законодателното предложение за укрепване на сътрудничеството между ПСЗ ще допринесе за постигане на целите на Договора, а именно за насърчаване на пълната заетост (член 3 от Договора за Европейския съюз).

Цялостното предложение за укрепване на сътрудничеството между ПСЗ представлява насърчителна мярка по смисъла на член 149. С оглед на естеството на предложената насърчителна мярка, изборът на правен инструмент (Решение на Европейския парламент и на Съвета) е най-подходящ.

Укрепването на сътрудничеството чрез стимулиране на ПСЗ да работят заедно по конкретни инициативи е в съответствие с принципа на субсидиарност, доколкото то цели да подпомогне държавите членки да модернизират своите публични служби по заетостта в контекста на сегашната икономическа криза и с оглед постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта.

Като цяло в областта на координацията на ПСЗ действията на равнището на Съюза привнасят добавена стойност в сравнение със самостоятелните действия на отделните държави членки. Публичните служби по заетостта имат мандат да защитават националните интереси и приоритети; те обикновено не си взаимодействат на равнището на ЕС. Дейностите по сравнителен анализ и обмен на знания на равнището на ЕС привнасят добавена стойност към подобни дейности, които имат възможност да разгърнат в по-малък мащаб няколкото национални ПСЗ, които желаят да установят сътрудничество на европейско равнище.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като се предлага под формата на насърчителна мярка в полза на публичните служби по заетостта и неговата продължителност е ограничена до тази на стратегията „Европа 2020“ в съответствие с договореното в Съвета.         

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка се предвижда да бъдат заделени 958,19 милиона евро за Програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (ПСПСИ) за периода 2014—2020 г. Финансирането на засиленото сътрудничество между ПСЗ ще дойде от раздел ПСПСИ/PROGRESS/заетост. За посочената по-горе насърчителна мярка е предвиден ориентировъчен годишен размер от 4 милиона евро. Около 3 милиона евро са предвидени за дейностите по сравнителен анализ и обмен на знания; редица покани за участие в търг могат да бъдат публикувани. Вероятно е за срещите в рамките на мрежата и за научните изследвания по въпросите, свързани с ПСЗ, да бъде използвана сума в размер до 1 милиона евро.

Законодателното предложение няма отражение върху бюджета и не изисква допълнителни човешки ресурси. Персоналът на Комисията — 2 ½ ЕПРВ, — който в момента работи в ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване “ по въпроси, свързани с ПСЗ, в бъдеще ще осигурява секретариата на мрежата на ПСЗ.   

5.           ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ

Законодателното предложение включва разпоредба, която предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове. Това се отнася най-вече за приемането на делегиран акт за въвеждането на общата рамка за прилагането на инициативите за сравнителен анализ и обмен на знания.  

Изборът на правен инструмент, какъвто са делегираните актове, е оправдан, тъй като те ще допълнят основния акт с по-подробни несъществени елементи (в този случай — общата рамка за прилагането на инициативите за сравнителен анализ и обмен на знания).        

Общата рамка ще включва техническите елементи на системите за сравнителен анализ, като методологията, основните количествени и качествени показатели за оценка на постиженията, резултатите, въздействието и разходите на различните бизнес модели, процеси, ефективност и инструменти на ПСЗ, както и други критерии за идентифициране на най-добрите практики. Тя ще определи месечните и/или годишните изисквания във връзка с предоставянето на данни от страна на ПСЗ, инструментите за учене на интегрираната програма за обмен на знания, като например семинари, партньорски проверки, техническа помощ, учебни посещения, и условията за участие в дейностите по сравнителен анализ и обмен на знания.           

Планира се събирането на данни и анализът на процедурата по сравнителен анализ да бъдат възложени на външни изпълнители.

ПСЗ ще вземат участие в този процес, за да се гарантира, че резултатите от сравнителния анализ ще станат тяхна собственост.   

При условие че ПСЗ дадат своето съгласие за това, се очаква да могат да бъдат използвани основните части от текущите проекти за сравнителен анализ, осъществявани на доброволен принцип. За редица показатели са на разположение хронологични редове за измерване на прехода на хората, търсещи работа, към пазара на труда, като например прехода от безработица към заетост, прехода от кратката безработица към заетост, прехода от обучение към заетост. Достъпът до свободни работни места и намирането на подходящи кандидати за дадено работно място, както и удовлетворението на търсещите работа и на работодателите от предлаганите услуги също се измерват с различни показатели. 

Ще трябва да бъдат определени допълнителни показатели и контекстуални променливи, за да се направи оценка на взаимната зависимост между бизнес моделите и процесите и резултатите.           

Общата рамка ще определи повечето елементи на дейностите по сравнителен анализ и обмен на знания. Техническите подробности, които могат да се променят с течение на времето, ще бъдат включени в годишната работна програма на мрежата на ПСЗ.

2013/0202 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 149 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[16],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[17],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) На 17 юни 2010 г. Европейският съвет[18] одобри предложението на Комисията за стратегията „Европа 2020“ за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж[19]. Европейският съвет призова за пълно мобилизиране на подходящите инструменти и политики на ЕС в подкрепа на постигането на общите цели и прикани държавите членки да подобрят координацията на действията си. Публичните служби по заетостта (ПСЗ) играят централна роля за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ за 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 2020 г.

(2) Член 45 от Договора гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, а член 46 определя мерките, които трябва да се предприемат за осигуряването на тази свобода, по-специално посредством установяването на тясно сътрудничество между ПСЗ. Освен общите аспекти на географската мобилност, мрежата на ПСЗ, създадена по силата на настоящото решение, обхваща и широк набор от цели и инициативи под формата на насърчителни мерки за подобряване на сътрудничеството между държавите членки в областта на заетостта. Поради това член 149 от Договора е подходящо правно основание за настоящото решение.

(3) В съответствие с член 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на 21 октомври 2010 г. Съветът прие насоки за политиките в областта на заетостта. Тези интегрирани насоки служат за ориентир на държавите членки при разработването на техните национални програми за реформи и при изпълнението на тези реформи. Насоките за заетостта са в основата на специфичните за отделните държави препоръки, които Съветът отправя до държавите членки съгласно член 148, параграф 4 от ДФЕС. През последните години те включваха специфични препоръки за функционирането и капацитета на ПСЗ и ефективността на активните политики на пазара на труда в държавите членки.

(4) Добре би било тези препоръки да бъдат подкрепени от по-солидни фактологични данни, информация за успешното изпълнение на политиката и сътрудничество между ПСЗ на държавите членки. За тази цел мрежата на ПСЗ, създадена по силата на настоящото решение, следва да провежда конкретни инициативи, като например въвеждането на общи основани на факти системи за сравнителен анализ, свързани с това действия по обмен на знания, взаимопомощ между членовете на мрежата и изпълнението на стратегически действия за модернизиране на ПСЗ. Специфичните познания, натрупвани в рамките на мрежата, и познанията на отделните ѝ членове, също следва да се използват за предоставяне на фактологични данни за развитието на политиките в областта на заетостта, при поискване от страна на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Комитета по заетостта (EMCO).

(5) На неформалната среща на министрите по въпросите на EPSCO бе изтъкнато, че едно по-задълбочено и по-целенасочено сътрудничество между ПСЗ ще доведе до по-добро споделяне на най-добри практики, и бе отправен призив за изготвянето на подробно предложение за инициативата за „възприемане на добрия опит “[20].

(6) Мрежата на ПСЗ, създадена по силата на настоящото решение, следва да работи в тясно сътрудничество с EMCO въз основа на член 150 от ДФЕС и да допринася за работата му като му предоставя фактологични данни и доклади за прилагането на политиката. EMCO ще предава предоставената от мрежата на ПСЗ информация на Съвета. По-конкретно, познанията, натрупани в рамките на мрежата на ПСЗ относно аспектите на изпълнение на политиките в областта на заетостта, и сравнителният анализ на ПСЗ биха били полезни за лицата, които вземат решения за политиките както на национално равнище, така и на равнището на Съюза при оценката и разработването на политиките в областта на заетостта.

(7) Мрежата на ПСЗ следва да допринася за прилагането на политическите инициативи в областта на заетостта, като например Препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта[21]. Мрежата може също така да подкрепя инициативи, насочени към улесняване на прехода от образование и обучение към заетост, включително чрез увеличаване на прозрачността на уменията и квалификациите.

(8) Мрежата на ПСЗ следва да задълбочи сътрудничеството между нейните членове, да разработи съвместни инициативи, насочени към обмена на информация и най-добри практики във всички области на компетентност на ПСЗ, да извършва сравнителен анализ и да провежда консултации, както и да насърчава новаторските подходи при предоставянето на услуги в областта на заетостта. Благодарение на създаването на тази мрежа ще стане възможно извършването на ориентирано към ефективността подробно сравнение на всички ПСЗ на базата на конкретни факти, което ще доведе до идентифицирането на най-добрите практики. На базата на тези резултати членовете на мрежата следва да са в състояние да повлияят на процеса на проектиране и предоставяне на услуги в областта на заетостта в рамките на техните специфични отговорности. Инициативите, осъществявани в рамките на мрежата, следва да подобрят ефективността на ПСЗ и да дадат възможност за по-ефективно изразходване на обществените средства.

(9) С цел въвеждане на обща рамка за прилагането на инициативите за осъществяване на сравнителен анализ и обмен на знания, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определянето на техническите елементи на тези инициативи. Това следва да включва методологията, основните количествени и качествени показатели за оценка на ефективността на ПСЗ, инструментите за учене на интегрираната програма за обмен на знания и условията за участие в тези инициативи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и по-конкретно с експерти от ПСЗ. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(10) Поради многообразието от модели, задачи и начини на предоставяне на услуги от страна на ПСЗ, всяка държава членка трябва да определи един представител от висшия ръководен състав на нейните публични служби по заетостта за член на управителния съвет на мрежата на ПСЗ. Избраният представител следва да представлява в управителния съвет и останалите публични служби по заетостта от тази държава членка, когато това е приложимо. Назначените членове следва да могат да вземат решения от името на организациите, които ги изпращат. С цел да се гарантира участието на всички ПСЗ в работата на мрежата, дейностите следва да бъдат отворени за всички равнища на участие.

(11) Мрежата на ПСЗ следва да се опира на опита на неформалната консултативна група относно ПСЗ в ЕС/ЕИП, която Комисията подкрепя от 1997 г. насам и която трябва да бъде заменена от посочената мрежа. Становищата на тази група бяха взети предвид при изготвянето на текста на настоящото решение.

(12) Ключовите области за действие, очертани от тази неформална група от експерти в документа „Стратегия на ПСЗ за 2020 г.“[22], следва да служат за ориентир при конкретизирането на концепцията за модернизиране и укрепване на ПСЗ.

(13) Членовете на мрежата на ПСЗ следва да си оказват взаимна помощ и подкрепа в процеса на модернизиране на организационните структури и предоставянето на услуги чрез укрепване на сътрудничеството, по-специално чрез осъществяването на обмен на знания, провеждането на учебни посещения и обмен на персонал.

(14) Мрежата на ПСЗ и нейните инициативи следва да бъдат финансирани от раздел PROGRESS/заетост на „Програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации“, в рамките на бюджетните кредити, определени от бюджетния орган.

(15) За проектите, разработвани от мрежата или идентифицирани по време на дейностите по обмен на знания и впоследствие приложени в отделните ПСЗ, държавите членки могат да ползват финансиране по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и рамковата програма „Хоризонт 2020“.

(16) Комисията ще предприеме необходимите административни постъпки във връзка със създаването на мрежата.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1 Създаване

На равнището на ЕС се създава мрежа на публичните служби по заетостта (ПСЗ), наричана по-долу „мрежата“, за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. Мрежата ще осъществява инициативите, определени в член 3.

Мрежата включва:

а)           публичните служби по заетостта, определени от държавите членки, и

б)           Комисията.

Държавите членки с регионални автономни публични служби по заетостта гарантират, че те са адекватно представени в специфичните инициативи на мрежата.

Член 2 Цели

Предвидената с тази мрежа насърчителна мярка допринася за:

а)           изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и на нейните водещи цели, особено тези, свързани със заетостта;

б)           по-доброто функциониране на пазарите на труда в ЕС;

в)           по-добрата интеграция на пазарите на труда;

г)            повишаването на географската и професионалната мобилност;

д)           борбата със социалното изключване и интегрирането на лицата, изключени от пазара на труда.

Член 3 Инициативи на мрежата

1.           По-конкретно, мрежата осъществява следните инициативи:

а)      разработва и прилага основани на факти системи за сравнителен анализ на публичните служби по заетостта в целия ЕС, които се базират на използването на количествени и качествени показатели за оценка на ефективността на ПСЗ и събиране на фактологични данни с цел въвеждането на подходящ механизъм за обмен на знания. Мрежата взема активно участие в осъществяването на тези дейности и чрез споделяне на данни, знания и практики;

б)      предоставя взаимопомощ, както под формата на партньорски, така и под формата на групови дейности, чрез сътрудничество, обмен на информация, опит и персонал между нейните членове, включително оказване на подкрепа при изпълнението на препоръките, отправени от Съвета до отделните държави членки, по въпроси, свързани с ПСЗ.

в)      приема и прилага концепция за модернизиране и укрепване на ПСЗ в ключови области.

г)       изготвя доклади в областта на заетостта, по искане на Съвета или на Комисията, или по своя собствена инициатива.

д)      допринася за изпълнението на политическите инициативи в областта на заетостта.

е)      приема и изпълнява годишна програма, в която са разяснени работните ѝ методи, очакваните резултати и някои допълнителни аспекти, свързани с практическото действие на системите за сравнителен анализ.

2.           Мрежата въвежда механизъм за докладване във връзка с инициативите по член 3, параграф 1, букви а) и б). В съответствие с настоящата разпоредба, членовете на мрежата изготвят всяка година доклад, предназначен за мрежата.

Член 4 Сътрудничество

Мрежата си сътрудничи със заинтересованите страни на пазара на труда, включително с останалите доставчици на услуги в областта на заетостта, като ги включва в съответните дейности и срещи на мрежата и обменя с тях информация и данни.

Член 5 Функциониране на мрежата

1.           Мрежата се управлява от управителен съвет, за който всяка държава членка определя по един член и един негов заместник от висшия ръководен състав на своите публични служби по заетостта. Комисията назначава един член и един негов заместник в управителния съвет. Заместниците заместват членовете всеки път, когато това е необходимо.

2.           Измежду членовете от ПСЗ в състава на управителния съвет се назначават един председател и двама заместник-председатели; председателят представлява мрежата. Заместник-председателите заместват председателя всеки път, когато това е необходимо.

3.           Управителният съвет приема с единодушно решение своя процедурен правилник, който съдържа, inter alia, процедурите за вземане на решения от управителния съвет, разпоредбите за назначаване и мандата на председателя и заместник-председателите на мрежата. Управителният съвет приема с мнозинство годишната работна програма, в която се предвижда създаването на работни групи и се определя езиковият режим на заседанията на мрежата, както и годишния доклад на мрежата, който следва да бъде публикуван.

4.           Работата на управителния съвет се подпомага от секретариат, осигурен от Комисията и създаден в рамките на Комисията. Секретариатът подготвя заседанията на управителния съвет, годишната работна програма и годишния доклад в сътрудничество с председателя и заместник-председателите.

Член 6 Финансиране на настоящата насърчителна мярка

Общият размер на заделените средства за изпълнението на настоящото решение се определя в рамките на Програмата за социална промяна и социални иновации, чиито годишни бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган съобразно ограниченията на финансовата рамка.

Член 7 Приемане на обща рамка

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 във връзка с обща рамка за изпълнение на инициативите за сравнителен анализ и обмен на знания, определени в член 3, параграф 1, включително методологията, основните количествени и качествени показатели за оценка на ефективността на ПСЗ, инструментите за учене на интегрираната програма за обмен на знания и условията за участие в тези инициативи. 

Член 8 Упражняване на делегирането

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Делегирането на правомощието по член 7 се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от датата, от която поражда действие настоящото решение.

3.           Делегирането на правомощието по член 7 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощието. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет на основание член 7, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 9 Преразглеждане

Четири години след влизането в сила на настоящото решение Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите доклад за неговото прилагане. В доклада се прави по-специално оценка на това до каква степен мрежата е допринесла за постигането на целите, посочени в член 2, и дали е изпълнила своите задачи.         

Член 10 Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               Съобщение на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 окончателен.

[2]               Съобщение на Комисията „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, COM(2010) 682 окончателен, Съобщение на Комисията „Към възстановяване и създаване на работни места“, COM(2012) 173 окончателен.

[3]               Заключения на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 28 февруари 2013 г.

[4]               Решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки, 2010/707/ЕС, 21 октомври 2010 г.

[5]               Въпросник относно реакцията на ПСЗ при кризи, 2010—2013 г., Европейска лаборатория за мобилност на заетостта.

[6]               В състава на групата влизат ПСЗ на държавите членки на ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн (ЕИП).

[7]               Принос на публичните служби по заетостта към ЕС 2020, Документ за стратегията на ПСЗ за 2020 г., 2012 г.

[8]               Проучване на бизнес моделите на ПСЗ, Европейска лаборатория за мобилност на заетостта, 2012 г.

[9]               Системи за измерване на ефективността на ПСЗ и географска мобилност на работната ръка, Ecorys 2012 г.

[10]             Ролята на публичните служби по заетостта в областта на „гъвкавостта и сигурността“ на европейските пазари на труда, Датски технологичен институт, 2009 г.

[11]             Предвиждане на нужните умения за работната ръка и подготвяне на хората за новите работни места — Каква е ролята на публичните служби по заетостта за ранното идентифициране на нужните умения и повишаване на квалификацията на работната ръка? Датски технологичен институт, 2010 г.

[12]             „Диалог между публичните служби по заетостта“ е програмата на Европейската комисия за обмен на знания. За повече информация:       http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=964&langId=en

[13]             Въпросник относно реакцията на ПСЗ при кризи, 2010—2013 г., Европейска лаборатория за мобилност на заетостта.

[14]             Проектът за сравнителен анализ на ПСЗ се основава на доброволното участие на тези служби и е съфинансиран от програма PROGRESS. За повече информация: http://www.pes-benchmarking.eu/english/about.asp?idpagelv=1

[15]             Неформална среща на министрите по заетостта, социалната политика, здравеопазването и потребителските въпроси (EPSCO), Дъблин, 7—8 февруари 2013 г.

[16]             OВ C […], […] г., стр. […].

[17]             OВ C […], […] г., стр. […].

[18]             Заключения EUCO 13/10 от 17.6.2010 г.

[19]             Съобщение на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020, 3 март 2010 г.

[20]             Неформална среща на министрите по заетостта, социалната политика, здравеопазването и потребителските въпроси (EPSCO), Дъблин, 7—8 февруари 2013 г.

[21]             Препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта (7123/13).

[22]             Принос на публичните служби по заетостта към ЕС 2020, Документ за стратегията на ПСЗ за 2020 г., 2012 г.