52008DC0811

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 3.12.2008

COM(2008) 811 окончателен

ЗЕЛЕНА КНИГА

за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

{SEC(2008) 2936}

ЗЕЛЕНА КНИГА

за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

1. Въведение

Икономическият растеж е ЕС съпроводен от увеличаване на количеството на отпадъците, което води до излишни загуби на материали и енергия, нанася щети върху околната среда и оказва отрицателно въздействие върху здравето и качеството на живот. Европейският съюз си поставя стратегическата цел да намали тези отрицателни въздействия, като превърне ЕС в „Рециклиращо общество“[1], използващо ефективно наличните ресурси.

Управлението на отпадъците е предмет на редица нормативни актове, но съществуват още възможности за допълнително подобряване на управлението на някои основни потоци на отпадъци.

Биологични отпадъци означават биоразградими отпадъци от паркове и градини, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия. В тях не се включват остатъци от горскостопанска или селскостопанска дейност, естествени торове, утайки от отпадъчни води или други биоразградими отпадъци като естествен текстил, хартия или обработена дървесина. Не се включват и онези странични продукти от производството на храни, които никога не се превръщат в отпадъци[2].

По изчисления общото количество биологични отпадъци, които се произвеждат годишно в ЕС, възлиза на 76,5—102 млн. т. хранителни и градински отпадъци, включително смесени твърди комунално битови отпадъци (Municipal Solid Waste)[3], и до 37 млн. т. от хранителната и питейна промишленост. Биологичните отпадъци са гниещи, обикновено влажни отпадъци. Съществуват два основни потока – зелени отпадъци от паркове, градини и т.н. и кухненски отпадъци. В първата категория съдържа обикновено 50—60 % влага и повече дървесина (lignocellulosis), а втората не съдържа дървесина, но съдържанието на влага достига до 80 %.

Вариантите за управление на биологичните отпадъци включват, освен превенция на образуването на отпадъци мястото на източника, събиране (разделно или като смесени отпадъци), анаеробно разлагане и компостиране, изгаряне и депониране. Екологичните и икономически ползи от различните методи на обработване зависят съществено от местните условия, като гъстота на населението, инфраструктура и климат, както и на наличието на пазари за свързаните с този процес продукти (енергия и компост).

Понастоящем управлението на биологичните отпадъци е предмет на различни национални политики, които варират от скромни действия в някои държави-членки до амбициозни политики в други. Това може да доведе до засилено въздействие върху околната среда и да възпрепятства или забави цялостното използване на модерни техники за управление на биологичните отпадъци. Следва да се проучи, дали действията на национално равнище биха били достатъчни за осигуряване на подходящо управление на биологичните отпадъци в ЕС или е необходимо действие от страна на Общността. Целта на зелената книга е да обсъди тези въпроси и да положи основите за предстоящата оценка на въздействието, която ще разгледа и въпроса за субсидиарността.

2 Цели на зелената книга

В преразгледаната Рамкова директива за отпадъците[4] Комисията се приканва да извърши оценка на въздействието на управлението на биологични отпадъци, с оглед да внесе предложение, ако е целесъобразно.

Управлението на биологичните отпадъци в Общността вече беше предмет на обсъждане в два работни документа на Комисията през 1999 г. и 2001 г. Оттогава положението се промени съществено. От една страна, 12 нови държави-членки със специфични практики в управлението на отпадъци се присъединиха към ЕС, а от друга страна отбелязаният технологичен прогрес и получените от нови изследвания резултати, следва да бъдат отчетени при новите подходи (напр. в политиката за почвите и в енергийната политика).

Настоящата зелена книга цели да разгледа варианти за по-нататъшно развитие на управлението на биологични отпадъци. В нея е обобщена важна информация за съществуващите политики за управление на биологичните отпадъци и за нови научни открития в тази област, поставят се на обсъждане основни теми и се приканват заинтересованите страни да допринесат със своето знание и мнения при избора на пътя, който трябва да се следва. Целта е да се подготви дебат за нуждата от евентуално бъдещо политическо действие, като се търсят мнения относно начините за подобряване на управлението на биологичните отпадъци в съответствие с йерархията на обработване на отпадъците, относно възможните икономически, социални и екологични ползи, и избора на най-ефикасния политически инструмент за постигане на тази цел.

Както е изтъкнато в тази книга, съществуват големи трудности за събиране на данни в тази област и несигурност във връзка с вариантите за управление на отпадъците. Поради това Комисията би искала да прикани всички заинтересовани страни да предоставят налични данни за улесняване на предстоящата оценка на въздействието на различните варианти за управление на биологичните отпадъци.

3 Състояние на управлението на биологичните отпадъци

3.1. Съществуващи техники

Схемите за разделно събиране работят успешно в много страни, най-вече за зелени отпадъци. Кухненските отпадъци по–често се събират и обработват като част от смесените твърди комунално битови отпадъци (Municipal Solid Waste — MSW)). Към ползите от разделно събиране могат да се прибавят отклоняването на лесно биоразградими отпадъци от депата за отпадъци, увеличаване на калоричността (топлината на изгаряне) на останалите твърди комунално битови отпадъци и създаването на по-чиста фракция от биологични отпадъци, от която може да се произведе висококачествен компост и с която се улеснява производството на биогаз. Очаква се също разделното събиране на биологични отпадъци да способства за други форми на рециклиране, които вероятно ще бъдат налични на пазара в близко бъдеще (напр. производство на химикали в биорафинерии).

Депонирането , въпреки че според йерархията на преработване на отпадъците е най-лошия вариант, все още е най-често използвания метод за обезвреждане на твърди комунално битови отпадъци. Депата за отпадъци трябва да бъдат изградени и управлявани в съответствие с Директивата на ЕС относно депонирането на отпадъци[5] (непроницаеми бариери, оборудване за улавяне на метан), за да се избегнат екологичните щети от образуването на метан и отпадъчни води.

Изгаряне: Биологичните отпадъци обикновено се изгарят като част от твърдите битови отпадъци. Изгарянето може да се разглежда като производство на енергия или като обезвреждане на отпадъци, в зависимост от енергийния коефициент на полезно действие [6] на този процес. Тъй като влажността на биологичните отпадъци намалява енергийния коефициент на полезно действие при изгарянето им, може да е полезно отделянето на биологичните отпадъци от комунално битовите отпадъци[7]. От друга страна, изгаряните биологични отпадъци се считат за „възобновяемо“ гориво, което не произвежда въглерод, по смисъла на Директивата за електроенергията от възобновяеми източници[8] и предложената Директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници[9].

Биологичното преработване (включително компостиране и анаеробно разлагане) може да се класифицира като рециклиране, когато компостът (или остатъкът от разлагането) се използват за наторяване на земя или за производството на растежна среда. Ако не е предвидено подобно използване, то следа да се класифицира като предварително обработване преди депониране или изгаряне. Освен това анаеробното разлагане (в резултат на което се отделя биогаз за нуждите на производство на енергия) следва да се разглежда като оползотворяване на енергията от отпадъците.

Компостирането е най-често използвания вариант за биологично преработване (около 95 % от сегашните операции по биологично преработване[10]). Той е най-подходящ за зелени отпадъци или за дървен материал. Съществуват различни методи, от които „затворените методи“ са по-скъпи, но пък изискват по-малко пространство и време и дават възможност за по-строг контрол на емисиите от този процес (миризми, биоаерозоли).

Анаеробното разлагане е особено подходящо за преработването на влажни биологични отпадъци, включително мазнини (напр. от кухненски отпадъци). В процеса на разлагане се получава смес от газове (основно метан — 50 до 75 %, както и въглероден двуокис) в контролирани реактори за производство на биогаз.

Приносът на биогаза за намаляване на емисиите на парникови газове е най-голям, ако той се използва като биологично гориво за нуждите на транспорта или директно се вкарва в разпределителната мрежа за природен газ. Използването му като биологично гориво може значително да намали емисиите на парникови газове, което представлява определено предимство в сравнение с другите транспортни горива[11].

Остатъците от процеса на биологично обработване (digestate) могат да бъдат компостирани и използвани за подобни цели като компоста, като по този начин се подобри общото оползотворяване на ресурсите от отпадъците.

Ако не е посочено друго, понятието „компост“ в този документ се отнася както за компост, пряко получен от биологични отпадъци, така и за компостирани остатъци от процеса на биологично обработване.

В механично-биологичното обработване (МБО) се включват техниките, които съчетават биологично обработване с механично обработване (сортиране). В този документ понятието се отнася само до предварителното обработване на смесени отпадъци с цел производството или на по-устойчиви отпадъци за депониране, или на продукт с подобрени горивни характеристики. Но тъй като при механично- биологично обработване, което използва анаеробно разлагане, се образуват биогазове, то също може да представлява процес на оползотворяване на енергия от отпадъци. Горимите отпадъци, сортирани чрез процеса на механично- биологично обработване, могат впоследствие да бъдат изгорени поради техния енергиен потенциал.

3.2. Настоящо управление на отпадъците в страните-членки на ЕС

Съществуват големи разлики между държавите-членки в преработването на твърдите комунално битови отпадъци и управлението на биологичните отпадъци. Докладът на Европейската агенция по околната среда[12] отбелязва три основни подхода:

- Страни, които разчитат основно на изгарянето като метод за отклоняване на отпадъците от депата, съпроводено с висока степен на възстановяване на материали и с прилагането често на модерни стратегии за насърчаване на биологичното преработване на отпадъците: Дания, Швеция, Белгия (Фландрия), Нидерландия, Люксембург, Франция.

- Страни с висока степен на възстановяване на материали, но сравнително ниско използване на изгарянето на отпадъци: Германия, Австрия, Испания, Италия — някои от тях постигат най-високия процент на компостиране на отпадъци в ЕС (Германия, Австрия), други бързо развиват своите капацитети за компостиране и механично-биологично обработване.

- Страни, разчитащи на депа за отпадъци; в тези страни отклоняването на отпадъците от депата остава сериозно предизвикателство поради липсата на капацитет: няколко нови държави-членки.

Страните–кандидатки и потенциалните страни-кандидатки също разчитат основно на депа за отпадъци и в техния случай отклоняването на биоразградимите отпадъци от депата ще бъде голямо предизвикателство.

Депониране: в ЕС биологичните отпадъци представляват обикновено между 30 % и 40 % (но варират между 18 % и 60 %) от твърдите комунално битови отпадъци[13], повечето от които се обработват чрез методи, които се класират ниско в йерархията на преработването на отпадъци. Средно 41 % от твърдите комунално битови отпадъци се депонират[14], като в някои държави-членки (напр. Полша, Литва) този процент надхвърля 90 %. В резултат на национални политики обаче и на Директивата относно депонирането на отпадъци, която изисква отклоняване на биологичните отпадъци от депата, средното количество на твърдите комунално битови отпадъци, изхвърлени на сметища в ЕС, спадна от 288 на 213 kg на глава от населението годишно (от 55 на 41 %) от 2000 г. насам.

Делът на изгарянето на отпадъци достига 47 % в Швеция и 55 % в Дания[15]. И в двете страни изгарянето на биологични отпадъци, които не са разделно събрани, се извършва обикновено посредством комбинирано производство на електроенергия и топлина с кондензация на водната пара от димните газове, което води до висок коефициент на полезно действие к.п.д. и висока степен на оползотворяване на енергията.

През последните 10 години механично-биологичното преработване се използва в целия ЕС като предварително обработване с цел спазване на критериите за допускане на отпадъци до депата или за увеличаване на калоричността, в случаите на изгаряне на отпадъци. През 2005 г. съществуваха поне 80 големи инсталации с общ капацитет от над 8,5 млн. тона, повечето от които се намират в Германия, Испания и Италия[16].

За биологичното обработване на органични отпадъци като цяло (не само на биологични отпадъци) са отделени общо 6 000 инсталации, включително 3 500 обекта за компостиране и 2 500 за анаеробно разлагане (най-често малки обекти на територията на земеделски стопанства). През 2006 г. бяха в действие 124 инсталации за анаеробно разлагане за преработване на биологични отпадъци и/или на комунално битови отпадъци (включително инсталации на базата на анаеробно разлагане за преработване на твърди комунално битови отпадъци) с общ капацитет от 3,9 млн. тона, като броят им се очаква да нарасне[17].

Рециклирането се подпомага от разделно събиране в някои държави-членки (Австрия, Нидерландия, Германия, Швеция и части на Белгия (Фландрия), Испания (Каталуня) и Италия (северните райони), докато в други (Чешката Република, Дания, Франция) усилията са съсредоточени към компостиране на зелените отпадъци и събиране на кухненските отпадъци заедно с останалите твърди комунално битови отпадъци. Във всички райони, където е въведено разделно събиране, то се разглежда като успешен вариант за управление на отпадъците[18].

Общият потенциал за разделно събиране на биологичните отпадъци се изчислява на стойност до 150 kg на жител годишно, включително кухненските и градински отпадъци от домакинствата, отпадъците от парковете и градините от обществените терени и отпадъците от хранителната индустрия[19] (80 млн. тона за 27-те държави-членки в ЕС). Около 30 % от този потенциал (24 млн.тона) се събират разделно към момента и се обработват по биологичен начин[20]. През 2005 г. общото производство на компост беше 13,2 млн. тона. По-голямата част от него е от биологични отпадъци (4,8 млн. тона) и зелени отпадъци (5,7 млн.тона), останалата част е от утайки от отпадъчни води (1,4 млн. тона) и смесени отпадъци (1,4 млн. тона). Потенциалът за производство на компост от най-ценните материали (биологични отпадъци и зелени отпадъци) се изчислява на 35 до 40 млн. тона[21].

Компостът се използва в селското стопанство (около 50 %), в оформянето на зелените площи (до 20 %), в производството на растежна среда (примеси) и изкуствени почви (около 20 %) и за частно потребление (до 25 %)[22]. Страните, които произвеждат компост главно от смесени отпадъци и имат неразвити пазари за компост, обикновено го използват в селското стопанство (Испания, Франция), за възстановяване на почва или за покривни слоеве в депата за отпадъци (Финландия, Ирландия, Полша[23]).

Търсенето на компост не е еднакво навсякъде в Европа, като основно зависи от нуждите за подобряване на почвите и доверието на потребителя. Политиката на ЕС в областта на почвите[24], която приканва Комисията и Парламента да работят срещу влошаването на почвите, и която е насочена към засилване на доверието на потребителите по отношение на безопасното използване на компост от отпадъци, би могла да увеличи значително търсенето.

Използването на компост и на остатъци от процеса на биологично обработване могат обаче само до известна степен да разрешат проблема с качеството на почвите в ЕС, тъй като при типично използване на компост от 10 тона на хектар годишно само 3,2 % от обработваемата земя би могла да бъде подобрена, дори ако всички биологични отпадъци се компостират и използват за тази цел[25], като в същото време ще бъде необходимо осигуряването на транспортиране на големи разстояния, което ще има отрицателни икономически и екологични последици.

3.3. Правни инструменти на ЕС, регламентиращи преработването на биологични отпадъци

Редица правни инструменти на ЕС разглеждат въпроса за преработване на биологичните отпадъци. Общите изисквания за управление на отпадъците, като закрила на околната среда и здравето на човека по време на преработване на отпадъците, както и отдаване на приоритет на рециклирането на отпадъците са залегнали в преразгледаната Рамкова директива за отпадъците, в която се съдържат също специфични елементи, свързани с биологичните отпадъци (нови цели за рециклиране на битовите отпадъци, които могат да включват биологични отпадъци) и механизъм, позволяващ определянето на качествени критерии за компоста. Депонирането на биологични отпадъци се разглежда в Директивата относно депонирането на отпадъци, която изисква отклоняването на биоразградимите комунално битови отпадъци от депата. Преразгледаната Директива за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (Директивата КПКЗ), която постановява основните принципи за разрешаване и контрол на инсталациите за преработване на биологични отпадъци, ще обхване всяко биологично третиране на органични отпадъци с капацитет над 50 тона дневно. Изгарянето на биологичните отпадъци се регламентира от Директивата за изгаряне на отпадъци, докато здравните правила за обектите за компостиране и производство на биогаз, които обработват остатъчни продукти от животински произход, са заложени в Регламента за странични животински продукти. Предложената Директива за енергията от възобновяеми източници също съдържа мерки за това как биологичните отпадъци да бъдат насочени за използване за целите на производството на енергия от възобновяеми източници. Законодателството на ЕС не ограничава избора на държавите-членки за варианти за преработване на биологичните отпадъци при условие, че спазват някои рамкови условия, най-вече условията, залегнали в Рамковата директива за отпадъците. Изборът на варианти за преработване е необходимо да бъде обяснен и аргументиран в националните или регионалните планове за управление на отпадъците и програмите за превенция. Тази свобода при избора на варианти, както и определението за отпадъци, което преди преразглеждането на Рамковата директива за отпадъците не поставяше ясни граници за това кога отпадъците са правилно преработване и следва да бъдат разглеждани като продукт, доведоха до различни политики и методи за преработване в ЕС, включително различни тълкувания на държавите-членки, относно кога преработване биологични отпадъци престават да бъдат отпадъци и се превръщат в продукт, който може свободно да се придвижва във вътрешния пазар или да се изнася от ЕС.

3.4. Правни инструменти на ЕС, регламентиращи използването на биологични отпадъци

Компост: в повечето държави-членки съществуват стандарти за използването и качеството на компоста, но те се различават съществено отчасти поради различията в политиките в областта на почвите. Въпреки че няма всеобхватно законодателство на Общността, някои правила регулират специфични аспекти на преработване на биологичните отпадъци, производството на биогаз и използването на компост.

Регламентът за биологичното земеделие [26] определя условията за използването на компост при биологичното земеделие.

Екомаркировката за подобрителите на почвата[27] и за растежната среда[28] определя граници за съдържанието на замърсители и изисква компостът да е съставен само от отпадъци.

Тематичната стратегия за защита на почвите[29] приканва към използването на компост като един от най-добрите източници на устойчива органична материя, от която може да се развие нов хумус в почви с влошено качество. Според оценки 45 % от европейските почви имат ниско съдържание на органична материя, главно в южната част на Европа, но също в области от Франция, Обединеното кралство и Германия.

Оползотворяване на енергия от отпадъци: въз основа на поетия от цялата Общност ангажимент за постигане до 2020 г.[30], на целта делът на енергията от възобновяеми източници да бъде равен на 20 % от крайното потреблението на крайна енергия, Европейската комисия предложи Директива за енергията от възобновяеми източници да замести съществуващите директиви за насърчаване на електропроизводството от възобновяеми източници (Директива 2001/77/ЕО) и на производството на биогорива (Директива 2003/30/ЕО)[31]. Предложението поощрява използването за енергийни цели на всякакви видове биомаса, включително биологични отпадъци, и изисква от държавите-членки да разработят национални планове за действие, в които да формулират националните политики за развитие на съществуващите източници на биомаса, и да мобилизират нови източници на биомаса за различни видове употреба.

Пътната карта за възобновяемите енергийни източници[32] предвижда през 2020 г. да се използва за енергийни цели биомаса в размер на около 195 млн. тона нефтен еквивалент (Mtoe), за да се постигне целта за 20 % дял на енергията от възобновяеми източници. Според доклад на Европейската агенция за околна среда[33]потенциалът за биоенергия от твърди комунално битови отпадъци е 20 млн. тона нефтен еквивалент, (което би представлявало около 7 % от общата енергия от възобновяеми източници през 2020 г.), ако се приеме, че всички отпадъци, които понастоящем се депонират, бъдат изгаряни с оползотворяване на енергията, а отпадъците, които се компостират, бъдат подложени първо на анаеробно разлагане преди компостирането им.

4. Екологични, икономически и социални въпроси, свързани с използването на билогични отпадъци

4.1. Въздействие върху околната среда

Депониране: биоразградимите отпадъци се разлагат в депата, като по този начин се образува сметищен газ и инфилтрат. Сметищният газ, ако не се улавя, допринася значително за парниковия ефект, тъй като се състои главно от метан, който е с 23 пъти по-мощен ефект в сравнение с въглеродния двуокис по отношение на изменението на климата в 100 годишна перспектива, според изследвания на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК)[34]. Преди приемането на Директивата относно депонирането на отпадъци, емисиите на метан от сметищата възлизаха на 30 % от общите антропогенни емисии на метан в атмосферата[35]. Ако приемем, че всички страни спазват Директивата относно депонирането на отпадъци, дори ако общото количество на твърди комунално битови отпадъци нараства, до 2020 г. очакваните емисии на метан, изразени в еквивалент на CO2, ще бъдат с 10 млн. тона по-малко в сравнение с 2000 г[36]. Ако инфилтратът не се събира в съответствие с Директивата относно депонирането на отпадъци, той може да замърси подпочвените води и почвата. Депата могат също да бъдат предизвикат недоволство в съседните на тях райони, тъй като те отделят биоаерозоли, миризми и визуално са непривлекателни. Друго отрицателно последствие от депата е, че площта, върху която е изградено депото, е по-голяма в сравнение с терените, необходими при други методи на управление на отпадъците. Почти няма положителни страни на депонирането на биоразградими отпадъци, с изключение евентуално на капацитета за „складиране“ на въглерода, отстраняван в процеса на предварителното преработване на отпадъците[37] и на ограниченото количество енергия, получена от улавяния сметищен газ, ако съответното депо се експлоатира правилно. При спазване на Директивата на ЕС относно депонирането на отпадъци основните отрицателни въздействия ще бъдат намалени, но не и напълно елиминирани. Освен това, депата са свързани с необратима загуба на ресурси и земя, поради което те не се разглеждат като устойчиво решение за управление на отпадъците в средносрочен до дългосрочен план и не се насърчават.

Изгарянето на биологични отпадъци, които са част от твърдите комунално битови отпадъци, може да се използва за оползотворяване на енергия от източник, който не отделя допълнителен въглерод, като по този начин се явява алтернатива например на изкопаемите горива и допринася за борбата срещу изменението на климата. Енергийната ефективност обаче на практикуваното понастоящем изгаряне на твърдите комунално битови отпадъци се различава значително в зависимост от това дали инсталацията за изгаряне се използва за производство на топлинна енергия, електроенергия или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в когенерационна централа[38], както и от използваната технология (напр. кондензацията на димните газове позволява достигането на по-висок коефициент на полезно действие). Преразгледаната Рамкова директива за отпадъците насърчава пренасочването към нови високоефективни централи.

Европейската комисия започна обществено обсъждане за разработването на схема за устойчиво развито използване на биомасата, в която централна тема е общият енергиен коефициент на полезно действие на трансформирането на биомасата в топлина и електроенергия[39].

Въздействието върху околната среда от изгарянето на твърди комунално битови отпадъци, съдържащи биоразградими отпадъци, е свързано главно с отделянето във въздуха на емисии от инсталациите за изгаряне на отпадъци, включително емисии на парникови газове, както и загубата на органична материя и на други ресурси, които се съдържат в биомасата. Спазването на Директивата за изгаряне на отпадъците ограничава емисиите на определени тежки метали и редица други емисии, включително диоксини, доколкото това е възможно практически, и изисква намаляването на всички рискове за здравето. Въпреки това продължава отделянето на някои емисии. Съществуват също известни последици за околната среда във връзка с обезвреждането на пепелта и шлаката, например остатъците от очистването на димните газове, които често трябва да бъдат обезвреждани като опасни отпадъци.

Нормите за емисиите от изгаряне на твърди комунално битови отпадъци са намалени до минимум чрез Директивата за изгарянето на отпадъци. Цялостните ефекти върху околната среда от изгарянето на смесени комунално битови отпадъци, включително биологичните отпадъци, зависи от много фактори (по-специално качеството на горивото, енергийния коефициент на полезно действие на инсталациите и заменения енергиен източник).

Биологично третиране : Компостирането, анаеробното разлагане и механично-биологичното преработване също генерират емисии (включително на парникови газове — на CH4, N2O и CO2). След стабилизиране чрез биологично преработване, полученият материал задържа за ограничено време въглерод от кратък биологичен кръговрат: Изчислено е, че за срок от 100 години около 8 % от органичната материя, която се намира в компоста, ще остане под формата на хумус в почвата[40].

Използването на компост и остатъци от процеса на биологично преработване като подобрители на почвата и торове създава ползи за земеделието[41], като подобряване структурата на почвата, засилване на влажността, по-голям капацитет за задържане на вода, почвени микроорганизми и набавяне на хранителни съставки (компостът от кухненски отпадъци съдържа средно около 1 % N, 0,7 % P 2 O 5 и 6,5 % K 2 O). По-специално рециклирането на фосфор може да намали нуждата от вкарване на минерални торове, като същевременно замяната на разрушен торфен слой ще намали щетите върху мочурливите екологични зони.

Повишеният капацитет за задържане на вода улеснява обработката на почвите, като по този начин намалява потреблението на енергия, използвана за разораването им. По-доброто задържане на вода (органичната материя в почвата може да абсорбира вода 20 пъти повече от собственото си тегло) може да спомогне за противодействие на опустяването на европейските почви и за предотвратяване на наводнения.

И на края, използването на компост допринася за противодействие на постоянната загуба на органична материя в умерените климатични райони.

Въздействието, което компостирането оказва върху околната среда, се ограничава главно до някои емисии на парникови газове и летливи органични съединения. Въздействието върху околната среда от отделянето на въглерод е ограничено и има главно временен характер. Ползите за земеделието от използването на компоста са очевидни, но се води дебат относно правилното им измерване в количествени показатели (напр. посредством сравнение с други източници на подобрители за почвата), като основният риск е възможността за замърсяване на почвата от компост с лошо качество. Тъй като биологичните отпадъци мога да бъдат лесно замърсени в хода на събиране на смесените отпадъци, тяхното използване за почвите може да доведе до натрупването на опасни вещества в почвата и растенията. В типичните замърсители на компоста се включват тежките метали и примеси (напр. счупено стъкло), но съществува евентуален риск и от замърсяване с устойчиви органични съединения като полихлорирани дибензодиоксини и дибензофурани (PCDD/F), полихлорирани бифенили (PCB) и полициклични ароматни въглеводороди (PAHs).

От решаващо значение е подходящият контрол на използваните за компоста материали, съчетан с наблюдаване на качеството на компоста. Само в няколко държави-членки е разрешено производството на компост от смесени отпадъци. В повечето страни се изисква разделно събиране на биологичните отпадъци, често под формата на одобрен списък от отпадъци, които могат да бъдат компостирани. Този подход ограничава рисковете и разходите за проверка на съблюдаването, тъй като се намалява нуждата от активно наблюдаване на производството и на използването на компост.

Компостирането при домашни условия често се счита са най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда.

Тъй като анаеробното разлагане се извършва в затворени реактори, освободените във въздуха емисии са значително по-ниски и мога да бъдат по-лесно контролирани в сравнение с тези от компостирането[42]. От всеки тон биологични отпадъци, подложени на биологично преработване, може да се произведе между 100—200 m3 биогаз. Поради потенциала за енергийно използване на биогаза, съчетан с потенциала на твърдия остатък от производството на биогаз да бъде използван като подобрител на почви (особено когато се обработват разделно събрани биологични отпадъци), биологичното преработване може често да представлява най-екологичната и икономически най-изгодната техника за преработване[43].

Тъй като повечето емисии от механично-биологичното преработване се отделят при биологичната фаза на това преработване на биоразградими отпадъци, отделените във въздуха емисии са подобни на тези от компостирането или анаеробното разлагане. Крайният продукт обаче е обикновено замърсен до степен, която възпира по-нататъшното му използване. Въпреки това тези техники имат предимството да пречистват горимите компоненти с цел използването им за изгаряне, при което се оползотворява енергия.

Сравнение на вариантите за управление на биологичните отпадъците

Повечето изследвания се отнасят до управление на биоразградимите отпадъци, тъй като биологичните отпадъци са нова концепция в законодателството. Разликата е, че биологичните отпадъци не включват хартия и имат по-високо съдържание на влажност, което може да има въздействие особено върху сравненията на вариантите, включващи топлинно преработване на отпадъците.

Изглежда, че за управлението на биоразградими отпадъци, които са отклонени от депата, не съществува един единствен вариант, който да е най-добър за околната среда. Екологичното равновесие на съществуващите различни варианти за управление на този вид отпадъци зависи от редица местни фактори, между които системите за събиране на отпадъците, състава и качеството на отпадъците, климатичните условия, възможността за използване на различните продукти, получени от отпадъците като електроенергия, топлина, богат на метан газ или компост. Затова стратегии за управление на този вид отпадъци трябва да бъдат приети на подходящото равнище, като се възприеме структуриран и всеобхватен подход като този, основаващ се на жизнения цикъл и свързания с него инструмент Оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ)[44], за да не бъдат пропуснати съществени аспекти и да се избегнат предубеждения.

Разбира се, конкретната ситуация зависи и от различните условия във всяка страна. Редица изследвания, използващи Оценката на жизнения цикъл (ОЖЦ), бяха проведени на национално и регионално равнище[45]. Неотдавна по поръчка на Комисията бяха направени оценки на жизнения цикъл за управлението на твърдите комунално битови отпадъци в новите държави-членки[46].

Въпреки че получените резултати бяха различни в зависимост от местните условия, те като цяло показват тенденция, че ползите от избраната система за управление на биологичните отпадъци зависи в голяма степен от следните фактори:

- Количеството енергия, която може да бъде оползотворена, представлява ключов параметър, който дава безспорно предимство на вариантите с висок енергиен коефициент на полезно действие. Например изгарянето може да бъде оправдано в Дания[47], докато за Малта[48] от екологична гледна точка е по-подходящо комбинираното анаеробно разлагане с компостиране на остатъци от процеса на биологично преработване, отколкото изгарянето с оползотворяване на енергията. Причината за това е, че енергията, произведена от анаеробното разлагане на влажни биоразградими отпадъци, може да бъде по-добре използвана от тази, получена при изгаряне.

- Източникът на енергия, който се замества от оползотворената енергия: ако заместената енергия е главно от изкопаеми горива, ползата от такива системи за преработване на биологичните отпадъци, за която е характерно високо енергийно оползотворяване, нараства. Ако обаче заместената енергия е основно от източници с ниски емисии, напр. хидроенергия, очевидно възстановената от биологичните отпадъци енергия поражда значително по-малко ползи за околната среда.

- Количеството, качеството и използването на рециклирания компост и продуктите, които се заместват чрез използването на компост. Ако компостът се използва за оформяне на зелените площи или за покривни слоеве в депата за отпадъци, ползите за околната среда са незначителни. Ако обаче висококачествен компост е използван за заместване на промишлени торове, ползите обикновено са съществени[49]. Подмяната на торф също носи големи ползи за околната среда.

- Емисиите, отделяни от инсталациите за биологично преработване. Инсталациите могат да отделят различни количества емисии, което води до по-големи или по-слаби въздействия върху околната среда. Изследванията показват изключителното значение на емисиите на N2O и NH3[50].

Комисията подготвя в момента насоки за прилагането в управлението на биоразградимите отпадъци на подхода, основаващ се на цялостния жизнен цикъл[51].

4.2. Икономическо въздействие

Капиталовите и експлоатационните разходи за управление на твърдите комунално битови отпадъци и за биологичното преработване на отпадъци зависят от множество фактори и се различават на регионално и локално равнище, поради което е трудно да се приемат реални усреднени стойности или да се правят сравнения. Най-важните променливи за тези разходи включват размера на инсталацията, използваната технология, геоложките условия (за депата за отпадъци), разходите за наличната на местно ниво енергия, вида налични отпадъци, транспортните разходи и други. В това не се включват непреките разходи за околната среда и здравето.

По принцип депонирането се разглежда като най-евтиния вариант, особено ако цената на земята е ниска или ако екологичните разходи при депонирането и бъдещите разходи за закриване на депата и последващото саниране не са включени в началните разходи за започване на дейността (особено в новите държави-членки). Нарастването на разходите вследствие на Директивата относно депонирането на отпадъци вероятно ще промени това положение, заедно с нарастващата осведоменост за „действителните“ дългосрочни разходи за депата. По същия начин приходите от оползотворяването на енергия и на продукти от отпадъците могат поне отчасти да компенсират разходите, свързани с другите варианти за управление на отпадъците. В този случай разходите могат дори да се изравнят с приходите, като по този начин тази технология става икономически по- привлекателна от депонирането.

Изгарянето изисква големи инвестиции, но може да предложи добри икономии от мащаб и не налага промени в съществуващите схеми за събиране на твърдите комунално битови отпадъци, подлежащи на депониране, като същевременно генерира приходи от оползотворяването на енергия, особено когато се постига максимален коефициент на полезно действие чрез използването на отпадъци в високо ефективни инсталации за комбинирано производство на електроенергия и топлина.

В условията на голямо разнообразие от технологии за биологично преработване е по-трудно да се представят конкретни разходи за такова преработване, като това ще зависи и от пазара за продуктите. Разходите за разделно събиране на биологични отпадъци трябва да бъдат прибавени към процеса на преработване, тъй като, за да се получи безопасен компост, на биологично преработване трябва да бъдат подложени отпадъци с подходящо качество. Продажбата на компост, както и оползотворяването на енергията на биогаз от анаеробно разлагане могат да бъдат източници на допълнителни приходи.

В изследването на Европейската комисията[52] бяха предложени следните прогнози на финансови разходи за управление на биологичните отпадъци като се приема, че те са представителни за ЕС – 15 (2002 г.):

- Разделно събиране на биологични отпадъци, последвано от компостиране: 35 до 75 EUR/тон;

- Разделно събиране на биологични отпадъци, последвано от анаеробно разлагане: 80 до 125 EUR/тон;

- Депониране на смесени отпадъци: 55 EUR/тон;

- Изгаряне на смесени отпадъци: 90 EUR/тон.

По изчисления на Eunomia допълнителните разходи за разделно събиране са 0-15 EUR/тон, докато оптимизирането на системите за разделно събиране (напр. като се увеличат периодите между събирането на отпадъци, които не са биоразградими) би светло тези разходи под нула, като по този начин събирането ще се превърне в печеливша дейност. От друга страна, COWI (2004 г.) дава примери на прекалено високи разходи за разделно събиране от 37-135 EUR/тон и прогнозира, че е възможно да се постигнат нетни ползи, дори и малки, от разделното събиране на биологични отпадъци, в зависимост от редица фактори (разходи за разделно събиране, енергийна ефективност на инсталациите за изгаряне, вид енергия, която ще бъде заместена от енергията, произвеждана в новите инсталации за изгаряне).

Инвестиционните разходи за инсталации за биологично преработване са различни в зависимост от вида на инсталацията, използваната техника за намаляване на емисиите и изискванията за качеството на продукта. В изследване в подкрепа на оценката за въздействието върху околната среда във връзка с преразглеждането на Директивата КПКЗ се посочват 60-150 EUR/тон за компостиране в отворени съоръжения и 350—500 EUR/тон в закрити съоръжения и разлагане в големи по размер инсталации[53].

Пазарните цени за компоста са пряко свързани с общественото настроение и доверието на потребителите в продукта. Обикновено, компост за използване в земеделието се продава на символична цена. (напр. 1 EUR/тон, като цената може да включва дори транспорт и разстилане). Добре рекламираният компост с признато качество може да достигне обаче до 14 EUR/тон, докато цената на малки количества пакетиран компост или на смеси, включващи компост, може да достигне дори 150—300 EUR/тон. По-високите цени са характерни за добре развитите пазари за компост (виж глава 3.2).

Поради високите цени за транспортиране и ниската пазарна стойност, компостът обикновено се използва в близост до площадката за компостиране и понастоящем транспортирането на дълги разстояния и международната търговия са рядко явление, което води до ограничаване на въздействието, което вътрешният пазар може да има върху конкуренцията на пазара за този вид продукт.

Не съществуват проблеми с пазара на биогаз и сметищен газ. Те могат да бъдат изгаряни на място, за генерирането на топлина и/или електроенергия, или да бъдат очистени и подобрени, за да достигнат качеството на автомобилните горива или природния газ, използван за захранване на мрежата. Чрез тяхното използване ще се извлече максимална полза от анаеробното разлагане за намаляване на емисиите на парникови газове, което ще спомогне за постигане както на целите от Протокола от Киото, така и от Директива за енергията от възобновяеми източници.

Схемите за разделно събиране могат да помогнат за отклоняване на биоразградимите отпадъци от депата, като по този начин осигуряват качествени материали за рециклиране на биологични отпадъци и подобряване на коефициент на полезно действие при оползотворяването на енергия. Организирането обаче на схеми за разделно събиране на отпадъци е свързано с предизвикателства, включително:

- Нуждата от реорганизиране на системите за събиране на отпадъци и промяна на навиците на гражданите. Въпреки че добре организираните системи за разделно събиране не са задължително по-скъпи[54], тяхното правилно проектиране и управление изисква повече усилия отколкото системите за смесено събиране на отпадъци.

- Трудности в набелязването на райони, подходящи за въвеждането на разделно събиране. В гъсто населените райони е трудно да се гарантира необходимата чистота на постъпващите материали В слабо населените райони разделното събиране на отпадъците може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране може да представлява по-добро решение.

- Проблеми за балансиране на количествата отпадъци с количествата използвани рециклирани материали – поради транспортните разходи и ниските цени за използване, компостът често се ограничава до места в близост до инсталациите за преработване на отпадъци. Това може да представлява проблем в гъсто населени райони.

- Въпроси, свързани с хигиената и миризмата – особено при топъл и горещ климат.

4.3. Социални и здравни последици

Очаква се засиленото рециклиране на биологични отпадъци да има известно положително въздействие върху заетостта. Нови работни места могат да бъдат създадени в дружествата за събиране на отпадъци и в малки инсталации за компостиране. Разделното събиране на биологични отпадъци може да изисква три пъти повече работна ръка отколкото събирането на смесени отпадъци[55]. Вероятно живеещите в райони с разделно събиране ще трябва да променят навиците си за сортиране на отпадъците. Не съществуват обаче данни, позволяващи оценка на социалната цена, свързана с разделното събиране.

Съществува обща липса на качествени данни, основаващи се на епидемиологични изследвания, относно въздействието върху здравето на различните варианти за управление на отпадъците. Проучване, извършено от британското министерство на околната среда, храните и селското стопанство (DEFRA)[56], не установи някакви очевидни ефекти върху здравето на хората, живеещи в близост до инсталации за управление на твърди комунално битови отпадъци. Освен това проучване, в бъдеще може да е необходимо допълнително изследване, което да потвърди, че подобни инсталации не представляват риск за човешкото здраве. Установени са обаче малки рискове за вродени малформации в семейства, живеещи в близост до депа за отпадъци, както и рискове от бронхит и леки заболявания за живеещите в близост до обекти (особено открити) за компостиране. Не са установени очевидни последици върху здравето за живеещите в близост до инсталации за изгаряне на отпадъци.

5. Теми за дискусия

5.1. По-добра превенция на генерирането на отпадъци

Въпреки че през последните години количеството на биологичните отпадъци се запазва непроменено, съществува възможност то да нараства (особено в ЕС-12)[57]. Това може да изисква засилване на политиките за превенция на генерирането на отпадъци. Според изследване[58], извършено в Обединеното кралство, всяка година домакинствата в страната изхвърлят 6,7 млн. тона храна. Чрез превенция на изхвърлянето на тези отпадъци може да се предотвратят емисии, еквивалентни на поне 15 млн. тона CO2 годишно.

Затова обаче не съществуват лесни административни решения, като възможните действия са обикновено свързани с промяна на поведението на потребителите и политиката за продажби на дребно. Съгласно преразгледаната Рамкова директива за отпадъците държавите-членки трябва да разработят национални програми за превенция на генерирането на отпадъци, в които да бъде застъпен и този проблем. Освен това, прилагането на Плана за действие за политика за устойчиво потребление и производство и за устойчива индустриална политика (УПП/УИП) също ще допринесе за тази цел[59].

Въпрос 1: Превенцията на генерирането на отпадъци е основен приоритет на ЕС в областта за управление на отпадъците. Съдейки от Вашия опит, какво специфични действие биха могли да бъдат предприети на равнище ЕС за превенция на генерирането на биологични отпадъци?

5.2. Ограничаване на депонирането на отпадъци

Както е посочено в раздели 3 и 4 , депонирането на биологични отпадъци е по принцип най-нежелателното решение за управление на отпадъците и следва да бъде сведено до минимум. Много държави-членки ще трябва да положат активни усилия за години напред за цялостното прилагане на Директивата относно депонирането на отпадъци и за разработването на допълнителни мерки за нейното изпълнение.

Затова би било полезно да се оцени дали засилването на съществуващата нормативна рамка би донесло допълнителни ползи за околната среда. Това може да включва допълнителни действия на равнище ЕС за налагане на съществуващите разпоредби или, ако е необходимо, разширяване обхвата на директивата. Също така, по-голямата осведоменост за различните варианти и свързаните с тях приходи би поощрило пренасочване на вниманието, особено ако промените в инфраструктурата получат финансова подкрепа.

Въпрос 2: Какви са ползите или недостатъците от бъдещо ограничаване на разрешеното за депониране количество на биоразградимите отпадъци, над целите, вече набелязани в Директивата относно депонирането на отпадъци? Трябва ли това да бъде направено на равнище ЕС или да се остави по усмотрение на държавите-членки?

5.3. Варианти за преработване на биологични отпадъци, отклонени от депата

След като бъдат отклонени от депата, биологичните отпадъци могат да бъдат подложени на няколко вида преработване, както се описани в раздели 3 и 4. Поради големия брой променливи и съображения от местен характер, които трябва да бъдат взети под внимание, е трудно да се избере един вид преработване на биологичните отпадъци, който да е най-благоприятен за околната среда при всякакви условия. За управлението на отклонени от депата биологични отпадъци трябва да бъдат приети допълнителни мерки в подкрепа на пренасочване на дейността от просто предварително обработване на отпадъците за депониране и изгаряне с малко или нулево оползотворяване на енергията, към изгаряне с висока степен на оползотворяване на енергията, анаеробно разлагане с производство на биогаз и рециклиране на биологични отпадъци. Наред с оценките за изтъкване на ползите от тази промяна могат да бъдат набелязани цели за максималното количество на остатъчни отпадъци, разрешени за обезвреждане чрез депониране или чрез изгаряне без оползотворяване на енергията, или други мерки с цел повече биологични отпадъци да бъдат насочени към преработване, чрез което се оползотворяват материали и енергия.

Въпрос 3: Кои варианти за преработване на отклонени от депата биологични отпадъци бихте искали да бъдат подкрепени и какви биха били според Вас ползите от тях? Смятате ли, че изследванията за оценка на жизнения цикъл трябва да бъдат използвани в по-голяма степен и по-редовно при избор на вариант за преработване на отклонените от депата биологични отпадъци?

5.4. Подобряване на оползотворяването на енергия от отпадъците

С цел да се подпомогне достигането на набелязаните цели за дела на енергията от възобновяеми източници, оползотворяването на енергия може да бъде значително повишено в резултат на техническия прогрес в областта на анаеробното разлагане за производство на биогаз и от подобренията в ефективността от изгарянето на отпадъци, например чрез използването на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

От всеки тон биологични отпадъци, подложен на биологично преработване, може да се произведе между 100—200 m3 биогаз, който може да бъде подобрен до стандартите за природен газ, като се използват 3—6 % от неговата енергия. Енергийните ползи от анаеробното разлагане на смесени отпадъци са подобни, но при него се затруднява по-нататъшното използване на остатъците от разлагането за наторяване на земята.

Повечето от енергията, получена чрез изгаряне на твърди комунално битови отпадъци, се получава от изгарянето на високо калорични фракции като хартия, пластмаси, гуми и синтетичен текстил, докато „влажните фракции“ от биоразградимите отпадъци намаляват коефициента на полезно действие на процеса[60]. Все пак биоразградимите фракции от комунално битовите отпадъци (но включително хартия) доставят 50 % от енергията, получена в инсталациите за изгаряне, следователно увеличеното рециклиране на биологичните отпадъци може да ограничи количеството на биологичните отпадъци, подлежащи на изгаряне.

Въпрос 4: Смятате ли, че оползотворяването на енергия от биологичните отпадъци може да има ценен принос за устойчивото управление на ресурсите и отпадъците в ЕС и за постигането по устойчив начин на целите на ЕС за енергия от възобновяеми източници и, ако е така, при какви условия?

5.5. Увеличаване на рециклирането

Както се посочва в глава 4, рециклирането на биологични отпадъци (напр. използването на компост за наторяване на почви и за производството на растежна среда) може да има известни ползи за околната среда, най-вече по отношение на подобряване на бедните на въглерод почви. В допълнение към оценките новите мерки, целящи насърчаване на рециклирането на биологични отпадъци, могат да обхващат три взаимно свързани въпроса: цели за рециклиране, правила за качеството и използването на компост и подпомагащи действия под формата на разделно събиране.

5.5.1. Общи цели за рециклиране на биологични отпадъци

По принцип такива цели могат да бъдат въведени или чрез отделно законодателство за биологичните отпадъци, или чрез предстоящия през 2014 г. преглед на заложените в Рамковата директива за отпадъците цели за рециклиране. Поради различия между държавите-членки относно потреблението на компост и на енергия, генерирането на отпадъци, гъстотата на населението и т.н., може да се окаже трудно или нецелесъобразно да се набележи една цел за всички, като същевременно се избегнат отрицателните екологични, икономически и административни последици и може да е необходимо да се даде свобода за гъвкавост на национално равнище при определянето на най-добрия вариант за управление на отпадъците при всяка ситуация.

5.5.2. Национални цели за рециклиране на биологични отпадъци

Този вариант е алтернатива на общите цели за рециклиране на биологични отпадъци, определени на равнище Общност. Държавите-членки ще могат да предложат свои национални цели, съобразени с оптималното равнище за всяка страна, като вземат предвид йерархията на управлението на отпадъци и подхода, основаващ се на жизнения цикъл. Тези цели ще служат като движеща сила за заинтересованите страни на национално равнище и ще очертаят ясно параметрите за национални и регионални политики в областта на биологичните отпадъци. Съществува обаче риск набелязаните цели да не са достатъчно амбициозни. Ще се разгледа и възможността за включване на национални цели в законодателството на ЕС.

5.5.3. Задължение за разделно събиране

Засилването на предлагането на „чисти“ биологични отпадъци би поощрило инвестиции в инсталации за компостиране и за производство на биогаз. Това ще изисква организиране на национално, регионално или местно равнище на разделно събиране на (подбрани) биологични отпадъци, евентуално съчетано с цели за измерване на напредъка. Това ще бъде свързано с нови изисквания за докладване и изпълнение от страна на институциите и лицата, отговорни за отпадъците, и по този начин ще се създадат допълнителни разходи и административна тежест за предприятията и публичната администрация, които следва да бъдат съпоставени спрямо екологичните ползи.

Въпрос 5: Според Вас съществува ли необходимост от насърчаване на рециклирането на биологичните отпадъци (т.е. производството на компост или използването на компостиран материал за наторяване ) и, ако да, по какъв начин? Как могат да се постигнат взаимно стимулиращи резултати от рециклирането на биологични отпадъци и оползотворяването на енергия? Моля посочете необходимите доказателства.

5.6. Допринасяне за подобряване на почвите

Както е описано подробно в раздел 4, управлението на биологични отпадъци би могло да подобри почвите в ЕС чрез осигуряване на безвреден компост, въпреки че общият потенциал е ограничен (дори при максимално увеличаване на рециклирането на биологични отпадъци в целия ЕС, това би осигурило компост за не повече от 3,2 % от земеделските земи). Въпреки това, за да се избегне рискът от замърсяване на почвата и за засилване на доверието на потребителите, може да е необходимо да се въведат общи стандарти за преработване на биологичните отпадъци и за качеството на компоста.

5.6.1. Стандарти на ЕС за висококачествен компост

С определянето на общи стандарти на ЕС ще се постигне яснота, кога материали, получени от биологични отпадъци, са завършили процеса на възстановяване и могат да бъдат разглеждани по-скоро като продукт, отколкото като отпадък, като по този начин ще се повиши защитата на околната среда и здравето и ще се подобри пазара вследствие на засилване на доверието на потребителите и улесняване на трансграничната търговия. Съществуват планове за определянето в близко бъдеще на такива стандарти в Рамковата директива за отпадъците („критерии за край на отпадъка като такъв“).

5.6.2. Стандарти на ЕС за обработени биологични отпадъци с по-ниско качество

Уместно е приемането на общи правила на ЕС и за използването на преработени биологични отпадъци, като например нискокачествен компост, които да бъдат предмет на законодателството в областта на отпадъците, какъвто е случай с изискванията за разпръскването на утайки от отпадъчни води върху земеделски земи. Такива правила могат да включват качествени критерии и общо разрешено количество на тежки метали и други замърсители в компоста и почвата. „Компостът от отпадъци“ също може да бъде разделен на категории в зависимост от евентуалното му използване. „Компост“ с още по-ниско качество трябва да бъда унищожаван.

5.6.3. Правила на национално равнище

Като алтернатива на общите правилна на ЕС може да се изиска от държавите-членки да определят национални правила, като част от обща рамка, с което ще им бъде дадена възможност да приемат подробни правила, отговарящи на регионалните или местни съображения за защита на околната среда и здравето и на решенията във връзка с управлението на почвите. Недостатъкът на този подход би била продължаващата несигурност на вътрешния пазар, евентуалното му разпокъсване, усложняване на транспортирането и административната тежест за операторите. Той може да застраши и реализирането на подкрепената от всички политическа цел за по-силни пазари за рециклиране, с цел превръщането на Европа в рециклиращо общество.

Въпрос 6: За да се засили използването на компост/остатъци от процеса на биологично преработване:

- Трябва ли да бъдат определени качествени стандарти за компоста само в качеството му на продукт или също за компост с по-ниско качество, който все още е предмет на режима за преработване на отпадъците (напр. в случай, че се използва за дейности, които не са свързани с производството на храни)?

- Трябва ли да бъдат установени правила за използване на компост/остатъци от процеса на биологично преработване (напр. ограничения за концентрацията на замърсители в компост/остатъци от процеса на биологично преработване и за земята, върху която се използва компост/остатъци от процеса на биологично преработване)?

- Кои замърсители и концентрации трябва да бъдат използвани за основа на тези стандарти?

- Какви са аргументите за/против използването на компост (остатъци от процеса на биологично преработване) от смесени отпадъци?

5.6.4. Стандарти за работата (за преработване в) на малките инсталации

Инсталациите, преработващи над 50 тона биологични отпадъци дневно (главно инсталации за компостиране и разлагане на отпадъци), биха били обхванати от преразгледаната Директива КПКЗ. Преценено беше, че включването на инсталации, обработващи под 50 тона, е несъразмерно с желаните резултати[61]. Съответният справочен документ за най-добрите налични техники[62] обхваща анаеробното преработване и механично-биологичното преработване , но не и компоста.

Следва да се реши дали инсталациите за компостиране, които не са предмет на Регламента за странични животински продукти, трябва да отговарят на някои санитарни изисквания и изисквания за наблюдения като условие за издаването на разрешителни за експлоатация и с цел да се гарантира, че използваният върху земята компост е безопасен.

Въпрос 7: Съществуват ли доказателства за пропуски в действащата регулаторна рамка за експлоатационните стандарти за инсталации, които не попадат в обхвата на Директивата КЗПК, и ако да, как следва да бъдат коригирани?

5.7. Използване на биологичните отпадъци за други цели

Много планирани и извършвани в момента изследвания целят разработването на алтернативни начини за използване на остатъците от биомасата и биологичните отпадъци, за да се отговори на проблемите с изменението на климата и влошаването на качеството на почвите. На изследователско ниво се търсят допълнителни варианти за преработване на биологичните отпадъци (напр. производство на дървени въглища от биологични отпадъци)[63].

Въпрос 8: Какви са предимствата и недостатъците от посочените по-горе техники за управление на биологичните отпадъци? Според Вас съществуват ли регулаторни препятствия, възпиращи по-нататъшното развитие и въвеждането на тези техники?

Становища в рамките на тази консултация следва да бъдат изпратени на Комисията до 15 март 2009 г. по електронната поща на адрес „ENV-BIOWASTE@ec.europa.eu“ или по пощата на следния адрес:

European Commission

Directorate-General Environment

Unit G.4 “Sustainable production and consumption”

B-1049 Brussels

Зелената книга ще бъде публикувана на електронната страница на Комисията. Получените коментари ще бъдат публикувани, освен ако авторът изрази възражения срещу публикуването на лична информация, тъй като подобна публикация би накърнила негови основателни интереси. В този случай, становището може да бъде публикувано в анонимна форма. В противен случаи становището няма да бъде публикувано и съдържанието му като цяло няма да бъде взето под внимание.

Освен това след стартирането през юни 2008 г. на Регистъра на представителите на интереси (лобисти) като част от Европейската инициатива за прозрачност, всички организации се приканват за използват този регистър да предоставят на Комисията и на обществеността като цяло информация за своите цели, финансиране и структури[64]. Съгласно политиката на Комисията, ако организациите не се регистрирани, всички коментари се разглеждат като личен принос[65].

В края на 2009 г. Комисията възнамерява да представи своите анализи на получените отговори и, ако е необходимо, предложение и/или инициативи за стратегия на ЕС за управление на биологичните отпадъци.

[1] Виж: COM(2001) 264, COM(2005) 670, COM(2005) 666.

[2] COM(2007) 59

[3] Изчисленията са въз основа на данни на Евростат за комунално битовите отпадъци (2008 г.)

[4] Преразгледана Рамкова директива за отпадъците (2005/0281(COD))

[5] Директива 1999/31/ЕО

[6] Съгласно приложение ІІ от Рамковата директива за отпадъците, работата на инсталациите за изгаряне на отпадъци, предназначени за преработването на твърдите комунално битови отпадъци, се разглежда като операция с оползотворяване на енергията, само ако енергийният коефициент на полезно действие е равен или надвишава 60% за инсталации в действие преди 1 януари 2009 г. и 65% за инсталации, разрешени след 31 декември 2008 г.

[7] Фракцията от отпадъците, които преминават през предварителна обработка преди изгаряне, често се нарича гориво, получено от отпадъци (refuse derived fuel).

[8] Директива 2001/77/ЕО

[9] COM(2008) 19

[10] ORBIT/ECN, 2008 г.

[11] През 2007 г. в Лил беше създаден Европейски център за биогаза като биогориво. Чрез третиране на отделни органични отпадъци, събирани в тази община с население 1,1 млн. жители, центърът ще произведе 4 млн. нормални m³ биогаз на година, който ще бъде преработен в транспортно гориво за нуждите на общинската транспортна система с парк от 150 автобуса.

[12] EEA, 2007 (1)

[13] Виж ACR+, 2008 и JRC, 2007

[14] Тази данни и информацията по-нататък в текста относно депонирането са от Евростат 2008 г.

[15] Евростат 2008г.

[16] Juniper, 2005 г.

[17] L.de Baere, 2008 г.

[18] Виж напр. http://ec.europa.eu/environment/waste/publications/compost_success_stories.htm

[19] ORBIT/ECN, 2008 г.

[20] ORBIT/ECN, 2008 г.

[21] От всеки тон биологични отпадъци се получават около 350—400 kg компост.

[22] ORBIT/ECN, 2008 г. – поради общия характер на данните, сборът не е равен на 100%

[23] В Полша поради ниското качество на компоста 100 % от него се използва за възстановяване на земята или за покривни слоеве в депата за отпадъци.

[24] COM (2006) 231 и 2006/2293 (INI)

[25] ORBIT/ECN, 2008 г.

[26] Регламент 2092/91/EИО (до 31.12.2008) и 834/2007/EО (от 01.01.2009)

[27] Решение 2006/799/ЕО

[28] Решение 2007/64/ЕО

[29] COM(2006) 231

[30] Европейски съвет, март 2007, Брюксел.

[31] Директивата за енергията от възобновяеми източници понастоящем преминава през процедурата за съвместни решения между Европейския парламент и Съвета.

[32] COM(2006) 848

[33] EEA, 2006

[34] www.ipcc.ch

[35] COM(96) 557

[36] EEA, 2007 (2) (фиг. 6.24)

[37] AEA, 2001 г.

[38] Eunomia (2002 г.) възприе допускането, че представителна инсталация за изгаряне (за ЕС 15), произвеждаща само електроенергия, достига 21 % коефициент на полезно действие на производство на електрическа енергия, а централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия работят при 75 % сумарен коефициент на полезно действие.

[39] http://ec.europa.eu/energy/res/consultation/uses_biomass_en.htm

[40] AEA, 2001 г., Таблица A5.46, стр.140

[41] Брюксел, 2001 г.

[42] Vito, 2007 г.

[43] СИЦ, 2007 г.

[44] Виж: http://lca.jrc.ec.europa.eu/waste/

[45] СИЦ, 2007 г. и СИЦ, 2009 г.

[46] СИЦ, 2007 г.

[47] Копенхаген, 2007 г.

[48] СИЦ, 2007 г.

[49] Heidelberg, 2002 г.

[50] СИЦ, 2007 г.

[51] http://viso.jrc.ec.europa.eu/lca-biowaste и http://lca.jrc.ec.europa.eu/waste/

[52] Eunomia, 2002 г.

[53] Vito, 2007 г.

[54] Оптималните системи за разделно събиране на отпадъците могат съществено да намалят честотата на събиране на оставащите отпадъци, като по този начин се реализират икономии от изхвърлянето на отпадъците. Виж напр. Favoino, 2002 г.

[55] Eunomia цитирана от COWI, 2004 г.

[56] DEFRA, 2004 г.

[57] EEA CSI-16

[58] WRAP, 2008 г.

[59] COM(2008) 397

[60] AEA, 2001 г., Таблица A3.36 и A3.37, стр.118

[61] Оценка на въздействието във връзка с предложение за Директива за промишлените емисии.

[62] BREF за управление на отпадъците

[63] Напр. Fowles, 2007 г. и Lehmann, 2007 г.

[64] www.ec.europa.eu/transparency/regrin

[65] COM(2007) 127