EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document EESC-2022-00144-AC

Становище - Европейски икономически и социален комитет - План за действие за социалната икономика

EESC-2022-00144-AC

СТАНОВИЩЕ

Европейски икономически и социален комитет

План за действие за социалната икономика

_____________

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Изграждане на икономика, която работи за хората:

[COM(2021) 778 final]

INT/972

Докладчик: Giuseppe Guerini

BG

Консултация

Комисия, 21.1.2022 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секция

6.4.2022 г.

Приемане на пленарна сесия

18.5.2022 г.

Пленарна сесия №

569

Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)

179/1/4

1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК приветства Плана за действие за социалната икономика, в който се съдържат много ключови въпроси, повдигнати от Комитета през годините, като се започне със становище INT/447 от 2009 г. В Плана за действие за социалната икономика ясно се посочва, че европейските институции трябва да насърчават и признават различните правни форми, които определят екосистемата на социалната икономика, не на последно място поради особената ѝ роля за подпомагане на местната икономика и близостта до местните територии и общности.

1.2Кръвопролитната агресивна война срещу Украйна и последвалото изселване на бежанци подчертават голямата склонност към солидарност сред народите на Европа и организациите на гражданското общество, занимаващи се с приемането и управлението на хуманитарна помощ, като потвърждават важната роля на социалната икономика за организирането на солидарни ответни действия по време на хуманитарни кризи.

1.3Социалната икономика все още е неизползван потенциал в много държави членки. Ето защо е необходимо Планът за действие за социалната икономика да бъде допълнен от средносрочни и дългосрочни действия, които да направляват и координират необходимите мерки и да укрепват съответната правна рамка. Във връзка с това ЕИСК напълно подкрепя пътя за достигане до създаването на конкретна препоръка на Европейския съвет, предвидена за 2023 г.

1.4ЕИСК предлага, за да се увеличи ефикасността на Плана за действие за социалната икономика, той да бъде подсилен с целенасочени предложения в четири области на интерес: i) сътрудничеството между публичните администрации и субектите на социалната икономика; ii) държавните помощи; iii) инвестициите и финансовите инструменти; iv) данъчното облагане — чрез укрепване на връзката между Плана за действие за социалната икономика и „Европейската стратегия за 2030 г.“, като се обърне специално внимание на ролята, която социалната икономика може да играе в подкрепа на екологичния, цифровия и социалния преход.

1.5ЕИСК би желал в Плана за действие за социалната икономика да се насърчи по-целенасоченото инвестиране на европейските ресурси, предназначени за националните планове за възстановяване и устойчивост, в цели за социално приобщаване, образование и насърчаване на заетостта, като се обръща специално внимание на младите хора, семействата и уязвимите лица и се препоръчва да се обърне специално внимание на обучението за придобиване на цифрови умения за хората в неравностойно положение.

1.6За да се насърчат добрите практики на сътрудничество между публичните органи и субектите на социалната икономика, ЕИСК препоръчва разработването на инструменти за съвместно териториално управление и споделена администрация като най-добрия начин за включване на широк кръг от заинтересовани страни, като по този начин се укрепи културата на субсидиарност.

1.7Комитетът приветства факта, че в рамките на Плана за действие за социалната икономика се предлага да се увеличат усилията за насочване на обществените поръчки и концесиите към преследване на социални и екологични цели, и препоръчва засилване на формите на публично-частни партньорства.

1.8ЕИСК призовава Комисията, в съответствие с посоченото в Плана за действие за социалната икономика относно данъчното облагане, да обърне специално внимание на този въпрос по отношение на субектите на социалната икономика в рамките на законодателната инициатива „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане“ (BEFIT), която се очаква през следващите месеци.

2.Общи бележки и контекст

2.1Планът за действие за социалната икономика предлага многогодишна перспектива до 2030 г. и е придружен от два работни документа. Първият предоставя допълнителни насоки към съобщението „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“ в съответствие с прилагането на Европейския стълб на социалните права. Вторият документ, озаглавен „Сценарии за съвместно създаване на път за преход към по-издръжлива, устойчива и цифрова промишлена екосистема за сближаване и социална икономика“, обаче се вписва в новата европейска промишлена стратегия, в която социалната икономика може да играе иновативна роля за справедлив и равноправен преход в стратегически сектори като цифровата и екологичната икономика.

2.2ЕИСК приветства решението да се търси сближаване на Плана за действие за социална икономика (Social Economy Action Plan — SEAP) както с Европейския стълб на социалните права, така и с новата европейска промишлена стратегия, където изборът за определяне на специфична „екосистема“ за социалната икономика се откроява като иновативен. В това отношение е важно средносрочните и дългосрочните цели да бъдат по-добре определени и за периода след 2023 г. Всъщност социалната икономика може да бъде от голяма полза за решаването на важни въпроси, пред които е изправена Европа: намаляване на неравенствата, демографско напрежение, подкрепа за по-младото поколение, управление на приема на бежанци и мигранти, устойчивост на здравните системи и европейския социален модел.

2.3ЕИСК счита, че е необходимо Планът за действие за социалната икономика да насърчава и мерки, координирани с плана за „единния капиталов пазар“, както се препоръчва в становища ECO/533 и INT/965, в които се отправя искане съюзът на капиталовите пазари да взема предвид специфичните характеристики, които би трябвало да имат финансовите инструменти за сектора на социалната икономика.

2.4Въпреки че в плана за действие не се дава правно определение на понятието „социална икономика“, в него се определят отличителните черти на нейните оператори: i) отдаване на предимство на хората и социалните цели пред печалбата; ii) реинвестиране на цялата или по-голямата част от печалбите с цел осъществяване на дейности от колективен интерес или в полза на съответните членове и бенефициери в контекста на общия интерес; iii) демократично и основано на участието управление.

2.5ЕИСК изразява съгласие с тези принципи и насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-смели и координирани инициативи за създаване на обща и координирана правна рамка за социалната икономика, която да консолидира посочените по-горе три принципа с цел да се премахнат неяснотите и несигурността. Едно определение, което да отчита различните утвърдили се организационни и предприемачески методи, би направило възможно и постигането на целта за предоставяне на европейски статут на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите, по-специално на онези, на които се налага да работят в трансграничен контекст.

2.6Комитетът приветства факта, че Комисията предлага да съдейства на държавите членки при определянето на мерки в полза на социалната икономика, за да се подкрепи един по-устойчив, приобщаващ и иновативен модел на икономическо и социално развитие. По-специално, Комисията възнамерява да предприеме действия, пряко или съвместно с държавите членки, в три приоритетни области: i) създаване на подходящи условия за социалната икономика; ii) предлагане на възможности за стартиране и разширяване на нейните дейности; iii) гарантиране на признаването на социалната икономика.

2.7От тази гледна точка ЕИСК оценява положително факта, че в плана за действие се призовава за използване на множество политически мерки, включително данъчно облагане, регулиране на публичните пазари, конкуренция и държавна помощ, подходящо регулиране на условията на труд и образование и научни изследвания. Във връзка с това подчертава необходимостта от насърчаване на качеството на работата и подобряване на процедурите за информиране и приобщаване на работниците в стратегическите решения на субектите на социалната икономика.

2.8Секторите, в които работят субектите на социалната икономика, включват социалните и здравните услуги, грижите, образованието и обучението, културата и опазването на околната среда, както и като цяло много от УОИИ, посочени в Европейския стълб на социалните права — сектори, които създават все по-голяма икономическа стойност и все повече работни места.

2.9Субектите на социалната икономика са активни във всички икономически сектори в много европейски държави: от промишленото и занаятчийското производство до кръговата икономика, от устойчивия туризъм до производството на енергия от възобновяеми източници, от транспорта до комуникационните и информационните услуги, и играят решаваща роля за социалните иновации и широко разпространения трансфер на технологии в услуга на населението или районите в неравностойно положение. Многообразието от правни и организационни форми налага да се избягва прилагането на универсален подход, без обаче това да представлява отказ от някаква форма на координация под ръководството на Комисията.

2.10Предприятията на социалната икономика до голяма степен са установени на местно равнище, където допринасят за социалното сближаване, като превръщат териториите в по-устойчиви и приобщаващи. Благодарение на тази тенденция на близост предприятията от социалната икономика са особено ефективни за подпомагане на екологичния и цифровия преход, тъй като правят цифровите технологии, по-специално онези, които улесняват хората с увреждания и благоприятстват участието им в пазара на труда, по-достъпни за всички, включително за най-уязвимите и изложени на риск от социално изключване.

2.11Особено внимание трябва да се обърне и на участието и насърчаването на младите хора, които би трябва да бъдат подкрепени от мерки за обучение, насочени към повишаване на предприемаческия дух на младото поколение.

2.12За реализирането на този потенциал е необходимо да се увеличи достъпът на субектите на социалната икономика до инвестиционен капитал, най-вече с цел пълно разгръщане на инвестициите в социални инфраструктури (жилища на достъпни цени, здравеопазване и дългосрочни грижи, образование и учене през целия живот, намаляване на бедността, повишаване на достъпността). Тези инфраструктури трябва да бъдат укрепени, за да се намалят неравенствата и социалното изключване, които се увеличиха в Европа вследствие на пандемията.

2.13Планът за действие представлява възможност за развитие на социалната икономика чрез подобряване на промишлената политика, както и за признаване на ролята, която играят най-вече кооперациите в европейския сектор на услугите и промишлеността, където те създават важни производствени клъстери и висок капацитет за иновации.

2.14ЕИСК счита за важен ангажимента на Комисията да извърши проучвания и изследвания относно социалната икономика с оглед на изготвянето на препоръка на Европейския съвет през 2023 г., и също така приветства факта, че през 2025 г. се предвижда оценка на прилагането на плана за действие. Въпреки това, за да бъдат ефективни проучванията и оценките, в Плана за действие за социалната икономика би трябвало да се изяснят по-добре поставените средносрочни и дългосрочни цели, за да се уточнят очакваните социални въздействия, включително във връзка с Европейската стратегия за 2030 г.

2.15ЕИСК оценява и подкрепя целите на Комисията за насърчаване на трансграничните отношения и интернационализация на социалната икономика, като подкрепя и насърчава участието на предприятията на социалната икономика в европейските платформи за партньорство чрез активирането на единен портал за социалната икономика.

2.16В рамките на инициативите за насърчаване на предприемаческата култура, и по-специално за увеличаване на участието на младите хора в създаването на нови предприятия, е от съществено значение да се подобрят познанията относно потенциала на социалната икономика в учебните програми на средните училища и университетите. Ето защо подкрепяме предложението за създаване на нова академия за младежко предприемачество, която да включва социалната икономика.

3.Конкретни бележки

3.1Отношения между публичните администрации и субектите на социалната икономика

3.1.1Като признава потенциала на социалната икономика за бъдещето на социалните и промишлените политики, Планът за действие за социалната икономика потвърждава значението на функциите от общ интерес, за които допринася социалната икономика, и поради това е важно да се определят цели за подобряване на сътрудничеството между публичната администрация, субектите на социалната икономика и участниците в социалния диалог.

3.1.2От тази гледна точка ЕИСК счита за необходимо да се инвестира в засилването на „споделената администрация“ между публичните власти и социалните предприятия, които да работят за постигане на цели от общ интерес, като се зачита специфичната им компетентност и автономност. Следователно би трябвало да се насърчават форми на планиране и проектиране, които да прилагат приобщаващо управление, отчитащо ролята на субектите на социалната икономика, по-специално в териториалните системи за сътрудничество между социалната икономика и местните администрации. Тези иновативни форми трябва задължително да бъдат изградени при спазване на изискванията за прозрачност, равни условия на третиране, икономичност и отвореност към различните заинтересовани страни, като се прилага принципа на субсидиарност.

3.1.3Тези форми на сътрудничество изглеждат особено ефективни, когато става въпрос за създаване на услуги от общ интерес, тъй като дават възможност за по-добро управление на конкурентоспособността, като развиват и засилват сътрудничеството и положителните социални въздействия, създадени в интерес на общите блага.

3.1.4Ето защо ЕИСК споделя намерението на Комисията да работи за подобряване на достъпа на субектите на социалната икономика до пазара на обществени поръчки. В това отношение е постигнат голям напредък благодарение на директивите 1 за обществените поръчки от 2014 г. Въпреки това ЕИСК изразява надежда, че при преразглеждането на Директивата за обществените поръчки, и по-специално на член 77 относно облекчения режим за социални услуги, Комисията ще въведе по-ясно разграничение между преследването на общия интерес и осъществяването на единния пазар, за да се предостави по-добро правно основание за сключването на споразумения за сътрудничество между публичните органи и социалната икономика.

3.2Държавна помощ

3.2.1Добре известно е, че някои от секторите, в които работят субектите на социалната икономика, по-специално социалното подпомагане, здравеопазването, образованието и насърчаването на културата, се нуждаят от подходяща публична финансова подкрепа, чието въвеждане при всички случаи не бива да нарушава пазарните правила, там, където услугите, предоставяни от субекти от социалната икономика, се предоставят и от търговски предприятия.

3.2.2С контрола на държавната помощ се цели да се поддържа баланс между подкрепа и лоялна конкуренция. В плана за действие се подчертава, че публичните органи и бенефициерите често не се възползват максимално от съществуващите възможности по отношение на гъвкавостта на държавната помощ. Това със сигурност е вярно и налага необходимостта от целенасочени инвестиции в специализирано обучение за публичните администрации във връзка с европейските правила за държавната помощ и по-специално свързаната с услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

3.2.3Все пак правилата на конкуренцията невинаги са подходящи за решаване на въпроси като този за управлението на социалните услуги, най-вече здравеопазването и личната помощ, които не следват пазарната логика, а тази на солидарността. В становище TEN/605 ЕИСК вече подчерта, че „липсата на сигурност или значителните разходи, свързани с изпълнението на изискванията, създават пречки, които неоснователно възпрепятстват органите да прилагат в пълна степен политиката за УОИИ“. Планът за действие за социалната икономика трябва да представлява възможност за подобряване на диалога между Комисията, държавите членки, местните власти и представителите на социалните партньори и социалната икономика.

3.2.4Правилата на ЕС в областта на УОИИ осигуряват добра гъвкавост по отношение на тези за държавната помощ. Много публични власти обаче се отказват от възможността за прилагане на правната рамка относно публичната помощ за УОИИ.

3.2.5Предложението на Комисията да се улесни по-доброто познаване на формите на достъп до държавна помощ чрез специални уебинари и семинари е похвално, но не е достатъчно. Всъщност са необходими по-сериозни регулаторни действия, включително чрез актове с незадължителен характер, които да изяснят изискванията за достъп и размера на държавната помощ на разположение на субектите на социалната икономика, по-специално по отношение на сектора на УОИИ, от една страна, и от друга — помощта за наемане на хора в неравностойно положение съгласно Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО).

3.2.6Освен това би трябвало да бъдат признати за съвместими с вътрешния пазар безвъзмездните средства, изплащани на субектите на социалната икономика, които допринасят за осъществяването на общия интерес, и поради тази причина би било полезно да се преразгледат и минималните прагове при действията за подкрепа на предприятията на социалната икономика, извършващи дейности и социални услуги от общ интерес.

3.3Инвестиции и финансови инструменти

3.3.1Според цитираните в плана за действие оценки най-малко 2,5 милиарда от бюджета на ЕС са били мобилизирани през програмния период 2014 – 2020 г. за подкрепа на социалната икономика чрез различни европейски програми и фондове. ЕИСК приветства намерението на Комисията да увеличи допълнително нивото на подкрепа за периода 2021 – 2027 г. чрез намаляване на пречките пред достъпа на субектите на социалната икономика до европейски фондове.

3.3.2Поради тази причина е важна целта за стартиране на нови финансови продукти още през 2022 г. в рамките на програмата InvestEU с оглед на мобилизирането на частно финансиране, насочено към нуждите на предприятията на социалната икономика.

3.3.3Освен насърчаването на инвестициите и финансовите инструменти, за много субекти на социалната икономика все още е трудно дори да получат достъп до банково кредитиране. Поради това ЕИСК счита, че са необходими инструменти за гарантиране на достъпа до кредити, каквито вече бяха широко изпробвани при МСП и следва да започнат да се прилагат систематично и за субектите на социалната икономика.

3.3.4ЕИСК предлага всяка държава членка да бъде насърчавана да създаде, включително с подкрепата на инструмента InvestEU, специален „гаранционен фонд“, предназначен за субектите на социалната икономика, който да следва специфични критерии за оценка на кредитоспособността, като се насърчава въвеждането на подходящи показатели за оценка на инвестициите в социалната икономика, което би спомогнало и за насърчаването на иновативни финансови инструменти.

3.3.5ЕИСК споделя положителната оценка на Плана за действие за социалната икономика по отношение на опита с изкупуването на предприятия от страна на работниците, където отново се подчертава ролята на създадените от работници кооперации, които възобновяват дейността на предприятия в криза чрез обединяването си под формата на кооперация. Подобни опити са успешни, ако обединилите се в кооперация работници могат да разчитат на специфични механизми за финансиране и на създаването на фондове за капитализиране на въпросните предприятия. Но наред с финансовите инструменти е изключително важно работниците да бъдат подходящо подкрепени с дейности за обучение и задълбочаване на уменията. ЕИСК призовава също така Комисията да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за намиране на инструменти и решения за премахване на пречките и ускоряване на правните процедури за прехвърляне на собствеността на дадено дружество на служителите му след неговото закриване, като това се извърши чрез работнически кооперации или други форми на предприятия на социалната икономика — собственост на работниците.

3.4Данъчна политика, която признава функциите от общ интерес

3.4.1Данъчната рамка, в която работят субектите на социалната икономика, е фрагментирана и до голяма степен определяна от държавите членки. ЕИСК приветства факта, че в плана за действие се посочва необходимостта от специфично данъчно облагане за социалната икономика, като отбелязва, че малко държави към днешна дата са разработили специфична и съгласувана данъчна рамка за социалните предприятия.

3.4.2Координираната данъчна хармонизация, вдъхновена от най-добрите практики в държавите членки, би била полезна и желателна, по-специално за някои освобождавания от данъци върху неразпределената печалба, намаленията на ставките на ДДС, намаленията или освобождаванията от разходи за социално осигуряване и данъчните облекчения за дарения.

3.4.3ЕИСК приветства факта, че в Плана за действие за социалната икономика се предлага публикуването на насоки, които изясняват правилата за данъчно третиране на трансграничните дарения, предназначени за обществено полезни инициативи, и на специално проучване относно даренията за благотворителност в ЕС; във връзка с това Комитетът счита, че тези насоки би трябвало да включват препоръки към държавите членки относно начините за съпоставка между местните благотворителни организации и организациите, установени в друга държава от ЕС.

3.4.4В заключение е важно Планът за действие за социалната икономика да се превърне в стратегически инструмент, съставен от конкретни действия в полза на субектите на социалната икономика и местните общности, придружени от данъчна политика в съответствие със заявените социални цели.

Брюксел, 18 май 2022 г.

Christa Schweng
председател на Европейския икономически и социален комитет

_____________

(1) Директива 2014/24/ЕС от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО.
Top