Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document cbe70300-439f-11ef-865a-01aa75ed71a1

    Consolidated text: Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 15 декември 2015 година относно оценката на трансграничните ефекти и доброволната реципрочност за мерките на макропруденциалната политика (ECCP/2015/2)

    02016Y0312(02) — BG — 06.05.2024 — 010.001


    Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

    ►B

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

    от 15 декември 2015 година

    относно оценката на трансграничните ефекти и доброволната реципрочност за мерките на макропруденциалната политика

    (ECCP/2015/2)

    (ОВ C 097, 12.3.2016 г., стp. 9)

    Изменен с:

     

     

    Официален вестник

      №

    страница

    дата

     M1

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 24 март 2016 година 2016/C 153/01

      C 153

    1

    29.4.2016

     M2

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 24 юни 2016 година 2016/C 290/01

      C 290

    1

    10.8.2016

    ►M3

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 20 октомври 2017 година 2017/C 431/01

      C 431

    1

    15.12.2017

     M4

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 8 януари 2018 година 2018/C 41/01

      C 41

    1

    3.2.2018

     M5

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 16 юли 2018 година 2018/C 338/01

      C 338

    1

    21.9.2018

     M6

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 5 декември 2018 година 2019/C 39/01

      C 39

    1

    1.2.2019

     M7

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 15 януари 2019 година 2019/C 106/01

      C 106

    1

    20.3.2019

     M8

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 2 юни 2020 година 2020/C 217/01

      C 217

    1

    1.7.2020

     M9

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 22 декември 2020 година 2021/C 43/01

      C 43

    1

    8.2.2021

     M10

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 30 април 2021 година 2021/C 222/01

      C 222

    1

    11.6.2021

     M11

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 24 март 2021 година 2021/C 222/02

      C 222

    13

    11.6.2021

     M12

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 26 юли 2021 година 2021/C 358/01

      C 358

    1

    7.9.2021

     M13

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 16 февруари 2022 година 2022/C 174/01

      C 174

    1

    28.4.2022

     M14

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 30 март 2022 година 2022/C 206/02

      C 206

    3

    23.5.2022

     M15

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 2 юни 2022 година 2022/C 286/01

      C 286

    1

    27.7.2022

     M16

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 6 март 2023 година 2023/C 158/01

      C 158

    1

    4.5.2023

     M17

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 6 юли 2023 година 2023/C 307/01

      C 307

    1

    31.8.2023

     M18

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 3 октомври 2023 година C/2023/899

      C 899

    1

    14.11.2023

    ►M19

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК  от 8 декември 2023 година C/2024/3114

      C 3114

    1

    6.5.2024




    ▼B

    ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

    от 15 декември 2015 година

    относно оценката на трансграничните ефекти и доброволната реципрочност за мерките на макропруденциалната политика

    (ECCP/2015/2)

    2016/C 97/02



    РАЗДЕЛ 1

    ПРЕПОРЪКИ

    Препоръка А — Оценка на трансграничните ефекти от собствените мерки на макропруденциалната политика на съответните органи

    1. На съответните активиращи органи се препоръчва, преди да приемат собствени мерки на макропруденциалната политика, да направят оценка на трансграничните ефекти от прилагането им. Като минимум, като се използва методологията, описана в глава 11 от Наръчника на ЕССР, следва да бъде направена оценка на каналите на преноса, които функционират чрез корекции на риска и регулаторен арбитраж.

    2. На съответните активиращи органи се препоръчва да направят оценка на възможните:

    а) 

    трансгранични ефекти (изтичания и регулаторен арбитраж) от прилагането на мерки на макропруденциалната политика в тяхната юрисдикция; и

    б) 

    трансгранични ефекти от предложените мерки на макропруденциалната политика върху други държави членки и върху единния пазар.

    3. На съответните активиращи органи се препоръчва да извършват наблюдение поне веднъж годишно на възникването и развитието на трансграничните ефекти от въведените от тях мерки на макропруденциалната политика.

    Препоръка Б — Уведомление и искане за реципрочност по отношение на собствените мерки на макропруденциалната политика на съответните органи

    1. На съответните активиращи органи се препоръчва да уведомят ЕССР за мерките на макропруденциалната политика, веднага щом те бъдат приети, но не по-късно от две седмици след приемането им. В уведомленията следва да се включи оценка на трансграничните ефекти и на необходимостта от реципрочност от страна на съответните органи. От съответните активиращи органи се изисква да предоставят информацията на английски език, като използват образците, публикувани на уебсайта на ЕССР.

    ▼M3

    2. Ако с цел да се осигури ефективното действие на съответните мерки се счете за необходимо да има реципрочност от други държави членки, на съответните активиращи органи се препоръчва заедно с уведомлението за мярката да представят на ЕССР искане за реципрочност. Искането следва да включва предложения праг на същественост.

    ▼B

    3. Ако мерките на макропруденциалната политика бъдат активирани преди приемането на настоящата препоръка или ако реципрочността не се счита за необходима при първоначалното въвеждане на мерките, но впоследствие съответният активиращ орган реши, че реципрочността е станала необходима, на съответните активиращи органи се препоръчва да представят на ЕССР искане за реципрочност.

    Препоръка В — Реципрочност на мерките на макропруденциалната политика на други съответни органи

    ▼M19

    1. Препоръчва се съответните органи да прилагат реципрочност спрямо мерките на макропруденциалната политика, приети от други съответни органи, за които ЕССР е препоръчал реципрочност. Препоръчва се да бъде прилагана реципрочност спрямо следните мерки, допълнително описани в приложението:

    Белгия:
    — 
    ниво на буфера за системен риск в размер на 9 % за всички експозиции на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищен недвижим имот, за който обезпечението се намира в Белгия, приложимо до 31 март 2024 г.;
    — 
    ниво на буфера за системен риск в размер на 6 % за всички експозиции на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищен недвижим имот, за който обезпечението се намира в Белгия, приложимо от 1 април 2024 г.;
    Германия:
    — 
    ниво на буфера за системен риск в размер на 2 % за: i) всички експозиции на дребно по ВРП, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се в Германия; и ii) всички експозиции по СП, напълно и изцяло обезпечени с намиращи се в Германия жилищни недвижими имоти, както е посочено в член 125, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );
    Литва:
    — 
    ниво на буфера за системен риск в размер на 2 % за всички обезпечени с жилищен имот експозиции на дребно към физически лица, пребиваващи в Република Литва.
    Люксембург:
    — 
    правно обвързващи ограничения на съотношението кредит/стойност (Кр/Ст) за нови ипотечни кредити за жилищни недвижими имоти, намиращи се в Люксембург, с различни ограничения на Кр/Ст, приложими за различните категории кредитополучатели:
    а) 

    ограничение на Кр/Ст от 100 % за купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище;

    б) 

    ограничение на Кр/Ст от 90 % за други купувачи, т.е. различни от купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище. Това ограничение се прилага пропорционално чрез портфейлна квота. По-конкретно кредиторите могат да емитират 15 % от портфейла от нови ипотечни кредити, предоставени на тези кредитополучатели с Кр/Ст над 90 %, но под максималната стойност на Кр/Ст от 100 %;

    в) 

    ограничение на Кр/Ст от 80 % за други ипотечни кредити (включително сегмента „покупка с цел отдаване под наем“).

    Нидерландия:
    — 
    минимално средно рисково тегло, прилагано в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013 към лицензираните в Нидерландия кредитни институции, използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания по отношение на портфейлите им от експозиции към физически лица, обезпечени с жилищен имот, намиращ се в Нидерландия. За всяка отделна позиция на експозиция, която попада в обхвата на мярката, се определя рисково тегло в размер на 12 % за частта от кредита, която не надвишава 55 % от пазарната стойност на имота, който служи за обезпечаване на кредита, а за останалата част от кредита се определя рисково тегло в размер на 45 %. Минималното средно рисково тегло на портфейла е претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла на отделните кредити.
    Норвегия:
    — 
    ниво на буфер за системен риск в размер на 4,5 %, приложимо за всички експозиции в Норвегия, приложено съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), приложима за Норвегия от 31 декември 2022 г. съгласно условията на Споразумението за Европейското икономическо пространство ( 3 ) (Споразумението за ЕИП) (наричана по-долу „ДКИ, приложима за Норвегия от 31 декември 2022 г. “), по отношение на всички кредитни институции, лицензирани в Норвегия;
    — 
    долна граница от 20 % за (претеглени по експозиции) средни рискови тегла за експозиции към жилищни недвижими имоти в Норвегия, приложена съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013, приложим за Норвегия от 31 декември 2022 г. съгласно условията на Споразумението за ЕИП (наричан по-долу „РКИ, приложим за Норвегия от 31 декември 2022 г. “), по отношение на кредитни институции, лицензирани в Норвегия и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания;
    — 
    долна граница от 35 % за (претеглени по експозиции) средни рискови тегла за експозиции към търговски недвижими имоти в Норвегия, приложена съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от РКИ, приложим за Норвегия от 31 декември 2022 г., по отношение на кредитни институции, лицензирани в Норвегия и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания.
    Швеция:
    — 
    специфична за всяка кредитна институция долна граница в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на портфейла от обезпечени с недвижими имоти експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, наложена на кредитни институции, лицензирани в Швеция и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания;
    — 
    специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) в размер на 35 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от експозиции към предприятия, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти (имоти, физически разположени в Швеция, притежавани с търговска цел, за да генерират доход от наем), и специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от експозиции към предприятия, обезпечени с ипотеки върху недвижими жилищни имоти (жилищни сгради, физически разположени в Швеция, притежавани с търговска цел, за да генерират доход от наем, когато броят на жилищата в имота надвишава три), прилагани в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 към кредитни институции, лицензирани в Швеция, използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания.
    Португалия:
    — 
    ниво на буфера за системен риск в размер на 4 % за всички експозиции на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищен недвижим имот, за който обезпечението се намира в Португалия;
    Дания:
    — 
    ниво на секторния буфер за системен риск в размер на 7 % за всички видове експозиции в Дания към нефинансови предприятия, извършващи операции с недвижими имоти и дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради, определени в съответствие със статистическата класификация на икономическите дейности в Съюза (NACE), установена в Регламент (ЕО) № 1893/2006.

    ▼B

    2. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо мерките на макропруденциалната политика, изброени в настоящата препоръка, като прилагат същата мярка на макропруденциалната политика като вече приложената от активиращия орган. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в националното законодателство, на съответните органи се препоръчва, след консултация с ЕССР, да прилагат реципрочност, като приемат съществуваща в тяхната юрисдикция мярка на макропруденциалната политика, чийто ефект е най-еквивалентен на активираната мярка на макропруденциалната политика.

    3. Освен ако е препоръчан конкретен краен срок по отношение на реципрочността на мярка на макропруденциалната политика, на съответните органи се препоръчва да приемат реципрочни мерки на макропруденциалната политика не по-късно от три месеца след публикуването на най-скорошното изменения на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз. Доколкото е възможно, приетите мерки и реципрочните мерки следва да имат еднаква дата на активиране.

    Препоръка Г — Уведомление за реципрочността на мерките на макропруденциалната политика на други съответни органи

    На съответните органи се препоръчва да уведомят ЕССР за приложената от тях реципрочност спрямо мерките на макропруденциалната политика на други съответни органи. Уведомленията следва да бъдат изпращани не по-късно от един месец, след като е приета реципрочната мярка. От уведомяващите органи се изисква да предоставят информацията на английски език, като използват образеца, публикуван на уебсайта на ЕССР.

    РАЗДЕЛ 2

    ИЗПЪЛНЕНИЕ

    1.    Тълкуване

    За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

    а) 

    „активиране“ е прилагането на мярка макропруденциалната политика на национално равнище;

    б) 

    „приемане“ е решение, взето от съответния орган относно въвеждането, реципрочността или изменението на мярка на макропруденциалната политика;

    в) 

    „финансова услуга“ е всяка услуга с банков, кредитен, застрахователен, свързан с личните пенсии, инвестиционен или платежен характер;

    г) 

    „мярка на макропруденциалната политика“ е всяка мярка, с която се цели предотвратяването или намаляването на системния риск съгласно определението в член 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и която е приета или активирана от съответния орган съгласно правото на Съюза или националното право;

    д) 

    „уведомление“ е писмено известие на английски език, отправено до ЕССР от съответните органи, включително ЕЦБ съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, относно мярка на макропруденциалната политика в съответствие, но не само, с член 133 от Директива 2013/36/ЕС и член 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, което може да бъде искане за реципрочност от една държава членка в съответствие, но не само, с член 134, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС и член 458, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

    е) 

    „реципрочност“ е режим, по силата на който съответният орган в една юрисдикция прилага мярка на макропруденциалната политика, която е еднаква или еквивалентна с определената от съответния активиращ орган в друга юрисдикция, към финансовите институции от своята юрисдикция, когато те са изложени на същия риск в тази юрисдикция;

    ж) 

    „съответен активиращ орган“ е съответният орган, който отговаря за прилагането на мярка на макропруденциалната политика на национално равнище;

    з) 

    „съответен орган“ е органът, на когото е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика, включително, но не само:

    i) 

    определеният орган в съответствие с глава 4 от Директива 2013/36/ЕС и член 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентният орган съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ЕЦБ в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; или

    ii) 

    макропруденциалният орган с целите, режима, правомощията, изискванията за отчетност и другите характеристики, изложени в Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск ( 4 );

    ▼M3

    и) 

    „праг на същественост“ е количествен праг, под който експозицията на отделен доставчик на финансови услуги на установения макропруденциален риск в юрисдикцията, в която се прилага мярката на макропруденциалната политика от активиращия орган, може да се счита за несъществена.

    ▼B

    2.    Освобождавания

    ▼M3

    1. Съответните органи могат да освободят отделен доставчик на финансови услуги в своята юрисдикция от прилагането на определена реципрочна мярка на макропруденциалната политика, ако този доставчик на финансови услуги има несъществена експозиция към установения макропруденциален риск в юрисдикцията, където съответният активиращ орган прилага въпросната мярка на макропруденциалната политика (принцип de minimis). От съответните органи се изисква да се отчитат на ЕССР за тези освобождавания, като използват образеца за уведомление относно реципрочните мерки, публикуван на уебсайта на ЕССР.

    За целите на прилагане на принципа de minimis ЕССР препоръчва праг на същественост, основан на прага, предложен от съответния активиращ орган съгласно раздел 1, подпрепоръка Б, параграф 2. Калибрирането на прага се извършва при съблюдаване на най-добрите практики, установени от ЕССР. Прагът на същественост е препоръчано максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат да прилагат препоръчания праг, да установяват по-нисък праг за своята юрисдикция, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост. Когато прилагат принципа de minimis, органите следва да наблюдават с внимание дали ще се реализират изтичанията и регулаторният арбитраж и, когато е необходимо, да запълнят регулаторната празнина.

    ▼B

    2. Ако съответните органи вече са приложили реципрочност и оповестили мярката, преди за нея да е препоръчана реципрочност с настоящата препоръка, не е необходимо реципрочната мярка да бъде изменяна, дори ако се различава от мярката, приложена от активиращия орган.

    3.    Срок и отчетност

    1. От съответните органи се изисква да се отчитат на ЕССР и Съвета за действията, които предприемат в отговор на настоящата препоръка, или да предоставят подходяща обосновка за случаите на бездействие. Отчетите се изпращат веднъж на всеки две години, като крайният срок за първия отчет е 30 юни 2017 г. Отчетите следва да съдържат най-малкото:

    а) 

    информация относно същността на предприетите действия и момента, когато те са извършени;

    б) 

    оценка на ефекта на предприетите действия от гледна точка на целите на настоящата препоръка;

    в) 

    подробна обосновка на предоставените освобождавания съгласно принципа de minimis, както и на случаите на бездействие или отклонение от настоящата препоръка, включително забавянията.

    2. В случай на споделени правомощия съответните органи следва да координират действията си помежду си, за да предоставят необходимата информация навреме.

    3. Съответните органи се приканват да информират ЕССР при първа възможност за предложените мерки на макропруденциалната политика.

    4. Реципрочна мярка на макропруденциалната политика се счита за еквивалентна, ако доколкото е възможно, има:

    а) 

    същото икономическо въздействие;

    б) 

    същото приложно поле; и

    в) 

    същите последици (санкции) при неизпълнение.

    ▼M3

    4.    Изменения на препоръката

    Генералният съвет ще реши кога е необходимо да бъде изменена настоящата препоръка. Тези изменения включват по-специално допълнителни или изменени мерки на макропруденциалната политика, спрямо които трябва да се приложи реципрочност съгласно препоръка В и свързаните с нея приложения, които съдържат информация за конкретната мярка, включително прага на същественост, предоставен от ЕССР. Генералният съвет също може да удължи крайните срокове по предходните параграфи, когато са необходими законодателни инициативи с оглед на изпълнението на една или повече препоръки. По-специално, Генералният съвет може да реши да измени настоящата препоръка, след като Европейската комисия направи преглед на рамката за задължително признаване съгласно правото на Съюза или въз основа на опита, натрупан от действието на режима на доброволна реципрочност, установен с настоящата препоръка.

    ▼B

    5.    Наблюдение и оценка

    1. Секретариатът на ЕССР:

    а) 

    подпомага съответните органи, като създава условия за координирана отчетност, предоставя съответните образци и пояснява, когато е необходимо, процедурата и срока за изпълнение;

    б) 

    проверява изпълнението от страна на съответните органи, включително като ги подпомага при поискване от тяхна страна, и представя отчети за изпълнение на Генералния съвет.

    2. Генералният съвет оценява отчетените от съответните органи действия и обосновки и ако е уместно, решава дали настоящата препоръка не е спазена и дали съответните органи не са предоставили подходяща обосновка за бездействието си.

    ▼M19




    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Белгия

    Буфер за системен риск за всички експозиции на дребно по ВРП, обезпечени с жилищен недвижим имот, за който обезпечението се намира в Белгия.

    I.    Описание на мярката

    1. До 31 март 2024 г. с белгийската мярка, прилагана в съответствие с член 133 от Директива 2013/36/ЕС, се налага буфер за системен риск в размер на 9 % за експозициите на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищни недвижими имоти, за които обезпечението се намира в Белгия (както експозиции, които не са в неизпълнение, така и експозиции в неизпълнение).

    2. От 1 април 2024 г. с белгийската мярка, прилагана в съответствие с член 133 от Директива 2013/36/ЕС, се налага буфер за системен риск в размер на 6 % за експозициите на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищни недвижими имоти, за които обезпечението се намира в Белгия (както експозиции, които не са в неизпълнение, така и експозиции в неизпълнение).

    II.    Реципрочност

    3. На съответните органи се препоръчва да приложат реципрочност спрямо белгийската мярка, като я прилагат към експозициите на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищни недвижими имоти, за които обезпечението се намира в Белгия (както като експозиции, които не са в неизпълнение, така и като експозиции в неизпълнение). Като алтернатива спрямо мярката може да се прилага реципрочност, като се използва следният обхват при отчитането по COREP: експозициите на дребно по ВРП, обезпечени с жилищен недвижим имот, към физически лица, намиращи се в Белгия (както експозиции, които не са в неизпълнение, така и експозиции в неизпълнение).

    4. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от четири месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

    III.    Праг на същественост

    5. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Институциите могат да бъдат освободени от изискването за буфер за системен риск, ако съответните им секторни експозиции не надвишават 2 милиарда евро. Следователно реципрочност се иска само когато специфичният за институцията праг бъде надвишен.

    6. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 2 милиарда евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    Германия

    Ниво на буфера за системен риск в размер на 2 % за: i) всички експозиции на дребно по ВРП, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се в Германия; и ii) всички експозиции по СП, напълно и изцяло обезпечени с намиращи се в Германия жилищни недвижими имоти, както е посочено в член 125, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013

    I.    Описание на мярката

    1. С германската мярка, прилагана в съответствие с член 133 от Директива 2013/36/ЕС, се налага буфер за системен риск в размер на 2 % на всички експозиции (т.е. експозициите на дребно и експозициите, различни от експозициите на дребно) към физически и юридически лица, които са обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се в Германия. Мярката се прилага за: i) кредитните институции, лицензирани в Германия, които използват ВРП за изчисляване на размерите на рисково претеглените им експозиции за експозициите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се в Германия; и ii) кредитните институции, лицензирани в Германия, които използват СП за изчисляване на размерите на рисково претеглените им експозиции за експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращи се в Германия жилищни недвижими имоти, както е посочено в член 125, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

    II.    Реципрочност

    2. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо германската мярка, като я прилагат към вътрешно лицензирани кредитни институции.

    3. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС.

    4. На съответните органи се препоръчва да гарантират, че реципрочната мярка се прилага и изпълнява от 1 февруари 2023 г.

    III.    Праг на същественост

    5. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Кредитните институции могат да бъдат освободени от изискването за буфер за системен риск, ако съответните им секторни експозиции не надвишават 10 милиарда евро. Следователно реципрочност се иска само когато специфичният за институцията праг бъде надвишен.

    6. Съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 10 милиарда евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    Литва:

    Ниво на буфера за системен риск в размер на 2 % за всички обезпечени с жилищен имот експозиции на дребно към физически лица, пребиваващи в Република Литва

    I.    Описание на мярката

    1. С литовската мярка, прилагана в съответствие с член 133 от Директива 2013/36/ЕС, се налага буфер за системен риск в размер на 2 % за всички обезпечени с жилищен имот експозиции на дребно към физически лица в Литва.

    II.    Реципрочност

    2. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо литовската мярка, като я прилагат към намиращите се в Литва вътрешно лицензирани банки и обезпечените с жилищен имот преки трансгранични експозиции към физически лица в Литва. Значителен дял от общите ипотечни позиции се държат от клонове на чуждестранни банки, извършващи дейност в Литва, поради което реципрочността на мярката от страна на други държави членки би спомогнала за насърчаване на равнопоставеността и би гарантирала, че всички значими участници на пазара вземат предвид повишения риск, свързан с жилищните недвижими имоти в Литва, и повишават устойчивостта си.

    3. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от четири месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

    III.    Праг на същественост

    4. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Институциите могат да бъдат освободени от изискването за буфер за системен риск, ако съответните им секторни експозиции не надвишават 50 милиона евро, което е приблизително 0,5 % от съответните експозиции на общия сектор на кредитните институции в Литва. Следователно реципрочност се иска само когато специфичният за институцията праг бъде надвишен.

    5. Обосновка на този праг:

    а) 

    необходимо е да се сведе до минимум потенциалът за регулаторна разпокъсаност, тъй като същият праг на същественост ще се прилага и за кредитните институции, лицензирани в Литва;

    б) 

    прилагането на праг на същественост би спомогнало да се гарантират равнопоставеност в смисъл, че за институциите с експозиции със сходен размер се прилага изискването за буфер за системен риск;

    в) 

    прагът е от значение за финансовата стабилност, тъй като по-нататъшното развитие на риска, свързан с жилищните недвижими имоти, ще зависи главно от дейността на жилищния пазар, която отчасти зависи от размера на новите кредити, отпуснати за покупка на жилище. Поради това мярката следва да се прилага за участници на пазара, които извършват дейност на този пазар, въпреки че портфейлите им от ипотечни кредити не са толкова големи, колкото тези на най-големите доставчици на кредити.

    6. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 50 милиона евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    Люксембург:

    Правно обвързващи ограничения на съотношението кредит/стойност (Кр/Ст) за нови ипотечни кредити за жилищни недвижими имоти, намиращи се в Люксембург, с различни ограничения на Кр/Ст, приложими за различните категории кредитополучатели:

    а) 

    ограничение на Кр/Ст от 100 % за купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище;

    б) 

    ограничение на Кр/Ст от 90 % за други купувачи, т.е. различни от купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище. Това ограничение се прилага пропорционално чрез портфейлна квота. По-конкретно кредиторите могат да емитират 15 % от портфейла от нови ипотечни кредити, предоставени на тези кредитополучатели с Кр/Ст над 90 %, но под максималната стойност на Кр/Ст от 100 %;

    в) 

    ограничение на Кр/Ст от 80 % за други ипотечни кредити (включително сегмента „покупка с цел отдаване под наем“).

    I.    Описание на мярката

    1. Люксембургските органи са активирали правно обвързващи ограничения на Кр/Ст за нови ипотечни кредити за жилищни недвижими имоти, намиращи се в Люксембург. След препоръката на Comité du Risque systémique (Комитета за системен риск) ( 5 ) Commission de Surveillance du Secteur Financier (Комисията за надзор на финансовия сектор) ( 6 ), действаща съвместно с Banque centrale du Luxembourg, активира ограничения на Кр/Ст, които се различават при три категории кредитополучатели. Ограниченията на Кр/Ст за всяка от трите категории са, както следва:

    а) 

    ограничение на Кр/Ст от 100 % за купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище;

    б) 

    ограничение на Кр/Ст от 90 % за други купувачи, т.е. различни от купувачи за първи път, придобиващи основното си жилище. Това ограничение се прилага пропорционално чрез портфейлна квота. По-конкретно кредиторите могат да емитират 15 % от портфейла от нови ипотечни кредити, предоставени на тези кредитополучатели с Кр/Ст над 90 %, но под максималната стойност на Кр/Ст от 100 %;

    в) 

    ограничение на Кр/Ст от 80 % за други ипотечни кредити (включително сегмента „покупка с цел отдаване под наем“).

    2. Кр/Ст е съотношението между сумата на всички кредити или кредитни траншове, обезпечени от кредитополучателя с жилищен имот към момента на предоставяне на кредита, и стойността на имота към същия момент.

    3. Ограниченията на Кр/Ст се прилагат независимо от вида на собствеността (напр. пълна собственост, плодоползване, гола собственост).

    4. Мярката се прилага за всеки частен кредитополучател, който взема ипотечен кредит за закупуване на жилищен недвижим имот в Люксембург за нетърговски цели. Мярката се прилага и ако кредитополучателят използва правна структура като дружество за инвестиции в недвижими имоти, за да сключи тази сделка, както и в случай на съвместни заявления. „Жилищен недвижим имот“ включва земя за застрояване, независимо дали строителните работи се извършват непосредствено след покупката или години след това. Мярката се прилага и ако се предоставя кредит на кредитополучател за закупуване на имот с договор за дългосрочен наем. Недвижимият имот може да бъде за обитаване от собственика или за отдаване под наем.

    II.    Реципрочност

    5. На държави членки, чиито кредитни институции, застрахователни (осигурителни) дружества и лица, извършващи професионална дейност по отпускане на кредити (ипотекарни кредитори), имат съответни съществени кредитни експозиции в Люксембург чрез пряк трансграничен кредит, се препоръчва да прилагат реципрочност на люксембургската мярка в своята юрисдикция. Ако същата мярка не съществува в тяхната юрисдикция за всички съответни трансгранични експозиции, съответните органи следва да прилагат съществуващите мерки, които имат ефект, най-близък до този на активираната мярка на макропруденциалната политика.

    6. Държавите членки следва да уведомят ЕССР, че са приложили реципрочност по отношение на люксембургската мярка или са използвали изключения de minimis в съответствие с препоръка Г от Препоръка ЕССР/2015/2. Уведомлението следва да бъде предоставено не по-късно от един месец след приемането на реципрочната мярка, като се използва съответният образец, публикуван на уебсайта на ЕССР. ЕССР публикува уведомленията на уебсайта на ЕССР, като по този начин оповестява публично националните решения за реципрочност. Това публикуване включва всички изключения, направени от държавите членки, прилагащи реципрочност, и техния ангажимент да наблюдават за изтичания и да предприемат действия при необходимост.

    7. На държавите членки се препоръчва да прилагат реципрочност по отношение на мярката в срок от три месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

    III.    Праг на същественост

    8. Мярката се допълва от два прага на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от държавите членки, прилагащи реципрочност: специфичен за държавата праг на същественост и специфичен за институцията праг на същественост. Специфичният за държавата праг на същественост за общия размер на трансграничното ипотечно кредитиране за Люксембург е 350 милиона евро, което съответства на приблизително 1 % от общия местен пазар на ипотечни кредити за жилищни имоти през декември 2020 г. Специфичният за институцията праг на същественост за общия размер на трансграничното ипотечно кредитиране за Люксембург е 35 милиона евро, което съответства на приблизително 0,1 % от общия местен пазар на ипотечни кредити за жилищни имоти в Люксембург през декември 2020 г. Реципрочността се изисква само когато са надхвърлени както специфичният за държавата праг, така и специфичният за институцията праг.

    Нидерландия:

    Минимално средно рисково тегло, прилагано от кредитните институции, използващи ВРП, по отношение на техните портфейли от експозиции към физически лица, обезпечени с жилищен имот, намиращ се в Нидерландия. За всяка отделна позиция на експозиция, която попада в обхвата на мярката, се определя рисково тегло в размер на 12 % за частта от кредита, която не надвишава 55 % от пазарната стойност на имота, който служи за обезпечаване на кредита, а за останалата част от кредита се определя рисково тегло в размер на 45 %. Минималното средно рисково тегло на портфейла е претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла на отделните кредити.

    I.    Описание на мярката

    1. С нидерландската мярка, прилагана в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка vi) от Регламент (ЕС) № 575/2013, на кредитните институции, използващи ВРП, се налага минимално средно рисково тегло за портфейла им от експозиции към физически лица, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, намиращи се в Нидерландия. Кредитите, обхванати от националната схема за гарантиране на ипотеките, са изключени от мярката.

    2. Минималното средно рисково тегло се изчислява, както следва:

    а) 

    За всяка отделна позиция на експозиция, която попада в обхвата на мярката, се определя рисково тегло в размер на 12 % за частта от кредита, която не надвишава 55 % от пазарната стойност на имота, който служи за обезпечаване на кредита, а за останалата част от кредита се определя рисково тегло в размер на 45 %. Съотношението Кр/Ст, което се използва при това изчисление, следва да се определя в съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013.

    б) 

    Минималното средно рисково тегло на портфейла е претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла на отделните кредити, изчислена, както е обяснено по-горе. Отделните кредити, които са изключени от мярката, не се вземат предвид при изчисляването на минималното средно рисково тегло.

    3. Тази мярка не заменя съществуващите капиталови изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и произтичащи от него. Банките, за които се прилага мярката, трябва да изчисляват средното рисково тегло на частта от ипотечния портфейл, която попада в обхвата на тази мярка, въз основа както на обичайните приложими разпоредби, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 575/2013, така и на метода, определен в мярката. При изчисляването на капиталовите си изисквания те трябва впоследствие да прилагат по-високото от двете средни рискови тегла.

    II.    Реципрочност

    4. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо нидерландската мярка, като я прилагат към вътрешно лицензираните кредитни институции, използващи ВПР, които имат експозиции към физически лица, обезпечени с жилищен имот, намиращ се в Нидерландия, тъй като техният банков сектор може, чрез клоновете си, да е или да бъде изложен пряко или косвено на системен риск на нидерландския жилищен пазар.

    5. Съгласно подпрепоръка В, параграф 2 на съответните органи се препоръчва да прилагат същата мярка като вече приложената в Нидерландия от активиращия орган в рамките на крайния срок, посочен в подпрепоръка В, параграф 3.

    6. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентната мярка не по-късно от четири месеца след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз.

    III.    Праг на същественост

    7. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Институциите могат да бъдат освободени от минималното средно рисково тегло, което се налага на кредитните институции, използващи ВРП, за портфейла им от експозиции към физически лица, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, намиращи се в Нидерландия, ако тази стойност не надвишава 5 милиарда евро. Кредитите, обхванати от националната схема за гарантиране на ипотеките, няма да се вземат предвид при изчисляването на прага на същественост.

    8. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 5 милиарда евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    Норвегия:

    — 
    ниво на буфер за системен риск в размер на 4,5 % за експозиции в Норвегия, приложено съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС, приложима за и в Норвегия от 31 декември 2022 г. съгласно условията на Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП) (наричана по-долу „ДКИ, приложима за и в Норвегия от 31 декември 2022 г. “), по отношение на всички кредитни институции, лицензирани в Норвегия;
    — 
    долна граница от 20 % за (претеглени по експозиции) средни рискови тегла за експозиции към жилищни недвижими имоти в Норвегия, приложена съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013, приложим за и в Норвегия от 31 декември 2022 г. съгласно условията на Споразумението за ЕИП (наричан по-долу „РКИ, приложим за и в Норвегия от 31 декември 2022 г. “), по отношение на кредитни институции, лицензирани в Норвегия и използващи вътрешнорейтинговия подход (ВРП) за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания;
    — 
    долна граница от 35 % за (претеглени по експозиции) рискови тегла за експозиции към търговски недвижими имоти в Норвегия, приложена съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от РКИ, приложим за и в Норвегия от 31 декември 2022 г., по отношение на кредитни институции, лицензирани в Норвегия и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания.

    I.    Описание на мерките

    1. Считано от 31 декември 2020 г., Finansdepartementet (норвежкото Министерство на финансите) въведе три макропруденциални мерки, а именно: i) буфер за системен риск за експозиции в Норвегия съгласно член 133 от ДКИ, приложима за и в Норвегия от 31 декември 2022 г.; ii) долна граница на рисково тегло за експозиции към жилищни недвижими имоти в Норвегия съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от РКИ, приложим за и в Норвегия от 31 декември 2022 г.; и iii) долна граница на рисково тегло за експозиции към търговски недвижими имоти в Норвегия съгласно член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от РКИ, приложим за и в Норвегия от 31 декември 2022 г.

    2. Нивото на буфера за системен риск е определено на 4,5 % и се прилага по отношение на вътрешните експозиции на всички кредитни институции, лицензирани в Норвегия. За кредитните институции, които не използват усъвършенствания ВРП, нивото на буфера за системен риск, приложимо за всички експозиции, е определено на 3 % до 30 декември 2023 г., а след това нивото на буфера за системен риск, приложимо за вътрешни експозиции, е определено на 4,5 %.

    3. Мярката за долна граница на рисковото тегло за жилищни недвижими имоти е специфична за институцията долна граница на средните рискови тегла за експозиции към жилищни недвижими имоти в Норвегия, приложима за кредитни институции, използващи ВРП. Долната граница на рисковото тегло за недвижими имоти се отнася до претегленото според размера на експозициите средно рисково тегло в портфейла от жилищни недвижими имоти. Експозиции към норвежки жилищни недвижими имоти следва да се разбират като експозиции на дребно, обезпечени с недвижим имот в Норвегия.

    4. Мярката за долна граница на рисковото тегло за търговски недвижими имоти е специфична за институцията долна граница на средните рискови тегла за експозиции към търговски недвижими имоти в Норвегия, приложима за кредитни институции, използващи ВРП. Долната граница на рисковото тегло за недвижими имоти се отнася до претегленото според размера на експозициите средно рисково тегло в портфейла от търговски недвижими имоти. Експозиции към норвежки търговски недвижими имоти следва да се разбират като експозиции към предприятия, обезпечени с недвижим имот в Норвегия.

    II.    Реципрочност

    5a. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо норвежките мерки за експозиции, разположени в Норвегия, съответно съгласно член 134, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС и член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013. На съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо нивото на буфера за системен риск в срок от 18 месеца след публикуването на Препоръка ЕССР/2021/3 на Европейския съвет за системен риск ( 7 ) в Официален вестник на Европейския съюз. Спрямо долните граници на рисковото тегло за експозиции към жилищни и търговски недвижими имоти в Норвегия следва да се прилага реципрочност в рамките на стандартния тримесечен преходен период след публикуването на Препоръка ЕССР/2021/3 в Официален вестник на Европейския съюз.

    5б. Тъй като понижаването на прага на същественост, посочено в Препоръка ЕССР/2023/1 на Европейския съвет за системен риск ( 8 ), може да изисква от съответния орган да приеме нова национална реципрочна мярка или да измени съществуващи национални мерки, с които се прилага реципрочност на норвежката мярка за буфер за системен риск, се прилага стандартният тримесечен преходен период след публикуването на Препоръка ЕССР/2023/1 в Официален вестник на Европейския съюз за прилагането на реципрочни мерки.

    6. Ако същите мерки на макропруденциалната политика не съществуват в тяхната юрисдикция, съгласно подпрепоръка В, параграф 2 на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващите в юрисдикцията им мерки на макропруденциалната политика, които имат ефект, най-близък до този на горепосочените мерки, за които е препоръчана реципрочност. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентните мерки съответно за реципрочност на долните граници на средното рисково тегло за експозиции към жилищни и търговски недвижими имоти в рамките на 12 месеца и за реципрочност на нивото на буфера за системен риск в рамките на 18 месеца след публикуването на Препоръка ЕССР/2021/3 в Официален вестник на Европейския съюз. Доколкото понижаването на прага на същественост изисква от съответния орган да приеме нова национална реципрочна мярка, както е описано в настоящата алинея, или да измени съществуващи национални мерки, с които се прилага реципрочност на норвежката мярка за буфер за системен риск, се прилага стандартният тримесечен преходен период след публикуването на Препоръка ЕССР/2023/1 в Официален вестник на Европейския съюз за прилагането на реципрочни мерки.

    [7. Параграф 7 беше заличен с Препоръка ЕССР/2023/1.]

    III.    Праг на същественост

    8. Мерките са допълнени от специфични за институцията прагове на същественост на базата на експозиции, разположени в Норвегия, за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мерките, както следва:

    а) 

    за буфера за системен риск прагът на същественост е определен в размер на рисково претеглената експозиция от 5 милиарда норвежки крони, което съответства на около 0,16 % от общия размер на рисково претеглените експозиции на кредитните институции, отчитащи се в Норвегия;

    б) 

    за долната граница на рисковото тегло на жилищни недвижими имоти прагът на същественост е определен в размер на брутно кредитиране от 32,3 милиарда норвежки крони, което съответства на около 1 % от брутното кредитиране на норвежки клиенти, обезпечено с жилищни недвижими имоти;

    в) 

    за долната граница на рисковото тегло на търговски недвижими имоти прагът на същественост е определен в размер на брутно кредитиране от 7,6 милиарда норвежки крони, което съответства на около 1 % от брутното кредитиране на норвежки клиенти, обезпечено с търговски недвижими имоти.

    9. Съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, имащи несъществени експозиции в Норвегия. Експозициите се считат за несъществени, ако са под определените в параграф 8 по-горе специфични за институцията прагове на същественост. При прилагането на праговете на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат норвежките мерки към освободени преди това отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, когато определените по параграф 8 по-горе прагове на същественост бъдат надхвърлени.

    10. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 праговете на същественост, определени в параграф 8 по-горе, са препоръчителни максимални нива на праговете. Поради това, вместо да прилагат препоръчителните прагове, съответните органи, прилагащи реципрочност, могат да определят по-ниски прагове за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    11. Когато липсват кредитни институции, лицензирани в държавите членки, със съществени експозиции в Норвегия, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо норвежките мерки. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо норвежките мерки, когато вътрешно лицензирана кредитна институция надхвърли съответните прагове на същественост.

    Швеция:

    — 
    специфична за всяка кредитна институция долна граница в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на портфейла от обезпечени с недвижими имоти експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, наложена на кредитни институции, лицензирани в Швеция и използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания;
    — 
    специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) в размер на 35 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от експозиции към предприятия, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти (имоти, физически разположени в Швеция, притежавани с търговска цел, за да генерират доход от наем), и специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от експозиции към предприятия, обезпечени с ипотеки върху недвижими жилищни имоти (жилищни сгради, физически разположени в Швеция, притежавани с търговска цел, за да генерират доход от наем, когато броят на жилищата в имота надвишава три), прилагани в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 към кредитни институции, лицензирани в Швеция, използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания.

    I.    Описание на мерките

    1. Шведската мярка, приложена в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и наложена на кредитните институции, лицензирани в Швеция и използващи ВРП, се състои от специфична за кредитната институция долна граница в размер на 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, приложена по отношение на портфейла от обезпечени с недвижими имоти експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция. Претеглената по експозиции средна стойност е средната стойност на рисковите тегла на отделните експозиции, изчислена в съответствие с член 154 от Регламент (ЕС) № 575/2013, претеглена чрез съответната стойност на експозицията.

    2. Шведската мярка, прилагана в съответствие с член 458, параграф 2, буква г), подточка iv) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и наложена на лицензирани в Швеция кредитни институции, които използват ВРП, се състои от специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) от 35 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от някои експозиции към предприятия в Швеция, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, и специфично за всяка кредитна институция минимално равнище (долна граница) от 25 % за претеглената по експозиции средна стойност на рисковите тегла, прилагано към портфейла от някои експозиции към предприятия в Швеция, обезпечени с ипотеки върху недвижими жилищни имоти. Претеглената по експозиции средна стойност е средната стойност на рисковите тегла на отделните експозиции, изчислена в съответствие с член 153 от Регламент (ЕС) № 575/2013, претеглена чрез съответната стойност на експозицията. Тази мярка не обхваща експозиции към предприятия, обезпечени със: i) земеделски имоти; ii) имоти, чиито пряк собственик са общини, области или региони; iii) имоти, при които повече от 50 % се използват за собствен бизнес; и iv) многофамилни жилищни имоти, при които предназначението на имота не е търговско (например жилищни сдружения, които са собственост на живущите и които са с нестопанска цел) или когато броят на жилищата е по-малък от четири.

    II.    Реципрочност

    3. Съгласно член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на съответните органи на засегнатите държави членки се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо шведските мерки, като ги прилагат към разположени в Швеция клонове на вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания. Съгласно член 458, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на съответните органи на засегнатите държави членки се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо шведските мерки, като ги прилагат спрямо вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания, които имат експозиции на дребно към длъжници, пребиваващи в Швеция, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти и/или експозиции към предприятия в Швеция, обезпечени с ипотеки върху търговски или жилищни имоти. В съответствие с подпрепоръка В, параграф 2 на съответните органи се препоръчва да приложат същата мярка като мерките, които са били изпълнени в Швеция от активиращия орган не по-късно от три месеца след публикуването на съответната препоръка в Официален вестник на Европейския съюз ( 9 ).

    4. Ако същите мерки на макропруденциалната политика не съществуват в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочените мерки, за които е препоръчана реципрочност. На съответните органи се препоръчва да приемат еквивалентните мерки не по-късно от четири месеца след публикуването на съответната препоръка в Официален вестник на Европейския съюз (9) .

    III.    Праг на същественост

    5. Мерките са допълнени от специфичен за институцията праг на същественост от 5 милиарда шведски крони за всяка от мерките, описани съответно в параграфи 1 и 2, за да се регулира потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мерките.

    6. Съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатата държава членка могат да освободят отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, използващи ВРП, които имат експозиции под прага на същественост от 5 милиарда шведски крони, от мерките, описани съответно в параграфи 1 и 2. При прилагането на прага на същественост съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат шведските мерки към освободени преди това отделни вътрешно лицензирани кредитни институции, когато прагът на същественост от 5 милиарда шведски крони бъде надхвърлен за конкретната мярка.

    7. Когато никоя вътрешно лицензирана кредитна институция, която използва ВРП, няма експозиции на дребно, както е описано в параграф 1, над 5 милиарда шведски крони чрез клонове, разположени в Швеция, и/или пряка трансгранична дейност, съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат да не прилагат реципрочност спрямо мярката. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо мярката, описана в параграф 1, ако вътрешно лицензирана кредитна институция, използваща ВРП, надхвърли прага от 5 милиарда шведски крони.

    8. Ако няма вътрешно лицензирана кредитна институция, използваща ВРП, с експозиции към предприятия, както е описано в параграф 2, над 5 милиарда шведски крони чрез клонове, разположени в Швеция, и/или пряка трансгранична дейност, съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат да не прилагат реципрочност спрямо мярката. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо мярката, описана в параграф 2, ако вътрешно лицензирана кредитна институция, използваща ВРП, надхвърли прага от 5 милиарда шведски крони.

    9. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 5 милиарда шведски крони е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи, прилагащи реципрочност, могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост.

    Португалия

    Ниво на буфера за системен риск в размер на 4 % за всички експозиции на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищен недвижим имот, за който обезпечението се намира в Португалия.

    I.    Описание на мярката

    1. С португалската мярка, прилагана в съответствие с член 133 от Директива 2013/36/ЕС и на най-високото равнище на консолидация, се активира ново ниво на sSyRB в размер на 4 % за експозициите на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищни недвижими имоти, за които обезпечението се намира в Португалия (както експозиции, които не са в неизпълнение, така и експозиции в неизпълнение).

    2. Мярката има за цел да повиши устойчивостта спрямо натрупаните уязвимости в размера на ипотечните кредити при потенциален спад на икономическия цикъл и/или срещу неочаквана значителна корекция на цените на жилищните недвижими имоти.

    II.    Реципрочност

    3. На съответните органи се препоръчва да приложат реципрочност спрямо португалската мярка, като я прилагат към експозициите на дребно по ВРП към физически лица, обезпечени с жилищни недвижими имоти, за които обезпечението се намира в Португалия (както като експозиции, които не са в неизпълнение, така и като експозиции в неизпълнение). Като алтернатива спрямо мярката може да се прилага реципрочност, като се използва следният обхват при отчитането по COREP: експозициите на дребно по ВРП, обезпечени с жилищен недвижим имот, към физически лица, намиращи се в Португалия (както експозиции, които не са в неизпълнение, така и експозиции в неизпълнение).

    4. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на горепосочената мярка, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС.

    5. По искане на Banco de Portugal на органи, прилагащи реципрочност, се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо португалската мярка, като я прилагат на най-високото равнище на консолидация.

    6. На съответните органи, прилагащи реципрочност, се препоръчва да гарантират, че реципрочната мярка се прилага и изпълнява от 1 октомври 2024 г.

    III.    Праг на същественост

    7. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост на базата на експозиции, разположени в Португалия, за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Кредитните институции могат да бъдат освободени от изискването за ниво на секторния буфер за системен риск, при условие че съответните им секторни експозиции не надвишават 1 милиард евро, което съответства на приблизително 1 % от жилищните кредити в Португалия.

    8. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 1 милиард евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост. При определянето на прага на същественост съответните органи следва да вземат предвид експозицията на отделния доставчик на финансови услуги на установения макропруденциален риск в Португалия и да преценят дали той може да се счита за несъществен.

    9. Когато липсват кредитни институции, лицензирани в държавите членки, със съществени експозиции в Португалия, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо португалските мерки. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо португалските мерки, когато вътрешно лицензирана кредитна институция надхвърли съответните прагове на същественост.

    Дания

    Ниво на секторния буфер за системен риск в размер на 7 % за всички видове експозиции в Дания към нефинансови предприятия, извършващи операции с недвижими имоти и дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради, определени в съответствие със статистическата класификация на икономическите дейности в Съюза, установена в Регламент (ЕО) № 1893/2006.

    I.    Описание на мярката

    1. Нивото на секторния буфер за системен риск в размер на 7 % ще се прилага за всички местни кредитни институции.

    2. То ще се прилага за всички видове експозиции в Дания към нефинансови предприятия, извършващи операции с недвижимите имоти, с изключение на сдружения за социално жилищно настаняване и кооперативни сдружения за жилищно настаняване, както и дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради. Съответните икономически дейности на длъжника са посочени чрез препратка към статистическата класификация на икономическите дейности в Съюза, установена в Регламент (ЕО) № 1893/2006 ( 10 ).

    Мярката ще се прилага на индивидуална и консолидирана основа.

    II.    Реципрочност

    3. На съответните органи, прилагащи реципрочност, се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо датската мярка, като я прилагат за всички видове експозиции в Дания към нефинансови предприятия, извършващи специфични икономически дейности, които се определят, както следва: „Операции с недвижими имоти“ в съответствие с код „L“ по NACE ( 11 ), с изключение на сдружения за социално жилищно настаняване и кооперативни сдружения за жилищно настаняване, както и „Дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради“ (41.1) в съответствие с код „F“ по NACE.

    4. По искане на датското министерство на промишлеността, бизнеса и финансови въпроси на съответните органи се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо датската мярка, като я прилагат на индивидуална и консолидирана основа.

    5. Ако същата мярка на макропруденциалната политика не съществува в тяхната юрисдикция, на съответните органи се препоръчва да прилагат, след консултация с ЕССР, съществуващата в юрисдикцията им мярка на макропруденциалната политика, която има ефект, най-близък до този на мярката, за която е препоръчана реципрочност, включително като приемат надзорни мерки и правомощия, посочени в дял VII, глава 2, раздел IV от Директива 2013/36/ЕС.

    6. На съответните органи се препоръчва да гарантират, че реципрочната мярка се прилага и изпълнява от 30 юни 2024 г.

    III.    Праг на същественост

    7. Мярката е допълнена от специфичен за институцията праг на същественост на базата на експозиции, разположени в Дания, за регулиране на потенциалното прилагане на принципа de minimis от съответните органи, прилагащи реципрочност на мярката. Кредитните институции могат да бъдат освободени от изискването за ниво на секторния буфер за системен риск, при условие че съответните им секторни експозиции не надвишават 200 милиона евро, което съответства на приблизително 0,3 % от общите експозиции към дружества за недвижими имоти в Дания.

    8. В съответствие с раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 прагът на същественост от 200 милиона евро е препоръчително максимално ниво на прага. Съответните органи могат поради това, вместо да прилагат препоръчителния праг, да определят по-нисък праг за своите юрисдикции, когато е подходящо, или да прилагат реципрочност спрямо мярката без праг на същественост. При определянето на прага на същественост съответните органи следва да вземат предвид експозицията на отделния доставчик на финансови услуги на установения макропруденциален риск в Дания и да преценят дали той може да се счита за несъществен.

    9. Когато липсват кредитни институции, лицензирани в държавите членки, със съществени експозиции в Дания, съответните органи на засегнатите държави членки могат да решат съгласно раздел 2.2.1 от Препоръка ЕССР/2015/2 да не прилагат реципрочност спрямо датските мерки. В този случай съответните органи следва да наблюдават съществеността на експозициите, като им се препоръчва да прилагат реципрочност спрямо датските мерки, когато вътрешно лицензирана кредитна институция надхвърли съответните прагове на същественост.



    ( 1 ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

    ( 2 ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

    ( 3 )  ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

    ( 4 ) Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 22 декември 2011 г. относно макропруденциалния мандат на националните органи (ЕССР/2011/3) (ОВ C 41, 14.2.2012 г., стр. 1).

    ( 5 ) Recommandation du comité du risque systémique du 9 novembre 2020 relative aux crédits portant sur des biens immobiliers à usage résidentiel situés sur le territoire du Luxembourg (CRS/2020/005).

    ( 6 ) CSSF Régulation N.20-08 du 3 décembre 2020 fixant des conditions pour l’octroi de crédits relatifs à des biens immobiliers à usage résidentiel situés sur le territoire du Luxembourg.

    ( 7 ) Препоръка ЕССР/2021/3 на Европейския съвет за системен риск от 30 април 2021 г. за изменение на Препоръка ЕССР/2015/2 относно оценката на трансграничните ефекти и доброволната реципрочност за мерките на макропруденциалната политика (ОВ C 222, 11.6.2021 г., стр. 1).

    ( 8 ) Препоръка ЕССР/2023/1 на Европейския съвет за системен риск от 6 март 2023 г. за изменение на Препоръка ЕССР/2015/2 относно оценката на трансграничните ефекти и доброволната реципрочност за мерките на макропруденциалната политика (ОВ C 158, 4.5.2023 г., стр. 1).

    ( 9 ) Вж. Препоръка ЕССР/2019/1 за мярката на макропруденциалната политика, активирана на 31 декември 2018 г.

    ( 10 ) Определянето на конкретните подгрупи секторни експозиции, към които ще се прилага sSyRB, се основава на насоките на ЕБО относно подходящите подгрупи от секторни експозиции, към които компетентни или определени органи могат да прилагат буфер за системен риск в съответствие с член 133, параграф 5, буква е) от Директива 2013/36/ЕС (EBA/GL/2020/13), достъпни на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

    ( 11 ) NACE Rev.2, Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, Регламент (ЕО) № 1893/2006.

    Top