SOC/816

Приобщаване на хората с увреждания
в контекста на новите технологии и ИИ

СТАНОВИЩЕ

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приобщаване на хората с увреждания в контекста на разработването на нови технологии и ИИ — възможности, предизвикателства, рискове и шансове

(проучвателно становище по искане на полското председателство)

Докладчик: Dovilė JUODKAITĖ

1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК счита, че е от решаващо значение хората с увреждания да бъдат включени в целия процес на проектиране, разработване, оценка и прилагане на нови технологии и основани на ИИ приложения. Това участие е от ключово значение за намаляване на потенциалните рискове от дискриминация.

1.2ЕИСК приканва държавите членки и ЕС да одитират и оценят до каква степен приложенията с ИИ са приобщаващи в критични области. Трябва да се споделят положителни практики, които подобряват приобщаващия характер на основаните на ИИ приложения в полза на групи, които биха могли да бъдат жертви на дискриминация.

1.3ЕИСК признава напредъка, постигнат от правната уредба на ЕС относно защитата на хората с увреждания от неприемливи и високорискови системи с ИИ, защитата на чувствителна лична информация и забраната на манипулативни програми с ИИ. Въпреки това Комитетът счита, че са необходими допълнителни последващи действия, за да се анализира евентуалната необходимост от защита на хората с увреждания от вредното прилагане на системи с предполагаем ограничен риск, по-специално в областта на заетостта и наемането на работа.

1.4ЕИСК подчертава, че е важно да се гарантира общата достъпност на услугите и стоките, в които се прилагат нови технологии и основани на ИИ решения в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета, Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета и свързаните с тях стандарти за достъпност.

1.5ЕИСК счита, че държавите членки трябва да гарантират, че работодателите превръщат възможностите, породени от развитието на новите технологии и приложенията с ИИ, в подобрения на достъпността и разумни улеснения за служителите с увреждания и този подход трябва да бъде насърчаван от Европейската комисия. Въпреки подкрепата за прехода към нови цифрови инструменти, настоящите положителни помощни технологии не следва да бъдат отхвърляни с новите алтернативи.

1.6ЕИСК препоръчва да се увеличат публичните разходи за научни изследвания и разработване на основани на ИИ решения за достъпност и технологична помощ, както и да се подобрят знанията на обществеността за тези технологични постижения и съществуващата държавна подкрепа за придобиване на тези знания, и обучение за всички ползватели.

1.7ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да изпълняват съществуващите програми за цифрови умения за хората с увреждания и да ги увеличават, за да подобрят настоящото си положение и квалификация в тези области, като същевременно работят за по-голямо приобщаване на хората с увреждания във висшето образование и професионалното обучение в технологичните сектори. Комисията и държавите — членки на ЕС, трябва да събират данни за целия ЕС, за да анализират тези проценти и разликата в ангажирането на хората с увреждания.

1.8ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаване на разумното улесняване на работниците с увреждания на работното място, включително в процесите на наемане на работа в публичния и частния сектор, при придобиването на умения и професионално обучение, както и във висшето образование, като се имат предвид съществуващите пречки, които водят до изключително ниския процент на достъп до висше образование сред хората с увреждания. Приложенията за набиране на персонал, основани на нови технологии и ИИ, трябва да избягват потенциални ситуации на дискриминация, да бъдат достъпни или да включват достъпни алтернативи.

2.Контекст на становището

2.1В навечерието на своето председателство на Съвета на ЕС, на 6 септември 2024 г. министърът на Европейския съюз на Република Полша поиска от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) редица проучвателни становища, включително становище относно „Приобщаване на хората с увреждания в контекста на разработването на нови технологии и ИИ — възможности, предизвикателства и рискове“.

2.2В това проучвателно становище се обобщават теми, свързани с настоящото положение и потенциалното въздействие на технологичния напредък и изкуствения интелект (ИИ) по отношение на заетостта на хората с увреждания в ЕС. В него се отговаря на поставените от председателството въпроси, свързани с рисковете от дискриминация на хората с увреждания, породени от използването на алгоритми с ИИ и други нови технологии на пазара на труда.

3.Общи бележки

3.1В член 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), която беше ратифицирана през 2011 г., 1 както от ЕС, така и от всяка държава членка, се признава правото на хората с увреждания да работят наравно с останалите. В нея се определят изискванията за постигането на тази цел, които включват осигуряване на достъп до обучение и предоставяне на разумни улеснения на работното място, както и премахване на всички бариери, които могат да попречат на пълноценното участие на хората с увреждания, включително бариерите в информационните и комуникационните технологии и системи 2 .

3.2Новите технологии и ИИ дават нови възможности на хората с увреждания, когато става въпрос за образование, заетост и участие в обществото. Разработените решения обаче трябва да бъдат достъпни и хората с увреждания да бъдат взети предвид при разработването им. Във връзка с това в Акта за достъпността 3 се определя основата за минималните изисквания за достъпност, като отново се подчертава необходимостта от повишаване на достъпността на наличните и бъдещите технологии, включително ИИ. В Акта за ИИ 4 това изискване се признава за приоритетно, като се счита, че е от съществено значение доставчиците да спазват изцяло изискванията за достъпност. Следва да се проучи разработването на специфични стандарти за достъпност на технологиите с ИИ 5 .

3.3През 2022 г. Европейската комисия стартира пакета за заетост на хората с увреждания, за да постигне напредък при прилагането на мерките, насочени към спазване на КПХУ на ООН в ЕС, в съответствие със своята стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г 6 .

3.4На равнището на ЕС обаче едва 50,8 % от хората с увреждания са заети в сравнение със 74,8 % от хората без увреждания, като едва 20 % от жените и 29 % от мъжете с увреждания работят на пълно работно време 7 . Когато работят, хората с увреждания в ЕС печелят средно 17,76 % по-малко годишно, отколкото хората без увреждания, което се равнява на 3 200 СПС 8 . Следователно е ясно, че ЕС и неговите държави членки трябва да подобрят приобщаването на хората с увреждания на пазара на труда, като се съсредоточат върху обществената подкрепа, образованието и обучението, достъпността и разумните улеснения и изкореняването на дискриминационните нагласи.

3.5Съществува риск ниските нива на цифрови умения и цифровизацията на пазара на труда, както и заместването на работни места с ниска стойност с основани на ИИ решения да увеличат социално-икономическото изключване на хората с увреждания, ако не бъде преодоляно цифровото разделение.

3.5.1Процесът на цифровизация и новите технологии като цяло улесняват разрешаването на проблемите, свързани с пригодността за заетост, и подобряването на работните процеси, но същевременно отварят вратата за нови предизвикателства и потенциални рискове, ако не бъде взето под внимание положението на всяко потенциално засегнато от тях лице.

3.5.2На първо място, съществува значителна разлика по отношение на използването на тези технологии на пазара на труда. Въпреки че около 92 % от позициите на настоящия пазар на труда изискват цифрови умения и че ЕС и неговите държави членки увеличиха усилията си за повишаване на цифровизацията като цяло, хората с увреждания обикновено имат по-ниско ниво на цифрова грамотност и обучение, както и по-ограничен достъп до интернет връзки и технологични инструменти 9 . Процесите на цифровизация трябва да бъдат приобщаващи, за да се избегне изключването на уязвимите групи, както беше посочено в предишното становище 10 .

3.5.3Понастоящем в ЕС едва 18 % от хората с увреждания завършват висше образование в сравнение с 39 % от общото население 11 . В съчетание с по-ниските нива на цифрови умения това поражда трудни перспективи за тяхното бъдещо трудово и социално приобщаване, още повече, че цифровите умения насърчават също и образователното приобщаване и участието в културни, развлекателни и социални дейности 12 .

3.5.4Тенденциите на пазара на труда показват, че нискоквалифицираните професии се заместват от новите технологии, като някои хора, работещи в тези области, вече губят работата си. В световен мащаб 2,3 % от работните места са изложени на риск от изчезване поради автоматизирани технологии 13 . Тази тенденция засяга най-вече жените и хората с увреждания, тъй като те обикновено работят в сектори с по-ниска стойност поради горепосочените недостиг на умения и цифрово разделение. Протичащите процеси на цифровизация в областта на образованието и обучението крият риск от влошаване на техните и без това ниски нива на приобщаване понастоящем и могат да намалят техните последващи потенциални възможности за пригодност за заетост и социално приобщаване.

3.5.5Ето защо е изключително важно ЕС и неговите държави членки да увеличат финансирането за повишаване на цифровите умения на хората с увреждания, като им осигурят достъп до необходимите инструменти. Базирани на ИИ образователни инструменти в областта на цифровите умения, например онлайн платформи за обучение и адаптивни технологии за самообучение, могат да бъдат използвани като достъпни и финансово приемливи решения за образованието на хората с увреждания, които нямат достъп до традиционно образование, но те не следва да възпрепятстват усилията за насърчаване на приобщаващо образование.

3.5.6Във връзка с това държавите членки трябва да увеличат своите инвестиции в подобряване на приобщаването на хората с увреждания в образованието и обучението. Настоящите ниски проценти на образование и обучение на всички равнища са основната пречка, която възпрепятства приобщаването на пазара на труда на по-късен етап.

3.6ИИ предлага възможности за подобряване на достъпността и технологичната помощ, но въпреки подкрепата на прехода към нови лесни за ползване цифрови инструменти, тези решения не трябва принудително да заменят съществуващите приети помощни технологии и трябва да се гарантира оперативна съвместимост между тях.

3.6.1ИИ отваря нови възможности за опростяване на свързаните с труда процедури, както и на структурата на настоящите работни места, ако те се разработват чрез универсален подход. Тези постижения, заедно с разработването на базирани на ИИ приспособления за достъпност, могат да улеснят приобщаването на хората с увреждания в пазара на труда, както и независимия живот. Програмите с ИИ дават възможност на помощните технологии да се адаптират към различни сценарии и увреждания, докато съществуващите досега помощни устройства обикновено са с едно единствено предназначение 14 . Например технологията за преобразуване на глас в текст може да помогне на писател с ограничена мобилност, а подпомаганите с ИИ екранни четци могат да подобрят форматирането на документи, написани от лица с нарушено зрение.

3.6.2Разработчиците на базирани на ИИ технологии следва да осигурят ефективно участие на хората с увреждания и консултации с тях по време на целия процес с цел подобряване на достъпността. Аналогично, внедряването на основани на ИИ технологии на работното място следва да бъде улеснено чрез включване на работниците с увреждания посредством общ и справедлив социален диалог. Трябва да се затвърди и обменът на добри практики на базирани на ИИ решения за приобщаване между държавите — членки на ЕС.

3.6.3Същевременно, независимо че подкрепата на прехода към нови цифрови инструменти може да бъде положителна, потенциалното въвеждане на нови технологии и изкуствен интелект с цел подобряване на достъпността и разумно улесняване не означава, че предприятията и работодателите следва да ги налагат като заместители на съществуващите функциониращи технологии, които обикновено се използват и приемат от хората с увреждания. Следва да се вземе предвид също и оперативната съвместимост между новите основани на ИИ решения и съществуващия хардуер и помощни технологични устройства — например подпомагани от ИИ екранни четци или ръчно транскрибиране от аудио в текст с помощта на ИИ — за да се гарантира, че те могат да бъдат възприети от хората с увреждания 15 .

3.7Основаните на ИИ приложения за набиране на персонал и оценка на заетостта могат да бъдат дискриминационни, ако не отчитат специфичните проблеми и често срещаните пречки в областта на образованието и упражняването на трудова дейност, с които се сблъскват хората с увреждания. Трябва да се ускори въвеждането на разумни улеснения за хората с увреждания.

3.7.1Въпреки че предлага решения на текущи проблеми, ИИ крие също и рискове и предизвикателства. Като се има предвид тази потенциална вреда, в Акта за изкуствения интелект 16 се отчита рискът от дискриминация на хората с увреждания. Биометричната идентификация може да доведе до опорочени от предубеденост резултати, а системите с ИИ могат да се възползват от уязвимостта на дадено лице и да нарушат неговата автономност. В Акта за изкуствения интелект се посочват и рисковете, когато ИИ се използва в процесите на набиране на персонал и мониторинг на изпълнението, тъй като това може да затвърди дискриминацията и да наруши основните права на защита на данните и неприкосновеност на личния живот. Такива употреби на нови технологии се класифицират като представляващи висок риск за правата и свободата на субектите на данни.

3.7.2Може да възникне и специфичен риск, когато инструментите с ИИ се използват за анализ на бази данни с автобиографии с цел по-гъвкави процеси на набиране на персонал, когато тези инструменти не отчитат специфичните проблеми, с които се сблъскват хората с увреждания в образователната система и в професионалното си развитие. В рамките на една автоматизирана система пропуските в кариерата, свързани с хабилитация и рехабилитация, по-дългите периоди на обучение и образование поради причини, свързани с уврежданията, или участието в специализирана образователна среда могат да бъдат в ущърб на хората. Тези системи трябва да бъдат подкрепени от анализ или надзор с участието на човека на инструментите с ИИ от гледна точка на проблемите, свързани с уврежданията, за да се избегне потенциална дискриминация.

3.7.3Възможното прилагане на цифрови процеси за набиране на персонал чрез недостъпни инструменти, без да се отчитат нуждите от разумно приспособяване, крие други рискове. Принудителното прилагане на нови технологични процеси за набиране на персонал също може да възпрепятства участието на кандидати с увреждания, ако няма достъпни алтернативи.

3.7.4Като цяло разумните улеснения на работното място не се прилагат често в европейските предприятия поради погрешно разбиране на тяхното значение и задължително прилагане от страна на работодателите, разходите, свързани с тях, и тяхната сложност или наличната обществена подкрепа. До 70 % от европейските работодатели нямат насоки в областта на човешките ресурси относно разумните улеснения, включително в процесите на набиране на персонал, а 76 % не са запознати с публичните политики или програми в подкрепа на прилагането на разумните улеснения на работното място 17 . Следователно подобряването на разумното приспособяване се състои не само в разработването на нови публични политики, но и в правилното разпространение и прилагане на вече съществуващите.

3.7.5Наскоро Европейската комисия публикува препоръки и насоки относно разумните улеснения на работното място 18 като част от пакета за заетост на хората с увреждания. Тези принципи следва да ръководят публичните органи като работодатели и да бъдат разпространени от държавите членки. Примерите за добри практики в документа включват предоставянето на помощни технологии и на други нови технологични решения, които могат да бъдат въведени от други работодатели.

3.8При разработването на алгоритми с ИИ и нови технологии трябва да бъдат включени хората с увреждания и да бъде взета предвид проблематиката, свързана с уврежданията.

3.8.1От решаващо значение е ЕС, неговите държави членки и социалните партньори да разберат по-добре как прилагането на новите технологии и процедури с ИИ в рамките на пазара на труда изисква да се обърне внимание на проблематиката, свързана с уврежданията. Разбирането на последиците за хората с увреждания е от съществено значение още при първоначалното проектиране на алгоритми с ИИ и трябва да продължи при по-нататъшното разработване на решения от страна на предприятията и при оценката на техните приложения.

3.8.2За да бъде включена гледната точка на хората с увреждания в целия процес на разработване и оценка на системата с ИИ, разработчиците на цифрови технологии трябва винаги да се консултират със субекти, които представляват хората с увреждания и да наемат хора с увреждания за специфични задачи по оценяване и консултации. Комисията и държавите членки трябва да гарантират този процес и да насърчават публични програми, насочени към подобряване на приобщаването на хората с увреждания в тези области.

3.8.3Държавите членки трябва също така да гарантират, че в учебните програми по информатика, както и в други инженерни специалности университетите включват обучение по достъпност и приобщаващо проектиране, като подкрепят това с национални средства и средства от ЕС, тъй като това би подобрило уместността на специализираните решения и достъпността на масовия ИИ от ранните етапи на разработване.

3.9ИИ създава специфични рискове от дискриминация на хората с увреждания в банковия и застрахователния сектор.

3.9.1Банковият и застрахователният сектор са два сектора, в които прилагането на различни модели на ИИ за анализ на лица крие ясни рискове от дискриминация, като се имат предвид, наред с другото, нередовните модели на доходите или разликите в търсенето и предлагането на работни места. ИИ се използва за анализ на лична информация с цел прилагане на специфични услуги, цени или покритие. Следователно използването на автоматични инструменти за одобряване или отказване на услуги, както и за опростяване, ускоряване или усъвършенстване на продукти може да бъде рисково от гледна точка на дискриминацията или защитата на личните данни.

3.9.2В Акта за ИИ се подчертава, че системите с ИИ, предназначени за оценка на риска и ценообразуване за здравно и животозастраховане, се считат за високорискови, тъй като могат да нарушат основните права на конкретни лица и да доведат до сериозни последици за живота и здравето на хората, включително до финансово изключване и дискриминация, ако не са надлежно проектирани, разработени и използвани. Ето защо в него се потвърждава, че частните субекти в банковия и застрахователния сектор, които внедряват базирани на ИИ технологии, попадащи във високорисковата категория, трябва да извършват оценки на въздействието върху основните права преди тяхното прилагане.

3.9.3Държавите членки трябва да засилят публичните програми и стимули за увеличаване на финансовия достъп на хората с увреждания в ЕС както по отношение на физическата, информационната и комуникационната достъпност, така и по отношение на предотвратяването на дискриминацията. Финансовото обучение на хората с увреждания и на служителите на финансовите институции за информираност относно уврежданията също може да помогне за намаляване на бариерите 19 .

Брюксел, 11 март 2025 г.

Cinzia Del Rio,

председател на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

_____________

(1)

   Съобщение за пресата на заместник-председателя на Европейската комисия Вивиан Рединг, „ЕС ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“, 5 януари 2011 г., https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_11_4 .

(2)    ООН. (2006 г.). Конвенция за правата на хората с увреждания. Сборник договори, 2515, 3.

(3)    Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги.

(4)    Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект).

(5)      Техническото ръководство за достъпни и безпристрастни системи с изкуствен интелект (Technical Guide on Accessible and Equitable Artificial Intelligence Systems) на правителството на Канада би могло да послужи като основа за ЕС: https://accessible.canada.ca/centre-of-expertise/information-and-communication-technologies/technical-guide-accessible-artificial-intelligence-systems#s4

(6)      Европейска комисия (2021 г.). Съюз на равенство: стратегия за правата на хората с увреждания за 2021—2030 г.

(7)      Hammersley, H. & Buchanan, J. (2023 г.). The Right to Work: The Employment Situation of Persons with Disabilities in Europe. European Disability Forum (Правото на труд — положението на хората с увреждания в Европа в областта на заетостта. Европейски форум на хората с увреждания). Стр. 35. https://www.edf- feph.org/content/ uploads/2023/05/hr7_2023_press-accessible.pdf.

(8)      Стандартът на покупателната способност (СПС) е изкуствена валута, която отчита разликите в цените между държавите членки. Вж. бележка под линия 6.

(9)

   Lulli, R., Sinicato, F., Couceiro, A. (2024 г.). Digital Skills, Accommodation and Technological Assistance for Employment: Supporting the inclusion of persons with disabilities in the open labour market (Цифрови умения, приспособяване и технологична помощ за заетост — подкрепа за включването на хората с увреждания в отворения пазар на труда.), стр. 26—27.

(10)      Европейски икономически и социален комитет (2021 г.). Проучвателно становище INT 943 „Подобряване на равнищата на приобщаване, сигурност и надеждност на цифровизацията за всички“.

(11)      Евростат. (2022 г.). How many citizens had basic digital skills in 2021? (Колко граждани са имали основни цифрови умения през 2021 г.?) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products- eurostat-news/-/ddn-20220330-1.

(12)      ЮНЕСКО, 2014 г. Role of ICTs for Persons with Disabilities, International Conference (Ролята на ИКТ за хората с увреждания, международна конференция), 24—26 ноември 2014 г., Ню Делхи, Индия. https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000229818 .

(13)    ЕИСК и МОТ, 2025 г. Конференция на тема „Социалната справедливост в цифровата ера: въздействието на ИИ върху труда и обществото — принос към Световната коалиция за социална справедливост. Брюксел, Белгия, https://www.eesc.europa.eu/en/agenda/our-events/events/social-justice-digital-era-ais-impact-work-and-society-contribution-global-coalition-social-justice . 

(14)

     Touzet, C. (2023 г.), ‘Using AI to support people with disability in the labour market: Opportunities and challenges’ (Използване на ИИ за подпомагане на хората с увреждания на пазара на труда — възможности и предизвикателства), Документ № 7 на ОИСР за изкуствения интелект, Издателство на ОИСР, Париж, https://doi.org/10.1787/008b32b7-en .

(15)      Вж. бележка под линия 10, стр. 9 и 39.

(16)      Вж. бележка под линия 4.

(17)

     Вж. бележка под линия 8, стр 26—27.

(18)      Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, 2024 г. Разумни улеснения на работното място — насоки и добри практики. Служба за публикации на Европейския съюз.  https://data.europa.eu/doi/10.2767/359088 .

(19)      AFI (2023 г.) Financial Inclusion for Persons With Disabilities. Insights from AFI Members’ Strategies and Policies. Special Report.(Финансово приобщаване на хората с увреждания. Поглед към стратегиите и политиките на членовете на AFI). Специален доклад. https://www.afi-global.org/wp-content/uploads/2023/11/Financial-Inclusion-for-Persons-With-Disabilities.pdf .