1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК приветства предложението на Комисията за европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране като първа стъпка към свободата на движение на хората с увреждания в ЕС, както препоръчва ЕИСК в своето становище SOC/765 от 27.4.2023 г. 1 .

1.2ЕИСК приветства и отделното предложение на Комисията COM/2023/698 (final) 2 за разширяване на обхвата на директивата по отношение на гражданите на трети държави, които пребивават законно в държава членка. Това е необходимо, за да се гарантира, че лицата, които се нуждаят от европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране, имат достъп до тях.

1.3ЕИСК препоръчва да се разшири обхватът на предложението, за да се даде възможност картата за хората с увреждания да се използва за получаване на достъп до обезщетения, свързани с обществените социални политики и/или националните системи за социална сигурност, когато дадено лице с увреждане се е преместило в друга държава членка, за да учи или да работи, поне по време на процеса на повторна оценка и удостоверяване на увреждането. Това е необходимо, защото когато дадено лице се премести от една държава членка в друга, то губи правата си на обезщетения, свързани с увреждане, когато премине границата. Междувременно повторната оценка на увреждането в новата държава членка може да отнеме повече от една година и през този преходен период лицето е оставено без признаване или подкрепа (член 2, параграф 2).

1.4Освен това ЕИСК отправя искане в закона ясно да се посочи, че картата за хора с увреждания следва да бъде безплатна и незадължителна. Картата не следва да се издава директно, освен ако лицето я е поискало или европейската карта за хора с увреждания е включена например в националната карта за хора с увреждания в резултат на националната оценка на уврежданията. Тя също така трябва да бъде безплатна, за да не се допусне разходите да бъдат допълнителна пречка пред кандидатстването за картата.

1.5Освен това никога не следва да има изискване картата за хора с увреждания да се представя като доказателство за увреждане за услуги, които се предоставят съгласно друго законодателство на ЕС, като например правото на помощ на летищата съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2006 относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт 3 . Въвеждането на задължение за представяне на карта за упражняване на тези права би могло да доведе до стигматизиране и до изключване на лицата, които не притежават карта за хора с увреждания, от помощ, от която се нуждаят на летищата.

1.6ЕИСК препоръчва европейската карта за паркиране да бъде придружена от отделна база данни, достъпна на всички езици на ЕС, за предоставяне на информация относно съществуващите приложими правила, условия и места във връзка с паркирането, както са определени на местно, регионално или национално равнище. Държавите членки също така подкрепят и насърчават националните органи да качват и актуализират съответната информация за потребителите (член 7).

1.7Освен това в европейската карта за паркиране трябва да фигурират думите „Европейска карта за паркиране“ на брайлова азбука, като се използват размерите на код Marburg, какъвто вече е случаят с европейската карта за хора с увреждания. Това ще улесни разграничаването и разпознаването на картите за незрящи потребители и потребители с увредено зрение (приложение II).

1.8ЕИСК предлага законодателният акт относно европейската карта за хората с увреждания да включва напълно достъпен уебсайт на ЕС с лесна за четене версия, който да е наличен на всички езици на ЕС, включително жестомимичен език, и на който да се предоставя практическа информация за всяка държава. На уебсайта трябва да има информация относно условията и правилата, практиките и процедурите за издаване, подновяване или оттегляне на европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране за хора с увреждания, както и информация за услугите, обхванати от член 2, параграф 1 и член 9.

1.9ЕИСК отправя искане в текста да има задължение за ЕС да координира общоевропейски и национални кампании за повишаване на осведомеността на всички езици на ЕС за широката общественост, за потенциалните ползватели на картата и за доставчиците на услуги (член 9).

1.10ЕИСК препоръчва Комисията да гарантира, че на държавите членки и на техните местни и регионални власти се предоставя подходящо финансиране за покриване на разходите за административните процедури, физическото издаване на картата, предоставянето на информация и кампанията за повишаване на осведомеността, както и други свързани с това разходи, за да се улесни транспонирането и прилагането. Това следва да се вземе предвид от Комисията при изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) (член 9).

1.11ЕИСК подчертава, че е важно въвеждането на европейската карта за хората с увреждания да се допълни от мерки както на европейско, така и на национално равнище за подобряване на общата достъпност на застроената среда, транспорта, услугите и стоките в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 4 , Директива (ЕС) 2016/2102 5 , регламентите относно достъпността на транспорта 6 и свързаните с него стандарти за достъпност.

1.12Накрая, ЕИСК подчертава, че е важно институциите на ЕС да работят в сътрудничество с хората с увреждания и с европейски, национални, регионални и местни организации, представляващи хората с увреждания, при разработването, изпълнението и последващата оценка на европейската карта за хората с увреждания. Хората с увреждания трябва да участват пълноценно, което означава да им се предоставят необходимите ресурси и информация в достъпни формати, за да се даде възможност за действително участие (член 11 и член 12).

2.Общи бележки

2.1Първо, трябва да се отбележи, че европейската карта за хора с увреждания и европейската карта за паркиране няма да решат всички проблеми, свързани със свободното движение на хората с увреждания. По същество картата за хора с увреждания ще гарантира взаимното признаване на уврежданията за хората с увреждания по отношение на всички услуги, съоръжения и дейности за краткосрочен престой в други държави — членки на ЕС. Не е включена значителна пречка пред свободното движение на хора с увреждания: липсата на социална закрила, което възпрепятства преместване за постоянно в друга държава членка. Следователно предложението на Комисията представлява първа стъпка в правилната посока, но не постига напълно целта за премахване на пречките пред свободното движение на хората с увреждания.

2.2Въпреки това ЕИСК приветства предложението на Комисията и факта, че то се основава на принципа на взаимно признаване на статута на хората с увреждания между държавите членки, за да се улесни свободното им движение в ЕС. Принципът гарантира, че лицата с увреждания, посещаващи държава членка, ще имат достъп до същите предимства като притежателите на национални карти.

2.3Принципът ще гарантира също, че хората с невидими увреждания ще могат да пътуват и да се движат по-свободно в рамките на ЕС, без да се налага да обясняват спецификата на своите увреждания или да им се задават въпроси относно искането им за специални условия или преференциално третиране.

2.4Също толкова обнадеждаващо е да се отбележи, че предложението е под формата на директива, която е обвързващо законодателство и ще гарантира транспониране в националното законодателство.

2.5Широк обхват се гарантира чрез включване на всички услуги, които са на разположение на притежателите на национални карти за хора с увреждания, вместо ограничен списък от услуги, какъвто беше случаят с пилотния проект на Комисията. Този обхват следва да бъде разширен в последващите междуинституционални преговори и поне да бъде запазен (вж. параграф 1.3).

2.6Освен това ЕИСК приветства факта, че картата за хора с увреждания и картата за паркиране ще останат отделни карти, въпреки че се разглеждат в същото предложение.

2.7В допълнение европейската карта за хора с увреждания трябва да зачита неприкосновеността на личния живот на дадено лице и не трябва да съдържа подробна информация за вида увреждане или „степента“ на увреждане. Тя трябва да е в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) 7 и да защитава личната информация на ползвателя, тъй като използването на този документ за достъп до услуги и обезщетения предпазва лицето от задължението да показва и предоставя информация относно лични данни, и по-специално относно оценката на увреждането и лична здравна информация.

2.8Европейската карта за хора с увреждания може също така да допълни националните карти за хора с увреждания или напълно да ги замени, както желаят държавите членки.

2.9Европейската карта за хора с увреждания ще засили сътрудничеството между различните национални органи и правителствени агенции за повишаване на осведомеността по въпросите на уврежданията. Освен това тя ще улесни предоставянето на услуги на лица с увреждания от държави членки, които нямат национална карта за хората с увреждания, тъй като тя може да се използва и на национално равнище като доказателство за увреждане.

3.Конкретни бележки

3.1ЕИСК е наясно, че в настоящия си вид предложението на Комисията относно картата за хора с увреждания би могло да създаде случаи на „обратна дискриминация“ поради липсата на хармонизация на оценката на уврежданията и критериите за издаване на картата за хора с увреждания. Например може да възникне ситуация, при която две лица с едно и също увреждане от две различни държави членки се третират различно, когато посещават трета държава членка. Едно от тях може да получи картата за хора с увреждания, а другото — не, в съответствие с националните критерии за оценка и издаване. Това обаче не е проблем със самото предложение, а с принципа на взаимно признаване на статута на хората с увреждания, който има своите ограничения.

3.2Понастоящем това ограничение не означава, че моделите на държавите членки за оценка на уврежданията ще трябва да бъдат едни и същи, но то ще принуди държавите членки да подобрят съществуващите системи въз основа предимно на медицински подход, за да бъдат в по-голяма степен в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Предложението също така насочи вниманието към потенциалните ползи от подход към процедурите за оценка на уврежданията на равнището на ЕС, за да се улесни признаването на необходимостта от по-добра свобода на движение.

3.3Същото важи и за преносимостта на обезщетенията за социална сигурност. Въпреки че Европейската комисия изрично ги изключва от предложението си, ЕИСК препоръчва малко по-голяма гъвкавост в конкретните случаи на преместване с цел работа или учене. В дългосрочен план този въпрос ще трябва да бъде разрешен по-конкретно, тъй като липсата на преносимост на обезщетенията, свързани с уврежданията, все още е една от основните пречки пред свободата на движение и няма да бъде преодоляна с картата за хора с увреждания или картата за паркиране. Това е въпрос, който трябва да бъде разгледан при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване 8 или в отделно законодателно предложение.

Брюксел, 14 декември 2023 г.

Oliver Röpke

Председател на Европейския икономически и социален комитет

_____________

(1)     ОВ С 228, 29.6.2023 г., стр. 71 .

(2)       COM(2023) 698 final .

(3)     OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1 .

(4)     OВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70 .

(5)     ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1 .

(6)     ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1 ; ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1 ; ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1 ; ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 18 ; ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14 ; ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110 ; ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1 ; ОВ L 42, 13.2.2002 г., стр. 1 .

(7)     ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1 .

(8)     OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1 .