EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document E2013C0303

Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 303/13/COL от 10 юли 2013 година относно схема за фонд за чартърни полети до Северна Норвегия (Норвегия)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2013/303(2)/oj

10.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 107/69


РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 303/13/COL

от 10 юли 2013 година

относно схема за фонд за чартърни полети до Северна Норвегия (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК „ОРГАНЪТ“),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 61 от него и Протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (наричано по-нататък „Споразумението за надзорен орган и съд“), и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд (наричан по-нататък „Протокол 3“), и по-специално член 1, параграф 2 от част I и член 6 и член 7, параграф 4 от част II,

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   Процедура

(1)

В писмо от 2 май 2012 г. и след дискусиите с Органа, предхождащи уведомлението, норвежките органи подадоха уведомление за схема за фонд за чартърни полети до Северна Норвегия съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3. (1)

(2)

В писмо от 27 юни 2012 г., (2) Органът уведоми норвежките органи за решението си да открие официалната процедура по разследване, изложена в член 1, параграф 2 от част I и член 6, параграф 1 от част II на Протокол 3 относно плана за предоставяне на помощ в рамките на схемата за фонд за чартърни полети до Северна Норвегия.

(3)

Решението на Органа (№ 246/12/COL) за откриване на процедурата бе публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз и притурката за ЕИП към него. (3)

(4)

Норвежките органи представиха своите коментари относно Решение № 246/12/COL в писмо от 27 август 2012 г. (4)

(5)

Органът получи коментари относно Решение № 246/12/COL от осем заинтересовани трети страни. (5)

(6)

Норвежките органи представиха своите коментари относно наблюденията на трети страни в писма от 15 ноември 2012 г. (6) и 23 април 2013 г. (7)

2.   Описание на предложената мярка

2.1.   Схема за фонд за чартърни полети

(7)

Мярката се състои от създаване на схема за фонд за чартърни полети (наричана по-нататък „фонд за чартърни полети“ или „схемата“), който ще отпуска помощ на туроператори, осъществяващи чартърни полети (8) до три области в Северна Норвегия: Nordland, Troms и Finnmark (наричани по-нататък „областите“). Фондът за чартърни полети ще бъде предприятие с нестопанска цел, действащо като инструмент за предоставяне на помощ. Захранването на фонда за чартърни полети ще бъде осъществено със средства от трите области.

(8)

Схемата ще обхваща чартърни полети до всички летища в Северна Норвегия. Норвежките органи са посочили, че очакват в нея да се включат само големи въздухоплавателни средства (9), тъй като само те са подходящи като цяло за чартърни полети. (10) Всички летища в Северна Норвегия разполагат със свободен капацитет.

(9)

Помощта ще бъде под формата на плащане в размер до не повече от 25 % от общите разходи за чартърния полет, направени от туроператора за полетите, отговарящи на условията, и ще бъде ограничена до покриването единствено на тези разходи. (11)

(10)

Норвежките органи очакват чрез фонда за чартърни полети да бъдат стартирани 16 серийни чартърни полети (12) със седем полетни ротации във всяка серия през първата година, т.е. общо 112 полетни ротации. „Най-лошият възможен сценарий“ е 60 % (13) кабинен фактор, което ще доведе до най-голяма интензивност на помощите. (14) Ако се приеме, че средният кабинен фактор е 60 %, общата годишна сума за помощи от фонда за чартърни полети ще възлиза на около 8 400 000 NOK. (15)

(11)

Схемата е част от съгласувана стратегия на норвежките органи за регионално развитие. Една от основните цели на „политиката за Далечния север“ на Норвегия е „укрепване на потенциала за създаване на работни места, създаване на икономическа стойност и благосъстояние в цялата страна чрез полагане на усилия на регионално и национално равнище в сътрудничество с партньори от други държави и съответните групи от местното население“. (16) Политиката за Северна Норвегия е насочена по-специално към туризма, като целта ѝ е предотвратяване на обезлюдяването чрез създаване на работни места в туристическия сектор. Стратегията за туризма на норвежкото правителство също се позовава на фонда за чартърни полети. (17) Фокусирането върху туризма за предотвратяване на обезлюдяването е важна политика на регионалните органи в областите Nordland, Troms и Finnmark. (18)

(12)

Фондът за чартърни полети ще бъде организиран най-вероятно като предприятие, собственост на трите области. Бордът на директорите на фонда за чартърни полети ще назначи група, която да одобрява заявленията за помощ по схемата, при условие че са изпълнени определени критерии.

2.2.   Цел и възможен ефект на мярката за помощ

(13)

Целта на схемата е да се увеличи използването на летищата в Северна Норвегия и по този начин да се допринесе за икономическото развитие на региона. Мярката за помощ е предназначена да намали икономическия риск, свързан с управлението на въздушни чартърни линии (полети без разписание) до Северна Норвегия.

(14)

Областите са с ниска гъстота на населението, чиято средна стойност е 4,2 жители на квадратен километър, поради което попадат в определението на „най-слабо населените региони“, посочено в главата от Насоките за държавна помощ на Органа, посветена на националната регионална помощ. (19) Освен това областите се обезлюдяват.

(15)

В миналото са извършвани полети по няколко маршрута до Северна Норвегия, но без успех. (20) Причина за това може да са правилата за отмяна на чартърни полети. Отмяната на полети на късен етап е много скъпа. Клиентът трябва да реши дали да иска отмяна в срок, който изтича няколко месеца преди осъществяването на серийните чартърни полети. Ако продажбата на билети по това време е ограничена, серийните чартърни полети често биват отменяни. В противен случай туроператорът би рискувал да плати такса за отмяна или да понесе загубите, отговарящи на незаетите места. Според туристическия сектор ако рискът се намали, много полети ще бъдат осъществени. Те могат дори да бъдат рентабилни. Въпреки това изглежда туроператорите предпочитат да отменят полетите поради риска местата да останат незаети, вместо да изчакат с надеждата, че продажбите на късен етап ще направят полетите рентабилни.

(16)

Изчислено е, че икономическото въздействие на туризма в трите области за 2010 г. възлиза на около 14 милиарда NOK. Това включва както преките, така и непреките ефекти от туризма. (21) В таблицата по-долу са представени някои примери за туристически разходи, разделени между различните сектори в трите области. (22)

Област/сектор

Храни/напитки

Пътнически транспорт

Дейности

Храни/напитки

Облекла и обувки

Сувенири, карти и др.

Finnmark

311,7 млн

470,8 млн

51,1 млн

192,9 млн

45,8 млн

23,2 млн

Troms

453,9 млн

1 457,8 млн

80,0 млн

250,8 млн

59,6 млн

31,6 млн

Nordland

664,0 млн

2 654,6 млн

110,3 млн

428,7 млн

101,9 млн

46,6 млн

(17)

В хотелския сектор в Северна Норвегия се наблюдават свръхкапацитет и нисък оперативен марж. В допълнение, използването на капацитета варира значително в през годината. Големият брой сезонни работни места представлява предизвикателство за туристическия сектор. Норвежките органи приемат, че схемата ще доведе до разрастване на туризма през ниския сезон, като положителният ефект ще засегне по-специално заетостта в туристическия сектор. Изчислено е, че през 2012 г. пътуващите до Северна Норвегия са похарчили 9 000 NOK (на човек) в региона. (23) Норвежките органи приемат, че ниската степен на помощ от страна на фонда за чартърни полети ще доведе до повишаване на разходите на туристите в целевата област на схемата. Това е илюстрирано в следната таблица. (24)

Среден кабинен фактор

Брой на туристите през първата година

Помощ от фонда за чартърни полети

Разходи на туристите

Разходи на фонда за чартърни полети/разходи на туристите

60 %

10 714

8 400 000

96 422 400

8,7 %

61 %

10 892

7 980 000

98 029 440

8,1 %

62 %

11 071

7 560 000

99 636 480

7,6 %

63 %

11 249

7 140 000

101 243 520

7,1 %

64 %

11 428

6 720 000

102 850 560

6,5 %

65 %

11 606

6 300 000

104 457 600

6,0 %

66 %

11 785

5 880 000

106 064 640

5,5 %

67 %

11 964

5 460 000

107 671 680

5,1 %

68 %

12 142

5 040 000

109 278 720

4,6 %

69 %

12 321

4 620 000

110 885 760

4,2 %

70 %

12 499

4 200 000

112 492 800

3,7 %

71 %

12 678

3 780 000

114 099 840

3,3 %

72 %

12 856

3 360 000

115 706 880

2,9 %

73 %

13 035

2 940 000

117 313 920

2,5 %

74 %

13 213

2 520 000

118 920 960

2,1 %

75 %

13 392

2 100 000

120 528 000

1,7 %

76 %

13 571

1 680 000

122 135 040

1,4 %

77 %

13 749

1 260 000

123 742 080

1,0 %

78 %

13 928

840 000

125 349 120

0,7 %

79 %

14 106

420 000

126 956 160

0,3 %

80 %

14 285

0

128 563 200

0,0 %

2.3.   Национално правно основание за мярката за помощ

(18)

Капиталовите инжекции от областите към фонда за чартърни полети ще бъдат осъществявани чрез техните бюджети. Правното основание за отпусканата помощ ще се изразява в решения относно бюджета, вземани от областите. (25)

(19)

Фондът за чартърни полети ще има право да отпуска безвъзмездна помощ въз основа на своя статут (нормативна уредба); стандартните споразумения ще бъдат сключвани между фонда за чартърни полети и бенефициерите на помощта.

2.4.   Бенефициери

(20)

Кандидатите за помощ от фонда за чартърни полети ще бъдат туроператорите, т.е. оператора на чартърните линии. Всички заявления до фонда за чартърни полети трябва да бъдат подкрепени от три страни:

туроператорът, който е пряк получател на помощта;

доставчикът на дестинацията, който може да е дружество за управление на дестинации, хотел, туристическа служба или какъвто и да е друг доставчик на туристически услуги; помощта от фонда няма да се отпуска за „пакети, включващи само самолетни билети“; трябва да се покаже, че туристическият пакет включва „обслужване на мястото на дестинацията“ в целевата област на схемата на стойност минимум 800 NOK на турист;

въздушният превозвач, който трябва да изчисли всички разходи, срокове, наказания, задължения и отговорности, приложими за серийните чартърни полети.

(21)

Групата за одобрение на фонда за чартърни полети може да отхвърли подадено заявление в случай че:

е достигнат лимитът на фонда за разглеждания период, определен от борда на директорите на фонда за чартърни полети;

се счете, че който и да е от партньорите на бенефициера няма възможност да постигне описаните в заявлението търговски цели;

заявлението е непълно или не е в съответствие с публикуваните насоки на фонда за чартърни полети.

(22)

Фондът за чартърни полети ще отпуска помощ на туроператорите, опериращи чартърни полети до Северна Норвегия. Седалището на тези оператори може да се намира в или извън Северна Норвегия или в или извън ЕИП.

2.5.   Интензитет на помощта, допустими разходи, застъпване с други схеми

(23)

Помощта ще бъде под формата на плащане в размер до 25 % от всички разходи, свързани с чартърните полети, и ще се ограничава единствено с тях (т.е. финансови задължения съгласно договора между туроператора и въздушния превозвач). Други разходи, направени от туроператорите не представляват допустими разходи по схемата.

(24)

Помощта ще се изчислява във връзка със „средния кабинен фактор“ на полетите, осъществявани като част от серийните чартърни полети, с изключение на празните етапи. (26) Кабинният фактор ще се определя в съответствие с действителния брой на заминаващите пътници, разделен на максималния седалков капацитет на въздухоплавателното средство. Данните за пътниците ще се основават на официалната статистика, записана от норвежките летищни органи. Празните етапи няма да се вземат под внимание при изчисляване на средния кабинен фактор, но ще участват в изчисляването на общите допустими разходи за серийните чартърни полети.

(25)

От туроператорите ще се изисква да определят равновесната точка на 80 % кабинен фактор. (27) Ако продажбите достигнат само кабинен фактор от 60 % или по-малко, фондът за чартърни полети ще възстанови на туроператора 25 % от разходите, свързани с чартърните полети, което е и максималният интензитет на помощта. Поради това максималната помощ (от 25 %) ще се дава за кабинен фактор от 60 % или по-малко. Размерът ще намалява до нула, когато кабинният фактор достигне 80 %. Това е илюстрирано в следната таблица. (28)

Кабинен фактор

Приходи от продажби (NOK)

Помощ от фонда за чартърни полети (NOK)

50 %

187 500

75 000

55 %

206 250

75 000

60 %

225 000

75 000

65 %

243 750

56 250

70 %

262 500

37 500

75 %

281 250

18 750

80 %

300 000

0

(26)

Ако въздухоплавателното средство, осъществяващо полети като част от серийните чартърни полети, достигне кабинен фактор между 60 % и 80 %, изплатената от фонда за чартърни полети сума ще покрива разходи, понесени от туроператора във връзка с серийните чартърни полети. Следната графика илюстрира как ще работи фондът за чартърни полети. (29)

Image

(27)

Както е видно от горната графика, ако полетите се осъществяват с кабинен фактор под 60 %, туроператорът ще изгуби пари, тъй като сборът от приходи от продажби и интензитет на помощта от 25 % няма да достигне равновесната точка. Финансовата помощ, отпусната от фонда за чартърни полети, ще покрива загубите на туроператорите само когато кабинният фактор е между 60 % и 80 %.

(28)

Помощта ще се изплаща на туроператорите от фонда за чартърни полети след осъществяването на серийните чартърни полети до Северна Норвегия и след като групата за одобрение на фонда за чартърни полети направи оценка и потвърди изпълнението на всички критерии за отпускане на средства.

(29)

Помощта от фонда за чартърни полети може да се натрупва и чрез други форми за помощ. Възстановяването на същите допустими разходи по други схеми ще се координира от фонда за чартърни полети, като няма да се надвишават таваните за помощи, посочени в приложимите насоки. Оперативната помощ от фонда за чартърни полети не може да се натрупва чрез минималната помощ (de minimis) по отношение на едни и същи допустими разходи, с цел да се заобиколи максималният интензитет на помощите, изложен в Насоките за регионална помощ.

2.6.   Мониторинг и реклама

(30)

Фондът за чартърни полети ще бъде публикуван на нова подстраница на уебсайта на Avinor AS (30), както и на www.visitnorthnorway.com.

(31)

Фондът за чартърни полети ще гарантира ежегодното публикуване на списък на туроператорите, получатели на помощта, като във всеки случай ще се посочва източникът на публичното финансиране, дружеството получател, размерът на изплатената помощ и броят на съответните пътници.

(32)

В случай че при отпускането на помощта даден туроператор не успее да изпълни критериите, определени от фонда за чартърни полети, ще се прилагат механизми за санкциониране.

2.7.   Бюджет и продължителност

(33)

Бюджетът на фонда за чартърни полети за първите три години на дейност ще бъде в размер на 30 милиона NOK. След това ще се правят капиталови инжекции само при необходимост. Максималната капиталова база няма да надхвърля. 30 милиона NOK. Максималният размер на отпуснатите помощи от фонда за чартърни полети за една година ще бъде не повече от 15 милиона NOK (абсолютният таван за помощ). Въпреки това се изчислява, че общата сума на помощта, отпусната от фонда за чартърни полети, ще бъде доста под 10 милиона NOK годишно.

(34)

Норвежките органи са посочили, че фондът за чартърни полети ще функционира в продължение на 10 години.

2.8.   Основания за започване на официална процедура по разследване

(35)

Въз основа на информацията, предоставена от норвежките органи, Органът счита, че условията, изложени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, са спазени и че схемата, за която е постъпило уведомление, включва държавна помощ. В своето Решение (№ 246/12/COL) Органът изразява съмнения относно това дали схемата е в съответствие с член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП във връзка с изискванията, изложени в Насоките за регионална помощ на Органа. Съмненията бяха свързани по-специално с това дали може да се отпуска оперативна помощ на преки получатели, чието седалище е извън Северна Норвегия.

3.   Коментари от трети страни

(36)

Органът получи коментари от осем заинтересовани страни, като седем от тях бяха в полза на фонда за чартърни полети: Innovative Experiences, (31) NHO Reiseliv, (32) Avinor, VinterTroms AS, (33) Northern Norway Tourist Board Ltd, хотелски вериги Rica Hotels и Thon Hotels, и Voigt Travel b.v.; и един против: NHO Luftfart. (34)

(37)

Всички трети страни, които са изразили мнение в полза на фонда за чартърни полети, подкрепят категорично фонда за чартърни полети и съобщават, че той е от много голямо значение за регионалното развитие на Северна Норвегия и за Северна Норвегия като туристическа дестинация. Някои от предоставените пред Органа коментари са:

Достъпът до важни международни целеви групи е от съществено значение за развитието на целогодишен рентабилен туризъм, основаващ се на преживяванията, в Северна Норвегия. Увеличаването на броя на гостите, пристигащи през зимния период, е много важно, а повечето директни чартърни полети ще подпомогнат това. Шофирането до Северна Норвегия или ползването на автобусен или влаков транспорт за кратки почивки или посещения извън летния сезон не е опция за целевите групи. Северна Норвегия се нуждае от повече целогодишни дейности, за да осигури компетентен персонал за туристическия сектор, както и за да поддържа региона жизнен и привлекателен през следващите години. Между региона като населено и привлекателно място за живот и Северна Норвегия като регион с устойчив, автентичен и целогодишен туризъм съществува силна връзка.

Северна Норвегия е застрашена от обезлюдяване. С изключение на Tromsø всички летища разполагат с достатъчно свободен капацитет на терминалите, който може да се използва за международни полети от полза за региона. Мярката, предмет на уведомление, ще превърне летищата на Avinor в Северна Норвегия в местни захранващи входове на туризма. Това ще допринесе за създаване на повече работни места в областта и по този начин развитието на туризма ще има значителен положителен ефект за региона.

Особените трудности пред туристическия сектор в Северна Норвегия се изразяват в предлагането на целогодишна атрактивност и същевременно осигуряването на достатъчна потребителска база през зимните месеци, за да бъде секторът устойчив и рентабилен.

Полетите са от приоритетно значение за развитието на зимния туризъм в Северна Норвегия. Фондът за чартърни полети ще е изключително важен за развитието на рентабилен зимен трафик и целогодишни работни места в туристическия сектор в региона.

Northern Norway Tourist Board Ltd (дружество „Туристически борд на Северна Норвегия“) възнамерява до 2018 г. да увеличи броя на посетителите в областта с почти 100 %, от 2,9 на 5 милиона души. За достигането на тази цел чартърните полети са изключително важни и според туроператорите те са единственият начин за осигуряване на достъп до дестинациите.

Тъй като за туроператорите Северна Норвегия е нова дестинация и много от тях вече предлагат подобни продукти на конкурентни пазари, те са изправени пред риск от провал. Поради това запълването на чартърните полети и превръщането им в рентабилна дейност на правилната цена не е лесно.

Фактът, че през последните години се наблюдава значително намаляване на автобусните чартъри от Европа до Северна Норвегия означава, че е необходимо този вид транспорт да бъде заместен с нов, като например чартърните полети.

Чартърните полети се осъществяват от летища, които са удобни за потребителя от началната точка директно до избраната дестинация, като по този начин се избягват ненужни загуба на време, закъснения, разходи и енергия, какъвто е случаят с прехвърлянето на няколко различни редовни полети.

Осъществяването на чартърни полети е високорискова операция, тъй като условията на въздушните превозвачи за отмяна не съвпадат с поведението на потребителите при резервация. Стимул, който може да намали рисковете, може също така да насърчи трафика до тази сравнително нова (зимна) дестинация (Северна Норвегия).

Подготвянето и продажбата на туристически програми до Северна Норвегия, които използват традиционни редовни маршрути в Норвегия, не представлява вариант. Пакетите, включващи транспорт с редовни полети, биха представлявали съвсем различен продукт и биха включвали навлизане в доста различен пазарен сегмент.

(38)

По-долу е изложено обобщение на основните коментари на третата страна, изразяваща неодобрение във връзка с фонда за чартърни полети: (35)

Неправилно е твърдението, че в последните години функционират само няколко неуспешни маршрута. SAS например от години обслужва чартърни маршрути от Tromsø, Evenes и Bodø до редица дестинации в Европа, като през последните години се наблюдава стабилно годишно увеличение. Следователно обслужването на такива маршрути със стопанска цел е възможно.

Подвеждащо е да се твърди, че туроператорите поемат най-големите рискове, свързани с чартърните полети. SAS например предлага стандартен договор, който позволява отмяна без допълнително оскъпяване до 60 дни преди полета. Отмяната след изтичането на този срок се таксува.

Норвежката система от въздушни маршрути е построена на „радиално-концентричен“ принцип. Летище Oslo Lufthavn Gardermoen служи като естествен център за целия трафик до Норвегия, което е основата за развитието на стабилна вътрешна система за въздушен транспорт. Поради това съществува пряка конкурентна взаимовръзка между съществуващите въздушни маршрути до/от Северна Норвегия и новите чартърни маршрути, които биха били финансирани от фонда за чартърни полети. Налице е значителен брой международни пътници, пътуващи по редовните въздушни маршрути до Северна Норвегия.

Схемата ще има преки икономически последствия за дружествата, осъществяващи обикновени редовни полети.

Схемата ще създаде дискриминация между чартърните полети, имащи право на помощ, и възможните нови редовни въздушни маршрути от чужбина директно до Северна Норвегия. Държавната помощ за чартърни полети ще възпрепятства откриването на нови редовни маршрути и ще бъде в нарушение на основния принцип на равнопоставени условия на конкуренция.

Междуконтиненталните полети обикновено изискват кабинен фактор по-висок от 80 %, за да са рентабилни. Разположението на летищните бази е от решаващо значение за предлагането на добри оферти за входящ транспорт от европейските дестинации до Норвегия. Например, наличието на база в Обединеното кралство би било значително конкурентно предимство за прякото привличане на британски туристи към по-малки дестинации в Северна Норвегия. Поради това на практика схемата ще облагодетелства чуждестранните въздушни превозвачи.

Напълно възможно е за норвежките органи да закупят въздушни транспортни маршрути в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008. (36)

4.   Коментари от страна на норвежките органи

(39)

Норвежките органи предоставиха своите коментари относно Решение № 246/12/COL в писмо от 27 август 2012 г. (37), както и своите становища относно коментарите от трети страни в писма от 15 ноември 2012 г. и 23 април 2013 г. (38)

(40)

Повечето арктически зони, включително северните части на Норвегия, са изправени пред проблеми, свързани с ниската степен на диверсификация на местната промишленост, както и проблеми, произтичащи от отдалечеността, големите вътрешни и външни разстояния и неблагоприятните метеорологични условия. Фондът за чартърни полети ще има за цел да допринесе за диверсификацията на промишлеността в областта, като създаде работни места в туристическия сектор и в свързаните с него сектори. Областите смятат, че фондът за чартърни полети ще бъде важен инструмент, с който да се забави обезлюдяването на зоната.

(41)

Отпускането на помощ на предприятие, разположено извън съответната зона, е изцяло в съответствие с Насоките за регионална помощ, стига очакваният ефект от помощта да засяга региона, отговарящ на изискванията за регионална помощ. Очаква се ефектът от фонда за чартърни полети да се усети и в трите области на Северна Норвегия.

(42)

Насоките за регионална помощ и Насоките за финансиране на летища и помощ за пускане в експлоатация на въздушни линии, заминаващи от регионални летища, не съдържат никакви ограничения относно отпускането на оперативна помощ въз основа на местоположението на бенефициера, при условие че очакваният ефект касае съответния регион. В допълнение, практиката на Европейската комисия и на Органа съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС и съответно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП във връзка с оперативната помощ и помощта за пускане в експлоатация за регионални летища, позволява отпускане на оперативна помощ без никакви ограничения относно местоположението на бенефициера.

(43)

Връзката между помощта и целевата зона е ясна. Следната графика илюстрира по какъв начин се очаква фондът за чартърни полети да има положителен ефект за Северна Норвегия (39).

Image

(44)

Генерираната икономическа активност ще има редица ефекти. Въздушният превозвач ще получава приходи от оператора на чартърните линии за чартирането на въздухоплавателното средство. Туроператорът ще получава приходи от чартърните полети. Основното въздействие е ефектът върху икономиката на Северна Норвегия, както показват стрелките в долния десен ъгъл на графиката по-горе. Фондът за чартърни полети не налага ограничения за местоположението на туроператора, който чартира въздухоплавателното средство, но ще отпуска помощ на туроператора само ако той осъществява серийни чартърни полети до регионално летище в Северна Норвегия.

(45)

Схемата е както необходима, така и целесъобразна. (40)

(46)

Областите считат, че фондът за чартърни полети е съвместим с Насоките за регионална помощ. Ако Органът изрази несъгласие, областите отново представят становище, че схемата е съвместима със Споразумението за ЕИП, или въз основа на Насоките за финансиране на летища и помощ за пускане в експлоатация на въздушни линии, заминаващи от регионални летища, или въз основа пряко на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(47)

Що се отнася до коментарите от трети страни, норвежките органи отправиха коментари по-специално във връзка с наблюденията на NHO Luftfart. (41) Норвежките органи считат, че някои от тези наблюдения изглежда се основават на различно тълкуване на фактите.

Областите никога не са оспорвали съществуването на чартърни полети от Северна Норвегия до ваканционни дестинации в Южна Европа. Това обаче е различен пазар от разглеждания. В настоящия случай свързаният пазар е предлагането и търсенето на чартърни полети до Северна Норвегия.

Областите не са запознати с договори, предлагащи благоприятни условия за отмяна, както е посочено от NHO Luftfart. Други оператори и агенти в сектора посочват, че стандартните условия в договорите за чартърни полети включват предварително заплащане на невъзстановяем депозит от 5 %—10 % или такса за отмяна в размер на 5 %—10 %. Във всеки случай, 60-дневният срок за безплатна отмяна също излага туроператорите на значителен риск, тъй като е налице всеобща тенденция към по-късни резервации.

Областите не са сигурни доколко е уместен аргументът на NHO Luftfart, че системата от въздушни маршрути в Норвегия е изградена чрез „радиално-концентрична“ система. Целта на фонда за чартърни полети е да стимулира нов трафик, а не да ограничава вече съществуващия. Новият международен трафик ще подпомогне ново развитие на туризма, нова инфраструктура и устойчиви туристически сектор и заетост. Според областите това ще подпомогне увеличаването на търсенето на редовни услуги от Осло до Северна Норвегия. Международните чартърни полети и вътрешните полети от Осло са допълващи се услуги. Увеличаването на чартърните полети от чужбина няма да представлява пречка за норвежкия модел на пътувания чрез въздушни полети. В допълнение, значителна част от пътуванията до Северна Норвегия имат бизнес характер — сегмент, който в никакъв случай няма да бъде засегнат от схемата.

Ефектите върху конкуренцията при редовните полети изглежда са преувеличени от NHO Luftfart. Различните маршрути представляват различни пазари. Освен това полетите без разписание и редовните полети също представляват различни пазари.

Трудно е да се разбере как мярката, за която е подадено уведомление, би могла да поражда дискриминация. Новите редовни маршрути са получавали помощ многократно, като обхватът на тази подкрепа е далеч по-голям от този на помощта, която ще бъде предоставена чрез фонда за чартърни полети.

Във фонда за чартърни полети няма механизъм, който да дискриминира норвежките превозвачи. Норвежките оператори на редовен въздушен транспорт нямат бази само в Норвегия, както се твърди от NHO Luftfart.

Що се отнася до възможността за доставяне на услуги за въздушен транспорт по нерентабилни маршрути съгласно Регламент (ЕО) № 1008/2008, Областите не виждат връзката на този коментар с разглеждания въпрос.

II.   ОЦЕНКА

1.   Наличие на държавна помощ

1.1.   Държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

(48)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предвижда, както следва:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията между договарящите се страни, като подпомагат някои предприятия или производства.“

1.2.   Наличие на държавни ресурси

(49)

Мярката за помощ трябва да бъде предоставена от държавата или чрез държавни ресурси.

(50)

Норвежките органи съобщиха, че фондът за чартърни полети вероятно ще бъде финансиран от бюджетите на трите области (не е изключено финансиране да бъде предоставено и директно от норвежката държава).

(51)

С оглед на това, органът счита, че това условие е спазено, тъй като схемата ще бъде финансирана или от бюджетите на областите, или от държавата. (42)

1.3.   Подпомагане на някои предприятия или производства

(52)

На първо място, мярката за помощ трябва да предостави на бенефициерите такова предимство, което ги освобождава от разходи, обикновено поети от бюджета им.

(53)

Туроператорите, които се възползват от схемата, ще получат пряка помощ, която ще намали разходите, свързани с чартърните полети от определен сериен чартърен полет. Доставчиците на услуги, разположени в трите области, които ще спечелят от увеличения брой туристи в региона, ще се възползват пряко от схемата.

(54)

На второ място, мярката за помощ трябва да бъде селективна, т.е. да подпомага някои предприятия или производства.

(55)

От схемата могат да се възползват пряко само туроператори, които осъществяват чартърни полети до Северна Норвегия. По същия начин непряко от схемата могат да се възползват единствено оператори (доставчици на услуги), които са разположени в трите области.

(56)

Поради това Органът счита, че мярката е селективна.

1.4.   Нарушения на конкуренцията

(57)

Държавната помощ се покрива от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, в случай че тя нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. За прилагането на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП е достатъчно само помощта да заплашва да наруши конкуренцията чрез предоставянето на селективно предимство. Счита се, че помощта нарушава конкуренцията, ако се отпуска на предприятие, което извършва дейност в конкуренция с други.

(58)

Преките бенефициери на помощта по схемата са туроператори, които осъществяват чартърни полети до Северна Норвегия (полети без разписание), Туроператорите развиват дейност в няколко държави и в сектор, който се характеризира със силна конкуренция. Непреките бенефициери по схемата са доставчици на услуги в туристическия сектор в Северна Норвегия, за които възползването ще бъде под формата на увеличаване на търсенето от чужди туристи. Помощта може да насърчи туристите да изберат да пътуват до Северна Норвегия вместо до ваканционни дестинации в други държави. Нарушението на конкуренцията е налице не само на равнище туроператори, но вероятно и на равнище доставчици на услуги. В допълнение конкуренцията между летищата за привличане на нови полети и маршрути е международна. Поради това е възможно помощта също така да доведе до нарушаване на конкуренцията между летищата.

(59)

Органът възприема становището, че схемата може да укрепи позициите на туроператорите, които се възползват пряко или непряко от схемата, в сравнение с конкуренти, които не получават сходна помощ. Поради това всяка помощ, отпускана по схемата, може да се разглежда като нарушаваща или заплашваща да наруши конкуренцията.

1.5.   Ефект върху търговията между договарящите се страни

(60)

Държавната помощ за определени предприятия се счита за засягаща търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП, ако получателят извършва икономическа дейност, която включва търговия между договарящите се страни. Помощта ще бъде отпускана на туроператори, които предлагат ваканционни пакети, привличащи туристи от чужбина в Северна Норвегия. Това, по определение, представлява трансгранична дейност. В допълнение, туристическият сектор в Северна Норвегия, който ще се възползва непряко от схемата, е в конкуренция с туристическите сектори на други държави от ЕИП.

(61)

Следователно държавното финансиране по мярката, за която е постъпило уведомление, ще засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

1.6.   Заключение

(62)

Органът счита, че всички условия, изложени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, са спазени и следователно схемата, за която е постъпило уведомление, включва държавна помощ. Държавната помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП само в случай че се квалифицира като една от дерогациите по член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

2.   Процедурни изисквания

(63)

Мярката за помощ, предвиждана от схемата, се счита за оперативна помощ. Насоките за регионална помощ предвиждат, че „схемите за оперативна помощ не са отразени в картите на регионалните помощи и се оценяват поединично въз основа на уведомления, подадени от държавите — членки на ЕАСТ, в съответствие с част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд.“ (43)

(64)

Съгласно част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 „надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно за всякакви планове за предоставяне на помощ, за да му се даде възможност да направи своите коментари... Въпросната държава не прилага предложените мерки, докато процедурата не доведе до окончателно решение.“

(65)

Чрез подаването на уведомление във връзка с фонда за чартърни полети на 2 май 2012 г. (44), норвежките органи са спазили условието за уведомление в част I, член 1, параграф 3 от протокол 3.

(66)

Чрез неизпълнението на схемата, за която е постъпило уведомление, норвежките органи са спазили задължението за непредоставяне на помощ, предвидено в част II, член 3 от протокол 3.

(67)

Както се изисква от официалната процедура, Органът е прегледал коментарите, отправени от норвежките органи, и коментарите, направени от трети страни.

3.   Съвместимост на помощта

3.1.   Оценка на мярката за помощ съгласно член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП във връзка с Насоките за регионална помощ

(68)

Въз основа на дерогацията в член 61, параграф 3, буква в) от споразумението за ЕИП, следното може да се счете за съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП:

„помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия, до степен, която противоречи на общия интерес.“

(69)

С оглед на оценката на съвместимостта на помощта, както вече бе отбелязано, тя представлява оперативна помощ. Оперативната помощ освобождава предприятието от разходи, които то по принцип трябва да поеме при ежедневното управление на дейностите си. (45) Обикновено оперативната помощ е забранена.

(70)

Насоките за регионална помощ предвиждат следното:

„Въз основа на член 61, параграф 3, букви а) и в) от Споразумението за ЕИП, държавната помощ, предоставяна с цел насърчаване икономическото развитие на някои региони в неравностойно положение, може да бъде приемана от Комисията за съвместима с общия пазар. Тази разновидност на държавната помощ е известна като национална регионална помощ. Националната регионална помощ се състои от помощ за инвестиции, предоставяна на големи дружества или при някои ограничени обстоятелства, от оперативна помощ, която и в двата случая е насочена към конкретни региони с цел преодоляване на регионалните различия“ (подчертаването е добавено). (46)

(71)

Насоките предвиждат също:

„Чрез дерогация от предходния параграф оперативна помощ, която не намалява прогресивно във времето и не е ограничена във времето, се разрешава само в най-слабо населените региони, доколкото помощта е предназначена за предотвратяване или ограничаване продължителното обезлюдяване на тези региони. (47) Най-слабо населените региони са или попадат в състава на региони от ниво NUTS-II за Норвегия и NUTS-IV за Исландия с гъстота на населението до 8 жители на км (48)“. (подчертаването е добавено). (49)

3.2.   Помощта може да бъде разрешена само за най-слабо населените региони

3.2.1.   Трите области принадлежат към най-слабо населените региони

(72)

Както е предвидено в Насоките за регионална помощ, оперативната помощ, която е както прогресивно намаляваща, така и ограничена във времето, може да бъде разрешена само в най-слабо населените региони, доколкото нейното предназначение е предотвратяване или ограничаване на продължителното обезлюдяване на тези региони. Най-слабо населените региони са региони с гъстота на населението от не повече от 8 души на квадратен километър. (50)

(73)

Трите области са с гъстота на населението от 4,2 души на квадратен километър. Следователно отговарят на условията, изложени в Насоките за регионална помощ за възползване от по-гъвкава оценка на съвместимостта за мярка за оперативна помощ.

3.2.2.   Преките бенефициери по схемата не се намират задължително в най-слабо населените региони — връзка между мярката за помощ и регионалното развитие на Северна Норвегия

(74)

Помощта като такава ще бъде изплащана на туроператорите, които може да се намират извън Норвегия/ЕИП. Поради това не е задължително преките бенефициери на помощта да се намират в най-слабо населените региони.

(75)

В своето Решение за откриване на процедурата Органът постави въпроса дали схема, която предвижда отпускането на оперативна помощ на бенефициери, които може да се намират извън най-слабо населените региони, може да се определи като съвместима с Насоките за регионална помощ. Органът постави въпроса дали фактът, че схемата е насочена непряко към предприятията в съответния регион, представлява достатъчно силна връзка за регионалното развитие на областта.

(76)

Норвежките органи изказаха твърдение, че връзката между помощта за туроператорите и регионалното развитие на Северна Норвегия е достатъчна поради следните причини:

схемата ще бъде приложима за чартърни полети до Северна Норвегия;

за помощ по схемата ще са допустими единствено пакети, включващи „обслужване на мястото на дестинацията“; и

помощта ще бъде изплащана от фонда за чартърни полети на туроператорите след осъществяването на полетите до целевата област.

(77)

Органът отбелязва, че туроператорът ще получи помощ само в случай че осъществява серийни чартърни полети до регионално летище в Северна Норвегия. Помощта няма да се отпуска за транспорт на туристи от чартърни полети извън този регион. Ясно е, че целевата област на схемата е Северна Норвегия, част от най-слабо населените области в Норвегия. Органът също така отбелязва изискването, че схемата е приложима единствено за пакети, включващи „обслужване на мястото на дестинацията“ в този регион. Това означава, че схемата може да окаже пряко въздействие в региона чрез привличането на туристи, които иначе не биха посетили региона. „Обслужването на мястото на дестинацията“ следва да гарантира, че туристите остават в региона по време на своята ваканция в Северна Норвегия. Схемата изисква „обслужването на мястото на дестинацията“ да бъде на стойност поне NOK 800 на турист. Помощта от фонда за чартърни полети ще се отпуска след приключването на серийните чартърни полети и след като се документира, че са изпълнени критериите за нейното отпускане. Един от критериите за отпускане на помощ е подкрепата на заявлението от страна на доставчик на дестинация за туристически услуги. Няма да се отпуска помощ за „пакети, включващи само самолетни билети“. Доставчиците на услуги, намиращи се в трите области, ще спечелят от увеличението на туристите и последващия ръст на търсенето на техните услуги и по този начин ще се възползват непряко от схемата. Таблиците в раздел 2.2 на част I по-горе относно разходите на туристите в региона показват, че увеличението на туристите ще има пряко икономическо въздействие върху туристическия сектор в региона. Според Органа е вероятно основният икономически ефект от схемата да бъде насочен към целевата област на схемата.

(78)

Органът отбелязва също така, че Комисията на ЕС е приела отпускането на регионална помощ на бенефициери, намиращи се извън регионите, които отговарят на условията за регионална помощ. Например, в решение, свързано с Италия (Сицилия), Комисията заяви, че субсидиите, покриващи разходи, насочени към насърчаване на туристическия транспорт чрез чартърни полети, са съвместими с член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Субсидиите бяха достъпни за туроператори, които наемат въздухоплавателни средства за превоз на туристи до Сицилия. Субсидиите за покриване на транспортни разходи до Сицилия, отпуснати на италиански и чуждестранни туристически агенции за предоставяне на туристически пътувания като част от ваканционни пакети и за превозване на туристи с железопътен или морски транспорт също бяха счетени за допустими. (51)

(79)

На тази основа Органът стига до заключението, че въпреки че преките бенефициери на помощта може да се намират извън Северна Норвегия, схемата съдържа достатъчна връзка с региона, за който са предназначени очакваните ефекти.

3.3.   Помощта трябва да бъде необходима и целесъобразна за предотвратяване или ограничаване на продължителното обезлюдяване

(80)

Съответната държава — членка на ЕАСТ, има за задача да демонстрира, че помощта е необходима и целесъобразна за предотвратяване или ограничаване на продължителното обезлюдяване.( (51))

(81)

За да може мярката, за която е постъпило уведомление, да се счете за необходима, норвежките органи трябва да демонстрират, че съществува необходимост от държавна намеса, за постигане на предотвратяването или ограничаването на продължителното обезлюдяване.

(82)

Норвежките органи уведомиха Органа, че Северна Норвегия, една от най-слабо населените области в Европа, винаги е била изключително слабо населена и от десетилетия е подложена на обезлюдяване. Поради това норвежките органи считат, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за стабилизиране на уседналостта в региона и за предотвратяване на продължителното обезлюдяване. Схемата е един от необходимите инструменти за постигането на това. Норвежките органи признават, че създаването на фонда за чартърни полети няма само по себе си да реши проблема с обезлюдяването, но считат, че като част от една обща политика, ще доведе до увеличаване на икономическата активност в региона и създаване на нови работни места. Възможностите за заетост и очакваните приходи са най-решаващите фактори, които оказват влияние върху избора на човек къде да живее.

(83)

За да може схемата да се счете за целесъобразна, норвежките органи трябва да демонстрират, че не е установено, че други мерки биха били по-подходящи за постигането на предотвратяване или ограничаване на продължителното обезлюдяване на най-слабо населените области. (52)

(84)

Норвежките органи твърдят, че схемата е целесъобразна, тъй като е най-добрата налична мярка за разрастване на туризма, създаване на работни места в туристическия сектор и по този начин допринасяне за намаляване на обезлюдяването в региона. Според тях само традиционната инвестиционна помощ невинаги е най-подходящият инструмент за справяне със специфичните за региона проблеми. Работните места са от съществено значение за поддържане на нивата на населението. Туризмът е разрастващ се сектор, който е едновременно трудоемък и зависим от местната работна сила. Едно от предизвикателствата при разработването на туристическия сектор в Северна Норвегия е рентабилността и сезонния характер на сектора. Фондът за чартърни полети е предназначен да увеличи туризма по време на ниския сезон и по-този начин да допринесе за целогодишни работни места. Норвежките органи твърдят, че инструмент за помощ, който би отпуснал само ограничена помощ на местни дружества в региона, не би довел до увеличение на броя на полетите до съответните летища (и по този начин на туризма в областта) или до предотвратяване на обезлюдяването. Според тях фондът за чартърни полети е инструментът с най-голям шанс за успех и минимални неблагоприятни ефекти. С оглед на това те считат, че схемата е целесъобразна.

(85)

В Решение за откриване на процедурата Органът изрази съмнения във връзка с мярката, за която е постъпило уведомление, и по-специално постави въпроса дали посочените цели на схемата не могат да бъдат постигнати със средства, различни от такива, които предоставят оперативна помощ на туроператори, които организират ваканционни пакети с чартърни полети (без разписание) (например, чрез пакети с редовни полети).

(86)

Органът счита, че норвежките органи са разсеяли някои от съмненията на Органа в това отношение и така са демонстрирали, че съществува необходимост от държавна намеса и че схемата е необходима като инструмент за предотвратяване на обезлюдяването на региона на Северна Норвегия. Органът също така счита, че фондът за чартърни полети може да се разглежда като инструмент, с който да се увеличи туризмът в региона и съответно да се увеличи заетостта в един от най-слабо населените региони на Норвегия. Тази констатация е подкрепена от трети страни от различни предприятия, развиващи дейност в туристическия сектор в региона, които са се изказали в полза на схемата. Въпреки това Органът има съмнения по отношение на целесъобразността и ефектите на схемата за развитието и предотвратяването на обезлюдяването на региона. Не става очевидно дали целите не биха могли да бъдат постигнати чрез други средства, като например изготвяне на пакети с редовни полети.

(87)

В своята оценка Органът е взел под внимание Насоките за регионална помощ, които предвиждат, че:

„ако по изключение се предвижда предоставянето на индивидуална помощ ad hoc за отделно дружество или помощта е сведена до една сфера на дейност, държавата членка е длъжна да докаже, че проектът способства за изпълнението на една последователна стратегия за регионално развитие“ (подчертаването е добавено). (53)

(88)

Северна Норвегия се счита за приоритет по отношение на регионалното развитие, като целта на норвежкото правителство е да предотврати обезлюдяването и да насърчи трайното настаняване в този регион. Подпомагането на туристическия сектор се разглежда като ключов фактор за развитието на региона и норвежките органи твърдят, че създаването на възможности за заетост е от изключителна важност за постигане на предотвратяването или ограничаването на обезлюдяването на региона.

(89)

Институтът по транспортна икономика изчисли, че през 2007 г. чуждестранните туристи, пътуващи по въздух, са похарчили NOK 7480 за предплатени покупки и NOK 6730 за покупки на местно равнище. Очаква се през 2012 г. пътуващите до Северна Норвегия да похарчат NOK 9000 на човек. (54)

(90)

С оглед на това Органът констатира, че туристическият сектор би могъл да играе важна роля за развитието на региона. Икономическото въздействие, което схемата може да окаже в Северна Норвегия чрез увеличаване на туризма към областта и превръщането ѝ в по-разпознаваема като международна туристическа дестинация, би могло да допринесе за стабилизиране и възможно увеличаване на населението в региона.

(91)

Въпреки всичко, докато редовните полети и полетите без разписание може да са част от два различни пазара (55) и за целите на увеличаването на туризма в региона преките редовни полети да представляват по-трудно приложима алтернатива (по-специално по време на ниския сезон), Органът запазва становището, че не е достатъчно ясно защо редовните полети не могат да се използват като част от ваканционния туристически пакет, например при изготвянето от туроператорите на „пакетиотиване и връщане““. Органът отбелязва, че Норвегия притежава добре развита децентрализирана летищна система поради важната роля, която пътуването по въздух играе като начин на придвижване, по-специално в региони, намиращи се в периферията на ЕИП, като например Северна Норвегия. В действителност норвежките органи посочиха редица вътрешни маршрути по въздух като допустими за компенсации за обществени услуги и във връзка с които държавата компенсира избран въздушен превозвач за оперирането по маршрут, който в противен случай би бил търговски неизгоден. Органът смята, че не е напълно ясно защо посочената цел на схемата — принос за развитието на един от най-слабо населените региони в Норвегия чрез помощ за чартърни полети от чужбина до Норвегия с цел да се увеличи броят на туристите по време на ниския сезон и съответно принос за целогодишни работни места — не може да бъде постигната и, поне отчасти, чрез ползването на редовни полети.

(92)

С оглед на това Органът счита, че остават определени съмнения относно това дали схемата е най-добрият инструмент, с който да се постигнат посочените цели с минимален неблагоприятен ефект. По-специално Органът счита, че схемата може да има потенциално неблагоприятен ефект върху пазара за предоставяне на редовни полети.

(93)

Поради тази причина Органът констатира, че създаването на схема е целесъобразно само за ограничен период от време, с цел да се подпомогне установяването на жизнеспособен туристически сектор в най-слабо населената област на Норвегия. Десетгодишната продължителност на схемата, предложена от норвежките органи, е твърде голяма за постигането на тази цел. Органът счита, че схемата следва да се ограничи до „начален“ период от три години, което ще позволи оценката на целесъобразността на схемата. Поради това норвежките органи следва да оценят ефектите от схемата в края на този период, като отчетат както положителните ефекти от схемата, така и отрицателните ефекти върху конкуренцията.

3.4.   Помощта трябва да е пропорционална на целта на схемата

(94)

Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, помощта, отпусната с цел да се улесни развитието на някои икономически области, може да се счете за съвместима с функционирането на Споразумението „когато тя не променя условията на търговията до степен, която противоречи на общия интерес“. За да бъде съвместима с общия пазар, схемата трябва да е пропорционална на целта на схемата.

(95)

Норвежките органи са на мнение, че схемата е разработена така, че да се отпуска само необходимото равнище на помощ. Максималната помощ (25 %) ще се отпуска от фонда за чартърни полети само за кабинен фактор от 60 % или по-малко. Интензитетът на помощта ще намалява постепенно до нула, когато кабинният фактор достигне средно 80 %. (56)

(96)

Норвежките органи съобщават, че е вероятно схемата, която намалява риска за туроператорите, да доведе до кабинен фактор, надвишаващ 60 %, и поради това е малко вероятно интензитетът на помощта да отговаря на 25 % от разходите, свързани с чартърните полети.

(97)

Органът констатира, че основната функция на схемата е установяването на гаранция за туроператорите, така че те да не отменят полети с нисък кабинен фактор. Максималната подкрепа е 25 % от разходите, свързани с чартърните полети. Допълнителните разходи, направени от чартърни полети с кабинен фактор по-нисък от 60 % няма да се възстановяват. Общата годишна сума на помощта, отпускана от фонда за чартърни полети, се изчислява на по-малко от 10 милиона NOK на година. Органът констатира, че тази сравнително малка сума на помощта е пропорционална. Малко вероятно е толкова малка сума да успее да засегне търговията по неблагоприятен начин.

(98)

Следователно схемата може да бъде разграничена от решението на Комисията на ЕС във връзка със схема за премиране за туроператори в Гърция. (57) Тази схема предвиждаше туроператорите да получават 40 EUR за турист. Според виждането на Органа тази схема не е ограничена до компенсиране на допълнителни транспортни разходи, направени при транспортирането на туристи до Гърция. (58) Тя се различава от фонда за чартърни полети, който има за цел да насърчи туроператорите да поемат договорни задължения преди да получат резервации от туристи, чрез компенсирането им, в случай че разходите им за транспортиране на туристи до Северна Норвегия не бъдат възстановени.

(99)

Органът отбелязва също така, че, както вече е указано, бенефициерите по схемата могат да се намират или в Норвегия, или в чужбина, както и че могат да сключват споразумения за чартърни полети както с норвежки, така и с други въздушни превозвачи. Еднаквите ситуации се разглеждат еднакво от схемата. Следователно Органът не счита схемата за дискриминационна.

(100)

С оглед на горепосоченото Органът констатира, че помощта е пропорционална на целта на схемата.

4.   Продължителност на разрешението

(101)

В своето Решение № 246/12/COL от 27 юни 2012 г. Органът изрази съмнение дали схемата може да бъде одобрена за период, продължаващ след 31 декември 2013 г. С оглед на получените коментари е необходим по-дълъг период за постигане на измеримо въздействие върху развитието на региона. Като се отчитат съмненията, изразени от Органа в Решение № 246/12/COL, по отношение на ефекта от схемата върху развитието и предотвратяването на обезлюдяването на този регион, период от три (3) години е по-целесъобразен. Във всички случаи необходимостта от оперативна помощ и нейното равнище следва да се преразглеждат редовно, за да се гарантира дългосрочното ѝ значение за съответния регион. (59) Този по-дълъг период ще улесни оценяването на трайните ефекти на схемата.

(102)

Поради това след изтичането на периода от три (3) години Норвегия следва да представи доклад с оценка на ефектите от схемата върху развитието на туризма и предотвратяването на обезлюдяването на региона, както и ефектите ѝ върху конкуренцията, за да може Органът да направи оценка на необходимостта и целесъобразността на схемата.

5.   Заключение

(103)

Органът счита, че всички условия, изложени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, са спазени и следователно схемата за фонд за чартърни полети включва държавна помощ.

(104)

Въз основа на изложената по-горе оценка, Органът счита че схемата за фонд за чартърни полети е съвместима със Споразумението за ЕИП съгласно дерогацията по член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(105)

Въпреки това Органът има съмнения относно целесъобразността на схемата и ефектите от нея върху развитието и предотвратяването на обезлюдяването на региона. По-специално във връзка с това дали целите не могат да бъдат постигнати с други средства. Поради това Органът заключи, че схемата може да бъде приета за срок от три години, считано от датата на настоящото решение. В допълнение, норвежките органи поемат ангажимент да изготвят и съставят оценка на схемата, като документират нейните ефекти върху развитието на туризма и предотвратяването на обезлюдяването на региона, както и на ефектите върху конкуренцията. Оценката се изготвя от независим експерт и се предоставя на Органа.

(106)

На норвежките органи се припомня задължението, съгласно част II, член 21 от протокол 3 във връзка с членове 5 и 6 от Решението за разпоредбите за прилагане (60), за предоставяне на годишни доклади за изпълнение на схемата.

(107)

На норвежките органи се припомня също така, че трябва да се подават уведомления до Органа за всички планове за изменения на настоящата схема.

ПРИЕ СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Схемата за фонд за чартърни полети за Северна Норвегия, за която е постъпило уведомление от норвежките органи, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Схемата за помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в) от него, при условие че бъде изпълнена за срок от три (3) години, считано от датата на настоящото решение. При изтичането на този тригодишен (3-годишен) период Норвегия предоставя на Органа доклад с оценка на ефектите на схемата върху развитието на туризма и предотвратяването на обезлюдяването на региона, както и на ефектите върху конкуренцията.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

Член 4

Автентичен е само текстът на английски език на настоящото решение.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2013 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Oda Helen SLETNES

Председател

Sverrir Haukur GUNNLAUGSSON

Член на колегията


(1)  Документи № 632837 и 322824.

(2)  Документ № 638133.

(3)  ОВ C 291, 27.9.2012 г., стр. 2 и в притурка за ЕИП № 53, 27.9.2012 г., стр. 36.

(4)  Документ № 644991.

(5)  Innovative Experiences (Документ № 650797), NHO Reiseliv (Документ № 650549), NHO Luftfart (Документ № 650733), Avinor (Документ № 650806), VinterTroms AS (Документ № 650827), Northern Norway Tourist Board Ltd (Документ № 650958), хотелски вериги Rica Hotels и Thon Hotels (Документ № 650880) и Voigt Travel b.v. (Документ № 668161).

(6)  Документи № 653590 и 653595.

(7)  Документ № 669821.

(8)  Чартърен полет се определя като полет без разписание.

(9)  Въздухоплавателно средство от категория Боинг 737 или по-горна.

(10)  Към момента следните летища в Северна Норвегия могат да обслужват големи въздухоплавателни средства: Tromsø, Bodø, Harstad Narvik/Evenes, Alta, Kirkenes (Høybuktmoen), Bardufoss, Svalbard, Lakselv (Banak), Andøya (наричани още „летищата за Северното сияние“). Относно Svalbard, вж. Протокол 40 към Споразумението за ЕИП.

(11)  Вж. раздел 2.5 по-долу за по-подробно описание на схемата.

(12)  Терминът „серийни чартърни полети“ означава чартърни полети между две дестинации, повтарящи се в ограничен период от време (напр. седмични полети между Bodø и Лондон от февруари до април).

(13)  Кабинният фактор представлява процентът продадени места за един полет. Кабинният фактор ще се определя съгласно действителния брой на отпътуващи пътници, разделен на максималния седалков капацитет на въздухоплавателното средство.

(14)  Серийните чартърни полети със среден кабинен фактор под 60 % също отговарят на условията за помощта; максималната помощ, която може да бъде отпусната обаче остава 25 % от разходите за чартърния полет с кабинен фактор от 60 %. С кабинен фактор под 60 %, помощта няма да покрие всички загуби на чартърния оператор. Това е илюстрирано в схемата в параграф 26 по-долу.

(15)  Това отговаря на интензивност на помощта в размер на 25 % от общите разходи за чартърния полет. Общите разходи за чартърните полети се изчисляват на 33 600 000 NOK (разходи от 300 000 NOK за полетна ротация умножени по 112).

(16)  Вж. Бялата книга на норвежкото правителство „Далечният север. Визия и инструменти на политиката“ (The High North. Vision and Policy Instruments) (Meld. St. 7 (2011—2012 г.), съкратената версия, стр. 25). Единият от приоритетите е да се „запазване на акцента фокуса върху пътническия и туристическия сектор в Северна Норвегия и Svalbard, както и да се насърчава допълнителното сътрудничество и координация между участниците в пътническия и туристическия сектор“ (стр. 37). (http://www.regjeringen.no/upload/UD/Vedlegg/Nordområdene/UD_nordomrodene_EN_web.pdf). Политическата платформа на норвежкото правителство за 2009—2013 г. се позовава на важността на туризма, по-специално за Северна Норвегия: „Северна Норвегия е уникална туристическа дестинация и трябва да получи възможност да реализира и освободи своя потенциал“. (стр. 22) (http://arbeiderpartiet.no/file/download/4861/58544/file/soriamoria2_english.pdf).

(17)  Вж. стратегията за туризма на норвежкото правителство: „Avinor създава „летищата за Северното сияние“ в Северна Норвегия […] Avinor подкрепя фонда за чартърни полети за Северна Норвегия […] Този вид фонд за чартърни полети е предназначен да насърчава чартърните турове до региона. Получената обратна информация от сектора показва, че това ще бъде важна инициатива за насърчаване на нов трафик“ („Дестинация Норвегия — национална стратегия за туристическия сектор“, стр. 76). (http://www.regjeringen.no/pages/37646196/Lenke_til_strategien-engelsk.pdf).

(18)  Област Nordland например е изготвила „Стратегия за туризма в Nordland за периода 2011—2015 г.“ (http://www.nfk.no/Filnedlasting.aspx?MId1=1266&FilId=11230).

(19)  Насоките на Органа за националната регионална помощ за 2007—2013 г., ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1, и в притурката за ЕИП към него № 32, 3.9.1994 г., стр. 42, достъпни и на: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/. За последен път Насоките са изменени на 6.4.2006 г., публикувано в ОВ L 54, 28.2.2008 г., стр. 1 и в притурката за ЕИП към него № 11, 28.2.2008 г., стр. 1. Насоките отговарят на „Насоки за националната регионална помощ за 2007—2013 г.“, приети от Европейската комисия, публикувани в ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13 („Насоките за регионална помощ“). Трите области са региони на ниво NUTS II. Finnmark има най-малката гъстота на населението с 1,6 души на квадратен километър.

(20)  През 2009 г. Органът одобри схема за помощ за разработване на маршрут от втория най-голям град в Северна Норвегия, Bodø, вж. Решение на Органа № 179/09/COL („Фонд за разработване на маршрут Bodø“). Фондът за разработване на маршрут все още не е отпуснал помощи по схемата. За три години въздушният превозвач „Norwegian“ оперира по маршрут между Tromsø и един от най-големите градове в Европа. Въпреки оказаната подкрепа от Avinor, маршрутът се оказва нерентабилен. През март 2011 г. маршрутът е спрян. Air Baltic оперира по сезонен маршрут между Tromsø и Riga два пъти седмично от 1 април до 30 септември. Този маршрут е спрян през 2011 г. SAS оперира по сезонен маршрут между Tromsø и Stockholm два пъти седмично от 1 юли до 15 август. В допълнение, руски въздушен превозвач лети три пъти седмично от Tromsø до Мурманск, Русия. Като се има предвид ограниченият брой международни маршрути, се счита, че маршрутите между летища в Северна Норвегия и европейските градове са от малък търговски интерес за въздушните превозвачи (Документ № 632837).

(21)  Преките ефекти се отнасят до потреблението, заплатено със собствените пари на туристите. Непреките ефекти се отнасят до стойността на разходите на туристите от по-широка гледна точка, напр. търсене на стоки и услуги под формата на договори за подизпълнение.

(22)  Всички числа са в норвежки крони (NOK). Цифрите се основават на числа от доклада „Икономическото въздействие на пътническия сектор в Trøndelag и Северна Норвегия за 2010 г.“, изготвен от Изпълнителния комитет за Северна Норвегия (Landsdelsutvalget) и Норвежката хотелска асоциация (NHO Reiseliv Nord-Norge).

(23)  Уведомлението, стр. 11 (Документ № 632837), позоваващо се на доклад от Института по транспортна икономика (Transportøkonomisk institutt, TØI) от 2007 г. № 941/2008 (https://www.toi.no/getfile.php/Publikasjoner/T%C3%98I%20rapporter/2008/941-2008/941-hele%20%20rapporten%20elektronisk-ny.pdf).

(24)  Норвежките органи съобщиха, че цифрите са само изчисления, направени за целите на изготвянето на бюджета на фонда за чартърни полети. Поради закръгляването на числата цифрите в таблицата не са точни.

(25)  Възможно е норвежката държава да осигури част от финансирането чрез държавния бюджет.

(26)  „Празни етапи“ са полети, осъществявани с цел позициониране на въздухоплавателното средство в началото и в края на серийния чартърен полет. Обратният полет след първото заминаване ще бъде празен, полетът за взимане на последните пътници също ще бъде празен. Празните етапи представляват значителни разходи за серийните чартърни полети.

(27)  Кабинен фактор от 80 % се счита за стандарта за равновесна точка в сектора.

(28)  Таблицата е изготвена от фонда за чартърни полети и дава пример за работата на схемата с полети от Лондон до Северна Норвегия с Boeing 737-800. Изчислено е, че нетните разходи, посочени от въздушния превозвач пред туроператора, ще възлизат на 300 000 NOK за полетна ротация. За достигане на равновесната точка (80 % от капацитет на въздушното средство от 186 души) е необходимо да бъдат закупени билети от 149 души.

(29)  Графиката е изготвена от фонда за чартърни полети с илюстративни цели (Документ № 632837).

(30)  Avinor AS е държавно предприятие, което ръководи повечето граждански летища в Норвегия.

(31)  Innovative Experiences представлява 33 дружества за туризъм, основаващ се на преживяванията, в Северна Норвегия.

(32)  NHO Reiseliv (Норвежката хотелска асоциация) представлява над 2 500 дружества, предоставящи заетост на работна сила в размер на приблизително 55 000 души. Клонът на NHO Reiseliv в Северна Норвегия има 400 члена.

(33)  VinterTroms AS е собственост на шест туристически дружества в Северна Норвегия.

(34)  NHO Luftfart представлява дружества от сектора на въздушните превози в Норвегия и други заинтересовани дружества.

(35)  NHO Luftfart (Документ № 650733) (неофициален превод от норвежки на английски език).

(36)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24.9.2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3). Включено в Споразумението за ЕИП с приложение XIII, точка 64a.

(37)  Документ № 644991.

(38)  Документи № 653590/653595 и Документ № 669821.

(39)  Графиката е изготвена от фонда за чартърни полети с илюстративна цел (Документ № 644991).

(40)  Вж. раздел 3.3 в част II по-долу.

(41)  Писмо от норвежките органи от 15.11.2012 г. (Документи № 653590/653595).

(42)  Норвежките органи споменаха също така факта, че фондът за чартърни полети може, в някакъв бъдещ етап, да бъде съфинансиран от частни предприятия. Извършената от Органа оценка не е разгледала тази възможност, тъй като тя изглежда относително несигурна.

(43)  Насоки за регионална помощ, параграф 81.

(44)  Документи № 632837 и 322824.

(45)  Вж. Дело T-348/04 SIDE/Комисия [2008 г.] ECR II-625, параграф 99, Дело T-162/06 Kronoply GmbH/Комисия [2009 г.] ECR II-1, параграф 75.

(46)  Насоки за регионална помощ, параграф 1.

(47)  ЕАСТ има за задача да демонстрира, че предложената помощ е необходима и целесъобразна за предотвратяване или ограничаване продължителното обезлюдяване (вж. Насоките за регионална помощ, бележка под линия 65).

(48)  Насоки за регионална помощ, параграф 69.

(49)  Насоки за регионална помощ, параграф 22(a).

(50)  Решение 1999/99/ЕО от 3.6.1998 г. относно регионален закон на Сицилия № 25/93 относно мерките за насърчаване на заетостта (ОВ L 32, 5.2.1999 г., стр. 18).

(51)  Вж. Насоките за регионална помощ, бележка под линия 65.

(52)  Вж. напр. Решение на Органа № 228/06/COL от 19.7.2006 г. относно схемата, за която е постъпило уведомление, във връзка с регионално диференцираните вноски за социално осигуряване: „Въз основа на предоставената информация от норвежките органи, Органът констатира, че не е установено, че мерки, различни от оперативната помощ, ще бъдат по-подходящи за постигането на предотвратяване или ограничаване на продължителното обезлюдяване на най-слабо населените области“ (стр. 23).

(53)  Насоките за регионална помощ, бележка под линия 10.

(54)  Вж. позоваване на доклада на TØI № 941/2008 в бележка под линия 23 по-горе и уведомлението, стр. 11 (Документ № 632837).

(55)  В своите решения за сливания комисията на ЕС заявява, че редовните полети и полетите без разписание не са част от един и същи пазар. Вж. например Дело № COMP/M.5141 — KLM/Martinair, в което Комисията разглежда предоставянето на места от въздушните превозвачи на туроператорите (това е „пазарът на едро“) като пазар, различен от пазара за предоставяне на редовни услуги за въздушен транспорт на крайни потребители. Комисията отбеляза, че „пазарът на продажби на пакети от места на туроператорите е пазар, предхождащ продажбите на места на частноправни субекти. В съответствие с това, конкурентните условия на този пазар са очевидно различни, тъй като туроператорите имат различни изисквания от индивидуалните потребители (например закупуване на по-големи пакети с места, преговори за отстъпки, отчитане нуждите на потребителите по отношение на време на полетите и т.н.)“ (ОВ C 51, 4.3.2009 г., стр. 4).

(56)  Вж. описанието на схемата в раздел 2.5 в част I по-горе.

(57)  Решение 2003/262/ЕО от 27.11.2002 г. относно схема за премиране за туроператори в Гърция (ОВ L 103, 24.4.2003 г., стр. 63).

(58)  В този случай Комисията на ЕС прие също така, че гръцките органи не са предоставили на Комисията информация, свързана с оценката на целесъобразността на помощта по отношение на нейния принос към регионалното развитие (вж. параграф 22 от решението).

(59)  Насоките за регионална помощ, параграф 71.

(60)  Достъпно на: http://www.eftasurv.int/media/decisions/195-04-COL.pdf


Top