—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2007)0095),

—

като взе предвид член 251, параграф 2 и член 285, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0091/2007),

—

като взе предвид член 51 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие (A6-0285/2007),

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, във който е прието;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид инициативата от Република Финландия (16336/2006) (1),

—

като взе предвид член 10, параграф 1 от Конвенцията, основана на член К от Договора за Европейски съюз, за създаването на Европейската полицейска служба (Конвенция за Европол), подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. (2),

—

като взе предвид член 30, параграф 1, буква б), член 30, параграф 2 и член 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС,

—

като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за ЕС, съгласно който Съветът се е допитал до него (C6-0048/2007),

—

като взе предвид Акта на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно приемането на правила, които се прилагат по отношение на файловете за анализ на Европол (3),

—

като взе предвид Акта на Съвета от 27 ноември 2003 г., с който се съставя на основание член 43, параграф 1 от Конвенцията за Европол, протокол за изменение на Конвенцията (4),

—

като взе предвид членове 93 и 51 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0288/2007),

1.

Одобрява инициативата от Република Финландия, във вида в която е изменена;

2.

Приканва Съвета да измени текста в съответствие с това;

3.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се разграничи от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.

Призовава Съвета да се допита отново до него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени инициативата от Република Финландия;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията, както и на правителството от Република Финландия.

—

като взе предвид членове 2, 6 и 174 от Договора за ЕО,

—

като взе предвид своите резолюции от 7 септември 2006 г. относно горските пожари и наводнения (1), от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа (2), от 14 април 2005 г. относно сушата в Португалия (3), от 12 май 2005 г. относно сушата в Испания (4) и от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа (5) и своите резолюции от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, суша и наводнения) — селскостопански въпроси (6), въпроси, свързани с регионалното развитие (7) и въпроси, свързани с околната среда (8),

—

като взе предвид двете съвместни публични изслушвания, организирани от Комисията по регионално развитие, Комисията по околната среда, общественото здраве и безопасността на храните и Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно изготвянето на „Европейска стратегия за борба с природните бедствия“ на 20 март 2006 г. и относно създаването на „Европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа“ на 5 октомври 2006 г.,

—

като взе предвид Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (9), очакваното приемане на преработеното решение на Съвета за създаване на механизъм за гражданска защита на Общността и позицията на Парламента от 24 октомври 2006 г. (10),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2005)0108) и позицията на Парламента от 18 май 2006 г. (11),

—

като взе предвид доклада на Michel Barnier от 9 май 2006 г., озаглавен „Европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа“,

—

като взе предвид позицията си от 25 април 2007 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемането на директива относно извършването на оценка и управление на рисковете от наводнения (12),

—

като взе предвид Решение 2007/162/EО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на Финансов инструмент за гражданска защита (13),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 12 и 13 юни 2007 г. относно засилването на координационния капацитет на Центъра за мониторинг и информация (MIC) в рамките на механизма за гражданска защита на Общността,

—

като взе предвид Протокола от Киото към Рамковата Конвенция по изменение на климата на ООН (UNFCCC) от 11 декември 1997 г. и ратифицирането на Протокола от Киото от страна на Общността на 4 март 2002 г.,

—

като взе предвид Регламент (EО) № 2152/2003 от 17 ноември 2003 г. относно наблюдението на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (регламент „Forest Focus“) (14),

—

като взе предвид точка 12 от заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се на 15 и 16 юни 2006 г в Брюксел, относно отзивчивостта на Съюза в неотложни ситуации, кризи и бедствия,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ (COM(2007)0414),

—

като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид опустошителните пожари и жестоките наводнения, причинили смърт и разрушения в Европа, по-специално в Гърция и Обединеното кралство през лятото на 2007 г., засегнали държавите-членки на ЕС, а също и някои от най-отдалечените му райони, по-специално Мартиника и Гваделупа, засегнати от урагана „Дийн“, страни-кандидатки и държави в непосредствено съседство с ЕС; като има предвид, че само изгорелите през юли площи достигнаха общия размер на изгорелите площи за цялата минала година, като има предвид че през август Гърция преживя жестока национална трагедия в резултат на един от най-смъртоносните пожари в света от 1871 г. насам;

Б.

като има предвид, че общата залесена горска площ, в това число местата от значение за Общността (SCIs), които са част от мрежата по програма Натура 2000 и други площи от първостепенно значение за околната среда, свързани с околната среда в целия регион, засегната от пожарите в Европа това лято, е над 700 000 хектара и че най-сериозно са засегнати страни като Гърция, Италия, България, Кипър, Хърватска, Бившата югославска република Македония, Испания (и п о-специално Канарските острови и региона на Кастийон), Украйна, Турция и Албания;

В.

като има предвид, че последните опустошителни горски пожари в Гърция доведоха до загуба на над 60 човешки живота и нараняване на много хора, изгаряне на над 250 000 хектара земя, включително хиляди хектари гори и храсталаци, загуба на животни, унищожаване на много къщи и имоти и заличаване на цели села;

Г.

като има предвид, че същевременно други части на Европа пострадаха от сериозни наводнения, и п о-специално Обединеното кралство, които отнеха живота на поне 10 души и нанесоха щети за близо 5 милиарда евро върху жилища, училища, инфраструктура и селско стопанство, прекъснаха снабдяването с питейна вода на повече от 420 000 души, което доведе до преместването на голям брой хора и до значителни загуби за стопанската дейност, селското стопанство и туризма; като има предвид, че Италия преживя критично положение, предизвикано от наводненията в централната и северната част на страната и засушаванията и пожарите в южната, като същевременно в Източна Европа имаше изключителни засушавания, и п о-специално в Румъния;

Д.

като има предвид, че за период от два месеца механизмът на Общността за гражданска защита беше задействан дванайсет пъти за еднотипни критични ситуации, като седем от тях настъпиха едновременно; като има предвид, че помощта от държави-членки не беше достатъчна, за да гарантира бърза и адекватна защита в отговор на всички тези критични ситуации;

Е.

като има предвид, че с все по-горещите и сухи летни сезони в южна Европа горските и другите природни пожари са повтарящо се явление, но от година на година драстично се различават в интензитета и географското си разположение; като има предвид, че тенденциите при тези бедствени явления са повлияни също от изменението на климата и са свързани с нарастващата поява на горещи вълни и засушавания, както беше отбелязано в съобщението на Комисията относно засушаванията; като има предвид, че инвестицията в борбата срещу изменението на климата е следователно инвестиция в предотвратяването на бедствия, предизвикани от засушавания и горски пожари; като има предвид, че в периодите на засушаване, които стават все по-дълги, ще става все по-трудно възстановяването на горите след пожар, като това води до съпътстващ риск от опустиняване;

Ж.

като има предвид вредоносните икономически и социални последици от природните бедствия за регионалните икономики, производителната дейност и туризма;

З.

като има предвид, че големият брой пожари в южна Европа през 2007 г., както и тяхната сила, са резултат от определен брой фактори, между които измененията на климата, неадекватното определяне и грижа за горите, както и комбинация на естествени причини и човешка небрежност, но също така престъпна дейност, съчетана с неадекватно прилагане на законите за забрана на незаконно застрояване на опожарени земи;

И.

като има предвид, че Европейският съюз трябва да признае специфичния характер на природните бедствия, настъпващи под формата на средиземноморски засушавания и пожари, и да приспособи съответно своите мерки за предотвратяване, изследвания, управление на риска, гражданска защита и инструменти на солидарност;

1.

Изказва своите съболезнования и съпричастност към близките на починалите и към жителите на пострадалите райони;

2.

Отдава почит на пожарникарите, другите професионалисти и доброволците, които работиха неуморно и рискуваха живота си за погасяването на пожарите, спасяването на хора и ограничаването на щетите от природните бедствия през това лято, както и на много хора, които се бориха за спасяването на своите средства за препитание и на заобикалящата ги среда;

3.

Призовава Европейската комисия да мобилизира настоящия Фонд за солидарност на ЕС незабавно и по възможно най-гъвкавия начин, като се избягват дългите процедури и административните пречки; в тази връзка счита, че за облекчаване на страданието и задоволяване на нуждите на жертвите и техните семейства необходимите ресурси трябва да станат достъпни незабавно посредством Фонда за солидарност на ЕС, други инструменти на Общността (напр. структурните фондове или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони) или посредством други възможни финансови средства, основани на условията за прилагане на фондовете на Общността като принципа за партньорство и устойчиво развитие;

4.

Настоятелно призовава Комисията да въведе извънредни мерки за помощ на Общността, особено такива с финансов характер, с които да се подкрепи възстановяването на най-тежко пострадалите райони, да се възстанови производителният потенциал на засегнатите области, да се подпомогне създаването на работни места и да се вземат подходящи мерки за компенсиране на социалните разходи, възникнали от загубата на работа и други източници на доходи;

5.

Подчертава необходимостта от ускоряване на процедурата за предоставяне на достъп до фондовете на ЕС за възстановяване на селскостопанските земи след наводнения и пожари и за предоставяне на по-голяма финансова помощ за изграждането на съоръжения за защита от наводнения; призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат и обменят най-добри практики въз основа на последните изследвания относно повишения риск от наводнения и горски пожари, предизвикани от начина на управление на земите, местообитанията и отводняването; настоятелно призовава държавите-членки да спомогнат, доколкото е възможно, естественото отводняване и задържане на водите в околната среда, като същевременно увеличават способността за контрол на наводненията и капацитета на отводнителната инфраструктура в посока ограничаване на щетите, които биха възникнали от обилни валежи;

6.

Отбелязва съпричастността на Европейския съюз, държавите-членки и други страни при подпомагане на засегнатите райони по време на горски пожари посредством предоставянето на самолети, пожарникарско оборудване и експертни познания, както и достойната за похвала помощ, оказана на съответните власти и спасителни екипи; счита, че степента и значимостта на това явление често надхвърля регионалното и национално равнище и способности, и призовава за ефективен европейски ангажимент поради неотложността на проблема;

7.

Признава приноса на Центъра за мониторинг и информация (MIC) за поддържане и улесняване на мобилизацията и координацията на гражданската защита по време на критичните ситуации; при все това отбелязва, че ресурсите на държавите-членки за борба с горските пожари, особено със средства от въздуха, са ограничени и че държавите-членки не винаги могат да предоставят помощ, когато ресурсите са необходими на тяхната национална територия; отбелязва, че в резултат на това, някои държави-членки получиха по-малко помощ от други и трябваше да разчитат на помощ от страни, които не са членки на ЕС въз основа на двустранни споразумения; следователно изразява съжаление, че в някои случаи ЕС като цяло не успя да покаже достатъчна солидарност;

8.

Настоятелно призовава Съвета незабавно да вземе решение по предложението за регламент относно Фонда за солидарност на ЕС, като има предвид, че Европейският парламент прие своята позиция през май 2006 г.; счита, че забавянето на Съвета в това отношение е неприемливо; счита, че новият регламент, който, наред с другите мерки, поставя по-нисък праг за мобилизирането на Фонда за солидарност на ЕС, ще позволи справяне с щетите по по-ефикасен, гъвкав и навременен начин; призовава настоящото португалско председателство, както и министрите от ЕС на финансите, на околната среда, на селското стопанство и регионалното развитие, да предприемат незабавно бързи и твърди действия; затова предлага да се свика извънредна съвместна среща на Съвета на съответните министри от ЕС, на която Парламента и Комисията да присъстват като наблюдатели;

9.

Призовава за създаването на европейски сили, които да реагират незабавно при извънредни ситуации, както беше предложено в доклада на члена на Kомисията г-н Barnier, и изразява съжаление от липсата на отговор и последващи действия в тази насока; подчертава в тази връзка също и необходимостта от продължаване на развитието на способността за бързо реагиране, основана на механизмите за гражданска защита на държавите-членки, за което призова Европейският съвет от Брюксел на 16 и 17 юни 2006 г; изисква от Комисията да изготви конкретно предложение с тази цел; изтъква ролята на държавите-членки и техните местни органи за ефикасното предотвратяване на пожарите и борбата с тях;

10.

Настоятелно призовава Комисията да изиска от държавите-членки информация за съществуващите оперативни програми за борба с природните бедствия и практическия опит по тяхното приложение, също така да провери адекватността на използваните предпазни мерки, мерки за готовност и ответни мерки, с цел обмен на опит и изготвяне на заключения относно незабавните мерки, координацията на административни и оперативни органи и наличието на необходими човешки ресурси и материали; приканва Комисията да проучи възможното сътрудничество със съседните на ЕС страни и други трети страни в борбата срещу разрушителните пожари, обмена на най-добри практики и споделянето на способности през опасните летни месеци, за да бъде по-добре подготвена за лятото на 2008 г.;

11.

Счита, че опитът от предишните години и изминалите месеци показва ясно необходимостта от засилване на готовността на Общността за гражданска защита и предотвратяване на бедствията, както и нейната способност за реагиране в случаите на горски пожари и други пожари в природата, настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за постигането на тази цел;

12.

Приканва Комисията да разгледа възможностите за предварително осигурен достъп до допълнителни ресурси за осигуряване на бърза реакция при особено критични ситуации, който достъп може да бъде предоставен от други източници, включително от търговския пазар; предлага средствата за дежурните сили да бъдат предоставени от Финансовия инструмент за гражданска защита;

13.

Приветства скорошното решение на Съвета 2007/162/ЕО, Евратом от 5 март 2007 г. за установяване на Финансовия инструмент за гражданска защита и счита, че дейностите, финансирани по този инструмент, следва да осигуряват видимото изражение на европейската солидарност и да придават по-нататъшна европейска добавена стойност на ефикасното справяне с природните бедствия; изразява загриженост обаче, че средствата, предвидени за този нов инструмент, няма да са достатъчни за ефективно осъществяване на амбициозните му цели;

14.

Подчертава необходимостта от засилени мерки, насочени към предотвратяването на природни бедствия, и очаква в тази връзка с интерес публикуването на две проучвания на Комисията през 2008 г., насочени към създаването на интегрирана стратегия за предотвратяване на природни бедствия; предлага, освен това, Комисията да проучи възможностите за открито сътрудничество за целите на предотвратяване на природни бедствия посредством всеобхватна грижа за земята с цел увеличаване на задръжната способност на водните басейни и всеобхватна грижа за гората с цел възможно най-голямо намаление на потенциала за пожари на гората и разпространението и скоростта на пожарите; посочва, че възстановената биомаса би могла да допринесе за икономическата изпълнимост на операциите;

15.

Призовава Комисията да предприеме по-задълбочено проучване относно подобряването на мерките за предпазване от горски пожари и методите и материалите за гасене на горски пожари, и да разгледа планирането и използването на земята; затова настоятелно призовава държавите-членки да предприемат решителни действия за подобряване и прилагане на тяхната нормативна уредба и да се въздържат от комерсиализация, прекласиране и приватизация, като по този начин намаляват нарушенията и спекулациите; счита, че целият наличен ноу-хау на ЕС, включително сателитните системи, следва да се използва с тази цел;

16.

Изразява съжаление поради факта, че такъв голям брой от горските пожари са явно започнати в резултат на палежи, и изразява загриженост особено поради факта, че престъпните палежи стават все по-често причина за горските пожари в Европа; затова призовава държавите-членки да засилят наказателните санкции за престъпни деяния, които нанасят щети върху околната среда, и п о-специално за деянията, предизвикващи горски пожари, и счита, че бързото и ефективно разследване, с оглед установяване на отговорност за щетите, последвано от съответно наказание, би възпряло непредпазливото или умишлено престъпно поведение;

17.

Изразява загриженост по отношение на нарастващия брой на бедствията, причинени от екстремни природни явления, които според специалистите по климата могат да се дължат в голяма степен на измененията на климата в резултат от глобалното затопляне; призовава, съобразно с това, държавите-членки да предприемат необходимите стъпки с цел спазване на целите от Киото и призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира уважението към ангажиментите от Киото и тяхното утвърждаване; призовава Комисията и съответните органи на публичната власт да вземат под внимание климатичните промени и нарасналата вероятност от бедствия като наводнения и горски пожари, когато съставят бюджети и резерви за спешни случаи, определени за службите за извънредни ситуации;

18.

Призовава Комисията да продължи сътрудничеството с националните органи с цел изготвянето на политики, които да намалят влиянието на пожарите върху околната среда; призовава за политика на повторно залесяване, основана на уважението към характеристиките на биоклимата и околната среда; подчертава необходимостта от събиране и регистриране на данни, свързани с природните ресурси на всяка държава-членка, посредством създаването на „Зелени национални сметки“ („Green National Accounts“) под формата на база данни, отворена за всички граждани;

19.

Подчертава необходимостта в случаи на природни бедствия да се обърне специално внимание на специфичните нужди на хората с увреждания при всички действия, предприемани от Механизма за гражданска защита;

20.

Счита, че дейността за гражданска защита на доброволни начала следва да бъде незабавно насърчена и подкрепена с основно обучение и екипировка, които да се възползват от напредналите технологии, след като те са едно от най-големите средства на разположение на държавите-членки, когато те са изправени пред извънредни положения, предизвикани от природни бедствия; призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да насочат общественото внимание към стойността на нашите гори и техните ресурси, както и към ползата от тяхното съхраняване, като насърчи участието на гражданското общество посредством организирани дейности на доброволни начала или с други методи;

21.

Счита, че предпоставка за дългосрочната защита и териториална грижа за горите е устойчивото програмиране и прилагане на планове за развитие на регионалните и селски райони, което цели намаляване на обезлюдяването на селските райони, създаване на нови разнообразни доходи в тези райони, особено за по-младото поколение, и установяване на необходимата модернизирана инфраструктура за привличане на устойчив туризъм и услуги към селските райони;

22.

Подчертава, че природните бедствия, и особено горските пожари, тази година застрашиха значително паметници и археологически обекти, които са от изключително значение за европейското културно наследство; обръща внимание в тази връзка върху заплахата за Древна Олимпия, родното място на олимпийските игри, и особено нейния музей, който е обект на световното културно наследство; изисква незабавното предоставяне на ресурси с цел реставрация в случаите, когато обекти на европейското културно наследство бъдат повредени от продължаващи горски пожари;

23.

Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че всички опожарени горски площи ще останат гори и са обхванати от програми за повторно залесяване, включващи задължителни правила, и че няма да бъде позволена промяна в използването на земята, както и да прилагат подходящо законодателство относно съхраняването и правилното използване на земите, включително устойчиви практики в областта на земеделието и горското стопанство, управление на водите и ефективно управление на риска, както и незабавно да планират политики за възстановяване на туризма и на засегнатата местна икономика;

24.

Призовава Комисията да наблюдава правилното, ефикасно и ефективно използване на всички фондове за кризисни ситуации, които са предоставени на държавите-членки, за да се справят с последиците от природните бедствия, и изисква държавите-членки да осигурят възстановяване на неправилно използвана помощ на Общността, например в случаите на неизпълнение на плановете за повторно залесяване, както и да осигурят актуализация на кадастъра;

25.

Осъжда практиката на легализация на незаконно построени сгради върху защитени области или области с обща забрана за строителство

26.

Предлага да се изпрати парламентарна делегация в страните, които са най-засегнати от последните природни бедствия, за да изрази солидарността на Парламента с хората там, да наблюдава нивото на разрушение на живота, имуществото, социалните мрежи, околната среда и икономиката, и да направи полезни заключения с оглед подобряване на превенцията и реакцията по отношение на подобни бъдещи екстремни ситуации в ЕС;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите-членки.

—

като взе предвид резолюцията си от 26 октомври 2000 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — споделена отговорност (1998 г.)“ и „По-добро законотворчество — 1999 г.“ (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 29 ноември 2001 г. относно Бялата книга на Комисията относно европейското управление (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 април 2003 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — 2000 г.“ и „По-добро законотворчество — 2001 г.“ (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 26 февруари 2004 г. относно доклада на Комисията, озаглавен „По-добро законотворчество — 2002 г.“ (4),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2004 г. относно съобщението на Комисията относно опростяване и подобряване на регулаторната дейност на Общността (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. относно оценката на въздействието на общностното законодателство и процедурите на консултация (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно стратегията за опростяване на регулаторната среда (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно „По-добро законотворчество — 2004 г.: прилагане на принципа на субсидиарност — 12-ти годишен доклад“ (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно резултата от аналитичния преглед на законодателните предложения, представени на законодателя (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 14 ноември 2006 г., озаглавено „Стратегически преглед на програмата „По-добро регулиране“ в Европейския съюз“ (COM(2006)0689),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по регионално развитие (A6-0273/2007),

А.

като има предвид, че успехът в постигането на целите на програмата „По-добро регулиране“ представлява един от основните приоритети на Европейския съюз, доколкото извличането на възможно най-голяма полза от едно модерно, рационално и ефективно законодателство при свеждане до минимум на разходите за това, би осигурило най-високо равнище на производителност, растеж, приемане и в крайна сметка на заетост в цяла Европа;

Б.

като има предвид, че в горепосоченото съобщение от 14 ноември 2006 г. Комисията анализира напредъка, постигнат в сферата на по-доброто регулиране, и очертава основните предстоящи предизвикателства, като изтъква напредъка, който следва да бъде постигнат както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки и по този начин изработва цялостен подход, насочен към улесняване на прилагането на общностното и националното законодателство и намаляване на разходите в тази връзка;

В.

като има предвид, че този подход, който представлява за Комисията, Съвета и Европейския парламент полезен инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия, изисква тясно партньорство в тази област, на първо място между европейските институции и впоследствие между институциите и националните органи;

Г.

като има предвид, че в горепосоченото съобщение Комисията предлага да засили контрола върху оценката на въздействието чрез създаване на независим Съвет за оценка на въздействието под ръководството на председателя на Комисията и се ангажира да предприеме повече превантивни действия за проследяване, заедно с държавите-членки, на процеса в ранната му фаза с оглед правилното въвеждане в националното законодателство на директивите с ключово значение;

Д.

като има предвид, че според Комисията Европейският парламент и Съветът следва да предоставят систематизирани оценки на въздействието при по-значителни изменения към нейните предложения и да отдават по-голям приоритет на представените предложения за опростяване, както и на кодификацията и отмяната на остаряло законодателство;

Е.

като има предвид, че Комисията предлага държавите-членки на свой ред да разработят и прилагат механизми за консултация и програми за опростяване, когато такива липсват, и следва да насърчават по-систематична оценка на икономическото, социално и екологично въздействие наред с подобряване на прилагането на общностното право;

Ж.

като има предвид, че по-доброто регулиране не се състои единствено в премахване на бюрокрацията, намаляване на административното бреме, опростяване на действащото законодателство или премахване на регулирането, но и в ангажирането в законодателния процес на всички съответни правителствени и неправителствени участници на всички равнища и в установяването на тясно сътрудничество между европейските институции и националните, регионални и местни органи на управление с цел постигане на качествено регулиране;

З.

като има предвид, че, за да се постигне намаляване на административното бреме, в процеса на по-добро регулиране трябва да са ангажирани всички равнища на управление;

И.

като има предвид, че местните и регионални органи на управление често са отговорни за прилагането и изпълнението на законодателството на ЕС;

Й.

като има предвид, че Комисията предлага Европейският съюз и държавите-членки да предприемат амбициозна стратегия за намаляване на административните тежести, произтичащи от европейското и националното законодателство, и като има предвид, че съвместната цел за намаляване следва да бъде постигната до 2012 г.;

1.

Решително подкрепя процеса за по-добро регулиране с оглед укрепване на ефективността, ефикасността, съгласуваността, отговорността и прозрачността на законодателството на ЕС; подчертава, че, въпреки това, този процес трябва да се основава на някои предварителни условия:

2.

Подкрепя целта на Комисията за подобряване на качеството на законодателството и за намаляване на административната тежест; счита, че мерките, набелязани в съобщението на Комисията, свидетелстват за нейния ясен и продължителен ангажимент за постигането на тази цел, като счита, обаче, че са необходими още по-големи усилия в някои области, така че да се гарантира, че са извлечени възможно най-големи икономически ползи от законодателството в областта на вътрешния пазар;

3.

Настоятелно призовава Комисията да положи необходимите усилия за рационализиране и модернизиране на съществуващото общностно законодателство посредством подходяща стратегия за опростяване, която следва да включва по подходящ начин държавите-членки и заинтересуваните страни; въпреки това отново потвърждава, че независимо от това, че целта за по-добро регулиране следва да бъде поделена между всички европейски институции, Комисията изпълнява изключително важна роля в подготвянето на законодателни предложения с високо качество, като това представлява най-добрата отправна точка в цялостния процес на опростяване;

4.

Настоятелно призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на изпълнението, прилагането и оценяването на общностното законодателство като основна част от процеса на по-добро регулиране;

5.

Изразява съгласие с позицията на Комисията, че по-доброто законотворчество не може да бъде постигнато без цялостна картина на икономическото, социално, екологично, здравно и международно въздействие на всяко едно законодателно предложение; следователно напълно подкрепя създаването на Съвет за оценка на въздействието в рамките на Комисията под ръководството на председателя на Комисията, с цел да се контролира прилагането на тези принципи в подготвянето на оценки на въздействието от страна на компетентния персонал на Комисията;

6.

Въпреки това подчертава, че с оглед да се гарантира минимално равнище на независим контрол при изготвянето на оценки на въздействието, следва да бъде създадена независима група от експерти, за да следят, посредством случайни проверки, качеството на становищата, изразени от Съвета за оценка на въздействието, както и че на представители на заинтересуваните страни трябва също да се позволи да съдействат за провеждането им;

7.

Счита за необходимо Съветът за оценка на въздействието да гарантира прилагането на обща методология за всички оценки на въздействието, така че да се избегне противоречив подход и да се улесни съпоставимостта;

8.

Настоява Парламентът да бъде информиран периодично относно решенията, приети от Съвета за оценка на въздействието под надзора на председателя на Комисията, с оглед да се гарантира прозрачен диалог между двете институции.

9.

Призовава Комисията да предостави оценки на въздействието, като представи достатъчен брой сценарии и варианти на политики (включително възможност за непредприемане на действия при необходимост) като основа за ефективни от гледна точка на разходите, устойчиви и социално приемливи решения;

10.

Счита за общо правило, че всяка оценка на въздействието, следва да обърне необходимото внимание на всички възможни съществени последици на политическото предложение върху обществото, околната среда, икономиката и, че освен това, когато е възможно и съвместимо със съответната законодателна област, всяка оценка на въздействието трябва да отчита и всички възможни значими последици за уязвимите или малцинствените групи, както и аспектите на равенството между половете и други чувствителни целеви групи, например етнически малцинства, родители, отглеждащи децата, възрастни и хронично болни хора, както и лица с увреждания („залагане на социални критерии (социален бенчмаркинг)“);

11.

Изисква от Комисията да се допитва до всички заинтересовани страни, по-специално национални, регионални и местни органи на управление, когато изготвя оценка на въздействието, така че правилно да се отчитат местните и регионални различия, и своевременно да уведомява Парламента, Комитета на регионите и всички съответни регионални и местни органи на управление за резултатите от оценката на въздействието;

12.

Счита, че с тази цел трябва да се проведе консултация с всички заинтересовани страни на всички етапи, по възможност чрез по-засилено използване на интернет страницата на Комисията за целите на публичните изслушвания, доколкото в противен случай резултатът от тези изслушвания би могъл да се окаже случаен, както и посредством нови и по-структурирани начини на консултация, предвидени в съобщението на Комисията, озаглавено „Към засилена култура на консултация и диалог — общи принципи и минимални стандарти на Комисията за консултация със заинтересованите страни“ (COM(2002)0704); счита, че, в тази връзка, Комисията следва да съблюдава максимална прозрачност, като публикува реакциите на заинтересованите страни;

13.

Подчертава, че Парламентът и Съветът следва да гарантират по-систематични оценки на въздействието на основните изменения на предложеният, внесени от Комисията;

14.

Настоятелно призовава Комисията да определи стадия, до който са достигнали оценките на въздействието, които са все още непубликувани, изяснявайки дали оценките все още се очакват или са били оттеглени, отложени или им е даден ход на други основания и т. н., както и да се консултира със заинтересованите страни относно тези, които все още се очакват;

15.

Настоява държавите-членки да предоставят оценка на въздействието за техните инициативи в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, съгласно член 34, параграф 2 от Договора за ЕС; счита, че държавите-членки следва да се ангажират с признаване на същински задължения в това отношение;

16.

Подкрепя осъществяването на периодичен аналитичен преглед от страна на Комисията и оттеглянето на представени предложения; въпреки това, поддържа становището, че тази дейност следва да бъде разгледана в контекста на правомощията на различните общностни институции в законодателния процес, определен в договорите и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество между институциите;

17.

Насърчава основаващото се на принципи законодателство и обръща специално внимание на качеството, а не на количеството; счита, че дебатът относно по-доброто регулиране е повод за размисъл върху законодателството като процес, целящ да постигне ясно определени цели на политиките чрез ангажиране на всички заинтересовани страни във всички етапи на процеса, от подготовката до въвеждането, и да ги накара да участват в него;

18.

Възприема опитът с процедурата Lamfalussy при регулиране на финансовите пазари, и диалогът между участниците в регулирането на пазарите в частност, като ценен модел за протичане на динамичен законодателен процес;

19.

Счита, че процедурата Lamfalussy е ползотворен механизъм; счита, че сближаването на надзорните практики е от съществено значение; приветства дейността на комитетите на ниво 3 в това отношение и подкрепя техния призив за създаване на подходящ инструментариум; счита, че полето на действие на надзорните органи може да премахне голяма част от тежестта на техническите подробности в законодателството и да доведе до създаването на подходящи правила за динамичен пазар; въпреки това подчертава, че това в никакъв случай не може да премахне политическата отговорност по отношение на крайните цели; настоява, че законодателите следва внимателно да контролират процеса и отново заявява, че правата на Парламента по отношение на законодателния процес следва напълно да се зачитат;

20.

Счита, че Комисията следва постоянно да преразглежда значението на все още неприетото законодателство, а не само при встъпване в служба, и че тя следва да оттегли предложения, които вече не са актуални, като обръща специално внимание на предложенията, по които не са били предприемани действия от известно време;

21.

Подчертава, че опростяването е необходимо и при взаимодействието на Комисията с гражданите, т.е. в областта на обществените поръчки, финансовите услуги, програмите за изследвания, правилата за държавните помощи и заявленията за отпускане на безвъзмездни средства;

22.

По принцип подкрепя по-бързото приемане на висащите предложения за опростяване, но счита, че е необходимо да се извършва преценка за всеки отделен случай дали съответното предложение предвижда по-съществени последици, като при това положение ще се изисква повече време;

23.

Осъзнава факта, че законодателната работа в рамките на Съюза би могла да се извършва по по-систематичен начин; следователно призовава Комисията да преразгледа своите методи на работа и способи на организация поначин, който да й позволи да разреши разнообразните проблеми по хоризонтален път, като се стреми основно към осигуряване на по-голяма съгласуваност, създаване на възможности за съвместни действия и избягване на несъответствия;

24.

Счита, че Комисията следва да разгледа становищата на Парламента при оттегляне на предложения, които се очакват, с цел да запази основния елемент на доверие между Комисията и Парламента;

25.

Приветства съобщението на Комисията за оттегляне на 68 предложения, счетени за несъвместими с целите на Лисабонската стратегия и принципите за по-добро регулиране, но изразява съжаление, че Комисията е оттеглила предложението за директива относно статута за европейско взаимоспомагателно дружество въпреки факта, че това е един от ключовите елементи на Лисабонската стратегия, и следователно призовава Комисията да приеме инициатива преди края на 2007 г., която да позволи изготвянето на статут за европейско взаимоспомагателно дружество и европейско сдружение;

26.

Приема, че Съветът, по подобие на Парламента трябва да разгледа въздействието на внесените от него основни изменения след оценката на въздействието от страна на Комисията; подчертава, че необходимостта от анализи на съотношението между разходи и ползи, които по-добре да отразяват сложната регулаторна структура на разходите при прилагането на директивите посредством националното законодателство и при промени в нормативната уредба, съгласно която юридическите и физическите лица осъществяват своята дейност; настоятелно призовава за прозрачност и независим контрол на осъществяването на оценки на въздействието под пълната отговорност на законодателите в контекста на техните политически приоритети, включително анализи на екологичната и социална оценка на мерките;

27.

Напълно подкрепя всяко усилие на Комисията, насочено към общото укрепване на прилагането на общностното право посредством повече превантивни действия, съчетани с проследяване, заедно с държавите-членки, на процеса в ранната му фаза с оглед правилното въвеждане в националното законодателство на директивите с ключово значение, и препоръчва Европейският парламент да бъде надлежно приобщен към такива инициативи;

28.

Счита, че при осъществяване на наблюдението върху прилагането на общностното право от страна на държавите-членки, Комисията следва да задължи, а не просто да покани държавите-членки да представят таблици на съответствията и справки за транспонирането, по-специално с оглед проверка на отделните процеси по въвеждане на директивите в националното законодателство; за тази цел, изразява становище, че Комисията следва да призове държавите-членки да приемат обща референтна методология;

29.

Счита, че вниманието върху важността на оценките на въздействието не бива да води до положение в рамките на Комисията, при което ресурсите, предназначени за проследяване на правилното транспониране на общностното право и за разглеждане на случаите на нарушения, се пренасочват към оценки на въздействието; подчертава необходимостта да се увеличат ресурсите, целящи да гарантират, че прилагането на общностното законодателство е контролирано в достатъчна степен;

30.

Изразява съжаление по повод на практиката на държавите-членки, свързана с възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating“ (преизпълнение) и призовава Комисията да проучи какви по-нататъшни мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тази практика, включително предоставяне на право на пряк иск на гражданите; призовава за „последваща оценка на въздействието“, в която да се направи анализ на начините, по които в действителност се прилагат решенията в държавите-членки и на местно равнище; подкрепя увеличеното използване на регламентите, в случаите, когато е необходимо;

31.

Припомня значението на разумното използване на т.нар. „клаузи за кадуциране (sunset clauses)“, с които се гарантира, че законодателството продължава да е актуално;

32.

Настоява върху необходимостта Комисията да избягва неясни и излишни изрази при представяне на законодателно предложение и да използва за предпочитане прост и разбираем език, като същевременно се запазва терминологичната точност и правната сигурност; счита, по-специално, че практиката на използване на неразбираеми съкращения и прекаленото изобилие от излишни съображения трябва да бъде изоставена; насърчава представителите на всички равнища на управление, по възможност, да използват ясен и разбираем за гражданите език;

33.

Призовава Комисията да гарантира, че при разработването на по-добра нормативна уредба се осигурява последователност, обоснованост, прозрачност и достъпност на новите нормативни разпоредби и тяхното прилагане за заинтересованите страни и бенефициерите;

34.

Призовава Комисията, когато става въпрос за регламенти, предварително да предоставя насоки по прилагането, които да се ползват от държавите-членки, регионалните и местни органи на управление и специализирани агенции;

35.

Решително потвърждава, че по-доброто регулиране винаги трябва да включва пълно участие на Парламента както в разискванията между институциите, така и, в качеството му на съзаконодател, в приемането на законодателство, подлежащо на такъв процес; подчертава също, че за Парламента винаги е отворена възможността да разгледа целесъобразността на избора на юридически актове, които следва да бъдат приети (регламенти, директиви или решения) и/или да провери дали е за предпочитане да използва алтернативни регулаторни методи;

36.

Насърчава Комисията да проучи алтернативи на законодателните актове с оглед подобряване на функционирането на вътрешния пазар, включително саморегулирането и взаимното признаване на национални нормативни разпоредби; същевременно подчертава, че това не следва да спъва демократичния контрол, упражняван от Европейския парламент и парламентите на държавите-членки; подчертава, че общностното регулиране трябва да се разглежда в контекста на международната конкуренция и глобалните пазари;

37.

Счита, че новите правила относно процедурата на комитетите, които засилват контрола от страна на Парламента и Съвета върху изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, представляват допълнително средство за опростяване на общностното законодателство, доколкото те допускат прехвърляне на широки регулаторни правомощия на Комисията по отношение на несъществените и техническите елементи и по този начин дават възможност на Парламента и на Съвета да съсредоточат законодателната си дейност върху по-съществените разпоредби;

38.

Приветства заключенията на Европейския съвет, състоял се през пролетта на 2007 г. относно по-доброто регулиране и по-специално решението да се намалят административните тежести, произтичащи от общностното законодателство, с 25 % за малките и средни предприятия (МСП) до 2012 г.; счита, че тази цел следва да доведе до по-прецизно, ефективно и ориентирано към потребителя законодателство, като се намалява излишната тежест за МСП, без да се снижават стандартите, съдържащи се в съществуващото законодателство; подкрепя в частност решението на Съвета да прикани държавите-членки да определят национални цели до 2008 г. и изисква Комисията и държавите-членки да установят еднородни механизми за контрол, така че този процес да бъде ефективно осъществяван в държавите-членки на национално, регионално и местно равнище;

39.

Призовава Комисията да представя ежегодно своите постижения и планове за постигане на обещаните цели за намаляване на административната тежест;

40.

Призовава Комисията да изработи в сътрудничество със Съвета и Европейския парламент проект на институционална реформа в рамките на Общността, който да допринесе за осигуряването на по-големи икономии на средства и да улесни съвместната работа с оглед гарантирането на по-добро или по-прецизно регулиране;

41.

Призовава Комисията в по-нататъшната си работа в областта на по-доброто регулиране да вземе под внимание резултатите от проучването, заявено от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент относно процеса на опростяване — „Опростяване на политиката на ЕС в областта на околната среда“ (10);

42.

Изразява загриженост във връзка със заключенията на различни независими проучвания (11), според които насоките на Комисията относно оценката на въздействието не се спазват изцяло от генералните дирекции, поставя се ударение върху оценката и количественото определяне на икономическите въздействия за сметка на въздействията в екологичен, социален и международен план, отделя се много по-голямо внимание на оценката на разходите за законодателството, отколкото на ползите от него, а съображенията в краткосрочен план изместват тези в дългосрочен план; приветства намерението на Комисията да създаде Съвет за оценка на въздействието, както и да установи механизъм за външна оценка на нейната система за оценка на въздействието, като и двете мерки следва да допринесат за предоставяне на гаранции, че трайните недостатъци, посочени по-горе, ще бъдат окончателно отстранени;

43.

Подкрепя заключението на проучването „Опростяване на политиката на ЕС в областта на околната среда“, че оценките на въздействието могат да играят ключова роля за осигуряване на по-добро регулиране и че е необходимо качеството на някои от тези оценки да бъде повишено; настоятелно призовава Комисията да осигури:

признава, че оценките на въздействието биха могли да играят също така съществена роля по отношение на онези изменения, предложени от Европейския парламент или Съвета, които имат възможни значителни последици;

44.

Призовава Комисията да продължи да насърчава обмена на информация относно най-добрите практики за опростяване на политиката на ЕС в областта на околната среда в държавите-членки, като например:

45.

Призовава държавите-членки да разработят и прилагат механизми за допитване до регионалните и местни органи на управление в хода на законодателния процес, да вземат под внимание изразените от тях тревоги по време на преговорите на министерско равнище и да засилят ролята им в процеса на въвеждане в националното законодателство и прилагане на законодателството на ЕС;

46.

Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с всички органи в държавите-членки, които отговарят за въвеждането на законодателството на ЕС в националното законодателство, и същевременно препоръчва на Комисията да организира семинари и на местно равнище относно въвеждането на законодателството на ЕС в националното законодателство, за да се гарантира, че чрез прости и достъпни средства съответната информация достига пряко до заинтересованите лица;

47.

Призовава държавите-членки да разработят и прилагат необходими, ефикасни и ясни процедури за по-добро сътрудничество между регионалните и централните органи на управление, за да се улесни процеса на въвеждане в националното законодателство и да се признае нарастващата роля на регионите със законодателни правомощия;

48.

Насърчава органите в държавите-членки да изготвят официални стратегии за въвеждане в националното законодателство, за да се определят ясно ролята и отговорностите на регионалните и местните органи на управление с оглед постигане на по-добро и по-бързо въвеждане в националното законодателство;

49.

Насърчава Комисията да публикува насоки за въвеждане на директивите в националното законодателство, по възможност едновременно с публикуването на самите директиви, за да могат националните и регионалните органи на управление да ги вземат под внимание преди началото на процеса на въвеждане в националното законодателство и да се предоставя възможност за правилно и своевременно въвеждане в националното законодателство на държавите-членки;

50.

Призовава Комисията да ускори завършването на изчерпателна и свободно достъпна публична база данни за националните закони по прилагане, включително техни евентуални регионални разновидности;

51.

Счита, че по-доброто регулиране не следва да води до занижаване на екологичните и социалните стандарти и стандартите за качество;

52.

Призовава държавите-членки да гарантират, че при въвеждане на нормативни актове на ЕС в националното законодателство не възлагат на физически и юридически лица по-строги задължения от предвидените във въвеждания в националното законодателство нормативен акт, както и задължения, създаващи ненужно административно бреме, по-специално за МСП, които са движещата сила на устойчивото развитие на регионите в Европа;

53.

Изисква от Европейската комисия да подобри предоставянето на информация относно въвеждането в националното законодателство и относно процедурите за установяване на нарушение и да оповестява тази информация, която следва да бъде леснодостъпна на интернет страницата на Комисията.

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

—

като взе предвид резолюцията си от 26 октомври 2000 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — споделена отговорност (1998 г.)“ и „По-добро законотворчество — 1999 г.“ (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 29 ноември 2001 г. относно Бялата книга на Комисията за европейското управление (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 април 2003 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — 2000 г.“ и „По-добро законотворчество — 2001 г.“ (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 26 февруари 2004 г. относно доклада на Комисията, озаглавен „По-добро законотворчество — 2002 г.“ (4),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2004 г. относно съобщението на Комисията за опростяване и подобряване на регулаторната дейност на Общността (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. относно оценката на въздействието на законодателството на Общността и процедурите на консултация (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „По-добро законотворчество за растеж и заетост в Европейския съюз“ (COM(2005)0097),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно стратегията за опростяване на регулаторната среда (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно „По-добро законотворчество — 2004 г.: прилагане на принципа на субсидиарност“ — 12-ти годишен доклад (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно резултата от аналитичния преглед на законодателните предложения, които предстои да бъдат представени на законодателя (9),

—

като взе предвид доклада на Комисията — „По-добро законотворчество — 2005 г.“, съгласно член 9 от Протокола за прилагане на принципите за субсидиарност и пропорционалност (13-ти доклад) (COM(2006)0289),

—

като взе предвид работния документ на Комисията — Оценка на административните разходи и намаляване на административния товар в Европейския съюз (COM(2006)0691),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма за действие за намаляване на административната тежест в Европейския съюз (COM(2007)0023),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически преглед за по-добро законотворчество в Европейския съюз (COM(2006)0689),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А6-0280/2007),

А.

като има предвид, че успешното постигането на целта „По-добро законотворчество“ е един от главните приоритети на Европейския съюз, тъй като увеличаването на ползите от едно модерно, рационално и ефективно законодателство, като се свеждат до минимум разходите, би осигурило най-високо ниво на производителност, растеж и, в крайна сметка, заетост в цяла Европа;

Б.

като има предвид, че принципът на субсидиарност играе жизнена роля при определяне на правомощията на законодателството на Общността и при вземането на решения за това дали законите трябва да бъдат приети на ниво Европейски съюз, като с това доказва, че е решаващ елемент за контрола на разделението на властите между Европейския съюз и държавите-членки и полезен инструмент, който позволява на държавите-членки да упражняват законодателна компетенция;

В.

като има предвид, че цялостното спазване на принципа на пропорционалност е явна необходимост, както за европейското законодателство, така и за националните законодателства за повишаване на правната сигурност;

Г.

като има предвид, че Съдът на Европейските общности е отговорен за контрола по прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

Д.

като има предвид, че европейското законодателство е често резултат от труден политически компромис и е възможно в него да липсва яснота, така че държавите-членки да не са в състояние или да не желаят да го прилагат правилно;

Е.

като взе предвид, че върху репутацията и ефективността на европейското законодателство влияе ненужна и прекомерна административна тежест, често налагана на гражданите и предприятията от нормативните уредби на ЕС;

Ж.

като има предвид, че намаляването на ненужната административна тежест с 25 % може да представлява важен стимул за растежа на европейския БВП и по този начин да се превърне в ценен принос за постигане на целите от Лисабон;

З.

като има предвид, че ненужната административна тежест, произтичащ от европейското законодателство, подкопава ефективността и доверието в европейското законодателство;

И.

като има предвид, че европейското законодателство следва да улеснява гражданите и предприятията да се възползват колкото е възможно повече от вътрешния пазар, а не да ги натоварва с високи разходи, които могат да се избегнат;

Й.

като има предвид, че рационализирането на „acquis communautaire“ чрез опростяване и намаляване на ненужната административна тежест не следва да бъде за сметка на правната сигурности защита, осигурени от европейското законодателство;

1.

Приема, че регулаторната среда, в която предприятията осъществяват дейността си, е определящ фактор за тяхната конкурентоспособност, за устойчивия растеж и за показателите на заетостта, и че важна цел на политиката на ЕС следва да бъде предоставянето на гаранции, че регулаторната среда е и ще остане прозрачна, ясна, ефективна и отличаваща се с високо общо ниво;

2.

Смята, че лошото регулаторно качество в държавите-членки и на ниво на Общността прави по-слаба правовата държава и отдалечава гражданите от техните институции;

3.

Напълно подкрепя всички усилия на Комисията за насърчаване на цялостното повишаване на ефективността и прилагането на общностното законодателство чрез всякакви подходящи инициативи;

4.

Приветства успеха на електронния портал „Вашият глас в Европа“ и приканва Комисията да разработи по-нататъшни, ефикасни методи за консултация на заинтересованите страни по всички аспекти на дадено законодателно предложение, включително анализа на неговото въздействие, преди стартиране на процедурата по неговото приемане;

5.

Подчертава значението на адекватните и независими оценки за въздействието, плод на широкообхватни консултации със заинтересованите страни, и призовава Комисията да осигури достатъчен брой сценарии и политически възможности (включително на възможности „да не се прави нищо“, ако е необходимо) като основа за разходно-ефективни и трайни решения;

6.

Приветства ангажимента на Комисията да засили прозрачността и отчетността по отношение на своите експертни групи, както и да направи опис на съществуващите в Европейския съюз случаи на саморегулиране и съвместно регулиране;

7.

Подчертава значението на това институциите на Общността и на държавите-членки, в лицето на регионалните и местните власти, както и на централно правителствено ниво, да наблюдават постоянно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

8.

Приветства програмата за действие на Комисията за оценка на административните разходи на предприятията в Европа и за намаляване на ненужната и непропорционална административна тежест с 25 % до 2012 г.;

9.

Отбелязва, че стратегията за 25-процентно намаление се отнася до ненужната административна тежест за предприятията и, следователно, не може да бъде равнозначна на дерегламентиране, нито да доведе до промяна в целите на политиката и в амбициите, залегнали в общностното законодателство; призовава Комисията да гарантира, че намаляването на ненужната административна тежест, произтичащо от нормативните уредби, не следва да бъде за сметка на първоначалните цели на съответните нормативни уредби;

10.

Подкрепя заключението, че този въпрос трябва да бъде обща цел, която може да бъде постигната единствено посредством съвместните усилия на държавите-членки и европейските институции;

11.

Подчертава, в частност, че следва да бъде осъществена ефективна стратегия за намаляване на ненужната европейска административна тежест — както от Комисията, по отношение ненужната административна тежест, произтичаща от европейските регламенти и директиви, така и от държавите-членки, по отношение на подобен товар, произтичащ от националното законодателство; призовава Комисията да поеме инициативата и да не обвързва действията си за намаляване на ненужния административен товар на ниво Европейски съюз с действията, предприети от държавите-членки на национално ниво за намаляване на ненужната административна тежест, произтичаща от националните законодателства;

12.

Приветства определените от Комисията 13 приоритетни области, за които административните разходи подлежат на изчисляване и ненужната административна тежест следва да се намали, като пример на прагматичен и ефективен подход, но в дългосрочен план призовава Комисията също така да изчисли административните разходи и да намали ненужната административна тежест и извън гореспоменатите приоритетни области; смята, че това може да бъде направено, inter alia, в хода на оценката, предвидена в съответните европейски регламенти;

13.

Изразява сериозно безпокойство от факта, че в Съобщението на Комисията (COM(2007)0023) (Приложение I) се предлага обхватът на програмата за действие да се ограничи до задълженията, наложени на предприятията; счита, обаче, че стратегията за насърчаване на развитието и заетостта изисква програмата за действие да обхване всички видове административни тежести;

14.

Подчертава, че е важно включването на заинтересованите страни в идентифицирането на законодателните предложения, от които произтича ненужна административна тежест, както и в определянето на мерки за нейното намаляване; призовава Комисията да установи в рамките на всяка своя генерална дирекция диалог със заинтересовани страни в Европа, по отношение както на всички 13 приоритетни области, така и при определянето на нови приоритетни области;

15.

Подчертава, че 25-процентното намаляване на ненужната административна тежест трябва реално да отразява нейното действително намаляване; подчертава следователно значението на началната база за измерване и на определението за целевото намаляване с 25 % като ясна цел, така че да се отчете увеличението на допълнителната ненужна административна тежест, произтичаща от новоприети европейски нормативни актове в крайната оценка през 2012 г., за да се установи дали ненужната административна тежест в Европейския съюз е била намалена с една четвърт;

16.

Подкрепя предложението на Комисията за въвеждане на прагове по отношение на всички задължения за предоставяне на информация, като ги ограничи за малките и средни предприятия, когато това е възможно;

17.

Подчертава, че всяка генерална дирекция в Комисията трябва да участва в намаляването на ненужната административна тежест; подчертава, че всяка генерална дирекция трябва да е запозната с ненужните административни тежести, които тя създава, въз основа на първоначалното базисно изчисление и че следва да се установи за всяка генерална дирекция целево намаление въз основа на базисното измерване;

18.

Призовава Комисията да публикува всяка година приетите и планирани мерки за намаляване на ненужния административен товар, на увеличаването на административната тежест в Европейския съюз, произтичащ от нови нормативни актове, както и очаквания принос на тези мерки, изразен в проценти, за постигането на целевото намаление от 25 % до 2012 г.;

19.

Приветства намерението на Комисията да завърши оценката на ненужната административна тежест през 2008 г., да съдейства значително за намаляване на ненужната административна тежест в краткосрочен план чрез така наречените „ускорени действия“ по отношение на най-очевидните случаи на подобни тежести; призовава Комисията да определи въз основа на опита на държавите-членки, които вече са провели базисни измервания, допълнителни области, в които лесно могат да бъдат постигнати намаления на ненужната административна тежест и да предложат целеви намаления;

20.

Подкрепя усилията на Комисията да направи опис на ненужнатите административни тежести, произтичащи от ново европейско законодателство чрез интегрирането на метода за стандартна себестойност на разходите (МССР) към процедурата по оценка на въздействието; счита, че е от първостепенно значение заинтересованите страни да дават своя принос за събирането на данните, необходими за използването на метода за стандартна себестойност; подчертава, че качеството на процедурата по оценка на въздействието трябва да бъде контролирано от Борда за оценка на въздействието (БОВ) чрез становища, достъпни за обществеността;

21.

Подчертава, че би следвало Парламентът да не разглежда никакви законодателни предложения, внесени от Комисията, които не са придружени от оценка на въздействието, извършена под независим контрол, която да включва оценка на ненужните административни тежести, извършена чрез метода за стандартна себестойност;

22.

Споделя мнението, че допълнителната стойност на процедурите за оценка на въздействието на БОВ следва да бъде подложена на оценка преди края на 2008 г.; призовава Комисията да разработи показатели за тази цел, като се основава на съществуващия опит на международни организации и на държавите-членки;

23.

Предлага средствата, неотдавна отпуснати в бюджета на ЕС за пилотен проект, свеждащ до минимум административната тежест, да бъдат използвани за създаване на екип от независими експерти, които да следят за качеството на изказаните от БОВ становища чрез проверки на място, по-специално по отношение на описа на ненужните административни тежести, както и да наблюдават прилагането на европейската програма за действие за намаляване на административната тежест;

24.

Подчертава, че е важно ясно да се разграничават случаите на остарели, излишни или повтарящи се задължения за информиране и случаите, когато, поради причини, свързани със защитата на общественото здраве, здравословните и безопасни условия на труд, качеството на труд и правата на работниците, околната среда или финансовите интереси на Общността, продължава да съществува необходимост от задължения за информиране;

25.

Посочва необходимостта Съветът и Парламентът да приемат по-бързо опростени предложения, и подчертава в тази връзка заключението на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 16 декември 2003 г. (10) относно промяната на методите на работа на Съвета и на Парламента, например чрез създаването на ad hoc структури, натоварени специално с опростяване на законодателството;

26.

Предлага, успоредно с плана за действие за намаляване на ненужните административни тежести, Комисията да направи проучване с цел:

27.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да разгледат случаите, при които често е необходимо да се използват различни канали за получаване на една и съща информация, както и да сложат край на дублирането на информация;

28.

Призовава държавите-членки да увеличат своите усилия за намаляване на административния товар, възникващ в резултат на „чисто“ националното законодателство;

29.

Също така призовава държавите-членки да заменят предоставянето на информация във вид на печатни материали с информация, представена в електронен вид или публикувана в интернет, като използват, когато това е възможно, „смарт“ интернет портали;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение „За по-добро законотворчество“ от 16 декември 2003 г. (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 26 октомври 2000 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — споделена отговорност (1998 г.)“ и „По-добро законотворчество — 1999 г.“ (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 29 ноември 2001 г. относно Бялата книга на Комисията относно европейското управление (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 април 2003 г. относно докладите на Комисията до Европейския съвет, озаглавени „По-добро законотворчество — 2000 г.“ и „По-добро законотворчество — 2001 г.“ (4),

—

като взе предвид резолюцията си от 26 февруари 2004 г. относно доклада на Комисията, озаглавен „По-добро законотворчество — 2002 г.“ (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2004 г. относно Съобщенията на Комисията относно опростяване и подобряване на регулаторната дейност на Общността (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. относно оценката на въздействието на общностното законодателство и процедурите на консултация (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно стратегията за опростяване на регулаторната среда (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно „По-добро законотворчество — 2004 г.: прилагане на принципа за субсидиарност“ — 12-ти годишен доклад (9),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 май 2006 г. относно резултата от аналитичния преглед на законодателните предложения, представени на законодателя (10),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 14 ноември 2006 г., озаглавен „Първи доклад относно прилагането на стратегия за опростяване на регулаторната среда“ (COM(2006)0690),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0271/2007),

A.

като има предвид систематичния ангажимент на Комисията, Съвета и Европейския парламент за определяне, прилагане и усъвършенстване на инструментите за опростяване на законодателството;

Б.

като счита, че опростяването на нормативната среда, гаранция за яснота, ефективност и качество на законодателството, е основна предпоставка за постигане на целта „за по-добро законотворчество“, на свой ред е приоритетна за Европейския съюз и е насочена към осигуряване на високи нива на икономически растеж и заетост;

В.

като отбелязва, че един от основните резултати от опростяването е прогресивното обхващане от законодателството на Общността на всички области, в които Европейският съюз участва;

Г.

като взе предвид задълженията и целите, посочени в междуинституционалното споразумение „За по-добро законотворчество“, и п о-специално тези, които се отнасят до опростяване и намаляване на обема на законодателството на Общността, както и до неговите последици в държавите-членки;

Д.

като констатира, че работният документ на Комисията „е пряко следствие от съобщението от 25 октомври 2005 г., озаглавено „Прилагане на програмата на Общността от Лисабон: стратегия за опростяване на нормативната среда“ (COM(2005)0535)“;

Е.

като взе предвид, че въпросният документ съдържа актуализирана версия за периода 2006—2009 г. на текуща програма за опростяване, в която се предвиждат мерки за опростяване в структурно отношение, разделени в 43 преработки, 12 кодификации и 8 отмени, както и 46 други мерки за опростяване по отношение на съдържанието, определени общо като случаи на „ревизия“;

Ж.

като взе предвид, че към тези мерки за опростяване се добавят още около 500 нови законодателни инициативи (от които близо 200 само за 2007 г.), изброени в отделна текуща програма, посветена специално на кодификацията;

З.

като има предвид уточнението на Комисията, че програмата за кодификация е само примерна, тъй като нейното завършване зависи от наличието на всички езикови версии на въпросните актове, както и че според нея, кодификацията, освен това, трябва да бъде отложена, когато се предвиждат нови изменения на актове, така че последователността в представянето на текущата програма да може, според Комисията, да се променя в зависимост от тези два фактора;

И.

като отбелязва, че в горепосочения документ Комисията посочва, че възнамерява във внасяните от нея предложения да затвърди практиката да се включва обяснителен меморандум, за да представи по по-ясен начин целите на опростяването;

Й.

като има предвид, че факторите за успех на инициативите за опростяване зависят от една стабилна методологическа основа, усъвършенствана чрез консултиране с всички заинтересувани страни и чрез развитие на секторните анализи. Те зависят също и от тясното сътрудничество между Комисията, Европейския парламент и Съвета, както и от по-честото използване на съвместното регулиране и саморегулирането;

K.

като счита, че опростяването, насърчавано на европейско ниво, трябва да бъде придружено от съответното опростяване на национално ниво, така че предимствата от опростяването на равнище на Общността да не бъдат осуетени от националните нормативни уредби или от пречки от технически характер;

1.

Настоятелно призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на прилагането, спазването и оценката на законодателството на Общността, които представляват съществена част от процеса на прилагане на програмата „За по-добро законотворчество“;

2.

Изразява задоволство от факта, че за първи път инициативите за опростяване фигурират в законодателната и в работната програма на Комисията за 2007 г., което показва политическия приоритет, който се придава на стратегията за опростяване;

3.

Призовава Комисията занапред да включва по систематичен начин инициативите за опростяване в специален раздел от своята законодателна и работна програма; освен това да посочва, в тази връзка, приоритета на всяка една от тях и за тази цел, да уточнява още в годишната си политическата стратегия какви предложения за опростяване ще бъдат представени в началото на годишния процес на съставяне на програма за законодателството; на последно място, да избягва увеличаването на обема документи, които съдържат списъци с инициативи за опростяване, с цел постигане на възможно най-точна референтна рамка;

4.

Предлага Европейският парламент, Комисията и Съветът, като използват за пример кодификацията на acquis communautaire  (11), да сключат междунституционално споразумение относно ускорен метод на работа, който да се прилага по отношение на всички мерки за опростяване;

5.

Приветства усилията на Комисията да засили кодификацията на достиженията на правото на Общността, дейност, която представлява първостепенна и основна форма за опростяване на регулаторната среда;

6.

Приканва Комисията да преодолее в най-кратки срокове трудностите, свързани с превода на документите, и да избегне вероятността внасянето на новите законодателни предложения да окаже отрицателно влияние върху инициативите за кодификация и да навреди на цялостния процес на опростяване; настоява Комисията последователно да отстоява решенията си и да се въздържа от включването в законодателната и работната си програма на проекти, които се отнасят до въпроси, по които тя възнамерява да изработи законодателни предложения;

7.

Предлага на Комисията да избере окончателно способа на преработването като обичайна законодателна техника, за да може текстът за всяка една инициатива да бъде предоставен в неговата цялост, дори когато става въпрос за повтарящи се изменения, като ясно се посочват новите части и тези, които не са променени. Това би направило законодателството на Общността по-разбираемо и прозрачно;

8.

Приканва, освен това, Комисията да има предвид винаги, че ако преработването не е възможно, кодификацията на въпросната законодателна област би трябвало се извърши в срок от шест месеца и при обичайната законодателна техника; в тази връзка счита, че съобразно споменатото междуинституционално споразумение, заедно със Съвета и Комисията могат специално за целта да се създадат специализирани структури с цел насърчаване на опростяването;

9.

Изразява задоволство от поетия от Комисията ангажимент за изработване на стабилни методологически основи за функциониране на опростяването; за целта приканва към постоянство в начина на консултиране със заинтересованите страни, например като разшири обхвата чрез включване и на други области, освен обявените от октомври 2005 г. инициативи относно селското и рибно стопанство, и в тази връзка да засили мерките, които възнамерява да предприеме в сферата на дружественото право и авторското право; насърчава Комисията да задълбочи секторните анализи и оценката на административните отговорности, възникнали във връзка със законодателството на Общността;

10.

Подчертава първостепенната важност на сътрудничеството между европейските институции, съществено условие за успеха на всяка стратегия за опростяване; изтъква добрата воля, която самият Европейски парламент е показал в това отношение с внасянето на изменения в своя правилник, които имат за цел да улеснят процедурата по приемане на кодификации и по въвеждане на специална законодателна процедура за преработките;

11.

Отново потвърждава, че традиционните средства за законодателна дейност трябва да продължат да бъдат използвани, за да се постигнат поставените в Договора цели; счита, че съвместното регулиране и саморегулирането са методи, чрез които своевременно се въвеждат или заменят законодателни мерки, тъй като те внасят еднакви или по-резултатни подобрения от тези, които законодателството позволява да бъдат постигнати; подчертава, че прибягването до какъвто и да е друг метод на регулиране, трябва да се извършва съобразно междуинституционалното споразумение „За по-добро законотворчество“; припомня, че Комисията е задължена да определи условията и ограниченията, които страните трябва да спазват при изпълнението на тези практики, и че все пак, ако е възможно да се прибегне до тях под контрола на Комисията, това трябва да става без да се нарушава правото на Европейския парламент да се противопостави на тяхното използване;

12.

Приканва Комисията да положи всички усилия популяризираният на европейско ниво процес на опростяване, и в п о-общ план, на подобряване на качеството на нормативната база, да не бъде осуетен от вътрешните норми на национално ниво или от пречки от технически характер; изисква от нея да направлява и следи този процес и на национално ниво, например посредством център за събиране и разпространяване на добри практики, разработени в Европейския съюз и в държавите-членки, най-вече при следване на указанията на заинтересуваните страни;

13.

Подчертава, че редовните и задълбочени оценки на последиците от опростяването играят важна роля в процеса на опростяване, като Съветът и Парламентът следва да се съобразяват с тези оценки при представянето на изменения към предложение, направено в рамките на законодателния процес;

14.

Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

—

като взе предвид Договора за ЕО, и п о-специално членове 211, 230 и 249 от него,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становищата на Комисията по конституционни въпроси, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по култура и образование (A6-0259/2007),

A.

като има предвид, че понятието актове с незадължителна юридическа сила, основано на общата практика, е нееднозначно и вредно, и не следва да бъде използвано в документи на общностните институции;

Б.

като има предвид, че разграничението между dura lex/mollis lex, което е различно като концепция, не бива да се приема или признава;

В.

като има предвид, че така наречените актове с незадължителна юридическа сила като препоръките, зелените и белите книги или заключенията на Съвета, нямат правна стойност или задължителна юридическа сила;

Г.

като има предвид, че актовете с незадължителна юридическа сила не предоставят пълна съдебна защита;

Д.

като има предвид, че прекомерното прибягване до актове с незадължителна юридическа сила би означавало преминаване от уникалния общностен модел към модела на традиционна международна организация;

Е.

като има предвид, че понастоящем тече дискусия за това как да се повиши ефективността на регулаторната функция на Европейския съюз по отношение както на незадължителните, така и на задължителните правни актове;

Ж.

като има предвид, че по делото Van Gend en Loos Съдът на Европейските общности се произнесе, че Договорът „е повече от едно споразумение, пораждащо единствено взаимни задължения за държавите, които са страни по него. ... Общността съставлява нов правов ред на международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени сфери, и чийто субекти са не само държавите-членки, но също така и техните граждани. Правото на Общността както налага задължения на лицата, така и е предназначено да поражда права, които стават част от тяхното правно наследство. Тези права възникват не само когато са изрично предоставени от Договора, но също така и въз основа на задълженията, които Договорът налага по ясно определен начин както на физическите лица, така и на държавите-членки и на институциите на Общността“ (1);

З.

като има предвид, че вследствие на това, общностното право може да се разграничи от международното публично право въз основа на обстоятелството, че то е задължително не само за държавите, но и за физическите лица, които черпят от него защитими по съдебен ред права, и в създаването му участват редица институции, включително Европейският парламент, който се избира пряко от гражданите на Съюза; като има предвид, освен това, че европейският правен ред се основава на демокрацията и правовата държава, както ясно е заявено в член 6 и в преамбюла на Договора за ЕС;

И.

като има предвид, че това означава, че институциите на ЕС могат да действат единствено в съответствие с принципа за законосъобразност, т.е., когато е налице правно основание, което им предоставя компетентност, и то в пределите на правомощията им, като има предвид, че е създаден Европейски съд, който да следи за спазването на тези принципи;

Й.

като има предвид, че в случаите, когато Общността разполага със законодателна компетентност, надлежният начин за нейното упражняване е чрез приемане на законодателство от демократичните институции на Съюза — Парламента и Съвета — доколкото това изглежда необходимо при спазване на принципите на субсидиарността и пропорционалността; като има предвид, че само чрез приемането на законодателство в съответствие с институционалните процедури, предвидени в договора, е възможно да се гарантира правна сигурност, принципът на правовата държава, правораздавателният контрол и изпълнението, и като има предвид, че това води и до зачитане на институционалното равновесие, предвидено в Договора, и позволява открито вземане на решения;

К.

като има предвид, че, по правило, в случаите, когато Общността притежава компетентност да законодателства, се изключва използването на актове с незадължителна юридическа сила или „правила за поведение, установени в актове, които нямат задължителна сила, но въпреки това могат да породят определени — косвени — правни последици, които имат за цел и могат да породят практически последици“ (2), са били традиционно използвани за смекчаване на отсъствието на изрично предвидени законотворчески правомощия и/или способи за прилагане и които поради този свой характер са типични за международното публично право;

Л.

като има предвид, че когато са изрично предвидени в Договора, актовете с незадължителна юридическа сила са законосъобразни, при условие че не се използват като заместители на законодателство, в случаите когато Общността разполага със законодателни правомощия и когато създаването на общностни норми, изглежда необходимо при спазване на принципите на субсидиарността и на пропорционалността, тъй като това би съставлявало и нарушение на принципа за предоставени специфични правомощия, и като има предвид, че по аргумент за по-силното основание това се отнася за съобщенията на Комисията, насочени към тълкуване на общностното законодателство; като има предвид, че подготвителните актове, като зелени и бели книги, също представляват законосъобразно използване на актове с незадължителна юридическа сила по подобие на известията и насоките, публикувани от Комисията за обяснение на начините, по които се прилагат политиките на конкуренцията и държавните помощи;

М.

като има предвид, че такива актове, които могат да се използват като тълкувателни или подготвителни инструменти на актове със задължителна юридическа сила, не следва да се разглеждат като законодателство или да им се придава нормопораждаща ефективност;

Н.

като има предвид, че подобно положение би внесло объркване и несигурност в една област, в която яснотата и правната сигурност следва да преобладават в интерес на държавите-членки и на гражданите;

О.

като има предвид, че при условията на зачитане на правото на инициатива на Комисията Парламентът също така отстоява своето право да приканва Комисията да представя законодателни предложения (член 192 от Договора за ЕО);

П.

като има предвид, че откритият метод на координиране може да послужи за насърчаване на пълното изграждане на вътрешния пазар, но за съжаление участието на Парламента и Съда в този процес е твърде слабо; като има предвид, че поради този демократичен дефицит на така наречения открит метод на координиране, не бива да се злоупотребява с използването му като заместител на липсваща законодателна компетентност на Общността, като с това на държавите-членки фактически се делегират отговорности, аналогични на законодателни правомощия, но възникващи извън рамките на законодателния процес, предвиден в Договора;

Р.

като има предвид, че член 211 от Договора за ЕО предвижда, че „[С] цел да осигури функционирането и развитието на общия пазар, Комисията дава препоръки ...по въпроси, включени в настоящия Договор, ако той изрично предвижда това, или ако Комисията го смята за необходимо“, но съгласно член 249, параграф пети препоръките нямат задължителен характер и, според Съда, те са „мерки, които не са насочени към пораждане на задължителни последици дори по отношение на лицата, които са техни адресати“ (3) и не създават права, на които лицата могат да се позовават пред национален съд (4), и като има предвид, че член 230 от Договора за ЕО изключва възможността за отмяна на препоръки, тъй като те нямат задължителен характер;

С.

като има предвид, че въпреки това Съдът се е произнесъл, че подобни актове „не могат ... да бъдат разглеждани като актове, които не пораждат правни последици. Националните съдилища са длъжни да вземат предвид препоръките при решаване на отнесените до тях спорове, по-специално, когато препоръките изясняват тълкуването на националните мерки, приети с оглед на тяхното прилагане, или когато са предназначени да допълват задължителни мерки на Общността“ (5);

Т.

като има предвид, че при използване на препоръките без необходимото внимание е възможно някои актове на Комисията да надхвърлят нейните правомощия (ultra vires);

У.

като има предвид, че член I-33 от Договора за създаване на Конституция за Европа съдържа сходна разпоредба на разпоредбата на член 211 от Договора за създаване на ЕО, но допълва, че „Когато Европейският парламент и Съветът са сезирани с предложение за законодателен акт, те се въздържат да приемат актове, които не са предвидени от съответната законодателна процедура във въпросната област“;

Ф.

като има предвид, че през 2005 г. Комисията на основание член 211 от Договора за ЕО прие препоръка относно през граничното управление на авторското право и сродните права върху законно предоставяни музикални услуги по Интернет, описана като „акт с незадължителна юридическа сила ... преназначен да даде възможност на пазара да се развива в правилната посока“ и явно насочена към допълване на съществуващите директиви относно авторското право в информационното общество (6) и относно правото на отдаване под наем и наемане, както и относно някои сродни на авторското право права (7), и като има предвид, че основната цел на тази препоръка е да насърчава многотериториалното лицензиране и да препоръча начини, по които то следва да бъде регулирано, Комисията прилага на практика конкретна възможност на политиката чрез използване на актове с незадължителна юридическа сила;

Х.

като има предвид, че Комисията разглежда или вероятно разглежда възможността да действа чрез препоръки в други области, в които Общността притежава законодателна компетентност, включително регулиране на облагането на авторските права и ограничаването на отговорността на одиторите;

Ц.

като има предвид, освен това, че проектът за Европейско договорно право запазва естеството си на акт с незадължителна юридическа сила;

Ч.

като има предвид, че в случаите, когато Общността притежава законодателна компетентност, но липсва политическа воля за въвеждане на законодателство, използването на актове с незадължителна сила води до опасността от заобикаляне на действително компетентните законодателни органи, до пренебрегване на принципите на демокрация и правовата държава, както и на принципите на субсидиарността и пропорционалността, и превишаване от страна на Комисията на нейните правомощия;

Ш.

като има предвид, че актовете с незадължителна юридическа сила могат да доведат до създаване на впечатление сред обществото не само за една далечна бюрокрация, но и за една „супер-бюрокрация“ без демократична легитимност, която е готова на съгласуване между влиятелни интереси, чрез преговори, които са не само непрозрачни но и неразбираеми за гражданите, при което възникват законни очаквания на засегнати трети лица (напр. потребители), които остават лишени от възможността да защитят правата си по съдебен ред, когато бъдат изправени пред актове с неблагоприятни за тях правни последици;

Щ.

като има предвид, че програмата за по-добро законотворчество не следва да бъде подкопавана, така че това да позволи на изпълнителния орган на Общността ефективно да законодателства посредством актове с незадължителна юридическа сила, с което да се създава потенциална заплаха за общностния правен ред, като се избягва участието на демократично избрания Парламент и осъществяването на контрол за законност от Съда на ЕО и се лишават гражданите от средства за правна защита;

Ъ.

като има предвид, че няма установена процедура за консултация с Парламента по предложения за актове с незадължителна юридическа сила, като препоръки и тълкувателни съобщения;

1.

Счита, че актовете с незадължителна юридическа сила в контекста на Общността често представляват нееднозначен и неефективен инструмент, който може да окаже неблагоприятно влияние върху общностното законодателство и институционалното равновесие и следва да се използват предпазливо, дори в случаите, когато са предвидени в Договора;

2.

Припомня, че така наречените актове с незадължителна юридическа сила не могат да бъдат заместител на юридическите актове и инструменти, които се използват, за да гарантират непрекъснатостта на законодателния процес, особено в областта на културата и образованието;

3.

Подчертава, че всяка институция на ЕС, включително Европейският съвет, трябва да обмисля и двете възможности, законодателна и не законодателна, когато във всеки отделен случай решават какви действия, ако има такива, да предприемат;

4.

Счита открития метод на координация за съмнителен от правна гледна точка, тъй като функционира без достатъчно парламентарно участие и съдебен контрол; поради това счита, че този метод трябва да се прилага само в изключителни случаи и би било целесъобразно да се обмисли начин за включване на Парламента в процедурата;

5.

Изразява съжаление от използването на актове с незадължителна юридическа сила от Комисията, когато тези актове се използват като заместители на законодателство, когато то би било необходимо при спазване на принципите на субсидиарността и пропорционалността или когато пренасят принципни решения от практиката на Съда в области, в които до момента на съществува законодателство;

6.

Призовава институциите да действат по аналогия с член I-33 от Конституционния договор, като се въздържат от приемане на актове с незадължителна сила, когато се разглеждат проекти на законодателни актове; счита, че и според сега действащото законодателство това задължение произтича от принципа на правовата държава съгласно член 6 от Договора за ЕС;

7.

Настоятелно призовава Комисията да положи особени усилия за гарантиране на прозрачност, видимост и публична отчетност в процеса на приемане на актове на Общността с незадължителна сила, както да повиши използването на оценки на въздействието в процеса на вземане на решения;

8.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на въздействието на актове с незадължителна юридическа сила върху потребителите и евентуалните правни средства за защита, с които те разполагат, преди да предложи каквито и да е мерки, включващи такива актове;

9.

Счита, че, по отношение на съобщенията на Комисията, от зелените и белите книги не произтичат непосредствени правни задължения; въпреки това, изразява становище, че приемането на консултативни документи и политически декларации за намерения не следва да се възприема като косвено правно задължение за издаване на съответните нормативни разпоредби;

10.

Счита, че тълкувателните съобщения на Комисията служат за постигане на законната цел за осигуряване на правна сигурност, без обаче да надхвърлят пределите на тази цел; счита, че, когато служат за налагане на нови задължения, тълкувателните съобщения съставляват недопустимо разширяване на нормативното регулиране чрез актове с незадължителна юридическа сила; поддържа становището, че когато определено съобщение съдържа подробни разпоредби, които не се предвиждат пряко от установените съгласно Договора свободи, то е нищожно заради своята неправомерност (8);

11.

Счита, че следователно съобщения, отговарящи на горепосочените критерии, следва да се издават само в случаите, когато Парламентът и Съветът, т.е. законодателните органи, са издали указания на Комисията да изготви необходимите тълкувателни съобщения; счита, че превъплътяването на разпоредбите на Договора в реалност е отговорност на законодателните органи, а тяхното тълкуване е отговорност на Съда на Европейските общности;

12.

Счита, че стандартизирането и правилата за поведение са важни елементи на саморегулирането; въпреки това, счита, че стандартизирането не трябва да води до свръх регулиране, а оттам да съставлява допълнително бреме, по-конкретно за малките и средните предприятия; поради това счита, че съответните правни основания следва да включват предпазни мерки срещу свръх регулиране;

13.

Изтъква, че докато използването на предварителни законодателни актове от Комисията е законосъобразно, не следва да се злоупотребява с предварителния законодателен процес или този процес ненужно да се удължава във времето; в области като проекта за договорно право е уместно Комисията да вземе решение относно използването на правото си на инициатива и относно избора на правно основание;

14.

Подчертава, че Парламентът като единствената демократично избрана институция на Общността, понастоящем не е консултирана относно използването на така наречените актове с незадължителна юридическа сила, като препоръки на Комисията, въз основа на член 211 от Договора за ЕО, тълкувателни съобщения и други документи със сходен характер;

15.

Счита, че между институционалните споразумения могат да пораждат правни последици единствено по повод на отношенията между институциите на ЕС, поради което не съставляват актове с незадължителна юридическа сила от гледна точка на евентуални правни последици за трети лица;

16.

Призовава Комисията да разработи, в сътрудничество с Парламента, работен метод, който да гарантира участието на демократично избраните органи, включително чрез евентуално между институционално споразумение, а оттам и упражняването на по-ефективен контрол на необходимостта от приемане на актове с незадължителна юридическа сила;

17.

Призовава Комисията да консултира Парламента относно начините за консултация с Парламента, преди Комисията да приеме актове с незадължителна сила, за да направи възможно упражняването на контрол върху предложените мерки с незадължителна сила и за да се предотврати неправомерно използване на правомощия от страна на изпълнителния орган; в тази връзка Европейският парламент предлага да се открият преговори за сключване на между институционално споразумение по този въпрос; счита, че такова споразумение следва по-конкретно да е насочено към разрешаване на противоречието, възникнало между разпоредбите на член 211, член 249, пета алинея и член 230 от Договора за EО както и съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато националните съдилища на държавите-членки са длъжни да вземат под внимание, в хода на висящи спорове, препоръки, които сами по себе си нямат задължителен характер съгласно Договора;

18.

Отново подчертава значението на участието на Парламента, като основен представител на интересите на гражданите на ЕС, във всички процеси на вземане на решения, с цел съдействие за намаляване на настоящото недоверие в европейската интеграция и ценности;

19.

Подчертава, че изразът актове с незадължителна юридическа сила, както и неговото използване, следва да се избягва във всички официални документи на европейските институции;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Единен пазар за гражданите — междинен доклад до пролетния Европейски съвет през 2007 г.“ (COM(2007)0060),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, озаглавено „Програма за гражданите: постигане на резултати за Европа“ (COM(2006)0211),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до пролетния Европейски съвет, озаглавено „Изпълнение на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места — Година на постигнати резултати“ (COM(2006)0816),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Годишна политическа стратегия за 2008 г.“ (COM(2007)0065),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Вътрешният пазар на стоки: крайъгълен камък на конкурентоспособността на Европа“ (COM(2007)0035),

—

като взе предвид Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, представена от Комисията (COM(2006)0744),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Стратегически преглед за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2006)0689),

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 8 и 9 март 2007 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2007 г. относно социалните услуги от общ интерес в Европейския съюз (1),

—

като взе предвид резолюцията от 23 май 2007 г. относно влиянието и последствията от изключването на здравните услуги от Директивата за услугите на вътрешния пазар (2),

—

като взе предвид заключителната декларация от Четвъртата европейска конференция по въпросите на занаятчийството и малките предприятия, която се проведе в Щутгарт на 16 и 17 април 2007 г.,

—

като взе предвид Берлинската декларация от 25 март 2007 г.,

—

като взе предвид документа на Комисията Икономически доклад № 271 „Стъпки към по-задълбочена икономическа интеграция: вътрешният пазар през ХХI век — принос към прегледа на единния пазар“,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и становището на Комисията по икономически и парични въпроси (А6-0295/2007),

А.

като има предвид, че единният пазар е значително постижение, без аналог на европейско равнище, който предоставя по-голям избор и по-ниски цени на потребителите, създава конкурентна и динамична среда за стопанските субекти и дава възможност за обмен на идеи и опит между европейските култури;

Б.

като има предвид, че Лисабонската стратегия поставя на преден план целта за социално сближаване и придава по-голяма роля на социалното измерение в секторните политики на Съюза;

В.

като има предвид, че единният пазар и четирите му съставни елемента — свободното движение на стоки, услуги, хора и капитал, са стъпка напред от решаващо значение за изграждането на обединена Европа;

Г.

като има предвид, че създаването на единния пазар през 1992 г. се осъществи въз основа на следните три принципа:

Д.

като има предвид, че Лисабонската стратегия ще доведе до структурни реформи в държавите-членки и до отваряне на пазарите, но също така ще засили необходимостта от правила за лоялната конкуренция;

Е.

като има предвид, че приемането на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за услугите на вътрешния пазар (3) даде възможност за значителен напредък към пълно изграждане на единния пазар на услуги;

Ж.

като има предвид, че еврото донесе прозрачност, ефикасност и лесен достъпдо единния пазар;

З.

като има предвид, че сред ръководствата на държави-членки все още съществуват явни и скрити протекционистки настроения;

И.

като има предвид, че все още съществуват многобройни пречки пред прилагането на четирите основни свободи; като има предвид, че е изключително важно да се подобри функционирането на единния пазар и да съсредоточат усилия върху постигането на единен пазар без ограничения;

Й.

като има предвид, че е необходимо да се работи за прилагане на динамичен, цялостен и гъвкав подход спрямо единния пазар с цел спечелване на подкрепата на съгражданите;

К.

като има предвид, че е необходимо да бъде завършено отварянето на мрежовите отрасли като транспорт, телекомуникации, пощенски услуги и енергоснабдяване, чиято цел по дефиниция е да свързват предприятията и частните лица, и че чрез своето развитие и отваряне те представляват най-добрите средства за пълно изграждане на единния пазар като част от отговорна пазарна икономика, за което способстват ефективни регулаторни механизми;

Л.

като има предвид, че през последните години Европейският съюз прие различни законодателни мерки с цел подпомагане на единния пазар в областта на финансовите услуги, като банкови услуги, управление на активи, застраховане, пенсионни фондове и счетоводство, които донесоха ползи както за бизнеса, така и за потребителите, и превърнаха ЕС в световен лидер и фактор, определящ насоките на развитие и стандартите в областта на финансовите услуги;

М.

като има предвид, че макар да е постигнат задоволителен напредък с оглед пълното изграждане на единния пазар на финансови услуги на едро, все още има много малко признаци за осъществяване на значим напредък на равнището на финансовите услуги на дребно, често пъти поради свързаните с културата и традициите предпочитания на гражданите, но и поради правни и данъчни бариери;

Н.

като има предвид, че Комисията носи важна отговорност за налагане на спазване на правилата на конкуренцията с цел гарантиране на равнопоставеност за предприятията в ЕС и пълно реализиране на ползи от единния пазар за потребителите в ЕС;

О.

като има предвид, че въпреки че държавите-членки ще запазят своите изключителни компетенции по данъчните въпроси, Комисията все още може да играе полезна роля в определени области на данъчната политика, което ще съдейства за постигането на истински единен пазар;

П.

като има предвид, че е необходимо да се намали административната тежест върху стопанските субекти, по-конкретно върху малките и средни предприятия (МСП);

Р.

като има предвид, че ЕС страда от недостиг на иновации в сравнение с основните му конкуренти;

С.

като има предвид, че единният пазар е най-ефикасното средство за преодоляване на предизвикателствата на глобализацията, като дава възможност на европейската икономика да бъде по-конкурентоспособна и динамична;

Т.

като има предвид, че Комисията трябва да отчита в пълна степен разширяването на ЕС при прилагането на своите политики, по-специално на политиката на вътрешния пазар, и въздействието им върху новите държави-членки, както и новите условия, като например социалното и технологично развитие;

У.

като има предвид, че разширяването, което увеличи предлаганите от единния пазар възможности, беше също така предизвикателство за правилното му функциониране, тъй като доведе до засилване на разнородността сред членовете му; като има предвид, че разнородност в областта на корпоративното данъчно облагане представлява възможен източник на напрежение между държавите-членки;

1.

Приветства активната роля и далновидната концепция на Комисията за единния пазар и нейната работа относно прегледа на единния пазар и подчертава важността на участието на всички заинтересовани страни в този процес;

2.

Изразява желание прегледът на вътрешния пазар да даде на гражданите на Европа доказателство за всички ползи, които те могат да извлекат от пълното изграждане на единния пазар; призовава Комисията и държавите-членки да намалят дистанцията между потенциала и реализирането на единния пазар;

3.

Подчертава важността да се гарантира, че всички граждани се възползват от единния пазар; счита, че някои уязвими групи нямат цялостен достъп до този пазар и припомня, че Декларация № 22, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам, предвижда институциите на Общността да отчитат потребностите на лицата с увреждания при изработването на мерки по член 95 от Договора за ЕО;

4.

Изразява надежда, че ще бъде засилено работното сътрудничество с националните парламенти, с цел предизвикателствата и ползите на единния пазар да бъдат по-ясно видими за представителите на гражданите в държавите-членки; в това отношение изтъква конструктивния диалог между националните парламенти и Европейския парламент в рамките на годишни срещи по въпросите на Лисабонската стратегия като добър пример за сътрудничество, който в бъдеще може да се доразвие;

5.

Подчертава първостепенната необходимост да се приложи на практика съдържанието на заключителната декларация от Четвъртата европейска конференция по въпросите на занаятчийството и малките предприятия, като отчита съществената роля на тези предприятия за европейската икономика; вследствие на това призовава тези заключения да бъдат взети под внимание при изработването и прилагането на политиките на Общността, по-специално в рамките на прегледа на вътрешния пазар и преразглеждането на политиката в областта на МСП;

6.

Изразява съжаление, че държавите-членки не се считат за достатъчно обвързани с единния пазар на практическо равнище;

7.

Признава, че на един единен пазар, който осигурява качество на живот, трябва да се вземат под внимание тревогите по отношение на околната среда и защитата на потребителите;

8.

Поддържа становището, че новите инициативи следва да се основават в по-голяма степен на анализ на въздействието им върху различните пазари, икономически отрасли, околната среда и социалната сфера;

9.

Тъй като социалното и териториално сближаване е един от основните елементи на единния пазар, припомня значението на повишаване доверието на гражданите чрез насърчаване на социалните и екологични цели, които са общи за държавите-членки, като качествена заетост, равни възможности, здравеопазване и опазване на околната среда, при зачитане на европейската културна идентичност; призовава Комисията да гарантира, че ЕС изпълнява защитната си функция в тези области, както и да предотврати нормативното съперничество между държавите-членки;

10.

Подчертава, че социалното сближаване, съчетано с последователна защита на потребителите, може да доведе до по-добро възприемане от страна на обществеността на ползите от единния пазар;

11.

Подчертава значението на насърчаването на свободното движение на работници в рамките на единния пазар; посочва, че мобилността на работниците в границите на Съюза е основен фактор, който благоприятства конкурентоспособността на предприятията и стимулира иновациите чрез обмен на опит и повишаване на конкуренцията;

12.

Подчертава, че добрата политика за единен пазар има фундаментално значение за стимулирането на иновациите чрез засилване на конкуренцията и създаване на благоприятна стопанска среда, което е особено важно за МСП; изисква по-специално от Комисията и от държавите-членки да вземат конкретни мерки, които имат за цел да подкрепят иновационния потенциал на занаятчийските и малките предприятия, и п о-специално инструменти за финансиране на иновациите, адаптирани към спецификата на тези предприятия;

13.

Настоятелно призовава Комисията да приеме глобална стратегия относно правата на интелектуална собственост и да укрепи защитата на тези права като инструмент за насърчаване на иновациите, увеличаване на промишления капацитет на Европа и подпомагане на нейния растеж; подчертава значението на установяването на общностен патент, както и на висококачествена, разходно-ефективна, благоприятна за иновациите съдебна система за европейски патенти, която зачита компетенциите на Съда на Европейските общности; взема предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно усъвършенстването на системата на издаване на патенти в Европа (COM(2007)0165);

14.

Счита, че една ефективна политика в областта на конкуренцията ще помогне за изграждане на потребителското доверие, като позволи на гражданите да се ползват от по-голям избор, по-ниски цени и п о-високо качество; призовава Комисията да проучи възможността за по-добро интегриране на мерките на политиката в областта на конкуренцията в една обширна политика на единния пазар;

15.

Подчертава значението на борбата срещу измамите и пиратството в рамките на единния пазар;

16.

Поддържа становището, че борбата с изменението на климата и гарантирането на устойчиво развитие имат ключово значение и могат да бъдат постигнати единствено чрез балансиран енергиен микс и че жизненоважна за постигането на тези цели е политика в областта на единния пазар, която насърчава устойчива и конкурентоспособна енергетика; приветства горепосочените заключения на председателството на Европейския съвет в Брюксел; изразява съжаление, въпреки това, че потенциалният принос на ядрената енергия не беше подчертан в достатъчна степен;

17.

В съответствие с раздел III, параграф 19, точка i) от мандата (4) на Междуправителствената конференция 2007 относно Протокол за услугите от общ интерес, който ще бъде приложен към договорите, приканва Комисията да предприеме инициативи за превъзмогване на правната несигурност по отношение на статуса на услугите от общ интерес, особено правилата относно държавните помощи и възлагане на обществени поръчки; приветства инициативите на Комисията, които целят премахване на неяснотите в областта на здравните услуги и социалните услуги от общ интерес в рамките на единния пазар; счита, че силните и модерни услуги от общ интерес са необходими за постигане на цели от обществен интерес, като например социално и териториално сближаване, опазване на околната среда и културно разнообразие;

18.

Подчертава необходимостта от повишаване на ефективността на правото в областта на защитата на потребителите; следователно приветства Зелената книга на Комисията за преразглеждане на достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите; отбелязва, че съществуващите минимални разпоредби за хармонизиране, които се съдържат в осемте директиви, подлежащи на преразглеждане, са източник на правна несигурност за предприятията и потребителите; следователно счита, без да се опитва да предсказва резултата от допитването, че възможността за смесен подход чрез използване на хоризонтален инструмент изглежда най-подходяща за повишаване на доверието на потребителите;

19.

Посочва, че само 6% от потребителите извършват трансгранична електронна търговия на стоки; по тази причина подчертава значението на повишаването на доверието на потребителите към трансграничните покупки, като се прекрати разпокъсаността на единния пазар в дигиталната среда; за тази цел насърчава Комисията да подкрепи изграждането на подходяща за развитието на електронната търговия рамка, създаването на по-благоприятна икономическа среда, подобряването на качеството на законодателството и укрепването на правата на потребителите и положението на МСП на пазара;

20.

Подчертава, че нито потребителите, нито доставчиците на услуги са винаги в състояние да определят коя правна уредба е приложима към всеки аспект на тяхната дейност; следователно призовава Комисията да предложи пояснение на взаимодействието между инструментите на международното частно право и инструментите на единния пазар, за да установи по недвусмислен начин кога се прилага законодателството или уредбата на страната на произход или приемащата страна и за да отстрани пропуските в режима на отговорност, приложим по отношение на доставчиците на услуги;

21.

Призовава за непрекъснатото разработване на стандарти на проектиране с цел по-нататъшно подобряване на достъпа за лицата с увреждания, лицата в напреднала възраст и децата; подчертава значението, което този процес има в области като градските автобуси, асансьорите, електрическите уреди и информационните и комуникационни технологии за разпростиране на ползите от единния пазар върху уязвими граждани и за създаване на по-голяма сигурност и предотвратяване на създаването на бариери за промишлеността в Европейския съюз;

22.

Подчертава, че договорите за обществени поръчки трябва да се възлагат по справедлив и прозрачен начин, като се спазват правилата в тази област, както и че те могат също да допринесат за насърчаване на иновациите и развитие на технологиите и за намиране на отговор на тревогите по отношение на околната среда и социалната област, включително осигуряването на достъп за лица с увреждания; призовава Комисията да насърчи държавите-членки да улеснят достъпа на МСП до договори за обществени поръчки и да възлагат поръчки в предпазарен стадий с цел подобряване на иновационния капацитет на единния пазар;

23.

Поддържа становището, че свободното движение на стоки е от ключово значение за ефективността на единния пазар; пoсочва, че 25 % от стоките, произвеждани в Европейския съюз, все още не подлежат на мерки за хармонизация; следователно приветства инициативата на Комисията за подобряване на функционирането на единния пазар в тази област; призовава държавите-членки да използват в пълна степен механизма на взаимно признаване, за да гарантират упражняването на тази основна свобода в интерес на потребителите и предприятията;

24.

Подчертава важността на премахването на пречките за създаването на единна платежна зона, както и п о-нататъшното либерализиране на пазарите на пощенски услуги, като същевременно се гарантира финансирането на ефикасна универсална услуга;

25.

Счита, че е необходима по-нататъшна финансова интеграция в Европейския съюз, за да се подпомогне постигането на устойчив растеж, по-специално чрез по-ниски разходи по сделките, по-големи възможности за споделяне на риска и по-ефикасно разпределение на ресурсите;

26.

Счита, че съществуващите системи за ДДС и акцизи са пречка за пълното изграждане на единния пазар, по-специално във връзка с трансграничната търговия; призовава Комисията да проучи данъчни проблеми, свързани с каталожната търговия по пощата и пазаруването по интернет, и да представи предложения с оглед подпомагане на гражданите на ЕС да се възползват в пълна степен от свободното движение на стоки;

27.

Призовава да се отдели особено внимание на свързани с единния пазар проблеми на МСП, по-специално посредством подобрения по отношение на разходите и скоростта на учредителните процедури, наличността на рисков капитал, разходите и скоростта на платежните услуги и мобилността на хора, стоки и услуги; призовава Комисията да гарантира, че рисковият капитал от Европейския инвестиционен фонд достига по предназначение малките и средни предприятия и новаторските предприятия;

28.

Счита, че неформалните мрежи, като например Solvit и мрежата на Европейските потребителски центрове (ECC—Net), представляват важни допълнения към формалните и правните инструменти, с които разполагат гражданите и предприятията; приветства инициативата за създаване на информационна система за вътрешния пазар (IMI — Internal Market Information system); призовава Комисията да увеличи своя персонал и да подобри информационната си стратегия с цел обществеността и предприятията да знаят за съществуването на тези мрежи и да се постигне пълната им ефективност;

29.

Счита, че засиленото консултиране и използване на съответните механизми за постигане на по-бързо разрешаване на спорове следва да се проучат; следователно призовава за установяване на ефективен механизъм за бързо арбитражно производство на равнището на ЕС, който да насърчава бързото разрешаване на спорове, свързани с правилата на единния пазар;

30.

Приветства инициативите на Комисията да намали административната тежест на предприятията и настоятелно призовава за по-нататъшни усилия в тази насока за подобряване на достъпа до единния пазар, без да се намалява необходимата защита на гражданите, потребителите и работещите;

31.

Подчертава, че взаимното признаване представлява важен елемент на единния пазар, който не възпрепятства сближаването на законодателствата, когато това е целесъобразно;

32.

Независимо от това подчертава, че единният пазар на XXI век трябва да функционира в рамките на необходими и съразмерни правила; счита, че може да е необходимо по-голямото хармонизиране в определени области, по-конкретно във връзка с финансовите услуги на дребно (включително средствата за разплащане) и с функционирането на данъчната система; приветства Зелената книга на Комисията относно финансовите услуги на дребно на единния пазар (COM(2007)0226) и като признава местния характер на финансовите услуги на дребно, настоятелно призовава Комисията да насърчи мерките, които са вече взети и се вземат, за създаване на условия за единен пазар, на който потребители и доставчици могат да изберат дали да участват; счита, че за тази цел следва винаги да се провеждат обстойни проучвания сред потребителите относно евентуални инициативи; настоятелно призовава Комисията да продължи работата по предложенията си за обща консолидирана данъчна основа в областта на корпоративното облагане;

33.

Подчертава, че „по-добро“ регулиране не означава непременно „по-малко“ регулиране; настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за нови инициативи с цел подобряване на функционирането и интеграцията на единния пазар, както и да консолидира и опрости законодателството;

34.

Счита, че процедурите по консултация на Комисията трябва да бъдат по-прозрачни и по-целенасочени, за да се насърчават за участие в тях всички заинтересовани страни и най-вече МСП;

35.

Счита, че поощряването на конкуренцията посредством реформи в регулирането е стимулът, от който Европа се нуждае за подобряване на производителността; отново изтъква, че правата на Парламента в рамките на реформите в областта на регулирането следва изцяло да се съблюдават;

36.

Счита, че оценките на въздействието, извършвани от Комисията, следва да бъдат по-последователни и да отчитат гледните точки на всички заинтересовани страни; следователно приветства създаването на Комитет за преглед на оценките на въздействието на Комисията и я приканва да предостави публичен достъп до неговите становища; призовава Европейския парламент да извършва повече оценки на въздействието в подкрепа на неговите предложения;

37.

Призовава Комисията да включи „Тест за вътрешния пазар“ в механизмите за по-добро регулиране, както настоява Парламентът, за да гарантира, че регулаторните органи винаги вземат под внимание последиците от своите действия за четирите свободи на единния пазар, наред с останалите фактори, които трябва да отчитат, по-специално устойчивостта и заетостта;

38.

Посочва, че следва да се извършва и последваща оценка на законодателството, за да се гарантира, че разпоредбите действат по предназначение и да се откроят всички непредвидени отрицателни последици;

39.

Изразява съгласие със становището на Комисията, че съвместното регулиране и саморегулирането могат да са инструменти, способни да допълват законодателните инициативи в някои области; подчертава също ефективността на засиленото сътрудничество в някои области, което дава възможност за постигане на хармонизация на доброволна основа;

40.

Счита, че транспонирането в недостатъчна степен е една от основните пречки пред пълното изграждане на единния пазар и че държавите-членки носят отговорност за подобряване на транспонирането и прилагането на законодателните разпоредби на ЕС; приветства отбелязаното подобрение при транспонирането на национално равнище, както и целта на горепосочения Европейския съвет в Брюксел за постепенно свеждане на „целевия“ дефицит при транспониране на 1%; призовава държавите-членки за избягват клопката на свръхрегулирането на национално равнище („gold-plating“);

41.

Подчертава значението на укрепването и подобряването на административното сътрудничество между органите на държавите-членки, отговорни за единния пазар;

42.

Изразява съжаление, че някои държави-членки предприемат мерки за защита на своя вътрешен пазар; подчертава значението на установяването на равни конкурентни условия на целия единен пазар; подчертава, че един добре функциониращ единен пазар представлява конкурентно предимство за Европа в условията на глобализацията;

43.

Приканва Комисията при изготвянето на вътрешни политики систематично да оценява и да взема под внимание подобните политики, провеждани от големите партньори на Европейския съюз, като например САЩ, Русия, Китай, Индия, Бразилия, Япония и т.н., с оглед на подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз и отстраняване на пречките пред глобалната търговия;

44.

Подчертава, че политическите инициативи за повишаване на конкурентоспособността не трябва да водят до понижаване на европейските стандарти; припомня значението на развитието на конструктивен и балансиран диалог с външните партньори с цел да се повлияе в насока към изработване на международни норми;

45.

Отбелязва инициативата на Комисията да се ангажира с цялостен преглед на инструментите за търговска защита на ЕС; подчертава, че ефективните инструменти за търговска защита на ЕС са от ключово значение за конкурентоспособността, растежа и работните места в бързо променящата се световна икономика; припомня, че Европейският съюз следва да запази водещата роля, проявена в миналото, по отношение на подобряването и засилването на дисциплината на равнището на СТО;

46.

Изразява становището, че Европейският съюз ще е в състояние да постигне успех в глобалната икономика само ако достигне и дори надхвърли иновационния капацитет на търговските си партньори; настоява, че на Европейския съюз са необходими специфични мерки за повишаване на иновационната насоченост на единния пазар; в допълнение, призовава институциите на Европейския съюз да поставят Съюза като образувание в такава позиция по отношение на бъдещите тенденции в глобалната икономика, че да гарантират едновременно ефикасността на търговската защита на ЕС и неговата устойчива конкурентоспособност; счита, че Трансатлантическият вътрешен пазар би могъл да е подходящ инструмент за тези цели;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.