ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

10 февруари 2025 година(*)

„ Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на собственост — Рамково решение 2005/212/ПВР — Конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления — Национална правна уредба, която предвижда отнемане в полза на съответната държава членка на имуществото, използвано за извършване на престъплението незаконно разтоварване на стоки под режим транзит — Имущество, принадлежащо на трето лице “

По дело C‑450/24 [Cudu](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Хасково (България) с акт от 17 юни 2024 г., постъпил в Съда на 26 юни 2024 г., в рамките на наказателно производство срещу

MB,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: N. Jääskinen (докладчик), председател на състава, Aл. Арабаджиев и M. Condinanzi, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147).

2        Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу MB, във връзка с отнемането на принадлежащо на трето лице имущество, използвано от MB за извършване на престъплението незаконно разтоварване на стоки под режим транзит.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Рамково решение 2005/212

3        Съображение 3 от Рамково решение 2005/212 гласи:

„Съгласно параграф 50, буква б) от [Плана] за действие [на Съвета и на Комисията относно оптималните условия и ред за прилагане на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, приет на 3 декември 1998 г. (ОВ C 19, 1999 г., стр. 1)], най-късно пет години след влизане в сила на Договора от Амстердам трябва да се развият и сближат, когато е необходимо, националните разпоредби за запориране и конфискация на облагите от престъпленията при зачитане правата на добросъвестни трети лица“.

4        Съгласно член 1 („Определения“), трето и четвърто тире от това рамково решение:

„По смисъла на настоящото рамково решение:

[…]

–        „средства на престъплението“ означава всички предмети, които по някакъв начин изцяло или частично са използвани или следва да бъдат използвани за извършване на едно или няколко престъпления;

–        „конфискация“ означава наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“.

5        Член 2 от посоченото рамково решение, озаглавен „Конфискация“, предвижда в параграф 1:

„Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“.

 Директива 2014/42/EC

6        Член 2 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 2014 г., стр. 39 и поправка в ОВ L 138, 2014 г., стр. 114) предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

3)      „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления;

4)      „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление;

[…]“.

7        Член 3 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, има следния текст:

„Настоящата директива се прилага за престъпления, попадащи в обхвата на:

a)      Конвенция, съставена въз основа на член К.3, параграф 2, буква в) [ДЕС], относно борбата с корупцията, в която са замесени длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз [(ОВ C 195, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 195)];

б)      Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета от 29 май 2000 г. за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото [(ОВ L 140, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 139)];

в)      Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой [(ОВ L 149, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 121)];

г)      Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност [(ОВ L 182, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 175)].

д)      Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма [(ОВ L 164, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 252)];

e)      Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор [(ОВ L 192, 2003 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 122)];

ж)      Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици [(ОВ L 335, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 66)];

з)      Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност [(ОВ L 300, 2008 г., стр. 42)];

и)      Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета [(ОВ L 101, 2011 г., стр. 1)];

й)      Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета [(ОВ L 335, 2011 г., стр. 1)];

к)      Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета [(ОВ L 218, 2013 г., стр. 8)],

както и всички други правни инструменти, ако в тези инструменти изрично се предвижда настоящата директива да се прилага към престъпления, хармонизирани с тях“.

8        Член 12 от Директива 2014/42, озаглавен „Транспониране“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 4 октомври 2016 г. […]“.

9        Член 14 от тази директива, озаглавен „Замяна на Съвместно действие 98/699/ПВР и на някои разпоредби от рамкови решения 2001/500/ПВР и 2005/212/ПВР“, предвижда в параграф 1:

„Съвместно действие 98/699/ПВР [от 3 декември 1998 година, прието от Съвета на основание член К.3 [ДЕС], относно прането на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпление (ОВ L 333, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 67)], член 1, буква а) и членове 3 и 4 от Рамково решение 2001/500/ПВР и първите четири тирета от член 1, както и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР се заменят с настоящата директива по отношение на държавите членки, обвързани с настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки, свързани с крайния срок за транспониране на рамковите решения в националното право“.

 Българското право

10      Член 242а от Наказателния кодекс в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „НК“), гласи:

„Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди [български] лева [около 25 500 до 255 000 евро]. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето ѝ, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са“.

 Главното производство и преюдициалният въпрос

11      Към момента на настъпване на фактите по главното производство MB е нает на работа като международен шофьор на камион от транспортно дружество, установено в Румъния.

12      На 11 юли 2023 г. MB потегля да извърши превоз на стоки между Турция и Дания с влекач и ремарке, собственост на това дружество. В Турция той натоварва съответните стоки на обща стойност 45 784,60 евро. Тези стоки са придружени от транзитна декларация T1, в която като изпращач е посочено установено в Турция предприятие, а като получател — предприятие, установено в Дания.

13      След като преминава през Гърция, на 12 юли 2023 г. той влиза в България. Вместо да премине транзитно през последната държава членка, MB се насочва към складова база в град Хасково (България), където разтоварва посочените стоки. На 13 юли 2023 г., след като потегля от тази складова база с влекача и ремаркето, MB продължава пътуването си на територията на България и е засечен от камери на електронната система за събиране на пътни такси, монтирани на различни контролни пунктове. В последния от тези пунктове автоматично измереното тегло на разглежданата товарна композиция е около 16 тона, което би следвало да означава, че тя вече е празна. На 24 юли 2023 г. той се явява с влекача и ремаркето на граничния контролно-пропускателен пункт Лесово (България), на трасето за обработка на изходящи товарни автомобили от България за Турция.

14      След като е констатирано извършеното от MB незаконно разтоварване на стоки под режим транзит, влекачът и ремаркето, техните свидетелства за регистрация, както и контактният ключ на влекача, са иззети от българските митнически органи.

15      С обвинителен акт, внесен в Районен съд Хасково (България), който е запитващата юрисдикция, Районна прокуратура — Хасково (България) обвинява MB в извършването на престъпление по член 242а от НК, тъй като на територията на гр. Хасково е разтоварил стоки, придвижвани под режим транзит.

16      Тази юрисдикция отбелязва, че съгласно член 242а от НК, ако MB бъде осъден, тя следва да отнеме в полза на българската държава разглежданите влекач и ремарке, които не са собственост на MB, а на трето юридическо лице, което може да не е свързано нито с пренасянето на тези стоки, нито с това престъпление. Според посочената юрисдикция подобно отнемане би било в противоречие с решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8), и с направеното в него от Съда тълкуване на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата.

17      При тези обстоятелства Районен съд Хасково решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли съставът на чл. 242а от [НК] на правото на Общността в частта, в която е предвидено отнемане в полза на Държавата на моторното превозно средство, послужило за пренасяне на стоките, независимо чия собственост е — т.е. и в случаите, когато моторното превозно средство принадлежи на трето лице, различно от подсъдимия по делото?“.

 По преюдициалния въпрос

18      Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

19      Следва също така да се припомни, че съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, е основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. От една страна, Съдът е оправомощен не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика). От друга страна, както е припомнено в точка 11 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C, C/2024/6008), националните юрисдикции са тези, които трябва да направят във висящия пред тях спор конкретните изводи от предоставените от Съда насоки за тълкуване (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2018 г., Roche Lietuva, C‑413/17, EU:C:2018:865, т. 43).

20      В случая Съдът счита, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза се налага недвусмислено от решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8). Следователно по настоящото дело трябва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

21      Както следва от точка 19 от настоящото определение, запитващата юрисдикция е тази, която в спора по главното производство трябва да направи конкретните изводи от произтичащите от тази практика на Съда насоки за тълкуване.

22      В самото начало следва да се отбележи, че в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция не уточнява разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване иска.

23      От това запитване, от съдържанието на поставения въпрос, и по-специално от позоваването на решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8), в съдържащото се в запитването изложение на спора в главното производство следва обаче, че подобно на юрисдикцията, сезирала Съда с преюдициалното запитване, по което е постановено това решение, запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата.

24      Всъщност разглежданото в главното производство престъпление незаконно разтоварване на стоки под режим транзит не е сред тези, за които се прилага Директива 2014/42 по силата на член 3.

25      При тези обстоятелства следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212, разглеждан във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискацията на средство, използвано за извършване на престъплението незаконно разтоварване на стоки под режим транзит, когато това средство принадлежи на трето лице.

26      В това отношение Съдът е постановил по-специално в решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8):

„44      […] понятието „конфискация“ е определено в член 1, четвърто тире от Рамково решение 2005/212.

45      […] разпоредбата на член 1, четвърто тире [обаче] е заменена с Директива 2014/42 по отношение на държавите членки, които тази директива обвързва.

46      […] доколкото фактите по главното производство са настъпили след срока за транспониране на Директива 2014/42, определен на 4 октомври 2016 г., в съответствие с член 12, параграф 1 от нея, в случай като разглеждания в главното производство, за да се определи понятието „конфискация“, следва да се вземе предвид [тази] директива.

47      Съгласно член 2, точка 4 от [посочената] директива понятието „конфискация“ се определя като „окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“.

48      […] Така мярка като разглежданата в главното производство, която води до окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление, попада в обхвата на посоченото понятие „конфискация“.

49      […] член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 предвижда, че всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги.

[…]

51      […] [Този] [ч]лен 2, параграф 1 […] обаче трябва да се тълкува с оглед на съображение 3 от това рамково решение, съгласно което правата на добросъвестните трети лица трябва да се зачитат. От това следва, че по принцип разпоредбите на посоченото рамково решение се прилагат и по отношение на конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество, като изискват по-специално правата на тези лица да бъдат защитени, когато са добросъвестни.

52      В този контекст следва да се вземе предвид член 17, параграф 1 от Хартата, който предвижда по-специално че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва и да се разпорежда с него.

[…]

55      Предвид значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост.

[…]

57      При тези условия следва да се приеме, че в рамките на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 конфискацията не може да обхване имуществото на добросъвестните трети лица“.

27      От цитираната в предходната точка съдебна практика следва, че разпоредбите на това рамково решение се прилагат и по отношение на конфискацията на принадлежащо на трето лице имущество, използвано като средство за извършване на престъпление, като изискват по-специално правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата, да бъде защитено, когато засегнатото трето лице е добросъвестно.

28      В настоящия случай в акта за преюдициално запитване не се уточнява дали собственикът на имуществото, използвано за извършване на разглежданото в главното производство престъпление, е бил добросъвестен.

29      Ето защо запитващата юрисдикция следва — с оглед на всички обстоятелства по спора в главното производство — да определи дали собственикът на това имущество не е знаел и не е могъл да знае, че то е използвано за извършване на това престъпление (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 55).

30      В това отношение посочената юрисдикция следва по-специално да провери дали подобно на положението, обект на разглеждане по делото, по което е постановено посоченото по-горе решение, разглежданите в главното производство влекач и ремарке са били използвани без знанието на собственика на тези превозни средства за извършване на престъплението неправомерно разтоварване на стоки под режим транзит, предназначени за установено в Дания предприятие.

31      При тези условия на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212, разглеждан във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискацията на средство, използвано за извършване на престъплението незаконно разтоварване на стоки под режим транзит, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.

 По съдебните разноски

32      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, разглеждан във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, която позволява конфискацията на средство, използвано за извършване на престъплението незаконно разтоварване на стоки под режим транзит, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.

Подписи

*      Език на производството: български.

i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.