1)

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива 2013/32/ЕС (2), разглеждани във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от тази директива и тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?

2)

Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към Директивата?

3)

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, включително на етапа на потвърждаване на разпореденото в тази процедура задържане, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от Директивата, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към Директивата?

4)

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към Директивата?