1)

Трябва ли понятието „правни форми“ в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849 (1), в редакцията след измененията с Директива (ЕС) (...) 2018/843 (2)[,] което се съдържа в текста на италиански език[,] да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на Директивата, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?

2)

Трябва ли член 31, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849, в редакцията след измененията с Директива (ЕС) 201[8]/84[3], да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават правните форми, сходни с доверителната собственост в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на Директивата, тъй като тези допълващи правото [на Съюза] актове не могат да се считат за обвързващи?

3)

Трябва правото на Европейския съюз, и по-специално съображения 1, 2, 4, 5, 12, 13, 14, 15, 16 и 17, както и член 2, член 3, параграф 1, [точка] 6 и член 31 от Директива (ЕС) (... ) 2015/849, а също и съображения 4, 5, 16, 17, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Директива (ЕС) 2018/843, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която (...) включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на (...) дружествата за доверително управление?

4)

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от Директива (...) (ЕС) 2015/849 във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от Директива (ЕС) 2018/843 национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която (...) включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на (...) дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?

5)

Невалидн[и] ли [са] разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, параграф 3 ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?

6)

Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално съображения 1, 2, 5, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 от Директива (ЕС) 2015/849, членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16—17 и 25—34 от Директива (ЕС) 2018/843, членове 6, 7, 8 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г. по съединени дела C-37/20 и C-601/20 — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d-bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Министерско постановление № 55/2022, която допуска достъп на частни лица, включително на такива с колективен интерес, които имат съответен и диференциран правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства за несъответствието между действителната и юридическата собственост, като освен това се изисква интересът да бъде пряк, конкретен и актуален и, в случай на субекти, представляващи колективни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?