1)

Трябва ли разпоредбите на членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, с която се облагат с данък само определени производители на електроенергия като тези, [които произвеждат енергия] от възобновяеми източници, [а] не всички производители на електроенергия, представлява държавна помощ, предоставяна на последните, за която се изисква уведомяване?

2)

Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 4, член 9, параграф 2 и член 58, букви б)—г) от Директива (ЕС) 2019/944 (1), както и на член 3, букви б), е), ж), й) и н) от Регламент 2019/943 (2), съгласно които държавите членки трябва да гарантират наличието на еднакви и недискриминационни условия на конкуренция за производителите на електроенергия, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се налага допълнителен данък само на определени производители на електроенергия, включително тези, [които произвеждат енергия] от възобновяеми източници, изключвайки от плащането на данъка определени категории производители, въпреки че всички производители на електроенергия се намират в сходно положение, като се вземат предвид по-специално сходните приходи от продажбата на електроенергия?

3)

Трябва ли разпоредбите на членове 49, 56 и 63 ДФЕС и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се налага дискриминационен и прекомерен данък само на определени производители на електроенергия (включително тези, [които произвеждат енергия] от възобновяеми източници), но не и на други категории производители?

4)

Трябва ли Директива 2019/944 и Регламент 2019/943, които предхождат Регламент № 2022/1854 (3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която се изразява във фиксиране на продажната цена/ограничаване на свободата за определяне на продажната цена?

5)

Трябва ли (a) принципите на предпазните мерки, превантивните действия, отстраняването на замърсяването при източника и принципът „замърсителят плаща“, както и (б) член 2, параграфи 1 и 2, член 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 (4), във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС и с член 3, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2018/2001 (5), който урежда целите за неутралност по отношение на климата на равнището на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която застрашава европейските цели за постигане на неутралност по отношение на климата и политиката на Европейския съюз в областта на данъчното облагане на енергията? При утвърдителен отговор какви са критериите, които трябва да се съблюдават при определянето на този данък, за да се спазят горепосочените принципи?

6)

Трябва ли разпоредбите на член 401 от Директива 2006/112/ЕО (6) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като въведената с OUG № 27/2022, с която се налага данък върху оборота върху приходите от продажбата на електроенергия?