1

С жалбата си пред Съда XH иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 22 ноември 2023 г., XH/Комисия (T‑613/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:739), с което този съд отхвърля, от една страна, жалбата ѝ за отмяна на Решение D/374/20 на Европейската комисия от 4 декември 2020 г., с което е отхвърлено искането ѝ за съдействие (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на искането за съдействие“), и на решение Ares(2021) 3466486 на Комисията от 21 май 2021 г. за сезиране на комисията по инвалидност (наричано по-нататък „решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност“), а от друга страна, искането ѝ за обезщетение за претърпените вреди.

2

Член 11а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в приложимата за фактите по спора редакция (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“), предвижда:

„1.   При изпълнението на служебните си задължения, освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго, длъжностното лице не може да се занимава със служебни въпроси, от които има пряк или непряк личен интерес, който би накърнил неговата независимост, по-специално семеен и финансов интерес.

2.   Всяко длъжностно лице, на което в рамките на служебните му задължения бъде възложено да се занимае с въпрос като описания по-горе, незабавно уведомява за това органа по назначаването. Органът по назначаването взема необходимите мерки и по-специално може да освободи длъжностното лице от отговорностите му във връзка с този въпрос.

3.   Длъжностното лице не може да запази или да придобие, пряко или непряко, в предприятия, подчинени на институцията, към която то принадлежи или които имат взаимоотношения с тази институция, интереси от вид или величина, които могат да накърнят неговата независимост при изпълнението на служебните му задължения“.

3

Член 12 от Правилника за длъжностните лица гласи:

„Длъжностното лице се въздържа от всяко действие или поведение, което би се отразило отрицателно на неговото положение“.

4

Член 12а от Правилника за длъжностните лица гласи следното:

„1.   Длъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз.

2.   Длъжностното лице, което е станало жертва на психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията. Длъжностно лице, което даде показания относно психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно.

3.   „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице.

4.   „Сексуален тормоз“ означава сексуално ориентирано поведение, което е нежелано от лицето, към което е насочено, и чиято цел или последица е да обиди това лице или да създаде заплашителна, враждебна, обидна или смущаваща среда. Сексуалният тормоз се третира като полова дискриминация“.

5

Съгласно член 21 от Правилника за длъжностните лица:

„Всяко длъжностно лице, независимо от неговото ниво в йерархията, е длъжно да подпомага и съветва горестоящите; то носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения.

Длъжностно лице, на което е възложена отговорност за дадена служба, отговаря пред висшестоящите по отношение на предоставените му правомощия и за изпълнението на дадените от него инструкции. Отговорността на неговите подчинени по никакъв начин не го освобождава от неговата собствена отговорност“.

6

Член 24 от Правилника за длъжностните лица предвижда:

„[Европейският съюз] оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.

[Той дължи] солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.

7

Член 59 от Правилника за длъжностните лица гласи следното:

„1.   Длъжностно лице, което представи доказателство, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения поради болест или злополука, има право на отпуск по болест.

Длъжностното лице при първа възможност уведомява институцията си за невъзможността си да изпълнява служебните си задължения, като същевременно посочва адреса, на който се намира. […]

Длъжностното лице може по всяко време да бъде подложено на медицински преглед от страна на институцията. Ако предвиденият преглед не се състои по вина на длъжностното лице, отсъствието му се счита за неоснователно от датата, на която е трябвало да се състои прегледът.

Ако при медицинския преглед бъде установено, че длъжностното лице е в състояние да изпълнява служебните си задължения, при условията на следващата алинея от датата на прегледа отсъствието му се счита за неоснователно.

[…]

4.   Органът по назначаването може да сезира комисията по инвалидност с всеки случай на длъжностно лице, чийто отпуск по болест надвиши 12 месеца за всеки период от три години.

[…]“.

8

Съгласно член 60 от Правилника за длъжностните лица:

„Освен в случай на болест или злополука, длъжностното лице няма право да отсъства без предварително разрешение на прекия си ръководител. Без да се засягат дисциплинарните мерки, които биха могли да намерят приложение, надлежно установеното неразрешено отсъствие се приспада от годишния отпуск на съответното длъжностно лице. В случай че годишният отпуск вече е изчерпан, лицето губи правото си на заплата за съответния период от време.

Длъжностно лице, което желае да прекара отпуска си по болест на място, различно от мястото си на работа, трябва предварително да поиска разрешение от органа по назначаването“.

9

Член 90 от Правилника за длъжностните лица предвижда:

„1.   Всяко лице, за което се прилага настоящият правилник, може да сезира органа по назначаването с искане да вземе решение, което се отнася до него. Органът уведомява заинтересованото лице за взетото от него решение, както и за мотивите за него, в срок от четири месеца от датата на искането. Непроизнасянето в този срок се счита за мълчалив отказ, срещу който може да бъде подадена жалба по реда на следващия параграф.

2.   Всяко лице, за което се прилага настоящият правилник, може да отнесе до органа по назначаването жалба срещу всеки акт, който нарушава неговите интереси, бил той под формата на решение на органа по назначаването или неприемането от негова страна на мярка, предвидена от настоящия правилник. […]“.

10

Член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица гласи:

„Комисията по инвалидност се състои от трима лекари:

Ако заинтересованото длъжностно лице не посочи лекар, такъв се назначава от Съда на Европейския съюз.

Ако до два месеца от назначаването на втория лекар не бъде постигнато съгласие относно избора на третия лекар, той се назначава от Съда на Европейския съюз по искане на една от заинтересованите страни“.

11

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—34 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат изложени по следния начин.

12

Жалбоподателката е длъжностно лице на Службата за борба с измамите (OLAF).

13

До 16 юни 2020 г. тя работи като разследваща в отдел, наричан по-рано отдел A на OLAF. Като главен разследващ в този отдел тя работи по-специално по три висящи към онзи момент преписки, а именно преписки E, F и G.

14

На 16 юни 2020 г. влиза в сила вътрешна реорганизация на OLAF. В резултат на тази реорганизация и с оглед на заявените от жалбоподателката предпочитания тя е назначена, считано от посочената дата, в нов отдел в рамките на OLAF, а именно отдел B.

15

Между 2 и 22 юни 2020 г. жалбоподателката е в отпуск по болест след претърпяна медицинска операция. Този отпуск е удължаван без прекъсване в периода от 23 юни до 31 октомври 2020 г. с одобрение в информационната система за управление на персонала на Комисията, наречена „Sysper 2“, за първи път на 23 юни 2020 г., за периода от тази дата до 10 юли 2020 г., за втори път на 14 юли, за периода от 11 до 31 юли 2020 г., за трети път на 4 август 2020 г., за периода от 1 до 31 август 2020 г., за четвърти път, на 1 септември 2020 г., за периода от посочената дата до 30 септември 2020 г., и за пети път на 1 октомври 2020 г., за периода от посочената дата до 31 октомври 2020 г.

16

На 2 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща до служителите в отдел А електронно писмо, в което се прави обобщение във връзка с преписка Е. В това електронно писмо тя посочва, че е в отпуск по болест, но от предпазливост и за да се избегнат закъснения, остава на линия и е готова да бъде осъществен контакт с нея във връзка с тези три преписки.

17

На 8 юни 2020 г. служител в отдел A изпраща електронно писмо до жалбоподателката и до началничката на отдел А. Това електронно писмо е относно преписки E, F и G и съдържа забележки и предложения за следващите етапи. Началничката на отдел А отговаря, че поради отпуска на жалбоподателката този служител трябва да се свърже с бъдещата началничка на отдел C (наричана по-нататък „началничката на отдел C“), за да разбере дали тя иска да приключи разглежданите преписки преди реорганизацията на 16 юни 2020 г., или иска да изчака завръщането на жалбоподателката от отпуск по болест, предвидено след тази дата. След това посоченият служител в отдел A изпраща електронно писмо до началничката на отдел С с копие до жалбоподателката и до началничката на отдел A. Жалбоподателката отговаря на последното електронно писмо, като обяснява, че се надява всички преписки да могат да бъдат приключени възможно най-скоро предвид реорганизацията на OLAF и отпуска ѝ по болест. Освен това тя посочва, че макар да е в отпуск, е готова да получи окончателните предложения по въпросните преписки, за да може те да бъдат приключени.

18

На 8 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо на колега, който има ролята на „доверено лице“. В това електронно писмо жалбоподателката му съобщава за посочените в точка 17 от настоящото решение писма и иска от него съвети във връзка с положението си.

19

Същия ден секретарка в отдел A (наричана по-нататък „секретарката в отдел A“) изпраща на жалбоподателката електронно писмо по повод на смяната на кабинета ѝ във връзка с вътрешната реорганизация на OLAF, спомената в точка 14 от настоящото решение. В това електронно писмо секретарката в отдел A пита жалбоподателката дали с оглед на отпуска ѝ по болест до 22 юни 2020 г. би разрешила на трето лице да подготви преместването на нейните вещи преди тази дата. Жалбоподателката отговаря същия ден, че предпочита сама да се заеме с това.

20

На 9 юни 2020 г. началничката на отдел C отговаря на електронните писма, споменати в точка 17 от настоящото решение. В отговора си тя посочва, че с оглед на обстоятелствата ѝ се струва много трудно въпросните преписки да бъдат приключени преди 16 юни 2020 г. Уточнява, че приключването на преписка Е към средата на юли ѝ се струва реалистично.

21

На 23 юни 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, за да разискват проекта за окончателен доклад по преписка E. В това електронно писмо тя моли жалбоподателката да ѝ се обади, ако може. Същия ден тя изпраща на жалбоподателката покана за участие в среща чрез видеоконферентна връзка на следващия ден, а именно 24 юни 2020 г. Жалбоподателката отговаря на това електронно писмо на следващия ден, 24 юни, като посочва, че все още е в отпуск по болест и че тази покана съвпада по време с уговорен час при лекар. Добавя, че все пак на следващия ден ще бъде на разположение през целия ден, за да разискват по телефона въпросната преписка.

22

На 23 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо на довереното лице с поканата от началничката на отдел C за среща чрез видеоконферентна връзка. В това електронно писмо тя обяснява, че през отпуска си по болест е трябвало да посети болницата и че тази покана надхвърля възможностите ѝ и противоречи на правилата. Иска от това лице да „съобщи за това поведение като тормоз“.

23

На 30 юни 2020 г. секретарката в отдел A изпраща на жалбоподателката второ електронно писмо, за да я попита дали е взела решение относно преместването на кабинета ѝ.

24

На 1 юли 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката две електронни писма, в които ѝ поставя въпроси относно преписка Е. Жалбоподателката отговаря на тях на 6 юли 2020 г.

25

На 1 август 2020 г. жалбоподателката подава искане за съдействие до компетентния орган по назначаването (наричан по-нататък „органът по назначаването“) на основание членове 24, 59 и 60 от Правилника за длъжностните лица. В искането си жалбоподателката твърди по същество, че електронните писма, които е получила през отпуска по болест, представляват искания от висшестоящите или от персонала на OLAF да работи или да отиде веднага в кабинета си, за да подготви преместването на вещите си, което тя счита за опит да се прекъсне или да се прекрати отпускът ѝ по болест.

26

На 26 август 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, съдържащо нов проект за окончателен доклад по преписка E. В това електронно писмо началничката на отдел C пита жалбоподателката, от една страна, дали одобрява текста му, и от друга страна, дали може да направи проверка в Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Жалбоподателката ѝ отговаря, че все още е в отпуск по болест. Във второ електронно писмо началничката на отдел C уточнява, че е изпратила първото електронно писмо, за да може жалбоподателката да се заеме с него при завръщането си. На 28 август 2020 г. жалбоподателката ѝ отговаря, като уточнява, че според нея не е необходимо да се чака завръщането ѝ, за да може да се финализират въпросните доклади.

27

На 31 август 2020 г. началничката на отдел C изпраща електронно писмо до жалбоподателката, като ѝ обяснява, че с оглед на голямата натовареност на съответния разследващ екип не може да възложи трите разглеждани преписки на друг главен разследващ и поради това разчита на нея да приключи преписките, когато се върне от отпуск, както е било договорено. Същия ден тя изпраща две други електронни писма на жалбоподателката, които съдържат съответно изменен проект за окончателен доклад по преписка F и нов проект за окончателен доклад по преписка G. В тези две електронни писма тя уточнява, че жалбоподателката трябва да работи по тях само след като се върне от отпуск по болест.

28

На 6 септември 2020 г. жалбоподателката отговаря, че отпускът ѝ по болест е удължен и че разглежданите преписки може да бъдат приключени без нея.

29

На 7 септември 2020 г. жалбоподателката подписва с електронен подпис декларация за конфликт на интереси относно преписка G в софтуера за управление на съдържание (OCM) на OLAF.

30

На 8 септември 2020 г. началничката на отдел C уведомява жалбоподателката, че е определила нов разследващ, който не владее езика на производството по две от трите разглеждани преписки. Освен това тя споменава консултация във връзка с приключване без жалбоподателката на третата преписка, а именно преписка G. Началничката на отдел C иска от жалбоподателката да ѝ изпрати липсващата информация относно тази трета преписка, в случай че междувременно се върне от отпуск по болест.

31

На 11 септември 2020 г. жалбоподателката получава електронно писмо от колега от отдел C, в което той я поздравява за победата ѝ по преписка, във връзка с която е имало дело пред Общия съд.

32

На 17 септември 2020 г. жалбоподателката получава от този колега друго електронно писмо, в което има хипервръзка за достъп до обявеното от Общия съд решение.

33

На 18 септември 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, в което посочва, че се е запознала с декларацията за конфликт на интереси. Освен това, за да вземе решение по тази декларация, тя иска от нея допълнителна информация относно въпросния конфликт на интереси. Жалбоподателката отговаря на това искане на 20 септември 2020 г.

34

На 25 септември 2020 г. началничката на отдел C изпраща електронно писмо до жалбоподателката, за да я уведоми, че е освободена от изпълнението на задълженията по последната висяща преписка, която ѝ е била възложена, поради наличието на разглеждания конфликт на интереси. Тя констатира, че съответно жалбоподателката няма повече преписки в нейния отдел.

35

На 28 октомври 2020 г. началникът на отдел HR.AMC.5 на Комисията изпраща записка до медицинската служба на тази институция, за да поиска за жалбоподателката да бъде образувана процедура за установяване на инвалидност. Това искане се основава на факта, че за периода от ноември 2017 г. до октомври 2020 г., а именно за период от три години, общата продължителност на отпуските по болест на жалбоподателката надвишила дванадесет месеца.

36

На 4 декември 2020 г. органът по назначаването приема решението за отхвърляне на посоченото в точка 25 от настоящото решение искане на жалбоподателката за съдействие.

37

На 28 февруари 2021 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението за отхвърляне на искането за съдействие.

38

На 6 май 2021 г. е организирана видеоконферентна връзка между, от една страна, жалбоподателката и от друга страна, Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси (IDOC) и отдел HR.E.2 (Обжалвания и проследяване на случаи) на Комисията.

39

На 10 май 2021 г. на жалбоподателката е изпратено резюме на доводите, изложени от нея по време на тази видеоконферентна връзка.

40

На 11 май 2021 г. жалбоподателката представя становище по това резюме и предоставя документи.

41

На 21 май 2021 г. генералната директорка на Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията приема решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност, с което сезира комисията по инвалидност със случая на жалбоподателката и назначава лекар, който да представлява Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица.

42

На 31 май 2021 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност.

43

На 2 юли 2021 г. органът по назначаването приема Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането за съдействие (наричано по-нататък „Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред“) поради липсата на prima facie доказателства за твърденията на жалбоподателката. Освен това органът по назначаването отхвърля искането за обезщетение за вредите, които се твърди, че са претърпени.

44

На 30 септември 2021 г. органът по назначаването приема Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност (наричано по-нататък „Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред“), с което приема, че жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката срещу това решение, е недопустима.

45

На 17 септември 2021 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна, от една страна, на решението за отхвърляне на искането за съдействие и на Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред и от друга страна, на решението за образуване на процедурата за установяване на инвалидност и на Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред. Освен това жалбоподателката моли Общия съд да осъди Комисията да ѝ заплати сумата от 20000 евро като обезщетение за претърпените неимуществени вреди и да разпореди на Комисията да представи няколко вътрешни документа.

46

В подкрепа на искането за отмяна на решението за образуване на процедурата за установяване на инвалидност и на Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред жалбоподателката изтъква по същество като основание нарушение от страна на Комисията на членове 59 и 90 във връзка с членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица. В подкрепа на искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие и на Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред жалбоподателката изтъква четири основания, а именно, първо, нарушение от Комисията на членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица, на задължението за полагане на грижа, на членове 7 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на принципа на добра администрация, второ, нарушение от тази институция на членове 12а, 24, 59 и 60 от Правилника за длъжностните лица, трето, нарушение от Комисията на членове 59 и 90 във връзка с членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица, и четвърто, нарушение от нейна страна на членове 7 и 8 от Хартата.

47

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля, от една страна, искането за отмяна на решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност като недопустимо и от друга страна, искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие като неоснователно.

48

Освен това Общият съд отхвърля искането на жалбоподателката за обезщетение, както и исканите от нея действия по събиране на доказателства.

49

Поради това той отхвърля жалбата на жалбоподателката в нейната цялост.

50

С жалбата си жалбоподателката моли Съда:

51

Комисията моли Съда:

52

В подкрепа на жалбата пред Съда жалбоподателката изтъква по същество две основания, като първото е свързано с мотивите на обжалваното съдебно решение, по които е отхвърлено искането за отмяна на решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност, а второто — с мотивите, по които е отхвърлено искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие.

53

Първото основание, което се подразделя по същество на пет части, е неправилната квалификация от Общия съд на решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност като подготвителен акт, който следователно не подлежи на обжалване пред него.

54

По първата част от първото основание жалбоподателката поддържа, че съгласно практиката на Общия съд даден акт може да се квалифицира като „подготвителен“ само когато няма отделно правно действие, докато актовете, които пораждат последици, надхвърлящи процедурната рамка, и изменят по същество правата и задълженията на заинтересованите лица, подлежат на съдебен контрол от Общия съд.

55

Следователно в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не се съобразил с тази съдебна практика. Всъщност, ако случаят беше такъв, като се има предвид, че образуването от Комисията на процедурата за установяване на инвалидност е довело до окончателното и необратимо разкриване на представляващи лекарска тайна данни, което съответно е засегнало правата на жалбоподателката, Общият съд неминуемо е щял да стигне до извода, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност трябва да се счита за акт, който изменя по същество правата и задълженията ѝ.

56

По втората част от това основание жалбоподателката твърди, че като е квалифицирал решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност като подготвителен акт, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил е доказателствата и по същество не е взел предвид някои обстоятелства, които обаче са решаващи.

57

Първо, от постоянната съдебна практика, установена с решение от 18 март 1997 г., Guérin automobiles/Комисия (C‑282/95 P, EU:C:1997:159, т. 37), следвало, че в съответствие с принципа на добра администрация окончателното решение на Комисията трябва да бъде прието в разумен срок. Като се има предвид, че в случая Комисията не продължила процедурата за установяване на инвалидност, образуването ѝ вече не оправдавало целта си на подготвителен акт.

58

Второ и по същество, тъй като решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност произтичало от тормоз, това решение трябвало да се счита за обжалваем акт.

59

Трето, тъй като процедурата за установяване на инвалидност била неразривно свързана с отпуска по болест на жалбоподателката, тя била уведомена за образуването на процедурата за установяване на инвалидност едва в края на май 2021 г. Тази сериозна липса на прозрачност от страна на Комисията не била взета предвид от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

60

Четвърто, Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред не позволило да се приключи процедурата за установяване на инвалидност по отношение на жалбоподателката, като по този начин я оставило в продължително състояние на неяснота в нарушение на членове 90 и 59 от Правилника за длъжностните лица.

61

Пето, окончателните решения не били единствените, които можели да породят вредоносни последици, и дори непреките последици от някои актове или действия на институция на Съюза можели да имат важни последици за положението на съответното лице. Следователно решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност, дори да е подготвителен акт, подлежало на обжалване, тъй като имало отрицателни последици за статута на съответното лице.

62

По третата част от първото основание жалбоподателката твърди, че Общият съд не е взел предвид, че член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица не оставя никаква свобода на преценка на Комисията, когато сезира комисията по инвалидност. В случая обаче не било изпълнено предвиденото в тази разпоредба условие за такова сезиране, а именно общата продължителност на отпуска по болест на съответното длъжностно лице да надвишава дванадесет месеца за период от три години. Поради това образуването на процедурата за установяване на инвалидност представлявало обжалваем акт, тъй като било незаконосъобразно и дори опорочено поради злоупотреба с власт.

63

По четвъртата част от първото основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата, като не е разгледал специфичните аспекти на положението ѝ. Всъщност той се ограничил до фактическата обстановка, както е представена от Комисията, без да разгледа релевантните фактически обстоятелства, при положение че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност се основавало на неправилно изчисляване на дните отпуск по болест, при което не се отчитало действителното присъствие на жалбоподателката на работното ѝ място.

64

По петата част от първото основание жалбоподателката добавя — отново за да докаже, че Общият съд не е разгледал специфичните аспекти на положението ѝ — че проверката, направена от Комисията във връзка със здравословното ѝ състояние след решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност, както и неправилното управление от тази институция на чувствителни медицински данни, съставляват нарушение на правото на зачитане на личния живот и на защита на данните ѝ, уредени в членове 7 и 8 от Хартата във връзка с членове 59 и 60 от Правилника за длъжностните лица.

65

Комисията счита, че твърденията по първото основание са частично недопустими и частично неоснователни.

66

С първото основание, което се подразделя по същество на пет части, жалбоподателката критикува точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение.

67

В точка 47 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че в случая решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност е прието на основание член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица. Съгласно собствената му практика обаче решението случаят на даден жалбоподател да бъде отнесен до комисията по инвалидност, е подготвителен акт, който е част от процедурата по пенсиониране, и едва при обжалване на решението, прието в тази процедура, жалбоподателят може да се позове на незаконосъобразността на тясно свързаните с него предходни актове.

68

Прилагайки тази съдебна практика в настоящия случай, в точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност не е акт, който определя окончателно позицията на Комисията, а е подготвителен акт за окончателно решение, което ще бъде прието в края на процедурата за установяване на инвалидност, и че следователно решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност не представлява нарушаващ интересите на жалбоподателката акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

69

За да се прецени дали, както твърди жалбоподателката, Общият съд неправилно е квалифицирал решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност като подготвителен акт, в началото следва да се припомни, че както е приел Общият съд в точка 45 от обжалваното съдебно решение, съгласно постоянната съдебна практика и в рамките на специфичните съдебни спорове в областта на европейската публична служба, и в рамките на общите съдебни спорове представляват нарушаващи интересите актове и следователно подлежат на обжалване като такива единствено решенията, които пораждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., SATCEN/KF,C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 69 и цитираната съдебна практика).

70

Също така, както припомня Общият съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията в края на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (решение от 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия,346/87, EU:C:1989:59, т. 23, и вж. в този смисъл определение от 7 април 2005 г., Van Dyck/Комисия, C‑160/04 P, EU:C:2005:207, т. 32).

71

Петте части от първото основание следва да се анализират именно с оглед на тези принципи.

72

По първата част от първото основание жалбоподателката поддържа, че в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид факта, че образуването от Комисията на процедурата за установяване на инвалидност е довело до разкриване на представляващи лекарска тайна данни, което съответно е засегнало правата ѝ, и като е приел, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност не е акт, с който се определя окончателно позицията на Комисията по отношение на нея, а подготвителен акт за окончателното решение, което ще бъде прието в края на процедурата за установяване на инвалидност. Всъщност според жалбоподателката даден акт може да се квалифицира като „подготвителен“ само когато няма отделно правно действие, докато актовете, които пораждат последици, надхвърлящи процедурната рамка, и изменят по същество правата и задълженията на заинтересованите лица, подлежат на съдебен контрол от Общия съд.

73

В това отношение обаче следва да се отбележи, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност, с което институция решава да отнесе случая на длъжностно лице до лекарска комисия в съответствие с член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица, само по себе си не поражда никакви задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на съответното лице, като изменят съществено и следователно поне по окончателен начин правното положение на това длъжностно лице.

74

Този извод не може да бъде оборен с обстоятелството, че образуването от Комисията на процедурата за установяване на инвалидност довело като следствие до окончателното и необратимо разкриване на представляващи лекарска тайна данни.

75

Всъщност, дори да се приеме, че подобно разкриване би нарушило лекарската тайна, това обстоятелство, което се отнася до основателността на разкриването, все пак не би означавало, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност трябва да се счита за нарушаващ интересите акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, след като това не би променило факта, че посоченото решение само по себе си не е изменило съществено и следователно поне по окончателен начин правното положение на това длъжностно лице.

76

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност не представлява нарушаващ интересите на жалбоподателката акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

77

Ето защо твърденията по първата част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

78

По втората част от първото основание жалбоподателката твърди, първо, че прекомерната продължителност на процедурата за установяване на инвалидност е довела до това решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност вече да не служи за целта си на подготвителен акт и че поради това Общият съд е трябвало да го приеме за нарушаващ интересите ѝ и следователно обжалваем акт.

79

В това отношение е достатъчно да се констатира, че както следва от припомнената в точка 69 от настоящото решение съдебна практика, условието, за да може даден акт да се счита за нарушаващ интересите, е той да е породил задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

80

При все това продължителността на дадена процедура, дори и прекомерна, не би могла да бъде причина да се счита, че актът за образуване на тази процедура е изменил съществено правното положение на жалбоподателя.

81

При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид продължителността на разглеждането на преписката от Комисията при извършената от него проверка дали решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност представлява нарушаващ интересите на жалбоподателката акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

82

Второ, жалбоподателката поддържа по същество, че приемането на решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност произтича от тормоз, поради което, за да ѝ се даде възможност да предяви правата си, това решение трябва да се разглежда като нарушаващо интересите ѝ.

83

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че макар несъмнено да не може да се изключи възможността образуването на процедура да произтича от тормоз, упражняван спрямо съответното лице, и следователно да може да се изтъкне като релевантно фактическо обстоятелство в рамките на искане за съдействие или на искане за обезщетение, това обстоятелство все пак не означава, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност трябва да се разглежда като нарушаващ интересите акт. Всъщност, както бе припомнено в точка 69 от настоящото решение, за да бъде квалифицирано като нарушаващ интересите акт, разглежданото решение трябва да е изменило съществено правното положение на своя адресат, а не да е могло да му причини вреди.

84

Противно на това, което, изглежда, внушава жалбоподателката, посоченото тълкуване на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица не е пречка лице, което е претърпяло вреди именно поради приемането на такъв акт, да получи обезщетение за тези вреди. Всъщност в случай на подготвителен акт засегнатото лице може по-специално да подаде жалба срещу акта, който ще бъде приет в резултат на разглежданата процедура, и по този повод да поиска обезщетение за вредите, настъпили в резултат от образуването на тази процедура.

85

Трето, жалбоподателката твърди, че Общият съд е пропуснал да вземе предвид факта, че тя е била уведомена със закъснение за образуването на процедурата за установяване на инвалидност, а четвърто, вследствие на Решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред тя е била в продължително състояние на неяснота в нарушение на членове 90 и 59 от Правилника за длъжностните лица.

86

Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателката не уточнява по каква причина Общият съд е трябвало да вземе предвид тези обстоятелства. Само с абстрактното излагане на основанията в жалбата не се изпълняват изискванията на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 169 от Процедурния правилник на Съда (вж. по-специално решение от 1 август 2025 г., PNB Banka/ЕЦБ,C‑100/23 P, EU:C:2025:610, т. 34).

87

Пето, жалбоподателката поддържа, че дори решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност да е подготвителен акт, то би трябвало все пак да бъде прието за обжалваем акт, тъй като има отрицателни последици за статута на съответното лице.

88

Подобен довод, който се припокрива с втория довод, не би могъл да бъде приет, тъй като, както вече бе припомнено в точка 83 от настоящото решение, фактът, че приемането на даден акт може да породи отрицателни последици за статута на съответното лице, не означава непременно, че този акт е изменил съществено, а именно по-специално по окончателен начин, правното положение на това лице.

89

Шесто, жалбоподателката изтъква, че Общият съд е изопачил доказателствата, като е квалифицирал това решение като подготвителен акт.

90

Когато обаче твърди изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд, жалбоподателят трябва да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките при анализа, които според него са го довели до това изопачаване, като в противен случай подобно твърдение би било недопустимо (решение от 10 септември 2024 г., KS и др./Съвет и др., C‑29/22 P и C‑44/22 P, EU:C:2024:725, т. 148).

91

При все това в случая жалбоподателката не пояснява за кои доказателства се отнася това твърдение и по какъв начин Общият съд ги е изопачил.

92

При това положение доводът за изопачаването на доказателства от Общия съд следва да бъде отхвърлен като недопустим.

93

Ето защо твърденията по втората част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

94

По третата част от първото основание жалбоподателката твърди, че Комисията не е можела да образува за нея процедура за установяване на инвалидност, тъй като общата продължителност на отпуска ѝ по болест не надвишава дванадесет месеца за период от три години, както изисква член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица.

95

По четвъртата част от първото основание жалбоподателката твърди, че Общият съд е изопачил доказателствата, тъй като се е ограничил до неправилното изчисляване от Комисията на броя дни, в които жалбоподателката е била в отпуск по болест, без да провери действителното ѝ присъствие на работното място. В рамките на петата част от първото основание жалбоподателката твърди по същество, че Общият съд е трябвало да констатира, че Комисията е нарушила правото ѝ на зачитане на личния живот и че не е изпълнила задължението за защита на личните ѝ данни, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата.

96

В това отношение следва да се припомни, че както следва от точки 67 и 68 от настоящото решение, Общият съд е приел, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност не представлява нарушаващ интересите на жалбоподателката акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Поради това в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като недопустимо искането за отмяна на това решение.

97

При това положение, като се има предвид, че Общият съд не е разгледал по същество законосъобразността на посоченото решение, третата, четвъртата и петата част от първото основание, които се отнасят до неговата законосъобразност, трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.

98

Второто основание се подразделя по същество на дванадесет части.

99

По първата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че съгласно практиката на Съда проверката за допуснато от институция нарушение на ясна правна разпоредба е императивна и съответно трябва да бъде извършена служебно от Общия съд. В точка 98 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не взел надлежно предвид тази съдебна практика. Всъщност, ако го бил направил, Общият съд трябвало да констатира, че разглежданите решения са в противоречие с членове 59 и 90 от Правилника за длъжностните лица, които освен че са ясни, съдържали и императивни норми.

100

По втората част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че не е отбелязал липсата на мотиви в решението за отхвърляне на искането за съдействие, която е в противоречие с изискванията за прозрачност и отговорност, предвидени в членове 59 и 90 от Правилника за длъжностните лица във връзка с членове 41 и 47 от Хартата.

101

В рамките на третата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че в точки 97 и 98 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 84, параграф 1 от своя процедурен правилник. Всъщност този съд отхвърлил новите доказателства, представени от жалбоподателката след подаването на репликата, при положение че тези доказателства не били налични към момента на подаване на първоинстанционната жалба или на репликата. Отхвърлянето от Общия съд на посочените доказателства било в противоречие с членове 7, 8 и 47 от Хартата, както и с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

102

В това отношение жалбоподателката добавя, че целта на досъдебната процедура е да позволи уреждане по взаимно съгласие на споровете между длъжностните лица и администрацията, а не да ограничи обхвата на упражнявания от съда на Съюза съдебен контрол.

103

По четвъртата част от второто основание жалбоподателката твърди, от една страна, че Комисията е била длъжна да не образува процедурата за установяване на инвалидност, тъй като решението за образуването ѝ отговаряло на критериите за тормоз, установени в член 12а от Правилника за длъжностните лица.

104

От друга страна, поведението на началничката на отдел C, описано в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение, било в противоречие с член 12 от Правилника за длъжностните лица, който задължава длъжностните лица да се въздържат от всяко действие, което би се отразило отрицателно на тяхното положение. Следователно, като не квалифицирал това поведение като психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника за длъжностните лица, и то въпреки контекста на и кумулативния ефект от действията на тази началничка на отдел, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

105

По петата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е нарушил член 86 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда приемането на дисциплинарни мерки по отношение на длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, включително предвидените в членове 11а, 12 и 12а от Правилника за длъжностните лица. Поведението на началничката на отдел C трябвало да доведе до започване на разследване в приложение на тези разпоредби.

106

В рамките на шестата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че Общият съд е нарушил член 11а от Правилника за длъжностните лица, отнасящ се до конфликта на интереси, и член 59 от Правилника за длъжностните лица, отнасящ се до отпуска по болест. Липсата на адекватни мерки срещу неуместното поведение на съответната институция можело да накърни и правото на достойнство, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните — права, закрепени съответно в членове 1, 7 и 8 от Хартата.

107

Жалбоподателката добавя, че в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил членове 11 и 21 от Правилника за длъжностните лица, като е приел, че липсват достатъчно доказателства за наличието на психически тормоз. Това, че началничката на отдел C се свързала с жалбоподателката във връзка с дадена преписка непосредствено след декларацията за конфликт на интереси и въпреки че по последната все още нямало одобрение, можело да се счита за неуместно.

108

По седмата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е приел, че тежестта на доказване на психическия тормоз пада върху пострадалото от тези действия лице, въпреки че в точки 82—84 от обжалваното съдебно решение този съд е припомнил съдебната практика, съгласно която при разглеждането на твърденията за тормоз следва да се държи сметка за целия контекст на събитията и за всеки предходен инцидент.

109

Подчертаването от Общия съд в точки 78—80 от обжалваното съдебно решение на необходимостта да се представят prima facie доказателства за твърдения тормоз, било в противоречие със задължението на съответната институция да разгледа цялата налична информация и да защити благосъстоянието на длъжностните лица в съответствие с решение от 26 март 2015 г., CN/Парламент (F‑26/14, EU:F:2015:22).

110

По осмата част от второто основание жалбоподателката изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че тя е имала възможност да не откликва на искане на началничката на отдел C за съдействие. В това отношение Общият съд не се съобразил с член 21 от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че длъжностното лице е длъжно да подпомага и съветва своите горестоящи и че носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения. Жалбоподателката подчертава, че спазването на тази разпоредба едновременно води до това тя да наруши член 11а от Правилника за длъжностните лица, който забранява на длъжностното лице да се занимава със служебни въпроси, от които има личен интерес.

111

В рамките на деветата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че в обжалваното съдебно решение не е разгледал отказа на Комисията да уважи искането ѝ за гъвкавост на работата, както и многократните искания за полагане на допълнителен труд извън рамките на назначението, които били в противоречие с общите препоръки на Комисията в областта на здравето на работното място. В това отношение Общият съд не взел предвид членове 59 и 60 от Правилника за длъжностните лица.

112

Десетата част от второто основание се отнася до твърдяно изопачаване на фактите и доказателствата от Общия съд.

113

В рамките на тази част жалбоподателката поддържа, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение, от една страна, Общият съд е констатирал, че поведението на секретарката от отдел А е било напълно разумно, и от друга страна, е изопачил начина, по който жалбоподателката го е възприела, а именно чувството, че е обезпокоена по време на отпуск по болест. В точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд предположил, че е установено, че тази секретарка не е знаела за отпуска по болест на жалбоподателката, като по този начин изопачил фактите, тъй като тя имала възможност да се запознае с продължителността на отпуска на жалбоподателката, както следвало от точки 9 и 113 от обжалваното съдебно решение.

114

Що се отнася до поведението на посочената секретарка, жалбоподателката уточнява, че противно на посоченото от Общия съд в точки 9, 13, 113 и 114 от обжалваното съдебно решение, това лице е проявило настоятелност и по време на отпуска ѝ по болест не се е свързало с нея само два пъти. В точки 9, 113 и 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил приложение 5 към първоинстанционната жалба, отнасящо се до електронната кореспонденция между секретарката от отдел А и жалбоподателката във връзка с преместването на кабинета на последната. Тази кореспонденция свидетелствала за активната роля на секретарката в постъпките във връзка с посоченото преместване през периода на отпуска по болест на жалбоподателката — поведение, което трябвало да се квалифицира като вмешателство. Противно на това, което следвало от точка 114 от обжалваното съдебно решение, посочената кореспонденция свидетелствала, че секретарката е знаела за отпуска по болест на жалбоподателката.

115

В точки 6, 9, 13, 113 и 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил страници 313 и 205 от приложените към първоинстанционната жалба документи, удостоверяващи, че жалбоподателката предварително е уведомила висшестоящите си за необходимостта да проведе медицинско лечение, по-специално с електронното писмо от 12 май 2020 г. В точки 7, 11, 14, 16 и 17 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил приложение 6 към първоинстанционната жалба, отнасящо се съответно до електронното писмо от 8 юни 2020 г., електронните писма от 23 и 24 юни 2020 г., кореспонденцията между администрацията и жалбоподателката по преписка E, електронното писмо от 26 август 2020 г., електронните писма от 8, 26, 28 и 31 август 2020 г., както и това от 6 септември 2020 г. Общият съд не взел предвид приложение 10 към първоинстанционната жалба, което удостоверявало, че на 25 юли 2020 г. жалбоподателката все още е отговаряла за три преписки, като окончателните доклади са били в процес на изготвяне. В точки 103, 104 и 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд се съсредоточил върху естеството на исканията, отправени от началничката на отдел C към жалбоподателката, без да ги поставя в техния контекст, който разкривал участието на последната в разглеждането на няколко преписки. Общият съд не взел предвид приложение 3 към първоинстанционната жалба, което се отнасяло до медицинското досие на жалбоподателката и потвърждавало, че състоянието на десния ѝ крак изисква хирургическа намеса, както и приложение 8 към тази жалба относно намесата на довереното лице.

116

Освен това жалбоподателката счита, че Общият съд е изопачил доказателствата, свързани с различни, повдигнати в писмените ѝ изявления основания, като в точки 3—29 и 99—111 от обжалваното съдебно решение е посочил общия контекст, тона и естеството на кореспонденцията между нея и администрацията на отдела ѝ, и по-специално между нея и началничката на отдел C. Жалбоподателката добавя, че в точки 7, 11, 14, 16 и 17 от това решение Общият съд е изопачил приложение 6 към първоинстанционната жалба, като не е взел предвид факта, че тя постоянно е напомняла на членовете на своя екип, че е в отпуск по болест и че не желае да участва в работата на отдела през този период.

117

Също така Общият съд пропуснал да вземе предвид приложение 10 към първоинстанционната жалба, което водело до неправилност на констатацията в точка 24 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателката вече не е имала преписки за разглеждане в рамките на своя отдел.

118

По единадесетата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че електронните писма между началничката на отдел C и секретарката от отдел А, от една страна, и жалбоподателката, от друга страна, не са довели до никакво предаване на лични данни, което може да засегне правото ѝ на зачитане на личния ѝ живот. По този начин Общият съд преценил неправилно защитата на личния живот, предвидена в членове 7 и 8 от Хартата, както и релевантната практика на Европейския съд по правата на човека. В това отношение от решение на ЕСПЧ от 22 февруари 2018 г., Libert с/у Франция (CE:ECHR:2018:0222JUD000058813, § 24 и 25), следвало, че само по себе си наличието на професионален контекст на обработване на личните данни или липсата на такъв контекст не определя въздействието на обработването върху личния живот на съответното лице. От съществено значение били естеството на самите данни и начинът, по който те са свързани с личния живот.

119

Жалбоподателката добавя, че изводът на Общия съд в точка 143 от обжалваното съдебно решение, че всички професионални дейности автоматично се изключват от защитата на личния живот, е в противоречие с член 7 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ.

120

Освен това Общият съд не се съобразил с практиката на Европейския съд по правата на човека относно отрицателните и позитивните задължения на договарящите държави, що се отнася до защитата на личния живот, изискването за законност на намесата в частната сфера, свободата на преценка на посочените държави в тази област, както и изискването за ефективна правна защита срещу тази намеса.

121

Констатацията на Общия съд в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че въпросът за отпуска по болест на жалбоподателката бил засегнат в разглежданите електронни писма само в професионален контекст и смътно, била в противоречие с текста на точки 6, 11, 12 и 15 от обжалваното съдебно решение.

122

Изводът на Общия съд в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че „правото на здраве“ на жалбоподателката не е нарушено, бил опорочен поради грешка при прилагане на правото, тъй като нарушавал членове 7 и 8 от Хартата. Всъщност, макар да били основно от професионално естество, разглежданите електронни писма и контакти очевидно засегнали личната сфера на жалбоподателката, що се отнася по-специално до нейния отпуск по болест и до нейното „право на здраве“. В точки 5—7, 9, 11, 12 и 15—18 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд размил разграничението между професионалните и личните въпроси. Жалбоподателката твърди, че както Общият съд посочва в точки 6, 7, 9, 11, 16 и 17 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че висшестоящите ѝ са се обърнали към нея по време на отпуска ѝ по болест, като са поискали от нея да допринесе за разглеждането на висящите преписки и за вземането на решения относно преместването на кабинети, е нарушило нормалното протичане на този отпуск и е довело до намеса в личния ѝ живот и „здравните ѝ нужди“.

123

По дванадесетата част от второто основание, отнасяща се по същество до противоречието в мотивите на обжалваното съдебно решение, жалбоподателката поддържа, че в точка 100 от това решение Общият съд се е съсредоточил върху организационния план по преписки E, F и G, като е посочил, че от жалбоподателката не е била поискана никаква конкретна работа. Това обаче се опровергавало от текста на точки 7, 9 и 10 от посоченото съдебно решение, в които се споменавала по-голяма степен на участие на жалбоподателката.

124

В точка 101 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязал, че наистина в електронните писма от 1 юли 2020 г. началничката на отдел C е поставила въпроси на жалбоподателката по преписка E. Въпреки това Общият съд приел, че доколкото отговорът на тези въпроси се очаквал едва след завръщането на жалбоподателката от отпуск по болест, отражението на това съобщение върху личната ѝ сфера било по-малко. Тези съображения обаче били в противоречие с точка 14 от обжалваното съдебно решение.

125

Макар в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително да посочвал отправената до жалбоподателката покана за видеоконферентна връзка, в точка 102 от това решение той подчертавал учтивия тон на кореспонденцията между нея и началничката на отдел C в противоречие с фактите, изложени в точки 11 и 12 от посоченото съдебно решение.

126

Що се отнася до електронните писма от 26 и 31 август 2020 г., в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочил, че жалбоподателката е получила нов вариант на доклад, за да го одобри, но че е била длъжна да свърши исканата работа едва след завръщането си от отпуск по болест. Това се опровергавало от съображенията, изложени в точки 16 и 17 от обжалваното съдебно решение.

127

Що се отнася до въпроса дали началничката на отдел C е знаела за удължаванията на отпуска по болест на жалбоподателката, посочени в точка 105 от обжалваното съдебно решение, констатацията на Общия съд в точка 102 от това решение била в противоречие с констатациите в точки 11, 16 и 18 от посоченото съдебно решение.

128

Жалбоподателката упреква Общия съд, че в точки 103 и 105 от обжалваното съдебно решение неправилно е приел, че началничката на отдел C не е била напълно осведомена за удължаванията на нейния отпуск по болест, докато в точки 6, 11, 13 и 16 от това решение се споменават нейните съобщения относно статуса на този отпуск.

129

Посоченото в точка 147 от обжалваното съдебно решение обстоятелство, че в размяната на електронни писма между жалбоподателката и началничката на отдел C и секретарката от отдел А не е посочена никаква конкретна дата на завръщането ѝ от отпуск по болест, се опровергавало от констатацията в точка 18 от това решение.

130

Комисията иска твърденията по второто основание да бъдат отхвърлени като частично недопустими, частично неотносими и частично неоснователни.

131

За да се анализират първата и третата част от второто основание, като начало следва да се припомни, че в точки 97 и 98 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал изтъкнатия от жалбоподателката в репликата ѝ в първоинстанционното производство довод, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност произтича от продължителен тормоз спрямо нея.

132

В точка 98 от това решение, която жалбоподателката посочва в рамките на тази първа част, Общият съд стига до извода, че от писмените изявления на жалбоподателката не следва, че подобен довод е бил изрично изложен в първоинстанционната жалба или че е свързан с основание или довод, изтъкнати в жалбата. Поради това Общият съд обявява този довод за недопустим на основание член 84, параграф 1 от своя процедурен правилник.

133

По първата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че не е проверил служебно несъответствието на разглежданите решения с членове 59 и 90 от Правилника за длъжностните лица, тъй като съдържащите се в тях норми са императивни.

134

Член 59 от Правилника за длъжностните лица се отнася до отпуска по болест на длъжностно лице и до материалноправните условия за сезиране от органа по назначаването на комисията по инвалидност, докато член 90 от този правилник се отнася до вземането на решение от органа по назначаването по отношение на длъжностно лице, както и до възможността последното да подаде жалба по административен ред срещу нарушаващ интересите му акт.

135

В това отношение следва да се припомни, че от правилата, които уреждат производството пред съдилищата на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и от член 76 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita.

136

Въпреки че някои основания могат и дори трябва да бъдат разглеждани служебно — като например липса или непълнота на мотивите на съответното решение, които спадат към съществените процесуални изисквания — основание, което се отнася до материалноправната законосъобразност на посоченото решение и което е свързано с нарушение на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение, по смисъла на член 263 ДФЕС, може да бъде разглеждано от съда на Съюза само ако е изтъкнато от жалбоподателя (решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др., C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 28 и цитираната съдебна практика).

137

Следователно не може служебно да бъде разглеждано основание, свързано с нарушение на член 59 от Правилника за длъжностните лица.

138

Що се отнася до член 90 от Правилника за длъжностните лица, жалбоподателката не обяснява защо разглежданите решения са в противоречие с тази разпоредба и кое точно е свързаното с посочената разпоредба основание, което според нея Общият съд е трябвало да разгледа служебно. Следователно доводите ѝ в тази си част не отговарят на изискванията, изложени в точка 151 от настоящото решение, и трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

139

Що се отнася до третата част от второто основание, а именно допусната от Общия съд грешка при тълкуването и прилагането на член 84, параграф 1 от неговия процедурен правилник, следва да се припомни, че съгласно текста на тази разпоредба се забранява само в хода на производството да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

140

В това отношение, както бе припомнено в точка 132 от настоящото решение, изтъкнатият от жалбоподателката в репликата в първоинстанционното производство довод, че решението за образуване на процедурата за установяване на инвалидност произтича от продължителен тормоз спрямо нея, е обявен за недопустим от Общия съд в приложение на посочената разпоредба по мотива, изложен в точка 98 от обжалваното съдебно решение, че той не почива на правни или фактически обстоятелства, установени в производството, и следователно е ново основание по смисъла на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

141

По този начин обаче в съображенията си Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

142

Всъщност, като се има предвид, че в случая, както е видно от точка 97 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателката се е позовала на образуването на процедура за установяване на инвалидност не за да изтъкне нов мотив от фактическа или правна страна за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие, а за да удостовери наличието на психическия тормоз, на който се е позовала в жалбата си, Общият съд не е можел да квалифицира този довод като „ново основание“ по смисъла на член 84, параграф 1 от своя процедурен правилник, без да наруши обхвата на тази разпоредба.

143

Налага се изводът обаче, че решението за образуване на процедура за установяване на инвалидност е взето на 21 май 2021 г. и следователно след приемането на решението за отхвърляне на искането за съдействие от 4 декември 2020 г. Както припомня и Общият съд в точка 81 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до законосъобразността на решение, с което се отхвърля искане за съдействие като спорното, съдът на Съюза трябва да разгледа правилността на това решение с оглед на обстоятелствата, които са били доведени до знанието на институцията, по-специално от поискалото съдействие лице, когато тя се е произнесла (вж. в този смисъл решение от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия,224/87, EU:C:1989:38, т. 20). Следователно това решение за образуване на процедура за установяване на инвалидност не може да засегне правилността на изводите на Общия съд.

144

Ето защо твърденията по първата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а тези по третата част от това основание — като неотносими.

145

По втората част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че не е отбелязал липсата на мотиви в разглежданото решение.

146

В това отношение, както Общият съд припомня в точка 72 от обжалваното съдебно решение, даден акт е достатъчно мотивиран, когато е издаден в познат за съответното длъжностно лице контекст, който му позволява да разбере обхвата му (вж. в този смисъл решения от 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, EU:C:1983:152, т. 48, и от 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 P, EU:C:1996:434, т. 18). Според Общия съд от това следва, че мотивите не трябва да бъдат изчерпателни, а напротив, трябва да се считат за пълни, когато излагат фактите и правните съображения, които са от съществено значение в общата система на решението (вж. в този смисъл решения от 27 април 2023 г., Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo/Комисия, C‑492/21 P, EU:C:2023:354, т. 49, и от 30 юни 2022 г., Fakro/Комисия, C‑149/21 P, EU:C:2022:517, т. 190).

147

В точка 73 от посоченото съдебно решение Общият съд констатира, че в случая задължението за мотивиране не предполага органът по назначаването да обсъжда конкретно всички представени от жалбоподателката документи. Този съд добавя, че от решението за отхвърляне на искането за съдействие, допълнено с Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред, не следва, че е допуснато нарушение на това задължение, тъй като в тези актове са изложени пълни мотиви и те са позволили на жалбоподателката да ги оспори пред Общия съд, а на последния — да провери законосъобразността им.

148

Както обаче Общият съд правилно констатира в точка 73 от посоченото съдебно решение, в решението за отхвърляне на искането за съдействие, допълнено с Решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред, са изложени пълни мотиви, така че впрочем жалбоподателката е могла да оспори тези решения пред Общия съд, а последният — да провери тяхната законосъобразност.

149

При това положение твърденията по втората част от второто основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

150

По четвъртата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е признал наличието на психически тормоз спрямо нея по смисъла на член 12а от Правилника за длъжностните лица, въпреки че, от една страна, Комисията е трябвало да се въздържи от образуване на процедурата за установяване на инвалидност, и от друга страна, контекстът на и кумулативният ефект от действията на началничката на отдел C свидетелстват за наличието на такъв тормоз.

151

На първо място, колкото до доводите на жалбоподателката в частта относно факта, че Комисията е трябвало да се въздържи от образуване на процедура за установяване на инвалидност по отношение на нея, те трябва да бъдат обявени за недопустими. Всъщност следва да се припомни, че съгласно член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда с изтъкнатите правни основания и доводи ясно се указват оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд. Така съгласно постоянната съдебна практика в жалбата трябва точно да се посочват пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание са недопустими (решение от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 87 и цитираната съдебна практика). В случая обаче доводите на жалбоподателката не отговарят на тези изисквания, тъй като се ограничават само до посочване на поведението на Комисията, без да се посочва една от точките от мотивите на обжалваното съдебно решение (вж. по аналогия решение от 29 юни 2023 г., TUIfly/Комисия, C‑763/21 P, EU:C:2023:528, т. 53 и цитираната съдебна практика).

152

На второ място, що се отнася до довода, с който жалбоподателката упреква Общия съд, че не е квалифицирал като психически тормоз поведението на началничката на отдел C, описано в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение, и че не е взел предвид контекста на това поведение и кумулативния ефект от нейните действия, достатъчно е да се констатира, че в точки 99—111 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал обстойно това поведение, както е взел предвид контекста му, а именно обстоятелството, че тя не е знаела за удължаванията на отпуска по болест на жалбоподателката.

153

Въпреки това в точка 107 от посоченото съдебно решение Общият съд признава, че не е било уместно началничката на отдел C да се свързва с жалбоподателката, за да иска от нея информация по преписка G в деня след този, в който жалбоподателката е подала декларация за конфликт на интереси по тази преписка. В точка 108 от същото решение обаче Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че това поведение на началничката на отдел C само по себе си не може да съставлява психически тормоз, още повече че на жалбоподателката е била предоставена възможност да не изпълнява искането на началничката на отдел C, като последната не е настояла да получи поисканата информация.

154

Ето защо твърденията по четвъртата част от второто основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

155

По петата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че не е приел, че поведението на началничката на отдел C е трябвало да доведе до започването на разследване, за да се провери дали това лице е нарушило задълженията си, предвидени в членове 11а, 12 и 12а от Правилника за длъжностните лица.

156

В съответствие със съдебната практика, посочена в точка 151 от настоящото решение, в жалбата трябва точно да се посочват пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание са недопустими.

157

В случая жалбоподателката не посочва нито кои са точките от мотивите на обжалваното съдебно решение, до които се отнася петата част от второто основание, нито каква е релевантността на въпроса за евентуално образуване на дисциплинарно производство срещу началничката на отдел C, който е отделен от въпроса за контрола за законосъобразност на решението за отхвърляне на искането за съдействие, който е предмет на второто основание за обжалване.

158

Ето защо твърденията по петата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

159

По шестата част от второто основание жалбоподателката поддържа по същество, от една страна, че като не е приложил адекватни мерки срещу поведението на Комисията, Общият съд е нарушил членове 11а и 59 от Правилника за длъжностните лица, както и правото на достойнство, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, закрепени съответно в членове 1, 7 и 8 от Хартата. От друга страна, в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд нарушил членове 11 и 21 от Правилника за длъжностните лица, като заключил, че липсват достатъчно доказателства за наличието на психически тормоз, въпреки че поведението на началничката на отдел C е било неуместно.

160

В това отношение, колкото до първата част от тези доводи, те всъщност са равнозначни на упрек към Общия съд, че не е отчел в достатъчна степен представените пред него доказателства. При все това, когато се произнася в производство по обжалване на актове на Общия съд, Съдът не може да замени със своя направената от Общия съд преценка на доказателствата, и по-специално да критикува направения от Общия съд избор при тази проверка, когато последният реши да се основе на някои от представените пред него доказателства и да отхвърли други, освен ако не констатира, че той е изопачил посочените доказателства (вж. в този смисъл по-специално определение от 22 юни 2023 г., QN/Комисия, C‑720/22 P, EU:C:2023:536, т. 32).

161

Колкото до втората част от посочените доводи, следва да се отбележи, че в точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че поведението на началничката на отдел C само по себе си не може да съставлява психически тормоз. Всъщност Общият съд отбелязва, че в разглежданото електронно писмо на жалбоподателката е дадена възможност да не изпълнява искането на началничката на отдел C, и че още повече от преписката не следва, че последната е настоявала да получи исканите сведения. На 25 септември 2020 г., след като уведомява жалбоподателката, че искането във връзка с конфликт на интереси е уважено, началничката на отдел C ѝ потвърждава, че е освободена от изпълнението на задълженията по разглежданата преписка и че поради това вече няма висящи преписки в нейния отдел.

162

В рамките на шестата част от второто основание обаче жалбоподателката не посочва с изискваната степен на точност, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 151 от настоящото решение, грешката при прилагане на правото, която опорочавала съображенията на Общия съд.

163

Ето защо твърденията по шестата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

164

По седмата част от второто основание жалбоподателката твърди, че Общият съд неправилно е приел, че тежестта на доказване на тормоза се носи от пострадалото лице.

165

В това отношение следва да се констатира, че това твърдение се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение.

166

Всъщност в точка 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че когато администрацията е сезирана на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица с искане за съдействие по смисъла на член 24 от този правилник, тя трябва, по силата на задължението за оказване на съдействие и ако е налице инцидент, несъвместим с реда и спокойствието на службата, да се намеси с цялата необходима енергичност. Освен това тя трябва да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се запознае с тях, да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, който иска закрила от своята институция, да представи prima facie доказателства за действителното извършване на посегателствата, на които твърди, че е подложен. При наличието на такива доказателства съответната институция трябва да вземе подходящите мерки, по-специално като проведе административно разследване, за да установи фактите, на които се основава оплакването, в сътрудничество с лицето, което го е подало.

167

В точки 80 и 94 от това съдебно решение Общият съд отбелязва, че когато, както в случая, твърденията в искането за съдействие са относно психически тормоз, лицето, което иска съдействие, трябва да представи prima facie доказателства за него с оглед на дефиницията в член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, а именно „всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост“ на искащото съдействие лице.

168

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателката, при преценката си за законосъобразност на решението за отхвърляне на искането за съдействие Общият съд не изключва задължението на съответната институция да вземе подходящи мерки, по-специално като проведе административно разследване, за да установи фактите, на които се основава оплакването.

169

Вярно е, че Общият съд е приел, че това задължение на съответната институция предполага съответното длъжностно лице или служител да представи prima facie доказателства за действителното извършване на действията, които твърди, че са предприети спрямо него. По този начин обаче Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност администрацията не може да бъде задължена да провежда административно разследване само въз основа на твърдения на длъжностно лице или служител (решение от 7 декември 2023 г., HV и HW/ECDC, C‑615/22 P, EU:C:2023:961, т. 45 и цитираната съдебна практика).

170

Ето защо твърденията по седмата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

171

За да се разгледа осмата част от второто основание, по която се твърди, че Общият съд е нарушил член 21 от Правилника за длъжностните лица, следва да се припомни, че в точка 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че що се отнася до електронните писма от 26 и 31 август 2020 г., началничката на отдел C е уточнила, че от жалбоподателката се изисква да изпълни поисканата работа едва след приключване на отпуска ѝ по болест.

172

Що се отнася до електронното писмо от 8 септември 2020 г., посочено в точка 108 от обжалваното съдебно решение, Общият съд констатира също, че в това електронно писмо на жалбоподателката е дадена възможност да не изпълни искането на началничката на отдел C.

173

Следва да се отбележи, че в жалбата си пред Съда жалбоподателката не пояснява причините, поради които тези фактически изводи на Общия съд са в противоречие с член 21 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда, че длъжностното лице е длъжно да подпомага и съветва горестоящите и носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения. Макар в посочената жалба жалбоподателката да твърди също, че искането на началничката на отдел C я е поставило в положение, в което била принудена да не изпълни или задължението си по член 11а от Правилника за длъжностните лица да не се занимава със служебни въпроси, от които има пряк или непряк „личен интерес“, или задължението си по член 21 от посочения правилник да подпомага и съветва горестоящите си, тя не уточнява достатъчно ясно как с това обстоятелство, ако се приеме за установено, се доказва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

174

Ето защо твърденията по осмата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

175

По деветата част от второто основание жалбоподателката твърди, че Общият съд не е разгледал, от една страна, отказа на Комисията да уважи искането ѝ за гъвкавост на работата и от друга страна, исканията за полагане на допълнителен труд извън рамките на назначението ѝ, които са в противоречие с общите препоръки на Комисията в областта на здравето на работното място.

176

В това отношение е достатъчно да се констатира, че в първоинстанционната си жалба жалбоподателката не се е оплакала нито от отказа на Комисията да уважи искането ѝ за гъвкавост на работата, нито от неспазване на общите препоръки на Комисията в областта на здравето на работното място, поради което тези доводи трябва да се считат за нови.

177

Съгласно постоянната съдебна практика обаче да се позволи на страна да изтъква за първи път пред Съда основание и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи Съдът, чиято компетентност при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничена, да бъде сезиран със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Всъщност компетентността на Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничена до преценката на правното решение по основанията и доводите, разисквани пред първата инстанция (решение от 27 февруари 2025 г., OA/Парламент, C‑32/24 P, EU:C:2025:118, т. 22 и цитираната съдебна практика).

178

При това положение твърденията по деветата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

179

По десетата част от второто основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е изопачил различни факти и доказателства.

180

В това отношение е важно да се припомни, че твърдяното изопачаване трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата. То предполага Общият съд явно да е надхвърлил границите на разумната преценка на доказателствата. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по различен начин от възприетия от Общия съд. За тази цел в тежест на жалбоподателя е да посочи точно доказателствата, които според него са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките при анализа, които според него са го довели до това изопачаване (решение от 27 март 2025 г., XH/Комисия, C‑91/23 P, EU:C:2025:219, т. 28 и 49).

181

С оглед на тези изисквания доводите на жалбоподателката, изложени в точки 113—117 от настоящото решение, не са достатъчни, за да се установи твърдяното изопачаване.

182

Ето защо твърденията по десетата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като недопустими.

183

По единадесетата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че Общият съд е преценил неправилно защитата на личния живот, закрепена в член 7 от Хартата и в член 8 от ЕКПЧ, както и защитата на личните данни, закрепена в член 8 от Хартата, поради причините, изложени в точки 118—122 от настоящото решение.

184

В това отношение следва да се отбележи, че колкото до твърденията на жалбоподателката относно точка 143 от обжалваното съдебно решение, те се основават на погрешна предпоставка, тъй като в тази точка от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека „личният живот“ е широко понятие и няма принципна причина, която да позволява професионалните или търговските дейности да бъдат изключени от това понятие по смисъла на член 8 от ЕКПЧ.

185

Всъщност трябва да се отбележи, че в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, 22 февруари 2018 г., Libert с/у Франция, CE:ECHR:2018:0222JUD000058813, §§ 24 и 25), за да може да се заключи, че изпратените от работното място електронни писма попадат в обхвата на членове 7 и 8 от Хартата, те трябва да съдържат непрофесионални данни, а именно данни, които се отнасят до личния живот на съответното лице.

186

Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателката, като припомня и прилага тази съдебна практика, Общият съд не превръща професионалния контекст в определящ критерий.

187

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че изводът на Общия съд в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че въпросът за отпуска по болест е бил засегнат в разглежданите електронни писма само в професионален контекст и смътно, е опроверган от текста на точки 6, 11, 12 и 15 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че то се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност, когато в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва обстоятелството, че отпускът по болест на жалбоподателката е бил засегнат в професионален контекст и смътно, това е свързано с размяната на електронни писма между началничката на отдел C и секретарката от отдел А, от една страна, и жалбоподателката, от друга страна.

188

Само точки 6 и 11 от обжалваното съдебно решение обаче се отнасят до такива електронни писма. Освен това, що се отнася до тези точки, жалбоподателката само обобщава текста им или описва последиците, които извежда от тях, без обаче да обяснява с необходимата точност защо посочените точки са в противоречие с точка 147 от обжалваното съдебно решение, поради което това твърдение е недопустимо.

189

Колкото до твърдението на жалбоподателката, че Общият съд не се е съобразил с практиката на Европейския съд по правата на човека относно отрицателните и позитивните задължения на договарящите държави, що се отнася до защитата на личния живот, изискването за законност на намесата в частната сфера, свободата на преценка на тези държави в тази област, както и изискването за ефективна правна защита срещу тази намеса, налага се изводът, че такова твърдение е неясно и поради това трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

190

Що се отнася до довода на жалбоподателката, че Общият съд е нарушил членове 7 и 8 от Хартата, като е приел в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че нейното „право на здраве“ не е било нарушено, достатъчно е да се припомни, че в тази точка Общият съд е заключил, че предвид констатациите, направени в точки 99—115 от това решение, органът по назначаването не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателката не е представила prima facie доказателства за тормоз поради задълженията за полагане на труд или поради искане за преместване на кабинета ѝ по време на отпуска ѝ по болест.

191

Този довод обаче всъщност цели да постави под въпрос направените от Общия съд фактически изводи, които при липса на изопачаване на фактите и доказателствата, на които се е основал Общият съд, не подлежат на контрол от страна на Съда в производството по обжалване на актове на Общия съд.

192

Следователно посоченият довод трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

193

Ето защо твърденията по единадесетата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като частично неоснователни и частично недопустими.

194

В рамките на дванадесетата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че мотивите на обжалваното съдебно решение са опорочени поради множество противоречия.

195

На първо място, в точка 100 от това решение Общият съд приема, че в електронните писма от 8 и 9 юни 2020 г., описани в точки 17 и 20 от настоящото решение, няма никакво отправено до жалбоподателката искане за изпълнение на работа, което според нея се опровергава от констатациите на Общия съд в точки 7, 9 и 10 от обжалваното съдебно решение.

196

Налага се изводът обаче, че от електронните писма от 8 и 9 юни 2020 г., описани в точки 7, 9 и 10 от обжалваното съдебно решение, не следва, че в тях е имало такова искане.

197

Всъщност, първо, в точка 7 от това решение Общият съд посочва електронно писмо, изпратено на жалбоподателката и на началничката на отдел А на 8 юни 2020 г. от служител в отдел A. Въпреки че Общият съд отбелязва, че това електронно писмо, което се отнася до трите преписки, посочени в точка 13 от настоящото решение, съдържа забележки и предложения във връзка със следващите етапи от разглеждането на тези преписки, подобна констатация не означава, че посоченият служител в отдел А е поискал от жалбоподателката, дори и да е имал такова правомощие, да изпълни дадена задача. Освен това Общият съд констатира в точка 7 от обжалваното съдебно решение, че началничката на отдел А е отговорила на посоченото електронно писмо, че предвид отпуска на жалбоподателката този служител от отдел А трябва да се консултира с началничката на отдел C, за да установи дали последната желае да приключи разглежданите преписки преди реорганизацията на OLAF от 16 юни 2020 г., или желае да изчака завръщането на жалбоподателката от отпуск по болест, предвидено след тази дата.

198

Второ, в точка 9 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че на 8 юни 2020 г. секретарката в отдел А е изпратила на жалбоподателката електронно писмо относно преместването на кабинета ѝ вследствие на вътрешната реорганизация на OLAF, посочена в точка 14 от настоящото решение. В това електронно писмо жалбоподателката действително е попитана дали с оглед на отпуска ѝ по болест до 22 юни 2020 г. би разрешила на трето лице да подготви преместването на нейните вещи преди тази дата. Такова искане за разрешение обаче не може да се приравни на отправено до жалбоподателката искане за изпълнение на работа.

199

Трето, в точка 10 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че на 9 юни 2020 г. началничката на отдел C е отговорила на електронните писма, описани в точка 7 от това решение, като е посочила, че предвид обстоятелствата според нея би било много трудно разглежданите преписки да бъдат приключени преди 16 юни 2020 г. Налага се обаче изводът, че и в този случай подобна констатация не може да означава, че е налице отправено до жалбоподателката искане за изпълнение на работа.

200

На второ място, що се отнася до твърдяното противоречие между точки 101 и 14 от обжалваното съдебно решение, следва да се припомни, че в първата точка Общият съд се е произнесъл по електронните писма от 1 юли 2020 г., описани в точка 14 от обжалваното съдебно решение, в които началничката на отдел C поставя на жалбоподателката въпроси по преписка E. В това отношение Общият съд подчертава, че тези писма несъмнено съдържат искане за информация по тази преписка с оглед на анализа на изготвения от жалбоподателката доклад, но и че началничката на отдел C е уточнила, че отговор от жалбоподателката се очаква едва след завръщането ѝ от отпуск по болест.

201

Тези съображения на Общия съд обаче по никакъв начин не противоречат на констатацията в точка 14 от обжалваното съдебно решение, че от една страна, на 1 юли 2020 г. началничката на отдел C е изпратила на жалбоподателката две електронни писма, в които ѝ поставя въпроси по преписка E, и от друга страна, че жалбоподателката е отговорила на тях на 6 юли същата година.

202

На трето място, жалбоподателката поддържа, че констатацията на Общия съд в точка 102 от обжалвано съдебно решение относно учтивия тон на изпратените до нея електронни писма, сред които и поканата за видеоконферентна връзка, е в противоречие с фактите, изложени в точки 11 и 12 от това решение.

203

Този довод на жалбоподателката се основава на неправилно тълкуване на точка 102 от обжалваното съдебно решение.

204

В точка 102 Общият съд констатира, че във всички електронни писма между началничката на отдел C и жалбоподателката, описани в точки 100 и 101 от обжалвано съдебно решение, е използван учтив и почтителен тон.

205

От една страна, не може да се установи никакво противоречие в мотивите между тази констатация и констатацията в точки 11 и 12 от обжалваното съдебно решение. Всъщност, докато електронните писма, описани в точки 100 и 101 от обжалваното съдебно решение, са от 8 и 9 юни 2020 г. и от 1 юли 2020 г., описаните в точки 11 и 12 от това решение са от 23 юни 2020 г.

206

От друга страна, дори да се приеме, че жалбоподателката всъщност иска да оспори начина, по който Общият съд е тълкувал електронните писма, описани в точки 100 и 101 от посоченото съдебно решение, като е направил извод от електронните писма, описани в точки 11 и 12 от същото решение, подобен довод би трябвало да бъде отхвърлен, тъй като, както вече бе припомнено в точка 160 от настоящото решение, когато се произнася в производство по обжалване на акт на Общия съд, Съдът не следва да заменя със своя направената от Общия съд преценка на доказателствата.

207

Колкото до довода на жалбоподателката, че изводът в точка 103 от обжалваното съдебно решение, че тя е била длъжна да изпълни съответната работа едва след като се върне от отпуск по болест, е в противоречие с констатациите на Общия съд в точки 16 и 17 от това решение, следва да се констатира, че с този довод жалбоподателката визира в действителност не точка 103 от обжалваното съдебно решение, а точка 104 от него, доколкото именно в последната точка Общият съд приема, че що се отнася до електронните писма от 26 и 31 август 2020 г., началничката на отдел C е уточнила, че се изисква исканата от нея работа да бъде изпълнена едва след приключване на отпуска по болест на жалбоподателката.

208

Тези съображения на Общия съд обаче не са в противоречие с точки 16 и 17 от обжалваното съдебно решение.

209

Наистина в точка 16 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че началничката на отдел C е поискала от жалбоподателката да одобри текста на нов проект на окончателен доклад по преписка E и я е попитала дали може да извърши някои проверки в ЕПВ, което представлява отправено до жалбоподателката искане за изпълнение на работа. В тази точка от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва също, че посочената началничка на отдел е уточнила във второ адресирано до жалбоподателката електронно писмо, че писмото от 26 август 2020 г., съдържащо нов проект на окончателен доклад по преписка, който подлежи на одобрение, ѝ е било изпратено, за да се заеме с него след връщане от отпуска по болест. В точка 104 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд посочва общо електронните писма от 26 и 31 август 2020 г., без да твърди, че такова уточнение е направено именно в първото електронно писмо, а именно от 26 август 2020 г.

210

В точка 17 от обжалваното съдебно решение, макар Общият съд да отбелязва, че началничката на отдел C е посочила в първо електронно писмо от 31 август 2020 г., че разчита на жалбоподателката, за да приключи няколко дела след завръщането си от отпуск, и че макар същия ден да ѝ е изпратила две други електронни писма, съдържащи съответно изменен проект на окончателен доклад по една преписка и нов окончателен доклад по друга, посочената началничка на отдел уточнява, че жалбоподателката трябва да се заеме с тях едва след завръщането си от отпуск по болест.

211

На четвърто място, според жалбоподателката констатацията на Общия съд в точка 105 от обжалваното съдебно решение, че началничката на отдел C не е знаела за последователните удължавания на нейния отпуск по болест, е в противоречие с точки 6, 11, 13, 16 и 18 от това решение.

212

В това отношение следва да се констатира, че точка 6 от обжалваното съдебно решение се отнася до електронно писмо, изпратено от жалбоподателката до служителите в отдел А на 2 юни 2020 г., без в тази точка да се посочва, че началничката на отдел C е запозната с отпуска по болест на жалбоподателката.

213

В точка 11 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд също не констатира, че началничката на отдел C е била в течение с удължаването на този отпуск. Напротив, в тази точка се посочва, че именно жалбоподателката е уведомила това длъжностно лице, само в отговор на електронното ѝ писмо, че все още е в отпуск по болест.

214

Що се отнася до точка 13 от обжалваното съдебно решение, в нея само се посочва, че на 30 юни 2020 г. секретарка в отдел А е изпратила на жалбоподателката ново електронно писмо, за да я попита дали е взела решение относно преместването на нейния кабинет.

215

В точка 16 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че именно жалбоподателката, в отговор на електронно писмо от началничката на отдел C от 26 август 2020 г., уведомява последната за удължаването на отпуска ѝ по болест.

216

В точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд само отбелязва, че на 6 септември 2020 г. жалбоподателката отговаря на електронното писмо на началничката на отдел C от 31 август 2020 г., че отпускът ѝ по болест е удължен и че разглежданите преписки могат да бъдат приключени без намесата ѝ.

217

На пето място, жалбоподателката поддържа, че констатацията в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че в разменените между нея и началничката на отдел C, както и секретарката в отдел A електронни писма не е посочена конкретна дата на завръщане от отпуска ѝ по болест, била в противоречие с текста на точка 18 от това решение.

218

В това отношение е достатъчно да се припомни, че в точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че на 6 септември 2020 г. жалбоподателката отговаря на електронното писмо на началничката на отдел C от 31 август 2020 г., че отпускът ѝ по болест е удължен и че разглежданите преписки могат да бъдат приключени без намесата ѝ.

219

От това обаче не следва, че Общият съд е констатирал, че е посочена конкретна дата на завръщане на жалбоподателката от отпуск по болест.

220

Като се има предвид, че нито един от различните доводи, изтъкнати от жалбоподателката в подкрепа на твърдението, че Общият съд е изложил противоречиви мотиви в решението си, не изглежда основателен, твърденията по дванадесетата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

221

Ето защо твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост като частично недопустими и частично неоснователни.

222

Тъй като твърденията по всички изтъкнати в подкрепа на жалбата пред Съда основания са отхвърлени, жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

223

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

224

Тъй като Комисията е поискала жалбоподателката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: