1

С жалбата си до Съда жалбоподателите искат да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 октомври 2023 г., Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия (T‑74/21, EU:T:2023:651, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2020) 8153 final на Европейската комисия от 26 ноември 2020 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39686-CEPHALON) (наричано по-нататък „оспорваното решение на Комисията“), и при условията на евентуалност, за отмяна или намаляване на глобата, наложена им с последното решение.

2

За нуждите на настоящото производство обстоятелствата по спора, изложени в точки 2—23 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

3

Cephalon Inc. е биофармацевтично дружество, базирано в Съединените щати, което доставя както оригинални, така и генерични фармацевтични продукти по целия свят. Основните дейности на Cephalon включват научноизследователска и развойна дейност, както и предлагане на пазара на лекарствени продукти с особен акцент върху нарушенията на централната нервна система.

4

Teva Pharmaceutical Industries Ltd (наричано по-нататък „Teva“) е мултинационално фармацевтично дружество, извършващо дейност в областта на разработването, производството и търговията с генерични лекарствени продукти, както и с иновативни и специализирани фармацевтични продукти, активни фармацевтични съставки и лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание.

5

През октомври 2011 г. Cephalon е придобито от Teva, след като Комисията одобрява нотифицираната концентрация с Решение C(2011) 7435 final (дело COMP/M. 6258 — Teva/Cephalon) от 13 октомври 2011 г. на основание член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) (наричано по-нататък „решението за концентрация“).

6

Разглежданият продукт съответства на лекарствените продукти, съдържащи активната фармацевтична съставка (наричана по-нататък „АФС“), наречена „модафинил“. Модафинилът, който е открит през 1976 г. от лабораторията Lafon — френско фармацевтично предприятие, е дългосрочно стимулиращ агент, насърчаващ будността, който се използва за лечението на някои нарушения на съня.

7

През 1993 г. Cephalon придобива изключителните права върху модафинила, а през 1997 г. предприятието започва да продава модафинил с марката „Provigil“ в Обединеното кралство. През 2005 г. то продава модафинил в няколко държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП).

8

Що се отнася до ЕИП, срокът на действие на различните национални патенти за молекулата на Cephalon за АФС на модафинила са изтекли най-късно през 2003 г., докато срокът на защита на данните относно тази АФС е изтекъл най-късно през 2005 г.

9

Въпреки че срокът на действие на патентите за молекулата на модафинила е изтекъл, Cephalon все още притежава вторични патенти за размера на частиците и други патенти, свързани с модафинила, чийто срок на действие изтича през 2015 г. в ЕИП.

10

Лекарственият продукт „Provigil“ е най-важният продукт в портфолиото на Cephalon от гледна точка на продажбите. С оглед на навлизането на пазара на генерични продукти в близко бъдеще и за да защити дейността си в разглежданата област, Cephalon работи върху продукт от второ поколение, наречен „Nuvigil“, основан на АФС на модафинила, който то възнамерява да пусне на пазара, за да замени постепенно „Provigil“, считано от 2006 г., първо в Съединените щати, а след това и в ЕИП. Освен това Cephalon предвижда пускането на пазара на друг лекарствен продукт на основата на модафинил, наречен „Sparlon“. В крайна сметка Cephalon не пуска в продажба нито „Nuvigil“, нито „Sparlon“ в ЕИП.

11

В края на 2002 г., когато четири дружества от сектора на генеричните лекарствени продукти, сред които Teva, подават заявление за издаване на регулаторното разрешение за пускане на пазара в Съединените щати на техните генерични продукти с модафинил, Cephalon започва производство за установяване на нарушение на патент в Съединените щати.

12

През юни 2005 г. Teva пуска на пазара в Обединеното кралство своя генеричен продукт с модафинил.

13

На 6 юли 2005 г., след размяна на писма, Cephalon започва съдебно производство във връзка с патенти срещу Teva пред High Court of Justice (England & Wales) (Висш съд (Англия и Уелс), Обединеното кралство) и иска временно съдебно разпореждане, за да попречи на Teva да продава своя генеричен продукт с модафинил в Обединеното кралство. След това Teva предявява насрещен иск за обявяване на недействителност.

14

Преди съдебното заседание по разглеждането на искането за временно разпореждане, насрочено за 11 юли 2005 г., Teva се съгласява да преустанови продажбата на генерични продукти с модафинил в Обединеното кралство. В замяна на това Cephalon се съгласява да предостави гаранция в размер на 2,1 милиона британски лири (GBP) (или около 3,07 милиона евро), в случай че Teva спечели в съдебното производство и има право да претендира обезщетение за пропуснати ползи.

15

В края на ноември 2005 г. започват преговорите за споразумение за доброволно уреждане на споровете.

16

На 8 декември 2005 г. Cephalon и Teva сключват споразумение за доброволно уреждане на спорове (наричано по-нататък „Споразумението за уреждане на спорове“). Това споразумение е сключено и за техните дъщерни дружества и влиза в сила на 4 декември 2005 г.

17

В споразумението за уреждане на спорове се предвижда по-специално, че по силата на член 2 Teva се задължава да не навлиза самостоятелно, нито да се конкурира с Cephalon, на пазара на модафинил (наричана по-нататък „клаузата за неконкуриране“) и да не оспорва патентите за модафинил на Cephalon (наричана по-нататък „клаузата за неоспорване“) (наричани по-нататък заедно „ограничителните клаузи“).

18

Членове 2.2—2.6 от Споразумението за уреждане на спорове включват съвкупност от сделки, свързани със:

19

Освен това в член 3 от Споразумението за уреждане на спорове се предвиждат генерични права в полза на Teva. Съгласно този член Cephalon предоставя на Teva неизключителен лиценз за пускане на пазара на генеричния му продукт с модафинил, включително в ЕИП, считано от 2012 г. (или по-рано, в случай че някой субект пусне на пазара генеричен продукт с модафинил).

20

Съгласно член 4 от Споразумението за уреждане на спорове Teva и Cephalon се задължават да прекратят незабавно съдебните си спорове във връзка с модафинила в Съединените щати и в Обединеното кралство.

21

Споразумението за уреждане на спорове съдържа също сумите или лицензионните възнаграждения по различните сделки, посочени в точки 17 и 18 от настоящото решение.

22

На 26 ноември 2020 г. Комисията приема оспорваното си решение.

23

В това решение Комисията приема, че жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като са участвали в Споразумението за уреждане на спорове във фармацевтичния сектор срещу обратно плащане (член 1 от оспорваното решение на Комисията).

24

За посоченото нарушение Комисията налага на Cephalon и Teva глоби в размер съответно на 30480000 евро и 30000000 евро (член 2 от оспорваното решение на Комисията).

25

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 февруари 2021 г., Teva и Cephalon искат отмяна на оспорваното решение на Комисията, а при условията на евентуалност — отмяна или намаляване на размера на глобите.

26

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания.

27

В обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда, на първо място, първото основание, а именно грешка при прилагане на правото и установяване на фактите, тъй като Комисията квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (т. 27—205 от обжалваното съдебно решение).

28

Първо, той отхвърля оплакванията, свързани с неприлагането на подходящия правен критерий (т. 30—57 от обжалваното съдебно решение).

29

В това отношение Общият съд постановява по-специално, че предвид съдебната практика, установена с решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52, наричано по-нататък „решение Generics (UK)“), за квалифицирането на споразумение като ограничаване с оглед на целта е нужно да се извърши цялостна преценка, включваща интересите и стимулите на съответните страни, за да се провери дали за търговските сделки, включени в споразумение за уреждане на спор, може да има други обяснения освен търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител, да не се конкурират въз основа на качествата (т. 37—43 от обжалваното съдебно решение). Следователно Комисията е била длъжна да провери дали търговските сделки, за които се отнася Споразумението за уреждане на спорове, са щели да бъдат сключени при толкова благоприятни условия и при липсата на ограничителните клаузи. Според Общия съд, ако Комисията може да констатира, че при липсата на посочените клаузи въпросните сделки не биха били сключени или това не би станало при толкова благоприятни условия, може да се заключи, че за посочените сделки не може да има друго обяснение освен търговския интерес на притежателя на съответния патент и на предполагаемия нарушител да не се конкурират въз основа на качествата (т. 45 от обжалваното съдебно решение).

30

По-нататък Общият съд посочва, че приложеният от Комисията правен критерий не е равнозначен на съпоставителен анализ, спадащ към преценката на споразуменията като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата (т. 47 от обжалваното съдебно решение).

31

Всъщност според Общия съд съгласно практиката на Съда целта на подлежащата на извършване преценка, за да се определи дали дадено споразумение попада в обхвата на квалификацията „ограничаване с оглед на целта“, е не да се установят или определят количествено антиконкурентните последици от дадена практика, а само да се определи обективната ѝ тежест, която може да обоснове именно липсата на необходимост последиците от нея да се преценяват (т. 49 от обжалваното съдебно решение).

32

Освен това Общият съд уточнява, че изискването тази преценка да се извърши при необходимост след подробен анализ на съответното споразумение — и по-специално на стимулиращия ефект на предвидените в него прехвърляния на средства — но също на неговите цели, както и на икономическия и правен контекст, в който то се вписва, не предполага също преценка на антиконкурентните последици от това споразумение за пазара. То предполага единствено да се извърши цялостна и обстойна преценка на самите сложни споразумения не само за да се изключи квалифицирането като „ограничаване с оглед на целта“, когато възниква съмнение, че са достатъчно вредни за конкуренцията, но и за да се предотврати възможността дадени споразумения да избегнат същата квалификация единствено поради тяхната сложност и въпреки че обстойният им анализ би показал, че обективно степента им на вредност за конкуренцията е достатъчна (т. 50 от обжалваното съдебно решение).

33

Второ, Общият съд отхвърля оплакванията, свързани с наличието на правдоподобно обяснение за сделките, сключени по повод на Споразумението за уреждане на спорове, различно от това, че служат единствено като насрещна престация за ограничителните клаузи (т. 58—166 от обжалваното съдебно решение).

34

Трето, Общият съд отхвърля оплакванията, свързани с критерия, установен с решение Generics (UK), отнасящ се за наличието на благоприятни последици за конкуренцията, които са доказани, релевантни, присъщи на съответното споразумение и достатъчно съществени (т. 167—191 от обжалваното съдебно решение).

35

Що се отнася до доводите, изведени от решението за концентрация, според Общия съд референтната рамка на това решение е различна от тази, на която се основава анализът на Споразумението за уреждане на спорове предвид член 101, параграф 1 ДФЕС. Докато в оспорваното си решение Комисията оценява ограничаването на конкуренцията, причинено със Споразумението за уреждане на спорове, и сравнява въздействието му с потенциално възможния сценарий, при който Споразумението за уреждане на спорове не е сключено, то в решението за концентрация Споразумението за уреждане на спорове се приема за даденост и се оценява вероятното въздействие от концентрацията на страните върху конкуренцията в обозримо бъдеще предвид правилата на Съюза в областта на контрола върху концентрациите, считано от 2011 г. (т. 182 от обжалваното съдебно решение).

36

Освен това според Общия съд преценката на Комисията в решението за концентрация, че след и въпреки сключването на Споразумението за уреждане на спорове Teva все още е най-вероятният източник на конкурентен натиск, упражняван върху Cephalon, не означава, че според нея генеричните права на Teva имат благоприятни последици за конкуренцията (т. 183 от обжалваното съдебно решение).

37

Четвърто, Общият съд отхвърля оплакванията, свързани с твърдените грешки, които Комисията допуснала при преценката на икономическия и правен контекст на Споразумението за уреждане на спорове (т. 192—205 от обжалваното съдебно решение).

38

На второ място, Общият съд отхвърля второто основание, изведено от допусната грешка, доколкото Комисията квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване с оглед на резултата, позовавайки се единствено на потенциалните последици от Споразумението за уреждане на спорове (т. 206—255 от обжалваното съдебно решение).

39

В това отношение Общият съд отбелязва по-специално, че според постоянната съдебна практика е възможно позоваване на потенциалната конкуренция, представлявана от потенциален нов участник на пазара, който е отстранен чрез въпросното споразумение, и на структурата на съответния пазар и че член 101 ДФЕС има за цел да защити не само съществуващата, но и потенциалната конкуренция (т. 227—229 от обжалваното съдебно решение).

40

На трето място, Общият съд отхвърля третото и четвъртото основание, изтъкнати от жалбоподателите при условията на евентуалност, отнасящи се, съответно, за неправилно прилагане на член 101, параграф 3 ДФЕС и за наложените им глоби (т. 256—307 от обжалваното съдебно решение).

41

На четвърто място, Общият съд отхвърля искането на жалбоподателите да отмени или намали размера на наложените им глоби (т. 308—311 от обжалваното съдебно решение).

42

С оглед на тези съображения Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателите изцяло.

43

С жалбата си до Съда жалбоподателите искат от него:

44

Комисията иска от Съда:

45

В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателите изтъкват две основания.

46

В рамките на своето първо основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е приложил неправилно правния критерий, произтичащ от решение Generics (UK), за да се установи дали има ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в контекста на споразумение за доброволно уреждане на спор.

47

Първата част от това основание се отнася за извършеното от Общия съд тълкуване на първия аспект на този критерий, съдържащ се в точка 87 от решение Generics (UK), съгласно който квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта се извършва, когато от анализа на съответното споразумение за доброволно уреждане на спор е видно, че предвидените в него прехвърляния на средства се обясняват единствено с търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител, да не се конкурират въз основа на качествата. Втората част от първото основание се отнася за втория аспект на посочения критерий, отбелязан в точка 111 от посоченото съдебно решение, съгласно който споразуменията за доброволно уреждане на спор, съпроводени от доказани благоприятни последици за конкуренцията, които могат да породят основателни съмнения, че споразуменията са достатъчно вредни за конкуренцията, не могат да съставляват ограничения с оглед на целта.

48

В рамките на първата част от първото основание жалбоподателите оспорват точки 45—47 от обжалваното съдебно решение.

49

Първо, правният критерий, използван в точки 46 и 47 от това съдебно решение, противоречал на съдебната практика, установена с решение Generics (UK), и съответствал на съпоставителен анализ, спадащ към преценката на споразуменията като ограничаване с оглед на резултата.

50

В този контекст жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е обяснил причината, поради която правният критерий, посочен от Комисията в оспорваното ѝ решение, в действителност не е равнозначен на съпоставителен анализ, спадащ към съответната преценка на споразуменията като ограничаване с оглед на резултата. Освен това утвърденият от Общия съд критерий на практика изисквал за всяка търговска сделка да се преценява дали такава сделка действително е щяла да се сключи или дали това е щяло да стане при същите условия, ако Споразумението за уреждане на спорове цялостно го е нямало, а това противоречало на съдебната практика, установена с решение Generics (UK).

51

Второ, в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд формулирал правен стандарт, който е по-строг от съдържащия се в решение Generics (UK).

52

Жалбоподателите припомнят, че според изводите, произтичащи от решение Generics (UK), споразумението за доброволно уреждане на спор е споразумение, чиято цел е предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, ако от всички налични данни е видно, че прехвърлянията на средства могат да се обяснят единствено с търговския интерес на страните по това споразумение да не се конкурират въз основа на качествата. Освен това съгласно посоченото съдебно решение, за да не попаднат такива прехвърляния на средства в определението за споразумение, ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, било достатъчно алтернативното обяснение на тези прехвърляния да бъде правдоподобно.

53

Считайки обаче, че Комисията е била длъжна да провери дали търговските сделки, за които се отнася Споразумението за уреждане на спорове, са щели да бъдат сключени при толкова благоприятни условия и при липсата на ограничителните клаузи, Общият съд не само изопачил установения в практиката на Съда критерий, но в противоречие с нея обърнал тежестта на доказване.

54

Трето, Общият съд одобрил критерий, който страните е невъзможно да удовлетворят, в противоречие със съдебната практика, установена с решение Generics (UK).

55

В това отношение жалбоподателите се оплакват, че Общият съд приложил неправилно критерия, посочен в точка 43 от обжалваното съдебно решение, за да провери дали за търговските сделки, включени в споразумение за уреждане на спор, може да има други обяснения освен търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител, да не се конкурират въз основа на качествата.

56

Те подчертават, че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове са водели спорове по целия свят, свързани със защитаващите модафинила патенти на Cephalon, и че ако Споразумението за уреждане на спорове го е нямало, страните са щели да продължат да спорят. В такова положение Cephalon нямало никакъв интерес да сключва каквато и да било търговско сделка с Teva, отнасяща се за предмета на спора, и имало съвсем малък интерес от сключването изобщо на споразумение, както самата Комисия признала в съображение 794 от оспорваното си решение.

57

Критерий като приложения от Общия съд обаче непременно изключвал сключването на търговски сделки едновременно със споразумение за уреждане на спор, а това противоречало на съдебната практика, установена с решение Generics (UK).

58

Според жалбоподателите релевантният въпрос, който трябва да се постави в този контекст, е дали, ако се предположи, че Teva и Cephalon са уредили своя спор, за всяка от търговските сделки може да се намери правдоподобно обяснение.

59

Според Комисията първата част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

60

С първата част от първото основание жалбоподателите оспорват точки 45—47 от обжалваното съдебно решение, и по-специално използвания от Общия съд правен критерий, за да квалифицира ангажиментите за неконкуриране и за неоспорване, разглеждани в рамките на Споразумението за уреждане на спорове, като ограничения на конкуренцията с оглед на целта.

61

В самото начало трябва да се припомни, че според практиката на Съда споразуменията за доброволно уреждане на спор, чрез които производител на генерични лекарствени продукти, който възнамерява да навлезе на даден пазар, признава, поне временно, валидността на патент, притежаван от производител на оригинални лекарствени продукти, и поради това се задължава да не я оспорва и да не навлиза на съответния пазар, могат да породят ограничаващи конкуренцията последици, тъй като оспорването на валидността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция в секторите, в които съществуват изключителни права върху технологии (решения Generics (UK), т. 81, и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 293).

62

Всъщност, след като оцени шансовете си за успех в съдебното производство, водено между него и съответния производител на оригиналния лекарствен продукт, производител на генерични лекарствени продукти може да реши да се откаже от навлизане на съответния пазар и да сключи с последния споразумение за доброволно уреждане на спора в това производство (решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 163 и цитираната съдебна практика).

63

Такова споразумение обаче не може винаги да се счита за ограничаване с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Фактът, че такова споразумение се придружава с прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производител на генерични лекарствени продукти, не е достатъчна причина то да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като е възможно прехвърлянията на средства да се окажат обосновани. Такъв може да бъде случаят, когато производителят на генерични лекарствени продукти получава от производителя на оригинални лекарствени продукти суми, съответстващи действително на компенсирането на разноски или неудобства, свързани със спора между тях, или съответстващи на възнаграждение за действителната доставка на стоки или услуги на производителя на оригинални лекарствени продукти (решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 163 и цитираната съдебна практика).

64

Поради това, след като споразумение за доброволно уреждане на спор за валидността на патент между производител на генерични лекарствени продукти и производител на оригинални лекарствени продукти, притежател на този патент, се придружава от прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, трябва да се провери, най-напред, дали положителното нетно салдо от тези прехвърляния може да се обоснове изцяло, както се има предвид в точки 62 и 63 от настоящото решение, с необходимостта да се компенсират свързани с този спор разноски или неудобства, като например разноски и хонорари за съветниците на последния производител, или с необходимостта да се изплати възнаграждение за действителната и доказана доставка на стоки или услуги от него на производителя на оригиналния лекарствен продукт. Доброволното уреждане на такъв спор всъщност предполага, че производителят на генерични лекарствени продукти признава валидността на съответния патент, тъй като се отказва да го оспорва. Следователно при т.нар. „обратно“ плащане от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти единствено поемането на такива разноски или възнаграждението за такива доставени стоки или услуги може да се счете за последователно спрямо такова признаване и съответно за годно да бъде обосновано от гледна точка на конкуренцията (решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 164 и цитираната съдебна практика).

65

На второ място, ако това нетно положително салдо от прехвърлянията не се обосновава изцяло с такава необходимост, трябва да се провери дали в отсъствие на такава обосновка тези прехвърляния се обясняват единствено с търговския интерес на тези производители на лекарствени продукти да не се конкурират въз основа на качествата. За целите на тази проверка трябва да се определи дали посоченото салдо, включително евентуални обосновани разноски, е достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да надхвърля печалбите, които той би реализирал при свой успех в патентното производство (решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 165 и цитираната съдебна практика).

66

Аналогично на генералния адвокат в точка 45 от неговото заключение, трябва да се приеме, че квалифицирането като ограничаване на конкуренция с оглед на целта може да се извърши само когато ограниченията на конкуренцията, произтичащи от клаузите за неконкуриране и за неоспорване, предвидени в споразумение за доброволно уреждане на спор, почиват не на признаване на валидността на патентите на производителя на оригинални лекарствени продукти, а на прехвърляне на средства от него в полза на съответния производител на генерични лекарствени продукти, което представлява стимул за последния да откаже да се конкурира въз основа на качествата.

67

Следователно споразумения за доброволно уреждане на спор като Споразумението за уреждане на спорове трябва да се квалифицират като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, когато от анализа им е видно, че прехвърлянията на средства, извършени от производителя на оригиналния лекарствен продукт в полза на производителя на генеричния лекарствен продукт, в крайна сметка се обясняват единствено с търговския интерес на тези оператори да не се конкурират въз основа на качествата (вж. в този смисъл решения Generics (UK), т. 87, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 114).

68

За да се определи дали споразумение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва не да се анализира всяка от неговите клаузи поотделно, а да се прецени дали това споразумение, разглеждано като едно цяло, има определена степен на икономическа вредност за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар (решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 294).

69

Именно предвид тези съображения трябва да се прецени, първо, дали при проверката, извършвана с цел да се определи дали Споразумението за уреждане на спорове трябва да се квалифицира като „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, в точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че за да се определи дали единственото правдоподобно обяснение за всяка от търговските сделки, включени в това споразумение, е целта Teva да се насърчи да приеме ограничителните клаузи и съответно да се откаже от конкуриране с Cephalon въз основа на качествата си, или дали тези сделки при всички положения биха били сключени при нормални пазарни условия, трябва да се анализира дали търговските сделки, включени в посоченото споразумение, действително са щели да се сключат или дали това е щяло да стане при същите условия, ако ограничителните клаузи ги е нямало.

70

В това отношение, когато положителното нетно салдо от прехвърлянията на средства не може да се обоснове изцяло с необходимостта да се компенсират разноски или неудобства, свързани със спора за валидността на патент между производител на генерични лекарствени продукти и производител на оригинални лекарствени продукти, правният критерий, възприет в съдебната практика, за да се квалифицира споразумение за доброволно уреждане на спор като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, налага да се провери дали самата насрещна престация по прехвърлянето на средства, получено от производителя на генерични лекарствени продукти от страна на производителя на оригинален лекарствен продукт, е достатъчно значима, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 164 и 165 и цитираната съдебна практика).

71

При това положение жалбоподателите неправилно упрекват Общия съд, че е съсредоточил своя анализ върху ангажиментите за неконкуриране и за неоспорване, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, тъй като последните по същество представляват отказ от навлизане на пазара.

72

Както посочва генералният адвокат в точка 71 от своето заключение, изолираният прочит на точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение действително може да създаде впечатление, че Общият съд е извършил абстрактен анализ на ограничителните клаузи, разглеждайки хипотетичен сценарий, почиващ на сравнение на „това, което действително се е случило с това, което би се случило при липсата на ограничителните клаузи“.

73

Както обаче следва от точки 43—46 и 61—162 от обжалваното съдебно решение, именно след подробен анализ и цялостна преценка на Споразумението за уреждане на спорове Общият съд заключава, че прехвърлянето на средства, извършено от Cephalon в полза на Teva чрез търговски сделки, представлява насрещната престация за включването на ограничителни клаузи в Споразумението за уреждане на спорове и съответно за ангажимента на Teva да се откаже от самостоятелно навлизане на пазара на генерични лекарствени продукти.

74

По-конкретно, в точки 43—46 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред обявява, че възнамерява въз основа на хипотетичен сценарий да установи дали търговските сделки между жалбоподателите се отклоняват от нормалните пазарни условия, като по-специално се придържа към целите и към правния и икономически контекст, в който тези сделки се вписват, към момента на сключването на Споразумението за уреждане на спорове, за да определи стимулиращия ефект на прехвърлянията на средства, предвидени в това споразумение.

75

Нищо впрочем не забранява вземането предвид на съпоставителни елементи, за да се установи ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Budapest Bank и др., C‑228/18, EU:C:2020:265, т. 82 и 83).

76

Макар анализът, изложен от Общия съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение — изразяващ се в разглеждане на търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, без ограничителните клаузи — да предполага, както Общият съд посочва в точки 47—50 от обжалваното съдебно решение, отчитането на хипотетично положение, този анализ не трябва да се смесва с т. нар. „съпоставителен“ метод.

77

Докато последният се изразява в сравняване на конкурентното положение, създало се със съответното споразумение, и положението, което би съществувало без него, за да се прецени дали дадено споразумение между предприятия е породило антиконкурентни последици (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2024 г., Комисия/KRKA, C‑151/19 P, EU:C:2024:546, т. 316 и цитираната съдебна практика), целта на извършения от Общия съд анализ при преценката дали има ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, както следва от точки 43—50 и 61 от обжалваното съдебно решение, е да се определи дали тези клаузи представляват стимул за Teva да се откаже от конкуриране с Cephalon въз основа на качествата си, за да бъде определена обективната тежест на съответната практика, а не да се прецени дали Споразумението за уреждане на спорове има антиконкурентни последици. Последната преценка е извършена в точки 221—223 и 230—254 от обжалваното съдебно решение.

78

Следователно утвърденият от Общия съд критерий не изисква, противно на твърденията на жалбоподателите, за всяка търговска сделка да се преценява дали тя действително е щяла да се сключи или дали това е щяло да стане при същите условия, ако Споразумението за уреждане на спорове цялостно го е нямало. Напротив, с този критерий се цели да се установи дали, както изисква съдебната практика, посочена в точка 67 от настоящото решение, прехвърлянията на средства в крайна сметка се обясняват единствено с търговския интерес на съответните оператори да не се конкурират въз основа на качествата.

79

Освен това, предвид съдържащите се в точки 47—50 от обжалваното съдебно решение обяснения — без точки 48—50 да се оспорват от жалбоподателите — относно разликата между анализа, извършван при определянето дали има ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, и съпоставителния метод, който трябва да се прилага само при преценката на антиконкурентните последици от споразумение, Общият съд, противно на твърденията на жалбоподателите, действително разяснява причините, поради които този анализ не е равнозначен на съпоставителния метод.

80

Второ, трябва да се провери дали в точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд се отклонява от съдебната практика, установена с решение Generics (UK), когато приема, че за да се определи дали единственото правдоподобно обяснение за всяка от търговските сделки е целта Teva да се насърчи да приеме ограничителните клаузи и съответно да се откаже от конкуриране с Cephalon въз основа на качествата си, или дали тези сделки при всички положения биха били сключени при нормални пазарни условия, Комисията е трябвало да сравни това, което действително се е случило, с това, което би се случило при липсата на ограничителните клаузи.

81

Чрез това оплакване жалбоподателите по същество се стремят да докажат, че изложеният от Общия съд критерий съответства на критерия, произтичащ от решение Generics (UK), за преценката дали има ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, поради което не може, освен ако не се допусне грешка при прилагане на правото, да се използва, за да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

82

Както обаче следва от точка 43 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е възнамерявал да извърши цялостна преценка на интересите и стимулите на съответните страни, за да провери дали за търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, може да има други обяснения освен търговския интерес на жалбоподателите да не се конкурират въз основа на качествата.

83

Както Общият съд правилно отбелязва в точки 50 и 56 от обжалваното съдебно решение, неоспорени от жалбоподателите, такава преценка трябва да се основава на съвместен анализ на търговските сделки и на Споразумението за уреждане на спорове, когато тези сделки и това споразумение са част от един и същ договорен пакет.

84

Всъщност, както уточнява Съдът, за да се определи дали споразумение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е абсолютно необходимо, по-специално поради тесните връзки между клаузите за неоспорване, за непредлагане на пазара и за изключително снабдяване от споразумение за доброволно уреждане на спор, не да се анализира всяка от ограничителните клаузи поотделно, а да се прецени дали това споразумение, разглеждано като едно цяло, е със степен на икономическа вредност за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар, която обосновава такова квалифициране (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 294).

85

Както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от своето заключение, това в още по-голяма степен е така, когато, както в разглеждания случай, целта на този анализ е да се установи потенциално стимулиращият ефект на прехвърлянията на средства и да се определи дали включването на ограничителните клаузи в Споразумението за уреждане на спорове представлява насрещната престация за прехвърлянията на средства, извършени от Cephalon чрез търговските сделки, за които се отнася Споразумението за уреждане на спорове.

86

Всъщност, ако се установи, че без ограничителните клаузи, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, страните не биха сключили предвидените в това споразумение търговски сделки, може да се заключи, че сделките се обясняват само с договореното в това споразумение ограничаване на конкуренцията.

87

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, от обжалваното съдебно решение изобщо не следва, от една страна, че Общият съд не е извършил такъв анализ, тъй като точки 61 и 162 от това решение свидетелстват за противното, нито пък, от друга страна, че е поискал да се докаже какво би се случило, ако Споразумението за уреждане на спорове, разглеждано в неговата цялост, го е нямало.

88

Ето защо настоящото оплакване, почиващо на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение, не може да бъде уважено.

89

Аналогично, трябва да се отхвърли оплакването на жалбоподателите, че критерият, установен с посочената в точка 53 от настоящото решение практика на Съда, е изопачен и че изискваната в тази съдебна практика тежест на доказване е обърната.

90

Общият съд всъщност не допуска грешка при прилагане на правото, постановявайки в точка 45 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е била длъжна да провери дали търговските сделки, за които се отнася Споразумението за уреждане на спорове, биха могли да бъдат сключени при толкова благоприятни условия и при липсата на ограничителните клаузи.

91

Както следва от точка 53 от обжалваното съдебно решение, която не се оспорва от жалбоподателите, Общият съд припомня, позовавайки се на точки 83 и 87 от решение Generics (UK), че Комисията трябва да докаже в разглеждания контекст, че ограничителните клаузи, уговорени в рамките на съответното споразумение за доброволно уреждане на спор, са довели до споразумение, ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, и съответно да докаже, че съгласно анализа на това споразумение предвидените в него прехвърляния на средства се обясняват единствено с търговския интерес както на притежателя на съответния патент, така и на предполагаемия нарушител, да не се конкурират въз основа на качествата.

92

Пред Общия съд жалбоподателите твърдят, че за всяка от търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, има правдоподобно обяснение, различно от това да служат единствено като насрещна престация за ограничителните клаузи. Поради това, както следва от точка 61 от обжалваното съдебно решение, Общият проверява дали за всяка от тези търговски сделки, предвидени в посоченото споразумение, Комисията е допуснала грешка в преценката, заключавайки, че целта на посочените сделки е била да служат за прехвърляне на средства от Cephalon на Teva като насрещна престация за ангажимента на Teva да се откаже от самостоятелно навлизане на пазарите на генерични лекарствени продукти и от конкуриране с Cephalon при модафинила.

93

След анализ на оспорваното решение на Комисията и на всяка търговска сделка, включена в Споразумението за уреждане на спорове, в точка 162 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до неоспорения от жалбоподателите извод, че Комисията е приложила подходящия правен критерий, установявайки, че всяка от търговските сделки, предвидени в Споразумението за уреждане на спорове, не е имала друга цел, освен да увеличи нивото на целокупното извършвано прехвърляне на средства в полза на Teva чрез това споразумение, за да го насърчи да приеме ограничителните клаузи.

94

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Комисията е доказала надлежно в съответствие със съдебната практика, установена с точка 87 от решение Generics (UK), че извършените прехвърляния на средства по търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, се обясняват единствено с търговския интерес на Teva и на Cephalon да не се конкурират въз основа на качествата.

95

Трето, трябва да се прецени дали, както твърдят жалбоподателите, Общият съд действително е приложил критерий, който страните е невъзможно да удовлетворят, в противоречие със съдебната практика, установена с решение Generics (UK), и дали Общият съд е приложил правилно критерия, който самият той излага в точка 43 от обжалваното съдебно решение, за да провери дали за търговските сделки, включени в споразумение за доброволно уреждане на спор, може да има други обяснения освен търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител, да не се конкурират въз основа на качествата.

96

В това отношение, най-напред, доколкото в основата на това оплакване стои вече разгледаното в точки 83—87 от настоящото решение твърдение, че Общият съд възнамерявал да разгледа търговските сделки, „ако Споразумението за уреждане на спорове го е нямало“, то трябва да се отхвърли.

97

По-нататък, трябва да се отхвърлят и твърденията на жалбоподателите, че извършената от Общия съд цялостна преценка, противно на посоченото в точка 43 от обжалваното съдебно решение, се е отнасяла до това дали жалбоподателите са щели да сключат каквато и да била търговска сделка независимо от Споразумението за уреждане на спорове.

98

В обжалваното съдебно решение всъщност няма нищо, което да сочи, че Общият съд не е извършил, както се посочва в точка 43 от обжалваното съдебно решение, преценката дали за търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, е можело да има други обяснения освен търговския интерес на жалбоподателите да не се конкурират въз основа на качествата. Следователно, както е видно по-специално от точки 61 и 162 от обжалваното съдебно решение, Общият съд извършва именно този анализ.

99

Накрая, противно на твърденията на жалбоподателите, от обжалваното съдебно решение не следва, че Общият съд е изключил възможността търговски сделки да се сключат едновременно със споразумение за доброволно уреждане на спор. Напротив, от точки 56, 61 и 162 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд признава такава възможност, разглеждайки всички търговски сделки, сключени между страните при доброволното уреждане на техните спорове.

100

Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 71 от своето заключение, релевантният в случая въпрос, за да се установи ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е дали за търговските сделки, сключени в рамките на споразумение за доброволно уреждане на спор, може да има правдоподобно обяснение, в смисъл че целта им не се изразява в ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара, насърчавайки потенциален конкурент да се откаже от навлизане на пазара в замяна на прехвърляне на средства, което не се обосновава с необходимостта да се компенсират разноски или неудобства, свързани със спора между страните по това споразумение.

101

Поради това Общият съд не може да бъде критикуван, че е извършил такъв анализ, който е виден от точки 61 и 162 от обжалваното съдебно решение.

102

Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

103

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите твърдят, че в точки 182 и 183 от обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като съдържащите се там мотиви били непълни и противоречиви.

104

В това отношение жалбоподателите припомнят, че според изводите, произтичащи от точка 111 от решение Generics (UK), споразуменията за доброволно уреждане на спор, съпроводени от доказани благоприятни последици за конкуренцията, които могат да породят основателни съмнения, че споразуменията са достатъчно вредни за конкуренцията, не могат да съставляват ограничения с оглед на целта. Според тази съдебна практика посочените последици трябва да бъдат доказани, релевантни и присъщи на съответното споразумение, както и достатъчно съществени, за да могат да породят основателно съмнение, че съответното споразумение за доброволно уреждане на спор е достатъчно вредно за конкуренцията и съответно че целта му е антиконкурентна.

105

В решението за концентрация Комисията обаче посочва, че тъй като Споразумението за уреждане на спорове е отстранило пречките в областта на интелектуалната собственост, правещи навлизането на други производители на генерични лекарствени продукти крайно несигурно в краткосрочен план, Споразумението за уреждане на спорове позволява на Teva да стане най-значимия конкурент на Cephalon на пазара на модафинил.

106

Упражняваният от Teva върху Cephalon конкурентен натиск бил счетен за такъв, че Комисията изискала от Teva да прехвърли правата си за производство и за продажба на своя продукт с модафинил, за да се изключи застъпването на дейности между страните по концентрацията.

107

Предвид тези обстоятелства жалбоподателите упрекват Общия съд, от една страна, че за да отговори на изтъкнатите от тях доводи в първоинстанционното производство с цел да докажат, че благоприятните последици за конкуренцията, произтичащи от Споразумението за уреждане на спорове, са видни ясно от решението за концентрация, не е изложил причините, поради които ограниченията на конкуренцията, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, вземат превес над очевидните благоприятни последици за конкуренцията, произтичащи от това споразумение. Освен това Общият съд не изложил причините, поради които разликата между аналитичната рамка, използвана в оспорваното решение на Комисията, и тази, която се съдържа в решението за концентрация, се оказва такава, че от Споразумението за уреждане на спорове не произтича никаква благоприятна последица за конкуренцията.

108

От друга страна, според жалбоподателите от мотивите на обжалваното съдебно решение не може да се разбере как в точка 183 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до противоречивия извод, че констатацията на Комисията в решението за разрешаване на концентрацията, че след и въпреки сключването на Споразумението за уреждане на спорове Teva все още е най-вероятният източник на конкурентен натиск, упражняван върху Cephalon, не означава, че според нея генеричните права на Teva имат благоприятна последица за конкуренцията.

109

По-конкретно, от тези мотиви не могат да се разберат причините, поради които решението за концентрация не позволява да възникнат основателни съмнения, че споразумението за доброволно уреждане на спорове е достатъчно вредно за конкуренцията.

110

Според Комисията, тъй като доводите, изложени от жалбоподателите в тяхната писмена реплика относно твърдяното противоречие в логическия анализ на Общия съд, съдържащ се в точки 182 и 183 от обжалваното съдебно решение, се явяват нови доводи, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими. Комисията при всички положения счита, че втората част от първото основание е неоснователна.

111

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите твърдят, че в точки 182 и 183 от обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като мотивите са непълни и противоречиви.

112

В самото начало Комисията твърди, че доводите, изтъкнати от жалбоподателите в писмената им реплика относно противоречивостта на логическия анализ на Общия съд, трябва да се обявят за недопустими, тъй като се явяват нови доводи.

113

В това отношение трябва да се констатира, че жалбоподателите само отбелязват в заглавието на втората част от първото основание и в една точка от жалбата си до Съда, че логическият анализ на Общия съд е противоречив, без да дават обяснения, нито пък да излагат някакви доводи, за да докажат противоречивостта. Едва на етапа на писмената реплика твърдяното противоречие е развито само по отношение на точка 183 от обжалваното съдебно решение.

114

Поради това, след като доводът относно противоречието на мотивите изобщо не е подкрепен в жалбата до Съда и е развит за пръв път едва в писмената реплика по отношение на точка 183 от обжалваното съдебно решение, без освен това да почива на обстоятелства, които са били установени след подаването на жалбата, нито пък с него да се доразвива изложено в жалбата основание, той трябва да се обяви за недопустим в съответствие с член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване пред него по силата на член 190, параграф 1 от същия правилник.

115

Трябва освен това да се подчертае, че жалбоподателите не оспорват всички мотиви, които Общият съд развива, за да отхвърли третата част от тяхното първо основание, изтъкнато в първоинстанционното производство. По-конкретно, те оспорват само мотивите, които Общият съд излага в точки 182 и 183 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли изтъкнатите от тях доводи с цел да докажат, че благоприятните последици за конкуренцията, произтичащи от Споразумението за уреждане на спорове, са видни ясно от решението за концентрация.

116

Дори обаче да се допусне, че в мотивите, съдържащи се в точки 182 и 183 от обжалваното съдебно решение, е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като са непълни, такава грешка не може да доведе до неговата отмяна.

117

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите всъщност оспорват само един елемент от логическия анализ, на който се опира Общият съд, за да отхвърли третата част от първото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство.

118

В това отношение, от една страна, видно от точки 178—180 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда и отхвърля доводите в смисъл, че Споразумението за уреждане на спорове имало главно благоприятни последици за конкуренцията, считайки, че навлизането на Teva на пазарите на модафинил трябва да се квалифицира „по-скоро като забавено, контролирано и ограничено навлизане на тези пазари, отколкото като ранно навлизане“, както са твърдели жалбоподателите. От друга страна, в точки 186—190 от това решение той приема, че констатацията за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не може да се отхвърли поради твърдения акцесорен характер на ограничителните клаузи.

119

Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли частично като недопустима и частично като неотносима.

120

При това положение първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

121

В подкрепа на своето второ основание жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото при разглеждането на антиконкурентните последици от Споразумението за уреждане на спорове.

122

В това отношение съгласно съдебната практика антиконкурентните цел и резултат на дадено споразумение са не кумулативни, а алтернативни условия за прилагането на забраната, посочена в член 101, параграф 1 ДФЕС. Поради това не е необходимо да се разглеждат резултатите от споразумение, след като е установена неговата антиконкурентна цел (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 55 и цитираната съдебна практика).

123

След като впрочем при разглеждането на първото основание, отнасящо се за извършените от Общия съд преценки при определянето дали е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не се откри никаква грешка при прилагане на правото, не е необходимо да се разглежда второто основание, свързано с антиконкурентните последици от Споразумението за уреждане на спорове.

124

При това положение разглежданата жалба следва да се отхвърли.

125

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата до Съда е неоснователна, той се произнася по съдебните разноски.

126

В член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, се предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

127

Тъй като жалбоподателите са загубили делото, а Комисията е поискала да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени за заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: