–

за MTÜ Eesti Suurkiskjad, от M. Ellermaa и E. Lopp,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за датското правителство, от D. Elkan, J. F. Kronborg и C. Maertens, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и M. Kopetzki, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Haasbeek, C. Hermes, E. Randvere, N. Ruiz García и K. Toomus, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, буква и), член 2, параграф 3 и член 14, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193) (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между MTÜ Eesti Suurkiskjad и Keskkonnaamet (Служба по околната среда, Естония) относно законосъобразността на административен акт за определяне на квотите за лов на вълци.

3

Съгласно петнадесето съображение от Директивата за местообитанията:

„като има предвид, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната […]; като има предвид, че следва да се предвидят [мерки за управление], свързани с определени видове, ако това е оправдано предвид състоянието на запазване, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия“.

4

Член 1 от тази директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

[…]“.

5

Член 2 от посочената директива предвижда:

„1.   Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.

2.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.

3.   Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.

6

Член 11 от същата директива има следния текст:

„Държавите членки осъществяват наблюдение на нивото на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове“.

7

Член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията предвижда:

„Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

8

Съгласно член 14, параграф 1 от тази директива:

„Ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и [на] тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове“.

9

Член 16, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„В случай че няма друго задоволително решение и при условие че дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище, държавите членки могат да предоставят дерогация от разпоредбите на членове 12, 13 и 14 и от член 15, букви а) и б):

10

Приложение II към същата директива е озаглавено „Растителни и животински видове от значение за Общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитени зони“ и сред изброените в него животински видове е и „Canis lupus (с изключение на естонската популация […])“.

11

Съгласно приложение IV към Директивата за местообитанията, озаглавено „Растителни и животински видове от интерес за Общността, които се нуждаят от строга защита“, Canis lupus е един от тези животински видове, „с изключение на […] естонските популации“.

12

Съгласно приложение V към тази директива, озаглавено „Растителни и животински видове от интерес за Общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление“, естонските популации на Canis lupus могат да бъдат предмет на такива мерки.

13

Член 1 от Looduskaitseseadus (Закон за опазване на природата, RT I 2004, 38, 258), в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за опазване на природата“), има следния текст:

„Този закон цели:

[…]“.

14

Член 3 („Благоприятно състояние на местообитанията и на видовете“), параграф 2 от Закона за опазване на природата предвижда:

„Състоянието на даден вид е благоприятно, ако числеността на популацията му показва, че този вид ще остане дългосрочно жизнеспособен елемент на естественото си местообитание или на размножителното си местообитание, ако естественият му район на разпространение не намалява и ако е налице и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание за дългосрочно поддържане на популацията на вида“.

15

Член 49 („Планове за действие за опазване и управление на видовете“) от този закон гласи:

„(1) План за действие се разработва:

(2) Планът за действие съдържа:

[…]“.

16

Член 21 („Мониторинг на дивеча“), параграф 4 от Jahiseadus (Закон за лова, RT I 2013, 2), в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за лова“), предвижда:

„Органът по параграф 3 от този член [Keskkonnaagentuur (Агенция по околната среда, Естония)] ежегодно изготвя мониторингов доклад за дивеча. Мониторинговият доклад съдържа следните данни:

17

Член 22 („Квоти и структура на лова“), параграф 2 от Закон за лова гласи:

„Службата по околната среда ежегодно определя ловните квоти за кафява мечка, вълк, рис и сив тюлен въз основа на докладите по член 21, параграф 4 от този закон и на предложението на Ловния съвет“.

18

На 4 октомври 2012 г. естонският министър на околната среда приема „План за действие за опазване и управление на едрите хищници (Canis lupus (вълк), Lynx lynx (рис) и Ursus arctos (кафява мечка) за периода 2012—2021 г.“ (наричан по-нататък „планът за действие за периода 2012—2021 г.“).

19

Планът за действие за периода 2012—2021 г. определя състоянието на естонските популации на едри хищници като благоприятно и има за цел, наред с другото, да поддържа благоприятното състояние на запазване на вълка както на равнището на естонската, така и на равнището на балтийската популация. В този план за действие съответно се поставя целта да се поддържат годишно от 15 до 25 глутници вълци с малки преди началото на ловния сезон, така че общата популация на вида на естонска територия да е от около 150 до 250 индивида. В тези граници се определят годишни цели в зависимост от резултатите от мониторинга, а числеността на популацията се поддържа във въпросните граници чрез лов. Целта е също така да се намалят щетите от вълка, по-специално като се отдаде предимство на лова в районите, в които той нанася щети.

20

Според въпросния план за действие самата балтийска вълча популация е част от евразийската вълча популация, чийто естествен район на разпространение обхваща Естония, Латвия, Литва, Североизточна Полша, Беларус, Северна Украйна и някои руски области. В същия план за действие е посочен приблизителният брой на вълците в Латвия и Литва към 2008 г. и в граничещите с Естония райони на Русия към 2010 г. В него се уточнява и че планове за защита или за опазване и управление на вълка са приети в Република Латвия, Република Финландия и Република Беларус и че такива планове в момента се разработват в Република Литва и Република Полша, докато в Русия липсват. Планът за действие за периода 2012—2021 г. освен това дава информация дали вълкът подлежи на лов в тези държави членки и трети страни. В областта на международното сътрудничество планът за действие подчертава по-специално участието на Република Естония в работната група на Международния съюз за защита на природата (наричан по-нататък „IUCN“), както и връзките на представителя на тази държава членка с неговите латвийски, литовски, полски, финландски, шведски, норвежки и руски колеги. Въпросният план за действие предвижда и редовен обмен на информация между Република Естония и Република Латвия относно количествените промени в популациите на едри хищници и относно ловните квоти, както и дейно участие на Република Естония в международни проекти, свързани с организацията на опазването и управлението на едри хищници.

21

На основание член 22, параграф 2 от Закона за лова със заповед от 29 октомври 2020 г. Службата по околната среда определя, че първоначалната квота за лов на вълци за ловен сезон 2020/2021 г. на територията на Естония е 140 екземпляра, разпределени в 20 управленски зони, отдавайки предимство на животновъдните зони и на зоните, в които има щети, нанесени от този животински вид.

22

Жалбоподателят в главното производство, естонско сдружение за опазване на околната среда, подава пред Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин, Естония) жалба за отмяна на тази заповед. В подкрепа на жалбата си то изтъква по-специално, че в Естония състоянието на запазване на вълка не може да се счита за „благоприятно“ по смисъла на член 3 от Закона за опазване на природата и че разрешаването на лова на 140 вълка прави още по-трудно постижима целта да се осигури поддържането или възстановяването на този вид в благоприятно състояние на запазване.

23

С решение от 1 октомври 2021 г. Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин) отхвърля тази жалба.

24

Отхвърлителното решение е потвърдено от Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония).

25

Жалбоподателят в главното производство подава пред Riigikohus (Върховен съд, Естония), който е запитващата юрисдикция, касационна жалба срещу потвърдителното решение на въззивния съд.

26

Според запитващата юрисдикция не е ясно, първо, дали когато приема мерки за управление на основание член 14 от Директивата за местообитанията, държавата членка следва — за да провери съвместимостта на тези мерки с целта да се осигури поддържането или възстановяването на съответния вид в „благоприятно състояние на запазване“ по смисъла на член 1, буква и), втора алинея от тази директива — да вземе предвид състоянието на запазване на популацията на този вид на своята територия, или е възможно да вземе предвид състоянието на запазване на популацията, намираща се на територията на други държави — членки на Европейския съюз, в случая балтийската популация.

27

В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че „благоприятното“ състояние на запазване на балтийската вълча популация е безспорно, но според жалбоподателя поради оценката на IUCN не е възможно да се приеме, че състоянието на запазване на естонската вълча популация е благоприятно.

28

В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, второ, че доколкото ѝ е известно, по отношение на опазването на въпросната вълча популация не съществува никаква форма на официално сътрудничество между държавите членки, на чиято територия се простира естественият район на разпространение на тази популация, а само неформална комуникация между учени.

29

Трето, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали, с оглед по-специално на решения от 14 юни 2007 г., Комисия/Финландия (C‑342/05, EU:C:2007:341), и от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги) (C‑217/19, EU:C:2020:291), може да е в „благоприятно състояние на запазване“ по смисъла на Директивата за местообитанията популация на вид, който във връзка с дадена държава членка е категоризиран като „уязвим“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN (наричан по-нататък „Червеният списък на IUCN“). В това отношение тя отбелязва, че в приетия след плана за действие за периода 2012—2021 г. план за действие за периода 2022—2031 г. балтийската вълча популация е отнесена към категорията „незастрашена“ (LC) на Червения списък на IUCN, докато естонската вълча популация е квалифицирана като „уязвима“(VU), а без съседните популации — дори като „застрашена“ (EN).

30

Накрая, четвърто, запитващата юрисдикция посочва, че в спора по главното производство Службата по околната среда и Агенцията по околната среда неизменно поддържат, че увеличаването на броя на вълците би довело до силно социално и икономическо напрежение. Всъщност един от основните аргументи за разрешаването на лова на вълци бил необходимостта да се намалят щетите, нанасяни от този животински вид, най-вече върху добитъка.

31

При тези обстоятелства Riigikohus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, буква и) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че когато обитаваща територията на държава членка популация на животински вид е класифицирана в категорията „уязвима“ на Червения списък на IUCN, това изключва възможността състоянието на запазване на този вид на територията на тази държава членка да се счита за „благоприятно“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това посочената юрисдикция по същество иска да се установи дали въпросният член 1, буква и) трябва да се тълкува в смисъл, че когато приема мерки за управление на основание член 14, параграф 1 от тази директива, дадена държава членка е длъжна да осигури благоприятно състояние на запазване на обитаващата територията ѝ популация от този вид, или в смисъл че тази държава членка може да вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация, чийто естествен район на разпространение се простира извън нейната територия, и евентуално в каква степен и при какви условия.

33

Като начало е уместно да се припомни, че съгласно член 12 от Директивата за местообитанията във връзка с буква а) от приложение IV към нея вълкът по принцип е от видовете „от интерес за Общността“, за които следва да се осигури „строга защита“ по смисъла на този член 12.

34

Буква а) от приложение IV обаче изключва от обхвата на тази строга защита в частност естонските вълчи популации.

35

Тези популации съответно са включени в буква а) от приложение V към Директивата за местообитанията като животински вид от интерес за Общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление, и следователно попадат в обхвата на член 14 от тази директива.

36

Що се отнася до мерките за управление, на които могат да подлежат видовете, включени в приложение V към Директивата за местообитанията, следва да се отбележи, че съгласно член 14, параграф 1 от тази директива, „[а]ко в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и [на] тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове“.

37

От самия текст на тази разпоредба следва, че държавите членки разполагат с известна свобода на преценка, за да определят необходимостта от приемане на мерки в приложение на посочената разпоредба, които да ограничат използването на видовете, включени в приложение V към Директивата за местообитанията (решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 53).

38

Същевременно тази свобода на преценка е ограничена от задължението да се гарантира, че вземането от природата на екземпляри от даден вид и използването им са съвместими с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 55).

39

Всъщност следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2 от Директивата за местообитанията мерките, вземани от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да поддържат или възстановяват благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността (решение от 29 юли 2024 г., ASCEL,C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 56).

40

Освен това, видно от петнадесето съображение от Директивата за местообитанията, законодателят на Съюза е преценил, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната и че следва да се предвидят мерки за управление за определени видове, „ако това е оправдано предвид състоянието на запазване“, включително забрана на определени начини на ловене или убиване, както и същевременно възможност за дерогации при определени условия. Така, както личи от израза, „ако това е оправдано предвид състоянието на запазване“, приемането на такива мерки трябва да бъде обосновано от необходимостта от поддържане или възстановяване на съответния вид в благоприятно състояние на запазване (решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 57).

41

От друга страна, когато даден животински вид е в неблагоприятно състояние на запазване, компетентните органи трябва да предприемат мерки по смисъла на член 14 от Директивата за местообитанията, за да подобрят състоянието на запазване на вида, така че в бъдеще неговите популации да достигнат трайно благоприятно състояние на запазване (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 69).

42

Накрая, оценката на състоянието на запазване на даден вид и на целесъобразността да се приемат мерки на основание член 14 от Директивата за местообитанията, трябва отчита в частност най-актуалните научни данни, получени благодарение на наблюдението, предвидено в член 11 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 65). В това отношение по силата на принципа на предпазните мерки, закрепен в член 191, параграф 2 ДФЕС, ако след преценка на най-добрите налични научни данни продължава да има несигурност по въпроса дали използването на даден вид от интерес за Общността е съвместимо с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване, съответната държава членка трябва да не разрешава такова използване (решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 72 и цитираната съдебна практика).

43

В случая от акта за преюдициално запитване и от преписката, с която разполага Съдът, се вижда, че в плана за действие за периода 2012—2021 г. състоянието на запазване на вълка в Естония е определено като благоприятно. В този контекст са взети предвид и споменатите в точка 20 от настоящото решение данни за съседни държави членки и трети страни.

44

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва в частност, че в последващия план за действие, изготвен за периода 2022—2031 г., естонската вълча популация е класифицирана в категорията „уязвима“ на Червения списък на IUCN, тоест, съгласно дефиницията в Насоките за използване на категориите и критериите на Червения списък на IUCN, като „изложен[а] на висок риск от изчезване в дивата природа“.

45

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че понятието „състояние на запазване на вид“ е дефинирано в член 1, буква и), първо изречение от Директивата за местообитанията като съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2 от тази директива.

46

От друга страна, следва да се отбележи, че съгласно член 1, буква и), втора алинея от посочената директива състоянието на запазване на даден вид се счита за благоприятно, ако са изпълнени три кумулативни условия. Първо, въз основа на данните от динамиката на вида трябва да може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект. Второ, естественият район на разпространение на вида не трябва нито да намалява, нито да е вероятно да намалее в обозримо бъдеще. Трето, необходимо е да бъде налице и вероятно да продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид (решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 60 и цитираната съдебна практика).

47

От практиката на Съда по член 16 от Директивата за местообитанията, който позволява на държавите членки да дерогират разпоредбите на членове 12—15 от нея и чието прилагане зависи, наред с другото, и от поддържането на популациите на съответния вид в благоприятно състояние на запазване в района на естественото му разпространение, следва, че това състояние трябва да съществува и да се оценява, на първо място и задължително, на местно и национално равнище, така че неблагоприятното състояние на запазване на въпросния вид на територията на държава членка или на част от нея да не бъде прикривано чрез извършена само на трансгранично равнище преценка, която може да сочи, че този вид е в благоприятно състояние на запазване (решение от 11 юли 2024 г., WWF Österreich и др., C‑601/22, EU:C:2024:595, т. 57).

48

Същото по необходимост важи и при прилагането на член 14 от Директивата за местообитанията. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 39 и 40 от заключението си, ако състоянието на запазване на даден вид не е благоприятно в държавата членка, на чиято територия поне потенциално се простира естественият му район на разпространение, то тогава там този вид не може да изпълнява, или поне не напълно, екологичната си функция, дори ако популацията му в тази държава членка е част от популация в благоприятно състояние на запазване.

49

Що се отнася обаче, на първо място, до факта, че естонската вълча популация е класифицирана в категорията „уязвима“ на Червения списък на IUCN, трябва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 85 от заключението си, че за целите на дефинирането на понятието „състояние на запазване на вид“ нито член 1, буква и), нито която и да било друга разпоредба от Директивата за местообитанията препращат към Червения списък на IUCN или към използваните за съставянето му критерии като показател за благоприятното или съответно неблагоприятното състояние на запазване на даден вид.

50

Освен това, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, оценителният метод, използван за целите на класифицирането на видовете в Червения списък на IUCN, се различава от метода, който трябва да се приложи съгласно член 1, буква и) от Директивата за местообитанията.

51

Поради това, макар, както по същество подчертава генералният адвокат в точка 86 от заключението си, данните, критериите и преценките, въз основа на които даден вид е класифициран в Червения списък на IUCN, да могат да бъдат част от научните данни, които съответната държава членка трябва да вземе предвид за целите на собствената си оценка (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2007 г., Комисия/Финландия, C‑342/05, EU:C:2007:341, т. 26 и 27, от 23 април 2020 г., Комисия/Финландия (Пролетен лов на мъжки обикновени гаги),C‑217/19, EU:C:2020:291, т. 77—88, и от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 65 и 78), класифицирането на даден вид в Червения списък на UICN, и по-специално в категорията „уязвим“ на национално равнище, само по себе си не изключва възможността състоянието на запазване на този вид на територията на съответната държава членка все пак да се определи като благоприятно, ако са изпълнени кумулативните условия по член 1, буква и), втора алинея от Директивата за местообитанията.

52

Що се отнася, на второ място, до тези кумулативни условия, следва да се отбележи, че за да се определи дали на територията на държава членка състоянието на запазване на даден вид е благоприятно, от значение могат да бъдат данните за популациите на този вид в други държави членки или дори в трети страни. Това съответно важи особено за защитените животински видове, които изискват големи местообитания като вълка и чийто „естествен район на разпространение“ — един от релевантните критерии, за да се определи дали състоянието на запазване на вида е благоприятно — е по-широк от географското пространство, притежаващо физическите и биологичните характеристики от решаващо значение за техния живот и размножаване (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., ASCEL, C‑436/22, EU:C:2024:656, т. 61 и цитираната съдебна практика).

53

Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 48—52 от заключението си, популациите на животински видове — особено на животински видове, подобни на вълка — обитаващи и държави членки или трети страни, съседни на тази, която възнамерява да приеме мерки за управление на основание член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията, ще са от значение за извършваната от тази държава членка проверка дали състоянието на запазване на въпросната популация на нейна територия е благоприятно или не, ако е налице обмен между тези популации, тъй като този обмен може да оказва въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популацията на този вид на посочената територия, по смисъла на член 1, буква и), първа алинея от тази директива.

54

Всъщност такъв обмен може по-специално да компенсира, при имиграция, загубата на екземпляри от даден вид или, обратно, да намали, при емиграция, прекомерното нарастване на популацията на този вид в съответната държава членка. От друга страна, този обмен може да засили генетичната изменчивост на тази популация.

55

Освен това, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точка 53 от заключението си, обменът между популациите в държави членки или в трети страни, които популации са част от една и съща популация, в случая балтийската и даже евразийската вълча популация, може дори да е условие sine qua non за опазването на този животински вид, по-специално що се отнася до популациите, обитаващи държави членки, чиято площ е сравнително ограничена и използваемото естествено местообитание следователно е твърде малко за жизнеспособна популация. В такъв случай съответният вид може да осигури оцеляването си в такава държава членка само ако популацията му — която няма да е жизнеспособна, ако остане изолирана — поддържа постоянен обмен с популации от същия вид, обитаващи съседни държави членки или трети страни. Въз основа на този обмен съответно е възможно да се установи, че за тази популация са изпълнени трите кумулативни условия за благоприятно състояние на запазване, предвидени в член 1, буква и), втора алинея от Директивата за местообитанията.

56

Следва да се подчертае обаче, че от текста на тази разпоредба, припомнена в точка 46 от настоящото решение, е видно, че за да се приеме, че състоянието на запазване на даден вид е благоприятно, не е достатъчно данните от динамиката на популацията му да сочат, че въпросният вид продължава да е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание, естественият му район на разпространение да не намалява и да е налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид. Необходимо е също така, първо, въз основа на данните от динамиката на популацията на въпросния вид да може да се приеме, че този вид ще продължи да бъде жизнеспособен елемент на естественото си местообитание в дългосрочен аспект, второ, да няма вероятност естественият район на разпространение на този вид да намалее в обозримо бъдеще, и трето, вероятно да продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид.

57

Следователно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, за да се констатира, че състоянието на запазване на даден вид е благоприятно, е необходимо освен настоящото положение да е задоволително от гледна точка на тези критерии, и да се гарантира, че то ще се запази такова и в бъдеще.

58

В това отношение следва да се отчита по-специално, първо, всяка предвидима промяна, която може да засегне обмена между популацията, обитаваща съответната държава членка, и другите популации, част от същата популация.

59

Такава промяна е посоченото от запитващата юрисдикция издигане на гранични огради между, от една страна, Република Естония, Република Латвия и Република Литва и от друга страна, Република Беларус и Руската федерация. Всъщност тези огради могат да засегнат обмена между, от една страна, популациите на въпросния вид в тези държави членки и от друга страна, популациите на този вид в Беларус и Русия.

60

Второ, следва да се държи сметка какво е равнището на правна защита на съответния вид в съседните държави членки и трети страни.

61

Поначало може да се предположи, че констатираният обмен между популацията на съответния вид в дадена държава членка и популациите на този вид в други държави членки ще се запази, щом като за тези държави членки, също както за първата държава членка, важат изискванията на Директивата за местообитанията.

62

За сметка на това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 63 и 64 от заключението си, при липсата в трета страна на защита, сравнима с осигуряваната от Директивата за местообитанията или поне от Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания, подписана на 19 септември 1979 г. в Берн (ОВ L 38, 1982 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 3, стр. 200), няма никаква правна гаранция срещу бъдещо влошаване на обитаващите тази трета страна популации и съответно на обмена с популацията в съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., WWF Österreich и др., C‑601/22, EU:C:2024:595, т. 62 и 63 и цитираната съдебна практика).

63

Накрая, трето, както отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, на отношенията с популациите в съседни държави членки и трети страни трябва да се придаде още по-голямо значение, когато тези държави членки и трети страни не само прилагат сходни защитни режими, но си сътрудничат с въпросната държава членка за защитата на съответния вид и съгласуват с нея например защитните си мерки, така че да оптимизират обмена между съответните популации.

64

Освен това, за да се гарантира, както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, че вземането от природата на екземпляри от даден вид и използването им са съвместими с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване, може да се окаже наложително държавата членка, на територията на която обитава вълча популация, част от популация с естествен район на разпространение, простиращ се извън тази територия, и която възнамерява да вземе под внимание обмена между вълчата популация на своята територия и популациите в съседни държави членки или трети страни, да споделя с последните информация относно трансграничното движение, наблюдавано при екземплярите от този вид, както и относно мерките за управление, които тези държави членки или трети страни предприемат или възнамеряват да предприемат по отношение на обитаващите тяхната територия популации. Всъщност, от една страна, такъв информационен обмен може да направи по-точна преценката на съответната държава членка относно размера на собствената ѝ популация. От друга страна, информацията относно мерките за управление, прилагани или планирани от въпросните държави членки или трети страни, може да се окаже необходима, за да се увери тази държава членка, че състоянието на запазване на съответния вид на нейна територия действително може да се счита за благоприятно. Накрая, информацията относно мерките, прилагани или планирани от съседните държави членки или трети страни, може да се окаже необходима, за да се увери тази държава членка, че мерките, които възнамерява да вземе по отношение на този вид, ще бъдат съвместими с поддържането му на нейна територия в благоприятното състояние на запазване.

65

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали предвид обстоятелствата, споменати в точки 45—64 от настоящото решение, състоянието на запазване на вълка в Естония може да се счита за благоприятно към момента на приемане на плана за действие за периода 2012—2021 г. и евентуално дали мерките за управление, утвърдени с процесната заповед, посочена в точка 21 от настоящото решение, са съвместими с поддържането на вълка в това състояние.

66

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първи, втори и трети въпрос следва да се отговори, че член 1, буква и) от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че

67

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че когато с оглед на приемането на мерки за управление на основание член 14 от тази директива се оценява състоянието на запазване на даден животински вид, е възможно да се вземат под внимание икономически, социални и културни изисквания, както и регионални и местни особености по смисъла на член 2, параграф 3.

68

Както отбелязва генералният адвокат в точки 73—79 от заключението си, икономически, социални и културни изисквания, както и регионални и местни особености, характерни за дадена държава членка, могат да са от значение за преценката дали състоянието на запазване на обитаващ нейната територия вид е благоприятно или не по смисъла на член 1, буква и) от Директивата за местообитанията. Всъщност такива изисквания и особености е възможно да са част от въздействията, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответния вид на територията, посочена в член 2, параграф 1 от тази директива.

69

Както обаче по същество подчертава и генералният адвокат в точки 80—82 от заключението си, когато не са изпълнени трите кумулативни условия по член 1, буква и), втора алинея от Директивата за местообитанията, състоянието на запазване на съответния вид при всяко положение не може да се счита за благоприятно. Всъщност постигането на целта за опазване на вида, посочена в член 2, параграф 2 от тази директива, би било застрашено, ако на държавите членки беше позволено да приемат, че макар тези условия да не са изпълнени, състоянието на запазване на вида все пак трябва да се счита за благоприятно въз основа на изискванията или особеностите, към които препраща член 2, параграф 3 от посочената директива (вж. по аналогия решения от 7 ноември 2000 г., First Corporate Shipping, C‑371/98, EU:C:2000:600, т. 23, и от 14 януари 2010 г., Stadt Papenburg, C‑226/08, EU:C:2010:10, т. 31).

70

По същата причина визираните в член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията икономически, социални и културни изисквания и регионални и местни особености, които впрочем не представляват самостоятелна дерогация от въведения със същата директива общ режим на защита (решение от 14 януари 2010 г., Stadt Papenburg, C‑226/08, EU:C:2010:10, т. 32), не могат да се изтъкват като основание за изключване на задължението да се гарантира, че вземането на екземпляри от даден вид от природата и използването им са съвместими с поддържането на този вид в благоприятно състояние на запазване, задължение, което, както бе посочено в точка 38 от настоящото решение, ограничава свободата на преценка, с която разполагат държавите членки по силата на член 14 от Директивата за местообитанията. Поначало само в границите на тази свобода на преценка държавите членки имат право да вземат под внимание тези изисквания и особености.

71

Предвид изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че когато с оглед на приемането на мерки за управление на основание член 14 от тази директива се оценява състоянието на запазване на даден животински вид, е възможно да се вземат под внимание икономически, социални и културни изисквания, както и регионални и местни особености по смисъла на член 2, параграф 3, щом като тези изисквания и особености представляват въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответния вид на територията, посочена в член 2, параграф 1 от същата директива. Състоянието на запазване на въпросния вид обаче не може да се счита за благоприятно въз основа на тези изисквания и особености, ако не са изпълнени трите кумулативни условия по член 1, буква и), втора алинея.

72

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: