1

С жалбата си до Съда по дело C‑269/23 P Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE (наричано по-нататък „Hengshi“) и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (наричано по-нататък „Jushi“) искат да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 1 март 2023 г., Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия (T‑480/20, наричано по-нататък „решение T‑480/20“, EU:T:2023:90), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на засягащите ги части от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/776 на Комисията от 12 юни 2020 година за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 на Комисията за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет (ОВ L 189, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „оспорваният регламент по дело T‑480/20“).

2

С жалбата си до Съда по дело C‑272/23 P Jushi иска да бъде отменено решението на Общия съд от 1 март 2023 г., Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия (T‑540/20, наричано по-нататък „решение T‑540/20“, а заедно с решение T‑480/20 наричани по-нататък „обжалваните решения“, EU:T:2023:91), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на засягащата го част от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/870 на Комисията от 24 юни 2020 година за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното изравнително мито, наложено върху вноса на продукти от стъклени влакна с непрекъсната нишка с произход от Египет, и налагане на окончателно изравнително мито върху регистрирания внос на продукти от стъклени влакна с непрекъсната нишка с произход от Египет (ОВ L 201, 2020 г., стр. 10, наричан по-нататък „оспорваният регламент по дело T‑540/20“, а заедно с оспорвания регламент по дело T‑480/20, наричани по-нататък „оспорваните регламенти“).

3

Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., е одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за създаване на СТО“). В приложение 1A към това споразумение по-специално се съдържа Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки.

4

Член 1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, озаглавен „Определение за субсидия“, гласи следното:

„1.1   За целите на това споразумение следва да се приема, че има субсидия, в случай че:

[…]

и

[…]“.

5

Член 2 от това споразумение, озаглавен „Специфичност“, гласи:

„2.1   За да се определи дали според дефинициите на член 1, параграф 1 една субсидия е специфична за определено предприятие или производство или за група предприятия или производства (наричани в това споразумение „определени предприятия“) под юрисдикцията на предоставящия субсидията орган, се прилагат следните принципи:

2.2   Субсидия, която е ограничена до определени предприятия, разположени в определен географски регион под юрисдикцията на предоставящия субсидията орган, следва да се счита за специфична. […]

[…]“.

6

В член 5 от посоченото споразумение, озаглавен „Неблагоприятни ефекти“, се посочва следното:

„Страна членка не трябва да причинява неблагоприятни ефекти върху интересите на други страни членки с използването на която и да било субсидия, посочена в член 1, параграфи 1 и 2 […]

[…]“.

7

Член 11 от същото споразумение, озаглавен „Образуване на процедура по разследване и последващо разследване“, предвижда следното в параграф 8:

„В случаи, когато стоките не се внасят пряко от страната на произхода, а се изнасят за страната членка вносител от страна посредник, разпоредбите на това споразумение следва да са напълно приложими и сделката или сделките трябва да се разглеждат като осъществени между страната на произхода и страната членка вносител за целите на това споразумение“.

8

Защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз, се урежда последователно от 1968 г. до 1994 г. с поредица регламенти, които са общи за тази област и за областта на дъмпинга, а след това с поредица специфични регламенти. Последният понастоящем от тези специфични регламенти е Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ L 143, 2018 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент 2016/1037“).

9

В съображения 2—5 от Регламент 2016/1037 се посочва следното:

10

Член 1 от този регламент, озаглавен „Принципи“, гласи:

„1.   Изравнително мито може да бъде налагано с цел компенсиране на всяка субсидия, която е била предоставена пряко или косвено за изработката, производството, износа или превоза на продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда.

2.   Независимо от параграф 1, когато продуктите не се внасят директно от държавата на произход, а се изнасят за Съюза от междинна държава, разпоредбите на настоящия регламент се прилагат изцяло и когато е целесъобразно, сделката или сделките се считат за състояли се между държавата на произход и Съюза“.

11

В член 2 от посочения регламент по-специално се предвижда, че за неговите цели:

12

Член 3 от същия регламент, озаглавен „Определение за субсидия“, е формулиран така:

„Счита се, че съществува субсидия, ако:

[…]

[…]; и

13

Член 4 от Регламент 2016/1037, озаглавен „Подлежащи на изравняване субсидии“, гласи:

„1.   Субсидиите са предмет на изравнителни мерки единствено ако са специфични по смисъла на параграфи 2, 3 и 4.

2.   За да се определи дали една субсидия е специфична за дадено предприятие, промишленост или група от предприятия или отрасли на промишлеността (наричани по-нататък „определени предприятия“) в рамките на компетентността на предоставящия орган, се прилагат следните принципи:

[…]

3.   Специфична е субсидията, която е ограничена до определени предприятия, разположени в даден географски район в рамките на компетентността на предоставящия орган. […]

[…]“.

14

Съгласно член 5 от този регламент, озаглавен „Изчисляване на размера на подлежащата на изравняване субсидия“:

„Размерът на подлежащите на изравняване субсидии се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания за субсидиране период. Обичайно този период е последната счетоводна година на получателя, но може да е и всеки друг период, който е не по-кратък от шест месеца преди започването на разследването, за което има надеждни финансови и други относими данни“.

15

Член 6 от посочения регламент, озаглавен „Изчисляване на ползата за получателя“, гласи:

„По отношение на изчисляването на ползата за получателя се прилагат следните правила:

[…]“.

16

Освен това в различни разпоредби от същия регламент — по-специално член 9, параграф 3, член 10, параграфи 7 и 13, член 11, параграфи 6, 7 и 10, член 13, параграфи 1—3, член 18, параграф 3, член 29а, параграф 1 и член 30, параграфи 1 и 2 — се предвиждат различни възможности в полза по-специално на „държавата на произход или износ“, „правителството на държавата на произход и/или износ“, „[публичните органи на] държавата на произход и/или износ“ и „правителството, което предоставя подлежащи на изравняване субсидии“.

17

Изложените в обжалваните решения факти, стоящи в основата на споровете, могат да се обобщят, както следва.

18

Hengshi и Jushi са две дружества, установени в Египет и учредени в съответствие със законодателство на тази държава. Всяко от тях е дъщерно дружество на установено в Китай дружество майка. Самите две дружества майки се притежават и контролират изцяло от холдингово дружество, което също е установено в Китай и чието наименование е „China National Building Materials Co. Ltd“. Последното е държавно дружество, притежавано непряко и контролирано изцяло от Комисията за надзор и управление на държавните активи към Държавния съвет, който орган е прикрепен към същия Държавен съвет и контролиран от него.

19

Hengshi и Jushi извършват разнообразна дейност в сектора на производството, предлагането на пазара и износа, по-специално към Съюза, на продукти от стъклени влакна, които се използват, inter alia, за създаване на леки композитни материали с приложение в области като автомобилната, корабостроителната и авиационната промишленост, производството на вятърна енергия и строителството.

20

Те са установени в географски район, наречен „Китайско-египетска суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество“ (наричана по-нататък „зоната СИТС“).

21

По силата на споразумение за сътрудничество, подписано на 21 януари 2016 г. между китайското и египетското правителство, вследствие на поредица от общи инициативи, зоната СИТС се управлява и развива съвместно. За тази цел египетското правителство предоставя някои освобождавания от фискални задължения на предприятията, които са притежавани от китайски или китайско-египетски субекти и са установени в тази зона, и им предоставя площи и работна сила при условия, определени в приложимата египетска правна уредба. От своя страна китайското правителство пряко или косвено предоставя на тези предприятия различни финансови ресурси при привеждането в действие на глобален проект, озаглавен „Един пояс, един път“, по който по-специално е предвидена възможност китайски предприятия, които ще се установят в трети държави, да се ползват от различни фискални и финансови мерки под формата например на заеми, инвестиции и застраховане на кредити.

22

През май и юни 2019 г. на основание членове 10 и 11 от Регламент 2016/1037 Европейската комисия образува две производства за разследване на възможни субсидии, с които се ползва вносът на някои продукти от стъклени влакна в Съюза, след като до нея са подадени жалби съответно от дружеството Tech-Fab Europe eV (наричано по-нататък „Tech-Fab Europe“) и от Association des producteurs de fibres de verre européens (APFE) (Сдружение на европейските производители на стъклени влакна).

23

След приключването на разследванията, през юни 2020 г. Комисията последователно приема оспорвания регламент по дело T‑480/20 и оспорвания регламент по дело T‑540/20. И с двата оспорвани регламента се въвеждат изравнителни мита за продуктите от стъклени влакна, за които се отнасят разследванията и които се внасят в Съюза, съответно, от Hengshi и Jushi, що се отнася до първия регламент, и от Jushi, що се отнася до втория регламент. В тези регламенти Комисията приема, че при привеждането в действие на различните инициативи, посочени в точка 21 от настоящото решение, Hengshi и Jushi са се ползвали от пакет субсидии, предоставени от египетското правителство. Според тази институция някои от квалифицираните по този начин мерки по същество са резултат от сътрудничество между египетското и китайското правителство.

24

На 28 юли 2020 г. Hengshi и Jushi подават в секретариата на Общия съд жалба, с която искат оспорваният регламент по дело T‑480/20 да бъде отменен. В подкрепа на жалбата те изтъкват шест основания, отнасящи се за нарушаване на Регламент 2016/1037, а едно от тях — за нарушаване на правото им на защита.

25

На 20 октомври 2020 г. Tech-Fab Europe подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в спора в подкрепа на исканията на Комисията.

26

С определение от 26 януари 2021 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.

27

На 1 март 2023 г. Общият съд постановява решение T‑480/20, с което отхвърля жалбата като неоснователна.

28

Успоредно с това, на 27 август 2020 г. Jushi подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска оспорваният регламент по дело T‑540/20 да бъде отменен. В подкрепа на жалбата то изтъква пет основания, отнасящи се за нарушаване на Регламент 2016/1037, а две от тях — за нарушаване на правото му на защита и на правото на защита на египетското правителство. Освен по последния аспект, тези основания са идентични по същество с второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание, изтъкнати по дело T‑480/20.

29

На 14 декември 2020 г. APFE подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в спора в подкрепа на исканията на Комисията.

30

С определение от 28 април 2021 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.

31

На 1 март 2023 г. Общият съд постановява решение T‑540/20, с което отхвърля жалбата като неоснователна.

32

Изтъкнатите в първоинстанционното производство основания, които са релевантни за разглеждането на жалбите до Съда са следните. На първо място, с първата част от второто основание по дело T‑480/20 и с втората част от първото основание по дело T‑540/20 с идентични формулировки жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037, тъй като по същество е приела, че някои финансови помощи, предоставени им от китайското правителство, също трябва да се разглеждат като субсидии, които са предоставени от египетското правителство или е възможно да бъдат приписани на последното или то да носи отговорност за тях. В подкрепа на тези доводи те правят три отделни оплаквания, а именно че логическият анализ на Комисията се основава, първо, на погрешно тълкуване на текста на тези разпоредби от Регламент 2016/1037 и на контекста, в който последните се вписват, второ, на погрешно вземане предвид на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки за целите на тълкуването на този регламент, и трето — ако се допуснело, че това споразумение трябва да се вземе предвид — на погрешно тълкуване на последното в светлината на член 31 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“) и член 11 от Разпоредбите относно отговорността на държавата за неправомерни действия от международен характер, изготвени от Комисията по международно право на Организацията на обединените нации. Общият съд разглежда и отхвърля всички посочени доводи в точки 71—103 от решение T‑480/20 и в точки 38—70 от решение T‑540/20.

33

На второ място, Общият съд се произнася по втората част от второто основание, изтъкнато от Hengshi и Jushi по дело T‑480/20, и по третата част от първото основание, изтъкнато от Jushi по дело T‑540/20. В този контекст с идентични формулировки жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1037, тъй като е приела, че някои финансови помощи, които са им предоставени от китайското правителство, представляват специфични субсидии по смисъла на тези разпоредби. В подкрепа на тези доводи те твърдят по същество, че предвид техния текст и контекста, в който се вписват, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че за да може да се квалифицира като специфична, съответната субсидия трябва да е предоставена, тоест дадена, от определен орган на предприятия, попадащи в неговата юрисдикция. Те освен това твърдят, че в разглеждания случай такова изискване изключва възможността финансови помощи, предоставени от китайското правителство на установени в Китай предприятия и прехвърлени от последните на установени в Египет техни дъщерни дружества, и финансови помощи, предоставени пряко от това правителство на тези дъщерни дружества, да бъдат квалифицирани като специфични субсидии, предоставени от египетски орган. Общият съд отхвърля посочените доводи в точки 106—109 от решение T‑480/20 и в точки 73—76 от решение T‑540/20.

34

На трето място, Общият съд се произнася по четвъртото основание, изтъкнато от Hengshi и Jushi по дело T‑480/20, и по третото основание, изтъкнато от Jushi по дело T‑540/20. В този контекст с идентични формулировки жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 3, точка 1, буква а), подточка ii) и точка 2, и член 5 от Регламент 2016/1037, тъй като е приела, че египетското правителство им е предоставило субсидия и по този начин им е осигурило полза, защото не събрало някои обичайно дължими мита при вноса в Египет от Jushi на материали, които трябвало да се използват като компоненти за производството на продуктите от стъклени влакна, предназначени за износ от Hengshi към Съюза. Общият съд отхвърля тези доводи в точки 162—171 от решение T‑480/20 и в точки 129—138 от решение T‑540/20.

35

На четвърто място, Общият съд се произнася по петото основание, изтъкнато от Hengshi и Jushi по дело T‑480/20, и по четвъртото основание, изтъкнато от Jushi по дело T‑540/20. В този контекст с идентични формулировки жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037, тъй като е приела, че отреденото от египетското правителство фискално третиране на загубите от курсови разлики вследствие на обезценяването на египетската лира, до което се стига през 2016 г., съставлява субсидия, осигуряваща de facto специфична полза на ограничен брой ориентирани към износ предприятия, които осъществяват основната част от своите дейности в чуждестранни валути и сред които са Hengshi и Jushi. Общият съд отхвърля тези доводи в точки 175—179 от решение T‑480/20 и в точки 142—146 от решение T‑540/20.

36

На пето и последно място, по дело T‑480/20 Общият съд се произнася по първата част от първото основание, изтъкнато от Hengshi и Jushi. В този контекст жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила по-специално член 1, параграф 1 и членове 5 и 6 от Регламент 2016/1037 при изчисляването на размера на предоставените на всяко от тях субсидии, за които трябва да се приложат изравнителни мерки. Общият съд отхвърля тези доводи в точки 32—58 от решение T‑480/20.

37

С жалбата си по дело C‑269/23 P Hengshi и Jushi искат от Съда:

38

С жалбата си по дело C‑272/23 P Jushi иска от Съда:

39

Комисията иска от Съда да отхвърли двете жалби до него и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

40

Tech-Fab Europe иска от Съда да отхвърли жалбата до него по дело C‑269/23 P и да осъди Hengshi и Jushi да заплатят съдебните разноски.

41

APFE иска от Съда да отхвърли жалбата до него по дело C‑272/23 P и да осъди Jushi да заплати съдебните разноски.

42

С решение, постановено от председателя на Съда на 8 декември 2023 г. след изслушване на страните, двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

43

В подкрепа на своите искания по дело C‑269/23 P Hengshi и Jushi изтъкват пет основания.

44

В подкрепа на своите искания по дело C‑272/23 P Jushi изтъква четири основания, които по същество са идентични с второто, третото и четвъртото основание по дело C‑269/23 P.

45

Със своето второ основание по дело C‑269/23 P — отнасящо се по същество за погрешно тълкуване и прилагане на член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037 — Hengshi и Jushi оспорват преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 81—103 от решение T‑480/20. Това основание е идентично с първото основание по дело C‑272/23 P, с което Jushi оспорва преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 48—70 от решение T‑540/20.

46

С това общо за двете дела основание, което съответства на основанията от първоинстанционното производство, обобщени в точка 32 от настоящото решение, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, приемайки за възможно Комисията да счете, че някои финансови помощи, предоставени им от китайското правителство пряко или посредством техните дружества майки, също трябва да се разглеждат като субсидии, които са предоставени от египетското правителство или е възможно да бъдат приписани на последното или то да носи отговорност за тях.

47

В това отношение те твърдят, на първо място, че тази правна квалификация и тълкуването, на което тя почива — изложени в точки 81—85 и 92—95 от решение T‑480/20 и в точки 48—52 и 59—62 от решение T‑540/20 — са несъвместими с текста на член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037, разглеждани предвид контекста, в който тези разпоредби се вписват, и преследваната с този регламент цел.

48

Всъщност, най-напред, в текстовете на различните езици на член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037 ясно и точно се посочвало, че понятието „субсидия“ включва единствено финансови помощи, които идват „от страна на правителството в държавата на произход или износ“, разбирано по принцип като обхващащо всеки „държавен или публичен орган на територията“ на тази държава, с едно-единствено изключение, а именно хипотезата на упълномощаване или възлагане от такива органи на „частен орган“ да изпълнява функции, които обикновено са от тяхната компетентност. Следователно тези разпоредби не позволявали в това понятие да се включат финансови помощи, произтичащи от правителство на друга държава. Освен това в посочените разпоредби се имали предвид субсидиите, които са „предоставени от“ съответното правителство, а не тези, които могат да бъдат „приписани“ на последното или за които то може „да носи отговорност“. Ето защо посоченото понятие можело да включва само субсидии, произтичащи пряко от това правителство, при отчитане на изрично и ограничително предвиденото изключение за частни органи, действащи от негово име.

49

По-нататък, това тълкуване се подкрепяло от контекста, в който се вписват член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037. По-специално с член 10, параграф 7 и член 13, параграф 1 от този регламент на държавата на произход или износ се предоставяли редица права и възможности. Нищо такова обаче не било предвидено в полза на други държави, ако се приеме възприетото тълкуване от Общия съд.

50

Накрая, в съображение 4 от Регламент 2016/1037 се посочвало, че този акт по-специално има за цел да се обяснят достатъчно подробно условията, при които се счита, че е налице субсидия, сред които не било условието, свързано с възможността финансова помощ, която произтича от правителството на държавата на произход или износ, тоест предоставена от последното, да се припише на правителството на друга държава или отговорността за нея да се носи от него. Като цяло законодателят на Съюза не възнамерявал преките чуждестранни инвестиции да попаднат в обхвата на този регламент.

51

На второ място, възприетото от Общия съд тълкуване на Регламент 2016/1037 не можело да се счете за обосновано и предвид Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки.

52

Всъщност, противно на констатацията на Общия съд в точки 96—100 от решение T‑480/20 и в точки 63—67 от решение T‑540/20, текстът на член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037 отчасти се различавал от текста на член 1 от това споразумение. По-специално, за разлика от последното — в което се предвиждало, че понятие „правителство“ по принцип обхваща „какъвто и да било държавен или общински орган на територията на страна членка“ — в първите се посочвало, че това понятие включва само всеки „държавен или публичен орган на територията на държавата на произход или износ“. На тази редакционна разлика обаче трябвало да се придаде някакво значение.

53

При всички положения, противно на констатацията на Общия съд в точки 101 и 102 от решение T‑480/20 и в точки 68 и 69 от решение T‑540/20, член 1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, чийто текст трябвало да се тълкува в съответствие с правилата, предвидени в член 31 от Виенската конвенция, ясно разкривал, че това споразумение също не позволява финансова помощ, произтичаща от правителството на страна — членка на СТО, да се квалифицира като субсидия, за която отговорност може да носи правителството на друга страна — членка на СТО. Всъщност, от посочения член 1 следвало, че субсидия „от „правителството“ [на] „страна членка“ е финансовата помощ, която „произтича“ от изпълнителен орган или от публичен орган „на територията“ на тази страна членка. Освен това, в посочения член не се предвиждала възможност отговорността за такава финансова помощ да се възложи на правителство на друга страна членка. Накрая, такова тълкуване се подкрепяло от контекста, в който този текст трябвало да се разбира, и от целта, преследвана със Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки.

54

Комисията, подкрепяна от APFE и Tech-Fab Europe, оспорва основателността на всички тези доводи.

55

Тъй като жалбоподателите твърдят, че в обжалваните решения са допуснати грешки при прилагане на правото — защото по същество Общият съд осъществил контрол за законосъобразност на оспорваните регламенти, основавайки се не само на погрешно тълкуване на Регламент 2016/1037, но също на погрешно разбиране на съществуващата правна връзка между този регламент и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, както и на погрешно тълкуване на това споразумение — в самото начало е необходимо да се определи дали това споразумение трябва да се вземе предвид от Съда и ако да, по какъв начин.

56

В това отношение, на първо място, съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите от международно споразумение, по което Съюзът е страна, могат да се изтъкват в подкрепа на жалба за отмяна на акт от вторичното право на Съюза, на възражение за незаконосъобразност на такъв акт или пък на иск за обезщетение само при условие че, от една страна, естеството и структурата на това международно споразумение допускат това, и от друга страна, предвид съдържанието си изтъкнатите разпоредби от посоченото международно споразумение са безусловни и достатъчно точни (решения от 3 юни 2008 г., Intertanko и др., C‑308/06, EU:C:2008:312, т. 43 и 45, от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 84, и от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 69).

57

Съдът обаче трайно е постановявал, че предвид естеството и структурата си Споразумението за създаване на СТО и споразуменията, съдържащи се в приложения 1—4 към него, по принцип не са норми, с оглед на които може да се осъществява контрол за законосъобразност на актовете от вторичното право на Съюза (решения от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 38 и цитираната съдебна практика, от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 85, и от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 71).

58

Следователно Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО, по принцип не е такава норма.

59

Същевременно в две изключителни хипотези, показващи волята на законодателя на Съюза да ограничи свободата си на действие при прилагането на правилата на СТО, съдът на Съюза трябва да осъществи контрол за законосъобразност на акт от вторичното право на Съюза или на актовете за неговото прилагане с оглед на Споразумението за създаване на СТО или на споразуменията, съдържащи се в приложения 1—4 към него. Става въпрос, първо, за хипотезата, в която с този акт Съюзът възнамерява да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на посочените споразумения, и второ, за случая, в който този акт препраща изрично към конкретни разпоредби от посочените споразумения (решения от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 40 и 41, от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 87, и от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 74 и 75).

60

Както следва от практиката на Съда, евентуалната воля на Съюза да изпълни конкретно задължение, поето в рамките на въпросните споразумения, се различава от задължението, което носи всяка страна — членка на СТО, в рамките на вътрешния си правен ред и на цялата си територия да следи за спазването на задълженията, произтичащи от правото на СТО (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование),C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 85). Следователно тази воля и конкретното задължение, за което тя се отнася, трябва да са видни от специфична разпоредба от акта от вторичното право на Съюза, за който става въпрос в дадения случай (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 45 и 46, и от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 79).

61

В разглеждания случай се налага констатацията, най-напред, че от никоя от разпоредбите от Регламент 2016/1037, на които се позовават жалбоподателите в рамките на това основание, не е видна каквато и да било воля на законодателя на Съюза с този акт да изпълни конкретно задължение, поето по Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, или, по-общо, по Споразумението за създаване на СТО и споразуменията, съдържащи се в приложения 1—4 към него.

62

По-нататък, никоя от тези разпоредби не препраща изрично към конкретни разпоредби от тези споразумения.

63

Накрая, макар в съображение 3 от Регламент 2016/1037 действително да се посочва, че „разпоредбите [от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки] следва да намерят възможно най-добро отражение в законодателството на Съюза“, този израз трябва да се разбира в смисъл, че макар при приемането на този регламент законодателят на Съюза да е възнамерявал да приведе в действие разпоредбите от това споразумение, той все пак не е искал да превръща посоченото споразумение в норма, с оглед на която може да се осъществява контрол за законосъобразност на актовете от вторичното право на Съюза (вж. по аналогия решения от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 52, и от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 78).

64

Следователно Общият съд погрешно приема в точка 99 от решение T‑480/20 и в точка 66 от решение T‑540/20, че целта с член 3, точка 1, буква а) от Регламент 2016/1037 е да се изпълни конкретно задължение, поето от Съюза в рамките на СТО. Същевременно, тъй като тази преценка, започваща с израза „[освен това]“, е извършена от Общия съд за изчерпателност, така допуснатата грешка при прилагане на правото не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

65

На второ място, от постоянната практика на Съда същевременно следва, че предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред актовете от вторичното му право изисква последните да се тълкуват във възможно най-голяма степен в съответствие с тези споразумения, по-специално, когато стремежът с такива актове е да се приведат в действие такива споразумения, стига техните разпоредби да са по същество идентични (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2015 г., Philips Lighting Poland и Philips Lighting/Съвет, C‑511/13 P, EU:C:2015:553, т. 60 и 63, и от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 30 и 31). Това тълкуване трябва да се извършва също така във възможно най-голяма степен в съответствие с релевантните правила и принципи от общото международно право, при съблюдаване на което Съюзът е длъжен да упражнява своите правомощия, когато приема посочените актове (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 291, и от 1 август 2022 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2022:604, т. 92).

66

По-специално принципът от общото международно право на съблюдаване и изпълнение на договорите добросъвестно (pacta sunt servanda), закрепен в член 26 от Виенската конвенция, предполага за целите на тълкуването на Споразумението за създаване на СТО и споразуменията, съдържащи се в приложения 1—4 към него, съдът на Съюза да държи сметка за тълкуването на тези споразумения, възприето от Органа за уреждане на спорове (ОУС) на СТО. Ако такова тълкуване липсва, Съдът трябва сам да тълкува посочените споразумения в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното право, които обвързват Съюза (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование),C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 92, и от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 32).

67

В разглеждания случай текстът на член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037 е по същество идентичен в множество аспекти с текста на член 1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържайки обаче разлики, които трябва да се вземат предвид. Поради това във възможно най-голяма степен трябва да се следи тълкуването на тази разпоредба да съответства на посочения член или, що се отнася до въпросите, по които посочената разпоредба съдържа разлики спрямо посочения член, то да не противоречи на задълженията на Съюза в СТО (вж. в този смисъл решение от 14 юли 1988 г., Fediol/Комисия, 188/85, EU:C:1988:400, т. 13).

68

Освен това, тъй като, както страните признават, ОУС все още не е уточнил смисъла на и обхвата на член 1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки в хипотеза като разглежданата в обжалваните решения, а преди тях в оспорваните регламенти, Съдът трябва сам да тълкува този член при условията, посочени в точка 66 от настоящото решение, в необходимата степен, за да се произнесе по изтъкнатите от жалбоподателите основания.

69

Страните спорят по същество кои са лицата, от които трябва да произтича дадена субсидия, за да може тя да бъде квалифицирана като такава по силата на Регламент 2016/1037. Ето защо е необходимо да се определи дали — и ако да, по какъв начин — посоченият акт урежда определянето на тези лица, като се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите от този акт трябва да се тълкуват при отчитане не само на техния текст, но и на контекста, в който се вписват, и на преследваните цели от правната уредба, от която са част (решения от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, EU:C:2005:362, т. 41, и от 1 август 2022 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2022:604, т. 115), както Общият съд припомня по същество в точка 78 от решение T‑480/20 и в точка 45 от решение T‑540/20.

70

На първо място, що се отнася до текста на разпоредбите от Регламент 2016/1037, трябва да се отбележи, най-напред, че в член 3, точка 1, буква а) от този регламент на понятието „субсидия“ се дава определение както от материална гледна точка, така и от гледна точка на лицата.

71

От материална гледна точка, от същия член 3, точка 1, буква а) по същество следва, че субсидията се формира от финансова помощ, която може да представлява практика, включваща директно прехвърляне на средства, отказ от обичайно дължими публични приходи или тяхно несъбиране, предоставяне или купуване на стоки или услуги, или пък плащане към финансиращ механизъм.

72

От гледна точка на лицата, в текстовете на различните езици на посочения член 3, точка 1, буква а) по същество се уточнява, че независимо от формата и естеството ѝ тази финансова помощ при всички положение трябва да идва „от страна на правителството“ (или „публичните органи“) на (или в) „държавата на произход“ или „държавата на износ“, само с едно изключение, а именно хипотезата, в която това правителство упълномощава или възлага на частен орган да разпредели финансова помощ от негово име. Следователно, освен при това изключение, като субсидия по смисъла на Регламент 2016/1037 може да се квалифицира само финансова помощ, чийто разпределител е правителството на държавата на произход или държавата на износ и която съответно произтича от поведение на последното.

73

По-нататък, в член 2 от Регламент 2016/1037 наред с други понятия се определя понятието „правителство“ и се уточнява естеството на връзката, която трябва да свързва последното с различните форми на финансови помощи по член 3, точка 1, буква а) от този регламент, за да може те да бъдат квалифицирани като „субсидии“, стига да са изпълнени другите условия, позволяващи да се даде такава квалификация. Що се отнася до понятието „правителство“, в член 2, буква б) от посочения регламент се уточнява, че то включва всеки „държавен или публичен орган на територията“ на държавата на произход или държавата на износ, като последната съответства на междинната държава, към която даден продукт е изнесен от държавата на произход и от която след това е внесен в Съюза. Що се отнася до връзката, която трябва да свързва правителството на едната или другата от тези държави с определена финансова помощ в конкретен случай, в член 2, буква а) от същия регламент се посочва, че за това правителство тя се изразява в „предоставян[е]“ на тази финансова помощ. Предвид изречението, в което е употребен, този термин трябва да се разбира съобразно обичайното му значение като сочещ поведение, чрез което едно лице дава или отпуска нещо на друго лице, било като му го предоставя официално или като му позволява на практика да се ползва от него.

74

Накрая, в никоя от тези разпоредби или в друга разпоредба от Регламент 2016/1037 изрично не се уточняват или уреждат под друг ъгъл условията и правните и практическите правила, при които финансова помощ може или трябва да се счита за предоставена от правителството на държавата на произход или износ.

75

При това положение, предвид текста на член 2, букви а) и б и член 3, точка 1, буква а) от Регламент 2016/1037, трябва да се приеме, че за да може финансова помощ да се квалифицира като „субсидия“, тези различни разпоредби при всички положения изискват да се докаже, че тази финансова помощ е предоставена на едно или няколко лица, определени от правителството на държавата на произход или държавата на износ на даден продукт, в смисъл, че публичен орган на територията на едната или другата от тези държави е следвал поведение, изразяващо се било в официално предоставяне на посочената финансова помощ на тези лица, било в допускане те на практика да се ползват от нея. И в единия, и в другия случай това поведение трябва да е имало определяща роля при отпускането на такава финансова помощ.

76

Нито в член 2, букви а) и б), нито в член 3, точка 1, буква а) от Регламент 2016/1037 обаче не се съдържа индикация или насока, изискваща или дори позволяваща да се приеме, че наличието на субсидия трябва да произтича само от такова поведение.

77

По-специално, от гледна точка на лицата, тези разпоредби не съдържат нищо, което да забранява извършване на квалифицирането като субсидия, ако е налице финансова помощ, произтичаща от правителството на държава, различна от държавата на произход или износ, стига с оглед на поведението на правителството на държавата на произход или износ да се докаже, че последното може да се считат за предоставило тази финансова помощ.

78

В допълнение, от материална гледна точка, някои видове финансови помощи, изброени в член 3, точка 1, буква а) от Регламент 2016/1037, могат да се характеризират с наличието на такова положение, като изразяващите се в допускане от правителството на държавата на произход или износ чрез поведението му на едно или няколко определени лица да се доставят средства или вещи, произтичащи от правителството на друга държава. Същото се отнася за някои видове финансови помощи, изброени в член 6 от този регламент, независимо дали става въпрос например за придобиване на капиталово участие, получаване на заем или гаранция по заем.

79

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписват членове 2 и 3 от Регламент 2016/1037, трябва да се отбележи, от една страна, че в член 1 от този регламент, както е видно от самото му заглавие, се посочват два принципа с многостранно значение за целите на тълкуването и прилагането на посочения регламент.

80

Така съгласно същия член 1, параграф 1 изравнително мито може да бъде налагано с цел компенсиране на „всяка субсидия, която е била предоставена пряко или косвено“ за изработката, производството, износа или превоза на продукт. В тази разпоредба се възприема широко определение на понятието „субсидия“ и това се потвърждава от употребата не само на думата „всяка“, но и на думите „пряко или косвено“, които е възможно да се отнесат както към начина, по който е предоставена субсидия, така и към лицето, което я получава, и към лицето, което я предоставя. В това отношение посочената разпоредба подкрепя виждането, че приложното поле на понятието „субсидия“, употребено в Регламент 2016/1037, може по-специално да обхване хипотезата, в която правителство на държавата на произход или износ предоставя официално на едно или няколко лица финансова помощ, произтичаща изначално, изцяло или отчасти, от правителството на друга държава, или им позволява на практика да получат тази помощ.

81

Освен това съгласно член 1, параграф 2 от Регламент 2016/1037 последният е приложим при наличие на субсидия, предоставена както от правителството на държавата на произход на продукт, така и от това на държавата на износ на този продукт. Макар този принцип да изключва възможността за квалифициране като субсидия, като такава, на произтичаща от друга държава финансова помощ, той същевременно позволява такава квалификация да се използва, ако е спазено изискването, описано в точка 77 от настоящото решение.

82

От друга страна, в съображение 5 от Регламент 2016/1037, с оглед на което трябва да се тълкуват членове 1—3 от този регламент, също се посочва, че за установяването на наличие на субсидия по-специално трябва да се докаже, че „има финансово участие на държавен или публичен орган в рамките на територията на дадена държава“, а това може да се направи, inter alia, като се докаже, че чрез своето поведение този орган официално е отпуснал или на практика е позволил на едно или няколко лица да получат финансова помощ, произтичаща изначално, изцяло или отчасти, от правителството на друга държава.

83

На трето и последно място, що се отнася до целта на Регламент 2016/1037, съгласно точка 80 от настоящото решение тя е на Съюза да се даде възможност да компенсира всяка предоставена, пряко или косвено, субсидия от правителствата на трети държави, от които произхождат или се внасят стоки, при предвидените в този регламент условия.

84

По-специално, предвид думите, употребени в членове 2 и 6 от посочения регламент, трябва да се приеме, че такава субсидия може да приеме формата на чуждестранна инвестиция, извършена от правителството на дадена трета държава, в едно или няколко предприятия, установени в друга трета държава, стига поведението на това правителство да позволява да се приеме, че то е осигурило тази финансова помощ на това или тези предприятия, предоставяйки им я официално или позволявайки им на практика да се ползват от нея.

85

В това отношение трябва да се припомни, че чуждестранните инвестиции, а именно инвестициите от всякакво естество, които установени в дадена държава инвеститори правят в предприятия или структури, извършващи стопанска дейност в други трети държави, за да установят, развият или поддържат трайни отношения с тези предприятия или структури, евентуално като ги контролират или им влияят, попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза — и по-конкретно на общата търговска политика, към която спада Регламент 2016/1037 — когато са преки, и в обхвата на споделената му компетентност, когато не са преки (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, C‑414/11, EU:C:2013:520, т. 45, и от 2 септември 2021 г., Република Молдова,C‑741/19, EU:C:2021:655, т. 26).

86

Вследствие на това член 2, букви а) и б) и член 3, точка 1 буква а) от Регламент 2016/1037 трябва да се тълкуват — предвид текста им, контекста, в който се вписват, и преследваната с този регламент цел — в смисъл, че позволяват на Комисията да приложи правната квалификация „субсидия“ за финансова помощ, произтичаща изначално, изцяло или отчасти, от правителството на трета държава, различна от държавата на произход или износ на даден продукт, когато е доказано, че финансовата помощ може да се счете за предоставено от правителството на тази държавата на произход или износ, предвид собственото му поведение. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, произнасяйки се по същество в този смисъл в точки 81—84 и 95 от решение T‑480/20 и в точки 48—51 и 62 от решение T‑540/20.

87

Това тълкуване не може да се оспори с довода, който жалбоподателите извеждат от член 10, параграф 7 и член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1037. Всъщност във всяка хипотеза в обхвата на този регламент правителството на държавата на произход или износ, което е възможно да се счете за предоставило субсидия, може да използва различните предвидени в тези разпоредби възможности, както впрочем и предвидените в другите разпоредби, изброени в точка 16 от настоящото решение. Освен това за целите на това използване или във връзка с него то може да се споразумее с правителството на третата държава, от която произтича изначално цялата или част от финансовата помощ, която може да се квалифицира като „субсидия“. Накрая, именно то трябва да отстрани или ограничи тази субсидия, например като промени своето поведение, или да вземе други мерки, свързани с последиците ѝ.

88

Съгласно цитираната съдебна практика в точки 65 и 66 от настоящото решение, за да се провери съответствието на тълкуването, възприето в точка 86 от това решение, със Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и със задълженията, произтичащи за Съюза от правото на СТО, трябва се определи също дали въпросното тълкуване е, ако не последователно, поне съвместимо с това споразумение и тези задължения. След като Съюзът е страна по това международно споразумение, съгласно постоянната практика на Съда самото тълкуване на последното трябва да се извърши чрез прибягване до релевантните правила от обичайното международно право, отразени в член 31 от Виенската конвенция, които обвързват институциите на Съюза и са част от неговия правен ред (решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 58 и цитираната съдебна практика).

89

Съгласно посочения член 31, параграф 1 договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, очертан в параграф 3 от посочения член, а също така в духа на обекта и целите на договора.

90

В това отношение, първо, трябва да се отбележи — както по същество посочва Общият съд в точка 98 от решение T‑480/20 и в точка 65 от решение T‑540/20 — че текстът на член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки по същество е идентичен с този на член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037, освен един конкретен аспект. Всъщност, за разлика от този регламент, в текста на френски език на посочения член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1) понятието „субсидия“ се определя като съответстващо на всяка „финансова помощ от правителство или от какъвто и да било държавен или общински орган на територията на страна членка“. Текстовете на посочения член на испански и английски език, които също са автентични, са формулирани идентично. С други думи, предвид текста ѝ, за разлика от член 3, точка 1 от Регламент 2016/1037, тази разпоредба, разглеждана отделно, може да се тълкува в смисъл, че всяка финансова помощ, произтичаща от правителството на страна — членка на СТО, която и да е тя, може да се квалифицира като субсидия, независимо от всякаква връзка между това правителство и държавата, от която произхождат или се изнасят дадени продукти.

91

Второ, що се отнася до контекста, в който се вписва член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, трябва да се отбележи, от една страна, че в текста на френски език на член 2, параграфи 2.1 и 2.2 от това споразумение се предвижда, че субсидията освен това трябва да бъде специфична било за определено предприятие, група предприятия, производствен отрасъл или група производствени отрасли „под юрисдикцията на предоставящия субсидията орган“, било за „определени предприятия, разположени в определен географски регион под юрисдикцията на предоставящия субсидията орган“. В текстовете на испански и английски език на същия член 2 пък се използват изразите „dentro de la jurisdicción de la autoridad otorgante“ и „within the jurisdiction of the granting authority“. Така в посочения член 2 се установява връзка между правителството, което предоставя субсидия, и предприятието или предприятията, на които такава субсидия е предоставена, и съответно продуктите, произлизащи от това предприятие или тези предприятия.

92

Следователно, разгледани заедно, член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1) и член 2 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки в действителност, изглежда, свеждат приложното поле на понятието „субсидия“ до финансовите помощи, които са предоставени от правителството на държавата на произход на тези продукти, стига тази държава да е член на СТО. Член 11, параграф 8 от същото споразумение потвърждава това тълкуване, разпростирайки същевременно приложното поле на това понятие върху финансовите помощи, предоставени от правителството на междинната държава, към която посочените продукти са изнесени от държавата на произход и от която след това са внесени в държавата по местоназначение, както го прави Регламент 2016/1037.

93

Същевременно никоя от трите разпоредби, посочени в предходната точка, не съдържа индикация или насока, която да оправдава изключването от приложното поле на това понятие на финансовите помощи, които, макар да е възможно да се счетат за предоставени от такова правителство, предвид собственото поведение на последното, все пак произтичат изначално, изцяло или отчасти, от правителството на друга страна — членка на СТО. В това отношение тези разпоредби изглеждат последователни спрямо елементите от текста и контекста на Регламент 2016/1037, които обосновават тълкуването, съдържащо се в точка 86 от настоящото решение.

94

От друга страна, същото се отнася за член 5 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, където се посочва, че с използването на субсидия никоя страна — членка на СТО, не трябва да причинява неблагоприятни последици за друга страна — членка на СТО. Посоченият член всъщност също може да се тълкува в смисъл, че на такава страна членка е забранено да прави това, не единствено предоставяйки сама такава субсидия, но и следвайки поведение, позволяващо на едно или няколко предприятия, установени на нейна територия или попадащи в нейната юрисдикция, да получат субсидия, произтичаща изначално, изцяло или отчасти, от друга страна — членка на СТО. Това по-специално може да е така, когато въвеждането на законодателство, приемането на решение, даването на разрешение или прибягването до всякаква друга мярка от страна — членка на СТО, е необходимо, за да се позволи на това предприятие или тези предприятия да се възползват на територията ѝ от финансова помощ, произтичаща от другата страна членка, независимо дали тази необходимост е от правно естество, или произтича от факта, че въпросната друга страна членка на практика е поставила ползването на тази финансова помощ в зависимост от такова законодателство, решение, разрешение или друга мярка.

95

В допълнение, някои видове финансови помощи, изброени в член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1), подточки i)—iv) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, които съответстват на изброените в член 3, точка 1, буква а) от Регламент 2016/1037, могат да се характеризират с наличието на такова положение, както бе отбелязано в точка 78 от настоящото решение.

96

Следователно, оказва се, че понятието за субсидия съгласно тълкуването му в точка 86 от настоящото решение не противоречи на задълженията на Съюза, произтичащи от текста на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, разбирани в техния контекст.

97

Трето, макар това споразумение да не съдържа никаква разпоредба, сочеща неговия предмет и неговата цел, от една страна, и да не се предшества от встъпителна част, евентуално съдържаща насоки в това отношение, от друга страна, съгласно доклада на Апелативния орган на СТО от 28 ноември 2002 г., озаглавен „Съединени щати — Изравнителни мита върху вноса на някои устойчиви на корозия плоски продукти от въглеродна стомана от Германия“ (WT/DS213/AB/R, точка 73), и доклада от 11 март 2011 г., озаглавен „Съединени щати — Окончателни антидъмпингови и изравнителни мита върху някои продукти от Китай“ (WT/DS379/AB/R, точка 543), приети от ОУС съответно на 19 декември 2002 г. и 25 март 2001 г., основният предмет и основната цел на посоченото споразумение са то „да повиши и подобри дисциплината на ГАТТ, свързана с използването както на субсидии, така и на изравнителните мерки“ при условията и ограниченията, предвидени в същото споразумение.

98

С този предмет и тази цел за засилване и подобряване на многостранната дисциплина в областта на субсидиите може впрочем да се подкрепи текстуалното и контекстуално тълкуване на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в точки 90—95 от настоящото решение, а не то да се постави под въпрос. Те всъщност насърчават даването на предпочитание за тълкуване на текста на това споразумение, по-специално на понятието „субсидия, предоставена от правителството“, в което се държи сметка за нарасналото интернационализиране на предприятията, които участват в световната търговия, и за понякога решаващата поддръжка, с която те могат да се ползват в този контекст, под формата на финансови помощи, чието предоставяне се дължи на съдействието или дейността на правителствата на редица страни — членки на СТО.

99

Посоченият предмет и посочената цел поне не противоречат на тълкуване на Регламент 2016/1037 в този смисъл.

100

Следователно, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд се произнася в този смисъл в точка 103 от решение T‑480/20 и в точка 70 от решение T‑540/20.

101

Ето защо това основание трябва да се отхвърли по същество.

102

Със своето трето основание по дело C‑269/23 P — отнасящо се по същество за погрешно тълкуване и прилагане на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1037 — Hengshi и Jushi оспорват преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 106—109 от решение T‑480/20. Това основание е идентично с второто основание по дело C‑272/23 P, с което Jushi оспорва преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 73—76 от решение T‑540/20.

103

С това общо за двете дела основание, съответстващо на основанията от първоинстанционното производство, обобщени в точка 33 от настоящото решение, жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй според него Комисията е имала право да приеме, че египетските органи имат качеството на органи, предоставили спорните субсидии, тъй като последните били формирани от финансови помощи, отпуснати на жалбоподателите от китайското правителство пряко или посредством техните дружества майки, установени в Китай.

104

Всъщност, макар с член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент 2016/1037 да се целяло да се уточни смисълът не на понятието „субсидия“ като такова, а на условието за „специфичност“, което трябва да е изпълнено, inter alia, за да може субсидия да доведе до въвеждане на изравнителни мита, тези разпоредби все пак също показвали, че финансова помощ, предоставена от правителството на дадена държава, не може да се квалифицира като субсидия, за която отговорност може да носи орган, спадащ към правителството на друга държава, или която може да се припише на последния. По-специално в текстовете на различните езици на посочените разпоредби се сочел „предоставящият [такава субсидия] орган“, тоест онзи, който я дава или отпуска на едно или няколко лица. По този начин, те изключвали възможността чрез вменяване на отговорност или приписване орган да бъде счетен за предоставил субсидия, когато тази субсидия е била отпусната или дадена не от този орган, а от друг орган, спадащ към правителството на друга държава. В разглеждания случай само китайски органи обаче можели да бъдат квалифицирани така и се изключвали органи като египетските.

105

Комисията, подкрепяна от APFE и от Tech-Fab Europe, оспорва тези доводи.

106

В член 4, параграф 1 от Регламент 2016/1037 се посочва, че изравнителни мерки се прилагат за субсидиите единствено ако последните са специфични по смисъла на параграфи 2—4 от тази разпоредба. В член 4, параграфи 2 и 3 съответно се определят приложимите принципи и правила, за да се определи дали субсидия е специфична за предприятие, за промишленост, за група предприятия или промишлености, или пък за някои предприятия, разположени в определен географски район, като по същество се уточнява, че тези различни видове получатели при всички положения трябва да попадат в рамките на компетентността на органа, предоставящ субсидията.

107

В това отношение трябва да се отбележи, че в член 4 от Регламент 2016/1037 действително се употребява терминът „орган“, тоест термин, който се различава от термина „правителство“, съдържащ се в член 2, буква а) от този регламент. За да се уточни обаче естеството на връзката, която трябва да свързва финансова помощ, която може да се квалифицира като „субсидия“, с правителство или с орган на дадена трета държава, в тези две разпоредби се употребява един и същ глагол, а именно глаголът „предоставям“.

108

Ето защо този глагол трябва да се разбира еднакво при всяка от посочените разпоредби като сочещ поведение, чрез което едно лице дава или отпуска нещо на друго лице, било като му го предоставя официално или като му позволява на практика да се ползва от него, както бе посочено в точка 73 от настоящото решение.

109

От точки 86 и 94 от настоящото решение обаче следва, че този термин трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както поведение, чрез което правителството на държавата на произход или износ на даден продукт отпуска официално на едно или няколко определени лица финансова помощ, произтичаща изначално, изцяло или отчасти, от правителството на друга трета държава, така и поведение, чрез което правителството на тази държава на произход или износ позволява на практика на тези лица да се ползват от тази финансова помощ, като например въвеждането на законодателство, приемането на решение, даването на разрешение или прибягването до всякаква друга мярка, необходима за тази цел.

110

Поради това посоченият термин се прилага и за конкретния орган в рамките на правителството на съответната държава на произход или износ, който е следвал даденото поведение.

111

Следователно, приемайки в точки 107 и 108 от решение T‑480/20 и в точки 74 и 75 от решение T‑540/20, че органи като египетските в разглеждания случай могат да бъдат квалифицирани от Комисията като органи, предоставили спорните субсидии, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото.

112

Ето защо това основание трябва да се отхвърли по същество.

113

Със своето четвърто основание по дело C‑269/23 P — отнасящо се по същество за погрешно тълкуване и прилагане на член 3, точка 1, буква а), подточка ii), член 3, точка 2 и член 5 от Регламент 2016/1037 — Hengshi и Jushi оспорват преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 167—169 от решение T‑480/20. Това основание е идентично с третото основание по дело C‑272/23 P, с което Jushi оспорва преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 134—136 от решение T‑540/20.

114

С това общо за двете дела основание, което частично съответства на основанията от първоинстанционното производство, обобщени в точка 34 от настоящото решение, жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като според него Комисията е могла да приеме, че египетското правителство им е предоставило субсидия и по този начин им е осигурило полза, защото не събрало някои обичайно дължими мита при вноса в Египет от Jushi на материали, които трябвало да се използват като компоненти за производството на продуктите от стъклени влакна, предназначени за износ от Hengshi към Съюза.

115

Всъщност, както Общият съд правилно припомнил в точка 164 от решение T‑480/20 и в точка 131 от решение T‑540/20, разпоредбите от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, които съответстват на член 3, точка 1, буква а), подточка ii) и член 3, точка 2 от Регламент 2016/1037, били тълкувани от Апелативния орган на СТО в смисъл, че за да се определи дали има отказ от или несъбиране на публични приходи, „които обичайно са дължими“, и дали с този отказ или това несъбиране е осигурена „полза“ на някои предприятия, е необходимо да се сравни положението на тези предприятия и положението на намиращите се в сходно положение данъкоплатци. Предвид формулировката на член 5 от Регламент 2016/1037 логично било да се приеме, че размерът на ползата трябва да се изчисли, именно като положението на посочените предприятия се използва за референтна точка. В разглеждания случай, противно на констатациите на Общия съд, Комисията обаче изходила от референтно положение, което трябвало да се счете за неподходящо предвид, първо, естеството на операциите, довели според нея до несъбиране на мита, второ, правното и икономическо положение на предприятията, които, както се твърди, се възползвали от това несъбиране, трето, релевантната египетска правна уредба, и четвърто, съответната административна практика, а именно тази на предприятие, установено в зоната СИТС, вместо тази на предприятие, установено извън тази зона.

116

Комисията, подкрепяна от APFE и Tech-Fab Europe, оспорва допустимостта на част от тези доводи и основателността на всички от тях.

117

С настоящото основание жалбоподателите оспорват по същество, единия от елементите, на които Общият съд се позовава в обжалваните решения — също както Комисията в оспорваните регламенти — за да провери дали в разглеждания случай е налице субсидия под формата на отказ от публични приходи, както се предвижда в член 3, точка 1), буква а), подточка ii) от Регламент 2016/1037. Този елемент е референтното положение, което трябва да се използва за целите на такава проверка.

118

В това отношение съгласно член 3, точки 1 и 2 от Регламент 2016/1037, за да може да се даде квалификацията „субсидия“, е необходимо да се докаже не само, че съществува финансова помощ от правителството на държавата на произход или износ, но и че по този начин е осигурена полза.

119

Що се отнася до първото от тези две условия, в член 3, точка 1, буква а), подточка ii) от този регламент се предвижда, че такава финансова помощ по-специално може да се изразява в отказ от обичайно дължими публични приходи или тяхно несъбиране от страна на това правителство.

120

Тъй като тази разпоредба е формулирана идентично с член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1), подточка ii) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, тя трябва да се тълкува във възможно най-голяма степен по начин, осигуряващ нейното съответствие с това споразумение, и като се държи сметка за начина, по който то е могло да бъде тълкувано от ОУС, в съответствие с цитираната съдебна практика в точки 65 и 66 от настоящото решение.

121

Както Общият съд правилно отбелязва в точка 164 от решение T‑480/20 и в точка 131 от решение T‑540/20, видно по-специално от докладите на Апелативния орган на СТО от 12 март 2012 г. и 28 март 2019 г., озаглавени „Съединени щати — мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства (втора жалба)“ (WT/DS353/AB/R, точки 806—809 и 812, както и WT/DS353/AB/RW, точки 5.146 и 5.147) — в които този орган обобщава и уточнява практиката си по вземане на решения по този аспект и които са приети от ОУС съответно на 23 март 2012 г. и 11 април 2019 г. — за да се определи дали има отказ от обичайно дължими публични приходи или тяхно несъбиране, по принцип е необходимо да се извърши съпоставка между фискалното третиране, приложимо за твърдените получатели по такава мярка, и фискалното третиране на сходни доходи на данъкоплатци, намиращи се в сходно положение. Посоченият орган също така посочва по същество, че дори установяването на референтното положение, което трябва да се използва за целите на такава съпоставка, да може да се окаже сложно — предвид по-специално приложимата националната правна уредба, евентуалните релевантни административни или фискални практики и конкретното поведение на компетентните органи — легитимният и рационален характер на използваното референтно положение в съответния конкретен случай все пак трябва да подлежи на контрол.

122

Освен това, както жалбоподателите правилно припомнят, тази практика при вземане на решения на Апелативния орган на СТО е била приложена по аналогия към мерките, изразяващи се в твърдяно несъбиране на мита, чиято проверка предполага да се извърши съпоставка между действително събраните приходи по повод на определена операция, като например вноса на дадени продукти, и обичайно дължимите приходи в сходно положение, както това по-специално следва от доклада на специалната група на СТО от 31 октомври 2019 г., озаглавен „Индия — свързани с износа мерки“ (WT/DS541/R, точки 7.297—7.302, 7.317 и 7.333).

123

Предвид посочената практика при вземане на решения се налага изводът, че за да се определи дали е налице финансова помощ, изразяваща се в отказ от „публични приходи, които обичайно са дължими“ или тяхно несъбиране от страна на правителството на държавата на произход или износ по смисъла на член 3, точка 1, буква а), подточка ii) от Регламент 2016/1037, по принцип е необходимо да се извърши съпоставка между, от една страна, приложимото третиране за твърдените получатели по такава мярка и действително събраните приходи от правителството от тях, и от друга страна, третирането на сходни приходи или операции и обичайно дължимите приходи при наличие на тези сходни приходи или операции. Тази съпоставка трябва да се извърши с оглед на всички релевантни данни, които са на разположение.

124

Същевременно, тъй като установяването на референтното положение, което трябва да се използва за целите на такава съпоставка, може да се окаже сложно, защото може да зависи не само от приложимата национална правна уредба, но и от евентуалните релевантни административни, фискални или митнически практики и от конкретното поведение на компетентните органи, тоест от редица аспекти на правната и институционална система на трета държава, тази операция трябва да полежи на съдебен контрол, отчитащ посочената сложност.

125

В това отношение съгласно постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика, и по-специално на мерките за търговска защита, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат, поради което съдебният контрол върху това широко право на преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите факти са точни по същество и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 58 и цитираната съдебна практика).

126

Що се отнася по-специално до проверката дали не е налице явна грешка в преценката на фактите, съдилищата на Съюза трябва не само да проверят истинността на доказателствата по същество, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 59 и цитираната съдебна практика).

127

Що се отнася до второто условие, посочено в точка 118 от настоящото решение, макар в член 3, точка 1, буква б) от Регламент 2016/1037 само да се уточнява, че за да може да се квалифицира като „субсидия“, финансова помощ трябва да осигурява полза, от член 5 от този регламент следва, че ползата, която трябва да се установи, е ползата, която тази мярка е могла да осигури на предприятието или предприятията получатели по мярката. Освен това в член 6 от посочения регламент се изброява набор от правила, които трябва да се приложат, за да се изчисли размерът на тази полза при наличие на различни видове финансови помощи, сред които обаче не е помощта, изразяваща се в отказ от обичайно дължими публични приходи или тяхно несъбиране от страна на правителството на държавата на произход или износ.

128

Същевременно, видно от практиката при вземане на решения на ОУС, припомнена по-специално в доклада на специалната група на СТО от 31 октомври 2019 г., озаглавен „Индия — свързани с износа мерки“ (WT/DS541/R, точки 7.445 и 7.446), ако е налице такава мярка, осигурената от нея полза може да се установи от момента, към който е установено, че има отказ от обичайно дължими публични приходи или тяхно несъбиране и съответно че е налице финансова помощ по смисъла на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки. Всъщност, макар понятията „финансова помощ“ и „полза“ да са различни, наличието на всяко от тях може да се докаже в конкретен случай с оглед на идентични или свързани фактически обстоятелства, тъй като размерът на ползата, осигурена чрез финансова помощ под формата на отказ от публични приходи или тяхно несъбиране, по принцип съответства на разликата между публичните приходи, които обичайно биха се дължали в използваното референтно положение, и тези, които евентуално са били събрани от съответното предприятие или предприятия.

129

В разглеждания случай, предвид току-що припомнените съображения, се налага констатацията, първо, че в точки 167—169 от решение T‑480/20 и в точки 134—136 от решение T‑540/20 Общият съд тълкува правилно смисъла и обхвата на член 3, точка 1, буква а), подточка ii), член 3, точка 2 и член 5 от Регламент 2016/1037, припомняйки по същество, че за да се определи дали Комисията правилно установява отказ от страна на египетското правителство да събира някои обичайно дължими мита при вноса в Египет от Jushi на материали, които трябвало да се използват като компоненти за производството на продуктите от стъклени влакна, предназначени за износ от Hengshi към Съюза, и дали така е осигурена полза, е необходимо да се установи подходящото референтно положение.

130

Второ, използваното в разглеждания случай от Комисията референтно положение предвид всички налични релевантни данни се явява фактическо обстоятелство. Изборът да се използва това, а не друго положение, пък спада към преценката на фактите. Върху тези две обстоятелства като такива Общият съд трябва да осъществи контрол, отговарящ на припомнените в точки 125 и 126 от настоящото решение изисквания и съответно предполагащ по-специално този съд да провери дали Комисията не е допуснала фактическа грешка или явна грешка в преценката.

131

Освен това от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти и съответните доказателства. Следователно преценката на тези факти и доказателства, освен при изопачаването им, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 12 май 2022 г., Комисия/Hansol Paper, C‑260/20 P, EU:C:2022:370, т. 132 и цитираната съдебна практика).

132

Ето защо е недопустимо жалбоподателите, които не твърдят, че представени на Общия съд факти или доказателства са изопачени, да оспорват преценките му относно референтното положение, използвано от Комисията в разглеждания случай, а именно положението на предприятие, което е установено в зоната СИТС.

133

Трето, тъй като доводите на жалбоподателите се отнасят само за тези преценки, с тях не може да се постави под въпрос изводът на Общия съд по същество, че Комисията не е допуснала грешка в правната квалификация на фактите, приемайки, че е налице субсидия по смисъла на член 3, точка 1, буква а), подточка ii) и член 3, точка 2 от Регламент 2016/1037, разглеждани във връзка с член 5.

134

Следователно това основание трябва да се отхвърли частично като недопустимо и частично по същество.

135

Със своето пето основание по дело C‑269/23 P — отнасящо се по същество за погрешно тълкуване и прилагане на член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037 — Hengshi и Jushi оспорват преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 176—179 от решение T‑480/20. Това основание е идентично с четвъртото основание по дело C‑272/23 P, с което Jushi оспорва преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 143—146 от решение T‑540/20.

136

С това общо за двете дела основание, което съответства частично на основанията от първоинстанционното производство, обобщени в точка 35 от настоящото решение, жалбоподателите критикуват преценките, въз основа на които Общият съд констатира, че без да нарушава член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037, Комисията е могла да приеме, че отреденото от египетското правителство фискално третиране на загубите от курсови разлики вследствие на обезценяването на египетската лира, до което се стига през 2016 г., съставлява субсидия, осигуряваща de facto специфична полза на ограничен брой ориентирани към износ предприятия, които осъществяват основната част от своите дейности в чуждестранни валути и сред които са Hengshi и Jushi.

137

В това отношение те твърдят, на първо място, че Общият съд по същество изопачава оспорваните регламенти, приемайки, че Комисията е квалифицирала като субсидия не фискалните и счетоводни норми, приети от египетското правителство, за да позволи на предприятията с пасиви в чуждестранни валути да ограничат загубите от курсови разлики вследствие на обезценяването на египетската лира, до което се стига през 2016 г., разглеждани като такива, а ползата, предоставена de facto от това правителство въз основа на тази норми на специфична категория предприятия. От тези регламенти всъщност очевидно следвало, че Комисията не е постъпила така. По този начин Общият съд освен това заменил мотивите на Комисията със собствени такива.

138

На второ място, този подход накарал Общия съд неправилно да отхвърли доводите на жалбоподателите, свързани с преценките на Комисията по този аспект и с правните квалификации, направени с оглед на тези преценки.

139

Комисията, подкрепяна от APFE и Tech-Fab Europe, оспорва допустимостта и основателността на тези доводи.

140

На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателите, свързани с установяването от Общия съд коя е мярката, квалифицирана като „субсидия“ от Комисията в оспорваните регламенти, трябва да се констатира, че прочитът на тези регламенти очевидно показва, че Общият съд нито е изопачил съдържанието им в обжалваните решения, нито е заменил мотивите и съображенията на Комисията със собствени такива.

141

Всъщност, макар, както твърдят жалбоподателите, Комисията действително да започва проверката си на тази мярка, като отбелязва наличието на две норми от египетското право — едната от фискално, а другата от счетоводно естество — очевидно е също, че веднага след това същата институция пояснява, че проверката се отнася за начина, по който тези норми са били приложени в конкретния контекст, довел до приемането им, особеното в който най-вече е обезценяването на египетската лира, до което се стига през 2016 г. Освен това посочената институция очевидно заключава в края на тази проверка, че прилагането на посочените норми в този конкретен контекст е осигурило полза на някои предприятия и по същество е с de facto специфичен характер. Накрая, също толкова очевидно е, че тези предприятия, сред които са Hengshi и Jushi, са посочени от Комисията като предприятията, които са ориентирани към износ и осъществяват основната част от своите дейности в чуждестранни валути.

142

На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателите, свързани с преценките на Комисията по този аспект, от една страна, и с правните квалификации, направени с оглед на тези преценки, от друга страна, трябва да се припомни, първо, както следва от точка 131 от настоящото решение, че не е допустимо жалбоподателите да оспорват фактически преценки в жалбите си до Съда.

143

Второ, предвид тези преценки Общият съд правилно установява, след Комисията, че е налице субсидия, имаща специфичен характер и осигуряваща полза на Hengshi и на Jushi, в съответствие с член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037.

144

В това отношение трябва по-специално да се отбележи, че стремежът с член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037 именно е на Комисията да се позволи да установява специфичния характер на мерки, съставляващи субсидии, по-специално от регулаторно, фискално или счетоводно естество, когато тези мерки, макар да изглеждат общи или неспецифични, фактически могат да се окажат специфични. За тази цел в посочената разпоредба са посочени определен брой фактори, предназначени да ръководят проверката на Комисията при наличие на такива мерки. Тези фактори, чиято поотделна или обща релевантност може да варира във всеки отделен случай — в зависимост по-специално от съответната мярка, от контекста, в който тя е въведена и приведена в действие, и от поведението на органите, от които произхожда — включват, inter alia, „използването на програма за субсидиране от страна на ограничен брой определени предприятия“ и „предоставянето на непропорционално голяма по размер субсидия на определени предприятия“.

145

В разглеждания случай Общият съд, след Комисията, се позовава имено на първия от тези два фактора, за да установи de facto специфичния характер на разглежданата мярка. В този подход не е допусната никаква грешка при прилагане на правото.

146

Следователно това основание трябва да се отхвърли частично като недопустимо и частично по същество.

147

Със своето първо основание по дело C‑269/23 P — отнасящо се за погрешно тълкуване и прилагане на член 1, параграф 1, член 5 и член 6 от Регламент 2016/1037 — Hengshi и Jushi оспорват преценките на Общия съд, съдържащи се в точки 32, 37, 42, 43, 46—48, 51—55 и 58 от решение T‑480/20.

148

С това основание, съответстващо на основанието от първоинстанционното производство, обобщено в точка 36 от настоящото решение, жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, одобрявайки използвания според него метод от Комисията, за да изчисли размера на субсидиите, за които трябва да се приложат изравнителни мерки и които са били предоставени на всеки от тях по различните мерки, за които се отнася оспорваният регламент по дело T‑480/20.

149

В това отношение жалбоподателите твърдят, на първо място, че Общият съд е изопачил изтъкнатото от тях основание в първоинстанционното производство, приемайки погрешно, че в действителност те упрекват Комисията в нарушаване на член 7 от Регламент 2016/1037, тъй като използвала техния общ оборот за всички продукти заедно като знаменател, за да изчисли размера на тези субсидии. Смисълът на това основание в първоинстанционното производство, което се отнасяло единствено за нарушение на членове 5 и 6 от този регламент, разглеждани във връзка с член 1, параграф 1, всъщност бил, че Комисията най-напред трябвало да използва самостоятелния оборот на всеки от тях за всички продукти заедно, за да изчисли размера на съответните им субсидии.

150

На второ място, жалбоподателите твърдят, че отделно от това изопачаване, посоченото основание от първоинстанционното производство не може да се отхвърли с мотива, използван впрочем от Общия съд в решение T‑480/20, че те са предприятия, които са свързани с една и съща група или принадлежат към нея. От членове 5 и 6 от Регламент 2016/1037, разглеждани във връзка с член 1, параграф 1, всъщност ясно следвало, че изчисляването на подлежащия на изчисляване размер на субсидиите трябва да стане „чрез ползата за получателя“ и съответно, в положение като това в разглеждания случай, за всяко от предприятията „получатели“ на такива субсидии, дори ако тези предприятия са свързани с една и съща група или принадлежат към нея.

151

Комисията, подкрепяна от Tech-Fab Europe, оспорва тези доводи.

152

Съгласно член 5 от Регламент 2016/1037 размерът на субсидия, за която следва да се приложат изравнителни мерки, трябва да бъде изчислен според ползата, осигурена на получателя на тази субсидия. Освен това съгласно член 6 от същия регламент изчисляването на тази полза трябва да се извърши чрез прилагане на някои правила, които се различават според разглеждания вид субсидия в конкретния случай, но при всички от които, според случая, се сочи „получателят“ на тази субсидия, „предприятието, получаващо“ същата или пък „предприятието“.

153

В посочения регламент обаче не се дава определение на понятието „получател“, нито пък на понятието „предприятие“. Поради това тези понятия трябва да се разбират при съобразяване на контекста, в който се вписват, и на целта, преследвана от разпоредбите, в които се употребяват, и по-общо от Регламент 2016/1037, който освен това трябва да се тълкува във възможно най-голяма степен в съответствие със Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки.

154

В това отношение, на първо място, в точка 47 от решение T‑480/20 Общият съд припомня, че макар и това споразумение да не съдържа определение за лицата, които могат да получат субсидия и на които съответно може да бъде осигурена полза, чийто размер трябва да служи за основа за изчисляването на тази субсидия, този въпрос е анализиран задълбочено и изяснен от Апелативния орган на СТО в доклада му от 9 декември 2002 г., озаглавен „Съединени щати — Изравнителни мерки при някои продукти от Европейските общности“ (WT/DS212/AB/R, точки 108—119), приет от ОУС на 8 януари 2003 г.

155

От този доклад на Апелативният орган на СТО по същество следва, че установяването на лицето или лицата — получатели на субсидия, зависи от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай и че с оглед на различните релевантни разпоредби от посоченото споразумение, на неговата структура и на целта му, се налага изводът, че то не изключва възможността според обстоятелствата да се счете, че получателят на субсидия е физическо лице, юридическо лице, група физически лица, група юридически лица или пък съвкупност, обединяваща едно или няколко физически лица и едно или няколко юридически лица, като например дружества и техните собственици. Всъщност обстоятелството, че тези лица са отделни от правна гледна точка, не е релевантно за целите на установяването на получателя на субсидия, който съответства на икономическия субект, чийто продукти са изкуствено подпомогнати чрез тази субсидия.

156

В съответствие с практиката при вземане на решения на ОУС с термините, употребени от законодателя на Съюза в Регламент 2016/1037, и с контекста, в който те се вписват, понятието „получател“, посочено в членове 5 и 6 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в съответния конкретен случай с него се има предвид всяко от предприятията, на които са предоставени субсидии. Както отбелязва генералният адвокат в точка 90 от своето заключение, самото понятие „предприятие“ съответства на икономическата единица, която евентуално обединява няколко отделни от правна гледна точка юридически лица и извършва стопанската дейност, изразяваща се в производство, търговия, превоз или износ на продукти, за която субсидията осигурява полза, независимо от правния статут на тази икономическа единица и от начина ѝ на финансиране (вж. по аналогия решения от 14 ноември 1984 г., Intermills/Комисия, 323/82, EU:C:1984:345, т. 11, и от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:87, т. 103).

157

На второ място, Общият съд правилно се позовава на това определение на понятията „получател“ и „предприятия“ в точки 48 и 51 от решение T‑480/20, за да одобри приложения от Комисията метод за изчисляване, предвид принадлежността на Hengshi и Jushi към една и съща група, с цел да изчисли размера на изравнителните мерки, които могат да се наложат в разглеждания случай.

158

На трето и последно място, не е допустимо при обжалването пред Съда жалбоподателите да оспорват преценките, направени от Общия съд по това обстоятелство, с оглед на съдържащите се в оспорвания регламент съображения, на фактическите доводи и на доказателствата по делото в първоинстанционното производство.

159

Следователно това основание трябва да се отхвърли частично като недопустимо и частично по същество, без да е необходимо произнасяне по извършеното от Общия съд позоваване за изчерпателност на член 7 от Регламент 2016/1037.

160

Поради това жалбите до Съда трябва да бъдат отхвърлени.

161

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага за производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

162

Тъй като Hengshi и Jushi са загубили дело C‑269/23 P, а Jushi е загубило дело C‑272/23 P, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съответните съдебни разноски по тези дела в съответствие с исканията на Комисията, Tech-Fab Europe и APFE.

163

В член 184, параграф 4 от Процедурния правилник се предвижда, че ако не е жалбоподател пред Съда, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски.

164

В разглеждания случай встъпилите страни в първоинстанционното производство Tech-Fab Europe и APFE, участвали в производството пред Съда, ще понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: