–

за българското правителство, от Цв. Митова и Т. Цингилева, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и Z. Fehér, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, Цв. Георгиева, H. Kranenborg и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, буква а) и член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С. и насочено към принудителното събиране на отнасящи се до нея биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.

3

Съображение 37 от Директива 2016/680 гласи:

„На личните данни, които по своето естество са особено чувствителни от гледна точка на основните права и свободи, се полага специална защита, тъй като контекстът на тяхното обработване би могъл да създаде значителни рискове за основните права и свободи. […] Обработването на такива данни следва да бъде разрешено […] от закона, когато субектът на данни изрично се е съгласил на обработване на данните, което представлява особено груба намеса в живота му. Въпреки това, съгласието на субекта на данни не следва да предоставя само по себе си правно основание за обработването на чувствителни лични данни от компетентните органи“.

4

Член 1 („Предмет и цели“) от тази директива предвижда в параграф 1:

„С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване“.

5

Съгласно член 3 от посочената директива:

„За целите на настоящата директива:

[…]

7.   „компетентен орган“ означава:

[…]“.

6

Член 4 („Принципи, свързани с обработването на лични данни“) от същата директива предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че личните данни са:

[…]“.

7

Текстът на член 6 („Разграничение между различните категории субекти на данни“) от Директива 2016/680 е следният:

„Държавите членки предвиждат, когато е приложимо и доколкото е възможно, администраторът да прави ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, например:

[…]“.

8

Съгласно член 8 („Законосъобразност на обработването“) от тази директива:

„1.   Държавите членки предвиждат обработването да бъде законосъобразно само ако и доколкото то е необходимо за изпълнението на задача, осъществявана от компетентен орган за целите, определени в член 1, параграф 1, и е въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка.

2.   В правото на държавата членка, регламентиращо обработването, попадащо в обхвата на настоящата директива, се посочват най-малко общите цели на обработването, личните данни, които се обработват, и конкретните цели на обработването“.

9

Член 10 („Обработване на специални категории лични данни“) от посочената директива гласи:

„Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравето или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено само когато това е абсолютно необходимо и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и само ако:

10

Съобразно член 11, алинея 2 от Наказателния кодекс, в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „НК“), умишлени са престъпленията, при които деецът е съзнавал естеството на деянието си и е искал и допускал настъпването на престъпния резултат. По-голямата част от престъпленията, предвидени в НК, са умишлени.

11

Член 46, алинея 1 и член 80 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „НПК“), предвиждат, че престъпленията са от общ характер, а именно обвинението се повдига от прокурора, или от частен характер, като обвинението се повдига от пострадалия. Почти всички престъпления по НК са от общ характер.

12

Съобразно член 219, алинея 1 от НПК: „[к]огато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер“, това лице се привлича като обвиняем и се уведомява за обвинението. Спрямо него може да се предприемат различни мерки за процесуална принуда, срещу които то може да се защити, като даде обяснения или представи доказателства.

13

Съгласно НПК за извършването в хода на досъдебната фаза на наказателното производство на следствени действия, насочени към събирането на доказателства и водещи до накърняване на личната сфера на физически лица, се изисква по принцип предварително разрешение от съда.

14

Сред тези следствени действия е по-специално огледът на лице, предвиден в член 158 НПК. По същество този оглед има за цел да се установят физическите характеристики на лицето и при необходимост може да включва фотографиране, взимане на дактилоскопични отпечатъци и на образец за ДНК профил. Огледът се извършва със съгласието на лицето. Ако то откаже, огледът се извършва принудително, при условие че съдът предварително даде разрешение, освен в неотложни случаи, когато се иска последващото му одобрение от съда.

15

При това положение наказателното дело се предоставя на компетентния съд — който може да прегледа всички материали, за да прецени дали искането за предварително разрешение или за последващо одобрение е основателно.

16

Съобразно член 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.) в редакцията му, приложима към главното производство (наричан по-нататък „ЗМВР“) Министерството на вътрешните работи извършва определени основни дейности, част от които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и информационна дейност.

17

Съобразно член 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация по член 68 от този закон се ползват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

18

Текстът на член 68 от ЗМВР е следният:

„(1)   Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. […]

(2)   Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

(3)   За целите на полицейската регистрация полицейските органи:

(4)   За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.

(5)   Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

[…]“.

19

Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (ДВ, бр. 90 от 31 октомври 2014 г.), в приложимата ѝ към спора по главното производство редакция (наричана по-нататък „НРИСПР“) уточнява реда и условията за прилагане на предвидената в член 68 от ЗМВР полицейска регистрация.

20

Съгласно член 11, алинея 2 от НРИСПР на лицето, което следва да бъде полицейски регистрирано, се предоставя за попълване декларация, в която може да изрази съгласие или несъгласие с действията по фотографиране, дактилоскопиране и изземване на ДНК проба. Съгласно член 11, алинея 4 от НРИСПР, в случай на несъгласие от страна на това лице, полицейският орган отправя искане до компетентния съд за даване на разрешение за принудителното извършване на тези действия.

21

С постановление от 1 март 2021 г. В.С. е привлечена като обвиняема на основание член 255 и член 321, алинеи 2 и 3 от НК за това, че заедно с още три лица е участвала в организирана престъпна група, която — рамките на дейността на две търговски дружества — си е поставила користна цел да върши съгласувано в страната престъпления за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения във връзка с данъка върху добавената стойност.

22

След предявяване на посоченото постановление за привличане на обвиняем В.С. е поканена от полицейските органи, които са компетентните органи по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2016/680, да окаже съдействие за осъществяване на полицейската регистрация, предвидена в член 68 ЗМВР. Предоставена ѝ е типова бланка на декларация, в която тя посочва, че е уведомена за наличието на законно основание да ѝ бъде извършена тази регистрация и че отказва да бъде дактилоскопирана и фотографирана за целите на регистрацията и да ѝ бъдат иззети образци за ДНК профил. Полицейските органи не събират тази информация и отправят искане до Специализирания наказателен съд (България) да разреши принудителното ѝ събиране.

23

В отправеното до тази юрисдикция искане на полицейските органи се посочва, че в съответното наказателно производство са събрани достатъчно доказателства за вината на обвиняемите, включително и на В.С. В него се уточнява, че тя е официално обвинена в извършване на престъпление по член 321, алинея 3, точка 2 от НК във връзка с алинея 2 от този член, че е отказала да бъде дактилоскопирана и фотографирана за целите на регистрацията и да ѝ бъдат иззети образци за ДНК профил, като се цитира правното основание за събирането на тези данни. Накрая, от посочената юрисдикция се иска да разреши принудителното извършване на тези действия. Към искането са приложени само копия от постановлението за привличане на В.С. като обвиняема и от попълнената от нея декларация.

24

Тъй като изпитва съмнения относно съвместимостта на производството за полицейска регистрация с правото на Съюза, с определение от 31 март 2021 г. Специализираният наказателен съд отправя до Съда преюдициално запитване.

25

По-специално с третия си въпрос тази юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, буква а) от Директива 2016/680 и членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено в умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено (решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 77, наричано по-нататък „решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“).

26

Освен това четвъртият ѝ въпрос по същество цели да се установи дали член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е необходимо за постигането на конкретни преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез събиране само на част от съответните данни (решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ т. 114).

27

Вследствие на законодателна промяна, влязла в сила на 27 юли 2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и считано от тази дата, делото в главното производство преминава в компетентност на Софийски градски съд (България), който е запитващата юрисдикция.

28

В решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ (т. 110 и т. 2 от диспозитива) Съдът постановява в отговор на третия въпрос, че член 6, буква а) от Директива 2016/680 и членове 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.

29

В рамките на отговора на четвъртия въпрос Съдът установява, че национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването по член 10 от Директива 2016/680 обработването на специалните категории данни, посочени в този член да бъде разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“ (решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, т. 128).

30

Що се отнася до последиците, които запитващата юрисдикция трябва да изведе от това съображение, в точка 133 от посоченото решение Съдът уточнява, че тя следва да провери дали, за да се гарантира ефективността на член 10 от Директива 2016/680, е възможно националното законодателство, което предвижда това принудително извършване на регистрация, да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. По-специално запитващата юрисдикция следва да провери дали националното право позволява да се прецени „абсолютната необходимост“ от събирането за целите на регистрацията им както на биометричните, така и на генетичните данни за съответното лице. По-конкретно, на това основание би следвало да може да провери дали естеството и тежестта на престъплението, за което е заподозряно съответното лице в наказателното производство по главното производство, или други релевантни фактори могат да представляват обстоятелства, от които може да се установи такава „абсолютна необходимост“. Освен това тя следва да се увери, че събирането на данни за гражданското състояние, което също е предвидено при полицейската регистрация, само по себе си не позволява да се постигнат преследваните цели.

31

В точка 134 от същото решение Съдът посочва, че в случай че националното право не гарантира такъв контрол на мярката за събиране на биометрични и генетични данни, запитващата юрисдикция трябва да осигури пълното действие на посочения член 10, като отхвърли искането на полицейските органи да разреши принудителното събиране на данни.

32

При това положение, с оглед на всички мотиви, изложени в точки 116—134 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ Съдът постановява в отговор на четвъртия въпрос, че член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице (решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, т. 135 и т. 3 от диспозитива).

33

След постановяването на това решение запитващата юрисдикция иска да се установи какви са последиците, които следва да изведе от отговора на Съда на четвъртия въпрос, по-специално с оглед на съображенията, припомнени в точка 30 от настоящото решение, за да се произнесе по искането на полицейските органи за принудителното събиране на лични данни, разглеждано в главното производство.

34

В това отношение, от една страна, тя счита, че не може да извърши посочените в тази точка проверки въз основа на документите, които са ѝ били изпратени от тези органи, а именно постановлението за привличане на В.С. като обвиняема, както и декларацията, с която В.С. е отказала събирането на нейните биометрични и генетични данни, посочени в точка 23 от настоящото решение. Запитващата юрисдикция счита, че за тази цел би трябвало да разполага с цялата преписка, което предполагало тя да приложи не специалното правило, предвидено в рамките на производството за полицейска регистрация в член 68, параграф 5, второ изречение от ЗМВР, а общите правила на НПК, приложими към издаването на предварително съдебно разрешение за извършване на действия по разследването, които засягат личната сфера на физическите лица, и по-специално член 158 от този кодекс.

35

От друга страна, запитващата юрисдикция отбелязва, че в точки 100 и 101 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, Съдът е приел, че не противоречи на член 47 от Хартата съдът, сезиран с искане за даване на разрешение за принудително събиране на биометрични и генетични данни на обвиняем, да не разполага с доказателствата, на които се основава обвинението и поради това да не може да извърши преценка на тези доказателства.

36

Тя обаче счита, че това съображение се основава на погрешното схващане, че преценката от съда на доказателствата, обосноваващи привличането на обвиняем в досъдебната фаза на наказателното производство, би могла да възпрепятства наказателното разследване, в хода на което се събират тези данни.

37

Тя подчертава по-специално, че в рамките на производството по член 158 от НПК българският законодател е предвидил упражняването на ефективен съдебен контрол, както и предоставянето на делото на съда, но че това не е така в рамките на полицейската регистрация. Според нея причините за тази разлика в правния режим са в това, че от една страна, искането за събиране на данни при полицейската регистрация се прави от полицейски орган, а не от прокурора, и от друга страна, посоченото събиране на данни се извършва само с цел евентуалната им бъдеща употреба, ако някога възникне такава необходимост. За разлика от това липсата на такъв ефективен съдебен контрол при подобно положение нямала за цел нито да бъде запазена следствената тайна, нито да се предотврати възпрепятстването на по-нататъшните действия по разследване в рамките на разглежданото наказателно производство.

38

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция счита, че преди да изиска от компетентните органи да предоставят преписката по наказателното производство, тя трябва да получи от Съда потвърждение, че такова изискване не противоречи на точки 100 и 101 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, или, напротив, указание, че проверките, посочени в точка 133 от това решение, трябва да бъдат извършени само въз основа на постановлението за привличане на съответното лице като обвиняем и на декларацията му, с която е отказало събирането на неговите биометрични и генетични данни.

39

Освен това, в случай че Съдът даде такова потвърждение, запитващата юрисдикция счита, че след като разполага с преписката по наказателното производство, тя трябва да прецени основателността на привличането на обвиняемия.

40

При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

41

Европейската комисия поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо. В това отношение тя счита, че в решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ Съдът е предоставил на запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза, от което зависи разрешаването на спора, с който е сезирана. Освен това тя изтъква, че преюдициалните въпроси се основават на неправилно разбиране на това решение. Всъщност, от една страна, в точка 133 от посоченото решение Съдът не се е произнесъл по контрола, който националният съд трябва да извърши, преди да разреши мярка за събиране на биометрични и генетични данни, и следователно не е задължил запитващата юрисдикция да извърши конкретна проверка във връзка с това събиране на данни. От друга страна, от точки 100 и 101 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ тази юрисдикция стигнала до неправилен извод, че Съдът е счел, че предвиденият в член 68, алинея 5 от ЗМВР намален съдебен контрол е в съответствие с правото на Съюза и вследствие на това приела, че съществува противоречие между тези точки и точка 133 от това решение.

42

На първо място, съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 23 и цитираната съдебна практика).

43

Следователно отправеното от национална юрисдикция запитване може да се отхвърли само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или още когато проблемът е от хипотетично естество или Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 24 и цитираната съдебна практика).

44

На второ място, следва да се припомни също, че задължителният характер на решението по преюдициално запитване не е пречка националният съд, адресат на това решение, да сметне за нужно да сезира отново Съда, преди да се произнесе по висящия пред него спор. Такова ново сезиране би било оправдано по-специално когато националният съд среща трудности при разбирането или прилагането на съдебното решение, когато поставя на Съда нов правен въпрос или още когато му представя за преценка нови обстоятелства, които биха могли да накарат Съда да отговори различно на вече поставен въпрос (вж. в този смисъл решения от 6 март 2003 г., Kaba, C‑466/00, EU:C:2003:127, т. 39 и цитираната съдебна практика, и от 9 март 2023 г., Pro Rauchfrei II, C‑356/22, EU:C:2023:174, т. 16 и цитираната съдебна практика).

45

В случая с въпросите си запитващата юрисдикция иска да получи от Съда уточнения относно изискването за съдебен контрол на „абсолютната необходимост“ от събирането на биометрични и генетични данни по смисъла на член 10 от Директива 2016/680, което според нея е посочено в точка 133 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, за да се произнесе по искането на българските полицейски органи за принудителното събиране на такива категории данни, което искане е именно в основата на преюдициалните въпроси, на които Съдът е отговорил в това решение. От това следва, че поставените въпроси имат пряко отношение към спора по главното производство и са релевантни, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по този спор.

46

Що се отнася до доводите на Комисията относно твърдяното неправилно тълкуване от запитващата юрисдикция на точки 100, 101 и 133 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, те всъщност се отнасят до поставените въпроси по същество и следователно поначало не могат да обусловят тяхната недопустимост (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2022 г., Proximus (Публични електронни указатели), C‑129/21, EU:C:2022:833, т. 59 и цитираната съдебна практика).

47

От изложеното по-горе следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

48

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР-София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 31 и цитираната съдебна практика).

49

В случая, както е видно от точки 29—32 от настоящото решение, в точки 116—135 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ Съдът е разгледал въпроса дали правото на Съюза допуска национално законодателство, което не предвижда задължение за компетентните органи да проверят и докажат „абсолютната необходимост“ от събирането както на биометричните, така и на генетичните данни на съответното лице за целите на регистрацията им.

50

В това отношение следва да се припомни, че член 3, точка 7 от Директива 2016/680 съдържа определение на понятието „компетентен орган“, в чийто обхват попадат разглежданите в главното производство полицейски органи, също както и всеки публичен орган, който е компетентен за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и всякакъв друг орган или образувание, който по силата на правото на държава членка разполага с публична власт и публични правомощия за такива цели.

51

Освен това, като се има предвид, че в точка 135 и в точка 3 от диспозитива на решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ Съдът се позовава, що се отнася до отговора на четвъртия въпрос по делото, по което е постановено това решение, на тълкуването на член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, следва да се приеме, че настоящият въпрос се отнася също до всички тези разпоредби.

52

При това положение следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, трябва да се тълкува в смисъл, че когато национално законодателство предвижда системното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган по смисъла на член 3, точка 7 от посочената директива да провери и докаже абсолютната необходимост от това събиране на данни в съответствие с член 10 от същата директива, спазването на такова задължение може да бъде осигурено от съда, сезиран от компетентния орган за целите на принудителното извършване на посоченото събиране на данни, като евентуално изиска да му бъде предоставено делото по наказателното производство.

53

Следва да се припомни, че член 10 от Директива 2016/680 представлява специална разпоредба, която урежда обработването на специални категории лични данни, в частност на биометричните и генетичните данни. Целта на тази разпоредба е да осигури по-голяма защита на субекта на данни, тъй като поради особената си чувствителност и контекста, в който се обработват, съответните данни могат да породят, както е видно от съображение 37 от посочената директива, значителни рискове за основните свободи и права, като гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата право на зачитане на личния живот и право на защита на личните данни (решения „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, т. 116, и от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР-София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 47).

54

В този смисъл, както следва от самия текст на посочения член 10, изискването обработването на чувствителни данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“, трябва да се тълкува в смисъл, че определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на такива данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 8, параграф 1 от Директива 2016/680 условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни, които на общо основание попадат в приложното поле на същата директива (вж. в този смисъл решения „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, т. 117, и от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон лични данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 107).

55

Така в решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“ Съдът е постановил, че национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже „абсолютната необходимост“ от това събиране на данни в съответствие със задължението си по член 10 от Директива 2016/680, по принцип е в противоречие с този член 10, тъй като такова законодателство може да доведе до неизбирателно и общо събиране на биометрични и генетични данни за повечето лица, които са привлечени като обвиняеми (вж. в този смисъл решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, т. 128, 129 и 135).

56

В този контекст обаче Съдът е посочил в точка 133 от решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, че запитващата юрисдикция следва да провери по-специално дали, за да се гарантира ефективността на член 10 от Директива 2016/680, националното право може да се тълкува по начин, съответстващ на правото на Съюза. При това положение Съдът е приканил тази юрисдикция да провери дали националното право позволява на компетентните органи по смисъла на член 3, точка 7 от тази директива да преценят „абсолютната необходимост“ от събирането за целите на регистрацията им както на биометричните, така и на генетичните данни за съответното лице. По този начин Съдът е искал да припомни на тази юрисдикция, че принципът на предимство я задължава по-специално да тълкува вътрешното си право във възможно най-голяма степен по начин, съответстващ на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 27 април 2023 г., M.D (Забрана за влизане в Унгария), C‑528/21, EU:C:2023:341, т. 99 и цитираната съдебна практика). Следователно в споменатата точка само е посочено, че тази юрисдикция трябва да провери дали националното право може да се тълкува в смисъл, че органите, компетентни да обработват посочените данни, могат да направят преценката, която следва да извършат в съответствие с този член 10.

57

От това следва, както подчертава генералният адвокат по-специално в точки 24 и 55 от заключението си, че противно на схващането, на което се основават въпросите на запитващата юрисдикция, при липсата на задължение за компетентния орган по силата на националното право да прецени „абсолютната необходимост“ от обработването, което е извършил или възнамерява да извърши, съдът, сезиран да се произнесе по такова обработване на лични данни, осъществено от същия компетентен орган, не може да осигури вместо него спазването на задължението, което този орган има въз основа на посочения член 10.

58

При това положение се налага изводът, че тълкуването на националното право, при което запитващата юрисдикция възнамерява сама да прецени „абсолютната необходимост“ от събирането на биометрични и генетични данни на съответното лице, не може да гарантира съответствието с правото на Съюза на национално законодателство като посоченото в точка 57 от настоящото решение, тъй като при всички положения то не позволява да се компенсира липсата на задължение за компетентните органи по силата на това законодателство да проверят и докажат „абсолютната необходимост“ от такова събиране на данни.

59

Впрочем този извод се потвърждава от факта, че както е видно от точки 18, 22, 20 и 23 от настоящото решение, преюдициалното запитване се отнася до национално законодателство, което предвижда, че събирането на биометрични и генетични данни на лицата, привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, подлежи на принудително извършване, за което компетентният съд дава разрешение по искане на компетентните органи, когато съответното лице не даде съгласие за такова събиране на данни. За разлика от това, както потвърждава българското правителство в съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда, когато съответното лице е дало съгласието си за това, не се изисква такова съдебно разрешение, така че компетентните органи могат да извършат събирането на данни само въз основа на това съгласие.

60

Следователно при това положение компетентният съд по правило не е в състояние да осигури правната защита на съответните лица, които са изразили такова съгласие, по-специално що се отнася до контрола за спазването от компетентните органи на изискването за абсолютна необходимост, както е тълкувано в съдебната практика, посочена в точки 53—55 от настоящото решение.

61

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, трябва да се тълкува в смисъл, че когато национално законодателство предвижда системното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган по смисъла на член 3, точка 7 от посочената директива да провери и докаже абсолютната необходимост от това събиране на данни в съответствие с член 10 от същата директива, спазването на такова задължение не може да бъде осигурено от съда, сезиран от компетентния орган за целите на принудителното извършване на посоченото събиране на данни, тъй като именно посоченият компетентен орган следва да извърши преценката, изисквана съгласно този член 10.

62

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато национално законодателство предвижда системното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган по смисъла на член 3, точка 7 от посочената директива да провери и докаже абсолютната необходимост от това събиране на данни в съответствие с член 10 от същата директива, спазването на такова задължение не може да бъде осигурено от съда, сезиран от компетентния орган за целите на принудителното извършване на посоченото събиране на данни, тъй като именно посоченият компетентен орган следва да извърши преценката, изисквана съгласно този член 10.