This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62023CC0530
Opinion of Advocate General Ćapeta delivered on 14 November 2024.###
Заключение на генералния адвокат T. Ćapeta, представено на 14 ноември 2024 г.
Заключение на генералния адвокат T. Ćapeta, представено на 14 ноември 2024 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2024:955
Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Т. ĆAPETA
представено на 14 ноември 2024 година(1)
Дело C‑530/23 [Barało](i)
K.P.
при участието на
Prokurator Rejonowy we Włocławku
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy we Włocławku (Районен съд Влоцлавек, Полша)
„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Процесуални гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство — Право на достъп до адвокат — Директива 2013/48/ЕС — Директива (ЕС) 2016/1919 — Допустимост на доказателствата “
I. Въведение
1. Какви конкретни изисквания налага правото на Съюза на националните органи, когато те провеждат наказателно производство, включващо уязвими лица? Това е общото между 15‑те въпроса, поставени от запитващата юрисдикция по настоящото дело.
2. Тези въпроси са свързани с Директива 2013/48(2) относно правото на достъп до адвокат и Директива 2016/1919(3), която повишава ефективността на това право, като задължава държавите членки да осигурят правна помощ. Член 13 от Директива 2013/48 и член 9 от Директива 2016/1919 налагат на държавите членки задължението да вземат предвид особените нужди на уязвимите лица.
3. Тъй като главното производство се отнася до лице, страдащо от психично заболяване, и следователно уязвимо лице, запитващата юрисдикция иска да разбере какви конкретни задължения възникват за националните органи, които провеждат наказателното производство в този контекст.
4. Съдът вече е тълкувал Директива 2013/48, но не и Директива 2016/1919, като се изключат едно споменаване мимоходом(4) и няколко позовавания на генералните адвокати(5).
II. Фактите, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
5. K.P. е обвиняем в наказателно производство, първо, за притежание на 8,50 грама канабис и 33,83 грама амфетамин, и второ, за шофиране под въздействието на вещество с подобно на алкохола действие и за наличие на амфетамин в кръвта му. Обвиненията са повдигнати, както следва.
6. Според запитващата юрисдикция на 21 юли 2022 г., малко преди полунощ, полицейски служители забелязват автомобил, който се движи през улиците по странен начин и издава странни звуци. Те се приближават до автомобила, който е управляван от K.P., и след разговор с него си тръгват.
7. Няколко минути по-късно същите полицейски служители получават информация по радиото за катастрофа между две превозни средства и след като преценяват, че автомобилът на K.P. отговаря на описанието на едно от превозните средства, участвали в катастрофата, се връщат на мястото, където са го видели за първи път. K.P. е бил извън автомобила, изглеждал е нервен и е говорел объркано. Полицейските служители го разпитали и го помолили да предаде всякакви забранени предмети.
8. K.P. заявява, че не е управлявал автомобила, и предава притежаваните от него найлонови торбички, съдържащи бял прах и суха зелена субстанция. След като са му поставени белезници и е арестуван (в 00,05 ч. на 22 юли 2022 г.), той е отведен в болница, където му е взета кръв за изследване за наличие на наркотични вещества.
9. След като веществата са изследвани и е установено, че са канабис и амфетамин, K.P. е обвинен в притежание на забранени от закона вещества и е задържан в 12,15 ч. на 22 юли 2022 г. Той е информиран за правото си на защита от адвокат по свой избор и за възможността да поиска правна помощ, в случай че икономическото му положение го налага. Освен това той е информиран за правото си да бъде изслушан, да запази мълчание и да не отговаря на въпроси.
10. K.P. не се е отказал от правото си на защита от адвокат, нито е поискал да му бъде назначен такъв. Няма данни по време на този разпит полицейският служител да е направил опит да провери дали заподозреният е под въздействието на наркотици или дали е в състояние да разбере и да си спомни случилото се.
11. K.P. отрича да е извършил твърдяното престъпление, като запазва мълчание и отказва да подпише протокола или да се запознае с материалите по делото в края на разследването. Разпитът не е записан в аудиовизуална форма. В разпита не е участвал защитник. Разследващият орган не е поискал от съда да назначи служебен защитник. K.P. е освободен от ареста в 12,31 ч. на 22 юли 2022 г.
12. През август и септември 2022 г. полицията разпитва психиатър за психичното здраве на K.P., а прокурорът получава медицинската му документация от психиатричната болница, в която е бил хоспитализиран.
13. След публикуването на резултатите от кръвното му изследване, на 7 август 2022 г. K.P. е обвинен допълнително в шофиране под въздействието на наркотици. Тази информация е съобщена на K.P. на 14 октомври 2022 г., докато е в психиатрична болница, където е бил приет за лекуване и където след това е бил разпитван.
14. Както и разпитът на 22 юли 2022 г., вторият разпит на K.P. е проведен без присъствието на адвокат, като прокурорът не е поискал от съда да му назначи такъв, и не е направен аудиовизуален запис на разпита. K.P. отново е бил информиран за правото си на адвокатска защита, за правото си да поиска правна помощ, в случай че икономическото му положение го налага, информиран е за правото си да бъде изслушан, да запази мълчание и да не отговаря на въпроси. Той е поискал достъп до досието си и до основанията за обвинението си, като всичко това е връчено писмено на майка му на 27 октомври 2022 г.
15. На 15 декември 2022 г. прокурорът внася обвинителния акт срещу K.P. в Sąd Rejonowy we Włocławku (Районен съд Влоцлавек, Полша). K.P. си упълномощава адвокат.
16. С определение от 28 февруари 2023 г. запитващата юрисдикция разпорежда на прокурора от Окръжната прокуратура във Влоцлавек да извърши допълнителни действия по разследването, като разпита K.P. в присъствието на защитник и назначи изготвянето на заключение от вещи лица психиатри относно психичното състояние на K.P. в момента на извършване на деянията и по време на производството.
17. На 3 март 2023 г. прокурорът подава протест срещу това определение, като твърди, че не е необходимо да се събират нови доказателства и че получените медицински документи не дават основание да се извършва преглед на K.P. от вещи лица за установяване на психичното му състояние. На 29 март 2023 г. Sąd Okręgowy we Włocławku (Окръжен съд Влоцлавек, Полша) уважава протеста на прокурора и връща делото на запитващата юрисдикция.
18. Запитващата юрисдикция счита, че Директива 2016/1919 и Директива 2013/48 не са транспонирани правилно и цялостно в полската правна система и че поради това правата, които правото на Съюза предоставя на K.P. като уязвимо лице, са нарушени.
19. С оглед на тези факти Sąd Rejonowy we Włocławku (Районен съд Влоцлавек) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормите на член 3, параграф 2, букви а) и в) и параграф 3, буква а) от [Директива 2013/48] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че въвеждат императивна норма с директен ефект, която води до недопустимост на процесуалното действие разпит на уязвимо лице, ако е извършено без участието на защитник при наличието на обективни фактически предпоставки за предоставянето на правна помощ, когато същевременно органът на досъдебното производство не предоставя служебно правна помощ (включително спешна или временна) без неоправдано забавяне и преди съответното лице [в конкретния случай уязвимото лице] да бъде разпитано от полицията, от друг правоохранителен орган или от съдебен орган или преди извършването на конкретни следствени действия или действия по събиране на доказателства[?]
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръка на Комисията], въпреки фактическите предпоставки за незабавно установяване на статута на лицето да се тълкуват в смисъл, че неизвършването на процесуални действия за установяване на потенциалната уязвимост или непризнаването на лицето за уязвимо, както и невъзможността за оспорване на преценката на потенциалната уязвимост и непредоставянето на служебен защитник на такова лице без неоправдано забавяне в никакъв случай не са допустими при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а обстоятелствата, поради които не са предприети действия за установяване на статута на лицето и не му е предоставен служебен защитник, трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение да се пристъпи към разпит в отсъствието на адвокат[?]
3. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [същата директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че щом държавата членка не е въвела презумпция за уязвимост в рамките на наказателното производство, това трябва да се тълкува в смисъл, че осуетява възможността на заподозряното лице да ползва гаранциите по член 9 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 11 от [Препоръката на Комисията], и следователно правосъдните органи са длъжни в такъв случай да приложат пряко разпоредбите на Директивата[?]
4. При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса трябва ли посочените в тях разпоредби на двете директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
a) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на обвиняемия се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на обвиняемия, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство обвиняемият (подсъдимият) трябва да има защитник, ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно[?]
5. Трябва ли да се приеме, че член 3, параграф 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с принципа на предимство и принципа на директния ефект на директивите задължава органите на досъдебното производство, съдилищата и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект[?]
6. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че когато не е взето решение по въпроса или не е предоставена служебно правна помощ на уязвимо лице или на лице, за което съществува презумпция за уязвимост в съответствие с раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], а впоследствие полицейски или друг правоохранителен орган е извършил следствени действия с участието на такова лице, включително действия, които не могат да бъдат повторени пред съда, националният съд, който разглежда наказателното дело, както и всички други държавни органи, които участват в осъществяването на правосъдието (тоест и органите на досъдебното производство), са длъжни да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор[?]
7. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да гарантира незабавно установяване и признаване на уязвимостта на обвиняемия, както и служебна правна помощ за заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, за които съществува презумпция за уязвимост или са уязвими лица, като тази помощ е задължителна дори когато няма отправено искане от страна на компетентния орган до независим специалист да провери степента на уязвимост, нуждите на уязвимото лице и доколко предприетите или планираните спрямо него мерки са подходящи, докато не бъде извършена надлежна преценка от независим специалист[?]
8. При утвърдителен отговор на седмия въпрос трябва ли посочените разпоредби на Директивата и на [Препоръката на Комисията] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно която в наказателното производство обвиняемият трябва да има защитник само ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или че способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно[?]
9. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], а също и правилото относно презумпцията за уязвимост да се тълкуват в смисъл, че най-късно преди първия разпит на обвиняемия от полицията или от друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да извършат процесуалните действия за установяване и признаване на уязвимостта на обвиняемия в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а също и да не пристъпват към разпит на обвиняемия, докато служебно не му бъде предоставена правна помощ или не му бъде осигурена спешна (временна) помощ[?]
10. При утвърдителен отговор на деветия въпрос трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [същата директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки изрично да определят в националното си законодателство основанията и критериите за дерогиране на правилото за незабавно установяване и признаване на уязвимостта на обвиняемия в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а всяка евентуална дерогация следва да е пропорционална, ограничена във времето и да не засяга принципа на справедливост на производството и освен това следва да има процесуалната форма на акт за разрешаване на временна дерогация, по отношение на който страните по принцип следва да имат правото да изискат съдебен контрол[?]
11. Трябва ли член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“)] във връзка с член 3, параграф 2, буква а) и параграф 3, букви а) и б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 1, параграф 2 и съображение 27 [от Директива 2016/1919], и във връзка с член 8 от [Директива 2016/1919] да се тълкува в смисъл, че когато процесуалният орган не е предоставил и не е посочил причините за невземането на решение да се предостави служебно правна помощ на лице, за което съществува презумпция за уязвимост и/или е уязвимо лице (в съответствие с препоръки 7 и 11 от [Препоръката на Комисията]), това лице има право на ефективни правни средства за защита, а за такова средство следва да се приеме националният процесуалноправен институт по член 344а от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно връщането на делото на прокурора с цел:
a) органът на досъдебното производство да предприеме действия за установяване и признаване на уязвимостта на обвиняемия в наказателното производство;
б) да се даде възможност на обвиняемия да се консултира със защитник преди разпита;
в) разпитът на обвиняемия да се проведе в присъствието на защитник и да му бъде направен аудио-визуален запис;
г) да се даде възможност на защитника да се запознае с материалите по делото, и да се направят евентуални доказателствени искания от уязвимото лице и служебно назначения му или избран от него адвокат[?]
12. Трябва ли член 4 от [Хартата] във връзка с член 6, параграф[и 1, 2 и 3 ДЕС] във връзка с член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [наричана по-нататък „ЕКПЧ“], подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., впоследствие изменена с Протоколи № 3, 5 и 8 и допълнена с Протокол № 2, във връзка с презумпцията за уязвимост съгласно препоръка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкува в смисъл, че провеждането на разпит на [заподозрян] от полицейски служител или друго лице с правомощия да извършва следствени действия, в условията на психиатрична болница, без отчитане на състоянието на несигурност, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност и в отсъствието на адвокат представлява нечовешко отношение и затова въобще извършеното по този начин процесуално действие разпит е недопустимо като противоречащо на основните права на Съюза[?]
13. При утвърдителен отговор на дванадесетия въпрос трябва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/1919] във връзка с препоръка 7 от [Препоръката на Комисията], и от обхвата на [Директива 2013/48], а също и всички други органи на наказателното производство, които извършват процесуални действия по делото, да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право, и по-конкретно да оставят без приложение член 168а от Наказателно-процесуалния кодекс, и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор[?]
14. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципът на ефективност в правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът е длъжен да действа в пълно съответствие с имащите директен ефект изисквания на Директива 2016/1919 и съответно да гарантира, че ползващите се със защитата по тази директива заподозрени или обвиняеми лица ще разполагат в процеса с осигурена ефективна правна защита, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно член 3, параграф 3, буква в) от [Директива 2013/48];
в) без неоправдано забавяне след задържането (под което следва да се разбира и престой в психиатрична болница), като при необходимост той е длъжен да остави без последици евентуалните заповеди на горестоящите прокурори, ако е убеден, че изпълнението им би довело до нарушаване на ефективната защита на обвиняем, за когото съществува презумпция за уязвимост, включително на правото му на справедлив съдебен процес или на друго негово право по [Директива 2016/1919] във връзка с [Директива 2013/48][?]
15. При утвърдителен отговор на четиринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, който закрепва принципа на ефективната правна защита, във връзка с член 2 ДЕС и във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение на Съда от 27 май 2019 г.[, OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от [Хартата] съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018: [1]17), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността главният прокурор и горестоящите прокурори да дават указания, задължаващи долустоящите прокурори да не прилагат определени разпоредби на правото на Съюза с директен ефект или затрудняващи прилагането на такива разпоредби, тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е пряко зависима от орган на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
a) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Закона от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата, които оправомощават министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза[?]“.
20. Писмени становища представят компетентната окръжна прокуратура на Вроцлав (Полша), правителствата на Чехия и Полша и Европейската комисия.
21. Не е проведено съдебно заседание.
III. Приложимо право
А. Директива 2013/48
22. В член 3, параграфи 1—3 от Директива 2013/48 се определя правото на достъп до адвокат в наказателното производство, както следва:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.
2. Заподозрените или обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне. Във всички случаи заподозрените или обвиняемите трябва да имат достъп до адвокат, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно параграф 3, буква в);
в) без неоправдано забавяне след задържането;
г) когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела — своевременно преди явяването им пред този съд.
3. Правото на достъп до адвокат включва следното:
а) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право. Когато адвокатът взема участие по време на разпит, обстоятелството, че е имало такова участие, се отбелязва, като се използват процедурите за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка;
в) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат най-малко право техният адвокат да присъства на следните следствени действия или действия по събиране на доказателства, когато тези действия са предвидени в националното право и когато заподозреният или обвиняемият е длъжен или му е разрешено да присъства при извършването на съответното действие:
i) разпознаване;
ii) очна ставка;
iii) възстановка на местопрестъплението“.
23. Член 12 от Директива 2013/48 е озаглавен „Средства за правна защита“ и предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите в наказателно производство, както и издирваните лица в производство по европейска заповед за арест, разполагат с ефективни средства за правна защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива.
2. Без да се засягат националните правила и системи относно допустимостта на доказателствата, държавите членки гарантират, че при оценката в рамките на наказателно производство на обясненията на заподозрени или обвиняеми или на доказателства, получени в нарушение на правото на тези лица на адвокат, или в случаите когато е разрешена дерогация от това право в съответствие с член 3, параграф 6, се зачитат правата на защита и справедливостта на производството“.
24. И накрая, член 13 от Директива 2013/48 е озаглавен „Уязвими лица“ и гласи:
„Държавите членки гарантират, че при прилагането на настоящата директива се вземат предвид особените нужди на уязвими заподозрени и обвиняеми“.
Б. Директива 2016/1919
25. С Директива 2016/1919 се урежда предоставянето на правна помощ на заподозрени, обвиняеми или искани за предаване лица по европейска заповед за арест(6). В член 2, параграф 1 тя определя приложното си поле, както следва:
„Настоящата директива се прилага по отношение на заподозрени и обвиняеми лица в рамките на наказателно производство, които имат право на достъп до адвокат съгласно Директива 2013/48/ЕС и които:
а) са задържани;
б) трябва да бъдат подпомагани от адвокат в съответствие с правото на Съюза или националното право; или
в) трябва или е позволено да присъстват на следствени действия или действия по събиране на доказателства, включително следните като минимум:
i) разпознаване;
ii) очна ставка;
iii) възстановка на местопрестъплението“.
26. В член 3 от Директива 2016/1919 понятието „правна помощ“ се определя като „финансиране от страна на държава членка на помощта от адвокат, осигуряваща упражняване на правото на достъп до адвокат“.
27. Член 4 от Директива 2016/1919 урежда условията за предоставяне на правна помощ в наказателното производство, както следва:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, имат право на правна помощ, когато интересът на правосъдието изисква това.
2. Държавите членки могат да извършват проверка на средствата, проверка на целесъобразността, или и двете, за да определят дали да се предостави правна помощ в съответствие с параграф 1.
3. Когато държава членка извършва проверка на средствата, тя отчита всички релевантни и обективни фактори като доходи, капитал и семейно положение на съответното лице, както и разходите за помощта от адвокат и жизнения стандарт в тази държава членка, за да определи дали, в съответствие с приложимите критерии в тази държава членка, заподозреният или обвиняемият не разполага с достатъчно средства за заплащане на помощ от адвокат.
4. Когато държава членка извършва проверка на целесъобразността, тя отчита тежестта на престъплението, сложността на случая и сериозността на санкцията, която би била наложена, за да определи дали интересът на правосъдието изисква предоставяне на правна помощ. Във всеки случай, проверката на целесъобразността се счита за удовлетворена в следните случаи:
а) когато заподозрян или обвиняем се яви пред компетентен съд или съдия с оглед вземане на решение относно задържане под стража на всеки етап на производството, попадащ в обхвата на настоящата директива; както и
б) по време на задържането.
5. Държавите членки гарантират, че правна помощ се предоставя без ненужно забавяне и най-късно преди разпита от полицията, от друг правоприлагащ или съдебен орган, или преди следствените действия или действията по събиране на доказателства, посочени в буква в) от член 2, параграф 1 да бъдат извършени.
6. Правна помощ се предоставя само за целите на наказателното производство, в рамките на което съответното лице е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление“.
28. Съгласно член 8 от Директива 2016/1919 държавите членки „гарантират, че заподозрените, обвиняемите и исканите за предаване лица разполагат с ефективни средства за правна защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива“.
29. И накрая, в член 9 от Директива 2016/1919, озаглавен „Уязвими лица“, се предвижда, че държавите членки „гарантират, че при прилагането на настоящата директива се вземат предвид особените нужди на уязвими заподозрени, обвиняеми и искани за предаване лица“.
IV. Анализ
30. Поставените от запитващата юрисдикция 15 въпроса се отнасят до различни аспекти на наказателното производство, когато то засяга уязвимо лице. Ще представя анализа ми на тези въпроси чрез пет теми, като в рамките на всяка от тях ще анализирам не само същността на въпроса, но и възраженията за недопустимост, повдигнати от някои от участниците в производството.
31. Първите 14 въпроса засягат четири теми, уредени от директиви 2013/48 и 2016/1919: уязвимост, ефективни средства за правна защита, нечовешко или унизително отношение и директен ефект. Петнадесетият въпрос е свързан с независимостта на прокурора — въпрос, който е извън приложното поле на двете директиви. След като анализирам накратко приложимостта на двете директиви (раздел А), ще разгледам последователно всяка от петте теми (раздели Б—Е).
А. Приложимост на двете разглеждани директиви
32. В съответствие с член 2, параграф 1 от Директива 2013/48 тази директива се прилага „от момента, в който компетентните органи на държава членка уведомят лицата, с официално съобщение или по друг начин, че са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо дали лицата са задържани“. Съдът уточнява, че това включва всякакво уведомяване, независимо по какъв начин; следователно начинът на уведомяване на съответното лице е без значение(7).
33. С оглед на фактите, изложени в точки 7—9 по-горе, се установява, че Директива 2013/48 е приложима към K.P. от момента, в който полицейските служители са поискали от него да предаде всички забранени от закона вещества, поставили са му белезници и са го задържали(8).
34. Освен това в член 2, параграф 1 от Директива 2016/1919 се посочва, че тя се прилага за лица, които имат право на адвокатска помощ съгласно Директива 2013/48 и които inter alia са задържани или трябва да получат адвокатска помощ в съответствие с правото на Съюза или националното право.
35. Следователно дали Директива 2016/1919 се прилага за K.P. зависи от това дали той има право на адвокатска помощ съгласно Директива 2013/48.
36. Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2013/48 заподозрените или обвиняемите „имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне“. Съгласно член 3, параграф 2, буква а) това трябва да бъде така във всички случаи поне „преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган“. В член 4, параграф 5 от Директива 2016/1919 се посочва успоредно с това, че правната помощ се предоставя „без ненужно забавяне и най-късно преди разпита от полицията от полицията, от друг правоприлагащ или съдебен орган“.
37. Ето защо стигам до заключението, че съгласно Директива 2013/48 K.P. е трябвало да получи адвокатска защита(9) и следователно е попадал в приложното поле на Директива 2016/1919(10).
Б. Уязвимост (въпроси 1, 2, 3, 7, 9 и 10)
38. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали уязвимостта на дадено лице забранява на органите на наказателното производство да го разпитват без участието на защитник и без предоставяне на правна помощ, когато са налице условията за предоставяне на такава помощ.
39. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случаите, когато съответното лице е обвинено в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, неизвършването на процесуални действия за установяване на уязвимостта на лицето трябва да бъде изрично посочено в решение, което е условие за разпит без присъствието на защитник.
40. С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали с Директива 2016/1919 и Директива 2013/48 се въвежда презумпция за уязвимост, която органите на държавите членки са длъжни да спазват в хода на наказателното производство.
41. Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи какви задължения налагат Директива 2013/48 и Директива 2016/1919 на националните органи, за да гарантират, че уязвимостта на лице и предоставяните въз основа на нея права се зачитат в хода на наказателното производство.
42. С деветия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали компетентните органи в наказателното производство са длъжни незабавно да извършат процесуалните действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения, да му осигурят правна помощ и да не пристъпват към разпит до предоставянето на такава помощ.
43. Накрая, при утвърдителен отговор на деветия въпрос, с десетия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали държавите членки трябва да посочат в законодателството си подробни основания и критерии за всяко изключение от правилото за незабавно установяване и признаване на уязвимостта и последващото предоставяне на правна помощ. Запитващата юрисдикция иска освен това да се установи и дали такова изключение трябва да бъде пропорционално, ограничено във времето и съобразено с принципа на справедлив съдебен процес, както и дали засегнатата от това изключение страна трябва да има право да го обжалва по съдебен ред.
44. Общият знаменател на тези въпроси е свързан с понятието „уязвимост“ и задълженията на националните органи да я установят своевременно и да прилагат съответните последици. Ето защо по-долу ще дам насоки по въпроса кое лице е уязвимо (подраздел 1), последвани от тълкуване на двете директиви и задълженията, които те налагат на националните органи, когато заподозреният или обвиняемият е уязвимо лице (подраздел 2).
1. Кое лице е уязвимо?
45. През 2009 г. Съветът призовава за поетапен подход при регламентирането на различни процесуални права в наказателния процес, включително специални гаранции за заподозрени или обвиняеми лица, които са в уязвимо положение(11). Въпреки това до момента това законодателно намерение, когато става въпрос за уязвими лица(12), е постигнато само по отношение на децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo(13).
46. При липсата на допълнително законодателство на Съюза, което да определя уязвимостта в наказателното производство в по-широк смисъл(14), Комисията публикува препоръка относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателното производство(15).
47. В нея понятието „уязвими лица“ се определя като лица, „които не са в състояние да разбират и да участват ефективно в наказателното производство поради възрастта си, умственото или физическото си състояние или поради увреждания“(16).
48. Освен това в Препоръката на Комисията се въвежда презумпция за уязвимост, като предвижда следното: „Държавите членки следва да въведат презумпция за уязвимост, по-специално по отношение на лица с тежки психологични, умствени, физически или сетивни увреждания, психични заболявания или когнитивни разстройства, които им пречат да разбират и да участват ефективно в производството(17).
49. Психичното заболяване или психичното разстройство по принцип се установяват по-трудно от уязвимостта поради например млада възраст, като в доктрината се критикува решението на Комисията да приеме директива само за децата, като същевременно ограничи защитата на уязвимите възрастни само до препоръка(18).
50. Препоръката на Комисията е незадължителен акт, който няма необходимата правна сила, за да наложи окончателни задължения на националните органи в областта на наказателното производство.
51. Въпреки че в решение Grimaldi(19) Съдът приема, че препоръките следва да се вземат предвид от националните съдилища, тази констатация не означава, че препоръките имат задължителен характер. Съдът само е счел, че препоръките не могат да бъдат пренебрегвани при тълкуването на други норми на правото на Съюза, но не е посочил, че те създават някакво задължение за постигане на резултат. Следователно препоръките не налагат на националните съдилища задължение за съответстващо тълкуване.
52. Фактът, че Съветът призовава държавите членки да „отчитат“ Препоръката на Комисията(20), също не променя нейния незадължителен характер. Всъщност дори само една държава членка е уведомила Комисията за мерките, необходими за изпълнението на тази препоръка(21).
53. Следователно нито определението на понятието „уязвимо лице“, нито презумпцията за уязвимост на лицата с определени увреждания, заболявания или разстройства, които се съдържат в Препоръката на Комисията (вж. т. 47 и 48 от настоящото заключение), не са задължителни за държавите членки.
54. При липсата на по-конкретни разпоредби в правото на Съюза извън Препоръката на Комисията остават огледалните разпоредби на член 13 от Директива 2013/48(22) и член 9 от Директива 2016/1919(23), които изискват от държавите членки да гарантират, че „се вземат предвид особените нужди на уязвими заподозрени и обвиняеми“(24).
55. Съдът, тълкувайки член 13 от Директива 2013/48, е приел, че душевноболното лице(25) следва да се счита за уязвимо лице. Това е така независимо от факта, че въпросната директива не посочва изрично категориите уязвими лица(26).
56. Практика на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) потвърждава този подход. Той приема, че участието в наказателното производство е ефективно, ако „обвиняемият има обща представа за естеството на съдебния процес и за евентуалните последици за него или нея, включително значението на всяко наказание, което може да бъде наложено“(27).
57. Освен това, когато оценява цялостната справедливост на наказателното производство, ЕСПЧ е съставил списък със съответни фактори, първият от които е „дали жалбоподателят е бил особено уязвим, например поради своята възраст или умствени способности“(28).
58. И накрая, ЕСПЧ също така е постановил, че пълнолетното лице е особено уязвимо в случаите на хроничен алкохолизъм и/или остра алкохолна интоксикация, физическо увреждане или здравословно състояние, принадлежност към група в неравностойно социално положение или психично разстройство(29).
59. Като цяло, без да е необходимо да се дава изчерпателно определение на понятието „уязвимо лице“ за целите на настоящото дело, можем да установим със сигурност, че лицата с психични разстройства като K.P. се считат за уязвими заподозрени или обвиняеми лица съгласно правото на Съюза.
60. Сега ще се спра на задълженията, които двете разглеждани директиви налагат на националните органи във връзка с третирането на уязвимите лица в досъдебната фаза на наказателното производство, и на съответстващите им права, с които уязвимите лица се ползват.
2. Задълженията на националните органи в наказателното производство, когато заподозреният или обвиняемият е уязвимо лице
61. Комисията твърди, че член 9 от Директива 2016/1919 следва да се тълкува в смисъл, че въвежда задължение за компетентните органи да извършват преценка за наличието на уязвимост, в случай че им станат известни обстоятелства, които предполагат наличието на определено психично разстройство или заболяване. Според тази институция друго тълкуване би лишило тази разпоредба от полезното ѝ действие. Комисията разширява това тълкуване, за да приеме и, че не може да се отказва правна помощ на уязвими лица, без преди това да е извършена проверка на психичното състояние на съответното лице.
62. По сходен начин полското правителство твърди, че и полското право предвижда, че компетентните органи трябва да предоставят правна помощ, когато узнаят, че съответното лице може да е уязвимо. За разлика от Комисията обаче това правителство не признава съществуването на презумпция за уязвимост като посочената в Препоръката на Комисията.
63. Съгласна съм с полското правителство, че, както вече обясних(30), Препоръката на Комисията, съгласно която държавите членки следва да предвидят в правните си системи презумпция за уязвимост в определени хипотези, не е задължителна. В това отношение считам и, че условията за определяне на уязвимостта на дадено лице към момента остават в правомощията на държавите членки.
64. Въпреки това Комисията е права, като твърди, че член 9 от Директива 2016/1919 — и в това отношение член 13 от Директива 2013/48 — би бил изпразнен от съдържание, ако на националните органи не бъде наложено задължение да признаят уязвимостта на заподозрения или обвиняемия и да я третират по подходящ начин. Националните съдилища трябва да тълкуват националното право така, че правото на Съюза да не бъде изпразнено от съдържание.
65. Член 9 от Директива 2016/1919 и член 13 от Директива 2013/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от компетентните органи да проявяват нужното внимание към възможността заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, тъй като има затруднения да разбере производството или да участва в него(31). Това задължение има директен ефект. Ако има съмнение за наличие на уязвимост, органите трябва да положат особени грижи, за да осигурят защита на правата, предоставени от Директива 2013/48 и Директива 2016/1919.
66. Що се отнася до правото на достъп до адвокат, член 3, параграф 2 от Директива 2013/48 предвижда, че K.P., дори и да не е бил уязвим, е трябвало да получи адвокатска защита по време на полицейския разпит и със сигурност без неоправдано забавяне след задържането. Още по-важно е това право да се спазва, ако лицето е уязвимо.
67. Ето защо стигам до заключението, че член 3, параграф 2 във връзка с член 13 от Директива 2013/48 има директен ефект и трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните органи, които знаят за възможната уязвимост на заподозрян или обвиняем, трябва да осигурят на последния адвокатска помощ.
68. Що се отнася до предоставянето на правна помощ, аналогичното тълкуване ми се струва убедително(32).
69. В случаите, в които се прилага Директива 2016/1919, правна помощ може да бъде предоставена въз основа на проверка на средствата(33), проверка на целесъобразността(34) или и на двете. Като цяло член 4, параграф 1 от тази директива предвижда, че „заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, имат право на правна помощ, когато интересът на правосъдието изисква това“.
70. Съгласна съм с всички участници в настоящото производство, че след като се установи уязвимостта на заподозрян или обвиняем, ефективното му участие в производството може да бъде застрашено без предоставянето на правна помощ. Това е в съответствие с член 4, параграф 5 от Директива 2016/1919, който налага на държавите членки задължението да гарантират, че правната помощ се предоставя без ненужно забавяне и най-късно преди разпита от полицията.
71. Това важи в още по-голяма степен за хипотеза като разглежданата в главното производство, при която предвиденото наказание е лишаване от свобода(35).
72. Ето защо стигам до заключението, че член 2, параграф 1 във връзка с член 4, параграфи 1 и 5 и член 9 от Директива 2016/1919 имат директен ефект и трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентните органи, които знаят за възможната уязвимост на заподозрян или обвиняем, трябва да му предоставят правна помощ. Това е от особено значение в случаите, в които наказанието за предполагаемото престъпление е лишаване от свобода.
3. Заключение относно уязвимостта
73. Правото на Съюза в настоящия му вид не задължава държавите членки да въведат презумпция за уязвимост. Националното право трябва да предвиди точните условия и процедури за определяне на уязвимостта на дадено лице.
74. Член 9 от Директива 2016/1919 и член 13 от Директива 2013/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от компетентните органи да проявяват нужното внимание към възможността заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, тъй като има затруднения да разбере производството или да участва в него. Това задължение има директен ефект. Ако има съмнение за наличие на уязвимост, органите трябва да положат особени грижи, за да гарантират защитата на правата, предоставени от Директива 2013/48 и Директива 2016/1919.
75. Член 3, параграф 2 във връзка с член 13 от Директива 2013/48 имат директен ефект и трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентните органи, които знаят за възможността заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, трябва да осигурят на последния адвокатска помощ.
76. Член 2, параграф 1 във връзка с член 4, параграфи 1 и 5 и член 9 от Директива 2016/1919 имат директен ефект и трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентните органи, които знаят за възможността заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, трябва да му предоставят правна помощ. Това е от особено значение в случаите, в които наказанието за предполагаемото престъпление е лишаване от свобода.
В. Средствата за правна защита (въпроси 2 и 10)
77. С въпроси 2 и 10 запитващата юрисдикция иска да се установи дали държавите членки са длъжни да гарантират, че решението да се пристъпи към разпит на уязвимо лице без адвокат и решението да не се установи и признае незабавно уязвимо лице подлежат на съдебен контрол.
78. Член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 предвиждат задължение за държавите членки да осигурят ефективни средства за правна защита на заподозрените или обвиняемите в случай на нарушаване на правата им по двете директиви.
79. Правото на ефективна правна защита включва правото на достъп до съд, който е компетентен да установи и поправи нарушението на правото въз основа на правото на Съюза. Съдът е потвърдил това още в своето решение Johnston(36), като същото изискване произтича днес от член 47 от Хартата.
80. В разглежданите директиви обаче не се уточняват последиците, които следват, ако съдията установи, че правото на достъп до адвокат или на правна помощ е нарушено. Вместо това те оставят този избор на държавите членки, като изискват единствено избраното средство за правна защита да бъде ефективно.
81. По-конкретно директивите не се произнасят по въпроса дали доказателствата, събрани в нарушение на това право, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими. Струва ми се, че това е същността на въпроса на запитващата юрисдикция дали определени действия на органите, предприети в хода на разследването, подлежат на съдебен контрол.
82. В писмените си становища до Съда страните по делото, и в частност компетентната окръжна прокуратура поставя акцент върху факта, че двете разпоредби не съдържат правило, съгласно което националният съд следва да обяви за недопустими доказателствата, събрани в нарушение на директивите — въпрос, който изобщо не е уреден от правото на Съюза.
83. Възприемайки същото становище като по дело M.S. и др.(37), съм съгласна с довода на компетентната окръжна прокуратура: приложимото законодателство на Съюза понастоящем не урежда допустимостта на доказателствата в националните наказателни производства. Въпросът за допустимостта на доказателствата засега е предмет на уредба от националното право(38).
84. Въпреки това, когато се прилага правото на Съюза, съответните национални разпоредби не трябва да нарушават членове 47 и 48 от Хартата(39).
85. Според мен зачитането на основните права, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата, изисква националните съдии да разполагат с необходимата гъвкавост, за да преценят справедливостта на производството като цяло. Ако преценят, че дадено доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал, тъй като е събрано в нарушение на правото на защита, те следва да имат свободата да го изключат. С други думи правото на Съюза не урежда допустимостта на доказателствата, но не позволява на националното право да ограничава правомощията на съдиите в първоинстанционния съд свободно да преценяват доказателствата и да извличат от тази преценка всички последици, които считат за необходими(40).
86. Подобен подход е възприет и от Европейския съд по правата на човека, според който ЕКПЧ не урежда допустимостта на доказателствата(41), а се ограничава до преценка дали е накърнена справедливостта на производството като цяло(42).
87. В заключение принципът на ефективна съдебна защита изисква всяко нарушение на право, основано на правото на Съюза, да подлежи на съдебен контрол. Член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 обаче не посочват подходящите средства за правна защита, а оставят този избор на държавите членки, като изискват единствено избраното средство за правна защита да бъде ефективно. Въпреки това зачитането на основните права, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата, изисква националните съдии да разполагат с необходимата гъвкавост, за да преценят справедливостта на производството като цяло. Ако преценят, че дадено доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал, тъй като е събрано в нарушение на процесуалните права, което е равносилно на нарушение на правото на защита, те следва да имат свободата да го изключат.
Г. Нечовешко или унизително отношение (въпрос 12)
88. С дванадесетия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали разпитът на заподозрян от полицейски служител или друго оправомощено лице в условията на психиатрична болница, без отчитане на състоянието на несигурност, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност и в отсъствието на адвокат представлява нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата.
89. В съответствие с член 94 от Процедурния правилник на Съда запитващата юрисдикция е длъжна да определи фактическата и правната обстановка, в които се вписват поставените от нея въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които тези въпроси се основават(43).
90. В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция обяснява, че когато полицията разпитва K.P. на 14 октомври 2022 г., той се намира в психиатрична клиника. Няма обаче никакви допълнителни подробности относно този разпит, които да позволят на Съда да даде насоки относно евентуалното нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение.
91. По тази причина поради липсата на достатъчно информация считам, че Съдът следва да обяви дванадесетия въпрос за недопустим.
92. Въпреки това с цел пълнота Съдът би могъл да предостави на националния съд съответните параметри, които последният да използва при установяване на фактите и вземане на решение относно евентуално нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение.
93. В решение Jawo(44) Съдът е приел, че член 4 от Хартата и член 3 от ЕКПЧ имат еднакъв обхват и смисъл. Следователно е полезно да се направи справка с практиката на Европейския съд по правата на човека(45).
94. Когато определя дали е налице нечовешко и унизително отношение към уязвимо лице в рамките на наказателно производство, в решение Khlaifia и др. срещу Италия ЕСПЧ приема, че преценката дали отношението е нечовешко и унизително е „относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, най-вече от продължителността на отношението, неговите физически или психически последици и в някои случаи от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата“(46).
95. Европейският съд по правата на човека е посочил какви обстоятелствата биха могли например да се вземат предвид, за да се определи конкретната тежест на нарушението. Сред тях са целта, за която е упражнено малтретирането, заедно с намерението или мотивацията зад него; контекста, в който е упражнено малтретирането като например атмосфера на повишено напрежение и емоции; дали жертвата е в уязвимо положение, какъвто обикновено е случаят с лицата, лишени от свобода(47).
96. Това, което може да се заключи със сигурност, е, че самият факт, че K.P. е разпитван без адвокат, докато е бил в психиатрична клиника, сам по себе си не представлява нечовешко или унизително отношение, ако се прецени в съответствие с посочената практика на Европейския съд по правата на човека.
97. При все това обаче националният съд следва да прецени фактите и да установи дали е извършено нарушение на член 4 от Хартата.
Д. Директен ефект (въпроси 4, 5, 6, 8, 11, 13 и 14)
98. С въпроси 4, 5, 6, 8, 11, 13 и 14 запитващата юрисдикция иска да се установи какво следва от директния ефект на съответните разпоредби от разглежданите директиви.
99. Компетентната окръжна прокуратура, полското правителство и Комисията твърдят, че четиринадесетият въпрос, който се отнася до задълженията на прокурора в досъдебната фаза на наказателното производство, е неотносим към решаването на делото пред запитващата юрисдикция и следователно е недопустим.
100. Не съм съгласна. За запитващата юрисдикция е от значение дали действията на прокурора в досъдебната фаза са в съответствие с правото на Съюза, за да може правилно да прецени и евентуално да изключи доказателствата от доказателствения материал по делото. Поради това считам, че четиринадесетият въпрос е допустим.
101. Следва да се добави, че в писменото си становище компетентната окръжна прокуратура твърди, че в разглежданите национални разпоредби няма нищо проблематично от гледна точка на правото на Съюза, а по-скоро, че участниците в производството са допуснали грешки и пропуски по отношение на K.P.
102. Тъй като това в крайна сметка е въпрос, който запитващата юрисдикция трябва да провери, по-нататък само ще обобщя последиците, които произтичат от положение, при което съответното право на Съюза, както е тълкувано от Съда, се различава от националното право, както го разбира запитващата юрисдикция.
103. Съдът вече многократно е обяснявал последиците от директния ефект в своята съдебна практика. Поради това ще се огранича да повторя само най-важните последици, които засягат настоящото дело, както постъпих и по дело C‑603/22, M.S. и др.(48).
104. По силата на член 19, параграф 1 от ДЕС и член 267, първа алинея ДФЕС Съдът е компетентен да тълкува само правото на Съюза, докато националните съдилища имат изключителната компетентност да тълкуват националното право(49).
105. Съгласно това строго разделение на задачите между Съда и националните съдилища Съдът няма правомощия да се произнася по съвместимостта на националното право с правото на Съюза(50). Запитващата юрисдикция, след като получи отговора на Съда, трябва да извлече необходимите последици за приложимото национално право(51).
106. Последиците от евентуалното установяване на несъвместимост между националното право и правото на Съюза от страна на националния съд са следните.
107. Ако националният съд може да тълкува съществуващите разпоредби на националното право в съответствие с правото на Съюза, както е тълкувано от Съда, той трябва да го направи(52). Такова съответстващо тълкуване на националното право и неговото прилагане следва да доведе запитващата юрисдикция до същия резултат като този, продиктуван от приложимото право на Съюза. В конкретния случай това означава, че уязвимото лице трябва да има правото да иска от компетентните органи да установят неговата уязвимост, да го разпитат в присъствието на адвокат или, ако няма такъв, да му бъде предоставена правна помощ.
108. Ако националният съд не може да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза, се прилага принципът на директния ефект. Съгласно този принцип частноправните субекти могат да изтъкват правата, които черпят от правото на Съюза, като се позовават директно на разпоредбите на правото на Съюза пред националните съдилища, а националните съдилища са длъжни да признаят тези права, като приложат директно съответната разпоредба на правото на Съюза(53).
109. Ако тези права са в противоречие с разпоредбите на националното законодателство, правото на Съюза оправомощава националните съдилища да оставят без приложение противоречащите им разпоредби на националното законодателство. Това правомощие произтича от комбинираното действие на конституционните принципи на Съюза за директен ефект и предимство на правото на Съюза(54).
110. Накратко, запитващата юрисдикция трябва да се опита да премахне всички възможни пречки пред признаването на правата, основани на правото на Съюза, като тълкува съответните разпоредби на националното право по съответстващ начин. Ако съответстващото тълкуване се окаже невъзможно, запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение противоречащите национални разпоредби и да осигури защита на тези права съгласно правото на Съюза.
111. И накрая, не само националните съдилища, но и националните административни органи(55) и всички други държавни органи трябва да прилагат изцяло разпоредбите на правото на Съюза(56). Следователно принципите на съответстващо тълкуване, директен ефект и предимство на правото на Съюза са задължителни за всички държавни органи, които също са длъжни да признават правата, произтичащи от правото на Съюза.
112. Това означава, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът и полицията трябва да признаят правата на уязвимите лица и съответстващите на тях задължения, които се основават пряко на съответните директиви. Те трябва да тълкуват националното право в съответствие с резултатите, както се изисква от тези директиви. Алтернативно, те са длъжни да оставят без приложение нормите на националното право, за да дадат възможност за защита на уязвимите лица, както се изисква и от тези директиви. Това включва всяка норма на националното право, която би попречила на работещия по делото прокурор да осигури пълното действие на правото на Съюза, като например задължителни указания от висшестоящ прокурор или друг орган.
113. Ако прокурорът или друг орган, който провежда наказателното производство, не осигури пълното действие на правото на Съюза (като не тълкува националните норми така, че да съответстват на правото на Съюза, или като прилага националните норми в противоречие с правото на Съюза), съдът, пред който е висящо наказателното производство, трябва да приеме, че тези държавни органи са нарушили задълженията си съгласно правото на Съюза.
Е. Независимост на прокурора
114. С петнадесетия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 2 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, принципите на правовата държава, принципът на независимост на съдебната власт и член 47 от Хартата изискват прокурорът да бъде независим.
115. Компетентната окръжна прокуратура, полското правителство и Комисията изразяват съмнения относно допустимостта на този въпрос.
116. В практиката на Съда е установено, че въпросите, поставени от националния съд „в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност(57). Въпреки това, ако Съдът прецени, че отговорът на поставените въпроси не е необходим, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по делото, с което е сезирана, той се отказва от своята компетентност(58).
117. Не ми се струва, че въпросът относно общата организация на прокуратурата в Полша има пряко отношение към наказателното производство, което е висящо пред запитващата юрисдикция. Без значение независимостта на прокурора от изпълнителната власт, той е длъжен да гарантира правата на уязвимите лица в наказателното производство, с които те се ползват въз основа на правото на Съюза(59).
118. Ето защо предлагам на Съда да обяви петнадесетия въпрос за недопустим.
V. Заключение
119. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Sąd Rejonowy we Włocławku (Районен съд Влоцлавек, Полша), както следва:
1) На първия, втория, третия, седмия, деветия и десетия въпрос на запитващата юрисдикция — действащото понастоящем право на Съюза не задължава държавите членки да въведат презумпция за уязвимост. Конкретните условия и ред за определяне дали дадено лице е уязвимо се уреждат от вътрешното право на съответната държава.
Член 9 от Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест и член 13 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от компетентните органи надлежно да следят дали заподозреният или обвиняемият не е уязвимо лице и дали евентуално няма някакви затруднения да разбере производството или да участва в него. Това задължение има директен ефект. При съмнения за наличие на уязвимост органите трябва да положат особени грижи, за да гарантират защитата на правата по Директива 2013/48 и Директива 2016/1919.
Член 3, параграф 2 от Директива 2013/48, разглеждан във връзка с член 13 от същата директива, има директен ефект и трябва да се тълкува в смисъл, че ако са установили вероятност заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, компетентните органи трябва да му осигурят адвокатска помощ.
Член 2, параграф 1 от Директива 2016/1919, разглеждан във връзка с член 4, параграфи 1 и 5 и с член 9 от същата директива, има директен ефект и трябва да се тълкува в смисъл, че ако са установили вероятност заподозреният или обвиняемият да е уязвимо лице, компетентните органи трябва да му осигурят правна помощ. Това е от особено значение в случаите, в които наказанието за предполагаемото престъпление е лишаване от свобода.
2) На втория и десетия въпрос на запитващата юрисдикция — принципът на ефективна съдебна защита изисква всяко нарушение на предоставено от правото на Съюза право да подлежи на съдебен контрол. Член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 обаче не посочват конкретни средства за правна защита, а предоставят на държавите членки възможност сами да изберат тези средства, като изисква единствено те да са ефективни. Зачитането на основните права по членове 47 и 48 от Хартата налага обаче националните съдии да разполагат с необходимата гъвкавост, за да преценят справедливостта на производството като цяло. Ако преценят, че дадено доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал, тъй като е събрано в нарушение на процесуалните права, което е равносилно на нарушение на правото на защита, те следва да имат свободата да го изключат.
3) Поради липса на достатъчно информация дванадесетият въпрос е недопустим.
4) На четвъртия, петия, шестия, осмия, единадесетия, тринадесетия и четиринадесетия въпрос — запитващата юрисдикция трябва да премахне всички възможни пречки пред признаването на предоставените от правото на Съюза права, като тълкува в съответствие с последното приложимите разпоредби на националното право. Ако това не е възможно, запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение противоречащите национални разпоредби въз основана директния ефект и предимството на правото на Съюза. Всички държавни органи са длъжни да зачитат предоставените от правото на Съюза права, като тълкуват националните разпоредби в съответствие с правото на Съюза и осигуряват директния ефект и предимството на това право пред националното право. Това означава, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът и полицията трябва да признаят правата на уязвимите лица и съответстващите на тях задължения, които се основават пряко на съответните директиви. Ако не го направят, съдът, пред който е висящо наказателното производство, трябва да приеме, че тези държавни органи са нарушили задълженията си съгласно правото на Съюза.
5) Поради липсата на пряко отношение към главното производство пред запитващата юрисдикция петнадесетият въпрос е недопустим.
1 Език на оригиналния текст: английски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 2013/48“).
3 Директива 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 2016 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 2016/1919“).
4 Решение от 22 юни 2023 г., K.B. и F.S. (Служебна проверка по наказателни дела) (C‑660/21, EU:C:2023:498, т. 44, 49 и 53).
5 Заключения на генерален адвокат Bobek по дело Moro (C‑646/17, EU:C:2019:95, бележка под линия 15), на генерален адвокат Pikamäe по дело Специализирана прокуратура (Декларация за правата) (C‑649/19, EU:C:2020:758, т. 53 и 81), на генерален адвокат Pikamäe по дело K.B. и F.S. (Служебна проверка по наказателни дела) (C‑660/21, EU:C:2023:52, бележка под линия 58), на генерален адвокат Ćapeta по дело M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:157, бележки под линия 14 и 34) и на генерален адвокат Pikamäe по дело 1Dream, 1Dream и др. и Lireva Investments и FORTRESS FINANCE (C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, EU:C:2024:608, т. 55).
6 Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2016/1919: „Настоящата директива допълва директиви 2013/48/ЕС и (ЕС) 2016/800. Настоящата директива не може да се тълкува в смисъл, който ограничава правата, предвидени в тези директиви“.
7 Решение от 7 септември 2023 г., Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит (Личен обиск) (C‑209/22, EU:C:2023:634, т. 37). По въпроса дали това широко тълкуване съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека вж. заключението на генералния адвокат Bobek по дело VW (Право на достъп до адвокат, когато заподозряното лице не се яви, след като е призовано) (C‑659/18, EU:C:2019:940, т. 35 и цитираната съдебна практика).
8 По същия начин дадено лице се счита за заподозряно и следователно попада в обхвата на посочената директива в ситуация, в която полицейските служители извършват „личен обиск на съответното лице и към изземването на това, което то заявява, че държи, тези действия, от една страна, свидетелстват, че това лице вече е заподозряно от компетентен орган, и от друга, имплицитно, но по необходимост, информират посоченото лице за това подозрение“. Вж. решение от 7 септември 2023 г., Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит (Личен обиск) (C‑209/22, EU:C:2023:634, т. 43).
9 В преписката по делото няма информация, въз основа на която би могло да се предположи, че K.P. се е отказал от правото си на адвокатска защита. Ако обаче той беше направил това, властите щяха да имат допълнителна отговорност да предоставят на K.P. „на прост и разбираем език ясна и достатъчна, с оглед на положението му на уязвимо лице, информация за съдържанието на [правото на адвокатска защита] и за възможните последици от отказа от него“. Решение от 14 май 2024 г., Стачев (C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 64).
10 Дали той действително е имал право да получи правна защита при условията на Директива 2016/1919, е друг въпрос, който ще разгледам в раздел IV.Б.2 по-долу.
11 Резолюция на Съвета от 30 ноември 2009 година относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ C 295, 2009 г., стр. 1).
12 Комисията признава, че сред държавите членки няма консенсус по отношение на понятието „уязвимост“ в работен документ от 27 ноември 2013 г., озаглавен „Impact Assessment — Accompanying the document — Proposal for a directive of the European Parliament and of the Council — Proposal for a on procedural safeguards for children suspected or accused in criminal proceedings“ (SWD(2013) 480 final, стр. 12—28).
13 Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo (ОВ L 132, стр. 1), съображения 4—6.
14 Mergaerts, L., ‘Defence lawyers’ views on and identification of suspect vulnerability in criminal proceedings’, International Journal of the Legal Profession Vol. 29(3), 2022, pp. 281 and 283.
15 Препоръка на Комисията от 27 ноември 2013 година относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство (ОВ C 378, 2013 г., стр. 8, наричана по-нататък „Препоръката на Комисията“). За критика на препоръката като обща и неясна, вж. Meysman, M., ‘Quo Vadis with Vulnerable Defendants in the EU?’ European Criminal Law Review 4, Vol. 4(2), 2014, p. 179 and 188.
16 Препоръката на Комисията, съображение 1. За критика, че това определение е твърде тясно, вж. Waddington, L., ‘Exploring vulnerability in EU law: An analysis of „vulnerability“ in EU criminal law and consumer protection law’, European Law Review, Vol. 45(6), 2020, p. 779 and 791.
17 Препоръка на Комисията, точка 7. Още през 2003 г. Комисията определя като уязвими лицата с психични проблеми (например страдащи от психиатрични заболявания като шизофрения). Вж. Commission Green Paper on Procedural Safeguards for Suspects and Defendants in Criminal Proceedings throughout the European Union. (COM(2003) 75 final, 2004).
18 Относно тази критика и в по-широк план относно нежеланието на Комисията да настоява за правно обвързващ акт за уязвимите пълнолетни лица и произтичащите от това проблеми, вж. Meysman, M., бележка под линия 15, op. cit., р. 191—193. Относно обстоятелствата, довели до окончателния избор на Комисията да приеме препоръка, вж. van der Aa, S., ‘Variable vulnerabilities? Comparing the rights of adult vulnerable suspects and vulnerable victims under EU law’, New Journal of European Criminal Law, Vol. 7(1), 2016, p. 39 and 43—47.
19 Националните съдилища „са длъжни да вземат предвид препоръките, за да решат разглежданите от тях спорове, по-специално когато те хвърлят светлина върху тълкуването на националните мерки, приети с цел тяхното прилагане, или когато са предназначени да допълнят задължителните разпоредби на Общността“. Решение от 13 декември 1989 г., Grimaldi (C‑322/88, EU:C:1989:646, т. 18).
20 Заключения на Съвета относно защитата на уязвимите пълнолетни лица в Европейския съюз (ОВ C 330 I, 2021 г., стр. 1, наричани по-нататък „Заключенията на Съвета“), стр. 5 и 6. В същия документ Съветът също така приканва Комисията „да разгледа необходимостта от цялостно укрепване на процесуалните гаранции за уязвимите пълнолетни лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателни производства“.
21 Пак там, точка 10.
22 В съображение 51 от Директива 2013/48 се посочва още: „Задължението за полагане на грижа за заподозрени или обвиняеми, които са в потенциално слаба позиция, стои в основата на справедливото правораздаване. Следователно прокуратурата, правоохранителните и съдебните органи следва да улеснят ефективното упражняване на правата на тези лица, предвидени в настоящата директива, например като вземат предвид всяка евентуална слабост, която засяга способността им да упражняват правото си на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице при задържане, и като вземат подходящи мерки, за да гарантират тези права“.
23 В съображение 18 от Директива 2016/1919 се посочва още: „Държавите членки следва да установят практически правила във връзка с предоставянето на правна помощ. Такива правила биха могли да определят, че правна помощ се предоставя по искане на заподозрян, обвиняем или искано за предаване лице. С оглед на конкретните потребности на уязвимите лица, такова искане обаче не следва да бъде материално условие за предоставянето на правна помощ“.
24 Подобна разпоредба съществува и по отношение на правото на информация, вж. член 3, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1).
25 „Следователно душевноболните трябва да се считат за уязвими лица за целите на тази разпоредба, тъй като поради тежко психично разстройство може да не разберат информацията, която им се предоставя относно техните права“. Решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом (C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 47). Съдът прави същия извод по отношение на неграмотно лице в решение от 14 май 2024 г., Стачев (C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 60).
26 Решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом (C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 48).
27 Решение на ЕСПЧ от 10 ноември 2004 г., SC с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2004:0615JUD006095800, § 29). Вж. и решение на ЕСПЧ от 23 март 2016 г., Blokhin с/у Русия (CE:ECHR:2016:0323JUD004715206, § 195).
28 Решение на ЕСПЧ от 13 септември 2016 г. по делото Ibrahim и др. с/у Обединеното кралство (CE:ECHR:2016:0913JUD005054108, § 274).
29 Решения на ЕСПЧ от 31 март 2009 г., Płonka с/у Полша (CE:ECHR:2009:0331JUD002031002), от 27 януари 2011 г., Bortnik с/у Украйна (CE:ECHR:2011:0127JUD003958204), от 16 март 2010 г., Oršuš и др. с/у Хърватия (CE:ECHR:2010:0316JUD001576603), от 23 март 2016 г., Blohkin с/у Русия (CE:ECHR:2016:0323JUD004715206), от 16 декември 2010 г., Borotyuk с/у Украйна (CE:ECHR:2010:1216JUD003357904). За общ преглед вж. Mergaerts, L. and Dehaghani, R., ‘Protecting vulnerable suspects in police investigations in Europe: Lessons learned from England and Wales and Belgium’New Journal of European Criminal Law, Vol. 11(3), 2020, p. 313.
30 Вж. точки 46—53 по-горе.
31 Запитващата юрисдикция обяснява, че полицейските служители са забелязали, че K.P. се държи странно и говорел несвързано. Това със сигурност е обстоятелство, което би могло да ги накара да обмислят възможността K.P. да страда от определена уязвимост.
32 В съображение 23 от Директива 2016/1919 се предвижда, че държавите членки следва да гарантират спазването на Принципите и ръководните насоки на ООН относно достъпа до правна помощ в системите за наказателно правосъдие. Принцип 10 от тези Принципи и ръководни насоки предвижда, че компетентните органи следва да предприемат специални мерки, за да гарантират, че лицата с inter alia психични заболявания имат реален достъп до правна помощ. Достъпно тук: https://www.unodc.org/documents/justice-and-prison-reform/UN_principles_and_guidlines_on_access_to_legal_aid.pdf
33 Съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2016/1919 при извършването на проверка на средствата държавите членки „отчита[т] всички релевантни и обективни фактори като доходи, капитал и семейно положение на съответното лице, както и разходите за помощта от адвокат и жизнения стандарт в тази държава членка, за да определ[ят] дали, в съответствие с приложимите критерии в тази държава членка, заподозреният или обвиняемият не разполага с достатъчно средства за заплащане на помощ от адвокат“.
34 Съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2016/1919 при извършването на проверка на целесъобразността държавите членки „отчита[т] тежестта на престъплението, сложността на случая и сериозността на санкцията, която би била наложена, за да определ[ят] дали интересът на правосъдието изисква предоставяне на правна помощ. Във всеки случай, проверката на целесъобразността се счита за удовлетворена в следните случаи: а) когато заподозрян или обвиняем се яви пред компетентен съд или съдия с оглед вземане на решение относно задържане под стража на всеки етап на производството, попадащ в обхвата на настоящата директива; както и б) по време на задържането“.
35 Например в член 4, параграф 4 от Директива 2016/1919 „тежестта на престъплението, сложността на случая и сериозността на санкцията, която би била наложена“, са посочени сред факторите, които държавите членки могат да вземат предвид при извършването на проверка на целесъобразността за предоставяне на правна помощ.
36 Решение от 15 май 1986 г., Johnston (222/84, EU:C:1986:206, т. 58).
37 Заключение на генералния адвокат Ćapeta по дело M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:157, т. 118—127).
38 Това е потвърдено от Съда по отношение на Директива 2016/800 в решение от 5 септември 2024 г., M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:685, т. 169—174). Изключение от това може да се намери в тълкуването на Съда на член 14, параграф 7 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1). Вж. решение от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat) (C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 126—131).
39 Решение от 7 септември 2023 г., Районна прокуратура Ловеч, териториално отделение Луковит (Личен обиск) (C‑209/22, EU:C:2023:634, т. 58—61).
40 За същата констатация по отношение на Директива 2016/800, когато уязвимите лица са деца, вж. решение от 5 септември 2024 г., M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:685, т. 167, 168 и 174).
41 Решения на ЕСПЧ от 12 юли 1988 г. по делото Schenk с/у Швейцария (CE:ECHR:1988:0712JUD001086284, §§ 45 и 46), от 1 март 2007 г. по делото Heglas с/у Чешката република (CE:ECHR:2007:0301JUD000593502, § 84) и от 11 юли 2017 г. по делото Moreira Ferreira срещу Португалия (№ 2) (CE:ECHR:2017:0711JUD001986712, § 83).
42 Решение на ЕСПЧ от 17 януари 2017 г. по делото Habran и Dalem с/у Белгия (CE:ECHR:2017:0117JUD004300011, § 94).
43 Решение от 21 март 2024 г., Remia Com Impex (C‑10/23, EU:C:2024:259, т. 29).
44 Решение от 19 март 2019 г., Jawo (C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 91).
45 Както Съдът е правил многократно например в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 165).
46 Решение на ЕСПЧ от 15 декември 2016 г. по делото Khlaifia и др. с/у Италия (CE:ECHR:2016:1215JUD001648312 §159).
47 Европейският съд по правата на човека добавя, че „съгласно тази разпоредба държавата трябва да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими със зачитането на човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдание или трудности с интензивност, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода здравето и благосъстоянието му са адекватно осигурени“. Пак там, точка 160.
48 Мое заключение по дело M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:157, т. 128—135).
49 Решения от 17 юни 1999 г., Piaggio (C‑295/97, EU:C:1999:313, т. 29), и от 15 януари 2013 г., Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 58).
50 Решение от 21 януари 1993 г., Deutsche Shell (C‑188/91, EU:C:1993:24, т. 27).
51 Вж. в този смисъл решение от 17 юни 1999 г., Piaggio (C‑295/97, EU:C:1999:313, т. 32).
52 Решения от 13 ноември 1990 г., Marleasing (C‑106/89, EU:C:1990:395, т. 8), и от 24 януари 2012 г., Dominguez (C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 23—27).
53 Решения от 5 февруари 1963 г., van Gend & Loos (C‑26/62, EU:C:1963:1, т. 13), от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект) (C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 37), и от 5 септември 2024 г., M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:685, т. 118).
54 Вж. например решения от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin (C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 25 и 26), и от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 53 и 54).
55 Решение от 22 юни 1989 г., Costanzo (C‑103/88, EU:C:1989:256, т. 31).
56 Решение от 4 декември 2018 г., Minister for Justice and Equality и Commissioner of An Garda Síochána (C‑378/17, EU:C:2018:979, т. 38).
57 Решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на лични данни — Разследване на престъпления) (C‑180/21, EU:C:2022:967, т. 66).
58 Решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 43 и 45).
59 Въпрос 15 почти дословно съответства на четиринадесети въпрос, буква б), зададен по дело C‑603/22, M.S и др. Както посочих в заключението си по това дело, този въпрос е недопустим, тъй като е, също както и в настоящото дело, изваден от контекста на посоченото дело и следователно хипотетичен. Вж. мое заключение по дело M.S. и др. (Процесуални права на ненавършило пълнолетие лице) (C‑603/22, EU:C:2024:157, т. 54—59).